Matti Salminen

Финландският бас Матти Салминен празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 юли 2025 г. празнуваме особен юбилей – казвам особен, тъй като юбилярът беше допреди 6 години на сцената, макар че днес навършва достойните 80 години. Това е знаменитият финландски бас Мати Салминен (Matti Salminen) – гордостта на финландското певческо изкуство, символ на вокално дълголетие, започнало преди 55 години.

През април 2019 г. – преди 6 години Мати Салминен изигра последните си роли като Погнер в „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер на сцената на Берлинската държавна опера. Той беше приключил вече през ноември 2016 г. вокалната си кариера, но откликна на поканата от Берлин и така на 74 години записа в музикалната си история последните три изяви в тази опера.

Ето кратка информация за първата изява:

Рихард Вагнер – „Майсторите певци от Нюрнберг“

Неделя, 14 април 2019 г.
16:00 ч.
Щатсопер „Унтер ден Линден“

Актьорски състав

Музикален директор: Даниел Баренбойм
Директор: Андреа Моузес
Сценичен дизайн: Ян Папелбаум
Костюми: Адриана Брага Перецки
Дизайн на осветлението: Олаф Фриз
Директор на хора: Мартин Райт

Ханс Закс: Волфганг Кох, Вайт Погнер: Мати Салминен, Ева: Юлия Клайтер, Валтер фон Щолцинг: Клаус Флориан Фогт, Давид: Сиябонга Макунго, Магдалина: Катарина Камерлоер, Кунц Фогелгезанг: Греъм Кларк, Конрад Найтингайл: Адам Кутни, Сикст Бекмесер: Мартин Гантнер, Фриц Кьотнер: Юрген Лин, Балтазар Зорн: Зигфрид Йерусалим, Улрих Айслингер: Райнер Голдберг, Августин Мозер: Флориан Хофман,
Херман Ортел: Арту Катая, Ханс Шварц: Франц Мазура, Ханс Фолц: Олаф Бер, Нощен пазач: Ерик Розениус

Хор на Държавната опера, Берлински държавен оркестър.

(край на цитата)

Като погледнах тия дни в една банка данни за световни участия на певци, просто не повярвах. Знам, че има доста оперни певци, които пеят активно и след 70-75 годишна възраст, но справката за Мати Салминен е впечатляваща. Ето цитат от негови изяви през годините от 2013 до 2016:

Von / Bis Oper Rolle Ort Jul 16 Der fliegende Hollander Daland de München(Fest) ML: A Fisch; R: Peter Konwitschny Jun 16 Das Rheingold Fasolt de Berlin(UDL) ML: Barenboim; R: Cassiers Mai 16 Tristan und Isolde King Marke de Helsinki(Opera) ML: Lintu; R: E Linton Mär-Jul 16 Boris Godunov Boris Godunov ru Wiesbaden ML: Hamar; R: Sedelmayer Jul 15 Boris Godunov Boris Godunov ru Savonlinna ML: Segerstam; R: N Raab Feb-Mär 15 Aida Ramfis it Milano(Scala) ML: Zubin Mehta; R: Peter Stein Jan-Feb 15 Tristan und Isolde König Marke de Zurich(Oper) ML: J Fiore; R: C Guth Sep-Okt 14 Boris Godunov Boris Godunov ru Helsinki(Opera) ML: Güttler; R: Friedrich Meyer-Oertel Mär 14 Der fliegende Hollander Daland de Zurich(Oper) ML: Trinks; R: Homoki Dez 13 Fidelio Rocco Wien(SO) ML: Welser-Möst; R: Otto Schenk Aug 13 Don Carlos Filippo II it Salzburg(Fest) ML: Pappano; R: Peter Stein Jun 13 Requiem basse Paris(CE) ML: D Gatti; Mai-Jun 13 Tristan und Isolde Kuningas Marke de Helsinki(Opera) ML: Pinchas Steinberg; R: E Linton Mär-Apr 13 Parsifal Gurnemanz Köln ML: Markus Stenz; R: Padrissa / La Fura dels Baus Mär-Apr 13 Das Rheingold Fasolt Berlin(UDL) ML: Barenboim; R: Cassiers Dez 12-Jul 13 Der fliegende Hollander Daland de Zurich(Oper) ML: Altinoglu; R: Homoki

(край на цитата)

Както виждаме, редица участия на Мати Салминен в главни роли през 2015 г., а през сезона 2015/2016 е имал редица участия в ролята на Борис Годунов във Висбаден. Също през юли 2015 г., когато той навърши 70 години, Мати Салминен игра 5 пъти в тази роля на прочутия Музикален фестивал в Савонлина в родината си. Сигурно по този начин се е отпразнувала най-тържествено 70-годишнината на този заслужил артист. Ето подробности:

Modest Petrovich Musorgsky : Boris Godunov
(“Boris Godunow”) [P] 11, 15, 22, 27, 30 Jul 2015 Auf Russisch mit Übertiteln auf Finnisch, Englisch

Savonlinna, Olavinlinna Castle

Savonlinna Opera Festival
Dirigent Leif Segerstam Regisseur Nicola Raab Bühnenbild George Souglides Kostüme Julia Müer Beleuchtung Linus Fellbom Chorleitung Matti Hyökki, Leena Astikainen ~ Boris Godunov Matti Salminen Ksenia Anna Immonen Feodor Artem Krutko False Dmitry Mika Pohjonen Pimen Taras Shtonda / Jyrki Korhonen Shuisky Christian Juslin Andrey Shchelkalov Heikki Kilpeläinen Varlaam Giorgi Kirof / Johann Tilli Missail Lasse Penttinen Innkeeper Vuokko Kekäläinen Simpleton Dan Karlström Ksenia’s Nurse Hilke Andersen Nnikitich Heikki Aalto Mitukha Niklas Spångber Neue Koproduktion mit Chorégies d’Orange

(край на цитата)

Както научаваме, почти изцяло финландски изпълнителски състав. Виждам едно име в ролята на Варлаам, което ми звучи българско – Георги Киров, но не знам, не познавам такъв български бас. Но освен през 2016 г. във Висбаден, Мати Салминен е играл през същата 2016 г. и главната роля на Даланд в „Летящият холандец“ от Вагнер в Мюнхен – едно голямо доверие и признателност към артиста, тогава той е вече на 71 години:

Richard Wagner : Der fliegende Holländer 19, 22 Jul 2016 Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch

München, Nationaltheater Dirigent Asher Fisch Regisseur Peter Konwitschny Bühnenbild, Kostüme Johannes Leiacker Beleuchtung Michael Bauer Chorleitung Sören Eckhoff Dramaturg Werner Hintze ~ Daland Matti Salminen Senta Catherine Naglestad Erik Wookyung Kim Mary Okka von der Damerau Der Steuermann Dean Power Der Holländer Johan Reuter

(край на цитата)

През май 2016 г. той е играл в Хелзинки Крал Марке в „Тристан и Изолде“ от Вагнер – също основна и трудна роля.

Половин година след това Салминен изнася прощалния си концерт в Оперния театър в Цюрих на 12 ноември 2016 г. Както писах в началото, през април 2019 г., след края на кариерата си, той се включва в ролята на Погнер в три представления на „Майсторите певци от Нюрнберг“ в Берлинската държавна опера.

Във връзка с прощалния концерт в Цюрих на 12 ноември 2016 г., в медиите има статия, която документира това събитие. Цитирам я в превод от немски на български език:

Портал „Tagesanzeiger“

Класика на седмицата: Сбогом на любимеца на публиката

Мати Салминен отново се преобразява в своите характерни персонажи в операта в Цюрих

Сузане Кюблер

Публикувано: 10 ноември 2016 г.

Той не иска да бъде един от онези „руини“, които се тълпят на сцената, докато не могат да издадат и звук: Мати Салминен каза това преди няколко години. Ето защо сега, както той се изразява, той заявява, че се оттегля, оставяйки сцената на други. На 71 години – и поне от гледна точка на публиката, твърде рано.

Неговите участия в Цюрих стават по-редки; Зарастро беше изпят от някой друг в последната продукция на „Вълшебната флейта“. Това не променя култовия статус на Мати Салминен. Повече от 40 години той е пял всички свещеници, крале и бащини фигури в операта в Цюрих, роли, които изискват дълбок бас и внушително сценично присъствие. Това бяха правилните роли за него: той не беше от онези, които се влюбват първо, каза той веднъж, и никога не е копнеел за високия теноров регистър. Най-много би искал да изпее Тристан веднъж, „но след това веднага щях да се върна към басовия регистър“.

Салминен започва като сопран в момчешкия хор в Турку, Финландия, където е израснал. Пробивът му идва през 1969 г., когато успява да се превъплъти в крал Филип II в „Дон Карлос“; това е „самоубийствена мисия“, казва той, „но един 24-годишен няма какво да губи; той все още няма нищо!“ През 1972 г. той за първи път се появява на сцената на Операта в Цюрих като Зарастро. И остава там, като редовен изпълнител, по-късно като член на ансамбъла, а много скоро, и до днес, като любимец на публиката.

Заплашителен химн

През 2007 г. публиката, която обикновено не посещава оперни театри, го опозна като Зарастро: продукцията на Мартин Кусей на „Вълшебната флейта“ беше излъчена по швейцарската телевизия по два канала (единият показваше действието на сцената, другият – суматохата зад кулисите). Зарастро е силно амбивалентна фигура тук и Мати Салминен демонстрира това с всяка нота, всеки поглед, всеки жест. Никога не знаеш със сигурност дали иска да погали Памина (Юлия Клайтер) или да я удуши – също и защото, в унисон с диригента Николаус Харнонкурт, той придава на химна към „свещените зали“ доста заплашителен подтекст.

Салминен не е нужно да повишава глас за това. Няколко прецизно поставени акцента, няколко особено остро поставени съгласни, нотка стомана в тона му (кой казва, че пианисимото трябва да е меко?) са достатъчни. В същото време, има широки линии, щедро използване на цветове и със сигурност известна топлина – не, този Зарастро не е толкова лесен за откриване.

В прощалния си концерт в операта в Цюрих, Салминен ще изпее отново „О, Изида и Озирис“ на Зарастро, заедно с арии от „Дон Карло“ на Верди, различни опери на Вагнер, „Борис Годунов“ на Мусоргски и „Евгений Онегин“ на Чайковски. И не само внушителните му размери ще оставят значителна празнина на тази сцена.

Прощален концерт на Мати Салминен в операта в Цюрих: събота, 12 ноември, 19:00 ч.

(край на цитата)

За прощалния концерт на Мати Салминен в Цюрих на 12 ноември 2016 г. има и друга статия, която съдържа повече подробности по отношение на програмата на концерта, и която също ще цитирам:

Портал „Онлайн Меркер“

ЦЮРИХ/ Опера: ПРОЩАЛЕН КОНЦЕРТ МАТИ САЛМИНЕН – Личността е тайната или скалата в прибоя

13 ноември 2016 г. | Концертни/песни рецитали

За всеки, който, подобно на този автор, ходи на опера повече от петдесет години, певец като Мати Салминен е бил любим спътник. Финландският гигант многократно е очаровал публиката със своя едър, закръглен глас, „басов“ и „първична сила“. И все пак не само „големите ноти“, които той несъмнено притежава и днес, са били впечатляващи; Преди всичко неговото „messa di voce“ му позволява да създаде дълго, плъзгащо дъха легато, и възвишено пиано, с което той трансформира дори Хаген и Даланд, наистина несимпатични фигури на оперната сцена, в истински хора, а не просто в оперни клишета.

