Panayot Pipkov

Композиторът Панайот Пипков, роден на днешния ден преди 150 години

„ (…) Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час… Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах…“

(мисли на композитора Панайот Пипков, цитирани в днешната статия)

Драги приятели на музиката, днес на 21 ноември 2021 г. се навършват кръглите 150 години от рождението на заслужилия особено внимание български композитор Панайот Пипков, бащата на друг още по-заслужил композитор – Любомир Пипков, авторът на оперите „Момчил“, „Янините девет братя“, „Антигона 43“ и на редица други произведения. Но Панайот Пипков ще остане в паметта на всеки родолюбив българин, когато си спомни, че Панайот Пипков е написал музиката към незабравимия химн „Върви народе възродени“, който всяко дете от най-ранна училищна възраст пее при празника на „Св. св. Кирил и Методий“ на 24 май.

Сигурен съм, че малцина сънародници знаят как се е родила в Панайот Пипков идеята да напише музика към чудесното стихотворение на Стоян Михайловски. Ето защо още в началото на тази юбилейна статия искам да припомня мотивите му. Цитирам една публикация от медия в Троян, с автор журналистката от БТА в Ловеч Даниела Балабанова. Нека да имаме предвид, че Панайот Пипков е бил в началото на 20-и век 4 години учител в училище „Йосиф Първи” в Ловеч, където написва много от своите произведения. В същите години той е бил и капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк:

Портал „Троян 21“

Даниела Балабанова, БТА, Ловеч

(без дата)

Как Панайот Пипков написва „Върви, народе възродени“

Маестрото създава най-обичания български химн в час по музика в ловешкото училище „Йосиф Първи“ на 9 май 1901 г. – пише нотите на дъската, просвирва с цигулка, а в края на часа учениците запяват. Той е бил и капелмайстор на 34-ти пехотен Троянски полк, автор е на полковия марш „Напред в бой“.

АВТОРЪТ на музиката на химна „Върви, народе възродени” Панайот Пипков е бил четири години учител в училище „Йосиф Първи” в Ловеч, където написва много от своите произведения. Днес в ловешкото училище, носещо името на композитора (ОУ „Панайот Пипков“), се пази копие на първия нотен препис на „Химн на св. св. Кирил и Методий”. Директорът на ОУ „Панайот Пипков“ Валери Митев припомня, че всичко е станало в рамките на един учебен час, на 9 май 1901 г. в час по музика учителят Пипков, в миг на невероятен творчески порив, написва на черната дъска музиката на химна „Върви, народе възродени” по стихове на Стоян Михайловски.

ЕТО РАЗКАЗЪТ на г-н Митев: „В час по музика, виждайки че един ученик се е зачел дълбоко в някакъв текст, учителят Панайот Пипков поглежда и вижда, че това е стихотворението на Стоян Михайловски от 1892 г., публикувано за пръв път в сп. „Мисъл” на д-р Кръстев, което е било проект за училищен химн. И така, буквално за 15-20 минути в час Панайот Пипков започва да пише на черната дъска нотите на химна, просвирва го с цигулката, защото е бил много добър цигулар. Пак пише, коригира, просвирва и успява до края на часа да сглоби целия химн и децата да го изпеят“.

(край на цитата)

ЗА ПРЪВ ПЪТ песента е изпълнена в Ловеч на 11 май същата година като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета (моя бележка Б.К.: празника на славянската писменост и култура тогава се празнува на 11 май). През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост „Върви, народе възродени” се подема и запява от всички училища в страната. Ловешкото училище, чийто патрон е известният български композитор, притежава ценен стар ръкопис на детската оперета „Щурец и мравка” на Панайот Пипков. Авторът на химна „Върви, народе възродени” е написал поезията и музиката на оперетата през 1910 г., а преписът е направен от неговия ученик Евстати Павлов на 11 януари 1912 г. Документът е бил изложен на базар от колекционера Атанас Илиев и оттам е придобит от ловешкото училище. Друг ценен документ, който се пази в училището, е поздравителна телеграма по повод 25 години успешна учителска дейност на Панайот Пипков от тогавашния просветен министър Васил Радославов. През 2001 г. композиторът е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Ловеч” за принос в културата на Ловеч и България.

ТРОЯНСКАТА връзка. Малко известен факт е, че в люляковия град Панайот Пипков написва и хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк. В Ловеч маестрото създава ученически църковен хор към ловешкия храм „Св. Богородица”, а на четвъртата година от престоя си в града става капелмайстор на военния оркестър на 34-ти пехотен Троянски полк (базиран в Ловеч – бел. ред.). Но въпреки всички произведения, създадени от композитора – сред тях са и вечните български песни „Сладкопойна чучулига”, „Когато бях овчарче”, „Де е България”, той ще остане в българската история като автор на най-обичания български химн – химна на българската просвета и култура, огласящ площадите и училищата и до днес.

(край на цитата)

Каква внушителна история! Огромен респект към делото на незабравимия Панайот Пипков!

След този кратък увод ще се спра на биографични бележки за днешния юбиляр, както и на подробности по написването на химна „Върви, народе възродени”:

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив, починал на 25 август 1942 г. в София. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст Панайот Пипков учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887). По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.

Той е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но Панайот Пипков не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове (понякога към собствената си музика), пише първата си драма „Бойко“, хорист и диригент е на хорове и оркестри, капелмайстор, акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и в театър „Сълза и смях“ в София. Именно с помощта на неговите колеги в театър „Сълза и смях“, той получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано, където развива таланта си в местната консерватория между годините 1893 и 1895.

След краткото италианско странстване Панайот Пипков се връща в България, оглавявайки за кратко време музикалните дружества в Русе и Варна – последователно е диригент във Варна и Русе от 1899 година. Пипков е член на Ловешкото македоно-одринско дружество. След среща с водача на ВМОРО Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече ! – Химн на Македонския народ“. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г. Едва през 1900 г. композиторът се установява на едно място за по-дълго време.

Роден в Пловдив, прекарал по-голяма част от живота си и го завършил в София, Пипков преживява най-щастливия си и пълноценен период в Ловеч. В града на люляците той живее само 5 години, превърнали се в най-продуктивните в живота му. Веднага се превръща в душата на музикалния живот край Покрития мост. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Композиторът подпомага местните музикални формации, създавайки репертоара и ръководейки част от тях, включително и военния духов оркестър на 34-ти Троянски полк. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-ти пехотен троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904). Макар и посмъртно тези негови заслуги да са оценени по-късно и през 2001 г. Панайот Пипков е обявен за почетен гражданин на Ловеч.

В личен план радостните мигове се редят един след друг. През 1903 г. опиянени от любов и аромат на люляци Панайот и неговата хористка Надя сключват брак. В Ловеч се раждат и двамата синове на композитора, единият от които е Любомир Пипков – композиторът, който извисява българската музика до недостигнати дотогава нива. Въпреки всичко това не са най-важните събития през тези 5 години.

Спонтанното композиране на музиката към написаното от Стоян Михайловски и отпечатано в списание „Мисъл“ през 1892 г. като „Химн на Светите братя“ стихотворение се оказва най-значимото дело не само през тези пет години, но и през целия живот на композитора. 9 години след публикуването му, когато Пипков е учител по музика в Ловеч, то все още не е утвърдено и широко разпространено. Сякаш само една брънка липсва, за да даде на стиховете тържествеността и вълнението, което да изпълва с гордост всеки читател … или слушател. Тази задача е изпълнена перфектно от Панайот Пипков. Слушайки как негов ученик рецитира стихотворението, в главата му се ражда мелодията, която идеално подхожда на текста и го допълва до съвършенство. В изблик на гениалност композиторът начертава петолиние на черната дъска. В творческо вълнение той чупи тебешир след тебешир, стараейки се да превърне мислите си в ноти и да не пропусне това велико вдъхновение. След време споделя:

„Написването на музиката към стихотворението на Стоян Михайловски за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“

(край на цитата)

Наличието само на две ръце не попречва на Пипков и той успява да опише музиката върху петолинието, звучаща в главата му, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред. В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление.

Директорът на училището Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си. „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас“, казва Бръмбаров. Той също допринася за утвърждаването на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий.

Съдбата на химна, наложил се с името „Върви, народе възродени“ от този ден до днес е известна на всички. Още на следващата година химнът започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура, който тогава се празнува на 11 май. Традиция, която от днешна гледна точка е залегнала толкова дълбоко в традициите ни, че изглежда невъзможно да бъде нарушена.

След 9 септември 1944 година новата власт нанася значителни корекции по този химн, променяйки и дори премахвайки цели куплети, но тази намеса остава само спомен благодарение на възстановения след смяната на режима през 1990 г. оригинален текст.

По-късно Панайот Пипков се установява в София като учител по музика в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912–1918) той е капелмайстор на военен оркестър.

