Колоратурното сопрано от САЩ Патриша Уайз празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, в последния ден на месец юли – днес на 31 юли 2024 г. празнуваме 80-ия рожден ден на една прочута оперна певица през втората половина на миналия век – американското колоратурно сопрано Патриша Уайз (Patricia Wise), която уважих с малка статия преди 10 години – в началния период при писане на моите „оперни истории“. Тази забележителна артистка е оставила трайни следи в оперната история на нашата Европа, тъй като голяма част от певческата й кариера е протекла на „стария континент“. След приключване на тази кариера Патриша Уайз се завръща окончателно в родината си, започва завидна педагогическа кариера – и до днес – в различни учебни заведения в САЩ, като „Indiana University“, където е от дълги години професор и заслужава големия респект, който си е създала в тези години.
Понеже в настоящата 2024 г. тя има кръгла годишнина, реших пак да припомня живота и делото й, времето бързо минава и сега след 10 години имам много нови читатели и приятели – нека научат за нея онова, което писах преди 10 години или сега прибавям при тази нова статия.
Сега ще направя и някои нови добавки, например изявите й на сцената на Виенската държавна опера, както и части от едно интересно нейно интервю, дадено преди години пред медия в Австрия – държавата, в която е била концентрирана нейната дейност в Европа. Също ново е друго нейно подробно интервю, дадено в последно време пред медия в САЩ.
Ще започна с кратък увод – нейната „визитна картичка“ (превод от рецензия на критик от САЩ):
Патриша Уайз е родена в Канзас на 31 юли 1944 г. Тя учи в университета на Канзас и дебютира като Сузана в Канзас Сити през 1966 г. Тя се присъединява към Нюйоркската опера през 1968 г. в „Bomarzo“ на Джинастера и пее там всеки сезон до 1975 г. (Папагена, Блондхен, Сузана, Деспина, Шемаханската царица, Розина, Лучия, Джилда и Софи, както и няколко малки роли).
Тя започва да разширява кариерата си в Европа с участия във важни оперни театри като „Ковънт Гардън“ през 1971 г. (Розина) и Глайндбърн през 1972 г. (Цербинета). Тя става главен сопран във Виенската държавна опера през 1976 г. и пее много роли там до 1991 г. (Кралицата на нощта е нейната дебютна роля, последвана от Софи в „Кавалерът на розата“ от Щраус – която пее там 87 пъти! – и Оскар, Джилда, Неда, Манон, Лучия, Норина, Розина, Нанета, Мюзета, Памина, Констанце, Аминта, Зденка, Цербинета, Микаела и други). Тя е изящна Сузана във Виена през 1985 г. (както и не по-малко такава е Лучия Поп в ролята на Графинята!).
Други ключови ангажименти на Патриша Уайз са Нанета в Миланската Скала през 1980 г., Лулу от операта на Албан Берг в Женева през 1985 г. и Джилда в Мадрид през 1989 г. Тя е отличена като „Камерзенгерин“ на Виенската държавна опера през 1989 г. Продължителното „високо фа“ на Патриша Уайз „не е в края, така че вие ще трябва да го намерите и другаде в нейни арии!
(край на превода)
Ще цитирам конкретни данни за Патриша Уайз и дейността й, взети от източници на англисйки и немски езици:
Патриша Уайз, родена на 31 юли 1944 г. в Уичита, Канзас, е американска оперна певица, сопран.
Биография
Учи в Университета на Канзас и също така учи пеене при Маргарет Харшоу в Ню Йорк По време на обучението си тя участва в музикални представления, включително: „Уестсайдска история“ и „Моята прекрасна лейди“. Тя прави своя дебют като оперна певица през 1966 г. в Канзас Сити, играейки ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“, а след това става член на Нюйоркската опера. През 1969 г. тя играе в Израел ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе с Пласидо Доминго в ролята на Дон Хосе и диригент Зубин Мета. През 1971 г. участва в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, замествайки Мерилин Хорн в ролята на Розина в „Севилският бръснар“. През 1972 г. тя пее партията на Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус на оперния фестивал в Глайндбърн, Великобритания. От 1976 до 1991 г. тя е член на Виенската държавна опера. През 1980 г. дебютира на сцената на Миланската Скала, като играе ролята на Нанета във „Фалстаф“ от Верди. През 1984 г. тя се изявава на Фестивала в Залцбург при световната премиера на операта „Un re in ascolto“ от Лучано Берио (подробности малко по-долу).
Патриша Уайз става известна предимно като актриса в оперите на Моцарт и Рихард Щраус. През 1996 г. Виенската държавна опера й присъжда титлата „Камер зенгерин“.
Кариерата на Патриша Уайз е свързана не само с Виена – през август 1984 г. – точно преди 40 години тя участва в главна роля при световната премиера на операта „Un re in ascolto“ (Кралят се подчинява) по време на Музикалните празници в Залцбург, по мотиви от драмата на Шекспир „Бурята“ – една съвременна опера от италианския композитор Лучано Берио (Luciano Berio, роден на 24 ноември 1925 г., починал на 27 май 2003 г.). Датата е 7 август, диригент – Лорин Маазел, режисьор – Гьотц Фридрих (забележителен немски режисьор, дълги години интендант на „Deutsche Oper Berlin“, оставил незаличими спомени в музикалния живот на Берлин). По-долу ще дам повече сведения за артистите.
Премиерата преминава при подчертан интерес, същата продукция с диригент Улф Ширмер се изнася 3 пъти през м. септември на сцената на Виенската държавна опера, където Патриша Уайз пее ролята си от Залцбург. Диригентът Ширмер е подготвил музикално премиерата в Залцбург. През следващите години тази нова опера се играе в редица първокласни оперни театри: през 1988 г. в Дюселдорф, през 1990 г. в „Ковънт Гарден“ в Лондон, през 1991 г. в Париж на сцената на „Opéra Bastille“. Цитирам кратко сведение за тази опера (превод от източник на английски език):
„Un re in ascolto“ (Кралят се подчинява) е опера от Лучано Берио, който е написал и италианското либрето. Базирано е на едноименния разказ на Итало Калвино, но включва откъси от либретото на Фридрих Айнзидел от 1778 г. (както е преработено от Фридрих Вилхелм Готер между 1790 и 1791 г.) за опера, базирана на „Бурята“ на Шекспир.
Самият Берио описва произведението като „azione musicale“ (музикално действие), а не като опера. Тя е разделена на 19 секции, групирани в две части. Произведението е написано от 1981 до 1983 г. и получава своята премиера в „Kleines Festspielhaus“ в Залцбург на 7 август 1984 г., дирижирано от Лорин Маазел, режисирано от Гьоц Фридрих, със сценография на Гюнтер Шнайдер-Сиймсен. Премиерата в Лондон се състои на 9 февруари 1989 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“.
