Френският диригент Пиер Монтьо, роден преди 150 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 6 април 2025 г. пиша за втори път след 2014 г. статия за един от най-великите диригенти през миналото столетие – Пиер Монтьо (Pierre Monteux) от Франция, който е роден на 4 април 1875 г. в Париж, починал на 1 юли 1964 г. в Hancock, Maine / САЩ. Преди 2 дни – на 4 април се навършиха кръглите 150 години от рождението му, но отложих статията си за днес, понеже тогава писах за сопраното Цветелина Малджанска, която имаше рожден ден.
По-младите читатели и слушатели може и да нямат спомени за Пиер Монтьо, но всички, които около средата на миналия век, пък и по-рано са имали възможност да слушат изпълнения под диригентството му, не са останали равнодушни към изкуството на един голям майстор на музикалните багри с богат и най-разнообразен репертоар както от симфонични, така и от оперни произведения.
Още в първите години на третата декада от миналия век музикологът Иван Камбуров го включва в музикалния си речник (също и снимка) от 1933 г., като пише за него:
„ (…) Започнал кариерата си като оркестрант в „Комическата опера“, след което основава и дирижира концертите на името на Берлиоз. Име на диригент обаче си създава, когато Дягилев през 1911 г. го взема за диригент на своя балет. През 1914 г. Монтьо основава „Дружество на популярните концерти“. През 1916-1919 дирижира в Америка в „Метрополитън опера“ и няколко години симфоничните концерти в Бостън. От 1925 г. стои начело на амстердамските филхармонични концерти (като заместник на Менгелберг). През 1928 г. основава „Парижкия симфоничен оркестър“, на който той е диригент и артистически директор“ (бел. Б.К.: не правя никакви промени в стила на Камбуров, само променям правописа на имена като Бостън – тогава се пишеше Бостон).“
(край на цитата)
Когато един младеж като мен на 15-16 г. чете речника на Камбуров като „евангелие“ и се запознава с такива текстове по това време, не може в паметта му да не останат за винаги спомени от такива личности като Пиер Монтьо, Жак Тибо, Пабло Казалс, Алфред Корто, Вилхелм Кемпф и много други. Вероятно от това четене в продължение на 1-2 години, когато знаех почти наизуст целия речник, а като гледах после и снимките – знаех веднага на кого са – , се възбуди в мен интереса не само към музиката изобщо, а и към музикологията като приложна наука. Редица живи личности по това време, както диригенти, така и певци и инструменталисти (те не бяха толкова много, както е днес в световен мащаб), просто ме интересуваха с кариерата си и затова следях десетки години по-късно това развитие главно от книги, списания и от радиото.
При това Пиер Монтьо дирижира до пределна възраст, когато умира на 89 години през 1964 г. (бях вече на работа в Габрово и имах време да чета и музикална литература), все още той е напълно активен диригент. В биографията му четем следния парадокс: „Музикант с огромна творческа активност. През 1961 г., когато е вече на 86 години, той подписва договор с Лондонския симфоничен оркестър за 25 години с възможност за продължение“ (!!!).
След този малък увод ще започна с биографични бележки.
Пиер Монтьо е роден на 4 април 1875 г. в Париж, починал на 1 юли 1964 г. в Hancock, Maine / САЩ. Още от 6-годишен започва да свири на цигулка, а на девет години постъпва в Парижката консерватория, където учи в класа по цигулка на Жан Пиер Морен и Анри Бертеле, но свири и на виола, учи хармония при Лавиняк и контрапункт при Ленепвьо. През 1896 г. завършва обучението си, като поделя първата награда с Жак Тибо (Jacques Thibaud) – знаменит френски цигулар, направил световна кариера като солист и като член на прочутото клавирно трио Жак Тибо / Алфред Корто / Пабло Казалс (това трио имаше много записи, които в годините около Втората световна война редовно се излъчваха по Радио София). На 12-годишна възраст Монтьо дирижира оркестър, съпровождайки концерти на Алфред Корто в Париж, а на 15 години е приет като виолист в оркестъра на „Opera comique“. С този инструмент той в продължение на 17 години е първи виолист в „Orchestre des Concerts Colonne“ в Париж, в който оркестър през 1894 г. става помощник на главния диригент и хормайстор. През същата година Монтьо става член на прочутия „Geloso Quartett“ като виолист и работи в този състав до 1911 г. По това време се запознава с творчеството на Йоханес Брамс, който става негов любим композитор. При изпълнение на един от неговите струнни квартети присъства и самият Брамс.
Кариерата на Пиер Монтьо като диригент продължава през 1908 г. с оркестъра на казиното в Dieppe, където натрупва съответен опит, както и по-късно през 1913-1914 г. в Парижката опера. Повратен пункт в кариерата му е годината 1911, когато е поканен от Сергей Дягилев да дирижира неговия състав „Ballet Russes“ в продължение на три години. Тогава са и премиерите на балетите на Игор Стравински „Петрушка“ и „Свещена пролет“ („Le sacre du printemps“), също и този на Морис Равел „Дафнис и Хлое“. За сравнително модерната музика на „Свещена пролет“ и цялата постановка на балета, която доста шокирва тогава част от парижката публика се говорело, че „при премиерата се стигнало до известни смущения и бунтуване в публиката, обаче Пиер Монтьо продължил да дирижира стоически спокойно до края и веднага станал прочут с това си държание“.
Блестящата интерпретация на тези балети под ръководството на Пиер Монтьо го сближават с Клод Дебюси, Морис Равел, Игор Стравински и други съвременни композитори. По-късно Монтьо става активен пропагандатор на техните творби, включвайки ги в своите концерти с големи и прочути симфонични оркестри. В годините на Първата световна война от 1914 до 1917 г. Монтьо е мобилизиран и взема участие, но при едно турне на „Ballet Russes“ в САЩ е освободен временно от военна служба.
През 1916 г. Монтьо заминава за САЩ, където от 1917 до 1919 г. дирижира в МЕТ в Ню Йорк, главно с френски репертоар. Под негово ръководство е американската премиера на операта „Златното петле“ от Римски-Корсаков. От 1919 до 1924 г. е избран за главен диригент на Симфоничния оркестър в Бостън, където запознава публиката с творби от Клод Дебюси, Ернест Шосон, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Мануел де Файа, Ернст Шрекер, Карол Шимановски и много други съвременни композитори. През 1924 г. Монтьо се завръща в Европа и до 1934 г. е втори диригент – заедно с Вилем Менгелберг – в „Concertgebouw-Orchester“ в Амстердам. От 1929 до 1938 г. Монтьо ръководи също основания от него „Парижки симфоничен оркестър“, с който изпълнява редица световни премиери, като Третата симфония на Сергей Прокофиев. Стремейки се да помогне на млади музиканти, през 1932 г. той основава в Париж училището за диригенти „École Monteux“, което по-късно – през 1943 г. пренася в САЩ в Hancock, където е неговото жилище. Това училище за диригенти съществува и до днес. Най-известни ученици-диригенти на Монтьо от този период са: Аndré Previn, Neville Marriner, David Zinman, Erich Kunzel, Lorin Maazel.
През 1936 г. Монтьо заминава отново за САЩ и до 1952 г. дирижира Симфоничния оркестър в Сан Франциско, като успява да издигне майсторството на този състав до световно ниво. През 1942 г. Монтьо получава американско гражданство. През 1951 г. наново е диригент в Бостънския симфоничен оркестър, където е работил вече до 1924 г., а от 1953 до 1956 г. дирижира наново в МЕТ в Ню Йорк. В този период той започва да прави редица записи на музикални носители, но предпочита изпълненията „на живо“.
Както вече писах, Монтьо ще остане в музикалните летописи и с пословичната си работоспособност – на 86 години подписва договор в Лондон за 25 години с възможност за подновяване. Именно в Лондон му се удава през последните три години от живота си да запише „Ромео и Жулиета“ от Берлиоз, Втората симфония от Йоханес Брамс, Седмата симфония от Дворжак, „Енигма-вариациите“ от Едуард Елгар, много композиции от Дебюси и Равел.
Като диригент от световен мащаб Пиер Монтьо гостува няколко пъти и на Виенските филхармоници, с които прави музикални записи. С тях или с други оркестри той записва преди всичко творби от френски и руски композитори, но винаги предпочита класиците Бетовен, Брамс и Вагнер. Записът му на „Симфония в ре минор“ от Цезар Франк в Чикаго през 1961 г. важи и до днес като образец за недостигнато майсторство. Други образци са: балетната музика към „Дафнис и Хлое“ от Равел, „Лебедово езеро“ от Чайковски, както и операта „Манон“ от Жул Масне.
Що се отнася до диригентското майсторство на Пиер Монтьо, специализираната критика обръща внимание на факта, че „диригентската му техника се основава на икономични, компактни движения на ръцете, с помощта на които той извлича от оркестъра идеална звукова картина, сила на ритмите и отлично качество на звука“.
През ноември 2010 г. британското списание за класическа музика „BBC Music Magazine» провежда допитване между сто диригенти от различни страни, между които такива личности, като сър Колин Дейвис, Валери Гергиев, Густаво Дудамел, Марис Янсонс, които да изберат най-известните диригенти за всички времена. Пиер Монтьо заема шестнадесето място в този списък измежду първите двадесет избрани от участниците в допитването. Музикалният критик Норман Лебрехт определя записа на балета „Дафнис и Хлое“ от Равел с диригент Пиер Монтьо и Лондонския симфоничен оркестър през април 1959 г. на фирмата „Decca Records“ в числото на стоте най-добри заглавия в историята на звукозаписната техника.
Пиер Монтьо има знаменита диригентска кариера на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Той ръководи общо 156 оперни и балетни спектакъла в този театър през годините от 1917 до 1956 с известни прекъсвания. Дебюта му там е на 17 ноември 1917 г. във „Фауст“ от Гуно, последнат му изява е на 4 февруари 1956 г. в същата опера.
В този голям интервал от време Монтьо дирижира следните опери и балети:
Шарл Гуно – „Фауст“
Камий Сен-Санс – „Самсон и Далила
Жорж Бизе – „Кармен“
Анри Рабо (Henri Rabaud) – „Mârouf“ (френска опера): „Mârouf, съветникът на Каир“ е комична опера в пет действия от френския композитор Анри Рабо. Либретото на Люсиен Непоти е базирано на история от „Хиляда и една нощ“. Премиерата е на 15 май 1914 г. в „Опера-Комик“ в Париж)
Жюл Масне – „Таис“, „Манон“
Николай Римски-Корсаков – „Златното петле“
Хенри Ф. Гилбърт – „Местният танц в Конго“ (балет)
Ксавие Леру (Xavier Leroux) – „La Reine Fiammette“ – опера в четири действия, базирана на либрето на френски език от Catulle Mendès по едноименната творба на Mendès от 1898 г. Действието се развива в ренесансова Италия.
Игор Стравински – „Петрушка“ (балет)
Клод Дебюси – „Пелеас и Мелизанда“
Кристоф Вилибалд Глук – „Орфей и Евридика“
Жак Офенбах – „Хофманови разкази“
(край на цитата с изяви в МЕТ)
Пиер Монтьо е бил три пъти женен и е баща на флейтиста и диригент Клод Монтьо. Внукът на Монтьо – роденият през 1965 г. в Германия Кирк Монтьо свири на класическа китара и е музикален продуцент, като продължава музикалните традиции на фамилията си чрез артистичните възможности на модерните композиционни техники.
Известно е, че Пиер Монтьо е имал силно развито чувство за хумор и понякога „пиперлив“ език. В редица документи и списания са запазени негови кратки изказвания по разни въпроси, най-често свързани с диригентската му практика. Цитирам в превод някои от тях:
Цитати:
„Съжалявам, че няма симфонични оркестри по целия свят, с които да мога да видя Бирма и Самарканд” (Пиер Монтьо по собствените му думи), „Classic Record Collector“, есен 2003 г., номер 34, стр. 18.
´´´´
„Дебюси стоеше зад мен, когато свирехме „L’après-midi d’un faune“, защото не искаше нищо в партитурата му да се променя заради танца. И когато стигнахме до форте, той каза: “Монтьо, това е форте, свирете форте.” Той не искаше нищо лъскаво. И той искаше всичко точно навреме” (Цитиран в „Nichols, Roger“ (1992). „Debussy Remembered“. London: „Faber“. ISBN 0571153577, стр. 186)
……
„Веднага реших, че симфониите на Бетовен и Брамс са единствената музика за мен, а не та тоэи луд руснак (бел. Б.К.: става дума за Стравински) … Единственото ми желание беше да избягам от стаята и да намеря тихо кътче, където да отпусна болната си глава. Тогава Дягилев се обърна към мен и каза с усмивка: „Това е шедьовър, Монтьо, който напълно ще революционизира музиката и ще те направи известен, защото ще го дирижираш.“ И разбира се, че го направих (Цитиран в „Monteux, Doris G (1965). It’s All in the Music: The Life and Work of Pierre Monteux“. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604146, стр. 91)
´´´´´´´´
При първото слушане на „Пролетно тайнство“ от Стравински: „Той не знае своята дейност“ (Цитирано от Smith, Erik (2005). „Pierre Monteux“. Главно Моцарт – статии, мемоари, рядкости и изненади. Winchester: „Porcellini Publications“. ISBN 0-9544259-1-X ., стр. 37)
´´´´´´
Когато казват на Пиер Монтьо да настоява за повече време при репетиции, защото Челибидаке имал повече репетиции с оркестър, той казва: „Проклет професионалист“ (От Monteux, Fifi (1962). Всеки е някой. New York: Farrar, Straus & Cudahy. OCLC 602036672, стр. 63)
´´´´
Когато Монтьо беше помолен в интервю да се опише (като диригент) с една дума, той отговаря с две думи: „Стравински: Той може да прави каквото си иска, но аз трябва да правя това, което е написал композиторът“. (Цитирано от Smith, Erik (2005). „Pierre Monteux“. Основно Моцарт – статии, мемоари, рядкости и изненади. Winchester: „Porcellini Publications“. ISBN 0-9544259-1-X, стр. 36-38)
…..
Дягилев помолва Монтьо да дирижира новото произведение на Стравински „Les Noces“ без репетиция, тъй като композиторът вече е дирижирал премиерата и Монтьо ще го последва след това: „Това беше наистина впечатляващо. Но преди да се опитате да впечатлите дамите на балкона, определено трябва да използвате валдхорните“ (Цитирано във „Freedland, M. André Previn. Century“, 1991 г. стр. 97)
…..
Към студент по дирижиране: „Младите диригенти говорят твърде много“ (От Monteux, Doris G (1965). Всичко е в музиката: животът и работата на Пиер Мовтьо. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604146, стр. 196)
…..
“Не преувеличавайте; не правете ненужни движения или жестове”, “Не дирижирайте соло инструменти в солови пасажи; не тревожете и не дразнете секции или отделни оркестранти, като ги наблюдавате внимателно в “щекотливи” пасажи”.
….
„Не заставайте пред оркестъра, ако не знаете партитурата; не се упражнявайте и не научавайте партитурата „пред оркестъра“.
…..
„Бъдете уважителни към вашите оркестранти (без псувни)“ (Цитирано в Monteux, Doris G (1965). Всичко е в музиката: Животът и работата на Пиер Монтьо. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604, стр. 215-216)
…..
„Винаги съм се чувствал зле относно оркестрови музиканти, особено за свирачи на струнни инструменти, които в младостта си със сигурност са очаквали да станат виртуози. Възхищавам се на тяхното търпение и умения и съм си правил труда през годините да им засвидетелствам уважението и любовта си в много случаи“ (От Monteux, Doris G (1965). Всичко е в музиката: животът и работата на Пиер Монтьо. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604146, стр. 197)
……
„Как съжалявам, че не казах на Цезар Франк за дълбокото си възхищение от него и неговата музика. След като изсвирих Сонатата за цигулка за първи път, почти се разплаках по време на някои пасажи. Красотата ѝ ме порази“ (Цитиран в Monteux, Doris G (1965). Всичко е в музиката: Животът и работата на Пиер Монтьо. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604146, стр. 196)
…..
„Не съм дирижирал нито един от балетите, които съм дирижирал за „Ballet Russes“, без да съм напълно наясно с отделните танцьори в съзнанието си“ (Монтьо)
…..
„В младостта си винаги съм мечтал за голяма, поглъщаща любов. Често бях разочарован и винаги търсех утеха в музиката. Тя никога не ме разочароваше“ (От Monteux, Doris G (1965). Всичко е в музиката: животът и работата на Pierre Monteux. New York: Farrar, Straus and Giroux. OCLC 604146, стр. 198)
……
„Преди обичах да представям нова музика на концерти, но сега чувствам, че съм изпълнил дълга си към младите композитори… така че се връщам към първата си любов, романтичната музика – и по-специално към Брамс, който винаги ми е бил любимец“ (Пиер Монтьо по собствените му думи, Classic Record Collector, есен 2003 г., номер 34, стр. 18)
…..
Когато му казват, че не може да бъде обслужен по време на епохата на сегрегацията в Америка, когато се опитва да закуси в “цветен” ресторант, той настоява: “Но ние сме цветни, скъпа. Ние сме розови.” (От Monteux, Fifi (1962). Всеки е някой. Ню Йорк: Farrar, Straus & Cudahy. OCLC 602036672, стр. 13-15)
´´´´´´´´
“Мадам, всеки е някой.” (От Monteux, Fifi (1962). Всеки е някой. Ню Йорк: Farrar, Straus & Cudahy. OCLC 602036672, стр. 17)
……
Първоначално собственичката на хотела му казва, че няма свободни стаи. Тогава тя казва на Монтьо, разбирайки че е известна личност: “Извинете ме, сър, не знаех, че сте някой. Мисля, че мога да ви настаня.” Монтьо отговаря „Мадам, всеки е някой. Довиждане!“ и си тръгва.
…….
Когато лидерът (концертмайсторът) на Лондонския симфоничен оркестър – Хю Магуайър, приключва репетицията по-рано, той казва на Монтьо: „О, господине, толкова е хубаво да приключим така рано. Жена ми ще бъде толкова изненадана.“ Монтьо му отговаря: „Внимавайте. Може да се изненадате!“ (От “Pierre Monteux,” Classic Record Collector, есен 2003 г., номер 34).
(край на цитатите)
Още през 1943 г., почти 20 години преди смъртта си, Пиер Монтьо организира в САЩ музикален фестивал, който носи неговото име – „Monteux School and Music Festival“. Цитирам в превод информация относно този фестивал през 2024 година:
„Добре дошли в „Monteux School and Music Festival“, основан през 1943 г. от световноизвестния диригент Пиер Монтьо, който фестивал се счита за превъзходна програма за лятно обучение и фестивал в своя клас в сърцето на Хенкок, Мейн, САЩ.
Визионерският подход на Пиер Монтьо към обучението на диригентите, който набляга на активното участие в оркестъра и спазването на мъдростта на колегите музиканти, формира основата на философията на това обучение. Този етос е внимателно преведен в цялостна шестседмична програма в среда, която насърчава креативността и другарството. Програмата включва разнообразна гама от симфонични, камерни и детски концерти.
При „Monteux School and Music Festival“ обучаващите се завършват строга учебна програма, която включва най-обширен репертоар от всеки музикален фестивал или музикално училище в Съединените щати. Това преживяване не само изостря уменията им като диригент, но и подобрява уменията им като оркестрови музиканти.
Влиянието на „Monteux School and Music Festival“ се простира далеч отвъд живописния му кампус в Ханкок, Мейн. Възпитаниците на училището са направили успешна кариера в оркестрови, оперни и образователни области, оставяйки своя отпечатък не само в Съединените щати, но и в Канада и Мексико в Северна Аверика, в Европа и Азия. Наследството на училището „Monteux“ продължава да живее и оформя бъдещето на изключителни музиканти и диригенти по целия свят.
Фестивалът „Monteux School & Music Festival“ представя две публични седмични концертни серии всяко лято: фестивалният оркестър на „Monteux“ и камерната музика „Mainely“ (MCM). Ще бъдем домакини и на БЕЗПЛАТЕН детски концерт в четвъртък, 11 юли 2024 г. от 10:30 до 11:30 ч.
Всички концерти се провеждат в нашето „Forest Studio“ на 42 Melody Ln (извън Old Track Road) в Hancock, ME 04640.
ФЕСТИВАЛЕН ОРКЕСТЪР „MONTEUX“ (ШЕСТ КОНЦЕРТНИ СЕРИИ) 17:00 ч.
Билети: Общ вход $30.
Вход от 16:30 ч.
Тези концерти често са разпродадени. Препоръчително е да закупите билети предварително онлайн на https://www.monteuxmusic.org/.
(край на цитата)
Ще дам допълнителни по-общи сведения относно Фестивалът „Monteux School & Music Festival“.
Пиер Монтьо (1875-1964) прави първите си опити като диригент през 1932 г. в Париж, където води летен курс по дирижиране. През 1936 г. той премества преподаването си в Les Baux.
След като се оженва за американката Дорис Ходжкинс, той се премества за постоянно в Съединените щати през 1942 г., живеейки в Сан Франциско и родния град на съпругата си Ханкок, Мейн. В тази селска общност той и Дорис основават училището, което става известно първо като „L’École Monteux“, по-късно като „Domaine School“ и накрая като „Pierre Monteux School“. През 2018 г. името е променено на „Monteux School and Music Festival“.
След смъртта на Монтьо ръководството на училището поема маестро Шарл Брук. През 1996 г., лятото на смъртта на Брук, неговото протеже Майкъл Джинбо става музикален директор и маестро на училището. След смъртта на маестро Джинбо през 2022 г., неговата ученичка Тифани Лу става временен и бъдещ музикален директор.
Събития
Понастоящем училището „Monteux“ функционира както като училище за диригенти и оркестрови музиканти, така и като фестивал за класическа музика за заобикалящата общност. Училището обикновено е отворено от средата на юни до края на юли и предлага сезон от шест оркестрови концерта и пет концерта за камерна музика. Студенти от консерватории и музикални колежи от цял свят идват тук, за да учат и изпълняват в тази обстановка.
Философия
Философията на училището все още е силно повлияна от живота и музикалността на Пиер Монтьо. Като млад Монтьо изкарва прехраната си като цигулар и виолист на много активната парижка музикална сцена. Той е убеден, че диригентите трябва да идват от оркестъра; следователно всички диригенти в училището трябва да свирят в оркестъра.
Репертоарът на Монтьо като диригент е необичайно широк за времето си. Всяко лято учениците от „Monteux School“ съставят списък от 60 оркестрови произведения, които да бъдат репетирани или изпълнени в хода на шестседмичния сезон. Спектърът варира от барокови/ранни класически до съвременни композиции.
Традиции
Училището се характеризира с редица дългогодишни традиции. Всяко лято се изпълняват откъси от „Le sacre du printemps“ от Игор Стравински в чест на известната връзка на Пиер Монтьо с премиерата на това произведение през 1913 г. Френският национален празник, Денят на Бастилията, се отбелязва на 14 юли с изпълнение на Марсилезата, отразяваща културните корени на училището.
Музикални директори
Пиер Монтьо (1943–1963)
Шарл Брук (1964–1995)
Майкъл Джинбо (1996–2022)
Тифани Лу (2024 г.–настояще)
(край на цитата)
Както всяка година, така и през настоящата 2025 година фестивалът „Monteux School & Music Festival“ ще отвори вратите си в средата на юни, като в Интернет има сведения по този въпрос. Фестивалът има свой портал и във Фейсбук, където могат да се научат редица подробности. В края на настоящата статия помествам сведения за програмата през настоящата 2025 година:
„Приемаме заявления за 82-ия сезон на „Monteux School & Music Festival“.
Нашата програма за 2025 г. започва в неделя, 15 юни (дата на пристигане и регистрация) и завършва с последния симфоничен концерт в неделя, 27 юли.
„Monteux School & Music Festival“ обучава диригенти в оркестрово дирижиране и обучава инструменталисти за разнообразните изисквания на оркестровото свирене. Ние предлагаме уникалната възможност да научите обширен и разнообразен репертоар по време на шестседмичната програма.
Всички участници трябва да са навършили 18 години в началото на програмата (неделя, 15 юни 2025 г.) и трябва да участват в програмата през пълните шест седмици.
Крайният срок за кандидатстване и първоначален подбор е 1 януари 2025 г. Таксата за кандидатстване е $60.
След 1 януари все още можете да кандидатствате за втори подбор. Таксата за кандидатстване е $100.
Музикантите участват активно на пълен работен ден. Те се сменят в частите си и остават в оркестъра. Диригентите получават седмично време за репетиции на подиума и изпълняват концерти. Инструменталисти и диригенти работят и учат заедно.
С изключение на пианистите, всички музиканти (с изключение на барабанистите) се очаква да носят свои собствени инструменти.
Диригентите трябва да свирят в оркестъра и да се учат от двете страни на подиума, докато инструменталистите научават музиката във всеки детайл. Приемаме до 18 диригенти и 45 инструменталисти за пълен оркестър.
Взискателната седмична програма на училището – сравнима с тази на оркестър на пълен работен ден – подготвя музикантите за професионална кариера. Има седем симфонични репетиции на сцената всяка седмица и публичен симфоничен концерт, воден от студенти-диригенти всяка неделя вечер. Концертите за камерна музика за по-малки ансамбли се провеждат в сряда и предлагат допълнителни възможности за изпълнение всяка сряда вечер. Понякога се предлагат допълнителни възможности за изпълнение.
Можете да видите кратки препоръки от нашите възпитаници, като щракнете върху връзката и превъртите до края на тази страница.
Обучението е $3200 за диригенти и $1500 за инструменталисти. Има и такса за настаняване от $500 и депозит от $200, който ще бъде възстановен на участниците при напускане, при условие че квартирите са оставени в добро състояние. Ние предлагаме щедри стипендии за студенти в нужда. В допълнение, ние организираме множество платени оферти за нашите участници в нашите съседни общности, в църкви и на различни места за събития.
Въпроси относно нашата програма или процеса на кандидатстване, които не намират отговор на нашия уебсайт (monteuxmusic.org), могат да бъдат насочени към Стан Ренард, изпълнителен директор, на info@monteuxmusic.org.
(край на цитата)
Що се отнася до дискографията на Пиер Монтьо, тя е огромна – над 2000 заглавия. По тази причина няма да я цитирам тук. В Интернет има спецална уикипедия-страница за нея. Давам линк към нея за тия, които се интересуват да я прочетат:
https://en.wikipedia.org/wiki/Pierre_Monteux_discography
Нека днес на 6 април 2025 г. да си спомним за великия диригент Пиер Монтьо по случай 150 години от рождението му на 4 април 1875 година.
Мир на праха му!
…………………..
Изпълнения:
Enigma Variations, Op. 36 III.Variation II – Allegro H.D.S-P.
´´´´
PIERRE MONTEUX ¿Quien fue? | DESTELLOS MUSICALES
´´´´
Ravel: Daphnis et Chloe, Pavane & Rhapsodie by Pierre …
´´´´´´
Le sacre du printemps, Pt. 1 “L’adoration de la terre”: Danse .
´´´´´´
Tchaikovsky: The Sleeping Beauty, Op. 66, TH.13 / Act 1: 8d …
´´´´´´