Диригент е в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“, хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.

Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче“ и „Де е България“. Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902– 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.

(край на биографичните бележки)

За големите си заслуги към България и нейната култура Панайот Пипков получава всенародно признание:

  • Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
  • Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
  • Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
  • Плевенското национално училище по изкуствата носи неговото име.

(край на цитата)

Във връзка с днешната 150-годишнина от рождението на Панайот Пипков Българското Национално Радио излъчва днес на 21 ноември 2021 г. специално предаване, което може да се прочете чрез линка:

Понеже текста и музикалните файлове към него са особено интересни, цитирам тази публикация по-долу:

БНР Архивен фонд

Меглена Димитрова

21.11.2021

Музикант, хуманист, демократ, възрожденец по дух, Панайот Пипков включваме към т.нар. Първо поколение български композитори, посветили живота си на музиката и мисията за просвещение на българския народ.

„Де е България“, музика: Панайот Пипков, текст: Иван Вазов, изпълнява вокална група „Радиодеца“, дир. Илина Тодорова, запис от 1994 година.

(следва звуков файл)

Роден е на 21 ноември 1871 година в Пловдив. Израснал в музикално семейство, той отрано се отдава на многобройните си артистични дарби. Свири на цигулка и пиано, обича да пее, играе в градската театрална трупа. През 1889 година заминава за София и е част от ентусиастите на театър „Основа“, Столичната драматична трупа (1890) и театър „Сълза и смях” (1892), като същевременно ръководи и „тяхната музикална част“ (по думите на Пипков – син). Талантът му е забелязан. В началото на 1893 година негови колеги пишат до Министерството на народното просвещение следната молба: „Ние виждаме в този млад юноша една горяща жажда, една извънредна наклонност и страст към изкуството музика, съпровождани от доказана широка подготовка и талант…“. Панайот Пипков получава стипендия и заминава за Милано да учи музика, което повлиява увлечението му към театъра окончателно да бъде заменено от желанието да се посвети на музиката. В писмо от Милано той пише: „България има нужда от добри музиканти, които да тласнат нашето музикално изкуство напред. Когато се върна в България, ще отдам целия свой живот на това прекрасно изкуство.“

След 2-годишното обучение в Италия, Пипков активно се включва в музикалния живот на Пловдив. Редовен член е на Пловдивското певческо дружество, свири на чело, участва като цигулар солист в концерти, на някои от които се изпълняват и негови творби.

В запис за Националното радио от 1971 година композиторът Любомир Пипков казва: „Моят баща беше ентусиазиран, пламенен творец, на когото се отдаваха много неща в изкуството“ и продължава:

(следва звуков файл)

От 1899 година Панайот Пипков последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе. 29-годишен той е поканен да стане учител по музика в Ловчанското петокласно мъжко училище. Бързо успява да стане душата на музикалния живот в града. Създава и дирижира ученически хор, църковен хор, смесен граждански хор. Формира камерен оркестър и струнен квартет, изнася концерти. Преподава отдадено, като запознава своите ученици с музикалната история, свири и пее с тях, учи ги на нотно писмо и хорово пеене. Интересна, уникална страна на учителската дейност на Пипков през тези години е композирането на песни в клас. Пипков е композитор и то с подчертано песенен и спонтанен натюрел – мелодията бликва внезапно и цялостно в съзнанието му, напира да се излее „на един дъх“ в момента на творческо озарение. Пише и част от текстовете на своите песни. Големият брой училищни песни, които сътворява през четирите години в Ловеч, са издадени в три сборника през 1902, 1903 и 1904 година.

В такъв именно момент на вдъхновение е създадена и музиката на „Всеучилищен Химн на Св. Св. Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“). За този паметен миг си спомня самият автор, а описанието, част от което цитираме, е поместено в списание „Родна песен“ през 1942 година:

„Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час… Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах… Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от 15 минути. Обаче за първи път в живота си аз почувствах нужда от повече ръце. Имах на разположение още 30 минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и я опитам дружно. След първото ѝ изпяване в хор удари звънецът, но учениците станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Без дори да изчакат моя отговор запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкият шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат…“

Продължението на историята е известно: няколко дни след това, на 11 май 1901 година, песента е изпълнена по време на честванията в града на славянските първоучители, а година по-късно вече се пее във всички училища, за да се превърне в така обичания и до днес Химн на българската просвета, неотменна част от всеки празник на буквите и книжовността.

Лятото на 1904 година Панайот Пипков преминава на военна служба като капелмайстор на духовата музика на 34-ти пехотен Троянски полк. Житейските превратности го отвеждат отново в София, където се установява заедно със семейството си в края на 1905-а и остава там до смъртта си през 1942 година. Макар и утвърден композитор, на когото химнът на Кирил и Методий е донесъл известност, професионалният му път не е гладък. Работи като учител, ръководи любителски хорове и оркестри. Диригент е на Свободен театър. Става хормайстор на Народната опера, а три години по-късно е музикант в Софийския драматичен театър. Избират го за капелмайстор на Градската духова музика към Столична община. Композира клавирни пиеси, които са от първите български образци в жанра. През 1927 година завършва единствената достигнала до нас опера „Загорка“. Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност. Като „волнонаемен учител“ в гимназия или ръководител на музиката към някой театър през ваканциите остава без доходи. „Тогава – спомня си синът Любомир – взимаше малкото куфарче с камертон, клещите, отвертките, ключовете за акордиране на пиана и струни, навити на рула, и заминаваше за провинцията. Във всеки град го очакваха по десетина пиана за акордиране и дребни поправки.“ Такава работа върши и в София. Понякога замества отсъстващи музиканти като пианист или цигулар в ресторанти като някогашните „Батенберг“, „Панах“ и „Алказар“.

Приносът на своя баща като композитор обобщава Любомир Пипков в запис от 1971 година:

(следва звуков файл)

Макар да разширява жанрово творчеството си, предразположението към детската музика, заложено в неговия натюрел намира израз в написването на първата българска детска оперетка „Деца и птички“ (1909), последвана от „Щурец и мравка“ (1910), като и двете са по негово либрето. С песните и оперетките Пипков свързва значима част от творчеството си с най-чистосърдечните и безпристрастни слушатели – децата, на които остава отдаден през целия си живот.

Запис на оперетката „Щурец и мравка“ от 1962 година се съхранява във фондовете на Българското национално радио. Чуйте част от нея:

(следва звуков файл)

Панайот Пипков уважава народното творчество и го счита за изходна позиция при изграждането на всяка национална култура. Сърдечен, благороден, но и пословично скромен той не желае да участва в борбите в тогавашния музикален живот и в групировки, където отрицанието в името на лични амбиции застава над обществения интерес. Преживял отблизо Балканската война като капелмайстор на 54 и 41 пехотен полк, той ненавижда войната, както и всичко, което застрашава човека, оскотява го или го прави жесток спрямо мирния живот и хората.

Панайот Пипков няма самочувствие на голям композитор. Без да се самоизтъква, той дори подценява своето творчество. През 1934 година в едно писмо до Димо Бойчев, негов приятел и основател на първата по рода си „Пловдивска детска музикална китка,“ казва: „Не мисля, че съм написал кой знае какво. То е скромно. Това са първите наченки на българското музикално изкуство.“

В свое интервю в сп. Българска музика (9/1971) Любомир Пипков споделя:

„Той обичаше да казва суровата библейска мъдрост: С какомтом мера мерати, с такомтом мере померати бити. (бел.редС каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.) Тя беше станала част от неговата нравствена същност. На вдъхновения композитор е дадена дарбата да превръща вълненията си и обичта към човека и народа в песен, в музика. За обичта обаче народът е отвръщал стократно. Мисля, че моят баща Панайот Пипков даже само заради песента „Върви, народе възродени“ получи тази висока награда.“

(край на цитата)

Ето и други мисли на Любомир Пипков за баща му:

„Моят баща беше ентусиазиран, пламенен творец, на когото се отдаваха много неща в изкуството“.

(край на цитата)

Това твърди синът на Панайот Пипков, композиторът Любомир Пипков. „Той имаше увлечение да пише стихове, да се занимава с литература, да учи лесно езици, да свири лесно на пиано и цигулка, които бяха основните инструменти, които той владееше… и аз съм наследил това от него …“.

(край на цитата от предаването на БНР)

Във връзка с днешната 150-годишнина от рождението на Панайот Пипков Българската Народна Банка издава възпоменателна монета на тема „150 години от рождението на Панайот Пипков“, която влиза в обръщение от 15 ноември тази година. Цитирам съобщение от медиите:

Портал „Actualno.com“

12.11.2021

БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Панайот Пипков

Нова медна възпоменателна монета на тема „150 години от рождението на Панайот Пипков“ влиза в обръщение от 15 ноември тази година, съобщават от Българската народна банка.   

Монетата, която е част от серията „Български творци”, ще се продава на цена от 36 лева.

ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ:

Емисия – 2021 г. Номинална стойност – 2 лева, Метал, проба – Cu 999/1000, Качество – мат-гланц, висше, Тегло – 16.4 г, Диаметър – 34.2 мм, Гурт – Гладък с вдлъбнат надпис „ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ“, Тираж – 3000, Художествен проект – Василена Станчева.

(край на цитата)

В края на тази статия за Панайот Пипков искам да напиша нещо и за сина му Любомир Пипков (1904–1974), също много известен композитор и педагог, за който до сега не съм писал статии. Както е известно, той е автор на оперите „Момчил“, „Янините девет братя“ и „Антигона 43“. В последно време „Янините девет братя“ се играе многократно с голям успех в Софийската опера и балет.

Портал „Даскала“

(без дата)

Любомир ПИПКОВ (1904–1974)

Любомир Пипков е роден на 19 септември 1904 г. в Ловеч. Произхожда от семейство на музикант – бащата Панайот Пипков е един от първите български композитори, създал значително творчество (Той е автор на една от най-любимите и популярни български песни – „Върви, народе възродени“).

Любомир Пипков от малък учи пиано при видния наш педагог проф. Иван Торчанов. Още като ученик той проявява творческото си дарование. След завършването на образованието си Любомир Пипков е вече автор на няколко произведения, между които и „Вариации за пиано“. През 1926 г. Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години той учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка (1865–1935). През 1932 г. Пипков завършва с отличие „Екол нормал“ и се завръща в България. По това време той има вече хубав творчески актив. Автор е на Струнен квартет № 1 – първата творба от този вид в българската музика, която и до днес заема челно място в този жанр на музикалната ни литература. Освен това вече са изпълнени неговата Соната за цигулка и пиано, Клавирното му трио и редица песни, някои от които по своята идейност насочват развитието на песенната ни лирика по нов път.

След връщането си в родината Любомир Пипков постъпва Софийската народна опера, на която става диригент на хора, а по-късно и директор. През 1934 г. той завършва голямата си вокално-инструментална творба със силно прогресивна тематика „Сватба“ по текст на Н. Фурнаджиев. Три години по-късно се изнася неговата първа опера — „Янините девет братя“, предизвикала силно раздвижване в музикалните и културни среди. През 1940 г. Пипков завършва друго свое крупно произведение: Първа симфония – Героична, посветена на борците в Испанската война.

Социалистическата революция в България заварва Любомир Пипков на 40-годишна възраст (книгата, от която е взета тази информация е писана по време на комунизма в България – бел. „Даскала“). Той с ентусиазъм се впуска в творчество и обществена дейност. Работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите, професор в Консерваторията. В този период Пипков създава най-ценните си произведения: операта „Момчил“, изнесена през 1948 г., операта „Антигона 43“, изнесена през 1963 г., Втората симфония (1955), Третата симфония (1965), Четвъртата симфония, Симфонията-концерт за виолончело и оркестър (1958), Втория и Третия струнен квартет, „Оратория за нашето време“ за рецитаторка, соло бас, смесен и детски хор и оркестър (1959), инструменталните си концерти и много други.


За големите си заслуги към българската музика Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия: той е носител на почетните звания „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“ и три пъти лауреат на Димитровска награда.

Любомир Пипков умира на 9 май 1974 г.

Любомир Пипков е един от най-големите български съвременни композитори. Той е създал богато творчество в почти всички области на музиката. Неговите произведения се отличават със значителността на своята тематика и изострената идейна насоченост. Творчеството на Пипков справедливо се окачествява като дълбоко народностно явление, но то носи ярките отличителни черти на голямата самобитност на личния му стил. Характерен белег за композитора е неговият стремеж към новаторство, както по отношение на тематиката, така и на формата и изразните средства. Във всяко свое произведение той поднася нещо ново както за композиционния си стил, така и за българската музика.

Любомир Пипков е автор на три опери: Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, четири симфонии, голямата вокално-инструментална творба „Оратория за нашето време“ и поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър, много камерни произведения – струнни квартети, клавирен квартет, клавирно трио, сонати и други, оркестрови пиеси, солови, масови, хорови и детски песни, филмова и сценична музика и др.

Удостоен е посмъртно със званието член-кореспондент на изкуствата на ГДР (днес Германия).

Творчество

Музикално-сценични произведения:
Опери:
Янините девет братя” (1929-­32, 1937, София);
Момчил” (1939-­49, 1948, София);
Антигона ‘43” (1962, 1963, София).

Хорово-оркестрови произведения:
“Сватба” ­– кантата (1935 г.).
Кантати за хор и оркестър (1952, 1958 г.).
“Оратория за нашето време” (1959 г.);
Пет песни по чуждестранни поети ­– камерна кантата за сопран, бас и камерен оркестър (1963-­64 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония № 1 (1939-40 г.);
Симфония № 2 (1955 г.);
Героична увертюра (1949 г.).
Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1954 г.);
Симфония­-концерт за виолончело и оркестър (1953-­63 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Симфония № 4 (1970 г.);
“Пътуване из Албания” (1950 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Симфония № 3 (1965 г.);
“Пролет над Тракия” ­– cюита (1938 г.).
Концерт за кларинет и камерен оркестър (1966 г.).

За глас и камерен оркестър:
“Хайдушка планина” ­– сюита от народни песни (1936 г.);
Пет народни песни (1938 г.).

Камерна музика:

Концерт за духови, ударни инструменти и пиано (1929 г.).
Струнни квартети:
Струнен квартет № 1 (1928 г.);
Струнен квартет № 2 (1948 г.);
Струнен квартет № 3 с тимпани (1965 г.).
Клавирен квартет (1938 г.).
Клавирно трио (1930).
Четири народни песни за глас, флейта, виолончело и пиано (1928 г.).

Сонати:
Соната за цигулка и пиано (1929 г.);
Соната за соло цигулка № 2 (1969 г.).

За пиано:
22 вариации (1923 г.);
Три детски пиеси (1925 г.);
Българска сюита (1928 г.);
Детски албум (1936 г.);
Пасторал (1944 г.);
Старинен танц (1946 г.);
Прелюд (1948 г.);
Юношески сборник (1956 г.);
Метроритмични картини и студии (1969­-71 г.);
“Пролетни приумици” (1971­-72);
“От 1 до 15” (1973 г.);
“Детски радости” (1973 г.).

Хорова музика:

Хорови песни “Пролетен вятър и др. (1936-­38 г.).
Хорови песни върху народни текстове: “Жълта пеперуда и др. (1941­-46 г.).
Хорови песни по Ас. Разцветников (1938­-39 г.).
Песни за смесен хор “Нани ми, нани, Дамянчо” и др. (в началото на 50-те години).
Седем народни песни за четиригласен смесен хор (вариант за тригласен еднороден хор) (1949­-50 г.).
Четири мадригала за смесен хор (1968-­69 г.).
Български народни песни за смесен хор (1968­-69 г.).
“Гяволско дърво” (1971 г.).
Цикъл “Приглушени песни”, т. М. Цветаева (1972 г.).

Музика към филми:
“Тревога, реж. З. Жандов (1950 г.);
“Царска милост” (1961 г.);
“Легенда за Паисий (1962 г.), реж. Й. Сърчаджиев и др.

…….

Избрана литература от Любомир Пипков:

Пипков, Любомир. “Избрани статии”. (Съст. Кр. Ангелов) (С., 1977).


Избрана литература за Любомир Пипков:
Илиев, Константин. “Любомир Пипков. Монография” (С., 1958).
Коен, Леа. “Любомир Пипков” (С., 1968).
Хлебаров, Иван, Мария Костакева и Киприана Друмева [Беливанова]. “Любомир Пипков” (С., 1975; Москва, 1976).
Хлебаров, Иван. “Творческата еволюция на Любомир Пипков”. Т.1 (С., 1996); “Творческият свят на Любомир Пипков”. Т.2. Книга 1 (С., 2000). Книга 2 (с опис на архива и творчеството) (С., 2001).
Ангелов, Крум. Любомир Пипков. С., 1999, 210 с.

(край на данните за Любомир Пипков)

Ще завърша днешната статия с думите: „Върви, народе възродени“ – с музика към светли бъднини – нека си спомним днес на 21 ноември 2021 г. за Панайот Пипков във връзка със 150 години от рождението му. Той никога не трябва да бъде забравен!

……..

Върви, народе възродени

…….

Върви, народе възродени ….

……

“Нани ми, нани, Дамянчо”, Младежката хорова капела към НМУ “Любомир Пипков” – София, Диригент: Славил Димитров

…..

Хор “Бодра смяна” – Нани ми, нани, Дамянчо,

музика Любомир Пипков

…..