Benvenuto Cellini Oper

Сцена от постановка на операта “Бенвенуто Челини ” от Берлиоз в Париж през 2018 година

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 септември 2018 г. нямам дата за оперен деец – негова годишнина от рождение или кончина. Често в такива случаи през предните години съм писал статии на подобна тема – премиерата на оперна творба, която е била преди години и днес е кръгъл юбилей от тази премиера.

От 2013 г. съм писал точно 20 статии на такава тема. Нека припомня (извадка от моя индекс на немски език), по азбучен ред:

„Boris Godunov“-Premiere von M. Mussorskij (8.02.1874)

„Capriccio“-Premiere von R. Strauss (28.10.1942) am 28.10.2013

„Chopin-Oper“-Premiere von G. Orefice (25.11.1901)

„Daphne“-Premiere von R. Strauss (15.10.1938)

„Die Liebe der Danae“-Premiere von R. Strauss (16.08.1944) am 16.08.2014

„Die menschliche Stimme“ – Oper von Francis Poulenc (am 19.06.2016)

„Die tote Stadt“-Premiere von Erich Wolfgang Korngold (4.12.1920)

„Fedora“-Premiere von U. Giordano (17.11.1898)

„La forza del destino“-Premiere von Verdi (10.11.1862) am 10.11.2016

„Lohengrin“-Premiere von R. Wagner (28.08.1850)

„Madama Buterfly“-Premiere von Puccini (17.02.1903)

„Marius et Fanny-Oper“-Premiere von Vladimir Kosma (4.09.2007)

„Moses und Aron-Oper“-Premiere von Arnold Schönberg (12.03.1954)

„Mozart & Salieri-Oper“-Premiere von Rimski-Korsakov (25.11.1898)

„Schweigsame Frau, die“-Premiere von R. Strauss (24.06.1935)

„Tannhäuser“-Premiere von R. Wagner (19.10.1845)

„Un ballo in maschera“-Premiere von Verdi (17.02.1859)

„Vanessa“-Premiere von S. Barber (15.01.1958)

„Vec Makropulos“-Premiere von Leos Janacek (18.12.1926)

„Wozzeck“-Premiere von Alban Berg (14.12.1925)

(край на цитата)

При някои от тия заглавия съм писал и датата, на която съм публикувал съответната статия във ФБ. Не е много, но все пак и на тази тема съм обърнал внимание.

Днес на 10 септември точно преди 180 години в Париж е била премиерата на една опера от големия френски композитор Ектор Берлиоз (Hector Berlioz) – живял в годините от 1803 до 1869 – операта „Бенвенуто Челини“, посветена на великия флорентински художник от Ренесанса, оставил едно огромно и ценно богатство. Тази опера не е представяна в България, както и никоя друга, макар че неговото оперно творчество е особено ценно и разнообразно. Става въпрос за такива опери като: „Проклятието на Фауст“ от 1846 г., „Беатрис и Бенедикт“ от 1862 г. и особено последната негова опера „Троянците“ от 1863 г., която се счита за венец на това оперно творчество.

Жалко, тези три опери, както и днешната „Бенвенуто Челини“ фигурират постоянно в репертоара на големи оперни театри по целия свят, защото са майсторски творби, типично френски – много издържани във всяко отношение като текстова основа, изящно изградени музикални образи на съответните герои и великолепна оркестрация. Някои от оперите на Берлиоз обаче не са лесни за поставяне – изискват богата фантазия на съответните режисьори и сценировчици, а музикалният език е твърде различен от този на много от познатите опери от италиански композитори, които най-често стоят в програмите на оперните театри.

Нека сега се спра на „Бенвенуто Челини“ – тема на днешната ми статия.

„Бенвенуто Челини“, опус 23 – е опера в 2 действия (първоначално 3) от Ектор Берлиоз. Либретото й е дело на двамата пиатели Léon de Wailly и Auguste Barbier. Това е първото оперно произведение на Берлиоз, написано е през годините 1834-1837 и има премиерата си на 10 септември 1838 г. в Парижката опера. Операта е с мотиви от живота на великия майстор от епохата на Ренесанса – Бенвенуто Челини (1500-1571) от Флоренция.

Берлиоз се запознава през 1833 г. с живота на Челини от френския превод на неговата автобиография и изказва следните мисли след запознаване с книгата:

„Между другото моят избор вече е направен – именно неговият живот ще бъде тема на моя опера в две действия. Неговата личност ми предлага по различни поводи една идеална тема за опера“.

Берлиоз се обръща към двамата либретисти Léon de Wailly и Auguste Barbier , които променят доста оригиналния текст в автобиографията на Челини, например пренасят действието от Флоренция в Рим. Освен това либретото се спира само на 3 дни от живота на Челини.

Премиерата на 10 септември 1838 г. в Парижката опера не се приема веднага с особен възторг: операта трае твърде дълго – около 3 часа, оркестрацията е сложна и се изпълнява от огромен оркестър. Берлиоз е разочарован и след още 7 представления продукцията е снета от плана на Парижката опера.

Между другото, този период е един от най-тежките в динамичния живот на Берлиоз. Той е без постоянна служба в някое музикално заведение, след големия успех на своята „Фантастична симфония“ от 1832 г. и други негови творби, той трябва да се занимава със странични задачи, макар и в областта на музикалното изкуство – от 1935 г. пише редовно критики на музикални теми в авторитетното списание „Journal des Débats“,но съответните хонорари са такива, че за да живее нормално със семейството си, няма време да се занимава с композиране. През 1836 и 1837 г. не успява да получи мястото на висш чиновник в държавната служба по наблюдение на музикалното обучение в училищата, както и професорското място по хармония в Парижката консерватория. Едва през 1839 г. той получава в същата консерватория службата на библиотекар – една твърде зле платена длъжност. При това идват и лични проблеми в семейството му, които отежняват още повече ситуацията.

Нарочно пиша тези подробности, за да изясня с колко трудни положения е свързан живота на иначе велики и прочути композитори, за какъвто сега е оценен Ектор Берлиоз. Може би тогава той е надживял времето и епохата, музиката на много творби тогава са „модерни“ за времето, твърде сложни, за много изпълнители и дълги по продължителност.

Но ето че и за него идва известно просветление, и то чрез намесата на друг голям музикант – Ференц Лист. През 1852 г. Ференц Лист (с него те са в отлични колегиални отношения) реализира една нова, съкратена версия на операта „Бенвенуто Челини“ (т.н. Ваймарски вариант, понеже Лист по това време живее във Ваймар). При това текста е на немски език. Първоначалния вариант от 4 акта сега е съкратен на 3 действия и през 1953 г. този „Ваймарски вариант“ на Ференц Лист се изнася в Лондон под диригентството на Берлиоз.

По-късно, особено след успеха на „Ваймарския вариант“ в Лондон и последвалите редица постановки в различни оперни театри в Европа, също се играе и първоначалния вариант от 1838 г.

В последно време – през 1966 г. в „Ковън Гардън“ в Лондон се изнася с голям успех именно този първоначален вариант от Париж, който тогава не е имал особен успех. Дирижира един от най-известните в тази епоха британски диригент Джон Причард (John Pritchard).

Що се отнася до „Ваймарския вариант“ от 1952 г., при редица постановки на тази версия операта се играе в две действия – няма пауза между първо и второ действие.

В тази статия аз няма да се спирам на самото съдържание на операта. В Интернет са дадени в различни описания на разни езици подробности за хода на действието. Тук обаче ще цитирам списък на действащите лица, както и някои подробности за по-известни постановки и музикални записи.

Действащи лица:

Бенвенуто Челини, флорентински скулптор	тенор
Асканио, негов ученик	мецосопран
Балдучи, папски пратеник	бас
Тереза, негова дъщеря	сопран
Кардинал Салванти	бас
Ферамоска, папски скулптор	баритон
Помпео, негов приятел	баритон
Франческо, художник	тенор
Бернардино, художник	бас
Действието се развива в Рим през 1532 година

(край на цитата)

Цитирам по-важни продукции на операта „Бенвенуто Челини“ (източник на немски език):

Wichtige Aufführungen

• 20. März 1852, Uraufführung der „Weimarer Fassung“ in drei Akten
• 2. Februar 1879 in Hannover unter Hans von Bülow
• 1894 in Prag, tschechische Erstaufführung
• 1896 in Berlin
• 3. April 1913 zur Einweihung des Théâtre des Champs-Élysées
• 1929 in Dresden
• 1961 beim Holland-Festival
• 1964 in Genf
• 15. Dezember 1966 London (Rekonstruktion der Urfassung)
• 1967 Neapel
• 1969 Leningrad (Sankt Peterburg)
• 1972 Paris, Grand Opéra
• 2007 Salzburger Festspiele, Wiener Philharmoniker, Valery Gergiev, Inszenierung Philipp Stölzl
• 2014 English National Opera, Inszenierung: Terry Gilliam – Koproduktion mit De Nederlandse Opera (Amsterdam) und Gran Teatre del Liceu (Barcelona)

(край на цитата)

Цитирам сравнително подробна дискография на музикалните записи на „Бенвенуто Челини“ (източник на немски език):

Diskografie

• 1972, Sir Colin Davis, BBC Symphony Orchestra, Philips
• 1973, Seiji Ozawa, Chor und Orchester der RAI Rom, Opera d’Oro
• 2003, John Nelson, Orchestre National de France, Virgin
• 2006, Roger Norrington, MDR Rundfunkchor Leipzig, Radio-Sinf. Оrch. Stuttgart, Hänssler
• 2009, Valery Gergiev, Chor der Wiener Staatsoper und Wiener Philharmoniker, Salzburger Festspiele, 2007, DVD, Naxos

(край на цитата)

Една по-подробна дискография е дадена в източник на руски език:

• Берлиоз. Бенвенуто Челлини: Н.Гедда, К.Эда-Пьер, Ж.Бербье, Ж.Бастин, Р.Массар, Р. Ллойд. Дирижер сэр К.Дэвис. PHILIPS 1972
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. Ф.Бонисолли, Т.Жилис-Гара, Э.Стайнер, В.Брендель, Дж. Синимберги. Дирижер С.Озава. RAI, Roma 8.5.1973 / OPERA D’ORO
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. Ч.Гасдиа, Е.Цилио, К.Мерритт, В.Браун, Ж.Бастин, А.Феррин. Дирижер В.Федосеев / Флоренция 28.4.1987
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. А.Нетребко, М.Бачелли, К.Мерритт, Н.Гассиев, С.Алексашкин, С.Швец. Дирижер В.Гергиев / Амстердам Concertgebouw 1999
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. Э.Футрал, И.Калс, Дж. Саббатини, Л.Наури, Р.Ллойд. Дирижер К.Дэвис / Лондон Barbican Hall 7.12.1999
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. П.Чьофи, Дж.ди Донато, Г.Кунде, Ж. Ф. Лапуан, Л.Наури. Дирижер Дж. Нельсон / VIRGIN 2003
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. Л.Клэйкомб, М.Грооп, Б.Форд, К.Мальтман, Ф.Хавлата. Дирижер Р.Норрингтон / Лондон, Альбер Холл BBC Proms 17.8.2003
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. М.Джордани, И.Байракдарьян, К.Йепсон, П.Колман-Райт, Р.Ллойд. Дирижер Дж. Ливайн / МЕТ 27.12.2003
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. Б.Фриц, М.Ковалевская, К.Алдрих, Л.Наури, М.Петренко. Дирижер В.Гергиев / Зальцбург 10.8.2007
• Берлиоз. Бенвенуто Челлини. А.Калагина, З.Булычева, С.Семишкур, А.Тимченко, А.Гергалов, Н.Каменский, М.Петренко. Дирижер В.Гергиев / Мариинский театр в Стокгольме на фестивале Балтийского моря, Berwald Hall 20.8.2007

Дискография

(край на цитата)

Както писах в началото, опери от Ектор Берлиоз не са представяни в България. В това съм сигурен, защото в основния труд: „Български музикален театър 1890-2010“, който бе издаден през 2015 г. в София от екип сътрудници на Инситута ИИИ (Институт за Изследване на Изкуствата при БАН) има описание на всички опери, поставяни в оперните театри в България и там няма заглавие от Берлиоз.

За сметка на това има български оперни певци, които в чужбина са участвали в негови оперни творби или при записи на такива. Много е трудно да се открият тия певци, но аз със сигурност знам, че Веселина Кацарова отдавна участва в такива записи. Сигурно е играла и на сцена в опери от Берлиоз, защото си спомням, че съм срещал нейното име при програми в сп. „Opernwelt“ за участие на някои оперни сцени. Помня, че ставаше дума за двете опери „Проклятието на Фауст“ и „Бенвенуто Челини“.

За втората опера бях чел, че тя беше ангажирана за новата продукция през 2007 г. при Музикалния фестивал в Залцбург, но поради нелепо премеждие (по време на оперна изява в Мюнхен преди това пада и наранява крака си, така че не може да участва после при подготовката на „Бенвенуто Челини“ в Залцбург). Жалко, предстаям си какъв успех щеше да има в главната роля на Асканио – ученикът на Бенвенуто Челини!

Цитирам материал по този случай в оригинал на немски език. После ще дам мой превод:

Портал „Klssik Info.de“, August 2007

Vesselina Kasarova singt nicht bei den Salzburger Festspielen

Die Endproben zu Hector Berlioz‘ „Benvenuto Cellini“ haben im Großen Festspielhaus begonnen. VESSELINA KASAROVA, die während einer Vorstellung in München stürzte und sich eine schwere Fußverletzung zuzog, darf auf ärztliche Anweisung die Probenarbeit in Salzburg nicht fortsetzen. Die Partie übernimmt nun Kate Aldrich, die bereits für einige Vorstellungen engagiert war.

Die 1973 geborene amerikanische Mezzosopranistin Kate Aldrich begann ihre Karriere in Verona, wo sie 2000 als Preziosilla in La forza del destino debütierte. Franco Zeffirelli besetzte sie 2001 als Amneris in seiner Aida-Inszenierung. Seitdem tritt Kate Aldrich weltweit an den führenden Opernhäusern auf: An der Los Angeles Opera debütierte sie 2002. Außerdem gastierte sie an der Deutschen Oper am Rhein in Düsseldorf (Rosina, Nerone in L’incoronazione di Poppea), am Teatro Colón in Buenos Aires (Dulcinée in Don Quichotte), an der Hamburgischen Staatsoper (Giulio Cesare), an der New York City Opera (Carmen) und in Montreal (Adalgisa in Norma). Mit dem Opera Orchestra of New York trat sie in konzertanten Opernaufführungen in der Carnegie Hall auf.

In der Spielzeit 2006/07 sang Kate Aldrich am Prager Nationaltheater ihren ersten Sesto (La clemenza di Tito) und debütierte als Carmen an der San Francisco Opera und als Maddalena (Rigoletto) an der Metropolitan Opera New York. In Lissabon gab sie ihr Rollendebüt als Isabella in L’italiana in Algeri, in Montpellier war sie in Eine Florentinische Tragödie von Zemlinsky, in Tokyo als Dulcinée zu hören.

Bei den Salzburger Festspielen debütiert sie in der Rolle des Ascanio in „Benvenuto Cellini“.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Klssik Info.de”, август 2007 г.

Веселина Кацарова няма да пее на фестивала в Залцбург

Започнаха финалните репетиции за „Бенвенуто Челини“ от Ектор Берлиоз в „Großes Festspielhaus“. ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА, която падна по време на представление в Мюнхен и получи тежка травма на стъпалото, няма право да продължи репетициите в Залцбург по лекарско предписание. Сега ролята ще бъде поета от Кейт Олдрич, която вече е ангажирана за няколко представления.

Родена през 1973 г., американското мецосопрано Кейт Олдрич започва кариерата си във Верона, където дебютира през 2000 г. като Прециозила в „Силата на съдбата“.

Франко Дзефирели я избра за ролята на Амнерис в продукцията си от 2001 г. на „Аида“. Оттогава Кейт Олдрич участва във водещи оперни театри по целия свят: тя дебютира в операта на Лос Анджелис през 2002 г. Тя също така участва в „Deutsche Oper am Rhein“ в Дюселдорф (Розина, Нерон в „Коронацията на Попеа“), в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес (Дулсинея в „Дон Кихот“), в Държавната опера на Хамбург („Юлий Цезар“), в Нюйоркската опера („Кармен“) и в Монреал (Адалджиза в „Норма“). Тя участва в концертни оперни представления в „Карнеги Хол“ с Оперния оркестър на Ню Йорк.

През сезон 2006/07 Кейт Олдрич пее за пръв път в ролята на „Сесто“ („Милосърдието на Тит“) в Националния театър в Прага и дебютира като Кармен в Операта на Сан Франциско и като Мадалена („Риголето“) в Метрополитън Опера в Ню Йорк. В Лисабон тя дебютира като Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини, в Монпелие я слушат във „Флорентинска трагедия“ от Александър Землински, а в Токио я слушат като Дулсинея в „Дон Кихот“.

Кейт Олдрич дебютира на Залцбургския фестивал в ролята на Асканио в „Бенвенуто Челини“.

(край на превода)

Що се отнася до музикални записи на Веселина Кацарова в творби от Ектор Берлиоз, цитирам някои материали. На първо място това е една творба, която аз не познавах – скоро открих нейното участие в този запис – „Смъртта на Клеопатра“ – за сопран и оркестър, едно ранно произведение на Берлиоз, с което той е участвал в един конкурс, където не е могъл да спечели. Ето подробности на немски език за запис, в който има и други творби. В текста се казват много хубави думи за изкуството на Веселина Кацарова. После ще дам превод на български:

La Mort de Cleopatre

Vesselina Kasarova, Sinfonieorchester Basel, Ivor Bolton

CD (Compact Disc)

Herkömmliche CD, die mit allen CD-Playern und Computerlaufwerken, aber auch mit den meisten SACD- oder Multiplayern abspielbar ist.

• +Roi Lear-Ouvertüre; Scene d’amour aus Romeo et Juliette; Romanze für Violine & Orchester “Reverie et Caprice”

• Künstler: Vesselina Kasarova, Sinfonieorchester Basel, Ivor Bolton
• Label: Sinfonieorchester Basel, DDD, 2013
• Bestellnummer: 6785114
• Erscheinungstermin: 13.4.2015

Der spektakuläre Suizid Kleopatras faszinierte die Kunstwelt des 19. Jahrhunderts. 1829 wurde der begehrte Rompreis für die beste musikalische Umsetzung des tragischen Stoffs ausgeschrieben. Der 25-jährige Hector Berlioz reichte ein dramatisches, aufwühlendes Werk voller genialer Einfälle ein. Doch die Jury verweigerte ihm den Preis – ein Entscheid, der aus heutiger Sicht wohl nur noch als Ausdruck des Neids gedeutet werden kann.

Mit VESSELINA KASAROVA singt eine Sängerin den Solopart, die mit ihrer vokalen Souveränität und dem anziehend dunklen Timbre ihrer Stimme zu den bemerkenswertesten und herausragenden Sängerinnen unserer Zeit gehört.

»Mein Leben ist ein Roman, der mich sehr interessiert«, soll Hector Berlioz einmal einem Freund gegenüber geäußert haben. Aus diesem Grund begann er bereits 1848 – im Alter von 45 Jahren – mit der Niederschrift seiner Memoiren. Als das Werk (Mémoires) 1870 posthum veröffentlicht wurde, staunte die Öffentlichkeit über die Offenheit und das literarische Niveau seiner Autobiografie.

Das Literarische lag Berlioz stets besonders am Herzen, und wohl kaum ein anderer Komponist außer ihm hat mehr literarische Werke zu programmatischer Orchestermusik verarbeitet.

Diese neue CD bietet Werke Hector Berlioz’ nach dramatischen Szenen aus Werken Shaespeares: Von der Liebesszene aus »Roméo et Juliette« bis hin zu großen Ouvertüre zu »Roi Lear«. Vesselina Kasarova ist eine Edelbesetzung für die Gesangspartien, während das Sinfonieorchester Basel unter der Leitung Ivor Boltons wieder einmal zu Höchstform aufläuft.

(край на цитата)

Превод:

Смъртта на Клеопатра

Веселина Кацарова, Базелски симфоничен оркестър, Айвор Болтън

CD (компакт диск)

Конвенционален компактдиск, който може да се възпроизвежда на всички CD плейъри и компютърни устройства, но също и на повечето SACD или мултиплейъри.

Плюс: Увертюра „Крал Лир“; Сцена на любовта от „Ромео и Жулиета“; Романс за цигулка и оркестър “Reverie et Caprice”.

Артисти: Веселина Кацарова, Базелски симфоничен оркестър, Айвор Болтън
Етикет: Базелски симфоничен оркестър, DDD, 2013 г.
Номер на поръчка: 6785114
Дата на излизане: 13 април 2015 г.

Зрелищното самоубийство на Клеопатра очарова света на изкуството от 19 век. През 1829 г. е обявена желаната Римска награда за най-добра музикална интерпретация на трагичния сюжет. 25-годишният Ектор Берлиоз представя драматична, вълнуваща творба, пълна с брилянтни идеи. Но журито отказва да му присъди наградата – решение, което от днешна гледна точка вероятно може да се тълкува само като израз на завист.

ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА пее соловата партия и с вокалната си суверенност и привлекателния мрачен тембър на гласа си е една от най-забележителните и изключителни певици на нашето време.

„Животът ми е роман, който много ме интересува“, се казва, че Ектор Берлиоз казал веднъж на свой приятел. Поради тази причина той започва да пише мемоарите си още през 1848 г. – на 45-годишна възраст. Когато произведението („Mémoires“) е публикувано посмъртно през 1870 г., обществеността е изумена от откровеността и литературното ниво на неговата автобиография.

Берлиоз винаги се е интересувал особено от литературата и едва ли някой друг композитор е трансформирал повече литературни произведения в програмна оркестрова музика.

Този нов компактдиск включва произведения на Ектор Берлиоз, базирани на драматични сцени от произведения на Шекспир: от любовната сцена от „Ромео и Жулиета“ до голямата увертюра към „Крал Лир“. Веселина Кацарова е чудесен актьорски състав за вокалните партии, а Базелският симфоничен оркестър под диригентството на Айвор Болтън отново е в най-добрата си форма.

(край на превода)

Ето и текста на творбата „Смъртта на Клеопатра“ (на френски език):

Hector BERLIOZ (1803 – 1869)

Cléopâtre (Scène lyrique pour soprano et orchestre HOLOMAN 36) “La Mort de Cléopâtre”

Composed for the Prix de Rome and created in august, 1st 1829 (Paris, Institut de France)

Text:

“C’en est donc fait ! ma honte est assurée.
Veuve d’Antoine et veuve de César,
Au pouvoir d’Octave livrée,
Je n’ai pu captiver son farouche regard.
J’étais vaincue, et suis déshonorée.
En vain, pour ranimer l’éclat de mes attraits,
J’ai profané le deuil d’un funeste veuvage ;
En vain, en vain, de l’art épuisant les secrets,
J’ai caché sous des fleurs les fers de l’esclavage;
Rien n’a pu du vainqueur désarmer les décrets.
A ses pieds j’ai traîné mes grandeurs opprimées.
Mes pleurs même ont coulé sur ses mains répandus,
Et la fille des Ptolémées
A subi l’affront des refus !
Ah ! qu’ils sont loin ces jours, tourment de ma mémoire,
Où sur le sein des mers, comparable à Vénus,
D’Antoine et de César réfléchissant la gloire,
J’apparus triomphante aux rives du Cydnus !
Actium m’a livrée au vainqueur qui me brave ;
Mon sceptre, mes trésors ont passé dans ses mains ;
Ma beauté me restait, et les mépris d’Octave
Pour me vaincre ont fait plus que le fer des Romains.
Ah! qu’ils sont loin ces jours (etc.)
Mes pleurs même ont coulé sur ses mains répandus,
J’ai subi l’affront des refus.
Moi !… qui du sein des mers, comparable à Vénus,
M’élançai triomphante aux rives du Cydnus !
Au comble des revers, qu’aurais-je encore à craindre ?
Reine coupable, que dis-tu ?
Du destin qui m’accable est-ce à moi de me plaindre ?
Ai-je pour l’accuser les droits de la vertu ?
J’ai d’un époux déshonoré la vie.
C’est par moi qu’aux Romains l’Égypte est asservie,
Et que d’Isis l’ancien culte est détruit.
Quel asile chercher ? Sans parents ! sans patrie !
Il n’en est plus pour moi que l’éternelle nuit !
Grands Pharaons, nobles Lagides,
Verrez-vous entrer sans courroux,
Pour dormir dans vos pyramides,
Une reine indigne de vous ?
Non !… non, de vos demeures funèbres
Je profanerais la splendeur !
Rois, encor au sein des ténèbres,
Vous me fuiriez avec horreur.
Du destin qui m’accable est-ce à moi de me plaindre ?
Ai-je pour l’accuser le droit de la vertu ?
Par moi nos dieux ont fui d’Alexandrie,
Et d’Isis le culte est détruit.
Grands Pharaons, nobles Lagides,
Vous me fuiriez avec horreur!
Du destin qui m’accable est-ce à moi de me plaindre ?
Ai-je pour l’accuser le droit de la vertu ?
Grands Pharaons, nobles Lagides,
Verrez-vous entrer sans courroux,
Pour dormir dans vos pyramides,
Une reine indigne de vous ?
Non, j’ai d’un époux déshonoré la vie.
Sa cendre est sous mes yeux, son ombre me poursuit.
C’est par moi qu’aux Romains l’Égypte est asservie.
Par moi nos dieux ont fui les murs d’Alexandrie,
Et d’Isis le culte est détruit.
Osiris proscrit ma couronne.
À Typhon je livre mes jours !
Contre l’horreur qui m’environne
Un vil reptile est mon recours.
Dieux du Nil… vous m’avez… trahie !
Octave… m’attend… à son char.
Cléopâtre en… quittant… la vie,
Redevient digne de… César !”

(край на цитата)

Превод на български език:

Ектор БЕРЛИОЗ (1803–1869)

Клеопатра (Лирична сцена за сопран и оркестър ХОЛОМАН 36) „Смъртта на Клеопатра“

Композиран за „Prix de Rome“ и създаден на 1 август 1829 г. (Париж, „Institut de France“)

Текст:

„Значи свърши! Срамът ми е сигурен.
Вдовица на Антоний и вдовица на Цезар,
Предаден на силата на Октавий,
Не успях да уловя свирепия му поглед.
Бях победена и съм обезчестена.
Напразно, за да съживя блясъка на моите чарове,
Оскверних скръбта на фатално вдовство;
Напразно, напразно изкуството изчерпва тайните,
Скрих веригите на робството под цветя;
Победителят не можеше да направи нищо, за да обезоръжи декретите.
В нозете му влачих угнетеното си величие.
Самите ми сълзи потекоха върху разлятите му ръце,
И дъщерята на Птолемеите
Претърпя оскърблението на отказите!
Ах! колко далеч са онези дни, мъка на паметта ми,
Където в лоното на моретата, сравнимо с Венера,
На Антоний и Цезар, отразяващи славата,
Появих се триумфално на брега на Киднус!
Actium ме предаде на победителя, който ми се противопостави;
Моят скиптър, моите съкровища преминаха в неговите ръце;
Красотата ми остана и презрението на Октав
За да ме победят, те направиха повече от желязото на римляните.
Ах! колко далеч са тези дни (и т.н.)
Самите ми сълзи потекоха върху разлятите му ръце,
Претърпях обидата на отказите.
Аз!… който от лоното на моретата, сравним с Венера,
Втурнах се триумфално към бреговете на Киднус!
На върха на неуспехите, от какво повече трябва да се страхувам?
Виновна кралица, какво ще кажеш?
От мен ли зависи да се оплаквам от съдбата, която ме е сполетяла?
Имам ли право на добродетел да го обвинявам?
Позорих живота на съпруг.
Чрез мен Египет е поробен от римляните,
И че древният култ към Изида е унищожен.
Какво убежище да потърся? Без родители! Без държава!
Не ми остана нищо друго освен вечна нощ!
Велики фараони, благородни лагиди,
Ще видите ли как влизам без гняв,
Да спя във вашите пирамиди,
Кралица, недостойна за вас?
Не!… не, от вашите погребални жилища
Бих осквернила великолепието!
Царьо, все още всред мрака,
Щеше да избягаш от мен в ужас.
От мен ли зависи да се оплаквам от съдбата, която ме е сполетяла?
Имам ли право на добродетел да го обвинявам?
Чрез мен вашите богове избягаха от Александрия,
И култът към Изида е унищожен.
Велики фараони, благородни лагиди,
Щяхте да избягате от мен с ужас!
От мен ли зависи да се оплаквам от съдбата, която ме е сполетяла?
Имам ли право на добродетел да го обвинявам?
Велики фараони, благородни лагиди,
Ще видите как влизам без гняв,
Да спя във вашите пирамиди,
Кралица, недостойна за теб?
Не, опозорих живота на съпруг.
Пепелта му е пред очите ми, сянката му ме преследва.
Чрез мен Египет е поробен от римляните.
Чрез мен вашите богове избягаха от стените на Александрия,
И култът към Изида е унищожен.
Озирис забранява короната ми.
На Тифон давам дните си!
Срещу ужаса, който ме заобикаля
Подло влечуго е моето средство.
Богове на Нил… вие… ме предадохте!
Октав… ме чака… при колесницата си.
Клеопатра в… напускане на… живота,
Стани отново достоен за… Цезар!”

(край на превода)

Цитирам линк към изпълнението на Веселина Кацарова:

И последният запис, направен във Великобритания:

Damnation De Faust [UK Import]

VESSELINA KASAROVA (Darsteller), Paul Groves (Darsteller), Alexandre Tarta (Regisseur) Format: DVD

От горния DVD-запис на операта „Проклятието на Фауст“ – също от Берлиоз разбираме, че тя има участия в тази опера. Сигурно е играла и на сцена, както вече намекнах в моя текст по-горе.

Остава да пожелаем на някой от българските оперни театри да наруши „табуто“ относно оперите на Ектор Берлиоз и един ден и българският оперен любител да чуе в България някоя негова опера. Време е вече – нали България е водеща страна в областта на оперното изкуство.

Нека днес на 10 септември 2018 г. почетем 180 години от премиерата на „Бенвенуто Челини“ в Париж през далечната 1838 година.

…….