Veröffentlicht am

Nadia Todorova-Nedyalkova

112 години от рождението на Надя Тодорова-Недялкова

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 февруари 2020 г. отново имаме една юбилярка – значителна личност между заслужилите за развитието на българското оперно изкуство в миналото певици – сопранът Надя Тодорова (Недялкова), родена на 6 февруари 1908 г. в Кюстендил. Днес се навършват 112 години от рождението й.

Както вчера при спомените за тенора Миньо Минев се върнахме в интересните и пълни с много събития начални времена в развитието на това изкуство, подобно е положението с Надя Тодорова и в по-ранната епоха. Ако се проследят тези първи десетилетия в началото на 20-и век, ще се разбере с какъв ентусиазъм, с каква енергия и упоритост са се борили тогавашните първи артисти в българския оперен театър за налагане на добри стандарти в това трудно изкуство и как е имало известна ревност между двете основни форми на театъра – драматичния и оперния.

Преди известно време в една статия описах кратко историята на българското оперно изкуство в тези първи десетилетия. Сигурно си спомняте колко често цитирах името на Иван Вульпе – като певец и като вокален педагог от изключителна класа за това време, роден на 1 септември 1876 г. в Болград (Бесарабия) от родители българи, починал на 26 август 1929 г. в София. През 2016 г. ми попадна интересен материал за него, както и за наследниците му – всички с имена Иван Вульпе от 1 до 4 (прилича малко на фамилията на Йохан Себастиан Бах). На 1 септември Иван Вульпе ще има юбилей – 144 години от рождението му и ако е „живот и здраве“, ще му посветя специална статия, едва ли има друг толкова заслужил оперен деец в епохата на зараждане на това изкуство в България.

След днешната ми статия ще покажа една интересна снимка на последните издънки от тази прочута фамилия Вульпе – Иван Вульпе IV и Иван Вульпе V. В този материал под снимката е написано: „Да се казваш Иван Вульпе е нещо като фамилна карма, усмихва се Иван Вульпе IV под благородния поглед на дядо си Иван Вульпе I, основоположника на родното оперно изкуство. Номерацията е условна, за да не се объркаме сред толкова много големи мъже с повтарящо се име, потомци на бесарабски род, преселил се отвъд Дунав през 1811 г. Портретът на стената е дело на големия художник Иван Попдимитров, рисуван е през 1922 г., малко преди първият български оперен бас да сключи повторен брак с Мара, дъщерята на царския портретист. В кадър пред обектива ни е и Иван Вульпе – V, студент по балканистика. Признаваме единодушно – най-младият Иван е копие на знаменития си родственик. Въпреки че професионалният му избор не е свързан с изкуството, и той е нагълтал доста сценична прах. Майка му Емилия е певица от Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, а баща му Иван Вульпе IV е отдал 30 години от живота си на Музикалния театър в София, 20 от тях като балетен артист.“

Понеже в една част от информацията става въпрос и за певицата Надя Тодорова, ще я цитирам:

„На 10 август 1908 г. министърът на просвещението Никола Мушанов е поканил официално в кабинета си Драгомир Казаков и Иван Вульпе на разговор. Иска да чуе от тях какви са възможностите за създаване на опера и да им каже от своя страна на първо време с какво държавата би могла да подпомогне инициативата им. Двамата искат от министъра да им осигури материалната издръжка, за да могат да останат в София и да положат сили за създаването на оперния театър, който се нуждае и от държавна субсидия. Мушанов им обещава 30 хил. лева, както и да назначи Константин Михайлов-Стоян и Вульпе за първостепенни учители и да ги командирова в театъра. За предстоящите оперни представления са поканени Златка Куртева и Мария Василева, които учат пеене в Миланската консерватория. (Бел. Б.К.: Случайно попаднах на една информация за Златка Куртева, за която до сега не знаех нищо. Ето текста: „На 4 октомври 1909 г. културно-просветното дружество “Театър” устройва във Военния клуб в София концерт на ЗЛАТКА КУРТЕВА – първата оперна певица старозагорка. След края на програмата от публиката се провиква учителят-музикант Георги Байданов: “Българско, българско, народно искаме ний да чуем”. Настава суматоха, певицата се връща на сцената и изпълнява една българска народна песен (Из дневника на Мая Матева за деня 4 октомври, публикуван в Интернет на този ден през 2015 г.)“.

Четиринадесетият, включен в кръжока, е Константин Рамаданов, учител по музика и хоров диригент. Малко след като е изгледал репетицията на „Фауст“ с Иван Вульпе в ролята на Мефистофел, министър Мушанов се обръща към заместника си Андрей Протич, временно управляващ Народния театър, и го приканя да приюти под покрива на театъра оперните певци. На 22 септември 1908 г., докато кръжокът репетира, пристига телеграма от Министерството на просветата. Тя съдържа две важни новини – обявяването на българската независимост и решението оперният кръжок ДА СЕ ИМЕНУВА „БЪЛГАРСКА ОПЕРНА ДРУЖБА“ за да се ознаменува общонародното веселие. В средата на октомври София осъмва облепена с афиши, които канят столичани на изключително събитие – първите оперни представления – сцени от „Фауст“ и „Трубадур“, „Евгений Онегин“ и „Русалка“, а след това от „Аида“ и „Демон“.

В деня на продажбата на билети тълпата е възбудена от нетърпение и така напира, че чупи стъклата на вратите на Народния театър. Новото изкуство няма нищо общо с шансонетките и певачките по кафе-шантаните, които до тоя момент софиянци слушат. Пенчо Славейков, по това време директор на театъра, е стреснат от грандиозния успех на операта, вижда в него заплаха за драматичния театър. И си подава оставката, а драматичните артисти обявяват стачка в знак на солидарност.

Така българската опера разтърсва София още с първия си сезон. В първите години съществуването й се финансира от основоположниците й. За да изплащат задълженията си по издръжката й в размер на 28 хил. златни лева, те работят в нея повече от 6 години безплатно. През 1921 г. тя прераства в СОФИЙСКА НАРОДНА ОПЕРА с държавно финансиране.

След идването на проф. Ал. Цанков на власт русофилът Иван Вульпе изпада в немилост. Изхвърлят го от преподавателското му място в Музикалната академия, а от операта го пенсионират преждевременно през 1926 г., където той с голям успех изпълнява главните роли от басовия репертоар, въпреки че е само на 49 години. Това влошава допълнително здравословното му състояние. Три години по-късно той умира – дълбоко оскърбен, наранен… Но създаденото от него остава – Музикалното училище в София, чийто съосновател е той, прераснало след това в Музикална академия. Първата, създена от него вокална школа е с над 300 ученици, сред които са Констанца Кирова, Илка Попова, НАДЯ ТОДОРОВА, Цветана Табакова, Христо Бръмбаров… Всички те в знак на почит го наричат „дядо Вульпе“.

(край на цитата)

Това беше извадката. Има ли нужда от коментари и трябва ли да се правят още паметници на лица, работили за налагането на оперното изкуство в България? Оставям всеки да помисли за себе си. За мен остава възторга от делото на Иван Вульпе, от това на големия политик и културовед НИКОЛА МУШАНОВ (дали има негов паметник и такъв на ВУЛЬПЕ в София на подходящо място, близо до Народната опера?), както и за тия, които дълги години тогава не получават заплати в името на идеализма си и любовта към това изкуство. Малко ми е мъчно за Пенчо Славейков – такъв велик поет с нежна душа, но така е било при раждането на едно ново и непознато за България изкуство. Интересно – Пенчо Славейков е живял дълго в Италия, даже е починал там (ако не се лъжа), дали не е имал склонност към операта, чиято родина е Италия. И отново вечните дрязги между политиците у нас, които нямат край и днес и често недостатъчно доброто им отношение към хората от света на изкуствата. Жалко, жалко за Иван Вульпе, направил толкова за музикалното изкуство в България. А неговите наследници Вульпе II, III и IV също са дали и дават ценен принос в музикалната история на България.

На това място искам да направя моя бележка. От горния текст разбираме каква важна роля е изиграл около 1908 г. министърът на просвещението Никола Мушанов при основаването на „Българската оперна дружба“ и материалната помощ, която е била дадена в първите години на съществуването й. Малцина знаят днес кой е бил този човек и политик, който ревностно се е ангажирал в идеята да се започне с изграждане на оперно изкуство в България и на когото следващите поколения трябва да бъдат благодарни за неговата намеса.

Никола Мушанов (1872-1951) е голям политик и обществен деец, завършил право във Франция и десетки години играл основна роля във всички отрасли на стопанския и културен живот на България чак до 1944 година. Не случайно прилагам малка биографична справка, защото един ден трябва да се знае повече за него – деецът, подкрепил Иван Вулпе и хората около него, поставили основата на оперното дело в България:

Никола Стойков Мушанов или Мошанов, роден на 12 април 1872 г. в Дряново, починал на 21 май 1951 г. в София,е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931–1934 година, негов племенник е Стойчо Мушанов, също известен български политик.

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896) и адвокат в Русе (1897–1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев (то е на власт само една семица – от 2 до 9 септември 1944 г.), което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т. нар. „Народен съд“ на 1 година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия. През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. През годините 1938 до 1947 той е председател на Демократическата партия в България, която като член на Обединената опозиция е забранена след хегемонията на Българската комунистическа партия в управлението на държавата.

Умира на 21 май 1951 г. в кабинета на лекаря при следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.

(край на бележките за Никола Мушанов)

И така нашата днешна юбилярка Надя Тодорова е в групата на тези първи певици и певци, наричани често тогава „златна петорка“, всички ученици на Иван Вульпе. Тя е родена на 6 февруари 1908 г. в Kюстендил. Завършва Държавната музикална академия в София през 1932 г. като студентка на Иван Вульпе и Mара Цибулка. По време на следването си в Академията е ангажирана в Софийската опера, след дипломирането си става постоянен неин член и се издига до една от водещите певици. Между 1943 г. и 1944 г. тя пътува до Виена и Залцбург за специализирано обучение.

Нейният дебют през 1931 г. в Софийската опера е в ролята на Зибел в операта „Фауст“ от Гуно. Между 1948 г. и 1954 г. тя има много изяви и в чужбина: в Румъния, Чехословакия и СССР, участва в оперни спектакли, в концерти с оперни арии и художествени песни. Някои главни роли в кариерата й са Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски и Наташа в „Русалка“ от Даргомижски. Тя е добре известна с нейните интерпретации в българския оперен репертоар. Както при Миньо Минев, така и при Надя Тодорова липсват повече конкретни данни за певческата й дейност. Справките в Интернет и в Уикипедия не водят до особен резултат – в търсачките на български език се стига до резултати при две еднакви имена, но мнозинството са за починалата наскоро в Чехия театрална актриса Надя Тодорова, родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград, която аз лично смътно си спомням от времето до 1974 г. Тя е играла в повече от 30 игрални и други български филми и за днешната генерация в България сигурно е познато лице, макар и ролите й да са били не големи. Ето имена на някои нейни филми: „Дамски избор (1980 г.)“, „Опасен чар (1984)“, „Вчера (1988)“. За тези, които се интересуват за тази Надя Тодорова и филмовото й дело, може да се научи и печалния факт, че след като отива при дъщеря си през последните няколко години от живота си (била е болна), умира на 30 септември 2011 г.

За оперната певица Надя Тодорова (по съпруг Недялкова) има съвсем малко данни в Интернет: за тези, които искат да научат повече, в Централния държавен архив в София има сведения за нея, заведени като „Фонд 578К, 123 а.е.“

Редица подробности от живота и кариерата на Надя Тодорова могат да се научат от статията за нея (автор Манол Хаджимишев) на стр. 423/424 в „Енциклопедия на българската музикална култура“ – издание на БАН от 1967 г. Цитирам някои данни от тази статия:

„През 1943 г. Надя Тодорова заминава за Виена на едногодишна специализация. Там и в Залцбург учи сценично майсторство при А. Милденбург от „Моцартеума“ и камерно пеене при Висман. След 1944 г. високо е оценено постижението й в ролята на Елена в „Момчил“ (1948) от Любомир Пипков. През същата година тя успешно гастролира с роли и концерти в Румъния и в Чехословакия. През 1954 г. изнася няколко концерта от арии и художествени песни в СССР – Москва, Ленинград, Свердловск и др.

Надя Тодорова притежава звучен и силен сопран, който й дава възможност да преодолява с лекота както драматични, така и лирични роли. Гласът й се отличава с характерна темброва окраска и изравненост на тоновете в отделните регистри. Вроденият й усет към особеностите на българската ритмика и интонационен строеж й позволяват още в началото на сценичната кариера да изгради с разбиране и майсторство много от централните роли в българския репертоар, играни по това време на сцената на Софийската опера.

Надя Тодорова е носител на Димитровска награда втора степен (1950) за ролята на Ярославна от „Княз Игор“ и на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1958).

Списък на оперните роли на Надя Тодорова:

Адолф Адам – Зелида в „Ако бях цар“ (1932), Георги Атанасов – Цвета в едноименната опера (1941), Жорж Бизе – Микаела в „Кармен“ (1940), Венедикт Бобчевски – Нирис в „Княз отшелник“ (1932), Александър Бородин – Ярославна в „Княз Игор“ (1946), Рихард Вагнер – Паж в „Танхойзер“ (1931), Джузупе Верди – Амелия в „Бал с маски“ (1941), Амелия в „Симоне Боканегра“ (1942), Леонора в „Трубадур“ (1945), Панчо Владигеров – Куманка в „Цар Калоян“ (1936), Шарл Гуно – Зибел във „Фауст“ (1931), Стефано в „Ромео и Жулиета“ (1933), Александър Даргомижски – Наташа в „Русалка“ (1939), Иван Кавалджиев – Шена в „Крали Марко“ (1932), Пиетро Маскани – Лола в „Селска чест“ (1931), Волфганг Амадеус Моцарт – Папагена във „Вълшебната флейта“ (1935), Модест Мусоргски – Ксения в „Борис Годунов“ (1932), Ема в „Хованщина“ (1934), Петко Наумов – Девойка в „Страхил войвода“ (1933), Любомир Пипков – Яна в „Янините девет братя“ (1937), Елена в „Момчил“ (1948), Сергей Прокофиев – Ахросимова във „Война и мир“ (1958), Джакомо Пучини – Мини в „Момичето от Златния Запад“ (1938), Тоска в едноименната опера (1945), Николай Римски-Корсаков – Милитриса в „Цар Салтан“ (1935), Веселин Стоянов – Първа съветничка в „Женско царство“ (1935), Амброаз Томá – Фридерика в „Миньон“ (1933), Пьотр Чайковски – Татяна в „Евгений Онегин“ (1946), Лиза в „Дама Пика“ (1947)“.

(край на цитата)

В хода на подготовката на тази статия разбрах с голяма радост, че бележитият български диригент Недялко Недялков, роден на 29 юли 1935 г., е син на Надя Тодорова. За съжаление, той се е поминал преди няколко години и след като научих за тази връзка, вярвах че може да се разбере нещо повече от него за майка му. Все пак Българското национално радио почита както неговата памет, така и тази на бележитата му майка. Най-напред, на 27 юли 2010 г. е излъчено предаване по програма „Христо Ботев“ в памет на диригента. Ето информация за това :

„В рубриката за българския оперен театър ще си спомним за известния български диригент Недялко Недялков, който на 29 юли 2010 г. щеше да навърши 75 години. Под неговата палка ще чуем няколко фрагменти от оперни постановки в документален и студиен звук:


