Днес е годишнина от рождението на диригента Недялко Недялков
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 29 юли 2025 г. се навършват кръглите 90 години от рождението на бележитият български диригент Недялко Недялков, роден на 29 юли 1935 г., починал през 2001 г., който е син на известната в миналото певица Надя Тодорова (1908-1976).
За Недялко Недялков до сега не съм писал отделна статия, но много пъти през годините от 2013 до сега съм писал и за него, когато съм уважавал сът статии прочутата му майка, когато е била годишнина от рождението й – 6 февруари. Последния път писах за нея на 6 февруари 2024 г, като друга статия – от 2020 г. е внесена в моя оперен блог „operastars.de“, която може да се чете чрез линка:
https://www.operastars.de/category/todorova-nedyalkova-nadia/
Преди много години, в хода на подготовка на статия за Надя Тодорова разбрах с голяма радост, че бележитият български диригент Недялко Недялков, роден на 29 юли 1935 г., е син на Надя Тодорова. За съжаление, той се е поминал през 2001 г. и след като научих за тази връзка, вярвах че може да се разбере нещо повече от него за майка му. Все пак Българското Национално Радио почита както неговата памет, така и тази на бележитата му майка. Най-напред, на 27 юли 2010 г. е излъчено предаване по програма „Христо Ботев“ в памет на диригента. Ето информация за това :
„В рубриката за българския оперен театър ще си спомним за известния български диригент Недялко Недялков, който на 29 юли 2010 г. щеше да навърши 75 години. Под неговата палка ще чуем няколко фрагменти от оперни постановки в документален и студиен звук:
• „Тоска” от Пучини, документален запис с историческа стойност от 5 март 1966 година, участват хорът и оркестърът на Софийската опера, Евелина Стоицева (Тоска) и Никола Николов (Каварадоси);
• „Неда” от Жул Леви, пеят Петко Маринов, Асен Селимски, Борис Богданов, Стоил Георгиев и Иван Йовчев, съпровожда Симфоничният оркестър на БНР;
• „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев с оркестъра на Софийската опера и солистите Галя Йончева, Здравко Гаджев, Никола Смочевски, Сабин Марков и Стефка Минева;
• документален пълен запис на „Травиата” от Верди от 1994 г., отново с хора и оркестъра на Софийската опера, в ролите:
Александрина Пендачанска – Виолета Валери
Малена Дюлгерова – Флора Бероа, приятелка на Виолета
Мариела Алексова – Анина, прислужница на Виолета
Цветан Цветков – Алфред Жермон
Александър Крунев – Жорж Жермон, негов баща
Борис Богданов – Виконт Гастон дьо Леторие, приятел на Алфред
Коста Динков – доктор Гренвил.
(събота, 31 юли, от 20.00 часа)“.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предоване на БНР:
https://bnr.bg/post/100079014/v-pamet-na-dirigenta-nedyalko-nedyalkov
Второто предаване е за самата Надя Тодорова (публикувано на 24.03.2011 в архива на БНР) и в него между другото се казва (имало е стар запис от интервю с диригента Недялко Недялков):
„Чуйте “Златният фонд на България”, посветен на Надя Тодорова“. “Целият живот в дома ни беше подчинен на режима на майка ми” – разказва синът й Недялко Недялков. Освен неговият разказ ще чуете и изключителното изпълнение на Надя Тодорова в “Княз Игор”, дирижирано от сина й Недялко Недялков в съпровод на симфоничния оркестър на БНР, както и спомена за Надя Тодорова на оперната певица Елисавета Йовович“ (Програма „Христо Ботев“).
