operastars – Seite 2

Днес се навършват 90 години от рождението на голямата певица от Испания Тереса Берганса

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 март 2025 г. се навършват кръглите 90 години от рождението на една голяма певица от втората половина на миналия век – мецосопраното от Испания Тереса Берганса, която е родена на този ден през далечната 1935 година (в някои информации има и други години на раждане). Жалко, на 13 май 2022 г. тя си отиде от нас завинаги. Една велика гранддама на оперното изкуство напусна земната сцена!

Как се радвах днес да поздравя за кръглия й 90-годишен рожден ден тази забележителна жена, за която писах няколко пъти статии – последната през 2020 г., когато тя навърши 85 години. Тереса Берганса (Teresa Berganza) е испанска оперна певица – мецосопран, родена на 16 март 1935 г. в Мадрид. В някои източници за година на раждане е дадена годината 1934, в други 1933, както и това, че по рождение се нарича Тереса Варгас.

През последните дни, като започнах да подготвям настоящата статия, първо исках да се осведомя какво става с Тереса Берганса – 5 години не бях писал статия за нея след 2020 г. Като влязох в нейната Уикипедия страница в Интернет, прочетох тази тъжна новина от май 2022 г. Съобщението беше кратко – на 13 май 2022 г. тя е склопила очи завинаги. Стана ми мъчно, оставаше само да потърся повече подробности по тази траурна новина.

Днес ще цитирам едно такова траурно съобщение от медия в Испания (после ще дам превод на български език) и след това две съобщения от медии в Германия. Първо това от Испания:

Портал „la vanguardia.com“ Барселона, Испания

13.05.2022

Muere la mezzosoprano Teresa Berganza

La cantante de ópera madrileña Teresa Berganza ha fallecido este viernes a los 89 años. Se desconocen por el momento detalles de su muerte, más allá de que ha fallecido en San Lorenzo del Escorial.

Berganza paseó su voz por la Scala de Milán, la Ópera de Viena, el Covent Garden de Londres o el Metropolitan de Nueva York. Antes de elegir el canto estudió piano, armonía, música de cámara, composición, órgano y violonchelo.

Conocida mundialmente

Paseó su voz por la Scala de Milán, la Ópera de Viena, el Covent Garden de Londres o el Metropolitan de Nueva York

Es asociada frecuentemente con personajes de óperas de Rossini, Mozart y Bizet, admirada por su técnica, musicalidad y presencia en escena. De hecho, la Cenerontola y Carmen son dos de sus grandes éxitos. Solo se quedó “con las ganas” de cantar Tosca, de Puccini, y La traviata, de Verdi, además de no haber subido a un escenario junto a María Callas cuando la invitó a cantar con ella Norma. “Fue muy difícil tener que decírselo, pero mi voz entonces no estaba preparada. Cuando ya lo estaba -continúa- se lo dije a María, pero entonces ella ya no podía, era tarde”.

En 1991 ganó el Premio Príncipe de Asturias de las Artes. Cuatro años después fue nombrada académica de Número de la Real Academia de Bellas Artes de San Fernando en Madrid.

En 2008 se retiró de los escenarios, su estela ha estado presente todos los años posteriores. De hecho, diez años más tarde, recogió en Londres el Premio Internacional de Ópera por toda su trayectoria. “Agradezco muchísimo los premios porque es un reconocimiento a toda una vida cantando”, dijo entonces, aunque matizó que lo que realmente le resultaba gratificante era haber podido dedicar su propia vida a la música.

Más allá del terreno operístico, en otros terrenos, como el político, aseguraba sentirse “indiferente” aunque admitía que en tiempos pasados había tenido sus ideales “y los he defendido, sobre todo, por mi padre, que era un hombre de izquierdas y al que yo adoraba” y quien le dio una infancia feliz en el Madrid de la guerra. No obstante, opinaba que “todos los aspirantes a unas elecciones deberían pasar un examen de música” y defendía que cualquier niño a partir de los 5 años debía aprender a tocar algún instrumento o a cantar.

La Cenerontola y Carmen son dos de sus grandes éxitos

Las reacciones no han tardado en llegar. El director artístico del Teatro Real, Joan Matabosch, ha asegurado a La Vanguardia que “Teresa Berganza ha sido una de las más grandes cantantes de la historia de la música. Por la maravilla de su voz y de su técnica, pero sobre todo por ese canto de una naturalidad desarmante. Todo sonaba natural, sencillo, expresivo, incluso cuando se trataba de las vocalizaciones pirotécnicas de una partitura de Rossini. Lograba que en su canto no existiera la más mínima voluntad de artificio gratuito. El virtuosismo nunca era el objetivo, sino el medio para incrementar la expresividad. Ha cantado Mozart como nadie, ha sido crucial en la reivindicación del repertorio rossiniano olvidado durante décadas, y también fue esencial su interpretación de Carmen”

„Teresa Berganza ha sido una de las más grandes cantantes de la historia de la música“ (Joan Matabosch Director artístico del Teatro Real)

(край на цитата)

Превод:

Портал “la vanguardia.com” Барселона, Испания
13.05.2022 г.

Почина мецосопранът Тереса Берганса

Мадридската оперна певица Тереса Берганса почина този петък на 89-годишна възраст. Подробности за смъртта й в момента са неизвестни, освен това, че е починала в Сан Лоренсо дел Ескориал.

Берганса е пяла в Миланската Скала, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън в Лондон и Метрополитън Опера в Ню Йорк. Преди да избере пеенето, тя учи пиано, хармония, камерна музика, композиция, орган и виолончело.

Известна в цял свят

Тя често се свързва с герои от опери на Росини, Моцарт и Бизе, възхищавана е за нейната техника, музикалност и сценично присъствие. Всъщност ролите й на Пепеляшка и на Кармен са двата й най-големи хитове. Тя „искаше“ да пее само в „Тоска“ на Пучини и в „Травиата“ на Верди, а също така не се качи на сцената с Мария Калас, когато същата я покани да изпее Норма с нея. „Беше много трудно да й кажа, но гласът ми не беше готов тогава. Когато бях готова“, продължава тя, „казах на Мария, но тогава тя не можеше; беше твърде късно.“

През 1991 г. печели наградата на „Принца на Астурия“ за изкуство. Четири години по-късно тя е назначена за редовен член на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид.

През 2008 г. Тереса Берганса се оттегля от сцената, но наследството й присъства през всичките години оттогава. Всъщност десет години по-късно тя получава Международната оперна награда в Лондон за цялостно творчество. „Много съм благодарна за наградите, защото те признават целия ни живот в пеенето“, казва тя по това време, въпреки че пояснява, че това, което наистина е удовлетворяващо, е възможността да посвети живота си на музиката.

Отвъд оперното поле, в други области, като политиката, тя твърди, че се чувства „безразлична“, въпреки че признава, че в миналото е имала своите идеали „и аз съм ги защитавала преди всичко пред моя баща, който беше човек от левицата и когото обожавах“ и който й дава щастливо детство във военновременния Мадрид. Тя обаче смята, че “всички кандидати трябва да се явят на изпит по музика” и твърди, че всяко дете от 5-годишна възраст трябва да се научи да свири на инструмент или да пее.

Ролите й на Пепеляшка и на Кармен са двата й най-големи хитове

Реакциите не закъсняват. Художественият директор на „Teatro Real“, Йоан Матабош, уверява медията „La Vanguardia“, че „Тереса Берганса е една от най-великите певици в историята на музиката. Заради чудото на нейния глас и техниката й, но преди всичко заради това обезоръжаващо естествено пеене. Всичко звучи естествено, просто, изразително, дори когато става дума за пиротехническите вокализации на партитурата на Росини. Тя успява да гарантира, че няма и най-малък умисъл и виртуозността никога не е била целта, а по-скоро средството за увеличаване на изразителността. Тя пее Моцарт като никой друг, тя е от решаващо значение за оправдаването на репертоара на Росини, забравен от десетилетия, и нейната интерпретация на Кармен също е от съществено значение“.