Тук няма да се спирам повече на самата опера, цитирам състава на постановъчния екип и артистите при премиерата в Залцбург (информация на английски език):
| Role | Voice type | Premiere cast, 7 August 1984 (conductor: Lorin Maazel) |
|---|---|---|
| Prospero, an impresario and the title character | bass-baritone | Theo Adam |
| Regista (stage director) | tenor | Heinz Zednik |
| Protagonista | coloratura-soprano | Patricia Wise |
| Soprano I | Karan Armstrong | |
| Soprano II | Sylvia Greenberg | |
| Venerdì, a stand-in for Caliban | speaking role | Helmut Lohner |
| Ariel | mime | Samy Molcho |
| nurse | mezzo-soprano | Gabriele Sima |
| wife | mezzo | Anna Gonda |
(край на цитата)
Recording
Luciano Berio: “Un re in ascolto” (Theo Adam, Heinz Zednik, Sylvia Greenberg, Gabriele Sima, Helmut Wildhaber, Patricia Wise, Karan Armstrong, Rohangiz Yachmi, Anna Gonda, Helmuth Lohner; Vienna Philharmonic; Conductor: Lorin Maazel) CD 1999. Label: Col Legno 20005
(край на данните за “Un re in ascolto”)
Патриша Уайз, макар и да започва певческо музикално образование в Университета в Канзас, след първоначални колебания в коя посока да определи бъдещото си развитие (пеене, рисуване или журналистика) окончателно решава да се посвети на певческата кариера. Участвайки в студентския хор почти случайно попада на сцената в операта в Санта Фе при няколко представления на „Мадам Бътерфлай“. Това я инспирира и тя разбира, че нейното бъдеще е в света на операта.
През 1966 г. дебютира в „Kansas City Opera“ в ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. След завършване на образованието си участва в няколко спектакли на „West Side Story“ и „My Fair Lady“, след което заминава за Ню Йорк, където е приета за обучение в оперното студио на МЕТ. Заедно с това е приета и в състава на „New York City Center Opera“, където изпълнява главни роли в оперите „Севилският бръснар“, „Отвличане от сарая“, „Дон Жуан“, „Риголето“, „Бал с маски“, „Лучия ди Ламермур“, „Ариадне на Наксос“, „Кавалерът на розата“.
През 1969 г. Патриша Уайз заминава за Израел, за да играе ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. Пласидо Доминго играе ролята на Дон Хосе, дирижира Зубин Мета. През 1971 г. има голямо щастие – трябва да замести в Лондон („Covent Garden“) титулярката Мерилин Хорн като Розина в „Севилският бръснар“, което й носи голям успех. На тази сцена тя пее многократно през следващите години. Като Цербинета в „Ариадне на Наксос“ през 1972 г. пожънва голям успех на престижния летен фестивал в Глайндбърн, Великобритания, също като Софи в „Кавалерът на розата“ в Женева.
През 1974 г. става член на Виенската „Volksoper“, където остава до края на певческата си кариера. Блестящото й представяне като „Кралицата на нощта“ във „Вълшебната флейта“ от Моцарт обръща внимание на ръководството на Виенската държавна опера и тя подписва договор за 30 участия в тази роля през сезона. През следващите сезони Патриша Уайз пее десетки партии в различни опери, като същевременно гостува в Лондон („Covent Garden“), Париж, на много сцени в Германия и Италия. В ролята на Нанета от „Фалстаф“ през 1981 г. тя дебютира в Миланската Скала. Освен в 10 роли от опери на Моцарт, също и на много от Рихард Щраус, Доницети, Верди и други, тя изпълнява и главната роля на Лулу в едноименната опера на Албан Берг. Във Виена тя получава и почетната титла „Kammersängerin“. Диригенти на много от изявите й са били прочутите Херберт фон Караян, Зубин Мета, Лорин Маазел, Волфганг Савалиш.
След приключване на активната си певческа дейност в началото на 90-те години Патриша Уайз се отдава на педагогическа дейност: през 1995 г. става професор по вокално изкуство в „Indiana University“ в Bloomington (един от най-големите университети на САЩ – близо 40000 студенти, от които 1800 учат в музикалния факултет). По-късно получава и професура по пеене в „University of Central Oklahoma“ и в музикалната консерватория в Сан Франциско.
Ето всички участия на Патриша Уайз на сцената на Виенската държавна опера:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen |
|---|---|---|---|
| Arabella | Zdenka | 28.11.1979–15.02.1991 | 13 mal |
| Ariadne auf Naxos | Zerbinetta | 05.09.1978–16.10.1981 | 9 mal |
| Carmen | Micaëla | 26.04.1982–01.02.1990 | 8 mal |
| Der Rosenkavalier | Sophie | 21.11.1976–24.06.1991 | 82 mal |
| Die Entführung aus dem Serail | Konstanze | 19.01.1978–18.12.1984 | 21 mal |
| Die Frau ohne Schatten | Solostimmen | 16.01.1977–03.05.1981 | 11 mal |
| Die Frau ohne Schatten | Dienerinnen | 16.01.1977–03.05.1981 | 11 mal |
| Die Frau ohne Schatten | Stimmen der Ungeborenen | 16.01.1977–03.05.1981 | 11 mal |
| Die schweigsame Frau | Aminta | 08.10.1978–02.02.1982 | 8 mal |
| Die Zauberflöte | Pamina | 05.09.1979–17.02.1986 | 25 mal |
| Die Zauberflöte | Königin der Nacht | 01.12.1976–13.01.1978 | 4 mal |
| Don Pasquale | Norina | 20.04.1977–01.12.1983 | 21 mal |
| Falstaff | Nannetta | 08.02.1982–15.09.1990 | 14 mal |
| Il barbiere di Siviglia | Rosina | 11.11.1976–16.10.1984 | 13 mal |
| La Bohème | Musetta | 08.12.1984–26.11.1990 | 32 mal |
| Le nozze di Figaro | Susanna | 05.10.1985–28.06.1987 | 9 mal |
| Lucia di Lammermoor | Lucia | 23.04.1979–25.11.1981 | 7 mal |
| Manon | Manon Lescaut | 20.04.1986–30.04.1986 | 3 mal |
| Pagliacci | Nedda (Colombina) | 06.01.1989–18.04.1991 | 8 mal |
| Parsifal | 1. Blumenmädchen/1. Gruppe | 18.03.1979–09.12.1979 | 6 mal |
| Rigoletto | Gilda | 09.03.1977–08.06.1983 | 9 mal |
| Un ballo in maschera | Oscar | 20.05.1978–04.02.1979 | 3 mal |
| Un re in ascolto (Ein König horcht) | Protagonistin | 12.09.1984–24.09.1984 | 3 mal |
(край на цитата)
Един внушителен списък от различни участия. Впечатлен съм от тези 82 спектакъла с нея в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.
През юли 2006 г. Патриша Уайз дава интервю при един концерт в Германия. Цитирам подробности:
Поводът за интервюто с Патриша Уайз е следният: на 8 юли 2006 г. е организиран концерт по случай 100 години от откриването на „Wandelhalle“ в немския град Айзенах в Тюрингия (там е роден Йохан Себастиян Бах), на който участва и Патриша Уайз като гостенка на Драматичния театър на провинцията, в съпровод на местния симфоничен оркестър. Интервюто се води от шеф-драматурга на театъра Стефан Бауш.
Стефан Бауш (С.Б.): Госпожа Уайз, Вие си спомняте за един оживен оперен живот. Как започна всичко?
Патриша Уайз (П.У.): Аз произхождам от Канзас, от Средния Запад на САЩ, житницата на страната. В нашия регион имаше много немски изселници през 19-ти век, между другото много лутеранери (бел. Б.К.: религиозни последователи на Мартин Лутер, като често ги наричат и евангелисти или протестанти). Те са основали певчески хорове, които и сега продължават тази традиция, следователно едно явление, продиктувано от европейската културна традиция. Още тогава в много фамилии се е музицирало. Аз започнах като 7-годишна да свиря на пиано и цигулка и в нашия малък град с 13 хиляди жители имаше сравнително добър оркестър с класически репертоар.
С.Б.: А кога открихте, че Вие желаете да пеете?
П.У.: Много рано. Аз започнах с 13 години да пея и като 18-годишна постъпих в Музикалния факултет на Университета в Канзас, където исках да следвам вокално изкуство. Там имах и първите си оперни прояви в хора към операта „Мадам Бътерфлай“, което участие силно ме впечатли. На 20 години дебютирах като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ в Оперния театър в Kansas City и на 22 години постъпих след прослушване в Студиото към „Metropolitan Opera“ в Ню Йорк, където бях приета.
С.Б.: В тази възраст много певци започват със самото обучение.
П.У.: На мене ми беше казано, че за почуда аз вече притежавам необходимата техника. Аз бях нещо като природен талант.
С.Б.: Как продължи всичко по-нататък?
П.У.: След 2 години оперно студио аз постъпих в „New York City Opera“, вторият оперен театър в Ню Йорк заедно с „Metropolitan Opera“ и изпълнявах първите солови партии. След това гастролирах в различни оперни театри в САЩ, между другото в Чикаго, Сан Франциско, Санта Фе и Канзас Сити. Аз имах щастието, че получавах все по-главни роли и по този начин постоянно се развивах по-нататък.
С.Б.: Вие обаче не останахте в САЩ?
П.У.: Следващият щастлив случай беше, че Мерилин Хорн (Marilyn Horne), една от най-известните певици в тази епоха, трябваше да откаже един гастрол в Лондон, аз приех предложението да играя в тази роля и се качих на следващия самолет за Европа. Хорн беше мецосопрано и ставаше въпрос за ролята на Розина в „Севилският бръснар“. Като сопрано след като аз пях в тази роля, това доста изненада критиката, но аз получих много положителна критика и внимание. След това направих едно пътуване през Европа и пях в Женева, Мюнхен, Берлин и Виена. Навсякъде получих предложения, също и като член на ансамбъла на определени оперни театри. Всичко ми се стори много бързо. Поради това се завърнах в къщи и чак в течение на 2 години постепенно се установих в Европа окончателно. Все пак не се свързах с постоянен ангажимент към даден оперен театър, останах на „свободна практика“. В крайна сметка живях 21 години във Виена и през тези години Виена остана централната точка на моя живот, в който играх 40 роли на сцените на различни оперни театри.
С.Б.: Фактически Вие станахте европейка?
П.У.: До известна степен да. След 15 години във Виена получих титлата „Kammersängerin“. В много роли през тези години се разменях с Едита Груберова, в този период родих и едно дете. По всичко изглеждаше, че ще стана виенчанка.
С.Б.: Стана обаче друго.
П.У.: През 1995 г. получих предложение за професорско място по вокално изкуство в „Indiana University“ в Bloomington, на около 4 часа от Чикаго. Градът е един феномен. Той притежава един от най-големите университети в САЩ с 40000 студенти при население 30000 „не студенти“. В рамките на университета Музикалният факултет с около 1800 студенти е най-големият и най-добрият в САЩ. Основателят му е искал през 50-те години на миналия век да основе оперен отдел и е построил една оперна и концертна сграда, каквато до тогава не е имало в този регион. Днес ние имаме 4 оркестъра и продуцираме годишно 6 оперни спектакъла и 1 оперета с целогодишен непрекъснат сезон, подобно като тук в Айзенах.
С.Б.: Вие обаче не прекъснахте контакта с Европа?
П.У.: Аз водя майсторски класове в различни градове и се получи така, че от средата на месец юли преподавам в Залцбург и поради лични контакти съм тук в Айзенах, поддържам певческия ансамбъл и гастролирам на концерта във „Wandelhalle“.
С.Б.: Познавахте ли вече Айзенах и неговия театър?
П.У.: Не, аз бях преди в Лайпциг, Дрезден и Берлин и познавах чрез многобройните ми гастроли Западна Германия. Чувствам Айзенах като един извънредно хубав град с подчертан исторически характер, който вероятно по време на Втората световна война не е бил така силно засегнат. Въпреки това възприемам града като много модерен. Аз особено се интересувам от история и разгледах през първите дни всичко забележително, посетих музеи и чудесно обзаведената библиотека, които мога само да препоръчам за посещение. Като американка винаги се възхищавам на културното наследство и оценявам стойността на едно такова минало, на един такъв център на музиката и на историята на религията. Останах удивена от многообразието на репертоара на Градския театър, както и от високото художествено ниво на постановките, макар и самият театър да е сравнително малък. Такъв театър да се притежава, както също и такава публика, която знае да цени това изкуство и е отворена за модерни постановки и индивидуални мирогледи, не може да не бъде хонорирано. За мене това въздейства като един функциониращ културен живот, какъвто може да се пожалае в много места по целия свят.
(край на интервюто).
В 17 часа започва тържествения концерт на Градския оркестър под диригентството на Тил Хас. В програмата влизат творби от Джоакино Росини, Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Лехар и Йохан Щраус. От ансамбъла на Градския театър участва сопраното Криста Куяла. Като особен пункт в тази програма може да се счита привличането на американската певица Патриша Уайз, която е пяла на сцената на Миланската Скала и е била чест гост на Виенската държавна опера, под диригентството на артисти като Лорин Маазел и Клаудио Абадо.
Тържественият акт и концерта към него, за които са поканени редица почетни гости, ще бъде модериран от интенданта на Градския театър – д-р Михаел В. Шлихт.
(край на цитатите).
Горната информация е поместена в електронния портал от Австрия „Der neue Merker“.
Не се дават повече сведения за участието на Патриша Уайз.
Ще завърша днешната статия с едно друго интервю на Патриша Уайз от скоро – преди 2 години през 2022 г., направено пред медия в САЩ – „OPERA AMERICA“. Цитирам само началото в оригинал, после цялото интервю на немски език в мой превод на български:
Портал „OPERA AMERICA“
(без дата)
Eine mündliche Überlieferung mit Patricia Wise
Am 12. April 2022 traf sich die Sopranistin und Pädagogin Patricia Wise mit Marc A. Scorca, dem Präsidenten/CEO von OPERA America, zu einem Gespräch über die Oper und ihr Leben.
Dieses Interview wurde ursprünglich am 12. April 2022 aufgezeichnet.
Das Oral History Project wird von der Arthur F. und Alice E. Adams Charitable Foundation unterstützt.
Patricia Wise, Sopran:
Nach 30 Jahren als Sängerin von Hauptrollen in einer internationalen Opern- und Konzertkarriere begann die lyrische Koloratursopranistin Patricia Wise eine zweite Karriere als Professorin für Gesang an der Jacobs School of Music der Indiana University. Während ihrer Karriere trat Frau Wise in fast allen großen Opernhäusern und Konzertsälen der Welt auf und hat zahlreiche Aufnahmen und Filmaufnahmen vorzuweisen. Neben ihrer Opernkarriere umfasst Frau Wises Konzertkarriere Aufführungen und Aufnahmen vieler der großen Orchesterwerke mit einigen der besten Orchester der Welt und sie ist als Jurorin bei verschiedenen Gesangswettbewerben, einschließlich der Metropolitan Opera Council Auditions, gefragt. Frau Wise ist seit kurzem im Ruhestand und nach New York umgezogen, wo sie Gesang unterrichtet.
(край на началото в оригинал на немски език)
Следва превод на цялото интервю:
Портал “ОПЕРА АМЕРИКА”
(без данни)
Интервю с Патриша Уайз през 2022 година:
Устна история с Патриша Уайз
На 12 април 2022 г. сопраното и педагог Патриша Уайз се срещна с Марк А. Скорка, президент/главен изпълнителен директор на „OPERA AMERICA“, за да обсъдят операта и живота й.
Това интервю първоначално е записано на 12 април 2022 г.
Проектът „Устна история“ се подкрепя от благотворителната фондация „Артър Ф. и Алис Е. Адамс“.
Патриша Уайз, сопрано:
След 30 години пеене на водещи роли в международна оперна и концертна кариера, лиричното колоратурно сопрано Патриша Уайз започва втора кариера като професор по вокално изкуство в музикалното училище „Джейкъбс“ на Университета в Индиана.
По време на кариерата си г-жа Уайз е пяла в почти всички големи оперни театри и концертни зали в света и има множество записи и филмови изяви. В допълнение към нейната оперна кариера, концертната кариера на г-жа Уайз включва изпълнения и записи на много от основните оркестрови произведения с някои от най-добрите оркестри в света и тя е търсена като чпен на жури в различни вокални конкурси, включително в прослушвания в Метрополитън опера в Ню Йорк. Г-жа Уайз наскоро се пенсионира и се премести в Ню Йорк, където преподава вокално изкуство.
Следва интервюто (съкрашения: Марк А. Скорка – М.С., Патриша Уайз – П.У.)
Марк А. Скорка: Благодарим ви, Патриша Уайз, че сте с нас.
Патриша Уайз: Разбира се. Приятно ми е да правя това. С голямо удоволствие.
Марк А. Скорка: Винаги започвам така: Кой ви запозна с първата ви опера?
Патриша Уайз: Да. Първата опера, която чух, беше чрез припева на „Мадам Бътерфлай“ в университета, в който току-що се бях записала, Университета на Канзас в Лорънс, Канзас. Те имаха фантастичен музикален отдел и оркестър, което стана възможно благодарение на летните лагери за банди и музикални и арт лагери, които те организираха и на които присъствах. Все пак бях от Канзас, роден в Уичита, Канзас. Така че отидох на училище там и те правеха опера и аз си помислих, “О, това ще бъде забавно”, но си помислих, “Това е музика”. Мога да го направя”. Така че го изпробвах, влязох в хора и това беше.
Марк А. Скорка: Пяла ли сте някога в училищния хор или в училищни пиеси? Знаете ли, че имате глас за пеене?
Патриша Уайз: Да, направих това. Мисля, че майка ми и баща ми знаеха. Баща ми беше певец и диригент на бръснарски квартет в нашия малък град Ел Дорадо (население 13 000 души) и имаше оркестър и група. Свирех на цигулка в оркестъра и, разбира се, пеех в хора. Всъщност пях повече в хора на гимназията, която по това време беше в Грейт Бенд, Канзас, но музикалното образование беше на първо ниво. Така че бях в хора и излязох с перука и грим: това беше вълнуващо. Бях участвала в представления на „Гилбърт и Съливан“ в гимназията. Аз пеех тогава. Така че знаех, че мога да изпълнявам партии в роли, знаех, че обичам да изпълнявам такива роли. Не харесвах толкова много театъра, защото се страхувах, че няма да мога да си спомня текста, докато можете да направите всичко при музикален съпровод. Наистина бях изпяла само един, може би два рецитала на немски и италиански творби в гимназията. Първата ария, която изпях, може би беше „Non so più…”. Учителят ми не знаеше какво съм и аз също изпях „Caro nome“ на същия концерт. И слушах запис на онези гимназиални пиеси. Всъщност имаше запис, който направих с Хосе Карерас, един от 70-те (също), и слушах гласа си на записа от гимназията и звучеше точно като гласа ми на записа с Карерас, дори с фразиране. Това се случи в Тексас.
Марк А. Скорка: Знаете ли, искам да ви попитам за вашето начало като певица, защото знам, че в рамките на две години след участието ви в „Мадам Бътерфлай“, където сте хористка и операта става ваш фокус и интерес, я направихте в „Lyric Opera of Kansas City“ чрез дебюта ви като Сузана в „Сватбата на Фигаро“. И от мисълта: „Човече, наистина харесвам операта, искам да бъда певица” идвате до дебюта си в „Lyric Opera of Kansas City“, а това е забележително постижение. Как се случи това?
Патриша Уайз: Мислех, че не е голяма работа. Не го ли правят всички? Мисля, че ме помислиха наистина за глупава. Бях в програма за музикално образование. Не че това е квалификация за музикална образователна степен, но знаете ли, през 60-те години моят баща ми каза: „Разбира се, можеш да завършиш музика, но вземи степен и за преподаване, нещо, на което можеш да се спреш“. Аз казах: „Добре, татко”, така че направих това и се занимавах с пеене. И хората веднага разбраха коя съм. Те ме наблюдаваха, но не мисля, че наистина ме взеха на сериозно по някаква причина. Не знам защо казвам, че не ме взеха на сериозно, може би защото не се взех на сериозно самата аз. Всичко беше толкова просто; винаги ми е било толкова лесно. Така че учителката ми нямаше какво да ми каже. Тя каза: „Вдигни небцето си“ и това е всичко, което помня. Стана съвсем естествено. И тогава разбрах, че „Мадам Бътерфлай“ е целта на живота ми. Трябваше да изляза на сцената. Имах нужда от оркестър зад мен. Трябваше да пея главната роля. С малко късмет трябваше да умра, а имаше сцени на лудост и всичко това, което бях чувала, че в операта има сцени на лудост. Не знаех нищо за това. Другото нещо, което научих веднага като първокурсничка, беше арията на Фиордилиджи „Come scoglio“. Учителката ми ме научи. Слава Богу.
Марк А. Скорка: Но това не е предястие. Това е основното ястие.
Патриша Уайз: Но тя чу нещо и не ме насърчи повече. Тя каза: „Нека опитаме това“. И знаете ли, в моята по-късна преподавателска кариера не предизвиквах моите ученици с Вагнер или с нещо подобно, но ако чуех нещо, което имат, щях да им дам нещо предизвикателно, моята учителка ме държеше под око. Тя беше Мириам Стюарт Грийн. Беше дошла в Ню Йорк с глас като гласа на Кирстен Флагстад – голям сопранов глас, и тя също участваше в университета. Станах любимата й ученичка след Джойс Касъл, разбирате ли? Джойс също учи с нея. Тя подкрепи мен и другите хора, които ме подкрепиха: Клейтън Крехбиел беше директор на хора и Робърт Баустиан, който също дирижираше в операта на Санта Фе дълги години. Нямах представа дали говорят за мен на заден план или какво се случва, но изведнъж някой каза: „Едно сопрано се разболя и те свирят „Сватбата на Фигаро“ в Канзас Сити Опера, която току-що на половин час път с кола от Лорънс. И аз казах: “Кога е?” И те казаха: “Шест седмици или нещо такова.” Беше някак нелепо. Трябва да съм имала повече време, но винаги съм се учила много бързо. Така се озовах на сцената на „Lyric Opera“ в Канзас Сити, пеейки Сузана на английски, с много по-възрастни от мен колеги.
Марк А. Скорка: Разбира се. Искам да кажа, абсолютно. Така че те току що са завършили колежа, ако изобщо са го завършили.
Патриша Уайз: Колкото и да е странно, по това време бях още в колежа. Всъщност изкарах преподавателския си стаж тогава. Това беше в последната ми година.
Марк А. Скорка: Мисля, че ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“ е добър последен проект. Но две години по-късно бяхте в Нюйоркската опера, пеейки Розина в „Севилският бръснар“. Това също е забележително развитие. Как стана така, че да бъдете открита от „City Opera“ в началото на двайсетте?
Патриша Уайз: Ще видим, аз се омъжих, мисля, когато бях на 21 години и това беше моментът да дойда в Ню Йорк. И разбрах, че искам да отида в Ню Йорк. Знаех това, защото прекарах две лета в операта на Санта Фе след младшата и старшата година.
Марк А. Скорка: В програмата ви за обучение?
Патриша Уайз: В моята програма за обучение, определено. И всички бяха там: Рут Фалкън и Сам (Самюел) Рейми и Дейвид Гокли и всички тези хора, които имаха истински кариери. И така бях някак хвърлена между всички тези хора, които бяха предимно от Източното крайбрежие, но просто се чувствах удобно. Винаги съм била толкова уверена в собствения си талант – и в собствената си способност да уча. Така че никога не съм се прецакала. Не знам. Просто имах късмет. Винаги съм се чувствала щастлива.
Марк А. Скорка: И така, вие бяхте в „Сити Опера“, в невероятни години, защото в края на 60-те компанията съвсем наскоро отвори врати (1966 г.) в Нюйоркския държавен театър в Линкълн център.
Патриша Уайз: А аз бях завършила, така че дори не бях тук по това време.
Марк А. Скорка: Бевърли Силс беше голяма звезда там. Какво беше чувството да сте в „City Opera“ тогава?
Патриша Уайз: Е, дойдох в града и бях в студиото на МЕТ в продължение на две години, от 1966 до 1968 г. И разбира се, когато бях в студиото на МЕТ, срещнах някои педагози от Санта Фе и те очевидно направиха реклама за мен, така че бях на турне със Сам Рейми и някои други хора, в Бруклин и прочие. Ние направихме нашите неща. Всички имена, които всички знаеха – много от тези хора останаха в MЕТ, много от колегите ми също заработиха в MЕТ или в Ню Йорк, или в Америка. Както и да е, хората чуха от мен и от Джон Гутман, който ръководеше програмата там, сега се нарича Линдеман, но тогава той изготвяше програмата на „Метрополитън Опера Студио“. Мисля, че той ме свърза с важни хора. Той никога не ми е казвал за това, но казваше: „Отиди да говориш с този и този; иди и говори с тях”. И преди да се усетя, около година и половина по-късно имах за агент Хърбърт Барет, и просто си помислих: „Няма ли всеки такъв?”. Не знаех. Имах агент и мисля, че пях за Джон Уайт и Джулиъс Рудел там на сцената. И те казваха: „Искаме да дойдеш през есента, но преди това искаме да дойдеш тук в „City Center“ и да пееш „Pirates of Penzance“. Така че аз научих „Pirates of Penzance“ и се запознах с Джон Стюарт и двамата пеехме там при нашето представяне. И тогава дойдох в „City Opera“ през есента и там ми казаха: „Искаме да пеете Розина“. Така че беше просто да кажа „О кей“.
Марк А. Скорка: Нека спрем тук за момент, защото сте били в „Програмата за млади таланти“: две години в Санта Фе и две години в „Met Opera Studio“. Тези програми очевидно са изиграли наистина важна роля в развитието ви като артист и в кариерното ви развитие, както за изпълнението, така и за сценичния опит и контактите. Тези програми очевидно бяха наистина важни.
Патриша Уайз: Абсолютно. Имах голям късмет и това дойде от моя университет и познаването на точните хора.
Марк А. Скорка: Забелязвам, че вашите изяви в „Сватбата на Фигаро“ в Канзас Сити бяха на английски, но вярвам, че вашият „Севилски бръснар“ в „City Opera“ също беше на английски. И имате международна кариера тук. Имаше ли смисъл да пеете в някои от ранните си изяви на английски?
Патриша Уайз: Вероятно. Мога да кажа вероятно, защото италианският ми не беше толкова добър. Учих италиански в колежа. Не знаех нищо на немски или нещо друго. И да, сигурна съм, че го направих, защото вероятно ми даде характер, без да трябва да се занимавам с това, да превеждам и така нататък. Така че да, абсолютно. Със сигурност помогна, сигурна съм.
Марк А. Скорка: В Канзас Сити тогава всичко се изпълняваше на английски; в „City Opera“ беше по-скоро смесена работа. По онова време имаше повече ансамбли, изпълняващи само на английски език, защото се смяташе, че представянето на английски може да бъде полезно за начинаещите в операта, но за младите артисти, които искаха да установят пряка връзка с героите без нужда от превод беше необходимо?
Патриша Уайз: Това всъщност беше плюс. Никога не съм мислила за това, но беше наистина ценно. Това определено беше. Въпреки това нямах търпение да правя нещата на оригиналния език, защото обичах езиците и исках да науча езици и исках да отида там, където животът беше в оперното изкуство. Исках да отида в Европа. Но бях много щастлива да остана у дома в Ню Йорк и да се науча, така да се каже. Така че не отидох на всички прослушвания, които правят много певци, защото – и никога не отидох на прослушванията на MЕТ, защото бях на конкурс в Далас (който спечелих) по същото време, когато бяха направени техните прослушвания. Ако щях да пея при ония прослушвания в МЕТ, щях да срещна приятелка, която не ми беше такава по това време. Не я познавах: Фредерика (Фрика) фон Щаде. Тя спечели тогава. Радвам се, че не отидох, защото аз нямаше да спечеля, ако тя беше там. Но аз просто продължих и започнах да изпълнявам оперни роли, вместо да се явявам на прослушвания. Участвала съм в много състезания и всъщност съм печелила повечето от тях. Тогава бях в колежа и направих първия си полет до Мидланд, Тексас, където паеех с оркестъра. Също така къде живея – роден съм в Уичита, Канзас, където също пеех „Nuits d’été“ с оркестъра. Така че определено беше ценно, че изпълнявах на английски. Абсолютно.
Марк А. Скорка: И така, Европа: и знам, че сте направили своя дебют в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон през 1971 г. и в Глайндбърн през 1972 г. Какво ви накара да си стегнете багажа и да отидете в Европа?
Патриша Уайз: Е, когато за първи път дойдох в Европа, току-що бях научила италиански в колежа, така че исках да започна. Мисля, че бях на път за Израел, за да пея Микаела в оркестрови изпълнения с Пласидо Доминго, а Зубин Мета беше диригент. Не знам дали си спомняте името Кейти (Катрин) Кристиансен. Станахме приятелки и тя беше в актьорския състав. И така исках да пея Микаела. Никога преди не бях пяла Микаела. Бях пяла арии на френски. По пътя до там – първия път, когато прекосих океана – кацнахме в Рим и аз останах там седем дни, за да мога да упражнявам италианския си език и почти получих инфаркт, когато кацнахме в Рим. Не мога да си спомня момент, когато съм била по-развълнувана. Трябваше да видя света. Винаги съм искала да видя света. Така че дойдох в Рим и след това отидох в Израел и тогава видях всички тези неща. Имах приключения с израелци, които ме возиха из цял Израел с колите си, за да ми покажат забележителностите. И това отвори очите ни: Библията и всички тези истории и ето ни. И тогава се върнах обратно през Лондон, имах прослушване с агент в Лондон заради хората от актьорския състав, които бяха там с мен, и година по-късно получих обаждането. Седях в Хюстън, Тексас. Съпругът ми каза: „Ковънт Гардън“… и двамата се засмяхме и аз казах: „Какво имаш предвид?“ „Е, Мерилин Хорн трябваше да пее мецосопрановата версия на Розина в „Севилският бръснар“. И те те чуха на прослушването миналата година и ти изпя арията и те искат сопран и те желаят”. И така, аз се качих на самолета и прелетях.
Марк А. Скорка: И аз щях да ви попитам дали вашият мениджър Хърбърт Барет ви е осигурил прослушвания в Лондон, но ви чувам да казвате, че всъщност това се дължи на някои от изпълнителите, които са ви чули, харесали са ви и имат добро мнение за вас. И те се обадиха, и вие бяхте там.
Патриша Уайз: Не ме нарани това, че Зубин Мета и Пласидо Доминго, които имаха агент в Лондон, казаха: „Ти трябва да пееш за агента“. Това дойде от хора, които ме слушаха и ме насърчаваха. И те бяха мои агенти през цялото време. Хора, които имаха вяра и ми казаха, че имам каквото трябва. Иначе нямаше да знам, защото не се представях толкова много в колежа. Бях заета с преподаване на хор в Канзас Сити.
Марк А. Скорка: Мисля, че е много важен урок за младите певци да осъзнаят, че въпреки че един мениджър има работа, колегите могат да им помогнат по много начини, ако са си свършили добре работата и са били мили.
Патриша Уайз: Сигурна съм, че сте чували това от всички хора, които интервюирате.
Марк А. Скорка: Вашата биография също така посочва, че сте били член на Виенската държавна опера от 1976 до 1991 г. Това са невероятните 15 години като член на Виенската държавна опера. Чуваме израза „член на Виенската държавна опера“, но какво всъщност означава това? Това просто означава ли, че сте били редовен артист или по някакъв начин сте били член на основна група? Какво означава това?
Патриша Уайз: Обикновено това означава, че имате договор с оперна компания в Европа. Те обикновено получават държавно финансиране, което всъщност нямахме в Америка. Така че трябваше да се свикне с това. Така че те бяха щастливи да наемат своя персонал. Те имаха свой оркестър, който винаги беше там. Те имаха свой хор, който винаги беше там, както е при МЕТ, и имаха свои резидентни артисти, които имаха годишни договори. Никога през професионалния си живот не съм подписвала договор за постоянен член на даден оперен театър. Не бях член на Виенската държавна опера, Мюнхенската (Баварска) държавна опера, нито такава в Дрезден или Берлин, Лондон или Испания или където и да е другаде, защото исках да бъда свободна. Трябваше да имам тази свобода и направих жертви за нея. Предполагам, че го направих добре. Но получих това, което исках, а именно свободата да избирам и да казвам „не“, и не трябваше просто да скоча и да изпълня партията на второто сопрано отляво. Разбира се, че го направих по-рано. След като се захванах с това, за една нощ научих Пусет и пеех в Градската опера, когато Бевърли Силс пееше прекрасната Манон.
Марк А. Скорка: Така че, ако сте член на дадена компания и подпишете договор за сезона, разбира се, вие правите повече или по-малко това, което се иска от вас; това не е селекция от опера в опера. Искаме ли това или не?
Патриша Уайз: Не исках това. Бях на прослушване (само за кратко) за ръководители на ансамблите във Виена, Мюнхен, Берлин и Хамбург. Днес те са доста известни. Това всъщност са били тогава. И всеки от тях ми предложи договор за съответия театър. Всеки един от тях, всеки един… И след това ме хващат за лакътя и казват: „Патриша, много ни харесва как звучи днес вашето изпълнение. Бихме искали да ви предложим договор за нашия театър, който започва незабавно“. А аз попитвам: „Как става това?“ И те казват: „Е, ще бъдете в нашия списък“. Списък. Тази дума не ми хареса. „Ще бъдете в нашия списък и ще получавате толкова много и така нататък, и така нататък“. И много бързо разбрах какво би означавало това. И аз казах: „Много ви благодаря, г-н известен режисьор, но не се интересувам. Не искам да съм далеч от дома си в Америка за шест месеца или повече от шест месеца в годината. Така че се радвам да дойда като гост“. Те бяха изумени. Но накрая надделях.
Марк А. Скорка: Уау. И бяхте удостоена със званието „Камерзенгерин“ във Виена, което е невероятна чест. И то не като член на компанията, а като обикновен певец от 15 години.
Патриша Уайз: Точно така. Други хора правят това доста често, когато са много заети в много европейски и немскоговорящи театри. Волфганг Брендел, например, мой колега по онова време, а също и в „Indiana University“, тъй като той сега преподава в „Indiana University“, ако бяха популярни членове на театъра, можеха да го получат. Не само че си пял в този театър около 25 години. Тези хора обикновено получават и наградата „Камерзенгер“. Така че, не знам, просто ме оцениха, а аз бях пяла там 15 години и те казаха, добре, нека го направим.
Марк А. Скорка: Фантастично е.
Патриша Уайз: Бях наистина късметлийка.
Марк А. Скорка: Абсолютно фантастично. Пяла сте и оркестров репертоар. Изнасяхте концерти. И разбира се, това е прекрасно за зает певец. Това е начин за разнообразяване на певческия репертоар. Открихте ли, че концертната дейност е обогатила работата ви като оперен артист? Как концертната работа поддържа и подкрепя вашата артистична работа наред с оперната ви дейност?
Патриша Уайз: Това изисква ума на певица; предизвикателството и ума, а също и да представи този специален репертоар пред цял оркестър и огромна публика. Знаете ли какво представлява „Колизеумът“ в Лондон?
Марк А. Скорка: Разбира се.
Патриша Уайз: Пях арията на Лулу на тази сцена с Колин Дейвис, така че предизвикателството беше голямо. Пяла съм на много концертни сцени, включително невероятно интересни: веднъж творби от Моцарт под „Партенона“ в Атина. Така че се научих отстрани и успях да се науча, защото имах добро обучение и се научих бързо за това. Предполагам, че всички са го забелязали. Не знам защо беше така, но в един момент имах езиците и произношението. Така че изпях целия репертоар на Моцарт и Хайдн, и Бах, и всичко това. Тъй като бях във Виена, Мюнхен, Берлин, Копенхаген и Дрезден, и на всички тези места, много често ми предлагаха концерти – това вероятно беше заради агенти, защото те бяха обвързани с операта. Затова казаха: „Тя трябва да знае какво прави. Нека я оставим да го направи …“. Така че имах страхотни предизвикателства.
Марк А. Скорка: Патриша, изнесла ли сте много концерти, солови концерти?
Патриша Уайз: Опитах се да избегна това.
Марк А. Скорка: След като направихте всичко, което направихте, защо се опитахте да го избегнете?
Патриша Уайз: Защото не исках да съм там. Като „Патриша Уайз пее този концерт (пъшка)“… разбира се, че правех концерти, но бях винаги толкова нервна. На практика ми ставаше лошо всеки път. При оперите имах нужда от костюм и трябваше да бъда някой друг н ролята. Тогава се радвах.
Марк А. Скорка: Така че, когато пеете костюмиран герой, нервността може да се дължи на вълнение, но когато правите солов концерт, нервността е наистина висока.
Патриша Уайз: О, Боже. Знаех какви са нервите, когато бях там с концертната си рокля. Хареса ли ми, когато я носех? Искам да кажа, разбира се, че не исках да бъда обидена, но тогава, когато бях там и тълкувах тези думи, през повечето време публиката не разбираше за какво става дума, но аз го разбирах. И от мен зависеше да го предам. Така че това беше хубаво предизвикателство. И мисля, че това беше много добре за мен. Така че съм правила това през цялата си кариера, не често. Не мисля, че някога съм пял на концерт сам по себе си в Европа. Защото им харесваше, когато Джанет Бейкър и някои наистина големи звезди изнасяха своите концерти.
Марк А. Скорка: И кариерите на някои от тези велики певци се състоеха (предимно) от рецитали. Това не се случва толкова често в наши дни. Джанет Бейкър изпълни много, много малко оперни сцени. Тя беше страхотна певица. Това днес го няма както тогава. Когато гледам репертоара ви, вече сте го описали: Сузана, Розина, Микаела, но тогава виждам Лулу в списъка и обожавам операта. Харесвам тази роля, но тя идва някак неочаквано. Как се появи Лулу?
Патриша Уайз: Ами, знаех, че мога да правя колоратури. Бях пяла Цербинета в Градската опера и след това във Виена и Глайндбърн, така че имах всичко необходимо и много роли в опери от Росини, които бях пяла, и Моцарт, и всичко останало. Така че определено имах всичко необходимо, но знаех, че имам и актьорски качества. И вече бях достатъчно напреднала в кариерата си, когато дойде времето през 1984 г…. Дадох концерт с диригент Джефри Тейт в Южна Франция, където изпълних „Exsultate Jubilate“ на Моцарт и беше удоволствие да работя с Джефри Тейт (говорим за музиканти). Така че приключихме с работата си там и бях готова да отида на почивка на френската Ривиера. И той каза: „О, Пат, между другото, правя нова „Вълшебна флейта“ в Женева следващата година. Би ли ти било интересно да пееш Памина?” Казах: „Да, ще се радвам. Благодаря, Джефри”. Работихме върху това и бях развълнувана. И тогава дойде новината, че няма да изнасят „Вълшебната флейта“. Щяха да играят „Лулу“. Казах: “Какво?”
Марк А. Скорка: Това е кон от съвсем различен вид.
Патриша Уайз: Чакайте малко. Но бях в момент от кариерата си, когато наистина бях готова за предизвикателства. Бях готова за тях. Всички знаеха, коя съм аз. Те знаеха, че мога да го направя, и аз знаех също, че мога да направя тази роля, и си помислих: “Е, вероятно не бих планирала това сама, но съм готова за ново предизвикателство, вместо просто за още една Памина, още една от тези 40 роли за повторение”. Имах много работа, особено в Европа, защото не само MЕТ и много други театри по някакъв начин научиха публиката си. Бях в Европа. Не трябваше да уча публиката. Можех просто да бъда и да приема всичко. Така че това наистина беше моето нещо. И така научих ролята на Лулу. Аз уча сама всичките си партии на пиано, защото мога да свиря на пиано. Учих се старателно, наизустявах го вкъщи. И понякога трябваше да го направя много бързо. Тогава можех да отида на репетицията и да започна. Така че това беше голямо предизвикателство, особено защото бях бременна тази пролет и премиерата на „Лулу“ беше през септември, мисля, и исках да се върна във Виена и да пея Сузана в „Сватбата на Фигало“ веднага след „Лулу“. Много артисти правят нещо подобно. И какво мислите? Но ти просто го правиш, ти си професионалист, знаеш как да го направиш, изправяш ли се за предизвикателството или не. И мисля, че винаги съм харесвала това предизвикателство.
Марк А. Скорка: „Лулу“ е скандално известна и не е като да пееш Моцарт, което е толкова лесно за гласа. „Лулу“ е напълно различна. Подходихте ли към ролята като към Цербинета? Как подходихте към роля, която е изключително трудна за гласа?
Патриша Уайз: Това е много добър въпрос. Наскоро се замислих (и реших), че тъй като е лирична роля, ще я изпея като всяко друга лирична партия. Ролята е с високи изисквания. Вие скачате напред-назад много между нотите. Музикално е сложна – наистина сложна, но се оказа, че и аз се справих с предизвикателството, което е доста невероятно. Седях там повече от месец, месец и половина и за шест седмици имах трите действия – 1, 2, 3, това беше Лулу в три действия. Така минаха трите действия. И работех върху едно действие в продължение на три седмици и го бях запомнила доста добре, и след това преминавах към следващото действие. Тогава, когато дойде май и дъщеря ми се роди на 23 май 1985 г., бях научила тази роля и бях подтотвила моята Сузана на италиански, защото мисля, че последният път, когато я изпълних, беше на английски, в Канзас Сити. Така че седях на пианото по време на уроците при „Лулу“ с възглавница на корема.
Марк А. Скорка: И така, прекарахте време така: (брои с пръсти) май, юни, юли, август, септември. Значи бяхте на репетиции за „Лулу“ три месеца след раждането на дъщеря ви?
Патриша Уайз: Два месеца.
Марк А. Скорка: Добре. Просто исках това за протокола.
Патриша Уайз: Взех бавачката с мен и бяхме в Женева, така че наистина беше страхотно. Работихме чудесно. И разбира се Джефри дирижираше. Правила съм доста изпълнения на Лулу. Направих седем различни продукции.
Марк А. Скорка: Лулу не расте по дърветата и след като разберете ролята и я изиграете добре…
Патриша Уайз: Наеха ме много. Беше забавно да пътувам из Европа, пеейки Лулу. Скоро ме попитаха: „Правиш ли нещо друго освен Лулу?“ Аз казах: „Да, следващата седмица ще пея Джилда в Мадрид“.
Марк А. Скорка: По време на всичко това имаше ли модели за подражание за вас – или за типа кариера, която искате да преследвате, или хора, които са ви наставлявали, дори и да са били просто духовни наставници, а не действителни ментори. Имахте ли модели за подражание за вас?
Патриша Уайз: Вероятно са били много. Бих казала, че един от първите ми модели за подражание вероятно беше Бевърли Силс, а след това много певици, които никога не съм срещала като Роберта Питърс.
Марк А. Скорка: Разбира се.
Патриша Уайз: И Рери Грист. Чух я. Видях ги веднъж или два пъти, така че да, те бяха модели за подражание и можех да видя колко музикални са, колко свободни са вокално и колко много се забавляват. Така че имах ролеви модели като тях от ранна възраст и след това, разбира се, колегите, с които работих професионално на репетициите на продукцията и така нататък. Научих много от професионалисти като Ханс Хотер (който беше моят Шиголх при „Лулу“ в Париж). И само някои наистина запомнящи се колеги, от които не спирах да се уча, но към този момент вече бях в кариерата си, така че това беше просто радостта от колегиалността.
Марк А. Скорка: Те са прекрасни колеги музиканти. Имаше ли някой, който ви е давал съвети за кариера? Това Хърбърт Барет ли беше? Мениджъри ли бяха? Откъде взехте съвети за кариера?
Патриша Уайз: О, определено го направих. Те казаха: „Покажете се навреме.“ Това никога не е било проблем. Последният ми учител, Маргарет Харшоу – прекрасен учител… Разбира се, учителите ми дадоха най-добрите съвети по пътя. И разбира се педагозите. Наистина дължа толкова много на всеки педагог… търпението им към музиканти и певци…
Марк А. Скорка: И сега за преподаването… Университета на Индиана. Беше ли този преход внезапен и решихте: „Добре, приключих с пеенето?“ Искам да преподавам”. Или ви примамиха да преподавате? Проверихте ли се да видите какво е? Как станахте учител?
Патриша Уайз: Разбрах, че ролите, които обичам да пея, вече няма да се гледат толкова често. Така че беше време за промяна. И тъй като все още пеех в Европа и Южна Америка и все още имах няколко договора, се появи възможност: Дрезден, Мюнхен. Така че те ме помолиха да дойда и да се явя на прослушване и аз казах: „Добре, нека да видим какво е това“. Много, много добро училище, сравнимо с „Джулиард“. Така че си помислих: „Е, това е добре.“ Не съм сигурна, че искам да бъда там в Индиана, но ще видим“. Така че погледнах на няколко други места. Дъщеря ми беше на 10 години по това време и беше посещавала американско училище във Виена, така че си помислих, че ще бъде по-лесно да отгледам дъщеря си там, отколкото в Бостън. Кариерата ми беше наистина дълга; добри 35 години, през които бях постоянно в движение.
Марк А. Скорка: Е, когато започвате толкова млада. Да, абсолютно.
Патриша Уайз: Не съм пропуснала нищо. Продължих да пея, имах договори и дори навън пеех с оркестър и можех да пея каквото си искам – коледни програми и така нататък, но не ми харесваше толкова, защото бях оперна певица. Когато си тръгвах, обещах да изпея „Веселата вдовица“, защото искаха да ме представят като нов преподавател, затова работих със студентите, но това беше последната роля, която трябваше да науча.
Марк А. Скорка: Не всеки певец е добър учител. Какво е необходимо, за да си добър учител по пеене?
Патриша Уайз: Уши. Добри уши и търпение.
Марк А. Скорка: Търпение, разбирам това. Когато казвате „добри уши“, какво слушате?
Патриша Уайз: Слушам интуитивно пеенето. Мозъкът и ушите ми чуват как се създава и знам какво да правя и знам как да го коригирам. Сигурно често съм го имала. Не мисля, че наистина го научих. Винаги съм преподавала частно и дори съм давала майсторски класове, когато живеех в Европа. Така че знаех, че очевидно мога да преподавам. И когато искаха да ме наемат, искаха да знаят дали мога да преподавам. Така че им показах, че мога да преподавам…
Марк А. Скорка: Интуитивно?
Патриша Уайз: Не, интуицията е нещо различно и, разбира се, това е важно и обичах да чета за преподаването. Това ме направи много любопитна. Научих много от доста различни книги и от прекрасни личности, които идваха в Университета в Индиана (IU) и даваха майсторски класове. Учих се от тях. И научих, че моите идеи съвпадат с техните. Това беше наистина прекрасно изживяване за мен като нов учител в академична ситуация. Академията беше по-трудна за учене – но се справих.
Марк А. Скорка: Казват, че оперните театри са сложни – докато не стигнеш до университет.
Патриша Уайз: Всичко беше добре. Имах късмет.
Марк А. Скорка: При уроците работи ли се със всички гласови диапазони, така че можете да преподавате на баритон толкова, колкото и на сопран или мецосопран?
Патриша Уайз: Разбира се, че трябваше да науча много. И винаги съм казвала, че най-добрият учител е собственият ти ученик. Вероятно всеки казва това, но аз открих, че съм научила повече от учениците, отколкото съм им дала. Успях да науча толкова много от тях, от техните борби и техните надежди, техните уши и техните реакции към нещата, и това ме научи да бъда по-добър учител, просто като слушам учениците си. И аз наистина обичах майсторски класове, защото, разбира се, можете да изпълнявате малко там. Винаги съм обичала да изпълнявам; Всички ние, учителите, обичаме да изпълняваме. Имах няколко контратенора и няколко баритона. Мисля, че имах бас в един момент, но беше просто въпрос на това да ги слушам как пеят и да оставя инструмента си да ми каже: „Знам какво трябва да правиш тук“. Трябва да се „вдигнеш“ или „Трябва да изчистиш челюстта си“ или каквото и да е, защото това бих направил. Така че просто им казах какво правя. И съм доста уверена, че мога да пея, защото успях да го докажа.
Марк А. Скорка: Предвид вашата кариера и репертоар със сигурност все още често ви питат за съвет: Има ли конкретни теми за вашия съвет? Какво се опитвате да предадете на младите певци днес?
Патриша Уайз: Трудно е, нали? Днес е малко по-трудно, но това ни предизвиква още повече като учители и ментори, за да им дадем смелост и надежда и надявам се местата, където могат да се представят. Просто обичам да казвам: „Усъвършенствайте своя инструмент за собствената си душа“. Продължавайте да го усъвършенствате, никога не спирайте”. Знам, че винаги им казвам (ако е вярно), че гласовете им са красиви. „Това беше красива фраза, която току-що изпяхте. Сега изпейте останалото така” или „Вложете сърцето си в него. Не забравяйте текста“. Но всички учители казват това, за да насърчат учениците. Ти учиш. Всъщност те научават толкова много. Вие не просто се научавате как да пеете; те се научават да се контролират в един урок. Не всеки може да направи това. Те също трябва да научат това. Така че се надявам, че успях да ги насоча и предизвикам. Знам, че съм я предизвиквал много пъти. Не знам. Имам някои много лоялни ученици, които поддържат връзка с мен, така че не може да съм се справила толкова зле.
Марк А. Скорка: Не мисля така. Защо днес е много по-трудно?
Патриша Уайз: Ами, това беше атмосферата на страх около пандемията и всичко останало, и начинът, по който тя се отрази на всичко, и начинът, по който забави професионалното развитие поради всички тези причини.
Марк А. Скорка: Абсолютно. Трудно е да си представим млада певица да пее с „Lyric Opera of Kansas City“, преди да е завършила колеж. Подозирам, че днес има много повече певци, отколкото преди години; има много повече оперни отдели и по-големи оперни отдели. Всеки университет има такъв.
Патриша Уайз: Oперата се разви от основаването на „OPERA America“. Забелязах и присъствах на няколко срещи от моя университет. И ти донесе толкова много в света на младите певци: за тях и за тях. Благодарение на теб, Марк, и твоята организация бяха изградени много, много млади кариери.
Марк А. Скорка: И мисля, че „OPERA America“ не е толкова подбудител, колкото е огледало; ние израснахме, както полето се разрасна, но също така стана по-сложно и пълно с предизвикателства и препятствия. Обичам да чувам за вашето откритие на операта и изкачването ви на сцената, преди да завършите колеж. Мисля, че това е феноменална история.
Патриша Уайз: Точно така. Все още съм изумена от това. Никога няма да го преодолея. Имах голям късмет.
Марк А. Скорка: Е, Патриша Уайз, радваме се, че прекарахте известно време с нас днес. Наистина е прекрасно да заснемете частица от историята на вашата прекрасна кариера.
(край на превода)
Нека днес на 31 юли 2024 г. поздрави г-жа Патриша Уайз за нейната 80-годишнина, като й пожелаваме добро здраве и дълъг живот, както и да продължава успешната си педагогическа работа в областта на вокалното изкуство.
………….
Patricia Wise – Mozart: MAGIC FLUTE, Queen of the Night arias, 1976, 5 High Fs
´´´´
Patricia Wise – Von Winter: DAS LABYRINTH, Pamina’s aria ..
´´´´
Der Schauspieldirektor – Bester Jungling – Patricia Wise
´´´´
Patricia Wise. Roméo et Juliette. Gounod.
´´´´´´
Eine mündliche Überlieferung mit Patricia Wise
Am 12. April 2022 traf sich die Sopranistin und Pädagogin Patricia Wise mit Marc A. Scorca, dem Präsidenten/CEO von OPERA America, zu einem Gespräch über die Oper und ihr Leben.
´´´´
Glass Shatterers! Patricia Wise – Rossini: BARBER, Una voce poco fa (in English), 1972 High F
THE SONGBIRD: Patricia Wise was born in Kansas in 1943. She studied at the University of Kansas and made her debut as Susanna in Kansas City in 1966
https://www.youtube.com/watch?v=BkmNZreB0bk&ab_channel=songbirdwatcher
´´´´´´
Julia Varady Patricia Wise Strauss Ariadne auf Naxos Ein Augenblick Rome 18 03 1976
…..
Patricia Wise – Mendelssohn: ELIJAH, Hear ye Israel, Vienna …
´´´´