Martha Mödl

Днес се навършват 110 години от рождението на немската певица Марта Мьодл

В едно от по-късните си интервюта Марта Мьодл казва: „Веднъж бащата на тенора Волфганг Виндгасен, който е известен тенор, ми каза: “​​Марта, ако 50 процента от публиката те обича, смятай, че си осъществена“. И беше абсолютно прав. „Всичко, което съм постигнала през годините, дължа само на любовта на моята публика. Моля, напишете го. И не забравяйте да напишете, че тази любов е взаимна!“

(цитат от интервю на певицата Марта Мьодл, за която е днешната статия)

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 март 2022 г. пиша за пръв път статия за изключително популярната и заслужила за Германия и за целия свят певица Марта Мьодл, която е родена на днешния ден преди 110 години в Нюрнберг- на 22 март 1912 г., починала на 17 декември 2001 г. в Щутгарт. Много неща могат да се кажат за тази голяма певица, която има толкова интересни неща в творческата си биография, които я правят уникална в много отношения.

Първото нещо е нейният природно надарен глас – особено красив драматичен сопран, който в по-късните години от живота й се трансформира на мецосопран и почти контраалт. Второто нещо, което рядко се среща, е че Марта Мьодл в началните години на младостта си въобще не е мислила да става певица – тя работи дълго време като чиновничка в търговски предприятия и едва на 28 години започва обучението си по вокално изкуство в родния си град Нюрнберг, благодарение на местен покровител, който открива огромните й гласови възможности.

Когато аз в началото на новия век четох в Университетската библиотека в Дармщадт мемоарната книга на Марта Мьодл от 1998 г. – „Такъв беше моят път“, която само преди няколко години бе издадена почти в края на нейната особено дълга вокална кариера, останах особено учуден именно за този феномен – как е възможно да се започне „почти на шега“ едно вокално обучение на възраст от 28 години, а след това само в разстояние на няколко години да се развие и изгради такава внушителна световна кариера, което е особена рядкост.

Бих казал, това се отдава само на „благословени от природата и Бога“ личности, които макар и толкова късно да стартират с развитието на способностите си качества, могат в много къси срокове да постигнат огромни успехи. Именно това е характерното за Марта Мьодл – напълното влюбване и отдаване на музикалното изкуство, което й е било отредено от съдбата или от природата, трябвало е само един подтик и тази любов да се превърне от мечта в действителност. Не трябва да се забравя, че през целия си живот Марта Мьодл не е имала други неща, които да отклоняват пътя й в изкуството, тя не се е омъжила никога, не е имала деца, живяла е при майка си до нейната смърт в началото на 90-те години и никакви странични ангажименти не са я отклонявали от преките й вокални задължения.

На това място искам да подчертая и това особено нейно качество да има интерес към най-разнообрази стилове и композитори на оперна музика. След като почва с малки и не толкова важни оперни роли, бързо се налага като изключително добра интерпретаторка на роли в опери от Рихард Вагнер и Рихард Щраус, но това не пречи да се интересува от роли в опери на Хумпердинк, Лорцинг, Верди, Моцарт, Пучини, Офенбах, Бизе, Мусоргски, Сметана, Яначек, Чайковски, Джордано и десетки други.

Прави впечатление, като се преглежда богатия й репертоар, че нейните интереси отиват и към съвременни композитори: Албан Берг, Паул Хиндемит, Карл Орф, Курт Вайл, Бенджамин Бритън, Игор Стравински, Меноти, Шоек, Фортнер и други, а освен това участва и в класически оперети от автори като Карл Мильокер, Франц Лехар и други. Но може би най-интересното е, че в различни етапи от дейността си Марта Мьодл играе и в редица премиери на опери от съвременни композитори.

По-късно в статията ще дам редица подробности, но нека още тук в началото да цитирам такива премиери: през 1968 г.: „200 хиляди талера“ от Борис Блахер, в Берлин, през 1971 г.: „Любов към духовете“ от немско-корейския композитор Юн Исан (Isang Yun), в град Кил, също през 1971 г. – „Мелузине“ от Ариберт Райман при Фестивала в Швецингер, през 1977 г.: „Коварство и любов“ от Готфрид фон Айнем, във Виена, през 1981 г.: „Една човешка мечта“ от Петер Хамел, в Касел, през 1984 г.: „Соната на духовете“ от Ариберт Райман, в Берлин, през 1995 г.: „Жервез Макар“ (Gervaise Macquart) по Емил Зола, от Гизелхер Клебе в Дюселдорф.

Марта Мьодл, родена на 22 март 1912 г. в Нюрнберг, починала на 17 декември 2001 г. в Щутгарт, е немски сопран, а по-късно и мецосопран. Тя се специализира в големи драматични роли в опери от Вагнер като Изолда, Брюнхилда и особено Кундри и, заедно с Астрид Варнай и Биргит Нилсон, се смята за един от трите велики сопрани в опери на Вагнер от следвоенния период. Марта Мьодл е един от изключителните сопрани във вагнериви опери и една от най-убедителните певици на 20-ти век. Тя е аплодирана многократно за своите силно индивидуализирани интерпретации, изключителни актьорски умения, интензивно сценично присъствие и “богат, силно изразителен глас”.

Кариерата й достига своя връх в началото и средата на 50-те години, включително с нейната Брюнхилда в известния студиен запис на Вилхелм Фуртвенглер от 1954 г. на операта „Валкюри“ и нейния запис на живо от 1953 г. на „Пръстенът на нибелунга“ (единственият несъкратен запис на цикъла от четири опери). Ще спомена още главната роля на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен със същия диригент през 1953 г. (първо на живо, след това в студио) и Изолда в „Тристан и Изолда“ на Херберт фон Караян през 1952 г., на живо от Байройт. Общо десет записа на нейната Кундри в „Парсифал“ са се появили в търговската мрежа, повечето във връзка с фестивала в Байройт, всички от 1949 до 1959 г.

Въпреки че Марта Мьодл е най-известна през годините от 1951 до 1955 г. с образите си на великите героини на Вагнер, нейната непрекъсната кариера на мецосопран продължава от 50-те години на миналия век в продължение общо на повече от половин век до началните години на декадата 1990, като по този начин тя запазва докрай своите гласови и актьорски умения.

Нека в този кратък предговор намекна и на това, че последната изява на Марта Мьодл във Виенската държавна опера, на сцената на която тя има общо 153 изяви в 21 опери, е на 29 май 1992 г. в ролята на Старата графиня в „Дама Пика“ от Чайковски. В интервала от 16 май до 29 май тя има 5 изяви в тази роля. По това време Марта Мьодл е на 80 години и 2 месеца … Респект!

И накрая нека спомена, че в ансамбъла при тази последна изява на Марта Мьодл във Виена участва и българският мецосопран Веселина Кацарова в ролята на Полина. Нека цитирам целия ансамбъл от тази паметна вечер на 29 май 1992 г.:

BESETZUNG | 29.05.1992

DirigentSeiji Ozawa
Nach einer Inszenierung vonKurt Horres
Bühnenbild und KostümeAndreas Reinhardt
ChoreinstudierungPeter Burian
ChoreographieGerlinde Dill
HermannWladimir Atlantow
Graf TomskiValery Alexejev
Fürst JeletzkiVladimir Chernov
TschekalinskiWilfried Gahmlich
SurinRudolf Mazzola
TschaplitzkiFranz Kasemann
NarumowPeter Köves
FestordnerPeter Jelosits
GräfinMARTHA MÖDL
LisaMirella Freni
PolinaVESSELINA KASAROVA
GouvernanteAnna Gonda
MaschaYvette Tannenbergerova

(край на цитата)

Само какви солисти и диригент – Сейджи Озава ръководи спектакъла, Херман е известният руски тенор Владимир Атлантов, ролите на Томски и Йелецки се играят от прочути руски певци от тази епоха, а Лиза е Мирела Френи. И както писах по-горе, Веселина Кацарова играе заедно с този букет от прекрасни солисти в хубавата роля на Полина. Както знаем, в началото на 90-те години започна шеметната кариера на Веселина Кацарова по най-известните европейски оперни сцени.

Кариера

Марта Мьодл прекарва голяма част от ранния си живот като счетоводител и секретар в Нюрнберг. На 28-годишна възраст започва да учи пеене в консерваторията в родния си град. След като дебютира като Хензел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк в Ремшайд през 1942 г., тя добавя Керубино, Миньон и Азучена към ролите си. Когато се премества в Дюселдорф, тя започва там да изпълнява Дорабела, Венера, Октавиан, Еболи, Кармен и Клитемнестра. След това е поканена да играе в ролята на Кармен в „Ковънт Гардън“ в Лондон през 1949 г. (Завръщане там после за „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер през 1959 г., Клитемнестра през 1966 г. и „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус през 1972 г.), като през същата година се присъединява към ансамбъла на Държавната опера в Хамбург. През 1950 г. Марта Мьодл прави своя дебют в Миланската Скала като Кундри в „Парсифал“ от Вагнер.

Нейната Венера в „Танхойзер“ от Вагнер в Хамбург е забелязана от внука на Вагнер – Виланд Вагнер и тя е поканена да играе ролята на Кундри в Байройт през 1951 г., където става част от група певци, наречена „Новият Байройт“, като често споделя ролите си с Астрид Варнай. Марта Мьодл играе Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер в новата постановка от 1952 г. с диригент Херберт фон Караян и Рамон Винай като Тристан, която постановка, заедно с диригента Вилхелм Фуртвенглер от същата година, се счита за окончателна нейна версия в тази опера.

Втори запис на нейната Изолда съществува от 1959 г. с Фердинанд Лайтнер. Марта Мьодл се присъединява към ансамбъла на Държавната опера в Щутгарт и там повтаря ролята на Изолда по телевизията, когато Ленард Бърнстейн представя своята поредица “What Makes Opera Grand?” по американската тв-програма „Омнибус“.

Изпълнението на Марта Мьодл в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен с диригент Вилхелм Фуртвенглер от 1953 г. във Виенската държавна опера (което е записано на живо, преди най-накрая да бъде записано в студио) е авторитетно, въпреки че тя записва тази роля с Караян и така вратите на Виенската държавна опера се отварят за нея окончателно. По-късно в тази статия ще дам повече подробности за ролите на Марта Мьодл във Виена, но сега нека цитирам нейната първа изява във Виена като Леонора във „Фиделио“ на 12 октомври 1953 г. (в тази роля тя има там общо 22 изяви до 1960 г.):

BESETZUNG | 12.10.1953

Musikalische LeitungWilhelm Furtwängler
InszenierungHerbert Graf
BühnenbilderRobert Kautsky
FlorestanWolfgang Windgassen
LeonoreMartha Mödl
Don FernandoAlfred Poell
Don PizarroOtto Edelmann
RoccoGottlob Frick
MarzellineSena Jurinac
JaquinoRudolf Schock
Erster GefangenerHermann Gallos
Zweiter GefangenerFranz Bierbach

(край на цитата)

Между 1956 и 1960 г. Марта Мьодл играе в ролите на Кундри и Брюнхилда в оперите от Вагнер на сцената на МЕТ в Ню Йорк. По-късно в статията ще дам повече подробности за нейните изяви там.

Ранната кариера на Мьодл включва и три роли в опери на Верди: Лейди Макбет в „Макбет“ с диригент Йозеф Кайлберт в Берлинската държавна опера (1951), Улрика в „Бал с маски“ (1951, 1966) и Прециозила в „Силата на съдбата“ (1952).

Издадени са три по същество пълни записа на нейната Брюнхилда (и трите на живо): циклите „Пръстенът на нибелунга“ от 1953 и 1955 г., дирижирани от Йозеф Кайлберт, и същият цикъл в Рим през 1953 г., дирижиран от Вилхелм Фуртвенглер. Римският цикъл често се цитира като един от най-добрите цикли, записвани някога, обединяващ водещия диригент на Вагнер на века с звезден актьорски състав и отличен звук. Нека се знае, че Фуртванглер много ясно предпочита Мьодл като главна женска роля пред по-известната Астрид Варнай.

Запис на операта „Зигфрид“ от цикъла през 1955 г. не е публикуван, въпреки че Брюнхилда се появява само за последния дует на тази опера. „Валкюри“ от тази продукция, заедно с „Валкюри“ на Кайлберт от 1954 г. представляват двата случая, в които Мьодл и нейната велика съвременничка Астрид Варнай пеят в ролите на двете водещи актриси една срещу друга; в този случай Мьодл е Брюнхилда. Въпреки това, Кундри трябва да стане определяща роля за Марта Мьодл, която роля тя играе при всяка продукция в Байройт от 1951 до 1959 г. с изключение на 1958 г. Подчертавам, че най-известна е продукцията през 1951 г., когато фестивалът се отваря отново след края на Втората световна война. Тогава дирижира Ханс Кнапертсбуш, а през 1953 г. тия опери се ръководят от Клеменс Краус.

Фуртвенглер ангажира наново Мьодл за ролята на Брюнхилда при неговия студиен запис на „Пръстена“, от който е записана само „Валкюри“ поради смъртта му през 1954 г. Известни са думите на Фуртвенглер за Марта Мьодл: „Другите певци могат да пеят каквото си искат, винаги ги разпознаваш“.

Мьодл играе в ролята на Зиглинда само веднъж – на фестивала в Байройт през 1954 г. под ръководството на Кайлберт. Това е единственият път, когато тя играе Зиглинда (по-късно тя го нарича грешка). Тя и Биргит Нилсон споделят разликата, че изпълняват ролята само по веднъж в Байройт (Нилсон я пее с диригент Ханс Кнапертсбуш на фестивала през 1957 г.)

Този цикъл на „Пръстенът на нибелунга“ от 1954 г., от който е публикувана само „Валкюри“, е единственият път, когато трите велики сопрани на Вагнер от следвоенния период са записани заедно – Варнай като Брюнхилда, Мьодл като Зиглинда и Нилсон като Ортлинда (една от сестрите Валкюри). Това е и един от само двата пъти, когато великият Макс Лоренц е пял в Байройт след Втората световна война, а актьорските му умения добавят допълнителен интерес към записа.

В продължение на десетилетие през 60-те години Марта Мьодл се бори с гласа си да не пее толкова трудни партии и се връща към репертоара на мецосопран, като Клитемнестра в „Електра“, Кърмачката в „Жената без сянка“ и Валтрауте във „Валкюри“. През 1968 г. Марта Мьодл се изявява като Рут в немскоезичната продукция на Гилбърт и Съливан „Пиратите от Пензанс“ и през 1970 г. във „Възходът и падението на град Махагони“ от Курт Вайл в Кьолн.

От 70-те години на миналия век Марта Мьодл се появява в героични роли: баба Бурийовка в „Йенуфа“ от Яначек, Старата графиня в „Дама Пика“ от Чайковски и други. В тази роля Мьодл играе за последен път във Виена на 29 май 1992 г. В интервала от 16 май до 29 май тя има 5 изяви в тази роля. По това време Марта Мьодл е на 80 години и 2 месеца …Респект! Три години преди това тя е изпълнявала същата роля при гостуване в Ница.

През 1997 г. Марта Мьодл си спомня за своята кариера във филма „Love’s Debris“. През 1998 г. излиза книга на немски език с нейни интервюта под заглавие „So war mein Weg“ (Такъв беше моят път).

Марта Мьодл се появява в няколко световни оперни премиери: „Елизабет Тудор“ от немския композитор и диригент Волфганг Фортнер (1907-1987) през 1972 г., „Коварство и любов“ от Готфрид фон Айнем през 1976 г. и „Баал“ по Бертолд Брехт от австрийския композитор Фридрих Церха (роден през 1926 г.) през 1999 г.

През 1964-1965 тя успешно изпълнява ролята на Клитемнестра в „Електра“ на Рихард Щраус на фестивала в Залцбург. Мьодл се сбогува с Байройт с ролите на Валтраут и Фрика от „Пръстенът на нибелунга“. Участвала е и в редица премиери на опери от съвременни композитори.

В едно от по-късните си интервюта Марта Мьодл казва: „Веднъж бащата на тенора Волфганг Виндгасен, който е известен тенор, ми каза: “​​Марта, ако 50 процента от публиката те обича, смятай, че си осъществена“. И беше абсолютно прав. „Всичко, което съм постигнала през годините, дължа само на любовта на моята публика. Моля, напишете го. И не забравяйте да напишете, че тази любов е взаимна!“

След връщане към мецосопранови роли поради вокални причини през 60-те години на миналия век, Марта Мьодл все повече се посвещава на темата за героите и не си затваря очите за така наречената „нова музика“. Композитори като Ханс Вернер Хенце, Гизелхер Клебер, Валтер Хаупт, Вилфрид Хилер и Ариберт Райман особено оценяват нейната драматична интензивност.

На Фестивала на катедралата в Гандерсхайм през 1978 г. тя играе главната роля в „Къщата на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка.