• „Тоска” от Пучини, документален запис с историческа стойност от 5 март 1966 година, участват хорът и оркестърът на Софийската опера, Евелина Стоицева (Тоска) и Никола Николов (Каварадоси);

• „Неда” от Жул Леви, пеят Петко Маринов, Асен Селимски, Борис Богданов, Стоил Георгиев и Иван Йовчев, съпровожда Симфоничният оркестър на БНР;


• „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев с оркестъра на Софийската опера и солистите Галя Йончева, Здравко Гаджев, Никола Смочевски, Сабин Марков и Стефка Минева;


• документален пълен запис на „Травиата” от Верди от 1994 г., отново с хора и оркестъра на Софийската опера, в ролите:

Александрина Пендачанска – Виолета Валери
Малена Дюлгерова – Флора Бервоа, приятелка на Виолета
Мариела Алексова – Анина, прислужница на Виолета
Цветан Цветков – Алфред Жермон
Александър Крунев – Жорж Жермон, негов баща
Борис Богданов – Виконт Гастон дьо Леторие, приятел на Алфред
Коста Динков – доктор Гренвил.

(събота, 31 юли, от 20.00 часа)“.

Второто предаване е за самата Надя Тодорова (публикувано на 24.03.2011 в 11:54 в архива на БНР) и в него между другото се казва (имало е стар запис от интервю с диригента Недялко Недялков):

„Чуйте “Златният фонд на България”, посветен на Надя Тодорова“. “Целият живот в дома ни беше подчинен на режима на майка ми” – разказва синът й Недялко Недялков. Освен неговият разказ ще чуете и изключителното изпълнение на Надя Тодорова в “Княз Игор”, дирижирано от сина й Недялко Недялков в съпровод на симфоничния оркестър на БНР, както и спомена за Надя Тодорова на оперната певица Елисавета Йовович“ (Програма „Христо Ботев“).

(край на цитата)

Прилагам линк към това предаване на Радио София – поне да чуем гласа на Надя Тодорова, след като няма достатъчно сведения за нея и нейни снимки:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100080566/opernata-pevica-nadya-todorova

През 2015 година Недялко Недялков щеше да навърши на 29 юли кръглите 80 години. По този повод в електронен портал е дадена следната информация:

Портал „DIR.bg“ – Календар – 29 юли:

80 години от рождението на проф. Недялко Недялков София

80 години от рождението на проф. Недялко Недялков, български диригент и педагог (1935-2001). Диригент (1960-1965) и главен диригент (1971-1976) на Народна опера-Варна (днес „Театрално-музикален продуцентски център – Варна“) (1959-1965), на Софийската народна опера (днес „Софийска опера и балет“ (1965-1967), диригент на Държавен музикален театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център – София) (1967-1971). Преподавател по интерпретация на оперния репертоар във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес „Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”). Директор на оперно-балетния театър “Народна опера-Варна” (днес „Театрално-музикален продуцентски център – Варна) (1982-1984). Дирижира десетки оперни, балетни и оперетни постановки в страната и чужбина. Отличен с трета награда на конкурса за диригенти “Санта Чичелия” в Рим, Италия (1965). Носител на орден “Св. св. Кирил и Методий” първа и втора степен.

(край на цитата)

На 30 юли 2015 г. Българското национално радио посвещава специално предаване във връзка с 80 години от рождението на Недялко Недялков. Ето какво се казва в него:

Спомен за диригента Недялко Недялков

публикувано на 30.07.2015

Автор: Цветана Тончева

В петъчната музикална вечер припомняме името на диригента Недялко Недялков – личност с неоспорим принос за израстването и утвърждаването на българския оперен театър. „Талантлив творец-интерпретатор с вкус към по-малко известното…“ – така определят диригента Недялков авторите на маститото научно издание „Български музикален театър“, реализирано от екип на Института за изкуствознание към БАН.

Недялко Недялков, роден на 29 юли 1935 година в семейството на оперна певица и цигулар, действително беше известен сред музикантството като достоен професионалист, който владее оркестъра, великолепно познава всяка изпълнявана партитура и извежда на преден план същностни стилови белези, характерни за автора и творбата. Беше и успешен педагог, с много добри резултати във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория (днес – НМА „Панчо Владигеров“), където преподаваше интерпретация на оперния репертоар. Син на известната в средата на ХХ век солистка на Софийската опера – НАДЯ ТОДОРОВА, Недялко Недялков бе искрено отдаден на музикално-сценичните изкуства и остави хубави спомени у колегите си във Варненската и Софийската опера, както и в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Вечерта, в която ще припомним някои от най-добрите му интерпретации, ще започне съответно с неговата творческа индивидуалност – със запис на малко позната и рядко изпълнявана оперна класика. Увертюрата към „Фра Дяволо“ на Даниел Франсоа Обер изпълнява Симфоничният оркестър на БНР, дирижиран от Недялко Недялков, студиен запис от 1978 година. В предаването ще прозвучат още фрагменти от студийни записи на: „Измаменият кадия“ от Кристоф Вилибалд Глук, „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Неда“ от Жул Леви и симфоничната сюита „Приказка“ от Петко Стайнов, както и откъси от ценни документални регистрации, съхранявани във фонда на БНР. Сред тях са: „Така правят всички жени“ на Моцарт – спектакъл на Варненската опера от 23 юни 1962 с участието на Александрина Милчева и Михаил Зидаров; „Албена“ на Парашкев Хаджиев – спектакъл на Варненската опера от 25 февруари 1965 с участието на Благовеста Карнобатлова, Михаил Зидаров и Ранко Дюлгеров; „Трубадур“ – спектакъл на Софийската опера от 18 март 1964 с участието на Мария Бохачек, Никола Николов и Петър Петров; „Тоска“ – спектакъл на Софийската опера от 5 март 1966 с участието на Евелина Стоицева и Никола Николов; „Набуко“ – спектакъл на Софийската опера от 15 юни 1980 с участието на Розалинд Ан Плаурайт и Питър Нап; както и първа част от Симфония № 8 в си минор „Недовършена“ на Франц Шуберт – документален запис със Софийската филхармония от столичната зала „България“, 19 март 1969 година.

петък, 31 август, от 19.30 часа

Програма Христо Ботев Музика Музикални вечери    Недялко Недялков

(край на цитата)

Както се вижда до тук, днешната ми статия има малко обзорен характер – наред с основната тема за Надя Тодорова и оттам за сина й Недялко Недялков, писах и за редица лица, изиграли важна роля в зародиша на българското оперно изкуство в началото на миналия век, главно на фамилията на Иван Вульпе и други лица от тази генерация като политикът Никола Мушанов.

Съвсем случайно попаднах през 2016 г. и на една друга личност от този период, за която изобщо не бях чувал, но изиграла също важна роля в този решителен начален период на оперното изкуство в България. При това след 4 дни – на 10 февруари 2019 г. ще се навършат 144 години от рождението й. Цитирам веднага подробности:

Ефимия Мюзан Илкова е българска вокална и клавирна педагожка от белгийски произход. Преподавателка по хорово и солово пеене и пиано в София.

Родена е на 10 февруари 1876 година в белгийския град Лиеж. През 1897 година завършва специалост пеене и пиано в консерваторията в родния си град. Омъжва се за българин и веднага след дипломирането си идва да живее в София, където се включва дейно в музикалния живот. На различни рецитали изпълнява арии от оперите „Хугеноти“, „Лучия ди Ламермур“, „Фауст“, „Травиата“ и други. През учебната 1904/1905 година Ефимия Илкова работи като учителка в Първа софийска девическа гимназия.

През 1905 година тя постъпва на работа в основаното през есента на предната година Частно музикално училище, чийто първи директор е диригентът Николай Николаев, а сред другите преподаватели са композиторите Петко Наумов, Димитър Хаджигеоргиев и Добри Христов, клавирният педагог и диригент Хенрих Визнер, капелмайсторът Алоис Мацак, пианистката Мара Черен, оперният певец Димитър Попиванов, камерната певица Катя Стоянова и други.

През 1912 година Частното училище е преобразувано в Държавно музикално училище, а през юли 1921 година — в Държавна музикална академия. Ефимия Илкова остава да работи в училището до ранната си смърт на 12 май 1921 година.

Сред учениците на Илкова са певиците Гюргя Пинджурова, Мара Василева, МараФратева, Мара Цибулка, Мария Милкова-Золотович, Мария Митович, Надя Свиларова, Елена Доскова-Рикарди, Златка Куртева.

През 1920 година за цялостната си преподавателска дейност Ефимия Илкова е наградена с Дамски орден за граждански заслуги II степен.

(край на цитата)

През 2016 година във връзка с кръглата годишнина от рождението на Ефимия Илкова Българското Национално Радио й посвещава специално предаване. Цитирам информация от сайта на Радиото:

Помните ли Ефимия Илкова?

публикувано на 10.02.2016

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Ефимия Илкова? Поводът да Ви припомним името и делото на Ефимия Илкова е 140-годишнината от нейното рождение.


Тя е една от първите преподавателки по вокална постановка у нас. Нейни ученички са певиците, основателки на българския оперен театър: Мария Василева, Златка Куртева, Мара Фратева, Мария Митович, по-късно Мария Милкова-Золотович и Надя Свиларова, именитите преподавателки Мара Маринова Цибулка, Раля Тончева, както и популярната народна певица Гюрга Пинджурова, започнала кариерата си с опера.


Ефимия Мюзан Илкова е белгийка, родена на 10 февруари 1876 година в Лиеж. Повече за кариерата ѝ чуйте в звуковия файл, в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче”.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Изключително ценна информация, в която четем имената на толкова известни български оперни артистки, които са били ученици на Ефимия Илкова. Между тях са и Мария Василева и Златка Куртева, за които стана въпрос в днешната статия. Между другото, Елена Доскова-Рикарди е родена в Габрово, нейното име е широко известно в града и често се пише за нея в габровските медии. Преди известно време аз написах тук във ФБ голяма статия за нея.

Нека почетем белгийката Ефимия Мюзан Илкова, която всъщност е прекарала по-голямата част от краткия си живот от 45 години в България. Жалко, че малко се знае за нея. Потърсих името й в музикалния речник на Иван Камбуров от 1935 година, не намерих информация за нея, само името й е цитирано като учителка на някои от учениците й, споменати в горния цитат. Мир на праха й – на 12 май т.г. ще се навършат 99 години от кончината й. Жалко, нейна снимка липсва в медиите, макар че е направила толкова много за развитието на оперното изкуство в България.

Това е всичко, което мога да разкажа за Надя Тодорова, която си спомням от няколко посещения на Народната опера в София през годините на моето следване 1951-1956 в Софийския университет. За съжаление, тогава не съм си водил никакви бележки и вече не помня какво точно съм гледал с нейно участие. Намерих една нейна архивна снимка, от която се вижда симпатичната и красива осанка на тази даровита певица, една от основателките на оперното дело в България. Няма и официална информация кога Надя Тодорова се е поминала. От страничен източник научих, че годината на смъртта й е 1976. Исках да поместя и някоя снимка на сина й Недялко Недялков – няма такива в медиите, жалко – такъв голям диригент, как е възможно! Има само снимка на неговите ръце в едно предаване на БНР, но е смешно да се показват такива снимки. Има снимки на друга личност с име Недялко Недялков, но той е известен кавалджия, който няма нищо общо с диригента Недялков. Би трябвало да завърша пак с критика – как е възможно да няма снимка на такъв голям музикант! Да не припомням и за подобната ситуация с Ефимия Мюзан Илкова.

Нека днес на 6 февруари 2020 година да си спомним с почит за Надя Тодорова и делото й по случай 112 години от рождението й.

…………..