Певицата и вокален педагог Реса Колева, която е родена на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 12 юни 2021 г. пиша статия за една особено заслужила гранддама на българското оперно изкуство, една от най-добрите вокални педагози в България – проф. Реса Колева, която днес щеше да навърши достойните 87 години. За съжаление, преди 6 месеца – на 29 декември 2020 г. тя ни напусна завинаги, като остави празнина след себе си – такова огромно беше наследството, което тя ни завеща с дейността си – десетки отлично подготвени от нея певици и певци, които разнасят вокалната слава на България не само в отечеството си.
За последен път писах за нея статия на днешния ден през 2019 г. През 2020 г. на 12 юни имах статии за други оперни дейци и пропуснах, но сега бях решил на всяка цена отново да отделя внимание на тази забележителна жена. Уви, след като преди няколко дни започнах да преглеждам материалите за нея в Интернет, с болка научих в Уикипедия-страницата й, че тя се е поминала в края на 2020 година, не бях чул за това. Там не е писано каква е причината, дано не е била световната пандемия.
Сега ще се спра на редица материали за проф. Реса Колева, някои от които съм цитирал в предни мои статии за нея, други ще поместя за пръв път. Всичко ще бъде в оригинална форма, както и много снимки, понеже за нея нямам още статия в моя нов блог „operastars.de“.
На първо място ще цитирам нейната Уикипедия-страница, която се появи в последните години и е отлична инициатива на авторите, тъй като до скоро нямаше такъв систематизиран материал, посветен на тази голяма личност:
Реса Дойчинова Колева e българска камерна певица (мецосопран), вокален педагог, професор в Държавната музикална академия. Родена е на 12 юни 1934 г. в град Инсбрук, Австрия, където баща ѝ Дойчин Пенев през тези години се занимава с производство и търговия на зеленчуци.
Реса Колева израства в с. Драганово, близо до Горна Оряховица. Тя наследява от родителите си любовта към музиката – баща ѝ обича да свири на флейта, а майка ѝ Мария пее народни песни. В дома им има богата библиотека от български и френски автори. Цялото семейство, заедно с брат ѝ Димитър, участва в местния хор и в художествената самодейност в селото. През 1953 г. завършва средното си образование със специалност „Архитектура“ в Строителния техникум във Велико Търново. Същата година се омъжва за Кольо Колев (1927–2006 г.), военен журналист, с който се преместват да живеят в София.
В периода 1957–1962 г. Реса Колева се дипломира се с отличие в Държавна музикална академия (ДМА), Вокален факултет, специалност „Оперно пеене“, в класа на проф. Цветана Дякович. От 1964 до 1967 г. следва аспирантура по вокална педагогика в ДМА, която завършва с отличие и кандидатски минимум. Следват специализации по вокална педагогика в: Москва при проф. Оксана Свешникова (1967 г.); Букурещ при проф. Арта Флореску и проф. Емилия Петреску (1970 г.); Лайпциг при проф. Ева Флайшер (1973 г.).
Концертна дейност
Певческата кариера на проф. Реса Колева е богата. Изнасяла е предимно самостоятелни концерти. Началото е през 1964 г., а първата ѝ голяма изява на сцената с оркестър е първото изпълнение в България на „Стабат матер“ от Перголези на 31 декември 1965 г. Репертоарът ѝ обхваща всички музикални стилове. Особено място заемат българските творби. Тя е дългогодишен активен участник в Прегледите „Нова българска музика“ и е първа изпълнителка на много произведения.
Дългогодишни нейни партньори на сцената са Елена Миндизова, Вера Баева, проф. Жени Захариева, проф. Парашкев Хаджиев и проф. Снежина Гълъбова.
Репертоарът на Реса Колева обхваща 689 песни, барокови арии, арии за мецосопран, партии от оратории и опери. Макар на оперна сцена да е изпълнявала само „Алберт Херинг“ от Бритън, тя още от студентка познава партиите на Амнерис от „Аида“ и Азучена от „Трубадур“ на Верди и Кармен от едноименната опера на Бизе, по-късно разучава още „Орфей“ на Глук и Ефросина от „Момчил“ на Пипков. В концертите си често пее и мецосопрановите арии от „Самсон и Далила“ на Сен Санс, „Вертер“ на Масне, „Фаворитката“ на Доницети, „Иван Сусанин“на Глинка, „Хованщина“на Мусоргски, от „Княз Игор“ на Бородин, Розина от „Севилският бръснар“ на Росини, „Евгений Онегин“ и „Дама пика“ на Чайковски, „Сватбата на Фигаро“ и „Титус“ на Моцарт и др.
Особено място в репертоара на Реса Колева заемат творбите на Й. С. Бах. Тя е първа изпълнителка в България на арии от кантати на Бах в съпровод с орган, обой и флейта. От 1982 г. е член на Международното Бахово дружество (NBG) със седалище в Лайпциг, Германия.
Списъкът на песенния ѝ репертоар започва с творби от 17 век – Монтеверди, Качини и Карисими, преминава през Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Вагнер и Хуго Волф и стига до 20 век – Малер, Рихард Щраус, Де Файя, Форе, Кьоклен, Бритън, Шьонберг, Берг, Онегер, Бохуслав Мартину, Тадеуш Берд и много други.
Към всичко това трябва да се прибавят още песни от руските композитори Глинка, Чайковски, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Свиридов, Слонимски.
Списъкът продължава с българските автори Добри Христов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Г. Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Лазар Николов, Тодор Попов, Димитър Петков, Пенчо Стоянов, Жул Леви, Георги Костов, Стефан Драгостинов, Румяна Станчева, Димитър Наумов и др.
Гастролирала е в Австрия, Холандия, Югославия, Германия, Куба, Япония, в Москва, Талин, Рига, Ленинград, Минск, Чехословакия, Полша; пяла е на фестивала „Беролина“ с големия оркестър на Берлинското радио, в Хале на Хенделовите празници при 1977 г. и др.
Многобройни са участията ѝ в кантатно-ораториални творби. Звукозаписите ѝ в Българското национално радио са над 10 часа и много от тях са в „Златния фонд“. Има издадени 3 самостоятелни грамофонни плочи и участия в общи издания.
Преподавателска кариера в ДМА
- 1964 –1967 г. Асистент по оперно пеене при проф. Дякович
- 1967 –1970 г. Преподавател по пеене
- 1970 –1973 г. Старши преподавател
- 1974 г. Доцент по пеене
- 1976 –1978 г. Старши специалист по музикално образование (по съвместителство) към Комитета за култура
- 1987 г. Професор по пеене. Участва в работата на I Световен конгрес на вокални педагози и учители в Страсбург с открит урок по вокална техника, която демонстрира с Веселина Кацарова (тогава студентка III курс в ДМА)
- 1987 –1993 г. Декан на Вокалния факултет в ДМА
- 2000 –2002 г. Гост-професор в университета „Мукогава“ – Осака, Япония
Участия като вокален педагог в курсове
- 1979 –1985 г. Международен курс по пеене с японски певици – България
- 1986 г. Република Северна Корея: Пхенян – едномесечен курс по пеене
- Япония: Токио, Киото, Хамамацу – майсторски класове
- 1988, 1989 г. Двуседмичен курс – София, ДМА с японски певици, организиран от Хисако Мориике.
- 2002, 2003 г. Международна лятна Академия за музика „Русалка“
Участия като член на жури на певчески конкурси
- 1973 –1998 г. Национален конкурс за певци и инструменталисти в Провадия. В две от неговите издания – председател на журито по пеене.
- 1984 г. Лайпциг – Международен конкурс „Й. С. Бах“ – член на жури по пеене.
- 1988 г. Международен конкурс „Й. С. Бах“ – член на жури по пеене.
- 1991 г. Международен конкурс за певци – Тбилиси, Грузия – член на жури по пеене.
- 2002 г. Национален конкурс „П. И. Чайковски“, Токио, Япония – член на жури по пеене.
Ученици
През годините, в академичните класове на проф. Реса Колева завършват десетки български и чуждестранни студенти. Почти всички от тях сетне намират професионална реализация в оперните театри на България и чужбина. Сред възпитаниците на проф. Реса Колева безспорно най-ярко се откроява талантът на Веселина Кацарова, носителка на многобройни престижни музикални награди.
Изключително успешна артистична кариера има и Светла Василева. Тя гастролира в централни сопранови арии на оперните сцени в Европа, САЩ и Япония, където работи с едни от най-изтъкнатите диригенти на нашето време.
Продължител на певческата школа на проф. Реса Колева е друг от нейните ученици – проф. Генко Гешев. Той е преподавател в Duquesne University в Питсбърг, САЩ, основател на Международната оперна академия и изпълнителен директор на оперния конкурс в Болоня, Италия, води майсторски класове по оперно пеене в Пекин, Шанхай, Китай и в България.
Ученици, лауреати на международни конкурси
- Ахарон Анмахян – „Верчели“, Италия
- Арсений Арсов – „Мария Калас“, Гърция
- Веселина Кацарова – „Нови гласове“, Гютерсло, Германия
- Офелия Христова – „Млади оперни певци“, София
- Евгений Демерджиев – Претория, ЮАР
- Йон Чол – Памплона, Испания
- Дора Дочева – Реажо Емилия, Италия
Научни публикации
- „Вокални особености в интерпретацията на Шуманови песни“
- „Соловите песни на Георги Златев Черкин“
- „Основни проблеми в работата на вокалния педагог“
- „Българската вокална школа“
Проф. Колева е автор на много научни рецензии, съставител е на песенни сборници.
Отличия
Проф. Реса Колева е била отличена със:
- Звание „Заслужил артист“ – 1986 г.
- „Златен век“ на Министерството на културата – 2014 г.
- „Доктор хонорис кауза“ на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – 2014 г.[
Проф. Реса Колева се помина на 29 декември 2020 г. в София.
(край на цитата)
От дълго време познавам „задочно“ уважаемата Реса Колева – не съм имал възможност да я слушам в годините, когато е била активна певица, макар това да е било още през 60-те години, когато живях още в България, но съм чувал за нейните постижения и съм оставал впечатлен от един силен и независим характер, смели планове и находчивост, но прявени след една особено интензивна и успешна вокална подготовка. Нека дам два примера (по нейни спомени):
„Правих запис на песни на Парашкев Хаджиев и отивам да му върна нотите. Много исках да пея с него, но не се решавах. Тогава с половин уста попитах дали не може да направим нещо заедно, а той се засмя и каза, че може да свири не само своя музика“. Сътрудничеството им продължава десет години.
„Пях в „Коледната оратория“ от Йохан Себастиан Бах точно на Рождество в „Томас Кирхе“ в Лайпциг. За да се случи това се явих на прослушване при кáнтора. Изпях 10 неща и най-накрая той свали от библиотеката едни ноти и ме попита: „Можете ли да пеете на прима виста“. „Ще опитам“ – казах аз. И като започнах на солфеж, изкарах всичко до края. Той се обърна и каза: „Аз съм забравил, че има певци, които могат да пеят от ноти така“.
(край на цитатите)
Въпреки големите успехи на Реса Колева като певица и изявен вокален педагог, твърде малко са информациите и материалите за нея, които могат да се намерят в медиите, особено в Интернет. Има редица материали за нейни ученици (по-долу ще стане въпрос за това), но конкретни данни за нея и творческия й път почти няма. Когато реших през 2018 г. да потърся и приготвя материали за една бъдеща статия (имах вече предвид нейната особено успешна педагогическа работа), просто останах разочарован, че за една толкова успяла личност няма достатъчно сведения – голям пропуск в българската музикално-справочна литература. Единствената биографична справка се съдържа в един портал с данни за български музиканти и това са следните думи (не е отбелязано кога са внесени тия данни):
КОЛЕВА, Реса Дойчинова (родена 12.06.1934)
Певица, вокален педагог. Родена в Инсбрук, Австрия. Завършва Музикалната академия в София, пеене при Цветана Дякович, 1962. Омъжена, с двама синове. Специализира при Свешникова в Москва, при Арта Флореску в Румъния и при Флайшер в Лайпциг; два пъти председател на Националния конкурс по пеене “Светослав Обретенов”; член на жури по пеене на конкурса “Й. С. Бах” в Лайпциг; член на Международното Бахово общество (NBG); от 1970 води вокален клас в Музикалната академия; педагог в Пхенян и Токио – 1986; изнася майсторски клас в Страсбург на международния конгрес на вокалните педагози 1987; професор по пеене в Музикалната академия. Член на СБК. Многобройни рецитали у нас и в Германия, Полша, Япония и др.; записи на 4 грамофонни плочи за Балкантон; над 600 минути запис в БНР. Ползва немски, руски и френски език. Хоби: архитектура. Адрес: 1000 София, бул. “Княз Дондуков” 7 А.
(край на цитата)
Макар и информацията да е кратка, научаваме доста неща – първо, че е родена в Австрия (бел. Б.К.: причината научихме от нейната Уикипедия-страница – баща ѝ през тези години се занимава с производство и търговия на зеленчуци), и след това редица данни, показващи интереса й към творчеството на Йохан Себастиан Бах.
Вторият по-подробен материал, който ни дава доста конкретни сведения за Реса Колева е едно предаване на Българското Национално Радио от 2014 г., когато Реса Колева навършва на 12 юни кръглите 80 години и музикалната редакторка на програма „Христо Ботев“ в БНР Светлана Димитрова прави голямо интервю с нея, придружено с редица изпълнения на Реса Колева. Понеже имам линк към това предаване, всеки момент можем да чуем тези нейни изпълнения. Цитирам това предаване:
БНР
Проф. Реса Колева: Богат ми е животът, много богат ми е бил животът професионално, имам добро семейство, животът ми е пълен, и в двете посоки
публикувано на 12.06.2014
Автор: Светлана Димитрова
„Просто съм един щастлив човек” – казва проф. Колева в дните на своя юбилей
Фрагмент от интервюто с проф. Реса Колева
Ария на Ернесто от операта „Гризелда” на Джовани Бонончини. Изпълнява Реса Колева със СО на БНР, диригент Драгомир Ненов (запис от 1968 г.)
Quis est homo – дует от „Стабат Матер” на Джовани Перголези. Изпълняват Реса Колева и Лиляна Барева, камерен оркестър „Софийски солисти” с диригент Васил Казанджиев (запис от 31.12.1965 г.)
Фрагменти от „Матеус пасион” на Йохан Себастиан Бах. Изпълняват Любомир Дяковски, Валери Попова, Реса Колева, Александър Манолов, смесен хор и СО на БНР, диригент Добрин Петков (запис от 1978 г.)
Ако изпишете в интернет Реса Колева едва ли ще намерите много материали за нея. Името й се явява в интервюта и статии за нейни ученици – Веселина Кацарова, Мартин Илиев, Людмила Козарева. И тя с обич говори за тях и за всички останали, на които е помогнала в началото на кариерата им. „Обичам си педагогическата работа, защото обичам да създавам нещо ново“. Изрежда имената на всички, които пеят у нас и по света. И до днес преподава, всяка година пътува до Япония за своите майсторски класове. „Имах едно турне през 1986 г. Бях първата българка, която изнесе концерт в Йокохама. Имах пет концерта – в Токио и други градове. След това вече пътувам всяка година.“
„Аз на сила не мога да направя никого музикант. Всички минаха едно обучение по пиано за обща култура – споделя тя за своите деца и внуци. Но аз веднага разбрах, че никой не го тегли към музиката.“ Твърди, че обича да пее от съвсем малка. „Съседите казваха: глас се чува, човек не се вижда. Кой пее? А то, аз малка и вървя, и си пея каквото съм запомнила.“ Баща й свири на флейта, майка й пее, леля й и брат и също, дори дирижира. В с. Драганово, имало голям хор, оперета. Трима поети са родени там – Асен Разцветников, Владимир Русалиев, Камен Зидаров. Първата й поява пред публиката е на празник на девическата гимназия в читалището в Горна Оряховица – изпълнява два романса. Тук в София отива при Христо Бръмбаров, който я окуражава да поеме по пътя на оперното пеене.
Тя е един от основателите на щатния хор на Консерваторията. „Всички хорови диригенти ги познавам, всички минаха при нас да се учат. Така и получих огромен запас от музикална литература“.
Проф. Реса Колева е единствената българка член на журито на Баховия фестивал през 1980 и 1984 г., член е на Баховото общество и негов кореспондент за България. Участвала е и в жури на конкурс в Тбилиси, била е председател на журито на конкурса „Светослав Обретенов“. Пяла е „Коледната оратория“ точно на Рождество в „Томас Кирхе“ в Лайпциг. „За да се случи това се явих на прослушване при кантора. Изпях 10 неща и най-накрая той свали от библиотеката едни ноти и ме попита: „Можете ли да пеете на прима виста“. „Ще опитам“ – казах аз. И като започнах на солфеж, изкарах всичко до края. Той се обърна и каза: „Аз съм забравил, че има певци, които могат да пеят от ноти така“.
В творческата кариера на проф. Реса Колева са вписани няколко първи изпълнения за България – „Стабат матер“ на Перголези с Васил Казанджиев, „Матеус пасион“ на Бах с Добрин Петков, „Салве Регина“ на Перголези с Йордан Дафов, „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов.
„Композиторите ме търсеха, защото каквото се напишеше, можех да го изпея“ – казва тя през смях. Десет години поред е редовен участник в прегледа „Нова българска музика“. „Никога няма да забравя зала „България“, беше пълна с публика да слуша нова българска музика. Много се пишеше и се изпълняваше, и хората обичаха да слушат новата музика“.
Изнася камерни концерти с Парашкев Хаджиев, Снежина Гълъбова, Жени Захариева, Джулия Ганева, Елена Миндизова. Работи с Любомир Пипков и Вера Баева.
„Правих запис на песни на Парашкев Хаджиев и отивам да му върна нотите. Много исках да пея с него, но не се решавах. Тогава с половин уста попитах дали не може да направим нещо заедно, а той се засмя и каза, че може да свири не само своя музика“. Сътрудничеството им продължава десет години. За началото на творческата кариера си спомня: „През 1964 имахме една програма с Елена Миндизова – много амбициозна. Първа част предкласика, втора част съвременни композитори – включително и Шьонберг“.
Първата голяма изява на сцената за Реса Колева с оркестър е първото изпълнение в България на „Стабат матер“ на Перголези, осъществено на 31 декември 1965 г. с камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и Лиляна Барева, под диригентството на Васил Казанджиев. „Тази творба беляза живота ми. Дори с един италиански диригент и Емилия Максимова я пяхме в оригиналната версия без хор. За два дни научихме хоровите номера.“
За своята 80-годишнина проф. Реса Колева получи първите си награди – „Златен век“ от Министерство на културата и „доктор хонорис кауза“ на Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София.
(край на предаването на БНР)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
Всички материали по-долу в моята статия се отнасят за педагогическата работа на Реса Колева. Нека започна с една статия на проф. Боянка Арнаудова във в. „Култура“, част от която ще цитирам:
Екзотика и трогателност имаше в концерта, изнесен от група студентки от японския университет – Мукогава, където втора година вокалната педагожка проф. РЕСА КОЛЕВА преподава. Нейна е идеята възпитаничките й, които свързват името на България с изкуството на световноизвестните Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова да изнесат в София концерт.
Участието на студентките беше любопитно – с интерпретацията на европейска класика и на български художествени песни. И макар да бяха с различна степен на подготовка, пролича умелата вокално-постановъчна работа на педагога Реса Колева, съумяла да ги подготви за тази нелека програма при това на три езика – итлиански, български и японски. Добре познатото японско старание изпъкна особено в българските песни, изпяти, смея да твърдя, с по-добра отколкото на някои наши певци, дикция и с искрена емоция.
Най-яркото присъствие в концерта принадлежеше на Окамото Мицуйо, която изпълни шедьовъра на Любомир Пипков – “Нани ми, нани, Дамянчо”. Запомних Уехиро Кйока – с “Месечинко льо, грейливке” на Димитър Петков и японската песен “Вечерна трева”, също и Миямото Сайака с “Посвещение” на Парашкев Хаджиев. Приятно и с техника, съобразно възможностите и на курса, и на възрастта си, младите певици изпълниха и арии от опери на Глук, Моцарт, Пучини и Верди. Трябва да прибавя и отличният акомпанимент на Екатерина Димитрова, която внимателно и много музикантски помагаше на японските гости на подиума.
Боянка Арнаудова
(край на цитата)
Останалите информации са за студенти на проф. Реса Колева. Както е известно, една от най-успелите й ученици е мецосопранът Веселина Кацарова, която при всяко свое изказване или интервю не забравя да припомни ролята на Реса Колева за изграждането й като певица и непрекъснатите съвети, които взема от нея при новите си роли в продължение на десетки години.
По тази причина ще цитирам един интересен материал, който ни връща в началото на световната кариера на Веселина Кацарова от началото на 90-те години:
На световната сцена – Морфова, Томова-Синтова, а сега – и Кацарова
Публикувано от Ваня Русева на 8 май 2016:
ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември”, брой 41, 1990 г.
НА СВЕТОВНАТА СЦЕНА – МОРФОВА, ТОМОВА-СИНТОВА, А СЕГА – И КАЦАРОВА!
„Трудно им е да произнасят Кацарова, затова на Запад ме пишат Касарова” – пояснява Веселина. Само след няколко дни (разговаряме с нея на 29 март т.г.) тя ще навърши 25 години. Рождения ден вероятно ще отпразнува в Швейцария, защото тук, в Стара Загора, е пристигнала само за десетина дни, да се види със семейството си.
Ангажиментите буквално я заливат с всеки изминал месец. Бившата ученичка на СМУ „Хр. Морфова” – Стара Загора, завършила Вокалния факултет на БСК в класа на проф. РЕСА КОЛЕВА миналата година, все още не може да повярва на щастливата си съдба. „Имам чувството, че е като сън” – казва тя. Всъщност Западът открива младата певица тук, в родния град. По време на заключителния концерт „Гласовете на България” на Старозагорския оперно-балетен фестивал през 1988 г. Кацарова, която изпълнява ариите на Розина от „Севилския бръснар” на Росини и Еболи от „Дон Карлос” на Верди, прави силно впечатление на госта от Швейцария, г-н Гросцер, интендант и режисьор на Цюрихската опера. „Ще бъда щастлив тази певица да започне международната си кариера от Цюрих” – казва той на нейната педагожка. И докато Софийската опера, където от ІV курс на следването си в БДК В. Кацарова е стажант-артистка, се колебае дали да я назначи като редовна солистка, г-н Гросцер сключва с младата българка договор за две години работа в Цюрихската опера. Но неговите думи се оказват пророчески: Цюрих е само трамплин към голямата европейска кариера на Кацарова, която вече е очертана с такива солидни жалони като Ла Скала, Ковънт Гардън, Виенската опера.
Веселина пристига в Цюрих на 14 август 1989 г. Дебютира в една малка роля в „Залезът на боговете” от Вагнер и в по-голяма (Анио) в „Титус” от Моцарт на цюрихска сцена. На 2 ноември същата година е абсолютен първенец на конкурса „Нови европейски гласове” в Гютерсло, ФРГ. „Единствено за младата българка, 24-годишната Веселина Кацарова се говореше като за победител в Третото европейско състезания за певци. Даровитото мецосопрано от Източна Европа внезапно ни накара да прозрем цялата мизерия на тукашното подрастващо поколение певци. Нито един участник от ФРГ не достигна до финала – само двама – сопрано и лиричен тенор, бяха допуснати до полуфиналите – четем в съобщението на западногерманската „Агенция по печата“. Вероятно това ще бъде и последният конкурс, на който младото мецосопрано от България се явява, тъй като ангажиментите, които тя вече има, са на такова ниво, че всеки млад певец би мечтал да ги притежава.
На 6 януари т. г. Кацарова се явява на прослушване в Ковънт Гардън, Лондон, и е наета за постановка и спектакли на „Фауст” от Гуно в ролята на Зибел. Предполага се, че Мирела Френи ще изпълнява Маргарита в тази постановка. А на 6 март т.г. българската певица се явява пред големия Рикардо Мути в Миланската Ла Скала. „Препоръча ме Ан Мурай, младо мецосопрано, която работи с Маестро Мути и прави световна кариера. Ако български певец разбере това, едва ли ще повярва, че е възможно” – споделя Кацарова. Междувременно е дошла покана от Бордо – ангажимент за участие в суперпродукция в Хале стадион на „Дон Карлос” от Верди. Кацарова – в ролята на Еболи, а Френи – в тази на Леонора! Това наистина е вълнуващо. Но преди ангажимента във Франция Мути държи мецосопраното от България да участвува в новата постановка на Ла Скала на една неизвестна опера на Росини. Същевременно Виенската опера е побързала да сключи двегодишен контракт с българската певица, който й предлага от септември 1991 г. участие в пет партии – Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Дорабела („Така правят всички”), Полина („Дама пика”), Прециозила („Силата на съдбата”). И един концерт, който ще бъде излъчен по Интервизията с участието на Кацарова, Френи, Доминго и Капучили!
Заслуга за всичко това има несъмнено и нейната педагожка проф. РЕСА КОЛЕВА, въпреки че професорката бърза да изтъкне преди всичко прекрасните дадености на Кацарова:
„Тя е рядко дарование. Такива гласове се раждат на много години веднъж. Кацарова е тип певица от онези, които са живели по времето на Росини и Доницети – мецосопран с много плътни и красиви низини (това е даденост, тя не се постига с работа) и много широк диапазон. Колоратурен мецосопран – забележителна рядкост. Освен това Кацарова е много музикална, учи изключително бързо, дисциплинирана и скромна, трудолюбива и най-важното – тя има психика за сцена, тя обича да пее.”
Висока, стройна, с красива женствена фигура и миловидно лице, запазило детската непосредственост, Кацарова прилича повече на скандинавка, отколкото на българка. Разговаряме за това какво се цени в оперния певец на Запад, как се работи в големите европейски театри, каква е публиката, какви са критериите, въобще – за всичко, което е свързано с опера:
„На Запад младият човек изключително много се цени. Създават му се всички условия за работа, така че той да се чувствува спокоен и да дава всичко на което е способен. Всички големи певци посрещат младите много добре: пяла съм с Груберова, с Арайца и с други големи певци, но те с нищо не показват на сцената, че съм по-неопитна от тях. В тези големи европейски театри се работи много – репетира се без почивни дни, по девет часа на ден. Десет-петнадесет дни се работи с диригент, който довежда вокалната партия до съвършенство. После ни поема режисьорът: той абсолютно се съобразява с всяко диригентско изискване, с най-малките детайли. Една постановка се работи минимум 40 дни. Режисурата тук е на изключително високо равнище. Държи се спектакълът да е съвършен във всички компоненти. Преди спектакъл по-трудните места от партитурата се минават с пианист, а в паузите – всеки певец може да отрепетира нещо, в което е несигурен. Търсят се гаранции за сто процента стабилно изпълнение. Защото тук публиката, която слуша най-доброто, има много висок критерий. Тя трудно казва „браво”. Но публика има. Поне аз не видях зали, които да не са препълнени. Сред посетителите има и много млади хора. На певеца се гледа като на съвкупност от качества: държи се на фигурата – минало е времето на Кабайе, когато в името на красивото пеене са се правели компромиси с всичко останало. Конкуренцията е голяма. Тук непрекъснато трябва да се доказваш. Репертоарът на театъра в Цюрих е разнообразен, но съвременни творби рядко се поставят. Цени се много ораториалната и камерната музика. Почти всички певци тук много често изнасят концерти. Струва ми се, че това е много важно за развитието на певеца. Жалко, че у нас не се практикува.”
Разговорът с Кацарова продължи час и половина. Но всичко не може да се помести в четири машинописни страници. Особено когато артистичната биография на една толкова млада певица е изпълнена със събития, ангажименти, срещи. Кацарова или Касарова – няма значение. Важното е, че още едно българско име се включва в ранглистата на световния певчески елит.
Румяна АПОСТОЛОВА
(Копирано от портал „zarata.info“ (Стара Загора)
Следват материали за други ученици на проф. Реса Колева (извадки от различни предавания на БНР и други източници):
БНР, 25.05.2018
КОСТАДИН АНДРЕЕВ е роден на 22 май 1968 година в Стара Загора. В семейството му няма музиканти, а самият той мечтае за театралната сцена. Записва се в Пловдивското училище за сценични кадри, за да се подготвя за изпитите в НАТФИЗ. Това са годините, в които се влюбва в музиката. Деветнайсетгодишен започва да учи оперно пеене при Соня Хамерник и две години работи като помощник-режисьор в Старозагорската опера, докато тайно се подготвя за изпитите в Музикалната академия. Резултатът от труда и силното му желание не закъснява и той е приет, и то на първо място в списъка.
Завършва Академията през 1994 г. в класа на проф. РЕСА КОЛЕВА, но дебютът му на професионална сцена е две години преди това. На сцената на Бургаската опера изпълнява ролята на Рудолфо в „Бохеми“. След тази изява той впечатлява с бързината и лекотата, с които изгражда персонажите си. За три години на бургаска сцена Костадин Андреев реализира главни роли в осем различни постановки: „Бохеми“, „Риголето“, „Дон Карлос“, „Фауст“, „Травиата“, „Кармен“, „Аида“ и „Отело“. През 1996 г. дебютира на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго като Калаф в „Турандот“ (…)
….
БНР, 16.05.2018
Оперната певица МАРИЯ ЦВЕТКОВА-МАДЖАРОВА е победителят в анкетата „Музикант на годината 2017“ на предаването за класическа музика „Алегро виваче” на програма “Хоризонт”. Тя получи статуетката на скулптора Христо Илиев на церемония в Първо студио на БНР на 7 май 2018 г.
Мария Цветкова-Маджарова е родена в Бургас. Завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София в класа по оперно пеене на проф. РЕСА КОЛЕВА. Още като студентка печели специалната награда в категория „Оперно пеене“ на ХІV национален конкурс “Светослав Обретенов” в Провадия.
…….
БНР, 23.03.2018
АРСЕНИЙ АРСОВ има огромен репертоар, стотици спектакли в различни театри у нас и по света. Пази програми, афиши, снимки от всички свои участия в оперни спектакли. Събира записи – свои и на колегите си и ги разпространява в социалните мрежи, за да не се забравят имената им. Подготвя издаването на книга, която ще проследи историята на преди всичко на Варненската опера, но и на други места, където е гостувал.
Арсений Арсов: „Изпял съм „Травиата“ 170 пъти, „Севилският бръснар“ към 180 – това е много за една певческа кариера“.
Той е роден на 28 септември. Ученик е на проф. Сима Иванова и проф. РЕСА КОЛЕВА. Специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Във Варненската опера е от 1981 г. и остава там за следващите 18 сезона. Известно време е свободен артист, като пътува много и участва в различни постановки. След 2010 г. отново се завръща във Варненската опера, където пее и до днес. През 2008 г. получава наградата „Варна“.
Освен богатия оперен репертоар Арсений Арсов питае обич и към ораториалната музика (…)
……
БНР
Благотворителни концерти с българско участие във Виена
публикувано на 24.03.2018
Автор: Боряна Йосифова – Виена
На 18 март в забележителната старокатолическа църква “Св. Салватор“ в центъра на Виена прозвуча едно от най-известните сакрални произведения – “Стабат матер“ от Джовани Перголези. Кантатата, посветена на скърбящата Богородица, е сред най-дълбоките и силно въздействащи творби в областта на духовната музика, създадена през 1736 г. – само седмици преди ранната кончина на едва 26-годишния композитор.
Удачно подбрано бе мястото на концерта. Църквата “Св. Салватор“ във Виена е построена през XIV век и е издържана в готически стил, а през 1750 година се сдобива с орган. Интериорът, акустиката и атмосферата на този старокатолически храм засилват усещането за интимно звучене и духовност, с които музиката на Джовани Перголези завладява.
Впечатляваща бе интерпретацията на кантатата “Стабат Матер“, в която се откроиха две български участия – на мецосопраното Дора Дочева-Кутчи и на органистката Неви Асенова. Сопрановата партия бе изпълнена от Надя Ниг – млада певица от Лихтенщайн, учила вокална интерпретация при Дора Дочева. Прекрасната спойка в звученето на гласовете и изразителните тембри на двете певици бяха в унисон със съпровода на орган и съживиха картината на страданието, но и на вярата и любовта в творбата на Перголези.
Българското мецосопрано ДОРА ДОЧЕВА-КУТЧИ има повече от 20-годишна успешна певческа кариера в Австрия, Германия, Швейцария, Италия и други страни. Тя завършва Вокалния факултет на Националната музикална академия “Панчо Владигеров“ в София като студентка на проф. РЕСА КОЛЕВА, след което и магистратура в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Носителка е на международни отличия от певчески конкурси в Италия и Германия. В репертоара си има повече от 20 роли на оперна сцена, сред които Розина от “Севилският бръснар“, Еболи от “Дон Карлос“, Фенена от “Набуко“, Кармен в едноименната опера, Керубино от “Сватбата на Фигаро“. Гастролирала е в много европейски оперни театри като Фолксопер – Виена, Операта на Бастилията в Париж, Оперният театър в Лече – Италия, а също на сцената на Концертхаус – Виена, на Виенските фестивални седмици и др. Дора Дочева има многобройни участия и с кантатно-ораториален и камерен репертоар. От 2002 г. тя е професор по вокална интерпретация в Консерваторията на Фелдкирх във Форалберг, Австрия (…)
……
„Сцена на вековете“ Велико Търново, 2016 г. „Набуко“ от Верди
ОФЕЛИЯ ХРИСТОВА завършва Националната музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров” в София – специалност оперно пеене при проф. РЕСА КОЛЕВА. През 1986 дебютира на сцената на Държавна Опера Стара Загора в ролята на Леонора от “Силата на съдбата”. През 1988 специализира при Гена Димитрова и участва в съвместни концерти с нея. През 1990 специализира в Рим, Италия при световноизвестния български бас Борис Христов.
Гастролира в САЩ, Италия, Швейцария, Испания, Франция, Германия, Португалия, Холандия, Белгия, Гърция, Русия, Молдова, Еквадор. Участва в престижни международни фестивали: Софийски музикални седмици; Варненско лято; Вердиев Фестивал на Античен театър Пловдив; Лауреатски дни “Катя Попова”; Фестивал за оперно и балетно изкуство Стара Загора; Оперен фестивал на остров Корфу, Гърция; Моцартов фестивал гр. Порто, Португалия; Фестивал на младия музикант в гр. Кито, Еквадор. Многократно гостува във всички оперни театри в България.
……
Сайт на Софийската опера
МАРТИН ИЛИЕВ завършва музикалното училище в Стара Загора и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” при проф. РЕСА КОЛЕВА.
Прави кариера като баритон с над 20 централни роли, но през 2005 година се насочва към драматичния и героичен теноров репертоар.
Дебютира в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” (Пучини), а впоследствие разширява своя репертоар с роли като Полионе в „Норма” (Белини), Манрико в „Трубадур”, Отело в „Отело”, Радамес в „Аида” (Верди), Калаф в „Турандот” (Пучини), Дон Хосе в „Кармен” (Бизе), Зигмунд и Зигфрид в „Пръстенът на нибелунга” (Вагнер) и други.
От 2010 г. Мартин Илиев е солист на Софийската опера и балет.
………
Портал „Стандарт“, 11 юни 2006 г.
Оперетна звезда отказа диамант за годежа си
Люси Козарева пя на собствената си сватба с бизнесмена Антон Петров
Людмила Първанова
Какво e общото между звездата на софийската оперета ЛЮДМИЛА КОЗАРЕВА и плевенския бизнесмен Антон Петров? Любовта. Заради чувството, пламнало помежду им, заклетият футболен запалянко обикна завинаги класическата музика, а примадоната стана върл фен на “Левски”. Двамата са неразделни от години, а тази седмица вдигнаха сватба като в приказките в столичния хотел “Хилтън”.
Историята е достойна да бъде описана в роман, в който мечтите се сбъдват въпреки недотам романтичната родна действителност. Люси се откроява сред типичните за нашия балкански полуостров хубавици. Тя е натурална блондинка. Потеклото й обяснява това. Родена е в Карлово, но е половин рускиня. Баща й е военен дипломат, учил военната академия в някогашния Ленинград, днес Санкт Петербург, и си довел оттам синеоката, русокоса Татяна. Когато минават под венчилото, тя е почти дете, едва навършила 18. Единствената им дъщеря Людмила, живеейки в различни страни в Европа, завършва дипломатическото училище 16-годишна. Баща й избира сериозна специалност – биотехнология и генно инженерство. После се оказва, че това няма нищо общо с клетъчната биология, както си го представя дъщерята. Химия, физика, а математиката е на равнището на МЕИ. Изкарва една година, опира до електротехниката и преполовила втори курс, решава да се откаже. Приятели на кръстниците й чуват, че има прекрасен глас, и я съветват да кандидатства в консерваторията. Майка й първа скача против идеята. Според нея това е елитна професия и ако нямаш солиден гръб, нямаш и бъдеще. Люси обаче завършва с пълно отличие (вокален педагог проф. РЕСА КОЛЕВА) и шефът на Музикалния театър проф. Светозар Донев, който й е преподавател, я кани да се яви на конкурс.
Ефирна, сякаш прозрачна и с брилянтно сопрано, Люси блести на сцената на Оперетата в централните роли. Преследват я почитатели, носят огромни букети в гримьорните, идват да я гледат всяка вечер, когато играе. Но те окапват бързо и остават безименни (…)
……..
(край на цитатите)
Дадох материали само за някои от учениците на проф. Реса Колева. Дълга е поредицата от още много други нейни ученици, които са изградили или изграждат забележителна вокална кариера в България и по света. При всеки от тях се открива упоритата и целенасочена работа на тази знаменита вокална педагожка. Респект!
В началото на май 2019 г. ми предложи ФБ-приятелство певецът и вокален педагог Асен Митев, който е ученик на Реса Колева – един любезен и възпитан млад мъж, който ми съобщи по-късно, че притежава редица снимки и една ценна кратка биографична книга за Реса Колева, издадена във връзка с нейната 70-годишнина през 2004 г. Той направи фотокопия на страници от тази книга и ми ги изпрати на 4 май 2019 г., за което съм му крайно благодарен. Към тях имаше и една великолепна снимка на Реса Колева заедно с него, както и снимка на Реса Колева заедно с нейни студентки в Токио, направена през 80-те години на миналия век. Някои от тези снимки ще публикувам в днешната ми статия.
Понеже някои от споделените с мен мисли на Асен Митев относно Реса Колева и други лица са твърде интересни за моите читатели, ще цитирам част от нашите разговори във ФБ през първите дни на май 2019 г. (А.М. – Асен Митев, Б.К. – Борис Контохов):
А.М.: Здравейте. Сърдечно благодаря за споделеното приятелство. Аз съм вокален педагог в сферата на поп музиката, но в постановъчната си работа следвам неотменно класическите принципи. Обичам операта и се интересувам от оперни певци и педагози. От Вашите публикации съм научил много. Отдавате значимото на хора, които са почти забравени. Приемете моите искрени почитания!
Б.К.: Сърдечо ви благодаря … Видях снимката с Реса Колева – една голяма певица и педагог … Добрите поп-певци също трябва да имат добра гласова подготовка … Поздрав!
А.М.: Винаги, когато съм търсил информация за някое име съм попадал тук на Вашите публикации и са ми били от полза. Имах две прекрасни скорошни срещи с Реса Колева. Тя е в добро здраве и отлична кондиция. Получих много добри оценки от нея за работата и принципите си. Видях преди време, че имате статия и за един мой съсед Георги Чолаков, с който живеем от години на едно място, но скоро се запознахме. Утре ще присъствам на концерт, в който той ще има солистични партии.
Б.К.: На 12 юни 2018 г. писах за пръв път статия за Реса Колева. Много я уважавам, без да я познавам лично. Много ще ми бъде приятно, след като сте близки, да ви изпратя статията ми чрез мейл, за да я предадете на нея като личен подарък. Тя едва ли знае, че един “запален оперен автор” пише вече от средата на 2013 г. “оперни истории” във ФБ. Също и за чужди певци и диригенти. Вече са над 900-1000 статии. Моля ви да ми пратите вашия е-адрес, ще ви пратя статията. Само ако искате.
А.М.: Разбира се. Ще я принтирам и при скорошната си среща с нея ще я предам. Може да разчитате. Благодаря Ви за предложението! Реса е един много искрен и сърцат човек и съм убеден, че ще се зарадва (…) Тази година, живот и здраве Реса ще навърши 85 години. Аз имам от нея една бутикова книжка по случай 70-ят ѝ юбилей, която нейните синове и ученици са направили. Там има много информация. В следващите дни при свободно време, ще снимам с телефона си страниците и ще Ви ги изпратя. Предполагам, че информацията от нея ще Ви послужи да дообогатите написаното и да го публикувате на 12.06.2019. Роди се една хубава идея, мисля.
05.05.2019 – А.М.: Здравейте. Обещах Ви при възможност да снимам юбилейната книжка за Реса Колева. Направих го, но не разполагам със скенер, снимах с телефона. Ще ги свалите в лаптопа си и при увеличение ще разчетете текста. Има материал, който би Ви бил интересен и може да ползвате за юбилейна статия, както коментирахме. Ще Ви споделя и една снимка, която заснех с телефона си в дома на Реса с нейно позволение. В снимката има живот и поне на мен много ми харесва. Може да я ползвате. На тази снимка Реса Колева е с нейни студенти в Токио през 80-те години.
Б.К.: Сърдечно благодаря, уважаеми Асен!
(край на нашия диалог относно Реса Колева)
На това място трябва да отбележа, че след като копирах тия 22 страници от „бутиковата книжка по случай 70-ят юбилей на Реса Колева“, трудно можах да разчета текстовете на отделните страници, в които има и доста снимки. Аз нямам специална техника за увеличаване на размерите, и понеже страниците не са сканирани, а фотографирани, не искам да ги прилагам днес в статията си. Само някои от тях ще дам във вида, както ги получих от Асен Митев.
Много съм благодарен на уважаемия Асен Митев за изпратените информации, който много мило се отнесе към моите „оперни статии“ и отдели специално внимание за днешната юбилярка Реса Колева, който той особено високо оценява. Колко мила е тяхната обща снимка, която аз ще приложа след статията.
При всички случаи от приложените снимки на нейни ученици виждаме какви големи артисти е възпитала тази достойна педагожка, много от които днес славят България в родината си и по широкия свят. Дълбок респект към делото на проф. Реса Колева!
Ще завърша статията си за проф. Реса Колева с цитат от едно предаване на БНР за нейния ученик басът Георги Киров, който преди няколко години е имал изяви в МЕТ Ню Йорк:
БНР
Един български бас в Метрополитън опера
публикувано на 09.02.2017
Българският оперен певец, басът Георги Киров, който има договор с нюйоркската Метрополитън опера, гостува във „Време и половина“. Той разказва за участието си в „Набуко“, заедно с певеца Пласидо Доминго и диригента Джеймс Ливайн.
Георги Киров завършва Френската гимназия, след което продължава обучението си в Академията за изкуства в Рим с пеене при Никола Гюзелев.
Чуйте разговора на Милена Лекова с Георги Киров
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100794431
Нека днес на 12 юни 2021 г. почетем 87 години от рождението на проф. Реса Колева, като й благодарим за огромната й дейност, която е оставила в съкровищницата на българското вокално изкуство преди всичко като отличен педагог – достойна продължителка на онова, което е научила от своя велик учител – проф. Христо Бръмбаров. Жалко, тя вече не е между нас, но ние няма да я забравим…
Мир на праха на проф. Реса Колева!
…….
Изпълнение на Реса Колева:
Обич и вярност
Ансамбъл за песни при Българското радио
Released on: 1978-03-06 Composer: Alexander Raychev, Lyricist: Tsvetan Angelov, Soloist: Resa Koleva
´´´´
Изпълнение на Реса Колева:
Вера Баева – “Младост старост”, “Ден нощ”
текст – Уолт Уитман, изп. Реса Колева – мецосопран и Вера Баева – пиано
……
Изпълнение на Реса Колева:
Из вокален цикъл Родина · Софийска филхармония · Реса Колева Грамофонни плочи по музика за VIII клас на ЕСПУ ℗ BALKANTON AD Released on: 1988-10-10 Composer: Dimitar Nenov Lyricist: Dora Gabe
…..
Lazar Nikolov (1922-2005): Prometheus bound (1963-1965), act II
Лазар Николов: Прикованият Прометей. Камерна опера-оратория по Есхил (1963-1965 г.). Второ действие Prometheus bound. Chamber opera-oratorio based on Aeschylus (1963-1965). Act II Иван Консулов, Борис Арабов, Реса Колева, Трендафил Казаков, Марин Маринов, Наум Шопов, Васил Михайлов и Илка Зафирова – Камерна капела „Полифония” и Симфоничен оркестър на БНР (Българско Национално Радио), диригент Добрин Петков (1974 г.) Ivan Konsulov, Boris Arabov, Resa Koleva, Trendafil Kazakov, Marin Marinov, Naum Shopov, Vassil Mihailov & Ilka Zafirova – “Polyphony” Chamber Orchestra & Bulgarian National Radio Symphony Orchestra, conducted by Dobrin Petkov (1974)
……..