Почина големият руски композитор Родион Шчедрин
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната и симфонична музика, на 29 август 2025 г. по обед световните осведомителни агенции разпространиха мълнеоносно траурната вест, че през нощта срещу 29 август в Мюнхен се е поминал на 92 години големият руски композитор Родион Шчедрин – един от най-известните в световен мащаб съвременни композитори и музикален организатор, в същото време човек с много драматична съдба и съпруг на легендарната руска примабалерина Мая Плисецкая. Аз чух това по обедните новини в радиото, но после в Интернет имаше редица съобщения по този повод, особено много от немски медии. Известно е, че от много години Родион Шчедрин живее както в Москва, така и в Мюнхен и Литва, и пътува често до различните си местожителства.
От много години събирам информации за този прочут композитор с голямо творчество, в което има и редица опери – по-долу ще дам подробности. До сега не бях писал статия за него, но във връзка с кончината му реших днес на 31 август да му посветя траурна статия с най-важните данни относно биографията и творчеството му. Лично на мен от десетки години този руски артист в пълния смисъл на думата ми е бил винаги крайно симпатична личност по много причини. Първата е, че още преди много години, когато живеех в България знаех за неговия възходящ музикален път и редицата трудности, които му бяха създавани от ревниви колеги и недоброжелатели по разни причини. Може би първата е големият скандал, който стана през 1967 г., когато в Москва беше премиерата на балетната му сюита по мотиви на „Кармен“ от Бизе. Заради твърде модерното и особено предизвикателно изпълнение на Мая Плисецкая съветските „културтрегери“ създадоха покрай него и съпругата му особено неприятна обстановка. Тук няма да пиша по този въпрос, по-късно в статията давам подробности.
Втората причина е факта, че Родион Шчедрин е човек с независим и силен характер и не се подчинява на статуквото, което му налага граници и рамки в развитието му като творящ музикант и артист. Той търси нови пътища, отговарящи на съвременното развитие на всички изкуства и успява да постигне онова, което е замислил и планирал. Такива бяха както Дмитри Шостакович и Сергей Прокофиев, ако трябва да спомена двамата най-известни негови сънародници. При това съдбата е пожелала по нейна прищявка през детските и юношески години на Шчедрин той да бъде в непосредственото обкръжение на Дмитри Шостакович, тъй като в първите години на Втората световна война Шостакович и семейството на Родион Шчедрин са били евакуирани от Москва в град Самара, където са имали тесни контакти помежду си. В тия години Шостакович е бил председател на Съюза на съветските композитори, а бащата на Родион – секретар на тази огромна организация. И за това ще пиша по-късно подробности.
Третата причина е може би факта, че след 1980 г. Родион Шчедрин пребивава през големи периоди тук в Германия, главно в Мюнхен, където има връзки с немските артистични среди и преди всичко музиканти. Той е избран за член на авторитетната „Баварска академия за изящни изкуства“ и гостува в различни предавания по радио и телевизия, с което името му стана твърде известно изобщо на Запад. И последно, да не забравяме, че многогодишната му брачна връзка с балерината Мая Плисецкая чак до смъртта й през 2015 г. изигра също роля за налагане на имиджа му не само сред артистичните среди, но и сред населението, което обича както музикалното, така и балетното изкуство.
Не искам да изпадам в състоянието на журналист от „жълтата преса“, но именно в тия години в Мюнхен широко в някои медии се беше пръснала новината за някаква интимна връзка между Родион Шчедрин и прочутата в цял свят швейцарско-австрийска филмова звезда Мария Шел, която беше така увлечена по Шчедрин, че по-късно в редица нейни интервюта по телевизията тя говореше с голямо увлечение за чувствата си към него. Но Родион Шчедрин като истински джентълмен не говореше по този въпрос и си остана верен на Мая Плисецкая – тяхната семейна връзка беше по-силна от всички клюки и истории, които тогава широко се дискутираха в някои медии. Мария Шел се помина през 2005 г. след тежко заболяване и тази неприятна история получи своя край. Ето само един кратък цитат от популярното в Германия музикално списание „Рондо“ през юни 2010 година:
„Rodion Schtschedrin (78) ist nicht nur nach wie vor der Mann der russischen Ballett-Assoluta Maya Plissezkaja (obwohl er jahrelang eine Affäre mit Maria Schell hatte), er hat für seine Gattin auch diverse Ballette komponiert. Am berühmtesten ist sicher die clevere, auf grelle Schlagwerkeffekte in einem etwas billigen Sixties-Ambiente setzende “Carmen-Suite” von 1967, für die er Bizets Partitur (“den man nicht übertreffen oder ersetzen kann”) schlagkräftig und tanzgerecht bearbeitete, variierte und straffte. In der Sowjetunion dann gleich wieder als Sakrileg geschmäht, hat sich diese sehr geschickt die Singstimmen in die Instrumentalsektionen verlegende Revuefassung längst weltweit durchgesetzt“.
(край на цитата)
Превод:
„Родион Шчедрин (78) не само е все още съпруг на руската балетна асолута Мая Плисецкая (въпреки че е имал афера с Мария Шел в продължение на години), но и е композирал няколко балета за съпругата си. Най-известният със сигурност е „Кармен сюита“ от 1967 г., която разчита на крещящи ефекти с ударни инструменти в донякъде евтина обстановка от шейсетте години. За тази цел той преработва, разнообразява и стеснява партитурата на Бизе („която не може да бъде надмината или заменена“) по мощен и танцувално-приятелски начин. Веднага порицана като светотатство в Съветския съюз, тази ревю-версия, която много умело премества певческите гласове в инструменталните секции, отдавна се е утвърдила по целия свят“.
