Навършиха се 100 години от рождението на певицата от САЩ Евелин Лиър
Драги приятели на оперната музика, днес на 11 януари 2026 г. пиша статия за първи път за американското сопрано Евелин Лиър (Evelyn Lear), родена на 8 януари 1926 г., починала през 2012 г. и на 8 януари т.г. се навършиха кръглите 100 години от рождението й. Аз не можах тогава да я почета със статия, защото на 8 януари се навършиха 65 години от моята църковна сватба в Полша с милата ми Ренате, починала през 2019 г. и тогава писах за нашия брак.
По тази причина отложих статията си за Евелин Лиър за днес – 11 януари 2026 г. До сега не съм писал за нея, но няколко пъти писах за нейния съпруг – световно известния бас-баритон Томас Стюарт, на когото съм посветил 3 или 4 статии до сега и там съм писал доста неща и за съпругата му Евелин Лиър, с която са имали и много съвместни изяви по световните сцени.
Започвам с най-важното, което може да се каже за тази световно известна певица, която с право е причислена към най-добрите и всестранни сопрани от втората половина на миналия век. Ако се погледне нейния богат оперен репероар, ще останем дълбоко впечатлени от разнообразието му – предкласика, класика, романтизъм, веризъм, съвременно оперно изкусво с редица световни премиери. Едва ли има друга певица от тази епоха с такъв разнообразен репертоар. Искам веднага да цитирам този репертоар, за да се уверим в думите ми (в хода на подготовка на тази статия аз го съставих въз основа на моите информации за нея):
ОПЕРЕН РЕПЕРТОАР НА ЕВЕЛИН ЛИЪР:
Берг, Албан – „Воцек“ (Мари); „Лулу“ (Графиня Гешвиц, Лулу)
Берлиоз, Ектор – „Троянците“ (Дидон)
Блицщайн, Марк – „Рубен, Рубен“ (Нина)
Верди, Джузепе – „Фалстаф“ (Алис Форд)
Егк, Вернер – „Сватбата в Сан Доминго“ (Жана)
Келтерборн, Рудолф – „Вишнева градина“ (Раневская)
Клебе, Гизелхер – „Алкмена“ (Алкмена)
Леви, Марвин Дейвид – „Траурът трябва да носи Електра“, оригинално заглвавие „Mourning Becomes Electra“ (Лавиния)
Монтеверди, Клаудио – „Коронацията на Попея“ (Попея)
Моцарт, Волфганг Амадеус – „Вълшебната флейта“ (Памина); „Дон Жуан“ (Дона Елвира) ; „Сватбата на Фигаро“ (Графиня Алмавива, Керубино); „Така правят всички“ (Фиордилиджи)
Мусоргски, Модест – „Борис Годунов“ (Марина Мнишек)
Орф, Карл – “Умната девойка” (Дъщерята на селянина)
Пасатиери, Томас – „Чайката“ (Ирма Аркадина)
Пучини, Джакомо – „Тоска“ (Тоска)
Пърсел, Хенри – „Дидона и Еней“ (Дидона)
Уорд, Робърт – „Минути до полунощ“ (Магна)
Хенце„ Ханс Вернер – „Елегия за млади влюбени“ (Хилда Мак)
Чайковски, Пьотр – „Евгений Онегин“ (Татяна)
Шьонберг, Арнолд – „Мойсей и Аарон“ (Млада девойка)
Щраус, Рихард – „Ариадна на Наксос“ (Композитор); „Кавалерът на розата“ (Маршалката, Октавиан, Софи)
Яначек, Леош – „Катя Кабанова“ (Марфа Кабанова)
(край на цитата)
Броят на всички роли е 28, от които 11 са в опери от съвременни композитори – респект!
Както винаги в моите статии в последно време, започвам с „визитната картичка“ на Евелин Лиър:
Евелин Лиър (1926–2012): Столетие от рождението на една легенда
Евелин Лиър е едно от най-ярките и гъвкави сопрани на XX век, призната за майстор на интерпретацията както в класическия, така и в модерния оперен репертоар.
Биография и образование
Родена на 8 януари 1926 г. в Бруклин, Ню Йорк, в музикално семейство (майка ѝ е колоратурно сопрано), Лиър започва музикалното си образование с пиано и английски рог. Завършва престижното училище „Джулиард“ (Juilliard School), където учи пеене. В средата на 50-те години заминава за Европа със стипендия „Фулбрайт“, което се оказва решаващо за международната ѝ кариера.
Професионална дейност и възход
Дебютът ѝ е в Берлин, където бързо се утвърждава като водещо сопрано в Берлинската държавна опера („Deutsche Oper Berlin“). Тя става любимка на европейската публика със своята музикалност и интелигентно присъствие на сцената. Лиър е сред редките американски певци, които успяват да покорят всички големи световни сцени – от Виенската държавна опера и Залцбургския фестивал до Метрополитън опера в Ню Йорк.
Оперен репертоар
Евелин Лиър е известна с изключително широкия си диапазон от роли:
Моцарт и Щраус: Тя е ненадмината в ролите на Графинята („Сватбата на Фигаро“), Донна Елвира („Дон Жуан“) и Маршалката („Кавалерът на розата“).
Модернизъм: Лиър остава в историята с ролята на Лулу в едноименната опера на Албан Берг. Нейната интерпретация се счита за еталон. Тя също така изпълнява блестящо ролята на Мари във „Воцек“.
Световни премиери: Участва в премиерите на творби от съвременни композитори като Томас Пасатиери и Алберто Хинастера.
Записи и наследство
Дискографията на Евелин Лир е богата и разнообразна. Сред най-ценните ѝ записи са:
„Лулу“ и „Воцек“ под диригентството на Карл Бьом (за „Deutsche Grammophon“).
„Вълшебната флейта“ (ролята на Памина) с диригент Ото Клемперер.
Множество записи на песни от Шуберт, Волф и Малер, където демонстрира фино чувство към текста.
Пълният списък с нейни записи може да бъде разгледан в каталога на „Deutsche Grammophon“.
Личен живот
Евелин Лир е съпруга на известния американски баритон Томас Стюарт. Техният брак е един от най-стабилните и вдъхновяващи артистични съюзи в света на операта. Двамата често играят заедно и след края на активната си кариера основават програмата „Evelyn Lear and Thomas Stewart Graduate Program“ за подпомагане на млади таланти към „Wagner Society of Washington, D.C“.
Евелин Лиър умира на 1 юли 2012 г., оставяйки след себе си наследство от музикално съвършенство и стремеж към артистична истина. Отбелязването на 100 години от рождението ѝ през 2026 г. е повод да си спомним за певицата, която свърза по неповторим начин американската енергия с европейската музикална традиция.
