Philippe Jaroussky

Френският певец Филип Жаруски празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 февруари 2018 г. пиша за един млад певец от Франция, за който през 2016 г. писах за пръв път малка статия, тъй като ми направи огромно впечатление. При това той е толкова млад, а е постигнал завидни успехи. Това е френският контратенор Филип Жаруски (Philippe Jaroussky), който днес навършва 40 години.

Прави ли ви впачатление, драги приятели, колко интересно звучи презимето на певеца – като че ли има някаква връзка с Русия? Доскоро и аз не знаех има ли нещо вярно в това предположение. След като разгледах тия дни Уикипедия-страницата на Жаруски на руски език, намерих сведения, които потвърждават тази теза. Ето цитат от руската медия „Известия“:

Русский француз

Петербургский фестиваль старинной музыки „Early Music“ завершился выступлением в обеих столицах всемирно знаменитого французского контратенора Филиппа Жарусски. Кому в фамилии Филиппа чудится что-то русское, тот недалек от истины. Семейная легенда повествует, что прадедушка певца эмигрировал из революционной России и при пересечении границы назвался: “Я – русский”.

(край на цитата)

Разбира се, това твърдение може да бъде измислено, ако не е потвърдено от достоверен източник. Такъв може да бъде самият Филип Жаруски. Действително, по време на негово концертно гостуване в Русия през 2006 г. той е направил изказване при едно интервю в Москва, което потвърждава окончателно верността на предположението. Аз разполагам с информация на английски език, поместена в руското издание на чужда медия и цитирам съдържанието й:

DE I / DESILLUSIONIST magazine

Аlexey Parin, Boris Ignatov and Pavel Tokaryev, leaders of radio program “The Opera Club” broadcast by “Echo of Moscow”, talking to Philippe Jaroussky. Some of the questions were asked by listeners on the phone.

DE I: What did you feel when you came to Moscow? What are you expecting of the city?

P.J.: I don’t know the country; I don’t understand the language; I am looking at everything through wide-open eyes, like a naпve child. Of course, my first architectural impressions were very strong.

DE I: But you’ve got some Russian blood. In Russian your name would sound “Ya-russky”.

P.J.: This is the case: when I was crossing the Russian border I told my name, and everybody were roaring with laughter. My grandfather fled from the Russian revolution. When he arrived at the French border he was asked about his name, and he answered: “Ya – russky (I am Russian)“. So it was written down. Though French people pronounce my name differently.

DE I: What was your first part?

P.J.: My first role was a part in Alessandro Scarlatti’s “Sedek”. Gerard Len was recording it later, and he needed a singer with a light high voice, maybe a woman, for the part of the son. At that time my voice was light, and after a few rehearsals with Len I suited the role.

DE I: Many singers have their own model singers that influence them professionally. Who among counter-tenors, in your opinion, has the ideal sound?

P.J.: I have got no ideal. In some singers I like one thing; in others I like another. For example, one of my great loves is Anri Ledroit, a French counter-tenor. He is a very deep and emotional artist. Of course, James Bowman and Gerard Len became big discoveries for me. I follow counter-tenors’ performances very carefully; I always want to be well informed. David Daniels deserves a special word: he’s been extending the counter-tenor repertoire recently, and he is singing many parts, which were never performed by counter-tenors before.

(край на цитата)

Съдържанието е ясно, но нека дам превод на български език:

ДE I: Какво чувствахте, когато дойдохте в Москва? Какво очаквате от града?
Ф. Ж.: Не познавам страната; Не разбирам езика; Гледам всичко през широко отворени очи, като надигнато дете. Разбира се, първите ми архитектурни впечатления бяха много силни.

ДE I: Но имате руска кръв. На руски името ви ще звучи “Я-руски”.
Ф. Ж.: Такъв е случаят: когато прекосявах руската граница, казах името си и всички се заливаха от смях. Дядо ми избягал от руската революция. Когато пристигнал на френската граница, той бил попитан за името му и отговарил: “Ya – russky (аз съм руснак)”. Така че го записали точно по казаното от него. Въпреки това, французите произнасят името ми по различен начин.

ДE I: Какво беше първото ви участие?
Ф. Ж.: Първата ми роля е изява в “Седек” на Алесандро Скарлати. Джерард Лен го записваше по-късно и имаше нужда от певец с лек глас, може би жена, за ролята на сина. По това време гласът ми беше лек, и след няколко репетиции с Лен, аз подхождах за ролята.

ДE I: Много певци имат свои собствени модели певци, които ги влияят професионално. Кой от контратенорите според Вас има идеалния звук?

Ф. Ж.: Нямам идеал. В някои певци ми харесва едно нещо, в други ми харесва друго. Например, един от моите любими певци е Анри Ледроа – френски контратенор. Той е много дълбок и емоционален художник. Разбира се, Джеймс Боуман и Джерард Лен станаха големи открития за мен. Следя много внимателно изпълнението на контра-тенорите, винаги искам да бъда добре информиран. Дейвид Даниълс заслужава специално внимание, той наскоро разширява контратеноровия си репертоар и пее много неща, които никога не са били изпълнявани от контратенори преди.

(край на превода)

През 2016 г. на днешния ден написах следното: „Разбира се, за Филип Жаруски още не съм писал до сега специална статия, но като прегледах тази вечер електронната си поща, видях една новина от моя ФБ-приятел Борис Димитров, който припомня днешния рожден ден на Филип Жаруски. От друга страна знаех по друг път, че българската певица Соня Йончева ще има този месец изяви заедно с Филип Жаруски, без да съм проучвал подробности. Това беше причина да седна и набързо да напиша статия за Филип Жаруски. Аз вече съм го споменавал в моя статия, когато писах през ноември 2015 г. за един негов колега от Германия, който вече направи световна кариера в този жанр на контратенорите, именно певеца Андреас Шол. Ето извадка от тази статия:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 10 ноември 2015 г. нямах намерение да пиша за оперен артист. В списъка ми за български артисти няма юбилей, в този за артистите от други страни няма кръгла годишнина. В последно време се стремя за небългарски артисти да пиша само при кръгли годишнини, иначе при хиляди имена човек няма да има тази физическа възможност да спомене всички. Все пак и тук правя компромиси, когато лицето има голяма популярност или големи заслуги за музикалното изкуство в света, макар че това е съвсем индивидуално мнение. Така беше напоследък за Гуинет Джоунс, Бисерка Цвеич, Джоан Съдърланд.

Така че днес също ще направя едно изключение, като ви запозная с живота на един сравнително млад певец – контратенора със световна популярност Андреас Шол (Andreas Scholl), роден на 10 ноември 1967 г. в град Елтвил (около 17 хиляди жители) в провиниция Хесен, Германия. Андреас Шол днес навършва 48 години, но има зад гърба си внушителна концертна и оперна дейност не само в Германия, но и в редица други страни в Европа и извън нея“.

(край на цитата)

В тази статия за Андреас Шол на едно място пиша следното:

„В момента един съвсем млад контратенор от Франция – Филип Жаруски също е вече на върха на кариерата си. Ето нещо повече за него:

Филѝп Жарускѝ (на френски: Philippe Jaroussky; роден на 13 февруари 1978 г. в Мезон Лафит) е френски контратенор. Известен със своята виртуозна колоратурна техника и покоряващите си и жизнени изпълнения на барокови вокални творби, които допринасят за възраждането на интереса към музиката, създадена преди края на XVIII в.

Дипломата си получава от Факултета по Стара музика към Консерваторията на Париж през 2001 г. През 1996 г. започва да учи пеене при Nicole Fallien. През 2002 г. създава собствен състав, наречен „Artaserse“. Жаруски има чести участия с Ансамбъл Матеус (Ensemble Matheus), начело с Жан-Кристоф Спинози (Jean-Christophe Spinosi).

