На 28 март 2023 г. тенорът и вокален педагог Николай Моцов навърши 50 години

Драги приятели на оперната музика, на 28 март 2023 г. навърши кръглите 50 години тенорът и вокален педагог Николай Моцов. В този ден аз имах други ангажименти, при това исках да подготвя по-подробна статия за него и едва сега на 4 април реших да му посветя отдавна заслужилата статия, която е точно за кръглия му половинвековен юбилей.

Николай Моцов е забележителна личност с много фасети в музикалното изкуство. Наред с голямата си дейност като изявен лирико-спинтов тенор с богат оперен репертоар от различни епохи и стилове, той навлиза много интензивно и в други жанрове на вокалното изкуство – песенното творчество, оперетата и мюзикъла, кантатно-ораториалния сектор. При това всичко става почти паралелно – неговото вродено чувство да опита най-различни музикални жанрове го води до смели решения и опити да се обучава и налага в сфери, които при много други колеги са почти единствените области, в които те се проявяват. Но това не е единственото – Николай Моцов много отдавна проявява интерес и към вокалната педагогика.

Няколко години след като завършва висшето си музикално образование в Софийската музикална академия, той е поканен от професорката си за асистент. Ние с него сме ФБ-приятели от 2020 година и още през лятото на същата година той ми сподели следното:

„Проф. Илка Попова, при която завърших, декан на вокалния факултет, а по-късно и зам. ректор в академията, ме покани за асистент през 2006 г. Така започна преподавателския ми път. Иначе съм роден в Русе и съм завършил при Георги Делиганев! В момента освен щатен преподавател в академията съм и солист в Опера Стара Загора! Предстоят ми някой изяви през септември! Ще цитирам моя учител Георги Делиганев, с който до ден днешен поддържам близки отношения. През година сме жури заедно на междунарадния конкурс “Шуберт” в Русе. Нещо му се жалвах, защото понякога е трудно да съчетаеш като време, сили и енергия преподавателската дейност и участията. Та той ми рече: “застаряващ тенор е лоша переспектива, но застаряващ тенор – професор по пеене е отлична переспектива …”.

(край на цитата)

Какви хубави думи на незабравимия Георги Делиганев, тогава през 2020 г. той беше жив, помина се на 20 септември 2021 г.

Проф. Илка Попова е имала добра интуиция, защото на практика се оказва, че Николай Моцов е роден не само за певец, но и за вокален педагог. Как иначе да си обясним факта, че в годините от 2006 до сега през 2023 г. – малко повече от 15 години, той изгради внушителна педагогическа кариера – започвайки от асистент, после става доцент и сега от известно време вече е редовен професор в академията.

Нека добавя и това, че през това време той получи и титлата „Доктор по музикология“ през 2014 г., което дооформя възходящия му професионален път. Цитирам началото на рецензията на проф. Георги Костов за неговия дисертационен труд, за да знаем в каква насока е той:

„ (…) Николай Моцов е лирико-спинтов тенор, който почти две десетилетия участва активно в музикалния живот на България, като изпълнител и преподавател. Защитава докторска дисертация свързана с Българското камерно-вокално творчество.

….

Р Е Ц Е Н З И Я

върху Докторска дисертация на тема

”Някои стилистични и интерпретационни аспекти във вокалното творчество на Йовчо Крушев”

на докторант гл. асистент НИКОЛАЙ МОЦОВ

от проф. ГЕОРГИ КОСТОВ

С Николай Моцов се запознах още в студентските му години, когато той блесна с богатия си тембър и вродената артистичност. Радостен бях, че той получи главна роля в моята камерна опера “Манастирски неволи”, която превъплъти убедително и с успех. Още тогава разбрах, че освен таланта си и правилната вокална постановка той има особен афинитет към българското музикално творчество, който, надявам се, ще развива и обогатява заедно с неговото творческо израстване като певец, артист и педагог.

Доказателство за това е и този обемен дисертационен докторски труд за някои явления в творчеството на Йовчо Крушев. Изграден е от: Увод, две глави, заключение със справка за приносите на труда, пет приложения и библиография – ОБЩО 172 СТРАНИЦИ!

Още в увода дисертантът разказва за срещата и запознанството си с Йовчо Крушев, която поражда у него интерес “(…) да се запозная по-отблизо с творчеството му. Последвалата покана от него за съвместен концерт на сцената на Софийски музикални седмици, в който представихме “Романси” от Сергей Рахманинов, затвърди желанието ми да стана част от неговия изпълнителски свят. В периода на подготовка той представяше пред мен и част от негови песни и дуети, които почувствах близки до моя натюрел, чувствителност и музикални светоусещания. Така пожелах да стана и част от неговия композиторски свят. Нуждата от едно по-детайлно разглеждане на особеностите, интерпретацията на тези произведения при изпълнителската и преподавателска дейности провокира желанието за написването на този труд”.

Влиянието на голямата творческа личност на проф. Йовчо Крушев е стимулирало и вдъхновило Николай Моцов да погледне от друг ракурс, имам пред вид стилистичните и интерпретационни аспекти, вокалните произведения на композитора и отговорно и много професионално да се отнесе към написването на настоящия дисертационен труд. Това, което още в самото начало ми направи силно впечатление в него бе при самото изследване на песните на Крушев бе направената периодизация: Първи период 1980-1990 г., определен от Дисертанта като Драматични творби – Диптих по Вапцаров, Три песни по Яворов. Втори период 1990-2000 г. – Романтични и Светлина, Зари, Душата ми стон – “Три романтични сцени”. Трети период 2000-2010 – Лирични – Защо, Вечерни сенки, Прекрасен ден, Молитва.

Още тук проличава приносният характер на труда. Периодизацията на творчеството е изключително трудна задача, с която не всеки посмява да се захване. Но още в началото се вижда, че Моцов се е запознал и навлязъл дълбоко в песенното творчество на Крушев.

(край на цитата)

След този кратък увод ще започна с биографични бележки и дейност на Николай Моцов, като още в началото искам да кажа, че срещам неговото име много често през последните 10-15 години, в които се занимавам усилено с изявите на български и чужди оперни артисти в България и по света.

Конкретен повод да поискам ФБ-приятелство от него бе факта, че през 2016 г. бях прочел в медиите за един концерт на Софийската филхармония с творби от Сергей Рахманинов и Александър Скрябин, което ме заинтересува. В програмата беше Първа симфония на Скрябин (дирижираше Мартин Пантелеев), в която има и двама солисти певци в заключителната пета част, където участва смесен хор и солисти – мецосопран и тенор. Именно тенорът беше Николай Моцов (солистка беше Валентина Куцарова – моя приятелка, солистка от дълги години в Оперния театър в Линц, Австрия). Тогава реших да се свържа с Николай Моцов, като му направя комплимент за това участие. Бяхме вече ФБ-приятели от няколко месеца и той ми отговор със следните думи за това участие преди 4 години – през 2016 г. при моето запитване:

„ (…) 31.07.20, 23:59

Здравейте г-н Моцов, много се зарадвах преди 2 дни, като писах статията си за Валентина Куцарова и срещнах и вашето име като солист при Симфония № 1 от Скрябин през 2016 г… Този композитор е един от моите кумири и съм сигурен, че и вие сте останали впечатлен тогава от творбата му (не само тя – редица други, като “Поема за екстаза”, “Прометей”, другите 2 симфонии, концерта за пиано ….сонатите за пиано) …

Отговор:

Благодаря за отделното внимание! Всъщност на този концерт се запознах с Валя!

Nikolay Имах двама бакалаври, които завършиха! Представиха се добре и им предстои магистратура през новата учебна година! Аз съм добре, благодаря. Надявам се и Вие!

Nikolay Аз съм доцент в НМА „П. Владигеров“! Преподавам и имам ученици!

(край на цитата)

Във връзка със споменатия концерт на Софийската Филхармония в нейния архив има денни за концерта през 2016 г. и аз искам да ги припомня:

Сайт на Софийска Филхармония

Рахманинов

By Kremena Nikolova| февруари 5th, 2016| Александър Скрябин, Валентина Куцарова, Елена Розанова, Мартин Пантелеев, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Сергей Рахманинов|

Концертен цикъл „Рахманинов“:

Концерт за пиано и оркестър № 4 от Сергей Рахманинов оп. 40 в сол минор, солист: ЕЛЕНА РОЗАНОВА, Симфония № 1 оп. 26 в ми мажор от Александър Скрябин, солисти: ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА, мецосопран и НИКОЛАЙ МОЦОВ, тенор. Диригент МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ.

Последният от монументалните клавирни концерти на Сергей Рахманинов и първата мащабна оркестрова творба на Александър Скрябин […]

Допълнителна информация:

На 5 февруари 2016 г. от 19:00 часа, в зала „България” Софийската филхармония ще продължи да представя творчеството на Сергей Рахманинов с неговия “Концерт за пиано № 4” в изпълнение на забележителната пианистка Елена Розанова.

Ще прозвучи и “Симфония № 1” от Александър Скрябин в изпълнение на оркестъра на Софийската филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев, солистите Валентина Куцарова (мецосопран) и Николай Моцов (тенор) и с участието на НФХ „Светослав Обретенов”.

И двете произведения се изпълняват много рядко на сцена поради тяхната изключителна техническа сложност. Възможността, която Софийската филхармония дава на своята публика, е уникална и представлява силен акцент в столичния музикален живот.

“Концерт за пиано № 4” на Рахманинов е написан почти десетилетие след Третия концерт. В него откриваме истинско развитие на творческите търсения на композитора. Големите каденци в първата и третата част на Концерта ще ни дадат възможност да се насладим на виртуозността на Елена Розанова, във втората част Largo, една наглед проста тема от четири тона се разгръща в удивителна със своята широта картина, а в четвъртата част усещаме отчетливото влияние на джаз-музиката.

“Симфония № 1” на Скрябин е едно от първите произведения на композитора, в които ярко е изразена идеята, заложена впоследствие и в много други негови творби: за изкуството, което морално преобразява човека. Непривичната й структура и изключително силно въздействащите хорови партии, я превръщат в истински крайъгълен камък в музикалното творчество от епохата.

Елена Розанова, която от години живее в Париж, е родена в Одеса и пътят ѝ тръгва от училище за даровити деца и продължава в Консерваторията „Чайковски“ в Москва. Нейни учители са Татяна Зеликман, Алексей Наседкин и Евгени Могилевски.

Печелила е награди от редица международни конкурси, сред които се открояват „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж, „Едуард Флипс“ в Ротердам и „Такахиро Сонова“ в Фукуока, Япония, както и Международния конкурс за камерна музика в Мелбърн. Лауреат е на Фондацията на името на Дьорд Цифра. Свирила е с най-престижни оркестри на няколко континента и е особено известна като камерен музикант. Записите на Елена Розанова на творби от Панчо Владигеров заедно с цигуларя Светлин Русев, направени в края на 2004 година, получиха наградата „Златен диапазон“ и оценка 10 за класически репертоар в „ Piano le Magazine“.

Валентина Куцарова и Николай Моцов са сред най-добрите певци в съвременния български музикален живот. Техният богат репертоар, техничност и сценично присъствие обогатяват палитрата на всеки концерт и допринасят за яркото пресъздаване на самия дух на изпълняваните произведения. Техните солови партии, в акомпанимент на оркестъра ще чуете в Симфония № 1 от Александър Скрябин, а във финала на симфонията към оркестър и солисти ще се включи и Националният филхармоничен хор.

(край на цитата)

Понеже в началото на тази статия стана въпрос за докторската дисертация на Николай Моцов, ще приложа някои данни за него от друга рецензция – тази на проф. Боянка Арнаудова. Цитирам:

„(…) Гл. асистент Николай Моцов е учил пеене последователно в Русенското училище по изкуствата “Веселин Стоянов” – при Георги Делиганев, и в НМА “П. Владигеров” в класа на проф. Илка Попова. През 2005 г. се дипломира с магистърска степен по класическо пеене в НМА. От тогава и до днес работи като асистент-преподавател в нея. През периода 2004- 2006 година е стипендиант на Фондация “CEE Musiktheater” към Виенската Щатсопера, където специализира при големите певици Илеана Котрубаш и Оливера Миакович.

Още студент печели национални и международни призове от певески конкурси – например Първа награда на конкурса “Светослав Обретенов”, големите награди от конкурсите “Парашкев Хаджиев” и “Любомир Пипков”, и Втора награда (при неприсъдена първа) на Международния конкурс “Борис Христов”. Певец с красив глас, Николай Моцов изпълнява главно лиричния италиански теноров и моцартов репертоар.

От 1999 година започва солистичната му кариера, време, в което се развива и дарованието му, и гласът, техниката, актьорските умения. Измежду ярките му художествени постижения са Алфред от “Травиата” , Дон Отавио от “Дон Жуан”, Тамино от “Вълшебната флейта”, Граф Алмавива от “Севилският бръснар”, Неморино от “Любовен елексир”, Ернесто от “Дон Паскуале”, Ленски от “Евгени Онегин”. Партии, в които доминира лирико-поетичното, и в които той постига елегантността на фразата, изравнеността на регистрите и специфичният характер на образите. Бих искала да спомена още няколко интересни роли на Николай Моцов и в оперети, и в творби, които рядко се поставят, като Парис от ”Хубавата Елена”, Камий де Росийон от „Веселата вдовица“, Дорвил от “Копринената стълба”, Пощальонът от „Пощальонът от Лонжюмо“ (в Стара Загора), Младият циганин от “Алеко”, граф Ерико от “Истинското постоянство” на Хайдн и др.

Тенорът пее на всички оперни сцени, включително Националната опера и Националния Музикален театър в София, на фестивали у нас, но, преглеждайки биографията му, прави впечатление доминацията на творчески контакти с оперните театри във Варна, Русе, Бургас. Има ред участия и на концертния подиум с елитни български оркестри в кантатно-ораториални творби и на Новогодишния концерт – 2014 г. Също и на сцените на оперни театри в Холандия, Германия, Русия, Южна Корея, фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и Европалия (Белгия) както и нашите Международни фестивали “Софийски музикални седмици”, ”Мартенски музикални дни”, “Варненско лято”, “Бургаско лято”, на “Моцартови празници” – Правец, в Банско и др.

Пял е с изпълнители от ранга на Лео Нучи, Джузепе Джакомини, Анна Томова-Синтова и др. Част от изпълнителската дейност на гл.ас. Николай Моцов е свързана с популяризиране на българското вокално творчество.

Още от първите си стъпки на оперна сцена, певецът се включва в постановките на опери като “Момчил”- в Русенската опера, “Хитър Петър” – в Софийската национална опера, “Манастирски неволи” – в ДМТ, участва в големи национални конкурси – с български произведения, в световната премиера и в представянето й в Брюксел и Москва, на ораторията “Моление” на Найден Андреев и т.н. Вече доста време сътрудничи с Йовчо Крушев, с когото изнасят интересни програми. Винаги отзивчив, отговорен, Моцов се включва и в юбилейни концерти на наши именити композитори като Георги Костов, Филип Павлов и др.

(край на данните, дадени от проф. Боянка Арнаудова)

Сега ще цитирам други биографични данни за Николай Моцов, взети от различни източници и от различно време:

Николай Моцов

Nikolay Motsov, tenor

Дата на раждане: 28.03.1973

Уеб сайт: http://nikolaimotsov.wordpress.com

Николай Моцов е роден на 28 март 1973 г. в град Русе. През 2005 г. се дипломира с магистърска степен по специалността оперно пеене в Държавна музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”, в класа на проф. Илка Попова и остава да работи като асистент-преподавател при нея. По време на следването си печели награди от национални и международни конкурси. Носител е на Първа награда от конкурса “Светослав Обретенов”, Голямата награда на конкурса “Парашкев Хаджиев”, Голямата награда и кристална плакета на “Съюза на българските композитори” на конкурса “Любомир Пипков”, както и Втора награда (при неприсъдена първа) на международния конкурс “Борис Христов”.

Дебютът на Николай Моцов е на русенска сцена в “Реквием ” от Моцарт през 1998 г., а през следващата година прави запис на същото произведение в Българското национално радио под диригентството на Методи Матакиев. Следват още редица покани за записи в БНР. През периода 2004-2006 година е стипендиант на фондация “CEE Musiktheater” към Щатсопера Виена, където специализира при голямата звезда на Виенската опера проф. Оливера Миакович. По време на своите ангажименти Моцов е имал удоволствието да работи с големите имена на оперната сцена – Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Елена Мосук, Джузепе Джакомини, Лео Нучи и др.

Николай Моцов е гостувал многократно на сцените на всички големи оперни театри в страната, а така също и на сцените на оперни театри в Холандия, Германия, Русия, Южна Корея, фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и Европалия (Белгия). Редовен участник е и на международните фестивали “Софийски музикални седмици” и ”Мартенски музикални дни”, където участва в изпълнението на редица меси, оратории и реквиеми, повечето от които са първо изпълнение в България. През 2008 г. по време на фестивала “13-ти Салон на изкуствата”, София, прави самостоятелен концерт с големия български пианист и композитор проф. Йовчо Крушев, където представят за първи път в България романси за тенор от цикъла “Камерното творчество на Сергей Рахманинов”.

Репертоарът на Николай Моцов е разнообразен. Той включва редица роли от различни опери – Дон Отавио от “Дон Жуан”, Тамино от “Вълшебната флейта”, Граф Алмавива от “Севилският бръснар”, Дорвил от “Копринената стълба”, Неморино от “Любовен елексир”, Надир от „Ловци на бисери“, Ернесто от “Дон Паскуале”, Ленски от “Евгений Онегин”, Ферандо от „Така правят всички жени“, Граф Ерико от „Истинското постянство“, Парис от ”Хубавата Елена”, Пощальонът от „Пощальонът от Лонжмьо“, Младият циганин от “Алеко”, Алфред от “Травиата”, Туриду от “Селска чест”, Камий де Росийон от „Веселата вдовица“ и други.

Николай Моцов участва всеотдайно в педагогическия процес на НМА „Панчо Владигеров“. Негови студенти са лауреати на национални и международни конкурси. Някой от тях участват активно в спектакли, както на родни, така и на международни сцени.

(край на цитата)

Други данни за Николай Моцов са дадени в сайта на Старозагорската опера, в която той участва редовно в редица оперни, оперетни и мюзикълни творби от репертоара й. Някои данни се повтарят с тия, които цитирах по-горе:

„Сайт на Старозагорската опера“

(Инфо 2019 г.)

Николай Моцов е лирико-спинтов тенор, който почти две десетилетия участва активно в музикалния живот на България, като изпълнител и преподавател. Негови учители са Георги Делиганев, проф. Илка Попова, проф. Павел Герджиков. Защитава докторска дисертация свързана с Българското камерно-вокално творчество. Към настоящият момент е Доцент д-р в Национална Музикална Академия „Проф.Панчо Владигеров“.

В своята певческа кариера печели награди от национални и международни конкурси. Носител е на първа награда на конкурса “Светослав Обретенов”, Голямата награда на конкурса “Парашкев Хаджиев”, Голямата награда и кристална плакета на “Съюза на българските композитори” на конкурса “Любомир Пипков”, както и Втора награда (при неприсъдена Първа) на Международния конкурс “Борис Христов”.

По време на своите ангажименти Моцов е имал удоволствието да партнира на големите имена на оперната сцена – Анна Томова Синтова, Александрина Милчева, Елена Мосук, Джузепе Джакомини, Лео Нучи и др.

Николай Моцов е гостувал многократно на сцените на всички големи оперни театри в страната, а така също и на сцените на оперните театри в Холандия, Германия, Белгия, Русия, Южна Корея, фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и Европалия (Белгия). В своя творчески път проявява интерес и към кантатно-ораториалната музика. Редовен участник е на Международните фестивали “Софийски музикални седмици”, ”Мартенски музикални дни”, “Салон на изкуствата“- София, където участва в редица “Меси”, ”Оратории” и “Реквиеми”, повечето от които са първо изпълнение в България. На някои от тях са направени записи и са разпространени у нас и в чужбина. Работи активно и с някой наши изтъкнати композитори и музиканти. По време на фестивала “13-ти Салон на изкуствата” в НДК София, прави самостоятелен концерт с големия български пианист и композитор професор Йовчо Крушев, на който представят за първи път в България романси за тенор от “Цикъла камерно творчество на Сергей Рахманинов”.

Репертоарът му е разнообразен. Включва роли като Дон Отавио от “Дон Жуан”, Тамино от “Вълшебната флейта”, Граф Алмавива от “Севилският бръснар”, Дорвил от “Копринената стълба”, Неморино от “Любовен елексир”, Ернесто от “Дон Паскуале”, Надир от „Ловци на бисери“, Ферандо от „Така правят всички жени“, Граф Ерико от „Истинското постянство“, Парис от ”Хубавата Елена”, Пощальонът от „Пощальонът от Лонжмьо“, Ленски от “Евгений Онегин”, Младият циганин от “Алеко”, Камий де Росийон от „Веселата вдовица“ Алфред от “Травиата”, Туриду от “Селска чест” и много други. Участва всеотдайно в педагогическия процес на НМА „Панчо Владигеров“. Негови студенти са лауреати на национални и международни конкурси. Някой от тях участват активно в спектакли, както на родни, така и на международни сцени.

От 2016 г. е в Държавна опера – Стара Загора.

Оперен репертоар:

Алфред (“Травиата”)
Граф Алмавива (“Севилският бръснар”)
Дон Отавио (“Дон Жуан”)
Дорвил (“Копринената стълба”)
Ернесто („Дон Паскуале”)
Ленски (“Евгений Онегин”)
Марчело („Траян в Тракия“)
Младият циганин (“Алеко”)
Неморино („Любовен еликсир”)
Парис („Хубавата Елена“)
Тамино (“Вълшебната флейта”)
Туриду (“Селска чест”)

Граф Ерико („Истинското постоянство“)

Кантатно-ораториален репертоар:
Реквием („Моцарт“)

(край на цитата)

Към горните данни ще прибавя някои допълнителни след 2019 година:

През последните години Николай Моцов активно работи и участва в разнообразни стилово и жанрово произведения. Едно репертоарно богатство от камерни опери, съвременни творби, кантатно-ораториални заглавия, оперети и опери. Отличната му вокална техника, стилова интерпретация, висока музикална и академична култура го правят желан и търсен изпълнител в това жанрово-разнообразно сценично изкуство.

Редица са премиерите само през последните години на заглавия като, „Напред назад“ от П. Хиндемит, „Любов и Ревност“ на Албена Врачанска, „Луд Гидия“ на П. Хаджиев, „Херцогинята от Чикаго“ на И. Калман, „Траян в Тракия“ (световна премиера) на А. Кателли, две гостувания в Кувейт с „Реквием“ от Моцарт и „Кармина Бурана“ от Карл Орф и още много концерти и спектакли.

Николай Моцов участва всеотдайно и в педагогическият процес на НМА „Панчо Владигеров“. Член на Академичния съвет, активен във вземането на редица важни решения свързани с тази институция. Като преподавател работи с всички видове гласове. Негови студенти са лауреати на национални и международни конкурси. Някои от тях участват активно в спектакли, както на родни, така и на международни сцени.

Николай Моцов участва в концерта “Любимата стара опера”, с който на 01.08.2021 г. се открива XIV Фестивал за старинна, музика, песен и танц “Stravaganza”. ArthuB е медиен партньор на събитието, което през 2021 се провежда в град Шабла.

За много от горните дейности на Николай Моцов ще дам допълнителни подробности по-долу в тази юбилейна статия.

И накрая в раздела за биографични данни и дейност – такива, свързани със Софийската филхармония:

„Сайт на Софийската филхармония“:

НИКОЛАЙ МОЦОВ

певец

НИКОЛАЙ МОЦОВ е лауреат на национални и международни конкурси. Носител е на Първа награда на конкурса “Светослав Обретенов”, Голямата награда на конкурса “Парашкев Хаджиев”, Голямата награда и кристална плакета на “Съюза на българските композитори” на конкурса “Любомир Пипков”, както и Втора награда (при неприсъдена първа) на Международния конкурс “Борис Христов”. Певецът е партнирал на големите имена на оперната сцена – Анна Томова Синтова, Александрина Милчева, Елена Мосук, Джузепе Джакомини, Лео Нучи и др. Гостувал е многократно на всички големи оперни театри в страната, а така също и в Холандия, Германия, Белгия, Русия, Южна Корея, на фестивалите в Солотурн (Швейцария), Палма де Майорка (Испания) и Европалия (Белгия). Разнообразният оперен репертоар на певеца се допълва с интересите му към кантатно-ораториалния жанр и камерната вокална музика. Николай Моцов е защитил докторска дисертация, свързана с българското камерно-вокално творчество и е доцент по оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.

Минали събития:

27.06.2021 “The silence between us”

22.05.2021 Празничен концерт „100 години НМА“

07.02.2019 Дон Жуан

30.06.2017 Нощна феерия

05.02.2016 Северно сияние

25.12.2015 27-ми традиционен Коледен концерт на Хора на софийските момчета

01.06.2015 Misa Criolla – Ариел Рамирес

05.02.2015 Симфоничен концерт с творби от Роберт Шуман

15.12.2013 Росини – „Стабат матер“

22.02.2013 Симфоничен оркестър на БНР – диригент Амос Талмон

24.02.2011 Симфония-кантата № 2 „Хвалебствена песен“ от Менделсон

14.05.2010 Симфоничен оркестър и Смесен хор на БНР

30.04.2009 Оратория „Сътворението на света“ от Й. Хайдн

26.02.2009 Оратория „Илия“ от Феликс Менделсон-Бартолди

19.12.2007 Симфоничен оркестър и хор на БНР – Оратория „Моление“ от Найден Андреев

25.09.2007 Концерт „Япония поздравява България“

24.02.2006 Симфоничен оркестър и Смесен хор на БНР – „В годината на Моцарт“

22.02.2006 „Сватбата на Фигаро“ – концертно изпълнение

21.05.2004 Симфоничен оркестър и Смесен хор на БНР – Леонкавало: „Палячи“, концертно изпълнение

13.05.2004 Концерт с музика от Моцарт

(край на цитата)

Понеже повод за статията ми е кръглия 50-годишен юбилей на Николай Моцов на 28 март 2023 г., нека сега добавя, че в този ден в неговия профил във ФБ имаше редица поздравления по случая, което дълбоко ме развълнува – не съм очаквал такова признание от негови приятели и почитатели, което те демонстрираха в този ден. За да не бъда голословен, ще приложа някой факти:

Николай Моцов пише на 28 март 2023 г. в профила си във ФБ следното:

Щастлив на 50!

Над 25 години сценичен живот, повече от 50 роли в оперни, оперетни, мюзикълни, кантатно-ораториални и съвременни заглавия! Живот като на кино! Благодарен съм за всеки миг! Бъдете и вие живи и здрави!

(край на цитата от Моцов във ФБ)

Поздрави към него:

Dessi Stefanova: GIPHY

Сузи Петрова: Честит юбилей! Здраве и много успехи!

Hionati Gkina: Честит рожден Ден!

Emelina Gorcheva – Dimova: Честит Рожден Ден! Желая здраве, творчески нестихващ устрем и много нови върхове!

Daniela Yordanova: И още по-щастлив бъди! Здраве и вдъхновение ти пожелавам! Честит юбилей, Ники!

Величка Маджарова: Честит юбилей, скъпи професоре. Много те обичам и много се гордея с тебе. Бъди здрав и щастлив с двете си прекрасни момичета. Поздрави на мама, отгледала този прекрасен син. Наздраве!

Надежда Николова: Бъдете честит с много здраве, много роли, много радост, щастие и любов! Весел празник!

Филип Павлов: Честит юбилей! Бъди здрав и все така вдъхновен с любимото изкуство! Наздраве – за нови успехи и роли!

Mariana Panova: Честит да си. Здраве и радост ти желая и още много нови роли и успехи по сцените. Наздраве.

Оля Цветкова: На многая и благая лета, Ники!

Kalina Angelova: Честит юбилей! И продължавай винаги толкова вдъхновено и искрено да осъществяваш не само твоите, но и на твоите ученици мечти, за един смислен живот, както на сцената, така и в живота! Наздраве!

Божидар Кожухаров: Честит рожден ден, бъдете здрав, щастлив и много успешен !!!

Inna Andreeva: Честит Юбилей! Много здраве, все така незагасващо вдъхновение, усмивки и още прекрасни мигове!

Neli Hazan: Честит юбилей! Здраве, вдъхновение и красива музика!

Evgeni Grozdanov: Честит рожден ден!

Edelina Kaneva: Честит юбилей!! Жив, здрав, талантлив и много щастлив да си!!!

Valeriya Peycheva: На многая и благая лета! С пожелание за много здраве, благоденствие, любов и все толкова пълноценен (успешен) живот!

Violeta Angelova: God bless you

Митя Хрусанова: Честит юбилей ! За много и здрави години!

Nelya Kravchenko: Честит рожден ден, Ники !!! Здраве, обич, късмет, сбъднати мечти, нестихващи аплаузи и още толкова прекрасни роли !!!

Hristina Buchkova: Честит рожден ден, Ники! Здраве и благоденствие!

Osanna Legka: Честит юбилей, Ники! Бъди здрав, вдъхновен, обичан, окрилен и закрилен! Успех в живота и високи професионални постижения! Нека мечтите ти с лекота се превръщат в реалност! На многая и благая лета!

Geo Chobanov: Бъди честит! На многая лета!

Lora Radeva: Честит юбилей!!! Бъди жив и здрав, щастието да те преследва навсякъде и хубавите моменти да се крият зад всеки ъгъл както в живота, така и в кариерата!

Mariana Mircheva: GIPHY

Diman Panchev: Здрав и така щастлив!

AktivMiroslav Andreev: Честит рожден ден Ники. Невероятен белкантов тенор, магнетичен и артистичен. Подаряваш на публиката си незабравими мигове. Аплаузи от мен скъпи приятелю. Като преподавател оставяш следа, след като помагаш на толкова певци. На многая лета и наздраве. Бис за таланта и пътя ти и честит юбилей!

Angela Geleva: Честит рожден ден! Бъдете здрав и щастлив.

Valentin Dimitrov: Честит юбилей Ники!

AktivRadost Kristeva: Честит празник! На 4.04 сте в Пловдив? Ще дойда да поднеса по-дълго поздравление! Дано да Ви открия!

Teodora Tchoukourska: Честит юбилей, Ники! Пожелавам ти здраве и успехи и за напред!

Deyan Vatchkov: Честит Юбилей!! Да си жив и здрав и да празнуваме заедно и следващата петдесятка ! Весел празник

Ivan Yonkov: Честит юбилей, Ники! Много любов, здраве и успехи още 50!

(край на цитатите)

Точно 33 сърдечни поздрава, отправени сърдечно към юбиляра Николай Моцов!

Преди да премина към информации за него от последните години, ще се спра на отделни публикации и предавания за Николай Моцов от годините до 2021: мнения, участия в опери, оперети, концерти, мюзикъли и други.

Интервю на Георги Делиганев

Цитирам извадка от публикация през 2009 г. във в. „Култура“ – една хубава картина, която допълва окончателно нашите представи за Маестро Делиганев:

в. Култура – Брой 35 (2562), 15 октомври 2009

Делиганев: Педагогът трябва да намери мястото си

(…)

– Не сте ли мислили, че този опит трябва да предадете на някого – така, както Елена Орукин е започнала навремето да ви го предава?

-Има една фатална подробност и тя е, че аз отидох навремето при Орукин, не тя ме хвана за ухото и ми каза: “Ела сега да те уча!”. Аз отидох. Първото условие е този, който има такива намерения, да ме потърси, а не аз него. Това, което мога да кажа, е, че на Илка Попова асистентът, тенорът НИКОЛАЙ МОЦОВ – той сега тръгва от най-ниското стъпало – е умно момче, учил е и при мен.

И, според мен, ще се развие в тази област.

– Какво бихте казали на младите певци

– Да бъдеш певец е една прекрасна, но много жестока професия. И много трябва да се мисли, когато реши човек да се посвети на нея. Думата е точна – да се посвети. А не да я упражнява. Много трябва да се мисли. Особено когато се види, че пътят не е към големите върхове…

Разговора води Екатерина Дочева

(край на цитата)

Прекрасни думи на вокалния педагог (и житейски философ) – покойният Георги Делиганев, който е обучавал Николай Моцов).

…..

БНР Радио Стара Загора

Ангелина Петкова

“Херцогинята на Чикаго” на Имре Калман – премиерен спектакъл на Държавна опера Стара Загора

публикувано на 07.02.2019

Държавна Опера – Стара Загора с изненадваща премиера в програмата си за месец февруари. На 7 февруари от 19 часа и на 9 февруари от 16 часа са премиерните спектакли на оперетата „Херцогинята на Чикаго“ от унгарския композитор Имре Калман.

Произведението, което ще се постави на сцената на Операта, е трета премиера за България, и първата такава извън столицата. Причината оперетата да не е толкова популярна е, че е трудна за вокално изпълнение творба. Темата е актуална и в днешно време – инвазията на американската музика и танци в Европа, и сблъсъка между двете култури, в комбинация с драматичния избор между парите и любовта.

„Пищни декори, интересно осветление, изящен балет, симфоничен оркестър са част от красивото зрелище, което очаква гостите на „Херцогинята на Чикаго“ – каза за радио Стара Загора режисьорът проф. Румен Нейков.

С двама от изпълнителите на главните роли в спектакъла – с мецосопрана Тереза Бракалова и тенора НИКОЛАЙ МОЦОВ е разговорът на Ангелина Петкова.

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване, за да се слуша разговора с Тереза Бракалова и Николай Моцов:

https://bnr.bg/starazagora/post/101078408/hercoginata-na-chikago-na-imre-kalman-premieren-spektakal-na-darjavna-opera-stara-zagora

….

Летни музикални вечери на Античния форум – Стара Загора 2019

17.07.2019

Световната премиера на операта „Траян в Тракия“ на 25 юли 2019 г.

Световната премиера на операта „Траян в Тракия“, написана специално за Старозагорската опера, ще се състои на 25 юли от 21.00 часа на сцената на Античния форум „Августа Траяна“ – в естествената среда, в която се развива действието. Музиката и либретото са на бразилско-италианския композитор Андре Катели. Диригент на премиерния спектакъл е Антъни Арморе, режисьор Мортен К. Роесен, сценографията е на Тодор Демеров, костюмите са на Теодора Джамбазова. Участват солистите на Държавна опера-Стара Загора Теодор Петков, Едуин Кей, Игнат Желев, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Елена Мишинова, Тереза Бракалова, Христо Иванов, Костадин Якшев, хор и оркестър, Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“.

Идеята за „Траян в Тракия” се ражда в разговор между композитора Андре Катели и диригента Антъни Арморе, през м. март 2018 г.: „опера, композирана за Стара Загора и за българския народ, специално създадена за представяне на Античния форум, който едновременно е театрален декор, но и хронотоп на сюжета, чийто фон са Дакийските войнѝ. Римските руини днес, в оперното произведение са в строеж. Иронията е в основата на последната величава сцена – надеждите на всички „ще бъде вечен мир в Рим“ и очевидността на сбъдналото се пророчество на жреца на Сабазий, критикуващ изграждането на „това, което скоро ще е само руини”.

Катели бързо проучва историческата епоха и написва либрето, непретенциозно, с елементи и конфликти, присъщи на операта. Романсът между римския войник и току-що покръстената християнка, чийто баща е тракийски жрец, ненавиждащ римското господство – съдържа алегория за появата на национализъм в съвремието ни като реакция срещу Европейския съюз. В операта побеждават толерантността, съюзът заради общата съдба и ориста коренното население да бъде бастионът на европеизма срещу източната заплаха, но не за сметка на съхраняване и опазване на местното, особеното, националното.

Режисьорът Мортен Роесен (Дания) казва: Събитията се случват на същото място, на което сме седнали – именно на фантастичния Античен форум на Августа Траяна. Следим как робите изграждат форума, как аристокрацията заговорничи, стремейки се към властта и контрола над тракийската област чрез различни съюзи. В същото време двама млади влюбени са готови да рискуват и загърбят всичко, да избягат далеч в търсене на нов и по-добър живот.

Катели отбелязва, че „това е оперна творба, създадена далеч от мястото (на другия край на Земята, в Бразилия) и от времето на описваните събития (106 г. от н.е. – XXI век), т.е. всички и всякакви разнородни влияния, толкова различни, та чак несъвместими, могат да бъдат миксирани по съвсем естествен начин. Така тази опера, по същество европейска и в традициите на XIX столетие, можеше да бъде композирана само в Новия свят и в Новото хилядолетие.”

(край на цитата)

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ФРАНЦ ШУБЕРТ

INTERNATIONALER WETTBEWERB FRANZ SCHUBERT

Николай Моцов

Николай Моцов е лирико-спинтов тенор, който почти две десетилетия участва активно в музикалния живот на България, като изпълнител и преподавател.

Защитава докторска дисертация свързана с българското камерно-вокално творчество. Към настоящия момент е доцент д-р в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Негови студенти са лауреати на национални и международни конкурси. Някои от тях участват активно в спектакли, както на родни, така и на международни сцени.

В своята певческа кариера Николай Моцов печели награди от национални и международни конкурси. Носител е на първа награда на конкурса “Светослав Обретенов”, Голямата награда на конкурса “Парашкев Хаджиев”, Голямата награда и кристална плакета на “Съюза на българските композитори” на конкурса “Любомир Пипков”, както и Втора награда (при неприсъдена Първа) на Международния конкурс „Борис Христов“.

В своя творчески път той проявява интерес и към кантатно-ораториалната музика. Редовен участник е на Международните фестивали “Софийски музикални седмици”, ”Мартенски музикални дни”, “Салон на изкуствата“- София, където участва в изпълнението на редица меси, оратории и реквиеми, повечето от които са първо изпълнение в България. На някои от тях са направени записи и са разпространени у нас и в чужбина. Работи активно и с наши изтъкнати композитори и музиканти.

По време на фестивала “13-ти Салон на изкуствата” в НДК София Николай Моцов прави самостоятелен концерт с големия български пианист и композитор професор Йовчо Крушев, на който представят за първи път в България романси за тенор от цикъла „Камерно творчество на Сергей Рахманинов”.

Репертоарът му е разнообразен. Включва роли като Дон Отавио от “Дон Жуан”, Тамино от “Вълшебната флейта”, Граф Алмавива от “Севилският бръснар”, Дорвил от “Копринената стълба”, Неморино от “Любовен елексир”, Ернесто от “Дон Паскуале”, Надир от „ Ловци на бисери“, Ферандо от „Така правят всички жени“, Граф Ерико от „Истинското постоянство“, Парис от ”Хубавата Елена”, Пощальонът от „Пощальонът от Лонжмьо“, Ленски от “Евгений Онегин”, Младият циганин от “Алеко” , Камий де Росийон от „Веселата вдовица“, Алфред от “Травиата”, Туриду от “Селска чест” и много други.

…..

Николай Моцов, Александър Баранов и ансамбъл „СТРАНДЖА“ на една сцена за премиерата на „ЛУД ГИДИЯ“

Кристин Арнаудова

29.06.2018

С премиерата на операта от Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ започва на 3-ти юли тазгодишното издание на Бургаски музикални празници „Емил Чакъров“ 2018. Фестивалът, който по традиция се провежда на сцената на Летен театър – Бургас, е посветен на 70-годишнината от рождението на световноизвестния диригент.

Първата постановка е дело на режисьора проф. Павел Герджиков, а в главната роля – на Илия, лудия гидия, ще влезе тенорът доц. д-р НИКОЛАЙ МОЦОВ от Държавна опера – Русе. Заедно с него ще излязат колегите му Таня Лазарова, сопрано, като любимата на Илия девойка Зорница, тенорът Александър Баранов като старият кадия, баритонът Александър Крунев като Осман Бей – изгубения брат на Илия, Бранимир Недков като Мечо и др.

В постановката участват хорът и оркестърът на Държавна опера – Бургас под диригентската палка на маестро Цанислав Петков. На сцената със състава на Държавна опера – Бургас ще излязат и танцьорите на Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ с ръководител Марио Егов.

´´´´´´

ПОЩАЛЬОНЪТ ОТ ЛОНЖЮМО

Държавна опера Стара Загора

Автор: Комична опера в три действия от Адолф Адам
Диригент: Дидие Талпен
Ас. диригент: Здравко Лазаров
Режисьор: Емануел Кордолиани
Сценография и костюми: Жули Скобелцин
Хормайстор: Младен Станев
Концертмайстор: Паулина Колева
Пластика: Алида Бонева
Корепетитор: Никола Шено
Участват: НИКОЛАЙ МОЦОВ, Ивайло Йовчев, Денис Иванов, Иван Кабамитов, Яница Нешева, Десислава Стефанова, Петър Кунев, Евгений Арабаджиев, Ромина Славова

……..

БОРИС ГОДУНОВ

Държавна опера Бургас

Автор: Модест Мусоргски
Диригент постановчик: Христо Игнатов
Режисьор-постановчик: Павел Герджиков
Сценография: Иван Токаджиев
Художник на костюмите: Чавдар Чомаков
Диригент на хора: Мариела Бончева-Чолакова
Концертмайстор: Ваня Златева
Участват: Вячеслав Почапский, Веселина Василева, Лина Пеева, Георгиос Филаделфевс, Димитър Станчев, Георги Султанов, Делян Славов, Тодор Желев, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Йордан Христозов, Магдалена Георгиева, Шмилена Султанова, Николай Николов, Веселин Спасов, Петър Тихолов

……..

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Държавна опера – Русе

Автор: Франц Лехар
Режисьор: Огнян Драганов
Диригент: Владимир Бошнаков
Сценография: Борис Стойнов
Художник на костюмите: Цветанка Петкова-Стойнова
Участват: Теодора Чукурска, Стоян Стоянджов, Зорница Дамянова, Пламен Папазиков, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Дилян Близнаков, Мирослав Христов, Евгени Ганев, Пламен Троански, Кремена Ганчева, Стефан Пенчев, Мая Владимирова, Йоланта Николаева

……

ТРАВИАТА

Държавна опера – Русе

Автор: Джузепе Верди
Диригент: Фридерике Кинле
Режисьор: Георги Димитров
Сценография и костюми: Иван Попов
Ас. режисьор: Елена Илиева
Хормайстор: Стелияна Димитрова
Участват: Лаура Алонсо Падин, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Петър Данаилов, Петя Цонева, Мая Владимирова, Александър Баранов, Стоян Стоянджов, Владимир Попов, Пламен Бейков, Динко Попов, Евгени Ганев, Стефан Пенчев

……

ДОН ЖУАН

Държавна опера – Русе

Автор: Моцарт
Диригент: Мартин Пантелеев
Режисьор: Огнян Драганов
Хормайстор: Стелияна Димитрова
Концертмайстор: Мария Пенева
Ас. режисьор: Елена Илиева
Участват: Делян Славов, Пламен Бейков, Вера Гиргинова, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Владислава Гарвалова, Деян Вачков, Стоян Стоянджов, Даниела Караиванова

….

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ

Държавен музикален и балетен център – София

Автор: Концерт
Режисьор: Юлия Маринова
Диригент: Огнян Митонов
Сценография: Евгения Раева
Костюми: Цветанка Петкова-Стойнова
Хормайстор: Людмил Горчев
Участват: Станимира Василева, Олга Динова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Стефан Петков, Пеньо Пирозов, Денко Проданов, Христо Сарафов, Богомил Спиров, Тереза Бракалова, НИКОЛАЙ МОЦОВ

…….

ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ ЖЕНИ

Държавна опера Стара Загора

Автор: опера от В.А. Моцарт
Режисьор: Александър Текелиев
Диригент: Ивайло Кринчев
Сценография: Иван Попов
Пластика: Ромина Славова
Участват: Десислава Стефанова, Нона Кръстникова, Елена Баръмова, Емилия Джурова, Йоана Кадийска, Валери Турманов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Яница Нешева, Надежда Кондаклиева, Евгений Арабаджиев, Костадин Мечков

……..

ПАРИЖКИ ЖИВОТ

Държавна опера Стара Загора

Автор: ЖАК ОФЕНБАХ
Режисьор: Проф. Румен Нейков
Диригент: Димитър Косев
Сценография: Иван Токаджиев
Художник на костюмите: Антония Попова
Участват: Милко Михайлов, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Пролет Пенчева, Мария Ганчева, Яница Нешева, Елена Петрова, Евгений Арабаджиев, Христо Сарафов, Нели Нечева, Любомир Петков, Ивайло Йовчев, Емилия Джурова, Камелия Стойчева, Кунка Дачева, Лиляна Ходжева, Кремена Райчева, Теодор Петков, Евгени Сурмиевич, Нина Димитрова – Опера, Христо П. Иванов, Никола Марулев, Иван Колев

……

1 декември (четвъртък) 2020, 18.00, сцена Опера
„ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША“ оперета от Имре Калман

Режисьор Николай Априлов, диригент Димитър Косев
Солисти Николай Априлов, Диана Найденова, Елена Петрова, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Яница Нешева, Георги Динев, Евгений Арабаджиев, Симеон Симеонов и др.
Оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора

……

“Хубавата Елена” на 20 декември в Държавна опера – Стара Загора

18.12.2019

На 20 декември от 19 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора ще се заредите с прекрасно настроение с „Хубавата Елена“ опера-буфа от Жак Офенбах. Режисьор на постановката е Славчо Николов, диригент е младият и талантлив Димитър Косев, сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова – примабалерина. Постановката е по музикалната преработка (адаптация) на Ерих Волфганг Корнголд, сценична преработка (адаптация) Макс Райнхард и превод Х. Левенсон.

В главните роли на 20 декември зрителите ще имат удоволствието да видят прекрасната Антоанета Добрева – НЕТИ като Елена, Парис е НИКОЛАЙ МОЦОВ, Милко Михайлов – в ролята на Менелай, солистът на Музикалния театър – София Христо Сарафов гостува в ролята на Калхас и др., в ролите на Аякс 1 и Аякс 2 са актьорите от Държавен куклен театър – Стара Загора Цвети Пеняшки и Янчо Иванов и др.

(край на цитатите)

През последните няколко години в медиите са публикувани интересни обзорни статии за по-специални изяви и проекти на Николай Моцов и негови колеги извън стандартните оперни и оперетни изяви на отделните оперни театри в България. Имам предвид онова репертоарно богатство от камерни опери и съвременни творби, за които вече писах преди в тази статия. Отличната вокална техника, стилова интерпретация, висока музикална и академична култура на Николай Моцов го правят желан и търсен изпълнител в това жанрово-разнообразно сценично изкуство. Редица са премиерите само през последните години на заглавия като: „Напред назад“ от П. Хиндемит, „Любов и Ревност“ на Албена Врачанска и други нейни заглавия, „Траян в Тракия“ (световна премиера) на А. Кателли.

Ще цитирам такива статии, защото някои от тях са почти във форма на интервюта, от които могат да се научат редица неща, свързани с мирогледа на Николай Моцов по редица отделни важни въпроси на съвремието и на изкуствата:

Портал „Култура“

24.07.2021

Августа Манолева

„ТИШИНАТА МЕЖДУ НАС“

Разговор с изпълнителите Тереза Бракалова, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Зорница Гетова и с композиторката Албена Врачанска след премиерата на „Тишината между нас“ на Софийски музикални седмици.

В пъстрата програма на Софийски музикални седмици тази година се отличи и една премиера в нов за фестивала жанр – концертен спектакъл. Мецосопраното Тереза Бракалова, лирико-спинтовият тенор Николай Моцов и Зорница Гетова на рояла ни представиха концепцията си „The silence between us“. Вокален рецитал с музиката на Албена Врачанска и Курт Вайл; текстовете на Бертолт Брехт, Питър Табит Джоунс, Светла Георгиева – либретисти на оперите „Седемте смъртни гряха“, „Любов и ревност“, „Каменният пир“, а и не само.

Въвеждащият монолог е написан от тримата изпълнители, за да изясни историята, която ни разказват чрез подбраната музика, текста и актьорската игра:

Тишината се настани удобно на масата помежду ни. Моята Анна се бе вживяла дотолкова в театъра на своя живот, че не забеляза самотата. Не забеляза как миналото ѝ я бе обгърнало, забило нокти в крехкото ѝ тяло. Опитвам се всеки ден да я върна към себе си, към любовта, към искрите на обич, но погледът ѝ остава празен…

Спектакълът е със сюжетна линия, разкриваща отношенията между мъж и жена, изгубили пътя един към друг. На сцената има пултове – израз на концертната изява, а останалото – маса, столове, светещи манекени – са елементи от театъра.

Концерт-спектакъл, вокален рецитал, нова опера, ново модерно представление – как бихте определили премиерата на „Тишината между нас“?

Николай Моцов: В последните години участваме в много камерни заглавия на Старозагорската опера. Там е оазис, в който камерната опера разцъфва, намира своето поле за изява. Може би това ни е повлияло.

Тереза Бракалова: При нас няма импровизация. Всеки детайл е много добре изпипан. Като се започне от сценографията, изработените музикални номера, сценария – всяка дума имаше значение. Началото, краят, куфари, рокли, манекени, мастилото на масата, перото да е синьо, писмата, покривката да е в стила на 30-те години, прическите на дамите, перлите – всеки детайл е премислен. Музиката е модерна, интересна, вълнуваща, докато всичко останало ние показваме малко по-ретро: емоциите – любов, самота…, които винаги изпитваме.

Това би трябвало да означава че сте работили със сценарист, какъвто обаче не виждам сред вас?

Николай Моцов: Работихме сами като екип заедно с нашата пианистка Зорница Гетова. В основата бяха музиката и текстът. Тереза доста умело извади текстовете от различни либрета – използвахме и Брехт. Не е лесно, защото музиката на Албена Врачанска и Курт Вайл е много различна, но всеки от двата образа – и на жената, и на мъжа, намери своя прочит. Мисля, че стана нещо, което трудно се създава по принцип. Да съчетаеш музика с текст. Разбира се, сценографските решения обсъждахме заедно, беше дълъг и труден процес. Стана бутиков спектакъл. Както зрителите го оцениха: „на много високо ниво“. Трябва да присъства в нашите фестивали, защото си има своите почитатели. Българската музика трябва да присъства непрестанно навсякъде. Няма кой друг освен нас да се погрижи за нашата музика.

Зорница Гетова: Софийски музикални седмици е от фестивалите, в които звучи доста българска музика.

Какво ви провокира да създадете тази творба?

Николай Моцов: … сцената е нашият живот. Трудно може да ни задържите на едно място с вокален концерт. А и музиката на Албена Врачанска се оказа много подходяща.

Тереза Бракалова: За нас би било твърде скучно да застанем пред пултовете и да си изпеем репертоара. Написаните произведения са много емоционални, а когато ги облечем и в малко театър, става интересно. Целта ни е да е привлекателно за публиката. Освен с музиката, която ще чуят, да ги увлечем и с нашето присъствие.

А като състав как се събрахте?

Тереза Бракалова: Ние сме от години заедно.

Николай Моцов: Ние работим заедно със Зорница. С радост ще споделя, че отскоро тя е корепетитор в моя клас в Музикалната академия. Така че нашите творчески настъпления започват…

Тереза Бракалова: Оформихме се като трио вече съвсем официално. Даже колеги така се обръщат към нас: „Ооо, триото!“

Николай Моцов: Затова и отправяме нашата покана към Албена Врачанска с молба да започне да пише за това трио, което искаме да стигне до много сцени.

Зорница Гетова: Освен професионално свързани, ние сме и много добри приятели.

Зорница, вие не сте работили с композиторката Албена Врачанска, как успяхте да я усетите, за да навлезете в тази монологично-диалогична форма, в която всеки един от вас изразяваше и себе си на сцената?

Зорница Гетова: През годините съм имала среща с музиката на Албена Врачанска. Не съм я свирила на сцена, това ми е първият сценичен досег. Запознавайки се с нея, аз виждам, че тя е много емоционална като личност, а това прозира и в нейната музика, на моменти взривяваща – като вулкан, който може да изригне, но в нея има и меланхолия. И много нюанси. Човек, вглеждайки се, заслушвайки се, може да открие много неща. Не е статична, не е еднопланова.

Николай Моцов: Българската музика трябва да е кауза на най-високо ниво. Непрестанно да присъства! Разбира се, ние в Академията се грижим за това.

Как конкретно го правите?

Николай Моцов: Аз съм вокален педагог. В концертите, които правим с моите студенти, задължително присъства българска музика. По-напредналите посягат и към произведенията на Албена Врачанска, Йовчо Крушев, Емелина Горчева.

През август ви предстои още едно участие в най-новата опера на Албена Врачанска, премиерата на „Каменният пир“.

Николай Моцов: Тя е в процес на подготовка. Неслучайно изпълнихме две арии – на Дон Жуан и на Дона Елвира – включихме ги, за да може публиката да се запознае по-отдалеч. Работният процес предстои през август, ще направим репетиции с режисьора Огнян Драганов, който е подготвил изненадваща визия за спектакъла. Всички сме в очакване. Нашата задача е да подготвим вокалните си партии, да бъдем изненадани и въвлечени в този спектакъл.

Тереза Бракалова: Премиерата е на 19 август.

Ако използвам една от репликите в спектакъла ви – „това не е театър“, интересно вие какво бихте искали: животът да е театър?

Тереза Бракалова: Животът си е живот, приемаме го…

Николай Моцов: … такъв, какъвто е. Ние на сцената сме артисти, в живота сме нормални хора. Със сигурност преплитане има някъде по средата, затова и в този спектакъл се появява идеята, че човек може да потъне в един свят, който да го откъсне от реалността. Това беше заложено в спектакъла и дано публиката да го е разбрала. Но важното е, че се връщаме отново един към друг и има спасение – това със сигурност е любовта.

АЛБЕНА ВРАЧАНСКА: КОМПОЗИТОРЪТ КАТО СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ

От вашата гледна точка как се създаде „Тишината между нас“?

„Тишината между нас“ е част от текста на Питър Табит Джоунс, който е в либретото на „Любов и ревност“, операта, която написах за Старозагорската опера през 2018 г. И там Николай Моцов и Тереза Бракалова бяха основните действащи лица. Бяха изключително впечатлени от текстовете на либретиста, така че ги ползват през цялото време в този спектакъл и превърнаха фразата в заглавие.

Това може би е символично продължение на предишната ви опера „Любов и ревност“?

И опит тази опера да живее по някакъв начин, защото не винаги е възможно да се представя с оркестровия вариант от началото до края. Те извадиха само основните арии и дуетите от нея, както и от други мои опери, а и от предстоящата – „Каменният пир“, изпълниха предпремиерно две арии. Така че комбинацията е от няколко мои опери, включително от „Дългият път на Ермезинда“. Направили са своеобразно либрето на ново произведение. Нещо като опера pasticcio.

А вие работихте ли заедно с тях?

Не съм работила заедно с тях за този спектакъл, той е изцяло тяхно творение. Включили са няколко текста на Бертолт Брехт от операта на Курт Вайл „Седемте смъртни гряха“, които пасват тематично на моите опери. Видях част от репетицията, а самият спектакъл вече на сцената беше изненада. Бях въведена в магията на всичко, но не можех да го приема като мое произведение, защото темата и сюжетът са доста различни, макар че музиката е моя. Бях много приятно изненадана, защото имаше силно емоционално и психологическо въздействие върху слушателите, не само върху мен. Успях да слушам като страничен наблюдател.

Интересно как един композитор слуша своите произведения?

Дори не знаех кои от моите произведения са включени в този спектакъл – поканата на Софийски музикални седмици беше адресирана към изпълнителите. Едно произведение, когато излезе изпод перото и от чекмеджето на един композитор, вече не му принадлежи.

Как бихте определили спектакъла като жанр?

Не мога да го нарека опера, това е концептуален концерт със сюжетна връзка.

Вие имате афинитет към камерните опери, нали?

Въпрос на финанси. Една опера, за да се продава и да се „употребява“ по-често, трябва да е подвижна и евтина. В днешно време транспортът и техническата работа струват по-скъпо, отколкото трудът на артистите. Наемът на концертните зали също.

Може ли външните фактори да са определящи за написването на едно произведение, което ще живее години напред?

Може. Често поръчката идва във вида: „Напиши ми едно произведение, но ако може, да няма контрабас, защото заема две седалки в самолета, когато пътуваме за чужбина“. Днес много често е валиден финансовият аргумент. Казват: „Не можеш да настаниш в хотела повече от 15 души, защото бюджетът на нашия театър не го позволява“, което означава, че трябва да имаш общо 15 гостуващи артисти. А всеки театър прави спектакъл, за да го изнася. Публиката в един малък град не е достатъчна, за да оправдае разходите.

Прагматизмът на XXI век ли налага новите норми? Или вече се разделяме с оперите от Моцартово-вердиев тип?

Да, така е в целия свят. Правят се понякога и такива опери, но те са изключително скъпи. Не винаги остават в репертоара. Говорим за 150–200 000 евро само за да се направи премиерата с костюми, хор, оркестър, солисти. Тук дори не говорим за хонорарите на композитора и либретистите, а само за продукцията. В този смисъл камерната опера, която е по-евтина и по-мобилна, може да се продава и на други места и да си възвърне част от инвестициите. Докато една такава пищна, тежка и с много участници опера е практически непродаваема, защото само самолетните билети, пътят и хотелът на артистите не могат да бъдат платени от продадените билети.

Тези условности как влияят на един композитор? Ограничават ли го?

Композиторът е задължен да се съобразява. Не е възможно да се композират такива опери, никой няма да ги постави. Да не говорим че композиторите не са достатъчно платени за количеството работа, в което ще инвестират. Това е един от аргументите, има и други. Днес времето тече много бързо, комуникациите са много бързи, концертите са съкратени до час, час и половина, никой няма да си вземе отпуск, за да слуша 4 или 6 часа опера, както по времето на Вагнер. Хората са станали „по-кратки“, затова произведенията не могат да бъдат дълги.

А дали изобщо хората са настроени за опера?

Всяка опера си има публика, която познава произведенията и ходи да ги слуша, само че малко прилича на музей.

Вие сте работили вече с Тереза Бракалова и Николай Моцов, какво ви привлича в тях?

Изборът беше на режисьора Огнян Драганов, но се оказа много верен. Разбрал е, че сме от една кръвна група и си допадаме творчески. Те са изключително интелигентни солисти. Актьорската им работа е много прецизна, много задълбочено разглеждат драматургичното състояние, сюжетната линия на операта – не само да застанат, да изпеят песничката и да ни оставят да се досещаме какво е искал да каже авторът. А го пресъздават изключително артистично и с драматургически верен подход.

Живеете отдавна в Люксембург, как там избирате съставите – певци, музиканти…?

Не избирам. Много често или те ме избират, или се избираме взаимно. Най-често музикантите идват при мене и казват: „Допада ми това и това, искаш ли да ми дадеш да го изсвиря?“ Или ме питат имам ли някакво произведение за тях. Понякога сами си го намират, защото някои от моите произведения са публикувани. Когато става въпрос за нещо, което аз организирам, един диск например, каня изпълнители. Досега не ми се е случвало да имам големи творчески разочарования. Разбира се, с операта не е така.

Какво е впечатлението ви от българските певци?

Българските певци имат много хубави гласове и са много добре подготвени за оперната сцена. В Люксембург също имам прекрасни партньори, но не мога да кажа, че са толкова многобройни и толкова верни като българските. Например операта „Каменният пир“ за Дон Жуан е писана за точно определените артисти.

Премиерата ѝ предстои – на 19 август, ще разкриете ли нещо повече? Какво да очаква публиката?

Огнян Драганов, като директор на Старозагорската опера, влезе в контакт с фестивала в Правец, с цел да направят световна премиера и темата беше Дон Жуан като Моцартов герой, а фестивалът е Моцартов. Аз имах много ограничено време, когато те се договориха – разполагах с една година да напиша операта. И ми беше много трудно да избера насоката, в която да работя. Спрях се на Киркегоровата трактовка – теорията на екзистенциалистите. Яна Букова, която написа либретото, я възприе като отправна точка и дори пуска няколко цитата по време на спектакъла, които са директно извлечени от Киркегор, както и директно извлечени от оригиналния „Дон Жуан“ на Байрон – има цитати на италиански и на английски. Тя написа либретото сравнително бързо, само за няколко месеца. Благодарна съм, защото трактовката е интересна и много сближава със съвремието тези Моцартови герои. Има препратки между истинския Дон Жуан и Дон Жуан на Яна Букова и Албена Врачанска. И това е един постоянен диалог. Третира се темата за хищника и плячката. Като всъщност плячката става хищник в един момент – разменят си ролите. Третира се темата за престъплението и наказанието. Някой наказва Дон Жуан за неговите грехове. И този някой не е Командо̀рът, а пет немезиди [в древногръцката митология Немезида е богинята на възмездието – бел. А.М.]. Операта е в две действия, със сравнително кратко времетраене – около един час.

Тя контрапункт ли представлява на темата за Дон Жуан?

Тя е постскриптум на Дон Жуан, със съвременна трактовка. Дон Жуан като хищник в един момент се превръща в жертва на жертвите от операта „Дон Жуан“ – Дона Елвира и Дона Анна. Някои роли се разменят или се преплитат една в друга. Но иначе имената са запазени: имаме Дон Жуан, Лепорело, Дона Елвира, Дон Отавио, Дона Анна – изключително интересно като визия.

Днес в България не се пишат опери, защо?

На много места не се пишат опери, защото не са заплатени. Много е трудно за един композитор да осъществи такова огромно количество труд, да си плати за либретист, да направи оркестрация и цялото творческо търсене, и концепция, и техническа работа. Това е работа, която трае поне една година, когато вече имаме в услуга компютър и компютърни специалисти да пишат партитурата, да разписват нотите. Огромно количество труд, който не може да бъде извършен безплатно. Затова не се пишат опери. Няма търсене, оперните директори отказват. Нежеланието на оперните театри да създават нови произведения възпира и композиторите да творят.

През 2006 г. предложих произведение (на Димитър Мантов) за голяма опера – за позицията на артиста по времето на Иван Асен, в началото на Ренесанса. След като тук получих отказ за първата моя опера в зрялото ми творчество и бях много разочарована, се реших да напиша камерна опера и 10 години по-късно имах премиера в Люксембург.

(край на цитата)

Портал „Clasic FM“

Интервю на Георги Митов-Геми с Петя Плукчиева – артистичен директор на фестивала „Stravaganza“ в Шабла, 28.07.2021 г.

Община Шабла е домакин на XIV Фестивал за старинна музика, песен и танц „Stravaganza“

Премиера на музикално-театралния пърформънс „Ре-Ренесанс“ на режисьора Георги Грозев

Публикувано на 28.07.2021 г.

Чуйте повече от интервюто на Георги Митов – Геми с Петя Плукчиева – артистичен директор на фестивала „Stravaganza“, разположено в звуковия файл под снимката!

Фестивалът за старинна музика, песен и танц „Stravaganza“ остава верен на мисията си да представя класическите изкуства през погледа на съвременните творци.

От 1 до 14 август 2021 година община Шабла е домакин на четиринадесетото издание на Фестивала за старинна музика, песен и танц „Stravaganza“.

Откриването на 1 август е реверанс към оперното изкуство през вековете. В концерта „Любимата стара опера“ на сцената ще бъдат изтъкнатите български оперни певци: тенорът доц. д-р НИКОЛАЙ МОЦОВ, който е и преподавател по оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров, сопраното Венера Мелеки, мецосопраното Тереза Бракалова и баритонът Валери Турманов, както и пианистката Зорница Гетова, под чийто акомпанимент ще прозвучат арии и дуети из опери и оперети на Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Калман и Лехар.

Основен акцент в програмата е премиерата, създадена специално за тазгодишното издание на музикално-театралния пърформънс „Ре-Ренесанс“ на 10 август на режисьора Георги Грозев. Спектакълът изследва връзката между музика и театър. В основата са познати и непознати текстове от епохата на Уилям Шекспир в търсене на отговори на въпросите: имат ли място образците на живото сценично изкуство от отминали епохи в съвременното технократско общество и има ли нужда модерният човек от досег с тях.

Ден по-късно на 11 август ансамбъл „Барок и още нещо“ за първи път заедно с Представителния духов оркестър на Държавна опера – Варна ще представят произведения от световната класика в пространството на Зеления център в Шабла.

По традиция закриването е на 14 август в навечерието на големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица с концерт на Дамски камерен хор при храм „Свети Атанасий”, гр. Варна с диригент Евгения Григорова.

„Фестивалът е единствен по рода си в България. Различността му се състои в това, че съхранява и разпространява – по един близък до съвременния човек начин, събитията от отминали епохи“, споделя артистичният директор Петя Плукчиева.

Фестивалът за старинна музика, песен и танц „Stravaganza“ се провежда с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и е под патронажа на кмета на община Шабла Мариян Жечев.

(край на цитата)

Портал „NDT1.com“

Майсторският клас на проф. Моцов отново показа майсторство и класа в Шабла

08.08.2022

В рамките на провеждащия се в Шабла Международен фестивал за старинна музика, песен и танц – „Stravaganza – Шабла 2022“, на 4 август бе изнесен заключителният концерт на Майсторския клас на проф. д-р НИКОЛАЙ МОЦОВ за млади оперни певци.
Като гости на концерта, към възпитаниците на предодавателя в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, проф. Моцов се включиха и учениците от Майсторския клас по флейта на преподавателя в НМУ „Любомир Пипков“ – Явор Желев.

Певците, обучавани от проф. Моцов, бяха: тенорите Александър Иванов и Стоян Буюклиев, баритонът Николай Велков и сопраните Криста Петкова и Дари Бракалова.
Единадесетокласничките в Националното музикално училище Гергана Стоилова, Софи-Никол Велинова и Лора Кръстева представиха класа по флейта, а Зорница Гетова (също преподавател в НМА) бе на рояла. Специален гост на концерта бе водещият мецосопран на старозагорската опера Тереза Бракалова.

Както и на миналогодишното издание на фестивала, певците на проф. Моцов показаха обаятелно присъствие и на сцената, въпреки младежката си възраст и завиден професионализъм в изпълненията си. Публиката се убеди в думите на откриването на арт-директора на фестивала Петя Плукчиева, че тези млади оперни певци са тръгнали по пътя на Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска и Гена Димитрова.

Александър Иванов изпълни „Alma del core“ на А. Калдара, неаполитанската народна песен „Santa Lucia“, „А, забрадила й“ на Добри Христов. Николай Велков изпя „Verdi prati“ на Хендел и „Стари дядо“ на П. Владигеров. Впечатлилата миналата година шабленската публика с изпълнението си на преработената от маестро Моцов специално за феста песен „Пусто остала Шабла“ Криста Петкова индивидуално изпя арията на Саломе от операта „Иродиада“ на Масне, а след изпълнението на дуета й със Стоян Буюклиев от оперетата „Веселата вдовица“ на Лехар, залата избухна в аплодисменти. Криста учи трета година в НМА и виола и за радост на публиката, заедно със Зорница Гетова на рояла, изпълниха дует на песен от Тодор Попов. Артистичният Стоян Буюклиев покори аудиторията и с дуета с Дари Бракалова от „Царицата на чардаша“, а индивидуално – с арията на Гуалтиеро из операта „Пиратът“ на Белини и ария из операта „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев. Стоян и 18-годишната Дари Бракалова изпяха дуета „Живот човешки“ из оперетата „Царицата на чардаша“ на Калман, а Дари изпя и арията на мадам Санжен из едноименната опера на Парашкев Хаджиев.

Петимата млади таланти предизвикаха аплодисменти и с изпълнението на квинтета си на „Биляна платно белеше“ на П. Владигеров.

Примата Тереза Бракалова започна с дует с Криста Петкова – „Баракола“ из „Хофманови разкази“ на Офенбах. Изпълнените от нея „Amor“ и „Black Max“ на Болкъм покачиха емоционалния градус в залата, а безспорната поанта във великолепния концерт бе неговият завършек – „Помниш ли?“, дует на Силва и Едвин из „Царицата на чардаша“ в изпълнение на Тереза Бракалова и проф. Николай Моцов.

(край на цитата)

Портал „Clasic FM“

Интервю на Юра Трошанова с Гергана Николаева, Михаела Филева и Николай Моцов за участието им в мюзикъла “Есмералда – Парижката Света Богородица“

Гергана Николаева, Михаела Филева и Николай Моцов: „Всеки учи от всеки!“

Публикувано на 30.06.2022

„Ние имаме тотално единомислие и това е голяма чест да участваме в такъв екип от професионалисти в една истинска мегапродукция от 250 човека на сцената!“, каза певицата Гергана Николаева пред Класик ФМ. Тя е сред поканените за участие артисти в премиерата на „Есмералда – Парижката Света Богородица“, зад която стои екипът на Държавна опера-Стара Загора – един мащабен съвременен спектакъл, който ще бъде показан на 30 юни, 1 и 2 юли 2022 г. на сцената на Античен форум „Августа Траяна“.

Мюзикълът, композиран от Рикардо Кочанте, е бил представен за първи път в Париж през 1998 г., когато е предизвикал такъв фурор, че само година по-късно вече е вписан в Книгата на рекордите „Гинес“, заради огромния интерес към него. Интересът към това заглавие е много голям и у нас сега, затова и беше добавена една допълнителна дата за спектаклите – 1 юли, както обяви директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов още миналата седмица на пресконференция в Пресклуба на БТА в града.

Тогава екипът изнесе повече подробности за своята работа и диригентът Владимир Бошнаков заяви: „Щастлив съм да представя за първи път в историята му вариант на мюзикъла за рок група, голям симфоничен оркестър, смесен и детски хор на български език, оркестрация на Людмил Горчев. Досега този мюзикъл се изпълнява на запис, без участието на оркестър на живо, хор и детски хор. Музикалните номера са 51 и са изключително мелодични”.

Режисьор на продукцията е Виолета Горчева, хореограф е световноизвестният Марио Пиаца, а автор на сценографията, костюмите и художественото осветление е Денис Иванов. Спектакълът се играе на български език в художествения превод на поета Йордан Пеев.

„Истината е, че ние оперните певци, излязохме извън зоната си на комфорт“, признава мецосопраното Гергана Николаева, за която другите жанрове отдавна не са непозната музикална територия. Заедно с тенора НИКОЛАЙ МОЦОВ те обясняват спецификата в пеенето за един оперен артист, когато той трябва да се представи в светлината на мюзикъла или рок-операта, каквато е задачата им в „Есмералда – Парижката Света Богородица“. Двамата си партнират с именитата ни поп певица Михаела Филева и точно заради това, всеки от тях има шанса да черпи от опита на другия. „Не трябва да се пее по никакъв начин с оперна постановка“, категорична е Гергана Николаева. „И тук Михаела Филева доста ни помага, защото от нейното поп пеене ние взимаме нюанси – както пък тя търси от нас други детайли, които на нея й липсват“, допълва мецосопраното. А според самата Михаела Филева, от колегите си оперни музиканти тя научава много – във вокално отношение се чувства по-близка до мюзикъла, но пък в сценично – се възхищава на уменията на артистите от операта. „Колегите ми, които имат толкова много опит зад гърба си с оперното изкуство, всъщност са много по-подготвени. Получава се една такава много добра синергия помежду ни, защото всеки учи от всеки! И това е истинското щастие за нас, защото тази синергия ни прави много сплотен и пълнокръвен екип“. Мащабът на цялата продукция е толкова вълнуващ, че превръща артистите в един „добре сплотен екип“, по нейните думи.

„Всеки един от нас се учеше от другия“, споделя мнението си и тенорът Николай Моцов. „Трудното е, ако мога да го нарека така, че в много кратки музикални шедьоври (песни, шлагери), ти трябва да успееш да предадеш всички нюанси и настроения, за да завладееш публиката. Но пък аз имам много опит в камерната музика и съм от щастливците, които през годините успяха да преминат през почти всички жанрове“, обяснява оперният певец. Той е солист в състава на Държавна опера-Стара Загора и преподавател в НМА „П.Владигеров“, където отскоро е професор. „Много съм щастлив! Имахме уникалния шанс да репетираме дълго време на голяма сцена, да получим този комфорт, тъй като това е мегапродукция“, уточнява той, когато става дума за репетиционния процес, а това винаги е важен залог за добрия резултат. И тримата са единодушни че, „оперното пеене е доста канонизирано, докато в поп музиката има една свобода“, както се изразява Гергана Николаева. А колкото до сюжета, те намират твърде много прилики със съвремието ни, защото „въпреки че действието в романа се развива през 1482г., всички емоции и посоки са напълно съвременни и ние ги изживяваме и в момента“.

Още за мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица“ научаваме от екипа на Държавна опера-Стара Загора, осъществил продукцията:

В първия премиерен спектакъл, както и на 1 юли, зрителите ще видят Михаела Филева в ролята на Есмералда, на 2 юли е Тереза Бракалова, Борис Тасков и Валери Турманов ще бъдат в ролята на Квазимодо, НИКОЛАЙ МОЦОВ, Борис Тасков, Хъ Цинг Фанг ще се редуват в ролята на Грингоар, Денис Иванов и Марин Русинов си поделят ролята на Фроло. Участват още Богомил Спиров и Димитър Райчев (Феб), Гергана Николаева, Ивона Иванова (Фльор де Лиз), Александър Панайотов, Денис Бояджиев (Клопен), оркестър, хор, балет, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.

„Реализацията на „Парижката Света Богородица“ на старозагорска сцена ще бъде първата в историята на творческото битие на произведението, което е създадено през 1998 г. и триумфално шества по световните сцени, детронирайки дори творбите на Ендрю Лойд Уебър. За първи път в тази творческа летопис на творбата тя ще бъде изпълнена с хор, който е главно действащо лице, метафора на катедралата „Not’r dame de Paris”, която, както и самият Виктор Юго нарича „двуглавият сфинкс“ носи идеята за противоборството между злото и доброто, метафора на съдбата, на провидението, на висшия разум. Хорът има много специална функция, така както е в концепцията на жанра мюзикъл, както и балетът, и оркестърът, и артистите… Получава се хомогенна смес, в която няма деление на съставите, а творческа амалгама, която се води в основната линия – да изведе и защити сценичната транскрипция на творбата“ – акцентира режисьорът Виолета Горчева. „Това произведение е химн на многообразието, изобличение срещу безразличието към страданията на хората, вик, в който се излагат страданията на онези, които се смятат за различни от общество, което е забравило самото значение на човечността, произведение, което говори за любов” – са думите на Марио Пиаца, хореограф. „Единствените елементи, които илюстрират директно църквата са голямо изображение на скърбящата мадона – една великолепна и безкрайно изразителна статуя на Света Богородица от катедралата на Барселона (Погребението на Христос на Хосеп Лимона и Бругера (1864–1934), създадена през 1920 г.), която, композирана по определен начин в сценичното пространство, създава усещането, че наблюдава с жалост действието и сякаш е съпричастна с терзанията на героите и съпреживява с тях чувствата и пътя им. Другият реален елемент са трите камбани, които символично маркират кулата на Квазимодо и неговата обител. Костюмите са съвременни, без ангажираща конкретика в епохата и стила, просто някога през 20-ти век. Изведени са на преден план характерите на персонажите и тяхната социална индивидуалност и специфика, както колорит” – е концепцията на Денис Иванов.

Автор на изключителната музика на „Парижката Света Богородица“ (Not`r dame de Paris”) е Рикардо Кочанте, вдъхновен от великата едноименна творба на Виктор Юго. Либретото е написано от Люк Пламондон. Романът е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Това забележително историческо произведение, чието действие се развива през 1482 г. в Париж, под двете кули на великата катедрала Нотр Дам, разказва история за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха.

(край на цитата)

В настоящата обширна статия за тенора и вокален педагог Николай Моцов стана въпрос за всички аспекти на многостранната му дейност, което беше и моя цел – в тази първа за него статия да наблегна на всичко важно, в което той се е изявил или е специфично за него. Както писах вече, той е един от малкото съвременни български музикални артисти, които имат това широко амплоа и заради това му отредих особено внимание.

Нека му пожелаем днес на 4 април 2023 г. преди всичко здраве и нови творчески успехи във връзка с навършване на 50 години на 28 март т.г.

За много години, драги маестро Моцов!

……..