Днес празнува рожден ден певицата Румяна Маждракова (на снимката заедно с родителите си и брат й Чавдар – също на втората снимка под първата като диригент)
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 май 2020 г. (тук в Германия е бележит ден – 75 години от освобождението на държавата от национал-социалистическия режим през 1945 г., символично – краят на Втората световна война) пиша статия за първи път за една българска певица, която веднага ще причисля в групата ЗБГ (Забравените Български Гласове). Това е сопранът Румяна Маждракова, която е родена на този ден през 1941 г., завършила е вокалното си образование в Софийската музикална академия като студентка на проф. Георги Златев-Черкин, после специализира във Виена при известния вокален педагог проф. Мария Бранд, при която са учили редица български оперни дейци.
Следва период на различни нейни дейности – оперни изяви, участия в музикални конкурси, кариера също и в чужбина и – в един момент „следите й се губят“ чак до настоящия момент. Никой не пише за нея, не се знае изобщо къде живее, дали още е жива и какво става с нея!
Типично е това за редица други оперни дейци – толкова често в тия 7 години, в които пиша моите „оперни истории“, се конфронтирам с подобни случаи. Няма да правя нови заключения, защото няма нужда. Аз вече съм дълбоко убеден, че това стои в натурата на нашата българска социологична основа – често да се забравя делото на една личност, която вече „не е на предния фронт“. Жалкото тук при Румяна Маждракова е това, че за нея няма почти никакви сведения в медиите. Жалко е и това, че въпреки големите постижения и успехи на информационните технологии през последните десетилетия, за много такива личности няма почти нищо в дигиталните източници за информация. Ако трябва да направя известна критика, тя е насочена към Софийската опера. След като Румяна Маждракова е имала кариера на нейната сцена, независимо колко време е траяла тя, недопустимо е, че няма и една дума в сайта на този оперен театър за нейната дейност. Трагедията е в това, че това не е единствен случай. А колко просто би било, въз основа на дневните спектакли на театъра същите да се дигитализират и вкарат в една банка данни, в която при търсесе веднага да се направят съответните справки.
Това е най-обикновена задача на информационните технологии в момента, но за съжаление съответната служба в Софийската опера все още не посяга към такова мероприятие, което основно ще осъвремени информационното обслужване на заинтересованите лица и организации. Не знам кога ще дойде време за това. Знам, че в сайта на този театър се обхващат всички важни изяви и нови премиери, заедно с изпълнители и други детайли, но ако желаете да направите справка на дадена дата какво се е играло и кои са били участниците, едва ли ще намерите такава информация.
Всички мои читатели, които следят редовно моите статии, положително са забелязали, че при артисти, които имат изяви на сцените на МЕТ в Ню Йорк или във Виенската държавна опера, винаги давам цитати от техните изяви там, заедно със съответните ансамбли. Това е много полезно, защото се вижда кои артисти имат изяви на тези сцени, това говори за тяхното международно реноме. От друга страна аз се старая да проуча дали даден чужд артист има съвместни изяви с български колеги и кои са те.
Как да е, това беше едно малко отклонение от темата за Румяна Маждракова, но беше необходимо, защото в края на краищата – както ще видим, информациите за нея са нищожни. Освен някои данни в източник от Видин, където тя е родена и данни в чужд речник на певците – авторитетния „Речник на певците“ от Kutsch & Riemens от 1997 г. – 5 големи тома – който аз много често ползвам, няма нищо друго за Румяна Маждракова. Добре че нейния брат е бил също музикант – известен диригент в България, за когото има повече материали и няколко снимки.