Особено изненадващо е това, че макар и на 37 години (б.а. Б.К.: става въпрос за годината 2015), Филип Жаруски е така известен в целия свят с изкуството си, че за него съществуват в момента Уикипедия-страници на 23 езика, включително и на български език. Там е дадена и неговата подробна дискография, съдържаща десетки заглавия от творби на Хендел, Вивалди, Скарлати, Монтеверди, Бах и редица други по-непознати барокови композитори“.

(край на цитата)

Преди още да пиша за биографията и творческия път на Филип Жаруски до сега, нека цитирам неговите изяви през 2016 и 2015 години, за да видим колко интензивна и широка е неговата дейност:

/ Bis Oper Rolle Ort Jun 16 Concert Countertenor Kissinger Sommer Festival, Bad Kissingen Jun 16 Recital contre-ténor Théâtre des Champs-Elysées, Paris Apr 16 Oratorio pour la Passion de Notre Seigneur Jesus-Christ La Faute it Théâtre des Champs-Elysées, Paris ML: Cohën-Akenine; Mär 16 Partenope Arsace Baluarte, Pamplona ML: Minasi; Mär 16 Only the sound remains Spirit of the young man en De Nationale Opera, Amsterdam ML: André de Ridder; R: Sellars Mär 16 Only the sound remains Fisher en De Nationale Opera, Amsterdam ML: André de Ridder; R: Sellars Feb 16 Alcina Ruggiero Opéra Royal de Versailles ML: Dantone; Feb 16 Alcina Ruggiero Opéra de Monte-Carlo ML: Dantone; Jan 16 Partenope NoRole Palacio de la Ópera, La Coruña, La Coruna ML: Minasi; Jan 16 Partenope Arsace it Théâtre des Champs-Elysées, Paris ML: Minasi; Nov 15 Theodora Dydimus Concertgebouw, Amsterdam ML: William Christie; Okt 15 Theodora Dydime en Théâtre des Champs-Elysées, Paris ML: William Christie; R: S Langridge Jul 15 Alcina Ruggiero it Festival d’Aix en Provence, Aix-en-Provence ML: Marcon; R: Katie Mitchell Jun 15 Concert Altus Händel-Festspiele Halle ML: Nathalie Stutzmann; Mai 15 Concert Countertenor Salzburger Pfingstfestspiele ML: Nathalie Stutzmann; Apr 15 Concert Countertenor Festspielhaus Baden-Baden Apr 15 Concert contre-ténor Théâtre des Champs-Elysées, Paris Mär 15 Recital contratenor Gran Teatre del Liceu, Barcelona Mär 15 Recital contratenor Teatro de la Zarzuela, Madrid Mär 15 Recital Contratenor Teatro de la Maestranza, Sevilla Jan 15 Niobe, Regina di Tebe Anfione Théâtre des Champs-Elysées, Paris ML: O’Dette / S Stubbs; Jan 15 Niobe, Regina di Tebe Anfione Opéra Royal de Versailles ML: O’Dette / S Stubbs; Jan 15 Niobe, Regina di Tebe Anfione Le Pin Galant, Mérignac ML: Mealy; R: Gilbert Blin

(край на цитата)

Прегледах този план и се спрях специално на операта „Алцина“ от Хендел, в която той играе главната роля на Руджеро. През 2015 г. бях слушал запис от изявата му през юли 2015 г. на фестивала в Aix-en-Provence във Франция и исках да видя какъв ще е състава при изявите през февруари 2016 г. в Монте Карло и във Версай. Тогава дойде и изненадата – и на двете места той играе заедно със Соня Йончева. Ето подробности:

George Frideric Handel : Alcina 4c Feb 2016 Monte-Carlo, Salle Garnier Opéra de Monte-Carlo Dirigent Ottavio Dantone ~ Alcina Sonya Yoncheva Ruggiero Philippe Jaroussky Morgana Emőke Baráth Bradamante Delphine Galou Oronte Anicio Zorzi Giustiniani Melisso Christian Senn Oberto Hasnaa Bennani

——–

George Frideric Handel : Alcina 6c Feb 2016 Versailles, Opéra Royal Opéra Royal de Versailles Accademia Bizantina Dirigent Ottavio Dantone ~ Alcina Sonya Yoncheva Ruggiero Philippe Jaroussky Bradamante Delphine Galou Melisso Christian Senn Morgana Emőke Baráth Oronte Anicio Zorzi Giustiniani Oberto Hasnaa Bennani

(край на цитатите)

Не съм чел отзиви за двете изяви на 4-ти и 6-ти февруари, но любопитството ми се задоволи, след като научих че това са били съвместните изяви на Жаруски и Йончева, за които споменах в началото на статията. Радват ме тези нови изяви на Соня Йончева, сега в съвсем друг репертоар след големите й постижения в МЕТ в Ню Йорк през последните години. Очевидно певицата разширява репертоара си в други жанрове и това е чудесно.

Сега ще се спра на някои подробности от биографията на Жаруски. Както се разбра, за него има Уикипедия-страница на български език, която ще ползвам за тази цел. Изненадва ме факта, че докато за редица големи български певци изобщо няма Уикипедия-страници на български език, то тази за французина Жаруски е напълно задоволителна и добре оформена. Просто ще я цитирам по-долу:

Филѝп Жарускѝ (на френски: Philippe Jaroussky, роден на 13 февруари 1978 г. в Мезон Лафит) е френски контратенор. Известен е със своята виртуозна колоратурна техника и покоряващите си и жизнени изпълнения на барокови вокални творби, които допринасят за възраждането на интереса към музиката, създадена преди края на XVIII век.

Дискография

Alessandro Scarlatti: Sedecia, Re di Gerusalemme. Lesne, Pochon, Harvey, Padmore. Il Seminario Musicale, Gérard Lesne. Virgin Veritas (rec. November 1999, École Sainte-Geneviève, Versailles, France)
Claudio Monteverdi: L’incoronazione di Poppea. Laurens, Oliver, Schofrin, Oro. Ensemble Elyma, Gabriel Garrido. K617 (rec. July/August 2000, Chiesa San Martino, Erice, Italy)
Pierre Menault: Vêpres pour le Pére la Chaize. Greuillet, Janssens, Lombard, van Dyck. Ensemble La Fenice, Jean Tubéry. K617 (rec. April 2001, chiesa Saint-Lazare, Avallon, France)
Giavanni Battista Bassani: La morte delusa. Galli, del Monaco, Piolino, Sarragosse. Ensemble La Fenice, Jean Tubéry. Opus 111 (rec. August 2001, Delft, Nederland)
Antonio Vivaldi: Catone in Utica. Edwards, Laszczkowski, Cangemi, Faraon. La Grande Écurie, Jean-Claude Malgoire. Dynamic (rec. November 2001, Théâtre Municipal, Tourcoing, France)
Antonio Vivaldi: La Verità in cimento. Rolfe-Johnson, Stutzmann, Laurens, Mingardo. Ensemble Matheus, Jean-Christophe Spinosi. Naïve – Opus 111 (rec. September 2002, Eglise de Daoulas, Bretagne, France)
Benedetto Ferrari: Musiche varie. Ensemble Artaserse. Ambroisie (rec. October/December 2002, Chapelle Jésus-Enfant – Paroisse Ste. Clothilde, Parigi, France)
George F. Handel: Agrippina. Gens, Perruche, Smith, Grégoire, di Falco. La Grande Écurie, Jean-Claude Malgoire. Dynamic (rec. March 2003, Théâtre Municipal, Tourcoing, France)
Un concert pour Mazarin. Ensemble La Fenice, Jean Tubery. Virgin Classics, 2004 (rec. June 2003, Abbaye de Saint-Michel, Thiérache, France)
Claudio Monteverdi: Selva morale e spirituale. Spiritualità e liturgia/I salmi vespertini/Vespro dei Martiri/L’eloquenza divina. Ensemble Elyma, Gabriel Garrido. Ambronay Edition (rec. 2003/2004, Festival de Ambronay, France)
Antonio Vivaldi: Orlando furioso. Larmore, Lemieux, Cangemi. Ensemble Matheus, Jean-Christophe Spinosi. Naïve – Opus 111 (rec. June 2004, Eglise de Daoulas, Bretagne, France)
Claudio Monteverdi: L’Orfeo. van Rensburg, Gerstenhaber, Thébault, Gerstenhaber, Gillot, Kaïque. La Grande Écurie, Jean-Claude Malgoire. Dynamic (rec. October 2004, Théâtre Municipal, Tourcoing, France)
Antonio Vivaldi: Virtuoso cantatas. Ensemble Artaserse. Virgin Veritas (rec. October 2004, Chapelle des sœurs auxiliaires, Versailles, France)
Antonio Vivaldi: Griselda. Lemieux, Cangemi, Kermes, Ferrari, Davies. Ensemble Matheus, Jean-Christophe Spinosi. Naïve – Opus 111 (rec. November 2005, Salle Surcouf, Foyer du Marin, Brest, France)
Beata Vergine, Motets à la Vierge entre Rome et Venise, Ensemble Artaserse. Virgin Classics (rec. December 2005, Eglise Notre-Dame du Liban, Parigi, France)
Vivaldi Heroes. Ensemble Matheus, Jean-Christophe Spinosi. Virgin Classics (rec. October 2006, Auditorium de l’Ecole Nationale de Musique, Brest, France)
Carestini, the story of a castrato. Le Concert d’Astrée, Emmanuelle Haïm. Virgin Classics, 2007
Johann S. Bach: Magnificat – George F. Handel: Dixit Dominus. Dessay, Deshayes, Spence, Naouri. Le Concert d’Astrée, Emmanuelle Haïm. Virgin Classics, 2007
Antonio Vivaldi: Nisi Dominus/Stabat Mater. Jaroussky, Lemieux. Ensemble Matheus, Jean-Christophe Spinosi. Naïve (rec. July 2007, Salle Surcouf, Brest (France))

(край на цитата)

Една прецизно написана дискография, което показва че авторът е музикант с добри познания в тази област.

В общи линии това бяха сведенията за Филип Жаруски до февруари 2016 г. Сега ще добавя някои нови факти от творческата му биография.

В източници на немски език се дават следните сведения:

През сезона 2015/2016 Филип Жаруски е удостоен с почетното звание Artist in Residencе към Konzerthaus Berlin. Това понятие доскоро не ми беше известно, поради което искам да дам някои пояснения за читателите си. Ето дефиниция на немски език:

„Unter Artist in Residence sind Programme zu verstehen, die es Künstlern unterschiedlicher Fachrichtungen (Schauspieler, Bildende Künstler, Musiker, Schriftsteller) erlauben, ihre kreativen Tätigkeiten ohne unmittelbaren Einsatz eigener finanzieller Mittel auch außerhalb ihres Kulturkreises auszuüben. Sie versetzen die Residenzkünstler über Stipendien oder Einladungen von Institutionen wie Galerien, Museen, Theatern, Künstlerhäusern oder Hochschulen in die Lage, einen lebendigen Austausch mit Künstlern unterschiedlicher kultureller und regionaler Hintergründe oder Herkunft, insbesondere des Gastlandes, zu pflegen“.

Превод:

Под „Artist in Residence“ се разбират различни програми, които позволяват на артисти от различни жанрове (театрални актьори, художници, скулптури, музиканти, писатели и други) да показват креативните си способности без да влагат в дадена изява свои собствени средства, когато тия изяви са извън кръга на собствения жанр. Тези програми позволяват на носителите им да получат стипендии или покани от различни институции, като галерии, музеи, театри, културни домове и висши учебни заведения, при което тези личности могат да поддържат непосредствен контакт с артисти от различни жанрове или насоки, особено с такива от държавата или региона, в която или в който са поканени.

(край на превода)

Твърде интересно понятие – характерно за различните разнообразия на културния живот в Германия. Намирам го за много полезно, понеже разширява кръгозора на даден артист, който има тази възможност да обогати собствените си артистични познания и в други области.

Други новини за Филип Жаруски: през 2016 г. на негово име е наречен един астероид – (332183 – Jaroussky).

За неговия албум „Green“ той получава през 2016 г. титлата „Певец на годината при конкурса „ЕCHO Klassik“. Интересно, за този албум „Green“ аз прочетох наскоро рецензия на български език, която искам да цитирам тук:

„Classic FM“ 2015

Жаруски издава диск по творби на Верлен

Френският контратенор Филип Жаруски обяви издаването на най-новия си диск ”Green”, който предстои да се появи на световния музикален пазар на 17 февруари 2015 г. С този звукозаписен проект оперният певец отдава почит на френските песни, създадени през 19 в. и 20 в., по стихове на един от основоположниците на символизма в поезията Пол Верлен (1844-1896). Въпреки че е бил обявен за водач на декадентството, неговият пример е послужил за вдъхновение на много съвременни френски композитори от епохата – Дебюси (чиято „Лунна светлина” из Бергамската сюита е написана въз основа на едноименната творба на Верлен), Форе, Сен-Санс, Масне и Шабрие. Албумът носи заглавието на едно от стихотворенията на Верлен, което е част от сборника „Романси без думи”. По думите на Жаруски поетът „внушава едновременно усещането за абстракция и неуловимост, чрез чувствената ласка на любимия човек. Тази чувственост се усеща във всички негови произведения”. В този албум контратенорът се осмелява да включи и творби на композитори от миналия век като Артур Онегер и Едгар Варез и на съвременници като Жорж Брасенс, Шарл Трене и Лео Фере. Партньори в новия музикален проект на Жаруски са музикантите от струнен квартет „Ебен”, френският композитор и пианист Жером Дюкро, както и оперната певица Натали Стуцман (контраалт), с която той вече е работил за албума си „Heroes from the Shadows”.

„Много хора вероятно са изненадани защо контратенорите трябва да изпълняват тези песни. Ако се замислим, липсва репертоар за контратенори с изключение на съвременната музика, написана специално за тях. Повечето смятат, че ние изпълняваме репертоара на кастратите, които, както знаете, са имали много различни гласове от нашите. Защо да не навлезем в други музикални светове, ако чувстваме, че те са подходящи за нашите гласове?”, коментира Жаруски. „Винаги съм имал подчертан афинитет към френската песен. Дори и един певец да владее няколко езика, той запазва специфичното си звукоизвличане към майчиния си език. Това важи особено при франкофоните, които могат да покажат красотата и многообразието от нюанси на своя език. В Дебюси, Масне или Рейналдо Хан всичко е въпрос на нюанси”, обяснява оперният изпълнител.

Албумът на Жаруски е вторият в неговата кариера, посветен на френската песен, след издаването на диска „Опиум” през 2009 г. Контратенорът, който след броени дни ще навърши 37 години, подготвя представянето на новата звукозаписна продукция с рецитали в Германия, Испания и Австрия до средата на 2015 г.

(край на цитата)

През сезона 2016/2017 Филип Жаруски е удостоен с почетното звание „Artist in Residence“ при NDR Elbphilharmonie Orchester (Филхармонията на предавателя „Северогерманско радио“ в Хамбург).

През 2017 г. Филип Жаруски гостува в Хамбург при два концерта в новата импозантна сграда с негови песенни изпълнения в съпровод на Елб-филхармонията под диригентството на главния диригент Томас Хенгелброк – един чудесен артист, който аз често слушам всяка неделя сутрин в предавания по телевизията на канала NDR в Хамбург.

Цитирам нова добавка в днешната статия – изявите на Филип Жаруски след февруари 2016 г. до сега и запланувани такива за 2018 година:

Von / Bis	Oper	Rolle	Ort
Jan-Feb 18		Only the sound remains	Spirit/ Angel en	Opéra National de Paris	ML: Ernest Martínez; R: Sellars
Dez 16-Jan 17		Alcina	Ruggiero it	Opernhaus Zürich	ML: G Antonini; R: C Loy
Jun 16		Concert	Countertenor	Kissinger Sommer Festival, Bad Kissingen
Jun 16		Recital	contre-ténor	Théâtre des Champs-Elysées, Paris
Mai 16		Recital	Countertenor	Ópera de Bellas Artes, Mexico City
Apr 16		Oratorio pour la Passion de Notre Seigneur Jesus-Christ	La Faute it	Théâtre des Champs-Elysées, Paris	ML: Cohën-Akenine;
Mär 16		Partenope	Arsace	Baluarte, Pamplona	ML: Minasi;
Mär 16		Only the sound remains	Spirit of the young man en	De Nationale Opera, Amsterdam	ML: André de Ridder; R: Sellars
Mär 16		Only the sound remains	Fisher en	De Nationale Opera, Amsterdam	ML: André de Ridder; R: Sellars
Feb 16		Alcina	Ruggiero	Opéra Royal de Versailles	ML: Dantone;

(край на цитата)

Особен интерес предизвиква изявата му през 2018 г. в Париж – участие в творба от 2015 година на финландската композиторка Kaija Saariaho:

Kaija Saariaho : Only the sound remains 23p, 25, 27 Jan 2018; 1, 4, 7 Feb 2018 Auf Englisch mit Übertiteln auf Französisch, Englisch Paris, Opéra Bastille Opéra National de Paris Dirigent Ernest Martínez Regisseur Peter Sellars Bühnenbild Julie Mehretu Kostüme Robby Duiveman Beleuchtung James F Ingalls sound Christophe Lebreton ~ Spirit/ Angel Philippe Jaroussky Priest/ Fisherman Davone Tines

(край на цитата)

Съвсем кратка информация за авторката:

Кайя Саариахо (Kaija Anneli Saariaho) е родена на 14 октомври 1952 г. в Хелзинки. Тя учи в Музикалната академия на името на Жан Сибелиус в родния си град при авангардиста Paavo Heininen и основава с Magnus Lindberg и други музиканти групата „Open Ears“. По-късно продължава образовнанието си в Германия – във Фрайбург при Brian Ferneyhough и Klaus Huber , взема участие в ежегодните „Курсове за Нова музика в Дармщадт“ и следва от 1982 г. в IRCAM – Centre Pompidou в Париж, където живее продължително време и там интересите й са в областта на композиции с ползване на компютри и работа със записи и електроника на живо (Live-Elektronik).

(край на цитата)

За самата творба ще цитирам сведение на английски език:

Only The Sound Remains (2015)

Commissioned by Dutch National Opera, Finnish National Opera, Opera de Paris, Teatro Real Madrid and Canadian Opera Company.

Publisher – Chester Music Ltd

Category – Opera and Music Theatre

Year Composed – 2015

Duration – 1 Hours 55 Minutes

Chorus vocal ensemble (SATB)

Language – English

Soloist – countertenor, bass baritone

Programme Note

Kaija Saariaho – Only The Sound Remains (2015)

BRIEF SYNOPSIS

Only the Sound Remains combines two short operas inspired by Nôh dramas: Always strong (original title Tsunemasa) and Feather mantle (Hagoromo), based on translations by Ezra Pound and Ernest Fenollosa.

In Always Strong, a young lute player named Tsunemasa returns as a spirit to the court following his death under violent circumstances. When alive, his playing on the Biwa lute was erotic and heavenly but he cannot find happiness again. The monk Gyōkei contacts the spirit and offers the Biwa lute before the altar of the deceased and performs a service with music. Tsunemasa’s spirit touches the lute briefly before disappearing slowly.

In Feather Mantle, a fisherman named Hakuryō goes fishing with his companions and finds a beautiful robe hung on a pine branch. When he attempts to take it home as a family heirloom, a celestial maiden appears and asks him to return the robe to her. At first, Hakuryō refuses to return it. However he is moved by the celestial maiden who laments that she cannot go home to heaven without it. The fisherman argues with her and finally promises to return it if she will show to him her dance or at least part of it. She accepts his offer and eventually disappears in the haze, beyond the peak of Mount Fuji – only the sound remains.

(край на цитата)

Очевидно едно впечатлително произведение за любителите на Новата музика. При това режисурата в Париж през 2018 г. е на големия артист Питър Селърс.

Какви нови изяви има Филип Жаруски в плана си за настоящата 2018 година? През месеците март, май и юни той ще има редица оперни изяви във Франция, за които четем в банка данни на немски език:

George Frideric Handel : Alcina 14, 16, 18, 20 Mär 2018 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Französisch Paris, Théâtre des Champs-Elysées Théâtre des Champs-Elysées Orchestre du Concert d’Astrée Chœur du Concert d’Astrée Dirigent Emmanuelle Haïm Regisseur Christof Loy Bühnenbild Johannes Leiacker Kostüme Ursula Renzenbrink Beleuchtung Bernd Purkrabek Choreograph Thomas Wilhelm ~ Alcina Cecilia Bartoli Ruggiero Philippe Jaroussky Morgana Julie Fuchs Bradamante Varduhi Abrahamyan Oronte Fabio Trümpy Melisso Krzysztof Bączyk Cupido Barbara Goodman Produktion von Opernhaus Zürich

(край на цитата)

Четем името на световно известната певица Чечилия Бартоли. А през май и юни следват изяви на Жаруски в операта „Орфей и Евридика“:

Christoph Willibald Gluck : Orfeo ed Euridice
(“Orpheus und Eurydike”) [P] 22, 25, 27m, 28, 31 Mai 2018; 2 Jun 2018 Auf Italienisch mit Übertiteln auf Französisch Paris, Théâtre des Champs-Elysées Théâtre des Champs-Elysées I Barocchisti Chœur de Radio France Dirigent Diego Fasolis Regisseur Robert Carsen Ausstattung Tobias Hoheisel Beleuchtung Robert Carsen, Peter van Praet ~ Orfeo Philippe Jaroussky Euridice Patricia Petibon Amore Emőke Baráth Neue Koproduktion mit Château de Versailles Spectacles, Versailles; Lyric Opera of Chicago

(край на цитата)

Допълнително на 8 и 10 юни 2018 г. същата опера „Орфей и Евридика“ ще бъде представена и в Оперния театър във Версай със същия ансамбъл.

Нека поздравим Филип Жаруски за рождения му ден и през следващите години да очакваме нови постижения – това положително ще стане. Аз съм слушал редица негови записи и предавания по телевизията и съм възхитен от изкуството му като контратенор – един много специфичен теноров жанр, който изисква голям талант и особено развита техника. Сигурно и в България вече има певци, които се развиват в тази насока.

Нека пожелаем всичко най-хубаво – на първо място добро здраве на Филип Жаруски по случай навършване на кръглите 40 години на днешния 13 февруари 2018 г.

……………………..

Изпълнение на Филип Жаруски: