Тенорът от Италия Никола Мартинучи навършва днес 80 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 28 март 2021 г. празнува кръгъл рожден юбилей – 80-годишна възраст италианският тенор Никола Мартинучи (Nicola Martinucci), който има в дългата си вокална кариера редица изяви заедно с български оперни певци, на първо място с незабравимата Гена Димитрова.
Фактически в моя архив не бях внесъл името на този артист, макар че неговите постижения имат световен характер. Аз имам по-пълна сбирка за българските оперни артисти, но през 2015 г. по това време ми обърна внимание за този певец една българска певица, която живее в Милано – Татяна Шиварова (писах преди месеци статия за нея) и освен това Дарина Такова имаше на стената си прочутото „кой реже тортата днес“ с името на Мартинучи. През 2016 г. писах на днешния ден малка статия за него, сега пиша пак – от тогава имам над 600-700 нови приятели и читатели във Фейсбук през изтеклите години, нека бъдат информирани.
Че този артист има световна кариера, може да се провери веднага, стига да се отвори всяка добра музикална енциклопедия или да се надникне в страницата му на италиански език в Уикипедия. По-интересното обаче е това, че той е един от чуждестранните певци-солисти, които имат много общи изяви или записи с български колеги. Ето примери: Гена Димитрова (много често), Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Галина Савова, Мариана Паунова, Красимира Стоянова, Божидар Николов, сигурно и други. За някои конкретни изяви ще стане въпрос по-долу.
Никола Мартинучи е роден на 28 март 1941 г. в Таранто, Италия. Получава вокално образование при Марчело дел Монако и Сара Сфорни и дебютира през 1966 г. като Манрико в „Трубадур“ от Верди на сцената на „Teatro nuovo“ в Милано. През 1965 г. Мартинучи се явява за прослушване при големия тенор Марио дел Монако, който му дава съвет да се посвети на сценична кариера. През 1966 г. Мартинучи е носител на награда от Международния певчески конкурс във Верчели. През следващите години започва стремителна кариера на много италиански сцени – Миланската Скала, Венеция, Флоренция, Верона, Рим, Триест, Катания, Торино, Парма и други, също и на редица европейски и азиатски оперни сцени: през 1985 г. дебют в Ковънт Гардън в Лондон, още през 1973 г. в „Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg“ и на други оперни сцени в Германия, в Дъблин, Истанбул, Техеран, Будапеща, Билбао и други. Конкретните изяви на Мартинучи и ролите му могат да се видят в страницата му в Уикипедия.
Първите му изяви в САЩ са още през 1982 г. в Оперния театър в Сан Франциско – в ролята на Калаф в „Турандот“ от Пучини, дебюта му в МЕТ в Ню Йорк е през 1988 г. също в „Турандот“, и то заедно с Гена Димитрова, после през 1989 г. – Радамес в „Аида“ от Верди (със Стефания Точиска), през 1990 г. – Андре Шение в едноименната опера от Джордано (със Шерил Милнз и Ренато Капечи), през 1993 г. – Манрико в „Трубадур“ (с Владимир Чернов и други), също Джонсон в „Момичето от Златния запад“ от Пучини, също заедно с Гена Димитрова също през 1993 г., през 1995 г. – Канио в „Палячи“ от Леонкавало (с Даниела Деси и Лео Нучи).
Нека на това място дам повече подробности на неговите изяви в МЕТ. Техния общ брой е 25, като отделните оперни заглавия посочих по-горе. Цитирам началото и края на този списък по дати:
[Met Performance] CID:291390 Turandot {147} Metropolitan Opera House; 02/5/1988 Debut: Nicola Martinucci | |
[Met Performance] CID:291430 Turandot {148} Metropolitan Opera House; 02/9/1988 | |
[Met Performance] CID:291470 Turandot {149} Metropolitan Opera House; 02/13/1988 Broadcast | |
[Met Performance] CID:298160 Aida {942} Metropolitan Opera House; 10/11/1989 | |
[Met Performance] CID:298190 Aida {943} Metropolitan Opera House; 10/14/1989 Debut: Alessandra Marc |
(…)
[Met Performance] CID:311750 La Fanciulla del West {94} Metropolitan Opera House; 03/15/1993 |
[Met Performance] CID:311790 La Fanciulla del West {95} Metropolitan Opera House; 03/19/1993 |
[Met Performance] CID:319260 Cavalleria Rusticana {612} Pagliacci {654} Metropolitan Opera House; 02/1/1995 Debut: Daniela Dessě |
[Met Performance] CID:319290 Opera News Cavalleria Rusticana {613} Pagliacci {655} Metropolitan Opera House; 02/4/1995 Broadcast |
[Met Performance] CID:319350 Cavalleria Rusticana {615} Pagliacci {657} Metropolitan Opera House; 02/10/1995 |
[Met Performance] CID:319410 Cavalleria Rusticana {616} Pagliacci {658} Metropolitan Opera House; 02/16/1995 |
(край на цитата)
Цитирам ансамбъла при дебюта на Никола Мартинучи в МЕТ на 5 февруари 1988 г. в „Турандот“ от Пучини, където в ролята на Турандот играе Гена Димитрова:
Metropolitan Opera House
February 5, 1988
TURANDOT {147}
Turandot…………….Ghena Dimitrova
Calàf……………….Nicola Martinucci [Debut]
Liù…………………Leona Mitchell
Timur……………….Franco De Grandis
Ping………………..Brian Schexnayder
Pang………………..Charles Anthony
Pong………………..Anthony Laciura
Emperor Altoum……….Hugues Cuénod
Mandarin…………….James Courtney
Maid………………..Suzanne Der Derian
Maid………………..Beverly Hulse
Prince of Persia……..Scott Forrest
Executioner………….Roger Koch
Three Masks: Gary Cordial, Joseph Fritz, Christopher Stocker
Temptresses: Pauline Andrey, Kimberly Graves, Suzanne Laurence, Deanne Lay
Conductor……………Nello Santi
(край на цитата)
Както писах по-горе, и при други изяви на Никола Мартинучи в МЕТ негова партньорка е била Гена Димитрова – няколко изяви в „Момичето от Златния Запад“ на Пучини, където тя играе в централната роля на Мини. Ето състава при първата им обща изява на 22 февруари 1993 г.:
Metropolitan Opera House
February 22, 1993
LA FANCIULLA DEL WEST {88}
Puccini-Civinini/Zangarini
Minnie………………Ghena Dimitrova
Dick Johnson…………Nicola Martinucci
Jack Rance…………..Alain Fondary
Joe…………………Michael Forest
Handsome…………….Richard Vernon
Harry……………….Bernard Fitch
Happy……………….Kevin Short
Sid…………………James Courtney
Sonora………………Kim Josephson
Trin………………..Charles Anthony
Jim Larkens………….David Malis
Nick………………..Joseph Frank
Jake Wallace…………Terry Cook
Ashby……………….Jeffrey Wells
Post Rider…………..Michael Best
Castro………………Vernon Hartman
Billy Jackrabbit……..Philip Cokorinos
Wowkle………………Sondra Kelly
Conductor……………Christian Badea
(край на цитата)
Последната изява на Никола Мартинучи в МЕТ е в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало на 16 февруари 1995 г. Както е известно, тази едноактна опера се играе най-често заедно с друга такава – „Селска чест“ от Маскани, в която тази вечер в ролята на Туриду играе друг тенор. Цитирам ансамблите при двете опери:
Metropolitan Opera House
February 16, 1995
CAVALLERIA RUSTICANA {616}
Santuzza…………….Maria Guleghina
Turiddu……………..Kristián Jóhannsson
Lola………………..Wendy White
Alfio……………….Bruno Pola
Mamma Lucia………….Judith Christin
Peasant……………..Joyce Olson
Conductor……………Christian Badea
PAGLIACCI {658}
Nedda……………….Daniela Dessì
Canio……………….Nicola Martinucci [Last performance]
Tonio……………….Sherrill Milnes
Silvio………………Dwayne Croft
Beppe……………….Philip Creech
Villager…………….Glenn Alpert
Villager…………….Robert Maher
Conductor……………Christian Badea
(край на цитата)
За изявите на Никола Мартинучи във Виенската държава опера ще се спра малко по-долу.
След една знаменита вокална кариера в продължение на 46 години, през 2009 г. Никола Мартинучи приключва сценичните си изяви в ролята на Калаф в „Турандот“ от Пучини в Южна Корея – в известния „Seoul Art Center”.
От 2010 година Мартинучи се посвещава на педагогическа практика, като води майсторски класове в различни страни по целия свят. Тук няма да се спирам на репертоара му, тъй като ще дам в края на статията списък с ролите му.
На сцената на Виенската държавна опера Мартинучи дебютира през 1982 г. като Каварадоси в „Тоска“ от Пучини (12 пъти играе тази роля там) и пее там до 2002 г. с известни прекъсвания в пет главни роли (общо в 36 спектакъла) – последната като Калаф, която роля е играл вече 3 пъти там през 1984 г. Ето списък на всичките му изяви във Виена:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Aida | Radames | 22.10.1985–04.11.1990 | 8 mal | |
Andrea Chénier | Andrea Chénier | 13.04.1984–12.06.2003 | 5 mal | |
Il trovatore | Manrico | 21.09.1983–09.06.1984 | 7 mal | |
Tosca | Mario Cavaradossi | 10.10.1982–17.11.1987 | 12 mal | |
Turandot | Kalaf | 24.06.1984–13.02.2002 | 4 mal |
(край на цитата)
Спирам се подробно на тези изяви, защото именно във Виена са общите участия с редица български артисти. Ето едно участие в „Тоска“ заедно с Гена Димитрова:
Sonntag, 10. Oktober 1982 | 19:30 | in italienischer Sprache
276. Aufführung in dieser Inszenierung
- Anton Guadagno | Dirigent
- Margarethe Wallmann | Inszenierung
- Nicola Benois | Bühnenbild und Kostüme
- Ghena Dimitrova | Floria Tosca
- Nicola Martinucci | Mario Cavaradossi
- Juan Pons | Baron Scarpia
- Reid Bunger | Cesare Angelotti
- Erich Kunz | Der Mesner
- Franz Kasemann | Spoletta
- Georg Tichy | Sciaronne
- Helmut Reischütz | Roberti
- Walter Fink | Ein Schließer
- Ein Sängerknabe | Ein Hirt
(край на цитата)
Три години по-късно Мартинучи пее пак с българска партньорка в ролята на Тоска – Галина Савова (мир на праха й – тя се помина през януари 2021 г. във Варна):
Montag, 14. Oktober 1985 | 19:30 | in italienischer Sprache
301. Aufführung in dieser Inszenierung
- Jiří Kout | Dirigent
- Margarethe Wallmann | Inszenierung
- Nicola Benois | Bühnenbild und Kostüme
- Walter Hagen-Groll | Choreinstudierung
- Galina Savova | Floria Tosca
- Nicola Martinucci | Mario Cavaradossi
- Juan Pons | Baron Scarpia
- Alexander Maly | Cesare Angelotti
- Erich Kunz | Der Mesner
- Horst Nitsche | Spoletta
- Kwang Dong Kim | Sciaronne
- Peter Kastelik | Roberti
- Konstantin Sfiris | Ein Schließer
- Ein Sängerknabe | Ein Hirt
(край на цитата)
Както видяхме, ролята на Калаф е негова любима роля, която пее и в края на кариерата си. Именно на 13 февруари 2002 г. е неговата предпоследна изява във Виена именно в тази роля:
Mittwoch, 13. Februar 2002 | 19:00 | in italienischer Sprache
50. Aufführung in dieser Inszenierung
- Fabio Luisi | Dirigent
- Harold Prince | Inszenierung
- Timothy O’Brien, Tazeena Firth | Bühnenbild und Kostüme
- Ken Billington | Lichtregie
- Francis Patrelle | Choreographie
- Ernst Dunshirn | Chorleitung
- Gabriele Schnaut | Turandot
- Gottfried Hornik | Altoum
- Goran Simić | Timur
- Nicola Martinucci | Kalaf
- KRASSIMIRA STOYANOVA | Liu
- Hyun Tae Kim | Ein Mandarin
- Boaz Daniel | Ping
- John Dickie | Pang
- Cosmin Ifrim | Pong
- Robert Gajdics | Der junge Prinz von Persien
- Sylvia Panzenböck | Erste Balkondame
- Renate Gutsch | Zweite Balkondame
(край на цитата)
И този път в изявата участва българка, която в тия години редовно пее в различни роли на сцената на Виенската държавна опера – Красимира Стоянова, този път в ролята на Лиу. Габриеле Шнаут е известна немска певица, за диригента Фабио Луизи – да не говорим – един от най-добрите оперни диригенти в момента, GMD в Цюрих и почти заместник на Джеймс Ливайн (мир на праха му) в МЕТ в Ню Йорк. Фабио Луизи остава на този пост до настоящия сезон 2020/2021. От сезон 2021/22 на тази длъжност встъпва диригентът от Италия Джанандреа Носеда (Gianandrea Noseda).
Нека вземем една изява на Никола Мартинучи като Манрико в „Трубадур“ – неговата дебютна роля в Миланската Скала през 1966 г.:
Mittwoch, 21. September 1983 | 19:30 | in italienischer Sprache
128. Aufführung in dieser Inszenierung
- Sir Charles Mackerras | Dirigent
- Teo Otto | Bühnenbild
- Günther Schneider-Siemssen | Projektionen
- Georges Wakhevitsch | Kostüme
- Giorgio Zancanaro | Graf von Luna
- GHENA DIMITROVA | Leonora
- MARIANA PAUNOVA | Azucena
- Nicola Martinucci | Manrico
- John-Paul Bogart | Ferrando
- Joanna Borowska | Inès
- Ewald Aichberger | Ruiz
- Gerhard Panzenböck | Ein Zigeuner
- Béla Perencz | Ein Bote
(край на цитата)
Тук срещаме имената на две български артистки – Гена Димитрова и Мариана Паунова. При спектакли на други дати в ролята на Азучена играе и Маргарита Лилова. Аз избрах точно тази изява, защото тук Азучена е певицата Мариана Паунова, която не е от най-известните артистки за българските оперни любители. Причината е, че тя има голяма международна кариера, протекла извън България. Реших днес да дам малка информация за нея, за да се научат някои детайли от живота и дейността й (информация от портал на български език):
Спомен за Мариана Паунова
23.07.2014 г.
Среща-разговор по повод 12-годишнината от кончината на оперната певица Мариана Паунова организират от Етнографския музей във Велико Търново. Споменът за световноизвестния контраалт ще се състои на 24 юли от 10,00 часа в „Сарафкината къща“. Биографични данни за Мариана Паунова ще представи сестра й Ганка Паунова, интересни факти се очаква да разкажат дъщерята и синът й, съобщи музейният уредник Надя Василева. В срещата със свои музикални изпълнения ще участват възпитаници на СОУ „Емилиян Станев” и Хуманитарната гимназия.
Първите стъпки на Мариана Паунова в музиката са като пианистка в Софийското музикално училище. По-късно следва във Варшавската консерватория, учи три години в Рим. Следват награди от конкурси, но една среща в Монреал с вокалния педагог Дина Мария Наричи променя съдбата й. Мариана Паунова печели конкурса за млади оперни певици в Тулуза, Франция. Заема първите места в 14-ия конкурс на Националното канадско радио и Музикалния конкурс в Канада през 1976 г. Дебютира в Метрополитен, гастролира в най-известните оперни театри в САЩ, Европа, Япония. 30 оперни заглавия влизат в репертоара на Мариана Паунова, сред които „Трубадур”, „Бал с маски”, „Дон Карлос”, „Аида”, „Норма”. Пее с Пласидо Доминго, Мерелин Хорн, с Николай Гяуров, Гена Димитрова. Обявена е за контраалт номер едно в света.
(край на информацията)
За Мариана Паунова има информация в източника на английски език за ония 100-120 оперни певци от България, който често ползвам в моите статии, именно портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг / САЩ. Ето още някои данни за нея от там:
„Мецосопраното Мариана Паунова е родена не далеч от Велико Търново на 13 юни 1954 г. Освен в София и във Варшава учи в академията „Санта Чечилия“ в Рим и във Сиена, също и в Канада. Дебюта й в САЩ е през 1977 г. в ролята на Паулина в „Дама Пика“ от Чайковски в Чарлстоун, Южна Каролина. Гастролира в Европа – Виенската държавна опера, в Рим и в други европейски центрове, в „Teatro San Carlos“ в Лисабон, „Opera del Teatro Municipal“ в Сантиаго / Чили, в Южна Африка, в Пуерто Рико и в Канада. Дебюта й в САЩ на сцената на МЕТ в Ню Йорк е на 11 април 1979 г. в ролята на Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски. След това пее през 1986 г. в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. Следват гастроли в Сан Франсиско, Хюстън, Филаделфия, Далас, Ню Орлеанс, Вашингтон, Сан Диего, Балтимор“
(край на цитата)
Дават се още някои конкретни сведения за оркестри и ролите й: Далила, Улрика, Марина, Марфа, Ерда, Лаура, Амнерис, Еболи, Адалджиза, Кармен, Сантуца, Фрика.
Като пиша тези редове, не мога да повярвам – да няма една малка страничка на български език в Интернет (по-точно в Уикипедия) – толкова значителна кариера в цял свят, а останала почти непозната за широкия свят от любители на изкуствата в България. Просто нямам думи. Казвам „останала“, защото Мариана Паунова вече почти 20 години не е между нас живите. Съвсем случайно преди известно време намерих информация, че се е поминала през 2002 г. в САЩ. Ето точния цитат: „July 27, 2002, Port Jefferson, NY, United States“.
За мене още по-интересен е факта, че Мариана Паунова е била отлична пианистка в началото на артистичната си кариера. За нея пише, че в Академията „Chigiana“ в Сиена е била студентка на световно известния италиански пианист Артуро Бенедети-Микеланджели (1920-1995) и е спечелила сребърен медал на международен клавирен конкурс в Италия. За Бенедети-Микеланджели знам много още от моите младежки години в България. Все си спомням, че е бил по времето когато става артист със световна известност толкова взискателен към роялите, на които свири по време на изяви из целия свят, че често заедно с него (може би и отделно) е бил транспортиран със самолет и собствения му роял от Италия, на който музицира. Това съм чел в списанието „Българска музика“ – едно време имаше интересна музикална литература за всички жанрове музикално изкуство.
Нарочно се отклоних от темата, за да кажа нещо за Мариана Паунова и да си спомним за нея. Мир на артистичната й душа! Тук трябва да отбележа, че на няколко пъти на 13 юни – рождения й ден – написах статии специално за нея.
Що се отнася до Никола Мартинучи, неговата последна изява във Виена е на 12 юни 2003 г. като Андре Шение в операта от Джордано. Както се вижда от плана на всички изяви, той е играл там още през 1984 г. четири пъти и е забележително, че завършва кариерата си в същата опера след прекъсване от 19 години. Ето извадка за тази изява:
Donnerstag, 12. Juni 2003 | 19:30 | in italienischer Sprache
79. Aufführung in dieser Inszenierung
- Adam Fischer | Dirigent
- Otto Schenk | Nach einer Inszenierung von
- Rolf Glittenberg | Bühnenbild
- Milena Canonero | Kostüme
- Ernst Dunshirn | Choreinstudierung
- Nicola Martinucci | Andrea Chénier
- Lado Ataneli | Carlo Gérard
- Violeta Urmana | Maddalena di Coigny
- Elīna Garanča | Bersi
- Margareta Hintermeier | Gräfin di Coigny
- Mihaela Ungureanu | Madelon
- Boaz Daniel | Roucher
- Hans Peter Kammerer | Pietro Fléville
- Goran Simić | Fouquier Tinville
- Alfred Šramek | Mathieu
- Peter Jelosits | Abbé
- Herwig Pecoraro | “Incroyable”
- Peter Köves | Haushofmeister
- Peter Köves | Dumas
- Janusz Monarcha | Schmidt
(край на цитата)
Първокласен състав – Виолета Урмана от Литва, една от най-добрите съвременни певици (мецосопран до 2002 г., после драматичен сопран, наскоро пее пак мецосопранови роли (справка по-долу), Елина Гаранча от Латвия – за нея няма какво да говорим, Михаела Унгуряну от Румъния като Madelon. Именно в ролята на Madelon в останалите 4 спектакла между 13 и 24 април 1984 г. играе българката Маргарита Лилова.
Ето последна информация за Виолета Урмана от 2015 година (на немски език):
„Als Amneris kehrt Violeta Urmana im April 2015 zum zweiten Mal an die New Yorker MET zurück. In der spektakulären Produktion von Sonja Frisell war sie bereits mehrfach als Aida zu erleben, und ihre Interpretation der Titelrolle liegt auch als DVD vor. Wenn Violeta Urmana nun in der selben Inszenierung die Amneris singt, dann präsentiert sie auch in New York eine ihrer Glanzrollen im Mezzofach, mit der sie in den letzten Jahren große Erfolge hatte.
Ihre Gesangspartner sind Oksana Dyka als Aida, Marco Berti als Radamès, sowie Željko Lučić als Amonasro. Die musikalische Leitung hat Plácido Domingo.
Aufführungen: 9./13./17. und 20. April 2015
Превод: Виолета Урмана се завръща за втори път в МЕТ / Ню Йорк през април 2015 г. като Амнерис. Можехме да я видим многократно като Аида в превъзходната продукция на Sonja Frisell и нейната интерпретация в главната роля е записана на DVD. В същата продукция сега Виолета Урмана играе като Амнерис в Ню Йорк и се представя в една от блестящите си роли като мецосопрано, в която роля има големи успехи през последните години. Нейни партньори са Oksana Dyka като Аида, Marco Berti като Радамес, както и Željko Lučić като Амонасро. Дирижира Пласидо Доминго.
Спектакли на 9/13/17 и 20 април 2015 г.“
(край на цитата)
Аз лично съм голям привърженик на Виолета Урмана. Още когато преди много години тя дойде в Германия, отначало в Мюнхен, бързо направи огромна кариера (първо е завършила клавирно обучение във Вилнюс, после вокално) и сега се радвам да прочета, че е пяла наново Амнерис, след като е триумфирала в ролята на Аида, а преди пак е била Амнерис. Какво чудо на природата и какъв глас – уникум! Слушах наскоро нейно изпълнение – запис от март 2004 г. в Рим като Изолде в „Тристан и Изолде“ от Вагнер – великолепна интерпретация.
В края на тази статия за Никола Мартинучи остана още да дам репертоара и дискографията му. Ето ролите, в които е играл:
Komponist | Oper | Rolle | Uraufführung | |||||
Bellini | Norma Pollione Pollio | |||||||
Catalani | Loreley Sire Walter di Oberwesel Herr Walter von Oberwesel | La Wally Walburga (auch bekannt als “Die Geierwally”) | ||||||
Giuseppe Hagenbach Josef Hagenbach | ||||||||
Cilèa | Adriana Lecouvreur Maurizio di Sassonia Moritz von Sachsen | |||||||
Donizetti | Poliuto | Poliuto | ||||||
Ferrero | Salvatore Giuliano | Salvatore Giuliano | 1986 Rom | |||||
Giordano | Andrea Chénier | Andrea Chénier | ||||||
Goldmark | Die Königin von Saba | Assad | ||||||
Leoncavallo I pagliacci Die Bajazzi (eingebürgert hat sich: Der Bajazzo) | Canio | |||||||
Mascagni Cavalleria rusticana Sizilianische Bauernehre | Turiddu | Il piccolo Marat Der kleine Marat | ||||||
Piccolo Marat | ||||||||
Iris | Osaka | |||||||
Musorgski | Boris Godunow | Grigori (Dimitri) | ||||||
Ponchielli | La Gioconda | Enzo Grimaldi | ||||||
Prokofjeff Ljubow k trjom apesinam Die Liebe zu den drei Orangen | cerimoniere Zeremonienmeister | |||||||
Puccini La fanciulla del West Das Mädchen aus dem Goldenen Westen | Dick Johnson (Ramerrez) | |||||||
Madama Butterfly | B.F.Pinkerton | |||||||
Manon Lescaut | Des Grieux | Il tabarro Der Mantel | ||||||
Luigi Ludwig | ||||||||
Tosca | Mario Cavaradossi | |||||||
Turandot Calaf Kalaf | ||||||||
Rocca Il Dibuk Der Dibuk | Hanan | |||||||
Spontini Agnese di Hohenstaufen Agnes von Hohenstaufen | Filippo Philip | |||||||
Verdi | Aïda Un messaggero Ein Bote | |||||||
Radamès | ||||||||
Attila | Foresto | Don Carlo Don Carlos | ||||||
Don Carlo | I due Foscari Die beiden Foscari | |||||||
Jacopo Foscari | La forza del destino Die Macht des Schickssals | |||||||
Don Alvaro | I lombardi [alla prima crociata] Die Lombarden [auf dem ersten Kreuzzug] | |||||||
Arvino | ||||||||
Oronte | ||||||||
Macbeth | Malcolm | Otello Othello | ||||||
Otello | Il trovatore Der Troubadour | |||||||
Manrico | ||||||||
Zandonai Francesca da Rimini Franziska von Rimini | Paolo il bello Paolo der Schöne |
Ето и дискографията на Никола Мартинучи (не пълна):
Discografia parziale
- Verdi: I Due Foscari – Nicola Martinucci/Renato Bruson/Maurizio Arena/Torino Teatro Regio Chorus/Torino Teatro Regio Orchestra/Armando Caforio/Lorenza Canepa/Redente Comacchio/Maria Gabriella Onesti/Aurelio Faedda/Bruno Marangoni, 2008 Nuova Era
- Verdi: Otello – Nicola Martinucci/Miriam Gauci/Eduard Tumagian/Orquestra Simfònica de Barcelona i Nacional de Catalunya/Alexander Rahbari, 2007 The Reader’s Digest Association
- Puccini – Il Tabarro – Brtn Philharmonic Orchestra, Brussels/Alexander Rahbari/Maria Slatinaru/Eduard Tumagian/Nicola Martinucci, 2008 The Reader’s Digest Association
- Puccini: Madama Butterfly – Rico Saccani/Rajna Kabaivanska/Nicola Martinucci/Franco Giovine/Paola Romanò, 2008 Rico Saccani
- Leoncavallo: Pagliacci – Slovak Philharmonic Chorus/Alexander Rahbari/Nicola Martinucci/Eduard Tumagian/Miriam Gauci/Slovak Radio Symphony Orchestra/Miroslav Dvorsky, 1992 Naxos
- Nicola Martinucci: The True Voice of the Opera, 2011 Kicco Music
(край на цитата)
В Интернет може чрез следния линк да се прочете още по-пълна информация за ролите и дискографията му:
http://www.esdf-opera.de/saengerliste/saenger_m/martinucci_nicola.htm
Да пожелаем на Никола Мартинучи днес на 28 март 2021 г. в деня на 80-а му годишнина добро здраве и успехи в музикалната му дейност като вокален педагог, както и лично щастие.
…………..
Изпълнение на Никола Мартинучи (вижте моля само каква супер-продукция в Южна Корея и какво изпълнение на Мартинучи, макар че тук през 2003 година вече е на 62 години!):
Nicola Martinucci “Non piangere Liu” In „Turandot“ by Puccini
In Seoul.2003
´´´´´´
Изпълнение на Никола Мартинучи:
Nicola Martinucci, tenor; sings a FANTASTIC version of “Nessun dorma” from Puccini opera ‘Turandot’ Live recording
……
Изпълнение на Никола Мартинучи:
Nicola Martinucci “Celeste aida” In Aida by Verdi
In Tokyo.Japan. On December 10th 1989.
…..
Изпълнение на Никола Мартинучи:
Nicola Martinucci in “Donna non vidi mai” da „Manon Lescaut“ di Puccini
….
Никола Мартинучи:
NICOLA MARTINUCCI MASTER CLASS COREA 2015
…….