Sabin Markov

Певецът и вокален педагог Сабин Марков, роден преди 87 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 април 2022 г. се навършват 87 години от рождението на един голям български певец и вокален педагог – баритонът Сабин Марков, който много рано напусна житейската сцена през септември 1993 година, едва на 58 години.

Отдавна имах намерние да пиша статия за него – толкова често срещах името му при различни поводи, пишейки статии за негови колеги от Софийската държавна опера, където той редица години е незаменим солист при редица оперни спектакли. Това стана през 2017 г., когато му посветих статия за пръв път. На този ден през годините от 2018 до 2021 писах наново и сега пак пиша за него, за да информирам новите си около 150 ФБ-читатели и приятели през периода от една година.

Освен това на 3 септември 2019 г. – денят, в който е починал Сабин Марков, написах наново статия за него. Вярно е, на 28 април 2019 г. аз го почетох със статия във връзка с рождения му ден, но в месеците след това имам нови ФБ-приятели и читатели, някои от които са били негови ученици и една уважаема дама от тях ме помоли да напиша на 3 септември наново нещо повече за любимия си учител. От друга страна, веднага след статията ми на 28 април получих две чудесни снимки от певицата Роза Митова, в които тя е заедно със Сабин Марков при общи оперни изяви, които снимки ще поместя днес наново. И без това снимки на Сабин Марков нямам особено много, което ме радва. Нека тук благодаря на г-жа Митова за тия снимки.

Продължавам с началото на статията от 2017 година:

„Сабин Марков е редица години незаменим солист при редица оперни спектакли, при това много често в гостувания на ансамбъла зад граница. Защо да пиша общи думи, ето няколко примера:

През ноември 1979 г. във Виенската държавна опера гостува за два спектакъла на операта „Княз Игор“ от Бородин голям състав от Софийската държавна опера и балет, в които участва и Сабин Марков в главната роля. При двете изяви на 2 и 11 ноември някои от титулярните роли се изпълняват от различни артисти, Сабин Марков пее и при двата спектакъла с голям успех. Диригент е Иван Маринов, постановката е на Николай Николов. Цитирам съставите при двете вечери – първокласни артисти, които напомнят „златното време“ на този оперен театър:

FÜRST IGOR

Freitag, 2. November 1979 | 18:30

Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia

………………….

FÜRST IGOR

Sonntag, 11. November 1979 | 18:30

Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia

(край на цитата)

Не писах до 2017 г. по простата причина, че на датата 28 април през предните години съм имал кръгли юбилеи на други оперни дейци, а от друга страна очаквах да събера по-голяма информация за Сабин Марков, която да изложа в статия. Все мислех, че поне за него като много известен певец и вокален педагог ще се появи в Интернет Уикипедия-страница, в която да се прочетат в хронологичен ред най-важните етапи от живота и кариерата му, но и до днес няма такава. Срам и позор!

Не знам вече за кой път пиша тук за тези проблеми с българските оперни дейци – няма решение и няма да има, защото писането на такива страници е частен проблем. Моето мнение е такова (десетки пъти съм го казвал): докато една авторитетна институция в България не се заема ЦЕНТРАЛНО с решаването на въпроса, нищо няма да се промени. Казвал съм и това: единствено Министерство на културата е този орган, който трябва да изследва за кои дейци има страници, за кои няма и тогава да се организира по някакъв начин написването на тези страници. Иначе ще е така, че за още съвсем млади и не толкова известни личности ще има страници, докато за много по-заслужили и известни – няма да има. Ще завърша с това (също съм го казвал: потърсете за който искате оперен деец от Италия такава страница – в миналото или сега – ще намерите образцови страници: биография, дейност, репертоар, дискография, награди и пр. Как там това става, а в България не може – нали и там се пише на „частна основа“, без възнаграждения и заплащане? Нямам отговор!

Що се отнася конкретно до Сабин Марков, лично аз знам малко за него от непосредствени наблюдения. Помня добре, че през 1965 или 1966 г. бях на негова изява в Софийската опера, където той беше чудесен Риголето в операта от Верди, но после съм чел само някои рецензии в пресата, а от 1974 г. вече не живея постоянно в България. Знам и за големите му успехи по-късно на Запад, но тогава се занимавах професионално с други неща и нямам конкретни сведения за него. А той е гостувал в толкова държави: Австрия (включително и на Музикалния фестивал в Залцбург), Германия, Швейцария и другаде, както и в Централна и Южна Америка. За това ще стане въпрос по-късно.

Как може да се пише статия за даден деец, без да има достатъчно информация? Имам опит вече почти 10 години: търсене в Интернет и други източници, както на латиница, така и на кирилица. На латиница няма много сведения, има само отделни линкове към данни за негови музикални записи и някои изяви, а на кирилица – най-вече споменаване на името му като вокален педагог на даден български певец. Така че днешната ми статия ще бъде един конгломерат от различни източници, нещо като мозайка, съставена от отделни камъчета. При всички случаи крайната картина показва, че Сабин Марков е бил забележителен артист и педагог, но заедно с това и човек с благ и умерен характер, който е уважавал колеги и ученици, които и до сега са му крайно благодарни.

