Рихард Щраус проучва партитурата на операта си “Любовта на Даная”

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 август 2014 г. няма юбилей на определен оперен деятел, а рожден ден на цяла оперна творба – операта на Рихард Щраус „Любовта на Даная“ (Die Liebe der Danae) празнува днес своята 70-а годишнина.

Едва ли има друго оперно произведения от средата на миналия век с толкова интересна и драматична история, като тази последна опера на великия композитор, която той създава през годините малко преди да се обяви Втората световна война. От доста години Щраус е имал на разположение ръкопис на текст от неговия либретист Хуго фон Хофманстал със сюжет от гръцката митология.

След като през 1929 г. Хофманстал умира, Щраус работи с други либретисти, най-важен от които е Йозеф Грегор. Така през годините до 1940 г. Щраус и Грегор работят по една нова опера, като сюжета претърпява редица промени и през този период Щраус написва основната част от музиката. В края на юни 1940 г. партитурата е вече готова. Трябва да отбележа, както често е в гръцката митология, дадена тема се тълкува по различни начини и при художествени произведения често става смяна на персонажа и отношенията между митическите герои са доста свободни, според идеята на автора. Така е и при „Любовта на Даная“. Ако погледнем в обикновената трактовка на темата за Даная, както е описана в митологията, ще видим накратко следния текст:

„Даная (на гръцки Δανάη) в древногръцката митология е дъщеря на царя на Аргос – Акрисий и неговата съпруга Евридика. Когато Акрисий питал оракула от Делфи дали ще има син, той му отвърнал, че няма да има, но дъщеря му ще роди син, който ще го убие. Акрисий се върнал в Аргос и заключил в подземията на двореца си Даная, за да не роди тя син. Зевс се влюбил в Даная, превърнал се в дъжд и след като Даная приела дъжда, той възвръщайки образа си, се съединил с нея. От този съюз Даная родила Персей“.

(край на цитата)

В операта на Рихард Щраус нещата стоят по друг начин. Даная (сопран) е дъщеря на краля на Еоs – Polux (името на държавата и на краля в немския оригинал). Други важни действащи фигури са боговете Юпитер (баритон) и Меркурий (тенор), както и крал Midas (тенор), прислужницата на Даная – Xanthe (сопран) и Polux (тенор), както и четири кралици (сопрани, мецосопрани и алти). На самото съдържание на операта няма да се спирам тук. Тя трае около 3 часа, в 3 действия. Самият Рихард Щраус я определя в жанра „весела митология“ (известно е, че той дава жанрово описание на всяка от своите 15 опери, като: музикална драма, поема за пеене (Singgedicht), трагедия, комедия за музика, народна комедия, лирична комедия, комична опера, конверсационна творба).

И така на 29 юни 1940 г. „Любовта на Даная“ е готова за изнасяне на сцена. По това време обаче Втората световна война е в разгара си, всички театри в Германия са затворени, чак през 1944 г. след специално разрешение на Гьобелс поради 80-годишнината на „най-големия жив немски композитор“ е позволено операта му да се играе само в Залцбург на Музикалния фестивал. Започват усилени репетиции, музиката и цялата подготовка са сложни и въпреки трудностите се отива напред. Както е известно, на 20 юли 1944 г. срещу Адолф Хитлер е направен несполучлив атентат, който променя плановете за предстоящата премиера. На 10 август Гьобелс забранява и в Залцбург да се изнесе тържествена официална премиера на „Любовта на Даная“. Така на 16 август 1944 г. се стига фактически до една затворена генерална репетиция без официално присъствие на зрители, която е толкова перфектна и издържана, че в музикалните летописи тази дата се счита за истинска премиера. Както преди две години при „Капричио“, дирижира Клеменс Краус, в главните роли участват: Viorica Ursuleac в ролята на Даная, Hans Hotter – Юпитер, Franz Klarwein – Меркурий, Horst Taubmann – Крал Мидас. Режисьор е Rudolf Hartmann, сценография – Emil Preetorius. Тъй като все още няма отпечатани нотни материали, операта се подготвя от оригиналните ръкописи на Рихард Щраус.

Фактически Щраус не доживява истинската официална премиера на последната си опера – той умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен, а три години по-късно – на 14 август 1952 г. в голямата зала на Фестивалния дом в Залцбург операта „Любовта на Даная“ има своята публична премиера при традиционния музикален фестивал, постигайки заслужен успех. Диригент, режисьор и сценограф са същите, както през 1944 г., солисти сега са: Annelies Kupper (Danae), Josef Gostic (Midas) und Paul Schöffler (Jupiter). Преди известно време аз писах статия за този певец Паул Шьофлер.

Цитирам в оригинал на немски език данни за операта „Любовта на Даная“:

Werkdaten
Titel:	Die Liebe der Danae
Originalsprache:	Deutsch
Musik:	Richard Strauss
Libretto:	Joseph Gregor unter Benutzung eines Entwurfes von Hugo von Hofmannsthal
Uraufführung:	14. August 1952
Ort der Uraufführung:	Großes Festspielhaus, Salzburger Festspiele
Spieldauer:	ca. 3 Stunden
Ort und Zeit der Handlung:	Antikes Griechenland
Personen
Jupiter (Bariton) Merkur (Tenor) Pollux, König von Eos (Tenor) Danae (Sopran) Xanthe, Dienerin der Danae (Sopran) Midas alias Chrysopher (Tenor) Vier Könige, Neffen des Pollux (2× Tenor und 2× Bass) Semele (Sopran) Europa (Sopran) Alcmene (Mezzosopran) Leda (Alt) Vier Wächter (4x Bass) Chor der Gläubiger (Tenor und Bass)

(край на цитата)

Превод:

Работни данни

Заглавие: Любовта на Даная
Оригинален език: немски
музика: Рихард Щраус
Либрето: Джоузеф Грегор, използващ проект на Хуго фон Хофманстал
Премиера: 14 август 1952 г
Място на премиерата: Голямата фестивална зала, Залцбургския фестивал
Време за игра: прибл. 3 часа
Място и време на действието: Древна Гърция

Лица

Юпитер (баритон)
Меркурий (тенор)
Полукс, крал на Еос (тенор)
Даная (сопрано)
Ксанте, прислужница на Даная (сопрано)
Мидас, известен още като Хрисофер (тенор)
Четирима крале, племенници на Полукс (2× тенор и 2× бас)
Семела (сопрано)
Европа (сопрано)
Алкмена (мецосопрано)
Леда (алт)
Четирима пазители (4x бас)
Хор на вярващите (тенор и бас)

(край на превода)

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПЕРАТА „ЛЮБОВТА НА ДАНАЯ“

Първо действие

В тронната зала на Полукс, краля на Еос, неговите кредитори са се събрали, за да си върнат парите от силно задлъжнелия владетел. За да получи това, той вижда само една надежда, а именно да изпрати четиримата си племенници със снимката на дъщеря си, за да се омъжи за богат мъж. Бързо се намира ухажор. Това е златният цар Мидас от Лидия. Междувременно Даная мечтае за дъжд от злато. Тя описва това преживяване на прислужницата си Ксанте, която съобщава, че е пристигнал нов ухажор. В оградения с колони двор на двореца четиримата завърнали се царе поднасят подаръка на Мидас – златна цъфнала клонка. В този момент е обявено идването на Златния крал. Мидас се представя като Крисофер, пратеникът на царя. Неспокойната Даная веднага се влюбва в този пратеник. Когато предполагаемият Мидас, дегизираният Юпитер, се появява, пеейки ухажваща песен, тя рухва, поразена от емоциите си.

Второ деяйствие

Бившите влюбени в Юпитер Алкмена, Европа, Леда и Семела се възмущават от интереса на Юпитер към Даная. Той спори и с истинския Мидас, който не иска да му даде своята любима Даная. След това разгневеният Юпитер проклина Мидас. Всичко, до което се докосне в бъдеще, ще се превърне в злато. Това проклятие скоро ще се сбъдне. Когато Мидас прегръща Даная, тя се превръща в злато. След това Мидас моли Юпитер да преобрази обратно жената, която ухажва, и сам да избере нейния ухажор. Даная се трансформира обратно и избира Мидас.

