Американският тенор с италиански корени Марио Ланца, роден преди 100 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 31 януари 2021 г. се навършват точно 100 години от рождението на един от най-известните певци през първите десетилетия от началото на миналия век – легендарният американски тенор с италиански произход Марио Ланца (1921-1959), останал в музикалните летописи като талант от най-висока класа, но по различни причини не успял да развие докрай таланта си специално в оперното изкуство. Освен това, съдбата му определя много печална участ – едва на 38 години да се прости със житейската сцена.
Аз си спомням много добре – през 1959 г., когато бях на работа като млад учител в Габрово едва 3 години след завършване на образованието ми в Софийския университет, в града ни се разнесе печалната новина за ранната смърт на този красив и обаятелен артист и доста познат певец в тия години. Бях на 28 години, имах в приятелския си кръг много музиканти преди всичко в джазови оркестри в Габрово, които се интересуваха от всичко, свързано с „леките музикални жанрове“, от тях научих за смъртта на Марио Ланца. Но всички които обичахме музиката, знаехме за неговите много успешни музикални филми в Холивуд, особено за прекрасно продуцирания от „Метро Голдуин Майер“ филм „Великият Карузо“ в началото на 50-те години. Знаехме също, че в САЩ и Канада Марио Ланца е бил сравняван с Енрико Карузо. Между другото, Марио Ланца е роден в годината 1921, в която се е поминал на 2 август Енрико Карузо. Именно на тази дата през 2016 г. аз писах тук във ФБ доста подробна статия за него във връзка с 95 години от кончината му. През настоящата 2021 г. в този ден ще се навършат точно 100 години от смъртта му.
Разбира се, в Европа тази известност не е такава. Европейските музикални среди остават резервирани към неговия изпълнителски стил. Марио Ланца никога не е пял на голяма европейска сцена. Едва през септември 1959 г. той получава покана за участие в постановка на операта „Палячи“ от Леонкавало на сцената на Римската опера, но на 7 октомври 1959 г. Марио Ланца умира от тромбоемболия, едва 38-годишен.
- Все пак времената се изменят – интересът към неговото творчество се възражда през 80-те години на 20-и век, след като певци като Лучано Павароти и Хосе Карерас признават за влиянието, което Марио Ланца е оказал върху тях.
За Марио Ланца пиша днес за първи път – не защото не знам за неговия стремителен старт във вокалното изкуство. Напротив, както вече изтъкнах по-горе, името на Марио Ланца по време на моята младост беше широко известно в България преди всичко от голямата му кариера на филмов артист във филми с музикална тематика, в които той участва в Холивуд. И сега като размишлявам за неговия творчески път, правя паралел в известен смисъл с този на друга американска легенда от по-ново време – царят на рок-енд-рола Елвис Пресли, който се развива по подобен начин като този на Марио Ланца. Но има и голяма разлика – докато Елвис Пресли остава докрай в света на рок-, кънтри-, поп- и други сродни видове музика, Марио Ланца има вътрешен стремеж да се посвети на оперната музика, но самият му характер и „привлекателната фасада“ на Холивуд му попречват да осъществи първоначалните си мечти.
Разбира се, това не е толкова лесно за преценка сега след толкова години, но именно печалният факт при Марио Ланца показва колко труден и пълен с препятствия е пътят на една възходяща оперна кариера докато се стигне до нейните върхове. Какви огромни лични жертви трябва да положи съответната личност, за да изкачи стръмните пътеки към този мечтан връх, който единици постигат. Общото между двамата е и това, че те страдат от „излишни килограми“, водят дълга и тежка борба за отслабване, заедно с това прекаляват с употреба на алкохол и опиати, в резултат на което страдат психически, а това се отразява на целия оранизъм. Както е добре известно, и Елвис Пресли има подобни проблеми, които водят до неговата преждевременна смърт. Това напомня по-късно на факти, които се случиха и с Елвис Пресли, чиято двукратна партньорка в киното през 50-те години Долорес Харт между другото е племенница на Марио Ланца – именно филмите с тривиален сюжет, в които гласовите интермедии на главния актьор съставляват основната атракция на даден фирм. Марио Ланца излиза на първа страница на списание „Time“ като класически тенор и става подобен поп идол още преди Елвис Пресли.