Не мога да говоря от името на всички, но достатъчно е да спомена двама мои добри ФБ-приятели – баритонът Петър Данаилов и тенорът Арсений Арсов, които са били или негови ученици, или са имали общи изяви. Нека цитирам:

(…) Петър Данаилов завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на доц. САБИН МАРКОВ през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургарската опера в ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата” на Джузепе Верди.

Това е началото на блестяща кариера за баритона, определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”.

(край на цитата)

Още през 2014 г. Петър Данаилов ми беше писал в едно подробно писмо за певческото си обучение и вокална кариера, като беше споменал за голямата си благодарност към Сабин Марков като негов вокален педагог. Друг път бях прочел следното негово изказване: „Той беше прекрасен човек, никога не каза лоша дума за някого. Имах чувството, че контактувам с ангел … Рядко красив глас и изключително добър човек” – това е споменът за Сабин Марков на един от най-успешните му и прочути ученици – баритонът Петър Данаилов.

Що се отнася до Арсений Арсов, цитирам сведения от Варна:

Сайт на Държавна опера Варна

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

Интервю на Виолета Тончева с големия български тенор Арсений Арсов по повод 35-годишната му сценична дейност 

Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със «Златна лира» на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.

– Историята на една любов – какво красиво обобщение за смисъла на един живот, отдаден на операта. Кога започна тази любовна история?

– Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на САБИН МАРКОВ, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето” (…)

(край на цитата)

Тази информация особено ме впечатли и зарадва, защото отдавна съм близък приятел с Арсений и знам, че той обича да дава свои спомени за артисти, с които е имал връзка или като техен колега, или като негови учители. Хрумна ми на 27 април 2017 г. да му пратя кратко писмо, за да ми даде някои лични спомени относно Сабин Марков. Ето какво му написах:

„Драги Арсений, утре има годишнина от рождението си Сабин Марков. Пиша статия за пръв път за него, имам информации, но само 2 снимки. Знам, че си имал контакти с него, пишеш на едно място хубави неща за “Риголето”. Много ще се радвам, ако ми пратиш някоя снимка от архива ти, стига да имаш. Може и някое друго изречение, ти умееш така хубаво да пишеш … Утре след обед ще пусна статията! Бъди здрав и щастлив!“

(край на писмото)

На следващата сутрин като отворих личната си поща, намирам следния отговор от Арсений:

„Със Сабин Марков ме свързва дългогодишно партньорство. Много спектакли сме имали най-вече на „Травиата“ в Пловдивската Опера – осемдесетте години, когато там беше директор Борислав Иванов. Сабин беше прекрасен певец и най-вече личност. Тих, скромен и голям професионалист. Беше тръгнал от Варна, където по волята на съдбата аз съм присъствал на неговата дипломна работа в „Риголето“, когато съм бил едва на четири годишна възраст. По невероятно стечение на обстоятелствата по- късно, аз вече като солист на Народна Опера – Варна бях изпратен от тогавашната единствена българска импресарска агенция – „София концерт“, да пея в Будапеща с него в театър Еркел – „Риголето“. Той беше доста изненадан от моето развитие и сърдечно ме похвали за израстването ми като певец. После вечеряхме в един еврейски ресторант в Будапеща. Там Сабин ми разказа за приятелските си отношения с големия италиански бас Иво Винко, съпруг на великата Фиоренца Косотто. Показа ми дори и някои акустични упражнения, научил ги именно от него, там на масата в ресторанта, за значението на устния резонатор.

Мога само да се поклоня ниско пред майсторството и благия характер на Маестрото. Той никога не парадираше с личността си. На сцената беше незаменим партньoр с много мъжествен и изразителен баритон, никога няма да го забравя. Той съчетаваше високия професионализъм и голямото пеене със сърдечност, каквато рядко се среща сред оперните звезди…“

(край на цитата)

Особено съм благодарен на Арсений за тия информации – и без това разполагам с толкова малко автентична информация за Сабин Марков, а от горните редове се разбира какъв отличен певец и добър колега е бил рано починалият артист. Малко преди да публикувам тази статия във ФБ след обед, получих и няколко снимки от Арсений Арсов, които той е обработил от архива си – изяви на Сабин Марков в операта „Княз Игор“ – една от коронните му роли. Така снимките към статията ще се увеличат с няколко много хубави. Арсений заслужава публичен комплимент, защото въпреки голямата си заетост на 28 април, е отделил ценни минути от времето си, за да ми намери и изпрати тия снимки.

Нека започна с излагане на моите информации за Сабин Марков на кирилица.

Единственият систематичен източник с биографични данни е едно предаване на БНР във връзка със 75 години от неговото рождение на 28 април 2010 г. Цитирам резюмето му от 30 април:

БНР

“На опера в събота”: по случай 75-годишнината от рождението на баритона Сабин Марков представяме редки записи с негово участие

публикувано на 30.04.2010

“Той беше прекрасен човек, никога не каза лоша дума за някого. Имах чувството, че контактувам с ангел…” – това е споменът за Сабин Марков на един от най-успешните му и прочути ученици – баритонът Петър Данаилов. “Рядко красив глас и изключително добър човек” – повтарят в един глас всички негови колеги, приятели, познати, почитатели. “Сабин Марков е певец с чудесен, кадифен глас, глас с много нюанси, ясна дикция, актьор с осанка и присъствие. Когато пишех партията на Иван Шишман, виждах го като най-удачен за тази роля, бях с най-хубави надежди, които напълно се оправдаха при неговото участие…” – разказва преди време композиторът Парашкев Хаджиев. “Много музикален и прекрасен човек… Той се нарежда между първите ниски гласове у нас, винаги възхищава слушателите, пее с особен замах и обаяние…” – добавя друг български композитор – Димитър Сагаев.


Сабин Марков е музикант, артист и педагог, обичан и уважаван от колегите си и обожаван от публиката и учениците си. Отива си внезапно – едва 58-годишен, на 3 септември 1993 г.

По повод 75-годишнината от рождението му (28 април 1935 г.), в оперната вечер на 1 май ще припомним само няколко от най-ярките му сценични превъплъщения: Риголето, Ренато, Граф Ди Луна и Жорж Жермон на Верди; Ескамилио и Зурга на Бизе; Карло Жерар на Джордано, Волфрам на Вагнер, Тонио на Леонкавало, Княз Игор на Бородин, Иван Шишман на Парашкев Хаджиев. Част от записите са студийни, но повечето са от спектакли, съхранени в архивите и Златния фонд на БНР.

събота, 1 май, от 20.00 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота

(край на цитата)

Пет години по-късно БНР излъчва ново предаване за Сабин Марков, информация за което цитирам по-долу:

БНР

Избрано от „Неделния следобед“: „Срещи, гласове, съдби“ – Сабин Марков

публикувано на 12.05.2015

Автор: Цветана Тончева

Чуйте рубриката

Тази неделя в рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с професор Павел Герджиков припомнихме баритона Сабин Марков (роден на 28 април 1935) – един от водещите солисти на Софийската опера от края на 60-те до началото на 90-те години на ХХ век. Великолепен артист и уважаван педагог, той е обичан от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и обожаван от учениците си. Отива си внезапно – едва 58-годишен, през септември 1993. „Сабин Марков е певец с чудесен, кадифен глас, глас с много нюанси, ясна дикция, актьор с осанка и присъствие. Когато пишех партията на Иван Шишман, виждах го като най-удачен за тази роля, бях с най-хубави надежди, които напълно се оправдаха при неговото участие…” – разказва преди време композиторът Парашкев Хаджиев.


За Павел Герджиков Сабин Марков е незабравим колега и приятел: „Още в самото начало Сабин ми направи много силно впечатление с необикновено красивия си тембър. Много красив глас! Един от най-красивите баритони, които съм чувал. Не случайно Никола Николов – големият наш тенор, сравняваше тембъра му с този на Събчо Събев, а на Николов може да се вярва. Сабин беше с много широк жанров диапазон в репертоара си. Пееше с еднаква лекота и с еднакъв успех прочути роли от вердиевия репертоар – Риголето, Жермон, Набуко, маркиз Поза. Беше въобще силен в италианския репертоар – пееше Тонио в „Палячи“, но това не му пречеше да бъде силен и в руския репертоар – Княз Игор беше една еталонна роля, пееше Елецки, Онегин. Пял е и в „Саламбо“, и в опери на Парашкев Хаджиев и по същия начин с успех пееше в опера на Вагнер – „Танхойзер“. Той беше кротък човек, не екзалтиран, спокоен, усмихнат. Аз не съм го чул никога да избухне, да викне, да каже лоша дума за колега. Винаги се усмихваше с една добра усмивка, отдръпваше се, не беше пробивен… Един добър човек…“.

Програма Христо Ботев Музика Неделен следобед    Сабин Марков Срещи гласове съдби

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100555756/izbrano-ot-nedelnia-sledobed-sreshti-glasove-sadbi-sabin-markov

Останалите сведения са цитати от различни източници за оперни певци, при които Сабин Марков е бил техен вокален педагог. Цитирам последователно някои от тях:

(…) Петър Данаилов завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на доц. САБИН МАРКОВ през 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Бургарската опера в ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата”  на Джузепе Верди.

Това е началото на блестяща кариера за баритона, определян от немската музикална критика като „типичен белкантов певец, притежаващ дълбок и необикновен, изпълнен с нюанси, баритонов тембър, който чрез своята вокална интерепретация променя изразността от яростно до лирично звучене”.

През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в майсторския клас на Гена Димитрова, проведен в София. През същата година започват и изявите му на сцената на Националната опера и балет – София в ролите: Родриго от „Дон Карлос” на Верди, Де Серие от „Федора” на Джордано, Фигаро от „Севилския бръснар” на Росини, Валентин от „Фауст” на Шарл Гуно, Ескамилио от „Кармен” и др. (…)

……………….

Цитат от интервю с проф. Мати Пинкас през 2006 г.:

(…) – Тази година останахте по-дълго в родината. Правихте и майсторски класове. Какви са впечатленията ви от нашите млади певци?
– От април съм в България, а скоро заминавам за Англия, където е семейството на дъщеря ми Клара Армандова и моят великолепен внук Тобиас. Междувременно тук направих майсторски клас в рамките на СМС. Дойдоха и четирима испанци, след завършването имаше концерт на участниците. През октомври пък имах три открити урока в Националната музикална академия. Още през май присъствах на продукциите на Мила Дюлгерова – някога моя студентка и асистентка, днес професор, и на доцент Нико Исаков, който завърши класа на забележителния певец САБИН МАРКОВ, също от моята школа. Все още смятам, че нашата музикална академия е на по-високо равнище от испанските. Затова испанците идват тук. Впрочем, всичките ми испанци пеят на български език – песни, арии.
– Споменавате като ваши наследници в педагогията все личности от нашия оперен свят. И Мила Дюлгерова беше солистка на Плевенската опера, и САБИН МАРКОВ бе едно от явленията на българската и международната оперна сцена, и Нико Исаков днес е измежду плеядата великолепни оперни певци… Мислите ли, че е правило певците да стават педагози?
– Не само правило, но и дълбоко мое убеждение. Смятам, че е и на всички, които имат отношение към вокалното изпълнителство. Не можеш да преподаваш пеене, ако не си го практикувал. Това си е традиция у нас още от самото начало, когато първите ни певци – Драгомир Казаков, Пенка Тороманова, Иван Вульпе, Петър Райчев, Христина Морфова и още много, преподават/участват в изграждането на млади певци (…)

…………..

(…) Александър Крунев завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Илия Йосифов. От особено значение за неговото певческо формиране е работата му с големите български оперни певци САБИН МАРКОВ, Никола Николов и Гена Димитрова. Своя дебют на професионална сцена прави в ролята на Жорж Жермон от операта “Травиата” на Верди в Пловдив, веднага е назначен за солист на Пловдивската опера. На сцената на Софийската опера дебютира през 1990 година, където натрупва солиден солистичен репертоар с главните баритонови роли от оперите  “Силата на съдбата”, “Набуко”, “Трубадур”, “Бал с маски”, “Риголето”, “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Макбет”, “Ернани” на Верди,  “Севилският бръснар” и “Италианката в Алжир” от Росини, “Тоска”, “Бохеми”, “Мадам Бътерфлай”, “Турандот”, “Манон Леско” на Пучини, “Лучия ди Ламермур” и “Любовен еликсир” на Доницети, “Селска чест” и “Приятелят Фриц” на Маскани, “Палячи” /Силвио и Тонио/ на Леонкавало, “Алеко” на Рахманинов, “Княз Игор” от Бородин, “Хофманови разкази” от Жак Офенбах и др.

Предпочитан и постоянен гост е на всички български оперни театри. Пял е на сцените на Дойче опер-Берлин и Берлинска филхармония, гастролирал е многократно в Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Република Корея, Япония и др. Има студийни записи в Българско национално радио и Българска национална телевизия (…)

……..

Сайт на Софийска народна опера (цитат от историята й):

(…) През следващите няколко десетилетия постепенно се утвърждава поколението на изтъкнатите творци Александрина Милчева, Асен Селимски, Благовеста Карнобатлова-Добрева, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Райна Кабаиванска, Стефан Еленков, Стоян Попов, Бойка Косева, Галя Йончева, Димитър Петков, Иван Велчев, Никола Василев, Никола Смочевски, Николай Стоилов, САБИН МАРКОВ, Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Христина Ангелакова, Румяна Барева, Румен Дойков, Димитър Станчев, Людмила Хаджиева и др., чиито творчески изяви в България и чужбина очертават важен етап в българското оперно-изпълнителско изкуство (…)

……………

Интервю на певеца Ранко Дюлгеров с Анелия Събева по Радио Варна – записано на 4 юни 1986 г. и излъчено на 8 юни 1986 г.:

(…) Искам също да поздравя по-възрастните мои колеги – солисти – пенсионери и работещи, някои от които представляваха ядрото на основателите на ВНО – Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева, Никола Николов, Св. Рамаданов, Д. Влахова, Лиляна Василева, Янка Кючукова, Йордан Чифудов, Никола Йорданов, Станка Николова, Михаил Зидаров, Радко Карбов, Лили Чорбаджийска и малко по-късно – Тодор Костов, Благовеста Карнобатлова, Мария Бохачек, Александрина Милчева, САБИН МАРКОВ, Тинка Сколуфанова-Попова, Стефан Циганчев, Трендафил Казаков, Васил Димитров, Делчо Сапунджиев, Никола Господинов и да ми простят, ако някого неволно съм пропуснал (имам предвид както виждате по-старото поколение). Ние вече можем да разберем какви актьорски и певчески дарования сложиха основите професионално на Варненската опера и години наред градиха, а някои още градят нейния авторитет (…)

…………

Портал „GLAS.bg“

16 май 2016 г.

Еми МАРИЯНСКА

Радо Шоу: Отслабнах с 30 кила, не ме разпознават по улиците

Радослав Стоименов, по-известен като Радо Шоу, е български поп-фолк певец, актьор, комик, шоумен и аниматор. Свири на акордеон и пиано, учил е класическо пеене в Музикалната академия при доц. САБИН МАРКОВ. Има издадени 10 албума като певец, а се изявява като конферансие и водещ.

Добър е както на концертната сцена, така и в цирка, в клоунади и на всякакви тържества. С право може да се каже, че е душата на всяко празненство – било то концерт, или частно парти. Репортер на „ШОУ” обаче замалко да го подмине, поради драстичната му физическа промяна – от някогашния пухкавелко не е останало нищо – смъкнал е цели 30 кила от гърба си. За щастие – не от болест, а нарочно и с огромна воля. Промяната си е струвала усилията, защото видимо се е подмладил, като е запазил чара си (…)

´´´´´´´´´´´´´´´´

Информация от 2008 година (линк към информация в PDF-файл – 3 страници):

Анна Иванова-Тодорова, десет години певица в Народната опера в Прага от 1998 г., преди това солистка в Софийската опера и в Пилзен. Ученичка на САБИН МАРКОВ в Музикалната академия в София, в началото на проф. Мати Пинкас.

………..

Портал „Стандарт“, 20.09.2004 г.

Известният кинаджия гони български рекорд – по серия на ден Албена Атанасова Филм без емоции е обречен

В Нова телевизия работят като по света, казва Петър Одаджиев, режисьор на “Хотел “България”.

Кино без чувства и страсти е обречено”, казва Петър Одаджиев, режисьор на сериала “Хотел “България”, който тръгва от тази вечер по Нова телевизия. Майсторът на камерата обаче първо завършва оперно пеене в Консерваторията при проф. Чавдар Хаджиев. (“Безкрайно симпатичен човек, сега преподава в академията на Анкара. Преподавал е и на Гюзелев.”). Втората специалност на бъдещия кинаджия е музикална режисура при Светозар Донев и Павел Герджиков. Петгодишната му възходяща кариера завършва с респектиращ концерт в зала “България” с хоровата капела “Светослав Обретенов” и софийската филхармония. Той пее цялата баритонова ария в “Кармина Бурана”, което колегите му много рядко си позволяват, а на диригентския пулт е Георги Робев. По това време Одаджиев вече е първи курс във ВИТИЗ и няма време за нищо друго. Единственият музикант в семейството остава сестра му, прочутата цигуларка Кристина Одаджиева. По-късно Петър създава и киностудиото “Одавижън”, в което са произведени “Рапсодия в бяло” на Теди Москов, “Емигранти” на Ивайло Христов и Людмил Станев, първата версия на Петър Попзлатев на “И слезе Господ да ни види”, “Асистентът” на Илия Костов, “Тотама” на Андреас Пандзис. Прави всичко това с огромна любов към седмото ни изкуство и с не по-малки отстъпки в цените. “Това ми е на душата”, оправдава се той.

– Г-н Одаджиев, защо решихте да ставате оперен певец?

– Защото ми беше най-лесно. Предпочитах да уча в музикалното, за да се забавлявам и да правя каквото искам, вместо в езикова гимназия, където ме бяха приели и в бъдеще трябваше да зубря като луд. Още тогава знаех, че ще ставам кинорежисьор. И това нямаше нищо общо с пеенето. Но в онези години, за да вляза във ВИТИЗ, ми беше нужно друго висше образование. И тогава кандидатствах в Консерваторията. Две години не ме приемаха заради политическия изпит. Когато бях в трети курс, на сцената се появи Георги Лалов. Той направи така наречената първа “Опера на колела” заедно с импресарио Пиер Жос. Обикаляхме като гламави из Франция, пътувахме хиляди километри на ден. На месец имахме по 36 представления, разстоянието между Париж и Бордо го нямахме за нищо. Пеехме с Дарина Такова във “Вълшебната флейта”. По това време с нея имахме страхотна любов и това, че бачкахме като луди, въобще не ни правеше впечатление. Швейцария, Германия, Италия – просто не спирахме. Открихме и операта в Окинава, на самия бряг на океана. После се появи импресарио от Виена, който се казваше Шлоте. С него пък обиколихме Австрия, Германия, Испания – с “Бохеми”, “Мадам Бътерфлай”, “Кармина Бурана”. Дипломирах се в Пловдивската опера с “Бохеми”, където пяхме с Орлин Горанов. Неин директор беше Борислав Иванов. Пях във “Вълшебната флейта”, “Травиата” със САБИН МАРКОВ (изключителен човек, много съм споделял с него), “Риголето” (…)

….……………

Портал „RUSEINFO“

In Memoriam

Тенорът Иван Стоев посвети 12 години на Русе

30 ноември 2009

Автор: Огнян Стамболиев

През 80-те и 90-те години сред основните солисти бе тенорът Иван Стоев (1952- 2009). Той замести успешно своите предшественици Иван Димов, който постепенно слезе от сцената и заминалия за Бургаската опера Марин Илиев в драматичния и спинтовия репертоар, като при това пое и амплоато на оперетен герой, носено преди него от Борис Цветков (Бате Борчо).


Иван Стоев е роден на 26 декември 1952 година в София, под знака на Козирога. Първоначално завършва техническо училище, но желанието му да пее надделява и през 1977 година завършва четиригодишния вечерен курс на Софийската музикална гимназия – класа на концертната певица и вокален педагог Льоли Даскалова. През с.г. е приет за редовен студент в Българската държавна консерватория, в класа на проф. Мати Пинкас. Работи главно с нейния асистент – прочутия баритон САБИН МАРКОВ, един отличен белкантов вокалист и способен педагог. През 1981 година се дипломира успешно (…)

(край на цитатите)

Сега цитирам нещо от източник на руски език:

Портал „MUSICFORUMS.RU“

(Портал от Русия: коментари за изпълнение на Сабин Марков – ария из операта „Борис Годунов“ от Мусоргски):

Тема: Баритон Сабин Марков Время: 06.02.2014 00:33



Никогда не слышал этого баритона http://www.youtube.com/watch?v=lYKV0hEpgKk&list=PLn4yZkHUnGCH6VICc2UmakPKzL0ag0s…UmakPKzL0ag0sqt
Просто в восторге от исполнения, наш Владимир Чернов очень похоже поет. К сожалению в мире подобных голосов больше нет. Поделитесь информацией про этого певца.
Автор Тема: Re: Баритон Сабин Марков Время: 06.02.2014 19:56 
Власов Санкт-Петербург
Недобаритон
>Никогда не слышал этого баритона http://www.youtube.com/watch?v=lYKV0hEpgKk&list=PLn4yZkHUnGCH6VICc2UmakPKzL0ag0s…UmakPKzL0ag0sqt
>Просто в восторге от исполнения, наш Владимир Чернов очень похоже поет. К сожалению в мире подобных голосов больше нет. Поделитесь информацией про этого певца.

Густой голос, по мне так настоящий баритон и должен петь. А бас – как Михайлов

(край на цитата)

Що се отнася до източниците на латиница, най-важен е този на английски език от портала „Bulgarian Opera Stars“ на Франк Фишър от САЩ. Макар и малък, в него се дават ценни сведения за Сабин Марков. Цитирам, без да давам превод:

Sabin Markov, baritone

The baritone, Sabin Markov, was born in Sofia 28 April 1935. After beginning his musical studies on the violin he studied voice with Ilija Jossifov at the State Academy of Music. He became a member of the Sofia National Opera with his debut being as Rigoletto in 1964.

International appearances took him to Vienna, Salzburg, West Berlin, South America, Cuba and Switzerland. Later in his life he became a professor of voice at the State Academy of Music.

Major roles in his career included Renato, Rigoletto, Prince Igor, Gerard, Onegin, Yeletsky, Tonio, Count di Luna, and Rodrigo in Don Carlo. Sabin Markov died in 1993.

Leoncavallo: Pagliacci “Prologue”
Tchaikowsky: Pique Dame Ya vas lyublyo
Verdi: Rigoletto Cortigiani, vil razza dannata

We are pleased to present him here in Lohengrin

(край на цитата)

Портал „TAMINO Klassikforum“

Sonntag, 16. Dezember 2007, 19:39

Turandot heute im Radio SWR2

Die “Turandot”-Aufnahme unter Zubin Mehta mit Luciano Pavarotti als Calaf ist hier in diesem Thread schon als Referenz genannt worden. Heute sendet der SWR diese Aufnahme – eine Möglichkeit für alle, die diese nicht kennen, und andere, die sie nicht im Schrank haben aber gerne mal wieder hören wollen:

Sonntag, 16. Dezember 2007
20.03 – 23.00 Uhr | SWR2

Giacomo Puccini:
“Turandot”,
Lyrisches Drama in 3 Akten


Turandot, eine chinesische Prinzessin:
Joan Sutherland
Kalaf: Luciano Pavarotti
Liù, eine junge Sklavin:
Montserrat Caballé
Altoum, Kaiser von China: Peter Pears
Timur, entthronter König der Tataren:
Nicolai Ghiaurov
Kanzler Ping: Tom Krause
Marschall Pang: Pier Francesco Poli
Küchenmeister Pong: Piero de Palma
Ein Mandarin: SABIN MARKOV
Prinz von Persien: Pier Francesco Poli
John Alldis Choir
London Philharmonic Orchestra
Leitung: Zubin Mehta
(Durch die Oper führen Dieter Schickling und Reinhard Ermen)

Viel Spaß beim Hören!

Harald

(край на цитата)

Извадка от архива на Херберт фон Караян: на 29 август 1967 г. в Залцбург:

(изяви също на 26/17/12 август)

ANNÉE

1967-08-29

Ergebnisnummer: 27
Information de ce concert

  • Orchester: Wiener Philharmoniker,
  • Chor: Wiener Staatsopernchor, Konzertvereinigung
  • Chor: Chor der Kroatischen Nationaloper Zagreb, .
  • Chor: Kammerchor der Salzburger Festspiele, .
  • Ballett: Ballett der Salzburger Festspiele, .
  • Boris Godunov: Ghiaurov, Nicolai
  • Fjodor: Miljakovic, Olivera
  • Xenia: Dobrianowa, Najejda
  • Xenias Amme: Radev, Marianne
  • Fürst Wassilij Iwanowitsch Schuiskij: Stolze, Gerhard
  • Andrej Schtschelkalow: MARKOV, SABIN
  • Pimen: Borg, Kim
  • Marina Mnischek: Jurinac, Sena
  • Rangoni: Kelemen, Zoltan
  • Warlaam: Diakov, Anton
  • Missail: Paunov, Milen
  • Eine Schenkwirtin: Lilowa, Margarita
  • Ein Schwachsinniger: Stolze, Gerhard
  • Nikititsch: Radev, Gregor
  • Ein Leibbojar: Prelcec, Zvonimir

(край на цитата)

Само колко много участващи български певци в тези четири знаменити оперни спектакъла на „Борис Годунов“ при Музикалния фестивал в Залцбург през август 1967 година с диригент Херберт фон Караян!

Но Сабин Марков има там и други изяви. Цитирам от архива на фестивала:

Salzburger Festspiele 1966. Offizielles Programm.

Verlag: Salzburg, Pressebüro der Salzburger Festspiele, 1966

Beschreibung

2 Hefte. 189+1 + 59 S. OBrosch. Jaklitsch III 320. Beilage: “Die Mitwirkenden”. – Leichte Gbrsp. – Mit den eighd. Unterschriften von Hermann Andre, Günther Kilgus, Leo Blei, Magda Oberhofer (5), Claudio Abbado (6), Karl Ancerl (7), Karl Böhm (8), Bernhard Conz (9), Christph von Dohnanyi (10), Rafael Kubelik (12), Zubin Mehta (14), Seiji Ozawa (15), Georges Prêtre (16), …….Zoltan Kelemen, Klaus Hirte, Peter Lagger (31), SABIN MARKOV, Kostas Paskalis, Aleksej Maslennikov, Milen Paunov, Helmut Melchert, Alfred Pfeifle (32), Zvonimir Prelec, Gregor Radev, Roger Soyer, Gerhard Stolze, David Thaw, Thomas Tipton (33), Gerhard Unger, Jon Vickers, Ramon Vinay…..

´´´´´´´´´´´´´´´´

Подобен списък има също и през 1967 година с негово участие.

(край на цитата)

В един забележителен запис на операта „Джоконда“ от Понкиели през 1978 г. участва и Сабин Марков в ролята на Барнаба:

1978 [11.1978 live] Gioconda Gulín, Ángeles
LP: Enzo Todisco, Nunzio
MC: Barnaba MARKOV, SABIN
CD: Laura Baglioni, Bruna
D/L: HO (MP3) Alvise Vinco, Ivo
Dirigent: Giuseppe Morelli cieca Aparici, Montserrat
Orchester: Barcelona Th Orch Zuàne Montero, Raúl
Aufführungen: am 21, 23, 26 November
alternierende Besetzung:
Enzo
Marc Alexander (eigtl.Franco Pagliazzi) (26)
Isèpo Ruíz, José (Josep)
cantore N.N.
pilota Campos, Rafael
1.voce Campos, Rafael
2.voce N.N.
barnabotto Soro, Manuel

(край на цитата)

През юли 2010 година австрийското радио „ORF“ излъчва специална програма, посветена на българската музика. Цитирам части от програмата, като в края има участие на Сабин Марков в операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров:

Радио „ORF“ Aвстрия

Stimmen hören

Donnerstag
01. Juli 2010
19:30

mit Chris Tina Tengel.


Lieder von Pantscho Wladigeroff, Ivan Marinov, Todor Popov, Georgi Kostov, Georgi Zlatev-Cherkin sowie Ausschnitte aus Opern bulgarischer Komponisten

Bulgarien ist ein Land mit großer Gesangstradition in Chor, Lied und Oper. Von Boris Christoff bis Vesselina Kasarova hat Bulgarien regelmäßig Opern-Weltstars hervorgebracht, und auch Nadia Krasteva, Wiens Staatsopern-Carmen, kommt aus Sofia. Im Rahmen der Wiener Festwochen hat Nadia Krasteva einen Liederabend gegeben, mit im “Westen” kaum bekannten Liedern aus ihrer Heimat am Programm.

Ergänzend zu Ausschnitten aus diesem Liederabend: Musik von bulgarischen Opernkomponisten, von denen speziell der stark ins Wiener Musikleben der 1920er und 30er Jahre integrierte Pantscho Wladigeroff und der Franz-Schmidt-Schüler Paraschkev Hadjiev eine Wiederentdeckung verdienten (…)

Musikliste

Komponist/Komponistin: Dimitar Dinev, LP: LE MYSTERE DES VOIX BULGARES – LALE LI SI !
Titel: Ozdole ide devoiche
Ausführende: Frauenchor, CE: Vania Moneva
Label: Jaro 41782
Länge: 01:05 min


(….)

Komponist/Komponistin: Pancho Vladigerov
Titel: Zar Kaloyan: 3 Ausschnitte (4.45, 6.15, 2.40)
Solist/Solistin: SABIN MARKOV
Solist/Solistin: Maria Ventislavova
Orchester: Orchester des Bulgarischen Nationaltheaters Sofia
Leitung: Alexander Vladigerov
Label: LP Balkanton
Länge: 13:40 min

(край на цитата)

И накрая – данни за един запис на „Борис Годунов“ със Сабин Марков, вероятно от Фестивала в Залцбург:

Ще завърша днешната ми статия за Сабин Марков с една малка история, свързана с негова изява в ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе заедно с Марио дел Монако в ролята на Дон Хосе. Тя е публикувана на кирилица през февруари 2018 г. в портала „Lifebites“, от който обаче не може да се правят копия за цитиране. Имам обаче линк към статията и го цитирам тук:

Става въпрос за факта, че много артисти в различни области на изкуствата така се вживяват в ролите си, че често губят представа на сцената кои са – самите те или характерите, които представят. Това например е типично за тенора Марио дел Монако, който предупредил Сабин Марков на генералната репетиция в „Кармен“, че има такъв характер и го моли да внимава в дуела им с ножове в 4-та картина на операта, когато може да прекали в дързостта си към него. Действително това се случило и при тази сцена дел Монако бил толкова агресивен, макар и една глава по-нисък от Сабин Марков, че го тръшнал на земята не като на игра, а доста брутално. Марков си спомня, че едва можал да продължи после да играе и пее до края на изявата, такива били последствията …

Моля ви от дадения по-горе линк да прочетете подробностите.

Нека днес на 28 април 2022 г. да почетем 87 години от рождението на големия певец и вокален педагог Сабин Марков, толкова рано напуснал сцената и живота през 1993 г. – едва на 58 години!

Мир на праха му!

……………………

Забележка: През април 2017 г., след като публикувах статията си за Сабин Марков, редица читатели и любители на оперното изкуство направиха кратки коментари за него и изкуството му. Интересно беше посланието на именитата певица Адриана Стаменова Порта, която също е имала блестяща кариера в България, Италия и другаде. Тя е учила заедно със Сабин Марков и добре го познава. Цитирам нейните думи, нека бъдат достояние на всички, които обичат операта и нейните дейци (оригинал на латиница):

Adriana Stamenova Porta – Ot priak opit i nabliudenie, triabvasce vreme i na men licno, no drug pat ste se spra na niakoi tanki i dobre rakovodeni mehanismi vav nascto artisticno popriste, taka krehko oste ot Konservatoriata, no i isvan!!! Iskam da kaja samo edno nesto, i licno as sam kategoricno sa tova kam mladite, ce niama po krasivo, cestno, dostoino, sportsmensko i istinsko SASTESANIE da sastestvuva mejdu mojestite, talantlivite, glasovitite – bes da se pribiagva do raslicni tendenziosni kritiki, saveti, kategorisirane, mnenia i ucastie na licnosti vav nascia i isvan nascia bransc!!! SABIN besce glas sas golemi vasmojnosti, pokasal kacestvata si oste vav Konsevatoriata kato men, sasto na konkursa Ciaikovski, kogato piahme i biahme saedno vav Moskva!!! Biahme ucenizi na Prof. Ilia Yossifov, a toi besce istinski gord ot nas, no drugi prepodavateli ni iskaha oste ot samoto nacalo, kasa ni se iasno i kategoricno, ce sa da stanem istinski goliami pevzi, triabva da otidem vav drug klas!!! Andrei, da cudesno ispalnenie, no toi besce sasto prekrasen vav svoia si besporen repertoar!!! Vav klas peehme saedno vsicki, posnavahme i snaehme vasmojnostite si ! Drugo e da te puskat samo vav edno i sasto saglavie ili samo vav daden repertoar i to vav raslicni teatri! Talantite vinagi precat i ne triabva mnogo scium!!! Svetla im pamet!!!

След статията ми през 2019 г. Силвана Пръвчева написа следните думи:

Silvana Pravtcheva – Светла му памет и дълбок поклон на Сабин Марков!!
Бях във вокална криза след тежка бременност и раждането на дъщеря ми…
За да се върна в професията, той работеше с мен тон по тон, фраза след фраза – неуморно, търпеливо, вещо..
Обясняваше, напътстваше ме – другите колеги чакаха, но той искаше най- доброто от мен…
Толкова много му дължа, че ме “изправи на крака”, че ми повярва безрезервно..
Имам рожден ден на 3.09. и ги поканих с Миглена на вечеря – с мъжа ми изпекохме агне… Приготвихме се за скъпи гости!
Трябваше да пристигне след концерт от Варна със сутрешния влак..
Прибрал се е в къщи и оттам е отлетял към звездите…
На този ден винаги си мисля с обич и преклонение за Сабин Марков….

……

Отзиви след статията през 2019 г.:

Стоян Балабанов Голям певец човек и колега от плеадата Баритони на Софийската опера!Дълбок поклон и Светла му памет!!!

Ivan Konsulov Sabin e pri4inata da stana Pevez! Oste v Varna kato u4enik mi pomagasche i me nasar4i da Poema tozi truden Pat! Poklon Sabine!

…….

Изпълнение на Сабин Марков:

Leoncavallo: Pagliacci “Prologue”

———–

Изпълнение на Сабин Марков:

Tchaikowsky: Pique Dame Ya vas lyublyo

…….

Изпълнение на Сабин Марков:

Verdi: Rigoletto Cortigiani, vil razza dannata

…….

Изпълнение на Сабин Марков:

Sabin Markov – Shchelkalov’s Aria (Boris Godunov)

Moussorgsky, Boris Godunov, I act: Pravoslavnye! Nyeumolim boyarin Live recording Salzburg, 1966, Vienna Philharmonica Orchestra, Herbert von Karajan, conductor Мусоргски, Борис Годунов, I действие Ария Щелкалова, Православные! Неумолим боярин на скорбный зов Боярской думы и патриарха, И слышать не хотель о троне царском. Печаль на Руси, печаль безисходная! Православные! Стонет земля в злом безправий. Ко господу сил припадите Да низлошлет он скорбной Руси утешение… И озарит небесным светом Бориса усталый дух.

Mussorgsky

Modest Mussorgsky

´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.