(край на превода)
Във връзка със смъртта на Родион Шчедрин на 29 август 2025 г., редица медии в Германия реагираха веднага на траурната вест и публикуваха съобщения по случая. Аз избрах едно сравнително подробно – това на Баварското радио в Мюнхен и го цитирам в оригинал, после ще дам превод на български:
Портал „BR Klassik“ München
29.08.2025
Rodion Schtschedrin gestorben
Komponist der russischen Moderne
von Susanne Schmerda
Er zählte zu den bedeutendsten zeitgenössischen Komponisten, sein Ballett “Carmen-Suite” ist ein Welterfolg. Eine bewegte Biographie mit russischen Wurzeln und einem Balanceakt zwischen offizieller Kulturdoktrin und persönlichem Kunst-Bekenntnis prägte Rodion Schtschedrins Leben. Dmitrij Schostakowitsch hat ihn gefördert, im Westen avancierte der Wahl-Münchner Ende der 1980er-Jahre zur Kultfigur. Nun ist Schtschedrin im Alter von 92 Jahren gestorben.
Rodion Konstantinowitsch Schtschedrin wurde am 16. Dezember 1932 geboren. Am Moskauer Konservatorium wurde er als Pianist und Komponist ausgebildet. Schtschedrin schrieb mit großem Elan für alle musikalischen Gattungen: Literatur-Opern nach Nikolai Gogol und Vladimir Nabokov, Ballette nach Leo Tolstoi und Anton Tschechow, Vokal-, Instrumental- und Klaviermusik, die er oft selbst interpretierte und aufnahm. Er stammt aus einer Moskauer Priesterfamilie und ist tief verwurzelt in der russischen geistlichen Musik.
Fünf Jahre lang besuchte Schtschedrin die Staatliche Chorschule in Moskau, was Spuren hinterlässt. “Ich stamme aus dem Chor”, erklärte er seine Liebe zur Chor- und Vokalmusik. Mit seinem Chorwerk “Der versiegelte Engel” um eine Gemeinschaft von Altgläubigen und eine wundertätige Ikone wurde er 1988 der erste sowjetische Komponist überhaupt, der eine moderne russische Liturgie schreibt. Das Stück für gemischten Chor und Flöte nach der gleichnamigen Erzählung von Nikolai Leskow steht ganz in der russischen Chortradition, ist beeinflusst von Tschaikowsky und Rachmaninow, verwendet die Melodik des altrussischen Neumengesangs, volkstümliche Füllstimmen und die Imitation von Kirchenglocken.
„Tradition muss immer sein“ (Rodion Schtschedrin)
Dmitrij Schostakowitsch: Schtschedrins Mentor und Beschützer
Rodion Schtschedrin war traditionsverbunden, die russische Folklore und Volksmusik, Dichtung und Literatur prägen sein Werk. “Tradition muss immer sein”, meinte er einmal, sie war für ihn die “normale Entwicklung”. Durch seinen Kompositionslehrer Jurij Schaporin reicht für ihn eine Verbindungslinie zurück bis Michail Glinka und Alexander Glasunow. Von ihnen allen empfing er wichtige Impulse. Vor allem aber von Dmitrij Schostakowitsch, seinem großen Mentor und Freund. Wie dieser komponierte auch Schtschedrin einen Klavierzyklus mit 24 Präludien und Fugen. Und vertonte ebenfalls Nikolai Leskow, der schon die Vorlage zu Schostakowitschs Oper “Lady Macbeth von Mzensk” lieferte. Mit Schostakowitsch verband ihn eine Seelenverwandtschaft: “Wir haben das gleiche Herz, den gleichen Körper, die gleichen Augen, die gleichen Ohren”, schwärmte einst Schtschedrin.
Schtschedrins Carmen-Suite: Skandalumwitterte Uraufführung
Schostakowitsch war es auch, der sich immer wieder für ihn einsetzte, etwa 1967 nach der skandalumwitterten Uraufführung des Balletts “Carmen-Suite” am 20. April 1967 am Moskauer Bolschoi-Theater. Schtschedrins Carmen nach Bizets berühmter Oper war dem damaligen Sowjet-Publikum zu anzüglich, zu impulsiv, zumal in der erotisch aufgeladenen Interpretation durch Primaballerina Maja Plissezkaja, die nur leicht bekleidet und mit nackten Beinen tanzte. “Schon die zweite Aufführung wurde verboten, wobei man als Gründe die Beleidigung des Meisterwerks von Bizet und die sexuelle Behandlung der Carmen-Figur nannte”, erinnerte sich Schtschedrin, “und erst durch die Intervention Dmitrij Schostakowitschs, der sich im Kulturministerium für mich einsetzte, gelangte das Ballett nach und nach in die Repertoires der Theater.”
Mittlerweile meistgeliebt und meistgespielt: der Welterfolg “Carmen-Suite”
Die rund 40-minütige “Carmen-Suite” ist Schtschedrins bekanntestes Werk, komponiert für die Bolschoi-Primaballerina Maja Plissezkaja, seine Ehefrau. Laut Statistik wird sie jeden Tag irgendwo auf der Welt live gespielt oder im Radio gesendet. Mit diesem Geniestreich, rhythmisch geschärft und voll unerwarteter Wendungen, gelang der internationale Durchbruch. Schtschedrin kleidet das Liebesdrama der Carmen in elektrisierende Klänge mit einer ungewöhnlichen Besetzung für großes Streichorchester und nicht weniger als 47 Schlaginstrumente, darunter Marimbas, Vibraphon, Bongos, Maracas, Kastagnetten, Crotales und Kuhglocken. Alle Register seiner Verwandlungskünste zieht der Komponist hier, verdreht bekannte Melodien und taucht sie in anderes Licht. Die weltbekannte Habanera etwa beginnt bei ihm als freches Duett von Vibraphon und Pauken, die Torero-Szene läuft nach einer pompösen Steigerung mit tiefem Schlagzeug grotesk ins Leere.
Musikalische Lebensbeichte
Als “Lebensbeichte” entstand 1984 das Orchesterstück “Selbstporträt”, uraufgeführt 1984 im Moskauer Konservatorium. Es ist ein zutiefst persönliches Werk – “in diesem Werk hat er sein Herz geöffnet”, resümierte es Komponistenkollege Boris Tischtschenko. Schtschedrin widmete diese Orchestervariationen sich selbst und lässt neben seinem Monogramm SHCHED immer wieder die traurigen Klänge einer einsamen Balalaika anklingen und die weite Landschaft seiner Heimat.
