На днешния ден е роден преди 103 години диригентът и музикален организатор Руслан Райчев
Драги приятели на оперната и симфонична музика, денят 5 май 2022 г. е особен ден за ценителите на българското диригентско изкуство и всичко, свързано с това върховно майсторство на музикалния интелект. В този ден през далечната 1919 година също в далечното Милано се ражда един от най-значителните български диригенти от миналия век – маестро Руслан Райчев, който дава тон на целия музикален живот в България през втората половина на миналия век. Днес честваме 103 години от неговото рождение.
Нека още в началото отбележа, че във връзка с кръглия рожден ден през 2019 г. на Руслан Райчев в началото на май получих в личната си поща във ФБ специален видеофилм, посветен на тази годишнина, изпратен от артистката Светлана Иванова – близка роднина на юбиляра, моя добра приятелка от 2014 г. Започвам с линка към него – един прекрасен документ, който ще помогне да научим редица детайли от живота и делото на този бележит музикант:
Едва ли има български музикант и отличен организатор, основател на оперни театри и оркестри като Руслан Райчев. Получил солидно музикално образование в различни страни, владеещ много чужди езици и наследник на традициите на най-доброто в музикалната култура на родината си, но същевременно чрез многогодишните си престои в различни страни добил представа за ценното и важното във всички високо развити в музикално отношение страни, той внася в България този интернационален дух, който често липсва на нашите интелектуални среди, нямащи винаги възможност да учат в чужбина и по-точно в страни от Западна Европа. Ако погледнем само списъка на ония институции и организации в България, на които той е основател или съоосновател, няма да повярваме. Изброявам ги:
Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър и диригент-основател на Варненската народна опера (1946). Главен диригент и основател на Държавния музикален театър (1948-1950). Главен диригент на Държавния симфоничен оркестър в Пловдив (1951-1956), главен диригент и основател на Пловдивската народна опера (1953). Главен диригент на Русенската филхармония (1956-1958), диригент в Софийската народна опера (1958-1974). Два пъти генерален музикален директор в Германия – в Шлезвиг-Холщайн (1974-1978) и в Шверин (1990-1992). Главен художествен ръководител и главен диригент на Софийската народна опера (1 декември 1978 – 6 август 1981), главен художествен ръководител и главен директор на Бургаската народна опера (1981-1987). Директор на Националната опера в София (29 януари 1992 – 1 ноември 1994). Главен диригент на Музикалния театър “Стефан Македонски” в София от 1996 г. до смъртта си. Руслан Райчев е първият българин – кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция (1982). Носител на орден “Стара планина”, първа степен (21 март 2000) (бел. Б.К.: в страницата му на български език в Уикипедия е отбелязано, че това е станало през 1999 г.).
Разбира се, мнозина ще се запитат, за толкова големи заслуги чак през 1999 (2000) година ли трябваше Руслан Райчев да получи първото си българско отличие или награда? Аз не знам, може да има и други такива от по-ранно време, не ми е известно. Може би в края на тази статия, като се прочете публикацията за него от проф. Емил Янев, човек сам да си направи съответните изводи за това.
Съвсем случайно през 2018 г. научих и за още един негов пост като диригент, този път в хоровата музика – една година е бил диригент на знаменития български мъжки хор „Гусла“ в София. Ето подробностите:
(1931 г.)
Главен диригент става младият и надежден Асен Димитров. С него в продължение на 30 (тридесет !) години ”Гусла” постига най-големите си успехи и добива световна слава.
(1960 г.)
След смъртта на Маестро Асен Димитров за Главен диригент бе предложен известният оперен диригент РУСЛАН РАЙЧЕВ. Поемайки палката от проф. Асен Димитров, той продължава достойно неговото дело.
(1961 г.)
Поради голяма заетост в Софийската опера Руслан Райчев напуска хор „Гусла“ и неговото място заема именитият музикант Васил Стефанов – заслужил артист, диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Маестро Стефанов ръководи хора до 1978 година, когато напуска по здравословни причини. И с него „Гусла” достига нови върхове, най-високият от които е Първо място на авторитетния конкурс в Хага (1971 г.). Роден на 6 май 1913 година в Шумен, великолепен изпълнител на цигулка, концертмайстор на Царския симфоничен оркестър. Става диригент на Симфоничния оркестър на Българското радио и е начело на тази формация повече от 25 години. Ръководи хор „Гусла“ на тежки и успешни турнета в Полша, Унгария, Словакия, ГФР, Холандия, Австрия, Македония…
(край на цитата)
Не случайно написах целия абзац за маестро Васил Стефанов. И той като Руслан Райчев е оставил светли страници в музикалната култура на България. Десетки пъти съм бил на негови концерти в София като студент (1951-1956 г.), както и по-късно. Но днес пиша за Руслан Райчев, друг път ще дойде ред и за Васил Стефанов. Така че Руслан Райчев е имал и практика като хоров диригент, при това в един хор като „Гусла“.
Ето някои спомени от моя студентски архив, също и по-късни, свързани с Руслан Райчев и други артисти:
„Все още помня концерта на Пловдивския симфоничен оркестър с диригент РУСЛАН РАЙЧЕВ на прегледите на държавните симфонични оркестри през 1954 г. в София, когато пловдивчани се представиха отлично. Концертите на Софийската държавна филхармония дирижираха (също и през следващите години) най-често проф. Саша Попов (той гостуваше периодично от Египет), Константин Илиев и Добрин Петков. Петков беше превъзходен цигулар, млад като Илиев и много способен и се издигна до ранга на особено добър диригент. Често като гост дирижираше някои концерти Васил Стефанов – главен диригент на Софийския радиооркестър – един превъзходен състав, чийто концерти често съм посещавал. Също РУСЛАН РАЙЧЕВ, главен диригент в Пловдив, е бил гост на Софийската филхармония. Винаги ще си спомням моите посещения на негови симфонични концерти в София, както и оперни изпълнения в София, Пловдив, Варна и Русе до годината 1974, няколко пъти и при негови гостувания в Габрово. Един изключително задълбочен тълкувател на всички стилове и епохи, произведения от които съм слушал при негови дирижирания. Не рядко на диригентския пулт заставаха и гости от чужбина. Като солисти съм слушал елита на тогавашна България: Недялка Симеонова, Боян Лечев, Люба Енчева, Ото Либих, Юри Буков, Димитър Ненов, Венцислав Янков и други от по-младата генерация, както и много солисти от чужбина. Дълги години си водех бележки за програмите и солистите, купувах и събирах печатните програми към концертите. Слушах произведения на автори, които знаех само от музикалната енциклопедия на Иван Камбуров, също и от съвременни автори, повечето съветски и български композитори. Константин Илиев и Добрин Петков бяха диригенти от нова генерация, при тях чух симфонии на Густав Малер и Антон Брукнер (почти неизпълнявани до тогава у нас), Ернест Шосон, Цезар Франк и много други. Помня, през пролетта на 1954 г., когато бях студент в края на третата учебна година, в София се проведе преглед на симфоничните оркестри в България (София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Добрич, Враца, Плевен). Десетина вечери се наслаждавах на музика, запознах се с нови творби и дълго помнех тези музикални празници“.
Тук в Германия също чувах за длъжностите на Руслан Райчев като музикален директор в Шлезвиг-Холщайн и във Шверин (между 1974 и 1992 г.), а по-късно и гостувания през 90-те години. Даже в моя архив имам две малки бележки: „Диригент в театъра „Theater im Pfalzbau“ в Лудвигсхафен“ (сведение в годишната книжка на сп. „Opernwelt“ за 1995 г., стр. 129) и като диригент на операта „Луиза Милер“ от Верди на 6 ноември 1995 г. (премиера), както и на 8, 10 и 12 ноември в същия театър. В тези години тук в Германия почти нямаше гостуващи български оперни и симфонични диригенти, Руслан Райчев беше един от първите, след когото се появи не малка българска група от диригенти, като: Павел Балев, Йордан Камджалов, Иван Ангелов и др. За да бъда достоверен, ще приложа кратка извадка от моя архив, засягаща тия диригенти, имали прояви в немскоезичните страни (Германия, Австрия, Швейцария) през тази епоха между 1993 и 2005 г., за някои до 2014 г. (може да имам пропуски):
Anguelov, Ivan (Dirigent in Augsburg, Bratislava, Monte Carlo, Stuttgart, Chemnitz, Fürth,
Leipzig, Maastricht / Belgien)
Dirigent in der Staatsoper Hamburg (Festvertrag) für Spielzeit 2006/2007
Dirigent in der Staatsoper Stuttgart (Festvertrag) für Spielzeit 2011/2012
Baleff, Pavel (Dirigent in Rostock, Halle, Dresden)
Spielzeit 2002/2003 – 1. Kapelmeister im Opernhaus Halle
Spielzeit 2001/2002 – 1. Kapelmeister im Opernhaus Rostock
Spielzeit 2006/2007 – Dirigent in der Staatsoper Dresden
Christov, Christo (Dirigent in der Kammeroper Wien – Spielzeit 1996/97)
Gentscheff, Welisar (Dirigent in Magdeburg und Zwickau)
Spielzeit 1993/1994 – 1. Kapelmeister im Theater Magdeburg
Spielzeit 1995/96/97/98/99 – GMD im Theater Zwickau
Gertcheva, Elena (Dirigent in St. Pölten / Österreich)
Spielzeit 1997/1998 – Dirigent, auch Chorleiterin im Theater St. Pölten
Kamdzhalov, Yordan
Spielzeit 2011/12 – Dirigent in Oldenburg
Spielzeit 2012/2014 – Dirigent in Heidelberg
Kostadinov, Peter (Dirigent bei „Paul Lincke-Gala“ am 04.02.2007 und
bei „Johann Strauß-Gala“ am 11.02.2007 in Bad Elster)
Dirigent mit Festvertrag in König-Albert-Theater in Bad Elster
Spielzeit 2011/12
Kovatchev, Julian (Gastdirigent in Staatsoper Stuttgart im April/Mai 2003 (Il Travatore)
Dirigent mit Festvertrag in Oper Dresden 2011/12
Kuntscheva, Dorislava (Chor-Dirigent in Theater Dessau bei „Boris Godunow“ von
Mussorgskij am 13.01.2007 (Premiere) / 27.01.2007 (als Gast)
Milanov, Rossen (Dirigent im Opernhaus Zürich – Spielzeit 2011/12);
insgesamt 25 Dirigenten mit Festvertrag ; z.B. :
Zubin Metha, Valeri Gergiev, Christoff v. Dohnany
Miteva, Donka (Chor-Dirigent in Theater Münster) 2011/12 (bis 30.09.2012)
Raytscheff, Russlan (Dirigent am „Theater im Pfalzbau“ in Ludwigshafen:
„Luisa Miller“ von Verdi am 6.11.1995 (Premiere) und am
8./10./12.11.1995
Tabakov, Emil (Dirigent im Opernhaus Halle – Spielzeit 2005/06);
insgesamt 13 Dirigenten mit Festvertrag
Vassilev, Valentin (Chor-Dirigent in Theater Biel/Bienne (Junge Schweize Oper)
1996/97/98/99/2000/01/02/03/04/…../2011/12/13/14/15/16/17/18/19/20/21
(край на цитата)
Мисля, че това не е малко и трябва да се гордеем с толкова много млади диригенти, намиращи призванието си и тук в тези страни. Радвам се на работата на г-н Валентин Василев – мой добър ФБ-приятел, който повече от 25 години работи с голям успех в Театъра в Бил в Швейцария като хормайстор и певец и доста български артисти и диригенти гостуват там. Също така много години работеше в Монте Карло като хормайстор моят ФБ-приятел Кръстан Мисирков, който още от 1993 г. фигурира в моите бележки като хоров диригент в този престижен европейски оперен театър. Преди няколко години той ми писа, че вече се е пенсионирал и се е завърнал в родното си място край Пловдив. Кръстан е един прекрасен човек и музикант, с голяма практика не само в Монако, но много години в България, после е бил вокален педагог в Германия преди за замине на работа в Монако. Ето някои опери там, в които той е бил диригент на оперния хор: „Отело“ от Верди (1993), опери от Доницети, Стравински, Масне и др., (1993-2006), „Риголето“ от Верди (1995), „Дъщерята на полка“ от Доницети (1996), „Макбет“ от Верди (1997), „Тристан и Изолда“ от Вагнер (1998). Последната ми бележка е от 2007 г. в нова постановка на „Отело“ от Верди на 25 януари 2007 г.
Простете за това отклонение, но с него исках да покажа светлата диря, която е оставил чрез дейността си Руслан Райчев и сигурно много от горните лица са били негови слушатели, ученици, последователи или почитатели. А що се отнся до Руслан Райчев, горният цитат за него е само малка част от изявите му в чжбина, за които ще стане въпрос по-късно. Все пак нека още в началото спомена една важна част от тия изяви – гастролите му във Виенската държавна опера. Ето какво четем в нейния архив:
Suchergebnis Wienerstaatsoper
Vorstellungen mit Ruslan Raytscheff
Dirigent | 4 Vorstellungen | 01.11.1979–12.11.1979
Dirigent | 1 Vorstellung | 18.01.1982
Dirigent | 1 Vorstellung | 20.10.1981
Dirigent | 2 Vorstellungen | 30.01.1981–09.02.1981
Dirigent | 1 Vorstellung | 07.05.1982
Dirigent | 3 Vorstellungen | 06.11.1979–10.11.1979
Dirigent | 1 Vorstellung | 03.09.1980
Dirigent | 2 Vorstellungen | 11.12.1981–17.05.1982
(край на цитата)
Научаваме, че той е имал общо 15 изяви в периода 1 ноември 1979 до 17 май 1982 г. като диригент на оперите „Хованщина“, „Севилският бръснар“, „Любовен елексир“, „Лучия ди Ламермур“, „Мадам Бътерфлай“, „Дама Пика“, „Риголето“ и „Тоска“. При някои от тези изяви той дирижира във Виена гостуващи цели състави на Софийската опера (често при мои статии за видни солисти на Софийската опера съм цитирал съответните състави) като при „Хованщина“ и „Дама Пика“, но при всички други 6 опери той е поканен да дирижира спектакли на Виенската опера. Ето състава при „Севилският бръснар“ на 18 януари 1982 г.:
Besetzung | 18.01.1982
| Dirigent | Ruslan Raytscheff |
|---|---|
| Inszenierung | Günther Rennert |
| Regie | Richard Bletschacher |
| Bühnenbild und Kostüme | Alfred Siercke |
| Choreinstudierung | Norbert Balatsch |
| Graf Almaviva | Francisco Araiza |
| Bartolo | Enrico Fissore |
| Rosina | Patricia Wise |
| Figaro | Hans Helm |
| Basilio | Oskar Czerwenka |
| Fiorello | Alfonso Echeverria |
| Ambrogio | Karl Caslavsky |
| Marcellina (Berta) | Czeslawa Slania |
| Ein Offizier | Ewald Aichberger |
(край на цитата)
Забележителен е състава при спектакъла на „Тоска“ на 11 декември 1981 г. (участие в главните роли на Гуинет Джоунс и Джакомо Арагал):
Besetzung | 11.12.1981
| Dirigent | Ruslan Raytscheff |
|---|---|
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Nicola Benois |
| Floria Tosca | Gwyneth Jones |
| Mario Cavaradossi | Giacomo Aragall |
| Baron Scarpia | Normann Bailey |
| Cesare Angelotti | Reid Bunger |
| Der Mesner | Heinz Holecek |
| Spoletta | Horst Nitsche |
| Sciaronne | Paul Wolfrum |
| Roberti | Helmut Reischütz |
| Ein Schließer | Dimiter Skuliev |
| Ein Hirt | Margareta Hintermeier |
(край на цитата)
За Руслан Райчев има много информации в печатни и електронни медии – най-различни, както подробни, така и кратки, някои повтарящи се, но винаги написани с възторг и преклонение пред делото му. Аз не искам да цитирам много неща, само ще се спра на биографията му и на една много интересна статия на проф. Емил Янев, която дава пълна и точна представа за многоликия и интересен образ на този обаятелен майстор на музикалното изкуство. И на края ще отбележа, че по една случайност през 2014 г. се запознах с негови наследници – семейството на сина му Петър Райчев (внук на големия тенор Петър Райчев, за който писах наскоро) и съпругата му – певицата Светлана Иванова, която лично ми изпрати интересни сведения за последните години от живота на маестро Руслан Райчев. Забележително е как коренът, пуснат от незабравимия тенор е преминал през сина, а после и през внука, който също е бил много добър тенор, но по здравословни причини не е могъл да продължи по пътя на прочутия си дядо. Въпреки това, той и сега се занимива успешно с музикален мениджмънт и е наследил културните традиции на рода си и ползването на редица чужди езици.
Биографията на Руслан Райчев, описана в страницата му на български език в Уекипедия е твърде подробна, особено в последните години, когато последователно се обогатява с нови факти. Цитирам я в последната редакция от 11 октомври 2020 г.:
Маестро Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано (Италия) в семейството на световноизвестния през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век тенор Петър Райчев. Майка му, Фаина Куманова, родом от Киев, произхожда от знатен украински род.
Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности и 6-годишен започва да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо. 10-годишен той се записва да учи в детския/средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди“ при проф. Карло Лонати. Като дете в Милано той израства в артистична семейна атмосфера. Чести гости в дома на семейството са били личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време.
През 1932 г. семейството се прибира в България. В София Руслан Райчев става ученик по пиано първо на проф. Панка Пелишек, а след това на проф. Андрей Стоянов. През 1936 г. завършва средно образование в тогавашното „Дойче Шуле“ (Немска гимназия). Кандидатства едновременно в Софийския университет и в Музикалната академия – дирижиране, където обаче не е приет поради „липса на качества“. Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити, а през 1938 г. заминава за Виена, където е приет в консерваторията като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). През 1942 г. великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Консерваторията Райчев завършва през 1943 г.
На 22. март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в гр. Кьонигсберг (днес Калининград), където бил изпратен от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти, което дало възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като „Бохеми“ – дебютно заглавие, „Йенуфа“, „Сватбата на Фигаро“, „Лоенгрин“, „Травиата“, „Веселата вдовица“. През м. юни на 1944 г. Райчев се прибира в София и веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. Завръща се награден с два ордена за храброст и повишен в чин – капитан. Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия.
През май 1945 г. Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб в София със сборен симфоничен оркестър.
От 1 юни 1945 г. до 31.03.1946 г. работи като корепетитор в Софийската народна опера. Първата му работа е в постановката на балета „Бахчисарайски фонтан“ (Борис Асафиев) като обаче още на третия спектакъл той се качва на диригентския пулт.
На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на новооснованата от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. Премиерният спектакъл е на 7.09.1947 г., „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. Режисьор е Петър Райчев. Във Варна фактически е началото на една завидна, успешна и дълга диригентска кариера на Руслан Райчев.
През пролетта на 1948 г. той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за главен диригент на новооснования Държавен музикален театър, където работи от 1948 до 1951 г. Тук той подготвя премиерите на „Цигански барон“, „Верният приятел“ и „Птицепродавецът“.
На 1 април 1951 г. Руслан Райчев е назначен за главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър, с който многократно блестящо се представя на Прегледи на симфоничните оркестри и на Декадата на българската музика. През 1953 г. Руслан Райчев основава заедно с баща си Петър Райчев Пловдивската народна опера като става неин първи главен диригент и художествен ръководител. И тук премиерният спектакъл е на операта „Продадена невеста“, състоял се на 15 октомври 1953 г., а режисьор е отново баща му Петър Райчев. През 1953 г. започва и международната дейност на Руслан Райчев с гостуване на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна. През 1954 г. гостува в Унгария. След първия спектакъл в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър, следват още два.
През 1956 г. Руслан Райчев е преместен в Русе, където на 1 септември 1956 г. става главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър. Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория преглед на оперните театри през 1958 г. има успех с операта „Манон“ от Масне, призната за събитието на прегледа, а записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР. Този именно успех води в края на 1958 г. до преместването на Руслан Райчев и свързването му за дълги години със Софийската народна опера. Успоредно с това е командирован – по съвместителство – за главен диригент в Старозагорската народна опера (от януари до юли 1959 г.), ръководи и Симфоничния оркестър в гр. Перник (до неговото закриване 1964 г.). А през 1960 – 1961 г. той е начело и на мъжкия хор „Гусла“, с който по-късно, през 1964, и имат гастроли в Швейцария и Франция. С голям успех минават първите му изяви на сцената на Софийската народна опера – „Четиримата грубияни“, „Укротяване на опърничавата“, „Продадена невеста“, балетът „Гаяне“ и др.
От 1968 г., успоредно с диригентската си дейност в Софийската народна опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на Пловдивската филхармония и, както се говореше, тогава започнал „златният им период“. Триумфални участия в София, Варна и Русе, четири турнета във ФРГ, две в Италия и Швейцария. Множество грамофонни плочи с „Балкантон“, като почти всички са лицензирани в Италия, Франция, ФРГ, Канада, САЩ и Япония.
През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ. Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур – без да се стигне до трети, за „Генералмузикдиректор“ (главен диригент на оперно-симфоничния оркестър) на новооснования Театър и Симфоничен оркестър на Шлезвиг-Холщайн в гр. Фленсбург. Там престоява до вкл. сезон 1978/79 г., когато е поканен да оглави Софийската опера, където започва нова ера. Всички известни български оперни певци, живеещи зад граница, започват редовно да пеят и в родината си, участват също и в гастроли на Софийската опера в чужбина. През 1979 г. операта триумфално гостува 15 дни във Виена с „Хованщина“, „Княз Игор“ и „Дама пика“. Следват гостувания в Швейцария, Югославия, Румъния.
Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи, премиера на 9 юни 1980 г. и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов, премиера на 24.02.1981 г. като Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал в Миланската Скала и в Гранд Опера в Париж.
В годините след това Руслан Райчев многократно гастролира в чужбина със Софийската опера, като кулминационната точка е „Война и мир“ от Сергей Прокофиев и „Хованщина“ от Модест Мусоргски през 1986 г. в Париж и в Италия. Непосредствено след гастрола на Софийската опера в Испания през 1988 г., където с много голям успех дирижира „Набуко“, „Тоска“ и „Хованщина“, след незабравими изпълнения на Реквиема от Верди в Овиедо и Мадрид, кипящият от енергия Руслан Райчев бива принудително пенсиониран в началото на 1989 г., само месец преди премиерата на „Силата на съдбата“ от Верди, която до момента интензивно подготвя. Тогава Руслан Райчев тръгва на самостоятелни гастроли по света: Норвегия, Швеция, ФРГ, Франция, Исландия, Чехословакия.
През 1990 г. Райчев става отново „Генералмузикдиректор“ – в Държавния театър в гр. Шверин, в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992 като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на правителството на СДС да поеме отново ръководството на Софийската народна опера, която извежда до нови забележителни успехи, не само в родината, но и в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел и особено с масивното участие на прочутия Музикален фестивал в Страсбург през 1994 г. Въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, в началото на сезон 1994/1995 Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за мястото му. Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и на 1.11.1994 г. е освободен от поста си.
От 1 септември 1996 г. Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор Светозар Донев в ДМТ „Стефан Македонски“ като главен диригент и първи зам. директор на Музикалния театър. Неговите постановки на „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, „Веселата вдовица“, „Една нощ във Венеция“, гала-концертите „Роберт Щолц“, „Йохан Щраус“, „Имре Калман“, „Франц Лехар“ и др. бележат особено развитие на музикалното виждане в театъра. С Музикалния театър Райчев провежда 24 турнета с общо над 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония.
Руслан Райчев има многообразен оперен и симфоничен, както и хоров репертоар. Има над 120 премиери и около 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерта. Индивидуални гастроли като гост-диригент е имал в цяла Европа, Бразилия, Мексико, Куба, Япония, Южна Корея. В репертоара му са записани 90 оперни, оперетни и балетни заглавия. Той пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина – „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев през 1964 г. в Гант, Белгия. Той е първият български диригент, гостувал на най-престижните оперни театри в Европа: Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, постоянен гост на Виенската Щатсопера, Болшой театър, на оперни театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Сеул и т.н. Дирижира най-престижните симфонични оркестри в света: Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Московската филхармония, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Има записи в NDR Хамбург (Радио Северна Германия) със Симфоничния оркестър на NDR, в Берлин – с Берлинския симфоничен оркестър. При всички негови концерти в чужбина включва произведения от български композитори – Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Георги Минчев и др. Навсякъде критиците оценяват със суперлативи диригентското му майсторство. Подчертават музикалността му, ерудицията му и чувството за правилно тълкуване на драматургията на дирижираните от него произведения, идеалната спойка между сцена и оркестър, както и пестеливия му, но ясен и изразителен диригентски жест – съвършена мануална техника.
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Мирела Френи, Катя Ричарели, Монсерат Кабайе, Пиеро Капучили, Лео Нучи, Хуан Понс, Ренато Брузон, Джакомо Арагал, Франциско Араиза, Джузепе Тадей, Джанфранко Чекеле, Курт Ридъл, Джеси Норман, Едита Груберова, Гуинет Джонс, Паата Бурчуладзе, Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Елена Образцова и много други. На концертния подиум той е партнирал на такива светила като Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Тихон Хренников, Игор Ойстрах, Клаудио Арау, Пинкас Цукерман, Маурицио Полини, Исак Щерн, Руджеро Ричи, Шура Черкаски, Алексис Вайсенберг, Иво Погорелич, Минчо Минчев, Антон Диков, Юри Буков, Людмил Ангелов и др.
Всички наши големи певци – Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи-рецитали в Балкантон. Никола Гюзелев само има 8 грамофонни плочи с Р. Райчев. За Балкантон той прави записи и с хор „Гусла“, както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всички тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. През 1979 г., за 60-годишнината си, Руслан Райчев получава орден H.P. България II. степен, а през 1999 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I.степен. – за извънредно големите му заслуги към българската музикална култура и по случай 80 години от рождението му.
През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.
Умира в София на 9 януари 2006 г.
(край на данните от Уикипедия-страницата за Руслан Райчев)
Известно е, че Руслан Райчев е оставил огромна дискография в България и в чужбина. В различни електронни портали и фирми за търговия с музикални носители могат да се намерят десетки негови изпълнения на опери, симфонична музика и други произведения. Ето примери:
Serge Rachmaninov: Aleko (Complete Version) – Ruslan Raychev (Conductor), Dimiter Petkov (Performer), Blagovesta Karnobatlova (Performer), Pavel Kourchoumov (Performer), Tony Christova (Performer), Nikola Gyuzelev (Aleko) (Performer), Bulgarian National Radio Chorus (Performer), Plovdiv Philharmonic Orchestra – Fidelio
Aleko (Capriccio, DDD, 96) (с
коментар на изпълнението)
Sergej
Rachmaninoff (1873-1943)
J. Graepel in „orpheus“ 1 / 87: “Diese bulgarische Aufnahme läßt herrliche Stimmen hören. .. Ruslan Raychev leitet das ausgezeichnete Plovdiv Philharmonie-Orchester, er zügelt die Emphase, läßt breit ausmusizieren, vermeidet dynamische Extreme und betont dadurch den epischen Charakter der Oper.”
Операта „Травиата“ от Верди в съпровод на Софийския радиооркестър.
Dina Schneiderman
(Geigerin);
Ruslan Raychev; Bulgarian National Radio Symphony Orchestra.
(The Music Search Engine found selection
and prices for
Dina Schneiderman; Ruslan Raychev; Bulgarian
National Radio Symphony Orchestra albums and songs in all music
formats, such as mp3, wav, flac…,
cd, sacd, vinyl, dvd…,
streaming… and compared selection and prices among 100+ Record
stores and Streaming services.
Dina Schneiderman; Ruslan Raychev;
Bulgarian National Radio Symphony)
Концерт за кларинет и камерен оркестър от Любомир Пипков (три части). Състав на Софийската държавна филхармония.
(край на цитата)
При честване различни юбилеи на Руслан Райчев печатните и електронни медии поместват редовно съобщения за това, Радио София също посвещава предавания с много негови изпълнения. Ето няколко примера:
Да си спомним за: 90 години от рождението на диригента Руслан Райчев – един от първите ръководители на ДСО – Русе
9 май 2009 г.
„Маестро Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано (Италия) в семейството на световноизвестния през 30-те години на миналия век тенор Петър Райчев. До 13-годишна възраст живее в чужбина, което му дава възможност да овладее отлично италиански, немски и руски език и да общува с изявени представители на европейския музикален елит – А. Тосканини, С. Прокофиев, Ф. Шаляпин, Тоти дел Монте и др. Учи пиано при Карло ди Лусо и едновременно с това завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория “Джузепе Верди” като демонстрира впечатляващо бърз напредък в овладяването на клавирната техника. През 1932 г. семейството му се завръща в България и той продължава образованието си в немска гимназия и заедно с това взима уроци по пиано първоначално при проф. Панка Пелишек, а след това при проф. Андрей Стоянов. Важна роля в музикалното му развитие имат заниманията му по теория с композитора Йохан Науман. След като завършва средното си образование той заминава за Виена, където учи пиано при прочутия Емил фон Зауер – последният ученик на Ференц Лист – и дирижиране при проф. Л. Райхвен в Музикалната академия. Едновременно с това работи като корепетитор и частен ученик при Карл Бьом във Виенската Щатсопера. Завръща се в Българи през 1944 г. и започва работа в Софийска опера. Първото му участие е в балетната постановка “Бахчисарайски фонтан” (Борис Асафиев) като корепетитор, а на втория спектакъл той вече е диригент.
Показал
неоспорими качества на организатор и
ръководител, известен със своята
изключителна работоспособност, през
1946 г. Руслан Райчев е поканен на работа
във Варненска опера. Заедно със своя
баща Петър Райчев, който по това време
е неин директор и главен режисьор,
превръщат операта в истинско европейско
оперно средище. 10 ноември 1947 г. е рождената
дата на Варненската опера (…)“.
(край на статията)
……..
БНР
Руслан Райчев – диригентът, който можеше…
публикувано на 25.02.2011
Чуйте разговора с проф. Павел Герджиков, посветен на диригента Руслан Райчев
В рубриката „Срещи, гласове, съдби” с проф. Павел Герджиков продължаваме разговора за българския диригент Руслан Райчев, забележителен както с триумфалните си постижения в оперния и оперетния театър, така и на концертния подиум. Този път във фокуса на вниманието са легендарни оперни спектакли, запазени в Златния фонд и архива на БНР, но финалът е неочакван!
Фондът на БНР наистина крие безценни съкровища. Вероятно много меломани добре си спомнят гостуването на знаменития пианист Иво Погорелич в България. То се случи в рамките на фестивала Софийски музикални седмици през 1984 г. Тогава Погорелич изсвири Втория клавирен концерт на Шопен във фа минор със СО на БНР и Руслан Райчев на пулта. В програмата бяха изпълнени още Въведение и танци из операта „Момчил” на Пипков и Петата „Реформационна” симфония на Менделсон, които не са запазени, но концертът на Шопен се съхранява грижливо в Златния фонд и днес с особено удоволствие можем да ви припомним Иво Погорелич и неговия легендарен Шопен в запис от 29 май 1984, зала „България”.
(Програма Христо Ботев)
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР за Руслан Райчев:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100080359/ruslan-raichev-dirigentyt-koito-mojeshe
По повод смъртта на Руслан Райчев на 9 януари 2006 г. Радио София излъчи следното съобщение:
БНР
Прощаваме се с маестро Руслан Райчев
Поклонението пред тленните останки на големия български диригент Руслан Райчев е на 24 януари от 10 до 14 ч. в Мраморното фоайе на Първи балкон на Националната опера и балет. Маестрото почина на 8 януари на 86-годишна възраст.
Бил е дългогодишен диригент, главен диригент и директор на Националната опера – София. Почти няма държава в Европа, където да не е триумфирал – при индивидуални гостувания или със Софийската опера, Пловдивската филхармония, Музикалния театър “Стефан Македонски”. Гостувал е също с огромен успех в САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Дирижирал е над 1000 симфонични концерта и около 2000 оперни спектакъла. В репертоара си има над 100 оперни заглавия, работил е с най-големите симфонични оркестри в Европа. Той е първият български диригент, поканен да дирижира в Миланската скала. Гостувал е и във виенската Щатсопера, където е бил постоянен сътрудник, “Гранд опера” – Париж, “Ковънт гардън” – Лондон, Щатсоперата в Берлин, московския Болшой театър, в Япония. Има над 50 грамофонни плочи, издадени от “Балкантон”. Маестрото е бил два пъти генерален музикален директор в Германия – в Шлезвиг-Холщайн (1974-78 г.) и в Шверин (1990-92 г.) През 1982 г. става първият българин – кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. Най-високото си отличие в България – орден “Стара планина”, маестрото получава през 2000 г. От 1996 г. бе главен диригент на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”. “Синът на именития оперен певец Петър Райчев е зареден с онази белкантова традиция, която бащата владееше така майсторски – пише за него проф. Венелин Кръстев. – Райчев има ухо и за същностното в интерпретацията.
По своему той тълкува произведенията, налагайки нерядко своите темпа и динамика, своите емоционални и смислови акценти. Диригентското изкуство на Райчев е ведра пролука в света на човешки уравновесеното изкуство, чрез което ние, слушателите, влизаме в досег с шедьоврите на оперната и симфоничната музика.”
(край на цитата)
А сега за статията от проф. Емил Янев на 2 юли 2009 г., малко повече от 3 години след смъртта му:
Явлението Руслан Райчев – многоликият диригент
Футболът бил другата страст на музиканта юрист, оглавявал 3 пъти Софийската опера
Една от най-значимите, колоритни и противоречиви фигури в българското „диригентско братство” е Руслан Райчев (05.05.1919 г., Милано – 09.01.2006 г., София). Той се ражда по време на триумфалните изяви на прочутия си баща – тенора Петър Райчев в Миланската скала. До 13 г. живее в чужбина и овладява отлично италиански, немски и руски език. Общува с изявени европейски музиканти като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Феодор Шалялин, Аурелиано Пертило… Отрано започва да свири на пиано при Карло ди Лусо.
През 1932 г. семейство Райчеви се връща в България и Руслан продължава образованието си в „немската гимназия” и уроците по пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Бил представителен младеж, много контактен, но понякога прекалено буен, харесван от момичетата!… Освен по музика много се увличал по футбола и до края на живота си бил страстен „левскар”. За да добие „по-стабилна” професия, станал студент в юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Скоро напуснал българската Алма матер и заминал за Виена. Там учил едновременно правни науки в университета, пиано при прочутия Емил Зауер – последния ученик на Ференц Лист и дирижиране при проф. Райхвен в Музикалната академия. Работил като корепетитор във Виенската опера при прочутия диригент Карл Бьом и като диригент на операта в град Кьонигсберг.
Въпреки двете си висши образования Руслан Райчев никога не се е двоумил каква жизнена реализация да избере – като музикант или като юрист. Веднага след установяването си в София станал корепетитор в Софийската опера. На 01.04.1946 г. е изпратен да оглави създадения от проф. Саша Попов варненски Държавен симфоничен оркестър. От 1948 г. е диригент в ДМТ „Стефан Македонски” в София. През 1947 г. става основател и главен диригент на Варненската опера, на която директор бил баща му Петър Райчев. В ДМТ „Стефан Македонски” работил 3 г. и бил преназначен за главен диригент. Музикалността и натрупания диригентски опит от работата му в Австрия и Варна били добри предпоставки за неговите нови постижения. Но те не го задоволявали и на една национална диригентска конференция, той открито заявил: „Не искам повече да работя в тази „дупка!”. Това го отвело през 1951 г. начело на Пловдивския държавен симфоничен оркестър. Работата му с Пловдивската филхармония поставя истинското начало на продължилата пълни 60 г. впечатляваща диригентска дейност на Руслан Райчев. За разлика от други български диригенти, които профилират изявите си предимно като симфонични или оперни диригенти, през цялото време на своята артистична активност, той се „раздира” между симфоничното и музикално-сценичното музициране.
Това не е минус за разностранно надарения диригент, а негов голям плюс, който обогатява изкуството му и постепенно го превръща в „явлението Руслан Райчев”!
През 1956 г. става основател и първият главен диригент на Пловдивската опера. Това е времето, когато започва и реализацията на многочислената си дискография, като първата му грамофонна плоча е продуцирана от „Балкантон” с Пловдивската филхармония. Неговите значими артистични успехи и мениджърската му дейност стават причина през 1968 г. 39-годишния Руслан Райчев да бъде назначен за директор и главен диригент на Софийската опера. Тъй като бил убеден, че певците са главният фактор за успех на оперния спектакъл, той значително повишил художествените си изисквания спрямо тяхната певческа форма. „Винаги съм имал високи претенции спрямо певците и не съм правил никакви компромиси с тях. Когато дирижирам, изцяло съм в тяхна услуга и се стремя да дам възможност на певеца да се изяви, да твори на сцената” – споделя маестрото през 2000 г., но през годините не винаги е бил последователен и верен на заявеното кредо. Оценявайки го от дистанцията на времето, не може да не се констатира, че директорът Райчев и диригентът Райчев не са с равностоен принос в работата на институцията. Добре е, че приоритет има артистичната му дейност, която се отличава с подчертана музикална логика в изпълнението, силен емоционален заряд и умение да мотивира и импулсира изпълнителския състав. За това много допринася и неговото чувство за хумор, което го е спасявало при „взривоопасни” ситуации. Към това трябва да се прибави и голямата му работоспособност – „4-5 часа сън на денонощие са достатъчни за възстановяване на силите ми” – често заявявал той.
С годините импулсивността му се обогатява, което облагородява, „симфонизира” и по-цялостно осмисля неговата завладяваща емоционалност. Неговите спектакли на оперите „Набуко”, „Дон Карлос”, „Аида”, „Риголето” и „Бал с маски” от Верди, „Тоска” от Пучини, „Кармен” от Бизе, „Война и мир” от Прокофиев бележат върхове в Софийската опера. Поемайки през 1968 г. директорския пост в Софийската опера, Руслан Райчев има много идеи за бъдещето на институцията. Успява да изнесе на европейския „пазар” художествения ни „продукт”. Многото успешни турнета в Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Белгия, Германия доказват това.
Западноевропейските импресарии го приели като „дар от небето”и веднага го включили в активна професионална дейност – от 1974 до 1979 г., той е генерал мюзик директор в Шлезвиг Холщайн. После пак става главен художествен ръководител и главен диригент на… Софийската опера! Опитът му да привлече за системно сътрудничество в нея най-известните български оперни певци от чужбина и да регламентира задграничните гастроли на тези от тях, които са на щат в операта, завършил с грандиозен скандал! Руслан Райчев е „детрониран” от директорския пост и продължил да работи в операта като диригент. Тогава е поканен да постави музикално операта „Борис Годунов” от Модест Мусоргски в парижката Гранд опера и той приел предложението. В разгара на подготовката на премиерния спектакъл, неочаквано получил от България съобщение, че е определен да дирижира тържествения концерт по случай 50-годишнината на Николай Гяуров, като и двете изяви съвпадали. Благодарение на изключителната си съобразителност и гъвкавост, той намерил единственото правилно решение за излизане от ситуацията – с частен френски самолет, обезпечен от Гранд опера „прелетял” до София, за да дирижира концерта на Гяуров и веднага след него „отлетял” обратно до Париж, за да осъществи на другия ден премиерата на „Борис Годунов”! Нима е възможно след това човек да не вярва в истинността на легендата за „Летящият холандец”!? В 1984 г. Райчев е… пенсиониран и става „диригент на разположение” на немските импресарии, а от 1990 до 1992 г. отново е генерал мюзик директор в Шверин.
През 1992 г. за трети път (!) е поканен да оглави Софийската опера! „Върнах се в България, защото съм патриот” – заявява той в първото си интервю. Ентусиазиран и обогатен с опита, придобит в Германия, започва работа с нескритото намерение да „извади” националния оперен театър от кризата. „Операта е заприличала на голям супермаркет с празни рафтове и затова е в бедствено положение. При мен талантливите музиканти ще са с огромен кредит и авоари. Моята партия е Музиката!” Значителна част от замислите си осъществява, но… въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, след време Министерството на културата обявява конкурс за мястото му! Райчев не се явява на конкурса и е уволнен!… Той не отива на трудовата борса, защото веднага е назначен за главен диригент на ДМТ „Стефан Македонски”. Благодарение на него театърът установява многогодишно ползотворно сътрудничество с германската концертна агенция „Ландграф”. Това му позволява да разшири обсега на своите задгранични изяви, което означава и съответствие на художествените му постижения с европейските критерии.
Реализирал е над 3000 спектакъла и
концерта! Показал е изкуството си от
Канада до Япония и от Русия до Бразилия.
Той е първият ни диригент, гастролирал
в Миланската скала и Виенската щатсопера,
бил е артистичен сътрудник на парижката
Гранд опера, лондонския Ковън гардън,
московския Болшой театър, филхармониите
на Санкт Петербург, Стокхолм, Виена,
Париж, Лондон и др. Навсякъде критиките
за изкуството му са пълни с възторжени
отзиви.
(край на статията)
Не знам в кой вестник точно се е появила тази статия, но след нея открих в Интернет един коментар от видната певица Христина Ангелакова (мир на праха й) от 4 юли 2009 г., който прилагам тук:
Христина Ангелакова (04-07-09 17:42 ч.)
Иска ми се да благодаря и на редакцията на вестника и на проф. Янев за този материал. Чудесно е когато се появи, нищо че доста рядко се случва това, писание за един от титаните на българското музикално и изпълнителско изкуство.
(край на цитата)
А аз ще кажа: Статията на проф. Янев навява тъжни мисли, свързани с отделни периоди от живота на големия диригент и организатор, но така е било – нищо не може да се върне обратно! Все пак ако той беше жив, щеше да се радва на факта, че хора от неговата фамилия продължават по пътя, начертан от него – става въпрос за синът му Петър Райчев-младши и снаха му – певицата Светлана Иванова – за тях споменах в началото на моята статия.
Сега нещо лично: през май 2014 г. гостувах в София и се запознах с Петър Райчев-младши и съпругата му. Прекарахме заедно няколко часа в ресторант в центъра на София и говорихме по разни въпроси. Светлана Иванова ми подари дискове със свои изпълнения. Аз останах крайно доволен от срещата ми с тези артисти. Радвам се, че тя е член на ансамбъла на Музикалния театър в София и редовно участва в негови спектакли. През 2015 г. наново се срещнах с нея в София и получих ценен подарък – новата книга на Петър Райчев-младши, преработено издание от 2015 г. на труда на дядо му Петър Райчев със заглавие „Живот и песен“ (негово издание от 1950 г.).
В днешната ми статия във връзка с 15 години от смъртта на Руслан Райчев искам да добавя още един материал – едно предаване на БНР от 2016 г.
БНР
Космополитът Руслан Райчев
публикувано на 17.06.2016
Автор: Албена Безовска
Фестивалът на изкуствата „Борис Христов“ се провежда в къщата-музей на големия български певец. Продължава до края на юни, а сред предстоящите събития е вечер, посветена на Руслан Райчев – един от най-забележителните наши диригенти, направил дълга и успешна кариера в Западна Европа. Неговият син Петър Райчев ще представи своя авторски филм „Космополитът Руслан Райчев” на 20 юни от 18.30 часа.
Ария на Абигайл из 2 д. на оп. „Набуко” изп. Гена Димитрова, СО на БНР, дир. Руслан Райчев
Завършил кинорежисура в Германия, Петър Райчев решава все пак да сбъдне детската си мечта и „да стане певец като дядо“ – тенора Петър Райчев, покорил европейските сцени между двете световни войни. Петър Райчев-внук работи в Германия 10 години като хорист и солист в малки роли. Налага се да прекъсне за около година и междувременно получава предложение да работи като импресарио в музикална агенция там. И днес се занимава с импресарска дейност, но от България. Завръща се в родината след 2006 г., когато баща му си отива от този свят.
Интервю с Петър Райчев
„В един момент започнах да разчиствам неговите неща – снимки, вестници, нотни материали – спомня си той. – Поставих си за задача да съхраня всичко това, да възстановя доколкото е възможно повредени снимки и т.н. Съпругата ми започна да ме убеждава, че трябва да направя нещо с архива. Както и една наша приятелка, която още приживе настояваше да се заснеме филм за баща ми. Но той не приличаше на повечето си колеги, не искаше да се шуми около него. Беше истински артист, живееше с работата. Преди време направиха филм за него, който сега не искам да коментирам. А за мен беше трудно след като той си отиде да се заема с това. Сигурно съм сгрешил, че докато беше жив не заснех повече разговори с него, спомените му. Все пак познаваше и помнеше големите имена от световната оперна сцена. Хора, събития, театри… Той ни разказваше много често най-различни истории, заснел съм незначителна част. Направих филм, който според мен е само за тесен кръг хора. Премиерата беше преди около шест години, отново в Къщата-музей „Борис Христов”. Малко се смущавам от определението филм. За мен това е родова памет, синтезирано е всичко, което може да се каже за баща ми в мащаба, с който аз разполагах“.
- Серенада на Дон Жуан, изп. Никола Гюзелев, Софийска филхармония, дир. Руслан Райчев
Петър Райчев разказа още, че филмът
е претърпял известни промени, тъй като
е включил нови материали. Някои от тях
разказват за работата на баща му извън
България.
„Той
е един от първите български диригенти,
направили кариера в Западна Европа –
продължава той. – Наистина, много други
пътуваха на гастроли със Софийската
опера, но той имаше лични ангажименти
към различни оперни театри. Още през
60-те години на миналия
век е гастролирал
във Франция, Германия, Швейцария. В
началото на 80-те години беше във Виенската
Щатсопера (един-два сезона водеше целия
италиански репертоар), Миланската
скала, където дирижира нова постановка
на „Хованщина” от Мусоргски (режисьор
Юрий Любимов). У нас сравнително късно
го направиха „народен артист”. Той се
шегуваше, че са го понижили, защото
отдавна бил станал „международен”.
Имаше една интересна ситуация, когато
трябваше да прави „Борис Годунов” в
Париж, с режисьора Джоузеф Лоузи.
Руджиеро Раймонди беше в ролята на
Борис, другите певци също бяха световни
имена. Трябвало да дирижира Сейджи
Озава, но той се разболял и повикаха
баща ми. Това съвпадна с подготовката
на юбилейно честване на Николай Гяуров
в София, когато за концерта дойдоха
Хосе Карерас, Мирела Френи, Пиеро
Капучили. Тогава от операта в Париж
осигуриха на баща ми частен самолет,
за да може да репетира и на двете места.
Имаше чудесно чувство за хумор, вкъщи
постоянно се шегуваха с майка ми. В
хубава атмосфера живеехме – с много
любов, артистизъм… Съжалявам, че почти
не помня дядо си, на когото съм кръстен.
В близкото му обкръжение са били
легендарни личности – Стефан Цвайг,
Станиславски, Маяковски, Горки. Живели
са в Италия, Германия и баща ми помнеше,
че са ги посещавали Тосканини, Прокофиев,
Шаляпин, Умберто Джордано. В такава
атмосфера се е формирал Руслан Райчев
в ранната си възраст. Не е случайно и
това, че организираме вечерта именно
в къщата на Борис Христов. Те са били
много близки приятели. В началото на
40-те години баща ми е бил корепетитор
в Щатсопера във Виена, асистент на
големия диригент Карл Бьом. Един ден
при него пристигнал Борис Христов и
заявил, че е дошъл да учи пеене. Дори
живял в квартирата му. Баща ми успял да
го убеди, че Италия е страната, в която
трябва да учи. Този невероятен певец
цял живот му беше благодарен за съвета“.
- Ария на Манон из 4 д. на оп. „Манон Леско”, изп. Анна Томова-Синтова, Софийска филхармония, дир. Руслан Райчев
Петър Райчев ни разказа и за дните в Академията на Борис Христов в Рим, където отишъл, за да получи насоки от големия бас. „Държа се с мен изключително добре, говорихме за миналото, за приятелството с баща ми. Чувствам се погален от златното перо на съдбата за контакта си с такива уникални музиканти и личности“.
…….
Линк към предаването на БНР:
http://bnr.bg/varna/post/100704326/kosmopolitat-ruslan-raichev-vecher-posvetena-na-golemia-dirigent
(край на цитата)
В края на тази обзорна статия ще цитирам от източник на Запад списък на всички музикални носители с диригент Руслан Райчев – един ценен документ за неговия голям принос в тази област:
(край на цитата)
Едно несравнимо богатство – общо 21 албума с най-различни оркестри и световно прочути солисти, записани във фирмите Балкантон, Ars Nova, Forlane, Harmonia Mundi, Phase 6, Scacco Matto, Fidelio, AVM Classics, LaserLight, Music Digital и други.
И нека като финал на статията ми днес да добавя с голяма благодарност, че в края на 2019 г. получих по пощата от България лично от Петър Райчев – син на Руслан Райчев, най-новата книга за маестро Руслан Райчев с автори синът му и музиковедът Румяна Каракостова, издадена в София през 2019 г. Това е едно прекрасно луксозно издание, което съдържа всичко важно за маестро Райчев – подробни биографични бележки, описание на цялата му дейност като диригент и организатор във Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Бургас, разбира се и в София като диригент и директор на Софийската опера, и дейност в Германия като Генерален музикален директор. Дадени са и стотици ценни снимки, отзиви за дейността му, критики, интервюта, негови мисли и изказвания по различни поводи и редица приложения: живот в дати, премиерни постановки, концертни програми, основна дискография.
Книгата е издадена във връзка със 100 години от рождението на маестро Руслан Райчев, което се отбелязва на 5 май 2019 г. Лично аз не съм виждал по-добре оформена книга в този жанр, издадена в България и съм крайно благодарен на семейството на Петър Райчев (той и съпругата му Светлана Иванова) за особеното внимание към мен.
Ще отбележа още, че тази книга е била представена на различни места в България, както и честването на 100-годишнината на маестро Руслан Райчев е отразено в различни медии. За да не преувелича с размерите на статията ми няма да давам още подробности, освен една хубава статия във връзка с представяне на книгата във Варненската опера през юли 2019 г.:
Портал „Културни новини“
12.07.2019 г.
Автор: Виолета Тончева
Биографичната книга “Руслан Райчев” с премиера във Варненската опера
Режисьорът Петър Райчев представя книга и филм за своя баща
◊ СЪБИТИЕТО
Биографичната книга “Руслан Райчев” с премиера във Варненската опера
На 16 юли 2019 г., 18.00 часа, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.
Големият български диригент Руслан Райчев (1919-2006) е първият диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият главен диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев – първата българска оперна легенда със световна слава.
По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието е Виолета Тончева.
◊ КНИГАТА
Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!”
Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След завръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.
След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на “Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.
Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина – „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).
И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.
Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи – рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден HP България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.
Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. “Гея Либрис”, 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.
(край на цитата)
Нека днес на 5 май 2022 г. да почетем 103 години от рождението на Руслан Райчев и с благодарност и почит си спомним за голямото му дело, за интересния му и пълен с различни преживелици жизнен път, типичен за един голям артист от световен мащаб.
Мир на праха му!
………………
Показвам едно чудесно видео от 34 минути за Руслан Райчев, което получих на 8.01.2021 г.:
…..