Haus der Musik, Wien: Manuskript von Arnold Schönbergs Oper “Moses und Aron” (Дом на музиката, Виена: Ръкопис на операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг)
Драги приятели на оперната музика, днес на 12 март 2024 г. има юбилей не един оперен певец или певица, а цяло оперно произведение – на тази дата преди 70 години – през 1954 г. в Хамбург е премиерата на едно от най-известните оперни произведения на модерната музика от първите десетилетия на 20-и век – операта „Мойсей и Аарон“, в оригинал на немски език „Moses und Aron“ от австрийския композитор Арнолд Шьонберг (Arnold Schönberg) – бащата на додекафонията (дванадесеттоновата музикална система).
Фактически това първо изпълнение на тази двучасова творба на починалия на 13 юли 1951 г. в Лос Анджелис емигрирал от Австрия композитор не е било на сцена, а в концертно изпълнение. Едва на 6 юни 1957 г. в Цюрих се изнася на сцената на прочутия оперен театър там същинската сценична продукция (музикалното ръководство и на двете места е от Ханс Росбауд (Hans Rosbaud). По-късно, през 1959 г. операта се играе в Градската опера в Западен Берлин, като през следващите 50 години всички известни режисьори и диригенти по целия свят правят нови и най-разнообразни продукции на тази модерна опера с библейски сюжет – от режисьори като Гьоц Фридрих (1973 г. във Виенската държавна опера), Питър Хал (1965 г. в Лондон), Хари Купфер (1975 г. в Дрезден), със съответни диригенти Кристоф фон Донани, Джордж Шолти, за Дрезден нямам сведения. През 1987 г. на Фестивала в Залцбург операта се поставя от легендарния Жан-Пиер Понел, диригент е Джейм Ливайн, главен диригент на МЕТ в Ню Йорк и има огромен успех.
Тази опера има десетки най-разнообразни постановки и интерпретации поради интересния библейски сюжет и различните постановчици могат да тълкуват по най-разнообразен начин този сюжет, което им дава широка възможност да изявят таланта и собствените си идеи. Може би и факта, че самият Шьонберг е бил човек с крайно висока обща култура (той е автор на либретото), създател на прочутата „Виенска школа“ от началото на 20-и век и обучил редица свои последователи като Антон фон Веберн, Албан Берг и други, служи за импулс на всеки музикален деец със специални изисквания да прояви собствения си интелект. Веднага трябва да се каже, че независимо от успеха на тази опера, нейното първо слушане – както е често с творби от стила на додекафонията – изисква първоначална подготовка и известен опит в тази насока. Аз не знам дали „Мойсей и Аарон“ е поставяна до сега в България, но като си припомня как през младежките ми години с какви очи официалните органи в България гледаха на „западната упадъчна музика“ и какви дискусии се водеха в списание „Българска музика“ или в дневната преса срещу всеки опит да се пропагандира „атоналната“ музика, лишена от реализъм. Това е тежка и неприятна тема, няма да пиша певече. Всичко изисква своето време.
За да се разбере едно такова произведение, подобно на други творби от „по-разбираеми“ автори като Рихард Вагнер, Рихард Щраус и др. трябва да се познава сюжета. Когато става въпрос за исторически теми или такива от митологията (както при „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, „Саломе“, „Ариадна на Наксос“ или „Електра“ от Рихард Щраус), даже да не се знае точния текст, музиката е достатъчно разбираема и такова произведение се слуша с удоволствие. При Шьонберг – в периода, когато се отказва от късния романтизъм и създава истинските си додекафонични творби, трябва да умеем да свържем реалното с трансцендентното, с онова, което не може да се разбере от първо слушане. При това отказа от тоналността, с каквато свиква всеки човек от малко дете е голям шок. За нас – математиците, това не е трудно: когато се изучават например т.н. „комплексни числа“, ние не се мъчим да си ги представим, те съществуват в един „нереален свят“, но са много полезни в редица технически науки. Така е и с някои нови клонове на музиката, каквато е дванадесеттоновата система. За всички музиканти със специално образование това не е проблем. Но аз ще уясня съвсем накратко на тия, които нямат тези понятия. Ето как преди 80 години българският музиколог Иван Камбуров описва тази система, когато пише за Арнолд Шьонберг:
„Външните белези на неговата изразна техника са: употреба на квинтови интервали, линеарно водене на мелодията, вертикално-хармонично разположение, предпочитане на дисонантни съчетания. Липса на една фиксирана тоналност – сиреч, дохождане до атоналност, поради което се отстранява и същинската каденция и изравяване на понятията консонанс и дисонанс (за него те съвсем не са резки противоположности)“.
(край на цитата)
А ето как се описва днес додекафонията в една популярна немска музикална енциклопедия:
„В противоположност на системата „Dur-Moll-System (системата с диези и бемоли)“ в додекафонията (системата с дванадесет тона – 7 основни тона плюс 5 полутона) всички тонове са с еднаква стойност. На мястото на тоналността, оформяща дадена творба, тук изхожда съответна редица от тонове от 12-те тона на хроматичната тонова стълбица. Като стил додекафонията произхожда от свободното тълкуване на атоналността в музикалния експресионизъм (например при Дебюси, Равел, Скрябин). Неин основен принцип е вариацията, а от гледна точка на техниката – полифонията“.
(край на цитата)
Сега за самата опера „Мойсей и Аарон“. Преди нея Шьонберг пише и други сценични произведения, първото – „Erwartung (Очакване)“ той нарича монодрама (трае 30 минути), само за един глас – сопран (премиера на 6 юни 1924 г. в Прага). През 1989/1990 г. сопраното от САЩ Джеси Норман записа тази монодрама заедно с оркестъра на МЕТ (диригент Джеймс Ливайн) на CD. Втората творба е „Die glückliche Hand (Щастливата ръка)“, наречена от автора „драма с музика“ (20 минути), премиера на 14 октомври 1924 г. във Виена. Участват 13 певци и 2 актьори (без да пеят). Третата е вече опера – „Von heute auf morgen (От днес за утре)“, с премиера на 1 февруари 1930 г. във Франкфурт. Тази 45-минутна едноактна опера е в стила на „wilden zwanziger Jahren“ (дивите или бурни години около 1920 г.) в Германия, преди да настъпи времето на националсоциализма. Сюжета е от съпругата на Шьонберг, музиката е в стила на додекафонията, но поради веселия и непринуден комедиен сюжет (връзката и противоречията между „Sein“ и „Schein“ – „съществуващото“ и „образа-илюзията“), операта е възприета с известна сдържаност. После през 1958 г. има успех в Нидерландия, през 1963 г. в Лондон.
