Днес се навършват 5 години от смъртта на великия тенор Николай Геда

„Спомням си нашето малко канарче, беше фантастичен певец. Майка ми му разрешаваше да лети из цялата къща. Една слънчева утрин беше кацнало на корниза и пееше ли, пееше. Аз лежах в леглото, слушах го и си мислех: „Как може така да пее без да спира? Кога си поема въздух? Ех, ако можех и аз да се науча така, като моето канарче!” И тогава се случи нещо странно. Птицата кацна на гърдите ми, аз не помръдвах. Доближи се и започна да ме докосва с човка по лицето, все едно ме целуваше. След тази случка то се въртеше все около мен – взимаше си храна направо от устата ми, а когато се обличах, си играеше с дрехите ми…”

(думи, изказани от тенора Николай Геда)

„Днес, на почти 75 години, се чувствам изключително щастлив, когато се събудя сутрин и чуя пеенето на птиците навън в градината, когато ставам и все още мога да бъда здрав. Благодарен съм за всяка сутрин, когато се събуждам и чувам моята спътница в живота да пее, когато обикаля стаите и се заема с домакинската работа. Разбирам, че човек не може да копнее за нещо, което ще се случи в бъдещето по същия начин, както преди, тъй като съм наясно, че бъдещето е същото като ден по-близо до неизбежния край. Човек може само смирено да се надява на още един слънчев ден, може би на още една пролет”

(думи, изказани от тенора Николай Геда)

Драги приятели на оперната музика, днес на 14 януари 2022 г. пиша за първи път статия за един тенор от световна класа, който напусна преди 5 години житейската сцена. Това е изключителният певец от Швеция Николай Геда (1925-2017), който е роден на 11 юли 1925 г. в Скокхолм и се помина на 8 януари 2017 г. в Швейцария. Именно във връзка с 5 години от кончината му пиша днешната статия за Николай Геда.

На 8 януари 2022 г. имах статия за народната певица Валя Балканска, поради което отложих тази за Николай Геда с няколко дни. Не трябва да се учудваме на тия суперлативи, с които възхвалявам изкуството на Николай Геда. За мен той е тенорът почти от генерацията на световно известните Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Хосе Карерас, Франко Корели и още няколко от този ранг, който стои наравно с тях, но според мен Николай Геда е на първо място по особено широкия обхват на репертоара си, на избора на роли от предкласика до съвременно оперно изкуство, на избора от заглавия в класическия оперетен репертоар, на творби от кантатно-ораториалния жанр.

Неговото безгранично любопитство и интерес към опери от всички епохи и стилове не може да се сравни с това на никой от изброените по-горе тенори. Няма значение, че широката пиар-дейност на редица от гореспоменатите певци не е така типична за Николай Геда, но в никакъв случай това не е причина той да не е един от най-великите тенори в световното оперно изкуство.

При това факта, че Николай Геда владее перфектно писмено и говоримо 7 (седем) езика, му помага без особена трудност да посяга на творби от всички държави, без да има нужда да се занимава отделно със съответния език. Това са езиците: шведски, руски и немски, както и италиански, френски и английски, и то без акцент. По-късно научава и латински език, който му е необходим да разбира текста на редица кантатно-ораториални творби, който е на латински език. Както ще видим по-късно, генетичните му корени са толкова разнообразни, живял е в много различни държави и това спомага за това да стане полиглот. Понеже намекнах в началото, че Николай Геда има изключително богат репертоар, нека го цитирам още в началото на статията ми – опери, оперети, кантатно-ораториални творби, изброени по автори (източник на немски език):

Adam, Adolphe: Le Postillon de Lonjumeau

Bach, Johann Sebastian: Matthäus-Passion

Bach, Johann Sebastian: Messe h-moll

Barber, Samuel: Vanessa

Beethoven, Ludwig van: Missa Solemnis

Beethoven, Ludwig van: Symphony Nr. 9 in d-moll

Bellini, Vincenzo: Die Puritaner

Berlioz, Hector: Benvenuto Cellini

Berlioz, Hector: La Damnation de Faust

Berlioz, Hector: L’Enfance du Christ

Berlioz, Hector: Romeo & Julia

Bernstein, Leonard: Candide

Bizet, Georges: Carmen

Bizet, Georges: Les Pêcheurs de Perles

Charpentier, Gustave: Louise

Cornelius, Peter: Der Barbier von Bagdad

Debussy, Claude: Pelleas und Melisande

Gluck, Christoph Willibald: Alceste

Gluck, Christoph Willibald: Der betrogene Kadi

Gounod, Charles: Faust

Gounod, Charles: Mireille

Hahn, Reynaldo: Ciboulette

Händel, Georg Friedrich: Der Messias

Haydn, Joseph: Orfeo ed Euridice

Janacek, Leos: Missa Glagolytica

Janacek, Leos: Tagebuch eines Verschollenen

Kalman, Emmerich: Die Csardasfürstin

Kalman, Emmerich: Gräfin Mariza

Korngold, Erich Wolfgang: Das Wunder der Heliane

Lehar, Franz: Giuditta

Lehar, Franz: Der Graf von Luxemburg

Lehar, Franz: Das Land des Lächelns

Lehar, Franz: Die lustige Witwe

        Lehar, Franz: Paganini

        Lehar, Franz: Der Zarewitsch

Liebermann, Rolf: Die Schule der Frauen

Lortzing, Albert: Die Opernprobe

Lortzing, Albert: Undine

Lortzing, Albert: Zar und Zimmermann

Massenet, Jules: Cendrillon

Massenet, Jules: Manon

Massenet, Jules: Thais

Massenet, Jules: Werther

Mendelssohn, Felix: Elias

Meyerbeer, Giacomo: Die Hugenotten

Mozart, Wolfgang Amadeus: Bastien & Bastienne

Mozart, Wolfgang Amadeus: Cosi fan tutte

Mozart, Wolfgang Amadeus: Die Entführung aus dem Serail

Mozart, Wolfgang Amadeus: Requiem

Mozart, Wolfgang Amadeus: Die Zauberflöte

Mussorgsky, Modest: Boris Godunow

Offenbach, Jacques: Hoffmanns Erzählungen

Pfitzner, Hans: Palestrina

Prokofieff, Serge: Krieg und Frieden

Puccini, Giacomo: La Boheme

Puccini, Giacomo: Madama Butterfly

Rossini, Gioacchino: Der Barbier von Sevilla

Rossini, Gioacchino: Wilhelm Tell

Rossini, Gioacchino: Petite Messe Solennelle

Rossini, Gioacchino: Stabat Mater

Rossini, Gioacchino: Il Turco in Italia

Rousseau, Jean-Jacques: Le Devin du Village

Schostakowitsch, Dimitri: Lady Macbeth von Mtsensk

Schubert, Franz: Die Zwillingsbruder

Straus, Oscar: Ein Walzertraum

Strauss Jr., Johann: Die Fledermaus

Strauss Jr., Johann: Eine Nacht in Venedig

Strauss Jr., Johann: Wiener Blut

Strauss Jr., Johann: Der Zigeunerbaron

Strauss, Richard: Capriccio

Strauss, Richard: Der Rosenkavalier

Strawinsky, Igor: Oedipus Rex

Tschaikowsky, Peter Ilyitsch: Eugen Onegin

Tschaikowsky, Peter Ilyitsch: Yolanta

Verdi, Giuseppe: Die Macht des Schicksals

Verdi, Giuseppe: Requiem

Verdi, Giuseppe: Rigoletto

Verdi, Giuseppe: La Traviata

Weber, Carl Maria von: Abu Hassan

Weber, Carl Maria von: Euryanthe

(край на цитата)

Само броят на оперните му роли е над 50 заглавия (в горния списък са пропуснати някои от тях, като: Лоенгрин в едноименната опера от Вагнер, роля в „Триумфа на Афродита“ от Карл Орф през 1952 г., Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт също през 1952 г., Оберон в едноименната опера от Вебер – негов дебют в Парижката опера през 1954 г., Флорестан от “Фиделио” на Бетовен, както и други творби).

Нека на това място обърна внимание и на факта, че Николай Геда е канен много често за музикални записи на опери и оперети, той отрано обръща внимание на Херберт фон Караян, който е известен с големия си интерес към звукозаписната дейност на най-добрите в епохата световни певци. Това е причина Николай Геда да притежава особено богата оперна и оперетна дискография. По-късно в статията ще дам повече подробности, но още тук искам да обърна внимание на факта, че при много негови записи му партнират български певци и певици. Ето няколко примера:

Anno	Titolo	Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1953	Faust	Faust	Nicolai Gedda, Boris Christoff, Victoria de los Ángeles	André Cluytens	EMI

Korngold, Das Wunder der Heliane – Anna Tomowa-Sintow/Hartmut Welker/John David de Haan/Reinhild Runkel/René Pape/Nicolai Gedda/Rundfunkchor Berlin/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/John Mauceri, 1996 Decca

Musorgsky: Boris Godunov – Christoff, Gedda, Zareska, Bork, dir Dobrowen, EMI

Prokofiev: Guerre & paix – (Vichnievskaia, Gedda, Miller, Ochman, Ghiuselev, dir. Rostropovich, Erato

Shostakovich, Lady Macbeth of Mtsensk – Dimiter Petkov/Galina Vishnevskaya/London Philharmonic Orchestra/Mstislav Rostropovich/Nicolai Gedda, 1979 EMI Great Recordings of the Century

Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Nicolai Ghiaurov/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, 1986 EMI Great Recordings of the Century

(край на цитата)

Четем имената на Борис Христов (особено важен факт!), Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Николай Гяуров.

