Британското сопрано Джоан Роджърс празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, на днешния 4 ноември 2016 година имат кръгъл рожден ден две забележителни съвременни певици – сопраното от Великобритания Джоан Роджърс (Joan Rodgers), родена през 1956 г. и сопраното от Италия Лучана Сера (Luciana Serra), родена през 1946 година.

И двете са имали значителна международна кариера, започнала от съответното им отечество, после из цяла Европа и извън нея. И двете все още не са преустановили изцяло певческата си дейност, макар и да гастролират в по-малки размери. Последните сведения за тях са : Джоан Роджърс е играла в оперни постановки през сезона 2009/2010 в Лондон (Covent Garden) и „English National Opera“), а на 14 август 2013 г. е имала солов концерт с песни от Шуман, Моцарт и Бетовен в град Totnes (Южна Великобритания, недалеч от Плимут). Ето съответната информация:

Various : Concert 14 Aug 2013 Schumann, Mozart, Beethoven

Totnes, Dartington Hall, Great Hall Conductor John Carewe ~ soprano Joan Rodgers

(край на цитата)

През лятото на 2014 година – на 14 юли тя е пяла в операта „Йоланта“ от Чайковски и то заедно с редица изтъкнати оперни певци, между които Елена Образцова, Евгени Нестеренко, Неил Шикоф. Това не е станало в някой от прочутите оперни театри по света, а в Lacoste, Théâtre des Carrières, мисля във Франция. В медиите имаше само едно малко съобщение, което помествам по-долу:

Pyotr Il’yich Tchaikovsky : Iolanta 14 Jul 2014 Lacoste, Théâtre des Carrières ~ Irina Bogcheva, Neil Shicoff, Evgeny Nesterenko, Inga Kalna Elizabeth Vidal, André Cognet, Elena Obraztsova, Laura Claycomb Joan Rodgers, Deborah York, Vito Maria Brunetti

(край на цитата)

Имам чувството, че това е било организирано от голямата фирма Lacoste по някакъв случай. Не съм имал възможност да проучвам поради липса на време, но е интересен факта, че срещаме имената на такива заслужили личности от оперния свят, като Образцова и Нестеренко. Понеже на 7 юли 2014 г. Елена Образцова навърши 75 години, не е изключено организаторите да са взели това като повод да бъде поканена за тази изява в „Йоланта“, с което да се изрази големия респект към тази знаменита артистка. Преди две години бях прочел за нея две интересни неща: първо, когато преди много години е завършила певческото си образование в Ленинградската консерватория, тя е получила оценка 5+. Такава висока оценка по вокално изкуство в тази консерватория е била дадена за последен път през 1924 г. Второ, през 1975 г. Елена Образцова е била призната в Испания за най-добрата изпълнителка на Кармен в целия свят.

Що се отнася до Евгени Нестеренко, неговата кариера като знаменит бас с изяви по целия свят е добре известна. През януари 2014 г. той навърши 76 години, живее в Москва и във Виена. Нестеренко е известен отдавна и като много добър вокален педагог. През годините 1975 до 1993 е професор в Москва, от 1993 до 2003 – професор във Виена. Много от неговите ученици, предимно баси и баритони, са направили значителна певческа кариера. На първо място бих споменал унгареца Ласло Полгар (1947-2010) – прочут бас с много международни изяви, който се помина преди няколко години. Друг негов ученик е Владимир Василев, роден през 1978 г., също бас. Особено ме изненада един друг руснак от Башкирия – Алберт Шагидулин, роден през 1966 г., баритон, който играе на редица световни оперни сцени и на почти всички големи музикални фестивали, включително и в Залцбург, Брегенц, Глайндбърн, Единбург, под ръководството на най-известните диригенти на епохата. За Нестеренко се знае, че има огромен репертоар и дискография, пее на редица чужди езици с много добра дикция, даже и на унгарски език. През 1981 г. играе главната роля в операта „Замъкът на Херцог Синята Брада“ от Бела Барток, която опера често споменавам по разни поводи, например, че през 2015 г. българското мецосопрано Веселина Кацарова игра главната роля на Юдит във Висбаден.

Така че поканата през юли 2014 г. Нестеренко да играе в „Йоланта“ също е голямо признание и респект от страна на организаторите. То също сигурно е свързано с негова кръгла годишнина – както и Елена Образцова, така и той навърши 75 години, само че една година преди това – през 2013 г. Тогава бях чел нещо по този въпрос – ето цитат:

„На 27 май 2013 г. в Болшой-театър в Москва се състоя творческа вечер на Евгени Нестеренко, посветена на неговата 75-годишнина. Бяха изпълнени сценични фраменти от операта „Севилскията бръснар“ от Росини, където той играе в ролята на Дон Базилио и 4-то действие на операта „Борис Годунов“, където той играе в ролята на Борис“.

(край на цитата)

Що се отнася до Елена Образцова, както знаят всички оперни любители по целия свят, тази чудесна певица напусна житейската сцена на 12 януари 2015 г. в Лайпциг след тежко и неизлечимо заболяване – левкемия, която после изтощава сърдечната дейност след интензивното лечение. Това беше събитие от голямо значение за световното музикално изкуство.Тогава аз писах статия за нея във връзка с кончината й.

Връщам се към изявата през 2014 г. във Франция:

Разполагам с малка извадка на френски език за този спектакъл на „Йоланта“, която ще цитирам в оригинал:

(…) Vaudémont en tombe immédiatement amoureux. Il demande à Iolanta de choisir pour lui une rose rouge, mais elle choisit deux fois une rose blanche. Vaudémont comprend alors qu’elle est aveugle et essaie de lui expliquer la couleur et la lumière. La princesse écoute émerveillée mais ne comprend pas la nécessité de voir, puisqu’elle ignore le sens de ce mot.
Le roi, arrivant sur les lieux, est d’abord furieux contre le chevalier qui a trahi le secret. Le médecin le rassure en lui disant que désormais consciente de son mal, la princesse peut guérir. Pour tromper la jeune fille, le roi menace de mort le chevalier, à moins que Iolanta ne guérisse. La princesse demande alors un remède au médecin, et sa volonté de guérir la délivre de la maladie. Le roi accepte de donner sa fille en mariage à Vaudémont, le duc Robert lui ayant révélé en aimer une autre…….

Distribution : Irina Bogcheva, Neil Shicoff, Evgeny Nesterenko, Inga Kalna, Elizabeth Vidal, Andre Cognet, Elena Obraztsova, Laura Claycomb, Joan Rodgers, Deborah York, Vito Maria Brunetti

Metteurs en scène : Andrejs Žagars, Tito Capobianco, Nadine Duffault

Tarifs : 60€, 50€ et 40€

(край на цитата)

Превод:

(…) Водемон веднага се влюбил в нея. Той моли Йоланта да избере червена роза за него, но тя избира бяла роза два пъти. Тогава Водемон разбира, че е сляпа и се опитва да й обясни цвета и светлината. Принцесата слуша учудено, но не разбира необходимостта да вижда, тъй като не знае значението на тази дума.

Кралят, пристигайки на мястото, отначало е бесен на рицаря, който е предал тайната. Лекарят го успокоява, като му казва, че вече наясно с болестта си, принцесата може да се възстанови. За да измами младото момиче, кралят заплашва да убие рицаря, освен ако Йоланта не се възстанови. След това принцесата моли лекаря за лекарство и желанието й да се излекува я избавя от болестта. Кралят се съгласява да даде дъщеря си за брак с Водемон, като херцог Робер му разкрива, че обича друг.

В ролите: Ирина Богчева, Нийл Шикоф, Евгений Нестеренко, Инга Кална, Елизабет Видал, Андре Когнет, Елена Образцова, Лора Клейкомб, Джоан Роджърс, Дебора Йорк, Вито Мария Брунети

Режисьори: Андрейс Жагарс, Тито Капобианко, Надин Дюффал

Цени: €60, €50 и €40

(край на превода)

Така че поканата да участва в „Йоланта“ и днешната юбилярка Джоан Роджърс е също признание за вокалната й кариера.

Джоан Роджърс е родена на днешния 4 ноември през 1956 г. в градчето Whitehaven, Cumbria / England. Следва руска филология в Университета в Ливерпул и се дипломира, а после продължава с музикално образование (специалност пеене) в „Royal Northern College of Music“ в Манчестер, като през 1981 г. спечелва наградата „Memorial Scholarship“ на името на Катлийн Ферие. През следващата 1982 г. трябва да замести на оперната сцена при фестивала в „Aix-en-Provence“ (Франция) сопраното Judith Blegen в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Отзивите за нея са великолепни и тя бързо получава покани за гастроли в оперни театри както във Великобритания (Лондон – „Ковънт Гардън“ и „English National Opera“) и други оперни сцени на острова, така и в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Цюрих, Лион, Торино, Брюксел, Амстердам, както и в САЩ (МЕТ в Ню Йорк през 1995 г. като Памина) и Канада (Ванкувър). Репертоарът й е огромен – Глук, Хендел, Моцарт, Рихард Щраус, Дебюси, Пуленк и много други.

От много години Роджърс изнася солови концерти с разнообразна програма. Поради перфектния си руски език често изпълнява песни от Чайковски, Мусоргски, Рахманинов, Прокофиев, романси по текстове от Пушкин. С нея са работили световно известни диригенти (записи на музикални носители, турнета по целия свят или оперни спектакли) с първокласни симфонични и оперни оркестри: Зубин Мета, Даниел Баренбойм, Еса-Пека Салонен, Николаус Харнонкурт, Кристоф Ешенбах, сър Ендрю Дейвис, сър Саймън Рейтл, Ленарт Слаткин и много други. С някои от тези диригенти предприема големи турнета, като това в САЩ и в Испания с филхармонията от Лос Анджелис (диригент Еса-Пека Салонен), турне в Австралия.

Джоан Роджърс е една от най-обичаните певици във Великобритания. Тя пее често в Лондон при публични концерти, предавани по телевизията, като „BBC Proms“, „the Last Night concert“ и други. Получила е много отличия и награди, като „певица за годината 1997“, „Evening-Standard-Price“ за отлично представяне в оперен спектакъл на Кралската опера в Лондон и други.

През 2014 г. ми попадна една нова публикация за Джоан Роджърс на английски език, която искам да предам в оригинал. Ето я:

By Zachary Lewis, The Plain Dealer The Plain Dealer
Email the author
on May 21, 2014 at 9:47 AM, updated May 21, 2014 at 10:16 AM

British soprano Joan Rodgers gave the first of three recitals on the 22nd anniversary Art Song Festival Tuesday night at Baldwin Wallace University in Berea. Rose Daniel

Student or teacher, staff or guest, there was only one takeaway from Tuesday’s stellar recital by soprano Joan Rodgers: This is how it’s done.

A display of consummate mastery, the soprano’s work on the 22^nd anniversary Art Song Festival at Baldwin Wallace University was surely edifying to all, irrespective of one’s reason for being there.

So, for that matter, was that of her partner, Roger Vignoles. No mere accompanist, the pianist proved an unusually critical and insightful presence, guiding listeners to a richer, more thorough appreciation of the music.

Where the team was at its best is hard to say. Across the recital, Rodgers wielded a strong, focused instrument. Certainly, though, Rodgers distinguished herself in her Russian repertoire, bringing rare luster, poise and feeling to a realm in which many singers are simply uncomfortable.

Phrases lengthened, harmonies thickened, and emotions ran higher. But in sets of songs by Rachmaninoff, Rimsky-Korsakov and Tchaikovsky, Rodgers kept pace, such that one might have gotten lost in her voice if its expressive quality hadn’t also been powerful.

It was in these quarters, too, that the British soprano offered the greatest hints of her dramatic talents. A star of the international opera stage, Rodgers employed a telling array of physical and facial gestures to convey everything from joy and humor to raw agony.

Not that the German repertoire on the program’s first half was emotionless. On the contrary, singing Schubert and Marx, Rodgers adopted a host of charming characters, all the while treating the small but passionate crowd in Gamble Auditorium to pure vocal elegance.

The twin virtues of Rodgers’ craftsmanship in this area were most apparent in a pair of Schubert songs titled “At Dusk” and “Men are Faithless.”

In the latter, the singer fully channeled a woman scorned, even as listeners sensed nothing but pleasure. “Dusk,” meanwhile, was a quintessential example of art imitating nature.

Singing of a golden orb sinking gently below the horizon, the soprano’s voice followed suit, transforming into the exact sonic equivalent. For such a moment in music, gorgeous isn’t even the word.

(край на цитата)

Превод:

От Закари Люис, Обикновеният дилър, Обикновеният дилър, Изпратете имейл на автора на 21 май 2014 г. в 9:47 ч., актуализирано на 21 май 2014 г. в 10:16 ч.

Британското сопрано Джоан Роджърс изнесе първия от трите рецитала на 22-ия юбилеен фестивал на художествената песен във вторник вечер в университета Болдуин Уолъс в Берия. Роуз Даниел Студент или учител, персонал или гост, имаше само един извод от звездния рецитал във вторник на сопраното Джоан Роджърс: Ето как се прави.

Показване на съвършено майсторство, работата на сопраното на 22-ия юбилеен фестивал на художествената песен в университета Болдуин Уолъс със сигурност беше назидателна за всички, независимо от причината да бъдеш там. Такава беше и тази на нейния партньор Роджър Виньолс. Не просто корепетитор, пианистът доказа необичайно критично и проницателно присъствие, насочвайки слушателите към по-богато и по-задълбочено оценяване на музиката.

Трудно е да се каже къде отборът беше най-добър. По време на рецитала Роджърс държеше силен, фокусиран инструмент. Със сигурност обаче Роджърс се отличи в руския си репертоар, внасяйки рядък блясък, уравновесеност и чувство в царство, в което много певци просто се чувстват неудобно. Фразите се удължиха, хармониите се сгъстиха, а емоциите се засилиха. Но в набори от песни на Рахманинов, Римски-Корсаков и Чайковски Роджърс поддържаше темпото, така че човек можеше да се изгуби в гласа й, ако изразителното му качество не беше също така силно.

Именно в тези творби британското сопрано показа най-големите си драматични таланти. Звезда на международната оперна сцена, Роджърс използва красноречив набор от физически и лицеви жестове, за да предаде всичко – от радост и хумор до сурова агония.

Не че немският репертоар в първата половина на програмата беше лишен от емоции. Напротив, пеейки Шуберт и Маркс, Роджърс възприема множество очарователни герои, като през цялото време се отнася към малката, но страстна тълпа в Gamble Auditorium с чиста вокална елегантност.

Двойните добродетели на майсторството на Роджърс в тази област са най-очевидни в две песни на Шуберт, озаглавени „At Dusk“ и „Men are Faithless“. В последния певицата напълно канализира презряна жена, въпреки че слушателите не усетиха нищо друго освен удоволствие. „Здрач“ междувременно беше типичен пример за изкуство, имитиращо природата.

Пеейки златно кълбо, което леко потъва под хоризонта, гласът на сопраното последва примера, трансформирайки се в точния звуков еквивалент. За такъв момент в музиката великолепно дори не е думата.

(край на превода)

След информацията има и кратка биографична бележка. Цитирам и нея:

Joan Rodgers is equally established in opera, concert and as a recitalist. She has appeared in concert with conductors including Solti, Barenboim, Mehta, Harnoncourt, Mackerras, Elder, Ashkenazy, Salonen and Rattle. Operatic engagements have included performances at all the major UK opera houses as well as in Paris, Munich, Brussels, Amsterdam and Vienna and the Metropolitan Opera, New York. She has also appeared in recitals and concerts throughout Europe and the USA including at the Edinburgh International Festival, Kings Place, the Wigmore Hall and in Paris, Vienna, Amsterdam, Moscow and New York.

Joan Rodgers received the Royal Philharmonic Society award as Singer of the Year for 1997, the 1997 Evening Standard Award for outstanding performance in opera for her performance as The Governess in the Royal Opera’s production of The Turn of the Screw and an Honorary Doctorate of Music from Liverpool University in July 2005. Joan Rodgers was awarded the CBE in the 2001 New Year’s Honours List.

Recent and future engagements include the world première of Xavier Dayer’s Mémoires d’une jeune fille triste in Geneva, Gianni Schicchi for Covent Garden with Richard Jones and Antonio Pappano, and Saariaho L’amour de loin for English National Opera as well as recitals and concerts across the UK and Europe including performances with City of Birmingham Symphony, London Philharmonic, Goldsmiths Choral Union, at the Edinburgh International Festival, Derry City of Song Festival, Oxford Lieder, Brighton, Ryedale, Carlisle and Buxton Festivals, Chichester Festivities, Kings Place, Wigmore Hall, Kings’ College Cambridge and in Paris, Vienna, Aarhus, Moscow and Barbados.

(край на цитата)

Превод:

Джоан Роджърс е еднакво утвърдена в операта, концерта и като рециталист. Тя е изнасяла концерти с диригенти, включително Шолти, Баренбойм, Мета, Харнонкур, Макерас, Елдер, Ашкенази, Салонен и Ратъл. Оперните ангажименти включват представления във всички големи оперни театри в Обединеното кралство, както и в Париж, Мюнхен, Брюксел, Амстердам и Виена и Метрополитън опера, Ню Йорк. Тя също така участва в рецитали и концерти в цяла Европа и САЩ, включително на Международния фестивал в Единбург, „Kings Place“, „Wigmore Hall“ и в Париж, Виена, Амстердам, Москва и Ню Йорк.

Джоан Роджърс получава наградата на Кралското филхармонично общество като певица на годината за 1997 г., наградата „Evening Standard Award“ за 1997 г. за изключително представяне в операта за изпълнението й като Гувернантката в продукцията на Кралската опера на „The Turn of the Screw“ от Бритън и почетна докторска степен по музика от Университетът на Ливърпул през юли 2005 г.

Джоан Роджърс е наградена с CBE в списъка с отличия за Нова година за 2001 г. Скорошни и бъдещи ангажименти включват световната премиера на „Mémoires d’une jeune fille triste“ от Ксавие Дейер в Женева, „Джани Скики“ за Ковънт Гардън с Ричард Джоунс и Антонио Папано и „Саариахо L’amour de loin“ за Английската национална опера, както и рецитали и концерти в Обединеното кралство и Европа, включително изпълнения с „City of Birmingham Symphony“, „London Philharmonic“, „Goldsmiths Choral Union“, на Международния фестивал в Единбург, „Derry City of Song Festival“, „Oxford Lieder“, „Brighton“, „Ryedale“, „Carlisle“ and „Buxton Festivals“, „Chichester Festivities“, „Kings Place“, „Wigmore Hall“, „Kings’ College Cambridge“ и в Париж, Виена, Орхус, Москва и Барбадос.

(край на превода)

Както писах в началото, Джоан Роджърс продължава своята музикална и педагогическа дейност, макар и главно чрез концерти и майсторски класове. Скоро научих за един предстоящ концерт в Лондон на 12 май 2017 г. Ето съответно съобщение:

Joan Rodgers & Guy Johnston – Oxford Lieder: Russian Voices

Joan Rodgers & Guy Johnston – Oxford Lieder: Russian Voices Kings Place: Hall One

90 York Way, London, Greater London, N1 9AG, Vereinigtes Königreich

Am Freitag 12 Mai 2017 um 19:30

Programm

Rachmaninow, Sergej (1873-1943)	Lied for Cello and Piano in F minor
Arensky, Anton Stepanovich (1861-1906)	Six Romances, Op. 38
Prokofjew, Sergej (1891-1953)	Sonate für Cello und Klavier in C-Dur, Op.119
Viardot-García, Pauline (1821-1910)	The Stars, VWV1059
Skrjabin, Alexander (1872-1915)	Romance (1890)
Schostakowitsch, Dmitrij (1906-1975)	Suite from The Gadfly for orchestra, Op.97a (selected pieces)
Schostakowitsch, Dmitrij (1906-1975)	Seven Romances on Poems by Blok for soprano, violin, cello and piano, Op.127

Darsteller

Guy Johnston	Cello
Sophie Rosa	Violine
Joan Rodgers	Sopran
Sholto Kynoch	Klavier

Often compared to a human voice, the cello is a natural partner in song, as composers have long recognised. Here distinguished soprano Joan Rodgers is joined by leading cellist Guy Johnston in a Russian-themed programme which delves into the soulful songs of Rachmaninov, Scriabin and Arensky, and the cosmopolitan Pauline Viardot. Johnston will play two works dedicated to Rostropovich, Prokofiev’s bittersweet late Sonata, and Shostakovich’s visionary Romances on the poetry of Alexandr Blok, written for Rostropovich and his wife Galina Vishnevskaya.

Pre-concert talk: 6.45pm, St Pancras Room Cellist and guest speaker Justin Pearson has established a fine instrument scheme for the Royal Society of Musicians of Great Britain, and has helped many prominent cellists. He draws on long experience of instrument buying and of forming syndicates.

This concert is a co-promotion with Oxford Lieder

(край на цитата)

Превод:

Джоан Роджърс и Гай Джонстън – Оксфорд Лидер: Руски гласове

Joan Rodgers & Guy Johnston – Oxford Lieder: Russian Voices Kings Place: Hall One 90 York Way, Лондон, Голям Лондон, N1 9AG, Великобритания Am Freitag, 12 май 2017 г. в 19:30 ч

Програма

Рахманинов, Сергей (1873-1943) Песен за виолончело и пиано във фа минор

Аренски, Антон Степанович (1861-1906) Шест романса, оп. 38

Прокофий, Сергей (1891-1953) Соната за виолончело и клавир в C-Dur, Op. 119

Виардо-Гарсия, Полин (1821-1910) Звездите, VWV1059

Скрябин, Александър (1872-1915) романтика (1890)

Шостакович, Дмитрий (1906-1975) Сюита от The Gadfly за оркестър, Op. 97a (избрани пиеси)

Шостакович, Дмитрий (1906-1975) Седем романса върху поеми от Блок за сопран, цигулка, виолончело и пиано, Op.127

|Изпълнители:

Гай Джонстън Виолончело

Софи Роза Цигулка

Джоан Роджърс сопран

Шолто Киноч Клавир

Често сравняван с човешкия глас, виолончелото е естествен партньор в песента, както композиторите отдавна признават. Тук към изтъкнатото сопрано Джоан Роджърс се присъединява водещият виолончелист Гай Джонстън в програма с руска тематика, която се впуска в прочувствените песни на Рахманинов, Скрябин и Аренски и космополитната Полин Виардо. Джонстън ще изпълни две произведения, посветени на Ростропович, горчиво-сладката късна соната на Прокофиев и визионерските романси на Шостакович върху поезията на Александър Блок, написани за Ростропович и съпругата му Галина Вишневская.

Предконцертна беседа: 6.45pm, St Pancras Room

Виолончелистът и гост-лектор Джъстин Пиърсън е създал схема за изящни инструменти за Кралското дружество на музикантите на Великобритания и е помогнал на много видни челисти. Той черпи от дългогодишен опит в закупуването на инструменти и формирането на синдикати. Този концерт е съвместна промоция с Oxford Lieder.

(край на превода)

По отношение на педагогическата дейност на Джоан Роджърс цитирам в оригинал едно съобщение в британска медия от ноември 2015 г.:

Joan Rodgers supports fresh talent at the Wigmore Hall

Mon 2 Nov 2015

Soprano Joan Rodgers, vocal professor at Trinity Laban, is leading the Samling Artists Wigmore Hall Showcase on 4 November.

Founded in 1996, Samling is a charity that nurtures excellent young singers and accompanists while they establish themselves in a competitive professional environment after completing their studies. It achieves this through a variety of performance and learning opportunities.

Joan Rodgers is a leader of the internationally renowned Samling Artist Programme, and this prestigious showcase features performances from Joan herself – accompanied by Malcolm Martineau – as well as performances of solos, duets and trios from five Samling Artists.

(край на цитата)

Превод:

понеделник, 2 ноември 2015 г.

Джоан Роджърс подкрепя нови таланти в Уигмор Хол

Сопраното Джоан Роджърс, вокален професор в Тринити Лабан, води продукцията на Samling Artists Wigmore Hall Showcase на 4 ноември. Основана през 1996 г., Samling е благотворителна организация, която подхранва отлични млади певци и корепетитори, докато те се установяват в конкурентна професионална среда след завършване на обучението си. Това се постига чрез различни възможности за представяне и обучение. Джоан Роджърс е лидер на международно известната програма за изпълнители на Самлинг и тази престижна витрина включва изпълнения на самата Джоан – придружена от Малкълм Мартино – както и изпълнения на сола, дуети и триа от петима артисти на Самлинг.

(край на превода)

Нека днес на 4 ноември 2016 г. да поздравим за навършване на 60 години певицата Джоан Роджърс и да й пожелаем и в бъдеще да продължи певческата си и педагогическа дейност все така успешно и с това желание, с което прави това до сега.

……………..

Записи на Джоан Роджърс:

Mozart- Don Giovanni “La ci darem la mano” (Thomas Allen Joan Rodgers)

´´´´

Tchaikovsky “Tatiana’s Letter Scene” – Joan Rodgers, soprano

Joan Rodgers, one of the leading English sopranos of her generation, is especially noted for her interpretations of Russian vocal music. On this particular occasion, she gave a splendid performance of a famous solo from Tchaikovsky’s “Eugene Onegin” in which Tatiana, in a heartfelt letter, declares her love for the hero of the opera’s title. The excerpt heard here comes from the Last Night of the 1988 Proms in London’s Royal Albert Hall, with the BBC Symphony Orchestra conducted by Andrew Davis.

´´´´

Joan Rodgers Sings Rachmaninoff Songs ℗ Chandos Records Released on: 1998-06-01 Piano: Howard Shelley Soprano Solo: Joan Rodgers Composer: Sergei Rachmaninoff