Върху „Мойсей и Аарон“ Шьонберг работи няколко години около 1931/32 г. Поради напускането на Германия (той работи преди всичко в Берлин и във Виена главно като музикален педагог във висши учебни заведения) заради идването на Хитлер, той заминава за Испания, където в Барселона продължава работата по операта си и приключва с първо и второ действие. После в САЩ, където се установява окончателно, отлага за дълго време работата си по третото действие и едва след години продължава, без да завърши окончателно творбата си. През 1951 г. е предвидено на Музикалните празници „Maggio musicale“ във Флоренция „Мойсей и Аарон“ да има премиерата си, но Шьонберг предлага третото действие да се представи като театрална драма – без музика. Тази идея не се осъществява, на 13 юли 1951 г. Шьонберг умира в Лос Анджелис и не доживява до премиерата през 1954 г. През тия три години ученици на композитора довършват музиката към трето действие по негови скици, направени на пиано и така се стига до премиерата в Хамбург.
Ето някои мисли, които Шьонберг изказва по отношение на тази си опера:
„Не трябва сюжетът на операта да се свързва с моята биография. Това е края на 19-и век, но не става въпрос за мене. Сюжетът и неговата интерпретация са чисто религиозно-философски. С това е казано, че най-честите интерпретации и инсценировки, които третират темата „религия“ само като странична тема до политическата, метафизическата и други, се отклоняват най-малко от „intentio auctoris“.
(край на цитата)
Ето и други подробности, специфични за епохата, в която живее и работи самия Шьонберг, както и неговия психологичен образ:
„Проклятието на числото 13“ (Трискайдекафобия): Шьонберг е бил фанатично суеверен. Той забелязва, че заглавието „Moses und Aaron“ съдържа точно 13 букви. За да избегне лошия късмет, той съзнателно изтрива второто „а“ от името на Аарон, превръщайки го в „Moses und Aron“, за да станат буквите 12 (като 12-те полутона в неговата додекафонична система). „Arnold Schönberg Center“ пази негови записки по темата. Шьонберг е роден на 13 септември, починал на 13 юли (петък!), 1951 година. Разказват, че в деня на смъртта си той лежал в леглото, парализиран от страх, защото астролог го бил предупредил, че годината (7+6=13) е опасна. Умира точно в 23:47 ч. – 13 минути преди полунощ. „Arnold Schönberg Center“ описва тези последни часове като истинска драма. Премиерата на „Moses und Aron“ в Хамбург (1954 г.), се случва на 12 март – само един ден го е делял от фаталното число!
„Скандалният концерт“ от 1913 г.: Макар и не за тази опера, това събитие поставя началото на „традицията“. Публиката във Виена започва масов бой, чупят се столове, а организаторът на концерта удря шамар на човек от публиката. Полицията едва овладява ситуацията. Това е средата, в която се ражда модерната опера.
„Сцената със Златния телец“: Тази сцена е била толкова шокираща за времето си (с нейните оргии и жертвоприношения), че много театри са се страхували да я поставят реалистично. На световната премиера в Цюрих през 1957 г. полицията е била в готовност заради възможни протести срещу „неморалността“ на сцената.
„Хонорарът на Шерхен“: Легендарният диригент Херман Шерхен е бил толкова отдаден, че често е дирижирал новата музика почти безплатно или срещу символични суми, само и само тя да бъде чута. Той е смятал Шьонберг за „музикалния пророк“ на века (повече подробности за Херман Шерхен ще приложа по-късно в тази статия).
Политическа обстановка
През 50-те години Европа все още лекува раните си от войната. За мнозина сложната, додекафонична музика на Шьонберг е била символ на хаоса и разрухата, докато за други (като Шерхен) тя е била единственият честен начин да се твори след ужасите на Холокоста.
Религиозният елемент: Самата тема за „Златния телец“ и идолопоклонничеството често е провокирала публиката, особено в Германия, където раните от миналото са били още пресни.
Нека сега разкажа нещо повече за този сюжет, за музиката вече стана въпрос. Според Библията, Аарон имал особено място в борбата на еврейския народ за независимост. Като един от еврейските племенни вождове, той вероятно заема положението на „надзорник” над ,,Синовете Израилеви”. Като такъв, заедно с брат си Мойсей застава с определени искания пред последния от египетските фараони от периода на “робството в Египет” (вероятно Менептах). Мисията на Аарон и Мойсей има подчертано религиозна окраска, но предхождащите я събития дават да се разбере, че тя има и определено политическо значение, а последствията ѝ се изразяват в така наречения „Изход“ (Втората част на Библията): извеждането от Египет е централно събитие в книгата. Разказът обхваща периода от появата на израилтяните в Египет до сключването на ЗАВЕТА на Синай. В тази книга се разказва как Бог, който разкрива името си (3:14 и сл.; 6:2), избира за свой служител Мойсей и го призовава да действа, като представи пред фараона волята на Бог: „Пусни людете ми“ (5:1; 7:16; 10:3). С големи чудеса и бедствия Бог принуждава непреклонния фараон накрая да отстъпи. Израилтяните напускат Египет, Бог прави чудо, за да преминат безпрепятствено през Червено море и ги повежда през пустинята, където ги храни и се грижи за тях. От планината Синай, чрез Мойсей, им дава заповеди и закони и така сключва ЗАВЕТ с тях. По-късно, когато израилтяните се противопоставят чрез „Златния телец“, Бог ги чува по молба на Мойсей и им осигурява водач и закрила по пътя към „Обетованата земя“.
Разказът се прекъсва от по-къси или по-дълги текстове на закони и заповеди. Особено обширни са главите с указания как да бъдат направени „скинията” (свещената шатра) и принадлежностите в нея, както и главите, в които се описва изпълнението на тези указания. Тези събития са свързани с пребиваването на Мойсей в Мадиам (на Арабския полуостров) и приемането от него на култа към „Йехова“ (по-долу ще дам някои пояснения за това име), който той възобновява сред силно египтизираните, а твърде вероятно повлияни и от други вероизповедания евреи (почитаните от тях по-късно Ваал и Астарта вече са си пробили по това време път в Египет).
Кой е Йехова? В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа – никой не може да определи със сигурност. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Не се притесняват да използват това име само защото не знаят как е било произнасяно през първи век. Другата причина е свързана с една отдавнашна традиция на юдеите. Много от тях смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: “Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.” („Изход“ 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтителната употреба на това име. Писателите на Еврейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. „Яхве“ (думата Йехова на еврейски език) или Бог дори наредил на служителите си да призовават името му и онези, които били верни, му се подчинявали (Йоил 2:32; Деяния 2:21). В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име „Яхве“ обикновено се замества с думата “Господ” или “Господар”, което е подвеждащо, защото името му не означава “Господ” или “Господар”, макар че има не много на брой (около 50) места в еврейския текст, където се нарича и така.
Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като “Яхое” или “Яхве”. На български е прието произношението му “Йехова”. Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са “Я” (откъдето идва “халелу-я”, което означава “хвалете Я”) и “Яхо” или “Яо” или “Яху” или “Яу”. Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като “Иша-Я”, така и като “Иша-Яхо”, на Еремия като “Ирми-Я” или “Ирми-Яхо” и т.н. В наши дни имаме примера с името на министър-председателя на Израел Бенямин Нетан-Яху (който от 2013 г. има вече трети мандат на този пост).
В Мадиам Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон от своя страна прекарва в Египет. В края на този период Мойсей се среща с Йехова, който му се разкрива като божеството, почитано от праотците му Авраам, Исаак и Иаков. От последния, от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват в Египет (този период грубо отговаря на XIX-XV век пр. н. е.). На Мойсей бива наредено да се върне в Египет, за да осигури завръщането на евреите в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него в “Божията планина” Хорив (според друга версия – Синай („Изход“ 4:27) и да го свърже, с „народа“ – израз, с който се визират както старейшините, така и някаква неопределена тълпа, а също и широките маси изобщо. След завръщането им, двамата заедно подхващат агитация на идеята, че еврейските племена трябва да се консолидират около култа към Йехова и въз основа на този култ да се стремят към независимост и към обособяване върху една определена собствена територия, известна като „Обетованата земя“ или „Ханаан (Палестина)“. Мойсей е идеологът на борбата и пророк на Йехова, а Аарон – връзката с народа и с египетските власти (което се обяснява с това, че Мойсей имал говорни дефекти). След съответната подготовка братята застават начело на делегация от „надзорници“ и влизат в непосредствен контакт с фараона.
Известна е славата на Аарон като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет. В битката с амаликитите Аарон, заедно с Ор (вероятно друго име на Йотор), поддържа ръцете на Мойсей („Изход“ 17:12). Така той му помага да направлява хода на битката (колкото по-високо ги държи, толкова по-големи успехи имат евреите). Също така той активно участва изобщо във всички чудотворства, приписвани на Мойсей. Най-известни са онези, за които преданието разказва, че били извършени в Египет, в отговор на нежеланието на фараона да се отнесе съчувствено към исканията на еврейските първенци.
Това са в общи линии основните скици на сюжета, които самият Шьонберг разработва за операта си. Що се отнася до ролите в операта, ролята на Мойсей е говорима роля (трябва да се играе от много добър драматичен актьор), Аарон е роля за тенор, има още няколко певчески фигури. Особена роля играе мъжкият хор, който изнася основната роля при тълкуване на библейския текст. Не трябва да се забравя, че Шьонберг притежава изключителна композиционна техника в третирането на човешките гласове. В по-ранните му произведения, когато все още не ползва атоналната музика и додекафонията, той създава няколко образци за голям хор и оркестър. Не мога да премълча възторга, който лично изпитах, когато преди десетина години гледах по телевизията едно предаване от Мюнхен, където под ръководството на прекрасния майстор на дълбоките емоции Марис Янсонс (мир на праха му, помина се на 1 декември 2019 г. в Санкт Петербург) голям смесен хор, солисти и оркестъра на Баварското радио изпълниха знаменитата творба на Шьонберг от 1913 г. – „Gurre-Lieder“ (премиера през 1913 г. във Виена под диригентството на един друг майстор в тази епоха – Франц Шрекер (Franz Schreker), едно импозантно и грандиозно по мащаби и съдържание произведение по текст на датския поет Jens Peter Jacobsen. Над тази си творба Шьонберг е работил повече от 10 години. Именно тази творба прави автора си особено популярен в Европа малко преди избухване на Първата световна война, още повече след като „Gurre-Lieder“ са представени и на немската публика – първо в Лайпциг под диригентството на автора. Така че Шьонберг притежава необходимите качества да аранжира големи хорови сцени, както е в „Мойсей и Аарон“, но този път със средствата на додекафонията.
В началото на 80-те години Баварската държавна опера в Мюнхен направи една внушителна продукция на „Мойсей и Аарон“ под режисурата на Джанкарло дел Монако (син на легендарния тенор Марио дел Монако) и пищна сценография на мултиталанта Жан-Пиер Понел, когото познаваме преди всичко като оперен режисьор. Премиерата е през 1982 г. Нямам сведения за постановки в Америка, по-специално в САЩ, но съм сигурен, че и там операта се играе – сюжета е много интересен специално за посетители с еврейски корени.
Повече сведения за Арнолд Шьонберг и „Мойсей и Аарон“ могат да се намерят в електронните портали. В Интернет и Уикипеция има редица информации и линкове, съдържащи подробности, исторически факти и тълкувания на библейските източници, така че всеки може да научи много повече от това, което дадох до тук.
Важно е днес на 12 март 2024 г. да припомня за тази интересна оперна творба, която празнува 70 години от премиерата си. Дано един ден някой български оперен театър реши да включи в репертоара си тази опера. Аз мисля, че както през последните години се играят в Софийската опера четирите части на „Тетралогията“ от Вагнер, както и редица други опери на Вагнер: „Тристан и Изолда“, „Парсифал“, „Летящият холандец“, „Лоенгрин“ и „Танхойзер“, така този ведущ български оперен театър трябва да се реши на заглавия от „модерната“ оперна музика – творби на Ерих Волфганг Корнголд (например чудесната опера „Мъртвият град“), Ернст Кренек (написал 18 опери, като „Орфей и Евридика“ и особено „Jonny spielt auf (Джони засвирва за танц – свободен превод съгласно сюжета)“ – играе се с голям успех по целия свят през последните години!), Александер фон Землински (композирал 7 опери, като „Kleider machen Leute (Дрехите правят хората)“ или „Eine florentinische Tragödie (Една трагедия от Флоренция)“ – по Оскар Уайлд), Албан Берг (станалите вече класически опери в целия свят „Лулу“ и „Воцек“), Курт Вайл (написал 10 опери, от които „Опера за три гроша“ и „Възходът и упадъкът на града Махагони“ по сюжети от произведения на Бертолд Брехт са със световен успех), Арнолд Шьонберг (4 опери).
Интересно е, че всички тези знаменити австрийски и немски композитори и педагози са имали еврейски корени и след идването на Хитлер на власт и „аншлуса“ на Австрия към Германия са се принудили да емигрират най-вече в Америка, като повечето от тях са починали там, без да се върнат в родината си. Само Албан Берг е починал през 1935 г. във Виена, едва 50-годишен, без да доживее премиерата на „Лулу“, над която е работил седем години. Премиерата е била в Цюрих през 1937 г. В тия времена преди края на Втората световна война много от произведенията им са били забранени за изпълнение в Австрия и в Германия. В тези две страни съществува понятието „entartete Musik (изродена / дегенерирана музика)“, която постепенно след края на Втората световна война се възражда наново и се популяризира делото на тия „прокудени“ от отечеството си композитори. Сега в Германия и в Австрия няма оперен театър – голям, среден или малък – който да не поставя творби от споменатите автори, даже има ренесанс на творчеството им.
Ще се спра на повече конкретни детайли за операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг.
Той работи върху историята за Мойсей от 1923 г. През 1925 г. в своите „Четири пиеси за смесен хор“, оп. 27, той за първи път се обръща към централната тема на операта, Втората заповед „Не си прави никакъв кумир“, а във втората част „Не си прави, трябва“, използвайки свой собствен текст:
„Не си прави никакъв кумир!
Защото образът ограничава,
ограничава, схваща
това, което е предназначено да остане неограничено и невъобразимо“.
(край на цитата)
През 1928 г. Шьонберг започва предварителна работа по либретото. Първоначално той планира оратория. Тъй като обаче издателят „Bote & Bock“ отказва да публикува оратория, Шьонберг решава да развие произведението като опера. Между май 1930 г. и 10 март 1932 г. той композира актове 1 и 2. След като емигрира в САЩ през 1937 г., той се връща към темата и записва някои музикални идеи за акт 3. След това изоставя проекта.
„Моисей и Аарон“ е представена за първи път пред публиката през 1951 г., няколко седмици преди смъртта на Шьонберг. Той се съгласява, че некомпозираният трети акт, от който съществува само една сцена, „може да бъде изпълнен без музика, само изговорен, ако не съм в състояние да завърша композицията“. Концертната премиера на целия фрагмент се състои на 12 март 1954 г. в Хамбург (с участието на певците Хелмут Кребс и Хелмут Кречмар, Симфоничния оркестър на NWDR Хамбург под музикалното ръководство на Ханс Росбауд и хоровете на Хамбургския университет за музика и театър, NWDR Кьолн и NWDR Хамбург), а сценичната премиера – на 6 юни 1957 г. в Градския театър на Цюрих. Въпреки че операта първоначално е смятана за неизпълнима, в крайна сметка тя се представя по-добре от други сценични произведения на Шьонберг. На 16 януари 2010 г. версия, завършена от Золтан Кочиш, е представена премиерно в концерт с Унгарската национална филхармония в Двореца на културата и науката в Будапеща.
Rollen
| Rolle | Sprachtyp | Uraufführung, 12. März 1954 (konzertante Aufführung) Dirigent: Hans Rosbaud |
|---|---|---|
| Moses | Lautsprecher | Hans Herbert Fiedler |
| Aron | Tenor | Helmut Krebs |
| Junges Mädchen | Sopran | Ilona Steingruber-Wildgans |
| Jugend | Tenor | Helmut Kretschmar |
| Ephraimiten | Bariton | Hermann Rieth |
| Kranke Frau | Alt | Ursula Zollenkopf |
| Mann | Bariton | Horst Günter |
| Nackte Jugendliche | Tenor | Hartwig Stuckmann |
| Priester | Bass | Hermann Rieth |
| Erste nackte Jungfrau | Sopran | Dorothea Förster-Georgi |
| Zweite nackte Jungfrau | Sopran | Karla Maria Pfeffer-Düring |
| Dritte nackte Jungfrau | Alt | Annemarie Tamm |
| Vierte nackte Jungfrau | Alt | Charlotte Betcke |
| Mann | Lautsprecher | |
| Sechs Solostimmen im Orchester | Sopran, Mezzosopran, Alt, Tenor, Bariton, Bass | Dorothea Förster-Georgi, Maria Üger, Ursula Zollenkopf, Hartwig Stuckmann, Horst Sellentin , Ernst Max Lühr |
| Stimme aus dem brennenden Dornbusch, 70 Älteste, Bettler, mehrere ältere Personen, 12 Stammesführer, weitere nackte Personen, Tänzer und Statisten aller Art |
(край на цитата)
Instrumentierung
Das Werk ist für folgendes Orchester gesetzt:
- Holzbläser : 3 Flöten (2. und 3. auch Piccolo ), 3 Oboen , Englischhorn , 3 Klarinetten (3. auch Sopraninoklarinette ), Bassklarinette , 3 Fagotte (3. auch Kontrafagott );
- Blechbläser : 4 Hörner , 3 Trompeten , 3 Posaunen , Basstuba ;
- Schlaginstrumente : Pauken , Glockenspiel , Xylophon , Flexaton , Glocken in A, B, f und c’, Große Trommel , Becken , Tamtam , Gong , Große Tenortrommel , Kleine Trommel , Tamburin , Ratsche , Glocken unbestimmter Tonhöhe ;
- Sonstiges : 2 Mandolinen , Celesta , Klavier , Harfe , Streichinstrumente ;
- Auf der Bühne : Englischhorn , Horn , 2 Trompeten , 2 Posaunen , 2 Mandolinen , 2 Gitarren (T. 929–957), große Trommel – mehr dumpfe Schläge, Becken , Schlittenglocken, Gongs in verschiedenen Tonhöhen (T. 1084–1098 und T. 1102–1127), 3 Klarinetten , 3 Hörner oder 3 Fagotte (T. 1082–1128);
- Hinter der Bühne : Piccolo , Flöte , Klarinette , Posaune , Pauken , Xylophon , 2–4 Mandolinen , Klavier (T. 1084–1098 und T. 1102–1109)
(край на цитата)
Литературен източник
Сюжетът е свободно базиран на Книгата „Изход“, по-специално на глави 3, 4, 7 и 32. Народът на Израел, имигрирал в Египет по времето на Йосиф, е принуден да извършва робски труд там. Моисей, израилтянин, но израснал в египетския кралски двор, убива египетски надзирател на роби в гняв срещу потисничеството на народа си. Оттогава той живее в изгнание в земята Мадиам със своя тъст, езическия жрец Рагуил, като пастир, докато Бог не го призовава обратно, за да изведе народа си от Египет в пустинята.
Шьонберг пропуска конфликта с фараона и изхода на Израел от Египет, като вместо това набляга на конфронтацията между братята Моисей и Аарон и тяхното влияние върху народа на Израел.
Съответно, главните герои са изобразени по различен начин, отколкото в библейския разказ. Библейският Моисей извършва няколко чудеса сам. Моисей в операта обаче настоява, че Бог е немислим. Затова той отхвърля чудесата, знаменията, притчите и идолите като представяне на непредставимото. Чудесата на Аарон са изобразени в Библията като услуги, оказани на Мойсей. В операта те се превръщат в актове на неподчинение срещу божествения закон и срещу Мойсей.
Сюжет
Първо действие
Първа сцена: „Призивът на Мойсей“
В първата сцена Мойсей се покланя на Бога на отците пред горящия храст. Чува се Божият глас, първоначално под формата на вокал. След призивът на Мойсей:
„Един, вечен, вездесъщ, невидим и немислим Бог!“, Божият глас отговаря и го призовава да освободи народа си от лъжливи богове и от робство. Като външен знак, Мойсей трябва да извърши чудеса. Мойсей първоначално отказва, тъй като не е красноречив и никой няма да му повярва. „Езикът ми е тромав; мога да мисля, но не мога да говоря.“ След това гласът от храста поставя брат му Аарон до него. Той трябва да бъде „устата“ на Мойсей и да говори от негово име. Сцената завършва с обещанието за място, където народът на Израел ще бъде „съединен с Вечния и пример за всички народи“.
Втора сцена: „Мойсей среща Аарон в пустинята“
Аарон намира Мойсей в пустинята. Братята спорят. Моисей настоява, че концепцията за Бог не е нито мислима, нито контролирана от хората и че никой човек не може да принуди Бог да действа чрез жертвоприношения или молитви. Аарон обаче иска да използва посланието и чудотворната помощ на новия Бог, за да освободи избрания народ на Израел от робството на фараона.
Сцена трета: „Моисей и Аарон провъзгласяват Божието послание на народа“
Третата сцена е по-скоро сцена с народа, докато Моисей и Аарон не се появяват като активни участници до четвъртата сцена, която няма заглавие. Млад мъж, мъж и момиче са видели Аарон да търси Моисей в пустинята и че очевидно се е появило божествено откровение. Народът на Израел е ужасен, че Моисей може да се завърне, тъй като убийството му на египетски господар е наложило нечовешки наказания на народа. Свещеник посочва, че дори сред старите богове винаги е имало един или двама, които биха могли да помогнат. Избухва спор между хората – някои искат да се покланят на новия бог и се надяват на освобождение чрез него. Други искат да завършат робския си труд, за да избегнат по-сурови наказания.
Четвърта сцена:
Хората очакват Моисей и Аарон да предоставят визуално представяне на новия Бог. Те обаче могат само да обяснят, че новият Бог е неразбираем, защото е вездесъщ. Затова хората яростно отхвърлят новия Бог.
Докато Моисей се отчайва от факта, че не може да опише новия Бог с думи, Аарон взема жезъла, за да убеди народа във всемогъществото на Бог чрез чудеса. Той превръща жезъла на Моисей в змия, като метафора за превръщането на божествения закон в човешка мъдрост.
Хората са развълнувани от чудото, но свещеникът посочва, че само божественият закон няма силата да освободи народа от фараонското робство. Тогава Аарон наранява ръката на Моисей и впоследствие я изцелява. Той обяснява това чудо като притча за предишното униние на израилтяните и новооткритата им смелост. Вдъхновени от чудото, хората скандират: „Всичко за свобода – напред към пустинята!“ Свещеникът възразява, посочвайки, че в пустинята няма храна. Моисей отговаря: „В пустинята чистотата на духа ще ви храни.“ За него безплодието на пустинята е съдбата на израилтяните.
Аарон обаче иска да убеди народа с друго чудо. Той превръща водата от Нил в съд с кръв – кръвта на израилтяните – и след това обратно във вода, за да покаже, че на фараона няма да му остане нищо друго освен водата на Нил, в която ще се удави. Той обещава, че Бог ще отведе народа в земята, в която текат мляко и мед. Народът най-накрая е убеден от това чудо на кръвта и пее химн за предстоящия изход от Египет и отиване в Обетованата земя.
Второ действие
„Интерлюдия“:
Развитието на второ действие става в равнина пред планината „Откровение“. Моисей е на планината от четиридесет дни и хората чакат завръщането му. Шестгласен хор изразява съмнението и нетърпението на хората.
Първа сцена: „Арон и седемдесетте старейшини пред планината „Откровение“
Докато Моисей чака откровението, сред хората избухват беззаконие и насилие. Старейшините мърморят, че чакат Моисей напразно от четиридесет дни. Хората са разгневени. Аарон се опитва напразно да успокои старейшините.
Втора сцена:
Хората са разгневени. Те искат да убият Моисей, за да могат отново да служат на старите богове и да следват старите закони. Когато се опитват да убият старейшините, Аарон се отказва и създава златно теле чрез магия.
Трета сцена: „Златното теле и олтарът на Аарон“
Израилтяните принасят животински жертви на телето. Изцелението на болна жена от телето предизвиква религиозна еуфория сред хората. В ентусиазма си израилтяните принасят все по-големи жертви. Просяците жертват последните си парцали и последната си храна. Група старци се самоубиват в чест на телето. Дванадесетте племенни водачи на Израел избират телето за символ на своята суверенна власт. След това млад мъж се опитва да унищожи телето. Дванадесетте племенни водачи го убиват. Група от четири голи девици се предлагат на свещениците на телето като храмови проститутки и кървави жертви. Четирите девици са убити и кръвта им е пожертвана. Пред лицето на тази жертва хората изпадат в лудост от самоубийство и секс и накрая се сриват в изтощен сън.
Четвърта сцена: Моисей се завръща от планината „Откровение“ със скрижалите на закона
При думите на Моисей: „Погини, образе на неспособността да уловиш безграничното в картина!“, „Златният телец“ загива. Хората се събуждат разочаровани и засрамени от еротично-религиозните си блянове.
Пета сцена: „Моисей и Аарон“
Моисей се изправя срещу Аарон. Аарон се оправдава, като казва, че дори скрижалите на закона са само образи и думи, които не могат да изразят цялата мисъл. Освен това, той твърди, че е действал от любов към хората. Хората не могат да схванат Божията мисъл интелектуално, а само със сърцата си: „Един народ може само да чувства. Никой народ не може да вярва в това, което не чувства. Затова трябва да се каже на хората по начин, подходящ за тях.“ Моисей възразява: „Трябва ли да изопача мисълта?“ Той разбива скрижалите на закона. На заден план хората следват стълб от огън и облак. Аарон ликува: „Всемогъщият дава на хората знак чрез мен.“ Той отвежда хората. Моисей е оставен в отчаяние. Той осъзнава, че дори неговата представа за Бог е само илюзия и че Бог не може да бъде схванат от човечеството. В отчаяние той извиква: „О, Слово, ти Слово, което ми липсва!“
Трето действие (Фрагмент)
Единична сцена
Аарон е воден вързан пред Мойсей. Мойсей го обвинява, че изопачава божествената концепция чрез образи и чудеса. Той отново обяснява разбирането си за един-единствен Бог, който не може да бъде представен с образи или думи.
Някои воини искат да екзекутират Аарон, но Мойсей нарежда да го освободят, казвайки: „Живейте, ако можете“.
След като е освободен, Аарон пада мъртъв на земята. Мойсей призовава хората да останат завинаги в пустинята, където ще бъдат неоспорими и непобедими.
(край на цитата)
Сега ще се спра на някои постановки в последно време на операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг.
Първо ще разгледам една постановка през декември 2023 г. на операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг в Театър Бон (премиера на 10 декември 2023 г.). Цитирам в оригинал на немски език данни за постановъчния екип, след което ще дам в превод на български език една рецензия за постановката на тази опера в Бон: miere:10.12.2023
Moses und Aron
Arnold Schönberg (1874 – 1951)
Oper in drei Akten (Fragment)
Text von Arnold Schönberg
Fotos: Sebastian Hoppe
Besetzung:
Komponist und Librettist: Arnold Schönberg (1874 – 1951)
Musikalische Leitung: Dirk Kaftan
Inszenierung: Lorenzo Fioroni
Bühne: Paul Zoller
Kostüme: Sabine Blickenstorfer
Video: Christian Weissenberger
Licht: Boris Kahnert
Co-Regie: Beate Vollack
Choreinstudierung: Marco Medved
Moses – Dietrich Henschel
Aron – Martin Koch
Ein junges Mädchen / Eine nackte Jungfrau – Tina Josephine Jäger
Eine Kranke – Ingrid Bartz
Ein junger Mann / Der nackte Jüngling / Jüngling – Tae Hwan Yun
Dritte nackte Jungfrau – Alicia Grünwald
Vierte nackte Jungfrau – Susanne Blattert
Sechs Solostimmen – Johanna Risse, Katarzyna Włodarczyk, Rena Kleifeld, Samuel Levine, Soowon Han, Christopher Jähnig
Chorsoli – Sven Bakin, Ulrike Gmeiner, Jongmyung Lim, Miljan Milovic, In Hyeok Park, Justo Rodriguez, Katrin Stösel
Chor des Theater Bonn
Vocalconsort Berlin
Statisterie des Theater Bonn
Beethoven Orchester Bonn
´´´´
На маестро Херман Шерхен, който е дирижирал германската премиера на „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг през 1959 г. в Държавната опера в Берлин (сега „Дойче Опер Берлин“), предварително са били срязани гумите на колата му. Втората част на представлението след антракта е могла да започне едва след гръмотевична команда от диригента – „МОИСЕЙ И ААРОН“ предизвиква сензация в следвоенна Европа.
Арнолд Шьонберг, който е кръстен като протестант през 1898 г., започва да работи върху тематичния комплекс през 1923 г. – период, който той описва, след като отново приема религиозните си корени, като подготвителна фаза за тази стъпка. Той композира първите две действия между 1930 и 1932 г. Едва в американско изгнание той се завръща към работата по операта през 1937 г., но не успява да я завърши преди смъртта си през 1951 г., така че фрагментарната версия става версията, която е валидна и днес.
Може да се спекулира дали Шьонберг би завършил „МОИСЕЙ И ААРОН“, ако не е бил принуден да замине в изгнание. Това обаче е безполезно съображение, защото като една от основните мишени на националсоциалистите по отношение на тяхната идеология за „дегенеративна музика“, Шьонберг, а с него и неговият „magnum opus“, никога не биха били изпълнени до 1945 г.
´´´´´´
В Бонската опера Лоренцо Фиорони представя силно своеобразна интерпретация на „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг – и заедно с великолепния диригент Дирк Кафтан, пленява публиката на премиерата.
„Един вечен, вездесъщ, невидим и немислим Бог…!“ Опера, която започва с такива думи, със сигурност може да предизвика чувство на безпокойство. Защото, може да се запита човек, как този Бог да бъде изобразен на оперната сцена, която в края на краищата е място на чувствено присъствие „par excellence“? Предвид такава тематична предпоставка, не е чудно, че „Мойсей и Аарон“ на Арнолд Шьонберг се смята за изключително строга творба. Фактът, че е обозначена и като „дванадесет тонова музика“, не помага особено за нейната достъпност. Последното обаче е наистина погрешно схващане. Разбира се, музиката е базирана на поредица от „дванадесет тона, свързани само един с друг“, както Шьонберг го формулира в есето си „Стил и мисъл“. Но Шьонберг изгражда доста разбираеми тематични и мотивни структури от материала на тази поредица; музиката му притежава интуитивно достъпна сценична импулсивност. Много похвално качество на музикалната интерпретация на GMD Дирк Кафтан е, че той така чудесно извежда тази чувственост на преден план в премиерата на „Мойсей и Аарон“ в Театър Бон – и по този начин кара музиката да разцъфне, да сияе и да танцува.
Великолепно ансамблово изпълнение
Това може да се постигне с това произведение само ако целият огромен ансамбъл (чиито репетиции започнаха през 2019 г. и бяха значително засегнати от кризата с коронавируса) е напълно фокусиран. Оркестровите музиканти бяха очевидно на ръба на столовете си, представяйки на публиката чудесно прозрачен, понякога мощно плътен, но често и деликатно ефирен звук. Хоровите групи, хорът на театралния оркестър в Бон и Берлинският вокален консорт, експертно подготвени от Марко Медвед, пяха с убедително присъствие и красиво нюансирана яснота. А главният дует взаимодействаше почти перфектно: Дитрих Хеншел изигра ролята на Моисей, напълно въздържайки се от всякакви солистични афектации. Неговият присъщ отличен баритон му позволи да издаде музикална дикция, която се сливаше красиво с музиката. А Мартин Кох придаде на брат му Аарон наистина чувствена вокална сила със своя ярък, строен и ясен тенор. От многото по-малки роли, три се открояват като представители на многото отлични изпълнения: Тина Жозефин Йегер като лирично вдъхновено младо момиче, Марк Мороуз като могъщ ефремец и Мартин Цонев като рязко очертан свещеник.
Тази опера обаче поставя и някои трудни предизвикателства пред режисьора. Фактът, че Моисей, главният герой на гореспоменатата концепция за Бог, не може да я изрази с ярки думи, едва ли се дължи единствено на неловкостта на Моисей. Това произтича и от присъщата неуловима природа на самата концепция, която се противопоставя на визуалното представяне. Ето защо чувственото красноречие на Аарон винаги рискува да изкриви фундаменталната несъизмеримост на Бог. Режисьорът е изправен пред същия проблем: Как например трябва да изобрази разговора на Моисей с Бог пред горящия храст? Колко конкретни могат да бъдат образите? Колко вярно трябва режисьорът да се придържа към забраната на Моисей за образи и доколко може да разчита на чувствеността на Аарон? Именно в тези въпроси, и следователно в ретроспективна проекция на библейската забрана за образи върху собствената си продукция, Лоренцо Фиорони намира ключа към своята интерпретация. И по този начин, с решаващата подкрепа на своя изобретателен сценограф Пол Цолер и изобретателната дизайнерка на костюми Сабине Бликенсторфер, той подлага на изпитание образцови „образи“ с различен естетически произход.
Няма Златен телец, никъде!
За диалога на Моисей с Бог, Цолер е трансформирал барокова сценична декорация в сферична перспектива на обектив тип „рибешко око“: черни скални релефи със синьо небе в центъра, бели овце като памучна вълна, обграждащи овчаря Моисей, който самият той (а по-късно и брат му Аарон) се държи като кукла на Пънч и Джуди в стила на комиксите на ортодоксален евреин. Трудно е да не се мисли за това като за пародия: образността, подобна на куклена къща, е самоиронична, свое собствено отрицание.
Следващите сцени с хората носят първата естетическа промяна в перспективата, изобразявайки израилтяните като изисканото буржоазно общество на 19-ти век, облечено в черни празнични дрехи. Режисурата на Фиорони на героите сега следва щателно детайлен наративен реализъм, но дори и тук има моменти на крещящо преувеличение: дебелите костюми изкривяват фигурите, жестовете им изглеждат преувеличени в стил ням филм, а сцените с „чудесата“ на Аарон са насложени с кинематографичен, крещящ ефект (Видео: Кристиан Вайсенбергер). Но Фиорони постига най-голям шокиращ ефект в сцените със „Златния телец“: точно там, където самата опера на Шьонберг става прекалено живописна, Фиорони отхвърля идола; съответните сценични указания и текстове на песни са напълно безсмислени. Вместо това виждаме как Мойсей, затворен в тясна кутия, се превръща в иконоборец: той разбива декори на постановката, открива две кутии с боя в отломките и ги използва, за да изобрети изкуството на рисуването на тялото.
[Видео: Кристиан Вайсенбергер]
Като размазва сива и червена боя не само по стените, но и по собственото си тяло, собственото му същество се превръща в посланието, всъщност в „скрижалта на закона“. И когато най-накрая, в отговор на настояването на Аарон за чувствената образност на Бог, той разбива скрижалите, той се пробожда с ножа. Мойсей се е провалил, Аарон е триумфирал – това е следствието от апела на Фиорони за чувствената комуникативна сила на изкуството. И в тази интерпретация „Мойсей и Аарон“ в никакъв случай не е недовършена, а по-скоро много категорично в своя край. С това Фиорони се осмелява да направи доста смел контрапункт на произведението на Шьонберг.
Бонската публика обаче е доста доволна от него и ентусиазирано аплодира както музикалните, така и театралните протагонисти.
(край на цитата за постановката на „Мойсей и Аарон“ в Театър Бон)
Ще се спра на една друга постановка на „Мойсей и Аарон“ в „Komische Oper Berlin“ през 2015 г. с режисьор Бари Коски (Barrie Kosky) и диригент Владимир Юровски (Vladimir Jurowski) – премиера на 19 април 2015 г.
Цитирам в превод на български език оригиналния текст на критика Детлеф Бранденбург от 20 април 2015 г.
Режисьори и диригенти многократно са твърдяли, че „Мойсей и Аарон“ на Арнолд Шьонберг е „хорова опера“. Несъмнено е така – но разбира се, не е само това. Преди всичко това е божествена опера, която, използвайки библейските братя като пример, изследва непримиримия контраст между божествения принцип в неговата чистота и образа, който човечеството създава за този принцип: Моисей, човекът на мисълта, на когото Шьонберг отправя своите размисли за Бога под формата на ненапяващ речитатив; и Аарон, който се стреми да съблазни народа със съмнителни чудеса и мек теноров глас. Това е и ционистка опера, в която Шьонберг обаче се отнася към надеждата за Обетованата земя с много повече скептицизъм, отколкото в своите злободневни изказвания или в драмата си „Der biblische Weg“ (Библейският път). И в края на краищата, това е и опера на артист, която със сигурност може да се тълкува като самокоментар на Шьонберг върху комуникационните проблеми на неговата дванадесеттонна техника, където чистата композиционна идея влиза в деликатно напрежение със чувствеността на чутата и преживяната музика.
Всъщност, тази опера има трети главен герой освен Моисей и Аарон: народът на Израел, вярващ в идоли, непредсказуем и малодушен. И с народа се връщаме към хоровата опера. Обширните и изключително взискателни хорови партии (почти 100 музикални репетиции бяха необходими в „Комише Опер Берлин“, преди да започне постановката) са дали на „Моисей и Аарон“ репутация на оратория, която сякаш добре подхожда на религиозното ѝ съдържание. Но сега Бари Коски радикално е изгонил всички ораториални елементи от произведението. По-последователно от може би всеки друг режисьор преди него, той наистина е утвърдил хора, който гъмжи от тълпи по цялата сцена (казва се, че участват над 200 участници), като главен драматичен герой. Подкрепен от хореографа Хакан Т. Аслан, той изважда наяве пълния мащаб на раздора, манипулируемостта и истерията на този непостоянен народ със завладяваща жестикулационна и сценична интензивност – не в смисъл на реалистичен екшън театър, а винаги в изкуствена стилизация, чиято развълнувана, постоянно променяща се хореография от жестове и жестикулации понякога напомня за познати образи от еврейския штетл. Човек не би се изненадал, ако млекар на име Тевие също се е смесил с народа. Това енергично присъствие, което хорът на „Комише Опер Берлин“, подготвен от Давид Кавелиус, предава великолепие на постановката на Коски, при това с огромна сила и жизненост.
Коски планира творбата за 70-годишнината от освобождението на Аушвиц. Но той до голяма степен избягва изричните алюзии. Клаус Грюнберг е изградил хладнокръвен модерен проход за тълпите на сцената, голо, наклонено стълбище под нисък таван с кръгове светлина, което би могло да бъде чакалня, вестибюл в метростанция, някакво пространство, където човек не е у дома, а по-скоро преминава – или в диаспората. Костюмите на Клаус Брунс също, с леко старомодния си, ежедневен реализъм, не предизвикват никакви завладяващи асоциации. Коски е по-малко загрижен за местния колорит, отколкото за типологията.
Но това е разработено със забележителна прецизност в конкретния човешки елемент. За Коски Моисей и Аарон са двама съперничещи си магьосници с цилиндри и ризи с волани под якетата си: Моисей, човекът на висшата магия; и Аарон, демагог под прикритието на фокусник, на чиито трикове е отделено достатъчно място тук. Коски ярко илюстрира, че именно неуловимостта на самата мисъл, а не липсата на желание за общуване, парализира Божия човек Моисей; и че плавната комуникация на брат му произтича от безскрупулността на рибаря на човеци. Единият е обичащ истината, когото народът не следва; другият е демагог, който мами народа. Паралелите със съвременния политически дискурс не са напълно случайни. Има и алюзии към двама други неуспешни търсачи на Бог, чийто бог се казва Годо – цитат от драмата на Бекет проблясва в интерлюдията в самото начало. А танцът около „Златния телец“ е продукция от холивудската фабрика за мечти, където големият бизнес бълва евтини илюзии – и където Шьонберг е трябвало да бяга от нацистите.
Тук обаче Коски се затъва в донякъде тривиални визуални асоциации и се заплита в мъчително дългата драматургия на този танц. Зигмунд Фройд, Фриц Ланг и Теодор Херцел се редуват да въртят камерата. Златна танцьорка с бяла перна шапка, а по-късно и трима добре сложени мъже, грациозно представят „Златния телец“. Затлъстели капиталисти в стил Ото Дикс се олюляват през тълпата. Кукли в реален размер, водени от хора, визуализират разпадането на Моисеевата вяра в различни религии. И накрая – където продукцията най-после се връща към мощен образ, напомнящ за инсталациите на Болтански – хората разкъсват куклите на парчета и ги трупат на голяма купчина, която нито съвсем случайно, нито открито, предизвиква асоциации с планините от дрехи в концентрационните лагери.
Но когато се появят подобни исторически контексти, надеждата за обетованата земя е непоправимо увредена. В този контекст последните думи на Моисей са окончателно, примирено обобщение: „О, слово, ти слово, което ми липсва!“ В продукцията на Коски „Мойсей и Аарон“ в никакъв случай не звучи като фрагмент. Нито трети акт, който Шьонберг все още е възнамерявал да композира, нито вече завършеният текст могат да излекуват апориите, които Коски разкрива. Чакането на Годо е вече крайното състояние.
Вокалното изпълнение на хора тук е зашеметяващо и беше посрещнато с бурни аплодисменти от публиката. Баритонът Робърт Хейуърд придава на Моисей подходящо строга изразителност и мощна фигура, докато Джон Дашак придава на Аарон ослепителен теноров блясък и съблазнителна артистична елегантност. И двамата притежават страхотно сценично присъствие. От големия ансамбъл се открояват Юлия Гибел като лирично вдъхновено младо момиче, Михаел Пфлум като ясно дефиниран младеж и Йенс Ларсен като могъщ свещеник. Под ръководството на Владимир Юровски оркестърът на „Комише Опер“ разгръща жизнена, макар и не винаги рязко дефинирана прецизност, напомняща на моменти на Курт Вайл. В крайна сметка има единодушен ентусиазъм за това тромаво произведение. Коски и „Комише Опер Берлин“ продължават успешния си път, този път дори с тежко бреме.
(край на цитата)
Цитирам списък на най-известните продукции на операта „Мойсей и Аарон“:
Aufnahmen
- 1954: Hans Herbert Fiedler , Helmut Krebs , NWDR Chor , Sinfonieorchester des Nordwestdeutschen Rundfunks (Hamburg) unter der Leitung von Hans Rosbaud
- 1966: Josef Greindl , Helmut Melchert, Städtische Oper Berlin unter der Leitung von Hermann Scherchen
- 1973: Günter Reich , Louis Devos, Chor und Sinfonieorchester des Österreichischen Rundfunks unter der Leitung von Michael Gielen (DVD)
- 1975: Günter Reich, Richard Cassilly , BBC Symphony Orchestra unter der Leitung von Pierre Boulez
- 1976: Werner Haseleu , Reiner Goldberg , Rundfunk-Sinfonie-Orchester Leipzig unter der Leitung von Herbert Kegel
- 1984: Franz Mazura , Philip Langridge , Chicago Symphony Orchestra und Chor unter der Leitung von Georg Solti ; Grammy Award für die beste Opernaufnahme im Jahr 1986.
- 1996: David Pittman-Jennings, Chris Merritt , Royal Concertgebouw Orchestra unter der Leitung von Pierre Boulez
- 1999: John Tomlinson , Philip Langridge , Metropolitan Opera unter der Leitung von James Levine
- 2006: Wolfgang Schöne , Chris Merritt , Staatsorchester Stuttgart unter der Leitung von Roland Kluttig
- 2006: Franz Grundheber , Thomas Moser , Wiener Staatsoper unter der Leitung von Daniele Gatti (DVD)
- 2010: Dale Duesing , Andreas Conrad, Ruhr-Triennale unter der Leitung von Michael Boder (DVD)
- 2014: Franz Grundheber , Andreas Conrad, EuropaChorAkademie , SWR Sinfonieorchester Baden-Baden und Freiburg unter der Leitung von Sylvain Cambreling
- 2015: Thomas Johannes Mayer , John Graham-Hall, Opéra national de Paris unter der Leitung von Philippe Jordan (Blu-ray & DVD)
- 2015: Robert Hayward, John Daszak, Komische Oper Berlin unter der Leitung von Vladimir Jurowski , Regie: Barrie Kosky ( Stream vom 11. September 2020 bis 12. Juni 2020)
(край на цитата)
В края на тази статия ще цитирам дискографията на някои от най-интересните записи на „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг през последните десетилетия (източник на италиански език):
Discografia
- Orchestra e Coro della Germania del Nord, Hans Rosbaud, Hans Herbert Fiedler (Mosè), Helmut Krebs (Aronne), Ilona Streingruber-Wildgans (Fanciulla), Ursula Zollenkopf (Donna malata), Helmut Kretschmar (Un giovane), Horts Gunter (Un uomo), Philips 1954
- Orchestra e Coro della B.B.C., Pierre Boulez, Gunther Reich (Mosè), Richard Cassily (Aronne), Felicity Palmer (Fanciulla), Gillian Knight (Donna malata), John Winfield (Un giovane), John Noble (Un uomo), CBS 1974
- Chicago Symphony Orchestra/Mazura/Langridge/Solti, 1985 Decca – Grammy Award per Best Opera Recording 1986
Последният запис от 2014 г. е:
- 2014: Franz Grundheber, Andreas Conrad, Europa Chor Akademie, SWR Sinfonieorchester Baden-Baden und Freiburg conducted by Sylvain Cambreling
(край на цитата)
Цитирам данни за дискография от източник на немски език:
Diskografie (Auswahl)
- Dirigent: Herbert Kegel, mit Werner Haseleu (Sprecher), Reiner Goldberg (Aron, Tenor), Renate Krahmer (Ein junges Mädchen, Sopran), Gisela Pohl (Die Kranke, Alt), Armin Ude (Ein junger Mann / der nackte Jüngling, Tenor) u. a., Rundfunkchor Leipzig, Kapellknaben der Katholischen Hofkirche Dresden, Rundfunk-Sinfonie-Orchester Leipzig (Leipziger Paul-Gerhardt-Kirche 1976), Berlin Classics 1994, 0011162BC.
- Dirigent: Hans Rosbaud, mit Hans Herbert Fiedler (Moses) und Helmut Krebs (Aron)
- Dirigent: Georg Solti, mit Franz Mazura (Moses) und Philip Langridge (Aron)
- Dirigent: Michael Gielen, mit Günther Reich und Louis Devos
- Dirigent: Pierre Boulez (erste Aufnahme 1975), mit Günther Reich und Richard Cassilly
- Dirigent: Pierre Boulez (zweite Aufnahme 1995), mit David Pittman-Jennings und Chris Merritt
(край на цитата)
Съществуват и филмови записи на операта (източник на немски език):
Filmaufnahmen:
- ORF 1975: Regie: Jean-Marie Straub / Danièle Huillet, Dirigent: Michael Gielen, Moses: Günter Reich, Aron: Louis Devos (107 Min.)
- DVD: Live – Aufnahme aus der Wiener Staatsoper. Dirigent: Daniele Gatti, Regie: Reto Nickler, Moses: Franz Grundheber, Aron: Thomas Moser
- DVD: Live – Aufnahme von der Ruhrtriennale 2009 aus der Jahrhunderthalle Bochum. Dirigent: Michael Boder, Regie: Willy Decker, Moses: Dale Duesing, Aron: Andreas Conrad, Chor: ChorWerkRuhr, Orchester: Bochumer Symphoniker
Нека почетем днес на 12 март 2024 г. юбилея на операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг, състоял се на тази дата преди 70 години – през 1954 г. в Хамбург – едно от най-известните оперни произведения на модерната музика от първите десетилетия на 20-и век.
…..
Записи:
Moses und Aron | Robert Hayward | Komische Oper Berlin
…..
Moses and Aaron | Vladimir Jurowski | Komische Oper Berlin
…..
Moses und Aron | Preview | Komische Oper Berlin
….
A message from Barrie Kosky, director of MOSES UND ARON …
´´´´.