117 години от рождението на легендарната певица Илка Попова
Драги приятели на оперната музика, днес на 1 август 2022 г. се навършват 117 години от рождението на една от най-забележителните оперни личности в България през миналия век – мецосопранът Илка Попова, оставила толкова лични легенди и незабравими спомени с оперните си изяви не само в България, но и в много европейски страни, преди всичко във Франция.
Нейният живот е една поредица от блесящи оперни изяви, от нескончаеми аплодисменти не само поради изящния й външен вид, одухотворена осанка и поведение на сцената и извън нея, но и на една висока култура и съзнание за собствената си стойност. Достатъчно е да прочетем малък цитат от спомени на Марин Бончев, свързани с изявите й във Франция (публикация във в. „24 часа“ от 31.03.2009 г.):
„ (…) През 1934 г. във в. “Зора” читателят може да прочете следната бележка: “Вчера Илка Попова пристигна с влак от Париж, за да пее на родна сцена. Примадоната на парижката Гранд опера дойде с цял вагон багаж, в който има 40 шапки, 50 рокли, 6 наметки и 45 чифта обувки.”
(край на цитата)
Вестникът не преувеличава. Певицата Илка Попова (1905-1979) по това време е символ на красотата в Париж. Нейният лик ползват за реклама прочути марки парфюми, а изявите й на сцената на първия оперен театър във френската столица се оценяват като изключителни музикални събития. Тя е великолепната Кармен. Дебютът й като Далила от операта “Самсон и Далила” на Сен Санс се превръща в сензация. Меломаните я титулуват като “националната Далила на Франция” и я наричат “Ла Попова” – знак на преклонение и почит. Десет поредни сезона тя е единствената изпълнителка на ролята!
Обичайно след представленията на Кармен и особено на “Самсон и Далила” на задния вход на операта я чакат тълпи от почитатели, за да я аплодират. Случва се нещо необичайно дори за Париж. Каляската с конете, която очаква певицата, за да я закара до вкъщи, се разпрягала от най-пламенните й ухажори и самите те се впрягали, за да отведат до апартамента й на ул. “Шан-з-Елизе” своята царица на красотата. Там певицата е получила като подарък цял етаж от своя най-голям фен – лорд Карлтън, син на откривателя на гробницата на Тутанкамон в Египет. Той изпълнява всичките й прищевки. В дома й е обзавел два салона – единият в мавритански, а другият в японски стил.
През 1936 г. в Париж има голям турнир по кеч. Лорд Карлтън решава да предложи на Илка по-силни усещания и я води на финалите. От ложата си примадоната вижда как българският борец Дан Колов помита всички съперници и става шампион. Без да се церемони много, тя грабва от ръцете на друга зрителка огромен букет и се втурва на ринга. Прегръща Българския лъв, както са наричали Колов, и три пъти извиква “Да живее България!” После го води на опера. Така Кинг Конг за първи път прекрачва този храм на изкуството (…) “.
(край на цитата)
Публикацията е доста дълга, по-късно ще дам още части от нея, но на това място искам да подчертая нещо, което намекнах в началото. Илка Попова е била човек с много силен и независим характер, който е проявявала по различен начин. Може би има някаква прилика с характера на Мария Калас (1923-1977), починала 2 години преди Илка Попова, която също така е покорявала с изявите си своите фенове и както знаем, има толкова легенди за нея. А защо и да няма за Илка Попова? Една напълно преуспяла българска певица в чужбина, която по-късно решава да си дойде в родината и там да продължи оперните си изяви. Лично аз съм бил на нейни спектакли на сцената на Софийската държавна опера между 1951 и 1956 г., когато тя играеше редица главни роли. Гледал съм я като Кармен и Азучена, също и в други роли. Бях чул и за последните й изяви на софийска сцена, когато през 1965 г. тя завърши оперната си кариера в ролята на Графинята в „Дама пика“ от Чайковски, което широко бе отразено в българските медии.
Трябва да призная, че тогава не съм знаел доста подробности, които след това станаха достояние. Например, че след връщането си в България след септември 1944 г. не е била много добре приета от официалните органи, да не говорим за известни спънки при започване на оперната й кариера на софийска сцена. В последно време се появиха доста публикации в българските медии, които пишат по този въпрос. Аз не давам мнение, не съм осведомен достатъчно, мен ме интересуват само музикалните й успехи, но като си спомня при писането на доста от моите „оперни истории“, че срещах подобни случаи с други български оперни дейци, дошли главно от чужбина след успешна кариера там и при идването им на софийска сцена не са били особено радушно приети, оставам с малко горчив вкус.
Нe разполагам с книгата на Марин Бончев „Срещите на Илка Попова“, издадена през 1972 г. в София (издателство „Наука и изкуство“, 128 стр.), но съм сигурен, че там има редица подробности за живота и кариерата й. Може би той е писал и друга книга за нея, тъй като преди няколко години при моите решерши в електронните медии намерих в руски източник цитати от негова книга, преведена на руски език с много подробности. Става въпрос за публикация в портал на 3 март 2013 г. под заглавие
Илка Попова. «Встречи на оперной сцене»
Цитирам първите няколко абзаца от тази публикация:
„Сегодня мы начинаем публикацию воспоминаний выдающейся болгарской певицы Илки Поповой. Эта интереснейшая книга в переводе и с комментариями Максима Малькова была издана у нас в России при поддержке Алексея Булыгина 13 лет назад очень небольшим тиражом и вряд ли нынче доступна для широкого круга любителей оперы.
Воспоминания выдающейся болгарской оперной певицы, меццо-сопрано Илки Поповой (1905–1979), выступавшей на крупнейших сценах света («Ла Скала» в Милане, «Гранд-Опера» в Париже, «Колон» в Буэнос-Айресе, Опера в Монте-Карло и др.), рассказывают о ее блестящей более значительных и интересных партнерах, наставниках и преемниках в искусстве из числа соотечественников (К.Попова, Д.Узунов, Н.Гяуров, Б.Христов) и зарубежных мастеров оперного искусства — дирижерах (А.Вольф, Т.Серафин) и певцах (Ф.Шаляпин, Б.Джильи, Т.Скипа, Э.Пинца, Ж.Тиль, Л.Понс и др.). Мемуары характеризуют их неповторимое исполнительское творчество и примечательные черты ярких человеческих индивидуальностей, сценическую и закулисную жизнь видных деятелей музыкального театра.
Книга адресована всем, кто любит оперное искусство и интересуется его прошлым.
Вместо предисловия
Эта книга не претендует на то, чтобы исчерпывающим образом воссоздать биографию нашей большой певицы, народной артистки Болгарии Илки Поповой. Ее задача скромнее — с одной стороны, представить артистку как человека и оперную исполнительницу тем читателям, которым известно лишь ее имя, а, с другой, воскресить творческие встречи и профессиональные контакты И. Поповой с виднейшими певцами и дирижерами ХХ века.
Осуществивший литературную запись воспоминаний певицы Марин Бончев, в свое время ученик Илки Поповой, на протяжении ряда лет имел возможность слушать ее рассказы о памятных встречах с всемирно известными деятелями искусства, дополненные свидетельствами ее матери — Йорданки Мавродиевой, которая обычно сопутствовала дочери во время ее гастролей в разных странах Европы и Америки. Заметки, сделанные М. Бончевым в ходе этих бесед, послужили основой настоящей книги, а иллюстрирующие ее снимки взяты из личных альбомов певицы.
Мы надеемся, что читатели с интересом ознакомятся с этими страницами, посвященными недавнему прошлому мирового музыкального театра.
Редакция софийского издания“
(край на цитата)
Нека добавя още, че в Русия същата книга е издадена през 2013 г. и като електронно издание (е-книга):
Илка Попова. Встречи на оперной сцене, 2013, 167 стр.
Электронная версия, исправленная и дополненная (пер. с болг. М. Малькова)
Воспоминания выдающейся болгарской оперной певицы, меццо-сопрано Илки Поповой (1905-1979), выступавшей на крупнейших сценах света (“Ла Скала” Милане, “Гранд-Опера” в Париже, “Колон” в Буэнос-Айресе, Опера в Монте-Карло и др.), рассказывают о её блестящей творческой карьере, наиболее значительных и интересных партнерах, наставниках и преемниках в искусстве из числа соотечественников (Катя Попова, Димитр Узунов, Николай Гяуров, Борис Христов) и зарубежных мастеров оперного искусства – дирижерах (Альберт Вольф, Туллио Серафин) и певцах (Федор Шаляпин, Беньямино Джильи, Тито Скипа, Эцио Пинца, Жорж Тилль, Лили Понс, Петре Штефанеску-Гоанга, Хильде Реджани, Мария Педрини, Лина Пальюги, Джина Чинья, Габриэлла Безанцони, Джакомо Лаури-Вольпи и др.). Мемуары характеризуют их неповторимое исполнительское творчество и примечательные черты ярких человеческих индивидуальностей, сценическую и закулисную жизнь видных деятелей музыкального театра. Издание проиллюстрировано фотографиями из архива Илки Поповой и собрания М. и П. Мальковых.
Книга адресована всем, кто любит оперное искусство и интересуется его прошлым.
(край на цитата)
Не е моя цел днес да пиша големи истории за тази забележителна личност. Ще дам биографични бележки и данни от западни източници, като след това ще цитирам някои сведения от български медии.
При влизане с името й на български език в Гугъл има десетки линкове – интересни и безинтересни, сериозни и доста съмнителни, поради което не искам да изпадам в състояние на непочтеност. Тази заслужила певица, която скандира в Париж „Да живее България“ заслужава много повече респект, отколкото да се броят нейните шапки, рокли, наметки и обувки и кои са били нейните приятели и ухажьори. Даже един от тях да е бил великият Фьодор Шаляпин (това е голяма история), трябва да се запази респект и уважение. Самият факт, че човек като Шаляпин се е влюбил в Илка Попова и й подарява един от най-ценните си пръстени, показва каква привлекателна сила е имала тази горда и непокорна жена. Ето защо, тези които се интересуват за повече лични подробности в живота на Илка Попова, лесно могат да ги намерят в Интернет.
Мисля, че повечето читатели знаят, че наред с Илка Попова, в София сега живее и работи друга Илка Попова – „проф. Илка Попова“, която преподава вокално изкуство в Софийската музикална академия. За нея има много линкове, главно свързани с нейни ученици – певци и певици.
Преди да премина към биографията на Илка Попова искам да ви споделя, че бях приятно изненадан през 2015 г. от една статия, която открих в Интернет и то във връзка с нейната 110-а годишнина от рождението й. Радвам се, когато цитирам статии или части от такива с автор Огнян Стамболиев поради хубавия стил на писане, сериозност и задълбоченост на изложението, детайлно познаване на материята, за която става въпрос. Статията е поместена в сайта на Софийската народна опера:
ЛЕГЕНДАРНАТА ИЛКА ПОПОВА – 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО Й – ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Тя е уникално явление в историята на операта. За нея са изписани хиляди страници в печата, има и немалко книги, останали са малко записи, и твърде много легенди. Била е майстор на рекламата и саморекламата (в днешно време единствено Кабаиванска следва примера й). В тези пикантни истории с лордове, крале, султани, с Джили и Шаляпин има и истини и неистини, но за времето си са били полезни – и това е популяризирало операта и певците, докато днес на преден план, за съжаление, са ниските жанрове в музиката и дори това ужасяващо явление – чалгата.
Родена е на 2 август 1905, (Илинден, под знака на Лъва и наистина беше лъвица!) в столицата, в семейството на журналист и учителка (б.а. Б.К.: датата е 1 август, може би Илинден през 1905 г. да е бил именно в този ден, през 2022 г. Илинден беше на 20 юли).
От баща си, Стефан Мавродиев, наследява вкуса към рекламата и сензациите, нещо което, както казах, съпътства цялата й кариера. Като малка се увлича от балета, после от театъра, а след това се влюбва и в операта. Седемнайсет годишна е вече студентка в Държавната музикална академия при водещия тогава педагог Иван Вульпе. Дипломира се с отличие и заминава за Милано, където учи при солистката на Ла Скала Вилани. След това учи и при прочутата руска певица Фения Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването й като певица. Подготвя първите си роли: Амнерис от „Аида”, Улрика от „Бал с маски” и Лаура от „Джоконда”, с които по-късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава с Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на Гран опера – Руше. И от Париж започва голямата й кариера. Първо пее в „Риголето”, следват Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от „Вертер”, Орфей на Глук, Фидеса от „Пророкът” на Майербер, Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика, Азучена… И гастроли из големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие…
Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и красавица на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латинска Америка и Магреба (Тунис, Алжир, Мароко). Нейни партньори са: Бениамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску-Гоанга, Алфред Пикавер, Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи, Джино Беки, Тито Скипа, Джина Чиня, Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата. Пее и с великия Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените й, има и интимна връзка… Дирижират я големите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци. През 1937 година триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” от Верди и „Тристан и Изолда” на Вагнер.
През 1940 г. се завръща в България и постъпва в Софийската опера. Изнася и много концерти. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори: Кера от „Хитър Петър” на Веселин Стоянов, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков, Солоха от „Черевички” на Чайковски, Олга от „Евгений Онегин”, Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски. В края на бляскавата си кариера се превъплъщава в ролята на Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, едно, бих казал, забележително певческо и актьорско постижение, останало в историята на българския оперен театър.
Илка Попова ни остави малко и не особено качествени записи. Самата тя не се е записвала нито в Европа, нито у нас. Но според съвременниците й е притежавала красив и силен, пробивен мецосопран с широк обем, плътност и благородна звучност особено в ниския регистър и медиума. Способна да изгражда като истинска драматична актриса своите образи, тя увлича със стихийната сила на непосредствения си и богат темперамент. Това проличава най-ярко в коронните й роли: Амнерис, Кармен, Далила, Азучена, а също и в Графинята. Записът на нейната сцена е съхранен в Златния фонд на БНР.
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
(край на статията)
От 2020 г. в Интернет има Уикипедия-страница за Илка Попова, която цитирам по-долу:
Илка Стефанова Попова е българска оперна певица, мецосопран, работила дълго време във Франция.
Биография и творчество
Тя е родена на 1 авгсут 1905 година в София в семейството на журналиста Стефан Мавродиев. Племенница е на един от основателите на Софийската опера – Петко Наумов. През 1913 година започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 година учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. На 11 декември 1929 година дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида“ от Джузепе Верди. Малко преди да завърши се жени за цигуларя Саша Попов.
След дипломирането си в София продължава обучението си в Милано, а след това в Париж при Фелия Литвин. Първоначално започва да пее в операта на Бордо, а от 1931 година – в парижката Гран Опера, където емблематична нейна роля става Далила от „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. През следващите години тя има голям успех както във Франция, така и в Италия, работи в тясно сътрудничество с Фьодор Шаляпин.
След началото на Втората световна война Илка Попова се връща в България и продължава да работи в Софийската опера. След налагането на комунистическия режим няма възможност да работи в чужбина, като за последен път участва в две представления в Италия през 1947 година. Продължава да работи до края на живота си, като през последните си години изпълнява ролята на Старата графиня в „Дама пика“ на Пьотър Чайковски.
Илка Попова умира на 30 май 1979 година в София.
(край на цитата)
В един портал – „Клуб 50+“ намерих друга малка статия от месец юни 2015 г., която ще цитирам:
Българската роза – Илка Попова
15.06.2015 г.
Автор Лия Добрева
Така я нарича пресата в Латинска Америка. Навсякъде по света на оперните сцени грее нейното неповторимо обаяние на оперна певица. Родена преди 110 години в София, тя учи оперно пеене при Иван Вулпе в Държавната консерватория. Дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида” на Верди. Дипломира се и продължава да учи и усъвършенства музикалната си класа в Италия, Австрия, Франция. Работи над две десетилетия в Гран Опера в Париж, постига международно признание и световна известност.
Илка Попова е единствената недостижима и уникална с гласа си българска певица, с глас-чудо, който се ражда веднъж на хиляда години. С много труд и упоритост, с много човещина и доброта успява да работи зад граница и да покори една след друга световните оперни театри. Успехът и триумфът й навсякъде представя рядко надарената й певческа природа. Трупа богат репертоар, пее къде ли не по света, очарова публиката с необикновената широта на кадифеното си мецосопрано, който звучи като черковен орган.
По-късно контраалтовите партии в Миланската скала, в образа на Лукреция на Респиги и „Бал с маски” на Верди, в ролята й в „Тристан и Изолда” на Вагнер я правят неповторима и уникална певица. В Латинска Америка очарова публиката със своя глас и темпераментната си игра, там пресата я нарича „Българската роза”, канят я от всички световни оперни театри. Връща се у нас през 1945 г в Софийската народна опера, където създава образа на Графинята в „Дама пика”, на Олга в „Евгений Онегин” на Чайковски, Марина в „Борис Годунов” на Мусоргски, на Ефросина в „Момчил” на Любомир Пипков, на Кера в „Хитър Петър” на Веселин Стоянов. Голямата наша певица умира през 1979 г, а изкуството й е блестящо проявление на дълбока, творчески богата музикална природа, оцветена с изключителната красота на своя глас, създала образи – неповторими шедьоври.
(край на статията)
В тази статия има някои твърдения, които по мое мнение са малко преувеличени, например извода „ (…) българска певица, с глас-чудо, който се ражда веднъж на хиляда години“. Дали точно така трябва да се каже? Та оперното изкуство съществува от 400 години, какво значи „на хиляда години“? Годината на завръщане в България тук е дадена като 1945, докато Стамболиев пише 1940. Не знам коя е истината, аз мисля, че Илка Попова се завърна в България наскоро след деветосептемврийските събития през 1944 г., но съгласно известни източници (не знам колко достоверни), още по време на Втората световна война, през 1942 г. е била докарана с влак под военна охрана в България. Причината – някакво увлечение по нея на виден немски офицер, желаещ да се ожени за нея, при което тя не е искала. По-долу в статията ще стане въпрос за това. Все пак тук ще дам един кратък цитат за това, което е станало после в София:
„Ръководството на Софийската опера през този период (1942 г.) се прави, че не забелязва присъствието на бележитата певица в родината си. На въпроса защо не пее в операта в София, Илка отговаря: “Не мога да си позволя да дам подкуп, за да пея. Аз съм международно известна и да давам рушвет е под достойнството ми”. Стига се до съд. Певицата осъжда Софийската опера“.
(край на цитата)
Особено ми хареса това гордо държание на Илка Попова. Просто не искам да повярвам, като писах през 2015 г. за сръбската певица Бисерка Цвейич, която е на висока почит и до днес в родината си, макар че се помина в Белград на 7 януари 2021 г. на 97 години, мисля си, ако Илка Попова беше на нейно място и я върнат с влак в Сърбия, тя щеше през 1942 година да бъде национална героиня на Сърбия, че е отказала брак на немски офицер. А нашите чиновници от Софийската опера „не я забелязват“! Това е, истината боли, но е така.
Сега ще се спра на биографичните бележки, някои от които ще се дублират с вече писани по-горе.
Илка Попова е родена на 1 август 1905 г. в София в семейството на публициста Стефан Мавродиев. Като 8-годишна започва да пее в детски любителски хор, а от 1921 г. учи вокално изкуство при Иван Вульпе в Софийската държавна консерватория. Още през следващата година – едва седемнадесетгодишна, дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида“ от Верди (бел. Б.К.: в речника на Kutsch & Riemens е отбелязано, че този дебют в същата роля е през годината 1929. Освен това в речника пише, че рождената дата е 2 август, и че се е поминала на 28 май 1979 г. Истинската дата е 30 май).
След дипломирането си в София Илка Попова продължава вокалното си обучение в Милано при Luisa Villani, в Париж при Felia Litvinne, също и в Австрия. В течение на 30-те години на миналия век Илка Попова гастролира на редица европейски оперни сцени, преди всичко във Франция: 1930-1931 в Бордо, от 1931 г. в Париж (21 години има изяви в Grand Opéra), през 1933 г. в Марсилия, през 1935 г. в Оперния театър в Монте Карло (като Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс), където през 1942 г. отново играе в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди. В Париж и другаде тя има особено големи успехи като Кармен в операта от Бизе, Далила в операта от Сен Санс, Фрика във „Валкюри“ от Рихард Вагнер. За много от тези нейни роли и подробности около тях може да се прочете в книгата на Марин Бончев. През 40-те години Илка Попова дебютира усилено в Италия заедно с изявите си във Франция. През 1947 г. тя играе на сцената на Миланската Скала и на сцената на „Teatro Carlo Felice“ в Генуа. Други изяви следват в Белгия, Германия, Швейцария, Австрия и Чехословакия.
Във връзка с тези гастроли по време на Втората световна война има доста „легенди“ (няма да се спирам на подробности), че някакъв висш немски военен й предложил да се оженят, тя отказала и трябвало да напусне немската (или австрийска) територия под конвой, като се прибрала в България. Известно е, че от 1945 година Илка Попова става член на Софийската народна опера, където пее редица главни и второстепенни роли чак до 1965 г., когато преустановява сценичната си дейност в ролята на Графинята в „Дама Пика“ от Чайковски. В западни информации е дадено, че към ролите, за които стана въпрос, принадлежат още: Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук, Laura и Cieca в „Джоконда“ от Понкиели, Fides в „Le Prophéte“ от Джакомо Майербер, Hérodiade в едноименната опера от Масне, Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин. Наред с оперните роли, западните източници подчертават, че Илка Попова изгражда завидна кариера и като концертна певица.
Очаквах, че проф. Иван Камбуров ще пише нещо в музикалния си речник от 1933 г. за нея, както е писал например за Цветана Табакова, която е родена също през 1905 г. и започва да пее в Софийската опера от 1923 г. Няма нито ред за Илка Попова, но сигурно причината е в това, че Попова заминава за чужбина и големите й успехи във Франция са от началото на 30-те години, когато речникът сигурно вече е бил готов за печат. Между другото, направи ми впечатление следния любопитен факт: както Илка Попова, така и Цветана Табакова са родени в една и съща година, и двете имат значителна кариера на сцената на Софийската народна опера, едната като мецосопран, другата като сопран, и двете постигат големи успехи във Франция, и двете са обект на вниманието на Фьодор Шаляпин. Илка Попова е била съпруга на легендарния диригент и цигулар проф. Саша Попов, за Цветана Табакова знам, че в речника на Иван Камбуров се води „Цветана Попова-Табакова“. Цветана Табакова се е поминала съвсем млада – едва на 31 години, в разцвета на кариерата си. На 27 януари 2020 г. писах статия за нея с доста подробности.
След един бурен и напрегнат живот, пълен с редица превратности, но много успешен по отношение на кариерата й особено в чужбина, Илка Попова умира на 30 май 1979 г. в София.
А сега ще цитирам други части от статията на Марин Бончев в „24 часа“: „ (…) Една от сензациите през 30-те години на миналия век е гостуването на Гранд опера в Тунис. В Казабланка е представена “Кармен”. На премиерата е и султанът на Тунис. В първо действие, когато Кармен пее своята прочута “Хабанера” сред войниците, в салона започва раздвижване. Френските офицери, поддръжници на султана, изскачат на сцената и заобикалят българката. Когато свършва изпълнението, коленичат пред нея и я отрупват с цветя. За това свое преживяване певицата винаги разказваше със сълзи на очи.
След представлението султанът кани Попова в своя харем. Там й представя всичките си съпруги, внимателно следейки изражението на гостенката. Двадесет и втората съпруга на владетеля втрещява Илка – в нейно лице тя вижда своя “портрет” – по фигура, външност, дори по двата предни раздалечени зъба № 22 е нейно копие. “Тогава просто изкрещях и поисках веднага да напусна харема”, ми разказваше тя. А султанът й подарява изключителни по качества и изработка бижута”, едно от които – птица, обсипана с разноцветни скъпоценни камъни, се движи и дори пее.
През 1933 г. легендарният Фьодор Шаляпин чува Илка Попова в Гранд опера. Той е толкова очарован от нейната игра и пеене, че нарежда на своя импресарио Кашук да покани българката за ролята на Кончаковна в “Княз Игор” на Бородин за прочутите Руски сезони в Париж. Шаляпин толкова е увлечен по нея, че дори започва да се занимава с вокална педагогика, да подсигури гладкото пеене на певицата в предстоящата й премиера на операта “Фаворитката” от Доницети. Убедил се, че Илка Попова няма гласови, а страхови сценични проблеми, той й дава в деня на премиерата легендарния си пръстен, който поддържа вечна младост и лекува всяка болка. С пръстена Илка пее феноменално, но тя е длъжна да му го върне. Страхът от ролята без “силата на пръстена“ продължава. На всяко представление тя пее с бижуто, което лекува стрес (…) “ (бел. Б.К.: тази история с пръстена е доста голяма и няма да се спирам на нея !) (…) “Забележителният контраалт на Илка Попова се превръща в сензация за цяла музикална Европа. Дирекцията на Миланската Скала реагира светкавично с много покани. В “Бал с маски” трябва да пее с Бениамино Джили. По една случайност певицата е настанена в хотела, в който е отседнал и прочутият певец. Още при първата им среща тенорът се превръща в ревностен почитател на българката. Когато правихме филма за нея към БНТ с режисьор Йордан Джумалиев, Илка Попова си призна: “След два часа беше в краката ми, не в леглото ми”.
След последния договорен концерт в Ла Скала Илка Попова казва “да” на предложенията на Джили. Двамата се качват на яхтата на тенора и потеглят на обиколка из Средиземно море. Ръководството на театъра е принудено да глоби Джили заради неизпълнението на договорените спектакли. Но случаят е потулен.
През Втората световна война Илка Попова предприема големи турнета из Европа, най-вече Виена. На сцената на „Фолксопер” тя пее в “Кармен“. Това участие става причина да се завърне в България и то под охрана от гестаповци. Неин обожател се оказва един от членовете на Генералния щаб на Хитлер. След представлението той й прави предложение за женитба. Певицата се чуди как най-деликатно да го отклони. Но ухажорът не приема “не”. Принудена е под охрана да вземе влака за България. В противен случай щяла де бъде изпратена в концлагер.
Ръководството на Софийската опера през този период (1942 г.) се прави, че не забелязва присъствието на бележитата певица в родината си. На въпроса защо не пее в операта в София, Илка отговаря: “Не мога да си позволя да дам подкуп, за да пея. Аз съм международно известна и да давам рушвет е под достойнството ми”. Стига се до съд. Певицата осъжда Софийската опера.
Мнозина помнят певицата и с отличното й чувство за хумор. Когато тогавашният първи мъж на България – Вълко Червенков, я награждава със званието “народен артист” (24 май 1951 г.), тя му казва:
”Това понижение ли е, та аз съм международна певица!?”
Министър-председателят отговаря: “Това е признание!” По-късно Илка Попова получава друга награда, тя е носител на орден “Народна република България” втора степен (14 март 1959 г.).
До края на живота си Илка Попова беше постоянна изпълнителка на ролята на Старата графиня от “Дама Пика” на Чайковски. С нея искаше при всяко представление да покаже на всички в залата, че наистина е познавала картите на успеха: тройка, седморка, туз.
Илка Попова завеща своята къща за музей на оперното дело. По ирония на съдбата сега домът й е ресторант с името “Дама Пика”.
МАРИН БОНЧЕВ
(край на цитатите)
Що се отнася до къщата на Илка Попова, намерих в една информация следната забележка: „Къщата на Илка Попова на бул.”Христо Смирненски” е превърната в кръчма “Дама пика”. Волята на Попова е била тя да стане музей на оперното изкуство, но документите й потъват в Благоевски районен съвет.“ Аз мисля, че горното не се нуждае от коментар.
Независимо от различни факти и мнения, похвално е, че през 2005 г. във връзка с 100-годишнината от рождението на Илка Попова в София се организира галаконцерт в Софийската народна опера. Ето официалното съобщение:
Известни изпълнители се събират на галаконцерт в чест на именитата певица днес в Софийската опера
Надежда Ушева
2005 г.
Галаконцерт по повод 100 години от рождението на голямата българска оперна певица Илка Попова организира ЕС СИ И-ЕС съвместно с Националната опера и балет.
Ще продължим традицията да напомняме и да пазим паметта на именити наши изпълнители, прославили себе си и родината по цял свят. Едно от тези имена е Илка Попова (1905-1979), покорила не една оперна сцена… Дълбок поклон пред техния талант, каза Здравко Попов пред журналисти в операта. Имах удоволствието да познавам Илка. Бях малка, когато гледах последния й концерт по случай 70-годишния й юбилей, сподели Светла Манчева, управителка на ЕС СИ И-ЕС.
Концертът, който ще се състои днес в Софийската опера, е с оркестъра на Класик FM радио. Диригент е Борис Хинчев. Сред участниците са Людмила Хаджиева, която ще изпълни “Молитва на Мария Десислава” из едноименната опера на Парашкев Хаджиев, Александрина Милчева, Ивайло Гюров – който ще се представи с ария на Каварадоси от III действие на “Тоска” от Пучини. Мария Белчева, Добрина Икономова, Живко Пранчев, Христина Ангелакова, която ще изпълни ария на Графинята от “Дама Пика” на Чайковски. Когато бяхме млади се учехме от изпълнители като Илка Попова. Хубаво е да имаме такива примери за подражание, отбеляза Ангелакова. Тя допълни, че България се гордее и днес с оперни певци, но не бива да забравяме откъде сме тръгнали. Може би най-много си приличаме с Илка по шапките, които и двете обичаме, добави с усмивка певицата.
Музикалният критик Марин Бончев издаде, че е дошло предложение от холивудски и берлински продуценти да направят филм за любовта на Илка Попова и Фьодор Шаляпин.
(край на съобщението)
Не знам какво е станало с това предложение, от 2005 г. вече са минали 17 години, но наистина сюжетът би бил интересен, ако се осъществи един хубав музикално-развлекателен филм, без да се стига до прекален кич или нещо подобно. През 2014 г. гледах тук в Германия един многосериен телевизионен филм за живота на Фьодор Достоевски, направен в Русия. Той беше толкова добре балансиран между сложните житейски преживелици на великия писател и склонността му към хазарта – без никакви преувеличения, извращения и опростяване на фактите.
Между другото, въпросния Галаконцерт по повод 100 години от рождението на Илка Попова е заснет и качен в Ю Тюб в три отделни записа, като по-долу давам линк към първата част с малки обяснения. Линкове за другите две части ще поместя след настоящата статия:
ИЛКА ПОПОВА – ФИЛМ – ЧАСТ 1 (ILKA POPOVA – THE MOVIE – PART 1)
Ilka Popova – The Bulgarian singer who conquered the world. A charity concert on the occasion of the 100th anniversary since the birth of Ilka Popova.With the participation of: Classic FM Orchestra Hristina Angelakova – mezzo-soprano Ljudmila Hadjieva – soprano Ivailo Giurov – tenor Ivanka Ninova – mezzo-soprano Maria Belcheva – soprano Alexandrina Milcheva – soprano Dobrina Ikonomova – soprano Kiril Manolov – baritone Directed by Boris Hinchev
Нека днес на 1 август 2022 г. си спомним с почит и респект за голямата българска оперна певица Илка Попова по случай нейния 117-и рожден юбилей.
Мир на праха на великата Илка Попова!
…….
Изпълнение на Илка Попова:
Илка Попова — Рассказ Азучены — Ilka Popova — Condotta ell’era in ceppi (in Bulgarian) LIVE
A story of Asucena from opera “Il Trovatore” by G. Verdi in rendition of great Bulgarian mezzo-soprano Ilka Popova. Georgi Belev as Manrico. One of the best rendition of this true masterpiece of maestro Verdi. Undoubtedly, opera fans remember Ebe Stignani as the greatest interpretator of this scene but Ilka Popova, although does not have such a huge voice, with her dark timbre and fast vibrato (close to tremolation) creates even more scary atmosphere. Final low notes are a little dissapointment – they were sung properly and sounded really fine, but it is not enough for Besanzoni’s sucessor (how she seems to be in her book of memoirs “Встречи на оперной сцене”)
Рассказ Азучены из оперы “Трубадур” Дж. Верди в исполнении великой болгарской оперной певицы Илки Поповой. В роли Манрико Георги Белев. Одно из лучших прочтений этого маленького шедевра маэстро Верди. Безусловно, любители оперы вспомнят Эбе Стиньяни как эталон в этой сцене, но Илка Попова, хотя и не обладала столь огромным голосом, своим темным тембром и быстрым вибрато (близким к тремоляции) создает даже еще более жуткий образ. Заключительные нижние ноты вызывают невольное разочарование, спеты они прекрасно, все озвучено, но для “преемницы Безанцони”, которой она предстает на страницах своих воспоминаний “Встречи на оперной сцене”, такие низы явно не дотягивают.
…..
ИЛКА ПОПОВА – ФИЛМ – ЧАСТ 2 (ILKA POPOVA – THE MOVIE PART 2)
Ilka Popova – The Bulgarian singer who conquered the world. A charity concert on the occasion of the 100th anniversary since the birth of Ilka Popova.With the participation of: Classic FM Orchestra Hristina Angelakova – mezzo-soprano Ljudmila Hadjieva – soprano Ivailo Giurov – tenor Ivanka Ninova – mezzo-soprano Maria Belcheva – soprano Alexandrina Milcheva – soprano Dobrina Ikonomova – soprano Kiril Manolov – baritone Directed by Boris Hinchev
….
ИЛКА ПОПОВА – ФИЛМ – ЧАСТ 3 (ILKA POPOVA – THE MOVIE PART 3)
Ilka Popova – The Bulgarian singer who conquered the world. A charity concert on the occasion of the 100th anniversary since the birth of Ilka Popova.With the participation of: Classic FM Orchestra Hristina Angelakova – mezzo-soprano Ljudmila Hadjieva – soprano Ivailo Giurov – tenor Ivanka Ninova – mezzo-soprano Maria Belcheva – soprano Alexandrina Milcheva – soprano Dobrina Ikonomova – soprano Kiril Manolov – baritone Directed by Boris Hinchev
……