Така нареченият „прощален концерт“ – наистина ли това беше?– започна с Третата Леонора на Бетовен, дирижирана от Лейф Сегерстам, неговия спътник от Финландия, и изпълнена от големия ансамбъл на Филхармонията без патос, но с драматизъм и добре балансиран оркестров баланс. След това Мати Салминен изпя първата ария на Зарастро, „О, Изида и Озирис“, роля, която със сигурност е пял над 500 пъти в оперни театри по целия свят. Салминен все още не изглеждаше съвсем в стихията си – очевидно беше донякъде изненадан и със сигурност трогнат от осезаемото внимание, проявено от публиката в препълнената опера в Цюрих.

След това Филхармонията изсвири полонезата от „Евгений Онегин“ на Чайковски, като хорът – мъжете вече му бяха подкрепили арията на Зарастро – извика „Хейя!“ за Мати, а публиката се присъедини. Последва арията на Гремин, която Салминен също е пял безброй пъти, онази „едноария“, разбира се в руския оригинал, където грубият тембър на баса се съчетава с чувствително изпяти пасажи. След това хорът (репетиран от Юрг Хемерли) изпя „Хор на свободата“ от „Набуко“ на Верди, който Сегерстам дирижира доста бавно, но още по-автентично, а не по начин на „концерт по поръчка“. За да завърши първата част, Салминен изпя изключително трогателната ария на крал Филип II „Ella giammai m’amò“ от „Дон Карлос“ на Верди. Трагедията на краля, неговата самота, отчаянието му от себе си, любовта му към сина му – всичко това беше уловено в тази интерпретация: печален портрет на един от най-трогателните персонажи в оперната вселена.

След антракта представлението продължи с увертюрата на „Летящият Холандец“ от импулсивния млад Вагнер, бичуван от звучните вълни. И тук естествеността, с която Лейф Сегерстам разгръща широките мелодични линии, сякаш наново оживявайки цялата увертюра пред ушите на публиката. С „Mögst du mein Kind“ на Даланд, Салминен за пореден път се демонстрира като един от най-важните актьори в съвременния музикален театър. Начинът, по който той съживява Даланд, разкъсан между любовта си към дъщеря си и намеренията на алчния си баща да го сватува, използвайки чисто вокални средства и малко, но ефективни движения – подкрепени от пестеливи изражения на лицето – е истинско произведение на изкуството.

Артистичният директор на Цюрихската опера Андреас Хомоки действаше като поздравител и очарователен модератор онази вечер, нуждаейки се само от няколко ключови думи за певеца, към които Салминен след това допринесе с остроумни анекдоти и акценти от вече почти 50-годишната си кариера. Салминен посочва д-р Клаус Хелмут Дрезе като свой най-важен ментор, а Жан-Пиер Понел и Патрис Шеро като важни за него режисьори (Салминен се редува в ролите на Ризе и Хундинг в „Стогодишнината на Байройт“). Той казва, че е научил всичко за Вагнер от Ханс Валат, непретенциозния и обсебен от кариерата диригент. А за Гьоц Фридрих, който го е настанил като Хаген след неговия „Wachtgesang“ до края на първо действие на „Залезът на боговете“, той разказва как диригентът твърдо е казал на певеца, който искал да бъде представен от хорист в тази мълчалива сцена: „Никой не седи като теб!“ Междувременно е донесен стол, на който Салминен сяда. Когато започват черните тонове на „Wachtgesang“ на Хаген, той се придвижва напред на стола и заема скрита позиция. И как приказно тембрите на оркестъра се сливат с тези, които Салминен „извиква“ за сина на Алберих върху палитрата на своята характеристика.

А акцентът на вечерта беше цялата сцена на смъртта на Борис от „Борис Годунов“ на Мусоргски (мисля, че беше изпълнена версията на Шостакович). Първо, Валерий Мурга се появява като Щелкалов, твърд и показателен, последван от младия грузинец Отар Йорджикия, все още работещ в оперното студио, който изобразява наистина страхотния интригант Шуйски както с глас, така и с жестове: браво на младия мъж! След това Павел Данилук разгръща истинския си руски басов материал като преследващия Пимен. Мати Салминен вече се беше поопил напълно в образа на Борис и създаде, не, той наистина надмина, сцената на смъртта. Беше невероятно; емоцията на публиката беше осезаема. Младата Юлия Менибаева беше правдоподобен Фьодор.

Като бис имаше финландско танго, очевидно смятано за втори химн на страната, с което Салминен се обърна към ранните си години като поп и танго певец. И като остроумен финал, последва финалът от „Мълчаливата жена“ на Щраус: „О, колко красива е музиката – но колко красива е само когато свърши“ и завършващ с „Просто мълчи… Ааах!“ С блясък в остроумните си очи, Салминен прие аплодисментите – овации на крака, разбира се. Е, дано не е било за последен път! Благодаря, Мати!

Джон Х. Мюлер

(край на цитата)

Ясно е, Мати Салминен до края на кариерата си е все още в такава форма, която му позволява да поема основни роли от огромния си репертоар, граден почти 50 години. Когато по-долу се занимая с биографията и творческия му път, ще видим с какво старание, последователност и упоритост той е градил „камък по камък“ тази кариера, започвайки от най-долното стъпало – участие в оперен хор, а преди това пеейки „леки неща“, за да изкарва разноските по обучението си. Изобщо аз съм удивен от жизнения път на този симпатичен финландец, който винаги свързвам с друг негов сънародник – Марти Талвела (1935-1989), който също беще отличен бас, прочут в целия свят. Жалко, Талвела се помина в разцвета на силите си. За него аз писах два пъти статии на рождения му ден – 4 февруари 1935 г. Помня още, при статията от 2014 г. бях замолил моя приятел в Швейцария – големият български бас Антон Дяков да ми напише нещо за него и той прати интересни подробности за колегата си. Двамата са имали редица общи участия по оперни сцени и фестивали. Предполагам, че Антон Дяков познава добре и Мати Салминен.

Преди да се спра на живота и делото на Мати Салминен, искам да обърна внимание на факта, че тук в Германия той е особено известна личност от повече от 40 години. Голяма част от изявите му извън Скандинавия са били по различни немски сцени и фестивали. Помня, че през 2010 г. тук в Германия медиите отделиха специално внимане при юбилея на певеца – 40 години дейност на немски сцени. Така в авторитетния вестник „Tagesspiegel“ в Берлин се публикува хубава статия за този повод, която искам да цитирам:

Портал „Tagesspiegel“ Berlin

31.10.2010

Mächtigster Bass der Klassikwelt: Matti Salminen feiert in Berlin 40 Jahre auf deutschen Opernbühnen

Dieses Gewirr aus Gängen, Schleusen und Treppenhäusern, das hinter der Bühne beginnt, ist ihm viel zu niedrig. Matti Salminens mächtige Zweimeterstatur braucht die weite Szene, auf der er unvergleichlich intensive Charaktere zu zeichnen vermag. Figuren, die kräftige Schatten werfen, aus farbigem Licht und schwarzer Stimme. Sein Debüt verdankt der mächtigste Bass der Klassikwelt eben jenen schmalen Theatergassen, aus denen er Abend für Abend den großen Kollegen an der Finnischen Nationaloper lauschte. Ein junger Chorsänger, der sich sein Studium mit finnischen Tangos finanzierte. Bis seine Chance kam: In nur vier Tagen lernte er die Rolle von König Philipp II. aus Verdis Don Carlos – und triumphierte, mit 24 Jahren. „Was für ein Wahnsinn“, kommentiert er donnernd. Noch heute, über vier Jahrzehnte später, dringt er immer weiter vor in die schmerzhaften Tiefenschichten dieses zerrissenen Despoten. Philipps Arie „Ella giammai m’amo“ (Sie hat mich nie geliebt) wird er auch auf dem Konzert zu seinem 40-jährigen Jubiläum auf deutschen Opernbühnen singen, in Berlin.

Wieder an der Deutschen Oper aufzutreten, ist Salminen eine Herzensangelegenheit. Er hat sie lange als seine künstlerische Heimat empfunden und Götz Friedrich als den wichtigsten Regisseur, mit dem er zusammengearbeitet hat. 1974 trafen sie in London bei Wagners „Ring des Nibelungen“ erstmals zusammen. Als Friedrich Intendant der Deutschen Oper wird, folgen viele Neuinszenierungen, in denen Sänger und Regisseur auch in einer Art Hassliebe miteinander verbunden sind. „Das war nur positiv, man konnte diskutieren. Götz konnte auch zugeben, wenn er etwas in den Sand gesetzt hat. So was habe ich lange nicht erlebt“, sagt Salminen, und eine Sehnsucht schwebt in seiner tiefen Stimme. Eine Sehnsucht nach Theater, nach Herausforderung. Dafür kam er einst als junger Sänger nach Deutschland, ins Operndorado. Traf auf Jean-Pierre Ponnelle („Was für ein Theatermann!“), mit dem er seine erste Zauberflöte in Deutschland sang, eine Energiequelle, die auch nach über 600 Sarastros nicht versiegt ist. In Bayreuth folgen Chereaus „Ring“ und Kupfers „Holländer“. „Von Kupfer und Friedrich profitiere ich, solange ich einen Ton singen kann“, resümiert der Bass dankbar.

Fasolt, Hunding, Hagen, Boris Godunow, Sarastro, Gurnemanz, König Philipp: Matti Salminen, ein Weltstar, hat sich immer auch als Berliner betrachtet, dabei war er nie Ensemblemitglied an der Bismarckstraße, formal gesehen. Warum sie „Boris Godunow“ nicht mehr spielen, große Abende seiner Sängerlaufbahn, das versteht er nicht. Auch nicht, warum nach dem Tod Friedrichs der Faden nach Berlin riss. Umso mehr freut es ihn, dass sich sein Besuch in der Opernhauptstadt herumgesprochen hat. Valery Gergiev lässt anrufen: Bei seinem Gastspiel mit dem Mariinsky-Orchester in der Philharmonie will er den dritten Akt des Parsifal dirigieren. Ob Salminen als Gurnemanz einspringen kann? „Ich bin immer da, wenn jemand etwas von mir will und begründen kann, was er damit aussagen will.“ Salminen überlegt nicht, er sagt zu.

Auch Marek Janowski hat er das Jawort für seinen konzertanten Wagner-Zyklus mit dem Rundfunk-Sinfonieorchester gegeben. Der Dirigent hat ihm vor beinahe 30 Jahren seinen ersten Hagen ermöglicht. Jetzt singt Salminen unter Janowski den Daland im „Holländer“ – und weitere Partien bis 2013, darunter sogar ein Rollendebüt als Nachtwächter in den „Meistersingern“. Wie schafft man es, über vier Jahrzehnte lang bei Stimme zu bleiben? „Ich versuche so zu leben, wie ich mir als Mensch das Leben vorstelle.“

Für seine Verehrer will er beim Jubiläumskonzert in der Deutschen Oper seine Weltkarriere nachzeichnen: Daland, Rocco, Philipp, heiterer nach der Pause mit Don Basilio und dann sehnsüchtig in finnischen Tangos schwelgend. „Wie schön ist die Musik, aber wie schön erst, wenn sie aufhört“, schließt Salminen mit Strauss. Dabei möge sich jeder denken, was er will, lacht er bebend.

Matti Salminen in Berlin: Jubiläumskonzert, 1.11., 20 Uhr, Deutsche Oper. Mariinsky-Gastspiel, 3.11., 20 Uhr, Philharmonie. Aids-Gala, 6.11., 19 Uhr, Deutsche Oper. Fliegender Holländer, 13.11., 20 Uhr, Philharmonie.

(край на статията)

Превод:

Портал “Tagesspiegel” Берлин
31 октомври 2010 г.

Най-мощният бас в света на класическата музика: Мати Салминен празнува 40 години на немските оперни сцени в Берлин.

„Този лабиринт от коридори, рампи и стълбища, който започва от дъното на сцената, му е твърде за нисък. Двуметровата мощна фигура на Мати Салминен има нужда от широката сцена, на която той умее да изгражда несравнимо интензивни характери. Фигури, които хвърлят мощни сенки от цветни светлини и тъмночерни звуци. Най-мощният бас на днешната класическа музика дължи своя дебют на ония тесни театрални коридорчета, по които той вечер след вечер се вслушва в гласовете на прочутите си колеги от Финландската Национална опера.

Един млад певец в хора на Оперния театър, който финансира образованието си с изпълнение на финландски танга. Докато идва шанса му: само за четири дни той подготвя ролята на Крал Филип Втори в операта „Дон Карлос“ от Верди – и триумфира, едва на 24 години. „Това беше една лудост“, коментира Салминен гръмогласно. И днес, повече от четири десетилетия по-късно, той продължава да се задълбочава в болезнените слоеве от същността на този разкъсан деспот. Арията на Филип „Ella giammai m’amo“ (Тя никога не ме обичаше) той ще изпълни на концерта в Берлин по случай 40-годишния му юбилей за дейност на немски оперни сцени“.

Да излезе отново на сцената на „Дойче Опер Берлин“ е въпрос, близък до сърцето на Салминен. Той отдавна възприема този оперен театър като свой артистичен дом, а Гьоц Фридрих като най-важния режисьор, с когото е работил. Те се срещат за първи път в Лондон през 1974 г. в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер. Когато Гьоц Фридрих става директор на „Дойче опер“, следват много нови продукции, в които певецът и режисьорът са свързани в един вид любов-омраза. „Това беше само положително, защото можехме да обсъдим нещата. Гьоц също можеше да признае, когато обърка нещо. Отдавна не съм изпитвал подобно нещо“, казва Салминен и в дълбокия му глас се чувства копнеж. Копнеж по театър, по предизвикателства. Затова веднъж като млад певец той идва в Германия, в оперния рай. Среща Жан-Пиер Понел („Какъв театрален човек!“, казва Салминен), с когото пее първата си „Вълшебна флейта“ в Германия, източник на енергия, който не е пресъхнал дори след над 600 изяви като Зарастро. Следват участия в „Пръстенът на нибелунга“ с режисьор Патрик Шеро и „Летящият холандец“ с режисьор Хари Купфер в Байройт. „Имам полза от Купфер и Фридрих, стига да мога да изпея една нота“, обобщава басът с благодарност.

Фазолт, Хундинг, Хаген, Борис Годунов, Зарастро, Гурнеманц, крал Филип: Мати Салминен, световна звезда, винаги се е смятал за берлинчанин, въпреки че никога не е бил член на ансамбъла на „Бисмаркщрасе“, формално казано. Не разбира защо вече не пускат “Борис Годунов” – големите вечери в певческата му кариера. Нито защо нишката към Берлин се скъса след смъртта на Фридрих. Той е още по-доволен, че се разчува за посещението му в оперната столица. Валери Гергиев се обажда: иска да дирижира трето действие на „Парсифал“ по време на гостуването му с оркестъра на „Мариинский театър“ в залата на Берлинската филхармония – може ли Салминен да влезе като Гурнеманц? „Винаги съм там, когато някой иска нещо от мен и мога да обясня какво искат да кажат с това“. Салминен не мисли за това, той казва „да“.

Той също така дава съгласието си на Марек Яновски за неговия концертен цикъл от Вагнер със Симфоничния оркестър на радиото. Диригентът му подарява първия си Хаген преди почти 30 години. Сега Салминен пее Даланд в „Летящият холандец“ под ръководството на Яновски – и други роли до 2013 г., включително дебют като Нощния пазач в „Майсторите певци от Нюрнберг“. Питат го: „Как успявате да поддържате гласа си повече от четири десетилетия?“. „Опитвам се да живея така, както си представям живота като личност“, отговаря той.

За почитателите си Салминен ще възстанови при този юбилеен концерт в Берлинската „Дойче Опер“ такива роли, като: Даланд, Роко, Филип, след паузата с малко по-весели роли като Дон Базилио и накрая мечтаните и опияняващи „финландски танга“. „Колко хубава е музиката, но най-хубава е когато престане“, понеже концерта приключва с Рихард Щраус. „При това нека всеки да си мисли онова, което желае“, гръмогласно се смее той“.

Мати Салминен в Берлин: Юбилеен концерт, 1 ноември, 20:00 ч., „Deutsche Oper“ – Гостуване на „Мариинский театър“, 3 ноември, 20:00 ч., Филхармония. СПИН Гала, 6 ноември, 19:00 ч., „Deutsche Oper“ – „Летящият холандец“, 13 ноември, 20:00 ч., Филхармония.

(край на превода)

След този голям увод, който позволява да се ориентираме в общи линии за днешния юбиляр, ще дам основни сведения от биографията и кариерата на Мати Салминен. В електронните портали има безброй линкове, които дават достатъчно подробности във всяко отношение, много музикални записи с негови изпълнения и Уикипедия-страници на десетина езика, даже и малка страничка на български език:

Мати Салминен (Matti Kalervo Salminen) е финландски бас, роден на 7 юли 1945 г. в Турку. Израства в бедно работническо семейство, където всички са свикнали на усилен труд. Преди още да мечтае за някаква сценична кариера, Мати Салминен работи като дърводелец в корабостроителница в родния си град. Заедно с това започва да учи в Музикално училище в Турку, после постъпва в Музикалната академия „Ян Сибелиус“ в Хелзинки (един от учителите му е Matti Lehtinen). В биографията му на финландски език се казва, че „като професионален изпълнител започва да пее на сцената финландски танга“. Аз мисля, че подобно на нашия Арман Токатян, който преди много години е пял в кафенетата на „Латинския квартал“ в Париж, за да изкара някой франк, така и Мати Салминен е пял при случаи тези танга в Хелзинки, за да помогне на финансовото си състояние – напълно нормално. Но заедно с това той продължава и сериозните си занимания с вокално изкуство. И след това се казва: „Учи под ръководството на Lea Piltin, с цел да се яви на приемен изпит в хора на Финландската национална опера. През 1966 г. се явява и е приет, но това не съвпада с учението в Музикалната академия. Отбелязва се, че „ректорът на Академията Taneli Kuusisto го према като „специален случай“.

Фактически пробивът идва през 1969 г., когато 24-годишният бас като хорист в оперния хор успява да подготви за 4 дни ролята на Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди, за което стана въпрос малко по-горе. Скоро след това Мати Салминен получава стипендия и заминава да учи в Рим (при Luigi Ricci) и в Дюселдорф. От 1972 г. специално в Германия се отваря пътя за една успешна кариера – от 1972 до 1980 той е член на ансамбъла на Оперния театър в Кьолн, през 1974 г. е приет в ансамбъла на Държавната опера в Цюрих, през 1977 г. започват изявите му във Виенската държавна опера (траят чак до 2013 г., ще дам подробности после). Като гост има редица изяви в оперните театри в Хамбург, Мюнхен, Щутгарт, Дюселдорф-Дуисбург, Нюрнберг. Следват изяви и извън Германия и Австрия: „Ковънт Гардън“ в Лондон (дебют 1974 г. като Фазолт в „Рейнско злато“ от Вагнер), Амстердам, Стокхолм, Будапеща. През 1973 г. е неговият дебют в Миланската Скала (Фафнер в „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер).

От 1975 г. започват неговите редовни участия на Музикалния фестивал в Савонлина / Финландия, първо при премиерата на операта „Ездачът“ от финландския композитор Aulis Sallinen. От 1976 г. са и първите му участия на Вагнеровия фестивал в Байройт – Фазолт през 1976 и 1979-1980, Хундинг през 1976-1980, Фафнер през 1977-1978 (всички от „Пръстенът на нибелунга). Следват Титурел през 1979-1985 в „Парсифал“, Даланд през 1978-1982 и 1984-1985 в „Летящият холандец“, Крал Марке през 1981-1983 и 1986-1987 в „Тристан и Изолде“, Крал Хайнрих през 1981 в „Лоенгрин“, Погнер през 1983 в „Майсторите певци от Нюрнберг“ и Ландграф през 1985 в „Танхойзер“.

Спецално се спрях на тия Вагнерови роли, защото Мати Салминен е световно известен Вагнеров певец, търсен през много десетилетия за роли в опери от Вагнер по целия свят. Не случайно в предговора се каза за неговата мощна и внушителна фигура, толкова характерна за ролите в този жанр. Нека само припомня, че и другият финландски бас – Марти Талвела, за който писах по-горе, е имал още по-внушителна фигура. Той е 10 години по-млад от сънародника си и също така е бил особено предпочитан за роли във Вагнерови опери по целия свят. Ще цитирам малък откъс от статията ми за него през февруари 2015 г.:

„В същото време се подчертава, че въпреки огромната му фигура, Талвела притежава прекрасно чувство за балансиране на силата на звука, което му позволява да играе роли от най-различен характер. Ето едно определение на специалист: „Талвела притежава глас с голям обем, много подвижен и с богат тембър, което му позволява да пее целия басов репертоар. Така той може да интерпретира много успешно както лирични роли (Зарастро, Гремин, Пимен), така и силно драматични роли (Борис Годунов, Крал Марке)“. Други критици отбелязват малко комично, че Талвела владее съвършенно техниката да се свлече на земята на една страна или падане на сцената (при нужда според ролята), както се налага при умиращият Борис, Фазолт (в „Рейнско злато) или Хундинг (във „Валкюра“), като сценичното му изкуство напомня „повалянето на едно дъбово дърво“.

(край на цитата)

Интересни са тези двама финландци. Сигурен съм, че в родината им те са уважавани като личности от най-висок ранг.

След тези европейски успехи идва време и за отвъдокеанските изяви на Салминен. През 1981 г. е неговият дебют в МЕТ в Ню Йорк (Крал Марке в „Тристан и Изолде“). Там именно следва една многогодишна шеметна кариера – Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Роко във „Фиделио“ от Бетовен, Даланд, Ландграф, Фафнер, Хундинг и Хаген в „Пръстенът“ (1989/1990) и редица други роли. Бих могъл да изброя десетки други роли и оперни театри по целия свят, на които Мати Салминен гостува непрекъснато чак до 2010, а и сетне. В началото на статията дадох извадка за изявите му през последните няколко години, уверихме се в пословичната му работоспособност. Ето още някои градове, без конкретни заглавия и години: Париж, Залцбург, Барселона, Варшава, Чикаго. Репертоарът му е от предкласика, класика, романтизъм, съвременни автори. При това широк кръг роли в руски опери: Мусоргски, Глинка, Чайковски.

Мати Салминен е известен и като отличен тълкувател на песни и солови партии в ораториално-симфонични творби. По-късно ще дам списък на дискографията му, което ще даде представа за този репертоар. Понеже писах вече за изявите му във Виена, нека покажа всички негови участия там (1977-2013 – последна роля – Роко във „Фиделио“), общо 132 участия в 15 роли:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Das Rheingold	Fasolt	05.06.1994–12.04.2005	7 mal
Der fliegende Holländer	Daland	09.11.1983–15.06.2004	11 mal
Die Entführung aus dem Serail	Osmin	10.01.1983–20.09.1983	4 mal
Die Meistersinger von Nürnberg	Veit Pogner	18.11.1990–22.11.1990	2 mal
Die Walküre	Hunding	18.01.1987–17.04.2005	17 mal
Die Zauberflöte	Sarastro	07.09.1983–08.09.2002	32 mal
Don Carlo (Ital.)	Il Grande Inquisitore	06.05.1979–20.05.1979	3 mal
Don Carlo (Ital.)	Filippo II.	07.11.1977–10.12.2008	7 mal
Eugen Onegin	Fürst Gremin	04.03.1990–09.03.1990	3 mal
Fidelio	Rocco	14.01.1987–29.12.2013	5 mal
Götterdämmerung	Hagen	23.02.1986–01.05.2005	12 mal
La Bohème	Colline	08.02.1988–03.03.1988	5 mal
Lohengrin	Heinrich der Vogler	07.04.1991–09.05.2000	8 mal
Parsifal	Gurnemanz	18.04.2001–30.06.2010	7 mal
Tristan und Isolde	König Marke	26.04.1987–25.04.2006	9 mal

(край на цитата)

Дебюта на Мати Салминен във Виена е на 7 ноември 1977 г. в ролята на Крал Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:

Besetzung | 07.11.1977

Dirigent	Miguel Gomez-Martinez
Nach einer Inszenierung von	Otto Schenk
Bühnenbild und Kostüme	Jürgen Rose
Chorleitung	Norbert Balatsch
Filippo II.	Matti Salminen
Don Carlo	Franco Tagliavini
Rodrigo	Eberhard Waechter / Wächter
Il Grande Inquisitore	Bengt Rundgren
Un frate (Carlo V.)	Peter Wimberger
Elisabetta	Gwyneth Jones
Tebaldo	Olga Warla
Eboli	Nadine Denize
Conte di Lerma	Horst Nitsche
Voce dal cielo	Marjorie Vance
Contessa d’Aremberg	Christa Reichert

(край на цитата)

Последната изява на Мати Салминен във Виена е на 29 декември 2013 г. в ролята на Роко във „Фиделио“ от Бетовен. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:

Besetzung | 29.12.2013

Dirigent	Franz Welser-Möst
Nach einer Inszenierung von	Otto Schenk
Bühnenbild nach Entwürfen von	Günther Schneider-Siemssen
Kostüme	Leo Bei
Chorleitung	Thomas Lang
Florestan	Peter Seiffert
Leonore	Ricarda Merbeth
Don Fernando	Boaz Daniel
Don Pizarro	Tomasz Konieczny
Rocco	Matti Salminen
Marzelline	Ildikó Raimondi
Jaquino	Sebastian Kohlhepp
Erster Gefangener	Wolfram Igor Derntl
Zweiter Gefangener	Johannes Gisser

(край на цитата)

Особен успех Мати Салминен има от десетки години в Цюрих, където е чест гост. Само ще кажа, че дебюта му там е бил през 1979 г. като Сенека в „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди, постановка на Жан-Пиер Понел, диригент Nikolaus Harnoncourt.

Що се отнася до Байройт, където дадох редица подробности, броят на всичките му участия там е 150 през годините 1976-1988. За любителите на Вагнер ето точна статистика:

Bayreuther Festspiele

Matti Salminens Rollen bei den Bayreuther Festspielen (in der Reihenfolge der Häufigkeit der Besetzung mit der jeweiligen Rolle)

1976: Titurel (Parsifal), Hunding (Walküre), Fasolt (Rheingold)
1977: Titurel, Hunding, Fafner (Rheingold, Siegfried)
1978: Titurel, Hunding, Fafner, Daland (Fliegender Holländer)
1979: Titurel, Daland, Hunding, Fasolt
1980: Titurel, Daland, Hunding, Fasolt
1981: Titurel, Daland, König Marke (Tristan und Isolde), König Heinrich (Lohengrin)
1982: Titurel, Daland, König Marke
1983: Titurel, König Marke, Pogner (Meistersinger)
1984: Titurel, Daland
1985: Titurel, Daland, König Marke, Landgraf (Tannhäuser)
1986: König Marke
1987: Titurel, König Marke

(край на цитата)

По отношение на музикални награди, Мати Салминен е бил отличаван два пъти с наградата „Грами“ в категорията „Най-добри оперни изпълнения“: през 1983 г. за „Пръстенът на нибелунга“ в Байройт и през 1992 г. за „Залезът на боговете“ в МЕТ Ню Йорк.

В течение на времето Мати Салминен си извоюва името на един от най-ценените и търсени артисти в жанра си и участва редовно на най-големите и известни оперни сцени и фестивали в целия свят. През септември 2000 г. в Хелзинки е премиерата на специално за него написаната опера „Лир“ от сънародника му Aulis Sallinen, в която той изпълнява главната роля.

Мати Салминен говори перфектно немски език.

В края на тази статия остава още да дам дискографията на Мати Салминен. Най-пълно тя е отразена в източник на испански език, от където я цитирам:

Discografía

Sallinen: Ratsumies (Antti) / Ulf Söderblom, Festival de Savonlinna (1975)
Monteverdi: La Coronación de Poppea (Séneca) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (DVD, 1979)
Wagner: Parsifal (Titurel) / Rafael Kubelik, Orquesta de la Radio de Baviera (1980)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Fasolt y Hunding) / Pierre Boulez, Festival de Bayreuth (DVD, 1980)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Fafner y Hagen) / Marek Janowski, Staatskapelle Dresden (1980)
Wagner: Parsifal (Titurel) / Horst Stein, Festival de Bayreuth (DVD, 1981)
Verdi: Aida (Ramfis) / Daniel Barenboim, Staatskapelle Berlin (1982)
Wagner: Tristán e Isolda (Rey Marke) / Daniel Barenboi, Festival de Bayreuth (DVD, 1983)
Mozart: El rapto del Serrallo (Osmin) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (1985)
Wagner: Parsifal (Titurel) / James Levine, Festival de Bayreuth (1985)
Wagner: El holandés errante (Daland) / Woldemar Nelsson, Festival de Bayreuth (DVD, 1985)
Verdi: Don Carlo (Gran Inquisidor) / Herbert von Karajan, Filarmónica de Berlín (DVD, 1986)
Mozart: La Flauta Mágica (Sarastro) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (1988)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Hunding) / Bernard Haitink, Orquesta de la Radio de Baviera (1988)
Wagner: Tannhäuser (Landgrave Hermann) / Giuseppe Sinopoli, Philharmonia Orchestra (1988)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Hagen) / Wolfgang Sawallisch, Ópera Estatal de Baviera (DVD, 1989)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Fafner y Hagen) / James Levine, Metropolitan de Nueva York (DVD, 1990)
Mozart: Don Giovanni (El Comendador) / Daniel Barenboim, Filarmónica de Berlín (1991)
Sallinen: Kullervo (Kalervo) / Ulf Söderblom, Ópera Nacional Finlandensa (1992)
Wagner: Tristán e Isolda (Rey Marke) / Daniel Barenboim, Filarmónica de Berlín (1995)
Weber: Das Freischütz (Kaspar) / Nikolaus Harnoncourt, Filarmónica de Berlín (1995)
Mozart: Don Giovanni (El Comendador) / Claudio Abbado, Orquesta de Cámara de Europa (1997)
Weber: Das Freischütz (Kaspar) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (DVD, 1999)
Mozart: La Flauta Mágica (Sarastr) Franz Welser-Möst, Ópera de Zurich (DVD, 2000)
Mozart: Don Giovanni (El Comendador) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (DVD, 2001)
Verdi: Aida (Ramfis) / Nikolaus Harnoncourt, Wiener Staatsoper (2002)
Rautavaara: Rasputín / Mikko Franck, Ópera Nacional Finlandensa (DVD, 2003)
Mussorgsky: Boris Godunov / Sebastian Weigle, Liceo de Barcelona (DVD, 2004)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Hagen) / Bertrand de Billy, Liceo de Barcelona (DVD, 2004)
Wagner: Parsifal (Gurnemanz) / Kent Nagano, Deustche Oper de Berlín (DVD, 2004)
Wagner: Los Maestros Cantores de Nuremberg (Pogner) / Franz Welser-Möst, Ópera de Zurich (DVD, 2004)
Beethoven: Fidelio (Rocco) / Zubin Mehta, Orquesta de la Comunidad Valenciana (DVD, 2006)
Verdi: Aida (Ramfis) / Adam Fischer, Ópera de Zurich (DVD, 2006)
Wagner: El Anillo del Nibelungo (Fasolt, Hunding y Hagen) / Zubin Mehta, Orquesta de la Comunidad Valenciana (DVD, 2007)
Wagner: Parsifal (Gurnemanz) / Bernard Haitink, Ópera de Zurich (DVD, 2007)
Wagner: Tristán e Isolda (Rey Marke) / Daniel Barenboim, Scala de Milán (DVD, 2007)
Mozart: La Flauta Mágica (Sarastro) / Nikolaus Harnoncourt, Ópera de Zurich (DVD, 2007)

(край на цитата)

Нека и ние поздравим Мати Салминен днес на 7 юли 2025 г. с навършване на 80 години и му пожелаем крепко здраве и сили, за да се радва на направеното до сега. Нека при подходящ случай след като преди 7 години той завърши оперната си кариера да пее и прочутите си „финландски танга“, както е било при честване на 40-годишната му дейност през 2010 г в Берлин и при прощалния си концерт през 2016 г. в Цюрих.