Veröffentlicht am

Tito Schipa

На 16 декември 2025 г. се навършиха 60 години от кончината на тенора Тито Скипа.

Драги приятели на оперната музика, на 16 декември 2025 г. се навършиха кръглите 60 години от кончината на един от най-значителните оперни певци на съвремието – тенорът Тито Скипа (Tito Schipa), който е добре позната личност във всяка държава, която смята че почита оперната музика. Не писах статия за него на 16 декември, понеже тогава писах такава за българския тенор Димитър Цолов, а правя това днес на 21 декември.

За трети път пиша статия за един толкова прочут и световно известен певец, чиято рождена дата се дава в различни източници по два начина – в едни това е датата 27 декември 1888 г., в други – 2 януари 1889 г. Докато в Уикипедия-страниците за Тито Скипа на руски, украински, белоруски, нидерландски, латински и други езици това е 2 януари, както и в голямата статия в авторитетния петтомен речник „Sängerlexikon“ от Kutsch & Riemens (изданието през 1997 г.), то в Уикипедия-страниците на английски, немски, френски, италиански, испански и други езици това е датата 27 декември. Аз приемам тази от Уикипедия-страницата в родината му Италия като най-меродавна и затова в предни статии съм писал като рожден ден датата 27 декември, така че след 6 дни ще се навършат 137 години от рождението му. Не е чак толкова важно, в тези години често едно дете не е било вписано в официалните регистри на населението на тази дата, когато се ражда. При Тито Скипа това е периода около Коледа и може това да е била причината. Но може и заради разликата в Грегорианския и Юлиански календар, където обаче няма логика – разликата е 6 дни, а не 13.

Тито Скипа е роден на 27 декември 1888 г. в Лече – южна Италия. От дете има хубав глас, започва музикалното си образование в родния град, после учи в Милано при Emilia Piccoli. Той не е разполагал с особено впечатляващ глас, но импонира особено с певческата си техника, с изграждането на музикалната фраза, с изключителния си музикален вкус. Гласът му, имащ способността да извайва и най-деликатните нюанси на интерпретацията в съответните роли, притежава несравним спектър от темброви възможности.

Оперният дебют на Тито Скипа е през 1911 г. във Верчели в ролята на Алфредо от „Травиата“ на Верди. След това той пее няколко години в различни провинциални театри в Италия, след което предприема голямо турне в Южна Америка – Буенос Айрес, Рио де Жанейро и другаде. През 1914 г. Скипа пее в Рим в „Teatro Costanzi“, а през 1915 г. е дебюта му в Миланската Скала – в ролята на Владимир в операта „Княз Игор“ от Бородин. През 1917 г. Скипа играе в оперния театър в Монте Карло при премиерата на операта „Лястовичката“ от Пучини в ролята на Руджеро, после следват наново гастроли в САЩ и в Аржентина. От 1919 до 1932 г. той е постоянен гост на операта в Чикаго, от 1927 г. многократно пее в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес. През тези години музикалната критика го определя „като най-добрият белкантов тенор на епохата“.

На 23 ноември 1932 г. Тито Скипа играе за пръв път на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети. Цитирам състава при този негов дебют там:

Metropolitan Opera House
November 23, 1932

L'ELISIR D'AMORE {52}
Donizetti-F. Romani

Adina...................Editha Fleischer
Nemorino................Tito Schipa [Debut]
Belcore.................Giuseppe De Luca
Dr. Dulcamara...........Ezio Pinza
Giannetta...............Philine Falco

Conductor...............Tullio Serafin

(край на цитата)

На тази сцена той пее редовно до 1935 г., после след прекъсване – през 1940 и 1941 г., вече над 50-годишен. Ето повече подробности за кариерата му в МЕТ:

Там Тито Скипа има общо 45 изяви в следните опери: „Любовен еликсир“ (Неморино), „Дон Паскуале“ (Ернесто) и „Лучия ди Ламермур“ (Едгардо) от Доницети, „Севилският бръснар“ (Граф Алмавива) от Росини, „Травиата“ (Алфредо) от Верди, „Дон Жуан“ (Дон Отавио) от Моцарт, „Миньон“ (Вилхелм) от Амброаз Тома, „Манон“ (Де Грийо) от Жул Масне и „Сомнамбула“ (Елвино) от Белини.

Последната изява на Тито Скипа на сцената на МЕТ е на 18 април 1941 г. в операта „Севилският бръснар“ – изнесена в Кливланд. Цитирам състава:

Cleveland, Ohio
April 18, 1941


IL BARBIERE DI SIVIGLIA {174}

Figaro..................John Brownlee
Rosina..................Bidú Sayao
Count Almaviva..........Tito Schipa [Last performance]
Dr. Bartolo.............Salvatore Baccaloni
Don Basilio.............Norman Cordon
Berta...................Irra Petina
Fiorello................Wilfred Engelman
Sergeant................John Dudley

Conductor...............Gennaro Papi

(край на цитата)

Певческата кариера на Тито Скипа е твърде продължителна – през 1949 г. е последната му изява в Миланската Скала, през 1954 г. пее отново в „Teatro Colón“, а през 1957 г. (вече на 68 години) гастролира в оперни спектакли в Москва, Ленинград и Рига. Фактически той слиза от оперната сцена през 1958 г. и оттогава започва и педагогическа вокална дейност, първо в Будапеща. Като 70-годишен Тито Скипа се изявява успешно в концерти и рецитали с песни и оперни арии. Три години преди смъртта си Тито Скипа издава през 1962 г. книга със спомените си.

Той е починал от диабет на 16 декември 1965 година в Ню Йорк на възраст от 76 години. В Ню Йорк той преподава вокално изкуство. Тито Скипа е „национален патрон“ на международната професионална музикална организация Delta Omicron .

Наред с певческата си дейност Тито Скипа опитва и да композира. Оперетата му „Principessa Liana“ е представена през 1935 г. в Рим. Подобно на съвременника му Ричард Таубер, също прекрасен тенор, Тито Скипа се проявява и като диригент – една традиция, продължена днес от Пласидо Доминго. Както стана въпрос преди, Тито Скипа не е разполагал с особено впечатляващ глас, както твърдят някои съвременни критици. Те казват, че „Тито Скипа има глас с ограничен обхват и леко дрезгав тембър, но певецът е все още изключително популярен в обществеността“.

Музикалният критик Майкъл Скот (Michael Scott) пише в книгата си „The Record of Singing” от 1978 г., че макар и меломаните да се любуват на гласа на Тито Скипа, не е правилно да се каже, че той е „майстор на белкантото“. Други критици смятат, че Скот има предвид записа на “Il Mio Tesoro” от операта „Дон Жуан“ на Моцарт, който е един от най-лошите, правени някога. Те изтъкват в противовес на този запис оцелелите фрагменти от онзи знаменит запис при изпълнението на тази опера в Ню Орлиънс през 1935 година, които показват в каква превъзходна форма се намира по това време Тито Скипа.

Надарен от природата с уникален личен печат на гласа, той играе ролите си в продължение на една кариера, траеща повече от 40 години. Репертоарът му варира от ролята на Дон Отавио в операта „Дон Жуан“ от Моцарт, Де Грийо в „Манон“ и Вертер в едноименната опера от Жул Масне, където той е бил безспорна звезда на своето време. На 8 септември 1994 г. Terry Teachout – музикален критик на «Daily News» публикува в изданието на вестника в Ню Йорк своето класиране на най-добрите тенори на ХХ век. В тази класация Тито Скипа е поставен на девето място, предшестван от Лучано Павароти и последван от Ричард Таубер.