Auf ausdrücklichen Wunsch des Dirigenten Mariss Jansons wurde es auch zum 80. Geburtstag von Rodion Schtschedrin 2012 mit dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks in München gespielt. “Ich beichte hier mein Leben, meine intimsten emotionalen Gefühle lege ich offen wie ein japanischer Samurai, der den Harakiri, den Selbstmord begeht”, so der Komponist. “Außerdem zeige ich darin meine Sicht auf die Welt, die mich umgibt und mich beherrscht. In diesem Fall meine ich das sowjetische System, das uns alle versklavt hat.”
Vom russischen Geheimtipp zur Kultfigur im Westen
Nach Perestroijka und der Wende Ende der 1980er-Jahre wird aus dem Geheimtipp die Kultfigur Rodion Schtschedrin, etwa beim Münchner Klaviersommer, wo er 1983 erstmals gastiert und überrascht. Weltoffen pendelte er zwischen Moskau und der bayerischen Landeshauptstadt und servierte seinem Publikum im Jahr 1992 den bittersüßen “Stalin-Cocktail” für Violine und Orchester ebenso wie seinen Opern-Zweiakter “Lolita”. Über viele Jahre arbeitete er eng zusammen mit dem Münchner Rundfunkorchester, mit Mariss Jansons und dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks. Seit den 1990ern lebte er fest in München.
„Ich habe einfach Musik geschrieben. Ehrliche Musik, die ich in meinem Inneren gehört habe“ (Rodion Schtschedrin)
Experiment versus Tradition
Die Originalität und Gegensätzlichkeit von Schtschedrins Komponieren hat einmal der Dirigent und Pianist Michail Pletnjew treffend zusammengefasst: “Die Verbindung von glänzendem Scharfsinn mit dem tiefen Verständnis des Dramas, des raffinierten Gedankens mit dem wuchtigen musikalischen Aufbau, des kühnen und manchmal frechen Experiments mit der langen russischen Tradition multipliziert mit der qualitativ höchsten Kompositionstechnik – all das hat mich schon immer am kompositorischen Schaffen Rodion Schtschedrins fasziniert.”
Schtschedrin selbst beschrieb sein Schaffen mit den Worten: “Ich habe einfach Musik geschrieben. Ehrliche Musik. Ich bin von ihr überzeugt. Musik, die ich in meinem Inneren gehört habe. Den einen verärgert oder kränkt sie, den anderen berührt sie. Ich bin glücklich, dass ich mein Leben in der Musik gelebt habe.”
Autorin des Artikels ist Susanne Schmerda
(край на цитата)
Превод:
Портал “BR Klassik” Мюнхен
29 август 2025 г.
Почина Родион Шчедрин
Композитор на руския модернизъм
от Сузане Шмерда
Той беше един от най-важните съвременни композитори; балетът му „Кармен-сюита“ е световен успех. Бурна биография с руски корени и балансиране между официалната културна доктрина и личната артистична ангажираност оформиха живота на Родион Шчедрин. Дмитрий Шостакович го подкрепяше и на Запад жителят на Мюнхен се превърна в култова фигура в края на 80-те години на миналия век. Шчедрин почина на 92-годишна възраст.
Родион Константинович Шчедрин е роден на 16 декември 1932 г. Учил е като пианист и композитор в Московската консерватория. Шчедрин пише с голям ентусиазъм за всички музикални жанрове: литературни опери по Николай Гогол и Владимир Набоков, балети по Лев Толстой и Антон Чехов, вокална, инструментална и клавирна музика, която често изпълняваше и записваше сам. Той произхожда от московско свещеническо семейство и е дълбоко вкоренен в руската църковна музика.
Шчедрин е учил пет години в Държавното хорово училище в Москва, което е оставило своя отпечатък. „Аз идвам от хорът“, обяснява той любовта си към хоровата и вокална музика. С хоровото си произведение „Запечатаният ангел“, разказващо за общност от старообрядци и чудотворна икона, той става първият съветски композитор, написал съвременна руска литургия през 1988 г. Произведението за смесен хор и флейта, базирано на едноименния разказ на Николай Лесков, е изцяло в руската хорова традиция, повлияна от Чайковски и Рахманинов, и използва мелодиите на староруските невуси, вдъхновени от фолклорни гласови пълнежи и имитацията на църковни камбани.
„Традицията винаги трябва да е там – в творбите“ (Родион Шчедрин)
Дмитрий Шостакович: Ментор и защитник на Шчедрин
Родион Шчедрин е дълбоко вкоренен в традицията; руският фолклор и народната музика, поезията и литературата са оформили творчеството му. „Традицията винаги трябва да е там – в творбите“, казва той веднъж; за него това е „нормално развитие“. Чрез учителя си по композиция – Юрий Шапорин, връзката се простира до Михаил Глинка и Александър Глазунов. Шчедрин получава важно вдъхновение от всички тях, но най-вече от Дмитрий Шостакович, неговия велик ментор и приятел. Подобно на него, Шчедрин композира клавирен цикъл от 24 прелюдии и фуги. Той също така композира по мотиви на Николай Лесков, който вече е послужил за основа на операта на Шостакович „Лейди Макбет от Мценски край“. Шчедрин споделя духовно родство с Шостакович: „Имаме едно и също сърце, едно и също тяло, едни и същи очи, едни и същи уши“, възторжено казва Шчедрин.
„Кармен-сюита“ на Шчедрин: Премиера, изпълнена със скандали
Шостакович също многократно е защитавал каузата си, например през 1967 г. след скандалната премиера на балета „Кармен-сюита“ на 20 април 1967 г. в Болшой театър в Москва. „Кармен“ на Шчедрин, базирана на известната опера на Бизе, е твърде внушителна и импулсивна за съветската публика от онова време, особено в еротично заредената интерпретация на примабалерината Мая Плисецкая, която танцува само оскъдно облечена и с голи крака. „Второто представление е забранено, като това се позовава на обидата към шедьовъра на Бизе и сексуалното отношение към образа на Кармен“, спомня си Шчедрин, „и само чрез намесата на Дмитрий Шостакович, който се застъпи за мен в Министерството на културата, балетът постепенно намира своето място в театралните репертоари“.
