Сопранът от Италия Рената Скотто празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, вчера на 24 февруари 2020 г. една от най-великите певици на съвремието – италианският сопран Рената Скотто (Renata Scotto) празнува своята 86-а годишнина. Поради статията ми за Виолета Шаханова, която също имаше вчера рожден ден, отложих тази за Рената Скотто с един ден по-късно – днес на 25 февруари.
Радва ме факта, че за нея има стотици източници за информация, особено в електронните медии като Интернет и Уикипедия (страници за нея на 28 различни езика, за съжаление не и на български език), както и десетки нейни изпълнения в YouTube и други портали.
През 2014 г. на 24 февруари нямах време да напиша нещо повече за кръглия й 80-ти рожден ден, но през 2015, 2016, 2018 и при кръглия рожден ден през 2019 г. написах голяма статия, която днес ще повторя заради новите си около 150 читатели през последната година – нека прочетат повече моя информация за нея. Както редица чужди автори и музикални критици пишат с пълно право, „Рената Скотто е заедно с Рената Тебалди и Мирела Френи (мир на праха й, съвсем наскоро се помина) най-значителният италиански сопран през втората половина на 20-и век“. Вчера Рената Скотто нямаше кръгъл рожден ден, но правя изключение – тя е певица от такъв ранг, че всяка година трябва да се пише за нея. Макар и вече на 86 години, тя все още продължава да провежда майсторски класове.
За да бъда конкретен, цитирам едно съобщение, което прочетох вчера в Интернет (оригинал на италиански език):
Masterclass con Renata Scotto: Noli (SV) 23/ 29 Marzo 2020
Pubblicato da Muaty il 14 dicembre 2019 / 13 dicembre 2019
Noli Musica Festival presenta la Masterclass con Renata Scotto che avrà luogo a Noli (Sv) dal 23 al 29 Marzo 2020.
Tra i partecipanti saranno selezionati i ruoli principali perl ‘allestimento della Madama Butterfly che andrà in scena al Castello di Noli nel Luglio 2020.
Renata Scotto interpretazione, Linda Campanella tecnica vocale, Matteo Peirone arte scenica e Akiko Kanazawa pianoforte.
(край на цитата)
Как човек да не се впечатли от такава дейност – само след месец тя ще се включи в работа по следващия си майсторски клас. Респект!
Нарочно от самото начало на днешната ми статия искам да подчертая нещо, което различава Рената Скотто от другите й две сънароднички – голямата любов не само към вокалното изкуство, но и към оперната режисура, който факт е твърде рядък при певици от такъв ранг. Както например в Германия мецосопранът Бригите Фасбаендер от много години поставя успешно опери в много държави, така и Рената Скотто след приключване на активната си певческа дейност се отдава с голямо усърдие на режисьорската практика и то не само в Италия. Ще дам примери: оперни постановки в МЕТ в Ню Йорк, в оперния театър в Маями във Флорида, също и в „Лирик Опера“ в Чикаго, на „Arena di Verona“ и в оперния театър в Катания в Италия и другаде, във Финландската национална опера в Хелзинки, в оперния театър в Сантияго в Чили, в Атинската национална опера и в Солун в Гърция и другаде. Ето и някои оперни заглавия:
- «Норма» (постановка във Финландската национална опера)
- «Мадам Бътерфлай» (Метрополитен Опера, Арена ди Верона, Флорида Гранд Опера, Палм Бич Опера)
- «Il Pirata» от Белини (фестивал „Belliniano“ Катания, 1993)
- «La Wally» от Каталани (Далас в САЩ, Берн в Швейцария)
- «Травиата» (Ню Йорк Сити Опера, 1995)
- «Бохеми» (Чикаго 2007 и Палм Бич Опера 2009)
- «Турандот» (Атина 2009)
- «Сомнамбула» (Катания 1994; Майами и Мичиган 2008)
- «Лучия ди Ламермур» (Солун 2004)
- «Адриана Лекуврьор» (Сантиаго 2002)
- «Бал с маски» (Чикаго 2010)
(край на цитата)
Особено съм впечатлен от тази интернационална дейност на Рената Скотто като оперен режисьор. Тя е вече на 76 години при работата й с „Бал с маски“ в Чикаго през 2010 година.
Сега да се върна в началото на кариерата й. Рената Скотто е родена на 24 февруари 1934 г. в Савона в Италия. Завършва Миланската консерватория, където нейна вокална учителка е прочутата испанска певица и педагог Mercedes Llopart. Оперният й дебют е през 1954 г. в миланския „Teatro Nuovo“ в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. През следващата година играе на сцената на Миланската Скала в ролята на Валтер в операта „La Wally“ от Белини с партньори Рената Тебалди и Марио дел Монако. През 1957 г. дебютира в Лондон в партиите на Мими в „Бохеми“ от Пучини и Адина в „Любовен елексир“ от Доницети. През същата година постига огромен успех на Фестивала в Единбург, където замества Мария Калас в ролята на Амина в „Сомнамбула“ от Белини.
През 1960 година е дебюта на Рената Скотто в Америка – първо в Чикаго на сцената на „Лирик Опера“. После следват през 1964 г. изяви в „Театро Колон“ в Буенос Айрес като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и през 1965 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк, като дебюта й там е в „Мадам Бътерфлай“. На тази сцена Рената Скотто играе чак до 1987 г. – 23 сезона. Главните й роли там са: Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Леонора в „Трубадур“, Кралица Елизабет в „Дон Карлос“ и Дездемона в „Отело“ от Верди. В МЕТ тя е имала общо 319 изяви в повече от 20 различни опери. Дебюта й е на 13 октомври 1965 г. в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Със същата роля тя завършва дейността си на сцената на МЕТ на 17 януари 1987 г. след една знаменита кариера там в продължение на 23 сезона. Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява:
Metropolitan Opera House
October 13, 1965MADAMA BUTTERFLY
{456}
Puccini-Illica/Giacosa
Cio-Cio-San.............Renata Scotto
[Debut]
Pinkerton...............John Alexander
Suzuki..................Joann Grillo
Sharpless...............John Robert Dunlap [Debut]
Goro....................Robert Schmorr [Debut]
Bonze...................Norman Scott
Yamadori................Russell Christopher
Dolore..................Joyce Goldstein
Kate Pinkerton..........Shirley Love
Commissioner............Gene Boucher
Registrar...............William Stanz
Conductor...............George Schick
……
Metropolitan Opera House
January 17, 1987 Matinee BroadcastMADAMA BUTTERFLY
{645}
Cio-Cio-San.............Renata Scotto
[Last performance]
Pinkerton...............Peter Dvorsky
Suzuki..................Ariel Bybee
Sharpless...............Lenus Carlson
Goro....................Charles Anthony
Bonze...................Morley Meredith
Yamadori................John Darrenkamp
Dolore..................Alexander Myers [Last performance]
Kate Pinkerton..........Diane Kesling
Commissioner............James Courtney
Registrar...............Dennis Steff
Conductor...............Thomas Fulton
(край на цитата)
Особено сполучливи са продукциите в МЕТ на оперите „Лучия ди Ламермур“ от Доницети през 1972 г. заедно с Лучано Павароти, на „Отело“ от Верди през 1978 г. и на „Манон Леско“ от Пучини през 1980 г. с участието на Рената Скотто в главните роли, заедно с имените партньори и режисьори от формáта на Франко Дзефирели и Джан Карло Меноти. Цитирам съставите при съответните премиери на 2 декември 1972 г. на „Лучия ди Ламермур“, на 21 септември 1978 г. на „Отело“ и на 17 март 1980 г. на „Джани Скики“:
Metropolitan Opera House
December 2, 1972LUCIA DI LAMMERMOOR
{413}
Lucia...................Renata Scotto
Edgardo.................Luciano Pavarotti
Enrico..................Mario Sereni
Raimondo................Raymond Michalski
Normanno................Andrea Velis
Alisa...................Carlotta Ordassy
Arturo..................Leo Goeke
Conductor...............Francesco Molinari-Pradelli
……
Metropolitan Opera House
September 21, 1978OTELLO
{228}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito
Otello..................Jon Vickers
Desdemona...............Renata Scotto
Iago....................Cornell MacNeil
Emilia..................Jean Kraft
Cassio..................Raymond Gibbs
Lodovico................James Morris
Montàno.................Robert Goodloe
Roderigo................Andrea Velis
Herald..................Arthur Thompson
Conductor...............James Levine
Production..............Franco Zeffirelli
……
Metropolitan Opera House
March 17, 1980
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New ProductionMANON LESCAUT
{139}
Puccini-Praga/Oliva/Illica/Giacosa/Ricordi
Manon...................Renata Scotto
Des Grieux..............Plácido Domingo
Lescaut.................Pablo Elvira
Geronte.................Renato Capecchi
Edmondo.................Philip Creech
Innkeeper...............Mario Bertolino
Solo Madrigalist........Isola Jones
Madrigalist.............Suzanne Der Derian
Madrigalist.............Susan Ball [Debut]
Madrigalist.............Joyce Olson
Madrigalist.............Janet Wagner
Dancing Master..........Andrea Velis
Sergeant................Julien Robbins
Lamplighter.............John Carpenter
Captain.................Russell Christopher
Conductor...............James Levine
Production..............Gian Carlo Menotti
(край на цитата)
През 60-те, 70-те и 80-те години Рената Скотто гастролира с огромен успех по всички известни оперни сцени и музикални фестивали. В Германия и в Австрия пее в Мюнхен, Берлин, Щутгарт, Хамбург, Франкфурт, Виена и на други сцени, из цяла Европа и в САЩ, както и на всички по-големи сцени в Италия. На сцената на Виенската държавна опера има сравнително малко участия – само в „Риголето“ (още през 1958 г.), в „Норма“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“. Ето конкретните й изяви там:
Тitel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Madama Butterfly | Cio-Cio-San | 21.09.1970 | 1 mal | |
Norma | Norma | 14.06.1980–26.06.1980 | 4 mal | |
Rigoletto | Gilda | 03.05.1958–30.09.1970 | 6 mal | |
Tosca | Floria Tosca | 18.10.1983–25.10.1983 | 3 mal |
(край на цитата)
Рената Скотто включва в репертоара си наред с лирично-колоратурните роли също и драматични: Норма в едноименната опера от Белини, Леди Макбет, Джоконда в операта от Понкиели. През 1992 г. играе Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в „Teatro Massimo“ в Катания, през 1993 г. пее в монооперата на Франсис Пуленк „Човешкият глас“ на Майския фестивал във Флоренция. През целия си активен певчески живот Рената Скотто играе в над 40 главни оперни роли. В края на статията ще дам списък на всичките й роли.
Една от нейните гланцови роли е тази в „Мадам Бътерфлай“, с която е направила два знаменити записа, които я увековечават (през 1966 г. със сър Джон Барбироли и през 1978 г. с Лорин Маазел). Критиката я счита за една от най-добрите интерпретаторки на ролята в операта от Пучини.
В някои информации четем следния факт: „Тъй като Рената Скотто все по-често е принудена да не бъде предпочитана на сцената на Миланската Скала чрез присъствието на Мирела Френи, тя пренася постепенно центъра на оперната си кариера в САЩ, особено на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където става любимка на публиката. Един от поводите за това е, че „режисьорът Джорджо Стрелер (през 2016 г. писах за него, когато стана въпрос за годишнина от смъртта на колегата му Лука Ронкони) при станалата вече легендарна постановка на „Симон Боканегра“ от Верди през 1976 г. на сцената на Миланската Скала, предпочита Мирела Френи в ролята на Амелия вместо предвидената Рената Скотто“.
(край на цитата)
Като чета тези мисли, се сещам за подобен случай между Рената Тебалди и Мария Калас. Пак по причина на предпочитание, Тебалди също е трябвало да концентрира дейността си в САЩ, след като на сцената на Миланската Скала по-предпочитана е била Мария Калас. Ето цитат от моя статия на 1 февруари 2018 г. (рожден ден на Рената Тебалди):
„И двете певици са били от такъв висок ранг, че не е редно да се правят сравнения. Това са два човешки характера – доста противоположни, с различни възгледи по много въпроси на морала, етиката, възпитанието и други, така че е нормално да има известно съревнование и борба в общата кауза. Всеки нормален човек наблюдава това по целия свят и във всички сфери на живота, това е една от движещите сили на човешкия прогрес и напредък. Важни са средствата, пътищата и моралните норми, по които се води това съревнование. И аз до скоро все мислех, знаейки отдавна за отношенията между двете певици, че никога не се е стигнало поне до едно официално изглаждане на отношенията между тях, след като дълги години тези отношения не са били съвсем нормални. Скоро научих, че най-сетне (става въпрос за съответната епоха) – на 16 септември 1968 г., пет години преди Тебалди официално да се откаже от изяви на оперна сцена, Мария Калас е отишла зад сцената на МЕТ в Ню Йорк, за да поздрави твърде сърдечно колежката си след нейно представление в операта „Адриана Лекуврьор“, което се е приело за окончателно помирение между двете певици“.
(край на цитата)
И така Рената Скотто се концентрира на дейност в САЩ. Не случайно тя избира като второ постоянно жилище заедно с фамилията си САЩ (Westchester County und New York City) и пее чак до 1987 г. в редица главни роли и премиери (в „Мадам Бътерфлай (1965/1985), в „Бохеми“ (1976), в „Луиза Милер“ от Верди (1979), в „Манон Леско“ от Пучини (1980), в „Норма“ от Белини (1981), във „Франческа да Римини“ от Дзандонаи (1984). Музикален критик от Германия пише: „За разлика от прочутата си колежка Мирела Френи, сценичните образи на Рената Скотто са по-интересно интерпретирани както сценично, така и вокално. Тя влиза с повече рискове в изграждане на певческата си кариера и не се страхува – подобно на Мария Калас – да излезе от възможностите на гласа си, стига това да усили музикалния и драматичен ефект от изпълнението й“.
(край на цитата)
Така например през 1977 г. Скотто се наема да запише с диригента Рикардо Мути даже драматичната партия на Aбигайл в операта „Набуко“ от Верди, като също така играе на сцената на МЕТ в Ню Йорк ролята на Леди Макбет в операта от Верди, макар че и двете партии не са непременно в нейния гласов обхват, който е „спинтово лирично сопрано“. С особено голям успех тя пее главните роли в оперите „Федора“ от Умберто Джордано в Барселона и в „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели в Сан Франсиско.
През последните години на вокалната си кариера Рената Скотто играе макар и на по-малки оперни сцени, но в необичайни роли, изискващи голямо умение и добра подготовка – Маршалката в „Кавалерът на розата“ (Фестивалът в Сполето през 1992 г.) и Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус (Балтимор през 2000 г.), както и Кундри в „Парсифал“ от Рихард Вагнер (Шверин / Германия през 1995 г.)
През 2002 година Рената Скотто преустановява с певческата си дейност и се обръща към оперната режисура (за това стана въпрос в началото), както и към педагогическа практика под формата на майсторски класове. Така също тя участва в състава на журито на много международни певчески конкурси (напр. през 2011 г. на конкурса „Чайковски“ в Санкт Петербург), Живее в САЩ, но прекарва много месеци в Европа като режисьор и преподавател (музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим).
Рената Скотто е омъжена от 1960 година за италианския цигулар Лоренцо Анселми, с когото имат две деца – синът Филипо Анселми (роден през 1972 г.) и дъщеря Лаура Анселми (родена през 1969 г.).
Получила е много италиански награди и отличия, както и от други държави. Ето някои от тях:
- Награда „Свети Михаил“ през 1994 г.
- Награда «ЕМI» за телевизионната постановка на «Травиата» за «Ню Йорк Сити Опера» през 1995 г.
- «Opera News Award» 2006 г.
(край на цитата)
Цитирам още една информация за награди (на английски език):
Honors
- 2007 – Recipient of the Opera News Award by the Metropolitan Opera Guild
- 2009 – Opera Tampa’s Anton Coppola Award for Excellence in the Arts.
- 2009 – Honorary doctorate by Juilliard School.
- She won two Emmys, for the telecast of “La Gioconda” and her direction of “La traviata” from NYCO.
- Award “Franco Albiatti della Critica Italiana”
- “Frankfurter Allgemeine Zeitung” award for her interpretation of the Marschallin in “Der Rosenkavalier”.
(край на цитата)
В края на статията цитирам целия й оперен репертоар (от източник на италиански език):
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Дискографията на Рената Скотто обхваща десетки заглавия с най-известни солисти, оркестри и диригенти. Цитирам подробно описание на италиански език:
Discografia
Incisioni in studio
Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
---|---|---|---|---|
1957 | Medea Glauce | Maria Callas, Mirto Picchi, Miriam Pirazzini | Tullio Serafin | EMI |
1959 | La cambiale di matrimonio Fannì | Nicola Monti, Renato Capecchi, Rolando Panerai | Renato Fasano | Italian Opera Rarities |
Lucia di Lammermoor Lucia Ashton | Giuseppe Di Stefano, Ettore Bastianini, Ivo Vinco | Nino Sanzogno | Palladio | |
La serva padrona Serpina | Sesto Bruscantini | Renato Fasano | Dischi Ricordi | |
1960 | Rigoletto Gilda | Ettore Bastianini, Alfredo Kraus, Fiorenza Cossotto | Gianandrea Gavazzeni | Dischi Ricordi |
1961 | La bohème Mimì | Gianni Poggi, Tito Gobbi, Giuseppe Modesti | Antonino Votto | Deutsche Grammophon |
1962 | La traviata Violetta Valery | Gianni Raimondi, Ettore Bastianini | Antonino Votto | Deutsche Grammophon |
1964 | Rigoletto Gilda | Dietrich Fischer-Dieskau, Carlo Bergonzi, Ivo Vinco | Rafael Kubelik | Deutsche Grammophon |
1965 | Turandot Liù | Birgit Nilsson, Franco Corelli, Bonaldo Giaiotti | Francesco Molinari-Pradelli | EMI |
1966 | Madama Butterfly Cio-Cio-San | Carlo Bergonzi, Rolando Panerai, Anna di Stasio | John Barbirolli | EMI |
1976 | Andrea Chénier Maddalena di Coigny | Placido Domingo, Sherrill Milnes | James Levine | RCA |
Le Prophète Berthe | James McCracken, Marilyn Horne | Henry Lewis | CBS | |
Suor Angelica Suor Angelica | Marilyn Horne | Lorin Maazel | CBS | |
1977 | Adriana Lecouvreur Adriana Lecouvreur | Placido Domingo, Sherrill Milnes, Elena Obraztsova | James Levine | Sony |
Il tabarro Giorgetta | Placido Domingo, Ingvar Wixell | Lorin Maazel | CBS | |
Nabucco Abigaille | Matteo Manuguerra, NICOLAI GHIAUROV, Veriano Luchetti | Riccardo Muti | EMI | |
Madama Butterfly Cio-Cio-San | Placido Domingo, Sherrill Milnes, Gillian Knight | Lorin Maazel | CBS | |
1978 | Cavalleria rusticana Santuzza | Placido Domingo, Pablo Elvira | James Levine | RCA |
Otello Desdemona | Placido Domingo, Sherrill Milnes | James Levine | RCA | |
1979 | La bohème Mimì | Alfredo Kraus, Matteo Manuguerra, Sherrill Milnes | James Levine | EMI |
Norma Norma | Tatiana Troyanos, Giuseppe Giacomini, Paul Plishka | James Levine | Sony | |
Pagliacci Nedda | José Carreras, Kari Nurmela, Ugo Benelli | Riccardo Muti | EMI | |
Le Villi Anna | Placido Domingo, Leo Nucci, Tito Gobbi | Lorin Maazel | CBS | |
1980 | Tosca Floria Tosca | Placido Domingo, Renato Bruson | James Levine | EMI |
La traviata Violetta Valery | Alfredo Kraus, Renato Bruson | Riccardo Muti | EMI | |
1981 | Il segreto di Susanna Susanna | Renato Bruson | John Pritchard | CBS |
…….
Както се вижда, общо участие с Николай Гяуров в „Набуко“ през 1977 г.
Nabucco Abigaille | Matteo Manuguerra, NICOLAI GHIAUROV, Veriano Luchetti | Riccardo Muti | EMI |
(край на цитата)
……
CD
- Bellini; I Capuleti e i Montecchi. Claudio Abbado, 1968
- Bellini, La Sonnambula. Cillario, 1972, Covent Garden
- Bellini, La Sonnambula, Santi, La Fenice 1961
- Bellini, La Straniera, Gracis.
- Bellini, Norma, Muti, Firenze 1981
- Bellini, Zaira, Belardinelli
- Bizet, Carmen (Micaela), Molinari-Pradelli
- Cilea; Adriana Lecouvreur; Gavazzeni
- Donizetti, Don Pasquale, Franci
- Donizetti, L’elisir d’amore, Gavazzeni
- Donizetti. Lucia di Lamermoor, Gavazzeni
- Donizetti. Lucia di Lamermoor, Sanzogno
- Donizetti. Lucia di Lamermoor, Rigacci
- Donizetti, Maria di Rohan, Gavazzeni
- Donizetti, Anna Bolena, Dallas, Rudel, 1980
- Gounod, Philemon et Baucis, Sanzogno
- Gounod, Faust, Parodi
- Meyerbeer, Roberto Il Diavolo, Sanzogno
- Ponchielli, La Gioconda, Bartoletti
- Puccini: Edgar. Queler. CBS
- Puccini; Madama Butterfly, Adler, San Francisco 1965
- Puccini, Madama Butterfly, Basile
- Refice; Cecilia, Campori
- Respighi; Il Tramonto, Fulton, Tokyo String Quartet
- Rossini, Il barbiere di Siviglia, Bellezza
- Spontini, La Vestale, Picchi
- Verdi, I Lombardi, Gavazzeni
- Verdi, I Vespri Siciliani, Gavazzeni
- Verdi, I Vespri Siciliani, Muti
- Verdi, La Traviata, Cillario
- Verdi; Requiem; Muti; EMI
- Verdi, Requiem, Abbado, Rome 1977
- Verdi, Rigoletto, Giulini
- Verdi, Otello, Muti, Firenze, 1980
Recital
- Verdi; Songs, Washington
- The very best of Renata Scotto; Arias y escenas; EMI
- Italian Opera Arias; Gavazzeni; SONY 1976
- Aria & Song, Mascagni-Liszt-Scarlatti-Rossini, Ivan Davis
- French Recital (Berlioz, Offenbach, Massenet, Thomas, Gounod), Rosenkrans
- Haydn-Donizetti-Faure-Puccini Recital, Arnaltes
- Christmas with Scotto, Anselmi
……
DVD
- Donizetti. L’elisir d’amore. Gavazzeni. Firenze, 1967
- Donizetti. Lucia di Lamermoor. Bartoletti, Tokyo 1967
- Gounod. Faust. Ethuin, Tokyo, 1973
- Puccini; La Boheme; Levine (Mimi), Met 1977
- Puccini. La Boheme; Levine (Mussetta), Met 1982
- Puccini. Manon Lescaut; Levine; Met 1983
- Verdi. La Traviata; Verchi, Tokyo 1973
- Verdi. Luisa Miller; Levine; Met 1979
- Zandonai. Francesca da Rimini, Levine; Met 1984
- Recital in Budapest 1991, Lukacs
- In Concert and Recital in Montreal 1986, Fulton, Armenian
(край на цитата)
Дълги години след приключване на активната си вокална дейност Рената Скотто продължава да се занимава успешно с оперно-режисьорска и педагогическа дейност в Италия и в други държави. Особено ценна е нейната работа при Академията „Санта Чечилия“ в Рим, където тя от 1997 г. води майсторски класове. Даже и в навечерието на нейния 85-и рожден ден през 2019 г. тя продължава със своята активна дейност в тази насока.
Само преди дни в Интернет намерих съответна информация както за огромната й вокална дейност през изминалите десетилетия, така и сега, която цитирам по-долу (на английски език):
Renata Scotto / Accademia Nazionale di Santa Cecilia
February 2019 … Madame Scotto has been distinguished with some of the most prestigious … In recent years, she has held specialized courses, seminars and master classes at the Juilliard School and Metropolitan in New York, at Yale … In 1997, she founded the “Accademia Operistica Renata Scotto” at Albissola (Italy).
Renata Scotto
Internationally famous artist with a repertoire that includes more than one hundred different roles. Madame Scotto has been distinguished with some of the most prestigious international honours, including the “Franco Abbiati Prize”. In 1992, she was awarded the “Frankfurter Allgemeine” Prize for the role of the Marschallin in Der Rosenkavalier by Richard Strauss.
She has also received international critical accolades for her interpretation of La Voix Humaine by Poulenc (Maggio Musicale Fiorentino, 1993, Teatro Lirico of Barcellona and the Amsterdam Concertgebouw, 1995), for the role of Kundry in Parsifal by Wagner (Schwering Festival, 1995), for Erwartung by Schöenberg in 1994 (with the orchestras of the Foundation Santa Cecilia Academy and the RAI in Turin) and for her interpretation of La Medium by Menotti at the Teatro Regio in Turin, which she also directed. Madame Scotto has also been a dedicated performer of chamber music and Lieder, presenting monograph recitals such as Les nuits d’été by Berlioz, the song cycles by Mahler and Strauss.
Since 1986, after the debut of her production of Madama Butterfly at the Metropolitan Opera of New York (successively presented at the Arena in Verona, and at the Miami Opera), Madame Scotto has undertaken the direction of other projects, earning plaudits from critics and audiences alike. For Italy’s “Festival Belliniano” in Catania, she has directed productions of Il pirata (1993) and La sonnambula (1994). In New York in 1995, she won an Emmy Award for her direction of a new production of La traviata, which was broadcast live on American television. Among her most recent stints as a director are Madama Butterfly in Salonika, Ancona, Genoa and Dallas, Adriana Lecouvreur in Santiago, Norma in Helsinki and La Wally in Bern, La Bohème in Chigago and Turandot in Athens. In recent years, she has held specialized courses, seminars and master classes at the Juilliard School and Metropolitan in New York, at Yale University, in Japan and Russia, in Italy (Milan, Parma, Rome) and at the Verbier Festival Academy, Switzerland. In 1997, she founded the “Accademia Operistica Renata Scotto” at Albissola (Italy). Madame Scotto has been “Accademico Effettivo” of Santa Cecilia since 1997.
(край на цитата)
Нека пожелаем днес на 25 февруари 2020 г. по случай вчерашния 86-и рожден ден на Рената Скотто добро здраве и дълъг живот, много години от които тя е отдала в полза на музикалното изкуство.
…………………
Изпълнение на Рената Скотто:
Renata Scotto – Mi chiamano Mimì – La Bohème – Puccini
La Bohème – Giacomo Puccini Libretto di Giuseppe Giacosa e Luigi Illica – Mi chiamano Mimì Renata Scotto (Mimì) – Luciano Pavarotti (Rodolfo The Metropolitan Opera Chorus and Orchestra Direttore James Levine (15 Marzo 1977)
…..
Изпълнение на Рената Скотто:
Renata Scotto: Puccini – Madama Butterfly, ‘Un bel di vedremo’
…..
Изпълнение на Рената Скотто:
Renata Scotto – “E strano… Ah, fors’è lui… Sempre libera” (live in 1962)
Renata Scotto in Violetta’s first act aria from Verdi’s La Traviata. Recorded live at La Scala in 1962 with Gianni Raimondi and conducted by Antonino Votto.
https://www.youtube.com/watch?v=j1CKxLlZJ98
….
Интервю на Рената Скотто:
Renata Scotto – Da Capo – Interview with August Everding, 1998
Renata Scotto – Da Capo – Interview with August Everding Im Gespraech mit August Everding June 27, 1998
´´´´