В източници на немски език по отношение на гласа му се казва: „Тито Скипа олицетворява прототипа на един „белканто“- певец. Разбира се, той не притежава обилно разливащия се благотворен звук на един Бениамино Джили, или могъщата сила на излъчването, която има Марио дел Монако. Тито Скипа представя обаче онзи тип лиричен тенор, чиито определени изяви и до ден днешен остават ненадминати като примери за моделно интерпретиране, на първо място Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини, както и Неморино в „Любовен елексир“ и Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети. Ако при Енрико Карузо говорим за глас, който се появява един път на 100 години, то гласът и драматичното изкуство на Тито Скипа остават като уникални.“

Цитирам данни за Тито Скипа от източник на английски език:

„Tito Schipa was very probably the single best tenor of all times, in terms of vocal technique and musicality; certainly not in terms of vocal splendor. His voice was veiled, initially very very small (although his stunning technique easily overcame that obstacle), he had no high C, and a timbre that one would be hard-pressed to describe as beautiful by nature – and yet his vocal wisdom enabled him to produce a sound so seductive that most listeners would swear listen to a beautiful voice. He was also an extremely lyrical tenor, the typical tenore di grazia; but once again, his larger-than-life technique made it possible that he sang roles far beyond the tenore di grazia repertory, and so exceedingly well that most tenors with far better suited voices could not hold a candle to him. That’s particularly true of his Werther; where many a dramatic tenor shouts and blares until sorely failing at the latest in third (but mostly already in the second) act, Schipa outdoes them all with musical intelligence, style, nobility – and in spite of a voice with which it would seem pathetic to even try Werther, in theory. In reality, he was the greatest Werther ever, and everybody else (even Kozlovskyj and Piccaver, who were great exponents of the role beyond doubt) appears like a Werther apprentice in comparison.

Born Raffaele Schipa into an albëreshë family (that’s the Albanian minority in the south-east Italian region of Puglia), Titu (Puglian dialect for “shorty”) was his nickname, and so he became Tito Schipa in art. Already at age 14, he started studying composition and soon also voice, with Alceste Gerunda in Lecce, and subsequently with Emilio Piccoli in Milano. He made his debut on February 4th, 1909 in Vercelli as Alfredo.

In 1913, he was abroad for the first time (Buenos Aires and, above all, Rio de Janeiro, where he would return regularly until 1941); in 1914, he had his first major success in Italy, as Cavaradossi in Naples. In 1917, he sang Ruggero in the world premiere of La rondine in Monte Carlo. In 1918, he scored a triumph in Manon in Madrid.

From 1919 to 1932, he lived and sang in Chicago, then he went to the New York Met, where he took over from Beniamino Gigli, who had returned to Italy. Schipa did the same, in 1935 (although he was back to the Met for several performances in 1941).

In Italy, he was closely associated with the Fascist regime, which led to his ban from the US stages and even from La Scala after the war. With considerable effort, he dissociated himself from fascism, and from his own political conduct, and his career recovered. He appeared on stage until 1958, and in concert up to his death.

Other than a tenor, he was also a composer, and made several movies in Italy.

Beniamino Gigli once said: “When Tito Schipa sings, all of us have to bow to his greatness.”

(край на цитата)

Превод:

„Тито Скипа вероятно е най-добрият тенор на всички времена по отношение на вокална техника и музикалност; със сигурност не по отношение на вокалното великолепие. Гласът му беше завоалиран, първоначално много слаб (въпреки че неговата зашеметяваща техника лесно преодолява това препятствие), той нямаше високо „до“ и тембър, който трудно би могъл да се опише като красив по природа – и въпреки това вокалната му мъдрост му позволи да произведе толкова съблазнителен звук, че повечето слушатели биха се заклели да слушат този красив глас. Той беше и изключително лиричен тенор, типичният „tenore di grazia“; но още веднъж неговата невероятна техника направи възможно той да пее роли далеч отвъд репертоара на „tenore di grazia“ и толкова добре, че повечето тенори с далеч по-добре подхождащи гласове не можеха да му държат ръка. Това е особено вярно за неговия Вертер; където много драматичен тенор крещи и гърми, докато се провали най-късно в трето (но най-вече вече във второ) действие, Скипа ги надминава всички с музикална интелигентност, стил, благородство – и въпреки гласа, с който би изглеждал патетичен дори да опитва теоритично Вертер. В действителност той беше най-великият Вертер някога и всички останали (дори Козловски и Пикавер, които без съмнение бяха страхотни представители на ролята) изглеждат при сравнение като „чираци на Вертер“ .

Роден като Raffaele Schipa в семейство на „albëreshë“ (това е албанското малцинство в югоизточната италианска област Пулия), Titu (пулийски диалект за „късичък“) е неговият прякор и така той става Тито Скипа в изкуството. Още на 14-годишна възраст започва да учи композиция, а скоро и глас при Алчесте Герунда в Лече, а впоследствие при Емилио Пиколи в Милано. Дебютира на 4 февруари 1909 г. във Верчели като Алфредо.
През 1913 г. за първи път е в чужбина (Буенос Айрес и преди всичко Рио де Жанейро, където ще се връща редовно до 1941 г.); през 1914 г. той има първия си голям успех в Италия, като Каварадоси в Неапол. През 1917 г. той пее Руджеро на световната премиера на „Лястовичката“ от Пучини в Монте Карло. През 1918 г. той отбелязва триумф в „Манон“ в Мадрид.


От 1919 г. до 1932 г. той живее и пее в Чикаго, след което отива в МЕТ Ню Йорк, където поема поста от Бениамино Джили, който се завръща в Италия. Скипа прави същото през 1935 г. (въпреки че се връща в МЕТ за няколко представления през 1941 г.).
В Италия той е тясно свързан с фашисткия режим, което довежда до забраната му на американските сцени и дори от Ла Скала след войната. Със значителни усилия той се разграничава от фашизма и от собственото си политическо поведение и кариерата му се възстановява. Скипа се изязява на сцената до 1958 г. и концертира до смъртта си.
Освен тенор, той е и композитор и прави няколко филма в Италия.


Бениамино Джили веднъж казва: “Когато Тито Скипа пее, всички ние трябва да се прекланяме пред неговото величие.”

(край на превода)

Цитирам подробен репертоар на Тито Скипа по години (източник на английски език):

Repertory


La traviata – Vercelli, 4 February 1909
Adriana Lecouvreur – Crema, 26? December 1909
Zazà – Crema, 8? January 1910
Mignon – Lecce, April 1910
Mefistofele – Lecce, May 1910
Rigoletto – Messina, 24 July 1910
Faust – Bozzolo, August 1910
La bohème – Crema, 4 February 1911
Il barbiere di Siviglia – Pola, 15 May 1911
Don Pasquale – Terni, 20 April 1911
Il maestro di cappella – Terni, 26 April 1911
Werther – Roma, 17 July 1911
Fedora – Roma, 14 August 1911
La sonnambula – Roma, 1 September 1911
Cavalleria rusticana – Roma, 29 September 1911
Fra Diavolo – Catania, 21 November 1911
Antony – Parma, 14 April 1912
Lucia di Lammermoor – Trieste, 25 May 1912
La favorita – Trieste, 31 August 1912
Tosca – Palermo, 8 November 1912
Falstaff – Napoli, 26 December 1913
Madama Butterfly – Napoli, 26 March 1914
Marcella – Napoli, 3 April 1914
Manon – Buenos Aires, 19 June 1914
Le donne curiose – Napoli, 25 March 1915
Ivan – Roma, 13 April 1916
L’ultima gavotta – Montevideo, 25 August 1916
L’elisir d’amore – Barcelona, 14 December 1916
Lakmé – Madrid, 27 January 1917
La rondine – Monte Carlo, 27 March 1917
Jugar con fuego – Madrid, 15 February 1918
Manole – Monte Carlo, 17 March 1918
Il barbiere di Siviglia (Paisiello) – 1918
La bruja – Madrid, 29 January 1919
L’amico Fritz – Napoli, 22 March 1919
Lodoletta – Napoli, 2 April 1919
Linda di Chamounix – Chicago, 5 January 1921
Il viandante – Havana, 7 June 1921
Martha – Chicago, 11 January 1923
Roméo et Juliette – Chicago, 15 August 1923
Sadko – Buenos Aires, 1 August 1930
La principessa Liana – Milano, 1 May 1935
Il matrimonio segreto – Milan, 1 January 1936
L’arlesiana- – Milan, 11 April 1936
Il flauto magico – Roma, 16 March 1937

(край на цитата)

От 1932 г. Тито Скипа започва да участва и в игрални филми, предимно с музикален характер. Особено голям успех има филма „Vivere“ от 1937 г. Ето списък на всички филми с негово участие (цитат на италиански език):

(край на цитата)

По отношение на музикалните записи на Тито Скипа има много подробна дискография в отделна страница в Уикипедия на италиански език. Цитирам оттам:

78 giri

Etichetta Pathé

  • 1919: La Tosca: E lucevan le stelle (Pathé, 54032)
  • 1919: Boheme: Racconto di Rodolfo (Pathé, 54033)
  • 1919: Cavalleria rusticana – Siciliana (Pathé, 54034)
  • 1919: La Tosca: Recondita Armonia (Pathé, 54035)
  • 1919: Ay Ay Ay (Pathé, 54037)
  • 1919: Rigoletto: La donna è mobile (Pathé, 54040)
  • 1919: Granadinas (Pathé, 54041)
  • 19??: La Traviata-Dei miei bollenti spiriti (Pathé, 54045)
  • 19??: Somewhere a voice is calling (Pathé, 54047)
  • 19??: Santa Lucia (Pathé, 54049)
  • 19??: Marechiare (Pathé, 54051)
  • 19??: La sonnambula: Prendi l’anel ti dono (Pathé, 54052)
  • 19??: Don Pasquale: Cerchero lontana terra (Pathé, 54056)
  • 19??: Falstaff: Dal labbro il canto estasiato vola (Pathé, 54060)
  • 19??: Pesca d’ammore (Pathé, 54073)
  • 19??: Mariposa (Pathé, 54075)
  • 19??: Pesca d’ammore (Pathé Actuelle, 15139)
  • 19??: Santa Lucia / Marechiare (Pathé Actuelle, 025063)
  • 19??: Somewhere A Voice Is Calling (Pathé Actuelle, 025090)

…….

Etichetta La Voce del Padrone/Victrola/Victor/Disco “Grammofono”

…….

33 giri

…….

45 giri

…….

Compilation

  • 19??: Era De Maggio (EMI, 3CO53-00718)

(край на цитата)

В страницата за Тито Скипа на италиански език в Уикипедия се казва още: „La sua discografia (in studio e dal vivo) è stata edita nel 2010 dalla Nireo, piccola casa discografica salentina, in una raccolta dal titolo Tito Schipa rivive in trentuno cd.”

В страницата му на немски език в Уикипедия четем: „Тито Скипа записва няколко стотин грамофонни плочи за фирмите Pathe, Victo и HMV. Между тях е и единствения негов запис на операта „Дон Паскуале“ от Доницети“.

В днешната ми статия за пръв път ще поместя някои данни за Тито Скипа от източници на немски език. Цитирам началото и края в оригинал, после всичко в превод на български език:

Портал „100 Tenor-Geschichten“ 1988

Sydney Barker

Tito Schipa

Geboren: 27. Dezember 1888,
gestorben: 16. Dezember 1965,
italienischer Tenor.

Erzählung 1

Gelegentlich tritt ein Tenor mit einer Stimme auf, die so leicht ist, dass ihr Wirkungsbereich fast vollständig auf das rein lyrische Repertoire beschränkt ist.

Zwei Opern wie Traviata, Der Barbier von Sevilla, Elisir Damore als italienische Vorbilder, Mano, Perlfischer und Vagne im französischen Repertoire sowie Sadco, Maynight und Eugen Onegin auf Russisch. Natürlich erreichen nur wenige mit einem begrenzten Repertoire große internationale Berühmtheit.

Das viel reichhaltigere und breitere Repertoire der Lyricos Pintos und Augustos, zu dem auch die beliebten Verismo-Opern gehören, erfreut sich heute größerer Beliebtheit. Ganz zu schweigen von der Vorliebe des Publikums für den größeren und satteren Klang dieser Art von Stimmen. Hin und wieder taucht jedoch ein außergewöhnlicher lyrischer Tenor auf, der sich aufgrund seiner außergewöhnlichen Begabung in die Elite der Tenorhierarchie einreiht. Bonci, Clement, Lewinski und Smirnoff wurden bereits gehört.

Und ein weiterer Fürst dieser Gattung war zweifellos Tito Schipa, geboren am 2. Januar 1889 in Süditalien. Wenn ich seine Karriere durchschaue, erinnere ich mich ein wenig an Giuseppe Anselmi, denn Schipa war ein guter Allround-Musiker, der neben vielen Liedern und Klavierstücken eine Operette, eine Messe für Chor und eine Messe für vier Stimmen komponierte.

(….)

Schipa verbrachte den Krieg in Italien und trat so oft auf, wie es die Kriegsbedingungen erlaubten. Sobald die Feindseligkeiten beendet waren, war er sofort wieder im Einsatz und kehrte 1946 direkt nach Köln zurück, wo er seine vertrauten und Lieblingsrollen sang. Seine letzten Scala-Auftritte fanden 1949 in „The Barber“, „The Secret Marriage“ und „Verta“ statt, und wir stellen fest, dass er jetzt mit den neuen aufstrebenden Stars der 50er Jahre singt: Tito Gobi, Forest Kristoff, Elda Goudan, Al Danone, Fedora Barbarvieri und Sseko Briskentini, Guile Yeuneri.

Immer noch sehr aktiv als Konzertkünstler, trat Schipa 1951 im Alter von 62 Jahren zum Abschied in Großbritannien auf. Seltsamerweise war er nie für Covent Garden engagiert worden. Ich hatte das Glück, am 16. November 1951 sein Konzert in Glasgow zu besuchen.

Ich dachte, dass er nur Lieder singen würde und es nicht wagen würde, die Operneinlagen zu riskieren. Nicht ein bisschen davon. Heraus kamen Mapari, Afouai, Gousimage und Aino meridistat, wirklich mutige Anstrengungen. Ich habe immer die Angewohnheit, während des Konzerts irgendwann die Augen zu schließen, nur um die Stimme ohne weitere Ablenkung zu hören.

Schipas Stimme klang etwas trockener als in seinen besten Tagen und die Kopfnoten breiteten sich deutlich aus, aber das Timbre und die Samtigkeit waren immer noch intakt, was für eine wunderbare Hommage an seine Lehrer und ihre Methoden und an den Mann selbst. Er erweitert seine einzigartige Stimme nie über ihre Möglichkeiten hinaus.

Ein letzter Eindruck, den ich noch mit mir herumtrage: Als er eintrat, erhielt er Ovationen. Er hatte noch nie in Glasgow gesungen, und ich bin sicher, es war ziemlich unerwartet.
Als er sich verneigte, schossen seine Augenbrauen überrascht in die Höhe.
Niemand klatschte stärker als ich.

(край на цитата)

Превод:

Портал „100 тенорови истории“ 1988 г.
Сидни Баркър

Тито Скипа

Роден: 27 декември 1888 г.
починал: 16 декември 1965 г.,
италиански тенор.

История 1

Понякога се появява тенор с толкова лек глас, че обхватът му е почти изцяло ограничен до чисто лиричния репертоар.

Три опери като „Травиата“, „Севилският бръснар“ и „Любовен еликсир“ като италиански модели, „Мано“, „Ловци на бисери“ и „Вертер“ във френския репертоар и „Садко“, „Майска нощ“ и „Евгений Онегин“ в руския репетоар. Разбира се, само няколко певци постигат голяма международна слава с ограничен репертоар.

Много по-богатият и широк репертоар на лиричните спинтови тенори и на испанеца Аугусто Тенорио, който включва и популярните верични опери, се радва на по-голяма популярност днес. Да не говорим за предпочитанията на публиката към по-големия и богат звук на този тип гласове. От време на време обаче се появява изключителен лиричен тенор, който с изключителния си талант се нарежда сред елита на теноровата йерархия. Бончи, Клемент, Левински и Смирноф вече са изслушани.

И друг принц от този жанр несъмнено е Тито Скипа, роден на 2 януари (27 декември) 1889 г. (1888 г.) в Южна Италия. Когато разглеждам кариерата му, си спомням малко за Джузепе Анселми, защото Скипа беше добър музикант, който освен много песни и пиеси за пиано, композира оперета, меса за хор и меса за четири гласа.
За разлика от Анселми, той записва някои от собствените си песни. Основното му обучение се провежда в Милано и е обширно, продължило общо шест години. През 1910 г. дебютира в град Акчели в „Травиата“, обикаля провинцията и си изгражда добра репутация.

През 1913 г. той се появява за първи път в „Dal Verme“ в Милано, където може да бъде чут в „Травиата“ и „Тоска“. След това направо в Буенос Айрес за представления на „Миньон“ заедно с Бариентос, „Травиата“ с Бариентос и Страчиари и накрая в „Лакме“, отново с брилянтната испанска колоратуристка Мария Maриентос. Той определено има късмет със своите „пойни птици“, тъй като следващата му изяви в Милано с Гали-Курчи в „Сомнамбула“, „Риголето“ и „Травиата“ е началото на известно партньорство.

През 1914 г. Скипа дебютира в два известни оперни театъра – „Констанца“ в Рим и „Сан Карло“ в Неапол. Преди да се завърне в „Театро Колон“ в Буенос Айрес за още един сезон, неговото отлично представяне е в „Сомнамбула“ с Бариентос и Journee. Друго изключително събитие е специалният военен благотворителен сезон в „Dal Verme“ през 1915 г., организиран от Тосканини. Скипа пее в „Травиата“, заедно със Скорпио и Страчиари.

Дебютира в Миланската Скала най-вече в „Княз Игор“ от Бородин, но скоро след това поема теноровата роля в „Мано“ от Бончи. От 1916 г. е обратно в „Театро Колон“ в Буенос Айрес за повече нови изяви в „Севилският бръснар“ и „Фалстаф“ заедно с Тита Руфо. Завръща се в Европа за първата си изява в Испания, преди да пристигне в Монте Карло за световната премиера на „Лястовичката“ от Пучини, която се състои на 27 март 1917 г. За съжаление няма данни за ролята му на създател, но съжалявам, че се лутам, но как някой може да запише 270+ страници на запис, включително в този случай някои наистина лоши песни, и пак да няма нито една от неговият единствен оперен момент с историческо значение – просто е невъобразимо.

Както и да е, той пее в известното „Ларго“ на Хендел, което всъщност е „Ombra Mai Fu“ от операта му „Ксеркс“.

История 2

Първата световна война засяга обичайното пътуване на Тито Скипа до и от Южна Америка. Немска подводна дейност предотвратява безопасното преминаване. Известна жертва е испанският композитор Гранадос, който се удавя в морето, когато корабът му е торпилиран.

Когато войната приключва, Скипа първо пее в „Сан Карло“ в Неапол, преди да отпътува за Съединените щати, където пристига в Чикаго с голямо нетърпение. Дебютира на 4 декември 1919 г. в „Риголето“ заедно с Гали-Курчи. През следващите 20 години Скипа се превръща в една от най-големите знаменитости на Чикаго, пеейки в 200 оперни представления там.

През това време той пее 34 пъти в „Травиата“, 31 пъти в „Севилският бръснар“, 30 пъти в „Марта“, 16 пъти в „Лакме“, 11 пъти в „Мано“, 10 пъти в „Лучия ди Ламермур“, 9 пъти в „Миньон“, 8 пъти в „Дон Паскуале“, 7 пъти в „Риголето“, както и в „Амико Фриц“, „Ромео и Жулиета“, „Фалстаф“, „Тоска“ и „Фра дяволо“. Неговите партньорки включват германките Лидар и Евогюн, италианките Сторчио, Муцио, Далмонте и Райза, испанките Боре, Порето и Идалго, рускинята Буршиа, чехкинята Иновотна и американките Едит Мейсън, Грейс Мур и Мейбъл Гарисън, и разбира се Гали Курчи. Ето един тим, създаден за небето, ако изобщо е имало такова.

История 3

По време на престоя си в Америка Тито Скипа става уважаван концертиращ певец. И като музикант, и като певец, той има богат концертен репертоар и е човек с голям чар и личност.

Той често пее в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк и Симфоничната зала на Бостън, в допълнение към много популярните му концерти в Чикаго. За първи път от единадесет години Скипа се завръща в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през лятото на 1927 г.
Участва в четири представления на „Травиата“ с Мусио и пет на „Севилският бръснар“ с Далмонте.

През декември 1929 г. той се завръща в родната Италия след дълго отсъствие. Там пее в Миланската Скала в „Любовен еликсир“ от Доницети. Другата му роля в Скалата през този сезон е в „Дон Жуан“ от Моцарт. Цяла Италия отчаяно иска да го слуша и сега е време той да се адаптира, доколкото е възможно.

Той пее в Рим, Неапол и Флоренция, преди да реши, че едно турне е единственото решение. През пролетта на 1930 г. той започва първия от 35 концерта, които ще го отведат в цяла Южна Италия и Сицилия, преди да се насочи към „Театро Колон“ в Буенос Айрес, за да изпълни някои ангажименти в „Дон Паскуале“ от Доницети.

История 4

Тито Скипа прекарва по-голямата част от 1932 г. в Италия, пеейки в опери в Миланската Скала и в Рим и без съмнение подготвяйки дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк, който трябва да се състои през ноември същата година.

Там той дебютира в „Любовен еликсир“ и има изключителен успех. Другите му роли в този сезон са в „Дон Жуан“ и в „Травиата“.

От 1933 г. той е отново в Метрополитън опера, този път пее в „Миньон“ с Боре и Понца, в „Травиата“ с Мусио, в „Дон Жуан“ с Пинца и Понсел и в „Мано“ с Боре и Де Лука. През 1934/35 г. Тито Скипа е отново в „Дон Жуан“, „Мано“, „Травиата“, „Дон Паскуале“, „Миньон“, „Самнамбула“ и „Лучия ди Ламермур“, наистина натоварен сезон за нашия певец.

Не сме получавали критични рецензии за някое от неговите изпълнения. Така че нека чуем какво има да каже оперният критик на „New York Times“ Олен Даунс за неговия столичен дебют:

„Тито Скипа имаше заслужен успех. Гласът може да е малко по-сух, отколкото беше преди десетилетие, но уменията, вокалите и артистичността на музиканта бяха очевидни във всичко, което певецът постигна. Г-н Скипа има много добра бравурна техника, а това е най-важно. Но това, което е още по-важно в тази възхитителна роля в операта от Доницети, е способността му да държи и оформя красиво дълга мелодична фраза. Той също така прави много от текста, като във всички тези изисквания на артистичното пеене, г-н Скипа спечели уважението и ентусиазма на своята публика. Авторитетът му на интерпретатор е съчетан със способността му да се забавлява. И на правилните места разсмива публиката, без да става шут. Това го задържа в рамките на комедията на Доницети, която, както всички други оперни комедии от това време и стил, често е развалена от евтини вокални трикове и евтина глупост. В нито един момент г-н Скипа не се отклони от артистичните стандарти и в нито един случай не успя да огорчи и разсее слушателите си. Гвоздеят в изпълнението му дойде съвсем естествено, „Una Fortiva Lagrima“, изпълнена с много изисканост и чувство, и тук публиката не само аплодира, но и предизвика всеобщо одобрение.

История 5

Когато сезонът на МЕТ приключи, той се завръща в Миланската Скала за представления: „Дон Паскуале“ и „Севилският бръснар“ с Далмонте, друго известно партньорство. Бихте ли искали да намерите някоя като Далмонте след Гали Курчи? Колко късметлия можеш да бъдеш?

Следват „Травиата“ в Миланската Скала и „Самнамбула“ в „Театро Колон“ в Буенос Айрес с френската сензация Во Липон. И разбира се, той все още пее редовно в Чикаго.

Но Скипа внимава, защото както виждаме, той пее само лирични роли и никога не малтретира гласа си, което явно е причината за дълголетието му. Сега той пее редовно в Миланската Скала и освен популярните му сега роли, там има и изпълнения в „Тайният брак“ от Чимароза.

През 1941 г. Скипа се завръща в Метрополитън опера за последния си сезон и пее в „Дон Жуан“ с Миланоф, Новотна, Сайоф, Пинца и Бакалони. И в „Севилският бръснар“ с Джон Чарлз Томас, Пинца и Бакалони. Тази последна изява с Метрополитън опера е в Бостън.

Тито Скипа прекарва Втората световна война в Италия, имайки изпълнения толкова често, колкото позволяват военновременните условия. Веднага след като военните действия приключват, той веднага се активизира и се завръща направо в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1946 г., където пее познатите си и любими роли. Последните му участия в Скалата са в „Севилският бръснар“ и в „Тайният брак“ през 1949 г. и откриваме, че сега той пее с новите изгряващи звезди от 50-те години: Тито Гоби, Борис Христоф, Елда Гуден, Федора Барбиери и други.

Все още много активен като концертиращ артист, Скипа прави прощална изява във Великобритания през 1951 г., на 62 години.

Странно, той никога не е бил поканен за изяви в „Ковънт Гардън“. Имах късмета да присъствам на неговия концерт в Глазгоу на 16 ноември 1951 г. Мислех, че ще пее само песни и няма да смее да рискува с оперни арии. Той изпя: „Mapari“, „Afouai“, „Gousimage“ и „Aino meridistat“ – наистина смели решения. Винаги имам навика да затварям очи в даден момент по време на концерт, само за да чуя гласа без допълнително разсейване. Гласът на Тито Скипа звучеше малко по-сух, отколкото в най-добрите му дни и горните ноти се разширяваха забележимо, но тембърът и кадифяният тон бяха все още непокътнати – каква прекрасна почит към неговите учители и техните методи и към самия човек. Той винаги е казвал: „Никога не пеейте отвъд вашите възможности“.

Едно последно впечатление, което все още нося в себе си: Когато излезе на сцената, Тито Скипа веднага получи овации. Той никога преди не беше пял в Глазгоу и съм сигурен, че това беше доста неочаквано. Когато се поклони, веждите му се вдигнаха изненадващо. Никой не пляскаше по-силно от мен!

(край на превода)

В немския портал „Tamino Klassikforum“ има интересна дискусия през 2008 и 2009 г., в която се изказват различни мнения за изкуството на Тито Скипа. Цитирам само превод на оригинала, за да спестя място:

Портал „Tamino Klassikforum“

2 януари 2008 г.

Скъпи Таминос,

Днес, тук във форума „Shellac“, бих искала да отбележа един рожденик: Тито Скипа е роден в Лече на 2 януари 1889 г. (понякога се посочва и 1887 или 1890 г.). Обучението му започва в родния му град с Алчесте Герунда и продължава по-късно в Милано с Емилио Пиколи. Освен пеене, той учи пиано и композиция. През 1910 г. дебютира като Алфредо в „Травиата“, пее в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1913 г. и се присъединява към Ла Скала през 1915 г.; дебютната му роля там е Владимир в „Княз Игор“. През 1917 г. участва в световната премиера на „Лястовичката“ от Пучини.

Гласът му беше слаб: нисък, къс висок регистър, завоалиран, леко носов тембър – и въпреки това, със стил и артистичност, той успя да направи трайно впечатление и със сигурност може да се счита за образец на „тенор ди грация“ през първата половина на 20-ти век. Колкото завоалиран, елегичен и изпълнен с морбидност гласът му беше в средния регистър, той можеше да звучи остро и проникващо във високия регистър. Тито Скипа постигаше драматични ефекти по този начин, които бяха допълнително подсилени от умело динамично нюансиране. И тъй като тенорите, отдадени на идеала на белканто, бяха рядка порода по време на разцвета на веризма, някои критици го виждаха като последния и най-велик белкантов тенор на 20-ти век. В този репертоар обаче смятам, че той не достига съвсем нивото на певци като Джон Маккормак или Фернандо де Лусия по отношение на техниката на орнаментиране; неговият известен Ернесто в „Дон Паскуале“ е може би единственото изключение.

От друга страна, музиката на Масне (ролята на Де Грийо във „Вертер“) или лиричните пасажи във веристичната музика („Lamento“ на Федерико в „Пустинният остров“ или „Черешовият дует“ с Мафалда Фаверо) са идеално съчетани с неговия глас и стил на пеене, който черпи силата си от фина игра на думи и тон. И той пее неаполитанските песни завладяващо – по-скоро с лек шансонен глас, отколкото с грандиозен оперен.

Певческата кариера на Тито Скипа приключва едва през 1954 г., когато той пее за последен път в Буенос Айрес и записва последните си албуми малко след това. Той умира на 16 декември 1965 г. Феручо Талявини и Алфредо Краус, които изрично го посочват като пример за подражание в интервю, са повлияни от неговото пеене. А сред неговите ученици е Чезаре Валети, който през 50-те години на миналия век е перфектен партньор на Мария Калас в белкантов репертоар.

Петра

(край на цитата)

……..

3 януари 2008 г.

Скъпа Петра,

Тито Скипа е един от любимите ми сред шеллаковите тенори, така че много се радвам на тази тема. Казват, че Скипа веднъж се е описал като не тенор, а като човек, който пее като тенор. А Тито Скипа-младши е казал за баща си, че макар да не е бил най-великият тенор в историята, е бил най-великият певец.

Независимо дали човек е съгласен с тази превъзходна оценка или не, трябва да се отбележи, че Скипа вероятно тогава, както и сега, е бил възхищаван по-малко заради вокалните си качества или техническите си способности, а по-скоро заради стила и чувствителността си. Той не е бил изпипан перфекционист, а по-скоро човек на нюансите и фините подтонове. Скипа също така показва, че много от най-великите артисти не са били непременно най-добрите техници. Това не е предназначено да бъде вот за вдъхновен неудачник, защото Скипа със сигурност не е бил такъв. Например, плавността му е доста отлична. Но въпреки дребните вокални недостатъци, които описахте, неговата изключителна музикалност и съвършено фразиране му позволиха да проникне в същината на музиката и текста, нещо, което Алфредо Краус, например, едва успя да постигне въпреки техническата си виртуозност.

Харесвам по-голямата част от записите му, които познавам – независимо дали са дуетите с Амелита Гали-Курчи, многобройните великолепни песни или особено чувствените арии от френски опери като „Вертер“, „Манон“ или „Миньон“.

Скипа беше и тенор, който никога не пееше това, което не можеше да пее – не малък подвиг, особено по време на разцвета на веризма. Това му позволи да изнася успешни концерти до дълбока старост. Че е бил свободен от прекалената самоувереност на много от колегите си, е видно и от факта, че не е записал популярната ария на Канио от „Палячи“ на Леонкавало, която би била отвъд възможностите му, а по-скоро красивата, макар и по-малко забележима „Серенада на Бепе“. Едва ли фраза в това кратко произведение се изплъзва от паметта.

Популярността му със сигурност е подпомогната от участията му в няколко филма и многобройните му изпълнения като автор на песни, не само неаполитански канцонети, но и популярна музика в кафене с испански привкус. Трябва да се спомене също, че Тито Скипа е композирал и пял свои собствени песни, перфектно аранжирани за гласа му. Красив запис на това е неговата „Pianefforte è Notte“, по текст на Салваторе ди Джакомо, която той записва през 1955 г. Скипа е на 66 години, но все още знае как да пленява.

„Naxos“ пуснаха „Schipa Edition“ преди повече от две години, но изглежда, че се е разпаднала само след два CD-та. Това ли е всичко? Аз лично бих си купил трета част

(край на цитата)

´´´´´

3 януари 2008 г.

Скипа също така е пял някои оперни сцени в записи, които действително са надхвърляли вокалните му граници, например: теноровата ария от „Луиза Милер“ или двете арии от „Тоска“. Те обаче са пример за това как тези произведения могат да бъдат изпълнени и с лиричен глас.

Херберт.

(Всичко на света е шега)

…….

3 януари 2008 г.

Уважаеми „Вълшебен тон“,

Цитат: „Но въпреки дребните вокални недостатъци, които описахте, неговата изключителна музикалност и съвършено фразиране му позволиха да проникне до същината на музиката и текста, нещо, което Алфредо Краус например едва успя да постигне въпреки цялото си техническо майсторство“.

Изобщо не виждам характеристиките на гласа на Скипа като недостатъци; напротив, много харесвам гласа му, именно защото не беше „теноров мейнстрийм“. Но често, особено в теноровия репертоар, тези с особено обемни или особено „топящи се“ гласове са на преден план и просто се възхищавам, че Скипа, със своето вокално въображение и огромна музикалност, успя да се превърне в един от великите, дори ако гласът му може би не отговаряше съвсем на този идеал.

Аз също принадлежа към онези, които се възхищават на стила и техниката на Алфредо Краус, но чието пеене все още не ни вдъхновява истински – според мен Скипа също е пял и интерпретирал музиката си с жестове.

Има ли някакви връзки между Скипа и испанската култура? Той е италианският тенор, в чието пеене чувам най-силния „испански“ елемент, макар че не мога точно да го определя.

Скъпи Херберт,

Наистина ми харесва да слушам арията от „Луиза Милер“, но все още не съм чувала Скипа да я пее. Въпреки това, предвид елегичния му стил и фините нюанси, лесно мога да си го представя как я пее.

Петра

……

3 януари 2008 г.

Цитат

Оригинал от Петра

Има ли някакви връзки между Скипа и испанската културна сфера? Той е италианският тенор, чието пеене чувам най-силно с „испански“ елемент, макар че не мога да го обясня със сигурност.

Не знам защо Тито Скипа е пял толкова много на испански, записвал е албуми на испански и дори е композирал свои собствени танга. Всичко, което успях бързо да разбера беше, че е пял сравнително често в Испания и Южна Америка. Но дори тогава това не е било особено необичайно. Мога само да спекулирам, че стилът на Скипа е бил много популярен в Испания. Популярността на Мигел Флета показва, че изтънченото пеене е било особено ценено там.

За съжаление, не съм запозната и с арията на Луиза Милер. Относно „E lucevan le stelle“ трябва да призная, че съм чувала други тенори да я пеят по-добре.

…….

4 януари 2008 г.

Тито Скипа е сред любимите ми тенори от първата половина на 20-ти век. Той произхожда от поколение, което е търсело предимно наследник на Карузо и наистина е бил смятан за такъв. Карузо също е започнал като лиричен тенор, но стилът му се е развил с времето. Скипа, от друга страна, е пял предимно веристични роли в началото на кариерата си, когато съвременната музика е била популярна, а силният, ревящ веристичен тип все още не е бил всеобщо търсен.

Фокусът му обаче остава върху лиричните роли, а също и върху ранната музика. Неговата отличителна роля е Вертер (Йенс Малте Фишер обсъжда това подробно в книгата си, между другото). Лично аз не познавам по-красив, по-трогателен запис на „Pourquoi me reveiller“ от версията на Скипа (изпята на френски) от 1925 г. Смятам също, че записът му на „Una furtiva lagrima“ е уникален – без нито едно хлипане, почти наивно, но същевременно напълно честно. Неговият „Черешов дует“ от „L’amico Fritz“ също е с право похвален. Не съм толкова ентусиазиран от записите му на Моцарт (и двата са арии на Отавио).

Поздрави от Любек,
Дитер

…….

4 януари 2008 г.

Здравей Дитер,

Вертер е може би ролята, която най-много се свързва с Тито Скипа – и с право, защото в записа от 1925 г., и дори в технически лошият запис от 1940 г., той прекрасно изобразява чувствителния млад мъж с фини нюанси и без сантиментални нотки. Той не сантиментализира, но винаги поддържа известна дистанция – това е нещо, което също ценя в пеенето му.

Що се отнася до двете арии на Отавио, напълно съм съгласна с теб; в сравнение със записи от италианския и френския репертоар, те бяха леко разочарование за мен. Смятам, че им липсва дворцовият и героичен израз, с който Отавио поставя Дона Анна на пиедестал.

Петра

…….

2 юни 2009 г.

Скипа е един от най-любимите ми певци. За мен е безспорно, че е един от най-великите певци на всички времена. Едва ли някой е успял да извлече толкова много от такъв скромен вокален потенциал. В това отношение той споделя много с Де Лусия: феноменален контрол на дишането, но къс глас, както висок, така и нисък. Това, което му липсваше, беше плавността. Орнаментите в ариите на „Севилският бръснар“ и Отавио понякога звучат направо дървено.

Той има наистина великолепно чувство за време и темпо (подобно чувствам и към Калас). Пее с гласа си като инструмент, без да звучи стерилно или инструментално.

Скипа беше и голям идол за младия Ди Стефано, което е видно от ранните записи.

Прекрасни записи, които също трябва да се споменат:

„Prendi l’anelti dono“ от „Сомнамбула“ с Дал Монте, „Tu che a dio“ от Лучия, „Una furtiva lagrima“, „Черешовият дует“ с Мафалда Фаверо и многото песни, които за мен намериха своя идеален интерпретатор в него – без холивудски широкоекранен звук, а прости серенади и разкази.

Моите конкретни фаворити: „Pesca d´ammore“, „Mal d´amore“, „O marenariello“, „Era de Maggio“, „Vieni sul mar“, „Guapparia“.

О, толкова много!

(край на цитатите от портал „Tamino Klassikforum“)

Ще завърша днешната статия за Тито Скипа с превод на една интересна публикация за него от музикалния критик Сидни Баркър. По-горе в моя текст аз дадох други негови рецензии за Тито Скипа.

Портал „The History of the Tenors“ (без дата)

Sидни Р. Баркър

Историята на Тито Скипа

Роден: 27 декември 1888 г.
Починал: 16 декември 1965 г.
Италиански тенор.

Понякога се появява тенор с толкова лек глас, че репертоарът му е почти изключително ограничен до лирична опера. Примери за това са опери като „Травиата“, „Севилският бръснар“ и „Любовен еликсир“ (италиански примери), „Мано“, „Ловци на бисери“ и „Ваня“ (френски примери), както и „Садко“, „Майска нощ“ и „Евгений Онегин“ (руски примери). Поради ограничения си репертоар, естествено, само няколко от тях постигат голяма международна слава.

Значително по-богатият и по-широк репертоар на лирически тенори, който включва и популярните веристични опери, се радва на по-голяма популярност днес. Това се засилва допълнително от предпочитанието на публиката към по-пълното и богато звучене на тези гласове. И все пак, от време на време се появява изключителен лиричен тенор, чийто изключителен талант го поставя сред елита на тенорите. Бончи, Клемент, Люински и Смирнов са отлични примери.

Друг принц на този жанр несъмнено е Тито Скипа, роден на 2 януари 1889 г. в Южна Италия. Разглеждайки кариерата му, тя ми напомня в някои отношения за Джузепе Анселми, тъй като Скипа е бил многостранен музикант, който освен многобройни песни и пиеси за пиано, е композирал оперета, меса за хор и меса за четири гласа. За разлика от Анселми, той сам записва някои от песните си. Завършва основното си обучение в Милано; то е било изчерпателно и е продължило общо шест години. През 1910 г. дебютира в „Травиата“ в Акчели и впоследствие обикаля провинцията, като по този начин печели признание.

През 1913 г. дебютира в „Дал Верме“ в Милано, където пее в „Травиата“ и „Тоска“. След това той отива директно в „Театро Колон“ в Буенос Айрес, където се изявява с Бариентос в „Миньон“ и „Травиата“, както и с Бариентос и Страчиари. Накрая се изявява в операта „Лакме“, отново с брилянтното испанско колоратурно сопрано Мария Мариентос. Той има истински късмет с певиците си, тъй като следващата му изява в Милано с Гали-Курчи в „Сомнамбула“, „Риголето“ и „Травиата“ бележи началото на едно известно партньорство.

През 1914 г. дебютира в два престижни оперни театри – „Констанци“ в Рим и „Сан Карло“ в Неапол. Преди да се завърне в „Театро Колон“за още един сезон, се радва на голям успех с изпълнения в „Сомнамбула“ под диригентството на Бариентос и в „Пътешествие“. Друг акцент е специалният сезон за организации за военнопомощ, организиран от Тосканини в Дал Верме през 1915 г. Там Скипа пее в „Травиата“, заедзно със Страчиари.

Дебютът му в Миланската Скала, по ирония на съдбата, е в ролята на Владимир в операта „Княз Игор“ от Бородин, но скоро поема теноровата роля в „Мано“ от Бончи. От 1916 г. се завръща в „Театро Колон“ и пее в „Севилският бръснар“ под диригентството на Бариентос, както и във „Фалстаф“ под диригентството на Руфо. Завръща се в Европа за първата си изява в Испания, преди да пътува до Монте Карло на 27 март 1917 г. за световната премиера на „Лястовичката“ от Пучини. За съжаление, от този период не са оцелели записи. Съжалявам, че продължавам да повдигам тази тема, но как човек може да запише над 270 песни, включително някои наистина слаби, и все пак да пропусне един от най-оперните му моменти с историческо значение, е просто невероятно. Ето го поне в прочутото „Ларго“ на Хендел, което всъщност е „Омбра Май Фу“ от операта му „Ксеркс“.

Първата световна война нарушава обичайните му пътувания между Южна Америка и родината му. Германски подводници предотвратяват безопасното му преминаване. Една известна жертва е испанският композитор Гранадос, който се удавя, когато корабът му е торпилиран.

След войната Тито Скипа първоначално пее в „Сан Карло“ в Неапол, преди да пътува до Съединените щати и в крайна сметка да пристигне в Чикаго. Дебютира на 4 декември 1919 г. в „Риголето“ редом с Гали-Курчи. През следващите 20 години Скипа се издига до една от най-големите звезди на града, участвайки в 200 оперни представления. През това време той пее 34 пъти в „Травиата“, 31 пъти в „Севилският бръснар“, 30 пъти в „Марта“, 16 пъти в „Лакме“, 11 пъти в „Мано“, 10 пъти в „Лучия ди Ламермур“, 9 пъти в „Миньон“, 8 пъти в „Дон Паскуале“, 7 пъти в „Риголето“, както и в „Амико Фриц“, „Ромео и Жулиета“, „Фалстаф“, „Тоска“ и „Фра дяволо“. Неговите партньорки включват германките Лидар и Евогюн, италианките Сторчио, Муцио, Далмонте и Райза, испанките Боре, Порето и Идалго, рускинята Буршиа, чехкинята Иновотна и американките Едит Мейсън, Грейс Мур и Мейбъл Гарисън, и разбира се Гали Курчи.

По време на престоя си в Америка Тито Скипа става уважаван концертиращ певец. И като музикант, и като певец, той има богат концертен репертоар и е човек с голям чар и личност. Той често пее в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк и Симфоничната зала на Бостън, в допълнение към много популярните му концерти в Чикаго. За първи път от единадесет години Скипа се завръща в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през лятото на 1927 г.
Участва в четири представления на „Травиата“ с Мусио и пет на „Севилският бръснар“ с Далмонте.

През декември 1929 г. той се завръща в родната Италия след дълго отсъствие. Там пее в Миланската Скала в „Любовен еликсир“ от Доницети. Другата му роля в Скалата през този сезон е в „Дон Жуан“ от Моцарт. Цяла Италия отчаяно иска да го слуша и сега е време той да се адаптира, доколкото е възможно. Той пее в Рим, Неапол и Флоренция, преди да реши, че едно турне е единственото решение. През пролетта на 1930 г. той започва първия от 35 концерта, които ще го отведат в цяла Южна Италия и Сицилия, преди да се насочи към „Театро Колон“ в Буенос Айрес, за да изпълни някои ангажименти в „Дон Паскуале“ от Доницети.

Тито Скипа прекарва по-голямата част от 1932 г. в Италия, пеейки в опери в Миланската Скала и в Рим и без съмнение подготвяйки дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк, който трябва да се състои през ноември същата година. Там той дебютира в „Любовен еликсир“ и има изключителен успех. Другите му роли в този сезон са в „Дон Жуан“ и в „Травиата“.

От 1933 г. той е отново в Метрополитън опера, този път пее в „Миньон“ с Боре и Понца, в „Травиата“ с Мусио, в „Дон Жуан“ с Пинца и Понсел и в „Мано“ с Боре и Де Лука. През 1934/35 г. Тито Скипа е отново в „Дон Жуан“, „Мано“, „Травиата“, „Дон Паскуале“, „Миньон“, „Самнамбула“ и „Лучия ди Ламермур“, наистина натоварен сезон за нашия певец. Не сме получавали критични рецензии за някое от неговите изпълнения. Така че нека чуем какво има да каже оперният критик на „New York Times“ Олен Даунс за неговия столичен дебют:

„Тито Скипа имаше заслужен успех. Гласът може да е малко по-сух, отколкото беше преди десетилетие, но уменията, вокалите и артистичността на музиканта бяха очевидни във всичко, което певецът постигна. Г-н Скипа има много добра бравурна техника, а това е най-важно. Но това, което е още по-важно в тази възхитителна роля в операта от Доницети, е способността му да държи и оформя красиво дълга мелодична фраза. Той също така прави много от текста, като във всички тези изисквания на артистичното пеене, г-н Скипа спечели уважението и ентусиазма на своята публика. Авторитетът му на интерпретатор е съчетан със способността му да се забавлява. И на правилните места разсмива публиката, без да става шут. Това го задържа в рамките на комедията на Доницети, която, както всички други оперни комедии от това време и стил, често е развалена от евтини вокални трикове и евтина глупост. В нито един момент г-н Скипа не се отклони от артистичните стандарти и в нито един случай не успя да огорчи и разсее слушателите си. Гвоздеят в изпълнението му дойде съвсем естествено, „Una Fortiva Lagrima“, изпълнена с много изисканост и чувство, и тук публиката не само аплодира, но и предизвика всеобщо одобрение.

Когато сезонът на МЕТ приключи, той се завръща в Миланската Скала за представления: „Дон Паскуале“ и „Севилският бръснар“ с Далмонте, друго известно партньорство. Бихте ли искали да намерите някоя като Далмонте след Гали Курчи? Колко късметлия можеш да бъдеш?

Следват „Травиата“ в Миланската Скала и „Самнамбула“ в „Театро Колон“ в Буенос Айрес с френската сензация Во Липон. И разбира се, той все още пее редовно в Чикаго. Но Скипа внимава, защото както виждаме, той пее само лирични роли и никога не малтретира гласа си, което явно е причината за дълголетието му. Сега той пее редовно в Миланската Скала и освен популярните му сега роли, там има и изпълнения в „Тайният брак“ от Чимароза.

През 1941 г. Скипа се завръща в Метрополитън опера за последния си сезон и пее в „Дон Жуан“ с Миланоф, Новотна, Сайоф, Пинца и Бакалони. И в „Севилският бръснар“ с Джон Чарлз Томас, Пинца и Бакалони. Тази последна изява с Метрополитън опера е в Бостън.

Тито Скипа прекарва Втората световна война в Италия, имайки изпълнения толкова често, колкото позволяват военновременните условия. Веднага след като военните действия приключват, той веднага се активизира и се завръща направо в „Театро Колон“ в Буенос Айрес през 1946 г., където пее познатите си и любими роли. Последните му участия в Скалата са в „Севилският бръснар“ и в „Тайният брак“ през 1949 г. и откриваме, че сега той пее с новите изгряващи звезди от 50-те години: Тито Гоби, Борис Христоф, Елда Гуден, Федора Барбиери и други.

Все още много активен като концертиращ артист, Скипа прави прощална изява във Великобритания през 1951 г., на 62 години.

Странно, той никога не е бил поканен за изяви в „Ковънт Гардън“. Имах късмета да присъствам на неговия концерт в Глазгоу на 16 ноември 1951 г. Мислех, че ще пее само песни и няма да смее да рискува с оперни арии. Той изпя: „Mapari“, „Afouai“, „Gousimage“ и „Aino meridistat“ – наистина смели решения. Винаги имам навика да затварям очи в даден момент по време на концерт, само за да чуя гласа без допълнително разсейване. Гласът на Тито Скипа звучеше малко по-сух, отколкото в най-добрите му дни и горните ноти се разширяваха забележимо, но тембърът и кадифяният тон бяха все още непокътнати – каква прекрасна почит към неговите учители и техните методи и към самия човек. Той винаги е казвал: „Никога не пеейте отвъд вашите възможности“.

Едно последно впечатление, което все още нося в себе си: Когато излезе на сцената, Тито Скипа веднага получи овации. Той никога преди не беше пял в Глазгоу и съм сигурен, че това беше доста неочаквано. Когато се поклони, веждите му се вдигнаха изненадващо. Никой не пляскаше по-силно от мен!

(край на цитата)

Нека днес на 21 декември 2025 г. почетем 60 години от кончината на легендарния италиански тенор Тито Скипа, които се навършиха на 16 декември т.г.

Мир на праха му!

……….

Изпълнение на Тито Скипа:

Massenet: Werther, Act III – Tradurre!…Ah! Non mi ridestar …

https://www.google.com/search?q=jou+tube+tito+schipa+opera+werher+massenet&sca_esv=671d92a000b777b1&source=hp&ei=jUNIaZ6fLPy79u8PpbmQ8A8&iflsig=AOw8s4IAAAAAaUhRnQQN1EWSUygbgD_WvI72lxkokHWl&ved=0ahUKEwjemaXGrs-RAxX8nf0HHaUcBP4Q4dUDCCA&uact=5&oq=jou+tube+tito+schipa+opera+werher+massenet&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Iipqb3UgdHViZSB0aXRvIHNjaGlwYSBvcGVyYSB3ZXJoZXIgbWFzc2VuZXQyBxAhGKABGAoyBxAhGKABGAoyBxAhGKABGApI5-YCUABYscYCcAJ4AJABAZgBmAWgAZc0qgENMzYuMTkuMy4xLjAuMbgBA8gBAPgBAZgCPaACnTWoAgrCAgsQLhiABBixAxiDAcICDhAuGIAEGLEDGIMBGIoFwgIIEC4YgAQYsQPCAgsQABiABBixAxiDAcICBRAuGIAEwgIEEAAYHsICBxAAGIAEGBPCAgYQABgWGB7CAggQABgWGAoYHsICBRAAGO8FwgIIEAAYgAQYogTCAgYQABgHGB7CAggQABgTGAcYHsICChAAGBMYBxgKGB7CAgsQABiABBgBGBMYCsICCRAAGIAEGBMYCsICERAuGIAEGAEY0QMYExjHARgKwgIMEAAYExgHGAoYKhgewgIIEAAYBxgKGB7CAgUQABiABMICChAuGAMY6gIYjwHCAgoQABgDGOoCGI8BwgIIEAAYgAQYsQPCAhEQLhiABBixAxjRAxiDARjHAcICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGK8BwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAgQQABgDwgILEC4YgAQYxwEYrwHCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICDxAuGIAEGLEDGIMBGAoYC8ICEBAuGIAEGMcBGAoYjgUYrwHCAgcQABiABBgKwgIPEAAYgAQYsQMYgwEYChgLwgIMEAAYgAQYsQMYChgLwgIJEAAYgAQYChgLwgINEAAYgAQYsQMYgwEYDcICChAAGIAEGLEDGA3CAgcQABiABBgNwgIGEAAYDRgewgIJEAAYgAQYExgNwgIEECEYFcICCBAAGKIEGIkFmAMH8QU0agQ3EngkzZIHDTM0LjIzLjIuMS4wLjGgB_X_ArIHDTMyLjIzLjIuMS4wLjG4B441wgcNMC4yMi4zNi4yLjAuMcgHsQKACAA&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:0a283362,vid:YWYb653Is74,st:0

´´´´´´

Изпълнение на Тито Скипа:

Tito Schipa – Che gelida manina (1913)

https://www.google.de/search?q=youtube+tito+schipa&ei=kr3SZNvmPJG1kwX-m5XoDw&ved=0ahUKEwjb97Cpis6AAxWR2qQKHf5NBf0Q4dUDCA8&uact=5&oq=youtube+tito+schipa&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiE3lvdXR1YmUgdGl0byBzY2hpcGEyBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHkilW1CqFFjOSXABeAGQAQCYAfMBoAHZDaoBBjIwLjIuMbgBA8gBAPgBAcICChAAGEcY1gQYsAPCAgkQABgNGBMYgATCAggQIRigARjDBMICChAhGKABGMMEGArCAgYQABgHGB7CAggQABgIGB4YDcICBhAAGAgYHsICBRAAGIAEwgIFEC4YgATCAhQQLhiABBiXBRjcBBjeBBjgBNgBAcICBxAAGBMYgATCAggQABgWGB4YE-IDBBgAIEGIBgGQBgi6BgYIARABGBQ&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:52525c35,vid:zadVt0UgmG8

…..

Изпълнение на Тито Скипа:

Ah! Non mi ridestar – Tito Schipa / cleaned + sub-title

https://www.google.de/search?q=youtube+tito+schipa&ei=r73SZOqTEYSbi-gPjpSEoAw&start=10&sa=N&ved=2ahUKEwiqp–2is6AAxWEzQIHHQ4KAcQQ8tMDegQIBBAG&biw=1366&bih=629&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:647f4bd3,vid:jKkknu6_Ji8

…..

Изпълнение на Тито Скипа:

The Great Tenors Tito Schipa

https://www.google.de/search?q=youtube+tito+schipa&ei=r73SZOqTEYSbi-gPjpSEoAw&start=10&sa=N&ved=2ahUKEwiqp–2is6AAxWEzQIHHQ4KAcQQ8tMDegQIBBAG&biw=1366&bih=629&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:306cbd2a,vid:Y9M_rkEWhHc

…….

Изпълнение на Тито Скипа:

Tito Schipa “Mandulinata a Napule”

https://www.google.de/search?q=youtube+tito+schipa&ei=kr3SZNvmPJG1kwX-m5XoDw&ved=0ahUKEwjb97Cpis6AAxWR2qQKHf5NBf0Q4dUDCA8&uact=5&oq=youtube+tito+schipa&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiE3lvdXR1YmUgdGl0byBzY2hpcGEyBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHkilW1CqFFjOSXABeAGQAQCYAfMBoAHZDaoBBjIwLjIuMbgBA8gBAPgBAcICChAAGEcY1gQYsAPCAgkQABgNGBMYgATCAggQIRigARjDBMICChAhGKABGMMEGArCAgYQABgHGB7CAggQABgIGB4YDcICBhAAGAgYHsICBRAAGIAEwgIFEC4YgATCAhQQLhiABBiXBRjcBBjeBBjgBNgBAcICBxAAGBMYgATCAggQABgWGB4YE-IDBBgAIEGIBgGQBgi6BgYIARABGBQ&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:f2d605e4,vid:GU3Vhy7gDxI

…….

Изпълнение на Тито Скипа:

Tito Schipa sings 4 Neapolitan songs: O’ Marinariello, Come …

https://www.google.de/search?q=youtube+tito+schipa&ei=kr3SZNvmPJG1kwX-m5XoDw&ved=0ahUKEwjb97Cpis6AAxWR2qQKHf5NBf0Q4dUDCA8&uact=5&oq=youtube+tito+schipa&gs_lp=Egxnd3Mtd2l6LXNlcnAiE3lvdXR1YmUgdGl0byBzY2hpcGEyBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHkilW1CqFFjOSXABeAGQAQCYAfMBoAHZDaoBBjIwLjIuMbgBA8gBAPgBAcICChAAGEcY1gQYsAPCAgkQABgNGBMYgATCAggQIRigARjDBMICChAhGKABGMMEGArCAgYQABgHGB7CAggQABgIGB4YDcICBhAAGAgYHsICBRAAGIAEwgIFEC4YgATCAhQQLhiABBiXBRjcBBjeBBjgBNgBAcICBxAAGBMYgATCAggQABgWGB4YE-IDBBgAIEGIBgGQBgi6BgYIARABGBQ&sclient=gws-wiz-serp#fpstate=ive&vld=cid:45be628a,vid:Lfk5F-lbzHk

…..