Robert Gambill

Тенорът от САЩ Робърт Гамбил празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 31 март 2016 г. ще приключим богатия с много годишнини на оперни артисти месец март като припомним 61-годишнината на американския тенор Робърт Гамбил (Robert Gambill), един много известен на Запад оперен артист както с роли от класическия репертоар, така също и с такива от съвременни автори. Той няма днес кръгъл юбилей – миналата година на този ден написах статия за него във връзка със 60-годишнината му, но понеже биографията му и творческия му път са твърде интересни, пак пиша за него – през изтеклата година имам над 130 нови ФБ-приятели, нека се запознаят с този малко познат в България певец.

Робърт Гамбил е съчетание от различни таланти – подобно на някои други свои колеги не започва веднага с вокалното изкуство, а като немският тенор Йонас Кауфман или френският композитор и диригент Пиер Булез – само два примера – започва специалното си образование с точните науки, и то с математиката. Ето какво четем за Йонас Кауфман: „След няколко семестъра като студент по математика той започва вокално обучение в Мюнхен във „Висшето училище за музика и театър“ и се дипломира през 1994 г. като оперен и концертен певец“. За Пиер Булез (помина се на 5 януари 2016 г. и аз писах голяма статия по този случай) четем: „Още от детските си години проявява подчертан интерес към музиката и математиката. Още като младеж посещава курсове по висша математика в Лион, но през 1942 г. постъпва в Парижката консерватория в класа на Оливие Месиен“. Пиша това, защото математика и музика имат някаква вътрешна връзка, която не може да се обясни, но колкото и да е чудно, фактите го доказват. Аз самият преди много години също съм мислил за музикално образование, но отказа ми от него имаше съвсем други причини.

Робърт Гамбил е роден на 31 март 1955 г. в Индианаполис – столицата на щата Индиана / САЩ. През 1973 г. започва да следва математика в „Purdue University“, West Lafayette, Indiana. Три години след това – през 1976 г. той идва като „заменящ се студент“ в Университета в Хамбург (б.а. Б.К.: В целия свят има университети, които практикуват техни студенти да се заменят за няколко семестъра със студенти от други университети, с цел обмяна на опит и запознаване с нова среда. За мен това е една прекрасна практика, която в нашата младост беше немислима поради „скованите рамки“ на българското висше образование в годините след Втората световна война – поставени отгоре учебни програми, всекидневен контрол на посещението на лекции и упражнения, да не мислим изобщо за това да се „разменяме“ със студенти от други учебни заведения и то от западни държави). В Хамбург Гамбил следва германистика и вокално изкуство във „Висшето училище за музика и театър“ при проф. Ханс Кагел.

Още от този период той започва да играе малки оперни роли, например в Държавната опера във Франкфурт – в операта „Die Gezeichneten“ (Белязаните) от Франц Шрекер (1878-1934). През 1981 г. получава първия си ангажимент – в Оперния театър във Висбаден. От това време оперната му кариера се развива много бързо и с голям възход. Именно във Висбаден постига големи успехи като Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети и Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт, по-късно – Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и Фентон във „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай. Чрез договор за гостуване и на други сцени Гамбил играе на сцената на Държавната опера в Щутгарт. Още през 1981 г. той гостува на музикалния фестивал в Дротнингхолм (Щвеция) като Дон Отавио, а през 1982 г. – на Фестивала в Глайндбърн (Великобритания) в ролята на Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини.

На 15 март 1981 г. Робърт Гамбил дебютира на сцената на Миланската Скала в ролята на „Michael“ в световната премиера на „Donnerstag“ (Четвъртък) от „Licht“ (Светлина) на Карлхайнц Щокхаузен (Karlheinz Stockhausen) с режисьор Лука Ронкони.

(б.а. Б.К.: редица специалисти определят Щокхаузен (1928-2007) като една от най-големите личности в света на модерната музика през 20-и век. Даже в Уикипедия за него има малка страница на български език (общо страници на 46 различни езика), в която пише: „Карлхайнц Щокхаузен (на немски: Karlheinz Stockhausen), 22 август 1928 – 5 декември 2007, е германски композитор. Представител на авангардизма в съвременната музика. В творбите си използва пунктуализма, алеаториката, конкретната и сериалната музика. Най-продуктивен е в електронната музика“

(край на цитата от Уикипедия)

Независимо че с едно изречение не може да се каже почти нищо, трябва да знаем, че едно от най-значителните му произведения е „операта“ „Licht“ (Светлина), (пиша в кавички „опера“, защото няма точно название на това негово дело).То е замислено като поредица от отделни изяви (както четирите части на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер) за всеки ден от седмицата. При това Щокхаузен работи над този гигантски проект почти 28 години – от 1977 до 2004. Тази „хепталогия“ (от „хепта“, на гръцки език – седем) – негова житейска задача свързва различни аспекти от религиозен, мистичен и автобиографичен характер в един опус – една „опера“, която се изгражда върху основата на една „супер-формула“, която обединява три мелодии, които характеризират главните фигури – Михаел, Ева, Луцифер. Отделните части започват от „четвъртък“, „събота“ и „понеделник“, премиерите на които са на сцената на Миланската Скала. „Вторник“ има премиерата си в Лайпциг през 1992 г., „Петък“ – също там през 1996 г. По-късно има сценична премиера „сряда“ – през 2012 г. в Бирмингам (преди това през 2003 г. по телевизията), и последната част – „неделя“ – през 2011 г. в Кьолн. Някои от частите се изпълняват най-напред не на сцена, а по немски радио- и телевизнионни предаватели. Подробности могат да се научат от различни източници, най-добре от Интернет или от музикални справочници. Само ще отбележа, че всички части до сега не са изпълнявани в един хронологичен порядък една след друга – от понеделник до неделя. Общата трайност на музиката е около 29 часа).

Понеже стана дума за понятието „хепталогия“, ще допълня с нещо: в различните сфери на изкуствата – театър, музика, литература, кино, когато седем части на едно произведение имат връзка помежду си (обикновено на български език казваме „сериал“, най-често за филмова поредица), се използва тази дума хепталогия. Друг известен пример за хептаголия е поредицата от романи на Джоан Роулинг с общото название „Хари Потър“, която бихме нарекли „Хари-Потър-Хепталогия“, тъй като тя съдържа 7 романа с обща тематика. Да ги припомним, те предизвикаха особен интерес в целия свят преди години (информация на немски език):

Harry Potter und der Stein der Weisen (Originaltitel: Harry Potter and the Philosopher’s Stone, US-Titel: Harry Potter and the Sorcerer’s Stone)
Harry Potter und die Kammer des Schreckens (Originaltitel: Harry Potter and the Chamber of Secrets)
Harry Potter und der Gefangene von Askaban (Originaltitel: Harry Potter and the Prisoner of Azkaban)
Harry Potter und der Feuerkelch (Originaltitel: Harry Potter and the Goblet of Fire)
Harry Potter und der Orden des Phönix (Originaltitel: Harry Potter and the Order of the Phoenix)
Harry Potter und der Halbblutprinz (Originaltitel: Harry Potter and the Half-Blood Prince)
Harry Potter und die Heiligtümer des Todes (Originaltitel: Harry Potter and the Deathly Hallows)

(край на цитата)

За сега не е известно в историята на оперното изкуство за поредица от 7 отделни опери, освен голямата творба на Щокхаузен, за която пиша днес. Известна е обаче една идея на немския композитор и писател Аугуст Бунгерт (August Bungert) (1845-1915), който е замислил да композира поредица от 6 оперни творби с обща тема под заглавие „Светът на Омир“. За съжаление той е успял да създаде само 4 от тези отделни опери, така че „хексалогията“ (от „хекса“ – гръцката дума за „шест“) е станала „тетралогия“, както „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Ето информация за този труд (на немски език):

1. Teil: Kirke, Musik-Tragödie in 3 Akten, op. 30/1, uraufgeführt 1898 in der Hofoper Dresden
2. Teil: Nausikaa, Musik-Tragödie in 3 Akten, op. 30/2, uraufgeführt 1901 in der Hofoper Dresden
3. Teil: Odysseus’ Heimkehr, Musik-Tragödie in 3 Akten, op. 30/3, uraufgeführt 1896 in der Hofoper Dresden
4. Teil: Odysseus’ Tod, Musik-Tragödie in 3 Akten, op. 30/4, uraufgeführt 1903 in der Hofoper Dresden

(край на цитата)

Не съм проучвал защо Бунгерт не е композирал останалите две опери, но се вижда, че първо е била изнесена третата част – още през 1896 г. Знам само, че през последните 10-12 години от живота си той е бил твърде болен, сигурно това е причината.

Не е известно в оперната история за опера – поредица от повече от 7 части, така че трудът на Щокхаузен остава за сега като уникат, в който днешният юбиляр Робърт Гамбил е взел участие още в самото начало – в „четвъртък“ и то на сцената на Миланската Скала.

След този дълъг увод ще продължа с биографията на артиста Робърт Гамбил. Още от началото на вокалната си кариера – едва като 25-годишен той се среща със съвременната сценична музика, което продължава и по-късно. След първата му изява в Милано той често играе на сцената на Миланската Скала в различни роли, като Кормчията в „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер през 1988 г.

Няма да се спирам подробно на десетките роли и оперни сцени, на които той играе с голям успех – Женева, Венеция, Хамбург, Болоня, Шветцинген (музикален фестивал), Барселона, Мюнхен. От 1984 до 1987 г. той е член на ансамбъла на Оперния театър в Цюрих, където играе в лирични белкантови роли и пее главни роли в опери от Моцарт. В репертоара му влизат: Дон Отавио в „Дон Жуан“, Тамино във „Вълшебната флейта“, но също така и Фентон във „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай и Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини.

Истинският му международен успех идва при играта му в „Италианката в Алжир“ от Росини в продукцията на Михаел Хампе в Цюрих. Следват изяви на големите европейски сцени, както и отвъд океана – във Виенската държавна опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, МЕТ в Ню Йорк, Парижката опера, Държавната опера в Берлин, „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, както и на Музикалните фестивали в Залцбург, Глайндбърн (Великобритания) и Aix-en-Provence (Франция).

На сцената на Виенската държавна опера Робърт Гамбил има следните изяви:

Тitel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Die Entführung aus dem Serail	Belmonte	15.05.1991–23.05.1991	4 mal
Die Zauberflöte	Tamino	18.02.1991–08.04.1991	4 mal
Falstaff	Fenton	22.06.1990–22.03.1991	8 mal
Fierrabras	Eginhard	08.05.1988–27.09.1990	12 mal
Il barbiere di Siviglia	Graf Almaviva	05.09.1988–21.04.1990	5 mal

(край на цитата)

Както се вижда, репертоара му във Виена в тия години е главно в опери от Моцарт (както в Цюрих), Верди, Росини, Шуберт. Тази опера „Fierrabras“ от Франц Шуберт се играе твърде рядко, сигурно много оперни любители не я познават. Изобщо Шуберт е останал за много музикални любители само като велик симфоник и автор на песни (над 600), песенни цикли („Хубавата воденичарка“, „Зимно пътуване“), клавирни творби, струнни квартети, църковна музика и други. Франц Шуберт (1797-1828) е написал и 8 опери и 2 „представления с пеене“ („Singspiel“ не може да се преведе точно), но те не са оставили трайни спомени в оперната история. Все пак като помислим, в краткия си живот (починал е на 31 години) е сътворил огромен брой произведения. Тези осем опери са сътворени между 1815 и 1823 година, първата – „Fernando“ (1815), последната „Fierrabras“ (1823, когато той е на 26 години). Премиерата е на 9 февруари 1897 г. в Карлсруе – 70 години след смъртта на композитора.

Очевидно „Fierrabras“ е имала успех във Виена в края на 80-те години от миналия век – Робърт Гамбил играе 12 пъти в течение на 3 сезона в ролята на Eginhard – рицар в свитата на Крал Карл Велики (сюжетът е исторически – Южна Франция и Испания са местата на действието). През последните години има един ренесанс на позабравени опери и то в световен мащаб. Така и „Fierrabras“ по-често се играе на редица оперни сцени. Последната голяма постановка е през 2014 г. на Фестивала в Залцбург. Ето една малка информация за оперните любители, които се интересуват повече:

Franz Schubert • Fierrabras

Heroisch-romantische Oper in drei Akten
Libretto von Josef Kupelwieser nach dem altfranzösischen Heldenepos Fierabras (um 1170), dem Schauspiel La puente de Mantible (1630) von Pedro Calderón de la Barca und der Sage Eginhard und Emma

Dauer der Oper ca. 3 Stunden und 15 Minuten.

PREMIERE

13. August 2014, 19:00 Uhr

AUFFÜHRUNGEN

16. August 2014, 19:00 Uhr
19. August 2014, 19:00 Uhr
22. August 2014, 19:00 Uhr
25. August 2014, 19:00 Uhr
27. August 2014, 19:00 Uhr

LEADING TEAM

Ingo Metzmacher, Musikalische Leitung
Peter Stein, Regie
Ferdinand Wögerbauer, Bühne
Annamaria Heinreich, Kostüme
Joachim Barth, Licht
Ernst Raffelsberger, Choreinstudierung

BESETZUNG

Julia Kleiter, Emma
Dorothea Röschmann, Florinda
Marie-Claude Chappuis, Maragond
Michael Schade, Fierrabras
Georg Zeppenfeld, König Karl
Markus Werba, Roland
Benjamin Bernheim, Eginhard
Peter Kálmán, Boland
Manuel Walser*, Brutamonte
Mitglieder der Angelika-Prokopp-Sommerakademie der Wiener Philharmoniker
Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor
Wiener Philharmoniker

*Mitglied des Young Singers Project

(край на цитата)

През 1995 г. Робърт Гамбил променя жанра на ролите в репертоара си. Под ръководството на голямата вокална специалистка проф. Ирмгард Хартман-Дреслер (1924-2013) той се обучава в „тежкия“ немски оперен жанр. Именно в такива роли той става особено известен, например като Художникът в операта „Лулу“ от Албан Берг – на Музикалния фестивал в Залцбург през 1995 г., също и като Narraboth в „Саломе“ от Рихард Щраус в Щутгарт и в Лондон. Много бързо изявите му като героичен тенор добиват световна известност. Към тези роли принадлежат: Танхойзер, Тристан, Зигмунд и Парсифал в оперите от Рихард Вагнер. Под ръководството на диригенти като Рикардо Мути, Даниел Баренбойм, Клаудио Абадо, Волфганг Завалиш, Джузепе Синополи, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета той пее в роли от героичния теноров жанр в редица първокласни оперни театри: Ню Йорк, Лондон, Париж, Сан Франсиско, Чикаго, Берлин, Мюнхен, Виена, Милано, както и в Carnegie Hall и на музикалните фестивали в Залцбург (Великденските и през лятото), Aix-en-Provence, Tanglewood и Глайндбърн.

Редица авторитетни музикални критици пишат, че „Робърт Гамбил е един от малкото тенори, който е изградил значителна международна кариера както в жанра на белкантото, така и като героичен тенор“. Някои от тях посочват като особено големи негови постижения във втората област следните участия:

„Tанхойзер“ 1999 в Берлинскатa държавна опера, диригент Даниел Баренбойм, режисьор Хари Купфер.

„Tристан и Изолде“ 2003 при Glyndebourne Festival с диригент Jiří Bělohlávek и постановка на Nikolaus Lehnhoff.

„Парсифал“ 2004 с Берлинските филхармоници и диригент Клаудио Абадо.

„Питър Граймз“ 2005 на Великденския фестивал в Залцбурт с диригент сър Саймън Ратъл и постановка на Trevor Nunn.

Още в началото на тази статия отбелязах, че Робърт Гамбил е „съчетание от различни таланти“. Още в разцвета на певческата си кариера той се интересува от вокална педагогика и през 2006 г. е избран за редовен професор в „Берлинския университет по изкуствата (Universität der Künste Berlin (UdK).

Между годините 2010 и 2013 неговата певческа кариера продължава, макар и не вече в такива мащаби. Ето една непълна справка:

Von / Bis	Oper	Rolle	Ort
Apr-Jul 13		Tristan und Isolde	Tristan	Bonn	ML: Blunier; R: Nemirova
Mär 12		Tristan und Isolde	Tristan de	Oslo(DNO)	ML: J Fiore; R: Daniel Slater
Okt-Dez 11		Tannhauser	Tannhäuser de	Berlin(Deutsche)	ML: Runnicles; R: Kirsten Harms
Nov 10-Jun 11		Tannhauser	Tannhäuser	Dresden(SSO)	ML: Schneider.cond / Blunier; R: Konwitschny
Aug 10		Elektra	Aegisth de	Salzburg(Fest)	ML: D Gatti; R: Lehnhoff

(край на цитата)

Както се вижда, все главни роли в героичния жанр. Забелязваме, че при постановката на „Тристан и Изолде“ в Бон през април-юли 2013 г. режисьор е българката Вера Немирова. Мнозина знаят за нейния неимоверен международен възход, но нека дам списък на постановките й през сезона 2014/2015:

Von / Bis Oper Rolle Ort Mai-Jun 15 Holderlin Regisseur Basel R: Nemirova Mär-Apr 15 Katerina Izmaylova Regisseur Ruse R: Nemirova Mär 15 La fanciulla del West Regisseur Berlin(Deutsche) R: Nemirova Jan 15 Pikovaya Dama Regisseur Wien(SO) R: Nemirova Nov-Dez 14 Otello Regisseur Bucuresti(Opera) R: Nemirova Okt 14-Jun 15 Der Rosenkavalier Regisseur Weimar R: Nemirova Okt 14-Jan 15 L’elisir d’amore Regisseur Sofia R: Nemirova Sep-Dez 14 La traviata Regisseur Mainz R: Nemirova Mai 14 Das geopferte Leben Regisseur Freiburg R: Nemirova Mai 14 Das geopferte Leben Regisseur München(Biennale) R: Nemirova Mär-Jun 14 Tosca Regisseur Bremen(Theater) R: Nemirova Jan-Jul 14 La traviata Regisseur Mainz R: Nemirova Okt 13-Jun 14 Lohengrin Regisseur Basel R: Nemirova

(край на цитата)

Виждаме, че в Русе и в София също има нейни постановки. Съгласно този план в месеците март и април в Русе се играе „Катерина Измайлова“ (или „Лейди Макбет от Мценск) от Дмитри Шостакович. Тринанадесет постановки в дванадесет различни опери за един сезон – дълбоко съм впечатлен от делото на Вера Немирова.

Така че от средата на 90-те години Робърт Гамбил е широко търсен артист в драматично-героичния теноров жанр и гостува на най-известните оперни и концертни подиуми в Европа и извън нея. През 1999 г. играе за пръв път в ролята на Танхойзер в „Линденопер“ в Берлин с диригент Даниел Баренбойм, после в Мадрид, Тулуза, Дрезден, Баден-Баден, Сан Диего в САЩ, редица гастроли в Япония. В роли от вагнерови опери той става световно известен преди всичко като Зигмунд, Парсифал, Танхойзер, Тристан и други в Берлин, Токио, Щутгарт, Дрезден, Женева, Мюнхен, Сан Франсиско. Особен връх в кариерата му е изявата като Тристан на „Glyndebourne Festival“ през 2003 г., която през 2007 г. е заснета на филм. Други важни изяви: главната роля в „Oedipus Rex“ от Стравински на сцената на МЕТ в Ню Йорк под диригентството на Валери Гергиев, Питър Граймс в операта от Бритън в Берлин, Дрезден и на Великденския фестивал в Залцбург.

В годините 2005-2008 Гамбил участва като Логе и Зигмунд при постановката на „Пръстенът на нибелунга“ на фестивала в Aix-en-Provence. През 2009 г. той е Тристан на Миланската Скала. Ето един отзив за представянето му там (източник на италиански език):

Milán, 25/02/2009. Teatro alla Scala. Richard Wagner, Tristan und Isolde. Patrice Chéreau, dirección escénica. Richard Peduzzi, escenografía. Moidele Bickel, vestuarios. Robert Gambill (Tristan), Matti Salminen (Konig Marke), Waltraud Meier (Isolde), Gerd Grochowski (Kurwenal), Will Hartmann (Melot), Lioba Braun (Brangäne), Alfredo Nigro (Ein junger Seemann), Ryland Davies (Ein Hirt), Ernesto Panariello (Ein Steuermann). Orquesta y Coro del Teatro alla Scala. Daniel Barenboim, dirección musical. Robert Gambill le dió una réplica entusiasta como Tristan. Cantó con arrojo, volumen y sutileza. Quizás su voz no tenga el bronce o no campanee como para convertir su perfecta interpretación en memorable (puesto que el timbre no lo es). Pero también es cierto que se reservó su sonido más mordiente para el tercer acto, en el que hizo sonar su lamento de muerte como el delirio, la alucinación, de un moribundo, algo que complementa perfectamente la producción de Patrice Chéreau.

(край на цитата)

Превод:

Милано, 25.02.2009 г. Театър Ла Скала. Рихард Вагнер, „Тристан и Изолда“. Патрис Шеро, сценична режисура. Ричард Педуци, сценография. Moidele Bickel, ризници. Робърт Гамбил (Тристан), Мати Салминен (Крал Марке), Валтрауд Майер (Изолда), Герд Гроховски (Курвенал), Уил Хартман (Мелот), Лиоба Браун (Брангене), Алфредо Нигро (Един млад моряк), Райланд Дейвис (Един овчер), Ернесто Панариело (Кромчия). Оркестър и хор на Театро Ла Скала. Даниел Баренбойм, музикален директор. Робърт Гамбил дава ентусиазиран отговор като Тристан. Той пее с цвят, обем и полезност. Въпроси за това дали се държи самоуверено или не, важно е да превърне перфектната си интерпретация в запомняща се (въпреки че тембърът не е винаги на висота). Но също така е сигурно, че той запазва и най-мрачния си звук за третото действие, в което озвучава оплакването на смъртта като делириум, халюцинация на умиращ човек, нещо, което перфектно допълва постановката на Патрис Шеро.

(край на превода)

През същата 2009 г. Гамбил има изяви в Мадрид и в Кьолн, като Питър Граймс в Дрезден, а през 2010 г. – в ролята на Phoebus в операта „Нотр Дам“ от Франц Шмидт в Дрезден. Тази опера е почти непозната за българските оперни любители. Ето малка информация: Роденият в Прага през 1874 г. композитор Франц Шмидт, починал през 1939 г. недалеч от Виена, е написал две опери, които днес са почти забравени, може би поради тъмната сянка, която е хвърлена над тях от оперните творби на съвременника му Рихард Щраус и от другите авангардни композитори в тази епоха. Сега за операта „Нотр Дам“:

Notre Dame Romantische Oper in zwei Aufzügen
Text von Franz Schmidt und Leopold Wilk
nach dem gleichnamigen Roman von Victor Hugo
Musik von Franz Schmidt (1874-1939)

In deutscher Sprache mit deutschen Übertiteln.

Aufführungsdauer: ca. 2 h (eine Pause), Premiere an der Sächsischen Staatsoper Dresden am 18. April 2010.

(край на информацията, повече неща могат да се намерят в Интернет)

Роберт Гамбил е също много известен като концертен певец. Ето някои зали, оркестри и дирегенти, с които е имал изяви на тези подиуми (информация на немски език): „Carnegie Hall, Tanglewood, Philadelphia, London Proms, Santa Cecilia Rom, Berliner Philharmoniker, Chicago Symphony Orchestra, Cleveland Symphony, Tschechische Philharmonie Prag, Edinburgh, Salzburg und Lucerne Festival gehören zu den wichtigen Konzertveranstaltern, die sich der Mitwirkung von Robert Gambill versichert haben. Dirigenten, mit denen er regelmässig zusammenarbeitet, sind Daniel Barenboim, Zubin Mehta, Fabio Luisi, Esa-Pekka Salonen, Pinchas Steinberg, Jeffrey Tate, Michael Tilson-Thomas, Sir Colin Davis und Sir Simon Rattle“.

Робърт Гамбил е направил редица музикални записи на опери и концерти с негови участия. В края на тази статия давам списък на цялата му дискография (източник на немски език):

Diskografie LP/CD

Donnerstag aus Licht, Stockhausen, DGG 1979
Stabat Mater, Gioacchino Rossini, Catherine Malfitano, Agnes Baltsa, Robert Gambill, Gwynne Howell; Riccardo Muti, EMI 1981
Acis und Galatea, Händel/Mozart, Edith Mathis, Anthony Rolf Johnson, Robert Gambill, Robert Lloyd: Peter Schreier, Orfeo 1982
Manon Lescaut, Giacomo Puccini, Mirella Freni, Plácido Domingo, Renato Bruson, Kurt Rydl, Robert Gambill: Giuseppe Sinopoli, DGG 1984
Der Messias, Georg Friedrich Händel, Lucia Popp, Brigitte Fassbender, Robert Gambill, Robert Holl: Neville Marriner, EMI 1984
Les Ballets Russe, Vol. 6, Igor Stravinsky, „Pulcinella“, Arleen Augér, Robert Gambill, Gerolf Scheder: Christopher Hogwood, HÄNSSLER CLASSIC 1985
Paradis und die Peri, Robert Schumann, Edith Wiens, Ann Gjevang, Robert Gambill: Armin Jordan, ERATO 1988
Fierrabras, Franz Schubert, Robert Holl, Karita Mattila, Thomas Hampson, Laszlo Polgar, Josef Protschka, Cheryl Studer: Claudio Abbado, DGG 1988
Les Pèlerins de la Mecque, Christoph Willibald Gluck, Robert Gambill, Julie Kaufmann, Iris Vermillion, Ulrich Ress, Jan-Hendrik Rootering: Leopold Hager, ORFEO 1991
Die Entführung aus dem Serail, W.A. Mozart, Cheryl Studer, Elzieta Szmytka, Kurt Streit, Robert Gambill, Günther Missenhardt: Bruno Weil, SONY 1992
Messa di Gloria, Gioacchino Rossini, Anna Caterina Antonacci, Bernadette Manca Di Nissa, Francisco Araiza, Robert Gambill, Pietro Spagnoli: Salvatore Accardo, RICCORDI, 1992
Die Frau ohne Schatten, Richard Strauss, Hildegard Behrens, Plâcido Domingo, Julia Varady, José van Dam: Georg Solti, Decca, 1992
Die Jahreszeiten, Joseph Haydn, Ruth Ziesak, Robert Gambill, Alfred Muff: Wolfgang Sawallisch, Hänssler Classic 1994
Cleopatra & Cesare, Carl Heinrich Graun, Janet Williams, Iris Vermillion, Lynne Dawson, Robert Gambill, Ralf Papkin, Jeffrey Francis: René Jacobs, HARMONIA MUNDI, 1996
„Fieber“, Franz Lehar, Robert Gambill: Klauspeter Seibel, CPO 1996
Moses, Max Bruch, Michael Volle, Robert Gambill: Claus Peter Flor, ORFEO 1999
Die Walküre, Richard Wagner, Robert Gambill, Angela Denoke, Attila Jung, Renate Behle, Ticina Vaughn, Jan-Hendrik Rootering: Lothar Zagrosek, NAXOS 2003
The Nine Symphonies, Ludwig van Beethoven, „Symphony No. 9“, Soile Isokoski, Rosemarie Lang, Robert Gambill, Renè Pape: Daniel Barenboim, TELDEC 2004
Sinfonie Nr. 8, Gustav Mahler, Sylvia Greenberg, Lynne Dawson, Robert Gambill, Detlef Roth, Jan-Hendrik Rootering: Kent Nagano, HARMONIA MUNDI 2005
Idomeneo, W.A. Mozart/ Richard Strauss Fassung, Robert Gambill, Britta Stallmeister, Camilla Nylund, Iris Vermillion: Fabio Luisi, ORFEO 2007

…….

Diskografie DVD

L‘italiana in Algieri, Gioacchino Rossini, Günther von Kannen, Nuccia Focile, Robert Gambill, Doris Soffel, Enric Serra: Ralf Weikert/Michael Hampe, ARTHAUS 1987
L‘occasione fa il ladro, Gioacchino Rossini, Susan Patterson, Robert Gambill, Natale de Carolis, Monica Bacelli: Ganluigi Gelmetti/Machael Hampe, EUROARTS 1992
Salome, Richard Strauss, Catherine Malfitano, Bryn Terfel, Kenneth Riegel, Anja Silja, Robert Gambill: Christoph von Dohnányi/Luc Bondy, DECCA 1997
Die Walküre, Richard Wagner, Robert Gambill, Angela Denoke, Attila Jung, Renate Behle, Ticina Vaughn, Jan-Hendrik Rootering: Lothar Zagrosek/Christoph Nel, EUROARTS 2003
Tristan und Isolde, Richard Wagner, Nina Stemme, Robert Gambill, Katarina Karnéus, Bo Skovhus, René Pape: Jirí Belohlávek/Nikolaus Lehnhoff, OPUSARTE, 2008
Die Walküre, Richard Wagner, Robert Gambill, Eva-Maria Westbroek, Mikhail Petrenko, Eva Johansson, Lilli Paasikivi, Willard White: Simon Rattle/Stéphane Braunschweig, BELAIR CLASSIQUES 2008
Tannhäuser, Richard Wagner, Robert Gambill, Camilla Nylund, Waltraud Meier, Roman Trekel, Stephen Milling: Philippe Jordan/Nikolaus Lehnhoff, ARTHAUS 2008
Elektra, Richard Strauss, Iréne Theorin, Waltraud Meier, Eva-Maria Westbroeck, Robert Gambill, René Papa: Daniele Gatti/Nikolaus Lehnhoff, ARTHAUS 2010

(край на цитата)

Нека днес на 31 март 2016 г. да поздравим с навършване на 61 години големия тенор и вокален педагог Робърт Гамбил и му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи в музикалната и педагогическа дейност.

…………

Записи: