Днес се навършват 94 години от кончината на лиричното сопрано от Австралия Нели Мелба
„Когато Артър Бъроуз, PR шеф на фирма „Маркони“, показва на тогава 59-годишната Дейм Нели Мелба високите 137 метра предавателни мачти, тя казала: „Млади човече, ако мислите, че ще се изкача там, напълно грешите“.
(спомен от първото радиопредаване в света без кабели чрез антена, в което участва певицата Нели Мелба)
Драги приятели на оперната музика, днес на 23 февруари 2025 г. пиша за първи път статия за певицата от Австралия Нели Мелба (Nellie Melba), родена на 19 май 1861 г., починала на 23 февруари 1931 г., която е останала в световните музикални анали като „една от най-значителните лирични сопрани през края на 19-и и първите десетилетия на 20-и век“. Само като си помисля, тя е починала в годината 1931, в която аз самият съм роден – преди 94 години. Днешната годишнина на кончината й не е кръгла, но отдавна беше време да напиша статия за нея, тя заслужава напълно това.
Сигурен съм, че много от моите приятели и читатели знаят името на Нели Мелба – то е широко известно в целия свят не само на музиканти и музикални любители. Преди много години прочутият френски готвач Огюст Ескофие създава в нейна чест няколко ястия и десерти, които носят нейното име. И до днес по целия свят много ресторанти предлагат в менюто си десерта „Праскова Мелба“ – десерт от праскови, малинов сос и ванилов сладолед. Но не само това – Огюст Ескофие създава още: „Мелба сос“ – сладко пюре от малини и червено френско грозде, „Мелба тост“ – хрупкав, сух тост и „Мелба гарнитура“ – пиле, трюфел и гъби, пълнени в домати със сос „Велуте“.
Нели Мелба е останала в историята и чрез това, че е първата певица, участвала при опитите на инженер Маркони през 1920 г. да предаде звук на далечно разстояние без кабели чрез специална антена, което е първа стъпка в историята на радиоразпръскването (мотото на днешната ми статия).
По-късно ще се спра на редица подробности не само относно запознаването на Нели Мелба с Огюст Ескофие (голяма част от нейната вокална кариера и обучение преди това се развива в Париж), но и относно биографията й и цялата й международна вокална дейност.
Сега в началото на тази статия искам да дам като увод някои данни от биографията на Нали Мелба през първите десетилетия на живота й:
Нека се запознаем с Нели, която е родена като Хелън „Нели“ Портър Мичъл на 19 май 1861 г. в Ричмънд, Виктория, предградие на Мелбърн, Австралия. Нели е най-голямото от няколко деца в семейство, което обича музиката. Баща й, Дейвид Мичъл, е успешен строителен предприемач и производител на тухли. Майката на Нели, Изабела, свири на няколко инструмента и е първият учител по музика на Нели. Самата Нели е момиченце със склонност към подсвиркване. Тя пее публично за първи път на осемгодишна възраст през декември 1869 г. в новото кметство на Ричмънд. Тя е най-младата певица, участвала на обществен концерт пред 700 зрители по време на тържественото откриване на кметството. За радост на публиката, Нели изпява три песни и си акомпанира сама на пианото. Местни репортери пишат ентусиазирано за представянето й, наричайки я „скъпоценен камък“, „несравнима“ и „музикално чудо“, давайки за първи път представа за предстоящия успех на Нели.
Нели получава ранното си образование в интернат в Ричмънд. Като млада жена се записва в „Presbyterian Ladies College“, където учи пиано и вокално изкуство. По времето на смъртта на майка си през 1880 г. Нели напуска училище и се премества с баща си в Куинсланд. Там тя се запознава със Чарлз Нисбет Фредерик Армстронг, с когото се оженват през 1882 г. и имат син Джордж. Бракът им обаче е краткотраен – поради избухливостта на съпруга си, както и заради суровия тропически климат на района и постоянните дъждове, Нели изпада в депресия. През 1884 г. тя напуска съпруга си със сина си и някои вещи и заминава за Мелбърн с надеждата да преследва сериозна музикална кариера. Тя и съпругът й се събират спорадично през следващите няколко години, докато най-накрая се развеждат през 1900 г.
Нели продължава да пее както в Мелбърн, така и по-късно в Сидни, където си създава име в този град като отлично оперно сопрано. След това заминава за Лондон, където създава необходимите контакти за сериозна кариера. През 1886 г. тя започва да участва в концерти, организирани от Вилхелм Ганц, професор по вокално изкуство в „Guildhall School of Music“. Въпреки че има известен успех в Лондон, тя чувства, че кариерата й не напредва достатъчно бързо. Меценат от Мелбърн беше написал на Нели препоръчително писмо до известното немско мецосопрано Матилде Маркези. Нели пътува до Париж, за да се срещне с мадам Маркези, която се съгласява да я вземе като студентка по пеене и в крайна сметка оказва голямо влияние върху кариерата на Нели. Всъщност Маркези е тази, която я убеждава да приеме сценичното име Нели Мелба, произлизащо от родния й град Мелбърн. След дълги години на обучение и безброй часове на подготовка, Нели най-накрая прави оперния си дебют в Брюксел през 1887 г. като Джилда в „Риголето“ от Верди.
С течение на времето Нели Мелба придобива голяма популярност и пее в най-важните оперни театри в Европа и Съединените щати, особено в „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк. Тя е добре позната в кръговете на висшето общество и е канена да изпълнява песни и арии от опери пред важни личности като цар Александър III, император Франц Йосиф и кралица Виктория. Тя е еквивалентът на едуардианската епоха на голяма знаменитост – винаги, когато се е появявала на публично място, тълпите се борят за вниманието й.
(край на уводните бележки)
За Нели Мелба има в Интернет и в други източници много информации, също и Уикипедия-страници на 35 езика. Останах доста изненадан, че за нея има сравнително подробна страница също и на български език. Цитирам я по-долу:
Нели Мелба (на английски: Nellie Melba), родена с имена Хелън Портър Мичъл (Helen Porter Mitchell), е легендарна оперна певица, лирично колоратурно сопрано. Смятана е за една от най-известните певици от късната викторианска епоха и началото на XX век и е първата австралийка, постигнала международно признание като класически музикант. Псевдонимът ѝ „Мелба“ произлиза от произношението на името на нейния роден град – Мелбърн.
Тя е родена на 19 май 1861 г. в Мелбърн, починала на 23 февруари 1931 г. (на 69 години) в Сидни, Австралия.
Биография
След кратък неуспешен брак Мелба се мести в Европа, първоначално в Лондон, а след това в Париж, където учи и постига първите са значими успехи. Връщайки се в Лондон, бързо се утвърждава като водещо лирично сопрано в „Ковънт Гардън“, където прави дебют, превъплъщавайки се в главната роля в операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Скоро постига нов успех в Париж и в други големи европейски градове, а по-късно и в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, където дебютира през 1893 г. Между 1898 и 1926 година излиза 26 пъти на сцената на „Роял Албърт Хол“ в Лондон.