(край на цитата)
Прилагам линк към това предаване на Радио София – поне да чуем гласа на Надя Тодорова, след като няма достатъчно сведения за нея и нейни снимки:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100080566/opernata-pevica-nadya-todorova
През 2015 г. Недялко Недялков щеше да навърши на 29 юли кръглите 80 години. По този повод в електронен портал е дадена следната информация:
Портал „DIR.bg“ – Календар – 29 юли:
80 години от рождението на проф. Недялко Недялков
80 години от рождението на проф. Недялко Недялков, български диригент и педагог (1935-2001). Диригент (1960-1965) и главен диригент (1971-1976) на Народна опера-Варна (днес „Театрално-музикален продуцентски център – Варна“) (1959-1965), на Софийската народна опера (днес „Софийска опера и балет“ (1965-1967), диригент на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център – София) (1967-1971). Преподавател по интерпретация на оперния репертоар във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес „Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”). Директор на оперно-балетния театър “Народна опера-Варна” (днес „Театрално-музикален продуцентски център – Варна) (1982-1984). Дирижира десетки оперни, балетни и оперетни постановки в страната и чужбина. Отличен с трета награда на конкурса за диригенти “Санта Чичелия” в Рим, Италия (1965). Носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” първа и втора степен.
(край на цитата)
На 30 юли 2015 г. Българското национално радио посвещава специално предаване във връзка с 80 години от рождението на Недялко Недялков. Ето какво се казва в него:
БНР
Спомен за диригента Недялко Недялков
публикувано на 30.07.2015
Автор: Цветана Тончева
В петъчната музикална вечер припомняме името на диригента Недялко Недялков – личност с неоспорим принос за израстването и утвърждаването на българския оперен театър. „Талантлив творец-интерпретатор с вкус към по-малко известното…“ – така определят диригента Недялков авторите на маститото научно издание „Български музикален театър“, реализирано от екип на Института за изкуствознание към БАН.
Недялко Недялков, роден на 29 юли 1935 година в семейството на оперна певица и цигулар, действително беше известен сред музикантството като достоен професионалист, който владее оркестъра, великолепно познава всяка изпълнявана партитура и извежда на преден план същностни стилови белези, характерни за автора и творбата.
Беше и успешен педагог, с много добри резултати във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес – НМА „Панчо Владигеров“), където преподаваше интерпретация на оперния репертоар. Син на известната в средата на ХХ век солистка на Софийската опера – НАДЯ ТОДОРОВА, Недялко Недялков бе искрено отдаден на музикално-сценичните изкуства и остави хубави спомени у колегите си във Варненската и Софийската опера, както и в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.
Вечерта, в която ще припомним някои от най-добрите му интерпретации, ще започне съответно с неговата творческа индивидуалност – със запис на малко позната и рядко изпълнявана оперна класика. Увертюрата към „Фра Дяволо“ на Даниел Франсоа Обер изпълнява Симфоничният оркестър на БНР, дирижиран от Недялко Недялков, студиен запис от 1978 година. В предаването ще прозвучат още фрагменти от студийни записи на: „Измаменият кадия“ от Кристоф Вилибалд Глук, „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Неда“ от Жул Леви и симфоничната сюита „Приказка“ от Петко Стайнов, както и откъси от ценни документални регистрации, съхранявани във фонда на БНР. Сред тях са: „Така правят всички жени“ на Моцарт – спектакъл на Варненската опера от 23 юни 1962 с участието на Александрина Милчева и Михаил Зидаров; „Албена“ на Парашкев Хаджиев – спектакъл на Варненската опера от 25 февруари 1965 с участието на Благовеста Карнобатлова, Михаил Зидаров и Ранко Дюлгеров; „Трубадур“ – спектакъл на Софийската опера от 18 март 1964 с участието на Мария Бохачек, Никола Николов и Петър Петров; „Тоска“ – спектакъл на Софийската опера от 5 март 1966 с участието на Евелина Стоицева и Никола Николов; „Набуко“ – спектакъл на Софийската опера от 15 юни 1980 с участието на Розалинд Ан Плаурайт и Питър Нап; както и първа част от Симфония № 8 в си минор „Недовършена“ на Франц Шуберт – документален запис със Софийската филхармония от столичната зала „България“, 19 март 1969 година.
петък, 31 август, от 19.30 часа
Програма Христо Ботев Музика Музикални вечери Недялко Недялков
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР
https://bnr.bg/hristobotev/post/100586053
В Интернет няма особено много данни за дейността на диригента Недялко Недялков, нито отзиви за негови отделни изяви като оперен или симфоничен диригент. В хода на подготовка на днешната статия открих в сайта на Софийската опера и балет една статия ат януари 2016 г., посветена на Винченцо Белини и специално на операта му „Норма“, постановка на която е била дирижирана от Недялко Недялков. Статията е много интересна, защото проследява редица постановки на тази великолепна опера в различни оперни театри в България. По тази причина цитирам цялата статия (моя бележка Б.К.: предполагам, че автор на статията е извстният писател, преводач и музикален критик Огнян Стамболиев от Русе. Името му не е дадено в статията, но аз познавам неговия стил и съм напълно сигурен, че той е автор на статията):
Сайт на Софийската опера и балет
19 януари 2016 г.
Белини на българска сцена
215 години от рождението на автора на „Норма”
215-годишнината от рождението на „Моцарт от Катания” е добър повод да погледнем назад и да видим какво е присъствието на този оперен автор у нас. Публиката, особено меломанската, обожава неговата прекрасна музика, а прочутата ария „Каста дива”, „визитната му картичка”, е позната и на хората, които са далече от света на операта.
За съжаление, за разлика от Верди, Доницети и Росини, Винченцо Белини е сравнително малко познат и много малко поставян на наша сцена.
Българската публика се срещна с творчеството му първо чрез…седмото изкуство. Освен, разбира се, чрез Радиото. През 60-те години, когато в България се внасяха редовно музикални кинопродукции (биографични за отделни автори, екранизации на опери и оперети – от Европа и СССР) като голямо събитие се посрещна филма на Кармине Галоне (1886–1973) „Каста дива” (1954) за живота на Белини. Добре подбраният актьорски състав (французинът Морис Рьоне – Белини, италианката Антонела Луалди – Мадалена Фумароли, румънката Надя Грей – Джудита Паста), добрата камера в цвят, костюмите и декорите, фонозаписите с бележити певци от това време (спасиха иначе мелодраматичния сюжет и завладяха публиката). Същият режисьор, Галоне, който за 50 години в киното направи повече от 120 филма, често се обръщаше към света на операта, за да ни остави немалко добри филми, с които запознаваше широката публика по света (в т.ч. и българската !) с редица композитори и оперни шедьоври. На наш екран минаха неговите продукции: „Риголето”, „Тоска”, „Травиата”, „Бохеми”, „Трубадур”, „Селска чест”, „Палячи”, „Мадам Бътерфлай”, както и филмите му за Верди, Пучини, Белини, Росини, Доницети, сред които и прочутият „Къщата „Рикорди”, озаглавен у нас като „Къщата на спомените”. Лично аз, като дете и след това като юноша, освен на живите спектакли на прекрасната тогава Русенска опера, се радвах, както мнозина мои съграждани, и на филмите на Кармине Галоне…
А първата българска постановка на белиниева опера се осъществи в морската ни столица. На 23 май 1972 година завесата на Варненската опера се вдигна, за да представи за първи път шедьовъра „Норма”. Преводът (за щастие, тогава се пееше на български език, затова и операта ни имаше повече публика!) и режисурата бяха дело на големия наш оперен деятел Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите на неговата съпруга Ани Хаджимишева, а музикалното ръководство на НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ, тогава главен диригент. Един традиционен, класически прочит в духа на психологическия театър, с конкретна историческа обстановка и датировка, а в музикално отношение – изработена много прецизно от диригента и от хормайстора Никола Бочев. В главните роли изгряха с пълния си блясък големите дарования на сопраното Мария Бохачек (Норма) и на нейния съпруг, тенора Тодор Костов (като Полионе). Двама първокласни белкантови певци, специализирали в Милано, които години наред бяха стълбовете на оперния театър в града. Без тях във Варна не минаваше премиера на голямо класическо заглавие, особено от трудния италиански репертоар, за който те просто бяха родени. Друго ярко постижение бе това на първия бас от състава Стефан Циганчев като жреца Оровезо.
Варненската „Норма” се задържа в афиша на театъра години наред (в главната роля направи силния си дебют и младата тогава Мари Крикорян), но за съжаление, примерът на Варна не беше последван от останалите наши оперни състави. В София „Норма” се появи доста късно, едва през 1983 година. Постановката беше дело на известния режисьор от Варна и София Николай Николов, който потърси един сравнително съвременен прочит, без намек за епоха и стил, при една пределна условност и статичност (една постоянна стилизирана хладна геометрична метална конструкция, доста чужда на творбата и автора, на нежната белиниева мелодика, проект на известния художник Иван Кирков), докато музикалната работа на Борис Хинчев (1933-2010) респектираше с прецизността и знанията за стила. Борис Хинчев беше сред малкото истински, родени оперни диригенти у нас, особено силен в италианския репертоар (Пучини, Верди, Росини, Джордано, Чилеа), диригент- театрал, той познаваше човешкия глас, особеностите на италианското Белканто (беше специализирал в Скалата), просто „дишаше с певците”. Неговият прочит, верен на автора и неговия романтичен стил се разкри още по-отчетливо в едно, бих казал съвършено концертно изпълнение на творбата в НДК с Гена Димитрова, тогава в апогея на кариерата си. А в спектакъла, в заглавната роля се изявиха няколко талантливи певици, за които Норма се оказа истинско изпитание, но им донесе и голямо признание (Мари Крикорян, Светлана Котленко). В сопрановата по автор партия на Адалджиза се редуваха три първокласни примадони сред мецосопраните: Христина Ангелакова, Стефка Минева и Александрина Милчева, като всяка от тях направи своя, интересна интерпретация на образа. Младият изгряващ бас Стефан Еленков беше внушителен като жреца Оровезо. С главната роля в постановката гостува с огромен успех и Гена Димитрова.
Третата „Норма” беше в Стара Загора. На 2 февруари в преломната 1989 година завесата на най-старата опера в страната (след столичната – не казвам от „извънстоличните” оперни театри, както неправилно се изразяват мнозина у нас, сякаш всичко, което не е в София е „извънстолично”!), се вдигна за „Норма”. Постановчиците бяха от Русия – режисьор Евгения Платов, художници Вячеслав Окунев и Ирина Прес (дълги години Стара Загора беше в творчески контакти с Куйбишевската опера, СССР). Диригент – Божидар Бонев (1949-2010). Мисля, че в музикално отношение това беше най-силната досега „Норма”, без да подценявам тези от Варна и столицата. Записът е в Златния фонд на БНР и може да убеди всеки, че музикалната реализация бе на изключително високо ниво. Една върхова работа на рано напусналия този свят талантлив оперен диригент, ученик на майстора Димитър Димитров, Божидар Бонев. Следващата негова работа върху Вердиевия „Макбет” през 2004 г. бе също така прецизна, стилна, респектираща. Тук особено се откроиха младата Офелия Христова (Норма) и гласовитият Симеон Симеонов (Полионе). Отлични бяха още: Александър Марулев (Оровезо) и Петя Балджиева (Адалджиза). Великолепен беше старозагорският оперен хор, ръководен майсторски от незабравимата Богдана Попова. В сценично отношение постановката следваше добрата традиция и не изненада с някакви особени решения. А и „Норма” е една от най-трудните в певческо отношение опери, поради което режисьорите избягват да натоварват изпълнителите с по-сложни сценични задачи. Тук при една външна статика, би трябвало да се постигне вътрешна динамика, което в тази постановка в Стара Загора, за щастие, се получи.
Плевенската опера също представи „Норма” – преди Коледа, на 20 декември 1993 г. В залата на Театъра се състоя премиерата й, подготвена от режисьора Светозар Донев и диригента Божидар Бонев. Сценографията бе сред последните работи на талантливата Мария Трендафилова. Пишещият тези редове не успя да види тази постановка, която не се задържа в афиша на този наш най-млад и, уви!, вече не съществуващ, заради нелепите „културни” реформи у нас, добър ансамблов музикален театър.
През 2002 година в Русе се представи за първи път „Норма”. Музикалното ръководство бе на директорът – диригент Георги Димитров, а режисурата и сценографията на художника Иван Савов. Това бе може би най-компромисната, въпреки добрата музикална работа на диригента, засега реализация на творбата на наша сцена. Недоизработените образи и мизансцени, примитивната сценография и неудачни костюми, а също и оскъдното осветление, и най-главната неудача – недобре подбраният солистичен състав предопределиха неуспеха и твърде краткия живот на тази постановка. За съжаление, отново в Русе нямаше успех и първата постановка на „Монтеки и Капулети” (режисьор Павел Герджиков и художник Чавдар Чомаков). Този път обаче певческият състав беше по-прецизно подбран: Цветелина Малджанска, Андреана Николова, Георгиос Филаделфевс, Пламен Бейков, Петър Костов. Но музикалната работа на диригента Евгени Димитров и особено на хормайстора Христо Стоев бе определено незадоволителна и това реши краткия живот на тази дългоочаквана първа българска продукция на интересното и рядко играно по света произведение на Белини. Постановката се игра само два пъти, което не оправда труда на солистите над тези големи и проблемни певчески партии, особено двете централни – на Ромео и Жулиета, които са написани за висок сопран и мецосопран.
През 1990 година в Русе и София се състоя концертно изпълнение на операта „Сомнамбула” с великолепната Александрина Пендачанска под диригентството на Михаил Ангелов. Една чудесна интерпретация, която заслужи възторга на публиката и критиката. Може само да се съжалява, че не беше представена сценично, тъй като „Сомнамбула” е опера за сцената. Софийската опера, а и не само тя, притежава солистичният потенциал за подобна успешна реализация, при това не само на това, но и на други заглавия от Белини като: „Пиратът”, „Сомнамбула”, „Беатриче ди Тенда”. Особено внимание заслужава и последната му, единадесетата по ред опера „Пуритани” по Уолтър Скот, създадена до известна степен в стила на голямата френска опера през далечната 1835 година, когато „Моцарт от Катания” неочаквано напуска нашия свят.
(край на цитата)
До края на настоящата статия за диригента Недялко Недялков искам да напиша нещо и за неговата майка – певицата Надя Тодорова, която е една от най-важните личности при създаването и развитието на българското оперно изкуство. Тя е в групата на тези първи певици и певци, наричани често тогава „златна петорка“, всички ученици на Иван Вульпе.
Родена е на 6 февруари 1908 г. в Kюстендил. Завършва Държавната музикална академия в София през 1932 г. като студентка на Иван Вульпе и Mара Цибулка. По време на следването си в Академията е ангажирана в Софийската опера, след дипломирането си става постоянен неин член и се издига до една от водещите певици. Между 1943 г. и 1944 г. тя пътува до Виена и Залцбург за специализирано обучение.
Нейният дебют през 1931 г. в Софийската опера е в ролята на Зибел в операта „Фауст“ от Гуно. Между 1948 г. и 1954 г. тя има много изяви и в чужбина: в Румъния, Чехословакия и СССР, участва в оперни спектакли, в концерти с оперни арии и художествени песни. Някои главни роли в кариерата й са Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски и Наташа в „Русалка“ от Даргомижски. Тя е добре известна с нейните интерпретации в българския оперен репертоар. Както при много други певци от тази епоха, така и при Надя Тодорова липсват повече конкретни данни за певческата й дейност. Справките в Интернет и в Уикипедия не водят до особен резултат – в търсачките на български език се стига до резултати при две еднакви имена, но мнозинството са за починалата в Чехия театрална актриса Надя Тодорова, родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград, която аз лично смътно си спомням от времето до 1974 г. Тя е играла в повече от 30 игрални и други български филми и за днешната генерация в България сигурно е познато лице, макар и ролите й да са били не големи. Ето имена на някои нейни филми: „Дамски избор (1980 г.)“, „Опасен чар (1984)“, „Вчера (1988)“. За тези, които се интересуват за тази Надя Тодорова и филмовото й дело, може да се научи и печалния факт, че след като отива при дъщеря си през последните няколко години от живота си (била е болна), умира на 30 септември 2011 г.
За оперната певица Надя Тодорова (по съпруг Недялкова) има съвсем малко данни в Интернет: за тези, които искат да научат повече, в Централния държавен архив в София има сведения за нея, заведени като „Фонд 578К, 123 а.е.“
Редица подробности от живота и кариерата на Надя Тодорова могат да се научат от статията за нея (автор Манол Хаджимишев) на стр. 423/424 в „Енциклопедия на българската музикална култура“ – издание на БАН от 1967 г. Цитирам някои данни от тази статия:
„През 1943 г. Надя Тодорова заминава за Виена на едногодишна специализация. Там и в Залцбург учи сценично майсторство при А. Милденбург от „Моцартеума“ и камерно пеене при Висман. След 1944 г. високо е оценено постижението й в ролята на Елена в „Момчил“ (1948) от Любомир Пипков. През същата година тя успешно гастролира с роли и концерти в Румъния и в Чехословакия. През 1954 г. изнася няколко концерта от арии и художествени песни в СССР – Москва, Ленинград, Свердловск и др.
Надя Тодорова притежава звучен и силен сопран, който й дава възможност да преодолява с лекота както драматични, така и лирични роли. Гласът й се отличава с характерна темброва окраска и изравненост на тоновете в отделните регистри. Вроденият й усет към особеностите на българската ритмика и интонационен строеж й позволяват още в началото на сценичната кариера да изгради с разбиране и майсторство много от централните роли в българския репертоар, играни по това време на сцената на Софийската опера.
Надя Тодорова е носител на Димитровска награда втора степен (1950) за ролята на Ярославна от „Княз Игор“ и на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1958).
Списък на оперните роли на Надя Тодорова:
Адолф Адам – Зелида в „Ако бях цар“ (1932), Георги Атанасов – Цвета в едноименната опера (1941), Жорж Бизе – Микаела в „Кармен“ (1940), Венедикт Бобчевски – Нирис в „Княз отшелник“ (1932), Александър Бородин – Ярославна в „Княз Игор“ (1946), Рихард Вагнер – Паж в „Танхойзер“ (1931), Джузупе Верди – Амелия в „Бал с маски“ (1941), Амелия в „Симоне Боканегра“ (1942), Леонора в „Трубадур“ (1945), Панчо Владигеров – Куманка в „Цар Калоян“ (1936), Шарл Гуно – Зибел във „Фауст“ (1931), Стефано в „Ромео и Жулиета“ (1933), Александър Даргомижски – Наташа в „Русалка“ (1939), Иван Кавалджиев – Шена в „Крали Марко“ (1932), Пиетро Маскани – Лола в „Селска чест“ (1931), Волфганг Амадеус Моцарт – Папагена във „Вълшебната флейта“ (1935), Модест Мусоргски – Ксения в „Борис Годунов“ (1932), Ема в „Хованщина“ (1934), Петко Наумов – Девойка в „Страхил войвода“ (1933), Любомир Пипков – Яна в „Янините девет братя“ (1937), Елена в „Момчил“ (1948), Сергей Прокофиев – Ахросимова във „Война и мир“ (1958), Джакомо Пучини – Мини в „Момичето от Златния Запад“ (1938), Тоска в едноименната опера (1945), Николай Римски-Корсаков – Милитриса в „Цар Салтан“ (1935), Веселин Стоянов – Първа съветничка в „Женско царство“ (1935), Амброаз Томá – Фридерика в „Миньон“ (1933), Пьотр Чайковски – Татяна в „Евгений Онегин“ (1946), Лиза в „Дама Пика“ (1947)“.
(край на цитата)
Това е всичко, което мога да разкажа за Надя Тодорова, която си спомням от няколко посещения на Народната опера в София през годините на моето следване 1951-1956 в Софийския университет. За съжаление, тогава не съм си водил никакви бележки и вече не помня какво точно съм гледал с нейно участие. Намерих една нейна архивна снимка, от която се вижда симпатичната и красива осанка на тази даровита певица, една от основателките на оперното дело в България. Няма и официална информация кога Надя Тодорова се е поминала. От страничен източник научих, че годината на смъртта й е 1976. Исках да поместя и някоя снимка на сина й Недялко Недялков – няма такива в медиите, жалко – такъв голям диригент, как е възможно! Има само снимка на неговите ръце в едно предаване на БНР, но е смешно да се показват такива снимки. Има снимки на друга личност с име Недялко Недялков, но той е известен кавалджия, който няма нищо общо с диригента Недялков. Би трябвало да завърша пак с критика – как е възможно да няма снимка на такъв голям музикант!
Нека днес на 29 юли 2025 година да си спомним с почит за диригента Недялко Недялков, роден днес преди 90 години и за неговата майка – певицата Надя Тодорова и да почетем делото им.
Мир на праха им.
………