„Тереса Берганса е една от най-великите певици в историята на музиката“ (Йоан Матабош, артистичен директор на „Teatro Real“)

(край на превода)

Цитирам траурно съобщение относно кончината на Тереса Берганса, публикувано от медия в Мюнхен:

Портал „BR Klassik“

13.05.2022

Zum Tod von Teresa Berganza

Die dezente Primadonna

von Alexandra-Maria Dielitz

Als Mozart- und besonders als Rossini-Interpretin wurde Teresa Berganza weltweit gefeiert und gleichzeitig oft als die “größte Sängerin mit dem kleinsten Repertoire” bezeichnet. Nun ist die spanische Mezzosopranistin im Alter von 89 Jahren in der Nähe von Madrid verstorben.

Würdigung

Zum Tod der Opernsängerin Teresa Berganza

Eine ihrer Paraderollen war die des Cherubino in Mozarts “Hochzeit des Figaro”. Doch ganz im Gegensatz zum pubertär verwirrten Pagen Cherubino wusste die 1933 (nach einigen Quellen auch 1935) geborene Madrilenin immer ganz genau, was sie tat. Teresa Berganzas Stilempfinden war untrüglich, ihr Bewusstsein der eigenen Talente und Grenzen ebenso. “Mein Kopf sagte mir: Achtung – du hast ein Repertoire und das musst Du respektieren. Selbst wenn man Dir die ‘Traviata’ anbietet, darfst Du sie nicht singen. Ich musste so sein, um heute hier zu stehen.” So Teresa Berganza in einem Interview 1999 – 42 Jahre nach ihrem Debüt als Dorabella beim Festival in Aix-en-Provence, und gerade im Begriff, sich langsam von der Bühne zu verabschieden.

„Ich musste so sein, um heute hier zu stehen“ (Teresa Berganza)

Die größte Sängerin mit dem kleinsten Repertoire

Dass sie bisweilen als “größte Sängerin mit dem kleinsten Repertoire” bezeichnet wurde, konnte der spanischen Mezzosopranistin dabei egal sein. Ihre lange Karriere bei makelloser Stimme gab ihrem strikten Auswahlverfahren recht. Im Zentrum ihrer internationalen Opernlaufbahn stand neben Mozart besonders Rossini, denn Berganzas Mezzo entsprach mit seiner metallischen Tiefe, schlanken Höhe und enormen Beweglichkeit genau dem Fach des Koloratur- Alt, für das Rossini seine schönsten Partien schrieb – von der Rosina im “Barbiere di Siviglia” bis zur Angelina in der “Cenerentola”. Zwischenzeitlich waren diese Rollen meist mit zwitschernden Koloratursopranen besetzt worden, bis Teresa Berganza wieder eine Vorstellung davon gab, wie Rossini-Primadonnen Anfang des 19. Jahrhunderts geklungen haben müssen.

Teresa Berganza in ihren größten Rollen– Von Kritikern hochgelobt

“Perlenschnüre fallen aus ihrem Mund, so oft sie ihn aufmacht”, schwärmte Kritiker und Intendant Ivan Nagel; Musikkritiker Karl Schumann schrieb ihrer Stimme “das Feuer eines dunklen Edelsteins und die quecksilbrige Beweglichkeit von Akteuren der Commedia dell’arte” zu. Und selbst Kritikerpapst Joachim Kaiser geriet angesichts ihres “hinreißenden Wohllautes” ganz untypisch ins Schwärmen. Ästhetik statt Athletik, intimer Affekt statt greller Effekt – so lautete das Credo der “dezenten Primadonna”, die es nie nötig hatte, durch Skandale auf sich aufmerksam zu machen. Teresa Berganza war charakterstark, temperamentvoll, doch immer ladylike. Das blieb sie übrigens auch als Carmen, ihrem einzig gewagten Rollenexperiment. Beim Edinburgh Festival 1977 bewies sie unter Claudio Abbado, dass Bizets Frauenfigur kein lasziv die Röcke raffendes, vibratolastiges Vollweib sein muss. Teresa Berganza gab Carmen als spöttisch-kluge, stolze und unabhängige Frau, jenseits abgegriffener Erotik-Klischees.

„Perlenschnüre fallen aus ihrem Mund, so oft sie ihn aufmacht“ (Musikkritiker Ivan Nagel über Teresa Berganza)

Passionierte Liedsängerin

Obwohl sich die Operntempel zwischen Mailand und New York um sie rissen, blieb Teresa Berganza immer dem geliebten Lied treu. In ihren Rezitals reichte der stilistische Bogen vom italienischen Barock über deutsche Romantik und französischen Impressionismus bis zum iberischen Liedgut. Und hier verfügte die raffinierte Botschafterin des Belcanto auch über herbere Facetten.

(край на цитата)

Цитирам линк към горната статия:

https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/teresa-berganza-gestorben-mezzosopran-nachruf-100.html

Превод:

Портал „BR Klassik“
13 май 2022 г.

За смъртта на Тереса Берганса

Дискретната примадона Берганса

от Александра-Мария Диелиц

Тереса Берганса е прославена в цял свят като интерпретатор на роли в опери от Моцарт и особено от Росини и в същото време често е описвана като “най-великата певица с най-малък репертоар”. Испанското мецосопрано почина близо до Мадрид на 89-годишна възраст.

Признателност

По повод смъртта на оперната певица Тереса Берганса

Една от знаковите й роли е тази на Керубино в “Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Но за разлика от юношеския объркан паж Керубино, певицата от Мадрид, родена през 1933 г. (според някои източници и през 1935 г.), винаги е знаела точно какво прави. Чувството за стил на Тереса Берганса беше безпогрешно, както и съзнанието й за собствените си таланти и ограничения. “Главата ми казва: Внимание – имаш репертоар и трябва да го уважаваш. Дори и да ти предложат “Травиата”, нямаш право да я пееш. Трябваше да бъда такава, за да стоя тук днес.” Това казва Тереса Берганса в интервю през 1999 г. – 42 години след дебюта си като Дорабела на фестивала в Екс ан Прованс и тъкмо на път да се сбогува със сцената.

„Трябваше да бъда такава, за да стоя тук днес“ (Тереса Берганса)

Най-велика певица с най-малък репертоар

Фактът, че понякога е описвана като “най-великата певица с най-малък репертоар”, не притеснява испанското мецосопрано. Дългата й кариера с безупречен глас доказва, че стриктният й процес на подбор е правилен. В центъра на нейната международна оперна кариера, освен Моцарт, е особено Росини, тъй като мецото на Берганса, със своята метална дълбочина, тънки високи ноти и огромна пъргавина, съответства точно на колоратурната роля за алт, за която Росини написа най-красивите си роли – от Розина в “Севилският бръснар” до Анджелина в “Пепеляшка”. Междувременно тези роли бяха изпълнени предимно от чуруликащи колоратурни сопрани, докато Тереса Берганса отново даде идея как трябва да са звучали примите на Росини в началото на 19-ти век.

Тереса Берганса в нейните най-велики роли – високо оценена от критиците

„Нанизи от перли падат от устата й, когато я отвори“, въодушевен е критикът и режисьор Иван Нагел; Музикалният критик Карл Шуман описва гласа й като притежаващ “огъня на тъмен скъпоценен камък и живата пъргавина на актьорите от „Commedia dell’arte”. И дори критикът с най-голямо реноме Йоахим Кайзер е необичайно ентусиазиран от нейната “възхитителна благозвучност”. Естетика вместо атлетизъм, интимна афектност вместо крещящ ефект – това беше кредото на „дискретната примадона“, която никога не се нуждаеше да привлича вниманието към себе си със скандали. Тереса Берганса беше волева, темпераментна, но винаги дамска. Между другото, тя остана такава дори като Кармен, единственият й смел експеримент в ролята. На фестивала в Единбург през 1977 г., под ръководството на Клаудио Абадо, тя доказа, че женският герой на Бизе не трябва да бъде похотливо дърпаща полата и вибратото жена. Тереса Берганса представя Кармен като подигравателно умна, горда и независима жена, отвъд изтърканите еротични клишета.

„Нанизи от перли падат от устата й, когато я отвори“ (музикален критик Иван Нагел за Тереса Берганса)

Страстна певица

Въпреки че оперните театри от Милано до Ню Йорк се караха за нея, Тереса Берганса винаги оставаше вярна на любимите си песенни концерти. В нейните рецитали стилистичният диапазон варира от италиански барок през немски романтизъм и френски импресионизъм до иберийски песни. И тук изтънченият посланик на стила „белканто“ имаше и по-строги аспекти.

(край на превода)

Цитирам втора публикация в Германия относно кончината на Тереса Берганса през 2022 г:

Портал „BR Klassik“

16.03.2023

Die Mezzosopranistin Teresa Berganza

Ein Glücksfall für die Opernwelt

von Alexandra Maria Dielitz

Madrid, 16. März 1933. Die Mezzosopranistin Teresa Berganza wird geboren. Anfang der 60er-Jahre erobert sie die Bühnen der Welt. Die Presse überschlägt sich mit Lobeshymnen: “Perlenschnüre fallen aus ihrem Mund, so oft sie ihn aufmacht”, dichtet ein Rezensent, ein anderer hört in ihrer Stimme “das Feuer eines dunklen Edelsteins” und selbst Kritikerpapst Joachim Kaiser gerät ins Schwärmen über die junge Künstlerin, “die Apoll an seiner Leier zupfen lässt!”

Ursprünglich träumte Teresa Berganza von einem Dasein als Nonne, aber beim Psalmensingen wäre sie wohl etwas unterfordert gewesen. Ihre lupenreine Koloraturtechnik und untrügliche Musikalität waren ein Glücksfall für die Opernwelt, besonders für Gioachino Rossini: Berganzas Mezzo entsprach mit seiner metallischen Tiefe, schlanken Höhe und enormen Beweglichkeit genau dem Fach des Koloratur-Alt, für das der “Schwan von Pesaro” seine schönsten Belcanto-Partien schrieb. Zum Beispiel die Arie der Isabella “Cruda sorte! Amor tiranno!” aus dem 1. Akt der Oper “Die Italienerin in Algier”.

Leidenschaft für das iberische Lied

Neben Rossini und Mozart gab es für Berganza eigentlich nur noch Massenets Charlotte, Bizets Carmen und die Leidenschaft für das Lied, besonders aus dem iberischen Raum. Dass sie bisweilen als “größte Sängerin mit dem kleinsten Repertoire” bezeichnet wurde, konnte ihr egal sein. Sie kannte ihre Grenzen und übertrat sie nie. Belohnt wurde sie mit einer Karriere, die von ihrem Debut beim Aix-en-Provence Festival 1956 bis zum letzten Liederabend rund ein halbes Jahrhundert dauerte.

Affekt statt Effekt

Ästhetik statt Athletik, intimer Affekt statt greller Effekt, so lautete das Motto der dezenten Primadonna. Sie hatte es nie nötig, durch Skandale auf sich aufmerksam zu machen. Trotzdem sang sie bei Großereignissen wie der Expo in Sevilla oder den Olympischen Sommerspielen in Barcelona 1992, wurde als erste Frau in die spanische Königliche Akademie der schönen Künste aufgenommen und erhielt 2018 den Internationalen Opernpreis für ihr Lebenswerk. Spanisches Temperament, gebändigt durch künstlerische Präzision, das war wohl ihr Geheimnis.

(край на цитата)

Цитирам линк към горната статия::

https://www.br-klassik.de/themen/klassik-entdecken/teresa-berganza-opernsaengerin-mezzosopran-geboren-100.html

Превод:

Портал „BR Klassik“

16.03.2023

Мецосопраното Тереса Берганса

Късмет за света на операта

от Александра Мария Диелиц

Мадрид, 16 март 1933 г. Родена е мецосопранът Тереса Берганса. В началото на 60-те години тя покорява световните сцени. Пресата е пълна с хвалебствия: „Нанизи от перли падат от устата й, когато я отвори“, пише един рецензент, друг чува в гласа й „огъня на тъмен скъпоценен камък“ и дори критикът с най-голямо реноме Йоахим Кайзер се възхищава на младата артистка, „която кара Аполон да дърпа струните на своята лира!“

Тереса Берганса първоначално мечтае да стане монахиня, но пеенето на псалми вероятно щеше да бъде твърде предизвикателно за нея. Нейната безупречна колоратурна техника и безпогрешна музикалност са късмет за света на операта, особено за Джоакино Росини: мецото на Берганса, със своята метална дълбочина, тънки високи ноти и огромна пъргавина, съответства точно на колоратурната алтова роля, за която „Лебедът от Пезаро“ написа най-красивите си белкантови роли. Например арията на Изабела “Cruda sorte! Amor tiranno!” от 1-во действие на операта “Италианката в Алжир”.

Страст към иберийската песен

Освен Росини и Моцарт, за Берганса наистина имаше само Шарлота от операта „Вертер“ на Масне, Кармен от операта на Бизе и страстта към песента, особено от Иберийския регион. Фактът, че понякога я наричаха „най-великата певица с най-малък репертоар“, нямаше значение за нея. Тя знаеше своите граници и никога не ги прекрачваше. Тя бе възнаградена с кариера, продължила около половин век, от дебюта й на фестивала в Екс ан Прованс през 1956 г. до последния й рецитал с песни.

Афект вместо ефект

Естетика вместо атлетизъм, интимен афект вместо крещящ ефект, това беше мотото на сдържаната примадона. Тя никога не е имала нужда да привлича вниманието към себе си чрез скандали. Въпреки това тя пя на големи събития като „Експо“-то в Севиля и Летните олимпийски игри през 1992 г. в Барселона, тя беше първата жена, приета в Испанската кралска академия за изящни изкуства и получи Международната оперна награда през 2018 г. за цялостно постижение. Испански темперамент, опитомен от артистична прецизност, вероятно това беше нейната тайна.

(край на превода)

Тереса Берганса (Teresa Berganza) е испанска оперна певица – мецосопран, родена на 16 март 1935 г. в Мадрид. В някои източници за година на раждане е дадена годината 1934, в други 1933, както и това, че по рождение се нарича Тереса Варгас.

Нека на това място уточня, че в някои държави като Испания и такива, където се говори испански език, а също и в Полша, в женското име Teresa буквата „s“ не се произнася като българското „з“, а „с“. Затова не пиша Тереза, а Тереса. Същото се отнася и за „z“, защото за разлика от много езици, където латинската буква „z“ се произнася най-често като „ц“ или „з“, то в испанския език звучи като „с“. Затова пиша Берганса. Нали си спомняте думата „zarzuela“ – типичната за Испания музикална творба, подобна на оперета (там Пласидо Доминго е голям майстор!). Но тази дума звучи на кирилица като „сарсуела“.

За да бъда сигурен в горните твърдения, след първата ми статия за Тереса Берганса през 2016 г. помолих моята съгражданка от Габрово Минка Шкодрова, която от дълги години живее в Чили, да вземе отношение по въпроса. Ето какво ми отговори тя тогава: „Здравей! Написал си го правилно. В испанския език не се произнасят звуците: „ц“ и „з“. И двата се пишат „C“ и „Z“, но се произнасят като „С“. Ако трябва да се произнесе „Ц“, се пише буквосъчетанието „TZ“. Поздрави“.

(край на уточнението)

Тереса Берганса е особено позната като солистка в опери от Росини, Моцарт и Бизе, като изпъква преди всичко с превъзходната си вокална техника, музикална интелигентност и впечатляваща сценична игра.

На 15 март 2020 г. влязох в Интернет, за да проверя дали има статии във връзка с кръглата 85-годишнина на Тереса Берганса. Да, има такива и аз помествам днес едно малко музикално предаване на немския радио- и тв-предавател “SWR (Süd-West Radio”) – Югозападно Радио, посветено на нейния юбилей. Цитирам:

Линк към изпълнения на Тереса Берганса във връзка с нейната 85-годишнина през 2020 г.:

https://www.swr.de/swr2/musik-klassik/teresa-berganza-wird-85-100.html

(край на цитата)

Сега – нейната биография и дейност:

Берганса следва пиано и вокално изкуство при Лола Родригес де Арагон – ученичка на прочутата Елизабет Шуман (1888-1952) – немско-американска певица и вокален педагог, родена в Германия, починала в САЩ, в „Real Conservatorio Superior de Música „ в Мадрид, където е отличена през 1954 г. в края на обучението си като най-добрата в специалността „вокално изкуство“, спечелвайки първо място в традиционния ежегоден вокален конкурс. През 1955 г. тя има в Мадрид своя концертен дебют. Първата й оперна изява е през 1957 г. в ролята на Дорабела в операта „Така правят всички“ от Моцарт при Музикалния фестивал в Aix-en-Provence във Франция. При този конкурс Тереса Берганса участва почти всяка година по-късно – през 1960 г. в операта „Dido and Aenese“ от Хенри Пърсел, през 1978 г. в „Алцина“ от Хендел.

През 1957 г. е дебюта й в Миланската Скала, първо в Piccola Scala като Page Isolier (пажът на Граф Ори) в операта „Граф Ори“ от Росини, а през следващата година – на оперните фестивали в Глайндбърн и Единбург във Великобритания, като Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини, при които изяви получава огромни аплодисменти. През 1959 г. дебютира като Керубино, през 1960 г. гастролира в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини в Кралската опера в Лондон, като тази роля после се оценява от критиката за една от най-добрите й. През 1963 г. е наново в Лондон като Керубино. През 1967 г. е нейният дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“, после и в Чикаго. Ето подробности:

Тереса Берганса има общо 15 изяви в МЕТ само в две опери – „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в ролята на Керубино и в „Севилският бръснар“ от Росини в ролята на Розина. Нейният дебют там е на 11 октомври 1967 г. в „Сватбата на Фигаро“ при следния ансамбъл:

Metropolitan Opera House October 11, 1967LE NOZZE DI FIGARO {211} Mozart-Da Ponte Figaro..................Cesare Siepi Susanna.................Mirella Freni Count Almaviva..........Tom Krause [Debut] Countess Almaviva.......Pilar Lorengar Cherubino...............Teresa Berganza[Debut] Dr. Bartolo.............Fernando Corena Marcellina..............Nancy Williams Don Basilio.............Paul Franke Antonio.................Lorenzo Alvary Barbarina...............Loretta Di Franco Don Curzio..............Gabor Carelli Peasant.................Mary Fercana Peasant.................Dorothy Shawn Conductor...............Joseph Rosenstock

(край на цитата)

Последната изява е в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ на 9 декември 1968 г. при следния състав:

Metropolitan Opera House December 9, 1968IL BARBIERE DI SIVIGLIA {326} Figaro..................Sherrill Milnes Rosina..................Teresa BerganzaCount Almaviva..........George Shirley Dr. Bartolo.............Fernando Corena Don Basilio.............Giorgio Tozzi Berta...................Shirley Love Fiorello................Gene Boucher Sergeant................Andrea Velis Ambrogio................Peter Sliker Conductor...............Richard Bonynge

(край на цитата)

Следват изяви в Париж (Grand Opéra – през 1977 г. като Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини, после в ролята на Кармен в операта от Бизе), в Лозана (през 1986 г. като Dido в „Dido and Aenese“ от Хенри Пърсел), Виена, Залцбург и другаде. По-долу ще дам конкретни нейни изяви. Прави впечатление, че във Виенската държавна опера Берганса играе само в роли от опери на Моцарт и изявите й там са през годините 1959 и 1977. Ето списък на всички нейни изяви във Виена:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Così fan tutte	Dorabella	29.01.1959	1 mal
La clemenza di Tito	Sesto	12.12.1977–18.12.1977	3 mal
Le nozze di Figaro	Cherubino	27.01.1959	1 mal

(край на цитата)

Ще дам още някои конкретни сведения за изяви на Тереса Берганса в Европа и в Америка. Още през 1958 г. тя има изяви в Теatro San Carlo в Неапол – Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини, в Оперния театър в Цюрих – през 1960 г. като Розина в „Севилският бръснар“ и през 1979 г. като Шарлота във „Вертер“ от Масне, в Стокхолм през 1969 г. като Секст в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт и през 1971 г. в ролята на Розина в „Севилският бръснар“. При Музикалния фестивал в Залцбург тя участва през годините 1972 и 1973 като Керубино в „Сватбата на Фигаро“, а през годините 1983, 1988 1990 изнася там самостоятелни рецитали. През 1977 г. постига грандиозен успех като Кармен на Фестивала в Единбург. През 1991 г. постига подобен успех в ролята на Риналдо в едноименната опера от Хендел в Teatro San Carlos в Лисабон и в Оперния театър в Мадрид. Особена нейна изява е участието й в тържествения концерт на 13 юли 1989 г. при откриването на новопостроената сграда на Opéra Bastille в Париж, а през същата година играе в ролята на Кармен в парижкия Omnisport-Palais.

Ето и някои нейни изяви в Америка: още преди дебюта й в МЕТ през 1967 г., Берганса гостува през 1962 г. в Чикаго в ролята на Керубино в „Сватбата на Фигаро“. През 1968 г. след изявите в МЕТ гостува в Оперния театър в Сан Франциско в ролята на Розина в „Севилският бръснар“, през предната 1967 г. – в Буенос Айрес като Дорабела в „Така правят всички“.

Наред с цитираните по-горе оперни роли, в репертоара на Тереса Берганса влизат още роли като: Concepcion в „Испанският час“ от Морис Равел, Дулсинея в „Дон Кихот“ от Жул Масне, Salud в „La vida brevе“ от Мануел де Файя. Благодарение на особено цветистия тембър на гласа си и перфектната си вокална техника, Тереса Берганса е била в състояние да поеме твърде трудни оперни роли с колоратурно-алтов характер. В края на статията ще дам подробен списък на повечето от оперните й роли.

Още през 1964 г. Берганса има първия си концертен рецитал в Карнеги Хол в Ню Йорк. По-късно тя предприема големи концертни турнета в САЩ и в други страни. В Германия първата й концертна изява е през 1963 г. в Мюнхен. Следват гастроли в Южна Африка (1973), Полша (1974 и 1977), в Чехословакия и в Япония. Песенният й репертоар обхваща творби на испански, френски, немски и руски езици. Към тях се прибавят и участия в симфонично-ораториални творби. Както и при оперните роли, така и в концертната си дейност Берганса участва в редица музикални записи, които ще дам в края на тази статия.

От 1957 до 1977 г. Тереса Берганса е омъжена за пианиста Félix Lavilla , с когото има много често съвместни изяви и прави с него музикални записи. Семейството има три деца, едно от които е сопраното Cecilia Lavilla Berganza .

През 70-те години на миналия век Берганса участва във филмови продукции на някои опери, като „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Вертер“ и „Кармен“, като постепенно се отказва от изяви на оперна сцена и посвещава вокалната си дейност главно в концертни изяви. При филмовата продукция на „Дон Жуан“ тя играе в ролята на Церлина заедно с прочути партньори като Жозе ван Дам, Руджеро Раймонди и Кири Те Канава под диригентството на Joseph Losey .

През 1991 г. Берганса получава заедно със шест други певци и певици от Испания наградата за изкуство и литература на името на „Принца от Астурия“. През 1992 г. тя участва при тържественото откриване на Световното изложение в Севиля и при Летните олимпийски игри в Барселона. През 1994 г. е приета като първата жена в испанската Кралска академия на изкуствата. През 2010 г. Тереса Берганса е избрана за професор във факултета по вокално изкуство при Escuela Superior de Música Reina Sofía в Мадрид. Заедно с тази се дейност тя води майсторски класове по вокално изкуство в целия свят.

Тереса Берганса притежава подвижен и мек глас, безупречна артикулация, поразителна красота на кантилената, владее отлично колоратурната техника, което й позволява да изпълнява чудесно сложни роли в опери от Росини (Изабела в „Италианката в Алжир“, Анджелина в „Пепеляшка“, Розина в „Севилският бръснар“), Моцарт (Церлина в „Дон Жуан“, Керубино в „Сватбата на Фигаро“, Секст в „Милосърдието на Тит“) и други. Наред с тези чудесни нейни роли тя блести преди всичко като Кармен в операта от Бизе – роля, в която е играла многократно на редица оперни сцени и фестивали – Единбург, Париж, Хамбург, Сан Франциско и другаде.

Заедно с оперния й репертоар, в който влизат почти всички класически роли за мецосопрано, Тереса Берганса става известна и като изпълнителка на сакрални произвединя от Антонио Вивалди, както и на много песни и романси от испански композитори.

През 1985 г. Тереса Берганса публикува в Мадрид автобиографичната си книга „Medicaciones de Una Cantante“. За певицата има достатъчно информация в различни печатни и електронни медии, само в Уикипедия има страници за нея на 24 различни езика. Освен на основните, и на такива като унгарски, шведски, финландски, даже и на турски, но на български език няма нищо – жалко! Изобщо състоянието на Уикипедия на български език по отношение на оперното изкуство е далеч под средното ниво за другите нации, също и по-малките.

И в края на тази статия от 2017 г. – списък на оперните роли и дискографията на Тереса Берганса (на италиански език, както почти винаги – най-подробните източници):

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Carmen Orontea	Carmen L’Orontea	Bizet Cesti
Neris	Medea	Cherubini
Salud	La vida breve	de Falla
Reine Pirene	Atlantida	de Falla
Rosaura	Los Gavilanes	Guerrero
Ruggiero Rinaldo	Alcina Rinaldo	Händel Händel
Charlotte	Werther	Massenet
Dulcinée	Don Quichotte	Massenet
Ottavia	L’incoronazione di Poppea	Monteverdi
Giacinta	La finta semplice	Mozart
Cherubino	Le nozze di Figaro	Mozart
Zerlina	Don Giovanni	Mozart
Dorabella	Così fan tutte	Mozart
Sesto	La clemenza di Tito	Mozart
La Périchole	La Périchole	Offenbach
Gitana	El gato montés	Penella
Suzuki	Madama Butterfly	Puccini
Didone	Dido and Aeneas	Purcell
Conception	L’heure espagnole	Ravel
Isabella	L’Italiana in Algeri	Rossini
Rosina	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Angelina	La Cenerentola	Rossini
Rosa	Los claves	Serrano
Dolorés	La Dolorosa	Serrano

(край на цитата)

Discografia

Beethoven, Sinf. n. 9 in re min. op.125 Corale, Kubelik / Donath / Berganza / Ochman – Deutsche Grammophon
Bizet, Carmen, Abbado/Berganza/Domingo/Milnes – 1977 Deutsche Grammophon
Falla, Cappello / Amore stregone, Ozawa/Navarro/Berganza – Deutsche Grammophon
Falla, La vida breve, Navarro/Carreras/Berganza/Pons – Deutsche Grammophon
Falla: Nights in the Gardens of Spain, 3-Cornered Hat, La Vida Breve – Alicia de Larrocha/Ernest Ansermet/L’Orchestre de la Suisse Romande/Sergiu Comissiona/Teresa Berganza, 1988 Decca
Falla: El Sombrero de Tres Picos & La Vida Breve & El Amor Brujo – Ernest Ansermet/L’Orchestre de la Suisse Romande/Marina de Gabarin/Teresa Berganza, 1961 Decca
Handel: Alcina, HWV 34 (Complete) – Giulio Cesare in Egitto, HWV 17 (Highlights) – Dame Joan Sutherland/London Symphony Orchestra/Mirella Freni/Monica Sinclair/Richard Bonynge/Teresa Berganza, 1992 Decca
Mozart, Così fan tutte – Gabriel Bacquier/Jane Berbié/London Philharmonic Orchestra/Pilar Lorengar/Ryland Davies/Sir Georg Solti/Teresa Berganza/Tom Krause, 1974 Decca
Offenbach, La Périchole – Teresa Berganza/José Carreras/Gabriel Bacquier/Chœur et Orchestre du Capitole de Toulouse/Michel Plasson, EMI.
Pergolesi / Scarlatti, Stabat Mater, Freni / Berganza / Mackerras – Archiv Produktion
Puccini, Madama Butterfly, Sinopoli / Freni / Carreras / Pons – 1987 Deutsche Grammophon
Rossini, Il barbiere di Siviglia, Abbado / Alva / Dara / Berganza / Prey – 1972 Deutsche Grammophon
Rossini, Il barbiere di Siviglia, Varviso / Ausensi / GHIAUROV/ Berganza/Corena – Decca
Rossini, La Cenerentola, Abbado / Berganza / Alva / Capecchi – Deutsche Grammophon
Rossini, Italiana in Algeri, Varviso / Berganza / Panerai / Alva – Decca
Stravinsky, Pulcinella, Abbado / LSO / Berganza / Davies / Shirley-Quirk – Deutsche Grammophon
Berganza, A portrait of Teresa Berganza 50 anni di palcoscenico, Decca
Berganza, The Singers, Decca
Vivaldi, Salmo 126 e due Motteti, English Chamber Orchestra/Ros-Marba – Ensayo
Vivaldi, Gloria / Magnificat, Muti / Berganza / Terrani – EMI
Villa-Lobos / Braga / Guastavino, Varie, Berganza / Alvarez Parejo – Claves
Schumann / Mussorgsky, Frauenliebe Und-leben / Kinderstube, Berganza / Requejo – Claves
Ravel, Shéhérazade, M. Plasson, Orchestre du Capitol de Toulouse, EMI
Canciones españolas – Felix Lavilla/Narciso Yepes/Teresa Berganza, 1992 Deutsche Grammophon
Una voce poco fa: A Portrait of Teresa Berganza – Teresa Berganza, 1990 Decca
Barcelona Games con Placido Domingo, Montserrat Caballé, José Carreras, Giacomo Aragall e Juan Pons, 1992 RCA/BMG

………

DVD & BLU-RAY

Rossini, Il barbiere di Siviglia, Abbado/Alva/Dara/Berganza/Prey, regia Jean-Pierre Ponnelle – 1972 Deutsche Grammophon
Mozart, Don Giovanni (film 1979) – Chorus & Orchestra of the Théâtre National de l’Opera, Paris/Lorin Maazel, 1979 SONY BMG

(край на цитата)

Както виждаме, при един запис на „Севилският бръснар“ от Росини заедно с Берганса е участвал и Николай Гяуров:

В Уикипедия-страницата за Тереса Берганса на полски език има и цитат на филмите, в които тя е участвала. Ето списък:

Filmy

Teresa Berganza wystąpiła w dziewięciu filmach:

Cyrulik sewilski (Il barbiere di Siviglia) – jako Rozyna, (1972);
Don Giovanni – jako Zerlina, (1979);
Werther (1980);
Carmen (1980);
Octavia Patiño (2002);
The Reckoning Paula McGuigana‘s (2003);
Grimm Warmerdama (2003);
¡Buen viaje, excelencia! Alberta Boadella (2003)
Por el humo se sabe dónde está el fuego (2006) epizod telewizyjny opowiadający o znanym śpiewaku z zarzueli Doña Francisquita Amadeo Vivesa.

(край на цитата)

Ще преведа на български език текста, който е на полски език: „Тереса Берганса е имала участие в девет филма“ и текста на полски език при последния филм: „Телевизионен епизод за известен певец в сарсуелата „Doña Francisquita” от композитора Amadeo Vives (1871-1932).

Тъй като този испански композитор Амадео Вивес е малко познат в България, а той е писал и опери, ще кажа няколко думи за него:

Амадео Вивес-и-Ройг (на каталонски език Amadeо Vives i Roig), роден на 18 ноември 1871 г. в Колбато, починал на 1 декември 1932 г. в Мадрид, е испански композитор, известен преди всичко като автор на сарсуели.

В детските си години боледува от полиомиелит и прекарва години наред в приют в Барселона. През 1882 г. го дават в църквата „Света Анна“, където свещеникът Хосе Рибера започва да го обучава по музика. През 1886 г. той напуска Барселона и заминава за Малага, където ръководи в пансион-приют музикален ансамбъл. След това заминава за Толедо, където първите му музикални творби се изпълняват от музикален ансамбъл във военно училище. После отива в Мадрид, на пак се завръща в Барселона, където през 1887 г. става музикален ръководител в една от местните църкви. Той е само на 17 години. Заедно с това взема уроци при видния музикант Фелипе Педрел. През 1891 г. заедно с Луис Милет основават хорът „Каталонски Орфей“ – една важна институция на каталанското музикално възраждане.

През 1897 г. в Барселона е представена операта „Артур“ от Амадео Вивес – в четири действия, по мотиви от творбата на Валтер Скот. През същата година Вивес заминава за Мадрид, където през следващата година там е поставена неговата първа сарсуела. Следващите музикални успехи на Вивес са именно в този типичен испански жанр. От всичките му сарсуели най-успешна е «Доня Франсискита» (на испански език «Doña Francisquita”) от 1923 година, на основата на пиесата „Изобретателната влюбена“ от Лопе де Вега, либрето от Федерико Ромеро. Заслужава още да се отбележи сарсуелата „Бохеми“ (на испански език „Bohemios”) от 1904 г., която има същия сюжет, по който Джакомо Пучини написва операта си „Бохеми“, както и операта със същото заглавие от Руджеро Леонкавало. Само 4 дни преди да почине през 1932 г. Амадео Вивес завършва и последната си сарсуала «Талисман».

Погребан е в Мадрид, но на 21 септември 2014 г. тленните му останки са пренесени в родния му град Колбато и наново е погребан тържествено при масово присъствие от жители и негови почитатели.

(край на бележките за Амадео Вивес-и-Ройг)

В общи линии това беше текста на статията за Тереса Берганса, който поместих на днешния ден през 2017 г.

През 2017 г. препотърсих някои нови неща за певицата във връзка с рождения й ден и случайно разбрах, че тя има страница във Фейсбук. Там открих редица интересни неща, особено снимки от последно време и нейни участия в майсторски класове и курсове. Ето едно такова съобщение от 6 февруари 2017 г.:

Teresa Berganza

6 Februar 2017

*** MASTERCLASS with TERESA BERGANZA ***
*** Rossini´s IL BARBIERE DI SIVIGLIA ***
When? JUNE 11 – 18
Where? RUEIL-MALMAISON/BOUGIVAL
!!!!!!!!!! A U D I T I O… N —- MARCH 6 – 10 !!!!!!!!

(край на цитата)

На стената на Тереса Берганса във ФБ има редица снимки, две от които копирах и ще приложа тук след статията си. На една от тях тя е с баритона от Португалия Jorge Chaminé, за който съм чувал и понеже не е особено познат на широкия кръг оперни любители, ще цитирам информация за него на английски език. Освен като оперен певец и вокален педагог, Jorge Chaminé е известен с големия си ангажимент в ръководни длъжности на различни организации, в това число директор на редица международни музикални фестивали и музикални организации, като CIMA Festival, Festival de Bougival, и други. Той е вицепрезидент на музикалната организация на името на Жорж Бизе. Цитирам подробности:

Jorge Chaminé (born 30 April 1956 in Porto, Portugal) is a Portuguese operatic baritone.

Of Spanish and Portuguese parentage, he began his musical studies (piano, voice, cello, guitar, choral and orchestra conducting) at an early age. After studying law at Coimbra University, he decided to become a singer and received a scholarship from the Gulbenkian Foundation to further his studies in Madrid, Paris, Munich, and in New York City with personalities like Lola Rodriguez Aragon, Teresa Berganza and Hans Hotter.

He made his Carnegie Hall debut with Seiji Ozawa and the Boston Symphony Orchestra and has also performed with the London Symphony Orchestra, the Czech Philharmonic Orchestra, the Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin, and the Ensemble Intercontemporain among others. In 1988, he won the Menuhin Foundation Award which led him to perform internationally under the direction of Yehudi Menuhin. He has appeared with Claudio Scimone, Rafael Frühbeck de Burgos, Plácido Domingo, Michel Corboz, and Ros Marbà, and appeared in opera performances and concerts alongside Mirella Freni, Montserrat Caballé and Teresa Berganza.

He is equally at home in the English, French, German, Russian, Italian, Spanish and Portuguese languages and repertory.

He is a regular performer of tango, boleros, gypsy songs, fado and the songs of Vinicius de Moraes and Jobim—the music and languages of his own origins. He has recorded for Lyrinx, RCA, Harmonia Mundi, Naïve, ADDA, Sons Croisés/Exodos and BMG.

Chaminé has won a number of honours, prizes and awards. He is frequently invited as a guest teacher and gives master classes in a number of music academies in Europe, U.S., Canada and Brazil. He is at the origin of a workshop Sons Croisés for musicians of all disciplines which is held regularly at the Spanish College in Paris (Colegio de España). More than 200 musicians from 47 countries worked with him in these Workshops.

He is president-Artistic Director of the CIMA Festival in Monte Argentario, Tuscany. He is also vice-president of the Georges Bizet Association. He was nominated Music Ambassador of the organisation Music in ME (Music in Middle East)at the Unesco in May 2005. Since then he has also been a member of the Board of Directors of Music in ME International and president of Music in ME France. He created and is the Artistic Director of the Festival Ibériades and the Artistic Director of the Festival de Bougival. He received from Federico Mayor the Human Rights Medal of the Unesco. Lately, Jorge Chaminé became guest teacher of the University of Stanford (International Program), and with the sustain of the EU he created a project Music4Rom, for the recognition of the contribution of Rom music in the classical music. He is member of the Board of Directors of the International Yehudi Menuhin Foundation.

(край на цитата)

През 2018 г. писах пак статия за Тереса Берганса. По-късно през годината научих за това, че през април 2018 г. тя е била удостоена в Лондон с една голяма международна награда за цялостната си вокална дейност. Цитирам една информация на немски език от Интернет (после ще дам мой превод на български език), която дава сведения относно тази награда през 2018 г.:

Портал „Fono Forum“

Teresa Berganza wird in London geehrt

16.03.2018

Bei den International Opera Awards am 9. April 2018 in London wird Teresa Berganza für ihr Lebenswerk geehrt.

Die spanische Mezzosopranistin Teresa Berganza hat am Madrider Konservatorium studiert, wo sie 1954 mit dem Ersten Preis für Gesang ausgezeichnet wurde. Sie gab 1955 ihr Konzertdebüt in Madrid und ersang sich 1957 mit 22 Jahren internationale Anerkennung als Dorabella in Così fan tutte beim Festival d‘Aix-en-Provence.

Im selben Jahr debütierte sie an der Mailänder Scala und kurz darauf auch in Glyndebourne in Le nozze di Figaro sowie am Royal Opera House, Covent Garden als Rosina in Il barbiere di Siviglia, eine ihrer Schlüsselpartien. Berganza glänzte ebenso mit Natürlichkeit in den Opern und Zarzuelas ihres Heimatlandes Spanien.

Mozart und Rossini waren die Eckpfeiler in Berganzas Karriere. Ihre Darstellungen als Cherubino, Dorabella oder Sesto werden seither von nachfolgenden Sängergenerationen als beispielhaft erachtet und ihre Interpretationen der Hauptrollen in L’Italiana in Algeri, La Cenerentola und Il barbiere di Siviglia gelten als maßgebend. Teresa Berganza wird für ihre technische Virtuosität, ihre musikalische Intelligenz und ihre betörende Bühnenpräsenz verehrt.

John Allison, Vorsitzender der internationalen Jury und Chefredakteur beim Opera Magazin erklärt:

„Teresa Berganza für ihr Lebenswerk auszuzeichnen, war eine der einfachsten Entscheidungen unter den Juroren, denn innerhalb der Opernwelt herrscht eine überaus homogene Hochachtung vor und ehrliche Zuneigung zu Teresa Berganza. Im Verlauf ihrer Karriere, die sich über beinahe ein halbes Jahrhundert erstreckte, war ihre Kunstfertigkeit erstaunlich konstant, gegründet auf einer absoluten Musikalität und einer Mezzosopran-Stimme von besonderer Einzigartigkeit. In ihren Schlüsselpartien – vor allem in Opern von Mozart und Rossini, aber auch als Carmen und Charlotte – war sie ohnegleichen. Und sie hinterlässt auch weiterhin ihre Spuren in der Opernwelt mittels ihres Engagements bei der Ausbildung junger Sänger und Sängerinnen. Sie hat ohne Zweifel ihr Leben der Musik gewidmet.“

(край на цитата)

Превод:

Тереса Берганса ще бъде почетена в Лондон

16.03.2018

При международните оперни награди „Opera Awards“ на 9 април 2018 г. в Лондон Тереса Берганса ще бъде почетена за нейната дейност през целия й живот.

Мецосопранът от Испания Тереса Берганса учи в Консерваторията в Мадрид, където през 1954 г. е отличена с Първа награда по вокално изкуство. През 1955 г. тя има своета първа концертна изява в Мадрид и през 1957 г. като 22-годишна успява да получи международно признание в ролята на Дорабела в операта „Така правят всички жени“ от Моцарт при Музикалния фестивал в Aix-en-Provence във Франция.

През същата година тя дебютира на сцената на Миланската Скала и скоро след това на Фестивала в Глайндбърн във Великобритания в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, както и в Кралския театър Ковънт Гардън в Лондон като Розина в „Севилският бръснар“ от Росини – една от нейните най-важни роли. Тереса Берганса блести също и със своето естествено държание при опери и сарсуели в своята родина Испания.

Моцарт и Росини са основните композитори в дейността на Берганса. Нейните интерпретации като Керубино, Дорабела или Секст са третирани от следващите генерации певици като уникални, ролите й в опери като „Италианката в Алжир“, „Пепеляшка“ и „Севилският бръснар“ важат за пример. За своята отлична вокална техника, музикална интелигентност и прецизна игра на сцената Тереса Берганса получава висока оценка.

Джон Алисън, председател на международното жури и шеф-редактор на списание „Opera Magazin“ обяснява:

„Да бъде отличена Тереса Берганса – това беше едно от най-елементарните решения на журито, тъй като в редиците на оперния свят господства повсеместното високо мнение и честна симпатия относно Тереса Берганса. В продължение на нейната кариера, която се развива почти в половин столетие, сценичното изкуство и начина на представянето му са при Тереса Берганса почти константни, защото се изграждат на основата на абсолютна музикалност и на един мецосопранов глас от особена уникалност. В нейните ключеви роли – преди всичко в опери от Моцарт и Росини, но също така и роли като Кармен и Шарлота, тя е несравнима. Но освен това Берганса оставя и сега своите следи в оперния свят чрез ангажимента си при обучението на млади певци и певици. Без съмнение тя е посветила своя живот на музиката“.

(край на превода)

И като последна информация в днешната юбилейна статия за Тереса Берганса днес на 16 март 2020 г. – една статия-интервю на немски език на младата журналистка Кирстен Лиизе, поместена на 12 март 2020 г. в нейния блог в Интернет с название „Класиката вдъхновява“. Публикацията има название:

Interview am Donnerstag 6: Teresa Berganza, Mezzosopran

Поради липса на време няма да давам превод на това интервю, което е направено във връзка с днешната 85-годишнина на певицата още през 2017 година в жилището на Тереса Берганса в Ел Ескориал край Мадрид. В публикацията има редица чудесни снимки на авторката и на певицата от нейни роли, някои от които ще поместя след моята статия. Понеже статията и снимките могат да се разгледат в оригинал, цитирам линка към тази публикация в Интернет, именно:

Interview am Donnerstag 6: Teresa Berganza

Портал „Klassik begeistert“

Блог на Kirsten Liese

12.03.2020

“Ich fühlte eine große Verantwortung, denn von nun an hatte der Name Teresa Berganza einen besonderen Klang”

Interview am Donnerstag 6: Teresa Berganza, Mezzosopran

Ob als Carmen, Sesto in Mozarts La Clemenza di Tito, als Cherubino in der Hochzeit des Figaro oder Rosina in Rossinis Barbier von Sevilla: Teresa Berganza empfahl sich als eine der bedeutendsten Mezzosopranistinnen ihrer Generation. Über 50 Jahre währte ihre lange Karriere, die im Alter von 22 Jahren in Madrid begann. Dank ihrer makellosen Technik, die es ihr ermöglichte, mühelos Koloraturen im schönsten Legato quer durch alle Register zu singen, konnte die Spanierin mit 70 noch Liederabende geben. Sie lebt in El Escorial bei Madrid im Casa de la Reina. Dort trafen wir sie 2017. Am 16. März 2020 wird sie 85 Jahre alt.

von Kirsten Liese

Frau Berganza, wann und bei welcher Gelegenheit hat es sich entschieden, dass Sie Sängerin werden würden?

Berganza: Ich komme aus einer sehr musikalischen, wenn auch nicht klassischen Musikerfamilie. Mein Vater war kein Berufsmusiker, sondern „nur“ Amateur, aber schon, als ich noch sehr, sehr klein war, ließ er mich mit einem Finger Klavier spielen. So fing ich an, eine Mozartsonate, die Sonate in C-Dur, mit einem Finger zu üben. Bald darauf hatte ich acht Jahre lang Klavier- und daran anknüpfend vier Jahre Orgelunterricht. Außerdem hatte ich Unterricht in Musikgeschichte und sang in zwei Chören. Man sagte mir immer „Du hast eine sehr schöne Stimme, weshalb studierst du nicht Gesang?“ Ich glaubte das nicht, aber eines Tages ging ich ins Konservatorium, um mich in einer Gesangsklasse einzuschreiben. Ich hatte keine Ahnung vom Singen, aber ich intonierte sehr gut und hatte eine schöne Stimmfarbe. Da sagte meine damalige Lehrerin: „Du bist eine echte Musikerin. Du wirst vieles machen.“ Also begann ich zu studieren, erlernte die Technik und mein Repertoire. Und da ich mit 17 Jahren noch sehr jung war, wirkte ich gelegentlich in Filmen mit, denn ich war zwar nicht groß, aber hübsch. Mit dem Geld, das ich verdiente, bezahlte ich meinen Französisch-, Deutsch- und Klavierunterricht. So fing alles an.

Sie waren Schülerin von Lola Rodríguez Aragón, fühlten Sie sich bei ihr gut aufgehoben?

Berganza: Von dem Moment an, als ich sie kennengelernt und etwas mit ihr gesungen hatte, verband mich etwas mit ihr. In ihrer Klasse waren viele Gesangsschüler, von allen ihren Schülern war allerdings nur ich wirklich erfolgreich. Ich war die Jüngste, sang gern, wusste aber nicht, was ich machen wollte. Lola brachte mir Technik bei, sie war Schülerin von Elisabeth Schumann, so dass sie außer der Technik auch den Stil von Elisabeth Schumann gelernt hatte.

Ihr Debüt gaben Sie 1957 als Dorabella in Aix en Provence.

Berganza: Es war das erste Mal, dass ich auf der Bühne stand, ich hatte zuvor nie Theater gespielt. Aix-en-Provence war natürlich ein Festival mit großen Sängern wie Teresa Stich-Randall, Luigi Alva und Dirigenten wie Hans Rosbaud, alles ganz hervorragende Künstler. Ich tat nichts anderes als so viel wie möglich zu lernen, weil ich fürchtete, nicht gut genug zu singen. Ich war aber auch unbedarft und nicht einmal aufgeregt bis ich in einer Kritik las: „Die Mezzosopranistin des Jahrhunderts ist geboren.“ Das versetzte mir einen großen Schrecken und von da an fühlte ich eine große Verantwortung, denn von nun an hatte der Name Teresa Berganza einen besonderen Klang.

So manche Ihrer berühmten Kolleginnen wie Christa Ludwig oder Brigitte Fassbaender sagten mir, dass die Dorabella in der „Così“ eine vergleichsweise bedeutungslose Rolle war. Ihnen scheint sie mehr zu bedeuten.

Berganza: Die Dorabella hat mir immer enormen Spaß gemacht, vor allem hat mir ihre Komplizenschaft mit Fiordiligi und Despina gefallen. Ich mag auch die Persönlichkeit der Dorabella, sie ist die etwas verrücktere Person. Fiordiligi denkt über alles nach, hat das bessere Benehmen. Dorabella ist lustiger, viel heiterer, leidenschaftlicher. Ich war glücklich, sie zu singen.

Sie trafen in jungen Jahren dann auch schon relativ bald auf Herbert von Karajan, unter dessen Leitung Sie an der Wiener Staatsoper 1959 den Cherubino sangen.

Berganza: Das war natürlich unglaublich, ich kam aus Madrid, wo ich gerade das Konservatorium abgeschlossen und außer Aix nichts weiter vorzuweisen hatte, meine große Karriere hatte noch nicht begonnen. Karajan gegenüberzustehen, war für mich ein großes Erlebnis. Eigentlich sollte Elisabeth Schwarzkopf in dieser Produktion die Gräfin singen, die ich gerne getroffen hätte. Aber sie war leider krank.

Zu Ihren Paraderollen zählt freilich auch die Rosina im „Barbier von Sevilla“.

Berganza: Ich hatte meine Stimme in den ersten Jahren Mozart und Rossini gewidmet, und der „Barbier von Sevilla“ ist natürlich eine der weltweit am meisten gespielten Opern. Die Rolle der Rosina ist wie die Dorabella sehr vergnüglich und passt gut zu mir. Ich hatte das Glück, immer mit großen Sängern zu arbeiten, die auch meine Freunde waren, also hatten wir viel Spaß auf der Bühne, fast so viel Spaß wie im echten Leben.

Die Partie ist keineswegs leicht. Fiel Ihnen die geforderte Virtuosität in den Schoß?

Berganza: Mir erscheint sie nicht schwer, es ist schwer, die Partitur zu respektieren. Ich hatte mit Rossini nie Probleme.

Erfordern die Koloraturen gleichwohl eine besondere Technik?

Berganza: Ich habe sehr viel an der Technik gearbeitet und innerhalb der Technik bemerkte meine Lehrerin meine besondere Leichtigkeit für die Koloraturen. Also haben wir sehr viel daran gearbeitet, wir haben die alten Komponisten wie Vivaldi oder Scarlatti wegen der Koloraturen gesungen und natürlich Rossini. Mit der Lehrerin habe ich ein Jahr lang das Duett aus dem Barbier gesungen, denn sie war der Meinung, es sei eines der schwierigsten Stücke von Rossini, und sie sagte: „Wenn du das Duett kannst, dann kannst du alles von Rossini singen“.

Eine dankbare Partie für einen Mezzo ist natürlich auch die Cenerentola.

Berganza: Die Cenerentola ist eine komische Oper, eine äußerst vergnügliche, Cenerentola singt viel, sie singt den ganzen Abend lang, aber sie muss die Schlussarie sehr gut singen und das ist die schwierigste, also muss sie die ganze Oper sehr gut drauf sein, um am Ende noch all die Koloraturen und hohen Töne zu bewältigen.

Und vor welche Herausforderungen stellte Sie Mozart?

Berganza: Mozart ist der vollkommenste Komponist, daher ist er der am schwierigsten zu singende. Ich glaube, um Mozart zu interpretieren, muss man sich die Stimme als Instrument vorstellen, perfekt und mit Klangfarbe, denn Mozart ist kein Puccini, Mozart ist kein Donizetti, kein Rossini. Für mich ist Mozart der Gott der Musik. Deshalb glaubte ich, da ich mit Mozart und Rossini angefangen habe, forderte Rossini die Technik und Mozart den Stil.

Mit der spanischsten aller weiblichen Opernfiguren, der Carmen, haben Sie sich Zeit gelassen.

Berganza: Es wäre mir unmöglich gewesen, gleichzeitig eine Hosenrolle wie Cherubino und Carmen zu singen. Carmen erfordert andere Stimmfärbungen und eine gänzlich andere Art zu singen. Für den Cherubino, Dorabella oder Sextus muss man ein reines, sauberes, schönes „Instrument“ besitzen. Deshalb hatte ich nie gedacht, dass ich die Carmen überhaupt singen würde. Aber dann hat man sie mir angeboten und gesagt, „Du musst Carmen singen“, wogegen ich mich zunächst noch sträubte. Aber eines Tages kam der Direktor des Festivals in Edinburgh und sagte: „Entweder du singst sie dieses Jahr oder wir machen keine Carmen mehr“. Also musste ich „Ja“ sagen. Ich konnte mir meine Partner aussuchen: Claudio Abbado am Dirigierpult, Plácido Domingo als Don José und ich glaube auch Mirella Freni als Micaela. Ich hatte jedenfalls die besten Sängerkollegen, die es damals gab. Und die Inszenierung von Faggioni war großartig.

Was für eine Frau sehen Sie in der Carmen?

Berganza: Ich habe viel Prosper Merimée gelesen, um herauszufinden, wie die Person war. Und wir waren uns einig, dass Carmen keine Prostituierte sein darf wie sie oft dargestellt wird. Carmen war eine freie Frau, eine Zigeunerin, die ihrer Zeit weit voraus war. Das steht alles in der Partitur. Und wenn man sie so singt, wie sie angelegt ist, dann interpretiert man sie so, wie es der Komponist will.

Wie gestaltete sich Ihre Zusammenarbeit mit Claudio Abbado? Ich hätte ihn gerne mal für ein Interview getroffen, aber bekanntlich gab er mit wenigen Ausnahmen keine.

Berganza: Er brauchte nicht viel zu reden, denn er war ein so herausragender Musiker, dass wir – ebenso wie bei Karajan – schon mit einer kleinen Geste wussten, was wir zu tun hatten. Claudio musste uns manchmal nur ansehen, er konnte mit dem Orchester und den Sängern machen, was er wollte.

Und wie erlebten Sie Maria Callas, mit der Sie 1958 in einer Aufführung von Cherubinis „Medea“ zusammen auf der Bühne standen?

Berganza: Ich traf auf eine wunderbare Frau voll Zärtlichkeit, die, als sie mich kannte, immer an meiner Seite war und mir viel geholfen hat. Ich habe natürlich sehr viel von ihr gelernt, denn Sie war die große Künstlerin. Es gab große Sängerinnen, aber sie war Sängerin und eine große Künstlerin. Es war wunderbar, mit ihr zu arbeiten. Man sagte, sie sei sehr hart, aber mit mir war sie sehr zartfühlend, eine sehr weichherzige Frau.

Sie haben auch immer viele Liederabende gegeben und sich der spanischen Musik sehr gewidmet.

Berganza: Die spanische Musik war sehr wichtig für mich, denn wir haben wunderbare, großartige Musik. Die Lieder gefallen mir sehr. Ich als Spanierin habe Lust verspürt, die Musik meines Landes in die Welt zu tragen.

Gehen Sie heute noch in die Oper?Berganza: Die modernen Inszenierungen gefallen mir nicht. Ich kann es nicht ertragen, wenn Don Giovanni in einem Schwimmbad spielt oder wenn die Schmuggler in Carmen als Transvestiten auftreten. Die leben im Gebirge, um einen Engländer zu überfallen und sind Transvestiten – ist das möglich? Das ist eine Beleidigung für Bizet und für Merimée und alle ihre Figuren.

Kirsten Liese, für klassik-begeistert.de

(край на цитата)

Нека днес на 16 март 2025 г. сведем глави за почит към Тереса Берганса във връзка с 90 години от рождението й. Жалко, тя се помина през 2022 г. Тереса Берганса остави на оперните любители в целия свят отлични музикални спомени и е хубаво, че много от тях са запечатани на музикални носители, а също и в няколко чудесни филмирани опери.

Мир на праха й!

………..