90 години от рождението на певицата Божана Продева
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 1 август 2020 г. се навършват кръглите 90 години от рождението на певицата Божана Продева, която се помина на 3 октомври 1999 година. Само след 2 месеца ще се навършат 21 години от кончината й. През годините от 2016 до 2019 аз написах статии за нея, а също и преди това – за пръв път на 1 август 2015 г., когато се навършиха 85 години от рождението й. Ето как започнах статията си през 2015 г.:
„Нямах името на Божана Продева в моя календар, но като отворих тази вечер един български портал, който напомня годишнини за известни български деятели от света на науката, изкуствата, политиката, спорта и други, научих следното:
1 август – 85 години от рождението на Божана Продева
(Портал DIR.bg)
85 години от рождението на Божана Продева, българска оперетна певица и музикален педагог (1930-1999). Била е солистка в Музикалния театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център“).
(край на съобщението)
Потърсих информации за нея, за да напиша малка статия. Аз си спомням това име, тя беше ученичка на проф. Христо Бръмбаров, гледал съм до 1974 г. някои спектакли с нея в Музикалния театър, също и с Арон Аронов, който сега е мой добър ФБ-приятел. Не намерих много неща, но най-важното – една статия от проф. Боянка Арнаудова, която дава достатъчно представа за тази артистка. Статията е от 1999 г., годината, в която Божана Продева се е поминала. Цитирам текста на статията:
в. „Култура“, 9 април 1999 г.
|
Всичко
това в една Божана
| |
|---|---|
| Божана Продева стъпи отново на сцената на ДМТ “Стефан Македонски”. Този път в ролята на… юбиляр. В петото десетилетие на театъра, със спектакъла на “Хубавата Елена” от Офенбах, съставът изрази почитта си към Божана Продева. Всъщност Елена – това е първата й роля. Виждаме я на снимките – красива, стройна, сексапилна, с присъщата й усмивка, с мекия, топъл поглед. Разбира се, като всяка студентка от Вокалния факултет на Музикалната академия и Божана мечтае за оперната сцена. А и професорът й – големият певец и педагог проф. Христо Бръмбаров я подготвя за там. Специализацията в Москва, в Болшой театър цели също да я шлифова за сопрановия репертоар, затова я включват в представления: Лиза от “Дама пика” (на сцената е с Елена Образцова, с която е запазила приятелството си до днес), Микаела от “Кармен”, Виолета от “Травиата”. Работи с прочутата певица Галина Вишневска и диригента Мелик-Пашаев. След това идва първото, може би, разочарование в творческия живот на Божана Продева – вместо в Софийската опера (където хем е призната, хем – неприета) тя започва попрището си в Музикалния театър, на който остава вярна до края на кариерата си. Превръща се в любимката на хиляди столичани! Много са ролите й в европейски и български (класически и съвременни) оперети, комични опери и мюзикъли. Бисерите в нейната певческа корона са Адела и Розалинда от “Прилепът”, Булота от “Синята брада”, Силва от “Царицата на чардаша”, Лиза от “Страната на усмивките”, Лизистрата… Не е случайна и поканата за участие (с интернационален състав) в едно голямо турне из Франция (в 22 града се изнасят спектакли на “Веселата вдовица”, “Чардаша” и “Хубавата Елена” с участието на Божана Продева в главните роли). Аплодират я във Виена и Будапеща (концерти с оперни и оперетни арии), избират я за юбилеен концерт на ЮНЕСКО в Париж, гостува в големите театри на бившия Съветски съюз, в Полша… И всеки път се отбелязват качествата на гласа й – отлично воден и използван, способен да изразява богата гама от чувства, гъвкав, подвижен и красиво звучащ във регистрите си. Убедена съм, че тъкмо заради този глас Божана Продева не остана само оперетна певица. Просто форматът й е твърде голям, амбициите – солидни и многопосочни, вътрешният заряд – силен. И поради това тя поема пътя и на камерна изпълнителка. Десетилетия изпълнителката посвещава и на българската музика; много композитори й посвещават песните си, други просто се вдъхновяват от майсторството и сърцатостта, с които поднася миниатюрите, от умението й да ги превръща в музикална поезия, да им вдъхне от своята жизненост и чувственост. Първоначално до Божана Продева е големият музикант Петър Щабеков, чиито “уроци” помагат да навлезе в света на художествената песен. Многобройни са концертите й с творби от Бетховен, Шуберт, Шуман и до Стравински, Прокофиев, Рихард Щраус, а също и на българските композитори Добри Христов, Панчо Владигеров, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Димитър Сагаев, Васил Казанджиев, Иван Спасов… Помним я с финеса, деликатно изваяните фрази, подчертаването на поетичната стъпка, с характерното поведение на концертния подиум – интимно-сдържано, сърдечно, непринудено. Като нея самата. Така, заедно с примадоната на оперетата – романтична, мечтателна, влюбена, сериозно-весела и кокетна, страдалница и победителка, се роди и великолепната камерна певица. Третото превъплъщение на Божана Продева – също отколешно, но продължаващо и до сега – е на педагога. Много млади и вече изявили се колеги са търсили и търсят помощта й, опита и знанията й в тази област. А тя знае какво и как да им покаже. Тук не става дума за съпругата, майката и бабата, които си съжителстват в хармония в една Божана от много години. Същественото е, че си е останала все така дейна, потопена в динамиката на живота, блага и добра. А в замяна продължава да получава обич и уважение. И от близките си, и от приятели и колеги. И все е все същата – само дето годините са посипали малко сребро в косите й. За много години, Божанке! Боянка Арнаудова |
(край на статията)
Какво мога повече да добавя – познатият стил на Боянка Арнаудова – точен, конкретен, описващ поетично детайлите от дейността на всяка личност, за която пише. Аз често ползвам нейните статии, защото те са достатъчни да ни дадат точна картина за лицето, за което става въпрос. Предполагам, че тази статия е писана 6 месеци преди тя да се помине, защото на 3 октомври 2014 г. четем наново в портала „DIR.bg“ съобщение за Божана Продева:
15 години от смъртта на Божана Продева
15 години от смъртта на Божана Продева, българска оперетна певица и музикален педагог (1930-1999). Била е солистка в Музикалния театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център“). Сред по-известните й роли са Адела и Розалинда от “Прилепът”, Булота от “Синята брада”, Силва от “Царицата на чардаша”, Лиза от “Страната на усмивките” и др.
(край на съобщението)
След това прибавих към статията си от 2015 г. още следното:
„В тази кратка статия искам само да добавя един коментар на артиста Арон Аронов, който намерих преди минути в Интернет. В едно негово интервю от преди няколко години той отговаря на следния въпрос така:
- Не искам никого да разочаровам, но ще ви издам нещо. Винаги носех перуки – от млада възраст не бях надарен с буйна коса. Висок съм 1,73 и винаги съжалявах, че Господ не ми е дал по-голяма височина, като Минко Босев, да речем – 1,80. И Видин беше нисичък, ама той играеше комедийни роли, а аз винаги играех героя – мъжа, любовника – роли, за които не върви да си нисък. Примерно играя с БОЖАНА ПРОДЕВА – висока, снажна жена, и аз до нея… Божана имаше едно неповторимо аристократично излъчване, каквото носеше и съпругът й Стефан Продев. Те двамата бяха духовни аристократи. Заболяваше ме вратът да се източвам, само и само да изглеждам по-висок до партньорка като Божана. Накрая се научих и започнах да слагам обувки на платформа и на ток на сцената“.
(край на цитата)
Милият Арон, чак ми е мъчно, като чета тия негови думи. Но всичко е казано толкова хубаво и смирено, просто да му се съчувства. А и какви хубави думи за партньорката му Божана Продева, която вече 17 години не е на сцената.
Когато се е поминала през октомври 1999 г., в медиите е имало редица съобщения. Аз ще цитирам само една скръбна вест, дадена във в. „Култура“:
| Божана Продева ни напусна неочаквано и завинаги. Това е много тежка загуба не само за семейството й. Това е тежка загуба за Държавния музикален театър “Стефан Македонски”. Един театър се изгражда в продължение на години от талантливи и ярки личности. Божана беше тъкмо такава личност. Притежаваше красив и богат глас, прекрасна, бих казал, изразителна фигура, хубаво лице и актьорски натюрел с голям диапазон. Така тя се изяви и на сцената, и на концертния подиум. Дръзкото й и понякога специфично, характерно само за нея сценично поведение се прояви ярко и в лекия музикално-сценичен жанр. Божана правилно го избра за своя творческа съдба. Тя с лекота изпълни и Адела, и принц Орловски от “Прилепът на Йохан Щраус, Булота в “Рицарят Синята брада” на Офенбах и Силва от “Царицата на чардаша” на Калман. Ролите от тези две линии в актьорското си амплоа тя изпълняваше с голяма страст и всеотдайност. В пеенето и в актьорската си игра носеше лекотата на оперетния жанр. Вярно е, че природата щедро беше надарила Божана – не само за сцената, но и за живота. Тя обичаше колегите си, театъра, хората и нейното сърце бе отворено към човешките проблеми и съдби. Мисля, че сърцето й беше като нежен резонатор за всичко около нея. И накрая не издържа, тя си отиде от този свят не само със своите болки, а с болките на много други хора. Младите страшно я обичаха и се учеха от нея. Божана имаше успехи и като вокален педагог. А за да си педагог, задължително е да притежаваш топлина и грижовност. Божана ги имаше в изобилие. Често казваше, че без всекиго от нас театърът може и ще продължава да се развива. Това не е съвсем вярно. Животът продължава, но местата на някои артисти остават празни. В историята на Държавния музикален театър мястото на Божана Продева ще остане празно. Няма я… Поклон пред светлата й памет. Светозар Донев Редакторите и приятелите от вестник “Култура” се прекланят пред паметта на незабравимата Божана Продева и изказват своите искрени съболезнования на семейството й. К |
(край на цитата)
Нека днес на 1 август 2015 г. почетем 85 години от рождението на Божана Продева и тези, които я познават или са били нейни партньори, да си спомнят за нея. Мир на праха й!“
(край на статията ми от 2015 г.)
На 1 август 2016 г. написах наново същата статия, както често постъпвам, за една година имам средно 140-150 нови ФБ-читатели и приятели, на които искам да съобщя мои статии, които съм писал в предната година.
През 2019 година в края на месец юли, като преглеждах наново материалите за Божана Продева, ми се случи да открия следното:
На 28 юни 2016 г. в профила на Стефан Продев във Фейсбук (той все още съществува) е публикувана една малка статия за Божана Продева, която след като се прочете се вижда, че това е публикацията на проф. Боянка Арнаудова, която бе поместена във в. „Култура“ в броя му от 9 април 1999 г., наскоро след смъртта на певицата. Няма да я цитирам наново, направих това в началото на статията ми, но ми направи особено добро впечатление, че все още нейни близки напомнят в социалните медии за делото й като певица. Освен статията, там е поместена и една хубава снимка на двамата съпрузи …
И през настоящата 2020 г. наново прегледах различни източници за информация с цел да открия нещо ново във връзка с 90 години от рождението на Божана Продева. Открих само извадка от един календар на БТА за деня 1 август 2020 г. – кръгли юбилеи на заслужили дейци на политиката, икономиката и културата в целия свят. Там е споменато името и на Божана Продева. Цитирам:
Календар на БТА – юбилеи на 1 август 2020 година:
185
години от рождението на Александър
Левитов, руски писател /1835-1877/.
155
години от рождението на Стойчо Каравелов,
първият български инженер металург
/1865-1916/.
135
години от рождението на Георг фон Хевеши,
шведски химик от унгарски произход
/1885-1966/.
125 години от смъртта на Трайко
Китанчев, български общественик,
книжовник, публицист и учител, деец на
македоно-одринското движение
/1858-1895/.
115 години от рождението на ИЛКА
ПОПОВА,
българска оперна певица /1905-1979/.
95
години от рождението на проф. ДИМИТЪР
РУСКОВ,
български хоров диригент и музикален
педагог /1925-2010/.
90 години от рождението
на БОЖАНА
ПРОДЕВА,
българска оперетна певица и музикален
педагог /1930-1999/.
90 години от рождението
на Лорънс Игълбъргър, американски
политик /1930-2011/.
90 години от рождението
на Пиер Бурдийо, френски философ и
социолог /1930-2002/.
75 години от рождението
на Вили Кавалджиев, български рокпевец
/1945-2010/.
70 години от рождението /1950/ на
Любомир Котев, български журналист,
литературен критик и писател.
50 години
от смъртта на Ото Хайнрих Варбург, немски
биохимик /1883-1970/.
15 години от смъртта
на Фахд ибн Абдул Азиз Ал Сауд, крал на
Саудитска Арабия (13 юни 1982-1 август 2005)
/1923-2005/.
(край на цитата)
Както виждаме, освен Божана Продева, в този списък влизат още и оперната певица Илка Попова и диригентът Димитър Русков. Аз имам това предвид и през следващите дни ще поместя статии и за двамата.
Респект пред голямото дело на Божана Продева.
Нека днес на 1 август 2020 г. си спомним за нея!
…………………….