Michail Milanov – operastars

На 2 декември 2023 г. празнува рожден ден басът Михаил Миланов

Драги приятели на оперната музика, на 2 декември 2023 г. навършва кръглите 80 години един голям български певец – басът Михаил Миланов, чиято вокална кариера преминава главно в чужбина. За него аз писах два пъти статии, последната беше в началото на декември 2020 г. и същата е внесена в моя оперен блог „operastars.de“, като днес нанасям някои допълнения.

През 2018 г. успяхме да се свържем чрез Интернет с г-н Миланов и често си разменяме информации. Неговото семейство живее отдавна в Германия, в град Вупертал в провинция Северен Рейн-Вестфалия, но още не сме се срещали на живо. Той ми е изпращал негови изпълнения от Ю Тюб, много снимки и отделни сведения за артистичния си живот. През тези 5 години той и съпругата му Роза Миланова гостуват и в България и при такива посещения също сме си писали.

Не е излишно да спомена сега в началото, че Михаил Миланов има забележителна оперна и концертна кариера – той участва общо 49 сезона на сцена, последно през сезона 2017-2018, когато има серия от изяви в „Хофманови разкази“ от Офенбах на сцената на Оперния театър в Дюселдорф. Друго забележително за него е това, че има участия в 20 роли в 15 опери от Верди! В края на тази статия ще дам редица нови подробности, които научих от г-н Миланов в последно време.

Днешната статия ще бъде едно повторение на тази от 2018 г., като в края ще дам новите неща, които ми съобщи Михаил Миланов в последно време. Започвам със статията от 2018 г.:

„ (…) Драги приятели на оперната музика, на 2 декември 2018 г. навърши 75 години един голям български певец – басът Михаил Миланов, чиято вокална кариера преминава главно в чужбина. Поради факта, че на този ден също имаше рожден ден една прочута българска певица и вокален педагог – сопранът Елена Филипова и писах за нея статия, отложих за днес – 4 декември тази за Михаил Миланов, за когото пиша за втори път.

Така се е случило, че само в разстояние на 2 дни – 2 и 3 декември, но в различни години, са се родили двама големи баса с име Михаил. Единият е Михайлов – роден през 1948 г., другият – Миланов, роден 5 години по-рано – през 1943 г. Вчера на 3 декември писах за първи път статия за Михайлов, днес пиша за Миланов. И двамата са знатни певци, малко познати в България, но много добре оценени на Запад, специално в Германия. И двамата са имали изяви в едни и същи оперни театри, като Манхайм, Дюселдорф и другаде. Стана ми мъчно вчера особено за Михаил Михайлов, след като прочетох някои отзиви след статията ми за него. Оказа се, че са го познавали редица негови български колеги, като Весела Лепиду и тенорите Живко Желев и Михаил Светлев. Какви хубави думи написа Светлев. Искам да цитирам част от тях:

„ (…) Мишо Михайлов си отиде от нас “неопознат” от българските медии. Отиде си така безшумно, както го познавах – скромен, винаги малко загрижен, но без големи претенции. Виждахме се и в Мюнхен и в Манхайм, а и в Дюселдорф, където имаше договор, мисля, че само като гост. Обичаше си работата и не се бъркаше на другите в бизнеса (както се казва) (…)“

(край на цитата)

Защо стана така, че от 2013 година, когато започнах писането на моите статии тук във ФБ, не намерих време да ви запозная с делото на този твърде прочут специално в Германия бас – Михаил Миланов, който от много години има своята оперна дейност главно в Германия и на 2 декември 2018 г. навърши 75 години? По простата причина, че пиша на „календарен принцип“, а доскоро не знаех датата и годината на рождението му. През годините от 1990 до 2000-2005 съм събирал твърде подробно информации за изявите на български певци на оперните сцени в Германия, Австрия и Швейцария и изградих подробна картотека, която сега ползвам при определени артисти, за които в медиите няма достатъчно сведения. Така беше и за Михаил Миланов, чието име не познавах до началото на 90-те години. Той е завършил висшето си музикално образование в България, започнал е там кариерата си преди всичко в Плевенската държавна опера и после е заминал за Германия – първо в ГДР, после и в Западна Германия, където изгражда внушителна кариера, играейки големи и малки оперни роли в един огромен репертоар от най-различни епохи и автори.

През 2014 г. случайно попаднах на информации за Михаил Миланов при негово гостуване в България, тъй като той е личен приятел и колега на Любомир Дяковски – мой много добър ФБ-приятел. От Дяковски получих известни сведения, най-важно – рождената дата и година на певеца и ето днес пиша втората си статия за него.

Нека започна от една публикация в медия от Плевен през 2014 г., която дава достатъчно светлина за пътя на Михаил Миланов и други лица, свързани с него:

Портал „BG Север“ Плевен, 2014 година

Първите солисти на Плевенската опера се върнаха отново в бохемските си младини

На спонтанната среща се роди идеята пак да се съберат на една сцена

През 1920 г. в читалище „Съгласие“ в Плевен се поставя първото оперетно представление със самодейни певци и оркестранти. Изграденият по-късно оперетен колектив поставя началото на Плевенския оперетен и оперен театър. През 1971 г., отново там, се поставят основите на Общинска опера с постановките на „Травиата“ от Джузепе Верди и „Албена“ от Парашкев Хаджиев. Свири Плевенска филхармония под палката на диригента Димитър Карагьозов, режисьорите и солистите са от Софийската опера или от Русе, Варна, Пловдив, но винаги най-добрите за съответната роля по това време в страната. Подборът се прави под зоркото наблюдение на Маестрото – проф. Христо Бръмбаров. Постепенно започват да се създават професионален хор и балет. През 1973 г. главен диригент на Плевенска филхармония става Георги Нотев. С тържествен спектакъл на операта „Риголето“ през януари 1975 г. и при личното присъствие на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев е прочетен указът, с който Плевенска общинска опера става Плевенска държавна опера „Христо Бръмбаров“.

Само няколко месеца не достигат Маестрото да доживее да види осъществена своята мечта, той умира на 12 юли 1974 г. в София.

В атмосферата на младежки дух, който могат да върнат само хубавите спомени, след повече от 30 години се срещнаха отново няколко от първите солисти на Плевенската опера – Любомир Дяковски, проф. Мила Дюлгерова, Малина Павлова, семейство Роза Гръчка и Михаил Миланов. Идеята за срещата идва спонтанно след едно обаждане от Германия, с което колегите на Дяковски го поздравяват за новия пост – директор на Плевенската филхармония. Поддържат контакти помежду си, но срещата на живо за някои е отлагана повече от 30 години. Повечето са били избрани и изпратени да пеят тук лично от проф. Христо Бръмбаров.

Някои остават завинаги свързани с културния институт, за други той е трамплин в професионалното им развитие. Почти на една възраст и свързани от общите стремежи, проблеми и радости, те не са просто колектив професионалисти, които правят запомнящи се спектакли. На сцената и извън нея те са винаги заедно.

Споделят сценичната треска, аплодисментите, но и любовните трепети, скромната трапеза и времето за забавления. Бохеми в едноименната опера, бохеми и извън светлината на прожекторите.

В началото на 80-те години на миналия век операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини, спектакъл на Плевенската опера, участва в националния преглед на оперните театри, който се провежда в Стара Загора. На оркестъра е присъдена Първа награда. От немай къде същата се присъжда и на Софийска опера. С най-високото отличие е награден диригентът на нашата постановка, гл. диригент на Плевенската опера Георги Нотев. Втора награда е присъдена на една от солистките – Малина Павлова. Това е първата й голяма роля в кариерата. Идва в Плевенската опера веднага след завършване на консерваторията през 1977 г. и остава до 1990 г. След две прослушвания й е поверена ролята на Мими в „Бохеми“. После се подреждат още роли – целия централен сопранов репертоар, още аплодисменти… Спомня си, че на въпросното участие в Стара Загора един от критиците възкликнал: „Такава топлина лъха от сцената, че си личи колко много се обичат тези хора“. Личните взаимоотношения в изключително младия колектив само помагат на работата. Проф. Мила Дюлгерова – тогава млад солист в „Бохеми“, днес декан на Вокалния факултет в Музикалната академия, си спомня:

„По време на репетицията Жоро Нотев не беше убеден как се чува в залата и напусна пулта, за да се отдалечи и да провери. През това време оркестър и солисти като часовник работеха без него“.

През 1976 г. Румен Нейков, който току-що е завършил оперна режисура в Берлин, поставя на плевенска сцена „Гергана“ на Георги Атанасов. Главната роля е поверена на младата оперна певица Роза Гръчка, родена в Благоевград, която по настояване на проф. Бръмбаров идва да пее в Плевен още преди да завърши следването си в Консерваторията. Партнира й най-възрастният солист – 31-годишният бас Михаил Миланов.

На сцената той е богатият турчин, който в края на постановката изрича: „Изворът чешма да стане!“. Романтичният сюжет запалва искрата на истинските чувства между тях. 38 години по-късно те са все още заедно. Кариерата им се развива успоредно. След Плевен те заминават за Германия, където Михаил вече 7 години е пял – първо в Източна, после в Западна. Обикалят световните сцени. Роза става примадоната на Дрезденската опера, но с времето се оказва, че общата професия ги свързва, но повече ги разделя. В името на семейството кариерата си жертва тя. Днес концертира само Михаил. В 45-ия му сезон той участва в постановка на Дюселдорфския оперен театър, в която изпълнява ариите си на турски език. Че в живота няма нищо случайно, доказва тяхната история. За добро или за лошо, Роза се качва на професионалната сцена твърде млада. Съдбата довежда Михаил при нея съвсем случайно. На път за концерт в Русе той се отбива при своя добър приятел – Димитър Димов, който пее в Плевенската опера.

Към компанията се присъединява братът на Михаил, който е женен за плевенчанка. В сладката раздумка на ракийка и скромни мезета се заражда идеята Михаил да се яви на прослушването, което е на следващата сутрин. И краткото гостуване се оказва доста продължително. Тръгва си от Плевен не само с хубавите спомени, но и с жената на живота си. „Годините в Плевен бяха бохемски години, не само заради легендарната постановка. Живеехме заедно, не бяхме само на сцената. Всички бяхме много млади. Изкарвахме доста време в кафенетата. В ония времена в магазините нямаше нищо. Но за спагети и нещо скромно, сготвено с ориз, все се намираше начин да се съберем заедно“, спомня си с усмивка за онези времена Миланов. Завръщанията им на българска сцена са кратки.

През 1990 година Роза пее в „Риголето“ на софийска сцена. Първата си изява в тази опера в Плевен определя като провал. Тази – като реабилитация. Въпреки полупразния салон в онези мътни години. Преди няколко месеца пък двамата участват в юбилейния концерт на хор „Ален мак“ в Благоевград. Там Роза започва израстването си като певица още 11-годишна.

Плевенската опера събира и друго музикално семейство – Любомир и Росица Дяковски. „През 1972 г. Маестрото, срещайки ме в коридорите на Консерваторята, ми предложи с още двама колеги от по-горните курсове – Христо Христов и Димитър Димов, да се включим в постановката на операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, чиято премиера се състоя месец по-късно. Диригент беше вече новият диригент на Плевенска филхармония Димитър Манолов, а режисьор – директорът на Софийска опера Емил Бошнаков. Ние бяхме хем студенти, хем артисти, прекарващи доста от времето в Плевен“, разказва за повода да дойде в Плевен Дяковски. В операта остава до закриването й. Тук среща съпругата си Росица, която идва да свири още като ученичка. „Тази опера е дала много такива семейства. Имаше любовни двойки, терзания… Младост. 20-годишни артисти, за които морето беше до коляно. От тях излязоха много певци, които обикалят международните сцени“, спомня си настоящият директор на филхармонията.

През 1994 г. с Постановление 194 на МС се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“. Това става по предложение на Явор Димитров, тогава шеф на Националния център за музика и танци. С подписано споразумение от 1.02.1995 г. между общината и Плевенска филхармония се регламентират отношенията между филхармонията (изцяло на държавна издръжка) и специализираните артистични формации – хорова и балетна, финансирани от общината, за осъществяване на съвместна дейност за реализиране на музикално-сценични произведения на територията на община Плевен, страната и чужбина. Фактът среща бурна съпротива. Започват стачки, черни страници, вълнения. В един от случаите филхармонията стачкува по време на представлението на „Севилският бръснар“, с което се чества годишнина на Росини. На сцената излизат само диригентът и артистите. Музикалният съпровод е на едно пиано. С времето всичко замира. Оперни спектакли в Плевен има от време на време, и само гостуващи.

„Грандиозният“ проект на екскмета Найден Зеленогорски да „възроди“ операта успя само да разбуни духовете и да отклони немалко пари от едно перо на общинския бюджет в друго. При прословутата реформа в сценичните изкуства на правителството на ГЕРБ Плевенската филхармония (още с открита оперна сцена), трябваше да се превърне в симфониета. Договорът между общината с кмет Найден Зеленогорски и министерството на Вежди Рашидов за съвместно финансиране съзнателно или не пропуска тази подробност. И в крайна сметка от всичко изброено на Плевен му остава една филхармония на смесено финансиране и общински хор, който по чудо е запазен.

В концепцията на новия директор на филхармонията Любомир Дяковски обаче една от основните цели е връщане на стария статут с открита оперна сцена. „Тази година не чествахме 40 години от кончината на Маестро Бръмбаров, но през 2015-а ще честваме 110 г. от рождението му и 40 г. от създаването на Плевенска опера и то с оперен спектакъл“, категоричен е Дяковски. Първите разговори вече са проведени, макар и в неформална обстановка. А защо спектакълът да не бъде легендарният „Бохеми“ – 30 години по-късно?

(край на цитата)

Много интесерна статия, която от една страна връща спомените за Плевенската опера, а от друга страна дава информация за началото на вокалата кариера на Михаил Миланов.

Не знам точно в коя година той е заминал за ГДР, но през 1974 г. спечелва наградата на музикален конкурс в Италия. Ето цитат от източник на немски език:

1974 Gewinner des “Toti dal Monte Wettbewerb” in Treviso.

(край на цитата)

Ще се спра на биографията на Михаил Миланов, за когото няма Уикипедия-страница на български или други езици, така че ползвам източници главно на немски език, взети от оперните театри, главно този в Дюселдорф, където той е имал и има своите дългогодишни изяви. Нали прочетохме по-горе цитата от 2014 г.: „В 45-ия му сезон той участва в постановка на Дюселдорфския оперен театър, в която изпълнява ариите си на турски език“. Ако влезем в Гугъл с името му на кирилица, нищо няма да получим – нито един ред, нито една дума. Има личности от Русия с това име, но за певеца Михаил Миланов – нищо! Същата съдба като вчера за Михаил Михайлов – все едно че такива хора не са съществували. Колкото и да се чудя, това е истината!

Басът Михаил Миланов е роден на 2 декември 1943 г. в София. Той завършва Софийската музикална академия. След първите си изяви в Плевенската опера (няма да повтарям нещата от статията по-горе) заминава за ГДР и после за Западна Германия. Именно там получава и постоянни договори за изяви в оперните театри в Майнц, Бремен, Бон, Вупертал и в Оперния театър „Am Gärtnerplatzt“ в Мюнхен. Освен там той гостува на различни оперни сцени в Германия и в други държави. В репертоара му влизат големи басови роли в различни опери: Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Филип Втори в „Дон Карлос“, Рамфис в „Аида“, Закария в „Набуко“ от Верди, Магьосникът Челий в „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев, Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Даланд в „Летящият холандец“ и Крал Марке в „Тристан и Изолда“ от Вагнер.

Ето една конкретна справка от източник на немски език за участията му в определени оперни театри в Германия:

1977-1979 Stadttheater Mainz
1979-1980 Stadttheater Bremen
1980-1982 Oper Bonn
1982-1988 Opernhaus von Wuppertal
1988-2001 Theater am Gärtnerplatz in München
Gast an an der Deutschen Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg, an der Staatsoper Stuttgart, an den Theatern von Gelsenkirchen, Kiel und Dortmund
seit 2001 Deutsche Oper am Rhein: Priamus (Berlioz „Die Trojaner“), Stromminger (Catalani „La Wally“), „Moses und Aron“ (Schönberg)

(край на цитата)

Както се вижда по-горе, от сезона 2001/2002 Михаил Миланов е постоянен член на ансамбъла на „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф / Дуисбург, където играе в редица нови роли от репертоара на театъра, в последно време: Приам в „Троянците“ от Хектор Берлиоз, Щромингер в „La Wally“ от Алфредо Каталани, както и роля в „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг. През сезона 2014/2015 Миланов играе главна роля в една съвременна опера с премиера в Бремен на 28 ноември 2008 г. – „Gegen die Wand“ (Срещу стената), която е поставена по-късно и в Дюселдорф. Това е ролята на бащата Yunus Güner на турската девойка Сибел. Операта е по филма със същото заглавие, който има сюжет от живота на турска фамилия, която живее в Германия и девойката среща редица проблеми при желанието си да има приятел немец. Аз си спомням за този филм, който предизвика доста дискусии в началото на новия век с проблематиката си, но режисьорът Fatih Akın – с турски произход, но израснал и учил на Запад, получи големи одобрения и направи сетне редица хубави филми, с което получи достъп в кръга на изявените съвременни филмови режисьори. Съвременният немски композитор Лудгер Фолмер (Ludger Vollmer) получава от Fatih Akın през юли 2005 г. правата да напише музика за опера по този сюжет. За да звучи музиката в стила на турската музикална традиция, Лудгер Фолмер се свързва с турските композитори Sinan Celik и Özlem Özdil в Истанбул и изучавайки техния композиторски стил написва през следните години тази нова опера.

Премиерната постановка на операта „Против стената“ през 2008 г. в Бремен с режисьор Михаел Щурм е наградена през 2009 г. от фондация „KulturForum Europa“ с наградата „Europäischer Toleranzpreis“. През 2010 г. тази опера е показана при Първия оперен фестивал в Истанбул – една изява в рамките на европейския проект „Главен град на европейската култура“, в която година Истанбул е такъв град.

Продължавам с други оперни роли на Михаил Миланов – Симоне в операта „Джани Скики“ от Пучини, после като гост в Оперния театър в Хаген в ролята на Втория комендант в „Дон Жуан“ от Моцарт и в ролята на Бездомният в съвременната опера „Лола бяга“ от същия композитор Лудгер Фолмер, който е автор на преди малко дискутираната опера „Срещу стената“. По-долу в статията има кратки извадки от медии на немски език за изявите на Михаил Миланов в някои от тези опери.

Михаил Миланов има през последните години редица гостувания в Швейцария – в „Grand Théâtre de Genève“ в ролята на Полицейският комисар в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Магьосникът Челий в „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев и две роли в операта „Ричард Трети“ (по драмата на Шекспир) от Джорджо Батистели (Giorgio Battistelli) – съвременен италиански оперен композитор, роден през 1953 г. Ето малка справка за оперното творчество на Батистели след началото на новия век (цитат от източник на италиански език):

“Impressions d’Afrique”, (Prima assoluta Maggio Musicale Fiorentino, 2000)
Auf den Marmorklippen (Mannheim, 2002)
Opera sull’acqua (Teatro Comunale di Treia, 2002) testo di Erri De Luca con Sandro Lombardi per lo Sferisterio di Macerata
El otoño del patriarca (Brema, 2005)
Miracolo a Milano (Reggio Emilia, 2007), opera di teatro musicale contemporaneo commissionata per i 150 anni del Teatro Municipale di Reggio Emilia, liberamente tratta dal soggetto/romanzo Totò il buono di Cesare Zavattini e dal film Miracolo a Milano di Vittorio De Sica, da un’idea di Daniele Abbado (regia teatrale) e Giorgio Battistelli (musica).
Divorzio all’italiana (Nancy, 2008), opera commissionata dall’Opéra National de Lorraine, tratta dal film “Divorzio all’italiana” di Pietro Germi, andata in scena il 30 settembre 2008
Richard III (2004)
Coro di morti (2011)
CO₂ (Teatro alla Scala di Milano, 2015)
Il Medico dei Pazzi (Nancy, Opéra National de Lorraine, 2016)
Lot (Hannover, Staatsoper, 2017)

(край на цитата)

Както виждаме, впечатлителен списък на опери, някои от които са играни на сцени като Миланската Скала, на Фестивала във Флоренция, в оперни театри в Германия, Франция и другаде.

Ще цитирам един пълен списък на оперния репертоар на Михаил Миланов от източник на немски език:

REPERTOIRE / REPERTORY

Oper

Komponist	Oper	Rolle	Uraufführung
Albert	Tiefland	Tomasso
Beethoven	Fidelio	Rocco
Berg	Lulu	Schigolch
Bizet Les pêcheurs de perles Die Perlenfischer		Nurabad
Boito Mefistofele Mephisto		Mefistofele
Catalani La Wally Walburga (auch bekannt als “Die Geierwally”)		Stromminger
Donizetti Le convenienze ed inconvenienze teatrali ossìa Viva la Mamma Die Sitten und Unsitten des Theaters oder Es lebe die Mutter	Vincenzo Biscroma Vinzenz Biscroma
Fleischmann	Rothschilds Geige
Gomes Salvador Rosa Salvatore Rose	Duca d’Arcos Herzog von Arcos
Janácek Kát’a Kabanová Katja Kabanova		Dikoj
Kirchner	Erinys	Alter Mann
Lortzing	Zar und Zimmermann	Syndham
Massenet	Don Quichotte	Don Quichotte
Manon Il conte des Grieux Der Graf Rieux
Meyer	Kyberiade	Trull
Monteverdi Il ritorno d’Ulisse in patria Die Heimkehr des Odysseus		Poseidon
Mozart	Don Giovanni
Die Entführung aus dem Serail	Osmin
Die Zauberflöte	Sarastro
Mussorgski	Boris Godunow	Boris Godunow
Chowanschtschina	Iwan Chowansky
Dossifej
Nicolei	Di lustigen Weiber von Winsor	Falstaff
Offenbach Les contes d’Hoffmann Hoffmanns Erzählungen		Crespel
Lutter
Ponchielli	La Gioconda	Alvise
Prokofieff Ljubow k trjom apesinam Die Liebe zu den drei Orangen		König
Puccini La bohème Die Boheme		Colline
Gianni Schicchi	Betto di Signa
Simone
Manon Lescaut	2.Sergeant
Tosca	Cesare Angelotti
Raine	Die Elektrifizierung der Sowjetunion	Fahrkartenkontrolleur
Fardybassow
Petja
Schostakowitsch Igrok Die Spieler		Gawrjuschka
Strauss, R.	Salome	1.Nazarener
Tschaikowski Jewgenij Onegin Eugen Onegin		Fürst Gremin
Verdi Don Carlo Don Carlos		Philippo	Ernani Hernani
	Silva
Falstaff	Pistola	La forza del destino Die Macht des Schicksals
Padre Guardian Vater Guardian		Luisa Miller Luise Miller
Conte di Walter Graf von Walter
Macbeth Banco Banquo		Nabucco Nebukadnezar
Zaccaria Zacharias		Otello Othello
Lodovico Ludwig
Rigoletto	Monterone
Sparafucile
Simone Boccanegra Jacopo Fiesco Jakob Fiesco
Wagner	Götterdämmerung	Hagen von Tronje
Das Rheingold	Fafner
Siegfried	Fafner
Tristan und Isolde	König Marke
Die Walküre	Hunding

(край на цитата)

Схемата-таблица не се чете много ясно поради трудности при копирането, но се вижда какъв огромен и разнообразен репертоар притежава Михаил Миланов през целия си творчески път до сега. Това са роли от всички епохи и стилове, като се започне от Монтеверди, Бетовен, Бизе, Понкиели, Доницети, Верди, Пучини и се стигне до руската класика и съвременни композитори като Прокофиев, Шостакович, Албан Берг, както и почти непознати композитори като Райне, Кирхнер, Гомес, Флайшман и други.

В същия източник на немски език са дадени и музикални записи на Михаил Миланов, както и списък на оперните театри в Германия и другаде, където той е имал изяви:

AUFNAHMEN / RECORDINGS

LP — MC — CD

Catalani – La Wally – Stromminger

(CD PA 16.09.2006 m. T.Waldner, T.Plut, M.Simon, S.N.Harrison, S.Heidemann; Dir.: M.Tarbuk – Duisburg PO)

(CD PA 08.04.2009 m. M.Fadayomi, A.Krabbe, I.Vakula, K.Olsen, B.Statsenko, D.Djambazian; Dir.: A.Joël – Düsseldorf SO)

Gomes – Salvador Rosa – Duca d’Arcos

ENGAGEMENTS

Oper:

Berlin, Bonn, Bremen, Dortmund, Düsseldorf-Duisburg, Gelsenkirchen, Kiel, Leipzig, London, Mainz, München, Münster, Osnabrück, Stuttgart, Verona, Wuppertal

Konzert:

Wuppertal

(край на цитата)

Нека тук припомня, че през юли 2015 г. имах разговор с оперната певица Стефка Евстатиева, която живее в САЩ и е близка с Михаил Миланов, като я замолих за информация относно него, ако има такава. Тя ми отговори писмено, че в момента е в България и се е свързала с Миланов, който й казал рождената си дата и година – 2 декември 1943, както и плановете му в близко бъдеще. Цитирам част от писмото на Стефка и негови думи:

„Той има и ФБ, но изобщо не влиза там. Боре, изпращам ти част от писмото на Мишо до мен. Както виждаш, той е все още много активен: „Roden sam na 2.12.1943 – sledwashtijat saison e 47-mijat mi na szenata – pres Oktomvri 2015 sam v Geneve sas „Les Trojens“, Fev. i Mart 2016 sam w Düsseldorf sas “IL Trittico”, peja Simone w Schcchi. Mischo“.

(край на цитата)

Както е ясно от горните думи, Михаил Миланов стои почти 50 години на оперната сцена и това е забележителен факт, който трябва да се подчертае. Как да не сме впечатлени, след като за сезон 2017/2018 той участва като гост в ансамбъла на Оперния театър в Дюселдорф. Ето цитат от сайта на театъра:

Solisten / Gäste

Eduardo Aladrén, Bernhard Berchtold, Leonardo Ferrando, Daniel Frank, Lucio Gallo, Renato Girolami, Anooshah Golesorkhi, Franz Grundheber, Dogus Güney, Ashley Holland, Ioan Hotea, Matthias Klink, Martin Koch, Alexander Krasnov, Michael Kraus, Bjarni Thor Kristinsson, Nikoloz Lagvilava, Dmitry Lavrov, Juan José de León, Najmiddin Mavlyanov, MICHAIL MILANOV, Benedikt Nawarth, Simon Neal, Siyabulela Ntale, Giulio Pelligra, Lucian Petrean, Gustavo Porta, Marcelo Puente, Oleksandr Pushniak, (…)

(край на цитата)

Фактически това е 50-ият сезон в неговата оперна кариера. Можем само да го поздравим за това сценично дълголетие!

Във връзка с един майсторски клас по вокално изкуство в България през 2009 г. четем в Интернет следната информация (цитирам откъс):

Майсторският клас на Михаил Миланов и Сет Йора ще се проведе на 25 и 26 април 2009 в Музикален център “Борис Христов” и е предназначен за млади български оперни певци. Покана за участие ще получат одобрените след предварително прослушване на 23 април 2009, за което е необходимо да изпратите … Активното ви участие в този майсторски клас и талантът ви ще бъдат предпоставка за избирането ви в следващата наша продукция на барокова камерна опера, както и възможности за сценична изява в България и чужбина. Желаем ви успех!

Михаил Миланов – бас, е роден в София. Завършва Музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Сили Бръчкова и оперното студио на проф. Христо Бръмбаров. Майсторски класове при Кен Ниит в Мюнхен и Сара Корти в Милано. Лауреат на конкурса “Тоти дел Монте”, Тревизо, 1974 година. Сценичната си кариера започва в Лайпциг, следват Бремен, Бон, Вупертал, Мюнхен, Дюселдорф. Гастролира в над 25 немски оперни театри, а също така Италия, Арена ди Верона – “Бохеми” с Райна Кабаиванска, “Риголето” с Ренато Брусон, “Саломе” – гастроли на Баварската опера с диригент Ерих Лайнсдорф, Англия и САЩ. В репертоара си има над 200 оперни продукции на немски, руски, италиански и френски опери, камерни концерти и участие в оратории. Роли като Зарастро, Осмин от Моцарт; Филип, Фиеско, Захария, Прочида, Инквизитор, Банко и други от Верди; Борис, Досифей и Иван Ховански от Мусоргски; Мефистофел от Бойто; Даланд, Марке от „Пръстенът на Нибелунга”, Вагнер са само част от изключително богатия сценичен опит на певеца и актьора.

Михаил Миланов живее и работи в Дюселдорф, Германия.

(край на цитата)

Както писах в началото на статията, през декадата 1990-2000 следих доста подробно изявите на български певци на оперните сцени в Германия, Австрия и Швейцария и изградих подробна картотека, която сега ползвам при определени артисти, за които в медиите няма достатъчно сведения. Така беше и за Михаил Миланов, чието име не познавах да началото на 90-те години. Сега цитирам данни за Михаил Миланов от моята картотека, събирани през годините 1990-2000 (не са пълни, някои са и от по-късни периоди – чак до 2007 година):

Данни за участията му в ансамблите на даден оперен театър:

Държавен оперен театър „Am Gärtnerplatz“ в Мюнхен: 1993/1994

Оперен театър в Дюселдорф/Дуисбург: от 2001 до сега

Оперен и драматичен театър в Мюнстер: 1995/1996

Комише опер Берлин: 1997/1998

Оперен и драматичен театър в Оснабрюк: 1997 до 2002.

Цитирам данни за негови конкретни участия, взети от сп. „Opernwelt“ (OW) – например OW2/96, S.12 означава статия в книжка 2 от 1996 г. на страница 12, или от сп. „Deutsche Bühne (DB)“ (Немска сцена) – например DB4/97 означава статия в книжка 4 от 1997 г.:

OW1/93, S. 48: „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, Манхайм, на 30.10.1992 г.

OW10/93, S. 54: „Риголето“ от Верди, Спарафучиле, на Масерата-Фестивал в Италия, на 7.08.1993 г.

OW11/95, S. 66: „Триптих“ (Мантията, Сестра Анджелика, Джани Скики) от Пучини, Комише опер Берлин, на 22.11.1995. Следват други изяви на 12.12.1995, 19.02.1996, 14.04.1996, 16.03.1997 и 2.04.1997 г., дадени в други книжки на сп. „Opernwelt“.

DB5/96, S. 61: солова басова партия в камерна опера на британския композитор Sir Peter Maxwell Davies. Ето подробности на английски език: Sir Peter Maxwell Davies CH CBE (8 September 1934 – 14 March 2016) was an English composer and conductor. In 2004 he was made Master of the Queen’s Music. Данни за операта: „The Martyrdom of St Magnus” (1977; chamber opera). Изявата е в премиера на 29 май 1966 г. в Оперния театър в Мюнстер.

DB4/97, S. 61: „Любовта към трите портокала“ от Прокофиев, в ролята на Готвачката (бас с хрипкав глас), премиера на 30.03.1997 в Оперния театър в Оснабрюк.

DВ1/98, S. 59: „Алберт Херинг“ от Бенджамин Бритън, Мистър Бъд – полицейски началник, премиера на 31.01.1998 в Оперния театър в Оснабрюк.

DВ3/98, S. 63: „Цигулката на Ротшилд“ от Дмитри Шостакович, главната роля на Яков Иванов, премиера на 22.03.1998 в Оперния театър в Оснабрюк. Тази едноактна опера е сигурно непозната в България за широкия кръг оперни любители. Давам кратки информации на руски и английски езици: «Скрипка Ротшильда» — опера в одном действии ленинградского композитора Вениамина Флейшмана по одноимённому рассказу А. П. Чехова. После гибели Флейшмана в 1941 году на подступах к Ленинграду опера была дооркестрована Дмитрием Шостаковичем в 1944 году и впервые исполнена в 1960 году. Roles: Yakov Matveeyevich Ivanov (nicknamed Bronze), coffin-maker and violinist, – bass, Rothschild, flautist then violinist – tenor, Moisei Ilyich Shakhes, gravedigger – tenor, Marfa, Ivanov’s Wife, mezzo-soprano, Members of the orchestra (6 to 8 tenors and basses).

Участие на Михаил Миланов като солист в концерт на симфоничен оркестър с диригент Lutz de Veer в Оснабрюк на 1.01.1998 г. В програмата – оперни арии от Бородин, Мусоргски и Глинка.

OW11/98, S. 48: „Дон Кихот“ от Жул Масне, Дон Кихот, премиера на 25.09.1998 в Оперния театър в Оснабрюк (добра рецензия за него в статията), също в OW11/98, S. 68: Концерт на Михаил и Роза Миланови в Оснабрюк на 21.11.1998 г.

OW12/98, S. 36: „Денят на мира“ („Friedenstag“) – рядко играна опера от Рихард Щраус. Миланов играе в ролята на Пазача (Wachtmeister). Заедно с тази опера е представена и операта „Войниците“ („Die Soldaten“) от Бернд Алоис Цимерман (премиера през 1965 г. в Кьолн), в която Миланов играе в една от двете роли за бас. Изявата е в Оснабрюк на 24.10.1998 г.

OW3/2000, S. 49: „Евгений Онегин“ от Чайковски, Княз Гремин, премиера на 21.01.2000 в Оперния театър в Оснабрюк. Следващ спектакъл с негово участие на 30.01.2000.

OW5/2001, S. 72: „Фиделио“ от Бетовен, Дон Фернандо, в Оперния театър в Дюселдорф на 3.05.2001 г. Също на 9.02.2003 (OW2/2003, S. 60), на 18/21 и 27.03.2004 (OW3/2004, S. 60).

DВ1/2001, S. 62: „Ернани“ от Верди, Гомес де Силва, премиера на 28.01.2001 в Оперния театър в Оснабрюк.

OW8/2001, S. 46: „Ханс Закс“ от Алберт Лорцинг, Майстор Щефен, премиера на 2.06.2001 в Оперния театър в Оснабрюк. Следващ спектакъл с негово участие на 1.07.2001.

OW12/2001, S. 72: „Летящият холандец“ от Вагнер, Даланд, в Оперния театър в Оснабрюк на 8/10/16/19/22 и 30.12.2001 г. – замяна при някои изяви с колегата Ханс-Петер Кьониг.

OW2/2002, S. 64: „Тоска“ от Пучини, Аджелоти, премиера на 16.02.2002 в Оперния театър в Дуисбург. Следващи негови изяви: на 19.02.2002, 2.03.2002, 8.03.2002, 5.04.2002, 21.04.2002. В книжка OW4/2003, S. 60: в Дюселдорф на 15/18/20 и 26.04.2003, в Дуисбург на 30.04.2003, на 4 и 10.05.2003 (OW5/2003, S. 60).

OW3/2002, S. 68: „Парсифал“ от Вагнер, в Оперния театър в Дюселдорф, на 24 и 29.03.2002. Също в Дюселдорф на 30.03.2002 и на 7.04.2002 в „Турандот“ от Пучини.

OW4/2002, S. 68: „Риголето“ от Верди, Спарафучиле, в Оперния театър в Дюселдорф, на 16/19/22 и 27.04.2002.

OW5/2002, S. 68: „Турандот“ от Пучини, в Оперния театър в Дуисбург, на 2.05.2002.

OW2/2003, S. 49: „Любовта към трите портокала“ от Прокофиев, Магьосник Челий, премиера на 20.12.2002 в Оперния театър в Дюселдорф. В статията е отбелязано: „Ролите са разпределени отлично“.

OW3/2003, S. 58: „Манон“ от Жул Масне, в Оперния театър в Дюселдорф на 15/18/21/27 и 30.03.2003, в Оперния театър в Дуисбург на 2/5 и 7.03.2003. Също на 27.02.2003 в Оперния театър в Дуисбург (OW2/2003, S. 60).

OW4/2003, S. 55: Запис на операта „Ханс Закс“ от Алберт Лорцинг, Майстор Щефен, два компактдиска, фирма ARS’ FCD, издание 2001 година.

OW1/2004, S. 52: „Севилският бръснар“ от Росини, в Оперния театър в Дуисбург на 28 и 31.05.2003, на 4.01.2004 същата опера за деца (матине) (OW1/2004, S. 52).

OW3/2004, S. 60: „Отвличане от сарая“ от Моцарт, в Оперния театър в Дуисбург на 5/7/13 и 17.03.2004. Също: „Любовта към трите портокала“ от Прокофиев, премиера на 26.03.2004 в Оперния театър в Дуисбург. Следващи негови изяви: на 3.04.2004, също и на 2/4/6/10 и 17.04.2004 (OW4/2004, S. 60).

OW4/2004, S. 60: „Триптих“ (Мантията, Сестра Анджелика, Джани Скики) от Пучини, в Оперния театър в Дуисбург на 18 и 20.04.2004.

OW1/2007, S. 60: „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън, в Оперния театър в Дюселдорф на 2.01.2007. Също в „Долината“ от д’Албер, в Оперния театър в Дуисбург на 6/9 и 14.01.2007 и в операта „Ричард Трети“ (по драмата на Шекспир) от Джорджо Батистели (Giorgio Battistelli) – съвременен италиански оперен композитор: на 23/25/27 и 30.01.2007 също в Оперния театър в Дуисбург.

(край на цитатите)

Михаил Миланов е не само изявен певец, но и вокален педагог, чийто възпитаници имат значителна музикална кариера, като Матиас Холцапфел и други:

Matthias Holzapfel
–Drievko–

Geboren in Bad Kissingen, beginnt als Achtjähriger bei den Würzburger Domsingknaben, dann Knaben-Solist im Raimundtheater in Wien danach Wiener Sängerknabe, auch mit solistischen Aufgaben. Konzertreisen durch Nordamerika und Europa.

Studium am Richard-Strauss-Konservatorium in München: Komposition bei Fritz Froschhammer, Klavier bei Alla von Buch. Gleichzeitig Gesangsstudium (privat) bei Elaine Ortiz-Arandes, MICHAIL MILANOV und Kammersänger Richard Salter.

Beginn beruflicher Tätigkeiten als Sänger, Chorleiter, Klavier- und Gesangslehrer, auch Auftritte mit Chanson-Programmen. Zwei große Tourneen durch Deutschland und Österreich mit Brecht-Tochter Hanne Hiob. Fortbildung bei der Logopädin Malena Marchand.

(край на цитата)

Сега ще цитирам части от статии в български и чужди медии, в които става въпрос за Михаил Миланов по различни поводи:

Именитата оперна учителка, благоевградчанката Сили Бръчкова, чества 90-годишен юбилей с концерт в Руския клуб в столицата

БЕТИНА АПОСТОЛОВА, 2 август 2013 г.

Преподавателката по оперно пеене Сили Бръчкова навърши 90 години. Юбилеят на известната (…) На юбилея в чест на рожденичката бяха изпълнени най-ярките и силни арии от Моцарт, Мусоргски, Рахманинов, Пучини, Гершуин, Добри Христов и др. На сцената се изявиха известният български бас МИХАИЛ МИЛАНОВ, който е от първия клас на Сили Бръчкова и практикува 45 години в Германия, както и съпругата му Роза Гръчка-Миланова, която е родена в Благоевград (…)

(край на цитата)

30 юли 2013 г.

В РКИЦ в Софии состоялся концерт «Моцарт и другие»

30 июля в Российском культурно-информационном центре в Софии прошел концерт «Моцарт и другие», подготовленный Клубом друзей оперы. В концертной программе приняли участие солисты Болгарского фестивального хора под управлением художественного руководителя Румена Райчева. В исполнении Станиславы Марчевой, Милы Савовой, Мирчо Мирчева и Владимира Маринова прозвучали арии из опер Моцарта «Волшебная флейта», «Дон Жуан», «Женитьба Фигаро» и другие.Яркими исполнениями порадовали публику многолетние солисты Дюссельдорфской оперы – болгарский бас МИХАИЛ МИЛАНОВ и его супруга Роза Миланова (сопрано), которые приехали в Болгарию по случаю 90-летнего юбилея их преподавателя по оперному пению, доцента Национальной музыкальной академии им. Панчо Владигерова Василки Брычковой.

Также в программе прозвучали романсы в исполнении Калины Дихановой и Яна Лесневского. Специальным гостем вечера стала 13-летняя солистка Детского радиохора Валентина Бояджиева.

На концерте присутствовали любители классической музыки, друзья и коллеги исполнителей.

(край на цитата)

Hagen (März 2014)

Das Theater Hagen zeigt „Lola rennt“. Komponist Ludger Vollmer hat die Oper nach dem gleichnamigen Film von Tom Tykwer geschrieben. Das Bühnenbild punktet mit vielen tollen Effekten (…) Dabei entwickelt sich die Spannung weniger aus der Frage, ob Lola ihr Rennen schafft. Im Blickpunkt steht vielmehr, was ihr unterwegs passiert. Dass dies so gut funktioniert, liegt an dem hervorragenden Ensemble. Kristine Larissa Funkhauser ist in der Titelrolle eine Idealbesetzung, weil sie nicht nur gut singt, sondern mit vollem Körpereinsatz spielt und keine Angst vor ungewöhnlichen Tönen hat. Raymond Ayers zeigt den Manni als liebenswert-hilflosen Kleinkriminellen. Rolf A. Scheider kann als Wachmann unvermutet lyrische Akzente ins Spiel bringen. Maria Klier windet sich als Geliebte Jutta mit spitzen Koloraturschreien aus ihrem roten Slip. Und MICHAIL MILANOV hat als Obdachloser die einzige Arie, die er so berührend singt, dass die Zeit stillsteht. David Marlow dirigiert die Hagener Philharmoniker, die hinter der Bühne spielen und hörbaren Spaß an diesem modernen Stück haben (…)

(край на цитата)

Превод на абзаца, в който става въпрос за Михаил Миланов: „И Михаил Миланов в ролята на Бездомника има една единствена ария, която той така впечатлително пее, като че ли времето е престанало да тече“.

И още една рецензия за играта на Михаил Миланов в тази опера:

„Die Rolle des Obdachlosen, der die Tasche mit dem Geld findet, wurde vom bulgarischen Bass Michail Milanov sowohl schauspielerisch wie auch stimmlich hervorragend dargestellt. Eine das Publikum beeindruckende Leistung!“

Превод: Ролята на Бездомника, който намира портомонето с парите изпълнява българският бас Михаил Миланов, който я интерпретира отлично както в драматично, така и във вокално отношение. Едно представяне, което впечатлява публиката“.

(Februar 2013 Hagen – bei „Don Carlo“ von Verdi)

Die derzeit in Deutschland grassierende Erkältungswelle hinterlässt ihre Spuren auch in Hagen. So mussten in Verdis Oper „Don Carlo“ drei erkrankte Sänger kurzfristig ersetzt werden.

Den Theatermachern gelang es trotzdem. Dank guter Kontakte der Mitarbeiter des künstlerischen Betriebsbüros, in dem alle Abläufe koordiniert werden, sprangen der Magdeburger Kartal Karagedik als Posa, der Wuppertaler MICHAIL MILANOV als Großinquisitor und die Kölnerin Maike Raschke als Tebaldo für die erkrankten Kollegen des Hagener Ensembles ein, kannten aber natürlich die Inszenierung von Philipp Kochheim nicht. Deshalb verbrachten sie die Zeit nach ihrer Ankunft in Hagen damit, ihre Rollen mit Hilfe von Videoaufnahmen der Proben einzustudieren, Maike Raschke musste sich in der Theaterschneiderei sogar noch ein Kostüm anfertigen lassen. Der Aufwand lohnte sich. Beim Publikum kamen die „Aushilfs“-Sänger am Abend gut an, und die Gagen und Spesen, die sie erhielten, bescherten dem Haus immer noch weniger Kosten als eine Absage des Opernabends mit sich gebracht hätte (…) Kartal Karagedik als einspringender Posa beeindruckte mit in allen Lagen gut klingendem Bariton von feiner Belkanto-Faktur. MICHAIL MILANOVS wuchtiger Bassbariton ersetzte effektvoll den Großinquisitor des Hauses. Maike Raschke erfeute als eingesprungener Tebaldo mit sicherem Sopran. Viel Applaus bekam (…)

(край на цитата)

Hans Sachs ist eine Komische Oper in drei Akten von Albert Lortzing . Das Libretto schrieb er selbst zusammen mit Philipp Reger und Philipp Jakob Düringer. Als Vorlage diente ihnen das gleichnamige Schauspiel von Johann Ludwig Deinhardstein. Uraufführung war am 23. Juni 1840 in Leipzig. Eine erweiterte Fassung ging am 25. Mai 1845 in Mannheim über die Bühne.

Gesamtaufnahme (2001) bei Ars mit Ulrich Wand, Kate Radmilovic, Marlene Mild, Mark Hamman, Hans-Hermann Ehrich, MICHAIL MILANOV, Gerard Quinn, dem Chor der Städtischen Bühnen Osnabrück und dem Osnabrücker Symphonieorchester unter der Leitung von Till Drömann.

(край на цитата)

Deutsche Oper am Rhein, Mittwoch, 22. März 2006, 19.30 Uhr Premiere Opernhaus Düsseldorf

Ambroise Thomas (1811-1896) Hamlet

Musikalische Leitung Alexander Joel, Inszenierung und Bühne Michael Leinert

Kostüme Marie Theres Cramer, Licht Volker Weinhart, Chor Christoph Kurig

Hamlet Tassis Christoyannis Ophélie Marlis Petersen

Claudius John Wegner Gertrude Jeanne Piland

Laerte Andrej Dunaev Marcellus Torsten Hofmann

Horatio Günes Gürle Polonius Bruno Balmelli

Totengräber Daniel Djambazian, Alexandru lonitza,

Der Schatten des verstorbenen Königs MICHAIL MILANOV

(край на цитата)

Нека завърша с цитираните изяви на Михаил Миланов с последната му изява през 2017 г. в ролята на Симоне в операта „Джани Скики“ от Пучини:

Giacomo Puccini : Gianni Schicchi 5, 8 Oct 2017; 8 Nov 2017 In Italian, and surtitled in German Duisburg, Theater Duisburg Deutsche Oper am Rhein Conductor Axel Kober Director Dietrich Hilsdorf Design Johannes Leiacker Dramaturge Sven Maier ~ Gianni Schicchi Boris Statsenko Lauretta Luiza Fatyol Zita Marta Marquez Rinuccio Jussi Myllys / Ovidiu Purcel Gherardo Johannes Preissinger Nella Lisa Griffith Betto di Signa Torben Jürgens Simone MICHAIL MILANOV Marco Andrew Finden Ciesca Sarah Ferede Spinelloccio David Jerusalem Nicolao Daniel Djambazian Pinellino Dogus Güney / Beniamin Pop Guccio Volker Philippi Gherardino Magnus Enckelmann

(край на цитата и на статията от 2018 г.)

Както писах в началото, преди няколко дни в края на този месец ноември 2023 г. Михаил Миланов ми изпрати важни допълнения и бележки към кариерата си, които ще цитирам по-долу:

„Уважаеми г-н Контохов,

Надявам се да ви намеря в добро здраве и настроение … Не знам как стана и кога мина това време, ето аз ставам на 80 години на 2 декември 2023 г.

За Мария Калас и Елена Филипова (родени също на 2 декември) сигурно ще напишете по нещо. Ако искате да споменете и мен, ще ви изпратя по „Месинджър“ някоя и друга снимка и няколко линка с мои изпълнения, сложени в „Ю Тюб“ от един мой ученик преди десетина години. Разбира се, че имам и други записи. Бих ви препоръчал Колин от „Бохеми“ в Бон или Верона, както и “Maria durch ein Dornwald ging” (Мария върви през една бодлива гора) – наближава Коледа. Аранжимента е направен специално за нас.

Ето някои от моите изяви: На „Арена ди Верона“ през 1982 г. се играха: „Макбет“ от Верди с Гена Димитрова и Ренато Брузон, „Отело“ от Верди с Владимир Атлантов и Стефка Евстатиева, „Бохеми“ от Пучини с Райна Кабаиванска (Мими) и Михаил Миланов (Колин). Бях диспониран и за Рамфис в „Аида“ и Банко в „Макбет“ от Верди.

Мисля, че знаете доста за мен, наистина съм пял много – на 8 езика. Само ролите ми в опери от Верди са 20 (моя бележка – Б.К.: по-долу ще дам отделен списък на ролите в опери от Верди и езиците, на които Михаил Миланов е пял).

За всички тия статистики започнах да се интересувам след вашата статия за мен от преди 5 години – през 2018 г.

Бях общо 49 сезона на сцена, последно през сезона 2017-2018, когато имах серия от изяви в „Хофманови разкази“ от Офенбах на сцената на Оперния театър в Дюселдорф. И това беше. Сега от време на време участвам в някой и друг концерт. Така че продължавам да пея всеки ден!?! Като хоби имам рисуването – притежавам ателие от 70 кв.м.

С удоволствие бих ви посетил във Франкфурт, за да се запознаем и побъбрим. С най-добри пожелания:

Ваш: Михаил Миланов“

….

PS.

Ето списък на 20-те Вердиеви роли:

„Сицилиански вечерни“ Procida (на немски)

„Луиза Милер“ Graf Walter (на немски)

„Ернани“ Silva (на немски)

„Набуко“ Zacharias (на италиански и немски)

„Силата на съдбата“ Calatrava (на италиански)

Guardiano (на италиански и немски)

„Макбет“ Banco (на италиански и немски)

„Трубадур“ Ferrando (на италиански и немски)

„Травиата“ Dottore (на италиански)

„Риголето“ Sparafucil (на италиански)

Monterone (на италиански)

„Бал с маски“ Samuel (на италиански и немски)

Tom (на немски)

„Дон Карлос“ Philipp (на италиански и немски)

Inquisitor (на италиански и френски)

„Симон Боканегра“ Fiesco (на италиански и немски)

„Отело“ Lodovico (на италиански и немски)

Montano (на немски)

„Аида“ Ramphis (на немски)

„Фалстаф“ Pistola (на немски)

……….

Пял съм на следните 8 езици:

Италиански

Немски

Френски

Руски

Чехски

Английски G. Battistellis – “Richard III”

Tурски Ludger Volker – “Gegen die Wand” (опера „Срещу стената“)

Български П.Хаджиев – “Лято 893“ и Маестро Г. Атанасов – „Гергана“

П. Хаджиев – „Mайстори” със Спас Венков в Ерфурт (на немски)

(край на цитата)

Нека поздравим днес на 2 декември 2023 г. баса Михаил Миланов с навършване на кръглите 80 години и да му пожелаем добро здраве и нови музикални успехи, както и успехи в рисуването.

За много години, драги Михаил!

………….

Изпълнение на Михаил Миланов: