Днес е годишнина от рождението на британския тенор Питър Пиърс
Драги приятели на оперната музика, днес на 22 юни 2015 г. припомням рождения ден на един легендарен британски тенор, роден точно преди 105 години – сър Питър Пиърс (Peter Pears), останал в историята на музиката като отличен интерпретатор в роли от опери на сънародника си Бенджамин Бритън, с когото са били заедно много години, както в личния си живот, така и професионално.
Питър Пиърс има големи заслуги не само в ролите си в опери от Бритън. Както ще се разбере от биографията му, той получава много сериозно музикално образование не само като певец, но работи и като музикален теоретик, органист и хоров ръководител. Обучение като органист получава в „Keble College“ в Оксфорд, което не приключва с диплом поради напускане на Оксфорд. В годините между 1933 und 1934 учи вокално изкуство в „Royal College of Music“ в Лондон. В началото на кариерата си пее в прочутия хор на Радио „ВВС“, също и в други хорове. След 1939 г., когато се запознава с Бритън и двамата предприемат пътуване в Северна Америка до 1942 г., Питър Пиърс работи там над гласа си, после в Лондон продължава това вокално обучение. Именно през 1942 г. в Лондон е неговият оперен дебют – главният герой в операта „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. По-късно ще се спра подробно за хода на кариерата му.
В хода на съвместната работа между Бритън и Пиърс се очертава ползата от това многогодишно общуване, тъй като Бритън създава редица свои творби специално за гласовите възможности на Пиърс при избрани роли, написани специално за него, като например главната роля в операта му „Питър Граймс“ или обработките му на английски народни песни, съобразени с гласа на Питър Пиърс. Така например прочутата „Серенада за тенор, валдхорна и струнен оркестър“ е написана от Бритън специално за възможностите на Пиърс. Че този тенор е имал съвсем специфичен глас, който се е отличавал значително от гласовете на колегите си на „европейския континет“, е добре познато. Но може би точно това го прави уникален. Моето мнение е, че някои британски тенори имат такъв „специфичен глас“. Скоро писах за съвременния тенор Ian Bostridge, роден през декември 1964 г. в Лондон (миналата година той навърши 50 години, по този случай беше и статията ми), който като оперен певец и отличен интерпретатор на песни, специално от немските романтици Шуберт и Шуман, е световно известен. В тази статия обърнах внимание именно на тази „британска специфичност“. Бостридж, макар и толкова млад, вече е носител на титлата „сър“.
Що се отнася до гласа на Питър Пиърс, по-късно в днешната статия ще дам отзиви на британската и немска критика. Сега ще изложа биографията и кариерата на Питър Пиърс, без да повтарям вече казаното по-горе.
Сър Питър Пиърс (Sir Peter Neville Luard Pears, Kt CBE, е роден на 22 юни 1910 г. във Farnham (Surrey), Великобритания, починал на 3 април 1986 г. в Aldeburgh (Suffolk). След обучение като органист и вокално образование при Elena Gerhardt, Dawson Freer и Lucie Manen в Лондон, Пиърс работи като ръководител на хор в „Grange School“, както и като хорист в хора на „ВВС“, в годините 1936-1939 – в хора „New English Singers“. Между годините 1939 и 1942 Питър Пиърс предприема тригодишно пътуване в Северна Америка заедно с тогава почти непознатия Бенджамин Бритън (той е роден през 1913 г.). Там Пиърс учи вокално изкуство при Therese Schnabel-Behr и Clythie Hine Mundie. Това обучение продължава след завръщането му в Лондон при Julius Guttmann и при Mme de Reuss. През 1942 г. е оперния му дебют в „Хофманови разкази“ на сцената на „Strand Theatre“ в Лондон.
През 1943 г. Пиърс получава ангажимент в известната „Sadler’s Wells Operа“ в Лондон. В този театър той пее на 7 юни 1945 г. (бел. авт. Б.К.: почти преди 60 години!) в главната роля при премиерата на „Питър Граймс“ от Бритън. От тогава датира тясната връзка (заедно с годините в Америка) между двамата артисти – както в приватната сфера, така и професионално. Тази дружба трае чак до смъртта на Бритън на 4 декември 1976 г.
Бритън съпровожда на пиано почти всички солови концерти на Пиърс. Освен това Бритън написва 10 роли за Пиърс във повечето от оперите си, които Пиърс пее при премиерите и след това, както и 8 цикъла от песни, които изпълнява също Пиърс. В годините 1946-1976 той е в ансамбъла на основаната от Бритън „English Opera Group“. При почти всички премиери на опери от Бритън играе и Питър Пиърс.
Ето примери за премиери: на 12 юли 1946 г. като Male Chorus в „Похищението на Лукреция“ при Музикалния фестивал в Глайндбърн. На 20 юни 1947 г. в главната роля в „Алберт Херинг“ също на този фестивал. На 1 декември 1951 г. в ролята на Captain Vere в операта „Били Бъд“ на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон. На 8 юни 1953 г. в ролята на Еssex в операта „Глориана“. На 14 септември 1954 г. в ролите на Prolog и Quint в операта „Завъртането на винта“ на Фестивала във Венеция. На 16 май 1971 г. Питър Пиърс играе при премиерата на операта „Owen Wingrave“ (прмиера в телевизията) и на 10 май 1973 г. на сцената на „Ковънт Гардън“. На 16 юни 1973 г. Пиърс играе в ролята на Aschenbach при премиерата на операта „Смърт във Венеция“ на Фестивала в Aldeburgh (градът, в който се е поминал Пиърс). В този град живее и Бенджамин Бритън. През 1948 г. Бритън основава там музикален фестивал, който съществува и до днес. През 1967 г. се открива концертна зала в комплекса „Snape Maltings“ – за изложби, конгреси и магазини в близкото до Aldeburgh селце Snape. Там именно всяка година се провежда „Aldeburgh Festival“.
През 1960 г. на този фестивал е премиерата на една от най-известните опери на Бритън – „Сън в лятна нощ“ (по Шекспир). В ролята на Flute играе Питър Пиърс, датата е 11 юни 1960. При тази опера дейно участие в написване на либретото взема Питър Пиърс, заедно с Бритън. Тази опера получава голяма популярност и се играе редовно в редица оперни театри в целия свят. Мисля, че е поставяна и в България, може и да се лъжа.
Когато преди няколко дни писах статия за големия режисьор Михаил Хаджимишев, стана въпрос и за Бенджамин Бритън. За него писа преди години хубава статия критикът Огнян Стамболиев. Ето цитат от тази статия:
„Годините бяха такива, че експериментите и по-авангардните автори и заглавия си пробиваха трудно път у нас. Но Хаджимишев все пак успя да се докосне до някои от тях и особено до любимия му Бенджамин Бритън, с когото имаше личен контакт. На софийска сцена постави за първи път драматичната “Питър Граймс”, а на варненска – комичната “Алберт Херинг”. Тези две постановки се посрещнаха като истински събития в нашия оперен живот“.
(край на цитата)
А след като публикувах статията за Хаджимишев, голямата оперна певица Христина Ангелакова написа следното:
Christina Anghelakova : Михаил Хаджимишев винаги е бил една изключително ярка фигура в оперния живот на България. Беше един от стожерите на Софийска опера. Помня и неговия режисьорски почерк в постановката на “Питър Граймс”. Преподаваше актьорско майсторство в тогавашната Консерватория – такива колоси ни преподаваха (бях студентка тогава). За първи път отидохме на турне в Холандия с “Алберт Херинг” – постановка на студентския оперен театър. Той лично ни беше подготвил и с английския. Няма как да не си спомням с обич и благодарност и към него и към г-жа Хаджимишева. Поклон пред тяхното дело, защото то беше дело, а не служебно задължение !
(край на цитата от Христина Ангелакова)
Така че опери от Бенджамин Бритън са представяни в България, но за „Сън в лятна нощ“ нямам сведения.
Операта „Сън в лятна нощ“ е играна през годините 1962-1964 общо 15 пъти на сцената на Виенската държавна опера. Премиерата е на 18 октомври 1962 г. В архива на Виенската опера откривам и участие на двама български артисти: Любомир Панчев (при всички спектакли) и на Маргарита Лилова – на някои от тях. Ролите се изнасят на оригиналния английски език. Отбелязва се, че Питър Пиърс е автор на либретото:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Ein Sommernachtstraum | Libretto von | 18.10.1962–21.12.1964 | 15 mal |
(край на цитата)
Ето състава при премиерата на 18 октомври 1962 г. (2 години след премиерата във Великобритания):
EIN SOMMERNACHTSTRAUM
Donnerstag, 18. Oktober 1962 | 19:30 | in englischer Sprache
ERSTAUFFÜHRUNG
- Heinrich Hollreiser | Dirigent
- Werner Düggelin | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbilder
- Charlotte Flemming | Kostüme
- Gerhard Stolze | Oberon
- Teresa Stich-Randall | Titania
- Heinrich Schweiger | Puck
- Frederick Guthrie | Theseus
- Biserka Cvejic | Hippolyta
- David Thaw | Lysander
- Robert Kerns | Demetrius
- Margareta Sjöstedt | Hermia
- Gundula Janowitz | Helena
- Erich Kunz | Zettel
- Ludwig Welter | Squenz
- Ferry Gruber | Flaut
- LJUBOMIR PANTSCHEFF | Schnock
- Peter Klein | Schnauz
- Hans Braun | Schlucker
- Ludwig Mikura | Haushofmeister
- Wiener Sängerknaben | Spinnweb
- Wiener Sängerknaben | Bohnenblüte
- Wiener Sängerknaben | Senfsamen
- Wiener Sängerknaben | Motte
- Wiener Sängerknaben | Elfenchor
(край на цитата)
А това е състава при последната изява (тук е и Маргарита Лилова):
EIN SOMMERNACHTSTRAUM
Montag, 21. Dezember 1964 | 19:30 | in englischer Sprache
15. Aufführung in dieser Inszenierung
- Wilhelm Loibner | Dirigent
- Werner Düggelin | Inszenierung
- Günther Schneider-Siemssen | Bühnenbilder
- Charlotte Flemming | Kostüme
- Gerhard Stolze | Oberon
- Liselotte Maikl | Titania
- Peter Busse | Puck
- Frederick Guthrie | Theseus
- MARGARITA LILOWA | Hippolyta
- David Thaw | Lysander
- Lothar Ostenburg | Demetrius
- Margareta Sjöstedt | Hermia
- Gundula Janowitz | Helena
- Erich Kunz | Zettel
- Ludwig Welter | Squenz
- Ferry Gruber | Flaut
- LJUBOMIR PANTSCHEFF | Schnock
- Erich Majkut | Schnauz
- Hans Braun | Schlucker
- Ludwig Mikura | Haushofmeister
- Wiener Sängerknaben | Spinnweb
- Wiener Sängerknaben | Bohnenblüte
- Wiener Sängerknaben | Senfsamen
- Wiener Sängerknaben | Motte
- Wiener Sängerknaben | Elfenchor
(край на цитата)
Продължавам с биографията и изявите на Питър Пиърс. През 1951 г. Пиърс участва заедно с известната алтистка Kathleen Ferrier при премиерата на друга голяма творба на Бритън – кантатата „Аbraham and Isaac“ в Nottingham. Тази творба е написана специално за участие на тия двама солисти.
През 1954 г. Пиърс участва в премиерата на операта „Troilus and Cressida“ от William Walton, в която играе главната роля на Тroilus (премиера на 3 декември 1954 г. в „Ковънт Гардън“ в Лондон). Ето и други негови роли в творби, написани не от Бенджамин Бритън: На 24 април 1963 г. той участва при премиерата във Венеция на концертната творба на немския композитор Ханс Вернер Хенце „Novae de infinito Laudae“. На 20 юни 1965 г. участва при Музикалния фестивал в Aldeburgh при изпълнението на творбата на полския композитор Витолд Лутославски „Paroles tisséses“.
Други изяви на Питър Пиърс на оперни сцени: след 1947 г. често на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон, както и гастроли в Миланската Скала, Виена, Цюрих, Мюнхен, Рим, САЩ. През 1974 г. е неговият дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк – при премиерата на „Смърт във Венеция“ от Бритън в ролята на Aschenbach. Четири години по-късно – през 1978 г. той играе на същата сцена в ролята на Captain Vere в операта „Били Бъд“ от Бритън.
Питър Пиърс има особени успехи като концертен певец и като солист в оратории, особено в творби от Йохан Себастиян Бах. Заедно с Бенджамин Бритън той подготвя и пее редица стари английски народни песни, често на Музикалния фестивал в Aldeburgh. Двамата колеги и приятели живеят дълги години заедно в този град. Заедно с прочутия британски виртуоз на струнния инструмент лютня – Julian Bream, Питър Пиърс предприема големи концертни турнета. През 1978 г. английската кралица Елизабет Втора му присъжда званието „сър“ (в този случай СВЕ).
През 1980 г. Пиърс получава мозъчен удар и след парализа трябва да се оттегли от активна музикална дейност. На 3 април 1986 г. той умира в Aldeburgh. Неговият дългогодишен приятел Бенджамин Бритън е починал 10 години преди това – на 4 декември 1976 г., също в Aldeburgh.
Дискографията на Питър Пиърс е особено богата. Фирма „DECCA“ записва изцяло оперите „Питър Граймс“, „Завъртането на винта“, „Owen Wingrave“, „Сън в лятна нощ“, „Смърт във Венеция“ – всички от Бритън, с негово участие. Освен това: „Турандот“ от Пучини, „Dido and Aeneas“ от Хенри Пърсел, „Цар Едип“ от Игор Стравински, ораторията „The Dream of Gerontius“ от Едуард Елгар. При фирма „HMV“ са направени следните записи: „Похищението на Лукреция“ от Бритън и редица концертни изяви на Пиърс. При фирма „Philips“: „Цар Едип“ от Игор Стравински, при други фирми – редица произведения на Хендел, Пърсел и други.
В източник на английски език е дадена следната дискография:
Recordings
For Decca, Pears recorded almost all the music written for him by Britten. The major exception is the role of the Earl of Essex in Gloriana, which was not recorded until after Britten and Pears were dead. Pears’s other Decca recordings range from early music by Dowland, Schütz and their contemporaries to Walton’s Façade, and include such varied repertory as the Emperor in Puccini’s Turandot, the title role in Stravinsky‘s Oedipus Rex, and the tenor part in Berlioz‘s L’enfance du Christ. His recordings for other companies include the Evangelist in Otto Klemperer‘s 1961 version of the St Matthew Passion, Fauré‘s La bonne chanson, and the tenor parts in Bach’s B minor Mass and Shostakovich‘s Fourteenth Symphony.
(край на справката)
Превод:
Записи
За „Decca“ Пиърс записва почти цялата музика, написана за него от Бритън. Основното изключение е ролята на графа на Есекс в „Глориана“, която не е записана до смъртта на Бритън и Пиърс. Другите записи на Пиърс за „Decca“ варират от ранна музика на Доуланд, Шютц и техни съвременници до „Façade“ на Walton и включват толкова разнообразен репертоар като императора в „Турандот“ от Пучини, главната роля в „Цар Едип“ от Стравински и партията на тенор в „L’enfance du Christ“ от Берлиоз. Неговите записи за други компании включват Евангелиста във версията на Ото Клемперер от 1961 г. на „St Matthew Passion“, „La bonne chanson“ от Форе и теноровите партии в си минорната меса на Бах и Четиринадесетата симфония на Шостакович.
(край на превода)
По отношение на гласовите възможности и тембъра на Пиърс има различни мнения и изказвания. В един източник на немски език е казано: „Неговият глас е определян често от критици като „сух“ и „блед“. Действително при музикални записи качеството на гласа губи от стойността си. Няма обаче съмнение, че Пиърс притежава една чудесна артикулация и подвижност на гласа. Тези качества на гласа му позволяват Бенджамин Бритън често да ги ползва в творбите си. Един съвместен запис на двамата от „Зимно пътуване“ на Франц Шуберт показва високото декламаторско изкуство на Питър Пиърс“.
В това отношение критиките на британски автори са много по-сурови. Предпочитам да дам две такива в оригинал на английски език:
Voice
Pears’s voice was both unmistakable and controversial. Some music-lovers found his characteristic timbre uncongenial. The critic Alan Blyth described it thus:
“Clear, reedy and almost instrumental in quality, it was capable of great expressive variety and flexibility, if no wide range of colour. Its inward, reflective timbre, tinged with poetry, was artfully exploited by Britten, from the role of Peter Grimes to that of Aschenbach, but the voice could also be commanding, almost heroic, as was shown in the more vehement sections of Captain Vere’s role or in the part of the Madwoman in Curlew River”
David Cairns broadly concurred, writing:
“His voice … was not beautiful in itself; its reedy timbre was so idiosyncratic that for some people it came between them and the music. Even his countless admirers might have agreed that, objectively considered, it lacked warmth and variety of colour. But so great was his skill and so subtle and imaginative his musical sensitivity and mastery of inflection that it conveyed, together with his air of patrician authority, an extraordinary richness of atmosphere and feeling”.
(край на цитата)
Превод:
Глас
Гласът на Пиърс беше едновременно безпогрешен и противоречив. Някои меломани намериха характерния му тембър за неприятен. Критикът Алън Блайт го описва така:
„Ясен, тръстиков и почти инструментален по качество, той беше способен на голямо експресивно разнообразие и гъвкавост, ако не и широка гама от цветове. Неговият вътрешен, отразяващ тембър, обагрен с поезия, беше умело използван от Бритън, от ролята на Питър Граймс до тази на Ашенбах, но гласът можеше да бъде и командващ, почти героичен, както беше показано в по-яростните части от ролята на капитан Вере или в частта на Лудата жена в „Река Кърлю“.
Дейвид Кернс като цяло се съгласява, пишейки:
„Гласът му… не беше красив сам по себе си; неговият тръстиков тембър беше толкова идиосинкратичен, че за някои хора заставаше между тях и музиката. Дори безбройните му почитатели биха се съгласили, че, обективно погледнато, му липсва топлина и разнообразие от цветове. Но толкова голямо беше неговото умение и толкова фина и богата на въображение музикална чувствителност и майсторство на интонацията, че предаваха, заедно с излъчването му на патрицианска власт, изключително богатство на атмосфера и чувство“.
(край на превода)
Като че ли малко силно казано, но това е. Вече писах в началото, редица британски тенори имат „специално звучене“.
По отношение на наградите, които е получил Питър Пиърс, ето какво се казва в един източник на английски език:
Honours and awards
Pears was awarded honorary degrees or fellowships by three music academies and nine universities in the UK and US. He was appointed a Commander of the Order of the British Empire (CBE) in 1957, and knighted in 1978. Other awards included the Queen’s Jubilee Medal, 1977, Musician of the Year, Incorporated Society of Musicians, 1978, and the Royal Opera House’s Long Service Medal, 1979.
(край на цитата)
Източници за информации относно Питър Пиърс има достатъчно много. Само в Уикипедия съществуват страници за него на 16 различни езика. Статията на англйски език е особено подробна и обхваща всички детайли от живота и дейността му. Ето една извадка от текста в Уикипедия на руски език:
„Пирс был спутником жизни композитора Бенджамина Бриттена c 1936 г., когда они познакомились, и до смерти Бриттена в 1976 году. Их первое совместное выступление (Бриттен обычно аккомпанировал Пирсу на фортепиано) состоялось в 1937-м, в 1942 г. была издана их первая совместная запись (бриттеновские «Семь сонетов Микеланджело»). Пирс стал первым исполнителем всех основных теноровых партий в сочинениях Бриттена, в том числе главных партий в его операх, которые создавались с учётом особенностей голоса Пирса. Кроме того, Пирс пользовался известностью как исполнитель песен Шуберта, также в сопровождении Бриттена. В 1978 г. был возведён в рыцарское достоинство».
(край на цитата)
Превод:
„Пиърс беше партньор в живота на композитора Бенджамин Бритън от 1936 г., когато се запознаха, до смъртта на Бритън през 1976 г. Първото им съвместно изпълнение (Бритън обикновено акомпанира на Пиърс на пиано) се състоя през 1937 г., а първият им съвместен запис („Седемте сонета за Микеланджело“ от Бритън) беше издаден през 1942 г. Пиърс е първият, който изпълнява всички основни тенорови роли в творбите на Бритън, включително водещите роли в неговите опери, които са създадени за гласа на Пиърс. Пиърс е известен и като изпълнител на песни от Шуберт, акомпанирани от Бритън. През 1978 г. получава рицарско звание“.
(край на превода)
Нека днес на 22 юни 2015 г. почетем 105 години от рождението на Питър Пиърс и отдадем почит към делото му като голям оперен и концертен певец.
…………
Записи:
Peter Pears sings “Nacht und Träume”
´´´´´´
Peter Pears & Benjamin Britten perform Henry Purcell – RARE!
´´´´
Peter Pears sings Mozart arias from Don Giovanni – LIVE!
´´´´
Peter Pears: The complete “Nocturne Op. 60” (Britten)
´´´´´´
Peter Pears & Julian Bream perform Dowland and Rosseter
´´´´