Oper ‘Madama Butterfly’ Puccini

110 години от премиерата на операта “Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 февруари 2014 г. има годишнина от премиерата на една от най-известните опери, които понастоящем се играят с голям успех по целия свят: 110 години „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини (премиера на този ден през 1904 г. на сцената на Миланската Скала)

Тази операта на Пучини е приета много критично от миланската публика по различни причини (прекъсвания, викове на недоволство по време на представлението и други, след края никой от участващите артисти не излиза пред завесата) и се е наложило версията от два акта да се преработи и три месеца по-късно да се представи като триактова опера на друга оперна сцена и то с много голям успех

Това е света на оперното изкуство – някои неща се оценяват едва след време, но зависи и от публиката. Сега „Мадам Бътерфлай“ е една от най-успешните и играни опери по целия свят. Днес едва ли има любител на оперното изкуство, който да не е бил пленен от чудната музика на Пучини и драмата на Чо Чо Сан. Всички най-известни оперни певици от този жанр са изграждали трагичния образ на японката по най-различен начин, което е оставило трайни следи в спомените на слушатели и зрители.

Редица български певици от всяка генерация са играли тази роля и са оставили хубави спомени. Ще дам като увод кратки бележки за най-известните български изпълнителки на ролята на Чо Чо Сан – както в миналото, така и сега:

Сред най-изтъкнатите български оперни певици, които са превъплътили образа на Чо-Чо Сан в операта „Мадам Бътерфлай“ както на родните сцени, така и по света, се открояват следните имена:

Райна Кабаиванска: Считана за една от най-великите интерпретаторки на ролята в света. Тя е играла Чо Чо Сан над 400 пъти, включително в легендарни постановки на Арена ди Верона и в Марсилия. Официалният сайт на Райна Кабаиванска посочва ролята като ключова в нейния репертоар.

Цветана (Алма-Лиза) Бандаловска: Сопраното от Софийската опера е гостувала успешно с тази роля в Япония, а в България е редовен участник в спектакли на Софийската опера и балет.

Галя Йончева: Ролята на Чо Чо Сан е нейна „визитна картичка“, с която се представя на световните сцени, включително в Япония.

Елисавета Йовович: Една от историческите фигури в българското опера, която изпълнява ролята още през 1927 г. в България.

Ива Йонова: Съвременна оперна певица, чийто репертоар включва главната героиня на Пучини. Други известни български гласове са представяли ролята в по-ново време в продукции на Държавна опера Бургас и Държавна опера Варна.

Освен вече споменатите, ето някои от най-значимите български оперни певици, които са триумфирали в ролята на Чо Чо Сан в най-престижните световни оперни театри:

Райна Кабаиванска: Безспорната “кралица” на тази роля. Тя е изнасяла спектакли в Арена ди Верона (легендарно изпълнение от 1983 г.), Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк, Ла Скала в Милано и в операта в Сантяго, Чили.

Соня Йончева: Една от най-големите съвременни звезди, която изпълнява ролята на Чо Чо Сан във Виенската държавна опера (в продукцията на Антъни Мингела) и на други водещи сцени.

Анна Томова-Синтова: Световноизвестното сопрано пее ролята в Лирик опера в Чикаго през 1985 г., както и в множество европейски театри.

Гена Димитрова: Макар и известна с по-драматични роли (като Турандот), тя също е пресъздавала образа на Чо Чо Сан в началото на своята международна кариера.

Светла Василева: Тя е сред признатите съвременни изпълнителки на Бътерфлай, с успешни изяви в Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон, Сан Франциско и редица италиански театри.

Накря ще прибавя и сопраното Елена Филипова, която е едно изключително важно допълнение към този списък. Тя действително постига грандиозен международен успех в края на миналия век и началото на настоящия. Нейното превъплъщение в Чо Чо Сан е емблематично. Тя триумфира с тази роля в Австралийската опера в Сидни, където продукцията на режисьора Мофит Бароу с нейно участие остава в златните архиви. Нейният „тъмен“ и плътен сопранов тембър е изключително ценен за по-драматичните нюанси на героинята. Освен в Австралия, тя е представяла ролята и на големите европейски сцени като Виенската държавна опера и в Германия. Нейната кариера в чужбина е доказателство за високата класа на българската вокална школа.

Няма да пиша за чуждестранни певици, които са изпълнявали ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, но искам да подчертая факта, че това е коронна роля на италианката Мирела Френи, съпруга на българския бас Николай Гяуров, за която тенорът Пласидо Доминго пише следните редове, когато Френи се помина на 9 февруари 2020 г. в Модена:

„Мила моя Мирела, сърцето ми е разбито“, започва съобщението си Пласидо Доминго. Испанският тенор и диригент публикува много общи снимки с оперната певица и написа на италиански език: „Колко емоции преживяхме заедно! Мислите ми се връщат към многобройните ни изпълнения, към филма „Мадам Бътерфлай“, към споделения смях, към магията на твоя глас и ненадмината музикалност. Имах честта да те познавам професионално и да бъда твой приятел в живота. Сбогом, скъпа Мирела! Винаги ще бъдеш с нас. Твоята звезда винаги ще блести в музикалните небеса и в сърцата ни“.

(край на цитата и на уводните бележки)

Сега ще се спра на самата опера „Мадам Бътерфлай“ от Пучини:

„Мадам Бътерфлай“ е опера (оригинално заглавие: „Tragedia giapponese“ от Джакомо Пучини. Либретото е на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика. През лятото на 1900 г. Пучини е в Лондон за премиерата на своята опера „Тоска“. Там на 21 юни посещава едноактната пиеса „Мадам Бътерфлай“ – Трагедия на Япония“ от 1900 г. на американския драматург и театрален продуцент Дейвид Беласко. В основата на пиесата е едноименната новела на Джон Лутър Лонг от 1898 г. Композиторът харесва драматичната и екзотична тема и след известно време моли своя издател Джулио Рикорди да осигури правата за създаване на опера. Либретото за нея е поръчано на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза, които имат опит в сътрудничеството си с Пучини за предишните му няколко опери. Работата започва в началото на 1901 г. – Пучини изучава японска музика с помощта на съпругата на японския посланик в Италия .

Както и при другите си опери, Пучини има напрегнати отношения с либретиста Илика – той затруднява тяхната работа с честите си намеси и внасянето на промени във вече готов текст. Така той изцяло премахва едно действие, което се развива в американското консулство.

Първите музикални чернови се появяват още през 1901 г. Към края на 1902 г. голяма част от музиката на операта е готова, но на 25 февруари 1903 г. Пучини преживява тежка автомобилна катастрофа. Лечението му продължава няколко месеца, намесват се и семейни проблеми, налага се отлагане на премиерата.

Премиерата на операта в оригиналната ѝ двуактна версия е на 17 февруари 1904 г. в Миланската Скала. Първата изпълнителка на главната роля е сопраното Розина Сторкио, на която Пучини се е възхищавал. Премиерата на триактната преработена версия се състои на 28 май 1904 г. в Бреша.

Действащи лица

Роля	Партия
Мадам Бътерфлай (Чо Чо Сан), гейша	сопран
Сузуки, прислужница	мецосопран
Бенджамин Франклин Пинкертън, лейтенант от ВМС на САЩ	тенор
Шарплес, консул на САЩ в Нагасаки	баритон
Горо, посредник	тенор
Ямадори, принц	тенор баритон
Бонзо („монах“ на японски), чичо на Чо Чо Сан	бас
Якусиде, „чичо на Чо Чо Сан	бас
Имперски комисар	бас
официален регистратор	бас
Майката на Чо Чо Сан	мецосопран
Леля	сопран
Братовчедка	сопран
Кейт Пинкертон, съпруга на Пинкертон	мецосопран
Долоре („Болка”), син на Чо Чо Сан	(без пеене)
Роднини, приятели и др.

(край на цитата)

Сюжет

Действието на операта се развива близо до Нагасаки около 1900 г.

Първо действие
Японска къща с тераса и градина на хълм, с Нагасаки и пристанището му на заден план.

Американският военноморски офицер Пинкертън, разположен в Нагасаки, е придобил къща за свое ползване за 999 години чрез посредника Горо, включително гейшата Чо Чо Сан, наричана Бътерфлай. Горо го развежда из къщата и го запознава с персонала, включително прислужницата Сузуки. След това се появява консул Шарплес и Пинкертън му разказва за хедонистичния си начин на живот на янки (Пинкертън: „Dovunque al mondo“). Той е доволен, че дори може да прекрати японския си брак с месечно предизвестие. Шарплес го съветва да не приема новия съюз твърде лекомислено: Бътерфлай е попитала за Америка в консулството и приема брака много сериозно. Но Пинкертън отхвърля тази мисъл. Той пие за бъдещия си брак като истински американец.

Горо съобщава за пристигането на Бътерфлай и нейните приятели. Тя весело разказва историята на живота си на Пинкертън и Шарплес: откакто някогашното ѝ аристократично семейство обеднява, тя работи като гейша. Баща ѝ е починал и тя е на петнадесет години. Сега пристигат правителственият комисар, регистраторът и роднините на Бътерфлай. По време на представянето Пинкертън се среща с чичото на Бътерфлай – Якусиде, и братовчедка му със сина ѝ. Майката, лелята и други роднини се възхищават на красивата къща, докато братовчедката и други роднини правят пренебрежителни забележки за планираната сватба. Якусиде се интересува само от виното. Бътерфлай показва на Пинкертън личните си вещи, включително камата, с която баща ѝ е извършил сепуку по заповед на Микадо, както и на някои религиозни фигури на предците. Тя тайно казва на Пинкертън, че предния ден, без знанието на семейството, е приела християнството в мисионерската къща (Бътерфлай: „Io seguo il mio destino“). Тя небрежно споменава, че Пинкертън е платил 100 йени за тях и изхвърля фигурките.

Комисарят официално оженва Пинкертън и Бътерфлай. Има кратко прекъсване, когато Якусиде и детето преждевременно си похапват от сладкишите. Шарплес и комисарят си тръгват. Семейството вдига тост за двойката. Пинкертън моли вече пияния Якусиде да изпее песен (Пинкертън: „All’ombra d’un Kekì“). Празненството е внезапно прекратено от чичото на Бътерфлай – свещеник: Той проклина Бътерфлай, че е посетила мисионната къща. Тя е отречена от възмутения си роднина.

След като роднините си тръгват, Пинкертън утешава съпругата си. Сузуки рецитира японска вечерна молитва в къщата. Пинкертън и Бътерфлай се наслаждават на тишината на вече настъпващата вечер заедно известно време (Бътерфлай/Пинкертън: „Viene la sera“). След това Бътерфлай е подготвена от Сузуки за брачната им нощ. Те се наслаждават на любовта си в градината (дует: „Bimba dagli occhi pieni di malia“). Бътерфлай признава, че е била шокирана, когато е научила за предложението му. Тя е щастлива дори от най-малкия жест на обич (дует: „Vogliatemi bene, un bene piccolino“). Когато Пинкертън я сравнява с хваната в капан пеперуда, притисната, за да не може да избяга, тя вярва, че сега са заедно завинаги.

Второ действие, Първа част

В къщата на Чо Чо Сан

Минават три години. Пинкертън напуска Бътерфлай малко след сватбата им, но обещава да се върне скоро. Сузуки се моли на японските богове Бътерфлай да намери отново щастие. Бътерфлай възлага повече надежди на американския бог. Въпреки че Пинкертън е инструктирал консула да плати за апартамента им, сега те изпитват финансови затруднения. Бътерфлай напомня на съмняващата се Сузуки за обещанието на Пинкертэн да се върне, когато розите цъфтят и младите червеношийки запеят в гнездата си. Тя живо си представя пристигането му с бял военен кораб (Бътерфлай: „Un bel dì, vedremo“). Сузуки се оттегля.

След това Горо и консулът пристигат в градината. Бътерфлай ги посреща радостно. Шарплес е получил писмо от Пинкертън. Преди да успее да го покаже, Бътерфлай настоява да знае кога червеношийките ще гнездят в Америка. Шарплес няма отговор. С подкрепата на Горо се появява богатият Ямадори: той иска да се ожени за Бътерфлай. Според японския закон, изоставена съпруга се счита за разведена. Тя му се подиграва, казвайки, че нейният „американски“ брак не се разтрогава толкова лесно. Ямадори си тръгва с тежко сърце. Сега Шарплес иска внимателно да подготви Бътерфлай за факта, че Пинкертън наистина е на път за Япония, но не за да остане с нея. Той започва да ѝ чете писмото, но Бътерфлай му пречи да му съобщи горчивата новина, прекъсвайки го след всеки ред и тълкувайки всичко според собствените си желания. Въпреки това Шарплес я съветва да приеме предложението на Ямадори. След това Бътерфлай му представя тригодишното си дете, сина на Пинкертън, за когото Пинкертън не знае. Шарплес трябва да каже на Пинкертън за него и тогава той веднага ще се втурне към нея. Обръщайки се към сина си, тя заявява, че би предпочела да умре, отколкото да проси или да работи отново като гейша (Бътерфлай: „Che tua madre“). Името му е „Долоре“ („Скръб“), но след завръщането на баща му ще бъде наричан „Джоя“ („Радост“). Шарплес обещава да разкаже на Пинкертън за сина му и си тръгва. Сузуки насилствено придърпва Горо в апартамента и го обвинява, че разпространява неверни слухове за бащата на детето. Бътерфлай го изхвърля, заплашвайки го. Сузуки отнася детето.

Изведнъж, оръдие оповестява пристигането на кораба на Пинкертън. Бътерфлай подканва Сузуки да украси къщата за случая с цъфнали черешови клонки и цветя (Дует: “Scuoti quella fronda”). Тя поръчва да ѝ донесат сватбената ѝ рокля, за да може, заедно със Сузуки и сина си, да чака Пинкертън в нея. Тя пее приспивна песен за детето. Докато Бътерфлай наднича навън през малки дупки в стените, Сузуки и детето скоро заспиват. Отвън се чуват мистериозни гласове (Voci misteriose a bocca chiusa – Тананикащ припев).

Трето действие [Второ действие, Втора част]

Пак там.

Минава ноща, в която Бътерфлай е будна, а Пинкертън все още не се е появил. Бътерфлай се оттегля с детето, за да си почине. Сузуки обещава да го доведе, ако Пинкертън се появи. Малко след това Сузуки е изненадана от Шарплес и Пинкертън. Кейт, съпругата на Пинкертън, чака пред къщата. Те са дошли да отведат детето в сигурно бъдеще – в Америка. Пинкертън моли Сузуки да не буди Бътерфлай все още, защото иска да я помоли за помощ с предаването на детето. Той с разкаяние размишлява за миналото (трио Шарплес/Сузуки/Пинкертън: „Io so che alle sue pene“). Неспособен да понесе да види Бътерфлай отново, той бяга от къщата, след като дава на Шарплес малко пари за Бътерфлай (Пинкертън: „Addio fiorito asil“). Сузуки обещава на Кейт, че ще убеди Бътерфлай да ѝ даде детето.

Когато Бътерфлай се връща и вижда консула и Кейт все още да чакат отвън, тя осъзнава истината. Кейт я моли за детето. Бътерфлай отпраща всички, обяснявайки, че ще даде детето само лично на Пинкертън. Тя отказва парите, които Шарплес ѝ предлага. Тя моли Сузуки да се грижи за детето и да я остави на мира. Тя пее песен за смъртта. След това пали свещ пред олтар, коленичи, взема камата на баща си и прочита самурайското мото, изписано върху нея: „Умри достойно, този, който вече не може да живее достойно.“ Докато тя доближава ножа до гърлото си, синът ѝ дотичва. Тя изпуска камата, прегръща го и го целува страстно (Бътерфлай: „Tu, tu piccolo iddio“), преди да го сложи на постелка, да му даде малко американско знаме и да му завърже очите. След това тя застава зад параван. Ножът пада и тя се свлича на земята. Пинкертън я вика отвън. С последни сили тя се довлича до детето. Пинкертън и Шарплес я намират умираща до детето.

Инструментация

Оркестърът на операта включва следните инструменти:

Дървени духови инструменти: три флейти (трета също пиколо), два обоя, английски рог, два кларинета, бас кларинет, два фагота

Медни духови инструменти: четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, туба

Тимпани, Ударни инструменти: басов барабан, малък барабан, чинели, триъгълник, там-там, японски там-там, глокеншпил, японски глокеншпил (или вибрафон), камбанки в ми бемол, фа, фа-диез, сол и ла

Арфа

Струнни инструменти

Музика зад кулисите: камбанки в ла и ми, тръбни камбанки, японски камбанки, птича свирка, там-там, голям там-там, виола д’амор

Изстрел от оръдие, звук на котвена верига, бръмчащ хор (сопран, тенор)

Музика

Основна част от произведението е контрастът между западния и далекоизточния начин на живот, който Пучини изразява музикално от самото начало. Операта започва с фуга, в която Пучини развива екзотична музикална тема по типично западен начин. Декларацията на Пинкертън „Dovunque al mondo“ вече съдържа двете основни западни теми на операта. Тази ария е рамкирана от цитат от тогавашния военноморски химн (по-късно американският национален химн „Знамето, обсипано със звезди“) в духовите инструменти. След дуета на Пинкертън с консул Шарплес, западната атмосфера е заменена от японска, когато сватовникът Горо пристига с жените.

Пучини работи усилено, за да постигне правдоподобен „японски привкус“. За вдъхновение той използва различни източници: Присъства на представление на актрисата и танцьорка Каваками Садаяко, която се е обучавала за гейша, по време на световното ѝ турне през март и април 1902 г. Съпругата на японския посланик в Рим, Хисако Ояма, му пее традиционни народни песни и му помага с японските имена. Той също така получава съвет от белгийския музиколог и експерт по Азия Гастон Кносп. Той успява да получи достъп до европейски колекции от транскрибирани японски мелодии и през януари 1903 г. поисква от Алфред Михаелис от „Gramophone Company“ записи на японска народна музика. Последните обаче може да са пристигнали твърде късно. Когато се появява императорският комисар, се изпълнява откъс от японския национален химн „Кими Га Йо“. Два мотива на Бътерфлай могат да бъдат проследени до китайската народна музика. Едва през 2012 г. музикологът У. Антъни Шепърд демонстрира, че Пучини ги е взел от музикална кутия, произведена в Швейцария, съдържаща западни китайски мелодии. Този инструмент е комбинация от карильон и хармониум, наречен „хармонифон“. Първата от тези мелодии е особено тясно свързана с героината Бътерфлай. В оригиналния китайски текст мъж еротично описва цялото тяло на жена. В операта мелодията се появява за първи път изцяло в първо действие, по време на думите „Io seguo il mio destino“, в които Бътерфлай описва на Пинкертън всичко, от което се е отказала заради него. Механичният звук на музикалната кутия, който естествено не може да възпроизведе някои характеристики на далекоизточната музика, като например типичното глисандо или оригиналния тембър на инструментите, също е повлиял на инструментацията на Пучини относно пасажите, повлияни от Япония.

Резултатът от изследванията на Пучини са изключително необичайни тембри, които той постига с инструменти като там-там, японски тамбурини, японски клавишен глокеншпил или тръбни камбанки. Коментарите на японските роднини на Бътерфлай на сватбеното тържество се чуват върху пентатоничен остинато. Аранжиментът на съпътстващите партии също често има екзотично усещане. Пучини постига това чрез методи, иначе нетипични за него, като инструменти, свирещи в унисон с вокалната линия или отворени квинти. Той използва и педални точки, басови остинати, промени в тембъра, последователности на целия тон и увеличени тризвучия. Пучини използва всички тези техники предимно за второстепенните герои. Ролята на Пинкертън, от друга страна, съответства изцяло на типичния му лиричен идиом. Американските черти са ограничени до определени английски изрази и цитат от по-късния американски национален химн. Музиката на Бътерфлай съчетава далекоизточни и европейски характеристики.