Сега най-обичаната и най-изпълняваната: световно успешната „Кармен- сюита“
Приблизително 40-минутната „Кармен-сюита“ е най-известното произведение на Шчедрин, композирано за примабалерината на Болшой театър Мая Плисецкая, неговата съпруга. Според статистиката, тя се изпълнява на живо или се излъчва по радиото някъде по света всеки ден. Този гениален ход, ритмично остър и пълен с неочаквани обрати, бележи международния пробив на Шчедрин. Той превръща любовната драма на Кармен в електризиращи звуци с необичайна музика за голям струнен оркестър и не по-малко от 47 ударни инструмента, включително маримби, вибрафони, бонго, маракаси, кастанети, кротали и камбанки. Композиторът изважда всички спирки тук, извивайки познати мелодии и хвърляйки ги в нова светлина. Неговата световноизвестна „Хабанера“, например, започва като нахален дует от вибрафон и тимпани; сцената с бикобореца гротескно избледнява в празнота след помпозно завършване с дълбоки перкусии.
Музикална изповед на живота
Оркестровата пиеса „Автопортрет“ е създадена през 1984 г. като „изповед на живота“ и е представена премиерно в Московската консерватория през 1984 г. Това е дълбоко лично произведение – „в това произведение той отвори сърцето си“, както го обобщава колегата композитор Борис Тишченко. Шчедрин посвещава тези оркестрови вариации на себе си и, наред с монограма си SHCHED, многократно извиква тъжните звуци на самотна балалайка и необятния пейзаж на родината си.
По изрично искане на диригента Марис Янсонс, тя е изпълнена и през 2012 г. със Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен за 80-ия рожден ден на Родион Шчедрин. „Тук изповядвам живота си, разкривайки най-съкровените си емоционални чувства като японски самурай, извършващ харакири, самоубийство“, казва композиторът. „Разкривам и моя поглед върху света, който ме заобикаля и ме доминира. В този случай имам предвид съветската система, която ни пороби всички“.
От руски вътрешен човек до култова фигура на Запад
След перестройката и падането на комунизма в края на 80-те години на миналия век, Родион Шчедрин, един „вътрешен човек“, се превръща в култова фигура, например на Мюнхенското клавирно лято, където прави първата си гост-изява през 1983 г. и изненадва публиката. С отворено съзнание, той пътува между Москва и баварската столица и през 1992 г. поднася на публиката си горчиво-сладкия „Сталин коктейл“ за цигулка и оркестър, както и двуактната си опера „Лолита“. В продължение на много години той работи в тясно сътрудничество с Мюнхенския радиооркестър, Марис Янсонс и Симфоничния оркестър на Баварското радио. От 90-те години на миналия век живее постоянно в Мюнхен.
„Аз просто пишех музика. Честна музика, която чух в себе си“ (Родион Шчедрин).
Експеримент срещу традиция
Оригиналността и контрастът на композициите на Шчедрин някога са уместно обобщени от диригента и пианист Михаил Плетньов: „Съчетанието от блестяща проницателност с дълбоко разбиране на драмата, от изискана мисъл с мощна музикална структура, от смело и понякога нахално експериментиране с дългата руска традиция, умножено с най-висококачествена композиционна техника – всичко това винаги ме е очаровало в композиторското творчество на Родион Шчедрин“.
Самият Шчедрин описва творчеството си с думите: „Аз просто пишех музика. Честна музика. Убеден съм в това. Музика, която чух в себе си. Тя ядосва или обижда едни, докосва други. Щастлив съм, че съм живял живота си в музика“.
Авторът на тази статия е Сузане Шмерда
(край на превода)
Сега ще изложа биографията и творчески път на композитора:
Родион Шчедрин (на руски език Щедрин) е роден на 16 декември 1932 г. в Москва в семейството на композитора, музикален педогог и цигулар Константин Шчедрин (1894-1955). По време на Втората световна война той е бил секретар на Дмитри Шостакович. Майката на Родион Шчедрин – Конкордия Шчедрина (по баща Иванова, 1908-1999), е с икономическо образовие и е любителка на музикалното изкуство.
Пръв учител на малкия Родион е баща му, който е роден в селцето Воротци в Тулска губерния. Ранното си детство Родион прекарва в град Алексин недалеч от Тула. С музика детето е обкръжено от най-ранно детство – той слуша с интерес изпълненията на цигулка на баща си, както и инструменталното трио в състав двамата му братя и бащата. Често дома им е посещаван от актрисата Вера Пашенная, която живее в Тула и забелязва отличните музикални способности на Родион – рядка способност за музикална памет, почти „магнитофонна“: да запомня мелодиите още от първо слушане, както днес казваме „абсолютен слух“. Тя дава съвет детето да замине за обучение в Москва. Особено важен факт е познанството на фамилията Шчедрин с Дмитри Шостакович, който по-късно става един от менторите на Родион.
През 1941 г. Родион Шчедрин е изпратен в Централната музикална школа към Московската консерватория. Първите му занимания по пиано започва частно при М. Л. Гехтман. По време на Втората световна война, в началото на октомври 1941 г. семейството на Шчедрин е евакуирано в Самара. В същия град е евакуиран и Дмитри Шостакович, който по това време завършва там знаменитата си Седма симфония. Така на младия Родион се отдава възможността да слуша на генералната репетиция тази симфония под диригентството на Самуил Самосуд. В тия военни години Шостакович е председател на Съюза на съветските композитори, чието ръководство е в Самара, тъй като негов отговорен секретар е бащата на Родион – Константин Шчедрин. Трябва се се отбележи, че при тежките битови и други проблеми Дмитри Шостакович помага на цялото семейство Шчедрин.
През 1944 г. Родион Шчедрин заминава за Москва, където посещава първо Московското хорово училище през периода 1944-1950. Директор на това училище е Александър Свешников (1890-1980) – прочут диригент, хормайстор, педагог и обществен деятел. През 1950 г. Шчедрин постъпва в Московската консерватория. Тук негови учители са Юри Шапорин (композиция) и Яков Флиер (пиано). Завършва с отличен успех консерваторията през 1955 г., прави също аспирантура през 1959 г. с ръководител Юри Шапорин. Още в годините на обучението си Шчедрин има изяви като солист пианист с оркестър под ръководството на диригента от Латвия Арвид Ансонс (1914-1984).