През XX век се връща в Австралия често, където участва в опери и развива концертна дейност. През 1909 г. купува имот в Колдстрийм, близо до Лилидейл, Виктория, където за нея е построена къщата „Кумб Котидж“. Преподава в консерваторията в Мелбърн и продължава да пее до последните месеци от живота си, като прави голям брой прощални участия.
По времето, когато избухва Първата световна война, Мелба е в Австралия. Впуска се във фондонабиране за военни благотворителни организации и успява да събере сумата от 100 000 британски лири. В знак на признание за това, през март 1918 г. е удостоена с титлата „Дейм-командор“ (Dame Commander) на Ордена на Британската империя (DBE) „за заслуги в организирането на патриотична дейност“.
Историкът Тим Уондър казва за излъчването на Нели Мелба по радиото на 15 юни 1920 година – първото световно радиопредаване на изпълнение на живо на професионален изпълнител – е „моментът, в който светът се промени“. Според Уондър попитана за първи път дали би се съгласила да участва, Мелба е отказала с аргумента, че гласът ѝ „не е обект на експерименти“.
Смъртта ѝ в Австралия се превръща в новина в англоезичния свят, а погребението ѝ става голямо национално събитие.
Известният френски готвач Огюст Ескофие създава няколко ястия в нейна чест, включително десерта „Праскова Мелба“ и „Мелба тост“.
Образът на Нели Мелба е на австралийската банкнота от 100 долара от 1996 година насам.
(край на цитата)
Сега ще изложа подробна информация за живота и дейността на Нели Мелба от източници на английски и немски езици в мой превод на български, както и такива в оригинал на италиански език:
Дейм Нели Мелба (на английски Dame Nellie Melba GBE), по баща Хелън Портър Мичъл, родена на 19 май 1861 г. починала на 23 февруари 1931 г., е австралийско лирично колоратурно сопрано. Тя се превръща в една от най-известните певици от късната викторианска епоха и началото на 20-ти век и е първата австралийка, постигнала международно признание като класически музикант. Тя приема псевдонима „Мелба“, който идва от името на Мелбърн, нейния роден град.
Мелба учи вокално изкуство в Мелбърн и има скромен успех в представленията там. След кратък и неуспешен брак, тя заминава за Европа в търсене на певческа кариера. Тъй като не успява да си намери ангажименти в Лондон през 1886 г., започва да учи в Париж и скоро има голям успех там, както и в Брюксел. След завръщането си в Лондон, Нели Мелба бързо се утвърждава като водещо лирично сопрано в „Ковънт Гардън“ от 1888 г. нататък. Скоро тя има нов успех в Париж и другаде в Европа, а по-късно и в Метрополитън опера в Ню Йорк, където дебютира през 1893 г. Репертоарът й не е голям. През цялата си кариера тя изпява не повече от 25 роли и е тясно идентифицирана само с 10 роли. Тя е известна преди всичко с ролите си във френски и италиански опери, пеейки много малко роли в немски опери.
По време на Първата световна война Нели Мелба събира големи суми пари за военни благотворителни организации. През 20-ти век тя се връща често в Австралия, пее в опери и концерти и притежава къща, построена близо до Мелбърн. Работила е като учителка по пеене в Консерваторията в Мелбърн. Мелба продължава да пее до последните си месеци и често се изявява на прощални концерти. Смъртта й в Австралия е истински шок в целия англоезичен свят, а погребението й е голямо национално събитие. Нейният образ се появява на австралийската банкнота от 100 долара.
Живот и кариера
Ранни години
Нели Мелба е родена на 19 май 1861 г. в Ричмънд, Виктория, и е най-голямото от седемте деца на строителя Дейвид Мичъл и съпругата му Изабела Ан, родена Дау (1833–1881). Мичъл емигрира в Австралия от Форфаршир, Шотландия през 1852 г., жени се за Изабела през 1856 г. и става успешен строител. Мелба получава уроци по пиано и пее публично за първи път на около шестгодишна възраст. Тя посещава местен интернат и след това презвитерианския дамски колеж. Учи пеене при Мери Елън Крисчън (бивша ученичка на Мануел Гарсия) и Пиетро Чеки – италиански тенор, който е уважаван учител в Мелбърн. Като тийнейджър Мелба продължава да участва в аматьорски концерти в и около Мелбърн и свири на орган в църквата. Баща й насърчава музикалното й обучение, но не одобрява решението й да стане певица. Майката на Мелба умира внезапно в Ричмънд през 1881 г.
Бащата на Мелба премества семейството в Макай в Куинсланд, където построява нова захарна фабрика. Мелба скоро става известна в обществото на Макай със своето пеене и свирене на пиано. На 22 декември 1882 г. тя се омъжва в Бризбейн за Чарлз Несбит Фредерик Армстронг (1858–1948), най-малкият син на сър Андрю Армстронг. Двамата имат едно дете – син, на име Джордж, който е роден на 16 октомври 1883 г. Бракът не е успешен; Твърди се, че Чарлз е биел жена си повече от веднъж. Двойката се разделя след малко повече от година и Мелба се завръща в Мелбърн, решена да продължи певческа кариера, като прави своя професионален концертен дебют през 1884 г. Тя често е придружена на концерти, а някои от концертите й са организирани понякога по време на кариерата й от флейтиста Джон Лемон, който става „приятел и съветник за цял живот“. Поради местния си успех тя пътува до Лондон, за да намери възможност за изяви.
Дебютът й в „Princes’ Hall“ през 1886 г. прави слабо впечатление и тя търси работа със сър Артър Съливан, Карл Роза и Огъстъс Харис, но без успех. След това заминава за Париж, за да учи при водещата педагожка Матилде Маркези, която веднага разпознава потенциала на младата певица: тя възкликва: „J’ai enfin une étoile!“ („Най-накрая имам звезда!“). Мелба напредва толкова бързо, че през декември същата година ѝ е позволено да изпее арията „Сцената на лудостта“ от операта „Хамлет“ на Амброаз Тома при музикално матине в къщата на Маркези в присъствието на композитора.
Талантът на младата певица е толкова очевиден, че след по-малко от година след занимания при Матилде Маркези импресариото Морис Стракош склю\чва с нея десетгодишен договор с 1000 франка годишно. След като подписва, тя получава много по-добра оферта от 3000 франка на месец при „Théâtre de la Monnaie“ в Брюксел, но Стракош отказва да я освободи и Мелба получава разпореждане, което й пречи да приеме предложението от Брюксел. Тя обаче има късмет, след като въпроса се разрешава благополучно за нея чрез внезапната смърт на Стракош. Мелба прави своя оперен дебют четири дни по-късно в ролята на Джилда в „Риголето“ на 12 октомври 1887 г. в „La Monnaie“ в Брюксел. Критикът Херман Клайн описва нейната Джилда като „незабавен триумф от най-ярък вид“. Този триумф е последван няколко дни по-късно от също толкова голям успех в ролята на Виолета в „Травиата“. По това време, по съвет на Матилде Маркези, тя приема сценичното име “Meлба” – съкращение от името на нейния роден град.
