Pol Plancon

Басът от Франция Пол Плансон, починал на днешния ден преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, след като в последно време отбелязвах рождени юбилеи на оперни дейци от България и от други страни, днес на 11 август 2014 г. ще напомня за един кръгъл юбилей – 100 години от смъртта на един от най-големите оперни певци през втората половина на 19-и век – френският бас Пол Плансон (Pol (Paul-Henri) Plancon), роден на 12 юни 1851 г. във Фумай (Ардените), починал на 11 август 1914 г. в Париж.

Редица музикални историци и критици причисляват Пол Плансон към групата на най-добрите световни баси, може би последният от тази група преди Фьодор Шаляпин да започне триумфа си по световните оперни сцени. Те отбелязват неговата съвършена певческа техника при всички творби от огромния му репертоар, обхващащ опери от различни епохи и стилове, която му позволява да изпълнява и най-трудните вокални „украшения“ (например трилери). Може би по тази причина той е останал като пример за легендарен оперен певец в епохата си и в някои отношения не е бил надминат от следващите генерации басисти. Макар и звукозаписната техника тогава да е още в „детски обувки“, останали качествени примери в това отношение доказват твърденията на специалистите. Басовият му репертоар от над 40 главни роли включва творби от Сен Санс, Понкиели, Доницети, Майербер, Гуно, Амброаз Тома, Масне, Бизе, Росини, Вагнер, Бойто, Берлиоз, Флотов, Верди, Белини, Моцарт и други.

Пол Плансон получава музикалното си образование в Париж. Неговият оперен дебют е през 1877 г. в Лионския оперен театър в ролята на Графът от Сен Брис в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер. Той остава два сезона в Лион, после гастролира една година на други провинциални оперни сцени и от 1880 г. играе в Париж, първо в „Théatre de la Gaité“. Тук обръща внимание на специалисти и публика с добрите си постижения и е поканен в „Grand Opéra Paris“ да дебютира в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, която остава парадна роля до края на кариерата му. Като член на ансамбъла на този оперен театър Плансон в течение на 10 години завладява публиката с извънредно хубавия си, тъмно оцветен и дълбок глас „basso cantante“. Тези му качества водят до факта, че той получава реномето на „най-добрият бас в края на 19-и век“. В този театър той пее при премиерите на някои нови за това време опери, например през 1885 г. в „Le Сid“ от Жюл Масне в ролята на Don Gormas и през 1894 г. в ролятна на Garrido в операта „La Navarraise“ също от Масне, както и през 1890 г. в „Ascanio“ от Сен Санс в ролята на Франсоа Първи и през 1879 г. в ролята на Eustache в операта „Étienne Marcel“ също от Сен Санс. Тези му големи успехи дават възможност да гастролира на други прочути европейски сцени, като Миланската Скала, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, Оперният театър в Ница.

През 1893 г. Пол Плансон получава ангажимент в МЕТ в Ню Йорк. Дебютната му роля там е Юпитер в операта „Philémon et Baucis“ от Шарл Гуно (премиера през 1860 г.). В продължение на 15 години той е първи бас в този оперен театър, където става любимец на публиката при изпълнението на редица главни и второстепенни роли в десетки опери, като Graf Des Grieux в „Манон“ от Масне, Погнер в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер, Claudius в „Хамлет“ от Амброаз Тома, Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Алвизе Бадоеро в „Джоконда“ от Понкиели, Ландграф Херман в „Танхойзер“ от Вагнер, Дон Педро в „Африканката“ от Майербер, Abimélech в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. Ообен успех Плансон постига в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно и в „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз (последната роля е за баритон, както и тази на Claudius в „Хамлет“ от Тома).

Един музикален критик в Ню Йорк пише: „Изключителната ширина на вокалните му възможности и еластичност на гласа (завиждат му даже певици със сопранови гласове) позволяват на Плансон да пее с необходимата звучност даже партии като тази на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе“.

През 1908 г. Плансон се прощава в МЕТ с Ню-Йоркската публика в ролята на Plumkett в операта „Марта“ от Фридрих фон Флотов и пристига в Париж. Тук той се отдава на педагогическа практика в разстояние на няколко години, и на 11 август 1914 г. умира в Париж, изпратен от десетки хиляди негови почитатели.

Голямата му световна слава на знаменит бас се наследява от Фьодор Шаляпин, чиято щастлива съдба след знаменитите му успехи в Европа започва в Америка в годината, когато Плансон слиза от сцената в МЕТ. Каква интересна музикална легенда – басовата щафета се предава от ръка на ръка в МЕТ в Ню Йорк! В музикалните летописи е отбялезяно, че Шаляпин дебютира в МЕТ през 1907 г. в три опери: Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини, после като Мефистофел в едноименната опера от Ариго Бойто и като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1908 г. Шаляпин предприема голямо турне в Южна Америка, точно в годината, когато Плансон се прощава с МЕТ.

Въпреки голямата световна слава на Шаляпин по-късно, легендата за знаменития френски бас Пол Плансон е останала и до днес. Неговата голяма класа, прекрасен външен вид, чувството му за хумор, хубави обноски и маниери, както и безупречното му отношение към колегите си са теми на много оперни анекдоти и разкази.

В края на тази статия прилагам списък на почти всички роли от репертоара на Пол Плансон (на английски език):

„This is as accurate an alphabetical list of Pol Plançon’s stage roles (with their respective operas and composers appended) as extant sources permit:

(край на цитата)

Цитирам допълнителни данни за баса Пол Плансон, взети от източници на немски език (мой превод на български):

Пол Плансон е френски певец (бас), роден на 12 юни 1851 г. във Фумай (Ардени) и починал на 12 август 1914 г. в Париж.

Биография

Баща му е планирал комерсиална кариера за него, но е възпитал у сина си страст към музиката. Пол Плансон среща музиканта Теодор Ритер в магазина на баща си в Париж, където работи. Когато открива таланта му на певец, той го изпраща в училището за пеене на Жилбер Дюпре (тенор и изобретател на гръдното „до“ в началото на 19 век). След това продължава обучението си при тенора Джовани Сбрилия.

Плансон дебютира в Лионската опера през 1878 г. в ролята на Сен Брис от „Хугеноти“ на Майербер. През 1880 г. той се изявява в „Gaîté-Lyrique“ в Париж в ролята на Колон в операта „Петрарка“ от Дюпра и най-накрая получава първия си ангажимент в „Опера Гарние“ през 1883 г., където играе ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, в която роля играе за десет години повече от сто пъти. (Моя бележка Б.К.: „Петрарка“ от Дюпра е замислена като „голяма опера“ в стила на Майербер, в пет действия с балет. Кулминацията трябва да бъде в третото действие – сцената на коронацията на поета в Рим, подсилена от хор и триумфален марш).

Той също така се изява в ролята на Дон Гормас на премиерите на „Сид“ от Масне през 1885 г. и в ролята на крал Франциск I на премиерата на „Асканио“ от Сен Санс през 1890 г.

От 1891 до 1904 г. Плансон играе на няколко европейски сцени, включително в Миланската Скала, театър „Ла Моне“ в Брюксел и „Ковънт Гардън“ в Лондон, където е любимият певец на кралица Виктория, която му присъжда, наред с други неща, златен юбилеен медал. На върха на славата си в „Ковънт Гардън“ той е поканен в Метрополитън опера в Ню Йорк. През 1893 г. дебютира в ролята на Юпитер във „Филемон и Бавкида“ от Шарл Гуно. Той остава там до 1908 г., като участва в 612 представления в Ню Йорк и обикаля САЩ с трупата на МЕТ.

През 1906 г. Пол Плансон пристига в Сан Франциско с турне на водещите певци на МЕТ – Енрико Карузо, Марчела Сембрих, Джузепе Кампанари и Ема Иймс. Той има късмет и излиза невредим от разрушително земетресение; Сан Франциско също е засегнат от пожари.

Обратно в Париж, на 54 години, Пол Плансон прекратява кариерата си, за да работи като професор. Здравето му се влошава постепенно и болестта го отнема на 12 август 1914 г.

(край на цитата)

Интересно е да се знае, след като Пол Плансон има 612 представления в МЕТ Ню Йорк и обикаля САЩ с трупата на МЕТ, в какви опери той е имал роли. Дали само в няколко опери и кои са те, дали е разполагал с такъв репертоар там, който му позволява да играе в много и то най-различни по характер и съдържание опери. За тази цел единствено може да се потърси информация в архива на МЕТ Ню Йорк. Това направих и аз и сега ще дам кратки данни за неговите изяви в МЕТ.

На тази сцена или при гостувания на МЕТ в други градове съгласно архива на МЕТ Пол Плансон има общо 614 изяви в интервала между 29 ноември 1893 г. и 27 април 1908 г. – почти 15 години. Дебюта му е на 29 ноември 1893 г. в ролята на Юпитер във „Филемон и Бавкида“ от Шарл Гуно. Последната му изява е на 27 април 1908 г. н ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно. В ролята на Фауст играе тенорът Енрико Карузо.

Цитирам композиторите, заглавията на оперите или други творби от тях и ролите, в които е играл в МЕТ Пол Плансон:

Шарл Гуно – „Филемон и Бавкида“ (Юпитер), „Фауст“ (Мефистофел),

Амброаз Тома – „Хамлет“ (Клавдий, в ролятя на Офелия играе Нели Мелба), „Миньон“ (Лотарио),

Рихард Вагнер – „Лоенгрин“ (Крал Хайнрих), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Погнер), „Танхойзер“ (Херман),

Шарл Гуно – „Ромео и Жулиета“ (Капулети),

Джоакино Росини – „Стабат Матер“ (солист при концерти на 24 и 31 декември 1893 г.), „Вилхелм Тел“ (Геслер),

Джузепе Верди – „Аида“ (Рамфис), „Реквием“ (солист при концерти на 3 март и 7 април 1901 г., както и на 14 януари 1906 г.), „Бал с маски“ (Самуел),

Херман Бемберг – „Еlaine“ (Астолат),

Джакомо Майербер – „Хугеноти“ (Графът от Сен Брис), „Пророкът“ (Граф Обертал), „Африканката“ (Върховният жрец),

Жюл Масне – „Манон“ (Граф дьо Грийо), „Жената от Навара“ (Гаридо), „Сид“ (Граф Гормас),

Камий Сен Санс – „Самсон и Далила“ (Абимелех),

Гаетано Доницети – „Фаворитката“ (Балтазар),

Ектор Берлиоз – „Проклятието на Фауст“ (Мефистофел),

Ариго Бойто – „Мефистофел“ (Мефистофел),

Луиджи Манчинели – „Еро и Леандро“ (Ариофарне),

Жорж Бизе – „Кармен“ (Ескамилио),

Волфганг Амадеус Моцарт – „Вълшебната флейта“ (Зарастро),

Амилкаре Понкиели – „Джоконда“ (Алвизе, в ролята на Енцо играе Енрико Карузо),

Винченцо Белини – „Сомнамбула“ (Родолфо),

Фридрих фон Флотов – „Марта“ (Плумкет),

Джакомо Пучини – „Бохеми“ (митнически сержант)

(край на цитата)

Освен в горните опери и солови изяви в Реквием от Верди и Стабат Матер от Росини, Пол Плансон има десетки участия в различни концерти в МЕТ със солови изяви от различни опери, заедно с други свои колеги. В архива на МЕТ концертните изяви са описани подробно.

Нека днес на 11 август 2014 г. да си спомним и почетем 100-годишнината от смъртта на големия френски бас Пол Плансон.

……………..

Записи:

Pol Plançon; “Cantique de Noël”; Adolphe Adam

https://www.google.de/search?q=pol+plancon&sca_esv=0b611c99b0894382&source=hp&ei=YS2iZ4j5CsqbkdUP0ZaX0Q8&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ6I7cYb_X6FVl9LEeJSuUnMeAOboh6NU&gs_ssp=eJzj4tTP1TdINy_JKTdg9OIuyM9RKMhJzEvOzwMAW9EH4A&oq=pol+plancon&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Igtwb2wgcGxhbmNvbioCCAAyBxAuGIAEGBMyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEjvfVAAWPFfcAJ4AJABAJgBkAGgAa4MqgEEMTIuNbgBAcgBAPgBAZgCE6ACyg2oAgrCAhEQLhiABBixAxjRAxiDARjHAcICBRAAGIAEwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAggQABiABBixA8ICDhAuGIAEGLEDGNEDGMcBwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIOEC4YgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBjHARiOBRivAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIIEC4YgAQYsQPCAhEQLhiABBixAxjHARiOBRivAcICBhAAGAcYHsICDhAuGIAEGLEDGMcBGK8BwgIIEC4YBxgKGB7CAgoQABgDGOoCGI8BwgIKEC4YAxjqAhiPAcICFBAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBGIoFwgIOEAAYgAQYkgMYuAQYigXCAgsQABiABBiSAxiKBcICCxAAGIAEGLEDGMkDwgILEC4YgAQY0QMYxwHCAgcQLhiABBgKwgIKEC4YgAQYsQMYCsICBxAAGIAEGArCAg4QLhjRAxgWGMcBGAoYHsICBhAAGBYYHsICDRAuGIAEGMcBGA0YrwHCAgcQABiABBgNwgIGEAAYDRgemAMG8QX8qvyDzeuvupIHBDEyLjegB_3JAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:54bec542,vid:a_FqClQzSKg,st:0

……

The Great Pol Plançon Sings “Elle ne m’aime pas” From …

https://www.google.de/search?q=pol+plancon&sca_esv=0b611c99b0894382&source=hp&ei=YS2iZ4j5CsqbkdUP0ZaX0Q8&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ6I7cYb_X6FVl9LEeJSuUnMeAOboh6NU&gs_ssp=eJzj4tTP1TdINy_JKTdg9OIuyM9RKMhJzEvOzwMAW9EH4A&oq=pol+plancon&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Igtwb2wgcGxhbmNvbioCCAAyBxAuGIAEGBMyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEjvfVAAWPFfcAJ4AJABAJgBkAGgAa4MqgEEMTIuNbgBAcgBAPgBAZgCE6ACyg2oAgrCAhEQLhiABBixAxjRAxiDARjHAcICBRAAGIAEwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAggQABiABBixA8ICDhAuGIAEGLEDGNEDGMcBwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIOEC4YgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBjHARiOBRivAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIIEC4YgAQYsQPCAhEQLhiABBixAxjHARiOBRivAcICBhAAGAcYHsICDhAuGIAEGLEDGMcBGK8BwgIIEC4YBxgKGB7CAgoQABgDGOoCGI8BwgIKEC4YAxjqAhiPAcICFBAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBGIoFwgIOEAAYgAQYkgMYuAQYigXCAgsQABiABBiSAxiKBcICCxAAGIAEGLEDGMkDwgILEC4YgAQY0QMYxwHCAgcQLhiABBgKwgIKEC4YgAQYsQMYCsICBxAAGIAEGArCAg4QLhjRAxgWGMcBGAoYHsICBhAAGBYYHsICDRAuGIAEGMcBGA0YrwHCAgcQABiABBgNwgIGEAAYDRgemAMG8QX8qvyDzeuvupIHBDEyLjegB_3JAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:534c5a47,vid:QbQSrDTrVnE,st:0

….

Pol Plançon sings the Serenade from The Damnation of Faust …

https://www.google.de/search?q=pol+plancon&sca_esv=0b611c99b0894382&source=hp&ei=YS2iZ4j5CsqbkdUP0ZaX0Q8&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ6I7cYb_X6FVl9LEeJSuUnMeAOboh6NU&gs_ssp=eJzj4tTP1TdINy_JKTdg9OIuyM9RKMhJzEvOzwMAW9EH4A&oq=pol+plancon&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Igtwb2wgcGxhbmNvbioCCAAyBxAuGIAEGBMyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEjvfVAAWPFfcAJ4AJABAJgBkAGgAa4MqgEEMTIuNbgBAcgBAPgBAZgCE6ACyg2oAgrCAhEQLhiABBixAxjRAxiDARjHAcICBRAAGIAEwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAggQABiABBixA8ICDhAuGIAEGLEDGNEDGMcBwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIOEC4YgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBjHARiOBRivAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIIEC4YgAQYsQPCAhEQLhiABBixAxjHARiOBRivAcICBhAAGAcYHsICDhAuGIAEGLEDGMcBGK8BwgIIEC4YBxgKGB7CAgoQABgDGOoCGI8BwgIKEC4YAxjqAhiPAcICFBAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBGIoFwgIOEAAYgAQYkgMYuAQYigXCAgsQABiABBiSAxiKBcICCxAAGIAEGLEDGMkDwgILEC4YgAQY0QMYxwHCAgcQLhiABBgKwgIKEC4YgAQYsQMYCsICBxAAGIAEGArCAg4QLhjRAxgWGMcBGAoYHsICBhAAGBYYHsICDRAuGIAEGMcBGA0YrwHCAgcQABiABBgNwgIGEAAYDRgemAMG8QX8qvyDzeuvupIHBDEyLjegB_3JAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:5aac6741,vid:EDymMxw45hc,st:0

….

Pol Plançon’s Bass Trills of Legend

https://www.google.de/search?sca_esv=0b611c99b0894382&udm=7&q=pol+plancon&sa=X&ved=2ahUKEwjB_ayTpqqLAxVb6wIHHfD9AacQ8ccDKAF6BAg6EAI&biw=1366&bih=617&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:360762f9,vid:vVWY_YmuDQg,st:0

…..

Pol Plançon sings Endless Trills as a Bass

https://www.google.de/search?sca_esv=0b611c99b0894382&udm=7&q=pol+plancon&sa=X&ved=2ahUKEwjB_ayTpqqLAxVb6wIHHfD9AacQ8ccDKAF6BAg6EAI&biw=1366&bih=617&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:487d379f,vid:VDSZm8y2x-w,st:0

…….

Pol Plançon’s Beautiful Legato and Low (D2) in “Le Cor”

Flegier: Le Cor, 1905

….