Може това да е една от причините, името на Николай Геда да е широко известно в България, особено при предаване на негови изпълнения по Българското Национално Радио или по Българската Телевизия. Така например БНР излъчва няколко пъти специални предавания във връзка с рождения ден на Николай Геда. Нека още тук в началото на статията да дам данни за такова предаване на Радиото. Цитирам такова от 2010 г. във връзка с неговата 85-годишнина:

БНР

Програма „Христо Ботев“

85 години от рождението на Николай Геда

публикувано на 09.07.2010 г.

Само няколко са тенорите в световната история, постигнали толкова успешна и дълга сценична кариера като родения в Стокхолм на 11 юли 1925 Хари Густав Николай Устинов, известен в целия свят с името Николай Геда. Вече навършил 70, той все още изнасяше концерти и преподаваше интензивно. Запитан за тайната на подобно дълголетие, Геда винаги е отговарял, че основният фактор е грижата за гласа. Както разбира се и шансът да попаднеш на хора, които няма да го съсипят, на учители, които няма да “счупят” този тъй деликатен инструмент. Тенорът, приел за артистичен псевдоним фамилията на своята майка – “щука” (защото “геда” на шведски означава точно тази хищна риба), не само е имал такъв шанс, но е притежавал и интелигентността и волята да го реализира перфектно. Една от най-важните му и най-редки особености е необикновената дисциплинираност, точност и добросъвестност към авторовия текст.

Днес Геда е като че ли най-известен с това, че винаги е изпявал точно всичко, вписано в определена партитура. В “Дама Пика” например – ариозото на Герман от VІІ картина обикновено се пее в Ла мажор. Геда обаче го прави в оригиналната тоналност – цял тон по-високо. Арията на Надир от І действие на “Ловци на бисери” колегите на тенора обикновено също изпълняват с тон по-ниско – но не и той!

Николай Геда израства в семейството на майка-шведка (Олга Геда родом от Рига) и баща-руснак (Михаил Устинов от Новочеркаск, който след Октомврийската революция емигрира и отначало пее в кубански казашки хор от емигранти, а после става псалт в православни църкви в Лайпциг и Стокхолм). Когато навършва 20 години Николай Геда разбира истината – негови истински, биологически родители са братът на Олга – Николай Геда, и шведката Клери Линеа Линдберг. Детството си тенорът прекарва в Лайпциг, където баща му ръководи руски църковен хор, а момчето започва да пее в този хор още на крехката петгодишна възраст. През 1934 семейството се завръща в Стокхолм и малкият Хари Густав също започва да пее в местната руска църква. Първата му постоянна работа е чиновник в малка банка. Един ден богат клиент дочува разговора му с колега за мечтата за професионална оперна сцена – и като в приказките, му предлага да заплати обучението му при Карл Мартин Еман – прочут вагнеров тенор от края на 20-те години на ХХ век, преподавал и на Юси Бьорлинг. След като завършва Консерваторията в Стокхолм, 27-годишният Николай Геда дебютира в Стокхолмската опера в главната роля на Шаплу от “Пощальонът от Лонжюмо”. Успехът е мигновен и бляскав, още повече – партията е доста трудна и има дори едно високо “ре”. Но както тогава, така и в следващите 40 години това никога не е представлявало проблем за Геда.

На 8 април 1952 всички шведски вестници се надпреварват да пишат на първите си страници за новия “тенор-чудо” на Швеция. Малко след това в живота на Геда се появява легендарният продуцент на EMI – Уолтър Лег (или Валтер Леге). Лег е в Стокхолм заедно с втората си съпруга – Елизабет Шварцкопф, която трябва да изнесе рецитал. Заинтригуван от заглавията във вестниците, Лег организира малко прослушване, на което Геда му представя арията на Дон Хозе от “Кармен”. Продуцентът е възхитен от красотата на тембъра му, но не харесва силата, с която е изпял горното “до”. След известно договаряне Геда изпява финала на арията отново – и Лег е доволен. Следващият му въпрос е – дали младият тенор знае нещо от Моцарт? Да, знае – двете арии на Дон Отавио от “Дон Жуан”. Геда изпява и тях. Същата вечер Уолтър Лег изпраща две телеграми – едната до Херберт фон Караян, другата до директора на Миланската Скала – Антонио Гирингели. Телеграмите съдържат едно и също изречение: “Току-що чух най-страхотния моцартов тенор, който съм слушал в живота си. Името му е Николай Геда”…

Сред забележителните постижения на Геда можем да отбележим още партията на Бенвенуто Челини от едноименната опера на Берлиоз – една от възможно най-трудните тенорови роли в оперната литература, изпълнена за първи път на Холандския фестивал през 1961, а после в Женева и Лондон. В Париж той пее Фауст, Орфей и Хофман – образци на френския оперен стил. Не избягва и сложния Майербер – партиите на Раул от “Хугеноти” и Йоан от “Пророкът” са написани за буквално несъществуващи днес гласове. Но като че ли най-често срещан в репертоара на Николай Геда остава Моцарт – с него десетилетия наред участва в Залцбургския фестивал. А критиката отбелязва, че като моцартов тенор Геда има много малко съперници на съвременната оперна сцена: съвършена свобода на интерпретацията, изтънчен вкус, огромна художествена култура и забележителна виртуозна дарба. Ако човек се опита да обхване целия репертоар на този удивителен изпълнител, доста ще се затрудни. Например, въпреки че общо взето за него не са характерни участия в съвременни опери, името му се среща в постановките на “Палестрина” от Пфицнер, “Училище за жени” от Либерман, споменатите вече Барбър и Меноти, “Кавалерът на розата” на Рихард Щраус. Още нещо – Геда винаги държи да записва творбите без никакви купюри – както “Травиата” и “Вилхелм Тел”. Той записва, без да се щади, без да се плаши от височините и трудните виртуозни пасажи. Въпреки че на сцената е избягвал драматичните роли, в последните години на активната му кариера, когато гласът му видимо се уплътнява, Геда записва “Трубадур”, “Тоска” и даже Флорестан от “Фиделио” на Бетовен.

Меломаните вероятно познават Николай Геда и като кантатно-ораториален изпълнител, с репертоар от Меса h moll и “Матеус Пасион” на Бах, “Месията” на Хендел и “Годишните времена” на Хайдн до Реквиемите на Моцарт и Верди, “Илия” от Менделсон и “Проклятието на Фауст” от Берлиоз. Особена е слабостта му към камерните изяви – допреди 15-ина години той изнасяше рецитали, демонстрирайки гласова младост и мъдростта на годините в интерпретациите.

В едно интервю Геда разказва как като дете слушал по радиото знаменития Рихард Таубер и се влюбил в жанра на оперетата. После, съвсем в началото на кариерата си имал щастието да запише 6 оперети на грамофонни плочи – четири от Щраус и две от Лехар. “Не бива да изглежда странно увлечението ми по оперетата, казва Геда. “Аз наистина я обожавам. Тя е голямо изкуство!… Надявам се, че на всички е ясно, че за да се пее оперета са необходими такива качества и възможности, каквито и за да се пее опера. Нещо повече – някои оперетни партитури са безкрайно по-добри от някои опери…” Към това можем да прибавим още 75-те оперни и оперетни партии в репертоара на Геда и повече от 100 записа на цели спектакли или фрагменти – всички на оригиналните езици, на които са написани творбите. А Николай Геда знае основно 7 езика: шведски, руски, немски, италиански, английски, френски и латински. “Имах късмет, разказва той, че още от малък говорех три езика у дома, в Швеция – руски, шведски и немски. После в училище научих английски и френски. Шведите трябва да говорят чужди езици, защото иначе никъде по света не ги разбират. Влюбих се във френския език и буквално го попих, благодарение на френското кино… После научих латински и италиански. Говоренето на различни езици е предпоставка за владеенето на различни стилове…”

Цялостният оперен запис с участието на Николай Геда, който ще прозвучи в чест на 85-тия му рожден ден е “Живот за царя” на Михаил Глинка.

Наскоро ми попадна едно руско изследване за интерпретаторите на прочутата опера на Глинка “Живот за царя” или “Иван Сусанин”. След като изрежда достойните да се наредят в първата петица изпълнители на Сусанин, Антонида, Ваня – само и единствено руски имена, авторът без колебание признава: “естествено, най-добрият Собинин на всички времена е Николай Геда”. И това е наистина е така, защото единствен Геда изпява невероятно трудната ария на Собинин от финала на ІІІ действие “Братцы”, която всички останали тенори просто прескачат, защото освен седемте високи “до”, там има и три “ре бемола”. Записът на “Иван Сусанин” или “Живот за царя” е от 1957 година, с участието на солисти, хора на Белградската опера и оркестъра на концертното дружество “Ламурьо” с диригент Игор Маркевич. В ролите участват Борис Христов като Сусанин, Тереза Щих-Рандал – Антонида, Николай Геда – Собинин, Мелания Бугаринович – Ваня, и Джурдже Джурджевич в малките партии на полски пратеник и руски воин.