До сега не писах статия за Румяна Маждракова, защото тя е родена на дата, когато аз съм почти винаги в България, където не пиша моите статии. Понеже тази година поради „корона“-кризата не пътувам през май за родината си, днес отделям за първи път време за нея, поне да изложа тия данни, които съм научил до сега. Но нека кажа, че нейното име съм срещал по косвен път – специално от нейно участие през 1973 г. на Петия международен конкурс за млади оперни певци в София, от който по една случайност съм запазил в музикалния си архив малък документ. Както често пиша, до 1974 г. живях в България и редовно следях такива изяви в областта на музиката, особено чудесните по това време конкурси за млади оперни певци. Това бяха празници за всички любители на вокалното изкуство, защото на тях идваха певци от цял свят и това беше истински празник да се следят чрез непосредствено присъствие или чрез радио и телевизия тяхното развитие. Кой може да забрави например „Първият“ такъв конкурс в София през 1961 г., когато Питър Глосъп от Великобритания спечели Златния медал и направи фурор с изкуството си тогава. По-късно в статията ще се върна на тази тема.
Сега за Румяна Маждракова. Този документ, за който намекнах по-горе, е една извадка от статия на Елена Тончева във в. „Народна култура“ през 1973 г., от който съм запазил малка изрезка в архива си. Цитирам заедно с мои допълнения:
в. „Народна култура“, брой 24 от 9 юни 1973 г.
Пети международен конкурс за млади оперни певци в София през 1973 г.
На стр. 5 в този брой на вестника Елена Тончева споменава, че Румяна Маждракова е взела участие в Петия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1973 г. Имало е 57 участници от 14 страни (10 от България), както и такива от САЩ (7 певци), Румъния (6), СССР (5), Полша (5), Югославия (5), Чехословакия (4), както и от Унгария, Испания и други страни – не е даден броя на техните участници.
Споменават се добрите постижения на някои от певците (не става въпрос за класиране, то не е дадено във въпросната публикация), между които на Евдокия Колесник и Владислав Пявко (СССР), Силвия Шаш (Унгария), Анжела Немеш и Константин Захария (Румъния), Хуан Галиндо (Испания) и други.
Казва се още, че на този конкурс няма такива имена, както при предни конкурси. За сравнение се споменава името на участникът от Великобритания – баритонът Питър Глосъп, който получи първа награда през 1961 г. на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София. (Моя бележка: Тогава идва звездния момент за Питър Глосъп – той се представя отлично и спечелва златния медал, който му отваря широкия път за една успешна международна кариера. Веднага след конкурса е приет в ансамбъла на Кралската опера в Лондон и след това развива световна кариера. По-долу ще пиша нещо за него).
Аз лично не съм напълно съгласен с мнението на Елена Тончева, че на този конкурс нямало особено впечатлителни имена. Като пример ще дам руския тенор Владислав Пявко (на руски то се пише Пьявко, на латиница Piavko). Той е роден както Румяна Маждракова през 1941 г. По това време – през 1973 г. Владислав Пявко е вече познат солист на „Болшой“-театър в Москва, където изпълнява централни солови партии в лирико-драматичния репертоар на театъра. Преди това той вече има награди от няколко международни вокални конкурси, като: трета награда през 1969 г. на конкурса във Верве / Белгия, втора награда през 1970 г. на Четвъртия конкурс на името на Чайковски в Москва. Не знам каква награда той е получил през 1973 г. на конкурса в София, но през следващите десетилетия Владислав Пявко разви значителна кариера не само в Русия (тогава СССР), но и в редица държави в Европа и Америка. Ще спомена само, че до 1989 г. той беше един от първите тенори на „Болшой“-театър в Москва, след което от 1989 до 1996 г. – накрая вече на възраст от 55 години – беше солист в Държавната опера в Берлин, където изпълнява преди всичко главни тенорови роли в италианския репертоар. Бил е на обучение и в Миланската Скала, имал е гастроли на почти всички големи европейски оперни сцени, също и в Америка.
И до сега Владислав Пявко е високо уважаван в Русия за голямата си дейност не само като певец и вокален педагог (от 2000 г. той е професор по вокално изкуство в Москва), но и за обществената си дейност в различни насоки. През 2021 г. той ще навърши 80 години (дай Боже) и аз ще се постарая да напиша статия за него – той заслужава това, познат е в България от редица негови общи изяви с Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска и други.
В края на тази статия от Елена Тончева става дума и за българските участници. На същия конкурс участва и Христина Ангелакова (мир на праха й), която разви по-късно също забележителна кариера. В един абзац дословно пише:
„ (…) Но българските певци тази година доказаха, че към прословутата българска гласовитост и певческа и сценична експресия (особено арии при певци като Пенка Дилова – мецосопран и Мария Венциславова – сопран) се прибавя и повишена техническа взискателност (чудесен пример е „колоратурният“ мецосопран на Светлана Котленко) и обогатена певческа и музикална култура (Желязка Живкова, Стефан Димитров, Денчо Белев, РУМЯНА МАЖДРАКОВА).
(край на цитата)
Тове е единствената реплика за Румяна Маждракова. Нищо повече. През следващата 1974 г. заминах за Германия и дълги години не съм нито чувал нещо за нея, нито съм се интересувал за подробности.
През 2016 или 2017 г., когато събирах данни за български оперни дейци, за да имам техен архив по рождени дати, попаднах в речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. на нейното име – даже бях изненадан, тъй като не знаех, че тя е имала изяви и в чужбина. Там беше дадена и нейната рождена дата – 8 май 1941 г. Така че вече я имах в моя календар. И ето днес дойде възможността да пиша статия за нея.
Понеже открих името й в този речник, първо ще дам в превод това, което е написано за нея там. На стр. 2252 (том 3) стои следното (превод от немски език – името й там е дадено в немска транслитерация като Rumiana Maschdrakova):
Румяна Маждракова, сопран, е родена на 8 май 1941 г. във Видин (България). Тя е ученичка на Георги Златев-Черкин в Софийската музикална академия, после във Виена на Мария Бранд. През 1966 г. получава награда на Вокалния конкурс в Карлови Вари в Чехословакия. През 1967 г. дебютира в Оперния театър в Лайпциг в ролята на Леонора от „Трубадур“ на Верди. След това изгражда значителна кариера в Софийската опера.
Към нейния оперен репертоар принадлежат редица успешни роли като: Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Амелия в „Бал с маски“, Асиса Форд във „Фалстаф“, Леонора в „Трубадур“ от Верди, Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, Тоска в операта от Пучини, Саломе в операта от Рихард Щраус, Антония в „Хофманови разкази“ от Офенбах.
Румяна Маждракова има изяви на български оперни сцени, както и в Лайпциг и в Обединените оперни театри в Крефелд и Мьонхен-Гладбах в Германия.
Омъжена е за диригента Димитър Русчев. Има издадени музикални носители от фирма „Балкантон“ (грамофонни плочи).
(край на цитата)
Интересно, както четем горе, Румяна Маждракова е имала изяви в Софийската опера, но в нейния сайт няма и една дума за тази певица – това писах още в началото. Също така няма и сведения за изяви на други български сцени. Никъде няма и нито една нейна снимка в медиите.
Тези дни потърсих в Интернет информации на кирилица и открих само един източник от Видин. Цитирам две неща от него:
Портал „Видински алманах“
Румяна Велкова МАЖДРАКОВА
Родена е на 8 май 1941 г. във Видин. Средното си образование завършва в родния си град, а висше в Музикалната академия София, специалност „Оперно пеене“ в класа на проф. Георги Златев – Черкин.
Била е солистка в оперите в Лайпциг, Потсдам, Магдебург и други оперни театри в чужбина. В репертоара ѝ са включени сопранови партии в опери на Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Рихард Вагнер и др.
Румяна Маждракова е била хоноруван преподавател по класическо пеене в Средното музикално училище „Любомир Пипков“ в София от 1983 г.
Неин брат е хоровият и оркестров диригент Чавдар Велков Маждраков (вижте отделна статия).
´´´´´´
Чавдар Велков Маждраков (1942-2007)
Роден е на 4 октомври 1942 г. във Видин в адвокатско семейство. Средното си образование завършва във Видинската гимназия с пълно отличие, а висше в Българската държавна консерватория при проф. Георги Димитров (вижте отделна статия), специалност „Хорово дирижиране“. Специализира и оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов.
Бил е главен диригент и директор на Бургаската опера (1964-1973), а от 1973 г. до 1991 г. е диригент и главен диригент на Представителния ансамбъл на Българската народна армия, който е най-редовният и номиниран участник в прегледите „Нова българска музика“, „Строева песен“ във Велико Търново и „Празници на военно-патриотичната песен“. Създател е на мъжкия камерен хор „Св. Серафим Саровски“ и Дамски колегиум за камерна музика. Изнася множество концерти в България и много европейски страни.
Чавдар Маждраков е носител на престижни отличия и награди от национални прегледи и фестивали и на званието „Заслужил артист“.
Умира на 26 септември 2007 г.
Негова сестра е оперната певица Румяна Велкова Маждракова (вижте отделна статия).
(край на цитата)
Добре, че съществува тази информация за Чавдар Маждраков, понеже за него има още и други информации, а също и някои снимки, които ще ползвам. На една от тях е цялото семейство – бащата, майката, той и сестра му Румяна. Снимката е когато двамата са били съвсем млади хора. Снимка на Румяна Маждракова никъде не можах да открия.
И последните данни за Румяна Маждракова, които притежавам са един линк към следната информация в Интернет от Видин през ноември 2019 г., който не може обаче да се отвори. Ето линка в Гугъл:
Преживяното – живот и работа във Видин (1960 – 1975 …
27.11.2019 – След време тя стана прочута оперна певица – 32 … Румяна Маждракова, а синът им Пламен – голям диригент на представителния …
(край на линка)
Мога само да гадая, че Румяна Маждракова има син Пламен, който е диригент, но на кой оркестър, не може да се прочете.
Сигурен съм, че след като публикувам днес тази статия, ще има мои читатели, които познават това семейство Маждракови и ще направят коментари и забележки. Ще се радвам за това.
За да разширя малко днешната стията реших да направя следното отклонение: по-горе стана въпрос за баритона Питър Глосъп от Великобитания, който спечели Златния медал при Първия вокален фестивал в София през 1961 г. и направи фурор с изкуството си тогава. През 2018 г. на 7 септември аз написах статия за него във връзка с 10 години от смъртта му през 2008 г. Понеже този певец е започнал голямата си кариера от София, искам днес наново да дам тази статия – новите ми читатели и тия, които имат някакъв спомен от годината 1961, когато той спечели в София златния медал, ще се радват да научат подробности за него. Цитирам без промени въпросната статия:
„Драги приятели на оперната музика, тия от вас, които около 1960 г. са били оперни любители или професионалисти в България, може да си спомнят още за един британски баритон с името Питър Глосъп (Peter Glossop), който през 1961 г. спечели Златния медал на Международния вокален конкурс в София и направи фурор с изкуството си тогава.
Питър Глосъп няма днес кръгъл рожден ден, той вече не е между нас живите – помина се на 7 септември 2008 г. – точно преди 10 години, но понеже голямата му кариера тръгна именно от София, реших да напиша малка статия за него, нека си припомним щрихи от живота и кариерата му.
Малко предговор: през 1961 г. аз вече работех като учител в Габрово, предната година бях се оженил и понеже жена ми беше от Полша, често ходех в София по уреждане на разни формалности, визи за пътуване и други. При това сестра ми, която живееше и работеше в София, беше страстна оперна любителка и не изпускаше нищо интересно, което ставаше през тези години там. Даже често при разни конкурси вземаше отпуска по една седмица, посещаваше всички конкурсни програми и знаеше с подробности какво става. Така през 1961 г. тя посети всички дни на този конкурс и редовно ме осведомяваше по телефона за развитието. Помня добре, в един от дните бях в София и можах да присъствам на конкурса, помня много добре името на Питър Глосъп, но не можах да го чуя. Сетне, когато спечели златния медал, по Българското радио слушах негови изпълнения. От това далечно време съм запомнил името му и през последните години го включих в листата на певците, за които пиша статии.
Сега ще се спра на биографията и кариерата му.
Питър Глосъп (Peter Glossop) е британски баритон, роден на 6 юли 1928 г. във Wadsley недалеч от Шефилд, Южен Йоркшир, Великобритания, починал на 7 септември 2008 г. Бащата работи в управлението на фабрика за домашни прибори, майката има влечение към изкуствата, работи като секретарка в местен театър, където често води сина си на спектакли в театъра. Питър Глосъп завършва нормално училище с повишена програма за чужди езици. После работи като чиновник при National Provincial Bank , но в свободното си време пее към Sheffield Operatic Society.
Оперния му дебют е през 1949 г. в двойната роля на Coppélius и Dr. Miracle в операта „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Заедно с това започва сериозни музикални занимания с Joseph Hislop и Eva Rich и при вокалния конкурс „Great Caruso Contest” през 1952 г. стига до финала. Приет е през същата година в хора на Sadler’s Wells Opera, като продължава вокалното си обучение при Leonard Mosley. Заедно с ансамбъла на този оперен театър играе малки роли. Първата му значителна роля е през 1953 г. като Моралес в „Кармен“ от Бизе. Следват ролите на Шонар в „Бохеми“ от Пучини и Силвио в „Палячи“ от Леонкавало. През 1955 г. Питър Глосъп е приет в основния ансамбъл на театъра. През следващите пет години той пее в редица главни баритонови роли в опери от Верди, като постига значителни успехи в ролята на Риголето в едноименната опера и Граф Луна в „Трубадур“.
През 1961 г. идва звездния момент за Питър Глосъп – явяването на Международния вокален конкурс в София. Той се представя отлично и спечелва златния медал, който му отваря широкия път за една успешна международна кариера. Веднага след конкурса е приет в ансамбъла на Кралската опера в Лондон. Дебюта му в Ковънт Гардън е в ролята на Деметриус в операта „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Все пак големият пробив идва през 1964 г., когато му възлагат ролята на Риголето, в която постига завиден личен успех. Други основни роли в Ковънт Гардън са: Родриго в „Дон Карлос“ и Симон Боканегра в оперите от Верди, Michele в „Мантията“ и Марчело в „Бохеми“ от Пучини, Тонио в „Палячи“ от Леонкавало, основната роля в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1964 г. Глосъп спечелва златен медал на конкурса в Парма и постига след това големи успехи като Риголето в Оперния театър в Парма.
През идващата 1965 г. Питър Глосъп пее в опери от Рихард Вагнер. В Ковънт Гардън той участва в ролята на Донер при продукцията на „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер с диригент Джордж Шолти. През същата година е дебюта му в Миланската Скала в ролята на Риголето. Идват нови триумфи: дебют през 1966 г. в Париж и в Сан Франциско в ролята на Поза в „Дон Карлос“ от Верди. През 1968 г. Питър Глосъп е поканен от Херберт фон Караян да играе в ролята на Тонио при снемане на филм по операта „Палячи“ от Леонкавало. Успехът му при този филм е толкова внушителен, че Караян го избира да пее в ролята на Яго при продукцията си на „Отело“ от Верди на Фестивала в Залцбург през 1970 г. Известни са влеченията на Караян по новите тенденции в звукозаписната техника. Именно при нови аудиозаписи той предпочита Питър Глосъп при свои записи.
Също през 1968 г. Питър Глосъп дебютира във Виенската държавна опера като Скарпия в „Тоска“ от Пучини (8 февруари 1968 г.).
Ето списък на всичките му участия там: от 1968 до 1973 г. – 11 роли в 22 спектакъла:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Aida | Amonasro | 30.11.1969–18.12.1969 | 2 mal |
|
Die Ägyptische Helena | Altair | 05.12.1970–07.02.1971 | 5 mal |
|
Don Carlo (Ital.) | Rodrigo | 11.02.1968 | 1 mal |
|
Il trovatore | Graf von Luna | 29.11.1970 | 1 mal |
|
La Bohème | Marcello | 14.02.1968 | 1 mal |
|
La forza del destino | Don Carlos de Vargas | 17.02.1968–18.05.1973 | 2 mal |
|
Macbeth | Macbeth | 31.01.1971 | 1 mal |
|
Otello | Jago | 25.02.1968–23.06.1969 | 3 mal |
|
Pagliacci | Tonio (Taddeo) | 26.11.1969–25.02.1970 | 2 mal |
|
Simon Boccanegra | Simon Boccanegra | 15.03.1970 | 1 mal |
|
Tosca | Baron Scarpia | 08.02.1968–15.11.1970 | 3 mal |
|
(край на цитата)
През 1971 г. Питър Глосъп дебютира в МЕТ в Ню Йорк в ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини. Други роли, в които той участва в МЕТ са: Don Carlo в „Силата на съдбата“ от Верди, Mr. Redburn в „Били Бъд“ и Balstrode в „Питър Граймз“ от Бритън и главните роли във „Фалстаф“ от Верди и Воцек в едноименната опера от Албан Берг.
Както обикновено постъпвам с певци, имали изяви в МЕТ Ню Йорк, давам в статиите си повече подробности за изявите им там. Фактически Питър Глосъп има гостувания в МЕТ още през 1967 г., но при концертни изпълнения. Заедно с тях – 2 на брой, общите му изяви в МЕТ са 85 – в периода от 1967 до последното участие през 1986 г. – цели 20 години.
Цитирам
подробности за първите му две концертни
изяви, които не са в Ню Йорк, а в Newport,
Rhode Island
през
август 1967 г. - първата на 18, втората на
25 август. Ето съответните ансамбли:
Newport,
Rhode Island
Festival Field
August 18, 1967
In
ConcertRIGOLETTO
{458}
Giuseppe
Verdi--Francesco Maria Piave
Rigoletto...............Peter
Glossop
[First Appearance]
Gilda...................Roberta Peters
Duke
of Mantua..........John Alexander
Maddalena...............Mignon
Dunn
Sparafucile.............John
Macurdy
Monterone...............Louis
Sgarro
Borsa...................Robert
Schmorr
Marullo.................Russell Christopher
Count
Ceprano...........Gene Boucher
Countess Ceprano........Lilian
Sukis
Giovanna................Carlotta
Ordassy
Page....................Karan
Armstrong
Guard...................Louis
Sgarro
Conductor...............George Schick
….
Newport,
Rhode Island
Building #302, Newport Naval Base
August 25,
1967
In ConcertOTELLO
{183}
Giuseppe
Verdi--Arrigo Boito
Otello..................Jon
Vickers
Desdemona...............Renata
Tebaldi
Iago....................Peter
Glossop
Emilia..................Joann
Grillo
Cassio..................Robert
Schmorr
Lodovico................Louis
Sgarro
Montàno.................Clifford
Harvuot
Roderigo................Robert
Nagy
Herald..................Gene
Boucher
Conductor...............Kurt Adler
(край на цитата)
При втората изява четем имената на Джон Викерс и Рената Тебалди в двете главни роли в „Отело“ от Верди.
А сега цитирам началото и края на списъка от негови участия в МЕТ – по дати и съответни оперни заглавия:
[Met Performance] CID:225710 Tosca {539} Metropolitan Opera House; 06/05/1971 Debuts: Peter Glossop, James Levine Review |
[Met Performance] CID:225790 Tosca {540} Metropolitan Opera House; 06/12/1971 |
[Met Performance] CID:229190 Otello {190} Metropolitan Opera House; 04/21/1972 |
[Met Performance] CID:229700 Otello {199} Metropolitan Opera House; 06/10/1972 |
[Met Performance] CID:229750 Otello {200} Metropolitan Opera House; 06/16/1972 |
(…)
[Met Performance] CID:280460 Simon Boccanegra {91} Atlanta Civic Center, Atlanta, Georgia; 05/9/1985 |
[Met Performance] CID:280530 Simon Boccanegra {92} Unliversity of Minnesota, Northrop Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/16/1985 |
[Met Performance] CID:280600 Simon Boccanegra {93} Masonic Temple, Detroit, Michigan; 05/23/1985 |
[Met Performance] CID:282380 Falstaff {138} Metropolitan Opera House; 10/31/1985 |
[Met Performance] CID:283200 Tosca {697} Metropolitan Opera House; 01/22/1986 |
(край на цитата)
Няма да изброявам отделните оперни заглавия – творби от Верди, Пучини и редица други композитори. В статията по-горе вече изброих редица роли от репертоара на Питър Глосъп. Ще покажа и съставите на ансамблите при дебюта му в ролята на Скарпия в „Тоска“ на 5 юни 1971 г. и при последното му участие на 22 януари 1986 г. също в „Тоска“ – 15 години по-късно:
Metropolitan
Opera House
June 5, 1971 MatineeTOSCA
{539}
Tosca...................Grace
Bumbry
Cavaradossi.............Franco
Corelli
Scarpia.................Peter
Glossop
[Debut]
Sacristan...............Paul
Plishka
Spoletta................Paul
Franke
Angelotti...............Clifford
Harvuot
Sciarrone...............Russell
Christopher
Shepherd................René
Mack
Jailer..................Edmond
Karlsrud
Conductor...............James Levine [Debut]
…
Metropolitan
Opera House
January 22, 1986TOSCA
{697}
Tosca...................Marilyn
Zschau
Cavaradossi.............Luciano
Pavarotti
Scarpia.................Peter
Glossop
[Last performance]
Sacristan...............Italo
Tajo
Spoletta................Andrea
Velis
Angelotti...............John
Darrenkamp
Sciarrone...............Russell
Christopher
Shepherd................Melissa
Fogarty
Jailer..................Philip
Booth
Conductor...............Carlo Felice Cillario
(край на цитата)
И при двете участия четем в главните роли имената на големи певци от епохата: Грейс Бъмбри и Мерилин Шоу (фонетично като “Chow” или “Ciao”) в ролята на Тоска, Франко Корели и Лучано Павароти като Каварадоси. Интересно съвпадение – при дебюта на Питър Глосъп има също дебют като диригент Джеймс Ливайн, който изгради легендарна караиера сетне в МЕТ до голямата наприятност, която го сполетя през 2017 г. при отстраняването му от тази длъжност.
Оперната кариера на Питър Глосъп продължава успешно до средата на 80-те години на миналия век с изяви в Лондон и в редица централни европейски и американски оперни театри. Други нови роли в репертоара му са: Дон Карло в „Ернани“ и Макбет в едноименната опера от Верди, Мандрика в „Арабела“ от Рихард Щраус, Пицаро във „Фиделио“ от Бетовен, главната роля в „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.
По отношение на музикални записи в края на статията ще дам подробен списък. През 2004 г. Питър Глосъп издава своята автобиографична книга със заглавие „Тhe Story of a Yorkshire Baritone”.
По отношение на артистичната си дейност музикалната критика е повече от положителна. В голямата оперна енциклопедия „Grove“ авторитетният музикален критик Alan Blyth пише така за него:
“Although he was not the subtlest of actors, his portrayals were always sung and projected with eager conviction”. Comments made elsewhere include that he was a “rumbustious Yorkshireman” who was “blessed with a booming, powerful voice and an occasionally coarse temperament”. “He brought conviction to everything he sang, and his extrovert personality enhanced all his stage performances”. “On stage he combined a rugged boldness with a robust vocal delivery”.
(край на цитата)
Не искам да превеждам, губи се хубавия смисъл на интересния английски оригинален текст. По отношение на частния живот на Питър Глосъп може да се каже следното: през 1955 г. той се оженва за Joyce Blackham – оперна певица, сопрано. През 1977 г. бракът се разтрогва, като през следната година Глосъп се оженва за Michelle Amos – млада балетна танцьорка. Този брак трае до 1986 г. През същата година той решава да играе в ролята на Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Лос Анджелис, след което се оттегля от активна певческа дейност. Живее в едно село близо до Axminster, Девън. В тези години развива известна педагогическа дейност. Дадена му е почетната титла „доктор по музика“ в „Sheffield University“. Наред с работата си като първокласен оперен певец, Питър Глосъп е бил страстен любител на джазовата музика, съставил е голяма колекция от „диксиленд джаз записи“.
Към края на живота си Питър Глосъп заболява от рак на гърлото. На 7 септември 2008 г. той умира (мястото не е дадено в Уикипедия-страниците на английски и френски езици). От втория си брак има две дъщери, които го надживяват.
Ето списък на дискографията му (на английски език):
Discography
Title | Conductor | Orchestra | Format | Label | Release Date |
---|---|---|---|---|---|
Les Troyens | Colin Davis | Royal Opera House Orchestra | CD | Philips | 1986 |
Dido and Aeneas | John Barbirolli | English Chamber Orchestra | CD | EMI Classical | 1995 |
Ernani | Gianandrea Gavazzeni | Milan Radio Symphony Orchestra | CD | Opera d’Oro | 1997 |
Caractacus | Charles Groves | Royal Liverpool Philharmonic Orchestra | CD | EMI British Composers | 1998 |
Otello | Herbert von Karajan | Berlin Philharmonic Orchestra | CD | EMI Classical | 1999 |
Roberto Devereux | Charles Mackerras | Royal Philharmonic Orchestra | CD | Westminster Legacy | 2001 |
Otello | Herbert von Karajan | Berlin Philharmonic Orchestra | DVD | Deutsche Grammophon Unitel | 2001 |
Merrie England | Michael Collins | Michael Collins Orchestra | CD | EMI Classics for Pleasure | 2002 |
I gioielli della Madonna | Alberto Erede | BBC Symphony Orchestra | CD | Bella Voce | 2002 |
Highlights from La traviata, Rigoletto, Il trovatore |
John Matheson, Michael Moores | Sadler’s Wells Opera Orchestra | CD | EMI Classics for Pleasure | 2003 |
Choral Works by Giuseppe Paolucci | Herbert von Karajan | Vienna Philharmonic Orchestra | CD | Tactus | 2003 |
Macbeth | John Matheson | BBC Concert Orchestra | CD | Opera Rara | 2004 |
La forza del destino | John Matheson | BBC Concert Orchestra | CD | Opera Rara | 2005 |
Billy Budd | Charles Mackerras | London Symphony Orchestra | DVD | Decca | 2008 |
Anaanas Banaanas (by Werner Pirchner) (край на цитата) | Herbert von Karajan | Vienna Philharmonic Orchestra | CD | Extraplatte |
Нека днес на 8 май 2020 г. почетем 12 години от смъртта на баритона Питър Глосъп през 2008 г., които ще се навършат на 8 септември т.г., чийто възход започва от далечната 1961 г. в София. Не ми е известно, дали по-късно в годините на големите си постижения е гастролирал пак в София.
Мир на праха му!
(край на статията за Питър Глосъп)
А понеже основната статия днес беше за Румяна Маждракова, за която нищо не знаем в момента, остава да предположим, че е някъде по света и днес празнува своя 79-и рожден ден.
…….