Enrico di Mazzei

Днес почитаме паметта на тенора Енрико ди Мацей

Драги приятели на оперната музика, статията за българския тенор от арменски произход Арман Токатян, която публикувах на 26 юни 2020 г. се посрещна с голям интерес от много читатели, което намирам за естествено. От приложените музикални линкове и снимки заедно с негови отлични колеги, като Ян Кипура, Бениамино Джили, Макс Лоренц и други се разбра, че Арман Токатян не е бил какъв да е певец, а тенор с отлична вокална подготовка и техника, което отбелязаха и редица специалисти, също и през предни години, които знаят какво преценяват. Например певците Кирил Манолов, Иван Консулов, Живко Желев и други.

Тези които внимателно четоха статията за Арман Токатян, забелязаха още в първата страница на текста следния пасаж:

„(…) Арман заминава за Париж да учи за моден шивач по настояване на бащата. Младежът започва да пее в кафенета в Латинския квартал и става известен като певец с голям талант. През 1919 г. вече учи пеене в Милано, КЪДЕТО СЕ ОБУЧАВА И ДРУГ РОДЕН В БЪЛГАРИЯ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ – ЕНРИКО ДИ Мацей (Enrico di Mazzei). Дебюта на Токатян в Италия е през 1921 г. в „Манон Леско“ от Пучии в „Teatro Dal Verme“, а две години по-късно има договор в Метрополитън опера в Ню Йорк, където пее с великия Енрико Карузо. Дон Хосе в „Кармен“ и граф Алмавива в „Севилският бръснар“ изправят на крака неговите почитатели ( ..)“.

(край на цитата)

Именно за този Енрико ди Мацей ще стане въпрос в тази статия днес. След като и Енрико е роден в България, автоматично и той е „българин“, който едва ли някой познава, но няма да оспори. Действително, ако не беше статията на г-жа Диана Коларова от 2010 г., която открих в Интернет, нямаше да научим повече нито за Арман, нито за Енрико. Както ще видим, докато семейството на Арман живее постоянно в Пловдив до заминаването си в Египет, при Енрико нещата стоят друго яче – той е син на италиански дипломат, който работи по това време в София (може би и в Пловдив!) и бъдещият певец се ражда „по неволя“ в столицата на България (може би в Пловдив) през 1894 г., като през същата година в Пловдив се ражда и Арман. Било е една случайност сигурно, че и двамата учат по едно време в Италия.

След като разбрах за този нов ЗБГ („Забравен Български Глас“), оставаше още да потърся материали за него, тъй като до преди известно време нямах нищо повече. Оказа се, че в източниците – книги и справочници няма нещо особено, освен в „класическия“ речник на Kutsch & Riemens (не повече от половин колонка), както и в електронните архиви и линкове в Интернет.

Енрико ди Мацей е оставил доста музикални записи, за което ще стане въпрос, но неговата кариера на певец (той също е тенор) не може да се сравни с тази на Арман Токатян, въпреки че и той е имал изяви на първостепенни оперни сцени. Енрико ди Мацей е трябвало много рано да преустанови с вокалната си кариера по капризите на съдбата. Той също е имал прочути партньори, например сопраното Лили Понс. Подробностите ще пиша по-късно.

Преди да мина към биографичните данни, нека отбележа един особен факт. И Енрико ди Мацей не е живял дълго, така както и Арман Токатян, поминал се е през 1958 година в Женева. При това е имал през 1928 г. едно голямо премеждие в България, която е посетил вероятно за оперни изяви. Нямам конкретни доказателства, но това е почти сигурно от една снимка, намерена в архива на българската певица Цветана Табакова (1905-1936). Снимката е портрет на Енрико ди Мацей, с негов автограф от 4 януари 1928 г., даден в София. В краткия текст се чете, че той е „Марио“, а тя „Тоска“ (това е коронна роля на Цветана Табакова) в операта от Пучини. Дали двамата са играли в главните роли, понеже Марио също е коронна роля на Енрико, няма доказателства. Снимката обаче е нещо много ценно и доказва, че артистът е бил по това време в София.

