Днес навършва 85 години американската певица Мартина Аройо
„ (…) През февруари 1965 година Мартина Аройо играе Аида като първа главна роля в MЕТ, замествайки в последния момент Биргит Нилсон.
Изпълнението получава възторжени отзиви, а „The New York Times“ приветства Аройо като „един от най-красивите гласове пред публиката днес“. Рудолф Бинг, директор на МЕТ, веднага й предлага договор за включване в списъка на ключовите сопрани в компанията, който продължава няколко години (…)
(цитат от днишната статия за Мартина Аройо)
Драги приятели на оперната музика, днес на 2 февруари 2022 г. пиша статия за една певица от САЩ, която навършва 85 години и има зад гърба си внушителна кариера както на оперните сцени по целия свят, така и като изявен вокален педагог с особено богата дейност. Това е сопранът Мартина Аройо (Martina Arroyo), за която писах съвсем кратка статия преди 5 години, когато тя навърши 80 години. Нека веднага добавя и факта, че Мартина Аройо е една от най-прочутите в момента тъмнокожи певици, наред с още по-възрастната от нея Леонтин Прайс, която след седмица – на 10 февруари, дай Боже, ще навърши 95 години! И двете големи артистки са преживели лично несгодите на произхода си, но притежаващи едно отлично музикално образование и голяма борба за налагане в консервативните среди поради цвета на кожата си, са успели да стигнат до върховете на музикалното изкуство и да се наложат по целия свят с постиженията си.
След като споменах в началото, че Мартина Аройо е също и забележителен вокален педагог, нека веднага отбележа важния факт, че при нея е учила в годините 1994-1997 българският сопран Мариана Цветкова, която развива вече над 30 години успешна вокална дейност. Нека припомня от нейната биография:
„ (…) Мариана Цветкова е родена на 18 февруари 1969 г. в Русе, където завършва средно музикално училище. След дипломирането си в теоретико-композиторския и вокален факултети на ДМА „Панчо Владигеров” (1985-1990), тя усъвършенства професионалното си майсторство в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим (1991-1992) и Университета в Индиана, САЩ (1994-1997). Там тя учи при прочутата оперна певица Мартина Аройо. След 1997 г. Мариана Цветкова разгръща активна международна кариера, която я отвежда до най престижните оперни театри и концертни зали: Милано (Миланската Скала), Берлин, Мюнхен, Дрезден, Париж, Виена, Рио де Жанейро, Ню Йорк, Детройт, Токио. Изпълнява водещия драматичен сопранов репертоар от оперите на Верди, Пучини, Вагнер, Рихард Щраус. Работи с едни от най изтъкнатите съвременни творци: Джузепе Синополи, Рикардо Мути, Евгений Светланов, Емил Табаков, Марк Едлер, Йоханес Шааф, Лука Ронкони, Петер Конвични, Пламен Карталов.
Сред наградите и отличията за успехите й са: „Grand Prix“ на Международния певчески конкурс в Тулуза, Франция (1998), Лауреат на певческия конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел (1996), Втора награда на Конкурса „Пучини“ в Ню Йорк (1998). Има номинация за награда „Грами“ 2002 за записа на „Стабат Матер” от Дворжак под диригентството на Джузепе Синополи. От 2004 г. е вицепрезидент на Фондацията „Мартина Аройо” в Ню Йорк. Mариана Цветкова е доктор по музика на Нов Български Университет.“
(край на цитата)
Искам накратко да припомя как преди 5 години стана въпрос да напиша за пръв път статия за Мартина Аройо, макар и не голяма:
Както знаете, аз пиша преди всичко за български оперни деятели, на когато има кръгла годишнина от рождението или смъртта на някой особено прочут оперен деец от друга държава, отделям време и внимание и пиша също за такива личности. Така стана и на 2 февруари 2017 г. – в календара си имах две дати – 95 години от рождението на Стоянка Мутафова и рожден ден на една особено известна тъмнокожа певица – сопранът Мартина Аройо (Martina Arroyo), която лично съм гледал тук в Германия при нейни оперни изяви. Предпочетох Стоянка Мутафова, защото си бях отбелязъл като година на раждане на Мартина Аройо 1936, значи не е кръгла годишнина (през 2016 г. не бях обърнал въобще внимание при тази дата, не помня защо). Едва на 1 февруари вечерта, влизайки в профила на тенора Михаил Светлев разбрах, че Мартина Аройо е родена през 1937 година, т.е., навършва 80 години. По този повод Светлев беше написал малка статия с хубави снимки, понеже той е имал оперни изяви заедно с нея. Почудих се, но като влязох в Уикипедия-страници за Мартина Аройо на различни езици, разбрах от къде идва разликата в годините – в тези на немски и английски езици е дадена годината 1937, а на френски език и в речника на Kutsch & Riemens е посочена годината 1936. Стана ми всичко ясно – моят календар се базира преди всичко на този речник от Kutsch & Riemens, поради което съм предпочел статия за Стоянка Мутафова. При това тя е българка и навърши тогава достойните 95 години.