До началото на 2001 г. тя може да бъде видяна на оперната сцена, между другото в Саарландския държавен театър в Саарбрюкен, в Дюселдорф като Голда в „Анатевка“ или в голямата й главна роля на Старата графиня в „Дама Пика“ на Чайковски в Кьолнската опера, Виенската държавна опера и Националния театър в Манхайм. В края на 2000 г. тя пее в новата постановка на операта „Соната на духовете“ от Ариберт Райман, която първоначално е композирана за нея.

Марта Мьодл никога не се омъжва и живее с майка си до нейната смърт през 1989 г. Оцелели са малко подробности от личния й живот. Оцелява кратко видео от шест месеца преди смъртта й, в което тя играе с друг известен драматичен сопран от по-младо поколение – Хилдегард Беренс.

Марта Мьодл умира на 17 декември 2001 г. в Щутгарт. Тя е погребана в Източното гробище на Мюнхен.

(край на общите биографични бележки и дейност)

Както често постъпвам при певци с изяви във Виена и в МЕТ Ню Йорк, ще дам повече подробности за такива изяви на Марта Мьодл.

На сцената на Виенската държавна опера Марта Мьодл има общо 153 изяви в 21 опери в периода от 25 октомври 1948 г. до 29 май 1992 г. – над 43 години! Цитирам пълния списък на всички нейни изяви там:

Vorstellungen mit Martha Mödl:

BAAL

Baals Mutter | 3 Vorstellungen | 25.09.1981–02.10.1981

BLUTHOCHZEIT

Die Mutter | 2 Vorstellungen | 07.04.1962–09.04.1962

BORIS GODUNOW

Marina Mnischek | 1 Vorstellung | 17.06.1954

CARMEN

Carmen | 11 Vorstellungen | 27.10.1948–11.01.1959

DER FLIEGENDE HOLLÄNDER

Mary | 6 Vorstellungen | 04.03.1967–11.12.1967

DER ROSENKAVALIER

Octavian | 1 Vorstellung | 25.10.1948

DIE WALKÜRE

Brünnhilde | 19 Vorstellungen | 25.10.1953–25.04.1962

DON CARLO (ITAL.)

Prinzessin Eboli | 5 Vorstellungen | 04.04.1954–02.04.1955

DON CARLO (ITAL.)

Eboli | 8 Vorstellungen | 13.05.1956–29.06.1958

ELEKTRA

Klytämnestra | 11 Vorstellungen | 06.05.1963–15.01.1970

FIDELIO

Leonore | 22 Vorstellungen | 12.10.1953–29.04.1960

JENŮFA

Die Küsterin Buryja | 8 Vorstellungen | 07.03.1964–05.10.1964

KABALE UND LIEBE

Frau Miller | 5 Vorstellungen | 17.12.1976–07.01.1977

LULU

Gräfin Geschwitz | 16 Vorstellungen | 16.12.1968–21.01.1972

MACBETH

Lady Macbeth | 1 Vorstellung | 24.04.1953

OEDIPUS REX

Jokaste | 8 Vorstellungen | 11.06.1958–09.02.1959

PARSIFAL 1959 (GASTSPIEL AUS STUTTGART)

Kundry | 1 Vorstellung | Gastspiel | 08.11.1959

PIQUE DAME

Gräfin | 5 Vorstellungen | 16.05.1992–29.05.1992

RIGOLETTO

Maddalena | 1 Vorstellung | 30.10.1948

SIEGFRIED

Brünnhilde | 2 Vorstellungen | 22.05.1958–21.12.1958

TANNHÄUSER UND DER SÄNGERKRIEG AUF WARTBURG

Venus | 3 Vorstellungen | 10.02.1959–23.05.1959

TRISTAN UND ISOLDE

Isolde | 14 Vorstellungen | 14.12.1953–10.03.1963

(край на цитата)

Първата изява на Марта Мьодл във Виена е на 25 октомври 1948 г. в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус:

BESETZUNG | 25.10.1948

SpielleitungAlfred Jerger
Musikalische LeitungRudolf Moralt
Die FeldmarschallinAnny Konetzni
Der Baron Ochs auf LerchenauFritz Krenn
OctavianMartha Mödl
Herr von FaninalKarl Kamann
SophieLisa Della Casa
Jungfer Marianne LeitmetzerinJarmila Barton
ValzacchiHermann Gallos
AnninaElse Schürhoff
Ein PolizeikommissärViktor Madin
Der Haushofmeister bei der FeldmarschallinHarald Pröglhöf
Der Haushofmeister bei FaninalWilliam Wernigk
Ein NotarAlfred Muzzarelli
Ein WirtWilliam Wernigk
Ein SängerHelge Roswaenge
Drei adelige WaisenAlberta SchwankeMarie LanghansMaria Trupp
Ein TierhändlerErich Majkut
Vier Lakaien der MarschallinAlbert PifflAlois BuchbauerRudolf DasslerFranz Szkokan
Eine ModistinBerta Seidl
Ein FlötistLudwig Verlik
Ein FriseurHans Kres
Dessen GehilfeErwin Nitsch
Eine adelige WitweMargit Szatmary
Vier KellnerKarl KolovratnikLudwig FleckOtto VajdaFerdinand Settmacher
LeopoldHermann Tichavsky
Ein HausknechtJohann Sawka
Kleiner MohammedFriedl Glovacki
Ein ArztGeorg Pichler

(край на цитата)

Два дни по-късно, на 27 октомври 1948 г. Марта Мьодл е за пръв път в ролята на Кармен, в която има общо 11 изяви във Виена до януари 1959 г.:

BESETZUNG | 27.10.1948

MusikGeorges Bizet
Musikalische LeitungJosef Krips
InszenierungOscar Fritz Schuh
Bühnenbilder und KostümeCaspar Neher
ChoreographieErika Hanka
CarmenMartha Mödl
Don JoséHelge Roswaenge
EscamilloFerdinand Frantz
MicaëlaEsther Réthy
FrasquitaWilma Lipp
MercédèsDagmar Hermann
ZunigaMarjan Rus
MoralèsAlfred Poell
RemendadoWilliam Wernigk
DancairoPeter Klein
Lillas PastiaHans Raimund
Kinderchor:Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

Последната изява на Марта Мьодл във Виена е на 29 май 1992 г. в ролята на Старата графиня. В интервала от 16 май до 29 май тя има 5 изяви в тази роля. По това време Марта Мьодл е на 80 години и 2 месеца …Респект!

BESETZUNG | 29.05.1992

DirigentSeiji Ozawa
Nach einer Inszenierung vonKurt Horres
Bühnenbild und KostümeAndreas Reinhardt
ChoreinstudierungPeter Burian
ChoreographieGerlinde Dill
HermannWladimir Atlantow
Graf TomskiValery Alexejev
Fürst JeletzkiVladimir Chernov
TschekalinskiWilfried Gahmlich
SurinRudolf Mazzola
TschaplitzkiFranz Kasemann
NarumowPeter Köves
FestordnerPeter Jelosits
GräfinMartha Mödl
LisaMirella Freni
PolinaVESSELINA KASAROVA
GouvernanteAnna Gonda
MaschaYvette Tannenbergerova

(край на цитата)

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Марта Мьодл има общо 12 изяви в роли от опери на Рихард Вагнер. Цитирам целия списък на изявите й там:


[Met Performance] CID:173920
Siegfried {216} Ring Cycle [81]
Metropolitan Opera House; 01/30/1957
Debut: Martha Mödl
Reviews

[Met Performance] CID:174000
Götterdämmerung {176} Ring Cycle [81]
Metropolitan Opera House; 02/7/1957
Review

[Met Performance] CID:174090 Opera News
Siegfried {217} Ring Cycle [82]
Metropolitan Opera House; 02/16/1957
Broadcast

[Met Performance] CID:174140
Die Walküre {379}
Metropolitan Opera House; 02/20/1957

[Met Performance] CID:174280
Götterdämmerung {179}
Metropolitan Opera House; 03/5/1957

[Met Performance] CID:176990
Tristan und Isolde {362}
Metropolitan Opera House; 02/1/1958
Review

[Met Performance] CID:177150
Tristan und Isolde {363}
Metropolitan Opera House; 02/18/1958

[Met Performance] CID:177330
Die Walküre {383}
Metropolitan Opera House; 03/6/1958

[Met Performance] CID:177490
Parsifal {201}
Metropolitan Opera House; 03/20/1958
Review

[Met Performance] CID:177570
Tristan und Isolde {367}
Metropolitan Opera House; 03/27/1958
Debut: Grace Hoffman

[Met Performance] CID:184360
Die Walküre {389}
Metropolitan Opera House; 03/7/1960
Review

[Met Performance] CID:184510
Parsifal {203}
Metropolitan Opera House; 03/21/1960
Review

(край на цитата)

Дебют на Марта Мьодл в МЕТ:

Metropolitan Opera House
January 30, 1957

SIEGFRIED {216}
Der Ring des Nibelungen: Cycle [81]
Wagner-Wagner

Siegfried……………Wolfgang Windgassen
Brünnhilde…………..Martha Mödl [Debut]
Wanderer…………….Otto Edelmann
Erda………………..Jean Madeira
Mime………………..Norman Kelley
Alberich…………….Gerhard Pechner
Fafner………………Kurt Böhme
Forest Bird………….Laurel Hurley

Conductor……………Fritz Stiedry

(край на цитата)

Година по-късно Марта Мьодл играе в МЕТ друга своя коронна роля – Изолда в операта „Тристан и Изолда“, за първи път на 1 февруари 1958 г., после още два пъти през февруари и март с.г.