събота, 10 юли, от 20.00 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота

(край на цитата)

Цикирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100078936/85-godini-ot-rojdenieto-na-nikolai-geda

Изключително ценно предаване, защото фактически съдържа всичко най-важно, което може да се каже за Николай Геда. Зад текста прозира голямото умение на музикалната редакторка на програмата „Христо Ботев“ – Светлана Димитрова. Допускам, че тя е автор на предаването, защото проличава нейния типичен публицистичен стил – точен, конкретен и дълбоко концентриран на важните факти.

След този твърде обширен увод, който съдържа редица съществени факти от живота и дейността на тенора Николай Геда, ще премина към излагане на данни от неговата биография и дейност, които съм взел от източници на немски, шведски и други езици.

Николай Геда (произношение: nikɔˌlaʝː ˈʝɛdːa), роден на 11 юли 1925 г. в Стокхолм като Хари Густав Николай Линдберг, починал на 8 януари 2017 г. в Толохеназ, Швейцария, е шведски оперен певец (лиричен тенор).

Николай Геда е роден като Хари Густав Николай Линдберг. Той е отгледан от шведската му леля Олга Геда и руския му осиновител Михаил Устинов, далечен роднина на Петър Устинов. Семейството му живее в Лайпциг от 1928 до 1936 г., където Устинов е кантор в руската православна църква. Именно там Геда започва своето музикално обучение.

През 1936 г. семейството се завръща в Стокхолм, където Геда учи в Консерваторията и дебютира като Чапло в “Пощальонът от Лонджюмо” на Адолф Адам през 1952 г. и е дългогодишен член на Кралската шведска национална опера.

Скоро Геда се превръща в един от най-търсените интерпретатори в опери от Моцарт и оратории на 20-ти век, и в началото на 21-ви век все още изнася страхотни рецитали, между другото в Държавната опера в Хамбург и във Виенската държавна опера. Геда се изявява като интерпретатор на песни заедно с пианиста Себастиан Пешко.

Николай Геда владее шведски, руски и немски, както и италиански, френски и английски езици без акцент. Репертоарът му е съответно обширен (около 50 различни оперни роли).

Благодарение на своя ярък, много гъвкав глас, който запазва младежката си плавност до старостта, Геда е смятан за идеалния актьор за роли като Тамино във „Вълшебната флейта“ или Белмонте в „Отвличане от сарая“, Херцогът от Мантуа в „Риголето“ или Дмитрий в „Борис Годунов“. Геда постига успехи и в оперите от френски композитори. Той също се отличава като интерпретатор на солови партии в оратории, меси или кантати, включително в „Страстите по Матей“ или в „Сънят на Геронций“ от Едуард Елгар.

Като интепретатор на роли в опери от Вагнер той получава голямо признание с играта си в ролята на Лоенгрин в едноименната опера, изнесена в Кралската шведска национална опера в Стокхолм. Скоро след това Николай Геда е обявен за ролята на Лоенгрин на Фестивала в Байройт, но той се страхува, че гласът му ще бъде пренапрегнат, поради което се отказва от изпълненията в кратък срок преди изявите.

Гостувания отвеждат Николай Геда в Парижката опера през 1952 г., в Миланската Скала през 1953 г., в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и през 1957 г. в Нюйоркската Метрополитън Опера, където участва в световната премиера на операта „Ванеса“ на Самюъл Барбър“.

През 1962 г. дебютира като Тамино във Виенската държавна опера при Херберт фон Караян. През 1980 г. пее в „Евгений Онегин“ на Чайковски в Московския Болшой театър.

Николай Геда работи също като вокален педагог и пише есета на тема вокално изкуство, както и написва своя автобиография.

По негово искане смъртта му на 8 януари 2017 г. от сърдечна недостатъчност, настъпила в къщата му близо до Лозана, е обявена на обществеността едва месец по-късно.

(край на цитата)

Ще дам още данни за Николай Геда, взети от източник на руски език. Както е известно, в неговото родословно дърдо има и корени, които са в Русия. По тази причина той е имал гастроли и в тази държава, както и роли в редица опери от руски композитори:

Николай Геда, пълно име Гари Густав Николай Геда (на шведски: Harry Gustaf Nikolai Gedda), роден на 11 юли 1925 г. в Стокхолм, Швеция, починал на 8 януари 2017 г. в Толохеназ, Швейцария, е шведски оперен певец (тенор).

Роден е в Сьодермалм, област Стокхолм; майката, седемнадесетгодишната сервитьорка Клари Линеа Линдберг, е шведка, бащата (Николай Геда) е наполовина руснак и наполовина швед.

От ранно детство Николай Геда израства в семейството на леля от баща си – родом от Рига – Олга Геда (1892-1985) и по-късно има втори баща – Михаил Устинов (? -1963), родом от Новочеркаск, който емигрира след революцията и първо пее в емигрантския кубански казашки хор, а след това става псалмопевец в православните църкви на Лайпциг и Стокхолм. В същата къща живеят и биологичните му родители, които Николай Геда смята за свои чичо и леля.

Детството на певеца преминава в Лайпциг, където като петгодишно момче започва да пее в хор, ръководен от баща му. Въпреки това, той започва сериозно да учи пеене много по-късно, през 1949 г., при известния вокалист и преподавател Карл Еман. След това продължава образованието си в оперното училище към Музикалната академия в Стокхолм.

Дебютира през 1951 г. в Шведската кралска опера в “Червената обувка” на Хайнрих Зутермайстер, а година по-късно изпълнява ролята на Чапло в операта на Адолф Адам “Пощальонът от Лонджюмо”, която му носи слава. През 1953 г. играе за първи път в Миланската Скала, изпълнявайки ролята на Дон Отавио в операта на Моцарт „Дон Жуан“. След това на същата сцена имя изява в трилогията на Карл Орф “Триумфи”.

В Америка Николай Геда в продължение на десет години взема уроци от Паола Новикова – френско-руска вокална педагожка, която тогава е около 60-годишна. Новикова твърди, че е единствената ученичка на Матео Батистини, който е имал славата на най-добрия италиански баритон.

В продължение на 22 години, започвайки от 1957 г., той е главен солист на Метрополитън опера в Ню Йорк. През това време Николай Геда изпълнява почти целия теноров репертоар, както в класическите опери: Хофман в „Хофманови разкази” на Офенбах, Херцогът от Мантуа в „Риголето” на Верди, Елвино в „Сомнамбула” на Белини, Едгардо в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Лоенгрин в операта от Вагнер, Ленски в ”Евгений Онегин“ на Чайковски, Фауст в операта от Гуно и др.), така и в модерни постановки (например при премиерата на комичната опера на Меноти „Последният дивак“.

Николай Геда говори и пее на седем езика (включително руски), които владее свободно. Освен оперната си кариера до 90-те години на миналия век, певецът изнася множество рецитали и прави записи. От 1980 г. гастролира в СССР.

През 1978 г. излиза неговата книга с мемоари „Gåvan är inte gratis“ („Подаръкът не се дава безплатно“).

През 1965 г. Николай Геда е удостоен с почетното звание “Придворен певец”, година по-късно става член на Шведската академия за музика. Получава музикални награди от Швеция и други страни (включително наградата „Карузо“ през 2007 г.).

През 2010 г. Николай Геда е удостоен с най-високото отличие на Франция – „Орденът на Почетния легион“. Бил е гост-професор, а по-късно става почетен член на Кралската академия за музика във Великобритания.

(край на цитата)

При подготвка на тази статия ми попадна един интересен материал за Николай Геда на немски език, който описва в хронологичен ред по години цялата биография и дейност на певеца. Това е твърде важно, защото се виждат ясно отделните етапи на живота му, както и трудностите и успехите му, които следват през различни периоди. Аз преведох на български език тази информация и я цитирам по-долу:

Хролонологично описание на живота на Николай Геда

(оригинал на немски език, направо давам мой превод на български език)

11 юли 1925 г.

Хари Густав Николай Геда (става после Николай Геда заради международната си кариера) е роден в Стокхолм. Родителите са Николай Геда и Клари Линеа Линдберг. Но тъй като двамата са много бедни и няма място за малкия Николай, решават да го дадат в дом за сираци. Сестрата на бащата – Олга Геда, предлага да вземе детето и да го отгледа. Няколко години по-късно тя среща млад мъж – Михаил Устинов. Двамата ще се оженят и ще отгледат Николай Геда като собствен син. Самият Геда винаги е виждал двамата като свои истински родители и никога не е искал да знае нищо за биологичния си баща.

Бащата на Олга (и Николай) – дядото на Николай Геда, е Густав Геда от Южна Швеция. Той е гравьор в Рига и се оженва за момиче на име Анастасия от Псков, югозападно от Петербург (Ленинград). Олга е работила като машинописка в Москва. Имайки шведски паспорт, тя бяга от революцията в Русия през 1917 г. в Стокхолм. Михаил Устинов „Папа Миша“ на Геда произхожда от Новочеркаск (на север от Ростов). Той също бяга от революцията в Константинопол, където става бас в хора на кубанските казаци (различна версия на хора от известните „донски казаци“). На турне на хора, след концерт в Стокхолм, Михаил се запознава с Олга Геда и двамата се оженват.

1929

Когато Николай Геда навършва 4 години, семейството се премества в Лайпциг, където бащата Михаил става кантор и диригент на хора на Мемориалната църква. Той бързо забравя шведския език, който Геда знае, защото вкъщи се говори на руски език, а иначе се говори немски. Николай Геда винаги изпитва голямо удоволствие да пее в хора, в който пее в теноровата партия. Особено по празниците той винаги се радва, че може да пее с възрастните. За Геда пеенето скоро се превръща в много естествена форма на изразяване наред с езика. Баща му го научава да пее и да чете ноти още от ранна възраст, така че Геда вече може да чете ноти когато е петгодишен. Преподават му и руски език, математика и религия. Доброто основно образование на Геда е важно за родителите му още от самото начало. Особено баща му е много строг и авторитарен. Всъщност Геда дължи почти всичко на родителите си, тъй като те определят курса му на обучение рано, особено по отношение на музиката. Въпреки това Геда приписва по-късната си срамежливост и страх от кавги (особено в двата си нещастни брака) на тази прекомерна строгост.

Май 1934 г.

Междувременно Хитлер идва на власт, а Олга става неспокойна поради маршовете на нацистите. Затова тя решава да напусне Германия заедно с Николай Геда и да се върне в Стокхолм. Бащата на Геда идва няколко месеца по-късно като бежанец без гражданство. В Швеция обаче има висока безработица, така че родителите на Геда преживяват много трудно през тези години. Докато майка му шие спално бельо, баща му поема работа като хормайстор в руска църква.

Есента на 1934 г.

Николай Геда е в трети клас на основното училище в Стокхолм. Но тъй като говори само немски и руски, другите деца го дразнят и го гонят из училищния двор. В резултат на това Геда става все по-оттеглен и нещастен. Само когато може да говори по-добре шведски и когато по-късно започва училище, отношенията му със съучениците му се подобряват.

1939-1942 г.

Годините на развитие в пубертета са много депресиращи за Геда. Той вече изобщо не може да пее, тъй като при мутацията на гласа му същият не е добър. След рязък растеж Геда се чувства неловко и никога не знае какво да прави с дългите си ръце и крака. Освен това той все повече разбира финансовите затруднения на родителите си, което му тежи. Той не преодолява тази фаза до 17-годишна възраст, но изведнъж предишният му тенор се завръща.

1943/1944 г.

В училище на Геда винаги му е лесно, особено що се отнася до езиците, само че той не знае какво да прави с математиката. Чрез търсенето на собствената си самоличност Геда започна да чете книги. Той е особено очарован от руската класика. Това стига дотам, че той до такава степен пренебрегва училището, че дори трябва да повтаря последната учебна година.

1945 г.

Родителите на Геда имат големи финансови затруднения. През пролетта Геда ще приключи средното си образование като абитуриент. Все още няма планове да става певец. Въпреки това той обича да слуша оперни предавания по радиото. Негови фаворити са тенорите Юси Бьорлинг, Бениамино Джили, Хелге Росваенге и Рихард Таубер.

1946 г.

През пролетта Геда е призован на военна служба. Първият ден там е като кошмар за него. В свободното си време пее много с приятели или в близката църква.

1949 г.

След като отбива военна служба, Геда работи в банка. Междувременно идват първите му мисли да тренира гласа си. По време на разговор с клиент в банката му препоръчват бившият героичен тенор на „Berliner Städtische Oper“, Карл Мартин Йоман.

Есента на 1949 г.

Геда взема първите си уроци по пеене от Йоман. Той все още може да научи много от него, особено по отношение на дихателната техника, промените на гласовите регистри и правилното покриване на гласа. Насърчен от Карл Йоман, Геда участва в певческо състезание и печели стипендията на името на Кристин Нилсон, която е 3000 крони. Оттук нататък поне не трябва да се тревожи за плащането на уроците.

1950 г.

Освен заниманията при Карл Йоман, Геда става студент в Музикалната академия и в Оперното училище в Стокхолм.

8 април 1952 г.

На Геда му предлагат ролята на Чапло в операта на Адолф Адам “Пощальонът от Лонджюмо” от Адолф Адам, с която той дебютира в Стокхолм с огромен успех и става известен с един замах.

май 1952 г.

Продуцентът на звукозаписната фирма EMI Уолтър Леге поканва няколко тенора за прослушване в Стокхолм, защото търси тенор, който може да пее на руски език възможно най-добре за запис на „Борис Годунов“ от Мусоргски. Когато чува Геда да пее, той веднага е ентусиазиран и го ангажира. Уолтър Леге телеграфира на Караян, че току-що е чул най-великия певец в живота си в творби от Моцарт.

юни 1952 г.

Вниманието на Караян е привлечено от Геда и той го поканва в Милано на прослушване. Геда веднага получава договор за ролята на Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт и „Триумфа на Афродита“ от Карл Орф. След това следват записите на „Борис Годунов“ с Борис Христов, които се провеждат в Париж. В Париж Геда се запознава с момиче, което е дъщеря на руски емигранти.

Есента на 1952 г.

В Рим Геда пее под диригентството на Караян в „Цар Едип“ от Стравински. Оттук нататък Геда буквално е затрупан с предложения за концерти.

28 януари 1953 г.

Геда прави своя дебют в Миланската Скала с „Дон Жуан“ под ръководството на Караян. Един месец по-късно е премиерата на „Триумфа на Афродита“ на Орф. В Копенхаген той пее в „Страстите по Матей“, а в Париж във „Фауст“ от Гуно.

На 5 юли 1953 г.

Николай Геда се жени за момичето, което среща в Париж. Но не му е съвсем удобно, тъй като има спорове в навечерието на сватбата, така че едва не отменя женитбата.

12 февруари 1954 г.

Геда прави своя дебют в Парижката опера в „Оберон“ от Вебер. Тъй като професионалната му кариера нарасва до небето, личното напрежение в брака му се увеличава.

април 1954 г.

Геда прави своя дебют в „Ковънт Гардън“ в Лондон с „Риголето“ от Верди. След това той пее във “Вълшебната флейта“ от Моцарт в Париж. Следват голям брой представления във всички водещи оперни театри в света (Ковънт Гардън, Миланска Скала, МЕТ, Парижка опера, Виена, Залцбург, Берлин, Мюнхен, Рим, дори Токио и много други), така че само повечето важни са изброени тук.

Лято 1956 г.

След много търкания в брака, Геда се опитва да се разведе. Тъй като съпругата му не иска да се откаже от своя „мъж с бъдеще“ или поне иска да й бъде платено скъпо, във Франция се развива продължителен процес, който ще продължи десет години.

1956/1957 г .

Геда предприема по-дълго гостуване в Стокхолмската опера, където прави своя дебют.

февруари 1957 г.

По-дълго концертно турне отвежда Николай Геда до Канада и САЩ до края на март.

1 ноември 1957 г.

С „Фауст“ на Гуно Николай Геда прави своя дебют в Ню Йорк, в най-голямата опера в света – Метрополитън опера. В MЕТ Геда пее общо 27 различни роли за 26 сезона.

януари 1958 г.

Премиерата на „Ванеса“ на Самюъл Барбър е с Геда в МЕТ. Тъй като вече не може да продължи обучението си по пеене в Стокхолм при Йоман, той го продължава с Паола Новикова, руско-американска педагожка по пеене, която е учила при Матео Батистини. Геда учи и при двамата учители общо 15 години без прекъсване.

октомври 1963 г.

Бащата на Геда – Михаил Устинов, умира след продължително боледуване.

1966 г.

Геда пее Лоенгрин в Стокхолм с голям успех. Но тъй като забелязва, че ролята на Вагнер не е добра за гласа му, той дори отменя участието си в Байройт, за което вече има договор. Оттогава той никога повече не участва в опери от Вагнер.

1968 г.

Николай Геда става швейцарски гражданин. Той купува малка вила в Толохеназ близо до Морж на Женевското езеро.

1977 г.

След много проучвания Геда научава адреса на своята рождена майка. Въпреки че някак вижда това като предателство към майка си Олга, той посещава рождената си майка Линеа Линдберг.

1983 г.

Геда има последното си изпълнение в МЕТ в “Травиата” от Верди с Кири Те Канава.

януари 1985 г.

Майката на Геда умира на 92-годишна възраст.

октомври 1996 г.

След като е убеден да го направи, Геда пее за първи път в Австралия. Той обаче трябва да се прибере рано у дома заради тежко възпаление на гърлото и гласните струни.

28 януари 1997 г.

Последната му оперна роля изобщо е тази на Абдису – патриархът на Асирия в операта „Палестрина“ от Ханс Пфицнер в „Ковънт Гардън“ в Лондон.

май 1997 г.

След втори прибързан брак, скоро разведен, Геда се сгодява за Айно Селермарк, първата му истинска любов. Той прекарва старостта си с нея във вилата си в Швейцария. Там той се наслаждава на природата и спокойствието, може да погледне назад към работата в живота си и да бъде доволен от себе си. От време на време той дори изнася рецитали. Нека дадем последната дума на самия Николай Геда:

„Днес, на почти 75 години, се чувствам изключително щастлив, когато се събудя сутрин и чуя пеенето на птиците навън в градината, когато ставам и все още мога да бъда здрав. Благодарен съм за всяка сутрин, когато се събуждам и чувам моята половинка да пее, когато обикаля стаите и се заема с домакинската работа. Разбирам, че човек не може да копнее за нещо, което ще се случи в бъдещето по същия начин, както преди, тъй като съм наясно, че бъдещето е същото като ден по-близо до неизбежния край. Човек може само смирено да се надява на още един слънчев ден, може би на още една пролет.”

(край)

За тия читатели, които обичат повече подробности и конкретни данни, горното четиво е особено ценно.

Както писах в началото, Българското Национално Радио излъчва и други предавания, посветени на Николай Геда. Такова предаване е направено във връзка с 90-годишнината на артиста през 2015 г. – две години преди той да се помине. Цитирам:

Българско Национално Радио

Николай Геда на 90

публикувано на 10.07.2015 г.

Автор: Елена Хубанова

(Фото: Николай Геда в ролята на Неморино в „Любовен еликсир“ от Доницети

Дали владеенето на седем езика и познаването отблизо на различни култури е предпоставка за успех? Вероятно, да. Ако, разбира се, човек успее да извлече максимално ползата от съдбата си и от дарбата, която е получил свише. Знаменитият тенор обича да казва, че гласът му е дар от Бога. Това, което поразява в дългата му кариера и безкрайния репертоар е свежестта на гласа до преклонна възраст. За това огромна заслуга има самият певец и неговата грижа и разбиране как да съхранява и използва правилно този крехък инструмент.

Още от ранно детство Хари Густав Николай Геда е удивлявал близките си със своята способност да пее с лекота:

„Бил съм на не повече от две-три годинки, когато баща ми ме чул да си напявам под носа някаква мелодия. Първата песен, която съм научил е руската народна „Вечерен звън”. Родителите ми са ми разказвали как тригодишен съм се изправил на естрадата в стокхолмския парк, за да дирижирам гостуващ руски оркестър от балалайки. Аз, разбира се, нищо не си спомням от това произшествие. Това, което си спомням, е, че пеенето от самото начало беше за мен средство за себеизразяване – много по-естествено отколкото говоренето… Имах късмет, че още от малък говорех три езика у дома, в Швеция – руски, шведски и немски. После в училище научих английски и френски. Шведите трябва да говорят чужди езици, защото иначе никъде по света не ги разбират. Влюбих се във френския език и буквално го попих, благодарение на френското кино… После научих латински и италиански. Говоренето на различни езици е предпоставка за владеенето на различни стилове…” – споделя тенорът в своята автобиографична книга „Дарът не се дава безплатно”.

Николай Геда израства в семейството на майка-шведка (Олга Геда родом от Рига) и баща-руснак (Михаил Устинов от Новочеркаск, който след Октомврийската революция напуска родината си. В младостта си е бил част от кубански казашки хор от емигранти). Когато навършва 20 години Николай Геда разбира от родителите си, че всъщност биологическите му родители са братът на Олга – Николай Геда, и шведката Клери Линеа Линдберг, която родила сина си едва на 17. За да не изоставят детето, семейство Устинови решили да го осиновят и отгледат. Детството си тенорът прекарва в Берлин и Лайпциг, където бащата успял да намери постоянна работа като ръководител на църковния хор и псалт в местната руска църква. Момчето започва да пее в църковния хор в Лайпциг едва петгодишен. През 1934, когато Хитлер дошъл на власт в Германия, семейството се завръща в Стокхолм и малкият Хари Густав става част от хора и в местната руска църква.

Първият професионален учител по пеене на Геда е Карл Мартин Еман – прочут вагнеров тенор от края на 20-е години на ХХ век, преподавал и на Юси Бьорлинг. След като завършва Консерваторията в Стокхолм, 27-годишният Николай Геда дебютира в Стокхолмската опера в главната роля на Шаплу от „Пощальонът от Лонжюмо”. Успехът е впечатляващ. На 8 април 1952 г. всички шведски вестници се надпреварвали да пишат на първите си страници за новия „тенор-чудо” на Швеция. Малко след това с Геда се свързва легендарният продуцент на EMI Валтер Леге. Това означавало много записи в бъдеще, в които участвала, разбира се, и втората съпруга на продуцента примата Елизабет Шварцкопф. Леге препоръчва Геда на Херберт фон Караян и така още една важна врата се отворила пред младия певец. Първият значим запис в кариерата му е участието в „Борис Годунов” с Борис Христов и Исай Добровен. В своята автобиографична книга тенорът е пределно откровен критикувайки, както Караян за неговата себичност, така и Борис Христов, наричайки го „много неприятен човек”.

„Никога не съм бил способен на този непосредствен контакт, който притежават големите артисти. Те са родени за сцената, за разлика от мен. Когато четеш за Сара Бернар, Йоста Екман или Ларе Хансон, разбираш, че тези хора винаги са играли роля, дори в личния си живот. Нищо такова аз не притежавам. За мен е огромен проблем да изпълня достоверно нещо, което е далече от сферата на моите собствени чувства. Най-голям успех съм имал в амплуато на меланхолика. Тук се чувствам в свои води и по-лесно преминавам бариерата на моята стеснителност, която винаги се е изправяла между мен и публиката”, казва Николай Геда.

В крайна сметка, любовта към пеенето и дълга пред таланта побеждават вродената стеснителност на тенора. Той завладява Метрополитън опера през 1957 г. с „Фауст” на Гуно, след това и с моцартовия Дон Отавио в „Дон Жуан”. Дон Отавио е дебютната му роля и в Ла Скала. Цели 22 сезона Николай Геда е водещ солист в Ню Йорк. Там се запознава с Паола Новикова, която завършва започнатото от Мартин Еман. Техниката на Геда е пословична и именно тази стабилност му гарантира невероятните височини, с които е известен, както и изравнеността на гласа и липсата на „шевове” между отделните регистри. Паола Новикова му отваря вратите и към камерния жанр. До късна възраст тенорът не спира да изнася концерти по цял свят и да впечатлява публиката с младежката свежест на гласа си.

Благодарение на Шведското радио ще ви предложим два неизлъчвани досега концертни записа на тенора от 1960 г. с камерни песни от Чайковски, Форе, Щраус, Пуленк, Глинка, както и откъси от „Оберон” на Вебер, „Ромео и Жулиета” на Гуно и „Аида” на Верди. От огромното му студийно наследство ще звучат фрагменти от „Фауст” на Гуно, „Евгений Онегин” на Чайковски, „Севилският бръснар” на Росини и др.

събота, 11 юли 2015, от 20 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота Николай Геда

(край на статията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100578882

Както обикновено постъпвам с оперни артисти, които имат изяви във Виенската държавна опера и във Метрополитън опера в Ню Йорк, давам повече подробности за тия изяви. Ще направя същото и за тенора Николай Геда.

Първо неговите изяви във Виенската държавна опера:

Vorstellungen mit Nicolai Gedda

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Der Rosenkavalier	Ein Sänger	07.06.1962–03.02.1965	3 mal
Die Zauberflöte	Tamino	30.05.1962–26.06.1962	3 mal
Don Giovanni	Don Ottavio	22.06.1962–14.02.1965	5 mal
Faust	Faust	04.06.1963–21.09.1969	8 mal
La Bohème	Rodolfo	05.02.1965–28.11.1971	6 mal
La traviata	Alfredo Germont	25.12.1971–08.01.1972	5 mal
Rigoletto	Der Herzog von Mantua	24.06.1962–08.11.1976	4 mal
Tosca	Mario Cavaradossi	10.02.1965	1 mal
Un ballo in maschera	Gustaf III.	17.02.1965–02.12.1977	2 mal

(край на цитата)

Ще цитирам съставите на солистите при две от изявите на Николай Геда в главни роли:

FAUST

Dienstag, 4. Juni 1963 | 18:30 | in französischer Sprache

7. Aufführung in dieser Inszenierung

Georges Prêtre | Dirigent
Paul Hager | Inszenierung
Jean-Pierre Ponnelle | Bühnenbilder und Kostüme
Waclaw Orlikowsky | Choreographie
Richard Rossmayer | Einstudierung der Chöre

Nicolai Gedda | Faust
Nicolai Ghiaurov | Méphistophélès
Eberhard Waechter | Valentin
Ludwig Welter | Brander
Hilde Güden | Marguerite
Olivera Miljakovic | Siébel
Dagmar Hermann | Marthe
Margarete / Margaret / Gretl Bauer, Rainer Wülfrath, Corps de ballet | Walpurgisnacht: Allegretto mouvement de valse
Edeltraut / Traude Brexner, Willy Dirtl, Corps de ballet | Walpurgisnacht: Adagio
Erika Zlocha, Paul Vondrak, Balletteleven der Wiener Staatsoper | Walpurgisnacht: Allegretto
Ludwig M. Musil | Walpurgisnacht: Moderato maestoso
Irmtraud Haider, Susanne Kirnbauer, Lisl Maar, Ludwig M. Musil | Walpurgisnacht: Moderato con moto
Christl Zimmerl, Corps de ballet | Walpurgisnacht: Allegretto
Edeltraut / Traude Brexner, Margarete / Margaret / Gretl Bauer, Christl Zimmerl, Erika Zlocha, Willy Dirtl, Ludwig M. Musil, Paul Vondrak, Rainer Wülfrath, Corps de ballet | Walpurgisnacht: Allegro vivo, die Damen

(край на цитата)

Четем в състава по-горе името на Николай Гяуров в ролята на Мефистофел – една от неговите коронни роли. Респект!

Цитирам състава при една изява на Николай Геда в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди – негова коронна роля:

RIGOLETTO

Donnerstag, 4. November 1976 | 19:30 | in italienischer Sprache

117. Aufführung in dieser Inszenierung

Giuseppe Patané | Dirigent
Ernst Poettgen | Inszenierung
Nicola Benois | Bühnenbilder und Kostüme
Dimitrije Parlic | Choreographie

Nicolai Gedda | Der Herzog von Mantua
Eberhard Waechter | Rigoletto
Reri Grist | Gilda
Reid Bunger | Graf von Monterone
Hans Christian | Graf von Ceprano
Milkana Nikolova | Die Gräfin Ceprano
Georg Tichy | Marullo
Horst Nitsche | Borsa
Ivo Vinco | Sparafucile
Biserka Cvejic | Maddalena
Margareta Sjöstedt | Giovanna
Laurence Dutoit | Ein Page der Herzogin
Hans Braun | Ein Hussier

(край на цитата)

И при тази изява четем името на българска певица – Милкана Николова в ролята на Графиня Чепрано … Мадалена е сръбската певица Бисерка Цвейич, за която писах преди няколко дни статия.

Сега ще дам информация за изявите на Николай Геда в МЕТ Ню Йорк:

МЕТ НЮ ЙОРК

На сцената на МЕТ Ню Йорк Никорай Геда има общо 374 оперни, оперетни и концертни изяви. Участията му са в следните опери, оперети и роли (общо 28 роли): „Фауст“ от Гуно (Фауст), „Дон Жуан“ от Моцарт (Дон Отавио), „Ванеса“ от Самюел Барбър (Анатол) – световна премиера, „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (Италианският певец), „Хофманови разкази“ от Офенбах (Хофман), „Вълшебната флейта“ от Моцарт (Тамино), „Евгений Онегин“ от Чайковски (Ленски, в някои спектакли заедно с Райна Кабаиванска в ролята на Татяна), „Манон“ от Масне (Де Грийо), „Цигански барон“ от Йохан Щраус (Баринкай), „Травиата“ от Верди (Алфредо), „Алцеста“ от Глук (Адмете), „Борис Годунов“ от Мусоргски (Григорий), „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (Пинкертон), „Любовен елексир“ от Доницети (Неморино), „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси (Пелеас), „Сомнамбула“ от Белини (Елвино), „The Last Savage“ от Меноти (Коданда), „Риголето“ от Верди (Херцогът от Мантуа), „Кармен“ от Бизе (Дон Хосе), „Ромео и Жулиета“ от Гуно (Ромео), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Едгардо), „Бохеми“ от Пучини (Родолфо), „Дама Пика“ от Чайковски (Херман, заедно с Райна Кабаиванска в ролята на Лиза), „Сицилиански вечерни“ от Верди (Ариго), „Бал с маски“ от Верди (Рикардо), „Продадена невеста“ от Сметана (Йеник), „Дон Паскуале“ от Доницети (Ернесто), и „Отвличане от сарая“ от Моцарт (Белмонте).

Цитирам списък на началото и края на всички 374 изяви в МЕТ в годините от 1957 до 2006:

Met Performance] CID:176020
Faust {544}
Metropolitan Opera House; 11/1/1957
Debut: Nicolai Gedda
Review

[Met Performance] CID:176080
Faust {545}
Metropolitan Opera House; 11/7/1957

[Met Performance] CID:176120
Faust {546}
Metropolitan Opera House; 11/11/1957

[Met Performance] CID:176140
Don Giovanni {187}
Metropolitan Opera House; 11/13/1957
Review

[Met Performance] CID:176680 Opera News
Faust {549}
Metropolitan Opera House; 01/4/1958
Broadcast

[Met Performance] CID:176790
World Premiere
In the presence of the composer
Vanessa {1}
Metropolitan Opera House; 01/15/1958
Review

[Met Performance] CID:176830
Der Rosenkavalier {167}
Metropolitan Opera House; 01/18/1958
Review

[Met Performance] CID:176860
Vanessa {2}
Metropolitan Opera House; 01/21/1958

[Met Performance] CID:176980 Opera News
Vanessa {3}
Metropolitan Opera House; 02/1/1958
Broadcast

(…)

Atlanta Civic Center, Atlanta, Georgia; 05/7/1980

[Met Performance] CID:261560
Eugene Onegin {68}
Northrup Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/21/1980

[Met Performance] CID:261630
Eugene Onegin {69}
Masonic Temple, Detroit, Michigan; 05/28/1980

[Met Concert/Gala] CID:270890
von Stade – Gedda – Levine Recital
Metropolitan Opera House; 12/12/1982
Nicolai Gedda’s 25th Anniversary

[Met Concert/Gala] CID:274260
Centennial Gala I
Metropolitan Opera House; 10/22/1983
100th Anniversary of the Metropolitan Opera
Broadcast / Telecast

[Met Concert/Gala] CID:274270
Centennial Gala II
Metropolitan Opera House; 10/22/1983
100th Anniversary of the Metropolitan Opera
Broadcast / Telecast
Review

[Met Performance] CID:274310
La Traviata {693}
Metropolitan Opera House; 10/27/1983
Debut: Terry Cook

[Met Performance] CID:274350
La Traviata {694}
Metropolitan Opera House; 10/31/1983

[Met Performance] CID:274400
La Traviata {695}
Metropolitan Opera House; 11/5/1983

[Met Performance] CID:274430
La Traviata {696}
Metropolitan Opera House; 11/8/1983

[Met Performance] CID:274460
La Traviata {697}
Metropolitan Opera House; 11/11/1983

[Met Concert/Gala] CID:351407
A Mozart Celebration
Metropolitan Opera House; 01/14/2006
Broadcast

(край на цитата)

Последното оперно участие на Николай Геда е на 11 ноември 1983 г. в „Травиата“, а след това той взема участие в концерт на 14 януари 2006 г. (23 години по-късно!) при честване на Моцарт в МЕТ. Там той участва заедно с други колеги в сцена от „Дон Жуан“. Ето цитат (оригинал от архива на МЕТ):

DON GIOVANNI:

Or che tutti (Joan Sutherland, Pilar Lorengar, Laurel Hurley, Nicolai Gedda, Ezio Flagello, Theodor Uppman). Conductor: Karl Böhm

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Николай Геда в МЕТ в ролята на Фауст от операта на Гуно:

Metropolitan Opera House
November 1, 1957

FAUST {544}
Gounod-Barbier/Carré

Faust……………….Nicolai Gedda [Debut]
Marguerite…………..Hilde Güden
Méphistophélès……….Jerome Hines
Valentin…………….Frank Guarrera
Siebel………………Mildred Miller
Marthe………………Thelma Votipka
Wagner………………Calvin Marsh
Dance……………….Jean Lee Schoch

Conductor……………Jean Morel

´´´´´´

Цитирам ансамбъла при една изява на Николай Геда в „Евгени Онегин“, където в ролята на Татяна играе Райна Кабаванска:

Metropolitan Opera House
November 14, 1979

EUGENE ONEGIN {56}

Eugene Onegin………..Yuri Mazurok
Tatiana……………..Raina Kabaivanska
Lensky………………Nicolai Gedda
Olga………………..Isola Jones
Prince Gremin………..Paul Plishka
Larina………………Jean Kraft
Filippyevna………….Batyah Godfrey Ben-David
Triquet……………..James Atherton
Captain……………..Mario Bertolino
Zaretsky…………….Andrij Dobriansky

Conductor……………Emil Tchakarov

´´´´´´

При тази изява четем името на диригента Емил Чакъров – респект!

И накрая – ансамбъла при последната оперна изява на Николай Геда в МЕТ в ролята на Алфредо в „Травиата“:

Metropolitan Opera House
November 11, 1983

LA TRAVIATA {697}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………….Kiri Te Kanawa
Alfredo……………..Nicolai Gedda [Last performance]
Germont……………..Cornell MacNeil
Flora……………….Gail Dubinbaum
Gastone……………..George Livings
Baron Douphol………..Vernon Hartman
Marquis D’Obigny……..James Courtney
Dr. Grenvil………….Terry Cook
Annina………………Batyah Godfrey Ben-David
Giuseppe…………….Dennis Steff
Gardener…………….Peter Sliker
Dance……………….Naomi Marritt
Dance……………….Jack Hertzog

Conductor……………John Pritchard

(край на цитатите)

Прекрасни солисти – наред с Николай Геда като Алфредо, участват Кири Те Канава в ролята на Виолета и Корнел МакНийл в ролята на Жермон.

Почти в края на тази юбилейна статия ще дам сведения за изключително богатата дискография на Николай Геда.

Заедно с Пласидо Доминго, Николай Геда е тенорът, който е бил поканен за най-пълните оперни записи. Дискографското му наследство варира от предкласическия период (Кристоф Вилибалд Глук) до съвременните композитори на 20-ти век (Ролф Либерман).

За първи път Геда е открит от звукозаписните компании за руския репертоар: през 1952 г. той изпълнява ролята на Дмитрий в „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски, като в главната роля пее Борис Христов. Две години по-късно, заедно с Борис Христов той влиза в ролята на Собинин в пълен запис на „Живот за царя“ („Иван Сусанин“) на Михаил Глинка, чиято ария е една от най-трудните в теноровия репертоар заради високите си ноти.

Също през 1954 г. той играе за пръв път в Миланската Скала в „Турчинът в Италия“ от Росини заедно с Мария Калас. През 1955 г. Херберт фон Караян отново го избира за партньор на Мария Калас за записа на „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини. Следват нови студийни записи на италиански опери от Винченцо Белини, Гаетано Доницети и Джузепе Верди. Той също така скоро става популярен участник в актьорски състави за оперите на Моцарт.

Николай Геда се посвещава и на френския репертоар, със записи на най-известните опери от Жорж Бизе, Шарл Гуно и Жюл Масне с негово участие. Благодарение на своите записи той изиграва основна роля в преоткриването на немски опери от първата половина на 19-и век, които отдавна са изчезнали от репертоара. Пълните му записи допринасят за това и включват „Еврианта“ от Карл Мария фон Вебер, „Абу Хасан“ и „Близнаците“ от Франц Шуберт, както и „Ундина“ от Алберт Лорцинг.

Въпреки че неговият рецитал с руски оперни арии получава силно признание от критиката, той е поканен да направи записи на оперите на Чайковски („Евгений Онегин“, „Йоланта“), когато гласът му вече е преминал своя зенит.

Николай Геда е записал и множество оратории и се е посветил особено на немски, френски и руски художествени песни. Записал е и някои от най-известните оперети.

…….

Цитирам подробна дискография на Николай Геда от източник на италиански език:

Discografia

Opere complete

Anno	Titolo	Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1953	Faust	Faust	Nicolai Gedda, Boris Christoff, Victoria de los Ángeles	André Cluytens	EMI
1954	Il turco in Italia	Narciso	Maria Callas, Nicola Rossi-Lemeni, Nicolai Gedda	Gianandrea Gavazzeni	EMI
1955	Madama Butterfly	F. B. Pinkerton	Maria Callas, Nicolai Gedda, Mario Borriello	Herbert von Karajan	EMI
	Die Fledermaus	Eisenstein	Nicolai Gedda, Elisabeth Schwarzkopf, Rita Streich	Herbert von Karajan	EMI
1956	Der Rosenkavalier	Tenore italiano	Elisabeth Schwarzkopf, Christa Ludwig, Nicolai Gedda	Herbert von Karajan	EMI
1957	Orfeo ed Euridice	Orfeo	Nicolai Gedda, Janine Michielau, Liliane Berton	Louis de Fremont	Deutsche Grammophon
1958	Vanessa	Anatol	Eleanor Steber, Regina Resnik, Nicolai Gedda, Giorgio Tozzi	Dimitri Mitropoulos	RCA
1959	Carmen	Don José	Victoria de Los Angeles, Nicolai Gedda, Janine Michielau	Thomas Beecham	EMI
1964	Carmen	Don José	Maria Callas, Nicolai Gedda, Andrea Guiot	Georges Prêtre	EMI
	La bohème	Rodolfo	Mirella Freni, Nicolai Gedda, Mario Sereni	Thomas Schippers	EMI
	Les contes d’Hoffmann	Hoffmann	Nicolai Gedda, Victoria de los Angeles, Elisabeth Schwarzkopf	André Cluytens	EMI
	Die Zauberflote	Tamino	Nicolai Gedda, Gundula Janowitz, Lucia Popp, Gottlob Frick	Otto Klemper	EMI
1966	Die Entführung aus dem Serail	Belmonte	Lucia Popp, Nicolai Gedda, Gottlob Frick	Josef Krips	EMI
1967	L’elisir d’amore	Nemorino	Nicolai Gedda, Mirella Freni, Mario Sereni	Francesco Molinari-Pradelli	EMI
	Una notte a Venezia	Guido	Nicolai Gedda, Christian Oppelberg, Franz Weiss	Otto Ackermann	EMI
	Rigoletto	Duca di Mantova	Cornell MacNeil, Nicolai Gedda, Reri Grist	Francesco Molinari-Pradelli	EMI
1968	Werther	Werther	Nicolai Gedda, Victoria de Los Angeles, Mady Mesplé	Georges Pretre	EMI
1970	Manon	Des Grieux	Beverly Sills, Nicolai Gedda, Gabriel Bacquier	Julius Rudel	EMI
1971	La traviata	Alfredo Germont	Beverly Sills, Nicolai Gedda, Rolando Panerai	Aldo Ceccato	EMI
	Idomeneo	Idomeneo	Nicolai Gedda, Edda Moser, Adolf Dallapozza	Hans Schmitd Isserestedt	EMI
	Pelleas et Mélisande	Pelleas	Nicolai Gedda, Helen Donath, Dietrich Fischer-Dieskau	Rafael Kubelík	Orfeo
1973	Guillaume Tell	Arnold	Gabriel Bacquier, Montserrat Caballé, Nicolai Gedda	Lamberto Gardelli	EMI
	I puritani	Arturo	Beverly Sills, Nicolai Gedda, Paul Plishka	Julius Rudel	EMI
1974	Così fan tutte	Ferrando	Janet Baker, Montserrat Caballé, Nicolai Gedda	Colin Davis	Philips
1975	Il barbiere di Siviglia	Almaviva	Beverly Sills, Sherrill Milnes, Nicolai Gedda	James Levine	EMI
	I Capuleti e i Montecchi	Tebaldo	Beverly Sills, Janet Baker, Nicolai Gedda	Giuseppe Patanè	EMI
1976	Thaïs	Nicias	Beverly Sills, Sherrill Milnes, Nicolai Gedda	Julius Rudel	EMI
1977	Louise	Julien	Beverly Sills, Nicolai Gedda, José van Dam	Julius Rudel	EMI
1978	Cendrillon	Principe azzurro	Frederica von Stade, Nicolai Gedda, Jane Berbié	Julius Rudel	RCA
1983	Padmâvatî	Ratan-Sen	Marilyn Horne, Nicolai Gedda, José van Dam	Michel Plasson	EMI
	Ciboulette	Antonin	Mady Mesplé, Nicolai Gedda, José van Dam	Cyril Diederich	EMI
1989	Candide	Governatore	Jerry Hadley, June Anderson, Nicolai Gedda	Leonard Bernstein	Deutsche Grammophon
2003	Idomeneo	Gran sacerdote	Bruce Ford, Rebecca Evans, Nicolai Gedda	David Parry	Chandos

Adam, Der Postillon von Lonjumeau (Electrola Querschnitte) – Nicolai Gedda/Franz Crass/Fritz Lehan/Ruth-Margret Putz, EMI
Bach, St. Matthew Passion – Christa Ludwig/Dietrich Fischer-Dieskau/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Otto Klemperer/Peter Pears/Philharmonia Choir & Chorus/Walter Berry, 1962 EMI Great Recordings of the Century
Bach, Mass in B Minor, BWV 232 – Agnes Giebel/Dame Janet Baker/Franz Crass/Hermann Prey/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda/Otto Klemperer, 1968 EMI Great Recordings of the Century
Der heitere Beethoven – Anneliese Rothenberger/Nicolai Gedda, EMI
Berlioz, La Damnation de Faust – Josephine Veasey/Jules Bastin/London Symphony Chorus/London Symphony Orchestra/Nicolai Gedda/Sir Colin Davis, 1973 Philips
Elgar: The Music Makers, Il sogno di Geronte – Helen Watts/John Alldis Choir/London Philharmonic Choir/New Philharmonia Orchestra/Nicolai Gedda/Robert Lloyd/Sir Adrian Boult, 1986 EMI
Flotow, Martha – Anneliese Rothenberger/Bayerisches Staatsorchester/Chor der Bayerischen Staatsoper München/Brigitte Fassbaender/Nicolai Gedda/Robert Heger/Hermann Prey, 1969 EMI
Gluck, Der betrogene Kadi – Otmar Suitner/Walter Berry/Helen Donath/Nicolai Gedda/Anneliese Rothenberger/Klaus Hirte/Regina Marheineke, EMI
Kálmán, Gräfin Mariza – Nicolai Gedda/Kurt Böhme/Willi Brokmeier/Chor der Bayerischen Staatsoper München/Willy Mattes/Olivera Miljakovic/Edda Moser/Anneliese Rothenberger/Symphonie-Orchester Graunke, 1972 EMI
Kalman, Die Csárdásfürstin – Anneliese Rothenberger/Nicolai Gedda/Willy Mattes, 1971 EMI
Kienzl, Der Evangelimann (Electrola-Querschnitt) – Nicolai Gedda/Marga Höffgen/Anneliese Rothenberger, EMI
Korngold, Das Wunder der Heliane – Anna Tomowa-Sintow/Hartmut Welker/John David de Haan/Reinhild Runkel/René Pape/Nicolai Gedda/Rundfunkchor Berlin/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/John Mauceri, 1996 Decca
Lehar, Der Zarewitsch – Balalaika-Ensemble Tscaika/Harry Friedauer/Nicolai Gedda/Rita Streich/Symphonie-Orcehster Graunke/Ursula Reichart/Willy Mattes, 1988 EMI
Lehár: Die lustige Witwe, Schön ist die Welt – Anneliese Rothenberger/Nicolai Gedda/Renate Holm, Warner
Lehár: Zigeunerliebe, Giuditta, Der Zarewitsch – Fritz Wunderlich/Nicolai Gedda/Melitta Muszely/Anneliese Rothenberger, Warner
Lehar, Das Land des Lächelns – Anneliese Rothenberger/Chor des Bayerischen Rundfunks/Harry Friedauer/Nicolai Gedda/Renate Holm/Willy Mattes/Symphonie-Orchester Graunke, 1967 EMI
Lehár: Der Graf von Luxemburg – Graunke Symphony Orchestra/Bavarian State Opera chorus/Willy Mattes/Nicolai Gedda (René)/Lucia Popp (Angèle)/Renate Holm (Juliette)/Willi Brokmeier (Armand)/Kurt Böhme (Prince Basil)/Gisela Litz (Countess Kokozow), 1968 EMI
Lehàr: Giuditta – Edda Moser/Nicolai Gedda/Willi Boskovsky, 1985 EMI
Lortzing, Die Opernprobe – Otmar Suitner/Walter Berry/Nicolai Gedda/Klaus Hirte, EMI
Lortzing, Undine – Anneliese Rothenberger/Gottlob Frick/Nicolai Gedda/Robert Heger/Hermann Prey/Ruth-Margret Putz/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/RIAS-Kammerchor/Peter Schreier, 1967 EMI
Mozart: Der Schauspieldirektor, Bastien Und Bastienne, Les Petits Riens & Ouvertüren – Bayerisches Staatsorchester/Nicolai Gedda/Sir Peter Ustinov, EMI
Musorgsky: Boris Godunov – Christoff, Gedda, Zareska, Bork, dir Dobrowen, EMI
Prokofiev: Guerre & paix – (Vichnievskaia, Gedda, Miller, Ochman, Ghiuselev, dir. Rostropovich, Erato
Schubert, Die Zwillingsbrüder – Wolfgang Sawallisch/Helen Donath/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Kurt Moll, EMI
Schumann, Lieder – Edda Moser/Nicolai Gedda, EMI
Schumann, Die Großen Chorwerke / The Great Choral Works – Henryk Czyz/Brigitte Fassbaender/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Edda Moser/Heinz Wallberg, EMI
Shostakovich, Lady Macbeth of Mtsensk – Dimiter Petkov/Galina Vishnevskaya/London Philharmonic Orchestra/Mstislav Rostropovich/Nicolai Gedda, 1979 EMI Great Recordings of the Century
Strauss II, Der Zigeunerbaron – Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Otto Ackermann/Philharmonia Orchestra, 1958 EMI References
Strauss R., Capriccio – Anna Moffo/Dietrich Fischer-Dieskau/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Philharmonia Orchestra/Wolfgang Sawallisch, EMI Great Composers of the Century
Strauss: Vier letzte Lieder (Four Last Songs), Daphne: Closing Scene, 12 Lieder – Lucia Popp/Henryk Czyz/Brigitte Fassbaender/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Edda Moser/Klaus Tennstedt/Heinz Wallberg, EMI
Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Nicolai Ghiaurov/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, 1986 EMI Great Recordings of the Century
Bernstein, Candide – Hadley/Anderson/D. Jones/Ludwig/Gedda/Green/Ollmann/Treleaven/London Symphony Chorus/London Symphony Orchestra/Leonard Bernstein, 1991 DG – Grammy Award al miglior album di musica classica 1992
Weber, Abu Hassan – Wolfgang Sawallisch/Nicolai Gedda/Kurt Moll/Edda Moser, EMI

´´´´´´

Recital

Opera Heroes: Nicolai Gedda – 1997 EMI
Great Moments of Nicolai Gedda – 2000 EMI
The Very Best of Nicolai Gedda – 2003 EMI
Icon: Nicolai Gedda – 2010 EMI
Great Swedish Singers: Nicolai Gedda (1960-1976) – Nicolai Gedda/Swedish Radio Symphony Orchestra/Silvio Varviso/Jan Eyron/Elisabeth Soderstrom/Kim Borg/Jean Fournet/Stockholm Philharmonic Orchestra, Bluebell

´´´´´´

Изяви на Николай Геда заедно с български артисти:

Anno	Titolo	Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1953	Faust	Faust	Nicolai Gedda, Boris Christoff, Victoria de los Ángeles	André Cluytens	EMI

Korngold, Das Wunder der Heliane – Anna Tomowa-Sintow/Hartmut Welker/John David de Haan/Reinhild Runkel/René Pape/Nicolai Gedda/Rundfunkchor Berlin/Radio-Symphonie-Orchester Berlin/John Mauceri, 1996 Decca

Musorgsky: Boris Godunov – Christoff, Gedda, Zareska, Bork, dir Dobrowen, EMI

Prokofiev: Guerre & paix – (Vichnievskaia, Gedda, Miller, Ochman, Ghiuselev, dir. Rostropovich, Erato

Shostakovich, Lady Macbeth of Mtsensk – Dimiter Petkov/Galina Vishnevskaya/London Philharmonic Orchestra/Mstislav Rostropovich/Nicolai Gedda, 1979 EMI Great Recordings of the Century

Verdi, Requiem – Quattro Pezzi Sacri (Four Sacred Pieces) – Carlo Maria Giulini/Christa Ludwig/Dame Janet Baker/Elisabeth Schwarzkopf/Nicolai Gedda/Nicolai Ghiaurov/Philharmonia Chorus/Philharmonia Orchestra, 1986 EMI Great Recordings of the Century

(край на цитатите)

Остава в края на тази обзорна статия за Николай Геда да дам справка за наградите и отличията, които той е получил през целия си живот. Цитирам от източник на немски език (най-пълни данни):

Ehrungen, Auszeichnungen, Preise

1965: Königlich Schwedischer Hofsänger (Hovsångare)
1966: 725. Mitglied der Königlich Schwedischen Musikakademie
1968: Medaille Litteris et Artibus
1970: Mozartmedaille der Mozartgemeinde Wien
1976: Medaille für die musikalische Förderung (Medaljen för tonkonstens främjande) durch die Königlich Schwedische Musikakademie
1987: Schwedischer Grammophonpreis (Fonogramartistpristagare)
1989: Österreichischer Berufstitel Kammersänger
2008: Ehrenmitglied der Europäischen Kulturwerkstatt e.V. Berlin-Wien (EKW)
2010: Ritter der Ehrenlegion (край на цитата) Нека днес на 14 януари 2022 г. почетем 5 години от кончината на великия тенор Николай Геда, които се навършаха на 8 януари т.г. Мир на праха му!

……

Изпълнения на Николай Геда:

VIDEO – NICOLAI GEDDA RITTER DES HOHEN D

10.02.2017 von Michael Beyer

Nicolai Gedda zählt zu den außergewöhnlichsten Sängern des 20. Jahrhunderts. Über 50 Jahre lang reüssierte der Tenor auf den Opern- und Konzertbühnen der Welt, gab international gefeierte Liederabende und spielte rund 200 Schallplatten ein, die heute als Jahrhundertaufnahmen gehandelt werden. Das BR Fernsehen zeigte die Dokumentation “Ritter des Hohen D” über den gefeierten Sänger, der am 8. Januar 2017 starb. | Bildquelle: Bayerischer Rundfunk

Превод: Николай Геда е един от най-необикновените певци на 20-ти век. Повече от 50 години тенорът имаше успех на оперните и концертни сцени по света, изнасяше международно признати рецитали и записа около 200 диска, които сега се считат за записи на века. BR Fernsehen показва документалния филм “Ritter des Hohes D” за известния певец, който почина на 8 януари 2017 г. | Източник на предаването: Bayerischer Rundfunk

https://www.br-klassik.de/video/nicolai-gedda-ritter-des-hohen-d-100.html

´´´´´´´´

Nicolai Gedda live 1969, Una furtiva lagrima, Gaetano Donizetti

Live on Swedish TV. Accompanist was Jan Eyron.

…….

G. Puccini Tosca “E lucean le stelle” Nicolai Gedda

……

Nicolai Gedda “Salut, demeure chaste et pure” (1969, live)

Metropolitan Opera House 18 gennaio 1969 Direttore: Silvio Varvisio Faust: Nicolai Gedda Marguerite: Pilar Lorengar Méphistophélès: Cesare Siepi Valentin: Robert Merrill

……

Nicolai Gedda “Dalla sua pace” Don Giovanni Wolfgang Amadeus Mozart

…….

Nicolai Gedda “Amor ti vieta” from Act II of Giordano’s Fedora 1988

Nicolai Gedda “Amor ti vieta” from Act II of Giordano’s Fedora Legendäres Opernkonzert aus dem Wiener Musikverein 1988.

…..

Anna Moffo & Nicolai Gedda “La Traviata” – Libiamo – Un di Felice 1962 colour

……

Faust Final Scene (Freni, Gedda & Soyer)

Mirella Freni as Maguerite singing the roof off the Paris Opera in 1975. With Nicolai Gedda as Faust and Roger Soyer as Méphistophélès. Charles Mackerras conducting. The production was by Jorge Lavelli.