Поради факта, че на 3 февруари 2017 г. нямах резервирана оперна дата и реших да напиша с малко закъснение статия за Мартина Аройо. Както ще видим днес, тя не е случайна певица, от биографията се научава огромната й дейност по целия свят, при това отдавна има федерация на нейното име, която извършва много полезна дейност в целия свят. Така че трябва да съм благодарен на Михаил Светлев – ако не бях погледнал на стената му, нямаше да знам за тази разлика в годините и Мартина Аройо щеше да остане без специална статия за 80-годишнината си.
Що се отнася до нейни изяви тук в Германия, спомням си много добре едно посещение на операта „Турандот“ от Пучини през 1991 г. в Държавната опера в Касел – недалеч от Франкфурт, където тя игра в главната роля и макар че това беше една от последните й оперни изяви (в биографията й пише, че официално слиза от оперната сцена през 1989 г.), тя се представи много добре. Преди това съм я гледал през 80-те години като „черна Аида“ на сцената на Държавната опера в Хамбург, където съм бил в служебна командировка. Една впечатлителна артистка с чудесен глас и особено сценично присъствие.
Ето основни данни от биографията и сценичната й кариера:
Мартина Аройо (Martina Arroyo), родена на 2 февруари 1937 г. (в някои източници 1936) в Ню Йорк е сопран от САЩ, която наред с Леонтин Прайс (Leontyne Price) и Грейс Бъмбри (Grace Bumbry) е считана за една от най-известните афроамерикански певици през 60-те и 70-те години.
Заедно с вокалното си обучение Мартина Аройо изучава чужди езици и литература и работи най-напред като учителка. През 1959 г. спечелва вокален конкурс на МЕТ в Ню Йорк. Тази първа награда е именно участие на сцената на МЕТ, въпреки това тя получава в началото само участия в малки роли. По тази причина заминава за Европа, където получава големи успехи в Оперния театър в Цюрих, както и на сцените на „Дойче Опер Берлин“ и Виенската държавна опера. Във Виена Мартина Аройо има всичко 25 изяви в различни опери и концерт в периода между 13 септември 1961 г. и 9 юни 1979 г.). Цитирам подробен списък на тия изяви:
Aida
Aida | 6 Vorstellungen | 13.09.1961–15.03.1976
Don Carlo (Ital.)
Elisabetta | 3 Vorstellungen | 05.06.1975–14.06.1977
Il trovatore
Leonora | 4 Vorstellungen | 01.06.1978–31.01.1979
Konzert
Solisten | 1 Vorstellung | 11.06.1975
La forza del destino
Leonora de Vargas | 4 Vorstellungen | 09.06.1975–18.06.1977
Un ballo in maschera
Amelia | 7 Vorstellungen | 10.03.1976–09.06.1979
(край на цитата)
Концерта на 11 юни 1975 г. е с програма:
REQUIEM von Giuseppe Verdi
11 Juni 1975
Mittwoch
19:30 Uhr
Besetzung | 11.06.1975
| Komponist | Giuseppe Verdi |
|---|---|
| Dirigent | Riccardo Muti |
| Orchester | Wiener Philharmoniker |
| Chor | Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor |
| Solisten | Мartina Arroyo, Fiorenza Cossotto, Veriano Luchetti, Bonaldo Giaiotti |
(край на цитата)
Щастието й се усмихва през 1965 г. да получи неочаквано ангажимент в МЕТ Ню Йорк – налага се да вземе участие в операта „Аида“ от Верди на мястото на заболялата Биргит Нилсон в ролята на Аида. В продължение на 23 години – чак до 1987 г. Мартина Аройо пее на сцената на този театър с голям успех и се развива като водещо сопрано в ансамбъла на МЕТ. Оценена е особено добре в партии от опери на Верди.
През октомври 1983 г. тя пее под ръководството на Nicola Rescigno за пръв път в ролята на Турандот от Пучини в Канада – „Canadian Opera Company“ (COC). Нейни партньори са Ermanno Mauro в ролята на Калаф, Phil Stark в ролята на Кайзерът и Maria Spacagna в ролята на Лиу. В ролята на Принцът от Персия играе още неизвестният тогава Ben Heppner. Спектакълът е предаван по радиото.
Мартина Аройо предприема редица гастроли на различни оперни сцени по целия свят: Ковънт Гардън в Лондон, Театро Колон в Буенос Айрес, Гранд Опера в Париж, Държавните опери в Хамбург и Щутгарт, Националните опери във Варшава, Белград, Прага, оперните театри в Чикаго и Сан Франциско.
Тя работи с най-известните диригенти на епохата: Карл Бьом, Ленарт Бърнстейн, Джеймс Ливайн, Рикардо Мути, Клаудио Абадо, сър Колин Дейвис, с някои от които записва на музикални носители редица произведения (по-долу ще дам списък). Нейни колеги на сцената са артисти като: Пласидо Доминго, Дитрих Фишер-Дискау, Петер Шрайер, Джоан Съдърланд, Кири Те Канава, Мирела Френи.
Мартина Аройо взема участия като солистка в кантатно-ораториални и симфонични творби, изнася песенни концерти с оркестър или в съпровод на пиано. Неин клавирен партньор е преди всичко американският пианист Leonard Hokanson.
През 1989 г. Мартина Аройо се оттегля официално от сцената, има отделни оперни и концертни изяви в различни държави. Започва работа като вокален педагог преди всичко в „Indiana University School of Music“ в САЩ. През 2003 година тя основава „Martina Arroyo Foundation“ – една фондация за подкрепа и развитие на млади певчески таланти.
