Mirella Freni

Днес е годишнина от рождението на певицата от Италия Мирела Френи

Драги приятели на оперната музика, на днешния 27 февруари 2018 година през 1935 година се е родила в Модена една от най-известните певици на нашето време, при това съпруга на легендарния български бас Николай Гяуров – сопраното Мирела Френи.

През 2015 година на този ден аз написах тук голяма статия по случай кръглата годишнина на тази италианска оперна дива, която се посрещна с особено голям интерес. През 2016 година, след като в разстояние на една година моите приятели и читатели тук във ФБ нараснаха с още 130-140 личности, повторих статията си, след това през 2017 г. поради новия брой ФБ-приятели и читатели – около 150 – пак писах за нея, а сега през 2018 г. пак поради новия брой ФБ-приятели и читатели – около 160 – пак пиша за нея – нека тия нови мои приятели се запознят с редица детайли от живота и дейността на Мирела Френи. Тя е все още много жизнена и дейна, макар че вече не е на оперната сцена. При всички случаи трябва да се изтъкне, че нейната вокална дейност продължи извънредно дълго и то на много високо ниво. На 11 април 2005 г. Мирела Френи – вече на 70 години – приключи официално изявите си на сцената в постановката на „Орлеанската Дева” от Верди във Вашингтонската национална опера.

В статията ще се научат редица подробности в тази насока. Дълбоко впечатляващ е и факта, че около празника й през 2015 година и малко след това редица български медии реагираха и поместиха свои коментари и сведения за певицата, което показва колко тясно е свързана нейната дейност с България, не само защото е била съпруга на Николай Гяуров. Аз ще поместя днес в края на статията си някои от тези допълнения от 2015 г. Сега цитирам текста от 27 февруари 2015 година:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 27 февруари 2015 г. именитата италианска певица Мирела Френи навършва 80 години. Като съпруга на българския бас Николай Гяуров нейното име е широко познато на приятелите на музиката в България, макар че и преди това всички оперни любители я познават – Мирела Френи е една от най-изявените сопрани през втората половина на миналия век. Както вече писах преди няколко дни в статията за рождения ден на Рената Ското, музикалната критика ги определя заедно с Рената Тебалди за трите най-добри италиански сопрани през втората половина на миналия век.

За мен лично всяка от трите е едно музикално явление от най-висок ранг, всяка има своите специфични качества, по които се различава от другите две и тъкмо това ги прави несравними. В никакъв случай един сериозен и задълбочен музикален любител не трябва да сравнява такива големи личности, защото отделните качества, както в гласово отношение, така също и в начина на драматично изразяване на сцената могат да бъдат твърде различни, а именно това оформя харизмата на всяка такава личност, дарена от природата с особени качества.

Само преди два дни и в България се отбеляза в някои медии тази кръгла годишнина на Мирела Френи, която е била тържествено отпразнувана в Миланската Скала – именно в този оперен театър, където тя е тържествувала в течение на десетки години. Ето текста на това съобщение – оригинал на български език „Классик ФМ“ от 24.02.2015):

„Ла Скала” почита Мирела Френи

На 25 февруари 2015 г. Миланският оперен театър „Ла Скала” ще отбележи 80 години от рождението на Мирела Френи. По време на бенефиса италианското сопрано ще бъде интервюирано от Елвио Джудичи и Алберто Матиоли, а на огромен екран ще бъдат прожектирани архивни снимки от най-значимите й роли, както и видеозаписи с нейни изпълнения. Входът за публиката ще бъде свободен, като гостите на вечерта ще получават предварително пропуските за своите места.

Именитата оперна певица Мирела Френи дебютира в „Ла Скала” на 9 януари 1962 г. в ролята на Нанета от операта „Фалстаф” на Джузепе Верди. На диригентския пулт застава Антонино Вото, който преподава на Рикардо Мути. (В някои Интернет- страници като Уикипедия е отбелязано погрешно, че дебютът е бил през 1963 г., а на пулта е застанал Херберт фон Караян). В същия оперен театър, но през 1963 г., тя спасява спектакъла „Кармен”, в който играят Марио дел Монако и Джулиета Симионато, като се налага да влезе в ролята на Микаела. След този успех тя успява да впечатли Херберт фон Караян с образа на Мими от операта „Бохеми” на Джакомо Пучини и се превръща в една от любимите оперни певици, с които диригентът предпочита да работи занапред. На сцената на „Ла Скала” Мирела Френи пресича своя творчески път с този на Райна Кабаиванска, както и на Николай Гяуров, с когото сключва брак през 1981 г. С него основават и „Център на белкантото“ във Виньола, където преподават. Последната поява на италианското сопрано на сцената на „Ла Скала” е била в ролята на Федора от едноименното оперно произведение на Умберто Джордано. Партньор на Мирела Френи в този спектакъл е бил Пласидо Доминго, а диригент – Роберто Абадо. Постановката се играе през юни 1996 г. и се появява на DVD през следващата година.

Припомняме ви, че прочутата оперна прима е родена на 27 февруари 1935 г. в Модена, където получава своето образование заедно с Леоне Маджера, който става неин първи съпруг. Мирела Френи дебютира през 1955 г. в Модена, но професионалната й кариера получава сериозно развитие след 1958 г. Първите й сериозни успехи са на Фестивала Глайндбърн във Великобритания, в „Ковънт Гардън”, в Театро „Реджо” в Торино, а скоро след това и на сцените на останалите големи европейски и американски оперни театри. На 11 април 2005 г. Мирела Френи приключи официално изявите си на сцената в постановката на „Орлеанската Дева” във Вашингтонската национална опера.

(край на цитата)

Тази сутрин на 27 февруари 2015 г. случайно попаднах на малка, но хубава статия по случай днешната годишнина на Мирела Френи, публикувана в авторитетния немски всекидневник „Die Zeit“, който излиза в Хамбург. Автор е известният музикален журналист Мануел Бруг, чийто статии и коментари винаги следя с голям интерес. Той сътрудничи и на оперното списание „Opernwelt“ и съм забелязал, че коментарите и рецензиите му са винаги на много високо равнище. Цитирам текста на тази статия. Немската оперна публика познава много добре Мирела Френи, която през десетилетията на активната си кариера много често е гостувала в големите оперни театри в Германия:

Портал „Die Zeit“

27.02.2015

Opernstar

Sie ist einfach immer die Süßeste

„Wer sich mit Luciano Pavarotti schon die Milch teilte, muss einfach Sängerin werden: Die wundervolle Sopranistin Mirella Freni, die zärtlich großäugige Mimì für Generationen, feiert 80. Geburtstag“.

Von Manuel Brug

(Foto: Sie ging immer sorgsam mit sich um und mit ihrer Stimme. Das Publikum hat sie dafür geliebt – die Sopranistin Mirella Freni, Foto: Getty Images)

Schon der Name klingt wie eine italienische Canzone. Fünf Vokale, ziemlich stimmhafte Konsonanten, drei Silben und zwei Silben, zärtlich, sonnig, sehr südlich, melodisch wie ein Arienanfang: Mirella Freni. Und wenn man sich dann noch mit dem wenig jüngeren Luciano Pavarotti die Milch derselben Amme teilt, dann kann man vielleicht nur Sängerin werden.

So geschah es mit dem am 27. Februar 1935 in Modena geborenen Mädchen, das bald für Jahrzehnte und Generationen die Süßeste, eben die soave fanciulla, der Opernwelt werden sollte. Vor allem in ihrer Paraderolle als “Bohème”-Mimì, die scheinbar auf ewig und unverwelkt gültig in ihrem Vokalbesitz war und die unter Herbert von Karajan sowohl auf DVD (1965, sehr süß) und CD (1972, noch süßer und mit Pavarotti) zu den Inkunabeln der Operndiskografie gehört.

(Foto: Getty Images: Luciano Pavarotti und Mirella Freni bekamen Milch von der selben Amme. Damit war die Karriere sozusagen vorbestimmt. Das Bild stammt aus den Siebzigern)

Die Freni, eigentlich Frengi, was immer noch sehr schön klingt, kam aus einfachen Verhältnissen, und sie sang einfach drauf los. Könnte man meinen, wenn italienische Klischees stimmen würden. So war es natürlich nicht. Auch sie, die Kleine, Blonde, Kullerblauäugige, Rundlippige, musste die höchste Kunstfertigkeit des Natürlichen in der völlig artifiziellen Form der Oper erst lernen.

Aber es hörte sich bei ihr mühelos und unverstellt an. Weil bei Mirella Freni alles vorhanden war: das Talent, der Fleiß, die Glücksmomente des günstigen Augenblicks – und vor allem dieses hinreißende, perlmutt-honigschimmernde Timbre, das Unschuld und Melancholie, Zärtlichkeit, und Daseinslust behauptete und in jedem Arienverlauf auch einlöste.

Diese Sängerin war nie eine Intellektuelle und nie ein glamouröser Vamp – deshalb vielleicht scheiterte sie auch spektakulär in den Schuhen der Callas an der Mailänder Scala 1964 als “Traviata”. Aber sie wusste intuitiv mit ihrer kostbaren Gabe umzugehen, sie richtig zu kanalisieren und dauerhaft zum Strahlen zu bringen.

Sie verschliss und überforderte sie nicht, trotzte selbst dem allmächtigen Herbert von Karajan, für den sie freilich im Studio dennoch “Madama Butterfly” (deren große Arie sie schon 10-jährig im Radio geträllert hatte) und die “Otello”-Desdemona sang. Sie ließ sich Zeit, und konnte so selbst in reiferen Jahren dank ihrer völlig intakten Stimme und ihrer rührenden Naivität etwa die “Manon Lescaut” als junges Mädchen glaubwürdig verkörpern. Singen sowieso.

„Mit Nebenrollen hielt sie sich nicht auf. Sie war für die Scheinwerferspots geboren und blieb in ihrem viele verbrennenden Licht einfach, bescheiden – und sich stets ihres (Gagen-)Werts bewusst.“

19-jährig debütierte Mirella Freni in Modena als Micaëla in “Carmen”, die gleich eine ihrer Referenzpartien werden sollte. Mit Nebenrollen hielt sie sich nicht auf. Sie war für die Scheinwerferspots geboren und blieb doch in ihrem viele verbrennenden Licht einfach, bescheiden, zielstrebig – und sich dabei stets ihres (Gagen-)Werts bewusst.

In den -ina-Rollen der Buffa – Adina, Zerlina, Norina, Nanetta, später auch als Mozarts Susanna – funkelte und glänzte Mirella Freni bis Mitte der Sechziger schnell auf allen internationalen Bühnen, wurde zum Liebling der Dirigenten wie des Publikums. Dann kamen schon, im fließenden Übergang, Gounods Margarethe und Juliette, Puccinis Mimì und Liù, ab den Siebzigern dann schwerere Verdi-Rollen wie die “Simon Boccanegra”-Amelia, die “Don Carlo”-Elisabeth oder die “Ernani”-Elvira, in den Achtzigern wenige Male sogar die Aida.

So angepasst musterschülerinnenhaft und auch brav Mirella Freni den Stimmen ihrer Herren zu folgen schien, sie merkte wohl selbst, dass sie so ihre eigene Stimme überforderte und stresste, nicht mehr mit den Zinsen, sondern mit dem Kapital sang, die ebenmäßige Schönheit und strömende Üppigkeit ihres inzwischen fraulichen Soprans gefährdete. Und so konzentrierte sich die Freni als eine der meistaufgenommenen Sopranistinnen ihrer Zeit auf ihre Signaturrollen, riskierte “Tosca” und Verdis “Macht des Schicksals”-Leonore nur im Studio.

„Als Jungfrau hatte Mirella Freni begonnen, als ebensolche trat sie, sehr zum Bedauern ihrer Fans, aber würdevoll und vokal gut konserviert zum genau richtigen Zeitpunkt“.

Während sie früh ihren Lehrer, den Dirigenten Leone Magiera, geheiratet hatte, lebte sie später lange ohne Trauschein mit ihrem zweiten Mann zusammen, dem grandiosen bulgarischen Bass Nicolai Ghiaurov (ein Karajan-Favorit auch er). Dank der Russischkenntnisse Ghiarurovs wurde die Freni zu einer idealen Darstellerin von Tschaikowskys Tatjana in “Eugen Onegin” und seiner “Pique-Dame”-Lisa.

Die sind ebenso auf CD festgehalten wie ihre Abschiedspartie, die “Jungfrau von Orléans”, auch von Tschaikowsky. Als Jungfrau hatte Mirella Freni begonnen, als ebensolche trat sie, sehr zum Bedauern ihrer Fans, aber würdevoll und vokal gut konserviert zum genau richtigen Zeitpunkt 70-jährig ab – nach einer ziemlich einzigartigen, fünf Jahrzehnte überspannenden Karriere am 11. April 2005 in Washington.

Seither hat sich ihr Ruhm verklärt, aber nicht verflüchtigt. In Modena gründete sie eine Sängerakademie, wo sie, die Fleißige, unermüdlich unterrichtet. Und hier feiert La Freni auf der Bühne des Teatro Communale heute ihren 80. Geburtstag – als inzwischen süßeste Urgroßmutter der Opernwelt.

(край на статията)

Превод:

Портал „Die Zeit“

27.02.2015 г.

Оперна звезда

Тя винаги е най-сладката

„Всеки, който е споделял мляко с Лучано Павароти, просто трябва да стане певец: прекрасното сопрано Мирела Френи, нежната, с големи очи Мими от поколения, празнува своя 80-ти рожден ден.“ (Моя забележка – Б.К.: става въпрос за това, че Френи и Павароти са имали една и съща кърмачка, затова са делили млякото).

От Мануел Бруг

(Снимка: Тя винаги се грижеше за себе си и гласа си. Публиката я обичаше заради това – сопраното Мирела Френи, Снимка: Getty Images) (б.а. Б.К. : в статията има две хубави снимки – в скоби съм написал текста под тях).

Дори името звучи като италианска канцонета. Пет гласни, доста звучни съгласни, три срички и две срички, нежни, слънчеви, много южни, мелодични като начало на ария: Мирела Френи. И ако след това споделите млякото на една и съща кърмачка с малко по-младия Лучано Павароти, тогава може би можете да станете само певица.

Това се случва с момичето, което е родено в Модена на 27 февруари 1935 г. и което скоро ще стане най-сладкото „soave fanciulla“ в света на операта за десетилетия и поколения напред. Особено в нейната основна роля като Мими в „Бохеми“, която изглежда вечно валидна в нейното вокално интерпретиране и която под ръководството на Херберт фон Караян както на DVD (1965, много сладко), така и на CD (1972, още по-сладко и с Павароти). принадлежи към основните източници на оперната дискография.

(Снимка: Getty Images: Лучано Павароти и Мирела Френи имаха мляко от една и съща дойка. Така че кариерите им бяха предопределени, така да се каже. Снимката е от 70-те години).

Френи, всъщност Френги, което все пак звучи много хубаво, произхожда от скромна среда и тя просто така започва да пее. Човек би си помислил наистина, че италианските клишета са верни. Разбира се, че не е така. Тя – същата дребна, руса жена с големи очи и с кръгли устни, първо трябваше да научи висшата артистичност на естественото в напълно изкуствената форма на оперното пеене.

Но при нея всичко това звучи непринудено и неприкрито. Защото при Мирела Френи всичко е налице: талантът, трудолюбието, моментите на щастие в точното време – и преди всичко този омагьосващ, седефено-меден трептящ тембър, който утвърждава невинност и меланхолия, нежност и жажда за живот и също го демонстрира във всяка ария.

Тази певица никога не е била интелектуалка и никога бляскав вамп – може би затова се провали зрелищно, следвайки стъпките на Мария Калас в Миланската Скала през 1964 г. като Виолета в “Травиата”. Но тя интуитивно знаеше как да се справи със своя ценен дар, да го насочи правилно и да го накара да блести постоянно.

Тя не се затвори и не се претовари, дори се противопостави на всемогъщия Херберт фон Караян, за когото, разбира се, изпя „Мадам Бътерфлай“ в студиото (голямата ария от която опера тя беше пяла по радиото, когато е на 10 години) и пя също в ролята на Дездемона в „Отело”. Тя не бързаше и успя да въплъти достоверно „Манон Леско” като младо момиче дори в зрелите си години, благодарение на напълно достоверната си сценична игра, наситена с трогателна наивност – за гласовите качества не става въпрос, гласа й остана непокътнат.

„Тя не се занимаваше с поддържащи роли. Родена за светлината на прожекторите, тя остана проста, скромна, целенасочена в тяхната пареща светлина – и винаги наясно осъзнаваща своята стойност и по отношение на хонорарите“.

На 19-годишна възраст Мирела Френи дебютира в Модена като Микаела в “Кармен”, която се превръща в една от нейните референтни роли. Тя не се занимава с поддържащи роли. Тя е родена за светлината на прожекторите и въпреки това остана проста, скромна, целенасочена в тяхната пареща светлина – и винаги наясно осъзнаваща своята стойност и по отношение на хонорарите“.

В главните буфо-роли – Адина, Церлина, Норина, Нанета, по-късно и като Сузана в операта от Моцарт – Мирела Френи блести на всички международни сцени до средата на 60-те години, ставайки любимка както на диригенти, така и на публика. След това идват, в плавен преход, Маргарете и Жулиета в оперите от Гуно, Мими и Лиу в оперите от Пучини, а от 70-те години – по-тежки роли в опери от Верди, като „Симон Боканегра“ – Амелия, „Дон Карлос“ – Елизабет или „Ернани“ – Елвира, дори Аида няколко пъти през осемдесетте години.

Колкото и добре приспособена като примерен ученик и колкото и послушно да изглежда Мирела Френи, която следва гласовете на своите учители, тя вероятно сама забеляза, че претоварва и насилва собствения си глас, вече не пеейки с лихвите на гласа си, а със самия капитал, дори красотата и преливащото й богатство сега са застрашени от изчезване на типичното младежко сопрано. И така, като един от най-записваните сопрани на своето време, Френи се концентрира върху знаковите си роли, рискувайки „Тоска“ и Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди само в студио.

“Мирела Френи започна като девствена и завърши пътя си в точния момент като девствена, за голямо съжаление на нейните фенове, но достойна и вокално добре запазена”.

Докато се омъжва рано за своя учител, диригента Леоне Магиера, по-късно тя живее дълго време неомъжена с втория си съпруг, грандиозния български бас Николай Гяуров (той също е любимец на Караян). Благодарение на познанията на Гяуров по руски език, Френи става идеална актриса за ролите на Татяна в “Евгений Онегин” и Лиза в “Дама пика” в оперите от Чайковски.

Тези две роли също са записани на компактдиск, както и нейната прощална роля – “Орлеанската дева”, също от Чайковски. Мирела Френи започна като девствена и завърши пътя си в точния момент като девствена, за голямо съжаление на нейните фенове, но достойна и вокално добре запазена. Този финал е на 11 май 2005 г. във Вашингтон, на 70-годишна възраст, след доста уникална кариера, обхващаща пет десетилетия.

Оттогава славата й се преобрази, но не се изпари. В Модена тя основава певческа академия, където тя, прилежната, преподава неуморно. И ето, че днес Ла Френи празнува своя 80-ти рожден ден на сцената на „Театро Комунале“ – като най-милата прабаба в света на операта.

(край на превода)

Действително една малка, но дълбоко съдържателна бенефисна статия за тази голяма певица, чието име е така дълбоко свързано с Николай Гяуров.

Макар че някои неща ще се повторят, аз искам сега да дам по-подробно описание на живота и кариерата на Мирела Френи.

Мирела Френи (Mirella Freni) е родена на 27 февруари 1935 г. в Модена в семейство с музикални традиции – внучка е на голямата певица-сопрано Valentina Bartolomasi. Продължавайки семейните традиции, Френи започва вокално обучение в Мантуа и едва 20-годишна дебютира през 1955 г. в родната Модена в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. Сравнително ранния й брак с диригента и пианиста Леоне Маджера и раждането на дете предизвикват временно спиране на започналата певческа кариера. След три години прекъсване, в което продължава заниманията си по вокално изкуство с помощта и съветите на съпруга си, през 1958 г. се явява на “Concorso internazionale Giovanni Battista Viotti” във Верчели, спечелвайки първата награда и това отваря пътя й към една блестяща национална и международна кариера.

През 1959 г. Френи гастролира с голям успех на „Holland Festival“ в Нидерландия и остава за един сезон в Операта в Амстердам. Получава покана за известния международен летен фестивал в Глайндбърн във Великобритания, където през 1960 г. блести в ролята на Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт, после през 1962 г. като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и в ролята на Адина в „Любовен елексир“ от Доницети. Още от 1961 г. гастролира с огромен успех в Лондонския „Ковънт Гардън“ като Сузана и Церлина, също в ролята на Нанета във „Фалстаф“ от Верди. През 1963 г. е дебюта й на сцената на Миланската Скала в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини, под режисурата на Франко Дзефирели и музикалното ръководство на Херберт фон Караян, като за Караян сетне Френи става една от най-предпочитаните певици при негови музикални продукции. През същата година тя има своя дебют – отново като Мими, във Виенската държавна опера, където играе тази любима своя роля в тридесет и три представления, чак до 1992 година. Виенската държавна опера става една от нейните любими сцени. Ето една малка справка за изявите й там:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Carmen	Micaëla	07.05.1978	1 mal
Don Carlo (Ital.)	Elisabetta	30.09.1978–01.09.1990	16 mal
Don Giovanni	Zerlina	16.06.1964	1 mal
Eugen Onegin	Tatjana	16.05.1988–25.05.1988	4 mal
Fedora	Fedora Romazoff	14.06.1995–21.06.1995	3 mal
La Bohème	Mimì	03.11.1963–05.05.1992	33 mal
Manon Lescaut	Manon Lescaut	02.02.1986–12.09.1987	18 mal
Otello	Desdemona	02.06.1982–08.06.1982	3 mal
Pique Dame	Lisa	16.05.1992–29.05.1992	5 mal
Simon Boccanegra	Amelia Grimaldi	20.05.1984–03.03.1985	8 mal
Turandot	Liu	19.06.1964–30.06.1985	4 mal

(край на цитата)

През 1965 г. Мирела Френи пее за пръв път в Ню Йоркската МЕТ (на 29 септември) пак в ролята на Мими, която роля става една от любимите й и най-успешни за десетки години. Много често неин партньор не само в тази роля е Лучано Павароти. Ето състава при този неин дебют:

Metropolitan Opera House
September 29, 1965

LA BOHÈME {636}
Puccini-Illica/Giacosa

Mimì....................Mirella Freni [Debut]
Rodolfo.................Gianni Raimondi [Debut]
Musetta.................Heidi Krall
Marcello................Calvin Marsh
Schaunard...............Clifford Harvuot
Colline.................John Macurdy
Benoit..................Lorenzo Alvary
Alcindoro...............Andrea Velis
Parpignol...............Emil Filip
Sergeant................Edward Ghazal
Officer.................John Trehy

Conductor...............Fausto Cleva

(край на цитата)

През 1966 г. на сцената в Миланската Скала Мирела Френи пее в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди, през 1968 г. е дебюта й на Фестивала в Залцбург като Церлина в „Дон Жуан“. В течение на годините Мирела Френи подготвя и играе в голям репертоар от много стилове и различни епохи, включително и в опери от руски автори. Аз лично помня една нейна изява на сцената на Берлинската държавна опера като Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, където освен изящната сценична игра и дълбок драматизъм на интерпретацията ми направи впечатление добрата дикция при пеенето на руски език – един не малък проблем за певци от западни или неславянски страни.

В ролята на Татяна тя има десетки изяви на различни оперни сцени, при това в някои от тях заедно с Николай Гяуров в ролята на Гремин. Цитирам състава при една такава изява на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1992 г. Дирижира Сейджи Озава – негов дебют на тази сцена:

Metropolitan Opera House
December 4, 1992

EUGENE ONEGIN {96}
P. I. Tchaikovsky-P. I. Tchaikovsky/Shilovsky

Eugene Onegin...........Dwayne Croft
Tatiana.................Mirella Freni
Lensky..................Francisco Araiza
Olga....................Birgitta Svendén
Prince Gremin...........Nicolai Ghiaurov
Larina..................Rosalind Elias
Filippyevna.............Judith Christin
Triquet.................Anthony Laciura
Captain.................John Fiorito
Zaretsky................Kevin Short

Conductor...............Seiji Ozawa [Debut]

(край на цитата)

Следват участия в други големи театри в САЩ и след това във всички големи театри по света, най-вече в роли за типично лиричен сопран, но и такива с по-различен характер (в допълнение към Мими и Микаела: Лиу, Сузел, Жулиета, Маргерите, Адина, Елвира и няколко роли в опери от Моцарт).

От началото на 70-те години Френи започва да играе и роли с драматичен характер, като Дездемона в “Отело”, Кралица Елизабет в “Дон Карлос“, Амелия в “Симон Боканегра”, Елвира в “Ернани” и Аида – всички от Верди. Също така играе роли в опери от Пучини: Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и Тоска в едноименната опера, Манон в „Манон Леско“ и редица други. В края на тази статия ще дам пълен списък на репертоара на Мирела Френи.

През 90-те години този репертоар се разширява с роли в областта на оперния реализъм, като Федора в операта от Джордано и Адриана в „Адриана Лекуврьор” от Чилеа, както и Татяна в „Евгений Онегин” и Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, Джована в „Орлеанската дева“ от Верди. С тази последна роля Мирела Френи приключва оперната си кариера във Вашингтон през 2005 година (50 години на оперната сцена).

През същата година в Ню Йоркската МЕТ (където пее в 145 представления) тя празнува четиридесетата годишнина от дебюта си в този театър през 1965 г. със специална гала в нейна чест (“Mirella Freni Gala Anniversary Concert”), дирижиран от главния диригент на МЕТ Джеймс Ливайн, който е един от най-предпочитаните й диригенти.

Разполагам с програмата на този тържествен концерт и я цитирам в оригинал на английски език:

[Met Concert/Gala] CID:351265
Mirella Freni Gala Anniversary Concert. Metropolitan Opera House: 05/15/2005.

(50th anniversary of Mirella Freni’s operatic debut and 40th anniversary of her Met debut)


Metropolitan Opera House
May 15, 2005
Benefit for the Metropolitan Opera Pension Fund

MIRELLA FRENI GALA ANNIVERSARY CONCERT
Celebrating the 50th anniversary of Mirella Freni's operatic debut
and the 40th anniversary of her Metropolitan Opera debut

The Bartered Bride: Overture
Metropolitan Opera Orchestra

Manon: Adieu, notre petite table
Mirella Freni

Mignon: Connais-tu le pays?
Frederica von Stade

Andrea Chénier: Un dì all'azzurro spazio
Salvatore Licitra

Mefistofele: Prologue
James Morris
Metropolitan Opera Chorus

La Gioconda: Cielo e Mar
Marcello Giordani

Adriana Lecouvreur: Io son l'umile ancella
Mirella Freni

Adriana Lecouvreur: Adriana!...Maurizio!
Mirella Freni
Salvatore Licitra

The Maid of Orléans: Prostite vi
Mirella Freni

….


Eugene Onegin: Act III

Eugene Onegin...........Dmitri Hvorostovsky
Tatiana.................Mirella Freni
Prince Gremin...........Robert Lloyd
Metropolitan Opera Chorus

De Curtis: Non ti scordar di me (encore)
Mirella Freni [Last appearance]
Marcello Giordani

Conductor...............James Levine

(край на цитата)

През цялата си певческа кариера Мирела Френи пее под ръководството на световно известни диригенти като Караян, Джулини, Клайбер, Абадо, Шолти (само някои имена) и творческият й път се характеризира с едно постепенно еволюционно развитие, тръгвайки от чисто лиричния оперен репертоар, преминавайки постепенно към драматични роли. Това се обяснява с непрекъснатия й стремеж за усъвършенстване на вокалната и сценична техника, което е възможно само при наличието на твърда воля, постоянство, преследване на поставените цели и разбира се, на вроден талант. Разбира се, малко знаменити оперни певци и певици успяват да са така активни чак до пределна възраст с 50-годишна сценично-оперна дейност. Аз винаги съм имал в очите си такива артисти като Криста Лудвиг, Марта Мьодл, Монсерат Кабайе, Анна Силя, Алфредо Краус, Пласидо Доминго и много други, които са запазили свежестта на гласа си, за да пеят и над 70-годишна възраст. Помня добре, беше около началото на новия век, мисля през 2003 г., когато Мирела Френи имаше оперни изяви в нова роля (вече не помня точно коя, не съм водил бележки, но мисля като Жана д’Арк в операта от Верди) в оперния театър „Teatro Massimo“ в Палермо на о-в Сицилия, когато като почти 70-годишна получи голямо признание от музикалната критика. Тогава в списанието „Opernwelt“ имаше голямо интервю с нея, на което се изказа и съпругът й Николай Гяуров (още не беше починал), който я придружаваше при тези нейни изяви.

Очевидно след такава успешна кариера остава и една огромна дискография. Както винаги, в YouTube и в другите електронни портали могат да се чуят нейни записи. Едно подробно изброяване на музикалните носители ще направя в края на статията.

Тук няма да се спирам на частния й живот, само ще припомня, че след раздялата си с диригента Леоне Маджера, Мирела Френи се омъжва през 1981 г. за нашия знаменит сънародник – басът Николай Гяуров, с когото имат и много съвместни гастроли в редица страни, също и в България. След смъртта на Гяуров през 2004 г. Мирела Френи живее в Италия (доколкото ми е известно, в родната Модена). През 1990 г. Френи публикува своите мемоари под заглавие „Mio caro teatro”.

През 1993 г. на Мирела Френи е присъдена почетната награда на френския Легион на честта „Legion d’Onore“. Мотивацията за това присъждане се отнася до художествените достойнства, които са чест за Франция по целия свят, при които Мирела Френи тълкува редица герои в оперите на най-големите френски композитори. Церемонията по връчването става в посолството на Италия в Париж в присъствието на френския министър на външните работи, след концерт в Salle Gavaut със съпруга си Николай Гяуров (също носител на орден на „Legion d’Onneur”). Приходите от концерта са дадени в полза на децата от Сомалия в Африка.

През 2010 г. на прочутата „Arena di Verona“ в Италия Мирела Френи получава ордена “Oscar della Lirica” за цялостната си сценична дейност, присъден за пръв път.

В края на тази статия прилагам пълния списък на ролите, които Мирела Френи е изпълнявала през кариерата си (на латиница, извадка от страницата й в Уикипедия на италиански език:

• Giuseppe Verdi
  • Ernani (Elvira)
  • La traviata (Violetta)
  • Simon Boccanegra (Amelia)
  • La forza del destino (Leonora)
  • Don Carlos (Elisabetta)
  • Aida (Aida)
  • Otello (Desdemona)
  • Falstaff (Nannetta e Alice)
• Giacomo Puccini
  • Manon Lescaut (Manon)
  • La bohème (Mimì)
  • Tosca (Tosca)
  • Madama Butterfly (Cio-Cio-San)
  • Il tabarro (Georgette)
  • Suor Angelica (Angelica)
  • Gianni Schicchi (Lauretta)
  • Turandot (Liù)
• Vincenzo Bellini
  • Beatrice di Tenda (Beatrice)
  • I puritani (Elvira)
• Gaetano Donizetti
  • L’elisir d’amore (Adina)
  • La figlia del reggimento (Maria)
  • Don Pasquale (Norina)
• Gioachino Rossini
  • Guglielmo Tell (Matilde)
• Arrigo Boito
  • Mefistofele (Margherita)
• Pietro Mascagni
  • L’amico Fritz (Suzel)
• Georges Bizet
  • Carmen (Micaela)
• Francesco Cilea
  • Adriana Lecouvreur (Adriana)
• Umberto Giordano
  • Fedora (Fedora)
  • Madame Sans-Gene (Madame Sans-Gene)
• Wolfgang Amadeus Mozart
  • Le nozze di Figaro (Susanna e Contessa)
  • Don Giovanni (Zerlina)
• Georg Friedrich Handel
  • Alcina (Oberto)
  • Xerses (Xerses)
• Charles Gounod
  • Faust (Marguerite)
  • Mireille (Mireille)

Romeo e Giulietta (Giulietta)

И както винаги при много юбиляри за които пиша, дискографията на Мирела Френи (на италиански език):

Discografia

Opere complete

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1962	Alcina Oberto	Joan Sutherland, Teresa Berganza, Graziella Sciutti	Richard Bonynge	Decca
	La bohème Mimì	Nicolai Gedda, Mario Sereni, Mariella Adami	Thomas Schippers	EMI
1963	Carmen Micaela	Leontyne Price, Franco Corelli, Robert Merrill	Herbert Von Karajan	RCA
	Falstaff Nannetta	Geraint Evans, Alfredo Kraus, Giulietta Simionato	Georg Solti	Decca
1966	Don Giovanni Zerlina	Nicolai Ghiaurov, Christa Ludwig, Paolo Montarsolo	Otto Klemperer	EMI
	L’elisir d’amore Adina	Nicolai Gedda, Renato Capecchi, Mario Sereni	Francesco Molinari Pradelli	Black Disc
1968	L’amico Fritz Suzel	Luciano Pavarotti, Vincente Sardinero, Laura Didier Gambardella	Gianandrea Gavazzeni	EMI
	Romeo e Giulietta Giulietta	Franco Corelli, Henri Gui, Claude Calés	Alain Lombard	EMI
1969	Carmen Micaela	Grace Bumbry, Jon Vickers, Kostas Paskalis	Rafael Frühbeck de Burgos	EMI
1970	Le nozze di Figaro Susanna	Wladimiro Ganzarolli, Jessye Norman, Ingvar Wixell	Colin Davis	Philips
1972	La bohème Mimì	Luciano Pavarotti, Rolando Panerai, Elizabeth Harwood	Herbert Von Karajan	Decca
	Don Giovanni Zerlina	Ingvar Wixell, Kiri Te Kanawa, Martina Arroyo	Colin Davis	Philips
1974	Otello Desdemona	Jon Vickers, Peter Glossop	Herbert Von Karajan	EMI
	Madama Butterfly Cio-Cio-San	Luciano Pavarotti, Christa Ludwig, Robert Kerns	Herbert Von Karajan	Decca
1976	Pagliacci Nedda	Luciano Pavarotti, Ingvar Wixell, Vincenzo Bello	Giuseppe Patanè	Decca
1977	Simon Boccanegra Amelia Grimaldi	Piero Cappuccilli, José Carreras, Nicolai Ghiaurov	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
	Turandot Liù	Montserrat Caballé, José Carreras, Paul Plishka	Alain Lombard	EMI
1978	Don Carlo Elisabetta di Valois	José Carreras, Nicolai Ghiaurov, Agnes Baltsa	Herbert Von Karajan	EMI
	Faust Marguerite	Placido Domingo, Nicolai Ghiaurov, Thomas Allen	Georges Prêtre	EMI
	Tosca Floria Tosca	Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes	Nicola Rescigno	Decca
	Guglielmo Tell Matilde d’Asburgo	Sherrill Milnes, Luciano Pavarotti, Nicolai Ghiaurov	Riccardo Chailly	Decca
1979	Aida Aida	José Carreras, Agnes Baltsa, Piero Cappuccilli	Herbert Von Karajan	EMI
	Mireille Mireille	Alain Vanzo, Jane Rhodes, José van Dam	Michel Plasson	EMi
1980	Mefistofele Margherita	Nicolai Ghiaurov, Luciano Pavarotti, Montserrat Caballé	Oliviero De Fabritiis	Decca
1983	Don Pasquale Norina	Sesto Bruscantini, Leo Nucci, Gosta Winbergh	Riccardo Muti	EMI
	Manon Lescaut Manon Lescaut	Placido Domingo, Renato Bruson	Giuseppe Sinopoli	Deutsche Grammophon
1986	La forza del destino Leonora di Vargas	Placido Domingo, Giorgio Zancanaro, Paul Plishka	Riccardo Muti	EMI
1987	Madama Butterfly Cio-Cio-San	José Carreras, Teresa Berganza, Juan Pons	Giuseppe Sinopoli	Deutsche Grammophon
	Carmen Micaela	Jessye Norman, Neil Shicoff, Simon Estes	Seiji Ozawa	Philips
1988	Evgenij Onegin Tatyana	Thomas Allen, Anne Sofie von Otter, Neil Shicoff	James Levine	Deutsche Grammophon
1990	Tosca Floria Tosca	Placido Domingo, Samuel Ramey	Giuseppe Sinopoli	Deutsche Grammophon
1991	Il trittico Giorgetta, Suor Angelica, Lauretta	Giuseppe Giacomini, Elena Souliotis, Roberto Alagna	Bruno Bartoletti	Decca
1992	Manon Lescaut Manon Lescaut	Luciano Pavarotti, Dwayne Croft	James Levine	Decca

…….

Recital

• Mirella Freni, Opera Arias – EMI CDM 7 631102, 1968 (1 CD)
• Mirella Freni and Renata Scotto in Duet – Decca 475 6811, 1978 (1 CD)
• Mirella Freni – Puccini & Verdi Arias – con il tenore Franco Bonisolli – Dir. L.Magiera – ARTS (1 CD)
• Mirella Freni, 40th Anniversary – DECCA 440 412-2, 1994 (1 CD)
• Freni, Pavarotti: Arias and Duets – DECCA 458 221-2, 1998 (1 CD)
• Very Best of Mirella Freni CD – EMI Classics (2CD)
• Close Encounters with Great Singers – Mirella Freni – Vai VAIA 1216, 2003 (1 CD)
• Mirella Freni: a celebration – DECCA 475 6553, 2005 (2 CD)

………

DVD & BLU-RAY

• Bizet – Carmen (film 1967) – Bumbry, Vickers, Freni, Diaz – Dir. Regia Karajan – Deutsche Grammophon 073 4032 GH (1 DVD) 1967;
• Cilea – Adriana Lecouvreur – Freni, Dvorsky, Cossotto, Cassis, Vinco – Dir. B. Large – Opus Arte LS3011D 1989(1 DVD);
• Giordano – Fedora – Freni, Domingo, Arteta, Hartman – Dir. Abbado Roberto – Dir. B. Large – Deutsche Grammophon 073 2329 GH 1997 (1 DVD);
• Gounod – Faust – Gedda, Freni – Teatro dell’Operà di Parigi – Live;
• Gounod – Faust – Kraus, Freni, Ghiaurov – Live;
• Mozart – Le Nozze di Figaro – Freni, Te Kanawa, Fischer-Dieskau, Prey, Montarsolo – Dir. Böhm – Regia di Ponnelle – Deutsche Grammophon 073 4034 GH2 1976 (2 DVD);
• Verdi – Don Carlos – Domingo, Freni, Bumbry, Ghiaurov, Furlanetto, Quilico – Dir. Levine – Met Live, regia John Dexter – Deutsche Grammophon 073 4085 GH2, 1983 (2 DVD);
• Verdi – Ernani – Domingo, Freni, Ghiaurov, Bruson, Giacomotti – Dir. Muti – Teatro alla Scala NVC Arts/Warner Music Vision 4509 99213-2 1982(1 DVD);
• Verdi – Otello – Vickers, Freni, Glossop, Van Dam – Dir. Regia Karajan – Deutsche Grammophon 073 4040 GH, 1974 (1 DVD);
• Verdi – Otello – Domingo, Freni, Cappuccilli, Raffanti, Roni, Ciannella – Dir. Kleiber – Teatro alla Scala di Milano – Live 1976;
• Puccini – Madama Butterfly – Freni, Domingo, Ludwig, Kerns – Dir. Karajan – Film TV regia Ponnelle – Decca 073 4037 GH, 1974 (1 DVD);
• Puccini – La Boheme – Freni, Panerai, Raimondi, Vinco, Maffeo – Dir. Karajan – Regia F. Zeffirelli – Deutsche Grammophon 073 4071 GH, 1965 (1 DVD);
• Puccini – La Boheme – Pavarotti, Freni, Quilico, Ghiaurov, Tajo – Dir. B. Large – Arthaus Musik 100 046 1988 (1 DVD);
• Puccini – La Boheme – Pavarotti, Freni, Ghiaurov – Dir. Oren – La Boheme del centenario – Rai – Live.

…….

Concerti

• Galakonzert – M. Freni e E. Alvares in – Dir. Kurt Eichhorn – Munich 1971 – Melodram (1 CD);
• Video – The Metropolitan Opera Gala 1991 – Pavarotti, Domingo, Andreson, Freni, Prey, Battle, Hampson, Ramey, Von Otter, Ghiaurov, ecc… – DEUTSCHE GRAMMOPHON 072 528-3 (1 DVD);
• Video – Opera Galà – Freni, Corelli, Cossotto, Ligabue – Dir. N. Santi – Hamburg 1971 (1 DVD);
• Video – Concerto di Mirella Freni e Cesare Siepi – Lugano – (1 DVD)

(край на цитата)

В тази обширна дискография виждаме редица общи изяви с Николай Гяуров от най-различни периоди – 1966, 1977, 1978, 1980 години, както и на концертната гала през 1991 г. в МЕТ – Ню Йорк.

Нека на днешния 27 февруари 2015 г. да поздравим сърдечно Мирела Френи с нейния юбилей по случай 80 години от рождението й, и да й пожелаем добро здраве и дълъг живот“.

(край на статията от 2015 година)

На рождения ден на Мирела Френи – 27 февруари – през 2015 г. Радио София посвети специално предаване за певицата, за което давам следната информация:

Мирела Френи: На сцената трябва да забравиш, че си певец…

публикувано на 27.02.2015 г.

Автор: Ивета Грънчарова

„Най-добрата Мими от втората половина на ХХ век”, категорични са и критиците, и публиката щом стане дума за Мирела Френи. Това е ролята, изстреляла я в звездна орбита в началото на 60-те години.

Кариерата на легендарното италианско сопрано продължи повече от половин век! Този факт звучи наистина смайващо. Направо невероятно! Самата Френи възкликва с изумление: „И за мен е чудо! Ако някой ми беше казал, че ще пея по този начин цели 50 години, щях да помисля че е луд … Благодаря на Бога за богатството, с което ме е дарил – моя глас! Но трябва да знаеш как да управляваш, образно казано, подобно богатство. Щом си млад, всичко е възможно! С годините обаче са необходими промени, които ти позволяват да продължиш да правиш всичко добре”.  

Мирела Френи със сигурност е родена под щастлива звезда. Звучи като анекдот, но малко преди да се появи на бял свят на 27 февруари 1935 година майка й била на спектакъл на „Ловци на бисери” в родния Модена.

Красивото русокосо момиче от рано демонстрира не само изумителни вокални качества, но и характер. Без да й мигне окото, на 12 години печели конкурс и то с арията на Чо Чо Сан „Un bel di vedremo“ … Смаян от чутото, Бениамино Джили посъветвал родителите да не съсипват с прекалени амбиции това чудо на природата. Гласът на Мирела Френи винаги е удивлявал с невероятната си красота, кристален блясък, нежност, топлота и най-вече искреност… Оценени по достойнство от най-големите световни авторитети. 3 февруари 1955 – първият голям успех на Мирела. Малко преди да навърши 20, нейната Микаела в „Кармен” на Бизе грабва сърцата на дошлите в театъра в Модена. Огромни букети летят отвсякъде. Аплаузите сякаш нямат край, а Мирела Френи не вярва на очите си…

В годината, в която е родена – 1935, на бял свят отново в Модена се появява друга ослепителна звезда – Лучано Павароти. Двамата са неразделни още от най-ранна възраст. Майките им работят във фабрика за цигари. Мирела и Лучано имат дори една и съща дойка! Заедно ходят на уроци по пеене. Три пъти седмично в продължение на пет-шест години пътуват до Мантуа с раздрънканата кола на Лучано, която често ги оставя на пътя … Когато пък искат да споделят някоя тайна, предпочитат родния моденски диалект. Или както Павароти обобщава: „С Мирела вършим всичко заедно, но любовната тръпка ни завладява само на сцената!” Съвършено прав е Лучано. В театъра изваяха великолепни образи на влюбени. Сред най-запомнящите се без съмнение са Мими и Рудолфо в „Бохеми” на Пучини. Френи, покорила  вече Ла Скала и МЕТ, партнира на Павароти през ноември 1968 при дебюта му в прочутия театър в Ню Йорк. Пресата прелива от възторжени коментари. Същото се повтаря и през 1996 в Торино за 100-годишнината от премиерата на „Бохеми”. А през 1972-ра  Мирела Френи, Лучано Павароти и фон Караян правят култовия запис за фирмата Дека. В него участва и Николай Гяуров. Времето, когато пламва голямата им любов с Мирела. „Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна… Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно… Бе наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг”, връща лентата Мирела Френи към времената, когато двамата с Гяуров събираха погледите на околните не само на сцената, а и на бляскави светски събития. Сега без Николай Гяуров вече повече от 10 години, все по-ясно кристализират контурите на общите им творчески трепети, вградени Слава Богу и съхранени за поколенията в ред паметни регистрации. На някои от тях имате възможност пак да се насладите в съботната вечер. Ще звучат откъси от „Бохеми”, „Дон Карлос”, „Фауст”, „Дон Жуан”, Реквием на Верди. А също финалът на „Евгений Онегин” от Чайковски с Томас Алън и Мирела Френи. Татяна е една от любимите й роли. Извайва я в началото на 90-те години редом с образи като Адриана Лекуврьор, Федора, Лиза… „Обичам много Татяна! Тя е предизвикателство за мен. Силна личност – коректна,  с достойнство… Би могла в края на операта да остави всичко, но… не би била Татяна. Адреналинът се покачва, защото образът непрестанно се обогатява. Добива нови черти, а това изисква друг цвят на вокала, промяна в цялостното поведение. Във финала Татяна се извисява над битовото, дребнавото и пламенно отстоява пред Онегин достойнството си на жена с главна буква…”  Каквато без съмнение е и прочутата оперна дива от Модена! Тъкмо там през 2002 година Мирела Френи и Николай Гяуров основаха академия под името Centro Universale del Bel Canto. Получават над 300 заявки от млади певци, които искат да се докоснат до безценния опит и харизма на две оперни легенди. След прецизна селекция борят им се редуцира до десетина. Мирела Френи твърди, че с времето много от студентите вече имат успешна кариера в престижни световни театри. За жалост само две години след основаването на Centro Universale Гяуров си отиде от този свят. Не малка доза кураж се изисква, за да продължиш започнатото. Мирела Френи се справя  великолепно и съветва младите: „На сцената трябва да забравиш, че си певец! Самоцелното вокализиране не е нужно никому! На сцената си преди всичко актьор! Образът, който изграждаш те прави значим като творец…”
(край на цитата)

На 6 март 2015 г. вестник „Култура“ публикува статия за Мирела Френи, която ще цитирам по-долу:

в. „Култура“ брой 9 от 6 март 2015 г.

Мирела Френи на 80

Една щастлива певица

Мирела Френи, певицата с най-изразителния глас, с очите на сърна, най-добрата Мими за втората половина на ХХ век, навърши своите 80 години. След като преди 10 години официално се оттегли от оперната сцена след 50-годишна кариера, днес Френи преподава в Академията, създадена от нея и от покойния й съпруг, големия български бас Николай Гяуров.

Пътят й в музиката изглежда лек и предопределен. Така, както самата Френи изглежда на сцената – сякаш е родена там, за музиката. Когато Френи пее, природата ти напомня радостно, че е създала този глас. Нищо не изглежда по-естествено от пеенето, от музицирането на Мирела Френи. Веднъж в едно интервю тя каза, че никога не си е представяла подобна кариера, защото за нея най-важното е било да има възможност да е на сцената и да пее – независимо в каква роля. Може би заради това смирено вътрешно поведение, тя пя толкова дълго и успешно, а и до днес привлича певци и музиканти от цял свят, които искат да се докоснат до нейната своеобразна артистична мъдрост и философия.

Незабравимите роли на Френи никак не са малко: Мими от „Бохеми”, Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай”, Манон от „Манон Леско”, Лиу от „Турандот” на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос” и Дездемона от „Отело” на Верди, Церлина от „Дон Жуан” и Сузана от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Федора от едноименната опера на Джордано, Микаела от „Кармен” на Бизе (това е дебютната й роля в света на операта, на нея тя кръщава дъщеря си), Маргарита от „Фауст” и Жулиета от „Ромео и Жулиета” на Гуно… Мирела Френи е сред малкото италиански певици, които на върха на кариерата си посегнаха много успешно към руски репертоар с Татяна от „Евгений Онегин” и Лиза от „Дама Пика”.

Българската публика я помни и в „Дон Карлос” заедно с Николай Гяуров, и в Реквиема на Верди на Новогодишния фестивал 1986-87 под палката на Емил Чакъров, и на Новогодишни концерти в НДК. Аудио- и видеозаписите на Френи и до днес са предпочитани от меломаните и специалистите. Изкуството й живее!

Два дни преди рождения й ден (27 февруари), ръководството на Миланската скала й организира среща с нейните почитатели, на която Френи с настроение разказваше за изкуството, за пътя на певеца, за музиката.

Българските приятели и почитатели на певицата й казват „Честито!” и й пожелават да е здрава и да продължи да предава на младите умението си да живее и да работи с радост и чувство за хумор, както го е правила винаги!

„Култура“

(край на цитата)

В днешната ми статия от 2018 г. ще прибавя още една информация, която не съм давал до сега – участието на Мирела Френи във филмиране на опери (източник на руски език):

Фильмы-оперы

(неполный перечень)

• 1965 — «Богема» Пуччини — Мими (режиссёр — Франко Дзеффирелли, дирижёр — Герберт фон Караян, Рудольф — Джанни Раймонди, Марсело — Роландо Панераи)
• 1967 — «Кармен» Бизе — Микаэла (режиссёр-постановщик и дирижёр — Герберт фон Караян, Кармен — Грейс Бамбри, Хозе — Джон Викерс)
• 1973 — «Отелло» Верди — Дездемона (режиссёр — Роже Бенаму, дирижёр — Герберт фон Караян, Отелло — Джон Викерс)
• 1973 — «Травиата» Верди — Виолетта (ТВ, режиссёр — Wolfgang Nagel, дирижёр Ламерто Гарделли, Альфред — Франко Бонисолли (итал.)русск., Жермон — Сесто Брускантини (итал.)русск.. Хор, оркестр и балет Берлинской государственной оперы)
• 1974 — «Мадам Баттерфляй» Пуччини — Чио-Чио-сан (ТВ, режиссёр — Жан-Пьер Поннель, дирижёр — Герберт фон Караян, Пинкертон — Пласидо Доминго, Сузуки — Криста Людвиг)
• 1975 — «Женитьба Фигаро» («Свадьба Фигаро») Моцарта — Сюзанна (режиссёр — Жан-Пьер Поннель, дирижёр — Карл Бём, Фигаро — Герман Прей, граф Альмавива — Дитрих Фишер-Дискау, графиня Альмавива — Кири Те Канава)
• 1975 — «Фауст» Гуно — Маргарита (ТВ, режиссёр — Ив-Андре Юбер, дирижёр — Чарльз Маккеррас, Фауст — Николай Гедда, Мефистофель — Роже Суайе)

(край на цитата)

Прекрасни партньори, диригенти и режисьори в тия филми-опери с Мирела Френи!

С какви думи да завърша днешната си статия през 2018 г. – очевидно с един факт, който ме зарадва: през 2017 г. Мирела Френи продължава да провежда майсторски класове в Модена. Цитирам съобщение от Интернет:

Modena (Modena) – Italia
Fondazione Teatro Comunale di Modena 

Master Class con Mirella Freni

Dal 03 Giugno 2017 al 25 Giugno 2017

 Scadenza iscrizioni: 30 Aprile 2017
     Quota di iscrizione: 0.00 €
     Quota di partecipazione (allievi effettivi): 1.00 €
     Quota di partecipazione (uditori): 0.00 €

docente: Mirella Freni

Informazioni:
 Tel: 0039 059 2033022
 Fax:
 Email: formazionetcp@teatrocomunalemodena.it

(край на цитата)

При това таксата за участие е символична – ЕДНО ЕВРО!

Така и ние на днешния 27 февруари 2018 г. поздравяваме Мирела Френи за рождения й ден с пожелания за здраве, щастие и успехи в музикалната педагогика.

…………….

Изпълнение на Мирела Френи:

MIRELLA FRENI in ADRIANA LECOUVREUR

https://www.google.de/search?q=YOUTUBE+mirela+freni&source=hp&ei=Mw-3ZJfWL6qzi-gP7OOKwAQ&iflsig=AD69kcEAAAAAZLcdQ30Kfi-B7DSKn5ku2TYSmHXfILlA&ved=0ahUKEwjXu9-dpJmAAxWq2QIHHeyxAkgQ4dUDCAs&uact=5&oq=YOUTUBE+mirela+freni&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhRZT1VUVUJFIG1pcmVsYSBmcmVuaTIGEAAYFhgeMgYQA

…..

Изпълнение на Мирела Френи:

Mirella Freni & Luciano Pavarotti “Si mi chiamano Mimi, oh …

https://www.google.de/search?q=YOUTUBE+mirela+freni&source=hp&ei=Mw-3ZJfWL6qzi-gP7OOKwAQ&iflsig=AD69kcEAAAAAZLcdQ30Kfi-B7DSKn5ku2TYSmHXfILlA&ved=0ahUKEwjXu9-dpJmAAxWq2QIHHeyxAkgQ4dUDCAs&uact=5&oq=YOUTUBE+mirela+freni&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhRZT1VUVUJFIG1pcmVsYSBmcmVuaTIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yCBAAGAgYHhgNSKpbUABY0z9wAHgAkAEAmAFvoAH7CaoBBDE5LjG4AQPIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICCBAuGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgsQLhiKBRixAxiDAcICBBAAGAPCAggQABiABBixA8ICCBAAGBYYHhgKwgIHEAAYDRiABMICBhAAGB4YDcICBRAhGKABwgIEECEYFQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:e9112ae9,vid:nKewrRcukRo

…..

Изпълнение на Мирела Френи:

PUCCINI, MADAMA BUTTERFLY mit Mirella Freni, Christa Ludwig und Plácido Domingo

Ein Opernfilm von Jean-Pierre Ponnelle Musikalische Leitung: Herbert von Karajan Orchester: Wiener Philharmoniker

…..

Изпълнение на Мирела Френи:

Very Young Mirella Freni delivers the Perfect Micaëla (Perfect …

https://www.google.de/search?q=YOUTUBE+mirela+freni&source=hp&ei=Mw-3ZJfWL6qzi-gP7OOKwAQ&iflsig=AD69kcEAAAAAZLcdQ30Kfi-B7DSKn5ku2TYSmHXfILlA&ved=0ahUKEwjXu9-dpJmAAxWq2QIHHeyxAkgQ4dUDCAs&uact=5&oq=YOUTUBE+mirela+freni&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhRZT1VUVUJFIG1pcmVsYSBmcmVuaTIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yCBAAGAgYHhgNSKpbUABY0z9wAHgAkAEAmAFvoAH7CaoBBDE5LjG4AQPIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICCBAuGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgsQLhiKBRixAxiDAcICBBAAGAPCAggQABiABBixA8ICCBAAGBYYHhgKwgIHEAAYDRiABMICBhAAGB4YDcICBRAhGKABwgIEECEYFQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:2a9c80b0,vid:zeKgrG6GabA

…….

Изпълнение на Мирела Френи:

Mirella Freni, Luciano Pavarotti & Nicolai Ghiaurov – Sorge il di!…Spunta l’aurora pallida –

Arrigo Boito Mefistofele – Nicolai Ghiaurov Faust – Luciano Pavarotti Margherita – Mirella Freni Marta – Nucci Condò Wagner – Piero de Palma Elena – Montserrat Caballé Pantalis – Della Jones Nereo – Robin Leggate London Opera Chorus National Philharmonic Orchestra recorded: Walthamstow Town Hall, London Conductor – Oliviero de Fabritiis August 1980 & January 1982

´´´´´´