Дебюти в Лондон, Париж и Ню Йорк
Нели Мелба дебютира в „Ковънт Гардън“ през май 1888 г. в главната роля на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Тя е посрещната приятелски в Лондон, но не и ентусиазирано. „The Musical Times“ пише: „Мадам Мелба е плавна певица и напълно уважаван изпълнител на леки сопранови роли; но й липсва личният чар, необходим за велика фигура на лирическата сцена”. Тя е обидена, когато Август Харис, който тогава отговаря за репертоара на „Ковънт Гардън“, понеже й предлага само малката роля на пажа Оскар в „Бал с маски“ от Верди за следващия сезон.
Мелба напусна Англия и се заклева никога да не се връща. На следващата година тя се изявява в Операта в Париж в ролята на Офелия в Хамлет от Амброаз Тома. “Таймс” описва изявята й като “брилянтен успех” и пише: “Мадам Мелба има много гъвкав глас… нейната игра е изразителна и впечатляваща”.
Мелба има силен поддръжник в Лондон – лейди де Грей, чиито възгледи имат тежест в „Ковънт Гардън“. Мелба е убедена да се върне и Харис я избира за ролята на Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Гуно (юни 1889 г.) заедно с Жан дьо Реске в ролята на Ромео. По-късно тя си спомня: „Моят успех в Лондон датира съвсем ясно от великата вечер на 15 юни 1889 г.“ След това тя се завръща в Париж и играе Офелия, Лучия в „Лучия ди Ламермур“, Джилда в „Риголето“, Маргерите във „Фауст“ от Гуно и Жулиета. Във френските опери нейното произношение е лошо, но композиторът Лео Делиб казва, че „не го интересува дали тя пее на френски, италиански, немски, английски или китайски, стига да пее добре“.
В началото на 1890 г. Мелба започва афера с принц Филип, херцог на Орлеан. Те често са виждани заедно в Лондон, което поражда някои слухове, но много повече подозрения възникват, когато Мелба пътува из Европа до Санкт Петербург, за да пее за цар Николай II.
Херцогът я следва по петите и те са видяни заедно в Париж, Брюксел, Виена и Санкт Петербург. Армстронг подава молба за развод на основание изневярата на Мелба, посочвайки херцога като съответник. В крайна сметка той е убеден да се откаже от делото, но херцогът решава, че предстоящето му две годишно африканско сафари (без Мелба) би било подходящо. Двамата с Мелба не подновяват връзката си.
В първите години на десетилетието Мелба участва във водещите европейски оперни театри, включително Милано, Берлин и Виена. Тя пее ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало в „Ковънт Гардън“ през 1893 г., малко след италианската премиера. Композиторът присъства на спектакъла и казва, че ролята на Неда никога не е била играна толкова добре. През декември същата година Мелба пее за първи път в Метрополитън опера в Ню Йорк. Както и при дебюта си в „Ковънт Гардън“, тя се изявява като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ и както там, също не постига особено голям успех. „New York Times“ похвалва нейното изпълнение – „един от най-сладките гласове, излизали някога от човешко гърло… просто възхитителен в своята пълнота, богатство и чистота“. Но това произведение не е на мода тогава в Ню Йорк и спектаклите са слабо посещавани. Изпълненията й в „Ромео Жулиета“ по-късно през сезона са триумфални, което я прави водещата примадона на времето, наследявайки Аделина Пати. Отначало тя е учудена от непроницаемия снобизъм на Метрополитън; Авторът Питър Конрад пише: „В Лондон тя общуваше с кралски особи; в Ню Йорк тя беше пееща прислужница.“ С осигурен критичен успех, Мелба се заема да спечели обществено признание и успява.
От 1890-те години нататък Мелба играе широка гама от роли в „Ковънт Гардън“, главно в репертоара за лирично сопрано, но също и в някои по-трудни роли. Тя пее главните роли в „Elaine“ от Херман Бемберг и в „Есмералда“ от Артър Горинг Томас. Нейните италиански роли включват Джилда в „Риголето“, главната роля в „Аида“, Дездемона в „Отело“, Луиза в „I Rantzau“ от Маскани, Неда в „Палячи“, Розина в „Севилският бръснар“, Виолета в „Травиата“ и Мими в „Бохеми“. Във френския репертоар тя пее Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Маргерите във „Фауст“, Маргерите дьо Валоа в „Хугеноти“ от Майербер, главната роля в „Елена“, написана за нея от Камий Сен Санс и Микаела в „Кармен“ от Бизе.
Някои критици са изненадани, че Мелба поема последната от тези роли, тъй като това е само поддържаща роля в операта. Тя е играла многократно в тази роля и пише в мемоарите си: „Защо, за Бога, една примадона не трябва да пее поддържащи роли, тогава не можех да разбера и не съм по-близо до разбирането му днес. Мразя артистичния снобизъм, който идва с него“. Тя пее в тази роля заедно с Кармен на Ема Калве, Зели дьо Лусан и Мария Гей. Маргерите дьо Валоа също не е главната женска роля в „Хугеноти“, но Мелба е готова да я поеме като „Seconda Donna“ заедно с Ема Албани. Тя щедро подкрепя певици, които не се състезават с нея в любимите й роли, но е, както се изразява биографът й Джей Би Стийн, „патологично критична“ към други лирични сопрани.
Мелба не е известна като певица в опери от Рихард Вагнер, въпреки че понякога пее Елза в „Лоенгрин“ и Елизабет в „Танхойзер“.Тя получава някои похвали за тези роли, въпреки че Клайн я смята за неподходяща, а Бърнард Шоу казва, че тя пее много умело, но действа изкуствено и без чувствителност. През 1896 г. Мелба се пробва за ролята на Брюнхилда в „Зигфрид“ в Метрополитън опера, но не успява. Най-честата й роля в МЕТ е тази на Маргерите във „Фауст“ от Гуно, която тя изучава под ръководството на композитора. Мелба никога не е опитвала да играе в една от оперите на Моцарт, за които някои смятат гласа й за идеален. Нейният репертоар през цялата й кариера включва не повече от 25 роли, от които, както пише в некрологът на „Times“, „само около 10 роли ще бъдат запомнени като нейни собствени“.
Бракът на Нели Мелба с Армстронг приключва окончателно, когато той се развежда с нея в Тексас през 1900 г., след като емигрира в Съединените щати със сина им.
20-ти век
Досега Мелба е водеща звезда във Великобритания и Америка, а през 1902–1903 г. тя посещава Австралия за първи път при концертно турне, което включва и посещения в Нова Зеландия. Печалбите са безпрецедентни. По време на кариерата си тя се завръща за още четири турнета.
Във Великобритания Мелба играе и в операта „Бохеми“ от Пучини. Тя пее в ролята на Мими за първи път през 1899 г., след като я учи с композитора. Като се има предвид антипатията, изразена от ръководството на „Ковънт Гардън“ към тази „нова и плебейска опера“, тя води енергична кампания за по-нататъшни изпълнения на произведението. Ентусиазмът на публиката към произведението доказва нейната правота и това е допълнително подсилено през 1902 г., когато Енрико Карузо я придружава в първото от многото съвместни изпълнения в „Ковънт Гардън“. През 1907 г. тя пее ролята на Мими за Оскар Хамерщайн в неговия оперен театър в Ню Йорк, давайки на компанията му така необходимия тласък. След първоначалните си успехи в Брюксел и Париж през 1880 г., Мелба рядко пее на европейския континент; само англоезичните страни я посрещат топло.
