Пианистката проф. Мара Петкова, родена преди 104 години
Драги приятели на оперното и на клавирното изкуство, днес на 3 август 2020 г. пиша статия не за оперен деец, а за една заслужила дама на клавирното изкуство – проф. Мара Петкова (1916-2002), която е обучила на това изкуство не само стотици пианисти, но и много студенти по вокално изкуство в Държавната музикална академия в София, където са учили и пиано. Дълги години там Мара Петкова е била помощник и асистент на легендарната пианистка Панка Пелишек (1899-1990), при която също е учила пиано, а после самата тя се развива като прекрасен педагог, преминал през позициите на асистент, доцент и професор.
Защо днес правя изключение и пиша статия за Мара Петкова? Основната причина е тази, че срещам нейното име твърде често при писането на статии за оперни певци и диригенти, които са били обучени по пиано от Мара Петкова. Нека спомена поне 2 имена на диригенти, за които вече съм писал статии – Росица Баталова и Любомир Каролеев. При това за Мара Петкова няма особено много информации в медиите, а днес на 3 август се навършват 104 години от рождението й – искам да отделя малко внимание на тази забележителна пианистка, която е била ученичка в Берлин на световно известния по това време пианист от Чили Клаудио Арау – едно име, което в моите младежки години не слизаше от музикалните програми на Радио София. В годините около Втората световна война, когато музикалните носители бяха грамофонни плочи, поне половината от грамофонните плочи на Радио София със солисти-пианисти включваха името на Клаудио Арау (1903-1991), което съм запомнил още почти като подрастващо дете.
Наред с името на Мара Петкова срещам много често и това на нейната учителка проф. Панка Пелишек, която е оставила светли следи в българското клавирно изкуство – не само като отлична солистка, но и като прекрасна педагожка, обучила стотици артисти от различни жанрове на музикалното изкуство. По косвен път ще отделя внимание и на тази голяма артистка, концерти на която съм посещавал в Габрово и в годините на моето следване в София през периода 1951-1956 години.
Нека започна с моите информации за Мара Петкова, при които ще се включат и тия за Панка Пелишек:
Мара Николова Петкова е известна българска пианистка и музикална педагожка. Родена е на 3 август 1916 г. във Варна, починала през 2002 г. на 86 години. Днес на 3 август 2020 г. се навършват 104 години от рождението й.
Мара Петкова започва да учи пиано още на 7-годишна възраст при Найден Найденов, а на 11 години изнася първия си самостоятелен концерт. През 1937 г. завършва Държавната музикална академия в София, където нейна преподавателка е пианистката Панка Пелишек. Между 1938 и 1940 г. специализира в Берлинската консерватория при легендарния чилийски пианист Клаудио Арау (1903-1991) и при Ерик Зиндерман.
След завръщането си в България Мара Петкова преподава в началото по пиано (1941-1942), солфеж и корепетиция в Консерваторията и през 1947 г. става асистент на проф. Пелишек. От 1951 г. е редовен доцент, а от 1966 г. – професор. Сред нейните ученици в Консерваторията се отличават имената на пианистите Марио Ангелов, Антони Дончев, Малина Малинова, Анжела Тошева и Стефан Траянов, диригентите Росица Баталова и Любомир Каролеев, композитора Филип Павлов.
Мара Петкова концертира в България и в чужбина – в Германия (Берлин – 1940 и 1942 г., Йена и Плауен – 1942). Репертоарът й обхваща концерти за пиано и симфоничен оркестър: Хайдн (ре мажор), Моцарт (ла мажор, до мажор), Бетовен (сол мажор, ми бемол мажор), Шопен (фа минор), Менделсон (сол минор), Сен Санс (сол минор), Панчо Владигеров (№ 3), прелюдии и фуги от Бах, сонати от Скарлати, Моцарт, Бетовен (включително опус 106) и голям брой пиеси от западноевропейски, руски и български автори.
Изпълнението й се налага със своята интелигентност, основно познаване на формата и стила на творбите, изразителност и отлична техника.
Наред с концертната и педагогическата си дейност Мара Петкова е автори и редактор на издания с клавирни пиеси, както и на студии и статии по клавирна педагогика.
(край на биографичните бележки)
В горните описания стана дума за пианиста Клаудио Арау, при когото е учила в Берлин Мара Петкова. Този изключителен пианист е гостувал в края на 20-те години на миналия век в България, където изнася концерти и се запознава с българската музикална общественост. Поради голямата си известност в тази епоха и заради това, че е бил учител на Мара Петкова, искам да напиша някои неща за него (взети са от различни негови Уикипедия-страници):
Клаудио Арау (исп. Claudio Arrau León, 6 февруари 1903 – 9 юни 1991) е чилийски пианист, известен с изпълненията си на огромен репертоар, простиращ се от бароковите произведения до композиторите на двадесети век. Известни са изпълненията му на произведения от Бетовен, Шуберт, Шопен, Шуман, Лист, Брамс и Дебюси. Той е смятан за един от най-големите пианисти на двадесети век.
Клаудио Арау е роден в Чилян, Чили, син на Карлос Арау, офталмолог, който умира, когато Клаудио е на една година и Лукреция Леон Браво де Вилялба (Lucrecia León Bravo de Villalba), преподавателка по пиано. Той принадлежи към стар чилийски род от южната част на Чили, който произхожда от Лоренцо де Арау, испански инженер, изпратен в Чили по времето на испанския крал Карлос III.
Арау е дете чудо (вундеркинд), първия си концерт изнася на 5 години. На 6 години той свири пред депутати от парламента и президента Педро Монт, който е силно впечатлен от изпълнението му и се ангажира с бъдещото му образование. На 8 години е изпратен с десетгодишна държавна стипендия от чилийското правителство на обучение в Германия, заедно с майка си и сестра си. Приет е в Щерновата консерватория в Берлин, като ученик от 1913 г. на Мартин Краузе, който е учил при Ференц Лист. На 11 години Клаудио изпълнява „Трансценденталните етюди“ на Ференц Лист, смятани за едни от най-трудните за изпълнение произведения, писани някога за пиано.
През 1918 г. Краузе умира, след като обучава 5 години Арау, който на 15 години остава неутешим от загубата на своя наставник. След смъртта на Краузе Клаудио Арау няма друг учител, поради респекта към своя наставник, обучавал го в традициите на изпълнителското изкуство на Лист. В следващите години Арау самоусъвършенства своето техническо и музикално майсторство. Започва концертна дейност в Европа и Америка.
От 1925 до 1940 г. е професор в „Консерватория Щерн“. През 1926 г. е първият му запис на грамофонна плоча. В 1928 г. за пръв път изнася концерт с Берлинската филхармония. В годините от 1935 до 1937 изпълнява поредица от концерти с цялостното творчество за пиано на Бах, Моцарт и Шуберт.
През тридесетте години на двадесети век Арау гостува в България, където изнася концерти и се запознава с българската музикална общественост. В 1937 г. Клаудио Арау се жени за Рут Шнайдер, мецосопрано от Германия. Имат три деца: Кармен (1938–2006), Марио (1940–1988) и Кристофер (1959). В 1941 г. семейството напуска Германия и се преселва в САЩ. Установяват се в Ню Йорк, където през 1979 г. придобиват двойно гражданство – американско и чилийско.
В следващите десетилетия Клаудио Арау предприема турнета по целия свят и изнася над 100 концерта годишно. През 1967 г. основава фондация „Клаудио Арау“ за подпомагане на млади музиканти. В 1968 и 1974–1975 има световни гастроли на пианиста. Когато е на 80 години, Аррау съкращава броя на концертите си от около 100 на 60–70 годишно, но продължава гастролите си в Европа, Северна Америка, Бразилия и Япония.
През май 1984 г. Клаудио Арау се завръща в родината си Чили след седемнадесетгодишно отсъствие, за да „свири за новото поколение“, което още не го е слушало. Посрещнат е с голямо въодушевление, което рядко се среща в историята. Концертите му в Сантяго (6 за 11 дни) са слушани и гледани (на живо и по телевизията) от голяма част от населението. Една година по-рано му е присъдена Чилийската национална награда за изкуство.
Арау умира на 9 юни 1991 г. на 88-годишна възраст в Мюрццушлаг, Австрия, където е трябвало да открие с концерт музей на Йоханес Брамс. Погребан е в родния си град Чилян.
Репертоар и изпълнителски стил
За кариерата си от 80 години Арау изработва огромен репертоар, който включва композитори от барока, класиката, романтизма и импресионизма. Той е един от първите изпълнители, които изпълняват и записват цялостното клавирно творчество на определени композитори. Поддържа мнението, че в един цикъл трябва да се изпълняват всичките произведения. Арау не се съсредоточава само върху определена музикална епоха. Неговите изпълнения на сонатите на Бетовен са също толкова знаменити и известни, както и записите му от изпълненията на произведения на Лист и Дебюси. Интересен факт е липсата на записи на Арау с произведения на Сергей Рахманинов. Изключение е един филм – Рапсодия, в който клавирната музика се изпълнява от Клаудио Арау и в който има откъси от Втория концерт за пиано на Рахманинов.
Музикалните критици, съвременници на Арау, имат различни гледни точки за неговия изпълнителски стил. Едни твърдят, че неговият плътен, убедителен тон придава на изпълненията му авторитетно, характерно звучене; някои казват, че неговият тон звучи глухо и замъглено, а други казват, че той звучи като Арау, който едва ли не свири на орган или „заравя“ „лапите“ си в „гъвкавата“ клавиатура. Според американския критик Харолд Шонберг, Арау винаги поставя „едно несъмнено романтично звучене в изпълненията си“.
Арау е интелектуален и дълбоко разсъждаващ изпълнител. Той чете много по време на пътуванията си и въпреки че няма формално образование извън музиката, той научава английски, италиански, немски и френски, наред с родния му испански. На двадесет години изучава психологията на Карл Юнг.
Отношението на Арау към музиката е много сериозно. Той проповядва прецизност към партитурите. Въпреки че към средата на жизнения си път Арау често свири преднамерено с по-бавно темпо от необходимото, той има репутацията на легендарен виртуоз. Според Джоузеф Хоровиц, някои критици смятат, че след смъртта на майка си, с която е бил много близко свързан, той става по-сдържан и затворен.
Отличия и награди
Клаудио Арау е носител на многобройни отличия и награди.
По-важни награди:
- Награда Франц Лист – Германия – двукратно (1919, 1920)
- Голямата награда на конкурса за пианисти в Женева, Швейцария (1927)
- Медал на Кралското филхармонично дружество – Лондон, Великобритания (1958)
- Национална награда за изкуство – Чили (1983)
- Кавалер на ордена на Почетния легион – Франция (1983)
- Медал Бетовен – САЩ (1983)
- Доктор хонорис кауза на много университети в различни страни
- Златен медал на Кралското филхармонично дружество – Лондон, Великобритания (1990) – връчен след смъртта му.
(край на бележките за Клаудио Арау)
Когато през 2016 г. се навършиха 100 години от рождението на проф. Мара Петкова, редица медии в България обърнаха внимание на този юбилей, поради което за него има доста сведения, на които ще се спра сега. На първо място е една хубава статия от проф. Боянка Арнаудова, която също е била обучавана по пиано в Музикалната академия в София от проф. Мара Петкова. Цитирам тази забележителна публикация:
Портал „Галерия на думите“
август 2016
„Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите“.
(думи на Св. Константин-Кирил Философ)
Боянка Арнаудова
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МАРА ПЕТКОВА
Като че ли не беше отдавна, когато преподаваше в Музикалната академия, когато й се възхищавах на умението да обясни същността на Шумановия „Карнавал“ или на Брамсова рапсодия, да ми покаже пръстовка, която решава магически проблема с един пасаж, когато… Толкова много спомени от студентските години, а и след това. Пиша с обич и искрено преклонение пред таланта и личността на Мара Петкова. Но, нека представя тази голяма българска пианистка и дългогодишен педагог в Националната музикална академия.
Родена преди сто години във Варна. Учила пиано отначало при Найден Найденов, братът на големия диригент Асен Найденов, а в Музикалната академия при проф. Панка Пелишек. На 11 години изнася първият си самостоятелен концерт, а в 1937 година, едва 21 годишна завършва – предсрочно – и изпълнителският, и педагогическият факултети! Още дете прави силно впечтление с надареността си и е само на 14 години, когато е поканена за солистка на Царският симфоничен оркестър. Свири под палката на големият Саша Попов. (Впрочем, след време той ще я запознае с братовчед си д-р Иван Цанев, който ще бъде съпругът на Мара Петкова.) Годината е 1932, а тя е 16 годишна. Прави огромно впечатление и на публиката, и на музикалната критика, която оценява възторжено качествата й, таланта й. А Саша Попов споделя:
„Мара Петкова се прояви като завършена артистка с рядка музикалност и бляскава техника.” Към края на 30-те години на миналия век в София гастролира великият пианист Клаудио Арау, на когото представят младото дарование. Мара Петкова получава стипендия от Министерството на просветата, с която специализира при него, в Берлинската академия (1938-1940). Арау възкликва: „изумява ме феноменалната техника и музикалност на Мара Петкова” – признание и за природните дадености, но и за тяхното великолепно развитие, постигнато с труд, воля и отдаденост.
Интересен е фактът, че и в Берлин отново се увлича от педагогика и музикална теория, поради което паралелно специализира солфеж и композиция, както и камерна музика – в Педагогическия факултет на Академията. Може би тук се определя и предпочитанието й към немския репертоар – Бетховен, Шуберт, Шуман, Брамс, Менделсон… Композитори, съставящи основният й концертен репертоар. Пианистката не пренебрегва и някои от големите български композитори на клавирна музика като Панчо Владигеров – изключвайки автора, тя е първата изпълнителка на неговият Трети концерт за пиано и оркестър, също Веселин Стоянов, Любомир Пипков.
Мара Петкова е концертирала с успех и в Германия, и у нас, а по време на Втората световна война работи като щатен пианист в Радио София. Освен солови партии с различни състави, тук тя свири творби на европейски и наши композитори – на живо, каквато е практиката в епохата – с едни от най-ярките български инструменталисти. От 1947 започва да преподава в Консерваторията – отначало е асистент на своята учителка проф. Панка Пелишек, после доцент и от 1967 професор в Академията.
Много са музикантите учили пиано при нея и разбира се, не всички са концертиращи пианисти, има и композитори, и педагози, певци и музиковеди. Мара Петкова беше педагогът който тихо, внимателно, спокойно и много авторитетно ме водеше в света на музиката и някак неусетно научавах/научих толкова много… В нейната стая цареше ред, имаше атмосфера. Тя знаеше и умееше да се отнася подходящо с ученика, да извлече максимума и да развива възможностите му – без да притеснява, стресира, без да тормози и навиква. Напротив, действаше толкова методично и с такт, така умееше да те увлече – и то без многословия, в творбата, че след урок излизах въодушевена и желаеща да свиря, да свиря. Това е педагог. По-често стоеше встрани и слушаше. И – без да гледа текста, веднага поправяше, откриваше грешката, защото имаше не само абсолютен слух, но познаваше изключително добре и детайлно текстовете; тя възприемаше музиката и в хоризонтал, и по вертикала. Истински педагог и сърцевед, който те въвлича в света на музиката. Е, така се изграждат и формират музиканти. От нейните уроци съм възприела много похвати и преди всичко отношението към автора и музиката му, респективно уважение към интерпретатора, които следвам и до сега.
Беше
особена жена със специфичен маниер на
говорене и хумор, излъчваща благост и
доброта, с много характерна усмивка;
запомнила съм и особените й, малки ръце,
с изключително пъргави пръсти, които
магически преобазяваха черните знаци
по нотният лист в музика, в красота.
Свиреше с еднаква и неотразима лекота
и най-комлицираната фуга, и Моцарт – за
нея това бе най-естественото нещо на
света, начин на комуникация. Свиреше
със стил и дълбинно вникване в
творбата.
Нестандартна в мислене,
откровена, честна, но и не винаги харесвана
беше професорката ми. Защото, мисля, че
и талантът й, и знанията, и отношението
й към музиката дразнеха доста нейни
колеги. Както и възпитанието и
пристрастността й към немската музика
и голяма пианистична школа. Едно нищожно
отмъщение е било изключването й от
Академичния съвет – с обяснението, че
не уважава съветската музика. Тя, която
говореше с плам за Прокофиев, например.
Да, имаше педагози, които правеха
конюнктурни продукции с произведения
на много влиятелни съветски композитори,
но с недотам талантлива музика. Времето
отдавна ги маргинализира… Но пък, в
стаята на проф. Мара Петкова никак не
беше рядкост да идват пианисти и особено
нейни колежки педагози от Академията,
за да се консултират – по проблеми на
интерпретацията, пръстовката, педализацията
и пр. и то на немските композтори… Лично
съм присъствала на такива допитвания/разговори.
Много от ученицте на проф. Мара Петкова са носители на международни награди, други са изтъкнати педагози у нас и зад граница.
През вече натрупаните години, с признателност мисля за онова на което ме е научила, за това как ме поощряваше да се занимавам с музикознание, за разговорите ни около бъдещото ми развитие, как ме зарадва с оценката си за една от първите ми рецензии и как с изненада научих че обожава операта, редовно посещаваше тогава прочутият Международен конкурс за млади оперни певци.
Щастие е да имаш какво, и то много, да разказваш за един от учителите си. Щастие бе че съдбата (и роднинството ни) ме отведе при тази необикновена жена с големите топли, добри очи, които всичко разбираха и оценяваха. Щастие бе за всички, преминали през школата на проф. Мара Петкова да се учат от голям и чувствителен музикант, който щедро раздаваше знания и насърчаваше младите! Тя ни се радва и днес, от там, където е, затова че продължваме делото й, че помним заветите й. Поклон пред паметта ти, знаменита наша Учител.
(край на цитата)
Във връзка с тази годишнина през м. ноември е бил изнесен в София тържествен концерт, за който има информация в същия портал. Цитирам:
Портал „Галерия на думите“
ноември 2016
Ростислав Йовчев
КОНЦЕРТ ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПРОФ. МАРА ПЕТКОВА
На 28 ноември 2016 г. в залата на Националната Музикална Академия, ще се отбележи 100 години от рождението на забележителната пианистка и дългогодишен клавирен педагог проф. Мара Петкова. Формирала поколения от най-изявени пианисти като проф. Савка Шопова-Маркова, проф. д.и. Филип Павлов, д-р Анжела Тошева, проф. Роксана Богданова, Марио Ангелов и др., тя остава в паметта на всички които я познаваха като рядък пример на висок професионализъм, вътрешна одухотвореност, финес и толерантност.
Нека почетем това събитие с присъствието си и чуем това, което проф. Петкова е оставила в българската култура – прекрасните свои възпитаници, които ще музицират в нейна част!
(край на цитата)
Стогодишнината от рождението на проф. Мара Петкова се отбелязва и от Българското Национално Радио – даже на два пъти: през август 2016 г. в предаване, при което има и запис от интервю с проф. Петкова, и преди това – през юни 2016 г., когато в Първо студио на БНР се изнася концерт от Марио Ангелов (неин ученик), който включва освен творбите, изпълнени от него, също и такива от Златния фонд на Радиото, изпълнени от Мара Петкова. Цитирам съответните информации:
БНР
Спомен за проф. Мара Петкова
публикувано на 24.08.2016
На
3 август се навършиха 100 години от
рождението на видната пианистка и
клавирен педагог – проф. Мара
Петкова.
Родена във Варна, тя свири
на пиано от 7-годишна. На 11 изнася първия
си самостоятелен концерт. Завършва
Музикалната академия в класа на Панка
Пелишек, а между 1938-1940 г. специализира
в Берлинската консерватория при прочутия
Клаудио Арау.
Още интересни подробности за кариерата на Мара Петкова и нейно изказване, съхранено в Златния фонд на БНР, както и музикално изпълнение от богатата ни фонотека чуйте в звуковия файл – в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче”.
(край на цитата)
Ето линк към това предаване на БНР:
https://www.bnr.bg/post/100730100/spomen-za-prof-mara-petkova
И втората информация:
БНР
Концерт, посветен на 100 години от рождението на Мара Петкова
публикувано на 17.06.2016
Тази година се навършват 100 години от рождението на пианистката Мара Петкова – една от ценните личности за музикалната ни култура. Много музиканти свързват своя творчески път с нейното име – като ученици от класа й в Консерваторията (сега Национална музикална академия проф. Панчо Владигеров), където Мара Петкова е дългогодишен преподавател по пиано и професор по същата дисциплина. Сред тях са Антони Дончев, Филип Павлов, Роксана Богданова, Савка Шопова Маркова, Марио Ангелов. Освен педагогическата си дейност, Мара Петкова извършва огромна редакторска работа на клавирни издания.
Пианистката изнася първия си самостоятелен концерт едва на 11 годишна възраст. Дипломира се в Държавната музикална академия в София в класа на проф. Панка Пелишек, а след това специализира в Берлинската консерватория при Клаудио Арау, който отбелязва: “Изумява ме феноменалната техника и музикалност на Мара Петкова“.
Мара Петкова концертира у нас и в чужбина. В широкоспектърния й репертоар присъства и българска музика – като класиците ни Веселин Стоянов и Панчо Владигеров. Интересен факт е, че Панчо Владигеров подарява копие от манускрипта на Третия си клавирен концерт именно на пианистката Мара Петкова.
25 юни 2016 11.00 часа
1 студио на БНР
Марио Ангелов – пиано
записи на Мара Петкова от Фонда на БНР
Вход с покани
……
Марио Ангелов е роден на 10 септември 1966 в град София. Учи в Средно музикално училище „Любомир Пипков“ (Национално музикално училище „Любомир Пипков“) при Людмила Ченкова и професор Николай Евров. Завършва средното си образование през 1985. От 1987 до 1991 следва в Държавна музикална академия (Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) при проф. Мара Петкова, една от изтъкнатите ученички на световноизвестния пианист Клаудио Арау. По време на своето обучение Ангелов печели множество награди от национални и международни клавирни конкурси. През годините Марио Ангелов е търсен и редовен участник в престижни национални фестивали, както и на такива, провеждащи се в чужбина. Дейността му като пианист е многообразна: той се изявява като солист на симфонични оркестри, участник в различни камерни формации, осъществява самостоятелни клавирни рецитали. Реализира огромно количество записи във всякакви формати. В репертоара му присъстват произведения от барока до музика на XX век. От 1991 до сега, с няколко прекъсвания, продължава да заема позицията на пианист в Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Програма:
I Морис Равел – Алборада дел грациозо, Марио Ангелов
II Волфганг Амадеус Моцарт – Соната KV 309 C-Dur, Мара Петкова, Запис от фонда на БНР
III Ференц Лист – Вариации по мотива от Йохан Себастиан Бах: „Weinen, Klagen, Sorgen, Zagen”, Марио Ангелов
IV Феликс Менделсон Бартолди – Сериозни вариации опус 54, Мара Петкова, Запис от фонда на БНР
V Дмитрий Шостакович – Прелюд и фуга № 24 d–moll, Марио Ангелов
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://www.bnr.bg/music/post/100704726/koncert-posveten-na-100-godini-ot-rojdenieto-na-mara-petkova
….
Както писах в началото, в тази статия ще дам някои информации и за проф. Панка Пелишек (1899-1990), за дейността на която стана въпрос още в началото на статията ми.
Панка Пелишек е българска пианистка, по народност чехкиня. Родена е през 1899 г. в София в семейството на валдхорнист. Баща ѝ Вацслав Пелишек е от чешките музиканти, които идват в България непосредствено след Освобождението, за да подпомогнат развитието на музикалния живот в страната. Майка ѝ Вероника Шпиндлер е внучка на чешкия композитор Фриц Шпиндлер.
Панка Пелишек започва да учи пиано на 10-годишна възраст при Франк. По-късно е ученичка в Държавното музикално училище последователно при Людмила Прокопова и Андрей Стоянов, а след като го завършва през 1918 г., работи известно време при Иван Торчанов.
На 18-годишна възраст Пелишек е вече добре известна пианистка. Тя акомпанира известни български певци и инструменталисти или участва като солистка на техни концерти. През 1918 г. учи два месеца в Будапеща при унгарския пианист Арнолд Секей. По-късно, през 1923 г. завършва Виенската консерватория като ученичка на бележития клавирен педагог Йосиф (Юзеф) Хофман. През последната година от следването си концертира заедно с певицата Констанца Кирова във Виена, Грац и Залцбург, след което се завръща в България.
В България Панка Пелишек концертира и развива активна дейност като клавирен педагог. Тя изпълнява концерти за пиано и оркестър от Лудвиг ван Бетовен (до минор, сол бемол мажор), Фредерик Шопен (фа минор), Ференц Лист (ми бемол мажор), Роберт Шуман, Едвард Григ, „Фантазия“ от Ференц Лист, почти всички сонати на Бетовен, както и пиеси от български автори като Светослав Обретенов, Панчо Владигеров и други автори.
След 9 септември 1944 г. съвместно с Държавния радиоквартет „Аврамов“ изпълнява творби на Моцарт, Антонин Дворжак и други. Концертната ѝ дейност е особено активна до 1950 г. Освен солидната техника, красив тон и релефно фразиране изпълнителското изкуство на Пелишек се отличава и с тънък вкус и проникновено предаване на съдържанието на музикалните творби. Много висока оценка получават на времето нейните интерпретации на „Карнавала“ и Концертът за пиано от Роберт Шуман и особено на концерт № 3 за пиано и оркестър и Соната за пиано № 57 на Лудвиг ван Бетовен.
Педагогическата дейност на Пелишек започва непосредствено след завръщането ѝ от Виена. Първоначално е преподавател в Музикалното училище в Пловдив (1923–1925). От 1925–1930 г. работи в Държавната музикална академия като извънреден преподавател, а в периода 1931–1939 г. като редовен професор. С вещо ръководство тя изгражда хармонично-технически и музикално бъдещите концертиращи пианисти. Приучава учениците си да свирят с разнообразен и красив пеещ тон, да предават вярно стила и характера на пиесата и да довеждат развитието и естествено до кулминациите. Едновременно с това тя възпитава у младите хора чувството за художествена мярка. В педагогическата си работа тя търси винаги новото, не робува на закостенели принципи. Много от нейните ученици са известни български изпълнители – Дора Лазарова, Милена Моллова, Дянко Илиев, Светла Протич, Георги Азманов – всички победители и носители на престижни награди от конкурси. Сред най-изтъкнатите ученици на Пелишек са и Венцеслав Янков, Ото Либих, Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Възкресия Вълчанова, Катя Цветкова.
През 1969 г. ѝ е присъдено званието „народна артистка“, а през 1979 година става героиня на социалистическия труд, носителка е и на орден „Георги Димитров“. През 1977 година прекратява преподавателската си дейност в Академията.
(край на бележките за проф. Панка Пелишек)
След статията ми ще поместя и снимки не само на Мара Петкова, но и такива, свързани с Панка Пелишек. На една от тия снимки на проф. Пелишек тя е заедно с редица свои бележити ученици. Ето надписа на снимката:
„Проф. Пелишек със свои ученици от Консерваторията, между които Румяна Атанасова, Милена Моллова и други, края на 1930-те години“.
(край на цитата)
Ще завърша тази статия за пианистките Мара Петкова и Панка Пелишек с мой спомен относно двете артистки: през годините на моето детство и двете са идвали за концерти в Габрово, а после когато бях студент в София през годините 1951-1956, много често посещавах камерни концерти в залата на дома „Алианс Франсез“ на площад „Славейков“. Там почти всяка вечер от 19 или 20 часа се организираха такива солови концерти на инструменталисти и певци, които винаги бяха много добре посетени. От 1952 до 1955 г. живях на ъгъла на улиците „Ангел Кънчев“ и „Неофит Рилски“ и много често вечер, след като приключвах с моите занимания по математика в квартирата ми, отивах на такъв концерт до залата в „Алианс Франсез“… Какво хубаво съчетание на суровите занятия по висша математика с брилянтните часове на душевна емоция, предизвикана от насладата на музикалното изкуство … Спомени, спомени!
Нека днес на 3 август 2020 г. да си спомним за проф. Мара Петкова по случай 104 години от рождението й. А също и за проф. Панка Пелишек, починала на 90-годишна възраст преди 30 години – на 17 януари 1990 г.
Мир на праха им!
……..