130 години от рождението на певицата Пенка Тороманова-Радева
Драги приятели на оперната музика, и днес на 26 март 2022 г. имаме юбилей на оперна артистка от „златните години“ на българското оперно изкуство в периода на зараждането му – първите десетилетия на миналия век. Това е сопранът Пенка Тороманова, родена на този ден преди 130 години – през 1892 г. във Варна. Заедно с плеадата певци и певици, основали „Българската оперна дружба“, прераснала после в Софийска народна опера през 1922 г., тя е дала голям принос към това изкуство не само като певица, но и като вокален педагог, предал опита си на десетки следващи дейци на оперното изкуство.
Ето откъс от тази история: „ (…) В трупата на Дружбата постепенно се вписват имената на изтъкнатите български певци – Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова, Ана Тодорова, Мария Милкова – Золотович, Цветан Каролев, Петър Золотович, Диана Герганова, ПЕНКА ТОРОМАНОВА, Мария Митович и др., постановките се осъществяват от Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Петър Райчев, Христина Морфова, танците са дело на Александър Александров, Пешо Радоев, Руска Колева. Декорите и костюмите се проектират от родоначалника на българската сценография Александър Миленков. До 1922 г. Българската оперна дружба се поддържа от неуморната работа и ентусиазма на творци, които успяват да докажат, че в България има условия за оперно изкуство. Борбата за признание се увенчава с успех – през 1922 г. Дружбата става държавна и се именува Народна опера. През 20-те и 30-те години се открояват имената на певци като Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Констанца Кирова, Събчо Събев, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Иван Петров. Наред с въздигането на оперната трупа се комплектува и балетната трупа с нейния първи самостоятелен спектакъл през 1928 г. – “Копелия” на основателя на професионалния балет в България Анастас Петров (…) “.
(край на цитата)
Пенка Тороманова е родена на 26 март 1892 г. във Варна. След завършване на средното си образование заминава за Швейцария, където учи пеене и пиано в Консерваторията в Женева в годините от 1909 до 1913. След дипломирането си се завръща в България и става солистка в „Българската оперна дружба“ в София. На 14 януари 1914 г. е нейният дебют в ролята на Леонора в операта „Трубадур“ от Верди. През годините 1915-1917 тя продължава специализацията си в Женева. После наново идва в София и през годините от 1917 до 1931 е солистка в „Оперната дружба“ и след това в Софийската народна опера. През този период Тороманова изнася и редица концерти в различни български градове, подобно на много от другите си оперни колеги. От началото на 20-те години Тороманова гастролира и в чужбина, преди всичко в Полша през 1923 г. и в Германия – в Берлин през 1929 г. Между 1929 и 1930 г. провежда и първата си педагогическа дейност като преподавател по оперно пеене в „Hochschule für Musik“ в Берлин.
Заедно с певческата си кариера Пенка Тороманова показва голям интерес и към педагогическа работа и особено след окончателното си завръщане в България в началото на 30-те години се отдава изключителна на тази дейност. Известни здравословни проблеми са причина да преустанови вокалните си изяви след 1931 година. От тогава започва и редовната й педагогическа работа в Музикалната академия в София. Певицата Елисавета Йовович и певецът Събчо Събев са едни от най-успялите й студенти. Също така и починалата преди няколко години в София певица Иванка Митева-Коларова, съпруга на писателя Емил Коларов, която надхвърли 100-годишна възраст, е била ученичка на Пенка Тороманова. Ето един откъс от информация по този случай:
„На 31 януари 1911 г. във Враца се ражда оперната прима Иванка Митева. Завършва гимназията в родния си град и пристига в София на прослушване при Иван Вулпе. Той подготвя младото момиче “със злато в гърлото” за изпита в Музикалната академия, където й преподава ПЕНКА ТОРОМАНОВА“
(край на цитата)
През м. май 2006 г. при честване 80-годишнината на Софийската музикална академия „Панчо Владигеров“ се споменава и името на Пенка Тороманова като една от първите преподавателки в това учебно заведение. Ето откъс от официалното съобщение в пресата:
„ (…) Възпитаниците и преподавателите на Музикалната академия повече от осем десетилетия са в елита на световното музикантство. Изучават се 30 специалности в три факултета – Теоретико-композиторски и диригентски, Инструментален и Вокален факултет, към който са специалностите “Балетно изкуство” и “Поп и джаз изкуство”. В училището се обучават 900 български и 140 чуждестранни студенти в трите образователни степени – бакалавър, магистър и доктор, както и многобройни специализанти и участници в майсторски класове. Сред основоположниците и първи преподаватели в академията са Андрей Стоянов, Димитър Попиванов, Димитър Радев, Димитър Хаджигеоргиев (първият директор), Добри Христов, Иван Вульпе, Иван Торчанов, Иван Цибулка, Мара Маринова-Цибулка, Никола Абаджиев, Никола Атанасов, Никола Стефанов, ПЕНКА ТОРОМАНОВА и други. През 30-те и 40-те години на миналия век в педагогическия й състав фигурират вече имена, знакови за нашата музикална култура, мнозина от тях – утвърдени и в европейски мащаб. Между тях са Панчо Владигеров, Асен Карастоянов, Веселин Стоянов, Димитър Ненов, Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Георги Златев-Черкин, Людмила Прокопова, Христина Морфова, Христо Бръмбаров, Владимир Аврамов и други (…). (22.05.2006)“.
(край на цитата)
Що се отнася до репероара на Пенка Тороманова, известни са някои от ролите й освен тази на Леонора, като: Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Аида в едноименната опера от Верди (нейна коронна роля), Сантуца в „Селска чест“ от Маскани и други. За съжаление, в Уикипедия няма страница на български език за Тороманова, нито в други електронни портали с малки изключения, и то на чужд език.
Както често се случва – писах вече за това с известна похвала – Българското Национално Радио редовно посвещава предавания за именити български артисти. На 31 март 2012 г. във връзка със 120 години от рождението на Пенка Тороманова е излъчено предаване за нея. Ето текста:
БНР
Спомен за Пенка Тороманова
публикувано на 31.03.2012 г.
„Певицата, изпълнила за първи път на българска сцена ролята на Аида, има драматична съдба. ПЕНКА ТОРОМАНОВА–РАДЕВА е родена на 26 март 1892 г. във Варна. Учи пеене и пиано в Женевската консерватория, после се връща в България и участва в постановките на Оперната дружба. Освен оперни спектакли и концерти в страната, Тороманова започва и преподавателска дейност. Сред нейните ученици са Елисавета Йовович и Събчо Събев.
Успехите на сцената обаче са съпроводени с трагични събития в личния живот на Пенка Тороманова. Чуйте повече от Красимира Йорданова в рубриката Помните ли…
Програма Хоризонт – Музика – Алегро Виваче“.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/post/100047479/spomen-za-penka-toromanova
Предполагам, че Красимира Йорданова разполага с много повече сведения за живота на Пенка Тороманова, специално подробности за „трагичните събития“, за които загатва в това предаване. На това място бих направил едно предложение: редно е такива институции като Българското радио, които разполагат с такъв огромен „златен фонд“ от музикална информация и записи, да участват по-дейно в организираното списване в Уикипедия на съответни страници на български език за всички български артисти от света на музиката. Един път вече намекнах за това. Точно тук е проблема кой да поеме инициативата? – Министерство на културата, ИИИ (Институт за Изследване на Изкуствата към БАН – при него се защитават докторски дисертации в областта на оперното изкуство, например през 2014 г. за историята на оперните театри в Стара Загора и Русе), Българското радио, Оперите в София, Русе, Пловдив и другаде или кой? Не е наш проблем, според мен – Министерство на културата, то отговаря за общата дейност на всички институции в тази област. Дано един ден това стане – електронните медии се налагат и трябва да съдържат всичко, което стои пръснато в разни отделни архиви и институции.
Пишейки днес за Пенка Тороманова ми попадна една информация от по-общ характер, отнасяща се за историята на Софийската опера в този период, по-конкретно през сезона 1924/1925 година, в която се споменава и нейното име. Забележителна е критиката, която се упражнява към ръководството на оперния театър по отношение на репертоарната политика на същото, която крие интересни изводи. Тази критика идва не от софийски източник, а от Стара Загора. С любопитство научих, че в тези години в Стара Загора – отдавна известен град с музикалните си традиции – съществува клон на „Съюза на професионалните музиканти в България“ – една твърде авторитетна организация в страната, която издава свой печатен орган в Стара Загора (може би и в други клонове в страната). Това е в. „Музикален преглед“, който излиза два пъти месечно в 4 страници. В брой 3 от 18 януари 1925 г. четем на стр. 1 статия с автор „Хиперион – София“ (сигурно псевдоним) със заглавие: „Тазгодишния репертуар на операта“ (запазвам оригиналния текст и правопис, като осъвременявам някои букви, които днес не се ползват: е-двойно, ер-голям в края на думи от мъжки род, звука „ъ“ – за него имаше специална буква тогава):
„Макар половината от сезона да е изминал вече, по всичко изглежда, че управлението на операта още не е установило репертуара за текущия сезон. Кога се нарежда репертуара за сезона, това е известно на всеки, който малко-много борави с театралното дело: това става веднага след приключване на стария сезон, т.е., към 1 юлий. Така се прави по важни, много важни причини, защото поставянето на новия репертуар е свързано с технически причини от разно естество. Действително, управата на операта с приключване на сезона възвести, че през новия сезон ще бъдат поставени оперите „Майска нощ“ – Римски-Корсаков, „Маскараден бал“ – Верди и „Милкана“ – от покойния Дим. Караджов. Този репертуар беше обявен във вестниците ако се не лъжа, в края на м. юлий. И макар и да изминаха вече цели 6 месеца, виждаме, че нито една от тия опери не е изнесена. А какво се върши през туй време? Четете афишите и ще видите – предъвкват се 3-4 стари опери, които нито интерес възбуждат у публиката, нито оперната каса има от тях някакви приходи. Повтаряме и подчертаваме: цели шест месеца вече на оперната сцена нищо ново, при един персонал солов и технически, който по брой даже най-голямата чуждестранна опера няма и който всеки месец поглъща грамадни заплати без да ги оправдае.
Ще направи впечатление обстоятелството, че в репертуара е предвидена българската опера „Милкана“ от покойния Дим. Караджов и всеки ще се попита: тогава защо се напада управлението, че игнорира родното творчество? Заявяваме на всеуслошание, че включването на тая опера в репертуара е една безподобна шашарма от управата на операта. Последната и до тая минута няма на ръка операта „Милкана“. Тя се постави в репертуара, за да се заблуждава обществото и прямото началство – Министерството на Народното Просвещение.
Казвали сме и други път, повтаряме пак, че управата на операта се указа негодна да нареди репертуара й за един сезон. През м. юний м.г., както споменах, беше обявен някакъв репертуар, от който нищо до сега не видяхме на сцената. Днес, на 9 януарий 1925 год., оперната управа обявява нов репертуар за сезона, обаче, от оперите „Маскараден бал“ и „Милкана“ – ни помен, а се казва дословно: „До края на театралния сезон 1924/25 г., Народната опера ще изнесе на нашата сцена две нови опери: „Майска нощ“ – Римски Корсаков и „Пикова дама“ – Чайковски“. Значи, само Руски репертуар. Защо? От три години „художествени ръководители“ и „главни диригенти“ при операта са руси и българското общество слуша почти само руски опери. Когато тия служби се заемат от немци – немски опери, а възможно е един ден да се заемат от китайци, японци и др. – тогава ще чуваме само китайски и японски опери. Просто, да се завиди на оперната управа за тая чудесна мисъл по уредбата на репертуара.
В тази обява на управата има и друго нещо, което не бива да се отмине. Тя разправя, например, че „понастоящем се работят и в началото на м. април ще бъдат готови декорите за „Пикова дама“. Ще бъдат изнесени значи, за цял сезон само две нови опери. Подчертаваме – само две нови опери, когато в по-раншни сезони са се изнасяли поне 3-4 нови опери. Но, ще каже управата, как се изнасяха? – Така, както и тази минута се играят на сцената, без ни най-малка промяна. А днес имаме още тоя грамаден артистичен и технически персонал! Обръща и друго едно обстоятелство внимание в тая обява на оперната управа (в. „Знаме“ от 6.1.1915 г.): че при разпределяне ролите на операта „Тоска“, на първо място е турено името на г-жа Фратева-Христова, известно е на обществото, че ролята на Тоска се изнесе с голям успех от г-жа ПЕНКА ТОРОМАНОВА-РАДЕВА. Питаме управата на операта: г-жа Фратева-Христова, към която храним най-голямо почитание и уважение, артистка ли е в операта? Чакаме отговор и ще се повърнем.
Изнасяме всички тия неразбории в оперната управа, за да се види и от обществото и Министерството на Народното Просвещение, че тя след като изтърва нишката по много важни въпроси изтърва я и по най-важната своя длъжност – репертуара на операта, като го реди през м. януарий, значи 6 месеца след откриването на сезона“.
(край на статията във в. „Музикален преглед“)
Интересна статия, показваща порядките в Софийската народна опера в периода на първите години, когато става държавна, т.е, преминава към субсидиране от държавата. Докато от 1908 г. до 1922 г. имаме фирмата „Българска оперна дружба“ (в статиите ми преди два дни и вчера за Константин Михайлов-Стоян и за Стефан Македонски писах доста за този период, когато артистите често или не получават редовно заплати, или както при Стефан Македонски той отива да работи като драматичен артист в Народния театър поради липса на средства за операта). Виждаме как тези пионери на оперното дело просто се жертват в името на идеята, а след 1922 г. нещата вземат обрат – голям щатен ансамбъл от артисти и помощен персонал, а при това съвсем незначителен репертоар. Не вземам никакво становище, защото не съм свидетел на тази епоха, но от многото статии, които написах през последните 7 години, в които става въпрос за оперния живот през тази епоха в България правя извод, че много неща не са били в ред – завист, уволнения, интриги и други, без да влизам в подробности.
Що се отнася до днешната юбилярка Пенка Тороманова, както разбирам от горната статия тя е била много добра в ролята на Тоска, но е имало известно предпочитание на управата към г-жа Фратева-Христова. Също така успях да намеря и една нейна снимка, която тя е подарила на колежката си Цветана Табакова заедно с автограф. Ще я поместя след статията си. Eто малка справка за Мара Фратева-Христова:
„Родена е в София на 25 септември 1895 г. Учи пеене при Иван Вульпе. От 1914 г. е в хора на Народната опера в София. През 1915–1918 г. учи в Консерваторията в Женева. След завръщането си работи в Софийската опера и концертира из цяла България. Гастролира като оперна певица в чужбина. След 1937 г. живее и работи в Милано. Не се знае кога и къде се е поминала“.
(край на цитата)
Що се отнася до паралела Мара Фратева / Пенка Тороманова по отношение поставянето на имената им в операта „Тоска“ (статията в „Музикален преглед“), този феномен не е нов – има го по всички оперни театри в света. А че през сезона 1924/25 са „предъвквани“ само 3-4 стари опери (много ми хареса този термин!) – това е действително слабост на тогавашното ръководство. Беше ми комично и това заглавие „Маскараден бал“, което днес наричаме „Бал с маски“. Все пак съм впечатлен от факта, че в Стара Загора се издава тогава – преди повече от 90 години – печатен орган „Музикален преглед“. Макар и 4 страници, при 2 броя на месец това прави почти 100 страници музикална литература за една година. Понеже това ме заинтересува, намерих още следната по-обща информация:
„Музикален преглед“ : Полумесечен вестник
Местен илюстриран вестник за музикален живот и музикална критика. Издание на Съюза на професионалните музиканти в България – Старозагорски клон. Редактор на вестника е съдията Георги Тодоров Стоянович, подписващ се с псевдонима А. П. Берсенев. Печата се (…) . Времеви период 1921-1940, Собственост Библиотека „Родина“.
(край на цитата)
Питам се, сега след почти един век, какъв музикален вестник или сериозно музикално списание се издава в България, например в София – всеки ще отговори, времената се променят. Така е, но не е приятно, след като България има такива постижения през редица десетилетия в областта на класическата музика и специално в оперното изкуство. А както виждаме, две десетилетия в Стара Загора се издава такъв печатен орган за музикална култура.
Но понеже днес пиша за Пенка Тороманова, нека приключа с нещата, които се отнасят за нея. В Централния Държавен Архив (ЦДА) в София има повече сведения за нея, заведени така: ЦДА (Централен държавен архив), Фонд 616 К, 9 а.е., 1909-1935.
Въпреки че исках да науча повече за живота й, особено в по-късния период около 1950-1960 г., както и какви са били причините за смъртта й, не открих информации за това. Сигурно в „Златния архив“ на Българското радио има такива, до които не мога да достигна (стана въпрос за това по-горе в моята статия). На 9 октомври 1961 г. Пенка Тороманова се е поминала. Намерих само сведения за мястото, където е погребана. В Гугъл при при влизане с нейното име в Сайта на Софийските централни гробища може да се прочете следната информация:
София помни – карта на Централния гробищен парк на град София
Парцел 34:
(…) проф. Пенка Тороманова Радева (1892-1961) – българска оперна певица и преподавател; изпълнила за първи път на българска сцена ролята на Аида; завършва Женевската консерватория; родом от Варна.
(край на справката)
Даже тук е отбелязана и титлата й в Музикалната академия като професор. И се питам, как е възможно поне да няма в електронните медии или в сайта на Софийската народна опера или в сайта на Музикалната академия поне една нейна снимка. Ако не беше портала на г-н Франк Фишър в САЩ с данните за ония 100-120 български оперни певци, където има една нейна снимка и аз я публикувам тук след статията си (да поздравим г-н Фишър, че като американец е открил някъде тази снимка!), ние няма и до ден днешен да си представим как е изглеждала тази забележителна певица и вокален педагог, пяла за пръв път на българска сцена в ролята на Аида. Забележете, през 60-те години на миналия век фототехниката е вече така развита, че е невъзможно да няма нейни снимки.
Що се отнася до Уикипедия-страницата на Пенка Тороманова, най-сетне в края на 2016 г. там се появи малка страница за нея, заедно с две снимки. На една от снимките – група артисти пред хотел в Горски Тръмбеш (много лошо качество) – авторът е написал името й не като Пенка, а ПЕТКА! Цитирам текста на тази снимка, даден отделно при копиране: „Снимка на оперетните артисти Ангел Сладкаров, Венедикт Бобчевски, Мими Балканска, Иван Цочев, Генчо Марков, Иван Радев, Стефчо Георгиев, Христо Рибаров, Пенка Тороманова, Борис Пожаров, Надя Иванова, Донка Палазова, Мара Чуклева, Елена Балканска, Руска Колева пред хотел “Централ” в Горски Тръмбеш“.
(край на цитата)
Много ценна снимка от историческа гледна точка.
Ето и самата Уикипедия-страница:
Пенка Георгиева Тороманова-Радева, известна като Пенка Тороманова, е българска оперна певица (сопран) и вокална педагожка. Тя изпълнява за първи път на българска сцена ролята на Аида от едноименната опера.
Родена е във Варна. От 1909 до 1913 година следва в Консерваторията в Женева в класа по оперно пеене на Л. Кетен и С. Рьозген-Леодети и в класа по пиано на Дьо Флани. След завръщането си в България, постъпва на работа в Българската оперна дружба със сценичен дебют на 16 януари 1914 година в операта „Трубадур“. През 1915 година отново е в Женева за двугодишна специализация. След повторното си завръщане постъпва в трупата на Софийската народна опера, като паралелно с това изнася концерти и на други софийски сцени, в страната и в чужбина.
Успоредно с изпълнителската дейност Пенка Тороманова се изявява и като преподавател в Държавното музикално училище и като частен вокален педагог. Сред учениците ѝ са оперните певци Елисавета Йовович, Събчо Събев, Мими Балканска, Иванка Митева-Коралова, Таня Начева, и други. между 1929 и 1930 година Тороманова е асистентка по пеене във Висшето музикално училище в Берлин. През 1931 година тя прекратява артистичната и преподавателската си кариера поради здравословни причини.
Омъжена е за Тодор Радев, с когото имат две деца. Сестра ѝ Геновева Тороманова-Списаревска също е музикантка. Почива в София на 9 октомври 1961 година. Погребана е в 34-ти парцел на Централни софийски гробища. Лични и семейни документи за Тороманова се съхраняват в Централен държавен архив, фондове 616К и 1113. Снимка на оперетните артисти Ангел Сладкаров, Венедикт Бобчевски, Мими Балканска, Иван Цочев, Генчо Марков, Иван Радев, Стефчо Георгиев, Христо Рибаров, Пенка Тороманова, Борис Пожаров, Надя Иванова, Донка Палазова, Мара Чуклева, Елена Балканска, Руска Колева пред хотел “Централ” в Горски Тръмбеш.
(край на цитата)
Също през 2016 г. във връзка с 55 години от смъртта на Пенка Тороманова, в сайта на Софийската народна опера бе публикуван материал от Огнян Стамболиев, посветен на тази почти забравена вече певица и вокален педагог. Към статията е приложена и нейна снимка от участие в ролята на Маргерита в операта „Фауст“ от Гуно през 1914 година. Цитирам въпросната статия:
Сайт на Софийската народна опера
ПЕНКА ТОРОМАНОВА – РАДЕВА
55 години от смъртта на голямата певица и педагог
Родена е на 26 март 1892 година във Варна, в семейството на офицер. Баща й свири на цигулка, а майка й – на пиано и цигулка. От ранно детство има преподавател по пиано. Всяка вечер в дома им се устройват домашни концерти. Още като ученичка пее в девически хор като води сопрановата партия. През 1909, когато е на седемнайсет, е приета в консерваторията в Женева, в класа на прочутия тенор от Гран Опера Леополд Кетен, любимия партньор на великата Аделина Пати, който е и забележителен вокален педагог. Успоредно с пеенето учи и пиано при проф. Дьо Флани. Като студентка вече участва в постановка на „Орфей” от Глук в Женевската опера и изнася самостоятелни концерти с оперни арии и художествени песни от чужди и български автори.
Завърнала се в София, Пенка Тороманова решава да пее на родна сцена и да преподава. Постъпва в Оперната дружба, където дебютира на 19 януари 1914 година с ролята на Леонора от „Трубадур”. На следващата година е изпратена с държавна стипендия за следдипломна специализация в Женева за две години. След това отново е в София. Зареждат се роля след роля: Маргарита от „Фауст”, Психея от едноименната опера на Богдана Гюзелева-Вулпе, Неда в „Палячо”, Сантуца в „Селска чест”, Шарлота във „Вертер”, Татяна в „Евгений Онегин”, Мими в „Бохеми”, Тоска, Аида, Амелия в „Бал с маски”, Мадам Бътерфлай, Лиза от „Дама Пика”, Милада от „Далибор” на Сметана…Трудни, проблемни роли, изискващи богат глас, музикалност, драматичен актьорски талант. Гласът на Пенка Тороманова е наистина богат, красив, отлично школуван, изравнен, експресивен. В това може да ни убеди и един от малкото й, макар и осъществени с несъвършена стара техника, радиозаписи от Златния фонд на БНР – голямата ария на Химена от „Сид” на Масне, изпълнена много изразително и музикално, на перфектен френски. Но въпреки лошото качество, той дава представа за големите й изпълнителски качества.
Още в началото на певческата
си кариера (1913)
Пенка Тороманова-Радева работи активно
като вокален педагог в Държавното
музикално училище. През 1929 и 1930 е поканена
за преподавател и в Висшето училище за
музика (Консерваторията)
в Берлин. Подготвя голям брой оперни
певци, сред които личат имената на
Елисавета Йовович, Събчо Събев, Цветана
Зографова, Люба Кръстева, Мими Балканска.
Нейната дъщеря, колоратурното сопрано
Вася Радева беше сред водещите солисти
в Софийската опера през 50-те и 60-години.
Пенка Тороманова подготви като вокален
педагог и своята по-малка сестра, доц.
Геновева Списаревска, чиито ученици
бяха Георги Енев, Веселин Дамянов, Мария
Димчевска, Лиляна Кошлукова.
ОГНЯН
СТАМБОЛИЕВ
(край на статията)
Нека днес на 26 март 2022 г. да си спомним за Пенка Тороманова по случай 130 години от рождението й. Мир на праха й, може би на гроба й в парцел 34 има паметник с нейна снимка.
………………………….
Изпълнение на Пенка Тороманова (единствен запис в медиите):
Massenet: Le Cid “Aria of Chimene”
Гласът на Пенка Тороманова е наистина богат, красив, отлично школуван, изравнен, експресивен. В това може да ни убеди и един от малкото й, макар и осъществени с несъвършена стара техника, радиозаписи от Златния фонд на БНР – голямата ария на Химена от „Сид” на Масне, изпълнена много изразително и музикално, на перфектен френски. Но въпреки лошото качество, той дава представа за големите й изпълнителски качества.
…..
……