Raffaele Arié

Днес се навършват 102 години от рождението на баса Рафаел Ариé

Драги приятели на оперната музика, днес на 22 август 2022 г. отбелязвам годишнина от рождението на един голям български певец, за който писах статии през годините от 2014 до 2017 – басът Рафаел Арие (на латиница Raffaele Arié). С пълно право мога да го причисля към групата на ЗБГ (Забравените Български Гласове) по моята терминология, тъй като едва през последните години се пише в българските медии нищожно малко за него – дълги години той беше в пълно забвение.

През изминалите години от 2018 г. до сега не съм писал статии за него по различни причини – най-често заради това, че около 22 август обикновено не съм в Германия, където пиша моите оперни истории. Сега през 2022 г. съм тук и искам наново да припомня живота и делото на Рафаел Арие – той заслужава напълно това, пък и в разстояние на 4 години имам толкова много нови читатели и приятели, нека се запознаят с този голям български артист.

Цитирам текста на статията ми за Рафаел Арие, която писах на 22 август 2015 г., оттогава не се е променило почти нищо, той отдавна е покойник, помина се на 17 март 1988 г.:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 22 август 2015 г. отново имаме възможност да припомним една кръгла рождена дата на голям български оперен певец от втората половина на миналия век – басът Рафаел Арие, роден на 22 август 1920 г. в София, който наред с Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Антон Дяков, Димитър Петков и още няколко други големи личности са изградили международния имидж на басовите знаменитости в България.

Още от младеж знаех това име, преглеждайки някои специализирани списания и вестници в областта на културата в България. Когато през 1951 г. Рафаел Арие участва в една от главните роли при премиерата на новата опера на Игор Стравински „The Rake´s Progress“ във Венеция на 11 септември, не си спомням в българските медии нещо да е написано за него по това толкова важно събитие.

Колко примера имаме до сега в българската оперна история, български артист да вземе участие при световна премиера на оперна творба, и то не от кой да е, а от Игор Стравински? Как обаче да бъде друго (става въпрос за широко обяваване на това събитие в българските медии), след като Рафаел Арие е напуснал „може би без разрешение“ България. Помните ли уникалната българска дума „невъзвръщенец“ – едно позорно дело на тогавашните ръководители. Какъв парадокс – като пиша тези редове днес на 22 август, ще ви доверя, че точно на този ден преди 41 години – през 1974 г. – моето семейство пристигна в Германия, а аз бях известно време също „невъзвръщенец“, защото не исках да се подчинявам на статуквото. Но понеже съпругата ми беше германка, нещата не бяха толкова драматични. Така че моето семейство всяка година празнува малък юбилей на този ден, това така ме радва. А по-долу в статията ще научите как се е стигнало до факта Игор Стравински да покани младия Рафаел Арие да участва в световната премиера на неговата нова опера. Това научих едва преди два дни – много интересна случайност, разиграла се в един ресторант в Ню Йорк през 1948 г.

През 1945 г. Рафаел Арие пее в Софийската народна опера, а през 1946 г. спечелва първа награда на Певческия конкурс в Женева и пътят към една международна кариера е широко отворен. Читателите се досещат за какво намеквам – същата съдба, като на Антон Дяков и някои други – мълчание, макар че любопитните почитатели на оперното изкуство могат да се осведомят и по друг начин за такива постижения от международен мащаб. Как да е, Рафаел Арие в ролята на Трулове в тази опера на Стравински оставя чудесен пример за това, как на един артист се гласува пълно доверие без никакви протекции от съмнителни лица – самият Стравински дирижира премиерата, в която е участвала и легендарната Елизабет Шварцкопф. Интересно, като отворите в коя да е западна оперна енциклопедия или речник, страницата за Арие (има почти навсякъде, както и в много електронни портали), винаги ще намерите справка за това негово участие на 11 септември 1951 г. във Венеция.

Рафаел Арие е роден на 22 август 1920 г. в София и произхожда от стар род с еврейски корени. В някои източници за година на раждане е дадена 1922, но в трите Уикипедия-страници за него (на английски, италиански и руски езици) годината е 1920, също и в речника на Kutsch & Riemens. Забележете, такъв голям певец – нито един ред на родния му език. Разбирам, до 1989 г. донякъде простено – бил е „невъзвръщенец“, но после – изминаха вече 25 години, как може такова нещо! Не съм единствен, който се учудва на това. Бях прочел някъде, че варненската певица с голям актив в Италия Надя Стефан Савова, която е имала съвместни изяви с него в Италия също недоумява, как може до сега Рафаел Арие да не бъде познат на широките кръгове музикални любители в отечеството си. (Бел. Б.К. от 2019 г.: с голямо закъснение вече има Уикипедия-страница за него на български език – съвсем малка, ТОЧНО 5 (ПЕТ) РЕДА – как е възможно това, срам и позор! Страниците за него на английски, немски и руски езици са 3-4 пъти по-големи).

Първоначално Рафаел Арие учи цигулка, но после певческия му талант е открит и насърчен от Христо Бръмбаров (за кой ли път този легендарен български певец и вокален педагог прави това!), който става и негов учител. Първата му изява е на концерт в София през 1939 г., когато участва като солист в басовата партия в ораторията „Meсия от Георг Фридрих Хендел. През 1945 г. пее на сцената на Софийската държавна опера, през следващата 1946 г. постига огромен успех със спечелване на първа награда на Международния певчески конкурс в Женева. После заминава за Италия, за да продължи вокалното си образование, като се обучава при Рикардо Страчари (Riccardo Stracciari), Аполо Гранфорте (Apollo Granforte) и Карло Талябуе (Carlo Tagliabue).

През 1947 г. е неговият дебют на сцената на Миланската Скала в ролята на Кралят в операта „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев. Този дебют е толкова успешен, че след това Арие редовно гастролира на сцената в Милано (1949 – Варлаам в „Борис Годунов“, 1952 – в „Княз Игор“ от Бородин, също и в други роли). На сцената на Миланската Скала Рафаел Арие играе при премиерите на две съвременни опери, през 1952 г. в „L’Urgano“ от Lodovico Rocca, през 1965 г. в „Clitennestra“ от Илдебрандо Пицети, а през 1962 г. на сцената на Римската опера в „La stirpe di Davide“ от Франко Манино (Franco Mannino). Дейността му в Италия се разширява и на Фестивалите във Верона и Флоренция, както и на този в „Aix-en-Provence“ във Франция (Комтур в „Дон Жуан“ от Моцарт през 1949 г.). Следват гастроли на големи оперни сцени в Германия, Франция и Северна Америка. През 1951 г. е участието му във Венеция при Музикалния фестивал (писах за него). Тук ще добавя, че поради различни причини времето за подготовка на тази нова опера на Стравински е било крайно недостатъчно (това е отразено в много музикални летописи), така че е било малко геройство за артистите да се справят с ролите си.

През 1953 г. Рафаел Арие пее за пръв път на Фестивала в Залцбург в ролята на Комтур в операта „Дон Жуан“ от Моцарт (диригент Вилхелм Фуртвенглер), която изява мнозина критици оценяват като върхово негово постижение, през 1961-1962 г. също там той е Великият инквизитор в „Дон Карлос“ от Верди.

При откриването на новата сграда на „Grand Théatre“ в Женева през 1962 г. Арие играе Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди. Следващи стъпки в кариерата му са гостувания в държавните опери във Виена, Хамбург, Щутгарт, в Парижката опера, в оперните театри в Лион, Бордо, Марсилия, Ница, Монте Карло, Цюрих, Амстердам, Буенос Айрес, Мексико Сити, Чикаго, Ню Орлеанс, Филаделфия и Ню Йорк („New York City Centre Opera“: през 1950-1952 г. като Лепорело в „Дон Жуан“ от Моцарт и като Мефистофел във „Фауст“ от Гуно). В репертоара на Рафаел Арие влизат още: Иван Ховански в „Хованщина“ от Мусоргски, Осмин в „Отвличане от сарая“ и Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди.

Ето всички участия на Рафаел Арие на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaRamfis29.10.1967–09.03.19682 mal
Don Carlo (Ital.)Il Grande Inquisitore02.05.1960–12.03.19682 mal
Don Carlo (Ital.)Filippo II.16.02.1960–04.11.19678 mal
FaustMéphistophélès17.03.19681 mal
La forza del destinoPater Guardian12.10.1967–06.03.19682 mal
RigolettoSparafucile25.10.1967–28.10.19672 mal
TurandotTimur22.06.19671 mal

(край на цитата)

Цитирам подробности от едно негово участие в „Риголето“ на 28 октомври 1967 г., заедно с друг българин – басът Любомир Панчев:

RIGOLETTO

Samstag, 28. Oktober 1967 | 19:30 | in italienischer Sprache

49. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Много музикални критици определят Рафаел Арие така: „мощен басов глас, изключително добър като Борис Годунов в операта от Мусоргски, но също така отличен и в италианския репертоар и в този от съвременни автори“. По-долу ще цитирам при изброяване на дискографията на Рафаел Арие едно мнение на големия музикален критик Джонатан Вулф, което допълва много по-подробно мнението за него.

Последната оперна изява на Рафаел Арие е през 1982 г. при „Maggio musicale“ във Флоренция, където играе Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Още преди това – от 1978 г. Рафаел Арие е професор по вокално изкуство в Академията на името на Рубин към Университета в Тел Авив в Израел. По-късно той живее в Швейцария, където умира на 17 март 1988 г. В някои музикални източници се посочва, че е имал изяви на сцената на Ню Йоркската МЕТ, но в други изрично се подчертава, че там не е бил никога поканен да гостува. Във връзка с това попаднах на една много интересна информация на немски език, която ще цитирам в оригинал, също и в мой превод на български език:

Tamino Klassikforum

Das deutschsprachige Musikforum

Mittwoch, 6. April 2011,

New York, Faust (Mephisto) 1948/49

Als Raffaele Arié erstmals in New York war, um an der MET den Mephisto zu singen, war er – ohne Englischkenntnisse – ziemlich einsam und verloren in der Großstadt. Als er im Hotel Hunger auf heimatliches Essen bekam, ließ er sich von einem Taxifahrer zu einem kleinen griechischen Lokal bringen. Bei der Essensbestellung gab es Probleme – der Keller verstand ihn nicht, weder auf italienisch oder bulgarisch oder russisch. Am Nebentisch saß ein kleiner, bebrillter Mann, zusammen mit einem großen, glatzköpfigen, der das mitbekommen hatte, und bot ihm auf russisch seine Hilfe an. So fungierte er als Dolmetscher, Raffael bekam sein Essen. Anschließen unterhielten sich die beiden Männer mit ihm – es waren sonst keine Gäste im Lokal – und erfuhren so die Geschichte des bevorstehenden Mephisto-Debuts an der MET.


Sie stellten sich vor: Der Lange war Maestro Mitropoulus, der Kleine mit der Brille war Igor Strawinsky. Man unterhielt sich bestens, der Abend war ein voller Erfolg, ebenso wie das MET-Gastspiel des Sängers. Die Herren hatten sich die Vorstellungen angesehen und waren von dem unbekannten bulgarischen Sänger sehr angetan.

Und später dann erhielt Raffaele Arie die Einladung an das „Fenice“ in Venedig, an der Welt-Uraufführung der Oper “The Rake’s Progress” mitzuwirken, die jener kleine bebrillte Mann geschrieben hatte, der ihm die Speisekarte in dem kleinen griechischen Lokal an der 57. Straße in New York übersetzt hatte.

(край на цитата)

Превод: Когато Рафаел Арие се намира за първи път в Ню Йорк, за да пее в ролята на Мефистофел на сцената на МЕТ, той се чувства самотен и без ориентация в големия град, при това не разполага с познания по английски език. След като изпитва в хотела си желание да се нахрани с родна храна, успява с такси да пристигне в малък гръцки ресторант. При поръчката на храната обаче се получават проблеми, келнерът не го разбира – нито на италиански, нито на български или руски езици. На съседната маса се намират двама посетители – един нисък мъж с очила, заедно с друг висок мъж с плешива глава, който разбира за какво става въпрос и предлага на Рафаел Арие на руски език да му окаже помощ. Така високият мъж изиграва ролята на преводач и Арие получава желаното ядене. След консумацията двамата мъже започват разговор с него, в ресторанта няма други посетители и така научват за предстоящия му дебют като Мефистофел на сцената на МЕТ.

Те се представят: високият мъж е маестро Дмитри Митропулос, малкият с очилата е Игор Стравински. Забавляват се при разговора отлично, вечерта минава при пълен успех, както и изявата на певеца в МЕТ по-късно. Двамата мъже присъстват на спектакъла и са дълбоко впечатлени от непознатия български певец.

По-късно Рафаел Арие получава покана от Театър „Fenice“ във Венеция за участие в световната премиера на операта “The Rake’s Progress”, чийто автор е оня нисък мъж с очила, който му е превеждал листата с менюто в малкия гръцки ресторант на 57-а улица в Ню Йорк.

(край на превода)

Трябва да ви кажа, че открих тази информация преди два дни (в годината 2015), като търсех други сведения за Рафаел Арие. Това много ме впечатли, защото приемам написаното за истина. Всъщност няма нищо чудно, случайностите много често играят голяма роля, особено в света на оперното и театрално изкуство. След като Рафаел Арие е гостувал през сезона 1948/49 година в Ню Йорк, а операта на Стравински е с премиера през 1951 г. (вече писах подробно за това преди), напълно е възможно именно след тази среща в ресторанта Стравински да е пожелал ролята на Трулове да играе младият български бас, след като вече го е чул като Мефистофел.

И за да имаме точна информация за премиерния състав през 1951 г. във Венеция, ето цитат:

RoleVoice typePremiere Cast,
11 September 1951
(Conductor: Igor Stravinsky)
Tom Rakewell, a RaketenorRobert Rounseville
Anne Trulove, his BetrothedsopranoElisabeth Schwarzkopf
Nick Shadow, a Devilish Manservantbaritone or bassOtakar Kraus
Baba the Turk, a Bearded Ladymezzo-sopranoJennie Tourel
Father Trulove, Anne’s FatherbassRaphaël Arié
Sellem, an AuctioneertenorHugues Cuénod
Mother Goose, a WhorecontraltoNell Tangeman
Keeper of the MadhousebassEmanuel Menkes

(край на цитата)

Голяма е дискографията на Рафаел Арие, издадена от най-различни фирми. Ето някои сведения: фирма „Decca“ и „Columbia“: операта „Бохеми“ от Пучини, пълен запис на „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Рафаел Арие в партията на Раймондо) с участието на Мария Калас, Джузепе ди Стефано, Тито Гоби, диригент Тулио Серафин, в други фирми: „Дон Жуан“ от Моцарт, „Дон Карлос“ и „Луиза Милер“ от Верди, „Пуритани“ от Белини (през 1959 г.), „Реквием“ от Моцарт. Особено успешен е записа на арии от различни опери в негово изпълнение, направени през периода 1947-1953 г., записани и издадени от фирма в Австрия, за които цитирам мнението на критика Джонатан Улф. Ето оригнила на английски език:

V0771. RAPHAËL ARIÉ: Arias from Barbiere, La Sonnambula, Faust, La Boheme, Ernani, Simon Boccanegra, Don Carlos, Prince Igor, Eugen Onégin, Demon, Sadko, A Life for the Tsar & Boris Godounov. (Austria) Preiser 89610, recorded 1947-53. – 717281896108

CRITIC REVIEW:

“Raphaël Arié was never as well known as his two great compatriots Nicolai Ghiaurov and Boris Christoff, but he is the third in the trinity of great Bulgarian basses. Born in Sofia he studied with the important pedagogue Christo Brambarov who guided his pupil’s career with care and caution. He won the Geneva singing competition in 1946, continuing studies in Italy with stellar figures such as Stracciari and Granforte and soon made a name for himself in Prokofiev, in BORIS and DON GIOVANNI. He performed widely in Italy and France in particular – though in 1953 he was chosen as the Commendatore for a Salzburg Festival performance under Furtwängler – even if he made Rome his base. His successes in the Italian repertoire were many, his forays into German opera (much less lieder), few.

The trajectory of his career might indicate a certain stalling – a lack of Vienna, Met, Covent Garden performances, a desire to sing in houses closer to home. But the truth is that Arié was a considerable artist whose relative lack of charismatic vocalising perhaps prevented him from reaching the topmost echelons of international houses. His Rossini immediately discloses a voice of refined imagination. It’s elegant, forwardly produced, well sustained, even of tone and lacking melodramatic flourish. It was certainly a voice with presence, lest one mistakes refinement for reluctance to engage – his Bellini is impressively characterised, fully rolled “r’s” whilst his Verdi reinforces, with the beauty of his line, his bel canto lineage. The extract from Ernani may not be the most sulphurous or incendiary but it is beautifully done. If one measures his Boris (and by implication his Glinka) with Christoff or even Chaliapin of course, one finds him lacking in histrionic projection – but there’s no lack of commensurate sonorous directness Certainly the lurid dramas enacted by others was not Arié’s way – as one can plainly note in Boris’ Farewell scene. He triumphs rather in the lyricism of Anton Rubinstein or in the full warmth he brings to Eugene Onégin. There, one feels, he is intimately at home.

His recordings here date from 1947 to 1953 and were all made for Decca. They sound excellent here and do justice both to his voice and the original engineering.”

Jonathan Woolf

(край на цитата)

В българските медии, като изключим няколко линка за музикални записи, няма други сведения за Рафаел Арие. В портала на Марин Бончев за българското участие във Виенската държавна опера може да прочетем:

„Интересен и занимателен е фактът, че другият ни прочут певец и артист – Николай Гяуров, направил своя дебют във Виена 5 години преди Борис Христов (1957), също така започва виенската си кариера в ролята на Рамфис. Подобен дебют правят по-късно и РАФАЕЛ АРИЕ, и Никола Гюзелев. Всъщност може да се каже, че ролята на египетския върховен жрец от операта “Аида” на Верди е нещо като тест за по-късните им прояви в прочутите роли на Борис Годунов и Филип II. От групата на българските баси единствен Николай Гяуров ще отдаде на виенската публика почти половин век присъствие, защитавайки името (…) “.

И накрая, също нещо интересно за Рафаел Арие, което открих случайно при „плуване“ в Интернет, свързано с една книга за именитата певица Гена Димитрова:

Димитър Сотиров и Милена Стойкова разказват за работата над книгата:

Проектът „Гена Димитрова от А до Я” е базиран върху личния архив на великата оперна дива.

Вие, Милена, сега го съхранявате. Какъв архив остави Гена?

Милена: Грижливо събиран и в голямата си част добре подреден! През 2001-ва, когато продуцентската къща „Едита” направи филм за Гена по случай 60 годишнината й тя самата подреди снимките си по роли, повечето от тях надписани лично от нея. Отделно съм правила хронологичен списък за официалния й сайт, където сме подреждали програмите от нейните представления. Удивителното е, че е запазила програми и афиши дори от най-ранните си години на сцената – първите представления в Софийската опера – „Вълшебната флейта” и „Кармен”. Все още непроучен докрай е архивът от снимки на негативен носител – намерихме филмчета на 8 мм, но нямаше време да ги разгледаме и включим в изданието.

Димитър: Започнах от интервютата, които съм вземал през годините от Гена, те послужиха за основа на изданието. Последваха разговори с приятели, съселяни от Беглеж, познати, колеги. С някои разговарях минути, с други – часове. Дизайнерът Васил Опев от модна къща „Пролет” е правил проекти за нейни сценични костюми. Пътувал е с нея до Лондон, помагал е за изграждането на сценичния й образ като Сантуца в „Ковънт Гардън”. Неговите разкази ми подсказаха темата за модата в живота на Гена. Обажда се тя от Лондон в навечерието на премиерата на „Селска чест”: ”Не ми харесва, правят ме сладникава Сантуца. Уредете Васко Опев да дойде да ми помогне”. Той отива за три дни до там, прави някои промени в грима, слага й обеци, а когато асистентът на Дзефирели я вижда, възкликва: „Да, това е тя, Сантуца!”

Димитър, как реагираха колегите на Гена, когато се обърнахте към тях да разкажат спомени?

Димитър: Любопитното е, че всички колеги на Гена, към които се обърнах, се отзоваха – това означава, че я уважават и обичат. Трудно се оказа да достигна до Пласидо Доминго, но когато изпратих мейл до неговия агент във Виена, не след дълго получих отговор: „В прикачения файл ще намерите отговорите на вашите въпроси”. Като имаме предвид заетостта му, Карерас също реагира много бързо. С Никола Мартинучи се свързах чрез фейсбука на дъщеря му и получих много колоритен спомен, с много чувство за хумор. Защото на един спектакъл на „Тоска” той губи гласа си и във финалния дует Гена изпява своята, на Тоска и неговата партия – на Каварадоси. Гена е разказвала този случай, но без да уточнява името на партньора си. А неоспоримата оперна звезда Мартинучи не само че не се срамува, но и го споделя със самоирония!
Милена подходи като истински изследовател – всичко, за което нямахме точна информация, тя настояваше да го проверя преди да го включа като факт. Това допълнително ме амбицира да бъда максимално точен.

Какво ще научим за Гена, което липсва в другите книги за нея?

Димитър: Като основа за проучванията си използвахме основно монографията на проф. Венелин Кръстев. Но смятаме, че сме успели да направим пълен списък на големите зали, в които Гена е пяла. Сред тях се откроиха парижката „Берси”, Арената на Уембли, както и една удивителна зала в Токио, където Гена е пяла през 1991-ва. Разбрахме, че Гена е пяла в 13-хилядна спортна зала без микрофон – нещо, което трудно можем да си представим. Гюзелев разказа изключително интересен спомен за постановката на „Аида” при пирамидите, сравнявайки гласа на Гена със сплав, която не съществува – стомана и злато.


Друг факт, който досега не бе широко известен, е че Гена е пяла 14-та симфония на Шостакович с големия български бас РАФАЕЛ АРИЕ в „Пикола Скала”. Знаменитата фраза на Бръмбаров, която се отнася за Гена, е произнесена пред РАФАЕЛ АРИЕ на гарата в Милано. Когато си тръгва за България, Бръмбаров му казва: „Помогни на това момиче, ако можеш! Това е глас, който се ражда веднъж на 100 години!”

Установихме любопитни подробности за „Турандот” в Мюнхен, за което ни помогна Мирела Френи. Разказа своя спомен за „Турандот” в Мюнхен, по-късно открихме и снимка от спектакъла. Френи сподели и съкровени мисли за приятелството им – Гена и Жоро, Мирела и Николай, наистина трогателни случки!

Милена: Трудно се установяват факти, когато няма документи. Намираме например каталог – всичко е написано в него без годината. И започваме да я уточняваме по спомени, по косвени признаци, по записи, качени в Ютюб от фенове на Гена.

Трудоемка работа, но истинско удоволствие за изследователите?

Димитър: Вярно е. Несравнимо е удоволствието от допира с програмите на Гена, например с програмите й от Руан – художествено изработени, със собствен екслибрис, част от тях – с кадифена обложка. Истинска наслада за феновете са и разказите на Гена за някои отдавна забравени певци. Например Джибин, с който тя пее във Франция в началото на международната си кариера. Това е голям певец, бразилец, Жоао Жибин, започнал да пее в Ла Скала в края на 50-те години под името Джовани Джибин. А едни от последните му участия са именно с Гена. Или пък спомените й за Паоло Монтарсоло – съпруга на директорката на школата на Ла Скала.
Работейки с интервютата на Гена успяхме да преоткрием Маргарита Валман, режисьорката, с която тя работи в Театро Колон, във Франция и не само там. Това е забележителна жена, била е лична приятелка на Стефан Цвайг. Много ценна информация съдържат разказите на Гена за театрите, където тя е пяла. Това са свидетелства за едно отминало време – за обстановката в Театро Колон например или за публиката на Метрополитън, за Двореца на изящните изкуства в Мексико, където Гена пее в присъствието на съпругата на президента Лопес Портильо.

(край на цитата)

При всички случаи, наред с интересните подробности за Гена Димитрова – едно знаменито заключение на Христо Бръмбаров за Гена Димитрова и нейното съвместно участие с Рафаел Арие в творбата на Шостакович. Кога и за Рафаел Арие ще се напише нещо повече, той заслужава това внимание !

…………….

На 22 август 2014 г. аз написах статия за Рафаел Арие, която се прие с голям интерес от читателите тогава, може би поради сравнително малкото му познаване в България. Ето някои отзиви, които получих тогава:

Bonka Vatchkova: Благодаря Ви, беше много интересно да науча за живота и световната кариера на още един велик български бас!! Поклон!!

Minka Shkodrova: Толкова много ценна и неизвестна за мен информация. Благодаря, Контохов!

Anton Diakov: Браво Борис за цялата ти активност да поддържаш имената на толкова много интернационални и български певци. Аз не съм слушал Р. Арие освен по записи, но много отдавна, още по времето на контактите ми с Борис Христов и специално, бидейки в Италия научих много повече за него. В България и за него се мълчеше….

Mila Pavlova: Скъпи Борис, прочетох с огромен интерес написаното от Вас! Бих искала да Ви подскажа името на друг голям оперен певец-тенор. Казва се Никола Таджер, той също е български евреин, близък приятел и дългогодишен партньор на Арие на сцените на най-големите световни театри. Н. Таджер е певец с огромен репертoар, пял многократно на сцената на Teatro alla Scala, но абсолютно непознат в България. Живее в Милано, вече е доста възрастен, но с отлична памет и много богат личен музикален архив. Сърдечни поздрави! Мила

По отношение на музикалните записи на Рафаел Арие, тогава моят приятел Николай Колев прати хубави препоръки, които сега ще цитирам:

Nikolay Kolev http://youtu.be/0dWXiJZK3q8

Raphael Arie , Bass – Verdi Ella giammai m’amo – Don Carlos Alberto Erede – L’Orchestre de la…

Raphael Arie , Bass – Verdi Ella giammai m’amo – Don Carlos Alberto Erede – L’Or…chestre de la Suisse Romande recorded 1953 Free dowloadable at: http://www.eu/..

Nikolay Kolev Плейлист с 9 клипа: https://www.youtube.com/watch?v=vEoRK7DLPt8..

RAPHAEL ARIÉ “Vi ravviso, o luoghi ameni” La Sonnambula

Raphael Arié sings “Vi ravviso, o luoghi ameni” from La Sonnambula by Vincenzo Bellini London Symphony Orchestra Josef Krips, conductor London 04.IV.1949

Nikolay Kolev Друг плейлист с 11 клипа, в един от тях пее заедно с Борис Христов: https://www.youtube.com/watch?v=tV6EDW9HBuo…

Verdi – SIMON BOCCANEGRA – ‘Il Lacerato Spirito’

Singing: Raffaele Arie (1920-1988), Verdi, SIMON BOCCANEGRA, ‘Il Lacerato Spirito’, 1947

Nikolay Kolev В YouTube има още много записи на Рафаел Арие. На латиница името му се изписва по два начина: Raffaele Arie и Raphael Arie. Понякога и като Rafael Arie.

(край на цитатите)

Искам да ви цитирам още три хубави записа на Рафаел Арие, в един от които участва и българката Христина Ангелакова (мир на праха й!):

(клай на цитата)

Трябва да помоля Христина Ангелакова да сподели спомени за Рафаел Арие, сигурно са се познавали от общи изяви (бел. Б.К.: Когато писах това през 2015 г., милата Христина Ангелакова беше още между нас).

Нека днес на 22 август 2015 г. да почетем паметта и делото на този забележител бас по случай кръглия му рожден ден – 95 години от датата на рождението му.“

(край на статията от август 2015 г.)

Какво ново мога да добавя през 2016 година – очаквах най-сетне да се появи поне малка Уикипедия-страница за Рафаел Арие – няма такова нещо, няма кой да я напише. Как в други държави се намират хора, които да правят това, а в България все нещо не върви в това отношение! (Бел. Б.К. от 2019 г.: с голямо закъснение вече има Уикипедия-страница за него на български език – съвсем малка, само 5 реда – как е възможно това, срам и позор!)

Прегледах наново портала „TAMINO Klassikforum“ (този, който цитирап в статията при срещата на Арие със Стравински и Митропулос в Ню Йорк), открих нови заглавия, свързани с Рафаел Арие. В този форум запалени любители на музиката споделят своите впечатления от различни артисти – както оперни, така и инструменталисти – по разни поводи, най-често годишнини, като често цитират и обсъждат техни музикални записи или изяви на сцената. Ето две такива мнения:

(увод към страницата за Рафаел Арие в този портал):

Raphael Arié, Stimme vom Schwarzen Meer

Hallo!

Raphael Arié, bulgarischer Baß; geb. 22.8.1920 in Sofia, gest. 16.2.1988 in St. Moritz. Nachdem er in Sofia 1939 als Konzert- und 1945 als Opernsänger debutiert hatte, nahm er in Italien Unterricht bei Stracciari, Granforte und Tagliabue. Seit seinem Scala-Debut 1947 („Die Liebe zu den drei Orangen“) war er einer der führenden Bässe an nahezu allen italienischen Bühnen; machte auch internationale Karriere: 1951 UA “The Rake´s progress” (Venedig), Festspiele in Aix-en-Provence, Salzburg und Florenz.

Als Liebhaber der Bässe “Vom Schwarzen Meer” darf dieser excellente Sänger natürlich nicht fehlen.

(край на увода)

Mittwoch, 22. August 2012, 12:07

Als meine erste Frau und ich 1967 erstmalig in Wien waren, war der Hauptanlass unserer Reise der Bassist Nicolai Ghiaurov, der an der Wiener Staatsoper in Don Carlo und Faust auftreten sollte. Meine Frau vergoss viele Tränen, weil Ghiaurov den Filippo abgesagt hatte. Für ihn sang Raffaele Arie, und auch wenn die Enttäuschung über Ghiaurovs Absage überwog, mussten wir uns doch eingestehen, dass Arie sehr, sehr gut war – wenn ich mich noch richtig erinnere, mit einer typisch slawischen, etwas knorrigen Stimme. Heute wären wir mit Sicherheit über solche Besetzungen sehr froh (Jurinac, Ludwig, Zampieri, Paskalis/Wächter, Arie, Hotter, Franc – Dirigent : Varviso). Damals, im jugendlichen Überschwang, erlaubte man sich auch kritische Bemerkungen.

Gruß, Peter Schünemann.

(край на цитата)

Мой превод на български език:

Когато моята първа съпруга и аз бяхме през 1967 г. за пръв път във Виена, основна причина за това наше пътуване беше басът Николай Гяуров, който трябваше да гостува на сцената на Виенската държавна опера в оперите „Дон Карлос“ и „Фауст“. Съпругата ми проля доста сълзи, понеже Гяуров отказа ролята на Крал Филип. На негово място пя Рафаел Арие и макар че разочарованието относно отказа на Гяуров преобладаваше, ние трябва да си признаем, че Арие беше много, много добър – въпреки, че не мога съвсем точно да си припомня, но имаше типичен славянски, малко грубичък глас. Днес бихме могли със сигурност да се радваме на такъв ансамбъл (Юринац, Лудвиг, Дзампиери, Паскалис/Вехтер, Арие, Хотер, Франк – диригент Варвизо). Тогава – в младежкото ни въодушевление – си позволявахме също и критични бележки.

Поздрав – Петер Шюнеман.

………………….

Второто мнение – точно преди една година! Текста е лек и няма да го превеждам на български език:

Samstag, 22. August 2015, 00:03

Heute ist wieder Raphael Aries Geburtstag. Dazu habe ich diese Aufnahme ausgesucht:

(Фото: обложка на музикален носител със запис на операта „The Rake´s Progress“ от Игор Стравински), после следните редове:

Heute wäre er 95 Jahre alt geworden.

Liebe Grüße : Willi

Допълнение към записа:

Raphael Arie, Elisabeth Schwarzkopf, Robert Rounseville, Otakar Kraus, Nell Tangeman, Jennie Tourel, La Scala Orchestra, Igor Strawinsky

  • Label: OPD, ADD/m, 1951
  • Bestellnummer: 2447087
  • Erscheinungstermin: 26.12.2012

(край на цитата)

Както се разбира, този „Вили“ е припомнил премиерата на операта „The Rake´s Progress“ във Венеция през 1951 г. с участието на Рафаел Арие. Виждаме, че този исторически запис е преиздаден през 2012 г.

Последните ми бележки днес са свързани с един линк към източник от Русия (на немски език), който съдържа пълна информация за записи на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски на най-известни оперни сцени в целия свят, които са заснети на музикални носители. И тук ще срещнем името на Рафаел Арие:

1953: Nino Sanzogno; Chor und Orchester der RAI Mailand

„Eugen Onegin“: Giuseppe Taddei
Filipjevna: Britta Devinal
Gremin: RAFFAELE ARIE
Larina: Amalia Pini
Lenski: Cesare Valletti
Olga: Eugenia Zareska
Tatiana: Rosanna Carteri
Triquet: Mario Carlin

I Gioielli della Lirica GML 21 (3 LP) / Bongiovanni HOC 007/8 (2 CD) (live, konzertant, italienische Fassung von Bruno Bruni)

………

Реших да покажа и няколко други записа с българско участие:

G1 L1 0457-2 602 (2 CD) (141’39)

1985 Bruno Bartoletti; Chor und Orchester der Lyric Opera Chicago

Eugen Onegin: Wolfgang Brendel
Filipjevna: Gweneth Bean
Gremin: NICOLAI GHIAUROV
Guillot: Reinert Linkland
Hauptmann: Paul Kreider
Larina: Jean Kraft
Lenski: Peter Dvorsky
Olga: Sarah Walker
Saretzki: Mark Doss
Tatiana: Mirella Freni
Triquet: John Fryatt
Inszenierung: Pier Luigi Samaritani

Castle (Video) (160′ live)

……

1988 Seiji Ozawa; Chor und Orchester der Wiener Staatsoper

Eugen Onegin: Wolfgang Brendel
Filipjevna: Margarita Lilowa
Gremin: NICOLAI GHIAUROV
Hauptmann: Peter Köves
Larina: Gertrude Jahn
Lenski: Peter Dvorsky
Olga: Rohangiz Yachmi
Saretzki: Robert Kerns
Tatiana: Mirella Freni
Triquet: Heinz Zednik


Orfeo d’Or C 637 042 (2 CD) (140′ live)

…….

1988 Emil Tschakarov; Sofia Festival Orchestra, Chor der Nationaloper Sofia

Eugen Onegin: Juri Masurok
Filipjevna: Margarita Lilowa
Gremin: Nicola Ghiuselev
Larina: Stefka Popangelova
Lenski: Nicolai Gedda
Olga: Rossitza Troeva-Mircheva
Tatiana: Anna Tomowa-Sintow

Sony 45 539 (2 CD) (142’48)

(край на цитатите)

Спомням си, че за последния запис стана въпрос при статията ми преди месец във връзка с рождения ден на маестро Емил Чакъров. Както виждаме, този запис е цитиран в този линк.

Това бяха моите допълнения за годишнината на Рафаел Арие днес на 22 август 2016 г. Приятно е да се констатира, че неговото изкуство се познава и живее на Запад, а там където се е родил той и започнал кариерата си, все още е непознато. Мисля си, какво означава за една държава „национална политика в областта на културата“? Нека всеки сам да си отговори, аз си имам моя отговор по отношение на вокалното изкуство, но не искам да го казвам, защото той е повече от ясен и се знае от всички. Трагедията е в това, че да се провежда такава политика трябва да става от хора, които са добре запознати с критериите и ценностната система в тази област – тъкмо там е проблема!

Нека днес на 22 август 2016 г. си спомним за Рафаел Арие по случай 96 години от неговото рождение и дано нещата тръгнат по нормалния си път.

(край на статията от август 2016 г.)

Какво ново да добавя през изминалата година до днес – 22 август 2017 г. – няма нищо ново за Рафаел Арие. Все мислех че за една година може би някой ще се сети да напише Уикипедия-страница за него – нищо подобно да този момент. Просто човек да се чуди – има такива на италиански (доста подробна), английски, руски, каталонски и еврейски езици, но на български език – няма. В страницата за него на италиански език има редица подробности, както и сравнително подробна дискография. (Бел. Б.К. от 2019 г.: с голямо закъснение вече има Уикипедия-страница за него на български език – съвсем малка, точно 5 реда – как е възможно това, срам и позор!)

Ще цитирам тази интересна информация на италиански език:

Raffaele Arié, in bulgaro Рафаел Арие (Sofia, 1920Ginevra, 1988) è stato un basso bulgaro.

Giovane studente a Sofia, esordì sulle scene nella sua città nel 1945. Dopo aver vinto un concorso internazionale di canto a Ginevra, si stabilì in Svizzera, proseguendo successivamente gli studi in Italia con Riccardo Stracciari, Apollo Granforte e Carlo Tagliabue.

Nel 1946 debuttò alla Scala ne L’amore delle tre melarance. Nel 1948 fu Callistene in Poliuto al Teatro Donizetti di Bergamo, nel 1949 interpretò La Sena festeggiante al Teatro La Fenice di Venezia e Varlaam in Boris Godunov alla Scala.

Ancora alla Scala, nel 1950 fu Marmeladoff in Raskolnikoff di Heinrich Sutermeister e nel 1951 Skula ne Il principe Igor. Uno dei suoi maggiori successi fu Trulove nella prima assoluta de La carriera di un libertino nel 1951 a Venezia.

Fu presente inoltre in diversi degli altri principali teatri italiani e in importanti sedi europee, come Salisburgo, Vienna, Parigi, Aix en Provence.

Discografia

Incisioni in studio

………

Registrazioni dal vivo

(край на цитата)

В Миланската Скала Рафаел Арие е имал общо 31 изяви в опери и концерти. Дебют през 1949 г. в „Борис Годунов“, през 1950 г. в „Разколников“, през 1951 г. – „Княз Игор“ и „The Rake´s progress”, през следващите години: „Риголето“, „Мария Стюарда“, „Линда де Шамони“, „Вилхелм Тел“, „Аида“, „Фауст“, „Клитемнестра“, „Тоска“, в други опери и редица концертни изяви, последната в концерт през 1973 г., когато приключва дейността му в Миланската Скала в продължение на 24 успешни години.

Ще цитирам едно негово участие на 12 януари 1950 г. в операта „Борис Годунов“, в който спектакъл играе и Борис Христов в главната роля:

BORIS GODUNOV

Stagione:  1949/1950

Thursday 12 January 1950 ore 00:00

BORIS GODUNOV

Musica di MODEST P. MUSORGSKIJ Libretto di MODEST P. MUSORGSKIJ Nuovo allestimento TEATRO ALLA SCALA
Personaggi Interpreti
BORIS GODUNOV BORIS CHRISTOFF Basso FEODOR MAFALDA MASINI Mezzosoprano KSENIJA ROSANNA PAPAGNI Soprano NUTRICE EBE TICOZZI Contralto SHUJSKIJ ALEXANDER WESSELOWSKI Tenore TCELKALOV GIOVANNI FABBRI Basso PIMEN GIUSEPPE MODESTI Basso GRIGORIJ MIRTO PICCHI Tenore MARINA FEDORA BARBIERI Mezzosoprano VARLAAM RAFFAELE ARIE’ Basso MISSAIL GIUSEPPE NESSI Tenore OSTESSA ANGELICA CRAVCENCO Mezzosoprano L’INNOCENTE ANGELO MERCURIALI Tenore L’UFFICIALE DI POLIZIA ENRICO CAMPI Basso BOIARDO DI CORTE GIULIO SCARINCI Tenore CHRUSCIOV ERMINIO BENATTI Tenore LEVITSKI ARISTIDE BARACCHI Baritono TCERNIKOVSKY ATTILIO BARBESI Basso baritono Maestro concertatore e direttore ISSAY DOBROWEN Maestro del coro VITTORE VENEZIANI Regista ISSAY DOBROWEN Orchestra ORCHESTRA DELLA SCALA Coro CORO DELLA SCALA Direttore dell’allestimento scenico NICOLA BENOIS Bozzettista NICOLA BENOIS

(край на цитата)

(край на статията от август 2016 г.)

Нека днес на 22 август 2022 г. си спомним за Рафаел Арие по случай 102 години от неговото рождение.

Мир на праха му!

……………

Забележка: На 25.02.2021 г. басът Петър Петров написа следното във ФБ при снимката на Рафаел Арие (статията за диригента Димитри Митропулос):

„Отново в десятката, браво приятелю Борис Контохов , че пишете за Рафаел Арие, български евреин, с огромна оперна кариера, забравен за България, учил в България, пял на всички големи оперни сцени! Имах щастието да го гледам в Римската опера през1975 г. като специализант в консерваторията “Санта Чечилия”, в няколко спектакъла на операта „Дон Паскуале“ на Доницети, където той пя Дон Паскуале! Бях поразен от прекрасния му глас и страхотната му актьорска игра. Може би това впоследствие ми помогна да изградя на сцените комичните образи на д-р Бартоли, Дон Паскуале, Дон Манифико и пр… Всичко при Арие беше толкова естествено и хармонично, че не можех да кажа пеенето ли бе по-силно или актьорското присъствие! Бях щастлив и горд, че успях да видя и чуя на живо този блестящ певец и актьор, израстнал и учил в България, познат на света, забравен в Родината му? Жалко, но факт и то не един такъв! Благодаря ти Борисе, че ме върна в този прекрасен спомен! С благодарност – Петьо Петров!“

………

Изпълнение на Рафаел Арие:

Raphael Arie – Boris Godunov – Death scene

Raphael Arie (1922-1988) Bulgarian bass was born in 1922 in Sofia. He first studied the violin, but then his voice was discovered and he began studies with the baritone Christo Brambarov. He made his concert debut in Sofia in 1939 singing the bass part in Handel’s Messiah. He performed at the Sofia Opera (1945) and in 1946 won first prize in a singing competition in Geneva. In 1947 he was engaged at La Scala and performed there successfully for a number of years. He also sang at a number of music festivals and made guest appearances at the leading opera houses in Germany, France, and North America. In 1951 he took part in the world premiere of Stravinsky’s The Rake’s Progress in Venice, and in 1960 and 1961 he sang the Grand Inquisitor in Don Carlos at the Salzburg Festival. Arie appeared in all major opera houses, yet for some reason, was never invited at the Met. Upon his retirement in 1978, Arie moved to Israel, where he became a professor of singing. Raphael Arie died in Switzerland in 1988.

´´´´

Изпълнение на Рафаел Арие:

Raffaele Arie: Aria Bass from Verdi Requiem, Conductor: Carlo Maria Giulini, 1964

Raffaele Arie. Bass: Aria from Verdi Requiem, Conductor: Carlo Maria Giulini, London Philharmonic Orchestra, 1964

´´´´´´´´

Изпълнение на Рафаел Арие:

Raphael Arie , Bass – Rossini Il barbiere di Siviglia – calunnia e un venticello – Il barbiere di Siviglia Alberto Erede – L’Orchestre de la Suisse Romande recorded 1953

Raphael Arie , bass Alberto Erede – L’Orchestre de la Suisse Romande

´´´´´´

Изпълнение на Рафаел Арие:

Raphael Arie , Bass – Verdi Ella giammai m’amo – Don Carlos Alberto Erede – L’Orchestre de la Suisse Romande recorded 1953

´´´´´´

Изпълнение на Рафаел Арие:

Verdi – SIMON BOCCANEGRA – ‘Il Lacerato Spirito’

Singing: Raffaele Arie (1920-1988), Verdi, SIMON BOCCANEGRA, ‘Il Lacerato Spirito’, 1947

……

Изпълнение на Рафаел Арие:

Vi ravviso, o luoghi ameni (La Sonnambula)

Vi ravviso, o luoghi ameni (La Sonnambula) · London Symphony Orchestra · Raphael Arie Lebendige Vergangenheit – Raphael Arie ℗ 2004 Preiser Records

´´´´´´