95 години от рождението на певицата Божана Продева
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 1 август 2025 г. се навършват кръглите 95 години от рождението на певицата Божана Продева, която се помина на 3 октомври 1999 година. Само след 2 месеца ще се навършат 26 години от кончината й.
През годините от 2016 до 2020 аз написах статии за нея, а също и преди това – за пръв път на 1 август 2015 г., когато се навършиха 85 години от рождението й. Ето как започнах статията си през 2015 г.:
„Нямах името на Божана Продева в моя календар, но като отворих тази вечер един български портал, който напомня годишнини за известни български деятели от света на науката, изкуствата, политиката, спорта и други, научих следното:
1 август – 85 години от рождението на Божана Продева
(Портал DIR.bg)
85 години от рождението на Божана Продева, българска оперетна певица и музикален педагог (1930-1999). Била е солистка в Музикалния театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център“).
(край на съобщението)
Потърсих информации за нея, за да напиша малка статия. Аз си спомням това име, тя беше ученичка на проф. Христо Бръмбаров, гледал съм до 1974 г. някои спектакли с нея в Музикалния театър, също и с Арон Аронов, който сега е мой добър ФБ-приятел. Не намерих много неща, но най-важното – една статия от проф. Боянка Арнаудова, която дава достатъчно представа за тази артистка. Статията е от 1999 г., годината, в която Божана Продева се е поминала. Цитирам текста на статията:
в. „Култура“, 9 април 1999 г.
|
Всичко
това в една Божана
| |
|---|---|
| Божана Продева стъпи отново на сцената на ДМТ “Стефан Македонски”. Този път в ролята на… юбиляр. В петото десетилетие на театъра, със спектакъла на “Хубавата Елена” от Офенбах, съставът изрази почитта си към Божана Продева. Всъщност Елена – това е първата й роля. Виждаме я на снимките – красива, стройна, сексапилна, с присъщата й усмивка, с мекия, топъл поглед. Разбира се, като всяка студентка от Вокалния факултет на Музикалната академия и Божана мечтае за оперната сцена. А и професорът й – големият певец и педагог проф. Христо Бръмбаров я подготвя за там. Специализацията в Москва, в Болшой театър цели също да я шлифова за сопрановия репертоар, затова я включват в представления: Лиза от “Дама пика” (на сцената е с Елена Образцова, с която е запазила приятелството си до днес), Микаела от “Кармен”, Виолета от “Травиата”. Работи с прочутата певица Галина Вишневска и диригента Мелик-Пашаев. След това идва първото, може би, разочарование в творческия живот на Божана Продева – вместо в Софийската опера (където хем е призната, хем – неприета) тя започва попрището си в Музикалния театър, на който остава вярна до края на кариерата си. Превръща се в любимката на хиляди столичани! Много са ролите й в европейски и български (класически и съвременни) оперети, комични опери и мюзикъли. Бисерите в нейната певческа корона са Адела и Розалинда от “Прилепът”, Булота от “Синята брада”, Силва от “Царицата на чардаша”, Лиза от “Страната на усмивките”, Лизистрата… Не е случайна и поканата за участие (с интернационален състав) в едно голямо турне из Франция (в 22 града се изнасят спектакли на “Веселата вдовица”, “Чардаша” и “Хубавата Елена” с участието на Божана Продева в главните роли). Аплодират я във Виена и Будапеща (концерти с оперни и оперетни арии), избират я за юбилеен концерт на ЮНЕСКО в Париж, гостува в големите театри на бившия Съветски съюз, в Полша… И всеки път се отбелязват качествата на гласа й – отлично воден и използван, способен да изразява богата гама от чувства, гъвкав, подвижен и красиво звучащ във регистрите си. Убедена съм, че тъкмо заради този глас Божана Продева не остана само оперетна певица. Просто форматът й е твърде голям, амбициите – солидни и многопосочни, вътрешният заряд – силен. И поради това тя поема пътя и на камерна изпълнителка. Десетилетия изпълнителката посвещава и на българската музика; много композитори й посвещават песните си, други просто се вдъхновяват от майсторството и сърцатостта, с които поднася миниатюрите, от умението й да ги превръща в музикална поезия, да им вдъхне от своята жизненост и чувственост. Първоначално до Божана Продева е големият музикант Петър Щабеков, чиито “уроци” помагат да навлезе в света на художествената песен. Многобройни са концертите й с творби от Бетховен, Шуберт, Шуман и до Стравински, Прокофиев, Рихард Щраус, а също и на българските композитори Добри Христов, Панчо Владигеров, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Димитър Сагаев, Васил Казанджиев, Иван Спасов… Помним я с финеса, деликатно изваяните фрази, подчертаването на поетичната стъпка, с характерното поведение на концертния подиум – интимно-сдържано, сърдечно, непринудено. Като нея самата. Така, заедно с примадоната на оперетата – романтична, мечтателна, влюбена, сериозно-весела и кокетна, страдалница и победителка, се роди и великолепната камерна певица. Третото превъплъщение на Божана Продева – също отколешно, но продължаващо и до сега – е на педагога. Много млади и вече изявили се колеги са търсили и търсят помощта й, опита и знанията й в тази област. А тя знае какво и как да им покаже. Тук не става дума за съпругата, майката и бабата, които си съжителстват в хармония в една Божана от много години. Същественото е, че си е останала все така дейна, потопена в динамиката на живота, блага и добра. А в замяна продължава да получава обич и уважение. И от близките си, и от приятели и колеги. И все е все същата – само дето годините са посипали малко сребро в косите й. За много години, Божанке! Боянка Арнаудова |
(край на статията)
Какво мога повече да добавя – познатият стил на Боянка Арнаудова – точен, конкретен, описващ поетично детайлите от дейността на всяка личност, за която пише. Аз често ползвам нейните статии, защото те са достатъчни да ни дадат точна картина за лицето, за което става въпрос. Предполагам, че тази статия е писана 6 месеци преди тя да се помине, защото на 3 октомври 2014 г. четем наново в портала „DIR.bg“ съобщение за Божана Продева:
15 години от смъртта на Божана Продева
15 години от смъртта на Божана Продева, българска оперетна певица и музикален педагог (1930-1999). Била е солистка в Музикалния театър “Стефан Македонски” (днес „Държавен музикален и балетен център“). Сред по-известните й роли са Адела и Розалинда от “Прилепът”, Булота от “Синята брада”, Силва от “Царицата на чардаша”, Лиза от “Страната на усмивките” и др.
(край на съобщението)
След това прибавих към статията си от 2015 г. още следното:
„В тази кратка статия искам само да добавя един коментар на артиста Арон Аронов, който намерих преди минути в Интернет. В едно негово интервю от преди няколко години той отговаря на следния въпрос така:
– Има ли нещо, което сте пазили в тайна?
– Не искам никого да разочаровам, но ще ви издам нещо. Винаги носех перуки – от млада възраст не бях надарен с буйна коса. Висок съм 1,73 и винаги съжалявах, че Господ не ми е дал по-голяма височина, като Минко Босев, да речем – 1,80. И Видин беше нисичък, ама той играеше комедийни роли, а аз винаги играех героя – мъжа, любовника – роли, за които не върви да си нисък. Примерно играя с БОЖАНА ПРОДЕВА – висока, снажна жена, и аз до нея… Божана имаше едно неповторимо аристократично излъчване, каквото носеше и съпругът й Стефан Продев. Те двамата бяха духовни аристократи. Заболяваше ме вратът да се източвам, само и само да изглеждам по-висок до партньорка като Божана. Накрая се научих и започнах да слагам обувки на платформа и на ток на сцената“.
(край на цитата)
Милият Арон, чак ми е мъчно, като чета тия негови думи. Но всичко е казано толкова хубаво и смирено, просто да му се съчувства. (Арон Аронов се помина през юли 2022 г. Мир на праха му). А и какви хубави думи за партньорката му Божана Продева, която вече 17 години не е на сцената.
Когато се е поминала през октомври 1999 г., в медиите е имало редица съобщения. Аз ще цитирам само една скръбна вест, дадена във в. „Култура“:
(край на цитата)
Нека днес на 1 август 2015 г. почетем 85 години от рождението на Божана Продева и тези, които я познават или са били нейни партньори, да си спомнят за нея. Мир на праха й!“
(край на статията ми от 2015 г.)
На 1 август 2016 г. написах наново същата статия, както често постъпвам, за една година имам средно 140-150 нови ФБ-читатели и приятели, на които искам да съобщя мои статии, които съм писал в предната година.
През 2019 година в края на месец юли, като преглеждах наново материалите за Божана Продева, ми се случи да открия следното:
На 28 юни 2016 г. в профила на Стефан Продев във Фейсбук (той все още съществува) е публикувана една малка статия за Божана Продева, която след като се прочете се вижда, че това е публикацията на проф. Боянка Арнаудова, която бе поместена във в. „Култура“ в броя му от 9 април 1999 г., наскоро след смъртта на певицата. Няма да я цитирам наново, направих това в началото на статията ми, но ми направи особено добро впечатление, че все още нейни близки напомнят в социалните медии за делото й като певица. Освен статията, там е поместена и една хубава снимка на двамата съпрузи …
И през настоящата 2020 г. наново прегледах различни източници за информация с цел да открия нещо ново във връзка с 90 години от рождението на Божана Продева. Открих само извадка от един календар на БТА за деня 1 август 2020 г. – кръгли юбилеи на заслужили дейци на политиката, икономиката и културата в целия свят. Там е споменато името и на Божана Продева. Цитирам:
Календар на БТА – юбилеи на 1 август 2020 година:
185
години от рождението на Александър
Левитов, руски писател /1835-1877/.
155
години от рождението на Стойчо Каравелов,
първият български инженер металург
/1865-1916/.
135
години от рождението на Георг фон Хевеши,
шведски химик от унгарски произход
/1885-1966/.
125 години от смъртта на Трайко
Китанчев, български общественик,
книжовник, публицист и учител, деец на
македоно-одринското движение
/1858-1895/.
115 години от рождението на ИЛКА
ПОПОВА,
българска оперна певица /1905-1979/.
95
години от рождението на проф. ДИМИТЪР
РУСКОВ,
български хоров диригент и музикален
педагог /1925-2010/.
90 години от рождението
на БОЖАНА
ПРОДЕВА,
българска оперетна певица и музикален
педагог /1930-1999/.
90 години от рождението
на Лорънс Игълбъргър, американски
политик /1930-2011/.
90 години от рождението
на Пиер Бурдийо, френски философ и
социолог /1930-2002/.
75 години от рождението
на Вили Кавалджиев, български рокпевец
/1945-2010/.
70 години от рождението /1950/ на
Любомир Котев, български журналист,
литературен критик и писател.
50 години
от смъртта на Ото Хайнрих Варбург, немски
биохимик /1883-1970/.
15 години от смъртта
на Фахд ибн Абдул Азиз Ал Сауд, крал на
Саудитска Арабия (13 юни 1982-1 август 2005)
/1923-2005/.
(край на цитата)
Както виждаме, освен Божана Продева, в този списък влизат още и оперната певица Илка Попова и диригентът Димитър Русков. Аз имам това предвид и през следващите дни ще поместя статии и за двамата.
Респект пред голямото дело на Божана Продева.
Какво ново за Божана Продева да добавя сега през 2025 година? На първо място скръбната вест от юли 2022 г., когато в София се помина моят добър приятел – тенорът Арон Аронов, името на когото е така тясно свързано с оперетната дейност на Божана Продева. Мир на праха му…
Открих тия дни в сайта на БНР данни за едно предаване от 2019 г., посветено на 20 години от кончината й. Цитирам:
БНР
Спомен за Божана Продева
публикувано на 03.10.2019
Автор: Красимира Йорданова
На 3 октомври се навършиха 20 години, откакто ни напусна една от звездите на оперетата – Божана Продева. Тя имаше прекрасен глас, красиво лице и фигура за сцената, ярък актьорски талант, който ѝ позволи да изпълнява роли в много широк диапазон: Адела и Принц Орловски от „Прилепът“, Булота от „Рицарят Синята брада“, Силва от „Царицата на чардаша“, Хана Главари от „Веселата вдовица“, Хубавата Елена от едноименната оперета, Лиза от „Страната на усмивките“ и още много други. Беше винаги запомняща се с характерното си сценично поведение.
Въпреки че пътят ѝ в музиката започва като оперна певица – тя е ученичка на прочутия наш вокален педагог проф. Христо Бръмбаров и специализира в Болшой театър, даже дебютира на неговата сцена като Лиза от „Дама Пика“, Виолета от „Травиата“, Микаела от „Кармен“, при завръщането си в България вместо към операта, тя се насочва към оперетата и става солистка на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Там остава до края на кариерата си – като любимка на публиката и на своите колеги. Гостува в оперетни спектакли в много страни в Европа, между които Франция, Австрия, Унгария, Русия, Полша. Избират я да участва в юбилейния концерт на ЮНЕСКО в Париж.
Наред с това, че получава високо признание като оперетна артистка, Божана Продева се изявява и като камерна певица. Благодарение на високата си музикална култура и певчески възможности тя изнася много камерни концерти като голяма част от тях посвещава на българската музика. Някои композитори специално създават песните си за нея. Отначало тя работи с големия музикант Петър Щабеков, което още повече допринася за майсторството ѝ като камерен изпълнител. В репертоара ѝ са песни от Бетовен, Шуберт, Шуман, Рихард Щраус, Стравински, Прокофиев.
Божана Продева работи и като педагог – тя споделя богатия си опит и знания с младите, начинаещи артисти, не пести сили и знания.
Изпълнения на Божана Продева се съхраняват във фонда на БНР. Чуйте рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” в звуковия файл.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
https://bnr.bg/horizont/post/101174603/spomen-za-bojana-prodeva
Открих също така в последно време повече данни за гостуването на Божана Продева в „Болшой“-театър в Москва през 1964 г., когато тя е била там на специализация. За тия гостувания стана въпрос още в началото на моята статия – публикацията на Боянка Арнаудова във в. „Култура“ от 9 април 1999 г. и предаването на БНР от 3.10. 2019 г. Там обаче е казано, че Божана Продева играе в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, което не е вярно – в тази роля играят Наталия Соколова и Татяна Тугаринова, които се разменят в цитираните 3 спектакла с участие на Божана Продева като Прилепа.
В последно време „Болшой“-театър в Москва изгради подробен електронен архив, в който са включени данни за всички спектакли, играни на негова сцена – данни за солистите и съответните роли. Аз влязох тия дни в този архив и открих следното за Божана Продева: тя играе в ролята на Прилепа при спектакли на „Дама Пика“ от Чайковски в „Большой“-театър“ в Москва на следните дати: 19 януари, 12 март и 7 април 1964 г. Трите спектакла са дирижирани от българския диригент Асен Найденов.
Цитирам подробности на руски език за първия спектакъл на 19 януари 1964 г. :
Характеристика – Опера в 3-х действиях, 7 картинах
Действующие лица и исполнители
- Герман – Анджапаридзе Зураб, тенор
- Лиза – Соколова Наталья, сопрано
- Графиня – Борисенко Вероника (Вера), меццо-сопрано
- Елецкий (Князь Елецкий) – Мазурок Юрий, баритон
- Томский (Граф Томский) / Златогор – Ушаков Николай, баритон
Полина / Миловзор – Образцова Елена, меццо-сопрано
- Прилепа – Продева Божана, сопрано
- Чекалинский – Шульпин Георгий, тенор
- Сурин – Ярославцев Валерий, бас
- Распорядитель – Мишутин Анатолий, тенор
- Гувернантка – Корнеева Елена, меццо-сопрано
- Маша – Клягина Надежда, сопрано
- Нарумов – Горбунов Виктор, бас
- Чаплицкий – Мишутин Анатолий, тенор
(край на цитата)
На 21 април 1964 г. Божана Продева играе в ролята на Микаела при спектакъл на „Кармен“ от Бизе в „Болшой“-театър в Москва. Цитирам подробности:
21.04.1964. “Кармен”. Бизе Ж. 1953
Опера – “Кармен”. Бизе Ж.
Постановка – “Кармен”. Бизе Ж. 1953
Дирижер- Эрмлер Марк
Сезон 188
Номер спектакля (данной постановки) – 202
Сцена Большой театр
Характеристика – Опера в 4-х действиях
Действующие лица и исполнители
- Кармен – Архипова Ирина, меццо-сопрано
- Хозе – Лаптев Александр, тенор
- Микаэла – Продева Божана, сопрано
- Эскамильо – Лисициан Павел, баритон
- Цунига – Панков Георгий, бас
- Фраскита – Деомидова Глафира, сопрано
- Мерседес – Косицына Надежда, сопрано
- Данкайро – Дементьев Юрий, баритон
- Ремендадо – Мишутин Анатолий, тенор
- Моралес – Большаков Алексей, баритон
Дирижер сценического оркестра – Алтаев Роман
(край на цитата)
Божана Продева играе в ролята на Микаела още на следните дати: 21 юни и 1 юли 1964 г.
Така че нейните изяви в операта „Дама Пика“ са в ролята на Прилепа. Както е известно, в тази опера има интермедия, в която участват певици и певци в ролите на Прилепа, Мировзор и Златогор. В предаването на БНР се твърди, че Божана Продева е имала изяви в „Болшой“-театър и в операта „Травиата“ от Верди, но аз не намерих в архива на „Болшой“-театър данни за такива нейни участия.
Последният нов факт при моите търсения тази година беше откриването на участие на Божана Продева в операта (или мюзикъл) „Златното копие“ на композитора Александър Йосифов – постановка на Старозагорската опера през 1983 г.
Цитирам данни от български електронен архив:
Музикално събитие: „Златното копие“
Премиера: 22.4.1983 г., Организатор – Старозагорска опера
Автор(и): Александър Йосифов – Композитор, Банчо Банов – Либретист, Вид или жанр музика: Мюзикъл
Изпълнител(и):
Любомир Денев – Диригент
Никола Петков – Режисьор
Петър Русков – Художник
Богдана Попова – Хормайстор
Стоян Димитров – Певец
Минко Босев – Певец
Ной Николов – Певец
Христо Мирчев – Певец
Трифон Джонев – Певец
Емил Пенчев – Певец
Илинка Григорова – Певец
Божана Продева – Певец
Мариана Преславска – Певец
Анелия Шуманова – Певец
Свилен Тонев – Певец
Събчо Милков – Певец
Николай Петров – Певец
Асен Андров – Певец
Лиляна Кошлукова – Певец
Хермина Михайлова – Певец
Валентин Енчев – Певец
Любомир Аврамов – Певец
Славейко Соколов – Певец
Младен Младенов – Певец
(край на цитата)
При това описание не са дадени конкретните роли на певците.
В края на статията ми – сведение за компакт-дискове със запис на оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус с участието на Божана Продева в ролята на Принц Орловски:
Йохан Щраус – „Прилепът“ 2-CDs
(Johann Strauss – Die Fledermaus)
Оперета в 3 действия
Либрето: Карл Хафнер и Рехард Жене
С участието на солисти, хора и оркестъра на
ДМТ „Стефан Македонски“
Диригент – Недялко Недялков
Действащи лица и изпълнители:
Габриел фон Айзенщайн – Арон Аронов
Розалинда – Донка Шишманова
Франк – Хрисанд Бъчваров
Принц Орловски – Божана Продева
Алфред – Борис Ничев
Д-р Фалке – Петър Кадиев
Д-р Блинд – Александър Пулев
Адела – Людмила Чешмеджиева
Ида – Вера Тенева
Фрош – Александър Балабанов
Помощник-ключар – Йордан Хаджиев
Мажордом – Руско Русков
(край на цитата)
Това беше всичко за Божана Продева през настоящата 2025 година.
Респект пред голямото дело на Божана Продева.
Нека днес на 1 август 2025 г. си спомним за нея във връзка с 95 години от рождението й.
Мир на праха й!
…………………….
Записи:
Веселата вдовица: Песен на Ана, Bozhana Prodeva · Dragomir Nenov · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
…..
Бяла нощ: Романс на Доли, Bozhana Prodeva · Dragomir Nenov · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
….
Прилепът: Чардаш, Bozhana Prodeva · Dragomir Nenov · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
….
Балът на жените: Ария на Мария, Bozhana Prodeva · Dragomir Nenov · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra
…..
Божана Продева и Арон Аронов – “Цигански барон”
……
„Хайдушко либе“
Художествени песни от български композитори, Marin Goleminov
…..
„Минавам като всички минувачи“, Божана Продева, Художествени песни от български композитори, Composer: Ivan Spasov, Lyricist: Ivan Radoev
….