Като финал на този малък увод искам да припомня нещо интересно:
Във филма „Великият Карузо“ Марио Ланца въплъщава своя идол, хората говорят за „новият Карузо“. Младежите приветстват холивудската оперна поп звезда и неговите записи.
Съвременните тенори Пласидо Доминго и Хосе Карерас по-късно признават за своите преживявания относно Марио Ланца, включително и популярните му песни. Между другото, Пласидо Доминго е този, който допринася за предговора към биографията на Марио Ланца с автор Армандо Чезари, която се появява едва през 2004 г. Доминго вероятно е познавал проблемите, които се крият зад смелия възход на Ланца: твърде плиткият начин на мислене и физическата и умствена умора – с целия гласов блясък.
След този кратък увод преминавам към биографични данни и творчески път на днешния юбиляр, роден днес точно преди 100 години:
Марио Ланца, всъщност Алфред Арнолд Кокоца (роден на 31 януари 1921 г. във Филаделфия, Пенсилвания, починал на 7 октомври 1959 г. в Рим, Италия) е италианско-американски оперен певец (тенор) и актьор. Благодарение на холивудските си филми Ланца е смятан за най-известния оперен певец в света през 50-те години.
Кокоца израства в италианско-американско семейство. Майка му Мария, след чието моминско име той по-късно избра сценичното си име, е любителка на операта. Той израства със записите на Енрико Карузо, в годината на смъртта му се ражда самият Марио и Карузо се превръща в голям модел за подражание. В училище младият Марио учи без амбиция и тренира гласа си по време на редовните уроци. Ясно е, че така не може и трябва да напусне училище няколко месеца преди да завърши.
След няколко години помощ в зеленчукопроизводителната градина на дядо му, вокалния талант на Марио Ланца е открит и той получава стипендия за музикалния център Tanglewood. Именно Сергей Кусевицки – главен диригент в Бостън, го чува и удостоверява, че Марио има „глас на века“ и финансира професионално обучение по пеене. Там той дебютира през 1942 г. като Фентон в операта „Веселите уйндзорки“ от немския композитор Ото Николай.
Последвалата военна служба, в която Марио Ланца е използван предимно като певец, не води до оперна кариера. Най-напред той се обучава в стила „белканто“ в продължение на 15 месеци с учителя на Бениамино Джили – Енрико Росати. След това Ланца излиза пред публика с програма за концерт.
Известно време Марио Ланца обикаля клубове заедно с канадския басбаритон Джордж Лондон и сопрана (а по-късно и учител по пеене) Франсис Йенд (1913-2008), като трио „Белканто“ и изпълнява предимно популярна лека музика и парчета от мюзикъли. За разлика от двамата си партньори, които скоро след това предприемат дълги и успешни певчески кариери, Марио Ланца не прави скок на оперната сцена. Едва през 1948 г. той се появява два пъти в Ню Орлиънс в ролята на Пинкертон в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Това остават единствените му участия на редовна оперна сцена. В този момент Ланца вече има договор с Холивуд.
Широката публика е ентусиазирана от вокалните качества на Ланца и външния му вид. Критиците също хвалят таланта му, красотата на лиричния му теноров глас и не на последно място перфектната му дикция, но критикуват недостатъчната му вокална подготовка. Шефът на „Metro-Goldwyn-Mayer“ – Луис Б. Майер взема Марио Ланца под крилото си и продуцира филми и записи с него. Първите филми с Ланца, особено замисленият биографичен филм „Големият Карузо“ от 1951 г., постига огромни успехи.
Това напомня по-късно на факти, които се случват и с Елвис Пресли, чиято двукратна партньорка в киното през 50-те години Долорес Харт между другото е племенница на Марио Ланца – именно филмите с тривиален сюжет, в които гласовите интермедии на главния актьор съставляват основната атракция на даден филм. Марио Ланца излиза на първа страница на списание „Time“ като класически тенор и става подобен поп идол още преди Елвис Пресли.
Ланца е първият оперен певец, награден със златни плочи както за класическите си, така и за популярните си музикални албуми.
Шоу на Марио Ланца
На 26 юни 1951 г. той подписва договор с Coca-Cola за интерпретация на седмичното телевизионно предаване „The Mario Lanza Show“, от което са направени 59 епизода, излъчени по CBC и NBC.
В това шоу Ланца показва не само известни хора, но и публиката си – толкова ентусиазирана, че не позволява заснемане на живо и принуждава продукционния тим да излъчва епизодите „във въздуха“ (без заснимане, защото е навъзможно поради темпераментната публика). Марио Ланца интерпретира песни от всички жанрове – от оперни арии на Верди до популярни песни, от песни на Коул Портър до религиозни песни.
През 1954 г. Марио Ланца прекъсва договора си с MGM, който му забранява да прави филми с други филмови компании и му забранява да прави записи и да участва в концерти. Само две години по-късно Ланца успява да се освободи от ограниченията на MGM и да подпише договор с „Warner Bros“, за която фирма той участва заедно с Джоан Фонтейн и Винсент Прайс във филма “Серенада”.
Заедно с големите си успехи Марио Ланца е все по-изложен на критики и освен това трябва да се бори с проблеми на самодисциплината. Екстремните промени в настроението му го карат да се страхува сред колегите и преди големи изяви. Това налага той отново и отново да се подлага на твърди лечения за отслабване. Освен това става и зависим от алкохола и от разни опиати и хапчета. Така успехът постепенно се проваля и кариерата му в САЩ спира.
Марио Ланца напуска Америка и пристига в Италия, където успява да направи още няколко филмови хитове там в края на 50-те години.
Смърт
От месец април 1959 г. Ланца страда основно от сърдечни проблеми и пневмония. На 25 септември 1959 г. той постъпва в клиниката „Valle Giulia“ в Рим, за да отслабне за предстоящ филм. Докато е в клиниката, той се подлага на противоречива програма за отслабване, известна в разговорно изражение като „лечение по здрач преди нощен сън“, която изисква пациентите да останат неподвижни и упоени за дълги периоди от време.
На 7 октомври Ланца умира от очевидна белодробна емболия на 38-годишна възраст. Не е извършена аутопсия. Той оставя съпругата си Бети и четирите си деца. Бети Ланца се завръща сломена и отчаяна в Холивуд. Тя умира от предозиране на наркотици пет месеца по-късно.
Тленните останки на Марио Ланца са пренесени в САЩ. Близките му приятели там – Мария Канилия, Франко Фабрици и Енцо Фиермонте присъстват на погребението. Легендарният певец и артист Франк Синатра изразява съболезнованията си чрез телеграма.
Семейство на Марио Ланца
Ланца е женен от 1945 г. за Бети Хикс – сестра на негов приятел от годините му в армията и има четири деца: Колийн, Елиса, Деймън и Марк. Съпругата на Ланца – Бети умира през 1960 г. под въздействието на хапчета и алкохол. Дъщерята на Ланца Колийн, която като единствено от децата му започна кариера на певица, умира през 1998 г. след автомобилна катастрофа – убита е от кола, докато пресича улица. Тя прекарва две седмици в болницата в кома, от която така и не се възстановява. Синът Деймън Антъни Ланца умира в Калифорния на 16 август 2008 г. на 55-годишна възраст от усложнения от инфаркт. Най-малкият син Марк Ланца умира преди това през 1991 г. също от сърдечен инфаркт едва на 37 години.
Марио Ланца е погребан в гробището „Holy Cross Cemetery“ в Кълвър Сити, Калифорния.
Понеже в тази моя статия стана въпрос и за идола на Марио Ланца – легендарният тенор Енрико Карузо (1873-1921), цитирам линк към запис от изяви на Марио Ланца и Енрико Карузо (близо 2 часа трайност):
https://www.operaonvideo.com/the-great-caruso-movie-1951-mario-lanza/ Аз гледах този филм и го препоръчвам горещо на всеки любител на вокалното изкуство.
Цитирам филмографията на Марио Ланца (източник на немски език):
Filmografie
Seinen ersten Filmauftritt hatte Lanza bereits 1944 als Mitglied eines Chors in dem Film Winged Victory. Zwischen 1949 und 1959 wirkte er dann als Darsteller in sieben Spielfilmen mit:
- 1949: Ein Kuß nach Mitternacht (That Midnight Kiss), Regie: Norman Taurog
- 1950: Der Fischer von Louisiana (The Toast of New Orleans), Regie: Norman Taurog
- 1951: Der große Caruso (The Great Caruso), Regie: Richard Thorpe
- 1952: Mein Herz singt nur für dich (Because you’re mine), Regie: Alexander Hall
- 1956: Serenade (Serenade), Regie: Anthony Mann
- 1958: Arrivederci Roma (Seven Hills of Rome), Regie: Roy Rowland
- 1959: Der Sänger von Capri/Alternativ: Serenade einer großen Liebe (For the First Time), Regie: Rudolph Maté
Lanzas Stimme in den deutschen Synchronfassungen war in den meisten Filmen der Schauspieler Axel Monjé.
In dem Film Alt Heidelberg (The Student Prince) (1954) sollte Lanza die Hauptrolle spielen, wurde dann aber wegen Differenzen mit dem Regisseur Curtis Bernhardt als Darsteller durch Edmund Purdom ersetzt, steuerte aber für Purdoms Gesangsszenen seine Stimme bei. Kurioserweise wurde aber auch Bernhardt abgelöst, und zwar durch Richard Thorpe, mit dem Lanza vorher in Der große Caruso erfolgreich zusammengearbeitet hatte.
(край на цитата)
Нека накрая в тия биографични описания добавя и факта, че за Марио Ланца има скромна Уикипедия-страница и на български език, която няма да цитирам, но ще дам един абзац от края й, който ми хареса. Цитирам:
„ (…) Славата на Марио Ланца се дължи на участията му в няколко нашумели музикални филма, продуцирани от „Метро Голдуин Майер“, най-вече „Великият Карузо“ и „Серенада“. В САЩ и Канада той е бил сравняван с Енрико Карузо. Европейските музикални среди обаче остават резервирани към неговия изпълнителски стил. Марио Ланца никога не е пял на голяма европейска сцена. През септември 1959 г. получава покана за участие в постановка на „Палячи“ на сцената на Римската опера, но на 7 октомври 1959 г. умира от тромбоемболия, едва 38-годишен.
Интересът към неговото творчество се възражда през 80-те години на ХХ век, след като певци като Лучано Павароти и Хосе Карерас признават за влиянието, което Марио Ланца е оказал върху тях“.
(край на цитата)
Във връзка със 100-годишнината от рождението на Марио Ланца на 31 януари 2021 г., в редица медии в Германия снощи и днес има обширни статии и предавания, посветени на живота и дейността му. Аз съм избрал две такива, които цитирам и ще дам после в превод:
Портал „Deutschlandfunk“
Vor 100 Jahren geboren
Mario Lanza – Opern-Popstar Hollywoods und der Schallplatte
Der italienisch-amerikanische Tenor Mario Lanza stand nur einmal auf einer großen Opernbühne in New Orleans. Mit seinem funkelnden Tenor kam er über Schallplatten zu Weltruhm und wurde ein Filmheld Hollywoods. Tragisch endete 1959 sein Leben im Alter von 38 Jahren in Rom.
Von Wolfgang Schreiber
Die Tenorstimme betört. Wenn Mario Lanza die Arie des Herzogs von Mantua aus Verdis „Rigoletto“ sang, glaubten viele, er sei dem gottähnlichen Enrico Caruso auf den Fersen. Aber es reichte nur zum Schallplattenweltruhm, zum Filmhelden Hollywoods, samt frühem Absturz. Tatsächlich gab es für Mario Lanza nur ein Idol, tragischerweise in Übergröße – eben Enrico Caruso.
Enrico Caruso, unerreichbar für Mario Lanza. Freilich hatten beide Sänger eine Art Berührung. Denn in dem Jahr, als Caruso starb, wurde Lanza in Philadelphia geboren – am 31. Januar 1921. Sein bürgerlicher Name: Alfredo Arnoldo Cocozza. Die aus den italienischen Abruzzen stammenden Eltern liebten die Oper, der Sohn zeigte schon mit sechzehn seine außergewöhnliche Tenorstimme.