Ето състава при първата изява:

Metropolitan Opera House
February 1, 1958

TRISTAN UND ISOLDE {362}
Wagner-Wagner

Tristan……………..Ramon Vinay, Acts I, II
Tristan……………..Albert Da Costa, Act III
Isolde………………Martha Mödl
Kurwenal…………….Walter Cassel
Brangäne…………….Irene Dalis
King Marke…………..Otto Edelmann
Melot……………….Calvin Marsh
Sailor’s Voice……….Robert Nagy
Shepherd…………….Paul Franke
Steersman……………Louis Sgarro

Conductor……………Fritz Stiedry

Director…………….Nathaniel Merrill
Set designer…………Joseph Urban
Costume designer……..Mathilde Castel-Bert

Tristan und Isolde received six performances this season.

[Ramon Vinay cancelled after Act II and was replaced as Tristan by Albert Da Costa.]

Review of Ronald Eyer in the March 1958 issue of Musical America

The first “Tristan and Isolde” of the season was a hectic affair and included, among other novelties, two different Tristans. Ramon Vinay, recuperating from influenza, lost his voice during the second act and was replaced in the third act by Albert Da Costa. Everyone in the cast, except Paul Franke, the Shepherd, was singing his role for the first time at the Metropolitan. Despite the fact that he never had sung the role publicly before, Mr. Da Costa proceeded confidently with the very difficult third act and carried it off better than some Tristans of memory who have been singing the role all their lives.

Martha Modl’s Isolde is a highly finished performance dramatically, but one could get little impression of her full vocal potential in the part because of the necessity to temper the voice to Mr. Vinay’s fading tenor. Her “Liebestod,” however, was majestically intoned. Irene Dalis was a powerful Brangäne and her rich tones, due to the peculiarity of the circumstances, dominated the love duet of the second act.

Walter Cassel projected the personality of Kurvenal with a depth of conviction and understanding that immediately placed him among the best singing actors in the company. His death scene was a masterpiece of poignant realism. The fine voice and commanding presence of Otto Edelmann gave King Marke his requisite stature and other supporting roles were handled in a superior manner by Calvin Marsh (Melot), Louis Sgarro (Steersman) and Robert Nagy (A sailor’s voice). Fritz Stiedry, at the conductor’s desk, made the best of a touch-and-go situation.

(край на цитата)

Превод на горната рецензия:

Рецензия на Роналд Айър в изданието на „Musical America“ от март 1958 г.

Първият “Тристан и Изолда” за сезона беше трескава афера и включваше, наред с други новости, два различни Тристана. Рамон Винай, възстановяващ се от грип, загуби гласа си по време на второ действие и беше заменен в трето действие от Алберт Да Коста. Всички в актьорския състав, с изключение на Пол Франке в ролята на Пастирът, пееха ролята си за първи път в Meтрополитън. Въпреки факта, че никога досега не е пял ролята публично, г-н Да Коста продължи уверено с много трудното трето действие и го изнесе по памет по-добре от някои Тристанци, които пеят ролята през целия си живот.

Изолда на Марта Мьодл е изключително завършено драматично изпълнение, но не можа да се получи цялостно впечатление за пълния й вокален потенциал в тази партия поради необходимостта да се темперира гласът й до затихващия тенор на г-н Винай. Нейният „Liebestod“ обаче беше величествено интониран. Ирен Далис беше мощна Брангене и нейните богати тонове, поради особеността на обстоятелствата, доминираха в любовния дует от второ действие. Уолтър Касел проектира личността на Курвенал с дълбочина на убеденост и разбиране, което веднага го постави сред най-добрите пеещи актьори в компанията. Сцената на смъртта му беше шедьовър на трогателния реализъм. Изящният глас и завладяващо присъствие на Ото Еделман придадоха на Крал Марке необходимия му ръст, а други поддържащи роли се изпълняваха по превъзходен начин от Калвин Марш (Мелот), Луис Сгаро (Стирсман) и Робърт Наги (Глас на моряк). Фриц Щидри, на пулта на диригента, се възползва по най-добрия начин от ситуацията на докосване и движение.

(край на превода)

Последната изява на Марта Мьодл в МЕТ е на 21 март 1960 г. в ролята на Кундри в „Парсифал“ от Вагнер. Две години преди това, на 20 март 1958 г. е бил нейният дебют в тази роля в МЕТ.

Цитирам ансамбъла при последната изява на Мьодл като Кундри:

Metropolitan Opera House
March 21, 1960

PARSIFAL {203}
Wagner-Wagner

Parsifal…………….Karl Liebl
Kundry………………Martha Mödl [Last performance]
Amfortas…………….Hermann Uhde
Gurnemanz……………Jerome Hines
Klingsor…………….Gerhard Pechner
Titurel……………..William Wilderman
Voice……………….Belén Amparan
First Esquire………..Mildred Allen
Second Esquire……….Margaret Roggero
Third Esquire………..Charles Anthony
Fourth Esquire……….Robert Nagy
First Knight…………William Stanz
Second Knight………..Louis Sgarro
Flower Maidens: Laurel Hurley, Teresa Stratas, Helen Vanni
Heidi Krall, Joan Wall, Mignon Dunn

Conductor……………Erich Leinsdorf

(край на цитата)

За ролята на Кнудри също има рецензия в медиите, която ще цитирам:

Review of Robert Sabin in the April 1, 1960 issue of Musical America

A new Parsifal brought special interest to the season’s first performance of Wagner’s consecrational music drama, last heard on April 4, 1958. He was Karl Liebl, who proved a musically adequate and dramatically tasteful and intelligent Parsifal – something we have needed for a long time. There were five other Metropolitan “firsts” in the cast, in lesser roles: Mildred Allen (First Esquire), Robert Nagy (Fourth Esquire), and Teresa Stratas, Mignon Dunn, and Joan Wall (Flower Maidens).

Since “Parsifal” is a drama of the spirit rather than the flesh, of the imagination rather than reality, the mood, the spirit in which it is performed are all-important. And here I reach a critical dilemma, for while I deplore the violence and highly unmystical approach of Erich Leinsdorf, I must give him great credit for maintaining consistent emotional and musical vitality and carrying his audience with him. The orchestra won some of the major ovations of the evening. Nonetheless, I must point out that the brasses seemed to be playing “Göttedämmerung” all evening (never have I heard such volume and brio) and-admirable as the orchestra sounded-the divine tenderness and serenity, the infinity of Wagner’s music often eluded Mr. Leinsdorf. Only in the Good Friday scene did he weave this spell.

It has long been plain that Hermann Uhde is one of the most distinguished singing actors at the Metropolitan. His Amfortas was a joy to watch. True, one had to make vocal allowances-he had to spread his voice a bit in climactic phrases and it was not always full or stable enough. But what a magnificent portrait! Here was a knightly figure of grace and majesty-transfigured by suffering. Seldom does one encounter such finish and subtlety of characterization and plastique in the opera house.

Jerome Hines is, of course, the ideal Gurnemanz. A man of deep personal religious convictions, he dedicates his superb voice and commanding stature completely to Wagner’s sublime music. Few people ever hear him in the Good Friday scene without tears in their eyes. Mr. Hines’ make-up (with silvery locks and beard) is right in Act III, but he should have a more flexible and natural-looking beard. It was disturbing to see it moving rigidly with each musical phrase.

Martha Moedl is an excellent Kundry (even though she does not reach the heights in this role that Astrid Varnay and Kerstin Thorborg did). Her voice caused her trouble in top phrases in Act II-but then, it always does. Miss Moedl is a shining example of an artist whose dramatic and musical intelligence triumph over fundamental vocal weaknesses, making us forgive them through the sheer magnetism of her performances.

Gerhard Pechner is a veteran Klingsor and I regretted the cut in the scene between him and Kundry in Act II, Scene I. Her savage question, “Bist Du keusch?”-a marvelous touch-was missing.

The flower maidens are still hideously costumed, but they sang very smoothly and beguilingly. William Wildermann was a properly sepulchral Titurel, and all of the lesser figures sang well.

The choruses did not fare so well. The offstage choruses were frequently almost inaudible and the knights also sang somewhat anemically. Of course, the terrible acoustical conditions of the Metropolitan stage make these “Parsifal” choruses an all-but-insoluble problem.

To sum up-with all its shortcomings, this “Parsifal” welded the audience into a communal realization of Wagner’s shattering musical and psychological genius. People left the house purged and purified – even though the last word had not been spoken!

…..

Превод на горния текст:

Рецензия на Робърт Сабин в изданието на Musical America от 1 април 1960 г.

Нов Парсифал донесе особен интерес към първото за сезона изпълнение на посветената музикална драма на Вагнер, за последно чута на 4 април 1958 г. Парсифал беше Карл Либл, който се оказа адекватен в музикално отношение и драматично изискан и интелигентен Парсифал – нещо, от което имаме нужда от дълго време. Имаше пет други „първи дебютанти“ на Метрополитън в актьорския състав, в по-малки роли: Милдред Алън (Първи паж), Робърт Наги (Четвърти паж) и Тереза ​​Стратас, Миньон Дън и Джоан Уол (цветни девици).

Тъй като “Парсифал” е по-скоро драма на духа и на въображението, отколкото на плътта и на реалността, то настроението и духът, в който се изпълнява операта, са много важни. И тук стигам до критична дилема, тъй като макар да съжалявам за насилието и крайно немистичния подход на диригента Ерих Лайнсдорф, трябва да му отдам голяма заслуга за поддържането на постоянна емоционална и музикална жизненост и пренасянето на публиката със себе си. Оркестърът спечели някои от големите овации на вечерта. Независимо от това, трябва да отбележа, че духовите инструменти сякаш свиреха „Залезът на боговете“ цяла вечер (никога не съм чувал такъв обем и брио) и — възхитително, колкото звучеше оркестърът — божествената нежност и спокойствие, безкрайността на музиката на Вагнер често убягваше на г-н Лайнсдорф. Само в сцената на „Разпети петък“ той изплете това заклинание.

Отдавна е ясно, че Херман Уде е един от най-изтъкнатите пеещи актьори в Метрополитън. Гледането му Aмфортас беше удоволствие. Вярно е, че Херман Уде трябваше да прави гласови отстъпки – да разпростира гласа си по-малко в кулминационните фрази и не винаги беше достатъчно пълен или стабилен. Но какъв великолепен портрет! Той беше рицарска фигура на благородник и величие, преобразена от страдание. Рядко човек среща такъв завършен и изтънчен в пластичните характеристики на образа си герой в оперното изкуство.

Джером Хайнс е, разбира се, идеалният Гурнеманц. Човек с дълбоки лични религиозни убеждения, той посвещава своя превъзходен глас и властен ръст изцяло на възвишената музика на Вагнер. Малко хора го слушат в сцената на „Разпети петък“ без сълзи в очите. Гримът на г-н Хайнс (със сребристи кичури и брада) е съвсем точен в трето действие, но той трябва да има по-гъвкава и естествено изглеждаща брада. Беше обезпокоително да го видя как се движи неподвижно с всяка музикална фраза.

Марта Мьодл е отлична Кундри (въпреки че не достига висините в тази роля, които постигнаха Астрид Варнай и Керстин Торборг). Гласът й създаваше проблеми с водещите фрази във второ действие. Г-жа Мьодл е ярък пример за артист, чиято драматична и музикална интелигентност триумфира над основните вокални слабости, което ни кара да ги простим чрез чистия магнетизъм на нейните изпълнения.

Герхард Пехнер е ветеран като Клингзор и съжалявах за изрязването в сцената между него и Кундри във второ действие, първа сцена. Нейният див въпрос „Bist Du keusch?“ – с един чудесен щрих – липсваше.

Цветните девици са все още отвратително облечени, но пееха много гладко и примамливо. Уилям Уайлдърман беше подобаващо гробен Титурел и всички с по-малки роли пееха добре.

При хоровите сцени певците не се представиха толкова добре. Хоровете извън сцената често бяха почти нечувани и рицарите също пееха някак анемично. Разбира се, ужасните акустични условия на сцената на Метрополитън правят тези хорове на “Парсифал” почти неразрешим проблем.

За да обобщим – с всичките си недостатъци, този “Парсифал” свърза публиката в обща реализация на разтърсващия музикален и психологически гений на Вагнер. Хората напуснаха оперния салон прочистени и пречистени – въпреки че последната дума не беше казана!

(край на цитата)

Цитирам информации за Марта Мьодл по отношение на награди и отличия, които е получила по време на дългата си вокална кариера, както и нейния репертоар, дискография и изяви в телевизията (данни от източници на немски език):

Ehrungen

´´´´´´

Превод:

Почести:

1956: Австрийска камерна певица

1960: Камерна певица на провинция Баден-Вюртемберг в Германия

1972: Голяма награда за култура на град Нюрнберг

1973: Голям кръст за заслуги на Ордена за заслуги към Федерална република Германия

1980: Пръстен „Roswitha“

1988: Сребърен лист на Съюза на драматургите

1992: Баварски орден за заслуги 1999: Баварски Максимилианов орден за наука и изкуство, Отдел за изкуство

…..

Repertoire/Partien (Auswahl)

´´´´´´´´´´

Diskografie (Auswahl)

  • Beethoven: Fidelio. Wien 1953 (Theater an der Wien, live) – Furtwängler – Leonore (Replica)
  • Beethoven: Fidelio. Wien 1953 – Furtwängler – Leonore (EMI)
  • Beethoven: Fidelio. Wien 1955 (Wiedereröffnung der Staatsoper, live) – Böhm – Leonore (Orfeo 1955), mehrere Auszeichnungen u. a. Diapason d’or
  • CerhaBaal, UA Salzburg 1981 – Christoph von Dohnanyi – Baals Mutter (Amadeo/Polygram)
  • von EinemKabale und Liebe, UA Wien 1977 – von Dohnanyi – Frau Miller (ORF)
  • FortnerBluthochzeit, Stuttgart 1961 (live) – Leitner – Mutter (SDR 1961)
  • HenzeElegie für junge Liebende, Berlin 1962 – Henze – Gräfin (DG)
  • JanáčekJenůfa, Wien 1964 – Jaroslav Krombholc – Küsterin (ORF 1964)
  • Janáček: Jenůfa. Zürich 1986 – Christian Thielemann – Alte Buriya
  • KlebeGervaise Macquart, Düsseldorf 1995 (live) – János Kulka – Bazouge (WDR 1995)
  • MussorgskyBoris Godunow, München 1957 – Eugen Jochum – Marina (Myto)
  • NicolaiDie lustigen Weiber von Windsor (DEFA 1950)
  • OffenbachDie Banditen, Köln 1980 – Steinberg – Fürstin (WDR 1980)
  • Offenbach: Hoffmanns Erzählungen, Köln 1950 – Eugen Szenkar – Giulietta (WDR 1950)
  • OrffAntigonae, Stuttgart 1956 – Leitner – Antigonae (SDR 1956)
  • Orff: Antigonae, München 1957 – Wolfgang Sawallisch – Antigonae (BR 1958)
  • Orff: Oedipus der Tyrann, Hamburg 1961 – Winfried Zillig – Jokasta (NDR 1961)
  • PucciniGianni Schicchi, München 1973 – Sawallisch – Zita, gen. die Alte, Buosos Base (Orfeo 1973)
  • PurcellDido and Aeneas, Hamburg 1958 – Schmidt-Isserstedt – Dido (NDR 1958)
  • von SchillingsDas Hexenlied, Köln 1991 (WDR live) – Jan Stulen – Rezitation (CPO)
  • SchoeckPenthesilea, Stuttgart 1958 – Leitner – Penthesilea (SDR 1958)
  • SchultzeSchwarzer Peter, Köln 1979 (WDR) – Schultze – Königin (Koch)
  • Strauss: Elektra, Florenz 1950 (Maggio Musicale Fiorentino live) – Dimitri Mitropoulos – Klytämnestra (Cetra)
  • Strauss: Der Rosenkavalier, Edinburgh 1952 – Schmidt-Isserstedt – Octavian (Omega Opera Archive)
  • Strauss: Die Frau ohne Schatten, München 1963 (Wiedereröffnung des Nationaltheaters, live) – Joseph Keilberth – Amme (DG)
  • Strauss: Die Frau ohne Schatten, Mannheim 1964 – Heinz Wallberg – Amme (Omega Opera Archive)
  • Strauss: Elektra, Salzburg 1964 (live) – von Karajan – Klytämnestra (Orfeo 1964), Auszeichnungen: Opera Le Timbre de Platine u. ffff Télérama
  • Strauss: Elektra, Düsseldorf 1964 (live) – Arnold Quennett – Klytämnestra (Orfeo 1964)
  • Strauss: Elektra, Rom 1965 – Antal Doráti – Klytämnestra
  • Strauss: Elektra, London 1965 – Edward Downes – Klytämnestra
  • Strauss: Salome, Genf 1967 – Sebastian – Herodias (Omega Opera Archive)
  • Strauss: Die schweigsame Frau, München 1971 – Sawallisch – Haushälterin (Orfeo 1971), Auszeichnung: Classica
  • Strauss: Elektra, Stuttgart 1971 – Kleiber – Klytämnestra
  • Strauss: Elektra, Rom 1971 – Sawallisch – Klytämnestra
  • Strauss: Elektra, Hamburg 1975 – Horst Stein – Klytämnestra
  • Strauss: Elektra, Kiel 1976 – Klaus Tennstedt – Klytämnestra (Omega Opera Archive)
  • Strauss: Elektra, Berlin 1977 – Marek Janowski – Klytämnestra (Omega Opera Archive)
  • Strauss: Salome, München 1977 – Fritz Rieger – Herodias (Omega Opera Archive)
  • StrawinskyOedipus Rex, Köln 1951 (WDR) – Strawinsky – Iocasta (Gebhardt)
  • SullivanDie Piraten von Penzance, Köln 1968 – Franz Marszalek – (Gala)
  • TschaikowskyPique Dame, Wien 1965 – Gustav Kuhn – Gräfin (Hamburger Archiv für Gesangskunst)
  • Tschaikowsky: Pique Dame, Buenos Aires 1981 – Janowski – Gräfin (Otrantomax)
  • Tschaikowsky: Pique Dame, Köln 1981 – Gerd Albrecht – Gräfin (Omega Opera Archive)
  • Tschaikowsky: Pique Dame, Dortmund 1983 – Hans Wallat – Gräfin
  • Tschaikowsky: Pique Dame, Köln 1988 – Kitaenko – Gräfin (Omega Opera Archive)
  • Tschaikowsky: Pique Dame. Wien 1992 – Ozawa – Gräfin (Premiere Opera)
  • VerdiDie Macht des Schicksals, Hamburg 1952 – Schmidt-Isserstedt – Preziosilla (Eurodisc)
  • Verdi: Macbeth, Berlin 1950 (Admiralspalast live) – Keilberth – Lady Macbeth (Myto)
  • Verdi: Ein Maskenball, Köln 1951 (WDR) – Fritz Busch – (Calig)
  • Verdi: Ein Maskenball. Hamburg 1965 – Nino Sanzogno – (Opera Depot)
  • WagnerParsifal, Bayreuth 1951 (live) – Knappertsbusch – Kundry (Teldec)
  • Wagner: Götterdämmerung. Bayreuth 1952 (live) – Keilberth – Gutrune, Dritte Norn (Paragon)
  • Wagner: Tristan und Isolde, Bayreuth 1952 – von Karajan – Isolde (Orfeo d’Or 1952, Bayreuther Festspiele live), mehrere Auszeichnungen u. a. Preis der deutschen Schallplattenkritik
  • Wagner: Parsifal. 1953 (live) – Clemens Krauss – Kundry (Arlecchino)
  • Wagner: Der Ring des Nibelungen, Rom 1953 (RAI Roma live) – Furtwängler – Brünnhilde (EMI)
  • Wagner: Der Ring des Nibelungen. Bayreuth 1953 (live) – Keilberth – Brünnhilde (Golden Melodram)
  • Wagner: Die Walküre. Bayreuth 1954 (live) – Keilberth – Sieglinde (Melodram)
  • Wagner: Parsifal. Bayreuth 1956 (live) – Knappertsbusch – Kundry, Altsolo (Telefunken)
  • Wagner: Götterdämmerung. Bayreuth 1967 (live) – Böhm – Waltraute (Philips)
  • Siegfried WagnerDer Friedensengel, London 1975 – Head – (Living Stage)
  • Siegfried Wagner: Sonnenflammen, Wiesbaden 1979 – Köhler – (Omega Opera Archive)
  • WeillAufstieg und Fall der Stadt Mahagonny, Stuttgart 1967 – Leitner – Leokadja (Opera Depot)
  • ZellerDer Vogelhändler, ca. 1967 – Adelaide – (Telefunken).

………

Fernsehaufzeichnungen (Auswahl)

  • Beethoven: Fidelio. Wien 1955 (Generalprobe) – Böhm – Leonore (NBC-Archiv)
  • Richard Rodney BennettNapoleon kommt (A Penny for a Song), München 1969 – Dohnanyi – Hester – (ARD)
  • Boris Blacher200000 Taler, Berlin 1969 – Hollreiser – Ettie-Mennie (ARD 1970)
  • Richard HeubergerDer Opernball – Richter – (ARD)
  • Carl MillöckerDer Bettelstudent – Wallberg (ARD 1971)
  • Millöcker: Gasparone – TV
  • Strauss: Arabella – Solti – Kartenaufschlägerin (Unitel 1977)
  • Strauss: Die schweigsame Frau – Sawallisch – Haushälterin (ARD 1973)
  • Strawinsky: The Rake’s Progress – Bender – Mutter Goose (München 1977)
  • Tschaikowsky: Pique Dame – Albrecht – Gräfin (ZDF 1981)
  • Verdi: Ein Maskenball – Sanzogno – Ulrica (ZDF 1966)
  • Weill: Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny – Mende – Begbick (ARD 1970).

(край на цитатите)

Ще завърша тази юбилейна статия за Марта Мьодл с едно нейно интервю, което тя е направила през 1987 г. в писмена форма с прочутия в тази епоха музиколог от САЩ Брус Дъфи, който е изпратил въпроси към нея, на които тя е отговорила. Текста е на немски език, после ще дам мой превод на български език.

Интервю от 1987 година

Die geliebte Martha Mödl
von Bruce Duffie


In diesem Monat feiert die geliebte und angesehene Sängerin Martha Mödl ihren 75. Geburtstag, und ihre Freunde auf der ganzen Welt schließen sich an, um ihr die besten Wünsche und die Hoffnung auf viele weitere Lebensjahre und Vitalität zu übermitteln.

Martha Mödl begann ihre Karriere als Mezzosopranistin und sang Rollen wie Carmen, Eboli, Octavia und Cherubino. Um 1950 wechselte sie zu den dramatischen Sopranrollen und war eine führende Sängerin an vielen europäischen Opernhäusern und Festivals.

Wie nur wenige andere namhafte Künstler verlieh sie später in vielen Opern kleineren Charakterrollen große Ehre und verlieh nach vielen Jahren als Hauptdarstellerin zahlreichen Produktionen ihre Erfahrung und Präsenz. Würden andere ältere Sänger dasselbe tun …

Wagnersche Rollen spielten einen großen Teil ihrer Karriere, und sie sang viele Sommer in Bayreuth, beginnend mit dem ersten Parsifal der Nachkriegszeit im Jahr 1951. Viele ihrer Partien wurden aufgenommen, darunter der gesamte Ring und Fidelio unter Furtwängler sowie jenes von 1951 Parsifal unter Knappertsbusch.

Vor etwa einem Jahr habe ich Martha Mödl angeschrieben und um ein Interview zu ihrem 75. Geburtstag gebeten. Ihre Antwort war herzlich und liebenswürdig. Über einen Brief durch einen Übersetzer beantwortete sie einige meiner Fragen zu ihren Rollen und ihrem künstlerischen Schaffen prägnant und auf den Punkt gebracht. Hier ist diese Korrespondenz …

Bruce Duffie: Sie sind als Wagner-Sänger bekannt. Wie unterscheidet sich das Singen von Wagner vom Singen der Musik anderer Komponisten, wenn überhaupt?

Martha Mödl : Um Wagner richtig zu singen, braucht es eine sogenannte „Wagner“-Stimme. Da er sein eigener Textdichter war, muss eine wesentliche Tatsache berücksichtigt werden – ohne Textverständnis keine Interpretation Wagners.

BD : Hast du deine Gesangsproduktion in den verschiedenen Häusern auf der ganzen Welt geändert?

MM : Jeder Sänger wird seine Gesangsproduktion entsprechend anpassen. Wagner in Bayreuth zu singen ist das Schönste, aber auch das Schwierigste.

BD : Würden Sie über eine Zusammenarbeit mit Wieland Wagner sprechen?

MM: Dass Wieland Wagner die Opernwelt nachhaltig geprägt hat, ist bekannt. Er war der Initiator einer „Renaissance“. Ich glaube, dass er auch mit Opern anderer Komponisten großen Erfolg gehabt hätte, aber sein früher Tod setzte dieser Aussicht ein jähes Ende.

BD : Wie sehen Sie den Ring – besonders die letzte Szene?    

MM : Der Ring ist ein Werk. Das Ende der Götterdämmerung ist das Ende des Rings . Es ist auch als Rekapitulation des ganzen Rings zu betrachten. Auch die folgende Musik ist eine Rekapitulation der wichtigsten Motive. Alle Beiträge eines Produzenten, die nicht mit der Musik korrespondieren, sind meiner Meinung nach überflüssig.

BD : Sehen Sie die Ring- Charaktere als Götter oder als Menschen?

MM : Alle Wagner-Rollen sind Menschen. Die Brünnhilde in Götterdämmerung war mein Favorit.

BD : Was für eine Frau ist Isolde und spricht sie in den 1980er Jahren zu uns?

MM : Isolde ist eine Frau mit allen Merkmalen einer Frau der 1980er Jahre – Liebe, Verletzlichkeit, Hass …

BD : War die Rolle der Kundry etwas Besonderes für Sie, und hat Ihnen besonders der dritte Akt gefallen?

MM: Inhaltlich war die Kundry eine der schwierigsten Rollen der Oper. Sie ist wild, verführerisch und „gereinigt“. Der dritte Akt, wo es keine Musik für sie gibt, ist der schwierigste. Sie muss die ganze Situation bewältigen. Wann Gurnemanz kommt, wann Parsifal kommt, wann sie ihm die Füße waschen muss, wann sie im Sterben liegt – alles lässt sich nur der Musik entnehmen. Für mich war diese Handlung die Erfüllung dieser Rolle.

BD : Bist du zufrieden mit den Aufnahmen, die du gemacht hast?

MM: In meinem Wagner-Bereich war es leider nicht möglich, viele gute Aufnahmen zu machen. Die Aufnahmen mit Furtwängler sind die besten bisher, aber damit sie kommerziell erscheinen, brauchten die Produzenten den Anstoß der Raubkopien-Labels. Die nicht autorisierten Pressungen ermöglichten es den kommerziellen Firmen, das Material in wunderbarem Klang herauszubringen. Ob Opernaufnahmen ideal erscheinen, das scheint einen vielschichtigen Aspekt zu haben. Die wesentlichsten der Aufnahmen hinterlassen etwas für die Nachwelt.

BD : Glauben Sie, dass Oper im Fernsehen funktioniert?

MM : Ich habe in den letzten Jahren nur drei Opern im Fernsehen gesehen. Zwei von ihnen waren ziemlich schlecht, und eine Aufführung war ausgezeichnet. Ich gehe davon aus, dass die Zukunft diese Frage entscheiden wird.

BD: Wie denkst du über die Übersetzung von Opern, und hast du härter an deiner Diktion gearbeitet, als du vor einem Publikum gesungen hast, das jedes Wort verstehen würde?

MM : Musikalisch gesehen ist die Originalversion besser. Da eine Übersetzung ins Deutsche vom Publikum oft nicht besser verstanden wird, sollte der Originalfassung der Vorzug gegeben werden. Meine deutsche Aussprache ist immer gleich, egal in welchem ​​Land ich gerade singe.

BD : Unterscheidet sich das Publikum von Stadt zu Stadt oder von Jahrzehnt zu Jahrzehnt?

MM : Die Begeisterung für Musik ist international und zeitlos.

BD : Erzählen Sie mir von Fidelio . Wie unterscheidet sie sich von italienischen Charakteren?

MM : Beethovens Fidelioist eine zeitlose Oper. Die Rolle der Leonore ist ein Meisterwerk, das nicht mit Violetta oder Mimì zu vergleichen ist. Ich glaube nicht, dass das Publikum einen solchen Vergleich ziehen wird, da Fidelio so herausragend ist.

BD : Ist es schwierig, in dieser Oper vom Singen zum Sprechen zu wechseln?

MM : Es war nie ein Problem für mich, in dieser Oper vom Singen zum Sprechen und zurück zu wechseln, aber es kann Probleme mit der Stimmlage geben.

BD : Welchen Rat haben Sie heute für junge Sänger?

MM : Meiner Meinung nach gibt es immer noch gute Stimmen, obwohl sich die Zeit und der Geschmack geändert haben und wahrscheinlich die sogenannten großen „Wagner-Stimmen“ von früher nicht mehr existieren. Mein Rat für junge Sänger ist an erster Stelle –und vor allem – haben Sie ein echtes Talent, eine gute Ausbildung, Enthusiasmus, harte Arbeit und Geduld.

BD : Erzählen Sie mir von den Problemen und Freuden des Wechsels von Mezzosopran zu dramatischem Sopran.

MM : Ich war nie ein reiner Mezzo. Ich war ein hoher Mezzo, daher hatte ich keine Schwierigkeiten, zum dramatischen Sopran zu wechseln, da die dramatischen Rollen hauptsächlich auf einem hohen Mezzo-Register basieren. Jedenfalls ist es nicht möglich, diese Frage zu verallgemeinern.

BD : Fordern moderne Komponisten Dinge von Stimmen, die sie nicht sollten, und wohin geht die Musik heute?

MM: Es ist eine Tatsache, dass moderne Komponisten sehr hohe Ansprüche an Stimmen stellen. Aber mit einer guten Technik (also einer guten Formation) sollte das möglich sein. Wohin die Musik heute geht, würde ich auch gerne wissen…

BD : Würden Sie abschließend noch ein paar Worte zu einigen der Dirigenten sagen, mit denen Sie zusammengearbeitet haben?

MM : Knappertsbusch war der große Wagner-Dirigent. Mit ihm führte ich Parsifal , den Ring und Fidelio auf . Furtwängler war der große Maestro. Es war ein großes Glück, dass er die wichtigsten Rollen meiner Karriere dirigierte. Wer sonst hatte jemals eine solche Chance wie ich?


Und damit, Mme. Mödl schickte ihre herzlichsten Grüße nicht nur an mich, sondern auch an das Radiopublikum, das einige der Aufnahmen (und einige dieses Interviews) auf WNIB hörte, und an die Leser der Wagner News . 

Mein aufrichtiger Dank gilt Dr. Tomamichel-Schionenkeiger aus Zürich für die Organisation dieses Treffens und für die Bereitstellung der Übersetzung meiner Fragen und der Anmerkungen des Künstlers.

In den nächsten Monaten erscheinen bei Wagner News Interviews mit Julian Patrick – dem Alberich im Seattle Ring – und dem verstorbenen Edwin McArthur zu seinem 80. Geburtstag im Herbst.

* * * * *


Bruce Duffie ist Ansager/Produzent bei WNIB, Classical 97 in Chicago. Seine Interviews mit führenden Musikern erscheinen regelmäßig auf Sendung sowie in mehreren lokalen und nationalen Magazinen und Zeitschriften. Neben mehreren Artikeln (darunter ein großes Stück über Wagner in Chicago vor 1954 und eine Rezension) ist dies sein 30. Interview, das auf diesen Seiten erscheint.

(край на цитата)

Превод:

Интервю от 1987 година

Любимата Марта Мьодл

от Брус Дъфи

Този месец обичаната и уважавана певица Марта Мьодл празнува своя 75-и рожден ден, а приятелите й от цял ​​свят се присъединяват към нейните най-добри пожелания и надежда за още дълги години живот и жизненост.

Марта Мьодл започва кариерата си като мецосопран и изпълнява роли като Кармен, Еболи, Октавиан и Керубино. Около 1950 г. тя преминава към драматични сопранови роли и е водеща певица в много европейски оперни театри и фестивали.

Подобно на няколко други известни артисти, тя по-късно отдава голяма чест на по-малки роли в много опери и след много години като водеща актриса дава своя опит и присъствие на множество продукции. Дали други по-възрастни певици биха направили същото…

Брус Дъфи: Вие сте известна като певица на Вагнер. С какво пеенето на Вагнер е различно от пеенето на музика от други композитори, ако изобщо може да се каже така?

Марта Мьодл: За да пеете правилно Вагнер, имате нужда от така наречения глас „Вагнер“. Тъй като той беше собствен автор на текстове, трябва да се има предвид един важен факт – няма интерпретация на Вагнер без разбиране на текста.

BD: Променили ли сте вокалната си продукция в различните оперни театри по света?

ММ : Всеки певец ще коригира вокалната си продукция съответно. Пеенето на Вагнер в Байройт е най-доброто, но и най-трудното.

BD : Бихте ли говорили за работата си с Виланд Вагнер?

ММ: Добре известно е, че Виланд Вагнер е оказал трайно влияние върху света на операта. Той е инициатор на “ренесанс”. Мисля, че той би имал голям успех с опери на други композитори, но ранната му смърт сложи край на тази перспектива.

BD: Как виждате „Пръстена на нибелунга“ – особено последната опера в тетралогията?

ММ: „Пръстенът“ е произведение. Краят на „Залезът на боговете“ е краят на „Пръстена“. Също така трябва да се разглежда като обобщение на целия Пръстен. Следващата музика също е рекапитулация на най-важните мотиви. Всички приноси на продуцент, които не отговарят на музиката, според мен са излишни.

BD: Виждате ли героите на „Пръстена“ като богове или като хора?

ММ : Всички роли на Вагнер са хора. Брюнхилда в „Залезът на боговете“ ми беше любимата.

BD : Каква жена е Изолда и говори ли тя с нас през 80-те години?

Ролите на Вагнер играят голяма част от кариерата й и тя пее много лета в Байройт, започвайки с първия следвоенен „Парсифал“ през 1951 г. Много от ролите й са записани, включително целия „Пръстен“ и „Фиделио“ под Фуртванглер и тази на „Парсифал“ от 1951 г. с Кнапертсбуш. Преди около година писах на Марта Мьодл и поисках интервю за нейния 75-ти рожден ден. Отговорът й беше топъл и любезен. Чрез писмо от преводач тя отговори кратко и по същество на някои от въпросите ми за нейните роли и артистичната й работа. Ето кореспонденцията…

ММ: Изолда е жена с всички белези на жена от 80-те – любов, уязвимост, омраза…

BD: Ролята на Kундри беше специална за вас и особено ли ви хареса третото действие?

ММ: По отношение на съдържанието, Кундри беше една от най-трудните роли в операта. Тя е дива, съблазнителна и “пречистена”. Третото действие, където няма музика за нея, е най-трудното. Тя трябва да се справи с цялата ситуация. Когато идва Гурнеманц, когато идва Парсифал, когато трябва да му мие краката, когато умира – всичко може да се събере само от музиката. За мен този акт беше изпълнението на тази роля.

BD: Доволна ли сте от записите, които направихте?

ММ: За съжаление, не беше възможно да направя много добри записи в моите вагнерови роли, в соито участвам. Записите на Фуртвенглер са най-добрите досега, но за да се появят в търговската мрежа, продуцентите се нуждаеха от тласъци от страна на лейбълите за „незаконни“ записи. Неразрешените записи позволиха на търговските компании да пуснат материали, които звучат прекрасно. Това дали оперните записи изглеждат идеални изглежда има многостранен аспект. Най-важните от записите оставят нещо за потомството.

BD: Мислите ли, че операта работи по телевизията?

ММ: През последните няколко години гледах само три опери по телевизията. Две от тях бяха доста лоши и едно представяне беше отлично. Предполагам, че бъдещето ще реши този въпрос.

BD: Какво мислите за превода на опера и работихте ли повече върху дикцията си, когато пеехте пред публика, която разбира всяка дума?

ММ: В музикално отношение оригиналната версия е по-добра. Тъй като преводът на немски често не се разбира по-добре от публиката, трябва да се даде предпочитание на оригиналната версия. Немското ми произношение винаги е едно и също, независимо в коя държава пея.

BD: Различава ли се публиката от град до град или от десетилетие до десетилетие?

ММ : Ентусиазмът към музиката е международен и вечен.

BD: Разкажете ми за „Фиделио“. С какво тя се различава от италианските герои?

ММ: „Фиделио“ на Бетовен е вечна опера. Ролята на Леонора е шедьовър, който не може да се сравни с Виолета или Мими. Не мисля, че публиката ще направи такова сравнение, тъй като „Фиделио“ е толкова изключителна опера.

BD: Трудно ли е да преминете от пеене към говорене в тази опера?

ММ: Никога не е било проблем за мен да премина от пеене към говорене и обратно в тази опера, но може да има проблеми с височината.

BD: Какъв съвет имате за младите певци днес?

ММ : Според мен все още има добри гласове, въпреки че времената и вкусовете са се променили и вероятно така наречените „велики гласове на Вагнер“ от миналото вече не съществуват. Моят съвет към младите певци е преди всичко – и преди всичко – да имат истински талант, добро образование, ентусиазъм, трудолюбие и търпение.

BD: Разкажете ми за трудностите и радостите при преминаването от мецосопран към драматичен сопран.

ММ: Никога не съм била чисто мецо. Бях високо мецо, така че нямах проблеми да премина към драматичен сопран, тъй като драматичните роли се базират предимно на висок мецо регистър. Във всеки случай не е възможно да се обобщи този въпрос.

BD: Не изискват ли от певците съвременните композитори такива неща от гласовете им, които не трябва, и накъде отива музиката днес?

ММ: Факт е, че съвременните композитори имат много високи изисквания към гласовете. Но с добра техника (т.е. добра формация) би трябвало да е възможно. Бих искала също да знам къде отива музиката днес…

BD: И накрая, бихте ли казали няколко думи за някои от диригентите, с които сте работили?

ММ: Кнапертсбуш беше великият диригент на Вагнер. С него изпълних „Парсифал“, „Пръстенът“ и „Фиделио“. Фуртвенглер беше великият маестро. Имах късмет, че той дирижира най-важните роли в кариерата ми. Кой друг е имал такъв шанс?

И с това г-жа Мьодл отправи най-сърдечни поздрави не само към мен, но и към радиоаудиторията, която чу някои от записите (и част от това интервю) по WNIB и към читателите на „Wagner News“. Моите искрени благодарности към Д-р Томамихел-Шионенкайгер от Цюрих за организирането на тази среща и за превода на моите въпроси и коментарите на певицата. През следващите няколко месеца „Wagner News“ ще включва интервюта с Джулиан Патрик – Алберих от „Сиатълския пръстен“ – и покойния Едуин Макартър за неговия 80-ти рожден ден тази есен.

* * * * *

Брус Дъфи е диктор/продуцент във WNIB, Classical 97 в Чикаго. Неговите интервюта с водещи музиканти се появяват редовно в ефир и в няколко местни и национални списания. Заедно с няколко статии (включително основна статия за Вагнер в Чикаго преди 1954 г. и рецензия), това е 30-то му интервю, което се появява на тези страници.

(край на превода)

Нека днес на 22 март 2022 г. да почетем 110 години от рождението на великата певица Марта Мьодл, оставила голямо богатство в историята на световната музикална култура не само с огромната си сценична дейност, но и с голямото количество на много ценни музикални записи от различни епохи и композдитори.

Мир на праха й!

……..

Изпълнение на Марта Мьодл:

Martha Mödl’s glorious piano C6 in Siegfried’s finale

…..

Изпълнение на Марта Мьодл:

Marta Mödl & Leonard Bernstein – Isolde Liebestod (Old Metropolitan Opera House 1958) NY

….

Изпълнение на Марта Мьодл:

Wagner – Parsifal – Parsifal! Weile! … Ich sah das Kind – Martha Mödl, Ramón Vinay – Krauss

Kundry – Martha Mödl Parsifal – Ramón Vinay Blumenmädchen – Hetty Plümacher, Gisela Litz, Rita Streich, Erika Zimmermann, Anna Tassopolus, Gerda Wismar Orchester der Bayreuther Festspiele Clemens Krauss, conductor Bayreuth Festspielhaus, July 24, 1953

……

Изпълнение на Марта Мьодл:

Martha Mödl’s deep and cavernous voice as Ulrica (Köln, 1951)

[ULRICA, in German; ULRIKA] Martha Mödl [RICCARDO, in German; RICHARD] Lorenz Fehenberger Conducting is Fritz Busch with the Kölner Rundfunk-Sinfonie-Orchester and the Kölner Rundfunkchor. Recorded on the eve of the 15th of February, 1951 in Köln (Germany).

….

Изпълнение на Марта Мьодл:

Martha Mödl in Der Bettelstudent

Martha Mödl, Ingeborg Hallstein und Ina Dressel in “Der Bettelstudent”

……