Hristo (Hityo) Popov

50 години от смъртта на големия оперен и оперетен режисьор Христо (Хитьо) Попов

Драги приятели на оперната и оперетна музика, в късните часове на 16 януари 2020 година искам съвсем кратко да припомня една важна годишнина днес – 50 години от кончината на Христо (Хитьо) Попов (1891-1970), починал на 16 януари 1970 г. в София – един от най-известните и заслужили оперни и оперетни режисьори на България.

Хитьо Попов беше синоним на първите големи достижения в българското оперно и оперетно изкуство в първите десетилетия на миналия век, той е първият основно изучен български режисьор в областта на музикалния театър, получил специално образование в редица известни центрове на Европа по това време, специализирал в миланската Ла Скала, парижките Гран опера и Опера Комик, берлинската Щатсопер и Виенската държавна опера.

Той работи с няколко поколения наши артисти и среща българската публика с голям брой заглавия от класиката и съвременността, а също и от български автори. Около 120 са оперите и оперетите, които представя той в София и страната и може да се каже, че близо половината от постановките от този период са негово дело. При това много от тях – за първи път у нас.

Имах щастието като студент в годините 1951-1956 да присъставам на редица спектакли с негови постановки в София, да се наслаждавам на добрата му работа. Името му по това време се споменаваше с голяма почит и уважение. Това се отнася особено за периода когато съм бил в София, понеже Хитьо Попов именно тогава имаше редица постановки в ДМТ „Стефан Македонски”, където беше главен режисьор в годините 1948-1954, а също и директор (1954-1957).

За Хитьо Попов има редица информации в специализираната литература, за разлика от медиите в Интернет – даже няма Уикипедия-страница за него, въпреки големите му заслуги за оперното и оперетно изкуство. В сайта на Софийската опера има статия за него от 2016 г., като данните са взети преди всичко от книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Автор е Огнян Стамболиев, който е написал чудесно статията за Хитьо Попов, с една малка грешка – той пише, че същият се е поминал през 1968 година – точната дата е 16 януари 1970 г., както е дадена и в един календар на БТА от тази година.

В тази моя кратка статия ще дам само основните данни за Хитьо Попов, цитирани от сайта на Софийската опера. Поправил съм годината на смъртта му:

Сайт на Софийската опера

2016 година

125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА – ХРИСТО ПОПОВ, ПЪРВИЯТ ОПЕРЕН РЕЖИСЬОР – 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

125 години българска опера и 125 години от рождението на първия български оперен режисьор. Щастливо съвпадение, нали?! Христо или още Хитьо Попов (1891–1970) е не само първият професионален оперен постановчик, но и един от стълбовете на нашия музикален театър (оперен и оперетен) от 20-те до 60-те години на миналия век, с огромни заслуги за националната опера и оперета, а също и за театрите в страната. Той работи с няколко поколения наши артисти и среща българската публика с голям брой заглавия от класиката и съвременността, а също и от български автори. Около 120 са оперите и оперетите, които представи той в София и страната и може да се каже, че близо половината от постановките от този период са негово дело. Много от тях за първи път у нас.

Роден е на 23 септември 1891 година, под знака на артистичните Везни, в София, в културно семейство. Баща му е съдия, а майка му гимназиална учителка. От дете се влюбва в театъра. Шестнадесетгодишен е вече приет в трупата на Пловдивския драматичен театър, най-стария у нас, после за кратко играе и във Видинския. Баща му го подкрепя в кариерата и го изпраща да учи в школата на прочутия Московски художествен театър. Там Хитьо Попов има големия шанс да учи при такива колоси като Константин Станиславски и Владимир Немирович Данченко. По това време в Москва е и бъдещият главен режисьор на Народния театър  Николай Масалитинов. През 1910 година учи и в актьорската школа на прочутия  Анри Масе в Париж. После отново се връща в Москва, за да продължи обучението си и да се дипломира там. През 1913 година е вече в България, помощник-режисьор в Оперната дружба, където работи заедно с основателите Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков. С тях реализира „Кармен” на Бизе и „Гергана” на Маестро Атанасов, две постановки, които се радват на огромен успех сред публиката в цяла България.

През  декември 1919 година прави самостоятелния си дебют като режисьор на „Евгений Онегин” от Чайковски. След това поставя „Миньон” на Амброаз Тома и „Хофманови разкази” на Жак Офенбах.  През 1924-1925 г. е изпратен от правителството на специализация в Западна Европа – за по няколко месеци е в миланската Ла Скала, парижките Гран опера и Опера Комик, берлинската Щатсопер и Виенската опера. След  това е режисьор в Софийската опера, главен режисьор от 1933 до 1937, когато е пенсиониран преждевременно, но продължава да работи – заедно с маестро Тодор Хаджиев (първият професионален оперен диригент у нас) основава първата българска Студия за млади певци (1937-1942). От 1943  до 1947 е режисьор в Художествения оперетен театър, а след това и в Народната оперета (ДМТ „Стефан Македонски”), където е главен режисьор (1948-1954)  и директор (1954-1957). Същевременно е постоянен гост-режисьор на оперните театри в Русе, Варна и Стара Загора и директор на Варненската опера. Една дълга и плодотворна за българската музикална сцена кариера.

Убеден привърженик на реалистичния музикален театър, възпитаник на школата на Станиславски, Хитьо Попов изгражда своите спектакли  със здрав, стегнат ансамбъл, с ярко очертани ситуации и конфликти и добре разкрити и психологически плътни характери на героите, при широко разгърнати, пределно раздвижени масови сцени, в които всеки участник – до последния хорист е със своя задача. Тясно свързан с общи естетически позиции и сходство на вкуса с диригента Тодор Хаджиев и нашите първи художници-сценографи Александър Миленков и Иван Пенков, той създава една добра основа, оставя една добра традиция, поета и доразвита от постановчиците след него, повечето от тях също учили в Русия и Европа. Голямата класика – руска и западна му дава възможност да разкрие пълноценно таланта си на постановчик и да създаде спектакли-жалони в историята на българската опера като: „Садко”, „Хованщина”, „Снежанка”, „Аида”, „Цар Салтан”, „Еврейката”, „Турандот”.  Сериозно, задълбочено работи той с артистите-певци. Под негово ръководство  изграждат редица от най- силните си роли забележителните Петър Золотович, Христо Бръмбаров, Събчо Събев, Цветана Табакова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова, Мария Милкова-Золотович.

Тук специално трябва да споменем и абсолютната премиера на операта „Цар Калоян” на 20 април 1936 година, определена от тогавашната критика като „величествена”, но свалена по настояване на Борис Трети след деветото представление. Този първи прочит, достоен за шедьовъра на Владигеров от него, от диригента Асен Найденов, художниците Александър Миленков и Иван Пенков и балетмайсторката Мария Димова, е нов, преломен момент в историята на Софийската опера и изобщо на българската култура. 

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Нека днес на 16 януари 2020 г. си спомним за режисьора Христо (Хитьо) Попов, починал точно преди 50 години и оставил едно огромно богатство от оперни и оперетни постановки …

Мир на праха му!

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.