„Ich singe, als ob mein Leben davon abhängen würde“
Er absolvierte lokale Opernauftritte, bis ihn Sergej Koussevitzky, Chefdirigent in Boston, zufällig hörte, ihm eine Jahrhundertstimme bescheinigte und ein professionelles Gesangsstudium finanzierte. Mario Lanzas kurze, sensationelle Karriere stand offenbar im Zeichen der puren Freude am Singen, an der eigenen Stimme, am existentiellen Aufstieg, wenn er bekundete: „Ich singe aus dem Herz heraus. Ich singe, als ob mein Leben davon abhängen würde. Und wenn ich jemals aufhöre, so zu singen, dann höre ich auf zu leben.“
Nur einmal auf der großen Opernbühne
Mario Lanzas funkelnder Tenor konnte verführerisch auftrumpfen. Die Karriere begann schleppend, statt zum Militärdienst im Zweiten Weltkrieg wurde er verpflichtet, für die Soldaten zu singen. Auf großer Opernbühne stand Lanza nur einmal, in Puccinis „Madame Butterfly“, in New Orleans. Endlich meldete sich Hollywood, lockte mit der Attraktion des Musikfilms, die Firma Metro Goldwyn Mayer spendierte einen Sieben-Jahres-Vertrag. Beim dritten der insgesamt sieben, meist klischeebeladenen Filme gelang 1951 der Triumph.
In „The Great Caruso“ verkörperte Mario Lanza seinen Abgott, man sprach vom „neuen Caruso“. Den Opern-Popstar Hollywoods und der Schallplatte begrüßte der Nachwuchs – die Tenöre Placido Domingo und José Carreras bekannten sich später zu ihren Lanza-Erlebnissen, eingeschlossen die Folklore-Ohrwürmer. Auch Elvis Presley zeigte sich fasziniert.
Lanza hatte Glanz in der Stimme, aber körperlich-seelisches Ermüden
Placido Domingo war es übrigens, der für die erst 2004 erschienene Mario-Lanza-Biografie von Armando Cesari das Vorwort beisteuerte. Domingo kannte wohl die Probleme, die hinter Lanzas kühnem Aufstieg steckten: das zu flache Erfolgsdenken und körperlich-seelische Ermüdungen – bei allem Stimmglanz.
„Die Tatsache, dass wir uns noch mit seinen Filmen und Schallplatten beschäftigen, dass dieses Buch überhaupt geschrieben wurde, zeigt doch, dass Mario Lanza zeitlos geblieben ist. Dass seine Stimme bis auf den heutigen Tag ihre Naturkraft bewahrt hat“
Tenöre – Italienschlager und Puccini
Vielseitigkeit und die perfekte Beherrschung – beides trifft auf die Tenöre Juan Diego Floréz und Jonas Kaufmann zu. Sie haben mit „Italia“ und „The Puccini Album“ zwei sehr unterschiedliche Produktionen vorgelegt.
Lanza verweigerte sich harter Künstlerdisziplin
Das Buch trägt den traurigen Titel „Mario Lanza. Eine amerikanische Tragödie“. Das frühe Ende des sich in Konzerten rastlos verausgabenden Sängers, Vater von vier Kindern, wirkt tragisch. Lanza verweigerte sich der harten Künstlerdisziplin, die Droge Alkohol, Gewichtsprobleme und Krankheit störten jede Balance. Hollywood verabschiedete ihn. Und Lanza begann, in Italien nach der versäumten Opernkarriere zu suchen. In Rom entstand noch der Film „The Seven Hills of Rome“, mit dem unsterblichen Song „Arrivederci Roma“. Eben dort starb Mario Lanza 1959, mit 38 Jahren.
´´´´´´
Превод:
Роден преди 100 години
Марио Ланца – холивудска оперна поп звезда и звезда на записите
Италианско-американският тенор Марио Ланца се появи само веднъж на голяма оперна сцена в Ню Орлиънс. Със своя искрящ тенор той постига световна слава чрез записи и става холивудски филмов герой. Животът му трагично завършва в Рим през 1959 г. на 38-годишна възраст.
От Волфганг Шрайбер
Гласът на тенора се подвежда. Когато Марио Ланца пее арията на Херцога на Мантуа от „Риголето“ на Верди, мнозина вярват, че той е по петите на богоподобния Енрико Карузо. Но това е достатъчно само за постигане на световна рекордна слава, за да се превърне Ланца в холивудски филмов герой, включително ранна катастрофа с изявите му. Всъщност за Марио Ланца имаше само един идол, трагично голям – Енрико Карузо.
Енрико Карузо е недостижим за Марио Ланца. Разбира се, двамата певци имат някакъв допир. Защото в годината, в която Карузо умира, Ланца се ражда във Филаделфия – 31 януари 1921 г. Истинското му име: Алфредо Арнолдо Кокоца. Родителите му произхождат от италианската провинция Абруцо. Те обичат операта, синът показва изключителния си теноров глас още на 16-годишна възраст.
“Пея така, както животът ми зависи от това”
Марио Ланца има местни оперни изяви, докато Сергей Кусевицки – главен диригент в Бостън – го чува и удостоверява, че Марио има „глас на века“ и финансира професионално обучение по пеене. Кратката, сензационна кариера на Марио Ланца очевидно е белязана с чистата радост от пеенето, от собствения си глас и от екзистенциалния напредък, когато той заявява: „Пея от сърце. Пея така, както животът ми зависи от това. И ако някога спра да пея така, тогава ще спра да живея”.
Само веднъж на голямата оперна сцена
Искрящият тенор на Марио Ланца може да се похвали съблазнително. Кариерата му започва вяло – вместо да служи военна служба през Втората световна война, той е бил длъжен да пее за войниците.
Ланца се появява само веднъж на голямата оперна сцена – в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, в Ню Орлиънс, в ролята на Пинкертон. Най-накрая Холивуд се свързва с него, Ланца е привлечен от атракцията на музикалните филми, а компанията „Metro Goldwyn Mayer“ му дарява седемгодишен договор. Третият от общо седем филма, натоварени предимно с клишета, излиза триумфално през 1951 година.
Във „Великият Карузо“ Марио Ланца въплъщава своя идол, хората говорят за „новия Карузо“. Младежите приветстват холивудската оперна поп звезда и неговите записи – тенорите Пласидо Доминго и Хосе Карерас по-късно признават за своите преживявания относно Марио Ланца, включително и популярните му песни. Елвис Пресли също е очарован.
Ланца имаше блясък в гласа си, но беше физически и психически уморен.
Между другото, Пласидо Доминго е този, който допринася за предговора към биографията на Марио Ланца на Армандо Чезари, която се появява едва през 2004 г. Доминго вероятно е познавал проблемите, които се крият зад смелия възход на Ланца: твърде плиткият начин на мислене и физическата и умствена умора – с целия гласов блясък. „Фактът, че все още сме заети с неговите филми и записи, че тази книга дори е написана, показва, че Марио Ланца е останал извън времето. Че гласът му е запазил естествената си сила и до днес ”
Тенори – италиански хитове и Пучини
Универсалност и перфектен контрол – и двете се отнасят за тенорите Хуан Диего Флорес и Йонас Кауфман. С “Italia” и “The Puccini Album” представихте две много различни продукции.
Ланца отказа да приеме твърдата художествена дисциплина
Книгата е с тъжното заглавие „Марио Ланца. Американска трагедия ”. Ранният край на певеца, баща на четири деца, който неспокойно се изтощава в концерти, изглежда трагичен. Ланца отказа твърдата дисциплина на художника, алкохолът с наркотици, проблемите с теглото и болестите нарушиха всеки баланс. Холивуд се сбогува с него. И Ланца започва да търси пропуснатата оперна кариера в Италия. Филмът “Седемте римски хълма” е заснет в Рим, с безсмъртната песен “Arrivederci Roma”. Марио Ланца умира там през 1959 г., на 38-годишна възраст.
(край на превода)
Втората информация във връзка със 100-годишнината от рождението на Марио Ланца на 31 януари 2021 г. е следната:
Портал „ARD Audiothek“
30.01.2021
Zoom – Musikgeschichte, und was sonst geschah
Mario Lanza zum 100. Geburtstag
Er war ein Superstar der 50er Jahre, eine Ikone des Hollywood-Kinos, für ein Millionenpublikum der Inbegriff des strahlenden Tenors. Mario Lanza war der Mann, der auf der Kinoleinwand Caruso verkörperte, eine Rolle, die für ihn sowohl Segen als auch Fluch war.
In diesem ZOOM erinnert Markus Vanhoefer an einen tragischen Künstler, der am 31. Januar seinen 100sten Geburtstag feiern würde.
(край на цитата)
Превод:
Zoom – Музикална история и какво друго се случи
Марио Ланца на 100-ия си рожден ден
Той беше суперзвезда от 50-те години, икона на холивудското кино, олицетворение на лъчезарния тенор за милионна публика. Марио Ланца беше човекът, който изигра Карузо на големия екран, роля, която беше едновременно благословия и проклятие за него.
В този ZOOM Маркус Ванхофер ни припомня трагичния художник, който ще празнува 100-ия си рожден ден на 31 януари.
(край на превода)
Фактически това е едно кратко предаване от 10 минути на тв-предавателя ARD, което може да се слуша чрез линка:
Ще завърша тази юбилейна статия за Марио Ланца с цитиране на дискографията му (цитат на немски език):
Diskografie (Auswahl)
Alben
| Jahr | Titel | Chartplatzierungen[2][3] | Anmerkungen | ||
|---|---|---|---|---|---|
| DE | UK | US | |||
| 1956 | Romberg: The Student Prince | — | 5 (1 Wo.) | —  | |
| 1958 | The Student Prince/The Great Caruso | — | 4 (22 Wo.) | — | |
| 1960 | The Great Caruso | — | 3 (15 Wo.) | — | |
| 1964 | The Best of Mario Lanza | — | — | 87 (15 Wo.) | |
| 1971 | The Greatest Hits Vol.1 | — | 39 (1 Wo.) | — | |
| 1980 | Unvergessen | 13 (10 Wo.) | — | — | |
| 1981 | The Legend of Mario Lanza | — | 29 (11 Wo.) | — | |
| 1987 | A Portrait of Mario Lanza | — | 49  (8 Wo.) | — | |
| 1994 | The Ultimate Collection | — | 13 (7 Wo.) | — | |
| 2004 | The Definitive Collection | — | 41 (4 Wo.) | — |
grau schraffiert: keine Chartdaten aus diesem Jahr verfügbar
Weitere Alben
- 1994: Be My Love (USА)
…………
Singles
| Jahr | Titel Album | Chartplatzierungen[2] | Anmerkungen | |
|---|---|---|---|---|
| UK | US | |||
| 1952 | Because You’re Mine | 3 (24 Wo.) | — | |
| 1955 | Drinking Song | 13 (1 Wo.) | — | |
| I’ll Walk With God | 18 (2 Wo.) | — | ||
| Serenade | 15 (5 Wo.) | — | ||
| 1956 | Earthbound | — | 53 (8 Wo.) | |
| 1958 | Arrivederci Roma | — | 97 (1 Wo.) | |
| 1994 | Be My Love | 92 (1 Wo.) | — |
(край на цитата)
Нека днес на 31 януари 2021 г. почетем 100 години от рождението на легендарния американски тенор с италиански произход Марио Ланца (1921-1959), останал в музикалните летописи като талант от най-висока класа, но по различни причини не успял да развие докрай таланта си специално в оперното изкуство. Мир на праха му!
……
Изпълнения на Марио Ланца:
Mario Lanza – A Centenary Celebration 1921 – 2021
……
Изпълнение на Марио Ланца:
Mario Lanza’s “Nessun Dorma”
´´´´´´
Изпълнение на Марио Ланца:
Mario Lanza Ave Maria Serenade
´´´´
Изпълнение на Марио Ланца: Mario Lanza – ‘Granada’ https://www.youtube.com/watch?
v=cWXNSlZU0Us&ab_channel=VincentDiPlacido
´´´´
Изпълнение на Марио Ланца:
Mario Lanza: “Serenade einer großen Liebe – Come Prima” (1958)
´´´´´´