(край на „визитната картичка на Евелин Лиър)
Една бележка: Сопраното Евелин Лиър няма значими роли в цели оперни продукции на Рихард Вагнер по време на активната си кариера, въпреки че е тясно свързана с неговото творчество чрез други дейности.
Основните факти за връзката ѝ с Вагнер включват:
Концертни изпълнения и записи: Тя е изпълнявала откъси от Вагнерови опери в концерти и има издадени записи с избрани арии, често съвместно със съпруга си, известния баритон Томас Стюарт, който е признат вагнеров певец. Пример за такъв запис е албумът “Evelyn Lear & Thomas Stewart Sing Wagner & Strauss”.
Подкрепа за вагнерови певци: Заедно със съпруга си тя основава програмата за млади таланти “Evelyn Lear and Thomas Stewart Emerging Singers Program” в партньорство с Вагнеровото общество във Вашингтон, целяща да открива и помага на бъдещи изпълнители на Вагнер.
Сега ще премина към биографични бележки и дейност на певицата. Първо данни от източници на английски език:
Евелин Шулман Лиър, родена на 8 януари 1926 г., починала на 1 юли 2012 г.,е американско оперно сопрано. Между 1959 и 1992 г. тя се изявява в повече от четиридесет оперни роли, участва във всяка голяма оперна компания в Съединените щати и печели награда „Грами“ през 1966 г. Тя е добре позната с музикалната си многостранност, като е изпяла и трите главни женски роли в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Лиър е известна и с работата си по произведения от 20-ти век на Робърт Уорд, Албан Берг, Марвин Дейвид Леви, Рудолф Келтерборн и Гизелхер Клебе. Тя е омъжена за американския бас-баритон Томас Стюарт до смъртта му през 2006 г.
Живот и кариера
Лиър е родена като Евелин Шулман в Бруклин, Ню Йорк, дъщеря на Нина (по баща Квартин), колоратурна певица и Нейтън Шулман, и внучка на изтъкнатия кантор Завел Квартин. Семейството ѝ е руско-еврейско. Завършва музикалното си образование в колежа „Хънтър“, Нюйоркския университет и музикалното училище „Джулиард“, където изучава пеене, пиано, валдхорна и композиция. Омъжва се за Уолтър Лиър, лекар и по-късно политически активист, и се развежда в средата на 50-те години на миналия век. Докато е в „Джулиард“, учи при Сергиус Каген и среща бъдещия си съпруг, баритона Томас Стюарт. И Лиър, и Стюарт печелят стипендии „Фулбрайт“, за да учат във Висшето училище по музика в Берлин, където тя учи при Мария Ивогюн. По-късно тя учи пеене при Бевърли Пек Джонсън.
Лиър започва оперната си кариера като член на „Дойче Опер Берлин“ в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, играейки в ролята на Композитора – главна роля, която по-късно ще изиграе в редица водещи оперни театри. Лиър изпълнява главната роля в „Лулу“ от Албан Берг през 1960 г. в австрийския ѝ дебют в концертна форма. Тя има само три седмици, за да научи ролята, тъй като е повикана като късен заместник. Изпълнението ѝ е толкова добре прието, че тя играе ролята в първата сценична версия след Втората световна война в „Театър ан дер Вийн“ на Виенския фестивал през 1962 г. с диригент Карл Бьом. Изпълнението е повторено през 1964 г. и е записано от „Deutsche Grammophon“. Тя също така участва в операта „Лулу“ от Албан Берг края на 80-те години на миналия век, макар и в мецосопрановата поддържаща роля на графиня Гешвиц.
Евелин Лиър се изявява извън оперната сцена в ролята на Нина Кавалини във филма „Бъфало Бил и индианците“ или „Урок по история на Седящия бик“ на режисьора Робърт Алтман от 1976 г.. През 1989 г. тя играе ролята на Кралица Елизабет I на Англия в мюзикъла „Елизабет и Есекс“, базиран на пиесата на Максуел Андерсън от 1930 г.
Създаване на роли
Лиър създава редица роли по време на кариерата си. През 1955 г., току-що завършвайки „Джулиард“, тя създава ролята на героинята Нина в „Рубен, Рубен“ от Марк Блицщайн – роля, която ще накара Ленард Бърнстейн да кръсти дъщеря си Нина. През 1961 г. тя създава главната роля в операта „Алкмена“ от немския съвременен композитор Гизелхер Клебе в Берлин. Две години по-късно тя играе друга премиерна роля – на Жана в операта „Женитбата в Сан Доминго“ от немския съвременен композитор Вернер Егк при повторното откриване на Националния театър в Мюнхен. Дебютът ѝ в Метрополитън опера в Ню Йорк е с изпълнението на ролята на Лавиния Манон в световната премиера през 1967 г. на „Траурът трябва да носи Електра“ (оригинално заглвавие „Mourning Becomes Electra“) от американския съвременен композитор Марвин Дейвид Леви.
Скоро след това тя изпитва вокални проблеми, губейки голяма част от горния си диапазон и яснота, което тя обвинява в прекалено многото пеене на модерна музика. Това обаче не я спира да изпълнява модерни роли. През 1974 г. тя създава ролята на Ирма Аркадина в „Чайката“ от Томас Пасатиери в „Гранд опера“ в Хюстън. Лиър създава ролята на Магна в „Минути до полунощ“ от Робърт Уорд през 1982 г., последвана от ролята на Раневская във „Вишнева градина“ (по Чехов) от Рудолф Келтерборн в Цюрих през 1984 г.
Американското сопрано Евелин Лиър (1926-2012) е една от най-великите интерпретаторки на „Лулу“ на Берг. През 1966 г. тя получава награда „Грами“ за записите при „DGG“ на „Лулу“ и „Воцек“, с Дитрих Фишер-Дискау и Фриц Вундерлих, дирижирани от Карл Бьом. Тя не само пее добре: е хвалена за отличните си актьорски умения и перфектната си физика. За първи път изпълнява „Лулу“ във Виена (под диригентството на Бьом) през 1962 и 1964 г., а в театър „Колон“ в Буенос Айрес през 1965 г., където е неизвестна певица, но веднага завладява публиката с отличното си пеене и красота.
Връзка с Рихард Щраус
Лиър се радва на успех, изпълнявайки произведения на Рихард Щраус. Тя дебютира в Лондон с изпълнение на „Четирите последни песни“. Най-дългата ѝ връзка обаче е с „Кавалерът на розата“, където изпълнява и трите главни женски роли. Тя пее ролята на Софи в регионални немски оперни театри с Берлинската държавна опера, като напредва до ролята на Октавиан в големи оперни театри – във Виена, Берлин и Ню Йорк. Най-големият ѝ успех в тази опера е ролята на Маршалката, с която дебютира през 1971 г. и играе във водещи оперни театри, включително Миланската Скала, и прощалното ѝ изпълнение в Метрополитън опера през 1985 г.
Отличия и награди
Сенатът на Берлин дава на Лиър титлата „Камерзенгерин“ за приноса ѝ към операта в този град, а Залцбургският фестивал я удостоява с наградата „Макс Райнхард“. Тя печели награда „Грами“ за най-добър оперен запис на наградите „Грами“ през 1966 г. за работата си с Карл Бьом, Дитрих Фишер-Дискау, Фриц Вундерлих и Берлинската държавна опера и хор за изпълнението им на „Воцек“ от Берг.
Семейство
Евелин Лиър и Томас Стюарт се женят през 1955 г. и са заедно до смъртта му на 24 септември 2006 г., на 78-годишна възраст. Тя има две деца от предишния си брак.
Лиър умира на 1 юли 2012 г. в старческия център „Брук Гроув“ в Санди Спринг, Мериленд, на 86-годишна възраст.
(край на цитата)
В данни за Евелин Лиър в източници на италиански език има редица важни допълнения относно конкретни нейни изяви по години. По тази причина цитирам информации в превод от италиански език:
Евелин Лиър, родена в Бруклин на 8 януари 1926 г. – окръг Монтгомъри, починала на 1 юли 2012 г., е американско сопрано.
Биография
Родена като Евелин Шулман, тя учи музика в колежа „Хънтър“ в Манхатън, Нюйоркския университет и училището „Джулиард“, изучавайки пеене, пиано, валдхорна и композиция. Омъжва се за Уолтър Лиър, а през 1955 г. – за баритона Томас Стюарт, когото среща в училището „Джулиард“.
Благодарение на програмата „Фулбрайт“, тя продължава обучението си в Университета по изкуствата в Берлин. На 24 май 1960 г. Лиър е главната героиня в операта „Лулу“ от Албан Берг в концертно изпълнение заедно с Рамон Винай в театър „Садлърс Уелс“ в Лондон, а през октомври дебютира във Виенската държавна опера като Млада девойка“ в „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг заедно с Йозеф Грандел и Томас Стюарт.
През 1961 г. тя пее при премиерата на съдременната опера „Елегия за млади влюбени“ от Ханс Вернер Хенце заедно с баритона Дитрих Фишер-Дискау в Шветцинген и в главната роля при премиерата на „Алкмена“ от Гизелхер Клебе в „Дойче Опер Берлин“ заедно със съпнуга си Томас Стюарт.
През 1962 г. във Виена Лиър е Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт заедно с Антон Дермота и Паул Шьофлер, дебютира на Залцбургския фестивал като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт с Виенската филхармония, заедно със Сена Юринач, Грациела Скиути и Дитрих Фишер-Дискау и отново във Виена като Октавиан в „Кавалерът на розата“ с диригент Йозеф Кайлберт заедно с Тереза Щих-Рандал и в ролята на Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус заедно с Ерих Кунц и Герхард Щолце.
През 1963 г. Лиър дебютира в „Гранд театър Монте Карло“ като Софи в „Кавалерът на розата“ заедно с Режин Креспен, Анелизе Ротенбергер и Ерих Кунц. Следва ролята на Жана в световната премиера на „Сватбата в Сан Доминго“ от Вернер Егк заедно с Фриц Вундерлих в Баварската държавна опера и във Виена като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ със Скиути и Кунц.
Отново в Залцбург през 1964 г. Лиър изнася рецитал, а през 1965 г. е Фиордилиджи в „Така правят всички“, дирижирана от Карл Бьом, заедно със Скиути и Херман Прей, и изнася рецитал.
През 1965 г. дебютира в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон като Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, дирижирана от Рудолф Кемпе, заедно с Пилар Лоренгар, Еберхард Вехтер и Вундерлих, и в Операта в Сан Франциско като Лулу заедно с Рамон Винай.
През 1966 г. във Виена тя е Дона Елвира в „Дон Жуан“ със Стюарт, Готлоб Фрик, Вундерлих, Кунц и Ротенбергер, а в Чикагската опера е в ролята на Попея в „Коронацията на Попея“, дирижирана от Бруно Бартолети с Тереза Берганза и Оралия Домингес. През 1967 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк като Лавиния в световната премиера на „Траурът трябва да носи Електра“ от Марвин Дейвид Леви, дирижирана от Зубин Мета с Шерил Милнс, а през 1968 г. в Сан Франциско е Мари във „Воцек“ от Берг. През 1969 г. в Метрополитън опера играе в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“, дирижирана от Бьом, заедно с Криста Лудвиг и Валтер Бери, последвана от Мари във „Воцек“, дирижирана от Колин Дейвис.
През 1970 г. в Метрополитън театър Лиър е Композиторът в „Ариадна на Наксос“, дирижирана от Бьом, с Леони Рюсанек, Джеймс Кинг (тенор), Рери Грист, Бери, Пол Плишка и Чарлз Антъни Карузо, както и Керубино в „Сватбата на Фигаро“, дирижирана от Йозеф Крипс, с Хустино Диас, Тереза Стратас, Том Краузе и Плишка, а във Виена е Мари във „Воцек“ със Щолце, достигайки общо 30 виенски представления до 1971 г.
През 1971 г. Лиър дебютира в Миланската Скала като Мари в премиерата на „Воцек“, дирижирана от Клаудио Абадо, заедно с Мирто Пики и Паоло Монтарсоло, и в Сан Франциско като Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, дирижирана от Чарлз Макерас и заедно със Томас Стюарт. Отново в Метрополитън театър през 1972 г. тя играе главната роля в „Тоска“ в концертно изпълнение заедно с Ричард Тъкър, а през 1973 г. – Дидона в „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел заедно с Томас Стюарт.
През 1973 г. в Сан Франциско Лиър е Марина Мнишек в „Борис Годунов“ от Мусоргски заедно с Марти Талвела в ролята на Борис, както и Фиордилиджи в „Така правят всички“ заедно с Фредерика фон Стаде и с диригент Джон Причард.
През 1974 г. Лиър е Ирина Аркадина в световната премиера на „Чайката“ от Томас Пасатиери заедно с Фредерика фон Стаде в „Гранд Опера“ в Хюстън, както и в Националната опера в Париж като графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ заедно с Том Краузе и Мишел Сенешал, също Дидон в „Троянците“ в „Гранд театър“ в Женева и в Метрополитън опера като Дона Елвира в „Дон Жуан“ заедно със Шерил Милнс, Еда Мозер, Фернандо Корена и Фредерика фон Стаде, дирижирана от Макс Рудолф.
През 1975 г. в МЕТ Лиър играе Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди заедно с Корнел Макнийл, Джеймс Стюарт и Федора Барбиери, дирижирана от Джеймс Ливайн, както и графиня Алмавива във „Сватбата на Фигаро“ заедно с Юстино Диас, Фредерика фон Стаде и Жан Крафт. Отново в Миланската Скала през 1976 г. тя се изявява като Маршалката в премиерата на „Кавалерът на розата“, дирижирана от Карлос Клайбер, заедно с Лусия Поп, Бригите Фасбендер и Вериано Лукети, а през 1977 г. изнася концерт с Томас Стюарт.
През 1976 г. Лиър играе ролята на Нина Кавалини във филма „Бъфало Бил и индианците“.
Отново в МЕТ през 1980 г. тя играе графиня Гешвиц в „Лулу“ зедно с Тереза Стратас, дирижирана от Ливайн , а през 1982 г. е Маршалката в „Кавалерът на розата“, заедно с Татяна Троянос и Курт Мол, дирижирана от Ливайн, като пее в МЕТ до 1985 г. в 93 представления. През 1981 г. в Чикаго тя е Хана Главари в оперетата „Веселата вдовица“, през 1983 г. в Сан Франциско играе в ролята на Марфа Кабанова в операта „Катя Кабанова“ от Леош Яначек заедно с Грегори Кунде и Аня Силя под диригентството на Кристоф фон Донани, а през 1984 г. е Любов Андреевна Раневская в световната премиера на „Вишнева градина“ от Рудолф Келтерборн в Оперния театър в Цюрих.
През 1985 г. Лиър е Графиня Гешвиц в „Лулу“ в „Театро Комунале“ във Флоренция, заедно с Уго Бенели и Франко Калабрезе, дирижирана от Бартолети, а през 1987 г. е в Чикаго Графиня Гешвиц в „Лулу“ с Катрин Малфитано.
Евелин Лиър пее и през 1989 г. в Сан Франциско с Ханс Хотер. През 1999 г. тя е мадам Арнфелдт в мюзикъла на Стивън Зондхайм „Малка нощна музика“ заедно с Фредерика фон Стаде и Томас Алън в Хюстън.
(край на цитата)
Ще се спра по-специално на изявите на Евелин Лиър във Виенската държавна опера и в Метрополитън опера в Ню Йорк:
Виенска държавна опера:
Тук тя има общо 30 изяви в периода от 1960 до 1971 г. в 8 опери. Цитирам подробности:
Ariadne auf Naxos
Der Komponist | 3 Vorstellungen | 08.10.1962–06.09.1971
Così fan tutte
Fiordiligi | 2 Vorstellungen | 12.05.1962–09.03.1963
Der Rosenkavalier
Octavian | 4 Vorstellungen | 05.10.1962–19.06.1966
Die Kluge
Des Bauern Tochter | 4 Vorstellungen | 14.03.1963–19.06.1963
Don Giovanni
Donna Elvira | 2 Vorstellungen | 10.05.1966–26.12.1970
Le nozze di Figaro
Cherubino | 11 Vorstellungen | 27.02.1963–16.12.1970
Moses und Aron
Ein junges Mädchen | 2 Vorstellungen | 13.10.1960–14.10.1960
Wozzeck
Marie | 2 Vorstellungen | 18.12.1970–20.09.1971
(край на цитата)
Дебюта на Евелин Лиър във Виенската държавна опера е на 13 октомври 1960 г. в операта „Мойсей и Аарон“ от Арнолд Шьонберг в ролята на едно младо момиче. Цитирам състава на ансамбъла при този неин дебют:
Besetzung | 13.10.1960
| Inszenierung | Gustav Rudolf Sellner |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Hermann Scherchen |
| Bühnenbild und Kostüme | Michel Raffaelli |
| Chöre | Ernst Senff |
| Gestaltung der Tänze | Dore Hoyer |
| Moses | Josef Greindl |
| Aron | Helmut Melchert |
| Ein junges Mädchen | Evelyn Lear |
| Eine Kranke | Alice Oelke |
| Ein junger Mann | Donald Grobe |
| Der nackte Jüngling | Karl Ernst Mercker |
| Ein anderer Mann | Georg Völker |
| Ephraimit | Thomas Stewart |
| Ein Priester | Peter Roth-Ehrang |
(край на цитата)
Първата по-голяма роля на Евелин Лиър във Виенската държавна опера е на 12 май 1962 г. като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
Besetzung | 12.05.1962
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Regie | Josef Witt |
| Szenische Einrichtung | Oscar Fritz Schuh |
| Kostüme | Caspar Neher |
| Fiordiligi | Evelyn Lear |
| Dorabella | Ira Malaniuk |
| Ferrando | Anton Dermota |
| Guglielmo | Robert Kerns |
| Despina | Emmy Loose |
| Don Alfonso | Paul Schöffler |
(край на цитата)
Последната изява на Евелин Лиър във Виенската държавна опера е на 20 септември 1971 г. като Мари във „Воцек“ от Албан Берг. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
Besetzung | 20.09.1971
| Dirigent | Berislav Klobučar |
|---|---|
| Inszenierung | Oscar Fritz Schuh |
| Bühnenbilder und Kostüme | Caspar Neher |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Wozzeck | Gerhard Stolze |
| Tambourmajor | Fritz Uhl |
| Andres | Murray Dickie |
| Hauptmann | Gerhard Unger |
| Doktor | Karl Dönch |
| Erster Handwerksbursch | Reid Bunger |
| Zweiter Handwerksbursch | Siegfried Rudolf Frese |
| Der Narr | Heinz Zednik |
| Marie | Evelyn Lear |
| Margret | Gertrude Jahn |
(край на цитата)
Изяви на Евелин Лиър на сцената на МЕТ в Ню Йорк
В архива на МЕТ се чете следната информация относно брой на изявите:
Search results for: evelyn lear : 93 items found
Дебюта на Евелин Лиър в МЕТ е в една нова опера: „Mourning Becomes Electra“ от Марвин Дейвид Леви, на 17 март 1967 г. в ролята на Лавиния. В нея тя има общо 12 изяви.
Цитирам кратка информация за тази нова опера в превод на български:
„Марвин Дейвид Леви може и да се е провалил в хазарта си да адаптира успешно „Траурът трябва да носи Електра“ на Юджийн О’Нийл в опера, но с това представление Метрополитън опера откри композитор, който вероятно ще играе значителна роля в бъдещето ѝ. Това не е противоречие, а заключение, основано на два прости факта, които вече бяха очевидни на премиерата: огромното предизвикателство, пред което е изправен Леви на 34-годишна възраст, и компетентността, която понякога е водила до истински блясък и красота в първия му опит за пълнометражна опера“.
(край на цитата)
Цитирам данни за следващи роли на Евелин Лиър в МЕТ:
Следваща роля: Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, първа изява на 24 февруари 1969 г., общо 15 изяви. Именно в ролята на Октавиан тя играе в МЕТ за последен път на 15 октомври 1985 г.
Следваща роля: Мари във „Воцек“ от Албан Берг, първа изява на 3 април 1969 г., общо 4 изяви.
Следваща роля: Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, първа изява на 12 март 1970 г., общо 4 изяви.
Следваща роля: Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, първа изява на 7 април 1970 г., общо 15 изяви.
Следваща роля: Тоска в „Тоска“ от Пучини, първа изява на 4 юли 1972 г., само 1 изява.
Следваща роля: Дидо в „Дидо и Еней“ от Хенри Пърсел, първа изява на 17 февруари 1973 г. (заедно със съпруга си Томас Стюарт в ролята на Еней), общо 3 изяви.
Следваща роля: Дона Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, първа изява на 24 април 1974 г., общо 12 изяви.
Следваща роля: Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди, първа изява на 10 март 1975 г., общо 12 изяви.
Следваща роля: Графиня Гешвиц в „Лулу“ от Албан Берг, първа изява на 12 декември 1980 г., общо 12 изяви.
Освен горните 90 оперни участия Евелин Лиър има още 3 концертнви участия в МЕТ.
(край на цитата)
Discografia
- Bach, Passione Giovanni – Richter/Haefliger/Engen/Töpper, Deutsche Grammophon
- Berg, Wozzeck – Karl Böhm/Kurt Böhme/Fritz Wunderlich/Gerhard Stolze/Dietrich Fischer-Dieskau, 1965 Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Opera Recording 1966
- Bernstein, On the town – Tilson Thomas/von Stade/Ramey, 1992 Deutsche Grammophon
- Janacek, Messa glagolitica – Kubelik/Lear/Haefliger, 1965 Deutsche Grammophon
- Mozart, Flauto magico – Böhm/BPO/Wunderlich/Lear/Otto, 1964 Deutsche Grammophon
- Strauss R: Der Rosenkavalier – Evelyn Lear/Frederica von Stade/Ruth Welting/Jules Bastin/José Carreras/Chorus Of The Netherlands Opera/Rotterdam Philharmonic Orchestra/Edo de Waart, 1977 Decca
- Weill: Johnny Johnson – Jean Sanders/Bob Shaver/Hiram Sherman/Jane Connell/Studio Chorus/Thomas Stewart/Burgess Meredith/Samuel Matlowsky/Evelyn Lear/Lotte Lenya/Studio Orchestra/Scott Merrill/William Malten, Naxos
- Lear Narrates Poulenc and Satie (Babar the Elephant and Sports et Divertissements) – Barbara Weintraub/Carter Brey/Evelyn Lear/James Tocco, 1997 VAI
- Lear & Stewart: The Recitals – Evelyn Lear/Thomas Stewart, Deutsche Grammophon
´´´´
DVD
Berg: Lulu (Theater an der Wien, 1962) – Evelyn Lear/Paul Schöffler/Rudolf Schock/Karl Böhm, Arthaus Musik
(край на цитата)
Във връзка с кончината на Евелин Лиър през 2012 г. редица световни медии поместват съболезнователни съобщения. Аз цитирам такова съобщение на авторитетната немска медия „Spiegel“:
Портал „Spiegel“
03.07.2012
Große Sopranistin Evelyn Lear ist gestorben
Sie gab als Hornistin Konzerte unter Leonard Bernstein und galt als eine der besten Wagner-Interpretinnen. Fast 20 Jahre war sie Ensemble-Mitglied an der Metropolitan Opera in New York. Nun ist die Sängerin Evelyn Lear im Alter von 86 Jahren gestorben.
Hamburg – Sie spielte Klavier und Horn und galt als Wunderkind im New York der zwanziger und dreißiger Jahre: Doch es war das Singen, das Evelyn Lear in seinen Bann zog.
Mit 17 Jahren begann die Tochter eines Rechtsanwalts und Enkelin des Kantors Zavel Quartin und der Sopranistin Nina Quartin mit ihrer Gesangsausbildung an der New Yorker Universität. Es folgten Stationen am Hunter College, an der berühmten Juilliard School of Music in New York sowie an der Berliner Hochschule für Musik.
Ihren Namen verdankt die als Evelyn Shulman geborene Sängerin ihrer ersten Ehe mit dem Mediziner Walter Lear. Mit ihrem zweiten Mann, dem berühmten Bariton Thomas Stewart, war Lear bis zu dessen Tod vor sechs Jahren verheiratet. Mit ihm schuf Lear das “Emerging Singers Program” und setzte sich damit für junge Nachwuchstalente und Wagner-Interpreten ein.
Bis ihr der Durchbruch in Nordamerika gelang, musste die Sängerin, die einer russisch-jüdischen Familie entstammt, einen Umweg über Europa einschlagen. Ein Fulbright-Stipendium brachte sie 1957 nach Berlin. Doch der Weg zum Erfolg war kein leichter. Lear musste zwei Jahre warten, bis sie erfolgreich in Richard Strauss‘ “Ariadne auf Naxos” an der Berliner Oper debütierte. Dem Ensemble gehörte sie bis 1964 an.
Schon bald nutzte Lear die Chance, auch an anderen europäischen Häusern aufzutreten. In Wien brillierte sie in Alban Bergs “Lulu”, sie sang in Giselher Klebes Drama “Alkmene” und in Werner Egks Interpretation des Kleist-Werks “Die Verlobung von Santo Domingo”.
Lear wurde schon bald als “Luxusstimme” bezeichnet und galt als eine der besten Interpreten von Wagner. Kritiker waren begeistert von ihrer Fähigkeit, sich in unterschiedliche Rollen einzufinden und problemlos in fünf Sprachen zu singen.
Ab 1967 gehörte die Sängerin dem Ensemble der New Yorker Metropolitan Opera an, trat aber auf Gastspielreisen an der Mailänder Scala, an den Operhäusern in Wien, München und bei den Salzburger Festspielen auf. Einmal wurde sie den Konzerthäusern untreu und spielte 1976 in Robert Altmans Film “Buffalo Bill and the Indians” die Sopranistin Nina Cavallini – und das an der Seite von Paul Newman.
Erfolge feierte Lear in Werken von Mozart, Tschaikowsky, Verdi, Haydn, Puccini und Brahms. Rund 7500 Auftritte absolvierte die Sängerin in ihrer Karriere, wie auf ihrer Homepage zu lesen ist.
Ihren Abschied von der Metropolitan Opera feierte Lear 1985 mit Strauss’ “Der Rosenkavalier”. Erst einen Tag zuvor hatte sie sich zu diesem Schritt entschieden. Und ihr Finale wurde ein Spektakel, wie die “New York Times” damals berichtete.Von der Musik aber nahm die Sopranistin noch viele weitere Jahre keinen Abschied. Noch mit 74 Jahren sang sie im Jahr 2000 in der New Yorker Carnegie Hall bei einer Wohltätigkeitsveranstaltung. Lear starb am Sonntag mit 86 Jahren in einem Pflegeheim im US-Bundesstaat Maryland.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Spiegel“
3 юли 2012 г.
Великото сопрано Евелин Лиър почина
Като тромпетистка, тя е свирила под диригентството на Ленард Бърнстейн и е смятана за една от най-добрите интерпретаторки на Вагнер. Тя е била член на ансамбъла на Метрополитън опера в Ню Йорк в продължение на почти 20 години. Сега певицата Евелин Лиър почина на 86-годишна възраст.
Хамбург – Тя е свирила на пиано и тромпет и е била смятана за дете чудо в Ню Йорк през 20-те и 30-те години на миналия век: Но именно пеенето е това, което наистина е пленило Евелин Лиър.
На 17 години дъщерята на адвокат и внучка на кантора Завел Куартин и сопраното Нина Куартин започва вокалното си обучение в Нюйоркския университет. След това следва в колежа „Хънтър“, известното музикално училище „Джулиард“ в Ню Йорк и Берлинския университет по изкуствата.
Певицата, родена като Евелин Шулман, дължи името си на първия си брак с лекаря Уолтър Лиър. Тя е омъжена за втория си съпруг, известния баритон Томас Стюарт, до смъртта му преди шест години. Заедно те създават „Програма за изгряващи певци“ – програма, посветена на подкрепата на млади, обещаващи таланти и интерпретатори на Вагнер.
Преди да постигне своя пробив в Северна Америка, певицата, която произхожда от руско-еврейско семейство, трябва да направи обиколка през Европа. Стипендия „Фулбрайт“ я отвежда в Берлин през 1957 г. Но пътят към успеха не е лесен. Лиър трябва да чака две години, преди да дебютира успешно в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Берлинската държавна опера. Тя остава член на ансамбъла до 1964 г.
Скоро след това Лиър се възползва от възможността да се изяви и в други европейски оперни театри. Във Виена тя блести в „Лулу“ от Албан Берг, пее в драмата „Алкмена“ от Гизелхер Клебе и в интерпретацията на Вернер Егк на „Женитбата в Санто Доминго“ от Клайст.
Лиър скоро е описана като притежаваща „луксозен глас“ и е смятана за една от най-добрите интерпретаторки на Вагнер. Критиците са възторжени от способността ѝ да се адаптира към разнообразни роли и да пее без усилие на пет езика.
От 1967 г. певицата е член на Метрополитън опера в Ню Йорк, но също така е участвала на турнета в Миланската Скала, в оперните театри във Виена и Мюнхен, както и на Залцбургския фестивал. Веднъж тя се е осмелила да излезе извън концертната зала, играейки ролята на сопраното Нина Кавалини във филма на Робърт Алтман от 1976 г. „Бъфало Бил и индианците“ – редом с Пол Нюман.
Лиър се радва на успех с произведения на Моцарт, Чайковски, Верди, Хайдн, Пучини и Брамс. Певицата е имала около 7500 изяви в кариерата си, както може да се прочете на нейния уебсайт.
Лиър се сбогува с Метрополитън опера през 1985 г. с „Кавалерът на розата“ от Щраус. Тя е решила да направи тази стъпка едва ден преди това. И финалът ѝ е бил зрелище, както съобщава тогава „Ню Йорк Таймс“. Сопраното обаче не се оттегля от музиката още много години. Дори на 74-годишна възраст тя пее на благотворително събитие в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк през 2000 г.
Лиър почина в неделя на 86-годишна възраст в старчески дом в американския щат Мериленд.
(край на превода)
До края на тази статия за Евелин Лиър ще цитирам в хпонологичен ред различни публикации на немски медии по разни поводи:
Портал „Deutschlandfunk“
21.07.2016
Von Jürgen Gauert
Evelyn Lear und Thomas Stewart
Karriere im Doppelpack
Die Sopranistin Evelyn Lear und der Bariton Thomas Stewart waren sowohl auf der Bühne als auch im Leben ein Paar. Die Karriere der beiden in Amerika geborenen Künstler begann 1958 als Ensemblemitglieder der Deutschen Oper Berlin. Nicht lange danach wurden sie auch in ihrer Heimat gefeiert.
An der New Yorker Metropolitan Opera war das Ehepaar in Partien vom Barock bis zur Moderne zu erleben. Evelyn Lears technisch souverän geführte Sopranstimme bewährte sich sowohl im Liedgesang als auch bei Auftritten in Opern von Wolfgang Amadeus Mozart bei den Salzburger Festspielen. Ihr Ehemann galt als einer der bedeutendsten Wagner-Sänger seiner Generation, Auftritte auf dem Bayreuther Festspielhügel eingeschlossen.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Deutschlandfunk“
21 юли 2016 г.
От Юрген Гауерт
Евелин Лиър и Томас Стюарт
Съвместна кариера
Сопранът Евелин Лиър и баритонът Томас Стюарт са двойка както на сцената, така и извън нея. Кариерите на двамата родени в Америка артисти започват през 1958 г. като членове на ансамбъла на „Дойче Опер Берлин“. Не след дълго те са прославени и в родината си.
В Метрополитън опера в Ню Йорк двойката изпълнява роли, вариращи от барока до модерната епоха. Технически майсторският сопранов глас на Евелин Лиър доказва своята стойност както в авторската песен, така и в изпълнения в опери от Волфганг Амадеус Моцарт на Залцбургския фестивал. Съпругът ѝ е смятан за един от най-важните вагнерови певци на своето поколение, включително участия на Фестивала в Байройт.
(край на превода)
Портал „Klassik begeistert“
1.07.2020
Evelyn Lear, meine erste Lulu
„Dass diese von Otto Schenk inszenierte Produktion zum Sensationserfolg wurde, war bestimmt nicht zum kleinsten Teil der sängerischen und darstellerischen Leistung Evelyn Lears geschuldet. Die Aufführung war Stadtgespräch, ich konnte gerade noch eine auch für einen Schüler erschwingliche Karte ergattern.“
von Peter Sommeregger
An diesem 1. Juli sind es bereits acht Jahre, dass die große Sängerin Evelyn Lear gestorben ist. Wenn ich ihrer gedenke, steigen wieder Erinnerungen an meine frühen Opernerlebnisse der 1960er Jahre auf. Dass diese Erinnerungen noch so leicht abrufbar sind, hat sicher auch mit den damals noch viel ausgeprägteren Persönlichkeiten und Eigenheiten der Künstler zu tun. Perfekt war auch damals nicht alles, aber man liebte manche Künstler vielleicht gerade wegen bestimmter Eigenheiten. Der heute vorherrschende Trend zur Selbstoptimierung und Perfektionierung hat Individualität weitgehend ausgemerzt.
Eine kleine Sensation löste 1962 in Wien die österreichische Erstaufführung von Alban Bergs unvollendeter Oper Lulu aus. Die Staatsoper hatte sich bis dahin noch nicht an das immens schwierige Werk gewagt, obwohl Bergs erste Oper Wozzeck ab 1955 dort regelmäßig und erfolgreich gespielt wurde. Für die Erstaufführung der Lulu wählte man das Theater an der Wien, wo Karl Böhm mit den Wiener Symphonikern eine Aufführungsserie dirigierte.
Für die männlichen Hauptrollen konnte man den bewährten Paul Schöffler als Dr. Schön, und Rudolf Schock als dessen Sohn Alwa gewinnen. Als Lulu wählte Böhm die bis dahin in Wien völlig unbekannte Amerikanerin Evelyn Lear, die er wohl von seiner Tätigkeit an der Deutschen Oper Berlin her kannte, Lear war dort in ihrem ersten europäischen Engagement.
Die 1926 in Brooklyn geborene Tochter russisch-jüdischer Einwanderer hatte zuerst an der Juillard-School of Music studiert, später ihre Studien an der Musikhochschule Berlin fortgesetzt. Dass diese von Otto Schenk inszenierte Produktion zum Sensationserfolg wurde, war bestimmt nicht zum kleinsten Teil der sängerischen und darstellerischen Leistung Evelyn Lears geschuldet. Die Aufführung war Stadtgespräch, ich konnte gerade noch eine auch für einen Schüler erschwingliche Karte ergattern.
Die Wiener Staatsoper reagierte schnell, bereits im Mai 1962 hatte Lear als Fiordiligi im Haus am Ring debütiert, im Oktober trat sie als Octavian und als Komponist in Ariadne auf Naxos auf, Eine dieser Ariadne-Aufführungen erlebte ich vom Galerie-Stehplatz. Leider wurde Evelyn Lear an der Wiener Oper nicht dauerhaft heimisch, sie trat hier noch bis 1971 auf, am häufigsten als Cherubino in Figaros Hochzeit.
Schallplattengeschichte schrieb sie als Marie im Wozzeck und als Lulu unter Karl Böhm bei den ersten Stereo-Einspielungen dieser Opern. Ich erinnere mich noch gut an die feierliche Präsentation der Wozzeck-Aufnahme in den Räumen der Österreichischen Gesellschaft für Literatur. Das Masterband der Aufnahme wurde auf einem für damalige Verhältnisse geradezu futuristischem Gerät abgespielt, unter den Gästen der Veranstaltung befand sich auch Bergs Witwe Helene, die einen sichtlich gerührten Eindruck machte.
Erst 50 Jahre nach der denkwürdigen Lulu-Aufführung wurde diese 2013 auf DVD veröffentlicht. Auch beim Wiedersehen nach so langer Zeit hat die Produktion nichts von ihrer Faszination verloren.
Verheiratet war Evelyn Lear seit 1955 mit dem Bassbariton Thomas Stewart, der wie seine Frau an der Deutschen Oper Berlin sein erstes europäisches Engagement hatte . Es war die sympathische Eigenheit dieses Künstlerehepaares, jeweils dem erfolgreicheren den Vortritt zu lassen. Während Lears Karriere in den 1970er Jahren allmählich stagnierte, konnte Stewart speziell im Wagner-Fach eine große internationale Karriere beginnen, speziell bei den Bayreuther Festspielen konnte er wahre Triumphe feiern.
Nach dem Rückzug von der Bühne zog das Ehepaar zurück in die Vereinigten Staaten, lebte zuletzt in Maryland. Stewart starb 2006 an einem Herzinfarkt, der ihn beim Golfspiel ereilte. Evelyn Lear lebte zuletzt in einem Pflegeheim, wo sie am 1. Juli 2012 mit 86 Jahren starb.
Thomas Stewart ist vor allem in seinen Wagner-Partien reichlich auf Ton-und Bildträgern dokumentiert, Evelyn Lear neben den beiden Berg-Opern und Böhms Zauberflöte mit Wunderlich auf diversen Lieder- und Arienaufnahmen, auch eine Duett-Platte hat das Ehepaar eingespielt. In einer Rosenkavalier-Einspielung unter Edo de Waart verkörpert Lear die Marschallin, aber Lears Stärke lag auch im Spiel, Tonaufnahmen geben ihre Persönlichkeit nur eingeschränkt wieder.
Peter Sommeregger, 29. Juni 2020, für klassik-begeistert.de und klassik-begeistert.at
(край на цитата)
Превод:
Портал „Класиката вдъхновява“
1 юли 2020 г.
Евелин Лиър, моята първа Лулу
„Това, че тази продукция, режисирана от Ото Шенк, се превърна в сензационен успех, със сигурност се дължи до голяма степен на вокалното и драматично изпълнение на Евелин Лиър. Представлението беше тема на разговор в града; едва успях да си взема билет, който беше достъпен дори за студент.“
От Петер Зомерегер
На 1 юли се навършват осем години от смъртта на великата певица Евелин Лиър. Когато си мисля за нея, спомените за ранните ми оперни преживявания от 60-те години на миналия век изплуват отново. Фактът, че тези спомени все още се припомнят толкова лесно, със сигурност има нещо общо с много по-изразените личности и особености на артистите по онова време. Не всичко беше перфектно дори тогава, но може би някои артисти са били обичани именно заради определени странности. Преобладаващата тенденция към самооптимизация и усъвършенстване до голяма степен е изкоренила индивидуалността.
Австрийската премиера на недовършената опера „Лулу“ от Албан Берг предизвиква малка сензация във Виена през 1962 г. Виенската държавна опера все още не се е осмелила да се заеме с това изключително трудно произведение, въпреки че първата опера на Берг „Воцек“, е била изпълнявана там редовно и успешно от 1955 г. Театър „Ан дер Вийн“ е избран за премиерата на „Лулу“, където Карл Бьом дирижира серия от представления с Виенския симфоничен оркестър.
Утвърденият Паул Шьофлер е осигурен за водещите мъжки роли като д-р Шьон, а Рудолф Шок за сина му Алва. Бьом избира американското сопрано Евелин Лиър, напълно непозната във Виена по това време, да изпее ролята на Лулу. Вероятно я е познавал от времето си в „Дойче Опер Берлин“, където тя прави своя европейски дебют.
Дъщеря на руско-еврейски имигранти, родена в Бруклин през 1926 г., първоначално учи в Джулиардското училище по музика, а по-късно продължава обучението си в Берлинския университет по изкуствата. Сензационният успех на тази продукция, режисирана от Ото Шенк, със сигурност се дължи до голяма степен на вокалното и драматично изпълнение на Евелин Лиър. Представлението беше тема на разговор в града; едва успях да си взема билет, достъпен дори за студент.
Виенската държавна опера реагира бързо. Още през май 1962 г. Лиър дебютира в театъра на „Рингщрасе“ като Фиордилиджи, а през октомври се изявява като Октавиан в „Кавалерът на розата“ и като Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Гледах едно от тези представления на *Ариадна* от галерията. За съжаление, Евелин Лиър не се превръща в постоянен участник във Виенската държавна опера; тя продължава да се изявява там до 1971 г., най-често като Керубино в *Сватбата на Фигаро*.
Тя влиза в историята на звукозаписната индустрия като Мари във „Воцек“ и като Лулу под ръководството на Карл Бьом в първите стерео записи на тези опери. Все още живо си спомням празничното представяне на записа на „Воцек“ в Австрийското литературно дружество. Мастер касетата е била възпроизведена на устройство, което е било практически футуристично за времето си, а сред гостите е била вдовицата на Албан Берг, Хелене, която изглеждала видимо развълнувана.
Едва 50 години след запомнящото се изпълнение на „Лулу“ то е издадено на DVD през 2013 г. Дори след толкова дълго време, продукцията не е загубила нищо от своето очарование.
Евелин Лиър е била омъжена за бас-баритона Томас Стюарт от 1955 г. до смъртта си. Подобно на съпругата си, той е имал първия си европейски ангажимент в „Дойче Опер Берлин“. Очарователна характеристика на тази артистична двойка е била винаги да дава предимство на по-успешния партньор. Докато кариерата на Лиър постепенно стагнира през 70-те години на миналия век, Стюарт успява да започне голяма международна кариера, особено в роли от опери на Вагнер, постигайки истински триумфи на фестивала в Байройт.
След като се оттеглят от сцената, двойката се завръща в Съединените щати, където живее в Мериленд в по-късните си години. Стюарт умира от сърдечен удар, докато играе голф през 2006 г. Евелин Лиър е живяла в старчески дом до смъртта си на 1 юли 2012 г. на 86-годишна възраст.
Томас Стюарт е подробно документиран в записи, особено в ролите си от Вагнер. Евелин Лиър, освен в двете опери на Берг и „Вълшебната флейта“ заедно с Фриц Вундерлих и диригент Бьом, тя участва в различни записи на песни и арии; двойката записва и дуетен албум. В запис на „Кавалерът на розата“ под диригентството на Едо де Ваарт, Лиър играе ролята на Маршалката, но силата на Лиър се крие в актьорската ѝ игра; записите само частично улавят нейната личност.
Петер Зомерегер, 29 юни 2020 г., за klassik-begeistert.de и klassik-begeistert.at
(край на превода)
Във връзка със 100 години от рождението на Евелин Лиър на 8 януари 2026 г. в сайта на австрийското радио „Ö1“ е публикувано следното съобщение:
Портал Radio „Ö1“ Austria
7.01.2026
Stationen einer wandelbaren Stimme
Zum 100. Geburtstag der Sopranistin Evelyn Lear
Evelyn Lear zählt zu den markantesten Sopranistinnen des 20. Jahrhunderts. Ihre Stimme, geprägt von Wandlungsfähigkeit und schauspielerischer Intensität, hat sie in Mozart-Partien ebenso leuchten lassen wie in anspruchsvollen Rollen des 20. Jahrhunderts, etwa in den Opern von Alban Berg, Igor Strawinsky oder Benjamin Britten. Ein wesentlicher Teil ihres Lebens war auch die künstlerische Partnerschaft mit ihrem Ehemann, dem amerikanischen Bariton Thomas Stewart, mit dem sie auf zahlreichen Bühnen gemeinsam aufgetreten ist – ein Duo, das durch musikalische Genauigkeit und eindringliche Bühnenpräsenz bestach. Diese Ausgabe von »Ausgewählt« würdigt Evelyn Lear – zum 100. Geburtstag – mit Aufnahmen aus unterschiedlichen Schaffensperioden.
(край на цитата)
Превод:
Портал Радио „Ö1“ Австрия
7 януари 2026 г.
Етапи на един многопосочен глас
По случай 100 години от рождението на сопраното Евелин Лиър
Евелин Лиър е едно от най-отличителните сопрани на 20-ти век. Нейният глас, характеризиращ се с многопосочност и драматична интензивност, блести в ролите на Моцарт толкова ярко, колкото и във взискателни роли от 20-ти век, като тези в оперите на Албан Берг, Игор Стравински и Бенджамин Бритън. Значителна част от живота ѝ е и артистичното ѝ партньорство със съпруга ѝ, американския баритон Томас Стюарт, с когото тя се изявява на множество сцени – двойка, отличаваща се с музикалната си прецизност и завладяващо сценично присъствие. Това издание на „Selected“ почита Евелин Лиър – по случай 100 години от рождението ѝ – със записи от различни периоди на кариерата ѝ.
(край на превода)
Нека днес на 11 януари 2026 г. почетем 100 години от рождението на сопраното Евелин Лиър, които се навършиха на 8 януари т.г. и да си спомним за певицата, която свърза по неповторим начин американската енергия с европейската музикална традиция.
Мир на праха й!
…..
Записи:
Richard Strauss / Evelyn Lear, 1964: Morgen Op. 27 No. 4 (“Tomorrow”) – DG LPM 18 910
´´´´´´
Evelyn Lear: In der Frühe – Lieder Nach Gedichten von Hugo Wolf…
´´´´
Evelyn Lear sings Donde lieta uscì (in German)
´´
MAHLER, WO DIE SCHÖNEN TROMPETEN BLASEN ..
´´´´
Evelyn Lear sings “Bachiana brasileira n°5”
´´´´