Тенорът от Испания Педро Лавирген празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, в последния ден на юли 2015 година – на 31-и, е роден един голям испански драматичен тенор – Педро Лавирген (Pedro Lavirgen), който днес навършва кръглите 85 години.
Наред с големите италиански тенори от генерацията си, за които писах през последните две години, напоследък за Марио дел Монако, Педро Лавирген е оставил трайни спомени в съзнанието на оперните любители не само в Испания, където той е особено на висока почит. За това говорят редицата отличия, ордени и медали, които е получил в родината си до сега. Ето някои от тях: национални награди за музикално изкуство през 1963 и 1972 години, Златен медал при конкурса за изящни изкуства в Мадрид през 1967 г., награди от прочути оперни театри, като: Златен медал през 1965 г. от Операта в Мексико, награда на театър „Liceo“ в Барцелона, награда на името на Верди през 1973 г., награда на името на Jussi Bjoerling в Модена през 1977. През 2013 г. той получава „Специалната награда“ за цялостното си творчество, която се дава за пръв път от престижното испанско списание за класическа музика „Codalario“.
Преди да премина към биографията и творческия път на този артист, искам да подчертая, че той е гастролирал по всички най-известни оперни театри и музикални фестивали в света в роли от драматичния теноров жанр, главно в опери от италиански и френски композитори. Играл е както в Миланската Скала, така и във Виенската държавна опера, в „Ковънт Гардън“ в Лондон, в Парижката опера, в редица други европейски оперни театри, разбира се и извън Европа – главно в Северна и Южна Америка, включително и на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Понеже пиша за Виенската опера, ще обърна внимание, че при някои спектакли негови партньори са били и български артисти. Нека дам примери:
DON CARLO (ITAL.)
Dienstag, 14. Juni 1977 | 19:00 | in italienischer Sprache
50. Aufführung in dieser Inszenierung
- Miguel Gomez-Martinez | Dirigent
- Otto Schenk | Nach einer Inszenierung von
- Jürgen Rose | Bühnenbild und Kostüme
- NICOLAI GHIUSELEV | Filippo II.
- Pedro Lavirgen | Don Carlo
- Eberhard Waechter | Rodrigo
- Reid Bunger | Il Grande Inquisitore
- Alfred Šramek | Un frate (Carlo V.)
- Martina Arroyo | Elisabetta
- Eva Randova | Eboli
- Olga Warla | Tebaldo
- Ewald Aichberger | Conte di Lerma
- Marjorie Vance | Voce dal cielo
- Christa Reichert | Contessa d’Aremberg
(край на цитата)
Както виждаме, един превъзходен състав с участието на Никола Гюзелев като Крал Филип Втори, Еберхард Вехтер – прочутият австрийски певец и известно време директор на Виенската опера, Ева Рандова и Мартина Аройо, при това постановка на Ото Шенк.
През предната 1976 година имаме друг пример с още по-силно българско участие:
IL TROVATORE
Mittwoch, 29. September 1976 | 19:30 | in italienischer Sprache
91. Aufführung in dieser Inszenierung
- Giuseppe Patané | Dirigent
- Herbert von Karajan | Nach einer Inszenierung von
- Teo Otto | Bühnenbild
- Georges Wakhevitsch | Kostüme
- Franco Bordoni | Graf von Luna
- Lilijana Molnar-Talajic | Leonora
- MARGARITA LILOWA | Azucena
- Pedro Lavirgen | Manrico
- Peter Wimberger | Ferrando
- MILKANA NIKOLOVA | Inès
- Ewald Aichberger | Ruiz
- Karl Caslavsky | Ein Zigeuner
- Horst Nitsche | Ein Bote
(край на цитата)
Прекрасен състав – постановката е на Херберт фон Караян, дирижира легендарният диригент Джузепе Патане, роден през 1932 г., който така рано ни напусна. На 29 май 1989 г. той получава сърдечен удар по време на дирижиране на операта „Севилският бръснар“ от Росини на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен, веднага е откаран в болница, където умира. Солистите са също много добри – Маргарита Лилова и Милкана Николова между тях, като достойни партньорки на днешния юбиляр Педро Лавирген.
Понеже пиша за неговото участие заедно с български артисти при тези два примера, ще цитирам тук и всичките му изяви на сцената на Виенската държавна опера:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Radames | 15.03.1976 | 1 mal | |
| Carmen | Don José | 24.11.1972–22.01.1978 | 4 mal | |
| Cavalleria rusticana | Turiddu | 26.09.1975–02.03.1976 | 2 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Don Carlo | 08.03.1970–14.06.1977 | 7 mal | |
| Il trovatore | Manrico | 15.03.1968–08.12.1976 | 9 mal | |
| Norma | Pollione | 26.06.1980 | 1 mal | |
| Pagliacci | Canio (Pagliaccio) | 23.04.1966–07.11.1980 | 16 mal | |
| Tosca | Mario Cavaradossi | 22.09.1976 | 1 mal | |
| Turandot | Kalaf | 15.06.1975–21.04.1976 | 2 mal | |
| Un ballo in maschera | Gustaf III. | 18.06.1975–10.03.1976 | 3 mal |
(край на цитата)
Както се вижда, играл е в 10 различни роли от опери на Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани, Белини и Бизе в годините между 1966 и 1980.
Дебюта на Педро Лавирген във Виена е на 23 април 1966 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
Besetzung | 23.04.1966
| Dirigent | Wilhelm Loibner |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Canio (Pagliaccio) | Pedro Lavirgen |
| Nedda (Colombina) | Wilma Lipp |
| Tonio (Taddeo) | Kostas Paskalis |
| Beppo (Arlecchino) | Murray Dickie |
| Silvio | Robert Kerns |
| Erster Bauer | Franz Bierbach |
| Zweiter Bauer | Fritz Sperlbauer |
(край на цитата)
Последната изява на Педро Лавирген във Виена е на 7ноември 1980 г. в същата роля на Канио в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:
Besetzung | 07.11.1980
| Dirigent | Francesco Molinari-Pradelli |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Canio (Pagliaccio) | Pedro Lavirgen |
| Nedda (Colombina) | Andrée François |
| Tonio (Taddeo) | Matteo Manuguerra |
| Beppo (Arlecchino) | Yoshihisa Yamaji |
| Silvio | Hans Helm |
| Erster Bauer | Hans Christian |
| Zweiter Bauer | Ewald Aichberger |
(край на цитата)
След този увод ще се спра на биографията и творческия път на артиста.
Педро Лавирген (Pedro Lavirgen) е роден на 31 юли 1930 г. в Bujalance (Córdoba) / Андалузия. Още от дете проявява музикална дарба. Две са причините, които по-късно му съдействат да изгради внушителна вокална кариера, първо – трите прекарани години в интернат към болницата на братството „San Juan de Dios en Córdoba”, където той формира малък хор, и второ – влиянието на енорийския свещеник в Bujalance – Ladislao Senostaín, който организара хор и го прави свой солист. След като завършва гимназия, Лавирген заминава за Мадрид, където учи педагогика, но се занимава и с музика. Така след явяване на приемен изпит е приет в Камерния хор на Испанското радио в Мадрид.
Започва да работи в Мадрид като учител в начално училище, но заедно с това школува гласа си при Miguel Barrosa, по-късно и при педагожката Carlota Dahmen. Още през 1959 г. Педро Лавирген играе в сарсуела-театъра в Сарагоса в „Марина“ – сарсуела от Емилио Ариета – виден испански оперен и сарсуела-композитор, написал 4 опери и над 25 сарсуели. През 1964 г. Лавирген спечелва международен певчески конкурс в Барселона. Оперният му дебют е именно през 1964 г. в Оперния театър в Мексико-град в ролята на Радамес в „Аида“ от Верди, заедно с Антоанета Стела и Робърт Мерил. Това става благодарение на договора с импресариото José Tamayo , който го ангажира като първи тенор в компанията „Lírica Amadeo Vives”, с която предприемат това пътуване в Мексико. Със същата компания той играе после в Барселона в „Gran Teatro del Liceо” в ролята на Хосе в „Кармен“ от Бизе.
Така Педро Лавирген започва да изгражда една блесяща кариера, тръгвайки от големите театри в Испания и Южна Америка. През годините 1966-1982 той гастролира редовно в „Teatro Liceо“ в Барселона, в роли като Jacopo Foscari в операта „Двамата фоскари“ и Ернани в едноименната опера от Верди, също и в редица сарсуели – „La Dolores“ от Bretón, „Marina“ от Ариета. Ето по-подробно описание по години: 1968 – гастрол в Мадрид, 1969 – в Сантиаго де Чили като Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, 1970 – в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес като Ариго в „Сицилиански вечерни“ от Верди и Андре Шение в операта от Джордано в Оперния театър в Дъблин, 1971 – като Дон Карлос в операта от Верди в Буенос Айрес и като Дон Хосе в „Кармен“ в „Teatro Regio“ в Торино, 1972 – като Калаф в „Турандот“ от Пучини в „Teatro San Carlo“ в Неапол.
През годините 1969-1972 той пее в различни роли в Оперния театър във Филаделфия, между тях и като Полионе в „Норма“ от Белини (заедно с Джоан Съдърланд в главната роля), в Монреал през 1973 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало, 1975 – в Оперния театър в Ню Орлиънс като Радамес в „Аида“, като Манрико в „Трубадур“ от Верди в „Teatro Margherita“ в Генуа, през същата година – Дон Хосе в „Кармен“ в „Teatro Comunale“ в Болоня, а през 1976 г. – същата роля в Оперния театър в Тулуза. Следват през 1978 г. и 1979 г. участия на Фестивалите съответно в Единбург и Масерата.
Няма да изброявам отделно всички негови участия, ролите са почти същите, ще спомена само градовете и държавите: Токио (1973 – опери и 1985 – сарсуели), Верона (1974 и 1976), Миланската Скала (1976), Будапеща (1967-68, 1971, 1981), Виенска държавна опера (вече писах), МЕТ в Ню Йорк (1968 – само един път), „Ковънт Гардън“ в Лондон (1976, 1978), Фестивал в Брегенц (1981 – Отело в операта от Верди), Лисабон, Мюнхен, Хамбург, Прага.
Изявата на Педро Лавирген в МЕТ Ню Йорк е в ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини на 3 декември 1968 г. заедно с Lucine Amara като Тоска и William Dooley като Барон Скарпия.
Основни роли в големия репертоар на Педро Лавирген са драматичните партии от опери на италиански и френски композитори. Освен споменатите по-горе роли влизат още: Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Луиджи в „Мантията“ от Пучини и Маурицио в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Особено голям успех има изявата му заедно с Монсерат Кабайе през 1980 г. в операта „Турандот“ от Пучини, където двамата играят главните роли.
Цитирам списък на репертоара му (сарсуели и опери) от източник на немски език:
Rollenverzeichnis
Zarzuelas
- La alegría de la huerta
- Cadiz
- La Dolores von Tomás Bretón
- Doña Francisquita
- El Duo del Africana
- Marina von Emilio Arrieta – Jorge
- La Tabernera del Puerto
……
Opern
Cilea: Maurizio in Adriana Lecouvreur
Donizetti: Edgardo in Lucia di Lammermoor
Giordano: Titelpartie in Andrea Chénier
Leoncavallo: Canio in Pagliacci
Mascagni: Turiddu in Cavalleria rusticana
Montemezzi: Avito in L’amore dei tre re
- Renato des Grieux in Manon Lescaut
- Mario Cavaradossi in Tosca
- Pinkerton in Madama Butterfly
- Luigi in Il tabarro
- Kalaf in Turandot
- Titelpartie in Ernani
- Jacopo Foscari in I due Foscari
- Conte di Mantova in Rigoletto
- Manrico in Il trovatore
- Arrigo in I vespri siciliani
- Gustaf III. in Un ballo in maschera
- Alvaro in La forza del destino
- Titelpartie in Don Carlos
- Radames in Aida
- Titelpartie in Otello
(край на цитата)
През цялата си професионална дейност Педро Лавирген прави музикални записи с опери, сарсуели и отделни песни, издавани от различни фирми, между които „HMV,“ „Alhambra“ и други. Редица от тях могат да се чуят в YouTube и други електронни портали.
Официалната му певческа дейност трае до 2001 г., но практически се разделя с оперната сцена през 1993 г. След това се посвещава на педагогическа практика в родината ти, като става декан на вокалния факултет на музикалната академия в Мадрид – „Real Conservatorio de Madrid“.
За голямата благодарност, която му дължат сънародниците, Педро Лавирген приживе е възнаграден с редица почести: в Кордоба има улица, която носи неговото име, в Bujalance – родното му място един площад също е наименован на него, Международният вокален конкурс в Кордоба се нарича „Конкурс Педро Лавирген“, Музикално-културната асоциация в Bujalance (оркестър, хор и театрална група) се наричат „Асоциация Педро Лавирген“ и най-сетне Общинското музикално училище в Bujalance носи името „Тенор Педро Лавирген“.
Ето един чудесен пример как испанците уважават заслужилите си артисти в областта на музикалното изкуство.
Остава в края на тази неголяма статия да поздравим днешния рожденик Педро Лавирген с навършване на 85 години и да му пожелаем добро здраве и дълъг живот.
………..
Записи:
Pedro Lavirgen – Nessun Dorma con bis
Teatro San Carlo di Napoli
https://www.youtube.com/watch?v=4bDosijgQZk&ab_channel=FitnessVocal-CarlosVinsac
´´´´
Pedro Lavirgen – Celeste Aida (Scala di Milano, 05-02-76)
´´´´
“La fleur que tu m’avais jetée” Tenor: Pedro Lavirgen. BIZET …
´´´´
Pedro Lavirgen – Tenor
´´´´
“Recondita Armonia” Tenore: Pedro Lavirgen. PUCCINI …
´´´´
El tenor Pedro Lavirgen canta “Canción de jinete”
´´´´
Pedro Lavirgen canta “Adiós Granada”
´´´´´´´´´´.