През 2000 г. Мартина Аройо е приета за член на „American Academy of Arts and Sciences“.
По отношение на личния живот на Мартина Аройо е известно, че тя е била омъжена за италианския цигулар Emilio Poggioni, но по-късно двамата се развеждат. В годините на голямата си европейска кариера Мартина Аройо живее постоянно в Цюрих, от където е започнала и тази кариера в Европа през 1963 г. Тогава тя е приета в ансамбъла на държавната опера в този швейцарски град. След приключване на вокалната си дейност и започване на педагогическа практика главно в САЩ, тя се премества да живее там.
Една сравнително подробна дискография на Мартина Аройо може да се научи от източник на италиански език:
Incisioni in studio
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
|---|---|---|---|---|
| 1967 | Don Giovanni Donna Elvira | Dietrich Fischer-Dieskau, Birgit Nilsson, Walter Berry | Karl Böhm | Deutsche Grammophon |
| 1968 | Samson Dalila | Alexander Young, Ezio Flagello, Helen Donath | Karl Richter | Deutsche Grammophon |
| 1969 | La forza del destino Leonora di Vargas | Carlo Bergonzi, Piero Cappuccilli, Ruggero Raimondi | Lamberto Gardelli | EMI |
| 1970 | Les Huguenots Valentine de Saint-Bris | Joan Sutherland, Huguette Tourangeau, Nicolai Ghiuselev | Richard Bonynge | Decca |
| 1972 | Don Giovanni Donna Anna | Ingvar Wixell, Kiri Te Kanawa, Wladimiro Ganzarolli | Colin Davis | Philips |
| 1973 | I vespri siciliani Duchessa Elena | Placido Domingo, Sherrill Milnes, Ruggero Raimondi | James Levine | RCA |
| 1974 | La Juive (selez.) Rachel | Richard Tucker, Anna Moffo, Bonaldo Giaiotti | Antonio De Almeida | RCA |
| 1975 | Un ballo in maschera Amelia | Placido Domingo, Piero Cappuccilli, Fiorenza Cossotto | Riccardo Muti | EMI |
| 1981 | Cavalleria rusticana Santuzza | Franco Bonisolli, Bernd Weikl | Lamberto Gardelli | Eurodisc/RCA |
……..
Registrazioni dal vivo
- Don Carlo, con Bruno Prevedi, Jerome Hines, Ettore Bastianini, Biserka Cvejic, dir. Thomas Schippers – Met 1965 ed. House of Opera
- Aida, con Franco Corelli, Irene Dalis, Sherrill Milnes, John Macurdy, dir. Zubin Mehta – Met 1966 ed. Opera Lovers
- Aida, con Carlo Bergonzi, Biserka Cevjic, Cornell MacNeil, Nicola Rossi-Lemeni, dir. Bruno Bartoletti – Buenos Aires 1968 ed. House of Opera
- Aida, con Franco Corelli, Grace Bumbry, Mario Sereni, Cesare Siepi, dir. Fausto Cleva – Philadelphia 1968 c. ed. On Stage
- I vespri siciliani, con Gianfranco Cecchele, Sherrill Milnes, Bonaldo Giaiotti, dir. Thomas Schippers – RAI-Roma 1970 ed. Myto
- Il trovatore, con Richard Tucker, Shirley Verrett, Mario Sereni, dir. Zubin Mehta – Met 1971 ed. Bensar/Opera Lovers
- Ernani, con Franco Corelli, Sherrill Milnes, Ezio Flagello, dir. Thomas Schippers – Met 1971 ed. Opera Lovers
- Un ballo in maschera, con Luciano Pavarotti, Franco Bordoni, Irene Dalis, dir. Charles Mackerras – San Francisco 1971 ed. Butterfly Music/Opera Lovers
- Aida, con Placido Domingo, Fiorenza Cossotto, Piero Cappuccilli, Nicolai Ghiaurov, dir. Claudio Abbado – La Scala 1972 ed. Myto/Opera D’Oro
- La forza del destino, con Placido Domingo, Giampiero Mastromei, Bonaldo Giaiotti, dir. Fernando Previtali – Buenos Aires 1972 ed. Akadia/Opera D’Oro
- Macbeth, con Sherrill Milnes, Ruggero Raimondi, Franco Tagliavini, dir. Francesco Molinari Pradelli – Met 1973 ed. Opera Lovers
- Don Carlo, con Gianfranco Cecchele, Cesare Siepi, Angelo Romero, Grace Bumbry, dir. Thomas Schippers – Opera di Roma 1974 ed. Opera Lovers
(край на цитата)
Както виждаме, има записи с участия на българските певци Никола Гюзелев и Николай Гяуров. Цитирам отделно:
| 1970 | Les Huguenots Valentine de Saint-Bris | Joan Sutherland, Huguette Tourangeau, Nicolai Ghiuselev | Richard Bonynge | Decca |
(край на цитата)
В общи линии това беше моята статия за Мартина Аройо през 2017 г. Сега през 2022 г. искам да добавя нови неща към горния текст, преди всичко да дам нейния репертоар, да разширя биографичните бележки и данните за педагогическата й дейност, както и някои други подробности.
На първо място цитирам оперния репертоар на Мартина Аройо (източник на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Bess | Porgy and Bess | Gershwin |
| Maddalena di Coigny | Andrea Chénier | Giordano |
| Iphigénie | Iphigénie en Tauride | Gluck |
| Rachel | La Juive | Halévy |
| Dalila | Samson | Händel |
| Santuzza | Cavalleria rusticana | Mascagni |
| Valentine | Gli ugonotti (Les Huguenots) | Meyerbeer |
| Selika | L’Africaine | Meyerbeer |
| Donna Anna Donna Elvira | Don Giovanni | Mozart |
| Vitellia | La clemenza di Tito | Mozart |
| Gioconda | La Gioconda | Ponchielli |
| Floria Tosca | Tosca | Puccini |
| Cio-Cio-San | Madama Butterfly | Puccini |
| Liù Turandot | Turandot | Puccini |
| Ariadne Eco | Ariadne auf Naxos | Strauss |
| Elvira | Ernani | Verdi |
| Lady Macbeth | Macbeth | Verdi |
| Leonora | Il trovatore | Verdi |
| Duchessa Elena | I vespri siciliani | Verdi |
| Amelia Grimaldi | Simon Boccanegra | Verdi |
| Amelia | Un ballo in maschera | Verdi |
| Donna Leonora di Vargas | La forza del destino | Verdi |
| Elisabetta di Valois Una voce dal cielo | Don Carlo | Verdi |
| Aida | Aida | Verdi |
| Senta | Der fliegende Holländer | Wagner |
| Elsa von Brabant | Lohengrin | Wagner |
| Woglinde | Das Rheingold | Wagner |
| Ortlinde | Die Walküre | Wagner |
| Uccello del bosco | Siegfried | Wagner |
| Terza Norna Woglinde | Götterdämmerung | Wagner |
| Rezia | Oberon | Weber |
(край на цитата)
Цитирам по-долу едно по-подробно описание на преподавателската кариера на Мартина Аройо на английски език, както и участията й в жури на вокални конкурси и съавтор на книги. После ще дам мой превод на български език:
Teaching career
Since her official retirement from singing in 1989 Martina Arroyo has amassed significant teaching credits, including stints at Louisiana State University, UCLA, University of Delaware, Wilberforce University, the International Sommerakademie-Mozarteum in Salzburg and Indiana University.
She has given master classes nationally and internationally, and judged several competitions including the George London Competition and the Tchaikovsky International Competition.
With Dr. Willard L. Boyd, former President of the University of Iowa, she co-authored the “Task Force Report on Music Education in the U.S.”
In 1976, she was appointed by President Gerald Ford to the National Council of the Arts in Washington, D.C. She founded the Martina Arroyo Foundation, which is dedicated to the development of emerging young opera singers by immersing them in complete role preparation courses. She is also active on the Boards of Trustees of Hunter College and Carnegie Hall. She was elected a Fellow of the American Academy of Arts and Sciences in 2000.
She was candid about her perceived status as second-best to her great contemporary, fellow African-American spinto Leontyne Price; once, when a Met doorman greeted her as “Miss Price,” she sweetly replied, “No, honey, I’m the other one.”
(край на цитата)
Превод:
Педагогическа кариера
След официалното си оттегляне от вокалната кариера през 1989 г., Мартина Аройо развива значителна преподавателска дейност, включително престой в Щатския университет на Луизиана, UCLA, Университета на Делауеър, Университета Уилбърфорс, Международната „Лятна академия в Моцартеума в Залцбург“ и Университета на Индиана.
Тя е водила майсторски класове на национално и международно ниво и е била в журито на няколко конкурса, включително конкурса „Джордж Лондон“ и международния конкурс „Чайковски“ в Москва.
Заедно с д-р Уилард Л. Бойд, бивш президент на Университета на Айова, тя е съавтор на „Доклад на работната група за музикално образование в САЩ“.
През 1976 г. тя е назначена от президента Джералд Форд в Националния съвет по изкуствата във Вашингтон, окръг Колумбия. Тя основава фондация „Мартина Аройо“, която е посветена на развитието на млади оперни певци, като ги потапя в пълни курсове за подготовка за роли. Тя също е активна в съветите на попечителите на „Hunter College“ и „Carnegie Hall“. Тя е избрана за член на Американската академия на изкуствата и науките през 2000 г.
Мартина Аройо е откровена за възприемания си статус като втора най-добра певица след нейната велика съвременичка – колежката й афроамериканка Леонтин Прайс; веднъж, когато портиерът на MЕТ я поздравява като „Мис Прайс“, тя мило отговаря: „Не, скъпи, аз съм другата“.
(край на превода)
Както четем в последния абзац, Мартина Аройо има определено чувство за хумор.
На това място ще цитирам постинга на Михаил Светлев, който той обяви на 2 февруари 2017 г. на стената си във ФБ във връзка с 80-годишнината на Мартина Аройо и който беше повода да напиша тогава моята първа статия за нея:
Михаил Светлев на 2.02.2017:
2. Febr.1937 – Happy 80-th. anniversery MARTINA ARROYO !
Мартина Арройо навърши 80 години. Много ценена певица, която получи през 2013 г. престижния Kennedy Preis. Често се срещахме с удоволствие да пеем заедно. Между другото, тя е първата цветнокожа певица, която беше поканена да пее в Претория и Йоханесбург по време на расовата дискриминация в Южна Африка. Имаше преса и сензационни статии за “Аида” по цял свят, а и на мен се покачи рейтинга по този повод. (Ха ха). С най-прекрасни спомени от нея и всичките ни взаимни участия. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !
Публикувах на моята стена и един “пиратски” аудиозапис с част от наш дует в “Маскен Бал” в Торонто.
(край на цитата)
Тогава в моята статия аз публикувах 2 снимки, които Михаил Светлев ми беше изпратил, едната от тяхна обща изява в Канада, а втората от такава в Претория, където двамата са участвали в спектакъл на „Аида“, за които той споменава в горния постинг. Ето какво написах тогава (ще го повторя и днес, защото е интересно):
„Драги приятели, денят 3 февруари 2017 г. приключва и затварям компютъра. Ще завърша с една снимка и текст към нея, който окончателно ще ни развесели. Това е свързано с Мартина Аройо, за която писах днес и Михаил Светлев изпрати тази снимка заедно с текста към нея. Простете, че толкова късно я публикувам, но всичко може да се види и утре. Цитирам:
„Тази снимка е от триумфалната сцена на “Аида“ в Претория, на която режисьорът беше предвидил да влизам яхнал на един африкански слон. Но на генералната репетиция слонът силно се възбуди, а на всичкото отгоре направи такъв голям и миризлив слонски “куп”, че за пеене беше немислимо, докато не проветрят театъра.
Така смениха слона с колесница и два коня, с които направо влезнах без репетиция за премиерата. Добре, че лъвовете и тигрите, които излизаха с мен бяха в клетки, че иначе нямаше да има спасение.
Но тази “Аида” ще се помни още дълго, защото беше извънредно богато направена, а и в публиката можеха да присъстват на първите редове тъмнокожи. За първи път в историята на Южна Африка … Беше вече дошло времето на Нелсон Мандела. Колко преса се изписа тогава, но си заслужаваше. Мартина беше на върха, а и аз … покрай нея! Поздрави“.
(край на репликата на Михаил Светлев)
Сега ще продължа с данни от биографията и дейността на Мартина Аройо:
Мартина Аройо, родена на 2 февруари 1937 г., е американски сопран, който има голяма международна оперна кариера от 1960-те до 1980-те години. Тя е част от първото поколение тъмнокожи оперни певци, които постигат голям международен успех.
Аройо за първи път става известна в Цюрихската опера между 1963 и 1965 г., а след това е един от водещите сопрани в Метрополитън опера между 1965 и 1978 г. През тези години в Метрополитън опера, тя присъства редовно и в оперните театри по света. Изявява се на сцените на Миланската Скала, Ковънт Гардън, Националната опера в Париж, Театър „Колон“ в Буенос Айрес , „Дойче опер“ в Берлин, Виенската държавна опера, Лиричната опера в Чикаго и Операта в Сан Франциско.
Тя е най-известна със своите изпълнения в италианския спинтов репертоар и по-специално с образите си на героините на Верди и Пучини. Последният й оперен спектакъл е през 1991 г., след което се отдава на преподавателска дейност във факултетите на различни университети в САЩ и Европа. На 8 декември 2013 г. Аройо получава награда на „Kennedy Center“.
Мартина Аройо е родена в Ню Йорк, тя е по-малкото от двете деца на Деметрио Аройо, родом от Пуерто Рико, и Лусил Вашингтон, родом от Чарлстън, Южна Каролина. По-големият й брат израства като баптистки служител. Семейството живее в Харлем, близо до авеню „Сейнт Никола“ и 111-та улица. Баща й е машинен инженер във Военноморския двор на Бруклин и получава добра заплата, която позволява на майката на Аройо да остане вкъщи с децата си. Работата на бащата също така позволява на семейството да ползва културните предложения на Ню Йорк, и семейството посещава музеи, концерти и театър. Именно участието на Аройо в няколко представления на шоута в Бродуей през 40-те години на миналия век предизвиква първо интереса на Аройо да стане артистка. Удовлетворявайки мечтите си, майка й позволява на младото момиче да взема уроци по балет. Майка й също е талантлива любителска класическа пианистка и учи дъщеря си да свири на инструмент. Другите музикални преживявания на Аройо като дете са предимно пеене в хоровете в нейната баптистка църква и като ученичка в гимназията на „Хънтър колеж“.
Хънтър колеж
След като завършва гимназия през 1953 г., Аройо посещава колежа „Хънтър“, където получава бакалавърска степен, специализирайки романски езици през 1956 г. на 19-годишна възраст. Там тя учи пеене като хоби в оперни курсове при Йосиф Турнау, който осъзнава, че Аройо е страхотен талант, просто нуждаещ се от подходящо обучение. След като тя завършва тия курсове, той я запознава с учителката по пеене Маринка Гуревич, която веднага я приема за ученичка. В крайна сметка, когато Аройо не приема образованието си толкова сериозно, колкото иска нейната учителка, Гуревич я заплашва да преустанови часовете си с нея. Аройо казва за инцидента: „Беше истинско събуждане. Дотогава сигурно съм смятала пеенето като хоби, като забавление – нещо, което обичах и с което се занимавах”.
(край на цитата)
Тя продължава да обяснява, че към този момент повечето големи оперни театри, включително Метрополитън опера, никога не са назначавали тъмнокожи певци, така че според нея „операта всъщност не е била възможна“. Въпреки това, заплахата от Гуревич принуждава Аройо да се заеме с обучението си по-сериозно и тя продължава да учи с нея до смъртта на Гуревич през 1990 г.
Друго важно партньорство, което се появява по това време, е това с концертната мениджърка Теа Диспекер, която след като посещава един от концертите на Аройо, като й прави предложение за безплатни услуги, докато кариерата на Аройо не тръгне. По-късно Теа Диспекер помага много за управлението на голяма част от кариерата на Аройо през следващите няколко десетилетия.
Кариера като социален служител
След като завършва колежа, Аройо се сблъсква с трудността да работи, докато се опитва да учи пеене. По съвет на майка си тя става учителка по английски език в гимназията в Бронкс през есента на 1956 г., но й е трудно да балансира преподавателските си задължения с продължаващото образование при Гуревич. Тя решава да напусне преподаването и да работи като обществен работник в Центъра за благосъстояние на Ийст Енд. В продължение на две години тя управлява над 100 получатели на социални помощи, докато продължава вокалното си обучение. Аройо намира работата за пълноценна и заявява за преживяването: „Животът ми беше съсредоточен около музиката толкова дълго, и изведнъж бях дълбоко въвлечена в проблемите на други хора“.
Метрополитън опера
През 1957 г. Аройо се явява на прослушване в Метрополитън опера, но не е приета. Донякъде обезсърчена, тя се заиграва с идеята да преследва академична кариера и се записва в Нюйоркския университет за магистърска степен по сравнителна литература с дисертация относно творбата „Pane e Vino, Vino e Pane“ на Игнасио Силоне (Ignacio Silones).
През следващата година Аройо участва и печели състезанието за прослушване в ефира на Метрополитън опера (предшественик на прослушванията в Националния съвет), като получава парична награда от 1000 долара и стипендия за училище „Катрин Лонг“ в МЕТ. Тя напусна Нюйоркския университет и постъпва в училище „Катрин Лонг“ през есента на 1957 г., където специализира вокално изкуство, актьорско майсторство, немска, английска дикция и фехтовка. Докато е в това училище, получава предложение за ролята на Първа корифея в американската премиера на „Убийството в катедралата“ на Илдебрандо Пицети, чието концертно изпълнение става на фестивал в северната част на Ню Йорк. Концертът обаче се проваля и вместо това е насрочен за изпълнение в „Карнеги Хол“ на 17 септември 1958 г.
Това е първата професионална изява на Аройо като певица в опера. „Ню Йорк Таймс“ пише за нейното изпълнение: „Мартина Аройо е надарен сопран, който изглежда има забележителен потенциал и тя пее с глас, пълен с амплитуда и красив цвят“. През февруари 1959 г. Аройо изпълнява главната роля в „Ифигения в Таврис“ от Глук, в концертна версия заедно с „Little Orchestra Society“ в кметството. Малко след това тя дебютира на сцената на Метрополитън опера като Небесният глас в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди на 14 март 1959 г., с участието на Еухенио Фернанди в главната роля, Леони Рюзанек като Елизабет, Робърт Мерил като Родриго и Нели Ранкин като принцеса Еболи. Това е и началото на дългогодишна връзка с МЕТ и началото на дълга кариера на оперната сцена.
Музикална кариера и личен живот
След като прави своя дебют в MЕТ, Аройо се мести в Европа, където през 1959 г. започва да се появява в роли в по-малки оперни театри. По време на концерти в Италия през същата година, тя среща бъдещия си съпруг, професионалния виолист Емилио Поджиони. Бракът приключи с развод и по-късно тя е омъжена за Мишел Морел до смъртта му през 2011 г. През следващите няколко години Аройо работи предимно в Европа, предимно в по-малки роли, без да получава по-големи роли, които се заемат от познати имена. А тези по-големи роли, които тя получава, са предимно в по-неясни и непознати творби. През 1961 и 1962 г.
Аройо често пътува между Европа и Метрополитън опера, като ролите й в Метрополитън през този период се състоят от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер и повторенията на „Дон Карлос“. Нейните роли в „Ринга“ включват: Третата Норна и Воглинде в „Залезът на боговете“, Воглинде в „Рейнско злато“, Ортлинде във „Валкюри“ и Горската птица в „Зигфрид“. През 1963 г. първият голям пробив на Аройо идва, когато й е предложен договор като главен сопран в Оперния театър в Цюрих. Там тя дебютира в главната роля на Аида в операта на Верди, където е приета с ентусиазъм. До 1968 г. тя пее редовно в тази опера.
Аида става важна роля за Аройо в началото на кариерата й и служи като нейна визитна картичка в много големи оперни театри през 60-те години на миналия век. Тя изпява ролята при първата си изява в Хамбургската държавна опера през 1963 г., както в „Deutsche Oper Berlin“, така и във Виенската държавна опера през 1964 г. През февруари следващата година тя играе Аида като първа главна роля в MЕТ, замествайки в последния момент Биргит Нилсон. Изпълнението получава възторжени отзиви, а „The New York Times“ приветства Аройо като „един от най-красивите гласове пред публиката днес“. Рудолф Бинг, директор на МЕТ, веднага й предлага договор за включване в списъка на ключовите сопрани в компанията, който продължава няколко години. Аройо започва сезона 1965-66 в MЕТ през октомври с аплодираното от критиката изпълнение на Елизабет в „Дон Карлос“.
Тя веднага се превръща в любима певица на този оперен театър, предимно изобразявайки героините на Верди, а МЕТ става нейното основно местожителство от тогава до 1978 г. Другите й роли в MЕТ през тези тринадесет години включват Аида, Амелия в „Бал с маски“ на Верди, Чо Чо Сан в „Мадам Бътрефлай“ на Джакомо Пучини, Дона Анна в „Дон Жуан“ на Моцарт, Елвира в „Ернани“ на Верди, Лейди Макбет в операта от Верди Леонора в „Трубадур“ на Верди, Леонора в „Силата на съдбата“ на Верди, Лиу в „Турандот“ на Пучини, Мадалена в „Андре Шение“ на Умберто Джордано, Сантуца в „Селска чест“ на Пиетро Маскани и главната роля на Джоконда в едноименната опера на Амилкаре Понкиели. Аройо е и първата тъмнокожа певица не само в МЕТ, но и в историята на операта, изобразила Елза в „Лоенгрин“ на Вагнер през 1968 г. Изобщо на сцената на МЕТ Мартина Аройо има общо участия в 199 спектакъла в 16 различни оперни творби.
Ето състава при нейния дебют през 1959 г. и при последната й изява през 1986 г.:
Metropolitan Opera House
March 14, 1959
In Italian
DON CARLO {48}
Giuseppe Verdi–François Joseph Méry/Camille du Locle
Don Carlo……………Eugenio Fernandi
Elizabeth of Valois…..Leonie Rysanek
Rodrigo……………..Robert Merrill
Princess Eboli……….Nell Rankin
Philip II……………Cesare Siepi
Grand Inquisitor……..Hermann Uhde
Celestial Voice………Martina Arroyo [Debut]
Friar……………….Louis Sgarro
Tebaldo……………..Madelaine Chambers
Count of Lerma……….Robert Nagy
Countess of Aremberg….Audrey Keane
Herald………………William Olvis
Conductor……………Fausto Cleva ´´´´ Metropolitan Opera House
October 31, 1986
AIDA {922}
Giuseppe Verdi–Antonio Ghislanzoni
Aida………………..Martina Arroyo (Last performance)
Radamès……………..Bruno Sebastian
Amneris……………..Grace Bumbry
Amonasro…………….Louis Quilico
Ramfis………………Bonaldo Giaiotti
King………………..Terry Cook
Messenger……………Robert Nagy
Priestess……………Hillary Johnsson
Conductor……………Nello Santi
(край на цитатите)
Международни оперни театри
По време на годините си в MЕТ Мартина Аройо пътува често, за да участва в други оперни театри в Съединените щати и в международен план. През 1968 г. тя пее за първи път в Израел и прави първото си участие в Обединеното кралство в ролята на Валентин в лондонско концертно изпълнение на „Хугеноти“ от Джакомо Майербеер. По-късно същата година тя прави своя дебют с Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Филаделфийската лирична оперна трупа, и двата пъти в ролята на Аида. Тя се завръща в двете компании няколко пъти през 70-те години на миналия век в роли на героини на Верди и в роли като главните роли в „Тоска“ на Пучини и „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус. Тя пее Амелия в „Бал с маски“ в дебютите си както в Операта на Сан Франциско (1971), така и в Лиричната опера на Чикаго (1972). Завръща се в Чикаго, за да изпее дебюта си като Амелия Грималди в “Симон Боканегра” на Верди през 1974 г. През 1972 г. тя пее Аида в дебюта си в Миланската Скала заедно с Пласидо Доминго като Радамес. През 1973 г. прави своя дебют в Националната опера в Париж и Театър „Колон“ в Буенос Айрес. През 1977 г. дебютира с Оперната трупа на Филаделфия като Сента в „Летящият холандец” на Вагнер. През 1979 г. дебютира в оперния театър на Мичиган като Леонора в „Трубадур“ на Верди. Мартина Аройо е много заета в големите оперни театри в света до 1979 г., като пее главно героини на Верди, Пучини и Щраус и други роли от лирико-спинтовия репертоар. Тя изобразява себе си в епизод на „The Odd Couple“, озаглавен “Your Mother Wears Army Boots” („Вашата майка носи армейски ботуши“), който първоначално е излъчен на 16 януари 1975 г. В епизода участва и Хауърд Козел, който е представен като неин голям фен.
Пенсиониране
До 1980 г. Аройо става много по-селективна относно ролите, които избира да пее. Тя се завръща в MЕТ през 1983 г., за да изпее „Fu la sorte“ от „Аида“ на Верди (с Миньон Дън) при гала-концерт във връзка със стогодишнината на компанията. После се връща да пее Аида и Сантуца; последния й спектакъл и 199-то й представление е на 31 октомври 1986 г. в Метрополитън опера като Аида (писах по-горе за това). През 1987 г. Аройо има последното си изпълнение на главната роля в Турандот в операта в Сиатъл, а през 1989 г. обявява оттеглянето си от оперната сцена. Макар и вече официално в пенсия, тя участва през 1991 г. за последен път в световната премиера на „Блейк“ от Лесли Адамс – опера, сюжетът на която се развива в Америка преди Гражданската война, когато робството все още е реалност.
По време на кариерата си Аройо също така е била често солистка в концертен репертоар, заедно с много от водещите световни симфонични оркестри. Тя често участва с Нюйоркската филхармония под диригентството на Ленард Бърнстейн, който особено се възхищава на гласа й в репертоар като Деветата симфония на Бетовен и „Missa Solemnis“.
Талантите на Аройо също се простират отвъд концертната сцена в сферата на телевизията на живо. През 1964 г. тя участва със Симфоничния оркестър на CBS под диригентството на Алфредо Антонини в серията “Feliz Borinquen” на „CBS Repertoire Workshop“. Мартина Аройо получава наградата за отличия на Националния фонд за опера на изкуствата за 2010 г.
Записи
След като е участвала в големите оперни театри в света и с най-прочути симфонични оркестри, Мартина Аройо оставя наследство от записи, включително: Юда Макавей на Хендел (два пъти) и Самсон, Дон Жуан от Моцарт (Донна Елвира за Карл Бьом и Донна Анна за сър Колин Дейвис), „Missa solemnis“ и Девета симфония на Бетовен, „Stabat mater“ на Росини, „Сицилиански вечерни“ на Верди, неговите „Бал с маски“, „Силата на съдбата“ (както оригинала в Санкт Петербург, така и в преработената версия), също и Реквием от Верди, но и трудната партия в Осма симфония на Малер – „Симфонията на хилядата“.
Тя е записала важна музика от 20-ти век, включително „Gurre-Lieder“ на Шьонберг и Африканската оратория на Карло Франци. Участва в премиерите на две произведения: „Момент“ на Карлхайнц Щокхаузен и „Сбогом на Андромаха“ от Самюел Барбър. Дискографията на Аройо (която включва и концерт от арии), макар и завидна, не отговаря на пълния набор от роли, които е изиграла на сцената. Само в Метрополитън опера, това са оперите, които тя е изпълнявала, но никога не са записвна и предлагани в търговската мрежа: „Ернани“ на Верди, неговите „Макбет“, „Трубадур“, „Дон Карлос“ (Небесният глас, както и Елизабет, и двете на италиански); „Лоенгрин“ и „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер (главни роли и в четирите опери); „Джоконда“ на Понкиели; „Андре Шение“ на Джордано; както и „Мадам Бътерфлай“ и „Турандот“ на Пучини (в ролята на Лиу; но тя играе също главната роля на Турандот в Торонто).
Преподавателска дейност
След официалното си пенсиониране през 1989 г., Аройо е натрупала значителни преподавателски ангажименти, включително ординатура в Щатския университет на Луизиана, UCLA, Университета на Делауеър, Университета Уилбърфорс, Международната лятна академия – Моцартеум в Залцбург и Университета в Индиана. Тя е изнасяла майсторски класове на национално и международно ниво и е била в журито на няколко състезания, включително конкурса „Джордж Лондон“ и Международния конкурс „Чайковски“ в Москва.
Почести
През 1976 г. Мартина Аройо е назначена в Националния съвет по изкуствата във Вашингтон, окръг Колумбия от президента Джералд Форд. Тя създава фондация „Мартина Аройо“, която е посветена на развитието на амбициозни млади оперни певци, като ги отправя към курсове за пълна подготовка на роли. Тя също е активна в съвета на настоятелите на „Hunter College“ и „Carnegie Hall“. Избрана е за член на Американската академия на изкуствата и науките през 2000 г. (край на биографичните бележки и данни за дейността)
Нека днес на 2 февруари 2022 г. да пожелаем на Мартина Аройо добро здраве, лично щастие и музикални успехи по случай навършване на 85 години.
За много години мисис Аройо!
………………
Изпълнение на Мартина Аройо:
Martina Arroyo: Verdi – Aida, ‘Oh patria mia’
Martina Arroyo (born February 2, 1937) is an operatic soprano of Puerto Rican and African-American descent who had a major international opera career during the 1960s through the 1980s. She was part of the first generation of black opera singers to achieve wide success and is viewed as part of an instrumental group of performers who helped break down the barriers of racial prejudice in the opera world.
´´´´´´´´
Изпълнение на Мартина Аройо:
Martina Arroyo: Puccini – Madama Butterfly, ‘Un bel di vedremo’
https://www.youtube.com/watch?v=spflxulH9Eo ´´´´´´ Изпълнение на Мартина Аройо:
Martina Arroyo: Puccini – Tosca, ‘Vissi d’arte’
https://www.youtube.com/watch?v=dVHlXUFtV9g ´´´´´´ Изпълнение на Мартина Аройо:
Martina Arroyo: Verdi – La Forza del Destino, ‘Pace, pace mio Dio!’
https://www.youtube.com/watch?v=HhXiNPP_tNo ´´´´´´ Изпълнение на Мартина Аройо:
Martina Arroyo: Puccini – Turandot, ‘In questa reggia’
….