Ричард Еркенс посочва, че Пучини е дарил главната героиня с три различни „измерения“. В началото тя принадлежи към японската „група жени“. Докато се изкачва на хълма с другите жени, си тананика оригинална японска мелодия, танцовият мотив „изгряващото слънце“ от театър „Кабуки“, акомпаниран от фагот и струнни чрез пицикато, чиито звуци напомнят на японските инструменти кото и шамисен. В същото време Бътерфлай е ориентирана към Запада. Съблазнителната мелодия на Ларго, изпята извън сцената, е изцяло базирана на западната хармония. Третият аспект я представя като сливане на източни и западни елементи. В края на входната си сцена тя кани другите жени да ѝ имитират и да коленичат пред Пинкертън. Пентатонична мелодия, китайската „Шиба мо“ от „Хармонифон“, съпровожда тази пантомима, но се изпълнява от западни инструменти със също толкова западни хармонии. Колениченето на Изтока пред Запада по този начин се случва не само сценично, но и музикално.

(край на цитата)

Премиера

Двуактната първа версия на операта е премиерно представена на 17 февруари 1904 г. в Миланската Скала. Костюмите са дело на Джузепе Паланти, а сценографията – на Виторио Рота и Карло Сонга (или, според „Енциклопедия на музикалния театър“ на Пайпър, на Люсиен Жусеом). Сопраното Розина Сторкио изпълнява главната роля. Сред другите певци са Джузепина Джакония (Сузуки), Джовани Зенатело (Б. Ф. Пинкертън), Джузепе Де Лука (Шарплес), Гаетано Пини-Корси (Горо), Паоло Вулман (Бонзе) и Емилио Вентурини (Императорски комисар). Музикалната режисура е дело на Клеофонте Кампанини.

Премиерата е фиаско, каквото Пучини никога преди не е преживявал. Той оттегля партитурата още същия ден. Планираната римска премиера е отменена. В научната литература, освен критиките към определени аспекти на произведението, посочените причини за неуспеха включват преобладаващите антияпонски настроения след избухването на Руско-японската война на 8 февруари, както и смущения, причинени от поддръжници на конкурентните издателства „Ricordi“ и „Sonzogno“.

По-нататъшни версии

Пучини започва да преработва произведението веднага след премиерата. Той прави някои съкращения и малки промени. Най-съществената промяна е разделянето на втори акт, който се счита за твърде дълъг, между бръмчащия хор и симфоничното интермецо. В първата версия героят на Пинкертън проявява силни „грозни американски“ характеристики и съдържа комични елементи. В по-късните версии Пучини смекчава това. Например, той премахва някои от снизходителните забележки на Пинкертън за японците. Освен това, на Пинкертън е дадена нова ария в последната сцена („Addio fiorito asil“), в която той изразява разкаяние за действията си. В първия акт са премахнати и сцени с пияния Якусиде и паразитните роднини на Бътерфлай, а във втория акт е пропусната сцена, в която консул Шарплес предлага пари на Бътерфлай от името на Пинкертън. В третия акт самият Пинкертън вече изисква детето вместо жена си. Пучини също прави някои малки промени в музиката. Например, той разменя втората и третата нота в основната тема на Бътерфлай и увеличава вокалния ѝ диапазон в „O a me sceso dal trone“ в трети акт.

Втората версия е завършена на 24 март и е премиерно представена в Бреша на 28 май 1904 г. Клеофонте Кампанини отново дирижира. Джовани Зенатело (Пинкертън) и Гаетано Пини-Корси (Горо), които вече са пяли в Милано, също участват. Сред другите изпълнители са Саломея Крушченски (Бътерфлай), Джована Лукачевска (Сузуки) и Вирджилио Белати (Шарплес). Представлението има голям успех, което полага основите за последващия международен триумф на операта.

В следващите години Пучини преработва произведението още няколко пъти – винаги когато е успявал да присъства на репетиции. Те включват версиите за „Опера-Комик“ в Париж (28 декември 1906 г.), за Метрополитън опера в Ню Йорк (11 февруари 1907 г.) и за „Театро Каркано“ в Милано (9 декември 1920 г.). Изданията, отпечатани през тези години, също се различават от съответните материали за изпълнение, така че историята на различните версии вече не може да бъде напълно проследена в детайли. В някои клавирни редукции името „Б. Ф. Пинкертън“ е променено на „Сър Франсис Блуми“, за да се избегнат евентуални асоциации с английския израз „кървав глупак“ („b. f.“) или немската дума „pinkeln“ (да уринираш). Пучини продължава да работи върху операта почти до смъртта си. Окончателна версия не може да бъде установена. Дълго време партитурата, считана за „канонична“, се основава на парижката версия от 1906 г., която е публикувана в средата на 1907 г. и включва и някои от промените, направени в Ню Йорк.

История на изпълненията:

Операта „Мадам Бтерфлай“ от Пучини е изпълнявана безброй пъти оттогава. Немската музикална „Енциклопедия на музикалния театър“ на Пипер (Pipers Enzyklopädie des Musiktheaters)откроява следните продукции (цитирам в оригинал на немски език без превод):

1904: Buenos Aires – Dirigent: Arturo Toscanini; mit Rosina Storchio (Cio-Cio-San)
1905: Royal Opera House Covent Garden, London – Dirigent: Cleofonte Campanini; mit Emmy Destinn (Cio-Cio-San), Enrico Caruso (Pinkerton), Antonio Scotti (Sharpless)
1906: Opéra-Comique Paris – französische Erstaufführung; Dirigent: Franz Ruhlmann; mit Marguerite Carré (Cio-Cio-San), Edmond Clément (Pinkerton) und Jean Périer (Sharpless)
1907: Metropolitan Opera New York – viele Aufführungen unter Toscanini; mit Emmy Destinn oder Geraldine Farrar (Cio-Cio-San) sowie Enrico Caruso (Pinkerton) und Antonio Scotti (Sharpless)
1925: Metropolitan Opera New York – Regie: Wilhelm Wymetals, Bühne: Joseph Urban; Dirigent: Roberto Moranzoni; mit Florence Easton (Cio-Cio-San), Giovanni Martinelli (Pinkerton) und Antonio Scotti (Sharpless) – diese Inszenierung wurde bis 1956 beinahe jährlich gespielt
1925: Teatro alla Scala Mailand – erste Neuinszenierung an diesem Haus; Dirigent: Toscanini; mit Rosetta Pampanini (Cio-Cio-San) und Bruna Castagna (Suzuki) – Pampanini sang die Partie in den folgenden Jahren auch an vielen anderen Häusern
1930: London – Dirigent: John Barbirolli; mit Margaret Sheridan (Cio-Cio-San)
1931: Krolloper Berlin – Dirigent: Alexander von Zemlinsky; mit Jarmila Novotná, Charles Kullmann und Mathieu Ahlersmeyer; Regie: Hans Curjel; konstruktivistische Bühnenbilder von László Moholy-Nagy
1935: Mailand – Dirigent: Victor de Sabata; mit Bice Adami (Cio-Cio-San)
1940: New York – Dirigent: Gennaro Papi; mit Licia Albanese (Cio-Cio-San)
1950: London – Dirigent: Warwick Braithwaite, Regie: Robert Helpmann; mit Elisabeth Schwarzkopf (Cio-Cio-San) und Monica Sinclair (Suzuki)
1951: Mailand – Dirigent: Victor de Sabata; mit Licia Albanese (Cio-Cio-San) und Giacinto Prandelli (Pinkerton)
1955: Chicago – Dirigent: Nicola Rescigno; mit Maria Callas (Cio-Cio-San) und Giuseppe Di Stefano (Pinkerton)
1958: Metropolitan Opera New York – Dirigent: Dimitri Mitropoulos, Regie: Joschio Aojama; mit Antonietta Stella (Cio-Cio-San), Eugenio Fernandi (Pinkerton) und Mario Zanasi (Sharpless) – diese Inszenierung wurde bis in die 1980er Jahre gespielt
1978: Teatro alla Scala Mailand – Inszenierung: Jorge Lavelli; Bühne: Max Bignens; Dirigent: Georges Prêtre; mit Elena Mauti Nunziata (Cio-Cio-San) – manieristische Inszenierung mit Elementen des Kabuki-Theaters; im selben Jahr auch an Pariser Oper mit Teresa Żylis-Gara (Cio-Cio-San).
1978: Komische Oper Berlin – Inszenierung: Joachim Herz; Dirigent: Mark Elder – Deutsche Übersetzung von Joachim Herz und Klaus Schlegel; mit Teilen der Erstfassung; die Inszenierung legte einen Schwerpunkt auf die Kolonialismuskritik
1982: Teatro La Fenice Venedig – Regie: Giorgio Marini; Dirigent: Eliahu Inbal; mit Eugenia Moldoveanu bzw. Mietta Sighele (Cio-Cio-San) – hier wurden sowohl die rekonstruierte Erstfassung als auch die vierte Fassung gespielt
1982: Chicago – Inszenierung: Harold Prince; Dirigent: Miguel Ángel Gómez Martínez, Bühne: Clarke Dunham, Kostüme: Florence Klotz, Lichtregie: Ken Billington; mit Elena Mauti Nunziata (Cio-Cio-San) – Inszenierung im Kabuki-Stil; Wiederaufnahme 1986 mit Anna Tomowa-Sintow in der Titelrolle
1983: Arena von Verona – Inszenierung: Giulio Chazalette; Dirigent: Maurizio Arena; mit Rajna Kabaiwanska und Jassuko Hajaschi – Inszenierung in „ästhetisierendem Traditionalismus“
1983: Charleston und Spoleto – Inszenierung: Ken Russell
1987: Glasgow – Inszenierung: Nuria Espert; Dirigent: Alexander Gibson; mit Joko Watanabe (Cio-Cio-San) – hier spielte die Handlung in Japan nach dem Zweiten Weltkrieg; die Produktion wurde 1988 auch in London gespielt
1993: Opéra Bastille Paris – Regie: Robert Wilson; Dirigent: Myung-Whun Chung; mit Diana Soviero (Cio-Cio-San) – „abstrakte Licht- und Bewegungsregie“

(край на цитата)

В някои от горните цитати виждаме и българско участие:

1982: Chicago – Inszenierung: Harold Prince; Dirigent: Miguel Ángel Gómez Martínez, Bühne: Clarke Dunham, Kostüme: Florence Klotz, Lichtregie: Ken Billington; mit Elena Mauti Nunziata (Cio-Cio-San) – Inszenierung im Kabuki-Stil; Wiederaufnahme 1986 mit Anna Tomowa-Sintow in der Titelrolle.

1983: Arena von Verona – Inszenierung: Giulio Chazalette; Dirigent: Maurizio Arena; mit Rajna Kabaiwanska und Jassuko Hajaschi – Inszenierung in „ästhetisierendem Traditionalismus“

(край на цитата)

По отношение на музикалните записи на „Мадам Бтерфлай“ от Пучини в различните медии има редица подробности, като аз ще цитирам такава справка от източник на италиански език:

Incisioni in studio

Anno	Cast (Cio Cio-san, Pinkerton, Suzuki, Sharpless)	Direttore	Etichetta
1929	Rosetta Pampanini, Alessandro Granda, Conchita Velasquez, Gino Vanelli	Lorenzo Molajoli	Columbia/Arkadia
1930	Margaret Burke Sheridan, Lionel Cecil, Ida Mannarini, Vittorio Weinberg	Carlo Sabajno	La voce del padrone/Romophone
1939	Toti Dal Monte, Beniamino Gigli, Vittoria Palombini, Mario Basiola	Oliviero De Fabritiis	La voce del padrone/Arkadia/Naxos Records
1949	Eleanor Steber, Richard Tucker, Jean Madeira, Giuseppe Valdengo	Max Rudolf	Sony Masterworks
1951	Renata Tebaldi, Giuseppe Campora, Nell Rankin, Giovanni Inghilleri	Alberto Erede	Decca Records
1954	Victoria de los Ángeles, Giuseppe Di Stefano, Anna Maria Canali, Tito Gobbi	Gianandrea Gavazzeni	His Master’s Voice/RCA Victor
1955	Maria Callas, Nicolai Gedda, Lucia Danieli, Mario Borriello	Herbert von Karajan	EMI Classics
1957	Anna Moffo, Cesare Valletti, Rosalind Elias, Renato Cesari	Erich Leinsdorf	RCA Victor
1958	Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Fiorenza Cossotto, Enzo Sordello	Tullio Serafin	Decca Records
1959	Victoria de los Ángeles, Jussi Björling, Miriam Pirazzini, Mario Sereni	Gabriele Santini	EMI Classics
1962	Leontyne Price, Richard Tucker, Rosalind Elias, Philip Maero	Erich Leinsdorf	RCA Victor
1966	Renata Scotto, Carlo Bergonzi, Anna Di Stasio, Rolando Panerai	John Barbirolli	EMI Classics
1974	Mirella Freni, Luciano Pavarotti, Christa Ludwig, Robert Kerns	Herbert von Karajan	Decca Records
1976	Montserrat Caballé, Bernabé Martí, Silvana Mazzieri, Franco Bordoni	Armando Gatto	Discos Columbia S.A.
1977	Renata Scotto, Plácido Domingo, Gillian Knight, Ingvar Wixell	Lorin Maazel	Sony Masterworks
1987	Mirella Freni, José Carreras, Teresa Berganza, Juan Pons	Giuseppe Sinopoli	Deutsche Grammophon
2008	Angela Gheorghiu, Jonas Kaufmann, Enkelejda Shkosa, Fabio Capitanucci	Antonio Pappano	EMI Classics

(край на цитата)

Цитирам и списък на записи на DVD:

DVD

Madama Butterfly – Herbert von Karajan/Mirella Freni/Plácido Domingo/Christa Ludwig, regia Jean-Pierre Ponnelle, 1974 Deutsche Grammophon
Madama Butterfly – Rajna Kabaivanska/Nazzareno Antinori/Eleonora Jankovic/Lorenzo Saccomani, 1983 Kultur/RAI
Madama Butterfly – Fiorenza Cedolins/Pietro Ballo/ regia Henning Brockhaus / direttore Massimo de Bernart, registrazione live per Rai 2, 1999 Macerata Opera Festival
Madama Butterfly – Fiorenza Cedolins/Marcello Giordani/Juan Pons/Daniel Oren, regia Franco Zeffirelli, Arena di Verona 2004, Arthaus Musik
Madama Butterfly (DNO, 2003) – Edo de Waart/Robert Wilson, Opus Arte
Madama Butterfly (Hamburg State Opera, 2012), Arthaus Musik
Madama Butterfly (La Scala, 1986) – Anna Caterina Antonacci/Giorgio Zancanaro/Lorin Maazel, Arthaus Musik
Madama Butterfly (Opera Australia, 2012), EPC Distribution
Madama Butterfly (Sferisterio Opera Festival, 2009) – Claudio Sgura, regia Pier Luigi Pizzi, C Major

(край на цитата)

В някои от горните цитати виждаме и българско участие:

Madama Butterfly – Rajna Kabaivanska/Nazzareno Antinori/Eleonora Jankovic/Lorenzo Saccomani, 1983 Kultur/RAI

(край на цитата)

Както още в началото на тази статия писах, ролята на Чо Чо Сан е знакова роля на Райна Кабаиванска, която тя е играла с голям успех на редица световни оперни сцени.

В края на тази статия ще се спра по-подробно на постановките на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в България в периода до 2010 г. Изброявам в хронологичен ред тези постановки в различните оперни театри в България (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, Плевен, Сливен). В скоби са дадени имената на съответните диригенти и режисьори. Данните са взети от книгата: „Български музикален театър 1890-2010“, издание на Института за Изследване на Изкуствата при БАН (ИИИ), София, 2015 г.

1923, Пловдив (Христо Манолов, Нерцес Гунаков)

2 юни 1924, София (Мойсей Златин, Николай Веков)

30 декември 1929, София (Цанко Цанков, Николай Веков)

21 март 1942, Стара Загора (Димитър Христов, Димитър Христов)

19 януари 1945, София (Михаил Лефтеров, Илия Иванов)

3 ноември 1945, Стара Загора (Ромео Райчев, Драган Кърджиев)

17 ноември 1947, Варна (Руслан Райчев, Петър Райчев)

25 март 1950, Русе (Константин Илиев, Михаил Хаджимишев)

12 ноември 1953, Стара Загора (Илия Илиев, Драган Кърджиев (възстановка Никола Драганов)

21 декември 1954, Варна (Борис Черпански, Драган Мицов)

17 септември 1955, Пловдив (Руслан Райчев и Васил Лолов, Илия Иванов)

30 януари 1957, Русе (Ромео Райчев, Евгений Немиров)

19 януари 1963, Стара Загора (Димитър Димитров, Михаил Хаджимишев)

31 януари 1967, Бургас (Иван Вульпе, Георги Първанов)

11 март 1972, София (Радосвета Бояджиева, Петър Щърбанов)

30 септември 1972, Плевен (Димитър Карагьозов, Димитър Ченишев)

1972, Сливен (няма данни за диригент и режисьор)

17 март 1973, Плевен (Георги Нотев, Бисер Шинев)

4 април 1975, Русе (Иван Филев, Веселина Манолова)

30 юни 1976, Варна (Влади Анастасов, Кузман Попов)

22 януари 1977, Стара Загора (Димитър Димитров, Михаил Хаджимишев, възстановка Калин Гочев)

17 март 1980, Плевен (Георги Нотев, Бисер Шинев)

1 октомври 1991, Стара Загора (Божидар Бонев, Стефан Трифонов)

9 декември 1991, Плевен (Радосвета Бояджиева, Стефан Трифонов)

март 1993, Пловдив (Борислав Иванов, Йента Кара)

7 юли 1997, Варна (Христо Игнатов, Кузман Попов)

1997, Пловдив (Борислав Иванов, Йента Кара, възстановка)

26 април 2004, Стара Загора (Божидар Бонев, Нина Найденова)

20 май 2005, София (Георги Нотев, Пламен Карталов)

24 април 2008, Стара Загора – възстановка (Красимир Къшев, Нина Найденова)

21 август 2009, Бургас, Летен театър (Иван Кожухаров и Деян Савич, Александър Текелиев)

12 февруари 2010, Пловдив (Валери Вачев, Иванка Далийска)

(край на цитата)

В същата книга: „Български музикален театър 1890-2010“, на стр. 59-63 се дава доста подробно описание относно постановките на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в България в периода до 2010 г. – отзиви, критики (подборни извадки), при които ще цитирам само няколко реда:

„Елисавета Йовович (за нея стана въпрос още в началото на тази статия) представя ролята на малката японка още в първата софийска постановка и със собствени кимона, ръчно бродирани от майка й, години наред твори образец, еталон на образа, а като педагог и тълкувател помага на много млади певици да навлязат в същността му. Иванка Митева, Нели Карова, Лиляна Анастасова (дебют на 15 май 1948 г. с Чо Чо Сан), Тинка Сколуфанова, Мария Бохачек, Пенка Маринова, Ганка Димова пресъздават неведнъж трагедията на героинята, намират и добавят собствени нюанси. Частица от българската певческа слава и световната известност на Люба Велич, Милкана Николова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Галя Йончева и Мариана Тодорова-Мадер се дължи и на превъплъщенията им като Чо Чо Сан“.

(край на цитата)

Тук се спирам само на участията на български певици в ролята на Чо Чо Сан. В другата главна роля – на Пинкертън също има редица български тенори, които с голям успех са играли тази роля както в България, така и по световните сцени. Споменавам само няколко имена: Петър Райчев, Никола Николов, Николай Здравков, Любомир Бодуров, Миньо Минев, Петър Гугалов, Божидар Николов и много други.

Нека днес на 17 февруари 2014 г. почетем 110 години от премиерата на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, която независимо от първоначалния неуспех при премиерата, после след преработки добива широка световна известност, която продължава неспирно и до наши дни.

……..

Записи: