Руският бас Марк Райзен, починал преди 25 години на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 ноември 2017 г. се навършват точно 25 години от смъртта на един от най-големите певци през миналия век – руският бас Марк Райзен (в транскрипция на руски език Марк Рейзен, на немски език Mark Reisen, на английски, френски и на други езици на латиница – Mark Reizen), роден на 21 юни (3 юли) 1895 г., починал на 25 ноември 1992 г. на 97-годишна възраст.
Няма друг певец в световната музикална история, който да е имал такава активна вокална дейност до преклонна възраст – над 50 години, като венец на която на 3 юли 1985 г. по време на честване 90-годишнината му играе при едно гала-представление на операта „Евгений Онегин“ в ролята на Гремин в „Болшой“-театър в Москва. Лично аз не съм чувал до сега за подобен случай в световната оперна практика.
Името на Марк Райзен беше много популярно в предавания на Радио София (така си спомням че се произнасяше в България името му по Радио София, когато като ученик в Априловската гимназия в Габрово слушах негови изпълнения на оперни арии и песни – в тия времена около 1948-1950 г.). Ако не се лъжа, през годините 1945 и 1946 в България гостува многократно Ансамбълът на Червената армия и той беше солист в някои от техните концерти. Помня много добре, че през лятото на 1946 г. в двора на Априловската гимназия беше построена специална естрада и една вечер този ансамбъл гостува в Габрово при препълнен двор със зрители.
Може би в Русия са казвали „Рейзен“, пък и у нас, но понеже на латиница – специално тук в Германия съм слушал негови записи, винаги са произнасяли фонетично „Райзен“. Не е важно, въпрос на транслитерация. В превод на руски всички немски имена, които се пишат например „Meier“ и тук се четат „Майер“, на руски език се пишат „Мейер“ и така се произнасят. Всички знаем, че големият композитор Джакомо Майербер, който има немско-френски корени, и е от еврейско потекло, презимето му на руски език се пише и произнася „Мейербер“.
В музикалните справочнци и речници винаги се отбелязва, че Марк Райзен е „най-големият руски бас след Фьодор Шаляпин – истински негов наследник както по репертоар, така и по качества на гласа, външност, драматична игра и донякъде характер“. А аз ще добавя, че Марк Райзен е имал и щастлива съдба – да живее и работи толкова дълго – починал е на 97 години! При това не е имал такива неприятности като Шаляпин, който не винаги се е съобразявал със статуквото в СССР и често са го шпионирали при изявите му в чужбина. При Райзен всичко „върви като по вода“ – след 30-те години на миналия век, когато той става член на ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва и получава огромна известност, от 1930 г. той гостува на редица сцени в Западна Европа и в Америка. По-долу в статията ще дам подробности.
Ще се спра на биографични бележки и развитие на неговота кариера.
Марк Осипович Райзен е роден на 21 юни (3 юли) 1895 г. в село Зайцево при Днепропетровск (тогава Екатеринославска губерния), починал на 25 ноември 1992 г. в Москва на 97-годишна възраст. Семейството има еврейски корени – баща му е бил директор на една мина за каменни въглища в Украйна. По време на Първата световна война през годините 1914-1917 Марк Райзен взема участие като войник във „Финландския стрелкови полк“ и е два пъти награждаван с „Георгиевски кръстове“. След раняването му за втори път, при демобилизацията през 1917 г. е освободен от армията и постъпва за студент в Харковския технологичен институт.
Наред с инженерното си обучение Марк Райзен започва успоредно с него и вокално обучение в Консерваторията в Харков през годините 1917-1921, като решава изцяло да се посвети на музиката. Там той е ученик на педагога от Италия професор Федерико Бугамели (Federico Bugamelli). Оперният му дебют е през 1921 г. в ролята на Пимен в „Борис Годунов“ от Мусоргски на сцената на Оперния театър в Харков. Като солист в този театър през годините 1921-1925 Марк Райзен предизвиква особено внимание чрез постиженията си, особено в ролята на Мефистофел в операта от Ариго Бойто. През 1924 г. е ангажиран в Оперния театър в Ленинград (сега Санкт Петербург), напуска Харков и през годините 1924 до 1930 е солист в Ленинград, където през 1928 г. играе за пръв път в ролята на Борис Годунов от едноименната опера. При това участие той получава сензационни успехи, което е гаранция за един идващ възход на вокалната му кариера – той е на 33 години.
През 1930 г. е и първото му задгранично гостуване в Оперния театър в Монте Карло – в ролята на Мефистофел в операта от Ариго Бойто. Там следват още ролите на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно и на Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини. Тези три роли остават като най-добрите му роли в извънруския репертоар. През същата година той предприема голямо концертно турне в Западна Европа, като гастролира в Берлин, Париж и Лондон. Също през 1930 г. Марк Райзен е назначен в ансамбъла на „Болшой“-театър в Москва, където като солист в десетки роли изгражда огромна кариера, която трае до 1954 г., но после има гостувания на същата сцена, така че тази кариера трае почти 50 години – една внушителна цифра.
През 1980 г., когато той е вече на 85 години, изпълнява партията на Борис Годунов в операта от Мусоргски на сцената на „Болшой“-театър с почти същата сила на гласа си и драматизъм на изпълнението. След 5 години – вече 90-годишен – на 3 юли 1985 г. той играе на същата сцена в ролята на Гремин в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, което участие е внесено в „Книгата на Гинес за рекорди“ – най-възрастният тогава действащ оперен певец в света! По-горе писах за това – то е станало по време на честване 90-годишнината му при едно гала-представление в Москва.
Марк Райзен играе редица нови главни роли в „Болшой“-театър, между които: Варяжкият (Викингов) гост в „Садко“ (1934 г.) и Салиери в „Моцарт и Салиери“ (1937 г.) от Римски-Корсаков, Иван Сусанин в едноименната опера от Глинка (1939), Хан Кончак в „Княз Игор“ от Бородин и при премиерата на операта „Стенка Разин“ от Сергей Бершадский, където играе главната роля на Стенка Разин. Сергей Бершадский (1881-1942) е талантлив руски диригент и композитор, починал при трагични обстоятелства на 61 години – от глад. Лично аз не познавам тази опера и автора й, за това цитирам малка информация за него на руски език:
Серге́й Влади́мирович Берша́дский (1881 – 2 января 1942) — российский и советский дирижёр, композитор и аранжировщик. Окончил консерваторию в Санкт-Петербурге (1908) по классам композиции, дирижирования, оркестровки и скрипки. Работал преимущественно как дирижер, а также как композитор и аранжировщик. Преподавал в музыкальном училище, много лет руководил небольшими оркестрами, писал для них музыку, делал всевозможные переложения. Среди его произведений — романсы, фортепианные миниатюры, квартеты, опера «Степан Разин». В сентябре 1941 года бомба, попавшая в дом, где жили Бершадские, уничтожила весь архив, в том числе нотный, рояль, скрипку работы Амати. В квартире в тот момент никого не было. Сергей Бершадский продолжал работать в блокадном Ленинграде, пока оставались силы. Он погиб от голода 2 января 1942 года.
Дочь – Бершадская, Татьяна Сергеевна – известный российский музыковед, профессор Санкт-Петербургской консерватории, доктор искусствоведения, заслуженный деятель искусств России, член «Союза композиторов».
(край на цитата)
Каква трагедия – да умре от глад! Но който познава историята за обсадата на Ленинград в тия години (спомняме си съответната симфония на Шостакович!), няма да се изненада.
Наред с дейността си в „Болшой“-театър и на други сцени в Русия, Марк Райзен предприема гастроли в редица европейски страни и в Северна Америка. Между тях можем да отбележим: Парижката „Gránd Opera“, Държавните опери в Берлин и Дрезден, Националната опера в Буда Пеща, оперни и концертни изяви в САЩ.
Към споменатите до сега оперни роли в репертоара на Марк Райзен може да добавим още: Старият циганин в „Алеко“ от Рахаманинов, Вотан в „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, Крал Филип в „Дон Карлос“ и Джовани да Прочида в „Сицилиански вечерни“ от Верди, както и Досифей в „Хованщина“ от Мусоргски.
При големите му концертни турнета в Русия, Европа и Северна Америка той се показва като голям интерпретатор на руската народна и песенна музика. Но и в песенни творби от неруски композитори демонстрира съответни чувства и нюанси при изпълнението им. Редица съветски композитори са писали песни специално за него: Исак Дунаевски, Дмитри Покрас, Тихон Хренников и други.
По време на Втората световна война Марк Райзен гостува пред войници на различните фронтове. След края на войната, от 1945-46 г. той има изяви и при съветските войници, които са на служба в страните на Източна Европа. Наред с вокалната си дейност той започва да се занимава и с вокална педагогика. Ето конкретни данни: от 1954 г. е преподавател в Музикалния педагогически институт на името на Гнесин в Москва, през годините 1965-1970 завежда катедрата по солово пеене в Московската консерватория. През 1967 г. получава титлата професор.
Марк Райзен умира на 25 ноември 1992 г. в Москва на 97 години. Погребан е с почести в Централното гробище на Москва – във „Введенском кладбище“.
Нека още на това място цитирам наградите и отличията, които Марк Райзен е получил (цитат на руски език):
- заслуженный артист РСФСР (1933)
- народный артист СССР (1937)
- Сталинская премия первой степени (1941) — за выдающиеся достижения в области театрально-вокального искусства
- Сталинская премия первой степени (1949) — за исполнение заглавной роли в опере «Борис Годунов» М. П. Мусоргского
- Сталинская премия первой степени (1951) — за исполнение партии Досифея в опере «Хованщина» М. П. Мусоргского
- Георгиевский крест III степени
- Георгиевский крест IV степени
- три ордена Ленина (1937, 1951, 1976)
- орден Трудового Красного Знамени (1955)
- орден Дружбы народов (1985)
- медали.
(край на цитата)
Музикалната критика в Русия и другаде определя изкуството му така: „Райзен има сравнително висок басов глас „кантанте“, но заедно с това в средните и низки регистри съчетава изискванията за централни басови гласове. Въпреки това той е типичен бас- кантанте. Имайки прекрасен диапазон на гласа си, той изпълнява чудесно партиите за високи басове (Дон Базилио, Мефистофел, Руслан, Борис Годунов), но също така и тия за традиционно изпълняващите се от централни и низки гласове – Хан Кончак, Сусанин, Гремин. Изключително голям майстор на фразирането, Райзен обладава и превъзходна дикция“. И още един цитат: „Необичайно широкият, силно изразителен и леко статичен глас на Марк Райзен звучи все още с достатъчно сила и витуозност чак до 90-годишната му възраст“.
Други критици и журналисти пишат, че „той е най-големият руски бас след епохата на Лев Сибиариков (1869-1942) и Фьодор Шаляпин (1873-1938), и че притежава един от най-добрите гласове в жанра си в целия свят през последните 100 години“. А ние можем да добавим, че редица от записите му все още са на разположение на CD’s, което свидетелства за неговото величие. Филмови клипове с негово присъствие също съществуват.
Още през 80-те години на миналия век Марк Райзен написва своя автобиографична книга, която е издадена в СССР. Разполагам с интересни цитати за него от източник в САЩ и от второто издание на горната книга през 1986 г. в превод на английски език, които ще поместя по-долу (извадка на стр. 135 от книгата):
- “Reizen is stupendous. His lush, voluminous basso rolls through the music unconstrainedly. It sits easily at the bottom, peels forth brilliant Fs and F-sharps at the top (and one hair-raising high G), and in-between displays flowing line and a mezza-voce that rivals prime Pinza or Chaliapin. Ruslan’s heroic fire and tenderness are there – it’s a complete piece of work”. (Conrad L. Osborne, in the Metropolitan Opera Guide to Recorded Opera)
- “In 1930, Reizen went on a tour of the Moscow Bolshoi Theatre, sang Mephistopheles (Faust) and was immediately noticed by Stalin, who was a music and opera lover. He described a somewhat comical scene as he was invited to the official government box during the intermission, where, dressed as the Devil, he was introduced to Stalin. The dialogue went something like this:
–You sing very well.
–Thank you.
–Why don’t you come here more often?
–You see, I sing in Leningrad and only visit here.
–Why not move here and visit there?
–You see, I have a contract there, and an apartment too…
–Perhaps we can do something and find you an apartment here.
The following day and in typical Soviet style, he was surprised by the unannounced visit of an official car with an NKVD agent, who was under orders to take him hunting for an apartment. This is how Mark Reizen was engaged at the Bolshoi.”
(Anecdote, Opera Gems)
(‘ ‘Mark Reizen – Autobiography – [Autobiograficheskie Zapisky, Statii i Vospominanya) 2nd edition 1986 pp135)
(край на цитата)
Превод:
„Райзен е невероятен. Неговият буен, обемен бас се налага чрез музикалната му интерпретация без ограничения. Той музицира лесно в долния регистър, пее брилянтни „фа“ и „фа диези“ в горния регистър (и едно настръхващо косите високо „сол“), а в междинните регистри тече спокойна вокална линия, която съперничи на тази на Ецио Пинца или на Шаляпин. Героичният огън и нежността на Руслан са там – това е цялостно произведение”. (Конрад Л. Осбърн, в Ръководството на Метрополитън опера в Ню Йорк за записана опера).
„През 1930 г. Райзен отива на турне в московския Болшой театър, пее Мефистофел (Фауст) и веднага е забелязан от Сталин, който е любител на музиката и операта. Той описва донякъде комична сцена, докато е бил поканен в официалната ложа на правителството по време на антракта, където, облечен като Дявола, е бил представен на Сталин. Диалогът е нещо подобно:
– Много хубаво пеете.
– Благодаря ви.
– Защо не идвате тук по-често?
– Виждате ли, аз пея в Ленинград и тук само гостувам.
– Защо не се преместите тук, а там да гостувате?
– Виждате ли, там имам договор и апартамент…
– Може би можем да направим нещо и да ви намерим апартамент тук.
На следващия ден в типичен съветски стил той е изненадан от неочакваното посещение на служебна кола с агент на НКВД, който има заповед да го заведе на търсене на апартамент.
Ето как Марк Райзен е ангажиран в Болшой.
(Анекдот, „Opera Gems“)
(Марк Райзен – Автобиография – [Autobiograficheskie Zapisky, Statii i Vospominanya) 2-ро издание 1986 г., стр. 135)
(край на превода)
Цитирам по-долу филмографията на Марк Райзен и неговата дискография (източник на руски език):
Фильмография:
- 1951 — «Большой концерт» (фильм-концерт)
- 1953 — «Алеко» (фильм-опера), дирижёр Николай Рабинович — Алеко
- 1959 — «Хованщина» (фильм-опера)
………
- Записи опер:
- 1937 — «Руслан и Людмила», дирижёр Самуил Самосуд — Руслан
- 1946 — «Хованщина», дирижёр Борис Хайкин — Досифей
- 1947 — «Садко», дирижёр Василий Небольсин — Варяжский гость
- 1948 — «Борис Годунов», дирижёр Николай Голованов — Борис Годунов
- 1948 — «Евгений Онегин», дирижёр Александр Орлов — Гремин
- 1948 — «Фауст», дирижёр Василий Небольсин — Мефистофель
- 1951 — «Князь Игорь», дирижёр Александр Мелик-Пашаев — хан Кончак
- 1951 — «Моцарт и Сальери», дирижёр Самуил Самосуд — Сальери
- 1951 — «Севильский цирюльник», дирижёр Самуил Самосуд — Дон Базилио
- 1952 — «Садко», дирижёр Николай Голованов — Варяжский гость
- 1954 — «Хованщина», дирижёр Василий Небольсин — Досифей
(край на цитата)
Допълвам тази дискография с данни на немски и английски езици:
Diskografie:
- Chowanschtschina (als Dossifei): 1946, 1951
- Boris Godunow (Titelpartie): 1948
- Eugen Onegin (als Fürst Gremin): 1948
- Fürst Igor (als Kontschak): 1950
- Sadko (als Wikinger): 1952
- ………
- Recordings and discography
- Lebendige Vergangenheit – Mark Reizen CD 0717281890595 Label: Preiser 1997, Time: 76 minutes (with biographical liner notes).
- “Mark Reizen – Mussorgsky, Rachmaninov, Tchaikovsky, Taneyev, Kabаlevsky” AQVR 308-2 (Aquarius Classics)
- “Mark Reizen – Romances by Tchaikovsky AQVR 309-2 (Aquarius Classics)
- “Mark Reizen – Dargomyzhsky’s Rusalka” AQVR 390-2 (Aquarius Classics)
- “Mark Reizen – Romances and songs ” AQVR305-2 (Aquarius classics)
- “Mark Reizen in Rimsky-Korsakov’s The Maid of Pskov” AQVR 352-2 (Aquarius classics)
(край на цитата)
Нека днес на 26 ноември 2017 г. почетем 25 години от кончината на великия руски бас Марк Райзен.
Мир на праха му!
……………….
Изпълнения на Марк Райзен:
Mark Reizen/Марк Рейзен – Rossini – La Columnia – Live 1958
…..
Марк Рейзен Серенада Мефистофеля
…..
Марк Рейзен (90 лет). Ария Гремина
……
Марк Рейзен Блоха
…..
Марк Рейзен бас Романсы
…..
Жюль Массне. “Элегия”. Поет Марк Рейзен (1971)
“Элегию” Жюля Массне на стихи Луи Галле, в переводе Александры Горчаковой поет Марк Рейзен. Выдающиеся мастера оперной сцены. Марк Рейзен ТО Экран, 1971 г.
….
Марк Рейзен – Русская народная песня “Эй, ухнем!” (1971)
Русскую народную песню “Эй, ухнем!” исполняет Марк Рейзен. Фрагмент передачи “Марк Рейзен” о творческом пути знаменитого артиста. ТО Экран, 1971 г.
…..