Какво общо има това с премеждието, за което загатнах по-горе. В биографичните данни за артиста, които четем в речника на Kutsch & Riemens, в един пасаж се казва:

„Енрико ди Мацей предприема през 1928 г. турне в България и по време на голямото земетресение в Пловдив се намира в този град. Първоначално се дава информация, че той е загинал при тази природна катастрофа, което по-късно се опровергава. Вярно е обаче това, че по време на земетресението Енрико ди Мацей получава голям шок, поради което не може да гастролира“.

(край на цитата)

Повече не се дават обяснения, не се говори дали става въпрос за гастролите в България, или изобщо за такива в други страни по-късно, но в биографията му е отбелязано, че след 1928 г. вече преустановява отлично започналата и очертаваща се кариера. Жалко, точно в държавата, в която се е родил и която сигурно е уважавал, след като е предприел това турне, да му се случи това нещастие.

Аз си спомням за това събитие от разкази (още не съм бил роден), но по-късно сме чували в училище за загиналите над 100 души, много ранени и десетки хиляди разрушени и повредени сгради. Ето какво пише в Уикипедия за събитието (не за Пловдив, а за Чирпан):

Чирпанско земетресение (има снимка на „Католическата болница“ в Пловдив, пострадала от земетресението)

Чирпанското земетресение става в 11:20 часа на 14 април 1928 година, Велика събота.

Земетресението е с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер и епицентър на около 8 km северозападно от Чирпан. На 18 април вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, но разрушенията от него са по-малки. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 km.

Жертвите са 107 души, 500 са ранени, 26 хиляди сгради са разрушени, а 21 хиляди други са пострадали.

(край на цитата)

Ето още някои информации за това природно бедствие през 1928 г.:

Апокалипсисът в Чирпан през 1928-a: Заметресение срива половин Тракия

114 жертви взима невижданото бедствие

През далечната 1928 година България е сполетяна от унищожително по силата си земетресение – чирпанското. Земята се разлюлява в 11:20 часа на 14 април 1928 година, Велика събота.

Силата на трусовете са с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер и епицентърът е на на около 8 киломитра северозападно от родния град на Яворов. На 18 април вечерта следва нов силен трус със същата сила и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Специалистите са изчислили, че разместванията на земнитепластове са станали на дълбочина около 15 км. Градът е сринат напълно. Жертвите от двата последователни труса са 114 души, 500 са ранени, 73 200 сгради са разрушени, а 21 хиляди други са пострадали.

Малцина са вече живите хора, които помнят кошмара от 1928 г. В спомените на възрастните пловдивчани пък още е жив споменът за чирпанския апокалипсис, който се усеща в почти цялата Тракийска равнина. Много тежко е засегнат Пловдив. Оцелява само Старият град, където повечето къщи са от дърво. Историческите свидетелства говорят, че в продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Очевидци разказват, че първо рухват покривите на сградите, после се разцепват и стените. Почти цялото население на Пловдив и Чирпан се евакуира в полето. Пловдив и цялата му прилежаща област са обявени от властите за бедствени райони. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатите места, защото телефонните връзки със селищата са прекъснати.

Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

Сеизмолозите: Ужасът едва ли ще се повтори 

Опустошителни земни трусове и друг път са разлюлявали Тракия. Пловдивско се люлее периодично от векове. Хрониките разказват за ужаса под тепетата през 1750 г. Голямото земетресение тогава засяга цялата област Румелия, а в града са сринати до основи половината сгради.

Първият сериозен трус под тепетата през XX в. e през 1904 г. Той нанася тежки поражения в Пловдив, Хасково и Ямбол. След 6 години поредното земетресение руши сгради в няколко тракийски града. През 1917 г. долината на Марица се разлюлява отново. Днес няма опасност разрушителното земетресение като чирпанското през 1928 г. да се повтори, движенията в региона сега са слаби, заявяват днес експерти от секция “Сеизмология” на Геофизичния институт на БАН.

(край на цитата)

От тези информации можем да направим следните заключения: сигурно през януари 1928 г. Енрико ди Мацей е гостувал в Софийската народна опера (може и другаде, но снимката, подарена на Цветана Табакова е доказателство). После до април няма никакви конкретни данни, дали е имал и други изяви и къде. А за периода от самото земетресение и следващите месеци не се споменава нищо. Жалко, за Енрико ди Мацей няма страници в Уикипедия на никой език, той е бил италиански поданик, но никога не е играл в оперни театри в Италия, а преди всичко във Франция. Но и на френски език няма нещо по-подробно.

Сега започвам от биографичните данни в речника на Kutsch & Riemens. Пасажа за земетресението, една част от който е даден там няма да повтарям.

Енрико ди Мацей (Enrico di Mazzei) e тенор, роден през 1894 г. в София, починал през 1958 г. в Женева. Неговият баща е италиански дипломат. След като решава да се отдаде на музикалното изкуство, учи в Милано при вокалния педагог Fumagalli, като заедно с това следва и в Консерваторията в Женева. През 1925 г. е дебюта му в Оперния театър в Женева – „Grand Théatre“. През 1926 г. приема поканата за изява в „Opéra comique Paris“, като в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ от Пучини постига голям успех. През следващите години гостува в същия театър като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ и Родолфо в „Бохеми“ от Пучини, както и в главната роля в операта „Вертер“ от Жул Масне. Постига големи успехи на сцените на оперните театри в Лион, Ница, Бордо и Лиеж, в Оперния театър в Базел (1927 и 1928), както и в Монте Карло. Пред певеца се очертава завидна кариера, която той трябва да прекъсне по здравословни причини (бел. авт. Б.К.: на това място се дават подробностите за гастролите в България през 1928 г. и земетресението в Пловдив).

По-късно Енрико ди Мацей живее в Женева. Независимо от това, че той е италианец по рождение, не гастролира на италиански сцени в по-известни оперни театри.

Негови записи са направени преди всичко от фирмите „Odeon“ и „Pathé“, между които дуети с Лили Понс.

(край на цитатите от „Kutsch & Riemens“)

Фактически това са конкретните информации за Енрико ди Мацей. На латиница има редица линкове към негови записи или дискове, които могат да се закупят, също и изпълнения, снети в YouTube. Прави впечатление, че има и отделни неща, които са обявени за наддаване – снимки, програми от концерти и пр. Това явление не е ново, често в електронни портали се обявяват различни предмети, свързани с дадено лице за закупуване от любители. Ето например за Енрико ди Мацей случайно открих един линк, в който е обявена за продажба през 2010 г. отпечатаната програма за негов концерт в Марсилия през 1934 г. Ето подробности:

(обява за наддаване при е-закупуване на една програма за концерт в Марсилия през 1934 г. с участието на Енрико ди Мацей):

0 – PROGRAMME 1934 – LE CAPITOLE – MARSEILLE – Enrico Di MAZZEI – on sale on Delcampe (ending date: Thu, 13 Jan 2011 17:06:00)

0 – PROGRAMME 1934 – LE CAPITOLE – MARSEILLE – Enrico Di MAZZEI – is on sale in the category Old Paper > Programs. Please verify if this item is sold through an auction or as a fixed price sale. Buyer of 0 – PROGRAMME 1934 – LE CAPITOLE – MARSEILLE – Enrico Di MAZZEI -, see also the ratings the seller got from other members.

Current price:	3.00 €
Bid increment:	0.20 €
Time left:	Closed sale
Payment methods :
Starting date:	Tue, 25 May 2010 07:16:26 (UTC+1.0)
Ending date:	Thu, 13 Jan 2011 17:06:00 (UTC+1.0)

Refer to a friend

(край на цитата)

Цитирам сведения и за дискографията на Енрико ди Мацей:

Recordings by ‘Enrico Di Mazzei ( Tenor )’

Here is a discography of 10 phonograph recordings by “Enrico Di Mazzei (Tenor)”:

E Lucevan Le Stelle – ‘Tosca’ – PARLOPHONE (British) – RO.20044 – Composer: Puccini; ~3 min

La Donna E Mobile – ‘Rigoletto’ – PARLOPHONE (British) – RO.20045 – Composer: Verdi; ~3 min

O Celeste Aida – ‘Aida’ – PARLOPHONE (British) – R.20046 – Composer: G. Verdi; ~3 min

O Dolce Mani – ‘Tosca’ – PARLOPHONE (British) – RO.20044 – Composer: Puccini; ~3 min

Que Cette Main Est Froide – ‘La Boheme’ – PARLOPHONE (British) – R.20060 – Composer: G. Puccini; ~3 min

Recondita Armonia – ‘Tosca’ – PARLOPHONE (British) – RO.20043 – Composer: Puccini; ~3 min

Romance De Nadir – ‘Pearl Fishers’ – PARLOPHONE (British) – RO.20045 – Composer: Bizet; ~3 min

Siciliana ( O Lola ) – ‘Cavalleria Rusticana’ – PARLOPHONE (British) – RO.20043 – Composer: Mascagni; ~3 min

Tamo – ‘Rigoletto’ , Act 2 – PARLOPHONE (British) – RO.20342 – Composer: Verdi; ~3 min

Vesti La Giubba – ‘Pagliacci’ – PARLOPHONE (British) – R.20046 – Composer: Leoncavallo; ~3 min

Note: There may be other spellings of the artist’s name, and you may find other recordings by “Enrico Di Mazzei (Tenor)” listed under other musical groupings.

See also Enrico Caruso With Orch and Enrico Di Mazzei ( Tenor ) With Lily Pons ( Soprano )

This is information from THE ONLINE DISCOGRAPHICAL PROJECT, the mashup is by JGReidy at Honkingduck Software. || google

От друг източник четем следната дискография:

RECORDINGS FOR SALE

Odeon, Paris

Boheme (Puccini): Che gelida manina 123 508

Boheme (Puccini): O soave fanciulla with Lily Pons 123 598

Werther (Massenet): O natura 123 618

Werther (Massenet): J’aurais sur ma poitrine 123 618

Tosca (Puccini): Recondita armonia 188 500

Tosca (Puccini): Qual occhio al mondo with Gabrielle Dorley 188 500

Tosca (Puccini): E lucevan le stelle 188 500

Tosca (Puccini): O dolci mani 188 500

Cavalleria Rusticana (Mascagni): O Lola 188 501

Pescatori di perle (Bizet): Mi par d’udire ancora 188 512

Rigoletto (Verdi): La donna e mobile Odeon 188 512

Iris (Mascagni): Apri la tua finestra 188 562

Fanciulla del west (Puccini): Che’lla mi creda 188 562

Andrea Chenier (Giordano): Un di, all azzurro 188 688

Parlophon

Rigoletto (Verdi): E’ il sol dell’anima…Addio addio with Lily Pons PXO 103

Pathe, Paris 1928

Manon Lescaut (Puccini): Donna non vidi mai x 7152

(край на справката)

Това не е малко – над 15 записа на цели опери или откъси, преди всичко в известната преди много години звукозаписна фирма „Odeon” в Париж.

Понеже стана въпрос за снимката, подарена от Енрико ди Мацей на певицата Цветана Табакова, нека допълня какво е отбелязано в софийския архив, от който е копирана (на два езика):

Български: Роденият в България италиански оперен певец Енрико ди Мацей – картичка с автограф в архива на Цветана Табакова (1905-1936). София

English: Bulgaria born Italian opera singer Enrico di Mazzei – postcard with autogrpah in the archive of Tzvetana Tabakova. Sofia.

И на края – малка справка за Цветана Табакова. На 27 януари 2015 г. аз писах доста подробна статия за нея по случай 110 години от рождението й. Това направих и през следващите три години. Сега само ще припомня някои данни:

„Още като ученичка в гимназията Табакова пее на концерти във Враца (родена е в Брезник), а след като семейството й се премества в София, тя продължава гимназиалното си образование там, като учи същевременно при Иван Вулпе в Софийската музикална академия. На 18 години – още преди да завърши гимназията – тя дебютира в ролята на Фредерик (роля за тенор или сопран) в операта „Миньон“ от Амброаз Тома (1811-1896) с много голям успех и става редовен член на Софийската опера. След завършване на Академията поема редица централни роли в репертоара на операта, които изпълнява с все по-голям успех: Тоска и Турандот в едноименните опери и Мюзета в „Бохеми“ от Пучини, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Сента в „Летящият холандец“ и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Агата във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Леонора в „Трубадур“ от Верди, Купава в операта „Снежанка“ от Римски-Корсаков и др. През 1927 г. Табакова е изпратена на специализация в Париж, където учи репертоар при известния певец и вокален педагог П. Дюпре. През 1932 година печели сребърен медал и диплом от Международния конкурс за певци във Виена. При един от концертите си от това време тя е забелязана от световноизвестния руски бас Фьодор Шаляпин, който я поканва да му партнира в ролята на Ярославна в лондонската постановка на операта на Бородин „Княз Игор“ в „Руската опера“ на княз Церетели в Лондон, също и в „Русалка“ от Даргомижски, постигайки значителен успех.

За относително кратката си артистична кариера от 12 години, Цветана Табакова играе в над 30 първостепенни и второстепенни роли от сопрановия репертоар на Софийската народна опера. Понякога разучава по няколко роли едновременно.

Съвсем неочаквано, на 6 ноември 1936 година Цветана Табакова умира внезапно, девет месеца след като е навършила 31 години. Шокът в артистичните среди в България, също и сред многобройните любители на оперното изкуство, е огромен. Само 6 месеца след голямото нещастие, сполетяло оперния свят в тогавашна България и специално Софийската държавна опера, загубила само за половин година две от най-добрите си солистки-сопрани чрез смъртта на Христина Морфова при автомобилната катастрофа край Карлово, сега съдбата отнема и друга отлична певица в разцвета на кариерата й – Цветана Табакова. Похвално е, че архивният ѝ фонд се пази в Централен държавен архив, № 419. Нейни записи от 1936 година (на оперни роли и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.“

(край на цитата)

С тази статия за Енрико ди Мацей мисля, че успях да допълня картината за двама почти непознати оперни артисти, и двамата родени в една и съща година, единият в Пловдив, другият – в София, но имащи съвсем различни творчески съдби. Докато Арман Токатян успява да достигне върховете на артистичната си кариера, Енрико ди Мацей много рано трябва да преустанови започналата много успешна певческа дейност.

Все пак нека и днес на 30 юни 2015 г. – в края на месеца, да си спомним за тези двама артисти и ги прибавим към огромната група български оперни дейци, с които вече две години занимавам читателите си.“

(край на статията ми от 2015 г.)

Сега ще споделя, че през 2016 г. това не беше същинския край на статията, защото още в същия ден научих нови неща по отношение на Енрико ди Мацей, които реших да публикувам още до края на деня. Ето какво прибавих още:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 30 юни 2015 г. случайно научих нови неща за Енрико ди Мацей, след като преди няколко часа публикувах статията си. Ето една новост, която ме изненада: в един линк от 9 януари 2015 г. прочетох следното:

„Новата книга на историка Владимир Балчев “Пловдив – другият бряг на Европа” излезе на бял свят. Чудният сборник от неразказвани истории от Пловдив, свързани с европейските първостроители на града, изпъстрени с невероятни архивни фотографии бе издаден от „Жанет 45“. Премиерата е на 15 януари в библиотека „Иван Вазов“. Балчев разказва увлекателно за хората, които напускат уредените си европейски домове, за да се озоват в нашия древен град, където полагат основи на политиката, на културата, на науката. Ето една от историите в “Пловдив – другият бряг на Европа” за дирята, която оставя  италианската колония под тепетата“.

В тази нова книга следва и нещо за певеца от днешната ми статия – Енрико ди Мацей:

„Италианската колония в Пловдив не само привлича, но и дава звезда на Европа. През 1926 г. неизвестният дотогава ЕНРИКО ДИ Мацей (някои автори пишат Мацей) дебютира в постановка на „Опера Комик“ – Париж. Само година по-късно Енрико става звезда на „Опера Комик“, сравняват го с Енрико Карузо и Бениамино Джили. Зад артистичния псевдоним се крие името Енрико Такела, т.е. син на Атилио Такела. Роден в Пловдив през 1894 г., израснал  в къщата на фамилията Такела. Това е първата жилищна сграда на днешната улица „Иван Вазов”, изградена след 1870 г. върху мястото, където днес се намира Народна библиотека „Иван Вазов”. Енрико учи във Френския колеж „Св. Августин” – Пловдив, продължава образованието си в Италия, завършва консерватория в Женева“.

(край на извадката)

Това доста ме изненада. Аз знаех до този момент, че бащата на Енрико е италиански дипломат, работещ в тези години в София. Но може би той е живял и работил и в Пловдив. В източниците които ползвах не пише изрично къде е работил. Може би и в Пловдив да е имало тогава дипломатическо представителство. Освен това не знаех, че истинското фамилно име е Такела, бащата се нарича Атилио Такела. Има и две снимки на Мацей в Пловдив, едната – когато е учил във френско училище. На тази снимка са четирима младежи (единият е Енрико), и има надпис: „Бъдещият знаменит оперен певец Енрико ди Мацей като ученик във Френския мъжки колеж „Св. Августин” – Пловдив, 1905–1906 г.“.

Сега обаче идва най-важното. След като пожелах да разбера, дали може Енрико ди Мацей да се нарича „българин“, моята ФБ-приятелка от София Маргарита Бурлакова, която по професия е юрист, даде своя коментар на стената ми. Тя обаче ми обърна внимание, че майката на Енрико е българка, което аз не знаех. При това ми даде съвет да се информирам от линка, където тя е научила това. Оказа се, че в блога на Диана Коларова (авторката на една статия, която ползвах при есето си за певеца Арман Токатян на 26 юни 2015 г.) има ценни сведения за Енрико ди Мацей. Ето какво научих от този блог тогава:

събота, 21 август 2010 г.

Енрико Ди Мацей – българският глас

Енрико Такела, с артистичен псевдоним Енрико ди Мацей е още един бисер в съкровищницата на българските оперни гласове.

Трагедия сполетява България през април 1928 г. – Чирпанското земетресение. Дадени са човешки жертви, разрушени са стотици къщи. През същата година от Париж пристига световно известният тенор Енрико ди Мацей, за да участва в благотворителни концерти, за набиране средства за жертвите на земетресението.

Енрико е роден в Пловдив през 1894 г. – дете от смесен брак, между италианец и българка. Баща му – Атилио Такела също е роден в България. През 1868 г. дядо му Дамазо (Доменико) Такела пристига в България от Цариград и се установява като търговец на зърнени храни в Пловдив. Купува си къща на ул.”Станционна”, до ж.п. гарата.

Доменико (1832 г. Генуа – 1913 г. Бургас) по време на Априлското въстание и Руско-Турската война подпомага пострадалато българско население и организира болница за бежанците от опожарената Стара Загора. Награден от руския император Александър ІІ с орден “Свети Станислав”, а италианският крал го прави кавалер на ордена “Свети Мориц и Свети Лазар”.

Атилио Такела е един от първите заместник-директори на Народната библиотека и музей в Пловдив. Той отговаря за нумизматичната секция. След аферата с изчезналите монети, съдебният процес и помилването на Атилио от цар Фердинад, семейството се преселва в Бургас.

През 1928 г. четем във вестник “Дневник”: “Всеки българин се радва, когато чуе нещо добро за наш съотечественик – особено, когато добри известия идват от чужбина, гдето рожбите на нашата страна заемат първи места на културните подиуми. Енрико ди Мацей е първи солист на „Опера Комик“ в Париж. Той е известен тенор, канен във Франция, Германия и направил турне в Америка. Роден е в град Пловдив, където се е учил и израстнал. Майка му е българка, баща му италианец, бивш директор на музея в Пловдив. Баща му, господин Такела също е роден в Пловдив. Майка му, сестрите му и брат му сега живеят в Бургас. Пеене той е учил в Рим и Милано. Любимец на парижката публика той стана такъв и на софийската. У нас е гостувал в оперите “Тоска”, “Риголето”, “Мадам Бътърфлай” и “Бохеми”.”

Отзиви на чуждестранни вестници за Енрико ди Мацей:
в-к “Feuille d’Avis” – Лозана: “Публиката беше завладяна от неговия възхитителен, с поразяваща нежност глас, който достигна до съвършенство”.

в-к “Journale de Geneve” – Женева: “ди Мацей притежава божествен глас, разкошен, естествен и пленяващ тембър, запазващ и в най-високите и в най-ниските регистри своята сигурност.”

По сведения на негови роднини разбираме, че Енрико е имал брат – Джулиано Такела (директор на Италианското училище в Бургас), който след Втората световна война се изселва в Италия. Сестра му – Паулина, се омъжва за българин, чиито наследници днес живеят в Бургас и в София.

Енрико ди Мацей умира в Женева през 1958 г. Той се нарежда сред знаменитите тенори на миналия век. Присъствието му на сцената е много силно, защото освен гласови данни, Енрико е изключително артистичен и много красив. Неговото име четем в албума “Неаполитански песни” наред с имената на Бениамино Джили, Тито Скипа, Енрико Карузо и др. Участие в “Тоска” заедно с Нинон Вален и до днес вълнува почитателите на оперното изкуство.

През сезона 1928-1929 Енрико ди Мацей и легендарната Лили Понс участват на сцената на театър “Одеон” – Париж в операта на Пучини “Бохеми”. В книгата “Златните години на Миланската Скала” е отбелязано и блестящото представяне на Лили и Енрико в “Риголето” от Верди.

Репертоарът на Енрико ди Мацей е богат. Незабравими ще останат участията му в “Бохеми”, “Тоска”, “Андре Шение” и много други опери.

Публикувано от Diana Kolarova в събота, август 21, 2010 г.

(край на цитата)

Извънредно ценна информация, която не знаех до тогава. Единствено ме смущава факта, че в речника на Kutsch & Riemens за град на раждането на Енрико ди Мацей е посочен София, но трябва да вярваме на българските източници. Така Пловдив се очертава за един от рождените градове на редица изтъкнати наши артисти, както беше и с Арман Токатян. Значи и бащата на Енрико има български корени, така че няма съмнение – Енрико ди Мацей е „български оперен артист“.

Трябва на това място да благодаря специално на г-жа Коларова и на г-жа Бурлакова, които направиха днешната статия за Енрико ди Мацей да получи оформен вид. А на края нека отбележа чудесните мисли, изказани през 1928 г. във вестник „Дневник“:

“Всеки българин се радва, когато чуе нещо добро за наш съотечественик – особено, когато добри известия идват от чужбина, гдето рожбите на нашата страна заемат първи места на културните подиуми. Енрико ди Мацей е първи солист на „Опера Комик“ в Париж…. и т.н.“.

И нека да имаме малко по-добро самочувствие като нация, дала толкова много на музикалното изкуство в света. Това, което са направили по световните сцени Петър Райчев, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Никола Николов, Димитър Узунов, Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Анна Томова-Синтов, Райна Кабаиванска и много други след тях – чак до сега, е започнало още от началото на миналия век. Певци като Павел Миров, Арман Токатян и Енрико ди Мацей (както ги нарекох „Забравените Български Гласове“) са предвестниците на това бурно развитие по-късно“.

(край на статията с допълнение от 2015 г.)

Както се оказва днес на 30 юни 2020 г., няма какво ново да прибавя към написаното преди 5 години. Най-важното може би за Енрико ди Мацей дойде през 2015 г., след обед на 30 юни и то благодарение на моята ФБ-приятелка Маргарита Бурлакова, която ми обърна внимание, че майката на Енрико е българка, което аз не знаех. При това тя ми даде съвет да се информирам от линка, където тя е научила това. Писах за това по-горе.

А сега да ви се похваля – аз не забравих този факт и при престоя ми в София от 7-и до 12-и май 2016 г. успях да се срещна за един час с милата госпожица Бурлакова в центъра на столицата преди да посетя един концерт вечерта в зала „България“, и да се запознаем с нея при чаша кафе. Една мила и възпитана млада дама, която работи като адвокат и има най-разнообразни влечения в различните изкуства. При това е от дълго време една от най-редовните ми и постоянни читателки. Така че да знаем днес нещо повече за Енрико ди Мацей, особено факта, че си е по рождение българин, понеже майка му е била българка (а може би и бащата!), се дължи на Маргарита.

Нека днес на 30 юни 2020 г. почетем 126 години от рождението на Енрико ди Мацей (точната дата не е известна) – един голям български тенор. Дали това е станало в Пловдив или в София, не е толкова важно.

Мир на праха му!

……………….