Трето действие

Даная и Мидас живеят заедно в бедност. Меркурий се подиграва на Юпитер за неговото отхвърляне. Четирите бивши любовнички напразно се опитват да си върнат Юпитер. Той е помолен от кредиторите, които все още вярват, че си имат работа с Мидас, да изплати дълговете. Юпитер се освобождава от тази критична ситуация със златен дъжд. След това под формата на скитник той отново посещава Даная в нейната скромна колиба, но осъзнавайки, че любовта й към Мидас е непоклатима, той я благославя и се оттегля.

Оркестров състав

Пиколо флейта, 3 флейти (2-ра и 3-та също пиколо), 2 обоя, английски рог, кларинет в ми бемол (също в ре и до), 2 кларинета в си бемол, басет хорн, бас кларинет в си бемол, 3 фагота, контрафагот, 6 валдхорни, 4 тромпети, 4 тромбона, туба, тимпани, перкусии (2ма играчи: глокеншпил, дайре, триъгълник, чинели, бас барабан, малък барабан, там-там), 2 арфи, челеста, пиано, 16 първи цигулки, 16 втори цигулки, 12 виоли, 10 виолончели, 8 контрабаса.

Актьорски състав на премиерата

Пол Шьофлер (Юпитер), Йозеф Траксел (Меркурий), Ласло Семере (Полукс), Аналис Купер (Даная), Ани Фелбермайер (Ксанте), Йозеф Гостич (Мидас), Аугуст Яреш, Ерих Майкут, Харалд Прьоглхоф, Франц Бирбах (Четиримата крале), Доротея Зиберт (Семела), Естер Рети (Европа), Джорджине фон Милинкович (Алкмене) и Зиглинде Вагнер (Леда)

Специални функции

Ролята на Юпитер е особено изложена роля на баритон, която варира от G до g’ (въпреки че през повечето време между g и g’). Поради тази причина Щраус добавя знаци за транспониране към няколко части от партитурата, позволявайки всички гласове да бъдат изместени в регистъра. Това опростява ролята на певеца.

(край на данните за операта „Любовта на Даная“)

Първото публично представление, също под ръководството на Краус, се състоя на 14 август 1952 г., след смъртта на Щраус през 1949 г., в Kleines Festspielhaus по време на Залцбургския фестивал. Впоследствие операта е представена в Кралската опера в Лондон на 16 септември 1953 г. под ръководството на Рудолф Кемп. Американската премиера се състоя на 10 април 1964 г. в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис. Изпълнява се от операта на Санта Фе на летните фестивали през 1982 г. и 1985 г. под диригентството на основателя на компанията и цял живот ентусиаст на Щраус Джон Кросби. Земпераопер Дрезден изнесе три представления на операта през март 2009 г. [9] През 2006 г. Рене Флеминг записа последната интерлюдия и арията на Даная от действие 3 с оркестъра на Мариинския театър, дирижиран от Валери Гергиев, за CD на Decca, озаглавен Homage: The Age of the Diva. Фестивалът Bard SummerScape постави нова постановка на цялата опера през 2011 г., с участието на Мейгън Милър в главната роля, с Американския симфоничен оркестър, дирижиран от Леон Ботщайн и режисиран от Кевин Нюбъри; [10] Също така е записан и пуснат в търговската мрежа в цифров формат.„Любовта на Даная“

В течение на годините тази опера на Щраус е една от най-малко играните му опери в световен мащаб. Причините не са много ясни. Щраус е искал да синтезира в тази си последна опера почти всичко, което е концепирал през 50 години оперно творчество, но не е било лесно това да се изрази в едно произведение. Много музикални критици и специалисти смятат, че това не е заслужено и че ще дойде време, когато „Любовта на Даная“ ще намери истинското си място в историята на оперната музика.

Цитирам още информация за изнесени постановки на операта „Любовта на Даная“:

Първото публично представление, също под ръководството на Краус, се състои на 14 август 1952 г., след смъртта на Щраус през 1949 г., в „Kleines Festspielhaus“ по време на Залцбургския фестивал.

Впоследствие операта е представена в Кралската опера в Лондон на 16 септември 1953 г. под ръководството на Рудолф Кемп. Американската премиера се състои на 10 април 1964 г. в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис. Изпълнява се от операта на Санта Фе на летните фестивали през 1982 г. и 1985 г. под диригентството на основателя на компанията и цял живот ентусиаст на Щраус – Джон Кросби.

„Земпер“-опера Дрезден изнася три представления на операта през март 2009 г. През 2006 г. Рене Флеминг записва последната интерлюдия и арията на Даная от трето действие с оркестъра на Мариинский театър, дирижиран от Валери Гергиев, за CD на „Decca“, озаглавен „Homage: The Age of the Diva“. Фестивалът „Bard Summer Scape“ поставя нова постановка на цялата опера през 2011 г., с участието на Мейгън Милър в главната роля, с Американския симфоничен оркестър, дирижиран от Леон Ботщайн и режисиран от Кевин Нюбъри. Тази постановка също така е записана и пусната в търговската мрежа в цифров формат.

В Германия има все пак редица значителни постановки на операта в различни години, като особено добра се оценява постановката на Джанкарло дел Монако (син на Марио дел Монако) през 1988 г. на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен.

В България операта „Любовта на Даная“ не е поставяна в никой оперен театър.

От по-значителните музикални записи на операта може да отбележим следните две:

Paul Schöffler (Jupiter), Josef Traxel (Merkur), Lászlo Szémere (Pollux), Annelies Kupper (Danae), Anny Felbermayer (Xanthe), Josef Gostic (Midas), Wiener Philharmoniker, Chor der Wiener Staatsoper, Clemens Krauss, Altes Festspielhaus, Salzburg, 14. August 1952, Live-Mitschnitt der Uraufführung, gekürzt und transponiert
Franz Grundheber (Jupiter), Hans-Jürgen Schöpflin (Merkur), Paul McNamara (Pollux), Manuela Uhl (Danae),Cornelia Zach (Xanthe), Robert Chafin (Midas), Kieler Opernchor, Kieler Philharmoniker, Ulrich Windfuhr, Kiel, Live-Mitschnitt, ungekürzt und untransponiert

(край на цитата)

Цитирам накрая няколко известни постановки на операта „Любовта на Даная“ (от източник на италиански език):

Registrazioni

Anno	Cast: Giove, Mercurio, Polluce, Danae	Direttore, Opera House e Orchestra	Etichetta
1952	Paul Schöffler, Josef Traxel, László Szemere, Annelies Kupper	Clemens Krauss, Vienna Philharmonic Orchestra e Vienna State Opera Chorus (Registrazione Festival di Salisburgo, 14 agosto)	Audio CD: Melodram Cat: 37061; Orfeo Cat: C 292 923
2000	Peter Coleman-Wright, Michael Hendrick, William Lewis, Lauren Flanigan	Leon Botstein, American Symphony Orchestra e Concert Chorale of New York (Registrazione dal vivo alla Avery Fisher Hall, New York, 16 gennaio)	Audio CD: Telarc Cat: CD 80570
2003	Franz Grundheber, Robert Chafin, Paul McNamara, Manuela Uhl	Ulrich Windfuhr, Kiel Philharmonic Orchestra and the Kiel Opera Chorus (Registrazione da vivo al Kieler Schloss, Kiel, 2 e 11 aprile)	Audio CD: cpo Cat: 999967-2
2011	Mark Delavan, Thomas Blondelle, Burkhard Ulrich, Manuela Uhl	Andrew Litton, Orchestra and Chorus of Deutsche Oper Berlin, (Registrazione a Berlino)	DVD: Arthaus Musik, Cat: 101 580 Blu-ray: Arthaus Musik, Cat: 108 032

(край на цитата)

Нека днес на 16 август 2014 г. да почетем 70-годишнината от драматичната премиера на последната от всички 15 опери на Рихард Щраус – „Любовта на Даная“. Може някога и тя да бъде поставена в България.

…………

Записи: