Басът от Финландия Марти Талвела, роден на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, на днешния 4 февруари 2024 г. ще си спомним по случай рождения му ден за един от най-знаменитите европейски басове от средата на миналия век – финландецът Марти Талвела (Martti Talvela), който сравнително млад ни напусна преди 35 години – на 22 юли 1989 г.
Годишнината от рождението му не е кръгла, но за него аз писах много отдавна статия – на тази дата през 2015 г. и днес след 9 години искам да запозная многобройните си приятели и читатели с този знаменит певец, така рано напуснал житейската сцена.
Само ония, които са го виждали на живо или са слушали негови изпълнения, могат да се изкажат за този своеобразен певец – 201 см. висок и с над 130 килограмово тегло, който с исполинската си фигура и с извънредно мощен и изразителен глас всяваше респект още при появяването си на сцената.
Имах щастието през 1984 и 1985 г. да го чуя два пъти на сцената на берлинската „Deutsche Oper“ в две от неговите коронни роли: като Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски и като Даланд в „Летящият холандец“ от Вагнер. Талвела беше в тия години вече с изградено и наложило се международно име, беше търсен и ангажиран в най-известните оперни театри в целия свят, и от 1962 г. беше постоянен член на ансамбъла на тази опера и почти до края на живота си остана верен на Берлин, където беше особено уважаван.
В тези години аз пътувах служебно със самолет от Франкфурт по няколко пъти месечно (1984-1986) през някои сезони в Западен Берлин, там имахме договори с немски фирми за закупуване на приложен софтуер и често по 2-3 дни седмично бяхме с колеги на обучение. Вечер имахме свободно време и аз съм посетил доста концерти, опери, театрални представления – Западен Берлин сияеше като център на културата в разделената немска държава, защото там средствата, които се даваха за култура по това време бяха извънредно големи и поради факта, че само „Deutsche Oper“ беше единствената оперна сцена в града, този оперен театър беше много добре във финансово отношение. Останалите две опери – „Komische Oper“ и „Linden-Oper“ бяха до 1989 г. в пределите на Източен Берлин. Така че както огромния и разнообразен репертоар, така и цялото финансиране на тази опера, дълги години водена от незабравимия Гьоц Фридрих (Götz Friedrich) беше еталон и притегателен пункт за всички, които се интересуват от опера, както артисти, така и посетители.
Марти Талвела е роден на 4 февруари 1935 г. в Хийтола (Hiitola) във Финландия (понастоящем в република Карелия в Русия). По-късно често е наричан „финландският Шаляпин“, може би заради внушителната си фигура, подобен репертоар от руските автори (Мусоргски преди всичко) и честите му гастроли в СССР, където е бил особено уважаван. От 1976 г. той е редовен гост преди всичко на „Болшой“-театър в Москва, като поддържа редовна връзки с руски оперни артисти, преди всичко с колегата си Евгени Нестеренко. Макар че критиката го определя като „Вагнеров певец“, Талвела изгражда през годините богат репертоар от опери на композитори от различни епохи и стилове, като най-важните са Моцарт, Бетовен, Верди, Вагнер, Мусоргски, Чайковски, Сметана, но е солист и в много други произведения, като оратории, реквиеми и симфонии (Хайдн, Бах, Бетовен, Малер), изпълнител на песни или песенни цикли (напр. цикъла на Шуберт „Winterreise“, заснет на диск през 1984 г.).
Музикалното си образование Талвела започва в Лахти през 1958 г. През 1960 г. той се явява на национален музикален конкурс във Вааса, който спечелва и през същата година продължава обучението си в Стокхолм. По-късно споделя, че любовта му към операта идва от факта, че в тия години е чул изпълнението на прочутия тогава руски бас Иван Петров в ролята му на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски.
През 1961 г. е оперният дебют на Талвела в ролята на Спарафучиле в „Риголето“ от Верди на сцената на Кралския оперен театър в Стокхолм. Дебютът е толкова успешен, че Талвела е веднага ангажиран в ансамбъла на Стокхолмската опера. Славата му бързо са разнася в Европа и още през 1962 г. внукът на Рихард Вагнер – Виланд Вагнер, който ръководи фестивала на името на дядо си, поканва Талвела за летния фестивал в Байройт през 1962 г. В същото време той приема поканата на „Deutsche Oper Berlin“ да постъпи в нейния ансамбъл и от 1963 г. пее на нейната сцена.
През 1964 г. той става член и на друг авторитетен оперен театър в Германия – „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф. От 1962 г. Талвела е постоянен гост в Байройт, пее основни роли в репертоара на фестивала и се налага като един от най-профилираните басове от своята генерация. Основните му роли там са: Фазолт и Хундинг във „Валкюра“, Крал Марке в „Тристан и Изолда“, Титурел в „Парсифал“, Фафнер в „Рейнско злато“ и „Зигфрид“, Ландграф в „Танхойзер“, Даланд в „Летящият холандец“.
По-късно ще стане въпрос за диригентите, с които той работи там, но нека подчертаем, това са знаменитости като Карл Бьом, Ханс Кнапертсбуш, Херберт фон Караян, Ото Клемперер, Джордж Шолти и др. Погрешно е да се мисли, че Талвела пее преди всичко във Вагнерови опери, където от 1962 г. той е един от най-предпочитаните басове в този репертоар не само в Байройт. Наред с тия роли той разучава редица главни роли в неговия жанр в опери от Верди (Закария в „Набуко“, Великият инквизитор в „Дон Карлос“ – негова любима роля, както по-късно и тази на Крал Филип), от Моцарт (Зарастро във „Вълшебната флейта“, Командорът (Komtur) в „Дон Жуан“, Осмин в „Отвличане от сарая“), Бетовен (Фернандо във „Фиделио“), Мусоргски (Пимен и Борис Годунов в „Борис Годунов“, Досифей в „Хованщина“), Чайковски (Гремин в „Евгений Онегин“), Сметана (Миша в „Продадена невеста“).
Наред с изявите си в Германия, Талвела започва успешни гастроли в други известни оперни театри: през 1965 г. е дебюта му в Миланската Скала като Великият инквизитор в „Дон Карлос“ с огромен успех, след това във Виенската държавна опера. Както правя и с други оперни певци, участвали на тази сцена, цитирам по-долу участията на Талвела в този оперен театър:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Der fliegende Holländer | Daland | 16.10.1970–29.10.1971 | 2 mal | |
| Die Walküre | Hunding | 29.10.1970 | 1 mal | |
| Die Zauberflöte | Sarastro | 16.11.1967–19.05.1983 | 8 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Il Grande Inquisitore | 10.02.1966–26.11.1970 | 5 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Filippo II. | 24.11.1967–25.02.1982 | 8 mal | |
| Fidelio | Don Fernando | 08.12.1967–26.10.1971 | 2 mal | |
| La forza del destino | Pater Guardian | 18.11.1970–28.02.1982 | 2 mal | |
| Lohengrin | Heinrich der Vogler | 16.05.1965–30.05.1965 | 3 mal | |
| Simon Boccanegra | Jacopo Fiesco | 04.10.1970–18.05.1986 | 5 mal | |
| Tristan und Isolde | König Marke | 09.10.1966–02.05.1971 | 3 mal |
(край на цитата)
Както виждаме от горния списък, Марти Талвела има общо 39 участия в 10 роли от 9 опери на сцената на Виенската държавна опера. Дебюта му е на 16 май 1965 г. в ролята на Крал Хайнрих в „Лонегрин“ от Вагнер. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
BESETZUNG | 16.05.1965
| Dirigent | Karl Böhm |
|---|---|
| Regie, Bühnenbilder und Kostüme | Wieland Wagner |
| Einstudierung der Chöre | Wilhelm Pitz |
| Heinrich der Vogler | Martti Talvela |
| Lohengrin | Jess Thomas |
| Elsa von Brabant | Claire Watson |
| Friedrich von Telramund | Walter Berry |
| Ortrud | Christa Ludwig |
| Der Heerrufer des Königs | Eberhard Waechter / Wächter |
| Vier brabantische Edle | Kurt Equiluz, Fritz Sperlbauer, Herbert Lackner, Ljubomir Pantscheff |
(край на цитата)
В състава на ансамбъла четем името на българския бас Любомир Панчев, койго дълги години играе в сравнително малки роли във Виенската държавна опера. За него многократно съм писал статии тук във ФБ.
За последен път Марти Талвела има изява във Виенската държавна опера на 19 май 1983 г. в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
BESETZUNG | 19.05.1983
| Dirigent | Christof Prick |
|---|---|
| Inszenierung | Joachim Herz |
| Bühnenbild und Kostüme | Rudolf Heinrich |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Choreographische Mitarbeit | Richard Nowotny / Novotny |
| Sarastro | Martti Talvela |
| Königin der Nacht | Karin Ott |
| Pamina | Patricia Wise |
| Erste Dame | Joanna Borowska |
| Zweite Dame | Waltraud Winsauer |
| Dritte Dame | Anna Gonda |
| Tamino | Gösta Winbergh |
| Papageno | Gottfried Hornik |
| Papagena | Olivera Miljakovic |
| Sprecher | Eberhard Waechter / Wächter |
| Monostatos | Heinz Zednik |
| Erster Priester | Kurt Equiluz |
| Zweiter Priester | Hans Christian |
| Erster Geharnischter | Josef Hopferwieser |
| Zweiter Geharnischter | Friedemann Hanke |
| Drei Knaben | Wiener Sängerknaben |
| Ein Sklave | Anton Wendler |
(край на цитата)
През 1968 г. Талвела дебютира в САЩ на сцената на МЕТ в Ню Йорк първо в солов концерт, след това като Великият инквизитор в „Дон Карлос“. От тази година почти до смъртта му той е предпочитан гост в МЕТ, лично канен по-късно от главния диригент Джеймс Ливайн. С него Талвела записва последователно през 1980 и 1982 г. операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт, където пее ролята на Зарастро заедно с други първокласни партньори. Най-голям успех той има в МЕТ като Борис Годунов в операта от Мусоргски. Като гост Марти Талвела триумфира по всички големи оперни театри в Европа и Америка, редовно гостува в родината си и другите скандинавски страни, често и в СССР (писах в началото).
Специализираната критика в Европа и САЩ е във възторг и може да се прочетат някои коментари от тази епоха. Примери: „Неговите вокални възможности (на Талвела) той може да покаже истински в МЕТ. Никога до сега не сме слушали финландски бас с такъв звучен и сочен глас, също с такъв широк диапазон“ (критика от Скандинавия през 1962 г.). „Естествената мощност, силата и плътността на гласа и богатството от нюанси на финландския бас напълно съответстват на способността му да изгради всичко това във всяка изпълнявана от него роля“ (немски критик за играта му в ролята на Борис в „Борис Годунов“ през 1971 г.). „Финландски бас – великан, изглеждащ като истински пророк от „Стария Завет“, с глас като скала от гранит, потресващ до самата дълбочина, звучащ като молитва и завладяващ занемялата публика“ (в. „Файненшъл Таймс“, 1974 г.).
В същото време се подчертава, че въпреки огромната му фигура, Талвела притежава прекрасно чувство за балансиране на силата на звука, което му позволява да играе роли от най-различен характер. Ето едно определение на специалист:
„Талвела притежава глас с голям обем, много подвижен и с богат тембър, което му позволява да пее целия басов репертоар. Така той може да интерпретира много успешно както лирични роли (Зарастро, Гремин, Пимен), така и силно драматични роли (Борис Годунов, Крал Марке)“.
(край на цитата)
Други критици отбелязват малко комично, че Талвела владее съвършенно техниката да се свлече на земята на една страна или падане на сцената (при нужда според ролята), както се налага при умиращият Борис, Фазолт (в „Рейнско злато) или Хундинг (във „Валкюра“), като сценичното му изкуство напомня „повалянето на едно дъбово дърво“.
По-долу цитирам списък на оперните му роли, дадени в източник на родния му финландски език. Някои заглавия трудно се разчитат, но все пак това е интересно за нас, свикнали с традиционните европейски езици:
Rooleja
Martti Talvelan tärkeimpiä oopperarooleja:
- Komtuuri, Don Giovanni
- Osmin, Ryöstö seraljista
- Sarastro, Taikahuilu
- Pimen, Boris Godunov
- Dosefei, Hovanštšina
- Gremin, Jevgeni Onegin
- Don Fernando, Fidelio
- Daland, Lentävä hollantilainen
- Hagen, Fasolt, Fafner, Hunding, Nibelungin sormus
- Heinrich, Lohengrin
- Gurnemanz, Titurel, Parsifal
- Kuningas Marke, Tristan ja Isolde
- Maakreivi, Tannhäuser
- Kuningas, Ramfis, Aida
- Guardiano, Kohtalon voima
- Banquo, Macbeth
- Filip, Suurinkvisiittori, Don Carlos
- Seneca, Poppean kruunaus
- Fiesco, Simon Boccanegra
- Micha, Kecal, Myyty morsian
- Pius, Palestrina
- Paavo Ruotsalainen, Viimeiset kiusaukset
(край на цитата)
Струва ми се, в края на списъка има участия в две опери от финландски композитори.
Големите си и разнородни певчески възможности Талвела показва и при изявите си в песенни концерти или участия като солист в оратории, сакрална музика и симфонии с участие на солисти и хор. Примери, много от които са записани на музикални носители:
Девета симфония от Бетовен (1966 г. с диригент Ханс-Шмид Исерщедт, 1972 с диригент Джордж Шолти), Великденска оратория от Й.С.Бах през 1966 г. с диригент Лорин Маазел, Оратория „Годишните времена“ от Хайдн през 1967 г. с диригент Карл Бьом, Симфония № 8 от Густав Малер през 1972 г. с диригент Джордж Шолти, „Последното изкушение“ от скандинавския композитор Пааво Руотсалайнен през 1977 г. с диригент Улф Сьодерблом.
През 1984 г. Талвела записва прочутия песенен цикъл „Зимно пътуване (Winterreise“) от Франц Шуберт, който запис се оценява от специалистите като много успешен. Наред с изброените носители, Талвела оставя много богато наследство от висококачествени записи с прочути диригенти и първокласни партньори. Работил е с много диригенти, най-вече с Карл Бьом (9 записа на опери), Херберт фон Караян (7), Джордж Шолти (още 4 записа на опери), Хорст Щайн (2), Ото Клемперер (2), Клаудио Абадо (2), Джеймс Ливайн (2) и Ханс Кнапертсбуш, Ханс Шмидт-Исерщедт, Карл Мелес, Лорин Маазел, Волфганг Савалиш, Йежи Семков (много успешен запис на „Борис Годунов“ в Полша), Ото Гердес (запис на „Евгени Онегин“) и Ричард Бониндж с по един запис. Така че Талвела има над 40 първокачествени записи, много от които могат да се чуят или закупят от днешните любители на оперното и вокално изкуство.
Прави впечатление големия брой записи с Херберт фон Караян, който привлича Талвела в Байройт и доста го лансира по-късно, за съжаление това не трае до край. В едно интервю от 1968 г., когато връзката им вече е прекъсната поради сравнително сложните отношения между двамата, той казва между другото:
„По характер аз не съм в никакъв случай момче, а г-н фон Караян желае в неговото обкръжение от музикални изпълнители да има хора, които да считат за „земна благодат“ докосването до неговата дреха…. Караян е действително великолепен диригент и създава музика от висока класа. Утешава ме факта, че в света има и други отлични диригенти и възможността да се работи не се ограничава само с него“.
(край на цитата)
Малко силно казано, но това си е било негово мнение и решение.
Талвела получава голяма оценка за работата си в родната Финландия. От 1972 до 1979 г. той е художествен ръководител на Летния оперен фестивал в замъка Савонлина във Финландия, който добива международна известност благодарение на неговите усилия (има и български участници по-късно). Той продължава успешните си гастроли по целия свят, а през 1989 г. в родината му решават той да поеме ръководството на Финландската държавна опера в Хелзинки от 1992 г., когато ще се открие новата внушителна сграда на оперния театър в столицата.
Както често става, съдбата се намесва жестоко и на 22 юли 1989 г. Талвела внезапно умира на 54 години по време на сватбата на дъщеря си в града Юва във Финландия по време на танцуване на тържеството. Интересна случайност: 6 дни преди това умира великият диригент Херберт фон Караян. Така в разстояние на една седмица (аз си спомням този период много добре, имаше предавания по радиото и телевизията) напускат сцената на живота двама големи музиканти, работили доста години съвместно.
През 2014 г. на 4 февруари аз написах подобна статия за рождения ден на Марти Талвела. Тогава имах около 100 Фейсбук-приятели, в момента те са вече над 1200. Предполагам, че голяма част от тях се интересуват от моите „оперни истории“ и по тази причина често повтарям с известни допълнения и нови данни редица от публикуваните до сега статии. По този начин новите ми приятели ще бъдат в течение на развитието на този оперен архив.
Спомням си добре, че през 2014 г. в навечерието на рождения ден на Талвела бях разбрал, че българският бас Антон Дяков (мир на праха му, помина се на 24 юни 2016 г.) е имал съвместни изяви с Марти Талвела и го помолих с писмо (ние бяхме добри приятели с него), да ми напише някои собствени впечатления. Антон Дяков ми отговори, но в деня, когато аз бях вече публикувал статията си. Очевидно доста късно го бях замолил за това. Понеже отговора на Антон Дяков е интересен, искам днес да цитирам текста на нашите писма:
Boris Kontohow: Lieber Anton, heute abend werde ich einen Bericht über deinem Kollege Martti Talvela im Facebook schreiben. Hast du noch Erinnerungen an diesem wunderschönen Sänger ? Wenn ja, schreibe bitte ein paar Zeilen, wie früher. Danke.
Превод: Драги Антон, тази вечер ще пиша във „Фейсбук“ статия за твоя колега Марти Талвела. Имаш ли някакви спомени за този чудесен певец? Ако да, напиши ми няколко реда, както си правил и преди. Благодаря.
Anton Diakov: Lieber Boris, mit Martti Talvela begegneten uns in Wien, während der Aufnahmen von “Boris Godunov” unter Mo Karajan. Er sang den Pimen, ich den Warlaam. Ein seriöser ernsthafter menschlich und auch künstlerisch – Sänger. Später vertieften uns unsere Freundschaft während des Festivals in Orange (Frankreich), wo er den Boris Godunov und ich – den Warlaam sang. Er wollte als Direktor des berühmten finnischen Festivals in Savolinna, dass ich dort die “Lieder und Tänze des Todes” von Mussorgskiy singe. Paar Monate später war ich in Johannesburg, Süd Afrika für Vorstellungen und Konzerte. Dort erreichte mich die Nachricht um sein Tod…Von Paar Journalisten wurde ich gebeten, etwas über ihn als Nachruf in der Presse zu schreiben. Das tat ich mit tiefsten Trauer und Bedauern….
Превод: Драги Борис, с Марти Талвела се срещнахме във Виена по време на записите на „Борис Годунов“ с диригент маестро Караян. Той пя Пимен, аз – Варлаам. Един сериозен певец – както като човек, така и като артист. По-късно задълбочихме приятелството си по време на Фестивала в Оранж (Франция), където той пя Борис Годунов, а аз – Варлаам. Той желаеше да стане директор на прочутия финландски фестивал в Савонлина. Там аз съм изпълнявал „Песни и танци на смъртта“ от Мусоргски. Няколко месеца по-късно аз бях в Йоханесбург, Южна Африка за оперни изяви и концерти. Там научих веста за смъртта му. Няколко журналисти ме замолиха да напиша по този случай нещо за него в пресата. Направих това с най-дълбок траур и съжаление ….
(край на писмата)
Ще цитирам две публикации на немски език относно баса Марти Талвела. Първата е във връзка с неговата смърт на 22 юли 1989 г., втората е от последно време – от 2017 г. После ще дам превод на български език.
Martti Talvela (* 4. Februar 1935 in Hiitola; † 22. Juli 1989 in Juva) war ein finnischer Opernsänger (Bass).
Er bleibt der Opernwelt nicht nur durch seine künstlerischen Leistungen, sondern auch durch seine Statur (201 Zentimeter Körpergröße bei bis zu 150 Kilogramm) in Erinnerung. Diesem für einen Sänger außergewöhnlichen Körperbau entsprach eine für einen Bass zwar nicht sonderlich tiefe, jedoch sehr voluminöse und flexible Stimme, die sowohl für lyrische (Sarastro, Fürst Gremin, Pimen) als auch für dramatische Rollen (Boris Godunow, König Marke) sehr geeignet war. Bekannt war auch seine Kunst des Dahinsinkens und Umfallens, zum Beispiel als sterbender Boris, Fasolt oder Hunding, die bei seiner szenischen Präsenz an das Stürzen einer Eiche erinnerte.
Тalvela wurde in Lahti, dann in Stockholm ausgebildet. 1960 debütierte er in Helsinki, 1961 bis 1962 war er an der Stockholmer Oper engagiert und wechselte danach zum Ensemble der Deutschen Oper Berlin. Ab 1962 sang er regelmäßig in Bayreuth (auch Titurel und Fafner), außerdem einige italienische Partien (z.B. Großinquisitor, Sparafucile). Im Jahr 1970 übernahm er als künstlerischer Leiter die Savonlinna-Opernfestspiele, die 1967 wiederbelebt worden waren.
Talvela nahm kurz vor seinem Tod, stark abgemagert, eine ausdrucksstarke Aufnahme von Schuberts Winterreise auf, wobei er zum letzten Mal auch sein Können als Liedsänger bewies.
(край на цитата)
Превод:
Марти Талвела (роден на 4 февруари 1935 г. в Хиитола, † 22 юли 1989 г. в Юва) е финландски оперен певец (бас).
Той ще бъде запомнен от оперния свят не само с артистичните си постижения, но и с ръста си (201 сантиметра височина и до 150 килограма). Тази физика, която беше необичайна за певец, беше съчетана с глас, който не беше особено дълбок за бас, но беше много обемен и гъвкав, който беше много подходящ както за лирични (Сарастро, Княз Гремин, Пимен), така и за драматични роли ( Борис Годунов, Крал Марке). Изкуството му да потъва и да се преобръща също е добре известно, например като умиращия Борис, Фазолт или Хундинг, чието сценично присъствие напомняше падането на дъб.
Талвела получава образование в Лахти, след това в Стокхолм. През 1960 г. дебютира в Хелзинки, от 1961 до 1962 г. е ангажиран в Стокхолмската опера и след това се премества в ансамбъла на „Дойче опер Берлин“. От 1962 г. пее редовно в Байройт (също Титурел и Фафнер), както и някои италиански роли (например Великият инквизитор, Спарафучиле). През 1970 г. той поема поста артистичен директор на оперния фестивал в Савонлина, който е възроден през 1967 г.
Малко преди смъртта си, Талвела, много отслабнал, записва изразителен запис на „Зимно пътуване“ от Шуберт, което е и последният път, когато той демонстрира способността си като певец.
(край на превода)
Втората статия на немски език за Марти Талвела е от последно време – през 2017 г. После ще дам превод на български език.
Портал „Radio Österreich 1“
8. April 2017
EINE STIMME MIT DUNKLEM, VOLLEM GLANZ
Finnischer Hüne auf der Opernbühne
Er war über zwei Meter groß, wog 140 Kilogramm und war in seiner Jugend finnischer Meister im Schwergewichtsboxen: Martti Talvela. Er war einer der bedeutendsten Boris-Godunow-Interpreten der Welt. Am 22. Juli jährt sich sein Todestag zum 20. Mal.
8. April 2017
Martti Talvela, geboren am 4. Februar 1935 in Hiitola in Ostkarelien (Finnland), war das achte von zehn Kindern. Er beschloss, eine Lehrerlaufbahn anzustreben und war bereits im ersten Berufsjahr, als eine Aufführung von Mussorgskis “Boris Godunow” ihn so beeindruckte, dass er plötzlich auch selbst Sänger werden wollte und am Konservatorium von Lahti eine Gesangsausbildung begann. Keine zwei Jahrzehnte später zählte Talvela selbst zu den bedeutendsten Boris-Interpreten der Welt.
Von Stockholm in die Welt
1960 gewann er den Vaasa-Wettbewerb, wurde aber dennoch nicht an die Oper von Helsinki engagiert. Er ging dann nach Stockholm, setzte sein Studium beim Tenor Carl Martin Oehman fort – dem einstigen Lehrer von Jussi Björling und Nicolai Gedda – und wurde schließlich an die Königliche Oper engagiert, deren Chef damals ebenfalls ein legendärer Tenor gewesen ist: Set Svanholm, in den 1940er Jahren der große Schwarm vor allem des weiblichen Wiener Publikums.
Von Stockholm holte Wieland Wagner den damals 27-Jährigen nach Bayreuth, gleichzeitig erhielt er ein Engagement an die Deutsche Oper Berlin, und das bedeutete auch schon den Start in die internationale Karriere.
Gesundes Selbstbewusstsein
1963 begegnen wir Martti Talvela bereits an der Mailänder Scala, 1965 debütierte er an der Wiener Staatsoper, 1968 an der MET. Vereinnahmen ließ er sich trotzdem nie. Es gebe nur einen Gott, ließ er verlauten, und Intendanten und Dirigenten seien keine Götter.
Selbst Karajan hat Talvela die Stirn geboten, mit der Begründung, sich nicht behandeln zu lassen “wie ein angeheuerter Knecht.” Und die Opernwelt schien gänzlich aus den Fugen zu geraten, als Talvela plötzlich beschlossen hat, den Sommer nicht mehr in Bayreuth oder bei sonstigen Festspielen zu verbringen, sondern in seiner finnischen Heimat: “So sehr wie das Singen brauche ich meine Seen und die Wälder. Ich möchte fischen und als Bauer arbeiten. Was ich kaum ertragen kann, ist das ständige Reisen, das Leben in Hotels.”
“Savonlinna”
Überhaupt war die Verbundenheit zu seiner Heimat ein zentraler Wesenszug seines Charakters. So übernahm er Anfang der 1970er Jahre die Leitung der Opernfestspiele von Savonlinna, die zwar schon am Anfang des 20. Jahrhunderts gegründet worden waren, dann aber jahrzehntelang vergessen waren, ehe 1967 ausgerechnet Peter Klein, der lange Zeit in Wien ansässige Charaktertenor und Pädagoge, die Idee hatte, mit seinen (finnischen) Schülern in der Burg von Savonlinna “Fidelio” aufzuführen.
Das war quasi der Startschuß zur Wiederbelebung der heute international anerkannten Festspiele, die Martti Talvela dann zu ihrer ersten Blüte geführt hat.
Opernland Finnland?!
Talvela hat auch für das zeitgenössische finnische Opernschaffen Bedeutendes geleistet. Insbesondere durch seine Mitwirkung bei der Uraufführung von Joonas Kokkonens “Die letzten Versuchungen”. 1975 hat in Helsinki die Premiere stattgefunden, mit Martti Talvela in der Hauptrolle, einer historischen Figur aus der Geschichte Finnlands: einem charismatischen Prediger am Beginn des 19. Jahrhunderts.
Inzwischen gilt das Werk als finnische Nationaloper. Und auch zum Zeitpunkt von Talvelas so plötzlichem Tod hatte er eine große Vision vor Augen. 1992 sollte er die Leitung der neueröffneten Nationaloper in Helsinki übernehmen, allein das Schicksal wollte es anders. Martti Talvela starb am 22. Juli 1989 an einem Herzinfarkt – just am Vorabend der Hochzeit seiner ältesten Tochter.
Der in aller Welt gefeierte Opernstar, der allerdings auch zum Lied eine große Affinität hatte, wurde gerade einmal 54 Jahre alt – in der Regel die fruchtbarste Zeit für eine Bassstimme.
Hör-Tipp: Apropos Oper, Dienstag, 21. Juli 2009, 15:06 Uhr
(край на цитата)
Превод:
Портал „Радио Австрия 1”
8 април 2017 г.
ГЛАС С ТЪМЕН, ПЪЛЕН БЛЯСЪК
Финландски гигант на оперната сцена
Той беше висок над два метра, тежеше 140 килограма и беше финландски шампион по бокс в тежка категория в младостта си: Марти Талвела. Той беше един от най-значимите интерпретатори на Борис Годунов в света. На 22 юли се навършват 20 години от смъртта му.
8 април 2017 г.
Марти Талвела, роден на 4 февруари 1935 г. в Хиитола в Източна Карелия (Финландия), е осмото от десет деца. Решава да продължи кариерата си като учител и вече е в първата си година на работа, когато едно изпълнение на „Борис Годунов“ от Мусоргски го впечатлява толкова много, че внезапно иска сам да стане певец и започва обучение по пеене в консерваторията в Лахти. По-малко от две десетилетия по-късно самият Талвела е един от най-важните интерпретатори на Борис в света.
От Стокхолм до света
През 1960 г. печели конкурса във Вааса, но все още не е нает от операта в Хелзинки. След това заминава за Стокхолм, продължава обучението си при тенора Карл Мартин Охман – бившия учител на Юси Бьорлинг и Николай Геда – и накрая е назначен в Кралската опера, чийто ръководител по това време също е легендарен тенор: Сет Сванхолм, през 40-те години на миналия век един от любимците на оперните посетители, особено на женската виенска публика.
От Стокхолм Виланд Вагнер довежда 27-годишния тогава Талвела в Байройт, по същото време получава ангажимент в „Дойче опер Берлин“ и това бележи началото на международната му кариера.
Здравословно самочувствие
През 1963 г. срещаме Марти Талвела в Миланската Скала, през 1965 г. той дебютира във Виенската държавна опера, а през 1968 г. в MET. Въпреки това той никога не се оставя да бъде подчинен. „Има само един Бог“, обявява той, „а режисьорите и диригентите не са богове“.
Талвела дори се противопоставя на Караян, като казва, че „няма да позволи да бъде третиран „като наемен слуга“. И светът на операта сякаш напълно се разпадна, когато Талвела внезапно решава да не прекарва лятото в Байройт или на други фестивали, а в родната си Финландия: „Имам нужда от моите езера и гори толкова, колкото и от пеене. Искам да ловя риба и да работя като фермер. Това, което трудно понасям, е постоянното пътуване и живот в хотели”.
“Савонлина”
Като цяло връзката с родината е централна черта на неговия характер. В началото на 70-те години той поема управлението на оперния фестивал в Савонлина, който е основан в началото на 20-ти век, но след това е забравен за десетилетия преди Петер Клайн – характерният тенор и учител, който е живял във Виена в продължение на дълго време, поел през 1967 г. идеята да се изнесе операта “Фиделио” със своите (финландски) ученици в замъка „Савонлина“.
Това е, така да се каже, началният сигнал за възраждането на вече международно признатия фестивал, който Марти Талвела след това довежда до първия му разцвет.
Оперна страна Финландия?!
Талвела има значителен принос и към съвременната финландска опера. По-специално чрез участието си в премиерата на „Последните изкушения“ на Йоонас Коконен. Премиерата е в Хелзинки през 1975 г. с Марти Талвела в главната роля, историческа фигура от историята на Финландия: харизматичен проповедник в началото на 19-и век.
Сега това произведение се счита за финландска национална опера. И дори по време на внезапната смърт на Талвела той имаше велико видение пред очите си. През 1992 г. той трябваше да поеме ръководството на новооткритата Национална опера в Хелзинки, но съдбата реши друго – Марти Талвела почина от инфаркт на 22 юли 1989 г. – точно в навечерието на сватбата на най-голямата му дъщеря.
Прославената по цял свят оперна звезда, която имаше и голям афинитет към песента, беше едва на 54 години – обикновено най-плодородното време за басист.
Съвет за слушане: „Апропо опера“, вторник, 21 юли 2009 г., 15:06 ч.
(край на превода)
Нека днес на 4 февруари 2024 г. да почетем 89 години от рождението на прочутия бас от втората половина на миналия век Марти Талвела.
Мир на праха му!
………….
Изпълнения на Марти Талвела:
Martti Talvela – Boris Godunov – Boris’ Monologue
….
Martti Talvela – IN DIESEN HEIL’GEN HALLEN – Mozart
…….
MARTTI TALVELA- MOGST DU, MEIN KIND -RICHARD …
……
MARTTI TALVELA -O ISIS UND OSIRIS -MOZART
….
Martti Talvela – Songs and Dances of Death – Field Marshall
……