Peter Schreier – operastars

Вчера беше годишнина от рождението на тенора Петер Шрайер

Драги приятели на оперната музика, вчера на 29 юли 2025 г. се навършиха 90 години от рождението на прочутия немски тенор Петер Шрайер (Peter Schreier), който се помина на 25 декември 2019 г. Поради статията ми вчера за диригента Недялко Недялков и сопраното Надя Тодорова – негова майка, отложих предвидената за Петер Шрайер (1935-2019) за днес, тъй като нямам планирана друга статия за 30 юли.

За този много известен и заслужил оперен певец писах вече статии – за първи път през 2015 г., когато той навърши кръглите 80 години, и втора – съболезнователна, няколко дни след смъртта му на 25 декември 2019 г. Днес ще повторя именно тази последна статия, тъй като в нея са дадени всички най-важни данни за този певец, които съм събирал редица години. Ще направя и някои допълнения във връзка с вчерашната 90-годишнина, както и нови снимки, които не съм публикувал до сега.

Цитирам тази статия, без да правя корекции в дати и години:

IN MEMORIAM

Драги приятели на оперната музика, днес на 30 декември 2019 г. нямам предвидена дата за „оперна история“, поради което реших да напиша статия в памет на един голям немски тенор, който преди няколко дни – на 25 декември напусна житейската сцена след един пълен с музикални събития живот – прекрасният певец Петер Шрайер (Peter Schreier), починал в Дрезден след продължително боледуване на възраст от 84 години.

Името на Петер Шрайер е широко известно на всеки оперен любител не само тук в Германия. В продължение на много години той гостува по всички най-известни оперни сцени в целия свят – големите немски оперни театри, през Ковънт Гардън в Лондон, Миланската Скала, Виенската държавна опера и най-важните музикални фестивали в Европа – фестивалите в Залцбург и Байройт, има изяви в МЕТ Ню Йорк, Буенос Айрес в Аржентина и редица други оперни театри.

Някои от моите ФБ-приятели сигурно си спомнят, че аз писах статия за него през 2015 година, когато той навърши кръглите 80 години – роден е на 29 юли 1935 г. Тогава моите ФБ-читатели и приятели бяха с твърде ограничен брой, така че днес ще напиша нова – много по-подробна статия във връзка с кончинита му.

В хода на настоящата статия ще дам редица подробности, но нека в началото цитирам неговата „визитна картичка“:

„Петер Шрайер е един от най-предпочитаните лирични тенори на нашата епоха. Неговият оперен репертоар обхваща 60 роли, като пее 25 години непрекъснато на Фестивала в Залцбург. В края на статията ще приложа една историческа снимка от Залцбург, където той е заедно с Херберт фон Караян, Антон Дяков и Дитрих Фишер-Дискау. Репертоарът му е много разнообразен (вижда се отчасти при изявите му във Виена – ще ги посоча по-долу). Освен в опери от Моцарт, Бетовен, Вагнер, Рихард Щраус, Росини, Чайковски, Вебер и много други, играе и особено трудната главна роля в операта „Палестрина“ от Ханс Пфицнер (1869-1949)“.

(край на цитата)

Във връзка със смъртта на Петер Шрайер немските медии поместиха тия дни редица статии, по радиото и телевизията се съобщиха данни за него, също и в централните емисии на водещите редио- и тв-предаватели. Искам да цитирам само една такава статия – на 27 декември 2019 г.:

Портал „WELT“

Kultur – Nachruf auf den großen Tenor

Schlichtheit, dein Name war Schreier

27.12.2019

Von Manuel Brug

Der gesamtdeutsche Tenor: Der feine Stilist Peter Schreier ist im Alter von 84 Jahren gestorben. Er hatte einen guten, ja sublimen Klang – über 50 Jahre lang, von den ersten Auftritten im Dresdner Kreuzchor bis zu seinem offiziellen Bühnenabschied 2000.

Doch mit diesem Namen – gerade – konnte man Karriere machen. Als feiner Tenorstilist von Mozart bis Wagner. Als mustergültiger Liedinterpret. Als überragender Evangelist in den Bach-Passionen. Schlichtheit, dein Name war Schreier. Peter Schreier. Und der hatte einen guten, ja sublimen Klang – über 50 Jahre lang, von den ersten Auftritten im Dresdner Kreuzchor unter dem legendären Rudolf Mauersberger bis zu seinem offiziellen Bühnenabschied 2000 an der Berliner Lindenoper, deren Ensemblemitglied er 37 Jahre lang war.

Danach ließ er es freilich, ganz nach seiner bescheidenen, aber nachdrücklichen Art, bedächtig ausklingen; mit letzten, vokal hellwachen, wenn auch nicht mehr jugendlich üppigen „Winterreisen“ und Oratorienauftritten. Und ganz zu schweigen von dem hochmögenden Dirigenten Peter Schreier, der stets in der Repertoirenähe seines Sängermetiers durchaus auch Nachhaltiges zu dieser Profession beizusteuern wusste.

Der führte weiter den Stab, solange er Lust hatte und es ihm seine Gesundheit erlaubte. Zum 80. Geburtstag meldete er sich noch einmal ausführlich zu Interview-Wort. Und es wurde dabei deutlich: Da war einer, als Mensch wie als Künstler, mit sich total im Reinen. Ein wirklich Großer, dabei stets nüchtern, konzentriert, ganz der Singsache ergeben.

Peter Schreier, das war Gnade bzw. Ungnade der Geburt, wurde als Sachse (Meißen, 29. Juli 1935) trotzdem ein gesamtdeutscher Sänger. Der einzige neben dem ebenfalls aus Dresden stammenden, neun Jahre älteren Bassisten Theo Adam, der Anfang des Jahres gestorben ist. Aber Peter Schreier war noch mehr: Er hat die internationalste und reichste Karriere eines deutschen Tenors seit dem jähen Tod Fritz Wunderlichs 1966 und bis zum Auftauchen Jonas Kaufmanns Anfang der Zweitausenderjahre gemacht. Ein sattelfester Universalist, der freilich sehr genau die Grenzen seiner Stimme wie seines silbig knäbischen Timbres kannte und sie, das lag in seinem abwägenden Naturell, nie überschritt.

(край на цитата)

Превод:

Портал „СВЯТ“

Култура – В памет на големия тенор

Непретенциозност, твоето име е Шрайер

27.12.2019

От Мануел Бруг

Всеобщият немски тенор: финният стилист Петер Шрайер почина на възраст от 84 години. Той имаше едно добро, наистина отлично реноме – повече от 50 години, от първите си изяви в Дрезденския Кройцхор чак до официалната раздяла със сцената през годината 2000.

Именно с това реноме – точно с него – можеше да се прави кариера. Като фин теноров стилист от Моцарт до Вагнер. Като песенен интерпретатор за пример на другите. Като превъзходен в ролята на Евангелиста в творбите на Бах. Непретенциозност, твоето име е Шрайер. Петер Шрайер. А той имаше едно добро, наистина отлично реноме – повече от 50 години, от първите си изяви в Дрезденския Кройцхор под ръководството на легендарния Рудолф Мауерсбергер чак до официалната раздяла със сцената през годината 2000 на сцената на Берлинската Линден Опер, чийто член на ансамбъла той беше в продължение на 37 години.

След това, верен на принципите си за скромност, той се отдели от бурния сценичен живот, пълен с изяви като „Зимно пътуване“ на Шуберт или ораториални участия. За сметка на това Петер Шрайер се прояви като пълноценен диригент, интерпретирайки творби, близки до неговия вокален репертоар – с необходимото разбиране и вникване.

Той продължи да се занимава като диригент до момента, в който това му правеше удоволствие и докато здравословното му състояние позволяваше. Във връзка с 80-годишнината си той направи изчерпателно интервю. И при това интервю се разбра напълно – Петер Шрайер се показа наясно със себе си и като човек, и като артист. Една действително голяма личност, при това винаги земен, концентриран, напълно отдаден на вокалното изкуство.

Петер Шрайер, това беше милост или немилост по рождение – той е роден в Саксония (бел. Б.К.: в пределите на ГДР по-късно след Втората световна война), в Майсен, на 29 юли 1935 г. Въпреки това, той е всеобщо немски певец. Единственият голям певец от Дрезден, заедно с 9 години по-възрастният от него бас Тео Адам, който се помина в началото на 2019 г. Обаче Петер Шрайер беше нещо повече: той имаше най-голямата международна и най-богата кариера на немски тенор след смъртта на Фриц Вундерлих през 1966 г., разбира се, до появата на Йонас Кауфман в началото на новото хилядолетие.

Петер Шрайер е един стабилен универсалист, който много добре знаеше границите на гласа си, както и типичния си сребристо звучащ тембър. Това се дължи на неговия добре преценен натюрел, който той никога не пресили.

(край на превода)

След този увод ще премина към данни от биографията и творческия път на певеца:

Петер Шрайер е роден на 29 юли 1935 г. в градчето Гауерниц (между Дрезден и Майсен). От дете се проявява изключителната му музикалност – на 8 години постъпва в прочутия „Kreuzchor“ в Дрезден, където таланта му е открит от диригента на хора Рудолф Мауерсбергер, където пее като алт. Музикални записи от това време документират таланта на младия певец. За него са композирани редица солови партии, като „Nocturno“, или като песента „Vaterunser“ (нашият баща) от цикъла „Духовна лятна музика“, също „De profundis“ от „Дрезденски реквием“, както и редица обработки на народни песни.

След мутирането на гласа Петер Шрайер пее като тенор. Партията на Евангелиста от ораториите на Йохан Себастиан Бах го правят световно известен. Той пее като солист по-късно и в други големи произведения от църковната музика, най-вече от Моцарт и Хайдн.

Музикалното си образование започва частно, като след това от 1956 г. постъпва в Музикалната академия в Дрезден, където освен пеене учи и дирижиране. Още по време на следването си през 1957 г. той дебютира в Дрезденската опера като Паолино в „Тайният брак“ от Чимароза, като след приключване на следването си от 1959 г. става неин постоянен член. Първият му голям успех на тази сцена е през 1962 г. в ролята на Белмонте от „Отвличане от сарая“ на Моцарт, което му отваря вратите на всички оперни сцени в ГДР, специално на Държавната опера в Източен Берлин. Тук Шрайер е приет за редовен член от 1963 г. до приключване на активната си дейност като певец.

Годините 1960-1980 са особено плодотворни за Шрайер – той става най-известният певец – лиричен тенор от бившата ГДР, гостува по целия свят – на много сцени в Западна Германия, във Виенската държавна опера, Миланската Скала, в MET – Ню Йорк, на фестивалите в Залцбург и Байройт. Ето списък на участията му на сцената на Виенската държавна опера – точно 200 изяви в 15 роли, в течение на годините между 1967 и 1991:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Capriccio	Flamand	05.09.1982–15.10.1984	11 mal
Così fan tutte	Ferrando	22.05.1975–04.01.1980	12 mal
Das Rheingold	Loge	30.04.1974–06.12.1981	10 mal
Der fliegende Holländer	Steuermann	28.02.1972	1 mal
Der Rosenkavalier	Ein Sänger	11.09.1967–13.11.1967	3 mal
Die Ägyptische Helena	Da-ud	05.12.1970–06.06.1972	8 mal
Die Entführung aus dem Serail	Belmonte	06.01.1967–14.11.1985	28 mal
Die Meistersinger von Nürnberg	David	08.12.1969–12.05.1985	11 mal
Die Zauberflöte	Tamino	03.01.1967–17.02.1986	39 mal
Don Giovanni	Don Ottavio	15.06.1967–01.11.1985	50 mal
Eugen Onegin	Lenski	10.11.1973–14.11.1974	10 mal
Fidelio	Jaquino	16.09.1971	1 mal
Idomeneo	Idomeneo	21.02.1987–04.12.1991	9 mal
Il barbiere di Siviglia	Graf Almaviva	27.02.1971–01.03.1972	3 mal
Salome	Narraboth	09.09.1969–12.05.1972	4 mal

(край на цитата)

Първото му участие във Виенската държавна опера е на 3 януари 1967 г. в ролята на Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, в която роля участва 39 пъти в продължение на цели 20 години, последното му участие в нея е на 17 февруари 1986 г., но приключва кариерата си във Виена 5 години по-късно – на 4 декември 1991 г. в операта „Идоменей“ от Моцарт, в главната роля на Идоменей – едно забележително събитие!

Цитирам състава на ансамбъла при дебюта му там и при последната му изява като Тамино, а също така и състава при „Идоменей“ на 4 декември 1991 г. :

Die Zauberflöte

Besetzung | 03.01.1967

Dirigent	Leopold Ludwig
Inszenierung	Rudolf Hartmann
Bühnenbilder	Günther Schneider-Siemssen
Kostüme	Charlotte Flemming
Einstudierung der Chöre	Richard Rossmayer
Tamino	Peter Schreier
Sarastro	Walter Kreppel
Sprecher	Hans Hotter
Erster Priester	Heinz Zednik
Zweiter Priester	Herbert Lackner
Königin der Nacht	Ingeborg Hallstein
Pamina	Hilde Güden
Erste Dame	Lotte Rysanek
Zweite Dame	Grace Hoffman
Dritte Dame	Hilde Rössel-Majdan
Papagena	Graziella Sciutti
Papageno	Heinz Holecek
Monostatos	Peter Klein
Erster Geharnischter	Hans Beirer
Zweiter Geharnischter	Tugomir Franc
Drei Knaben	Wiener Sängerknaben
Dritter Priester	Leo Meinert
Vierter Priester	Hans Christian

´´´´

Besetzung | 17.02.1986

Dirigent	Theodor Guschlbauer
Inszenierung	Joachim Herz
Bühnenbild und Kostüme	Rudolf Heinrich
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Tamino	Peter Schreier
Sarastro	Matti Salminen
Sprecher	Walter Berry
Erster Priester	Peter Jelosits
Zweiter Priester	Alfred Burgstaller
Königin der Nacht	Eva Lind
Pamina	Patricia Wise
Erste Dame	Gundula Janowitz
Zweite Dame	Margareta Hintermeier
Dritte Dame	Margarita Lilowa
Papagena	Olivera Miljakovic
Papageno	Georg Tichy
Monostatos	Wilfried Gahmlich
Erster Geharnischter	Hans Beirer
Zweiter Geharnischter	Konstantin Sfiris
Drei Knaben	Wiener Sängerknaben

…..

При това участие четем името на Маргарита Лилова в ролята на „Третата дама“ !

Idomeneo

Besetzung | 04.12.1991

Dirigent	Donald Runnicles
Nach der Inszenierung von	Johannes Schaaf
Bühnenbild	David Fielding
Kostüme	Tobias Hoheisel
Lichtregie	Wolfgang Göbbel
Chorleitung	Peter Burian
Idomeneo	Peter Schreier
Idamante	Gabriele Sima
Elettra	Eliane Coelho
Ilia	Joanna Borowska
Arbace	David Kuebler
Oberpriester des Neptun	Richard Brunner
Zwei Kreterinnen	Renate Polacek, Elisabeth Kudrna-Schrei
Zwei Trojaner	Franz Gruber, Gerhard Eder
Stimme des Orakels	Goran Simić
Ein Bote	Adolf Tomaschek

(край на цитата)

Що се отнася до участия на Петер Шрайер на сцената на МЕТ в Ню Йорк, той има общо 8 участия в интервала от 25 декември 1967 г. до 30 януари 1969 г. в двете опери от Моцарт „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“, играейки съответно ролите на Тамино и на Дон Отавио. Ето техния списък по дати:

[Met Performance] CID:212980 Die Zauberflöte {174} Metropolitan Opera House; 12/25/1967 Debut: Peter Schreier
[Met Performance] CID:213110 Opera News Die Zauberflöte {175} Metropolitan Opera House; 01/6/1968 Broadcast
[Met Performance] CID:216940 Don Giovanni {275} Metropolitan Opera House; 12/17/1968 Debut: Teresa Zylis-Gara Reviews
[Met Performance] CID:216970 Don Giovanni {276} Metropolitan Opera House; 12/20/1968
[Met Performance] CID:217120 Don Giovanni {278} Metropolitan Opera House; 01/4/1969 Broadcast
[Met Performance] CID:217180 Don Giovanni {279} Metropolitan Opera House; 01/10/1969
[Met Performance] CID:217230 Don Giovanni {280} Metropolitan Opera House; 01/15/1969
[Met Performance] CID:217380 Don Giovanni {282} Metropolitan Opera House; 01/30/1969

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамблите при дебюта му като Тамино във „Вълшебната флейта“ и последната му изява като Дон Отавио в „Дон Жуан“:

Metropolitan Opera House December 25, 1967DIE ZAUBERFLÖTE {174} Pamina..................Pilar Lorengar Tamino..................Peter Schreier[Debut] Queen of the Night......Colette Boky Sarastro................Bonaldo Giaiotti Papageno................Theodor Uppman Papagena................Patricia Welting Monostatos..............Andrea Velis Speaker.................Donald Gramm First Lady..............Mary Ellen Pracht Second Lady.............Shirley Love Third Lady..............Nedda Casei Genie...................Kevin Leftwich Genie...................Peter Herzberg Genie...................John Bogart Priest..................Gabor Carelli Priest..................Russell Christopher Guard...................Robert Nagy Guard...................Louis Sgarro Conductor...............Joseph Rosenstock

…..

Metropolitan Opera House January 30, 1969DON GIOVANNI {282} Don Giovanni............Cesare Siepi Donna Anna..............Martina Arroyo Don Ottavio.............Peter SchreierDonna Elvira............Teresa Zylis-Gara Leporello...............Fernando Corena Zerlina.................Rosalind Elias Masetto.................Theodor Uppman Commendatore............John Macurdy Conductor...............Silvio Varviso

(край на цитата)

Освен в опери от Моцарт (един от предпочитаните му композитори), Петер Шрайер взема участие в такива от Вагнер, Вебер, Рихард Щраус и др. Въпреки предложенията да остане постоянно на Запад, Шрайер се завръща винаги в родината си и това му дава нови възможности за изяви извън ГДР. Следват гастроли в Москва, Будапеща, Варшава, Прага, Лондон, Париж, Рим, Буенос Айрес. В тези години той принадлежи към водещите музикални артисти на ГДР и получава международна репутация – някои казват тогава, че той е „певческата експортна реклама“ на ГДР по света. Неговият албум „Петер Шрайер пее Коледни песни“ е с 1,4 милиона продадени екземпляра с голяма преднина най-добре пласираният музикален носител в историята на ГДР.

Шрайер е един от най-предпочитаните лирични тенори по това време. Неговият репертоар обхваща 60 роли, като пее 25 години непрекъснато на Фестивала в Залцбург. В края на статията ще приложа една историческа снимка от Залцбург, където той е заедно с Херберт фон Караян, Антон Дяков и Дитрих Фишер-Дискау. Репертоарът му е много разнообразен (вижда се отчасти при изявите му във Виена). Освен в опери от Моцарт, Бетовен, Вагнер, Рихард Щраус, Росини, Чайковски, Вебер и много други, играе и особено трудната главна роля в операта „Палестрина“ от Ханс Пфицнер (1869-1949, роден в Москва – бащата е оркестров виолинист, Ханс Пфицнер е починал в Залцбург, той е немец – бил е композитор, диригент и автор на политически и теоретични статии).

Операта „Палестрина“ има своята премиера през 1917 г. в Мюнхен. Счита се за една от най-трудните и интересни опери с религиозен сюжет – 17 главни роли, само две на жени, и то на подрастващи девойки. Една от последните големи продукции на тази опера е през 2011 г. в Държавната опера в Хамбург, в главната роля играе големият тенор Roberto Saccá (роден през 1961 г. в Германия, бащата е италианец, майката – германка). Редица години той е член на Оперния театър в Цюрих, където е бил партньор и на Веселина Кацарова. Певец с голям репертоар и изяви по целия свят.

Заедно с изпълнението на песенен репертоар, наред със соловите си изяви в ораториално-симфоничи творби, Петер Шрайер взема участие и в оперети, например бележитото му участие като Орфей в Дрезденската постановка на „Орфей в ада“ от Жак Офенбах.

През 70-те години Петер Шрайер започва дейност и като диригент, това той е учил при обучението си в Музикалната академия в Дрезден. От 1984 до 1990 г. той е президент на „Kuratorium Schauspielhaus Berlin“ (по-късно наречен „Konzerthaus Berlin“). От 1981 г. той е хоноруван професор по вокално изкуство, ръководи и до скоро международни майсторски курсове. Като диригент работи с Берлинските филхармоници, Хамбургските симфоници, „Staatskapelle Dresden“, Виенските симфоници, оркестъра на „Моцертеума“ в Залцбург, Филхармоничният държавен оркестър в Хамбург, Филхармонията в Лос Анджелис и други.

От 1970 г. Шрайер също е диригент, със специален интерес към творбите на Моцарт, Йохан Себастиан Бах и Хайдн. През цялата си кариера като певец, в изпълнения на оратории на Бах, често се комбинира в ролите на Евангелиста и същевременно дирижира. Неговата интерпретация на „Страстите на Свети Матей“ (в който също поема ролята на Богослов) се характеризира с дълбоко познаване на дребни детайли в интерпретацията.

Последното оперно участие на Шрайер е през 2000 г. в Берлин, където играе ролята на Тамино от „Вълшебната флейта“. Тази роля той е играл повече от 400 пъти. Окончателното му разделяне от сцената е през 2005 г. в Прага, където пее като 70-годишен във „Weihnachtsoratorium“ от Бах.

След това прекарва много време извън Европа, главно в Африка и то в Кабоверденските острови (Моя бележка – Б.К.: Кабоверденски острови или Република Кабо Верде, известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан на запад от бреговете на Африка с площ 4033 кв.км. и население над 405 000 души).

По време на цялата си кариера – близо 40 години – Петер Шрайер записва много участия в опери, оратории, песенни рецитали и др. – повече от 200 плочи и дискове. В края на тази статия ще дам неговата подробна дискография.

В края на миналия век Петер Шрайер получава и почетната титла „професор“.

Постоянното му жилище е в Дрезден-Лошвиц. Той е семеен, има двама сина – Торстен, роден през 1958 г. и Ралф, роден през 1961 г. Двамата носят имената на именития шведски тенор Торстен Ралф (1901-1954), прочут като драматичен тенор в годините между двете световни войни главно с ролите си в опери от Вагнер и Рихард Щраус.

Преди няколко години Петер Шрайер получава здравословни проблеми – двойна пневмония и последвали два сърдечни удара, след това за 8 дни е в кома, успява бавно да се съвземе за голяма радост на близките си и на милионите си почитатели.

През 2019 г. здравословното му състояние се влошава постепенно, постъпва в болница в Дрезден и на 25 декември 2019 г. умира там в кръга на най-близките от семейството си. Дълги години Петер Шрайер има близка връзка с другия известен певец от Дрезден – басът Тео Адам (1926-2019), който се помина в началото на 2019 г.

Така годината 2019 отне двамата най-велики певци-синове на Дрезден. Аз имам 2 хубави снимки на двете семейства в различни периоди, които ще поместя след тази статия. Тео Адам е роден на 1 август 1926 г. в Дрезден, почина на 10 януари 2019 г. и беше един от най-добрите баси в епохата си – с редица участия по целия свят.

На 21 юни 2013 г. в Лайпциг при най-тържествена обстановка Петер Шрайер получава лично т.н. „Bach-Medaille“ за многобройните му участия в ораторийни произведения на Йохан Себастиан Бах.

За големите си заслуги към музикалното изкуство Петер Шрайер е получил многобройни отличия и награди в Германия и в други държави. Цитирам списък (на немски език):

Auszeichnungen

Schreier erhielt unter anderem den Nationalpreis der DDR 1. Klasse (1986) und das Bundesverdienstkreuz. Weiterhin wurde ihm dreimal der Titel Kammersänger verliehen, und er wurde zum Ehrenbürger von Meißen ernannt.

1967 Nationalpreis der DDR III. Klasse
1984: Vaterländischer Verdienstorden in Gold
1986: Ehrenmitglied der Gesellschaft der Musikfreunde in Wien
1988: Ernst von Siemens Musikpreis; Léonie-Sonning-Musikpreis
1989: Großer Stern der Völkerfreundschaft
1994: Georg-Philipp-Telemann-Preis der Landeshauptstadt Magdeburg
2000: Preis der Europäischen Kirchenmusik; Ehrenmitglied der Int. Gesellschaft zur Förderung Junger Bühnenkünstler „BühnenReif“ (ISSA) in Berlin, der heutigen „Europäischen Kulturwerkstatt“ (EKW) mit Sitz Berlin/Wien
2009: Bachpreis der Royal Academy of Music
2011: Internationaler Mendelssohn-Preis zu Leipzig (Kategorie Musik)
2011: Hugo-Wolf-Medaille
2013: Bach-Medaille, Verleihung im Rahmen des Bachfestes in Leipzig für seine Bachinterpretationen

(край на цитата)

Цитирам дискографията на Петер Шрайер (източник на немски език):

Diskografie

Als Sänger

In einer Sammlung ohne Titel mit Orgel- und geistlicher Musik von Palestrina und Bach sang Peter Schreier als Knabe drei Alt-Arien: „Es ist vollbracht“ aus der Johannes-Passion und „Es kostet viel, ein Christ zu sein“ und „Was bist du, o Seele, so betrübt?“ aus Schemellis Gesangbuch. An der Orgel: Hans Otto. VEB Lied der Zeit – Schallplatten – ETERNA (LPM 1025), erschienen ca. 1954/55.
80th Anniversary Edition Berlin Classics (Edel), 2015.
Johann Sebastian Bach: Matthäus-Passion. Dirigent: Karl Richter. Archiv Produktion (Universal Music), 1989.
Johann Sebastian Bach: Johannes-Passion. Dirigent: Hans-Joachim Rotzsch. RCA Class. (Sony Music), 1998.
Johann Sebastian Bach: Weihnachtsoratorium, Dirigent: Martin Flämig. Berlin Classics (Edel), 1993. (CD der Aufnahme von 1974)
Ludwig van Beethoven: An die ferne Geliebte. Mit András Schiff (Klavier). Decca (Universal Music), 1996.
Hector Berlioz: Requiem. Dirigent: Charles Munch. Deutsche Grammophon (Universal Music), 2009.
Johannes Brahms: Die schöne Magelone. mit András Schiff (Klavier). Belvedere (Harmonia Mundi), 2015.
Wolfgang Amadeus Mozart: Opera Arias. Polygram Records, 1990.
Wolfgang Amadeus Mozart: Requiem. Dirigent: Karl Böhm. Philips (Universal Music), 1984.
Der Odem der Liebe. Peter Schreier als Mozart-Tenor. Dirigent: Otmar Suitner. Eterna, 1973.
Prokofjew – Hindemith: Lieder. Berlin Classics (Edel), 2004.
Franz Schubert: Die schöne Müllerin. Mit Konrad Ragossnig (Gitarre). Berlin Classics (Edel), 2004.
Franz Schubert: Die Winterreise (in einer Bearbeitung für Singstimme und Streichquartett). Profil (Naxos), 2015.
Franz Schubert: Schubert Songs. mit András Schiff (Klavier). Wigmore Hall Live (CODAEX Deutschland), 2006.
Heinrich Schütz: Johannes-Passion SWV 481 / Psalmen Davids. Dirigent: Martin Flämig. Berlin classics (Edel), 1997.
Robert Schumann: Dichterliebe op. 48. Mit Christoph Eschenbach (Klavier). Teldec Classics International, 1991.
Robert Schumann: Dichterliebe op. 48 / Liederkreis op.39. Mit Norman Shetler (Klavier). Berlin Classics (Edel), 2007.
Vom Knabenalt zum lyrischen Tenor. Berlin Classics (Edel), 1995.
Richard Wagner: Tristan und Isolde. Dirigent: Herbert von Karajan. EMI – His Masters Voice, 1988.
Hugo Wolf: Goethe-Lieder. mit Wolfgang Sawallisch (Klavier). Ariola Eurodisc, 1986.
Hugo Wolf: Mörike-Lieder. Mit Karl Engel (Klavier). Orfeo (Naxos Deutschland), 1998.

………

Als Dirigent

Johann Sebastian Bach: Weihnachtsoratorium (Ausschnitte). Staatskapelle Dresden. MC, Eterna-Digital, (1985).
Johann Sebastian Bach: Johannes-Passion. Staatskapelle Dresden. Newton Classics (Membran), 2011.
Johann Sebastian Bach: Zwei Hochzeitskantaten, BWV 202 & 210. (Weichet nur, betrübte Schatten / O holder Tag, erwünschte Zeit). Kammerorchester Berlin. Brilliant Classics, (ca. 2000).
Johann Sebastian Bach: Weltliche Kantaten, BWV 204 & 208. (Was mit behagt, ist nur die muntre Jagd / Ich bin in mir vergnügt). Brilliant Classics, (ca. 2000).
Joseph Haydn: Die Schöpfung. Hob. XXI:2. DVD. Arthaus Musik, 1992.

(край на цитата)

Забележка от 30 юли 2020 г.: във връзка с 85 години от рождението на Петер Шрайер на 29 юли 1935 г., Баварското радио в Мюнхен ще излъчи на 1 август 2020 г. (събота) предаване в програмата „BR Klassik“, посветено на този забележителен тенор:

Sendezeit

Sa, 01.08.2020 | 13:05 – 14:00 Uhr

(в България – от 14:05 – 15:00 часа)

Това предаване може да се слуша на следния линк:

https://www.phonostar.de/radio/zum-85-geburtstag-des-tenors-peter-schreier/v/165489/2020-08-01

……

Друга информация също във връзка с 85 години от рождението на Петер Шрайер може да се прочете на следния линк:

https://www.facebook.com/wdr3/photos/a.184063451801259/1408581879349404/?type=3

…….

Ще завърша днешната статия за Петер Шрайер с едно траурно съобщение за него, поместено в медия от родния край на певеца – провинция Саксония в Южна Германия, недалеч от Чехия.

Портал „Sächsische Zeitung“

Bernd Klempnow

26.12.2019

Natürlich Peter Schreier: Keiner intoniert „O du fröhliche, O du selige, gnadenbringende Weihnachtszeit!“ mit so samtiger, schöner Stimme wie der Dresdner Tenor. So war es keine Frage, welche CD in den vergangenen Tagen immer wieder bei uns daheim – wie wohl in vielen Haushalten – gespielt wurde: „Welt ging verloren, Christ ward geboren. Freue, freue dich, o Christenheit“, stimmt der Knabenchor ein.

Der erhabene Gesang erfreute die ganze Familie auch Jahrzehnte nach Entstehen der Weihnachtslieder-Platte von 1975, und doch war beim Anhören zum diesjährigen Fest so ein Gedanke dabei: Wie geht es Peter Schreier?

Vor ein paar Wochen noch hatte er mich als Klassikredakteur der Sächsischen Zeitung begrüßt. Schon damals ging es ihm körperlich schlecht. Aber der Geist war hellwach. „Kommen Sie zu mir ins Gartenzimmer“, rief er und strahlte wie immer: „Schön, dass Sie da sind. Was gibt es Neues? Möchten Sie Kaffee? Bei mir ist es, Sie sehen es ja, nicht zum Besten bestellt. Also, erzählen Sie!“

Weitere solcher Begegnungen, bei denen wir uns seit den 90er-Jahren über seine Rollen, seine Musik, seine Hobbys und Alltagsdinge für die SZ und privat unterhalten haben, wird es nicht geben. Peter Schreier, der gebürtige Meißner und einer der wichtigsten Sänger des 20. Jahrhunderts, ist am 1. Weihnachtsfeiertag 84-jährig in Dresden gestorben, wie am Donnerstag bekannt wurde. Die Familie bat um Zurückhaltung und Wahrung der Privatsphäre.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Sächsische Zeitung“

Бернд Клемпнов
26 декември 2019 г.

Разбира се, Петер Шрайер: Никой не пее „О, ти радостно, о, ти благословено, носещо благодат Коледно време!“ с такъв кадифен, красив глас като дрезденския тенор. Така че нямаше съмнение кой компактдиск се е въртял многократно в дома ни през последните няколко дни – както и в много други домакинства: „Светът беше изгубен, Христос се роди. Радвай се, радвай се, о, християнство“, присъединява се момчешкият хор.

Възвишеното пеене радваше цялото семейство дори десетилетия след създаването на коледния албум от 1975 г., и въпреки това, докато го слушах за тазгодишния празничен сезон, ме порази една мисъл: Как е Петер Шрайер?

Само преди няколко седмици той ме поздрави като редактор на класическа музика в „Sächsische Zeitung“. Дори тогава беше физически болен. Но духът му беше буден. „Ела в градинската ми стая“, извика той, сияейки както винаги: „Чудесно е, че си тук. Какво ново? Искаш ли кафе? Както виждаш, нещата не вървят добре за мен. Затова, разкажи ти!“

Няма да има повече подобни срещи, в които да говорим за неговите роли, музика, хобита и ежедневни неща за „Sächsische Zeitung“ и лично от 90-те години насам.

Петер Шрайер, родом от Майсен и един от най-важните певци на 20-ти век, почина на Коледа в Дрезден на 84-годишна възраст, както беше обявено в четвъртък.

Семейството поиска сдържаност и уединение.

(край на превода)

Нека днес на 30 юли 2025 г. да почетем 90 години от рождението вчера през 1935 г. на прочутия певец Петер Шрайер, починал на 25 декември 2019 г. и да не забравяме големия му принос в световната музикална култура.

Мир на праха му!

´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´

Записи: