Вчера беше рождения ден на певицата Милкана Николова
Драги приятели на оперната музика, вчера на 23 октомври 2019 г. навърши 81 години една голяма българска оперна певица, която е почти непозната за младите любители на оперното изкуство по простата причина, че тя е имала върховете на своето изкуство през 70-те и 80-те години на миналия век, и то предимно в чужбина. Това е сопранът Милкана Николова, която тържествено празнува през 2018 г. своя 80-ти рожден ден не във Виена, където живее постоянно от дълги години, а в родната България.
Мнозина от моите ФБ-читатели и приятели забелязаха през 2018 г. в профила ми едно съобщение на д-р Ема Жунич от Стара Загора, в което тя отбеляза рождения ден на Милкана Николова, както и факта, че преди няколко дни тогава там е било проведено специално тържество по този случай, на което е присъствала самата юбилярка, заедно с много гости и артисти, някои от които са били колеги на Милкана Николова в годините, когато тя е била член на ансамбъла на Старозагорската опера. Бяха приложени и редица снимки, направени в този ден.
Аз видях това съобщение, знаех за тази певица, понеже преди години бях попадал на различни материали за нея, специално сведения за изявите й във Виенската държавна опера, където тя е имала изяви в годините 1972-1978, но не знаех рождената й дата и по тази причина до 2018 г. не бях писал статия за нея тук във ФБ.
Свързах се с д-р Ема Жунич и тя ми изпрати някои конкретни данни от дейността на Милкана Николова в Стара Загора – подробно описание на нейните изяви там, заедно с данни за колеги при отделните спектакли, места на посещение и други подробности. Вече и друг път съм писал, Старозагорската опера има подготвен и изработен от г-жа Жунич подробен архив – предмет на нейната докторска дисертация, чрез който винаги е възможно да се направят справки за даден артист от миналото, когато се наложи това. Така беше и с Милкана Николова. За да не бъда голословен, веднага ще цитирам данни от архива на театъра, които получих тогава:
Милкана Николова в Старозагорска опера
12 април 1961 г. | Спечелен конкурс в Старозагорска опера | |
23 авг.1961 | Назначена като солист IV категория | |
7 ян. 1962 | Мюзета, „Бохеми” | Дебют, подготвен сценично от пом.-режисьора Калин Гочев |
18 февр.1962 | Мюзета, „Бохеми” | |
11 март 1962 | Джемма, „Стършел” | Подготвена сценично от Георги Петров и Никола Драганов |
29 апр. 1962 | Манон Леско | Втора премиера |
27 май 1962 | Манон Леско | |
2 юни 1962 | Манон Леско | |
9 юни 1962 | Манон Леско | |
17 юни 1962 | Джемма, „Стършел” | Показен спектакъл за Третия национален преглед |
1 юли 1962 | Джемма, „Стършел” | София, Трети национален преглед на оперните театри. |
7 юли 1962 | Манон Леско | София, Трети национален преглед на оперните театри; спектакълът се излъчва от Радио София. |
15 септ. 1962 | Манон Леско | Откриване на сезона |
23 септ. 1962 | Манон Леско | |
29 септ. 1962 | Манон Леско | |
4 ноем. 1962 | Манон Леско | |
21 ноем. 1962 | Мими, „Бохеми” | |
24 ноем. 1962 | Мими, „Бохеми” | |
28 ноем. 1962 | Оперно-симфоничен концерт | В Габрово, дневен |
28 ноем. 1962 | Оперно-симфоничен концерт | |
8 дек. 1962 | Манон Леско | |
16 дек. 1962 | Мими, „Бохеми” | |
19 ян.1963 | Чо-чо сан | ПРЕМИЕРА |
24 ян. 1963 | Чо-чо сан | |
2 февр. 1963 | Чо-чо сан | |
7 февр. 1963 | Чо-чо сан | |
17 февр. 1963 | Мими, „Бохеми” | |
21 февр. 1963 | Мими, „Бохеми” | С Йон Писо (Букурещ) в ролята на Рудолф |
26 февр. 1963 | Чо-чо сан | |
19 март 1963 | Оперно-симфоничен концерт | |
30 март 1963 | Чо-чо сан | |
5 апр. 1963 | Чо-чо сан | В Казанлък |
13 апр. 1963 | Чо-чо сан | спектакълът се предава по Радио Стара Загора |
10 май 1963 | Чо-чо сан | С гост-диригент Ромео Райчев |
19 септ. 1963 | Чо-чо сан | |
25 септ. 1963 | Чо-чо сан | В Ямбол |
29 септ. 1963 | Чо-чо сан | Николай Здравков, Русенска опера, като Пинкертон |
3 ноем. 1963 | Чо-чо сан | |
30 ноем. 1963 | Чо-чо сан | |
31 ян. 1964 | Чо-чо сан | Дневен спектакъл в присъствие на представители от Министерството и ЦС на профсъюзите |
12 март 1964 | Чо-чо сан | |
От м. април 1964 Милкана НИКОЛОВА е солист на Софийска опера | ||
6 окт.1964 | Чо-чо сан | В Кърджали |
15 окт. 1964 | Чо-чо сан | |
24 ян. 1965 | Чо-чо сан | С Тодор Тодоров от Софийска опера като Пинкертон |
7 март 1965 | Чо-чо сан | |
18 февр. 1967 | Тоска | С Николай Здравков – Каварадоси |
29 апр. 1967 | Тоска | С Николай Здравков – Каварадоси |
21 март 1968 | Чо-чо сан | |
25 юни 1968 | Чо-чо сан | Васил Станишев за първи път е Чичо Бонзо |
18 септ. 1969 | Тоска | С Димитър Дамянов – Каварадоси, и Димитър Димитров – Скарпия, вс. от СНО |
14 окт. 1969 | Чо-чо сан | С Петър Петров от Софийска опера като Шарплес |
19 ноем. 1970 | Чо-чо сан | Петър Янъков за пръв път като Бонзо |
11 апр. 1972 | Чо-чо сан | |
Милкана НИКОЛОВА, солист на Виенска опера, гостува на старозагорци | ||
6 апр. 1974 | Тоска | |
28 юни 1975 | Аида | |
1 юли 1976 | Мими, „Бохеми” | |
30 юни 1977 | Чо-чо сан | |
12 апр. 1979 | Мими, „Бохеми” | Емил Герман, Румъния, като Рудолф |
Забележка: информацията за участията е само въз основа записите в режисьорските дневници на Старозагорска опера.
(край на цитата)
Както виждаме, от 1961 до 1964 г. Милкана Николова е солистка в Старозагорската опера, приета след конкурс, играе в различни роли в оперите „Бохеми“, „Манон Леско“, „Стършел“ и „Мадам Бътерфлай“, после от 1964 г. преминава към Софийската опера, но продължава да гостува в Стара Загора до 1972 г., като играе и в операта „Тоска“. Идват нейните ангажименти във Виена, но и след това тя има изяви в Стара Загора чак до 1979 г.
Направи ми впечатление, че на 28 ноември 1962 г. тя е участвала в Оперно-симфоничен концерт в Габрово, за което не можах да си спомня. По това време аз бях там, само преди 4 месеца се беше родил синът ни и поради големите ангажименти и напрегнатата атмосфера и като учител сигурно не съм бил на концерта, а може и да съм забравил за него през изминалите години. По-късно научих за големите успехи на Милкана Николова във Виена и другаде.
Независимо от всичко, след импулса през 2018 г. чрез д-р Ема Жунич аз реших да отбележа юбилея на Милкана Николова чрез отделна моя статия, която поместих тогава.
Нека на първо място отбележа съобщението в моя профил през 2018 г.:
Сайт на Старозагорска опера
На 19 октомври 2018 г. (петък) от 16,30 ч. в бар „Опера“ в сградата на Операта се организира среща с Милкана Николова, изявен солист на Старозагорска опера 3 сезона (1961-1964 г.). За това време тя прави 4 блестящи образа в оперни спектакли – Мюзета и Мими в „Бохеми“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и Джемма от „Стършел“. След 1964 г. Милкана Николова е солист на Софийска опера и балет, след което става солист на Щастсопера – Виена. Гостува в Стара Загора многократно в главните роли в спектакли на „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“.
През следващата седмица Милкана Николова ще навърши 80 лета. Тя е за кратко в Родината си и бе изключително любезна да се отзове на поканата да гостува на Държавна опера Стара Загора.
Сред изявените български певци, получили международно призвание, има няколко без музикално образование, което прави успеха им още по-невероятен. Сред тези имена е сопраното Милкана Николова (родена в София). В края на 60-те години на ХХ в., спечелила Първа награда на престижния конкурс “Верди” в Бусето, Николова получава покани от най-прочутите оперни театри, сред които и Ла Скала. По-късно, през 1972 г. певицата става редовен член на Щатсопер Виена. След напускане на оперната сцена, българката започва преподавателска дейност, а нейни ученици пеят в театри в Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Белгия.
(Из 1000 причини да се гордеем, че сме българи).
(край на цитата)
Заедно с горното съобщение са публикувани и над 90 снимки – много разнообразни – от това тържество. Мога само да похваля инициативата на Оперния театър, който по такъв хубав начин се сеща да припомни дейността на юбилярката в Стара Загора.
Не трябва да забравяме, че също вечерта на 23 октомври 2018 г. Радио София – програма „Христо Ботев“ излъчи голямо предаване, посветено на този 80-годишен юбилей. Аз слушах част от предаването чрез Интернет и останах доволен – голямо интервю с Милкана Николова, прекъсвано със нейни записи от миналото, останали в Златния фонд на Радиото. Все още до сега през 2019 г. няма статия по този случай в Интернет.
За сметка на това на 23 октомври 2018 г. в Интернет беше публикувана хубава статия заедно със снимки във връзка с празника в Стара Загора, за което стана въпрос още в началото на статията. Ето текста:
Портал „Долап.бг“
Честит рожден ден, на Милкана Николова – с любов!
Снежана Маринова
Днес, 23 октомври красив рожден ден отбелязва Милкана Николова – оперна певица, сопран, свързана и със Старозагорската опера. От години живее във Виена, но началото на творческия й път е на нашата сцена – през 1962 г., в „Бохеми” от Пучини, ролята на Мюзета.
На 19 октомври 2018 г., петък, в операта в Стара Загора се състоя сърдечна, емоционална, вълнуваща среща на почитатели и приятели с Милкана Николова. Отдавна не е идвала в Стара Загора и за нея беше особено преживяване да общува със старозагорци. Сподели спомени от годините в Стара Загора, от периода на специализация в Италия, от работата във Виенската опера. Много често разказът беше прекъсван от сълзи и приятно вълнение.
Милкана Николова е родена в Русе, в семейство което е изкушено от музиката. Четири семестъра учи математика в София, но любовта към музиката и пеенето надделява. Пръв неин педагог е Катя Спиридонова, певица, която е пяла и на нашата оперна сцена. В Старозагорската опера Милкана Николова пее още в ролята на Мими, Мадам Бътерфлай и Манон Леско. После е поканена в Софийска опера. После специализира в Милано, при проф. Алберто Сорезина и печели първа награда на конкурса „Вердиеви гласове”. В книгата си Невена Коралова – музиковед и дългогодишна приятелка на Николова цитира списание „Еуропео” от 1965 г.: Наградата получи една млада певица с красив глас, отлична школа и с богата и деликатна чувствителност. Казва се Милкана Николова и идва от България, страната на Христов и Гяуров. Там ли е сега „Калифорнията” на гласовете?
Милкана Николова разказа за работата си във Виенската опера с известни диригенти и режисьори, за ролите, които е изиграла, за срещите с интересни хора.
Благодарност за срещата към Ема Жунич, Нино Луканов и Невена Коралова.
А на Милкана Николова – пожелания на многая лета. Да съхрани дълго бодрия, младежки дух и очарованието в общуването!
(край на цитата)
Преди да се върна на моите източници за информация, които имам за Милкана Николова, нека кажа какво още ми изпрати д-р Ема Жунич за нея: Първо: един голям списък от всички публикации в медиите по това време, където става дума за нейните изяви, главно рецензии в дневния печат. Аз няма да ги предавам, статията ще стане извънредно дълга. Второ: списъкът на нейните участия в Стара Загора (вече го поместих). Трето: едно обръщение на ръководството на Оперния театър до юбилярката, което цитирам по-долу:
Уважаема г-жо НИКОЛОВА
За нас е изключителна чест и удоволствие да ви посрещнем тук, в операта на Стара Загора, където започват първите Ви стъпки на професионална сцена.
Вероятно с трепет си спомняте онзи 12 април 1961 г., когато целият свят се вълнува от първия полет на човек в космоса, а Вие печелите конкурса на Старозагорска опера и слагате началото на творческия си полет. И днес, прелиствайки тогавашните вестници и документи, не можем да не се впечатлим от устремния възход на артистичната Ви кариера – само няколко месеца са Ви били достатъчни, за да пресъздадете образите на три различни героини (Мюзета, Джемма и Манон Леско), да премерите ръст с по-опитните; ръководството да предпочете Вашата интерпретация за защитаване името и престижа на трупата на Третия национален преглед на оперните театри в София. И то – само след осем спектакъла! Показателен е и фактът, че претворените от Вас образи се налагат и Вие се превъплътявате в тях докато се играят постановките. Вашата Мими удивява не само колегите Ви, но и добре познатия на старозагорци румънски тенор Йон Писо, който открито предрича голямата Ви оперна кариера. „Мадам Бътерфлай” е със специално, особено място в цялата история на Старозагорска опера и Вашата единствена премиера тук, но колегите и почитателите Ви се радват на Вашата Чо-чо сан, както и че не сте ги забравили – въпреки световната слава – и през следващото десетилетие. Живите превъплъщения като Мими, Тоска и Аида в този период са празници за старозагорци.
Не се съмняваме, че през целия си творчески и житейски път сте носили в сърцето си частица от вдъхновението и куража, борбеността и етиката на колегите ни от онези години. Днешното Ви посещение вероятно дължим най-вече на уважението и почитта Ви към тях, на добрите спомени с тях и за тях, на наученото и постигнатото заедно с тях, открило нови простори пред мечтите и стремленията Ви.
Днес, в навечерието на Вашия юбилей, Ви пожелаваме здраве, много здраве, сили и енергия, нови срещи с по-младите ни колеги, за да поддържаме жива искрата на творческото вдъхновение в оперното изкуство!
Директор на Държавна опера – Стара Загора
Стара Загора
19 октомври 2018 г.
(край на цитата)
Един чудесен жест към г-жа Николова !
До края на статията ми ще дам мои информации, които съм събирал през годините. Както е известно, през 1972 г. Милкана Николова постъпва във Виенската държавна опера, където играе в редица главни и второстепенни роли – до 1978 г. Първата й изява е на 16 октомври 1972 г. в операта „Йенуфа“ от Леош Яначек, последната – на 13 декември 1978 г. във „Валкюри“ от Вагнер, в коята опера е играла общо 15 пъти в ролята на Валтрауте. Общият брой на всички изяви е 191 – в 18 опери, в някои в две различни роли – в „Риголето“ и „Йенуфа“.
Цитирам подробен списък на всички изяви на Милкана Николова във Виенската държавна опера (извадка от архива на театъра):
Vorstellungen mit Milkana Nikolova
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Arabella | Eine Kartenaufschlägerin | 25.10.1976–23.09.1978 | 10 mal | |
Cavalleria rusticana | Santuzza | 12.03.1970–21.04.1970 | 3 mal | |
Der Besuch der alten Dame | Seine Tochter | 18.06.1973–09.10.1978 | 7 mal | |
Der junge Lord | Ein Kammermädchen | 09.06.1978–28.11.1978 | 5 mal | |
Die Frau ohne Schatten | Solostimmen | 16.01.1977–06.06.1978 | 9 mal | |
Die Frau ohne Schatten | Stimmen der Ungeborenen | 16.01.1977–06.06.1978 | 9 mal | |
Die Trojaner (Les Troyens) | Hecuba | 17.10.1976–21.03.1977 | 7 mal | |
Die Walküre | Waltraute | 18.01.1975–13.12.1978 | 15 mal | |
Elektra | Fünf Mägde | 06.06.1975–02.01.1978 | 13 mal | |
Il trovatore | Inès | 16.02.1973–09.10.1976 | 11 mal | |
Jenůfa | Tante | 16.10.1972–05.03.1974 | 6 mal | |
Jenůfa | Barena | 21.06.1978–01.12.1978 | 5 mal | |
La traviata | Flora Bervoix | 28.11.1972–05.06.1978 | 30 mal | |
Luisa Miller | Laura | 23.01.1974–11.06.1976 | 16 mal | |
Madama Butterfly | Cio-Cio-San | 15.02.1966 | 1 mal | |
Manon | Javotte | 03.02.1974–28.04.1975 | 4 mal | |
Moses und Aron | Ein junges Mädchen | 20.05.1973–22.11.1976 | 14 mal | |
Parsifal | 3. Blumenmädchen/1. Gruppe | 01.11.1975–11.04.1977 | 4 mal | |
Rigoletto | Ein Page der Herzogin | 29.12.1975–05.02.1976 | 2 mal | |
Rigoletto | Die Gräfin Ceprano | 27.09.1972–13.03.1978 | 20 mal |
© Wiener Staatsoper
(край на цитата)
Впечатлителен списък ! … За да видим с какви партньори Милкана Николова е имала съвместни изяви, ще цитирам някои от ансамблите (в хронологичен ред):
Rigoletto
Besetzung | 27.09.1972
Dirigent | Heinz Wallberg |
---|---|
Inszenierung | Ernst Poettgen |
Bühnenbilder und Kostüme | Nicola Benois |
Choreographie | Dimitrije Parlic |
Der Herzog von Mantua | Giacomo Aragall |
Rigoletto | Cornell MacNeil |
Gilda | Lucia Popp |
Graf von Monterone | Reid Bunger |
Graf von Ceprano | Ljubomir Pantscheff |
Die Gräfin Ceprano | MILKANA NIKOLOVA |
Marullo | Siegfried Rudolf Frese |
Borsa | Mario Guggia |
Sparafucile | Tugomir Franc |
Maddalena | Biserka Cvejic |
Giovanna | Dagmar Hermann |
…….
Il trovatore
Besetzung | 16.02.1973
Dirigent | Reynald Giovaninetti |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Herbert von Karajan |
Bühnenbilder | Teo Otto |
Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
Graf von Luna | Juri Mazurok |
Leonora | Gwyneth Jones |
Azucena | Viorica Cortez |
Manrico | Robert Ilosfalvy |
Ferrando | Tugomir Franc |
Inès | MILKANA NIKOLOVA |
Ruiz | Siegfried Rudolf Frese |
Un vecchio zingaro | Karl Caslavsky |
Un messo | Mario Guggia |
……
Luisa Miller
PREMIERE
Erstaufführung an der Wiener Staatsoper
23.01.1974
Dirigent | Alberto Erede |
---|---|
Inszenierung | Paul-Emile Deiber |
Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
Kostüme | Leo Bei |
Graf von Walter | Bonaldo Giaiotti |
Rudolfo | Franco Bonisolli |
Frederica | Christa Ludwig |
Wurm | Malcolm Smith |
Miller | Giuseppe Taddei |
Luisa | Lilian Sukis |
Laura | MILKANA NIKOLOVA |
Ein Bauer | Horst Nitsche |
……….
Die Walküre
Besetzung | 18.01.1975
Dirigent | Horst Stein |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Herbert von Karajan |
Bühnenbild und Kostüme | Emil Preetorius |
Siegmund | James King |
Hunding | Karl Ridderbusch |
Wotan | Thomas Stewart |
Sieglinde | Leonie Rysanek |
Brünnhilde | Ingrid Bjoner |
Fricka | Christa Ludwig |
Helmwige | Lotte Rysanek |
Gerhilde | Gerda Scheyrer |
Ortlinde | Olivera Miljakovic |
Waltraute | MILKANA NIKOLOVA |
Siegrune | Elisabeth Sobota |
Roßweiße | Margarita Lilowa |
Grimgerde | Axelle Gall |
Schwertleite | Unni Rugtvedt |
(край на цитатите)
В някои от спектаклите участват певци със световна слава през епохата, като Джакомо Арагал, Корнел МакНийл, Лучия Поп, Бисерка Цвейч („Риголето“, даже в тези спектакли освен Милкана Николова играе и друг българин – Любомир Панчев. Двамата са съпрузите графиня и граф Черпано); Юри Мазурок и Гуинет Джоунс („Трубадур“); Франко Бонисоли, Криста Лудвиг и Джузепе Тадеи („Луиза Милер“, при това премиера на тази опера на Верди във Виена!); Джеймс Кинг, Карл Ридербуш, Томас Стюарт, Леони Рюзанек, Криста Лудвиг („Валкюри“, тук участва и Маргарита Лилова). При две от оперите фигурира името на Херберт фон Караян като автор на първоначалните режисьорски концепции …
Милкана Николова е участвала и в редица записи на опери, изнасяни във Виенската държавна опера. Цитирам такъв пример за операта „Луиза Милер“:
Medientyp: | Musik |
---|---|
Dokumenttyp: | Tonaufnahme |
Alle Autoren: | Giuseppe Verdi; Norbert Balatsch; Franco Bonisolli; Salvatore Cammarano; Alberto Erede; Bonaldo Giaiotti; Christa Ludwig (Sängerin); MILKANA NIKOLOVA; Horst Nitsche; Malcolm Smith; Lilian Sukis; Giuseppe Taddei; Wiener Staatsoper. Chor.; Wiener Staatsoper. Orchester. Weitere Informationen zu: Giuseppe Verdi Norbert Balatsch Franco Bonisolli Salvatore Cammarano Alberto Erede Bonaldo Giaiotti Christa Ludwig (Sängerin) MILKANA NIKOLOVA Horst Nitsche Malcolm Smith Lilian Sukis Giuseppe Taddei |
OCLC-Nummer: | 634039359 |
Anmerkungen: | Interpr.: Bonaldo Giaotti (Il conte di Walter). Franco Bonisolli (Rodolfo). Christa Ludwig (Federica). Malcolm Smith (Wurm). Giuseppe Taddei (Miller). Lilian Sukis (Luisa). MILKANA NIKOLOVA (Laura). Horst Nitsche (Un contadino). Chor und Orchester der Wiener Staatsoper. Norbert Balatsch (Choreinstud.). Alberto Erede (Dir.). – Aufn.: Wien, Staatsoper 23. Januar 1974. – Ital. gesungen. |
Beschreibung: | 2 CDs : ADD ; 12 cm. & Beih. (11 S.) |
Verfasserangabe (край на цитата) | : Giuseppe Verdi. Libretto: Salvatore Cammarano. |
До края на статията ще дам информаиции или части от тях, засягащи дейността на Милкана Николова както в България, така и в чужбина. За кариерата й в България няма сведения в медиите, освен някои данни за дейността й на вокален педагог, и една информация от 2009 г. за нейна книга, издадена тогава в България. Цитирам:
Музикален център „Борис Христов“
София, ул. „Цар Самуил“ № 43
3 февруари 2009 г., вторник, 17.00 часа
„ЗА ДА ОСТАНЕ”
Премиера на книгата на МИЛКАНА НИКОЛОВА, Издателска къща „Коралов”
Представя ПРОФ. ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
С участието на млади оперни певци
Вход свободен
Оперната певица Милкана Николова осъществи една своя отдавнашна мечта – да издаде книга с кратки биографии и спомени за някои свои колеги, с които се е срещнала и работила през десетте си сезона като солистка на Софийската опера. “За да остане” – това е заглавието, в което се съдържа и идеята на Милкана Николова: да възкреси имената на хора, които не са с ореола на звездите, но със своя талант и труд десетилетия наред са били необходимата и много важна основа за съществуванието и успехите на оперния ни театър.
В книгата присъстват имената на 13 певци – тенори, баритони и баси: Борис Богданов, Тодор Тодоров, Йордан Знаменов, Петър Петров, Георги Генов, Костадин Шекерлийски, Д. Димитров, Георги Томов, Алексей Милковски, Борис Игнатов, Никола Христов, Боян Кацарски, Павел Манолов. Защо само мъже? Отговорът прочитаме в началото на този скромен труд: “Знам, че има още много превъзходни артисти – и жени и мъже, които заслужават внимание. Запазила съм прекрасни спомени за тях. Но тази малка книга няма претенциите да разкаже историята на Софийската опера. Бих искала да предизвикам други хора – критици или музиковеди да направят това“.
Милкана Николова е оперна певица, ученичка на Катя Спиридонова. През 1962 г. дебютира в Старозагорската опера в ролята на Мюзета от “Бохеми” на Пучини. За кратък период подготвя още три пучиниеви партии – Мими, Мадам Бътерфлай и Манон Леско. В 1963 г. е поканена в София за ролята на Ана от “Антигона 43” на Любомир Пипков. През 1965 година специализира в Италия. Още в началото на обучението си в Милано, Милкана Николова се явява на престижния конкурс “Вердиеви гласове” в Бусето и е удостоена с първа награда. Това отличие й отваря пътя за редица ангажименти по света. От 1972 до 1979 г. е редовен член на Виенската държавна опера.
След завръщането си в България става артистка към Концертна дирекция. В последените 20 години Милкана Николова живее във Виена, където работи като вокален педагог.
(край на цитата)
(…)Victoria: (спомени от Русе)
“Вехти спомени” – много от нещата си спомням смътно, (…) Много музика имаше в Русе, скоро четох едно интервю с проф. Илко Карагьозов, русенец, той разказва спомени за Русе и подчерта за култа към музиката в този град. (…) МИЛКАНА НИКОЛОВА, изключителна оперна певица, изсели се във Виена, издаде книга с биографии на нейни колеги, някои от Русенската опера. Помните ли Ана Ангелова, тя изигра такава Кармен, на която и Метрополитен опера би завидяла?
……
Олга Левчева е родена през 1984 година в България. Тя израства в Залцбург, където като дете учи цигулка в Моцартеума и е член на детския хор на Областния театър. От 2003 година учи оперно пеене при проф. МИЛКАНА НИКОЛОВА във Виена. През 2010 пее партията на Дорабела от операта на В.А.Моцарт „Giovanni fa Cosi” с музикален режисьор Елена Герчева и режисьор Роберт Зима.
……
Der Bassbariton Jo Pohlheim wurde in Stockholm geboren und wuchs in München auf. Er studierte Gesang an der Frankfurter Musikhochschule bei Prof. Martin Gründler sowie in Mailand bei Prof. Carla Castellani und bei MILKANA NIKOLOVA. Seine stimmliche Entwicklung führte ihn über das italienische Repertoire ins deutsche Heldenbariton-Fach.
……
В БЕСЕДКАТА
Зашеме(н)тяващи ходове в целокуп(е)ната България
By Иво Инджев ⋅ ноември 28, 2013 ⋅
(коментар)
Какво става в България, вече повече от 70 години – опростяваме и се опростачваме! Елементарен пример – писали за именити личности родени в Русе и посочили фолк-певицата Нелина, ама забравили (или просто никога не са знаели) за МИЛКАНА НИКОЛОВА, българска оперна певица, дълги години солистка на Виенската опера. Да сте жив и здрав г-н Инджев и още стотина умни хора, че ни давате сили да живеем! Простотията и гнусотията ни заливат, едвам държим главите си на повърхността, за да дишаме!
Posted by Ана Мария | ноември 29, 2013, 12:39
……..
(За училище „Отец Паисий“ в Русе)
Родна песен нас навек ни свързва…
Хоровото дело в Първо основно училище “Отец Паисий” има дълбоки и трайни корени. Началото му се крие в далечната 1909 година, когато в училището е назначен млад, енергичен, с голяма музикална култура учител Христо Илиев. Новият учител създава за пръв път в нашия град детски хор с тригласно пеене. , който изнася множество концерти в Доходното здание, в салона на бившия “Исляххане” и в различни градове. По-късно образува детска музикална китка, на името на Емануил Манолов, подготвя и изнася оперетки, организира оркестър. Неговата ученичка Йорданка Станева пише в своите спомени: “Това бе най-щастливото време в моя детски живот… Градът бе очарован от успехите на ансамбъла и оперетките. Голямата обич и всеотдайност на Христо Илиев към това велико изкуство обединява всички деца в здрав колектив”. По-късно негов достоен приемник в училището става Цветана Живкова – енергична и амбициозна учителка. Под нейното вещо ръководство учениците всяка година изнасят традиционни концерти и оперетки. Излизането им на русенска сцена е празник за ученици, учители, родители и цялата културна общественост. В нейните оперетки дебютира ученичката Надя Таркова – именита певица в Софийската народна опера. В художествения колектив на училището израства и друга наша именита певица – МИЛКАНА НИКОЛОВА, която е пяла в най-големия оперен театър в света – Миланската скала и защитава достойно честта на българското певческо изкуство далеч от границите на нашата Родина.
(бележити русенци)
Доц. Атанас Колев от Русенския университет разказва за видни граждани на Русе от последния век-два, немалко от които са добре познати имена в националната история
(юли 2014 г.)
Ана Мария said:
Чудесно написано! Бих прибавила още две имена – проф. Борис Димитров Парашкевов и МИЛКАНА НИКОЛОВА, оперна певица във Виенската опера. Двамата са съученици, живи и здрави, но забравени от русенци, помним ги само ние, русчуклиите и се гордеем с тях! Сеща ли се някой да ги покани да посетят родния си град и да разкажат за успехите си! Проф. Милчо Брайнов също беше роден в Русе. В този град имаше атмосфера и се раждаха забележителни личности, нека традицията продължи!
………….
(из завещанието на Гена Димитрова)
(…) Разходите няма да бъдат големи. Пет щатни бройки българската държава може да си позволи – за да я има българската школа!
ЗАБРАВЕНИТЕ ВЕТЕРАНИ
(…) За мен това не се отнася, може би защото доскоро бях на сцената, а и доста шум се вдигаше около моята кариера. Но да си припомним десетките колеги, които даваха всичко от себе си, за да поддържат високо равнището и на Софийската, и на извънстоличните оперни театри. Спират да пеят – забравят ги! Понякога даже не ги пускат в театрите. Забравяме и онези, които заминават за чужбина и даже правят отлична кариера. За футболисти пишат, за гимнастици пишат, но за оперни певци – няма и ред. Нека прелистим вестниците за четвърт век назад: колко пъти са писали за блестящите успехи на най-престижни сцени на Маргарита Лилова и Нели Божкова, на Адриана Стаменова и Галина Савова, на Елка Мицева, МИЛКАНА НИКОЛОВА, Петър Гугалов? Да не говоря за Катя Георгиева, Рафаел Арие, Димитър Узунов! Някои театри даже по един некролог не залепват за свои бивши солисти, чиито имена са били по първите страници на световната преса.
Дом за ветераните – като в Милано!
Първо Елена Николай ме заведе там, а после съм ходила и с други колеги, даже съм пяла там – в дома за ветерани-певци в Милано. Няма нищо общо със социалните домове (…)
(край на цитатите)
И в самия край на статията – две заключителни публикации:
Милкана Николова е сред изявените български певци, получили международно признание
Мая Матева, 29.07.2016, Българска гордост
№ 613
Сред изявените български певци, получили международно призание, има няколко без музикално образование, което прави успеха им още по-невероятен. Сред тези имена е сопраното Милкана Николова (р. София). В края на 60-те години на ХХ в., спечелила Първа награда на престижния конкурс “Верди” в Бусето, Николова получава покани от най-прочутите оперни театри, сред които и Ла Скала. По-късно, през 1972 г. певицата става редовен член на Щатсопер Виена. След напускане на оперната сцена, българката започва преподавателска дейност, а нейни ученици пеят в театри в Австрия, Германия, Швейцария, Франция, Белгия.
(край на цитата)
Вестник “Култура”, брой 24, 14 юни 2002 г. – Kultura.bg
Камерният звук на Софийски музикални седмици
Eкатерина Дочева
Фестивалът и тази година донесе преживявания за меломаните, провокира мненията “за”, “може би” и “против” по отношение на изпълнители и музика, организира публиката в своите пространства и като че ли без видими усилия показа, че 33 години от съществуването му не са минали напразно (…)
Много силен акцент в целия юбилеен цикъл на състава, а и в програмата на “Софийски музикални седмици”, бе възкресяването на Четиринайстата симфония от Шостакович, опус 135 за сопран, бас и камерен оркестър. Преди 32 години ансамбълът под диригентството на Васил Казанджиев и със солисти МИЛКАНА НИКОЛОВАи Павел Герджиков осъществи първото задгранично изпълнение на творбата. Днес тази “симфония на смъртта” не звучи по-малко актуално; стиховете на Лорка, Аполинер, Рилке и Кюхелбекер, колкото и да са родени от зловещи събития през миналия век, трагично са обречени на вечност: смъртта е не по-малко активна; мисълта за нея – непрестанна; насилието – също, терорът – да, разбира се. Смяната в персонажите и декора не променят, оказа се, същностно вечния въпрос (…)
(край на цитата)
Нека пожелаем на Милкана Николова във връзка с нейния 81-и рожден ден добро здраве, много щастие и все така да бъде отдадена на музикалното изкуство, както досега.
За много години маестра Николова!
…..
Krastan Missirkov – Неприета в Консерваторията се подготвя частно при госпожа Катя Спиридонова за две години, приета в Стара Загора и веднага само след две години блести на прегледа на оперните театри в София в „Манон Леско“ и „Стършел“ от Спадавекия… Специализация в Милано, първа награда от конкурса „Вердиеви гласове“ в Бусето… Блестяща спонтанна кариера, спъвана от властите… Всички ние се учехме от нея.. Тя бе пример за подражание за всички млади певци по това време… Неповторима Бътерфлай, Аида, Тоска, Сантуца, Лию… Незабравима!!! Изключителен финес, интелект, деликатност, скромност, благородство!!! Милкана Николова беше изключително ярък талант, трамплина между поколението на Райна Кабаиванска, следващия член на Виенската опера след Маргарита Лилова… Тя беше вдъхновител за Гена Димитрова, Христина Ангелакова и малко по младото мое поколение.. Стефка Евстатиева, Нели Божкова, подпомогната от Милкана във Виенската опера, където блестеше до края на живота си……..
Boris Kontohow – Сърдечна благодарност на Кръстан за хубавите думи …
….
Изпълнение на Милкана Николова:
Milkana Nikolova sings “Vissi d´arte”
Aria from the Opera “Tosca” by Giacomo Puccini
´´´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
Cavalleria rusticana: Aria of Santuzza
´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
Aida: Aria of Aida
´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
Manon Lescaut, Act 4: Sola, perduta, abbandonata (Manon)
Manon Lescaut, Act 4: Sola, perduta, abbandonata (Manon) · Milkana Nikolova · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Manon Lescaut, Act 4: Sola, perduta, abbandonata (Manon) ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1985-04-16 Composer: Giacomo Puccini
´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
Turandot: Aria of Liu
Turandot: Aria of Liu · Milkana Nikolova · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Opera recital by Milkana Nikolova – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-04-15 Composer: Giacomo Puccini
´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
La forza del destino: Aria of Leonora
La forza del destino: Aria of Leonora · Milkana Nikolova · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Opera recital by Milkana Nikolova – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-04-15 Composer: Giuseppe Verdi
´´´´
Изпълнение на Милкана Николова:
Antigona 43: Aria of Anna
Antigona 43: Aria of Anna · Milkana Nikolova · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Vassil Stefanov Opera recital by Milkana Nikolova – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-04-15 Composer: Lyubomir Pipkov Lyricist: Pancho Panchev Lyricist: Vladimir Bashev
´´´´´´