Днес празнува рожден ден певицата Роза Митова
Драги приятели на оперната музика, днес на 5 декември 2020 г. пиша с голямо удоволствие статия – за втори път – за една гранддама на българското оперно изкуство, за която веднага трябва да подчертая, че е едно истинско изключение, и то в много отношения, в общата картина на това изкуство в България. Това е уважаемата Роза Митова, която днес навършва 86 години, но тия, които я познават лично, или като мен – само виртуално, тя им прави особено впечатление.
Не искам да бъда голословен и да пиша недоказани твърдения. По начало всеки от моите читатели знае, че аз не съм професионален музикант и не обичам да давам собствени оценки в една сфера на изкуството, каквото е оперното пеене и там критериите на музиковеди и специалисти често са противоречиви. Не става въпрос за конкретните вокални способности на Роза Митова в годините, когато е била на върха на тези си способности, а повече за чисто човешките, духовните, емоционалните качества на тази личност. Какво имам предвид: аз познавам Роза Митова едва от почти две години, когато през февруари 2019 г. тя ми предложи ФБ-приятелство, което аз веднага приех, понеже знаех вече от достоверен източник за нея и за големите й заслуги по време на активната й певческа дейност. Ето подробности:
В един разговор между български оперни певци във Фейсбук през февруари 2019 г. стана дискусия по различни проблеми, при която ми направи впечатление следната реплика на певеца Арсений Арсов от Варненската опера:
(Арсений Арсов ist mit Srebra Mihaleva und 71 weiteren Personen unterwegs)
„Голямото оперно изкуство се прави от големи певци и големи диригенти !!! Мисля, че всички честни творци са наясно по този въпрос…. Да си спомним незабравимия, мащабен и невероятно театрално и драматургически въздействащ Кирил Кръстев и една голяма Виолета – Роза Митова, за мен тя е на световно ниво ! Златните страници на някогашната славна Русенска Опера! Кажете ми само, такъв баритон – Жермон и подобна перфектна Виолета, често ли се срещат в наши дни?“
(край на цитата)
Тогава се сетих, че като млад мъж съм срещал както името на легендарния вече Кирил Кръстев, така и името на Роза Митова. Това име помня при посещения на опери в София и Русе, където имах близки роднини, и през годините 1957-1970 често съм им гостувал по време на ваканции (тогава работех като учител и после преподавател в ТУ Габрово). Роза Митова имаше изяви в Софийската опера след 1966 г., после от 1969 г. участва в редица главни роли в Русенската опера. Не съм си водил бележки тогава и не помня конкретни опери с нейно участие, на които съм бил – толкова много години са изтекли оттогава, но името й беше останало в паметтта ми. Така че думите на Арсений Арсов събудиха смътни спомени от тази епоха. Не е било изключено Роза Митова да е гостувала по това време и в Габрово, защото тогава в нашия град се изгради огромен Дом на културата, в който се изнасяха и оперни спектакли на гостуващи състави преди всичко от оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив. Не си спомням вече за конкретни изяви с нейно участие …
Как да е, през февруари 2019 г. станахме ФБ-приятели с Роза Митова и през следващите месеци имахме усилена размяна на мисли по разни въпроси от областта на музиката и оперното изкуство, но и по съвсем други теми. Тази размяна на мисли трае и до днес. Тогава се уверих в редица нейни качества, които изградиха особен респект към личността й – всестранни интереси, засягащи не само музиката, но и общи проблеми на живота, всеотдайност и особена любов към професията й на вокален педагог, която тя упражнява и до момента, интереси към всяка тема, която засягам в моите „оперни истории“ и обосновани анализи на отделни аспекти в тях, които предизвикват вниманието й … За да бъда убедителен, нека дам някои примери (не ги излагам в хронолочичен ред, а както съм си ги отбелязъл в моя архив):
Роза Митова след статията ми за Александрина Милчева (27.11.2019):
„Мецосопран, който никога в певческата си кариера не прие и не използва вулгаризиран долен регистър (често изкушавал световни нейни колежки), та било и в най-драматични роли. Запази благородния си, топъл, женствен тембър, запази природата си и съхрани свежестта на своя глас до последната си певческа изява ! ХВАЛА !“
И още:
„Вълнуващо, високо художествено изкуство, забележителен път на една от най-достойните наши мецосопрани по световните сцени !“
……
Дискусия при статията ми за Надя Ножарова (22.11.2019 г.) по повод самоубийството на баритона Банчо Банчовски в МЕТ Ню Йорк:
Роза Митова: Какво ли е искал да каже с това !? Нужна ли му е била тази показност ?
Boris Kontohow: Не е показност, а крайно разочарование от живота си – мечтал е да стане певец в САЩ, но това не му се удава и решава поне да загине в този храм на оперното изкуство, какъвто е МЕТ. Писах в статията причините: „(…) В началото на 50-те години Банчевски емигрира в САЩ. Желае да продължи оперните си изяви, но в Ню Йорк, където отсяда, е трудно при голямата конкуренция в тази област. Известно време пише сатирични памфлети, които чете в Радио Свободна Европа. Като подчертан погиглот – говори немски, френски, италиански и руски езици, освен английски и родния си български и все пак държи връзка с операта – превежда материали за посещенията на оперни певци. По този начин той се среща с певци като Анна Томова-Синтова и Лучано Павароти. Той също пее в хора на Българската православна църква в Ню Йорк (…) Според мен личната му трагедия е в това, че макар и да знае толкова много езици, не се е постарал да работи поне в друга област, а е искал НЕПРЕМЕННО да бъде певец… Животът ни учи да правим компромиси, иначе не става …
Roza Mitova – Да, животът ни учи на компромиси и нищо не можем да направим на инат, освен да сложим край на живота си, за да накажем нечие всевластие (без да се съобразим с Господа наш …). Благодаря Ви за разговора, г-н Контохов !
Ema
Zhunich – Компромиси? Има
компромиси и компромиси. Влюбеният в
изкуството, живеещият за изкуството
търси един друг свят, стреми се към
други идеали, различни от ежедневните
компромиси и компромисчета. Всеки ден
се срещаме с нечий зъл език, клевета и
др., но не спираме да се възхищаваме и
забавляваме със “Севилският
бръснар” например,
точно защото е съвкупност от гениално
претворени персонажи. И там компромисът
е забавен… (зависи и от постановчици
и изпълнители, разбира се!).
Но хайде
представете си компромис от страна на
една Бътерфлай например
– “Който не може със чест да живее,
може със чест да умре”. Ще бъде ли
Бътерфлай, ако направи компромиса?!
Кармен и Дон Хозе. Дон Хозе прави
компромис. И последствията …не са
особено забавни. Примерите са много.
Наказването на нечие всевластие. Ако
някой се стреми към всевластие (един
Скарпия например), дали
изобщо приема като наказание към себе
си, че някой се е самоубил (пр. Анжелоти),
за да го накаже?! Или Граф Ди Луна и
самоубийството на Леонора?! И т.н.
Stefka Evstatieva – Roza Mitova – Рози, той беше първият човек, който ме посрещна в МЕТ и много пъти сме си гостували. Интересна личност, пишеше поезия, пееше руски песни, с много неудачи в живота си и заряд, който не достигна. Бяха му се натрупали много изпитания и не можа да се справи. Голям грях е самоубийството му.
Roza Mitova – Много важни мисли и решения в нашия живот. Как възприема всеки от нас въпроса за достойнството или гордостта – две различни усещания и понятия; въпрос и на религия… Да, съгласна съм, че злодеят, базчестникът, всевластникът няма да се трогне от самоубийствения акт…. но един граф ди Луна? Какво ли е преосмислил той !? А, Пинкертон ?! В случая приемам компромиса да се живее като смирение с недостатъчното ми усъвършенстване, наличието на огромната конкуренция, конюнктура или, или… и си намирам нишата, където ще бъда полезен… А бих извикала още: “Вижте ги тези, които препречиха моя път ! Кого сложиха на моето място … “, въпрос на изповядване…… Мир на духа му на този наш брат ! Но, да го направи в момент, когато на сцената е сънародничката ни Гена Димитрова, … мога само да мисля и съжалявам ! Благодаря Ви, Ема Жунич, за споделеното !
(край на цитатите)
Както виждате, драги читатели, Роза Митова се интересува не само от въпроси на оперното изкуство, но и от теми, имащи връзка с морала, етиката, отношенията между хората в нашето съвремие – въпроси, които не винаги интересуват хората, отдали живота си на изкуствата … И както виждаме, дискусиите на такива теми често са обект, който се вплита в моите „оперни истории“. Затова моето мнение е, че Фейсбук е една прекрасна медия, когато нейното използване се прави с цел хората, имащи подобни интереси да получат възможността „почти в реално време“ да дискутират помежду си, да обменят възгледите си по даден въпрос. Едва ли по друг начин това може да се постигне, поради което не съм съгласен с мнението на много хора, че „Фейсбук“ е медия с недобри цели. Като всяко ново нещо, с което човечеството се е конфронтирало в своето развитие, така и Фейсбук предизвиква оживени спорове, но повода за това стои в порочното му използване от определени кръгове за нечисти цели. Така е било преди години например с откриването на динамита от Алфред Нобел, което откритие той е замислил с оглед използването му в строителството на пътища при разбиване на скали и твърда почва, а „военните кръгове“ са го приложили за производство на огнестрелни оръжия, бомби и боеприпаси, което е било съвсем в друга насока.
Нека приведа и други примери, характеризиращи интересите на Роза Митова, взети от моя архив при четенето на „оперните истории“:
При статията ми за певицата Аделина Пати на 27.09.2019 (100 години от смъртта й):
Роза Митова: Пълно покритие на понятието ПРИМАДОННА . Легенда ! Благодаря ! Пренесох се в един друг свят…… Много ярко си я представих в Русия !
Boris Kontohow: Имате пълно право, драга Роза – в Русия е била боготворена … Четох някои техни публикации в оригинал, на никой друг език няма такива неща … Чайковски, Серов, Стасов и други са били смаяни от изкуството й, главно от нейната колоратурна техника..
Roza Mitova: Паметта ми не е достатъчно услужлива, но си спомням кадри от един руски филм, показващ шеметното й пеене пред публиката, редувано със скандалните сцени веднага зад кулисите с първия й съпруг…. и отново виртуозното й превъплощение пред публиката… Руснаците са големи майстори – творци, тънки познавачи на човешката психика.
(При снимка на Аделина Пати): Roza Mitova – ПРЕЛЕСТ, РАЗКОШ !
Boris Kontohow: Драга Роза, при такива високи хонорари Аделина Пати е можела да си позволи този разкош ! Дали сега е така – това е било преди 120 годин. Освен това третият й мъж е бил шведски барон …
(край на цитата)
Роза Митова при статията ми за певеца Петър Петров на 14 август 2019 г.:
В деня на 75-тия рожден ден на колегата Петър Петров (за жалост не се познаваме лично), освен сърдечните ми пожелания за здраве и благословение, искам да му изкажа моята най-голяма благодарност за възторжените думи, написани за моето певческо изкуство ! Петър Петров, Вие сте много мил, откровен, емоционален човек, голям певец, както пише г-н Контохов, познавам изкуството Ви, но никой досега не е описал така искрено своето впечатление за моето “певческо чудо”, както това сте написали Вие в личната ви коресподенция с колегата Арсений Арсов. БЛАГОДАРЯ ! Ще позволите ли да го цитирам, ако след 6 месеца, все още искате да знаете нещо повече за мене. Колко от нас могат така искрено да се зарадват, оценят и признаят успеха на другите ! Добродетел достойна за Рая ! Ето, прочетете:
“Арсений, най-искрена благодарност затова, че си качил във ФБ запис на Роза Митова. Та това е истинско чудо на операта. Такава „Травиата“, такъв красив звук, кристална чистота, безупречно белканто (не балканканто). Ти, приятелю, ме накара да се срамувам, че не познавам до днес такова певческо чудо, събрало в себе си такава красота на гласа, чистота, лекота на звукоизвличането, че направо обезумях ! Къде е била тя, глухи ли са били всички или “българският гений” я е погубил ! Благодаря ти и искам да науча повече за нея ! Поздрав Петьо”.
Роза Митова: Тук съм, драги Петър Петров. Жива съм. Може би малко приповдигнато ще прозвучи Вашето изказване, а може би тихомълком ще Ви обвинят някои капацитети, че не разбирате много, много от пеене… Вие за това не сте и помислили… Какво значение има – излели сте душата си, така сте роден. малко по-различен, ама носещ радост.. Жив и здрав да сте ! А може да даде Господ да Ви видя и на живо ! Пийте една чаша вино и за мен ! Роза Митова.
Boris Kontohow – Браво г-жа Митова!
(край на цитата)
В хода на тези коментари и размяна на мисли с Роза Митова, ние и двамата констатираме, че имаме доста сходни становища по редица въпроси не само на изкуствата, но и на морала, етиката, отношенията между хората и редица други. Аз често й правя комплименти, защото човек на тази възраст, на която е тя, отдавна вече няма желание да се занимава с въпроси, излизащи извън тясната рамка на вкекидневието, докато тя се интересува от толкова много въпроси извън това тясно обкръжение. Тя, разбира се, има отговори и на това, нейният речник е цветущ, богат, няма нищо общо с този на „днешните журналисти“, и също ми прави комплименти. Нека цитирам един от последно време:
Роза Митова: „O, Боже, какъв човек сте Вие ! Нищо друго не ме е вълнувало така, както срещата ми с хора, изпълнени с дух и хармония между земята и небето … с толкова обич към човешкото в човека… Не пишете нищо, моля ви, за възхвала. Аз също не хваля, не лаская… също обичам и търся да откривам и насърчавам онази невидима за очите красота, нужно ми е общуването, вярата, че може да се живее по по-добър начин…“
(край на цитата)
По-долу в статията ще се спра и на други по-общи въпроси, но след този доста дълъг увод ще премина към по-конкретни данни от биографията и вокалната дейност на Роза Митова. Похвално е, че в последно време в Интернет има Уикипедия-страница за нея, която е добре написана и съдържа доста неща от голямо значение, заедно с източниците за информация. Цитирам тази нейна страница:
Роза Митова е българска оперна певица. Тя се изявява още от девет годишна пред публика. Първите й участия в концерти са на отечественофронтовите естради. По-късно е солистка на ученически хорове, както е солирала и в Хора на Софийските учителки. Учи гласова постановка при Селма Чурукова – асистентка на професор Людмила Прокопова.
Преломен момент е завършването и на Музикалната Академия в София с отличен успех, както и двугодишният майсторски клас по Оперно сценично изкуство в класа на професор Христо Бръмбаров през 1966 г. Стажант артист е в Софийската опера между 1966 г. и 1968 г. Участвала е в 117 спектакъла в 14 главни и второстепенни роли под диригентството на Асен Найденов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Михаил Ангелов и др. Между 1969 г. и 1978 г. пее централен репертоар в Русенска опера, а след 1978 г. до втората половина на 1980-те е основен солист в Пловдивска опера.
След 1987 г. работи в Софийският музикален център и гастролира във всички оперни театри в страната. От 1988 г. до 1994 г. е преподавател в “Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. След пенсионирането си продължава преподавателската си дейност в частна музикална школа.
Ранен живот и кариера
Роза Митова е родена на 05.12.1934 г. в София в бедно работническо семейство. Майка й имала хубав глас и пеела народни песни, а баща й бил самоук музикант – свирел на кемене и разказвал приказки по много артистичен начин.
В края на Втората световна война Роза Митова е на десет години и като “септемврийче” пее по многобройни естради, събрания, тържества и посещения на ранени войници в Софийските болници. Очакванията са тя да направи певческа кариера, но тя завършва Педагогическа гимназия за начални учители и дружинни ръководители.
От 1952 г. до 1960 г. работи в XXI Средно смесено училище (бившата “Девическа гимназия”) – две години като дружинна ръководителка и шест години като начална учителка. Пее като солистка на много концерти с хора на „Софийските учителки“ под ръководството на големия български хоров диригент Васил Арнаудов и пианиста Христо Станишев. По тяхно настояване и препоръка тя се подготвя за конкурс в Музикалната академия в София. През 1960 г. я приемат заедно с Гена Димитрова, Димитър Петков, Галя Савова и др. Учи в класа на асистентката на проф. Людмила Прокопова – Селма Чурукова, а след нейното напускане – четири години в класа на професор Христо Бръмбаров.
Завършва с отличен успех и двугодишния майсторски курс по оперно-сценично изкуство. През всички години на следването тя получава едната от трите стипендии на името на Стефан Македонски (другите две стипендии са присъдени на Гена Димитрова и Борислав Николов – Александров). В този периoд Митова вече е семейна и ражда първото си дете.
През 1966 г. Роза Митова се явява на конкурс за стажант артисти в Софийска народна опера. Приета е заедно с Гена Димитрова, Димитър Петков и др. За две години – до края на 1968 г. тя участва в 114 представления в малки, средни и големи партии – сред които Царицата на нощта, Джилда, Травиата, Оскар, Фраскита, Ксения, Тебалдо и др.
През 1969 г. тя приема предложението на директора на Русенската опера – Коста Крушовенски да участва в постановка на „Вълшебната флейта“ като Памина и средата на месец април същата година заминава за репетиции в Русе. За няколко месеца там, Митова изпълнява с голям успех още Оскар, Тебалдо и Джилда.
През 1971 г. я канят в Софийска опера и тя пее с огромен успех Оскар и Памина.
За да бъде по-близо до семейството си в София, Комитетът за култура й отпуска персонална щатна бройка, с която я назначават в Пловдивската опера. Там Роза Митова е приета много радушно от художествените ръководители – Ангел Христов, Кръстьо Марев и много от колегите й. Има блестящи успехи в постановките на „Травиата“, „Риголето“, „Лучия ди Ламермур“, „Четиримата грубияни“ и др.
Заради представянето й на фестивала в Стара Загора през 1980 г. художественият съвет я удостоява с една значителна материална и морална награда „за изключителни художествени постижения в ролята на Лучия“.
От 1987 г. до края на 1989 г. Роза Митова е на работа в новосформирания Музикално-артистичен център в София на разположение на всички оперни театри.
През януари 1990 г. навършила вече 55 години е пенсионирана, но и до ден днешен Роза Митова работи частно като вокален педагог в град София. С любов и всеотдайност тя споделя своите знания и опит в операта като разпалва любопитството на своите ученици към музиката и с всичките си сили ги тласка към желания от тях успех.
Гастроли
Най-забележителните международни гастроли на Роза Митова са в:
- Унгария: „Ивайло“
- Чехословакия: „Травиата“, „Риголето“, „Евгений Онегин“
- Румъния: „Бал с маски“, „Риголето“, „Дон Карлос“
- Куба: „Травиата“, „ Риголето“
- бившият СССР: „Травиата“
…….
Репероар
Най-забележителните изяви от репертора на Роза Митова са в: Царицата на нощта – „Вълшебната флейта“ – Моцарт; Памина – „Вълшебната флейта“ – Моцарт; Джилда – „Риголето“ – Верди; Виолета – „Травиата“ – Верди; Розина – „Севилският бръснар“ – Росини; Лучия – „Лучия ди Ламермур“ – Доницети; Мими – „Бохеми“ – Пучини; Микаела – „Кармен“ – Бизе; Бътерфлай – „Мадам Бътерфлай“ – Пучини; Йоланта – „Йоланта“ – Чайковски; Татяна – „Евгений Онегин“ – Чайковски; Каролина – „Тайният брак“ – Чимароза; Елвира – „Италиянката в Алжир“ – Росини; Ксения – „Борис Годунов“ – Мусоргски; Люба – „Семьон Котко“ – Прокофиев; Лиза – „Утрините тук са тихи“ – Молчанов; Фраскита – „Кармен“ – Бизе; Анастасия – „Петър I” – Андрей Петров; Софи – „Вертер“ – Масне; Марина – „Четиримата грубияни“ – Волф Ферари; Оскар – „Бал с маски“ – Верди; Тебалдо – „Дон Карлос“ – Верди; Минерва – „ Хубавата Елена“ – Ж. Офенбах; Мери – „Юлска нощ“ – Ж. Офенбах; Млада – „Ивайло“ – Марин Големинов; Ахиндора – „Момчето великан“ – Хреников; Анина – „Травиата“ – Верди; Глас от небето – „ Дон Карлос“ – Верди.
…….
Отзиви в пресата
„Борис Годунов ни зарадва с букет от богати гласове и релефни образи…Успешно се представи излизащата за първи път в ролята на Ксения младата певица Роза Митова (диригент Асен Найденов, в ролята на Борис – Никола Гюзелев).“ [1]
„Явно неудобната позиция (2 метра височина над сцената (Р.М.) при изпълнението на първата ария на Царицата на нощта не попречи на Роза Митова да ни спечели с релефния образ на заслепената от жажда за власт владетелка. Втората ария само потвърди, че този красив лирико-колоратурен сопран ще бъде една от нашите първи сили.“ [2]
„Знаем, че ролята на Оскар изпъква като една от централните, само когато нейният изпълнител обединява лекотата в пеенето със сценичната свобода. Хубавият синтез у Митова ни кара да зададем въпроса, дали Софийската опера малко прибързано не се освободи от тази способна певица…“ [3]
„Роза Митова (Оскар) – певица с убедително сценично присъствие и музикалност, която проведе постановъчния замисъл на ролята отчетливо и с чар…“ [4]
„Неотдавна Националният оперен театър в Куба е представил операта на Верди „Риголето“ в нова постановка… За Роза Митова музикалният критик Хорсе Пола пише в списание „Боемия“, че тя притежава завидна гласова техника, позволяваща й с лекота да преодолее трудностите, които предлага.“[5]
„… със своето обаяние, топлота и неотразима душевна сила Микаела на Роза Митова става равностойна съперница на Кармен… В нейната изразителна и артистична вокална интерпретация наред с пастелните тонове на лирична героиня, преобладават нотки на истински драматизъм…“ ; „ … видимо се отделя сред останалите дарованието на Роза Митова – високо надарена певица и отличен музикант. Съдбата й я отвежда в различни театри на страната“; „ …тя предава на постановките подчертано съвременен, нетрадиционен поглед към сцената и внушенията й…“ [6]
…..
Източници
- ↑ Вестник „Народна култура“ – брой 14, от 08.02.1967 г. – статия „Размисли след радост“
- ↑ Вестник „Народна младеж“ брой 7 от 31.03.1967 г. – статия „Вълшебната флейта на младите в Софийската опера“ – Александър Абаджиев
- ↑ Вестник „Народна култура“ – брой 8 от 21.02.1970 г.
- ↑ Вестник „Народна култура“ – 02.1970 г.
- ↑ Вестник „Народна култура“ – брой 34 – 18.08.1973 г. – статия “Наши артисти в Хаванската опера“
- ↑ Бикс, Розалия; „Български оперен театър“, София, ИК “Наука и изкуство” 1985 г.
(край на цитата)
Като допълнение към тази Уикипедия-страница за Роза Митова на 30 ноември 2019 г. получих писмо от моята ФБ-приятелка Марта Кукуларова, която познава много добре певицата, понеже е нейна ученичка. Писмото имаше заглавие:
АРТИСТИЧНА БИОГРАФИЯ на РОЗА МИТОВА
Нямада цитирам текста му, тъй като той е почти същият като този в Уикипедия-страницата, но структурата е по-различна, главно изброяването на репертоара и отзивите в пресата. В писмото пише освен това, че някои от учениците на Роза Митова са направили след тяхна сбирка една констатация, която искам да цитирам:
„Уникална е! И като човек, и като преподавател! Няма друга като Роза Митова! Толкова много я обичам!!! – споделя със съучениците си Марта Кукуларова.
“Оо, Марта, и аз много я обичам!!!“ – се чуват в хор няколко гласа…
„Е, как няма да я обичам, та тя ми е повече от майка! Бих направил всичко за нея!“ – слага точка на разговора Васко Василев.
(край на цитата)
В това писмо до мен Марта Кукуларова ми пише още, че ще ми прати след няколко дни отделните мнения на ученици на Роза Митова за нея. Действително, на 2 декември 2019 г. получих ново писмо от нея, което цитирам по-долу:
Мнения-изказвания за Роза Митова от нейни ученици (изпратени от Марта Кукуларова на 2.12.2019):
От Елена Павлова:
„Познанството ми с г-жа Роза Митова датира от 15 годишната ми възраст, когато реших да кандидатствам пеене в Музикалното училище в София. Имах огромния шанс и късмет да попадна в нейния клас и да бъда обучавана от оперен артист с голям сценичен опит и с красив, изразителен, пленяващ глас.
Няма да е преувеличено, ако кажа, че благодарение на интересните и вдъхновяващи уроци при нея, обикнах оперното изкуство и това определи професионалният ми избор.
Роза Митова постави гласът ми и ме научи на постоянство, дисциплина и стремеж към съвършенство.
Още като ученичка, благодарение на нейната работа, отдаденост и целеустременост, спечелих и първият си конкурс – Голямата и специалната награда за българска песен на първото издание на Конкурса “Млади музикални дарования” – София 1994 г.
Благодарна съм и за всичките съвети и препоръки, които са ме следвали по моя път.“
……
От Васко Василев:
„Срещнах се с госпожа Митова, когато бях на 16 години. Тогава бях тийнейджър. Тя промени целият ми живот, като ми даде шанс да ме научи не само на класическо пеене, но и на музициране и фразировка. Изключително харизматичен човек, която е като моя втора майка. Тя ми даде силата и вяра в живота. 20 години живях по света заради професионални ангажименти.
Работил съм с едни от най-големите артисти и преподаватели по белканто по целия свят и много пъти съм се чудил как в малка България човек може да развие толкова много знания, с които могат да се похвалят малцина хора по света, броящи се на пръстите на едната ми ръка. Не само аз, а цяла България трябва да се гордее, че има такова светило в изкуството на Белкантото, което е избрало да живее не някъде в чужбина с многото претенции, които имат „големите прими“, а именно тук в нашата малка и красива родина.
Благодарен съм на съдбата, че имам удоволствието да ви познавам, мила госпожо Митова. Цял живот вашите съвети и насоки са ми донасяли само хубави моменти и положителни емоции“.
…..
От Марта Кукуларова:
„Познавам г-жа Митова от една година. През това време тя успя да промени живота ми в много аспекти – лични и професионални. С нейна помощ станах по-силна и по-вярваща в себе си. След 13-годишно пребиваване в Ню Йорк / САЩ, тя стана причината аз да се върна в България.
Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с този изключителен преподавател и невероятен човек. Преподавател, който не щади себе си, който се раздава на макс, който заразява всичките си ученици с обичта си към операта…
Преподавател, който ме преобрази като за по-малко от една година успя да развие гласа ми – направи го по-емоционален, по-изразителен, по-бляскав и ми помогна:
– да изградя такава стабилна техника, че в момента без проблем да мога да играя с гласа си когато и както aз искам,
– с лекота да влизам и живея в различни музикални образи, с които да радвам публиката си,
– да се чувствам готова за концерти на голяма сцена.
Човек с главни букви, такъв, какъвто в днешно време много трудно се среща, а срещнеш ли го – се чувстваш благословен, че го имаш в живота си!!!
Човек – топъл, сърдечен, уникален, който направи дните ми по-ярки, по-пълноценни и много, много по-щастливи и истински…
Благодаря Ви, г-жо Митова, от все сърце Ви благодаря за знанията и уменията, за времето и енергията, за силата и обичта, за споделянето и щедростта!!!
Бих била много щастлива ако можех поне малко да приличам на Вас, защото Вие сте моят еталон за подражание, моето вдъхновение, моята майка в операта, която аз много, много обичам!!!
(край на писмото)
Не са необходими коментари – всеки от тези трима бъдещи певци е отворил сърцето си и е изразил онова, което особено го е вълнувало.
На 4 декември т.г. получих писмо и от внучката на Роза Митова – Сияна Миланова, която също е много благодарна на нея за музикалното й ориентиране още от малко дете. Тя ми пише следните редове:
„За моята баба мога да Ви споделя, че тя първа откри музикалните ми заложби и повярва в мен. Започнах на 6 години с цигулка, на 7 – с пиано, а на пеене ме е учила тя. Винаги ме е подкрепяла в музикалния ми път… А и не само мен. Тя е инвестирала в много нейни ученици и ги е подкрепяла и изграждала като професионалисти, но и като хора по дългия и не лесен път към сцената…
За съжаление баба ми вече не е била на сцена когато аз съм се родила и не съм имала възможността да я чуя на живо“.
(край на цитата)
На това място искам да обърна внимание, че в хода на моите разговори с Роза Митова чрез Интернет многократно ставаше дума за тази нейна ученичка Елена Павлова, която направи първото изказване по-горе. Роза Митова ми е изпращала линкове към нейни изпълнения в различни опери: „Травиата“, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Турандот“, „Сицилиански вечерни“ от Верди.
Цитирам някои нейни мисли за Елена Павлова, които Роза Митова ми е писала:
„За българката Елена Георгиева Павлова. Пяла е “Травиата” и „Риголето” в Стара Загора, има и по-малки роли в Софийската опера. В момента преподава пеене в Музикалното у-ще “Любомир Пипков”. Записите са от най-добро качество“:
Линк към „Травиата“: https://www.youtube.com/watch?v=tO0-TK1ogK8&feature=share
Линк към „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт: https://www.youtube.com/watch?v=pPD_52W550s&feature=share
Линк към „Турандот“: https://www.youtube.com/watch?v=p0Cel05xwoI&feature=share
Линк към „Сицилиански вечерни“ от Верди: https://www.youtube.com/watch?v=VsWrT6jPB4k&feature=share
(край на цитата)
За някои от записите Роза Митова ми беше написала още следното допълнение (на латиница, но български текст):
„Zdraveite g-n Kontohow, izprashtam vi oshte zapisi na Elena Pavlova. Dosta profesionalno napraveni s orkestar. Dirigentat e Rosen Milanov, koito raboti v Amerika. Nadiavam se da vi haresat! Pozdravi!“
(край на цитата)
Имал съм и разговори с Роза Митова и по съвсем конкретни въпроси, свързани с мои статии. Така през март 2019 г., когато писах статия за певицата Пенка Коева, попаднах на снимка от спектакъл на Пловдивската опера, на която беше и Роза Митова. Ето защо я запитах за подробности относно тези изяви там. Цитирам отговора й (на латиница, но български текст):
G-n KONTOHOW, barzam da otgovorya na Vashite vaprosi. V Plovdiv hodeh samo za spektakli ili novi postanovki, taj kato jiveeh v Sofia, zatova malko poznavam kolegite otblizo. S Penka Koeva uchastvahme v postanovkata na muzikalnata komediya “Chetirimata grubiyani” na Ermano Volf Ferari. Tya se sastoya prez esenta na 1982 g. pod rejisurata na Plamen Kartalov, dirigent – Plamen Parvanov. Na snimkata sme az, Penka Koeva – vlyavo, a v sredata e savsem mladata togava Toni Shekerdjieva. Spomnyam si, che Penka Koeva beshe izklyuchitelno vedar, sardechen kolega, mnogo charovna aktrisa i pevitca. Zalivahme se sas smyah, shegi i zakachki. Neyniya humor beshe tolkova zarazitelen, pak i postanovkata na g-n Kartalov razgrashtashe nashite fantazii… Neyni kolegi ot onova vreme, naverno, biha mogli da kajat poveche neshta, razbira se, ako uvajavat FB prostranstvoto ili tezi lichnosti, koito tachat i populyaryzirat opernite izpalniteli ot dnes i vchera… A az shte Vi cheta, zashtoto pishete – ne, a risuvate s boichki jivoya i tvorchestvoto na vsichki, popadnali pod obsega na Vasheto vnimanie. Blagodarya Vi za tarpenieto!
(край на цитата)
Както виждате драги читатели, какво писах в началото – Роза Митова е „специален човек“, човек с отворен характер, винаги готова да отговори на зададен въпрос, и отговорът й не е тривиален, а напълно конкретен и точен, често придружен и от нейни коментари за даденото лице, в случая – Пенка Коева.
Бях много доволен за това нейно уточнение, защото този отговор беше повод да потърся сведения и за уважаемата „трета певица на снимката“ – Тони Шекерджиева, която се оказа също много симпатичен човек. Намерих неин профил във ФБ и й предложих приятелство. Тя прие и оттогава Тони е една от най-редовните ми читателки и вече добра ФБ-приятелка, с която също поддържам връзки. Тя живее в Пловдив, омъжена е за музикант от Полша и владее полския език до такава степен, че изнася лекции на музикални теми в самата Полша. На тази тема сме си разменяли информации с нея. През 2019 г. Тони Шекерджиева-Новак беше избрана за ректор на Висшето училище за музика в Пловдив (не си спомням точното му име, няма да стане грешка!). Много се зарадвах за това нейно голямо постижение!
Моя практика в статиите ми за български оперни певци, за които пиша и имам връзка с тях, е да ги помоля за собствени мисли и допълнения към моята статия за тях, които желаят да споделят с моята читателска аудитория. Така съм правил например при Антон Дяков (мир на праха му!), Дарина Такова, Елена Филипова, Валентина Куцарова, Мариана Пенчева, Виолина Ангелова и много други. Ето защо помолих в началото на декември 2019 г. Роза Митова да ми сподели нейни мисли, които да приложа в моята статия. Тя се съгласи и на 3 декември ми изпрати следното писмо, което цитирам по-долу:
„Г-н Контохов, много благодаря за вниманието и уважението към моята личност като оперна певица. Какво мога да споделя по случай юбилейните ми 85 години. Аз съм една щастлива дълголетница. Бог ме обича (а толкова грехове имам), той ми е дал живот и глас, дух и любов, за да пея и да достигам до сърцата на хората. И аз пеех. Добре пеех и непрестанно се учех и все по-добра ставах. Това, че не направих “световна” кариера, като че ли не е било толкова важно за мен, въпреки че някои от най-големите наши диригенти (Асен Найденов, Михаил Ангелов, Руслан Райчев) ми я предричаха. Руслан Райчев, например, ми казваше: “Момиче, ти знаеш ли на Запад колко се плаща за твоя „ми бемол“ на трета? Малко повече самочувствие!” В такива случаи казват: “Е, не било писано. Съдба!” Вероятно е така. Важното за мен беше да имам сцената и публика, независимо къде се намираше тя – София, Русе, Пловдив или други градове. Тя, публиката, ме посрещаше навсякъде по един и същи начин (е, в Куба тропаха и с крака). Чувството е велико! Толкова много пъти, макар и за 2 часа, живеех заедно с хората като Джилда, Лучия, Розина, Мими, Виолета, Памина, Бътерфлай… Издигах се поне на една педя от земята. Един живот – опит за летене.
Нещо, което особено топли сърцето ми и никога няма да забравя, е далечният 10 март 1980 г. – Пловдивската опера. Свършва ансамбловата репетиция на „Лучия ди Ламермур“. Целият хор и неговият диригент – Ангел Христов, избухва, аплодирайки ме възторжено (а някои и просълзено). Никога не са ме разплаквали и мен така. Велико! Хорът да ти даде такава оценка! Едно от най-големите преживявания за всеки оперен певец. Това се случи в онази малка зала на третия етаж в Профсъюзния дом на културата. Пловдивчани и до днес нямат собствена оперна сграда.
Но и друго от годините ми в този театър. Един малко известен журналист, когото не познавах – Димитър Коев (рано починал), научил за моята Лучия. Решил да ме чуе “инкогнито” (негови думи) в спектакъл на същата опера, и то на Асеновградската сцена, където сме гостували. В това представление участваха (добре си спомням) – Дамян Велчев (тенор) и Соня Хамерник (мецоцопран). Написал той възторжена статия за мен и дръзнал да ме нарече “българската Рената Ското”, която той чул по време на гостуването й в София в операта “Риголето”. Предложил статията на пловдивския вестник по онова време (80-те години). Радакторът му не ме познавал като певица (аз отскоро бях в тази опера) и след като се посъветвал с друг известен мой “добър колега” от театъра, решил да не я публикува. По този случай г-н Коев ме потърси, за да се запознае лично с мен и да ми разкаже историята за неуспялата ми прослава. Е. какво да се каже. Подобни истории често съпътстваха нашия живот. Не мога да не споделя и още нещо – в края на живота си съм. Моята най-голяма грешка е тази, че не заминах за Германия (ГДР тогава), а останах тук, в България. Бях повярвала, че Партията ще ме закриля и обгрижва, защото имах безспорния талант. Не ме върнаха и на работа в Софийската опера, защото съпругът ми хулел партийното ръководство на театъра пред лицете на ген. Александър Гетман (директор по онова време на Народната опера и Народния театър едновременно). Свидетел на срещата ми с него беше големият наш диригент Михаил Ангелов, който ме представяше на генерала като необходима за Операта в този момент. Жалко, че отскоро и той не е между живите.
Благодаря на всички мои признателни ученици, които са край мен и със своите успехи ме карат да се чувствам щастлива и значима. Благодаря на младите колеги, които ми пишат и повдигат моя дух – Весела Лепиду, Адриана Грекова, Светла Кръстева, Светлана Иванова, Петър Данаилов. Благодаря за високата ми оценка от Петър Петров, Арсений Арсов, Любомир Дяковски, Стефка Евстатиева, Арон Аронов, Тони Шекерджиева, Аделаида Якимова, както и на Красимира Драгнева, Валентина Гюлева, Лилия Варнас, Ема Жунич и всичи останали. И накрая ще кажа, че човек е такъв на сцената, какъвто е и в живота (това казва и Хворостовски). А сцената е огледало и аз бях една от всички, които се оглеждаха в него. Истината не е скрита за никого.
Поздрави, Роза Митова.
(край на писмото)
Това писмо на Роза Митова през декември 2019 г. ми направи особено впечатление, поместих го без коментар, но нека сега отбележа, че макар и от 2013 година да помествам стотици статии за различни оперни дейци, до ден днешен не съм получавал писмо с такова вълнуващо съдържание! Тогава завърших статията си със следните думи:
„ (…) Остава в края на тази юбилейна за Роза Митова статия да я поздравим най-сърдечно за кръглата годишнина, и нека остане в бъдеще вярна на характера си – да влага същата любов при работата си като вокален педагог, същия стремеж да изгражда в тези свои ученици върхови постижения, да продължава да се интересува от всекидневни въпроси на нашето време, да не се страхува от остаряването, защото този процес е само телесен, но не и духовен… Нека си спомним думите на Тина Търнър, която наскоро навърши 80 години и каза по този случай: „Няма да се предам на старостта, докато не остарея. А все още не съм стара …“.
(край на моя цитат от 2019 г.)
Неусетно измина една година от тогава, Роза Митова продължава своята педагогическа работа, чете и коментира редовно моите „оперни истории“, ние си разменяме с нея разни информации, даже в последно време в тази „корона“-пандемия правим това във ФБ и чрез „видеочат“ (така се и виждаме взаимно) и чакаме един ден да свърши този пандемичен хорор, че най-сетне да се срещнем в София и се запознаем „на живо“ … Дай Боже това да стане по-скоро!
Днес на 5 декември 2020 г. искам да завърша с думите: „За много години, уважаема Роза, бъди здрава, щастлива и доволна от това, което правиш, всичко един ден дава своя резултат … И както казва Тина Търнър: „Няма да се предам на старостта, докато не остарея. А все още не съм стара …“.
…….