Между 1898 и 1926 г. тя изнася 26 концерта в „Royal Albert Hall“ в Лондон. Въпреки че описва „Ковънт Гардън“ като „моят артистичен дом“, нейните изпълнения там стават по-редки през 20-ти век. Една от причините за това е, че тя не се разбира добре с диригента сър Томас Бийчъм, който е начело през повечето време от 1910 г. до нейното пенсиониране. Тя казва: „Не харесвам Бийчъм и неговите методи“, а той си помисля, че докато тя „притежава почти всички качества, неотделими от великото артистично изкуство, й липсва истинска духовна изтънченост“.
Друга причина за намалените й изяви в „Ковънт Гардън“ е появата на Луиза Тетразини, сопрано с десет години по-млада от нея, която се радва на голям успех в Лондон и по-късно в Ню Йорк в роли, свързани преди това с Мелба. Трета причина е решението й да прекарва повече време в Австралия. През 1909 г. тя прави “сантиментална обиколка” на Австралия, която описва като “10 000 мили” (16 000 км), посещавайки много отдалечени градове. През 1911 г. тя се изявява в оперен сезон в сътрудничество с „JC Williamson Company“. Отношението й към концертите й на турнета и публиката, която посещава, е обобщено в съвета, който Мелба получава от Клара Бът, във връзка с планирано турне в Австралия: „Пейте им глупости; това е всичко, което могат да разберат”. На друг колега и сънародник – Питър Доусън, тя описва родния му град Аделаида като „града на трите „П“ – свещеници, кръчми и проститутки“ (Pfarrer, Pubs und Prostituierte).
През 1909 г. Мелба купува имот в Колдстрийм, малко градче близо до Мелбърн, и през 1912 г. има построена къща там (като разширение на съществуваща вила), която тя нарича „Coombe Cottage“ на името на къща, която е наела близо до Лондон. Тя основава и музикално училище в Ричмънд, което по-късно включва в Консерваторията в Мелбърн. Тя е в Австралия, когато избухва Първата световна война и се хвърля в набирането на средства за военни благотворителни организации, като събира £ 100 хиляди. Като признание за това, тя е назначена за Дейм-командир на Ордена на Британската империя (DBE) през март 1918 г. „за заслуги в организирането на патриотичната работа“.
След края на Първата световна война Мелба се завръща триумфално в Кралската опера с представление на „Бохеми“ под ръководството на сър Томас Бийчъм, с което „Ковънт Гардън“ отново отваря вратите си след четиригодишно затваряне. “Таймс” пише: “Вероятно никога сезон в „Ковънт Гардън“ не е започвал с такъв ентусиазъм като този, който изпълни театъра”. Но в многото концерти на Мелба репертоарът й се смята за банален и предсказуем. След един от тях „Musical Times“ написва:
„Наистина интересната част от следобеда обаче трябваше да бъде „Juwelenlied“ от „Фауст“, „Addio” от Пучини, „By the waters of Minnetonka” от Lieurance и „Good-bye” от Toстиi, както и внимателно обявените предварително бисове – „Home, sweet Home” и „Annie Laurie”. Погледнете отново последните заглавия. Оперната дива се прибира у дома. При всички случаи. Защо не? Както дивата е обяснявала (твърде често) мелодично, не съществува в света друго подобно място. „И аз обучавам при това още 100 момичета“, казва тя. Ако дамата може да даде собствения си красив глас на тези сто момичета, добре, но за Бога, трябва да се извика музикант, който да се погрижи за нейния репертоар. Не можем да понесем с лека ръка перспективата да имаме сто дебютантки за една година, отприщени да пеят върху нас до вратовете им с песни като „Minnetonkas“, „Juwelenlied“ и „Home, Sweet Homes“.
(край на цитата)
През 1922 г. Мелба се завръща в Австралия, където пее в изключително успешните „Концерти за хората“ в Мелбърн и Сидни, които привличат 70 000 души на ниски цени на билетите. През 1924 г., по време на друг сезон на оперния тетър в Уилямсън, тя предизвиква недоволството на местните певци, като довежда цял хор от Неапол. През 1926 г. тя се появява за сбогуване в „Ковънт Гардън“, където пее сцени от „Ромео и Жулиета“, „Отело“ и „Бохеми“. В Австралия тя е известна с привидно безкрайната си поредица от „прощални изяви“, включително сценични изяви в средата на 20-те години на миналия век и концерти в Сидни на 7 август 1928 г., в Мелбърн на 27 септември 1928 г. и в Джилонг през ноември 1928 г. Поради тази причина в австралийския разговорен език тя е наричана с израза „повече сбогувания от Дейм Нели Мелба“.
През 1929 г. тя се завръща в Европа за последен път и след това посещава Египет, където развива повишена температура, от която никога не се отървава напълно. Последното й изпълнение е на 10 юни 1930 г. на благотворителен концерт в Лондон. Тя се завръща в Австралия, но умира през 1931 г. на 69-годишна възраст в болницата „Сейнт Винсент“ в Сидни от отравяне на кръвта, което е получила известно време по-рано след операция на лицето в Европа. Тя получава пищно погребение в шотландската църква в Мелбърн, която баща й е построил и където тя е пяла в хора като тийнейджърка.
Погребалната процесия е дълга над километър, а смъртта й нашумява в Австралия, Великобритания, Нова Зеландия и Европа. В много страни на билбордовете пише просто „Мелба е мъртва“. Част от събитието е заснето за бъдещите поколения. Мелба е погребана в гробището „Лилидейл“ близо до Колдстрийм. Нейният надгробен камък, проектиран от сър Едуин Лутиенс, е гравиран с прощалните думи на Мими в „Бохеми“: „Addio, senza rancor“ (Сбогом, без горчивина).
Преподаватели и спонсори
Въпреки антипатията, която Мелба събужда сред някои от колегите си, тя насърчава кариерата на по-млади певци. Мелба преподава в консерваторията в Мелбърн дълги години и търси „една нова Мелба“. Тя публикува книга за своите методи, които се основават на тези на нейната вокална педагожка Матилде Маркези. Книгата започва така:
„Лесно е да пееш добре, но много трудно да пееш лошо! Колко ученици наистина са готови да приемат това твърдение? Малко, ако има такива. Те се усмихват и казват: “Може да е лесно за вас, но не и за мен.” И изглежда смятат, че това е краят на въпроса. Но само ако знаеха, половината от успеха им зависи от тяхното разбиране и приемане на тази аксиома. Нека кажа същото с други думи: за да пееш добре, е необходимо да пееш лесно“.
(край на цитата)
Други артисти също се възползват от похвалата и интереса на Мелба. Тя предава собствените си каденции на младата Гертруд Джонсън, което е ценен професионален актив. През 1924 г. Мелба довежда в Австралия новата звезда Тоти Дал Монте, която току-що е празнувала триумфи в Милано и Париж, но все още е непозната в Англия и Съединените щати, а в Австралия гостува като първа солистка на „Melba-Williamson Grand Opera Company“. След като споделя сцената на „Ковънт Гардън“ през 1923 г. с друго австралийско сопрано – Флорънс Острал (която като драматично сопрано не представлява заплаха за лиричното сопрано Мелба), във вечерно оперно представление Мелба я обсипва с хвалби, наричайки по-младата жена „един от чудните гласове на света“. По същия начин тя описва американската алтистка Луиз Хоумър като „най-красивият глас в света“. Мелба подкрепя финансово австралийския художник Хю Рамзи, който живее в бедност в Париж, а също така му помага да създаде контакти в света на изкуството. Австралийският баритон Джон Браунли и тенорът Браунинг Мъмъри са били нейни протежета: и двамата са пели с нея на прощалния й концерт през 1926 г. в „Ковънт Гардън“ (направен е запис от лейбъла „His Master’s Voice“), а Браунли е пеел с нея по-късно същата година на два от последните й комерсиални записи (сесия, която тя е уредила отчасти, за да рекламира Браунли).
Записи и излъчвания
Първите записи на Нели Мелба са направени около 1895 г. на цилиндри в „Bettini Phonograph Lab“ в Ню Йорк. Репортер от списание „Phonoscope“ е впечатлен: „Следващият цилиндър е с етикет „Melba“ и е наистина прекрасен“. Грамофонът възпроизвежда прекрасно нейния красив глас, особено високите ноти, които се издигат над петолинието и са богати и ясни. Мелба обаче е по-малко впечатлена: „Никога повече“, казва тя, „когато чух драскащия, скърцащ резултат. Не ми казвайте, че пея така, или ще си отида и ще живея на пустинен остров“. Тези записи никога не са били публикувани за широката публика – вероятно са били унищожени по заповед на Мелба – и Мелба не се осмелява да влезе в звукозаписно студио до осем години по-късно.
Тя може да бъде чута да пее на няколко барабана „Mapleson“ – ранни опити за запис на живо, направени от Лайънъл Мейпълсън – библиотекар на „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк, в залата по време на представления. Тези ролки често са с лошо качество, но запазват част от качеството на гласа и изпълнението на младата Мелба, което понякога липсва в нейните комерсиални записи.
Мелба прави многобройни записи на гласа си в Англия и Америка между 1904 г. (когато е на 40 години) и през 1926 г. за „Gramophone & Typewriter Company“ и „Victor Talking Machine Company“. Повечето от тези записи, включително оперни арии, дуети, ансамблови пиеси и песни, са преиздадени на CD. Лошата вярност на записите на Meлба отразява ограниченията от ранните дни на комерсиалния звукозапис. Акустичните записи на Мелба (особено тези, направени след първата й сесия през 1904 г.) не успяват да уловят основните нюанси на гласа, липсват им съответните обертонове и топлината, които тя притежава, макар и в ограничена степен, чак до края на живота й. Въпреки това, те показват, че Мелба е имала почти безпроблемно чист лиричен сопранов глас с лека колоратура, гладко легато и точна интонация, Мелба е притажевала абсолютен слух. Критикът Майкъл Аспинал казва за пълните й записи в Лондон на винилови грамофонни плочи, че има само две отклонения на тона в целия комплект. Подобно на Аделина Пати и за разлика от Луиза Тетразини с нейния по-жив глас, изключителната чистота на звука при Мелба вероятно е една от основните причини, поради които британската публика, с техните силни хорови и църковни музикални традиции, я обожаваше.
Сбогомът на Мелба от „Ковънт Гардън“ на 8 юни 1926 г. е записан и излъчен от „His Master’s Voice“. Програмата включва второ действие от „Ромео и Жулиета“ (не е записано, тъй като тенорът Чарлз Хакет не е сключил договор с „His Master’s Voice“), последвано от началото на четвърто действие от „Отело“ („Песента на върбата“ на Дездемона и „Aве Мариа“) и действия 3 и 4 от „Бохеми“ (с Aurora Rettore, Browning Mummery, John Brownlee и други). Диригент е Винченцо Белеца. Накрая лорд Стенли от Олдърли (Lord Stanley of Alderley) се обръща към публиката с официално обръщение, а Мелба произася емоционална прощална реч. В новаторски проект единадесет страници (78 об/мин) са записани по стационарна линия с „Gloucester House“ (Лондон), въпреки че в крайна сметка са публикувани само три от тях. Пълната серия (включително и двете речи) е включена в преиздаване на „His Master’s Voice“ от 1976 г.
Както при много от нейните изпълнения, повечето от записите на Мелба са направени на “френска височина” (A = 435 Hz), а не на британския стандарт от началото на 20-ти век от A = 440 Hz. Това и техническите недостатъци на ранния процес на запис (записите често се записват по-бързо или по-бавно от предполагаемия стандарт от 78 rpm, докато условията на тесните звукозаписни студия – които са били поддържани много топли, за да придадат на восъка необходимата мекота при рязане – разстроена настройка на инструмента по време на сесии за запис) означава, че не винаги е лесно да се възпроизвеждат нейните записи със скоростта и височината, с които тя ги е направила.
На 15 юни 1920 г. Мелба се появява в новаторско радиопредаване от фабриката на Гулиелмо Маркони в Челмсфорд, пеейки две арии и известната си трели. Тя е първият артист с международна известност, участвал в директни радиопредавания. Радио ентусиасти от цялата страна чуват тоновете и според съобщенията предаването се е слушало чак до Ню Йорк. Радиослушателите едва чуват няколко ноти на трелите и две арии, които тя изпява. Други радиопредавания включват нейния прощален концерт в „Ковънт Гардън“ и “Empire Broadcast” от 1927 г. (излъчван в цялата Британска империя от радиостанциите „AWA“ и „2FC“, Сидни, в понеделник, 5 септември 1927 г.; предавано от „BBC London“ в неделя, 4 септември).
Почести, паметници и наследство
Мелба е назначена за „Дейм-командир“ на Ордена на Британската империя в Новогодишните отличия през 1918 г. Заедно с Мей Уити, тя е първата жена сценичен изпълнител, получила ордена – за благотворителната си дейност по време на Първата световна война. През 1927 г. тя е назначена за „Дейм-Големия кръст“ на Ордена на Британската империя. През април 1927 г. тя става първата австралийка, която се появява на корицата на списание „Time“. Витрина в памет на Мелба е издигнат през 1962 г. в мемориалния параклис на музикантите на „St Sepulchre-without-Newgate“ в Лондон. Тя е една от само двете певици – другата е Аделина Пати – чийто мраморен бюст стои на голямото стълбище на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон.
Синя плоча отбелязва Мелба в „Coombe House, Devey Close“ в Coombe, Кингстън на Темза, където тя е живяла през 1906 г. Милба е въведена в почетния списък на жените във Виктория през 2001 г. Тя е тясно свързана с Консерваторията в Мелбърн и институцията е преименувана на „Мемориална музикална консерватория Мелба“ в нейна чест през 1956 г. Музикалната зала в университета в Мелбърн е известна като „Мелба Хол“. Едно предградие на Канбера е кръстено на нея.
Лицето й се появява на австралийската банкнота от 100 долара, а образът й също се появява на австралийска пощенска марка. В кметството на Сидни има мраморен релеф с надпис „Помнете Мелба“, който е открит по време на благотворителен концерт от Втората световна война в чест на Мелба и нейната благотворителна дейност и патриотични концерти по време на Първата световна война. В нейна чест е кръстен тунел на магистралата „EastLink“ в Мелбърн. Улици, кръстени на нея, включват „авеню Мелба“ в Сан Франциско и „авеню Нели Мелба / Нели Мелбалан“ в брюкселската община Андерлехт.
Къщата на Мелба в Мариан, Куинсланд е преместена по време на краткия й период на живот със съпруга си от Мариан Мил (където е предвидена за разрушаване) до речен бряг по протежение на главния път Еунгела в парка „Едуард Лойд“, където е възстановена като „Къща на Мелба“ и сега служи като музей на Мелба и „Pioneer Valley Visitor Information Centre“ за посетители на долината. Нейният дом „Coombe Cottage“ в Колдстрийм, Виктория, преминава към внучката й Памела – лейди Вести Сам (1918–2011). Сега е собственост на синовете на лейди Вести Сам (третият е барон Вести) и Марк, които живеят в Обединеното кралство. Къщата е проектирана от Джон Хари Грейнджър, баща на композитора Пърси Грейнджър и близък приятел на бащата на Мелба Дейвид Мичъл.
Името на Мелба се свързва с четири ястия, които френският готвач Огюст Ескофие създава в нейна чест:
„Праскова Мелба“ – десерт от праскови, малинов сос и ванилов сладолед
„Мелба сос“ – сладко пюре от малини и червено френско грозде
„Мелба тост“ – хрупкав, сух тост
„Мелба гарнитура“ – пиле, трюфел и гъби, пълнени в домати със сос Велуте.
На 11 април 1903 г. Мелба засажда на централната морава на ботаническата градина в Мелбърн вид топола, наречен „Populus × canadensis „Aurea“, или златна топола, която става известна като „тополата на Мелба“. На 19 май 2011 г. Google отпразнува своята 150-та годишнина с „Google Doodle“.
Книги, филми и телевизия
Автобиографията на Мелба „Мелодии и спомени“ е публикувана през 1925 г. и е до голяма степен написана от нейната секретарка Бевърли Никълс. Никълс по-късно се оплаква, че Мелба не съдейства по време на процеса на писане и не проверява текстовете. Подробните биографии за нея включват тези от Агнес Г. Мърфи (1909), Джон Хетерингтън (1967), Терез Радик (1986) и Ан Блейни (2009).
Романът „Evensong“ от Никълс (1932) се основава на аспекти от живота на Мелба и рисува нелицеприятен портрет. Филмовата адаптация на „Evensong“ от 1934 г., с участието на Евелин Лей като героиня, базирана на Мелба, е забранена в Австралия за известно време. Мелба се появява в романа „Лусинда Брейфорд“ от Мартин Бойд от 1946 г. Тя е представена като певица на градинско парти, организирано от майката на едноименната героиня, и е описана като притежаваща „най-красивия глас на света“.
През 1946 и 1947 г. „Crawford Productions“ продуцира радиосериал за Мелба с участието на Гленда Реймънд, която става една от певиците-основателки на Австралийската опера (по-късно „Opera Australia“) през 1956 г. През 1953 г. „Horizon Pictures“ издава биографичен филм, озаглавен „Melba“, режисиран от Луис Майлстоун. Ролята на Мелба е изиграна от сопраното Патрис Мюнсел. През 1987 г. „Australian Broadcasting Corporation“ продуцира минисериал, озаглавен „Melba“, с участието на Линда Кропър, която осигурява пеещия глас на Ивон Кени.
Нели Мелба е изобразена от сопраното Кири Те Канава в епизод 3 от четвъртата серия на британския телевизионен сериал на „ITV Downton Abbey“ (2013), в който тя се появява в абатството като гост на лорд и лейди Грантъм. Рупърт Кристиансен се оплаква в „The Telegraph“ от кастинга и иска проверка на фактите. Мелба се появява в централна сцена на романа „Tell“ от Франсис Итани от 2014 г.
(край на описанието за живота и дейността на Нели Мелба)
Нели Мелба няма участия на сцената на Виенската държавна опера. Както вече стана ясно, нейната основна дейност в Европа са изяви във Франция и във Великобритания.
За разлика от това, впечатлителна е нейната дейност в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк. Редица детайли цитирах по-горе в описанието на дейността й. Тук само ще спомена, че броят на нейните изяви в МЕТ е 238.
Първата изява е на 4 декември 1893 г. в ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети.
Последната й изява в МЕТ е на 29 ноември 1910 г. в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди.
Тук няма да се спирам на всички оперни заглавия, в които Нели Мелба има участия в МЕТ. От архива на МЕТ това може да се научи при желание.
Сега ще изброя ролите в репертоара на Нели Мелба (източник на италиански език):
Repertorio
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Micaela | Carmen | Bizet |
| Lucia Ashton | Lucia di Lammermoor | Donizetti |
| Margherita | Faust | Gounod |
| Giulietta Capuleti | Romeo e Giulietta | Gounod |
| Nedda | Pagliacci | Leoncavallo |
| Luisa | I Rantzau | Mascagni |
| Manon Lescaut | Manon | Massenet |
| Infanta | Le Cid | Massenet |
| Margherita di Valois | Gli ugonotti | Meyerbeer |
| Mimì | La bohème | Puccini |
| Rosina | Il barbiere di Siviglia | Rossini |
| Semiramide | Semiramide | Rossini |
| Ofelia | Amleto | Thomas |
| Gilda | Rigoletto | Verdi |
| Violetta Valéry | La traviata | Verdi |
| Oscar | Un ballo in maschera | Verdi |
| Aida | Aida | Verdi |
| Desdemona | Otello | Verdi |
| Elisabetta | Tannhäuser | Wagner |
| Elsa di Brabante | Lohengrin | Wagner |
| Brunilde | Sigfrido | Wagner |
(край на цитата)
Следва описание на дискографията на Нели Мелба (също източник на италиански език):
Discografia parziale
- Great Singers: Nellie Melba (1907), 2004 Naxos
- The Farewell Concert – Nellie Melba, 2008 Past Classics
- Nellie Melba – 1861-1931, 1998 Nimbus
- Great Voices Of The Century: Nellie Melba, 2013 Essential Media Group
- The Best of Her Victor Recordings Vol. 1 – Nellie Melba, 2009 Fono
- Nellie Melba – London and Middlesex Recordings, 2004 Naxos
- Nellie Melba – Paris and London Recordings (1908-1913), 2003 Naxos
- Nellie Melba – London Recordings, 2002 Naxos
- Melba: Complete Gramophone Company Recordings, Vol. 1 – Landon Ronald & Nellie Melba, 2002 Naxos
- Dame Nellie Melba: An Opera Recital – Nellie Melba/Jan Kubelik/Philippe Gaubert/John McCormack/Edna Thornton/Mario Sammarco/John Brownlee/Harold Craxton, 1988 Symposium.
(край на цитата)
Както стана въпрос още в началото на статията и в Уикипедия-страницата за Нели Мелба на български език, френският готвач Огюст Ескофие създава в нейна чест няколко ястия и десерти, които носят нейното име. И до днес по целия свят много ресторанти предлагат в менюто си десерта „Праскова Мелба“ – десерт от праскови, малинов сос и ванилов сладолед. Ще дам допълнителни сведения за това, като цитирам една статия от 2012 г. на английски език в мой превод на български:
Опера, Ескофие и праскови: Историята зад „Прасковата Melba“
от Тори Ави на 22 август 2012 г.
Прочетете завладяващата история на „Праскова Мелба“ и вземете оригиналната рецепта.
На своя уебсайт „ToriAvey.com“ Тори Ейви изследва историята зад храната, защо ядем това, което ядем, как са се развили рецептите на различните култури и как рецептите от вчера могат да ни вдъхновят в кухнята днес. Научете повече за Тори и „The History Kitchen“.
„Праскова Мелба“ е един от най-известните и популярни десерти в света. Лесно и класическо приготвяне на ванилов сладолед, сладки праскови и малинов сос, този кремообразен и вкусен десерт присъства в менютата на ресторантите от десетилетия. Въпреки че много хора познават този вкусен десерт, малцина знаят историята зад него. Всичко започва с известния френски готвач Огюст Ескофие и приятелството му с австралийска оперна певица на име Нели Мелба.
Първо, нека се запознаем с Нели, която е родена като Хелън „Нели“ Портър Мичъл на 19 май 1861 г. в Ричмънд, Виктория, предградие на Мелбърн, Австралия. Нели е най-голямото от няколко деца в семейство, което обича музиката. Баща й, Дейвид Мичъл, е успешен строителен предприемач и производител на тухли. Майката на Нели, Изабела, свири на няколко инструмента и е първият учител по музика на Нели. Самата Нели е момиченце със склонност към подсвиркване. Тя пее публично за първи път на
осемгодишна възраст, през декември 1869 г., в новото кметство на Ричмънд. Тя е най-младата певица, участвала на обществен концерт пред 700 зрители по време на тържественото откриване на кметството. За радост на публиката, Нели изпява три песни и си акомпанира сама на пианото. Местни репортери пишат ентусиазирано за представянето й, наричайки я „скъпоценен камък“, „несравнима“ и „музикално чудо“, давайки за първи път представа за предстоящия успех на Нели.
Нели получава ранното си образование в интернат в Ричмънд. Като млада жена се записва в „Presbyterian Ladies College“, където учи пиано и вокално изкуство. По времето на смъртта на майка си през 1880 г. Нели напуска училище и се премества с баща си в Куинсланд. Там тя се запознава със Чарлз Нисбет Фредерик Армстронг, с когото се оженват през 1882 г. и имат син Джордж. Бракът им обаче е краткотраен – поради избухливостта на съпруга си, както и заради суровия тропически климат на района и постоянните дъждове, Нели изпада в депресия. През 1884 г. тя напуска съпруга си със сина си и някои вещи и заминава за Мелбърн с надеждата да преследва сериозна музикална кариера. Тя и съпругът й се събират спорадично през следващите няколко години, докато най-накрая се развеждат през 1900 г.
Нели продължава да пее както в Мелбърн, така и по-късно в Сидни, където си създава име в този град като отлично оперно сопрано. След това заминава за Лондон, където създава необходимите контакти за сериозна кариера. През 1886 г. тя започва да участва в концерти, организирани от Вилхелм Ганц, професор по вокално изкуство в „Guildhall School of Music“. Въпреки че има известен успех в Лондон, тя чувства, че кариерата й не напредва достатъчно бързо. Меценат от Мелбърн беше написал на Нели препоръчително писмо до известното немско мецосопрано Матилде Маркези. Нели пътува до Париж, за да се срещне с мадам Маркези, която се съгласява да я вземе като студентка по пеене и в крайна сметка оказва голямо влияние върху кариерата на Нели. Всъщност Маркези е тази, която я убеждава да приеме сценичното име Нели Мелба, произлизащо от родния й град Мелбърн. След дълги години на обучение и безброй часове на подготовка, Нели най-накрая прави оперния си дебют в Брюксел през 1887 г. като Джилда в „Риголето“ от Верди.
С течение на времето Нели Мелба придобива голяма популярност и пее в най-важните оперни театри в Европа и Съединените щати, особено в „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк. Тя е добре позната в кръговете на висшето общество и е канена да изпълнява песни и арии от опери пред важни личности като цар Александър III, император Франц Йосиф и кралица Виктория. Тя е еквивалентът на едуардианската епоха на голяма знаменитост – винаги, когато се е появявала на публично място, тълпите се борят за вниманието й.
Нели Мелба се запознава с Огюст Ескофие на представление в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Легендарният френски готвач е известен и ценен в цял свят със своите иновативни, въображаеми ястия и своята „висока кухня“. В края на 19-и век Ескофие влиза в партньорство със Сезар Риц (известен от Риц Карлтън) и си създава име като главен готвач на ресторантите в известните хотели „Риц“. Неговата храна е известна със своята изискана и необичайна кухня, която днес бихме нарекли „типично френска“. Неговите 11-степенни ястия са богати на сосове и често включват пушена сьомга с бъркани яйца и говеждо месо „Уелингтън“. Те се превръщат в запазена марка за удоволствие и богатство. Много от неговите творения са кръстени на звездните гости на ресторантите му, което разбира се ни води до „Праскова Мелба“.
Нели Мелба често вечеря в ресторантите на Ескофие по време на представленията си в „Ковънт Гардън“ в края на 1890-те и началото на 1900-те. Ескофие твърди, че за първи път е създал „Праскова Мелба“, когато Нели е била гост в хотел „Savoy“, където той е бил главен готвач. Според историята Нели изпратила на Ескофие билети за изпълнението си в операта „Лоенгрин“ от Вагнер. Продукцията включва красива лодка във формата на лебед. На следващата вечер Ескофие подарява на Нели десерт от пресни праскови, поднесен върху ванилов сладолед в сребърна купа, кацнала върху издълбан от лед лебед. Първоначално той нарича ястието „Pecheau Cygne“ или „праскова с лебед“. Няколко години по-късно, когато Ескофие открива „Ritz Carlton“ в Лондон заедно със Сезар Риц, той леко променя ястието, като го гарнира с подсладено пюре от малини. Той преименува ястието „Pêche Melba“ или „Праскова Мелба“, както то е позната в Съединените щати. Останалото, както се казва, е история.
„Melba Toast“ също е кръстен на Нели Мелба, но това е друга история за бъдеща публикация.
Авторът на цитираната от мен сега публикация от 2012 г. – Тори Ави пише по-нататък:
„Засега искам да споделя с вас оригиналната рецепта на Ескофие за „Праскова Мелба“, разбита на прости стъпки от автобиографията му „Спомени от моя живот“. Ескофие се кълнеше в простотата на оригиналното си ястие; Тъй като „Праскова Мелба“ стана по-популярен десерт, той се присмиваше на многобройните вариации, които се разпространяваха в ресторантската сцена. По неговите собствени думи:
„Праскова Мелба“ е просто ястие, приготвено от нежни и много узрели праскови, ванилов сладолед и пюре от захаросани малини. Всяка вариация на тази рецепта разрушава деликатния баланс на нейния вкус“.
(край на цитата)
Ето оригиналната рецепта за „Праскова Мелба“, преведена на английски със собствените думи на Ескофие (Б.К. мой превод на български):
„Изберете 6 крехки и идеално узрели праскови. Прасковата от Монтрьо в Швейцария например е идеална за този десерт. Бланширайте прасковите във вряща вода за 2 секунди, след което веднага ги извадете с решетъчна лъжица и ги поставете в ледена вода за няколко секунди. Обелете ги, наредете ги в чиния, поръсете с малко захар и ги приберете в хладилника. Пригответе един литър много кремообразен ванилов сладолед и пюре от 250 грама пресни, зрели малини, смачкани през фина цедка и смесени със 150 грама пудра захар. Поставете на хладно място.
За сервиране: Напълнете сребърен тимбал с ванилов сладолед. Внимателно наредете прасковите върху сладоледа и ги залейте с малиновото пюре. По време на сезона на бадемите можете по желание да поръсите няколко резени пресни бадеми отгоре, но никога не използвайте сушени бадеми“.
(Оригинална рецепта за „Праскова Мелба“ за 6 души)
(край на цитата за рецептата)
Авторът на тази публикация – Тори Ави – пише по-нататък:
Рецептата е, както Ескофие обещава, много проста. Когато се приготвят по рецептата, простите, естествени вкусове наистина се проявяват. Възпроизвеждам рецептата по-долу с ясни инструкции стъпка по стъпка и американски мерки. Единствената стъпка, която добавих към оригиналната рецепта, е да накисвам за кратко прасковите във вода със щипка лимонов сок. Това предпазва обелените праскови от покафеняване и окисляване, докато се охлаждат. Ако нямате нищо против прасковите да покафенеят малко, можете да пропуснете тази незадължителна стъпка.
Въпреки че нямах сребърен тимбал, с който да сервирам, ястието изглежда много добре и в стъкло. Пригответе този десерт със сочните, зрели сезонни праскови, налични в момента по нашите пазари и се изненадайте. Истинската „Праскова Мелба“ е наистина нещо специално“.
(край на цитата и на публикацията на Тори Ави)
Ще завърша днешната статия за Нели Мелба с другия факт, чрез който тя е останала в световната история (мотото на моята статия днес): първото радиопредаване в света без кабели чрез антена, в което участва певицата Нели Мелба – една статия от 2020 г. на английски език, в мой превод на български:
Портал “VVS”
15 юни 2020 г.
Ник Ригби
„BBC News“
Радиопредаване на Маркони, което “промени света”, трябва да бъде възпроизведено
Точно 100 години по-късно оперен певец е на път да пресъздаде първото световно радиопредаване на живо от професионален артист. Световноизвестното сопрано Нели Мелба направи своето историческо радиопредаване на 15 юни 1920 г. от неизползван навес за опаковане в помещенията на Маркони в Челмсфорд, Есекс.
Известната певица Анна Щайгер ще пресъздаде облика на Дейм Нели Мелба в града.
„Трудно е да си го представим. Трябва да е било невероятно“, казва тя. Историкът Тим Уондър казва, че предаването на Дейм Нели е “моментът, в който светът се промени”.
Две години по-късно ключови играчи помогнаха за основаването на компанията „BBC“.
Пионерът на радиото Гулиелмо Маркони дойде в Челмсфорд през 1898 г. и първоначално разработи машини за изпращане на съобщения чрез морзов код за корабна и трансатлантическа комуникация. След Първата световна война инженерите на Маркони започват да се фокусират върху предаването на гласове и развлечения.
Г-н Уондър, автор на книгата “От Маркони до Мелба”, казва, че издателят на вестник „Daily Mail“ виконт Нортклиф е решил да спонсорира първото професионално изпълнение на живо. „Когато госпожа Нели беше попитана за първи път, тя не искаше да го направи. Тя каза: „Гласът ми не е обект на експерименти“. Но тогава Нортклиф й предлага сумата £1000 (около £45 000 днес) – не е лошо за 20 минути пеене – и тя се съгласява“.
Когато Артър Бъроуз, PR шеф на Маркони, показва на тогава 59-годишната Дейм Нели високите 137 метра предавателни мачти, се казва, че тя казала: „Млади човече, ако мислите, че ще се изкача там, напълно грешите.“
„BBC Essex“ ще излъчи специално предаване за Маркони в понеделник от 18:00 до 22:00 (BST), включително връзка на живо с „Chelmsford Civic Theatre“, където Анна Щайгер ще пресъздаде историческото представление в 19:10 (BST). Алън Памфилон създаде виртуална обиколка от първата фабрика на Маркони на „Хол Стрийт“ до втория му щаб на „New Street“.
Г-н Уондър казва: „Това се чу по целия свят, в Швеция, Франция и Германия. И дори Кралският летящ корпус в Иран ги чу ясно. Не можете да си представите ефекта. В Париж сигналът беше толкова добър, че се излъчваше по „Шанз-Елизе“ и хората танцуваха по улиците. Когато Дейм Нели разбрала, че гласът й е бил чут от хиляди и хиляди хора, тя казала: „Но те не са купили билет или запис. Всички хора слушаха безплатно”.
Алън Памфилон, който води исторически разходки из Челмсфорд, казва, че младите хора, използващи мобилни телефони днес, не знаят, че те произхождат от работата на Маркони в Челмсфорд. „Градът е мястото, където е започнала електронната ера“, казва той.
Г-н Уондър и Фелисити Феър Томпсън са съавтори на пиеса за програмата, която първоначално трябваше да бъде представена в „Chelmsford Civic Theatre“ като част от фестивала „Essex 2020“. Въпреки това, поради блокирането на Covid-19, това беше превърнато в радио пиеса, която ще бъде предавана на живо с изпълнение на Анна Щайгер. Тя казва: „Тогава оперните певци бяха това, което днес са рок звездите. Дейм Нели Мелба не може да бъде по-известна и десерти като „Праскова Мелба“ са кръстени на нея. Тя изглежда малко като дива, но си помислих да я играя малко по-очарователно“.
(край на цитата)
Нека днес на 23 февруари 2025 г. почетем 94 години от кончината на легендарната певица от Австралия Нели Мелба, починала на този ден през 1931 г. Освен с гласа си, тя е оставила спомени в кулинарията чрез десерта „Праскова Мелба“ и с участието си в първото радиопредаване в света на 15 юни 1920 г. без кабели, а чрез антена.
Мир на праха й!
….
Записи:
[Great sound] Nellie Melba: “Ave Maria” – Gounod/Bach & …
´´´´
Nellie Melba (soprano) – Caro nome (‘Rigoletto’ – Verdi) (1904)
´´´´
Nellie Melba sings “Piangea cantando” Farewell Concert (1926)
´´´´´´
Dame Nellie Melba; “Sempre libera”; LA TRAVIATA; Giuseppe …
´´´´
Dame Nellie Melba at Coombe Cottage, 1927
´´´´
Nellie Melba (soprano) – God Save the King (1905)
……
Bizet: Pastorale – Nellie Melba, soprano (London, 1906)
´´´´´´