Годините 1965 до 1970 са твърде драматични за Родион Шчедрин – от 1964 до 1969 той е преподавател, по-късно и професор по композиция в Московската консерватория. Сред неговите ученици са роденият през 1945 г. руски композитор Олег Галахов и българският композитор Георги Минчев, който учи през тия години в Москва. През 1969 г. Шчедрин прекратява работата си в консерваторията след конфликти с партийните деятели в теоретико-композиторския факултет.
Голямата неприятност за Родион Шчедрин като композитор идва през 1967 г. след представянето в Москва на балетната премиера на неговата сюита „Кармен“, силно критикувана поради твърде модерното и в известна степен силно еротично въздействие на играта на Мая Плисецкая, за която всъщност Шчедрин е написал сюитата си по сюжета на класическата опера „Кармен“ от Бизе. Ето подробности от източник на немски език. Ще дам после превод:
Das starke Stück
Schtschedrin – Carmen-Suite
Der 1932 in Moskau geborene Komponist Rodion Schtschedrin überwand seine anfängliche Scheu und arrangierte Bizets Musik neu – zu einer abendfüllenden Ballettmusik, die er für seine Frau Maya Plissezkaja, die langjährige Primaballerina des Bolschoitheaters, schrieb. Die Uraufführung fand am 20. April 1967 in Moskau statt – und es war alles andere als ein Erfolg.
Zu viel nackte Beine
1967 erlebte nicht nur die westliche Welt den Aufbruch in ein neues Lebensgefühl. Die Gestalt der erotischen Carmen, die Maya Plissetzkaja im selben Jahr 1967 in Moskau tanzte, war für die damalige sozialistische Gesellschaft so etwas wie eine sexuelle Revolution – nur im klassischen Ballett. Ein Skandal! Zu viel nackte Beine, unzüchtige Stützungen und kaum Bekleidung. Carmen, diese unabhängige, freiheitsliebende, kühne und gefährliche Kunstfigur faszinierte Maya Plissetzkaya schon immer. Sie träumte ihr Leben lang davon, diese Figur auf der Bühne zu verkörpern.
“Ihre Carmen wird sterben!”
Die “Carmen-Suite” für Streicher und 47 Schlaginstrumente entstand innerhalb von nur 20 Tagen. Allerdings war die Uraufführung ebenso unglücklich wie diejenige Bizets 92 Jahre zuvor. Und es waren nicht nur die erotischen Anspielungen, die den sozialistischen Kulturbonzen zuwider waren. “Ihre Carmen wird sterben!”, sagte die sowjetische Kulturministerin nach der Premiere im Bolschoj Theater.
Doch Plissezkaya hielt dagegen: “Carmen stirbt, wenn ich sterbe!” Und behielt Recht. Maya Plissezkaya tanzte Schtschedrins “Carmen” ungefähr 350 Mal. Das letzte Mal im Jahr 1990 im Alter von 65 Jahren. Die “Carmen-Suite” ist das bekannteste Werk Rodion Schtschedrins. Laut Statistik wird sie jeden Tag irgendwo auf der Welt entweder live gespielt oder im Radio gesendet.
(край на цитата)
Превод: Силната творба
Шчедрин – Сюитата „Кармен“
Роденият през 1932 г. в Москва композитор Родион Шчедрин превъзмогва първоначалния си страх и аранжира по нов начин музиката на Бизе – като я претворява в балетна музика, която композира за своята съпруга Мая Плисецкая – дългогодишната примабалерина на „Болшой“-театър. Премиерата е на 20 април 1967 г. в Москва и не може да се счита за успех.
Много разголени крака
През 1967 г. не само Западният свят преживява избухването на едно ново жизнено чувство. Образа на еротичната Кармен, която Мая Плисецкая танцува през същата 1967 година в Москва е за тогавашното социалистическо общество нещо като сексуална революция в класическия балет. Това е скандал! Твърде много разголени крака, неморални пози и почти никакво облекло. Кармен – тази независима, свободолюбива, хладна и опасна фигура на изкуството винаги е възхищавала Мая Плисецкая. През целия си живот дотогава тя е мечтала да пресъздаде тази фигура на сцената.
„Вашата Кармен ще трябва да умре“
Сюитата „Кармен“ за струнни инструменти и 47 ударни инструменти е създадена само за 20 дни. Всъщност премиерата има същото нещастие, както това на Жорж Бизе преди 92 години. И не само еротичните моменти в балета са противни за социалистическите „културтрегери“. „Вашата Кармен ще трябва да умре“ – казва министърът на културата (една жена) след премиерата в „Болшой“-театър.
Обаче Плисецкая държи на точно обратното: „Кармен ще умре, когато аз умра!“. И има право – тя танцува сюитата „Кармен“ на Шчедрин около 350 пъти. Последният път е през 1990 година, когато е на 65 години. Сюитата „Кармен“ е най-познатото произведение на Родион Шчедрин. Съгласно статистически наблюдения тази сюита се играе всеки ден някъде по света или се предава „на живо“ по радиото.
(край на превода)
Годината 1968 е също драматична за Родион Шчедрин. След навлизането на Червената армия в Прага той отказва да подпише едно просъветско обръщение. Както стана ясно по-горе, през 1967 г. премиерата на сюитата „Кармен“ предизвиква голям скандал в СССР и едва след намесата на Дмитри Шостакович следват нови спектакли на този балет.
Годините текат и нещата се изменят – през 1973 г. по желание също на Шостакович Родион Шчедрин е избран за негов наследник на поста председател на Съюза на съветските композитори. На този пост той остава до 1990 г., като после доброволно се отказва от поста си, но продължава да е почетен председател на Съюза на руските композитори. Факта, че в такъв дълъг период от време като ръководна личност в тази огромна руска композиторска организация стои сериозен човек с особено чувство за новаторство в музиката, изиграва извънредно голяма и положителна роля. Велика е била и неговата лична помощ към композитори, музиковеди, диригенти и други. През 2002 г. по време на музикалния фестивал в чест на 70-годишнината на Родион Шчедрин, руският диригент, цигулар и педагог Владимир Спиваков пише в програмата на фестивала следните думи: „Дълго време Шчедрин е начело на Съюза на руските композитори и малко хора знаят колко много той е помогнал на редица млади таланти, въпреки че някои от тях са били преследвани от властта“.
Наред с големите си постижения като композитор, педагог и музикален организатор в СССР и после в Русия, Родион Шчедрин получава широка известност и зад граница, специално в Германия, където името му е много известно още от края на 70-те години. Той взема участие на редица фестивали в страни от Западна Европа, например при „Münchner Klaviersommer“ (Клавирно лято в Мюнхен) през 1982 г. Още през 70-те години той става член на „Bayerische Akademie der Schönen Künste“ (Баварската академия за изящни изкуства). Негови композиции са дирижирани от прочути диригенти като Ленард Бърнстейн, Лорин Маазел, Марис Янсонс. По съвет на италианския композитор Лучано Берио от началото на 90-те години Родион Шчедрин живее в Мюнхен, където по времето на перестройката има по-голяма материална сигурност.
След падането на комунистическия режим в Русия Шчедрин получава редица нови награди като Наградата на Руската федерация и тази на името на Дмитри Шостакович. По-долу в статията ще се спра отделно на наградите и отличията, които той е получил до сега. От 1989 г. Шчедрин става член и на „Akademie der Künste“ (Академията за изкуства) в Берлин. Днес Родион Шчедрин живее както в Мюнхен, така и в Москва.
През 2009 г. по покана на Валтер Финк – член на управлението и един от основателите на „Rheingau Musik Festival“ (Музикален фестивал в Райнгау) Родион Шчедрин става основен композитор на фестивала през съответната година. Това означава, че негова музика се изпълнява преди всичко в дните на фестивала или както е прието там, той има „Komponistenporträt“ на фестивала. Той лично участва в дните на фестивала в присъствието и на съпругата си – балерината Мая Плисецкая. Основни негови произведения, които са изнесени на този фестивал са камерна музика и литургията „Der versiegelte Engel“ (Запечатаният ангел).
От 1958 до смъртта й през 2015 г. Родион Шчедрин е женен за примабалерината Мая Плисецкая, за чиито балетни изяви той пише многократно съответна музика и се изявява като хореограф. По-късно ще дам подробно описание на неговата оперна и вокална музика (на другите многобройни жанрове, в които той е творил няма да се спирам в моята статия), тук само ще спомена за балетите му „Анна Каренина“ по едноименния роман на Лев Толстой и „Чайката“ по сюжет на творбата от Антон Чехов. Една от първите му опера е „Мъртви души“ по творбата на Николай Гогол, за която през 1984 г. той получава награда на името на Ленин. В най-общи линии споменавам, че е композирал редица симфонии, концерти за инструмент в съпровод на симфоничен оркестър, камерна музика, солови творби за пиано и редица други инструменти. В неговата Уикипедия-страница на руски и особено на английски езици има редица подробности и най-точни данни в тази насока. Нека спомена тук и факта, че такива Уикипедия-страници за него има на повече от 30 езика, също и съвсем скромна на български език.
Една малка подробност е факта, че наред с руското си поданство Родион Шчедрин притежава такова и на Литва. Този факт е твърде интересен – след обявяването на независимостта на тази балтийска държава след разпадането на СССР такова поданство поучават по желание не само граждани на СССР, но и на други държави, особено такива, които работят в областта на културата и изкуствата, на обществения живот, спортисти, предприемачи и бизнесмени. Що се отнася до руски граждани, през 1991 г. Родион Шчедрин и Мая Плисецкая са едни от първите руснаци, на които са връчени паспорти от Литва.
След смъртта на Мая Плисецкая на 2 май 2015 г. (тогава писах тук във ФБ статия за нея) в Русия е отворено и публикувано нейното завещание, в което се казва, че след смъртта на Родион Шчедрин нейният и негов прах трябва да бъдат разсеяни над Русия.
Още по времето, когато Мая Плисецкая е жива, двамата с Родион Шчедрин основават своя фондация, която си поставя различни цели. Това става по времето, когато Русия претърпява големи промени след разпадането на СССР. Цитирам в оригинал на немски език и после в превод информация, свързана с тази тяхна фондация:
Портал „International Maya Plisetskaya Rodion Shchedrin Foundation“
(без дата)
Rodion Shchedrin wurde 1932 als Sohn eines Komponisten und Musiklehrers in Moskau geboren. Er besuchte die Moskauer Chorschule und studierte dann am Moskauer Konservatorium, 1955 schloss er seine Studien in den Fächern Komposition und Klavier ab. Seine ersten großen Werke schrieb er mit Anfang zwanzig.
Über ein Jahrzehnt war er Vorsitzender des Komponistenverbandes der Russischen Föderation – als Nachfolger seines Gründers Dmitri Schostakowitsch und auf dessen Wunsch hin.
Nach dem Auseinanderbrechen der Sowjetunion konnte Shchedrin, der nie Mitglied der KP gewesen war, verstärkt am internationalen Musikleben teilnehmen. Heute lebt er abwechselnd in München und Moskau.
Shchedrin, der auch ein virtuoser Pianist ist, hat oftmals seine eigenen Werke aufgeführt, darunter sechs Klavierkonzerte, Sonaten und 24 Präludien und Fugen für Klavier. Mit seiner Oper “Die toten Seelen” (nach Gogol) und den Balletten “Anna Karenina” (nach Tolstoi), “Die Möwe” und “Dame mit Hündchen” (beide nach Tschechow) brachte Shchedrin Klassiker der russischen Literatur auf die Musiktheaterbühne. Alle diese Werke wurden am Bolshoi-Theater uraufgeführt. In dessen 200jähriger Geschichte ist Shchedrin damit der erste Komponist, von dem dort gleich sieben Werke aufgeführt wurden, darunter das weltbekannte Ballett “Carmen-Suite”. Shchedrins Chorwerke zu Texten russischer Dichter der Vergangenheit und Gegenwart sind heute im Musikleben präsent, ebenso seine beiden Sinfonien und die fünf Konzerte für Orchester.
1992 verlieh Präsident Boris Jelzin Shchedrin den Staatspreis Russlands für sein Werk “Der versiegelte Engel”. Shchedrin ist es gelungen, unter Verwendung aller modernen Kompositionsverfahren – einschließlich aleatorischer und serieller Techniken – traditionelle und neue Formen miteinander zu verbinden. Seine Liebe für die russische Folklore und Volksmusik, Dichtung und Literatur prägt sein Werk und macht ihn zu einem originär russischen Komponisten, dessen Werke jedoch keineswegs nur die Menschen seiner Heimat ansprechen.
Seit 1976 ist Rodion Shchedrin Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste, seit 1989 Mitglied der Berliner Akademie der Künste.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Международна фондация „Мая Плисецкая“ – Родион Шчедрин“
(без дата)
Родион Шчедрин е роден в Москва през 1932 г., син на композитор и музикален учител. Учи в Московското хорово училище, а след това учи в Московската консерватория, която завършва през 1955 г. със специалност композиция и пиано. Първите си големи произведения пише в началото на двадесетте си години.
Повече от десетилетие той е председател на Съюза на композиторите на Руската федерация – наследявайки основателя му Дмитрий Шостакович и по негово искане.
След разпадането на Съветския съюз Шчедрин, който никога не е бил член на Комунистическата партия, успява да участва по-интензивно в международния музикален живот. Днес живее последователно в Мюнхен и Москва.
Шчедрин, който е и виртуозен пианист, често е изпълнявал свои собствени произведения, включително шест концерта за пиано, сонати и 24 прелюдии и фуги за пиано. С операта си „Мъртви души“ (по Гогол) и балетите „Ана Каренина“ (по Толстой), „Чайка“ и „Дама с кученце“ (и двата по Чехов), Шчедрин пренася класики на руската литература на сцената на музикалния театър. Всички тези произведения са премиерно представени в „Болшой“-театър. В 200-годишната история на този театър Шчедрин е първият композитор, чиито седем от произведенията са изпълнени там, включително световноизвестният балет „Кармен-сюита“. Хоровите произведения на Шчедрин, базирани на текстове на руски поети от миналото и настоящето, все още присъстват в музикалния живот днес, както и двете му симфонии и петте му концерта за оркестър.
През 1992 г. президентът Борис Елцин връчва на Шчедрин Руската държавна награда за произведението му „Запечатаният ангел“. Шчедрин успешно съчетава традиционни и нови форми, използвайки всички съвременни композиционни техники, включително алеаторика и серийни техники. Любовта му към руския фолклор и народната музика, поезията и литературата оформя творчеството му и го прави истински руски композитор, чиито произведения обаче се харесват не само на хората от родината му.
Родион Шчедрин е член на Баварската академия за изящни изкуства от 1976 г. и член на Берлинската академия за изкуства от 1989 г.
(край на превода)
Както писах в началото, в моята статия ще се спра само на оперните и вокални произведения на Родион Шчедрин. В това отношение най-подробно описание е дадено не в източник на руски език, а в такова на английски език. В него са дадени отделни сведения за опери, мюзикъли, вокална музика за соло глас, хор и оркестър, съдържащи редица подробности:
Operas
- Not Love Alone, opera in three acts with epilogue (1961). First performance on 25 December 1961 in Moscow by the Bolshoi Theatre Chorus and Orchestra, Y. Svetlanov (cond).
- Dead Souls, opera in three acts (1976). Libretto by the composer. First performance on 7 June 1977 in Moscow by the Bolshoi Theatre Chorus and Orchestra, Y. Temirkanov (cond).
- Lolita, opera in three acts after Vladimir Nabokov‘s novel (1993). Libretto by the composer. First performance: 14 December 1994 in Stockholm by the Royal Opera of Stockholm, Mstislav Rostropovich (cond), Ann-Marget Petterson, John Conklin.
- The Enchanted Wanderer, opera for the concert stage for mezzo-soprano, tenor, bass, mixed chorus and orchestra (2001-2002). Story by Nikolai Leskov. Libretto by the composer. Commissioned by the New York Philharmonic to Lorin Maazel. First performance on 19 December 2002 in New York by the New York Philharmonic, New York Choral Artists, Lorin Maazel (cond).
- Boyarina Morozova, choral opera in two parts for four soloists, mixed chorus, trumpet, timpani and percussion (2006). Text from “The Life of the Archpriest Awwakum by himself” and “The Life of Boyarina Morozova”. Libretto by the composer. First performance: 30 October 2006 in the Moscow Conservatory in a performance directed by Boris Tevlin.
- Levsha (“The Lefthander”), opera in 2 acts. Libretto by the composer after the novel by Nikolai Leskov. Concert performance on 26 June, and world stage premiere on 27 July 2013 at the Mariinsky II in St Petersburg, conducted by Valery Gergiev.
- A Christmas Tale, billed as an “Opéra féerie”, libretto by the composer after Leskovs translation of Nemcova’s fairy tale. World premiere at the Mariinsky Two in St. Petersburg, conducted by Valery Gergiev, 27 December 2015. The opera contains elements of the original Slavic tale of Cinderella as well as the Russian story of “The Twelve Months”.
…….
Превод:
Опери
„Не само любов“, опера в три действия с епилог (1961). Първо изпълнение на 25 декември 1961 г. в Москва от хора и оркестъра на „Болшой“-театър, Й. Светланов (диригент).
„Мъртви души“, опера в три действия (1976). Либрето от композитора. Първо изпълнение на 7 юни 1977 г. в Москва от хора и оркестъра на „Болшой“-театър, Й. Темирканов (диригент).
„Лолита“, опера в три действия по романа на Владимир Набоков (1993). Либрето от композитора. Първо изпълнение: 14 декември 1994 г. в Стокхолм от Кралската опера на Стокхолм, Мстислав Ростропович (диригент), Ан-Маргет Петерсън, Джон Конклин.
„Омагьосаният скитник“, опера за концертна сцена, за мецосопран, тенор, бас, смесен хор и оркестър (2001-2002), по разказ от Николай Лесков. Либрето от композитора. Поръчана от Нюйоркската филхармония на Лорин Маазел. Първо изпълнение на 19 декември 2002 г. в Ню Йорк от Нюйоркската филхармония, Нюйоркски хорови артисти, Лорин Маазел (диригент).
„Боярина Морозова“, хорова опера в две части за четирима солисти, смесен хор, тромпет, тимпани и ударни инструменти (2006). Текст от „Животът на протойерей Авакум от самия него“ и „Животът на Боярина Морозова“. Либрето от композитора. Първо изпълнение: 30 октомври 2006 г. в Московската консерватория в постановка, режисирана от Борис Тевлин.
„Левша“ („Левичарят“), опера в 2 действия. Либрето от композитора по романа на Николай Лесков. Концертно изпълнение на 26 юни и световна сценична премиера на 27 юли 2013 г. в Мариински театър II в Санкт Петербург, дирижирана от Валери Гергиев.
„Коледна приказка“, рекламирана като „Opéra féerie“, либрето от композитора по превод на Лесков на приказката на Немцова. Световна премиера в Мариински театър II в Санкт Петербург, дирижирана от Валери Гергиев, 27 декември 2015 г. Операта съдържа елементи от оригиналната славянска приказка за Пепеляшка, както и от руската история „Дванадесетте месеца“.
(край на превода)
Musical
Nina and the Twelve Months (1988). Musical in two acts on a libretto by T. Futjita after Samuil Marshak‘s story. First performance on 8 August 1988 in Tokyo.
…….
Vocal music
For soloist, chorus and orchestra
- Bureaucratiade, satirical cantata for soloists, chorus and small orchestra (1963). To texts of “Rules for Those Staying at the Kurpaty Boarding House”. First performance on 24 February 1965 in Moscow by an Ensemble of Soloists and Chamber Orchestra, V. Delman (cond). Opus 39
- Poetoria, concerto for poet accompanied by a woman’s voice, mixed chorus and symphony orchestra (1968). To words by A. Voznesensky. First performance on 24 February 1968 in Moscow by the USSR Radio & TV SO and Chorus, Gennady Rozhdestvensky (cond), Andrei Voznesensky(poet)
- Lenin is Amongst Us, oratorio for soprano, alt and bass, mixed chorus and symphony orchestra (1969). Traditional text. Dedicated to Lenin’s centenary. First performance on 6 February 1970 in Moscow by the USSR Radio & TV SO and Chorus, Gennady Rozhdestvensky (cond), L. Zykina, L. Belobragina & A. Eisen (soloists).
- Long Life (Mnogia Leta) for mixed chorus, piano solo and three groups of percussion instruments (1991). Dedicated to G. Rozhdestvensky. First performance on 5 May 1991 in Moscow with Valery Polyansky (cond).
- Prayer (Molenie) for mixed chorus and symphony orchestra (1991). To words by Yehudi Menuhin. First performance on 7 March 1991 in Moscow by the Moscow Chamber Chorus and the USSR Ministry of Culture SO, Yehudi Menuhin (cond).
…….
Превод:
Мюзикъл
„Нина и дванадесетте месеца“ (1988). Мюзикъл в две действия по либрето от Т. Фуджита по разказ от Самуил Маршак. Първо изпълнение на 8 август 1988 г. в Токио.
…….
Вокална музика
За солист, хор и оркестър
„Бюрократиада“, сатирична кантата за солисти, хор и малък оркестър (1963). По текстове на „Правила за отсядащите в пансион „Курпати“. Първо изпълнение на 24 февруари 1965 г. в Москва от ансамбъл от солисти и камерен оркестър, В. Делман (диригент). Опус 39
„Поетория“, концерт за поет, съпроводен от женски глас, смесен хор и симфоничен оркестър (1968). По текст на А. Вознесенски. Първо изпълнение на 24 февруари 1968 г. в Москва от СО и хор на Радио и телевизия СССР, Генадий Рождественски (диригент), Андрей Вознесенски (поет).
„Ленин е сред нас“, оратория за сопран, алт и бас, смесен хор и симфоничен оркестър (1969). Традиционен текст. Посветена на стогодишнината от Ленин. Първо изпълнение на 6 февруари 1970 г. в Москва от СО и хор на Радио и телевизия СССР, Генадий Рождественски (диригент), Л. Зыкина, Л. Белобрагина и А. Айзен (солисти).
„Дълъг живот“ (Многия лета) за смесен хор, пиано соло и три групи ударни инструменти (1991). Посветена на Г. Рождественски. Първо изпълнение на 5 май 1991 г. в Москва с Валерий Полянски (диригент).
„Молитва“ (Моление) за смесен хор и симфоничен оркестър (1991). По текст на Йехуди Менухин. Първо изпълнение на 7 март 1991 г. в Москва от Московския камерен хор и СО на Министерството на културата на СССР, Йехуди Менухин (диригент).
(край на превода)
For one part solo
- Song and Ditties of Varvara from the Opera “Not Love Alone” (1961). Arrangement for mezzo-soprano and piano.
- Three Solfege Exercises, sonata for high voice and piano (1965). First performance on 13 October 1967 in Moscow by Z. Dolukhanova (voice) and N. Svetlanova (piano).
- Laments for voice with piano accompaniment (1965). Traditional words by V. Bokov. First performance on 31 January 1966 in Moscow by I. Arkhipova (voice) and R. Shchedrin (piano).
- “Tanja – Katja”, songs without words in folkstyle for soprano and orchestra (2002). First performance on 12 December 2002 in Moscow by Russia State SO, Dmitry Sitkovetsky (cond), M. Gavrilova (voice)
- “Tanja – Katja II”, songs without words in folkstyle for female voice and violin (2002)
- “My Age, My Wild Beast”, vocal cycle for tenor, narrator and piano. Text by Osip Mandelstam. First performance on 6 February 2003 in Cologne Philharmonic by Mark Tucker (tenor) and Vladimir Ashkenazy (piano)
- Grusha’s Gypsy Song (2008). First Performance: 3 August 2008 in Verbier by Kristina Kapustinskaya and the Verbier Festival Orchestra, conducted by Valery Gergiev.
- “Cleopatra and the Serpent”, a dramatic scene for woman’s voice and orchestra (2011). Words from the final scenes of Shakespeare’s tragedy “Antony and Cleopatra” in a translation of Boris Pasternak (2011). First performance on 28 May 2012 at the Salzburg Festival by M. Erdmann and the Orchestra of the Mariinsky Theatre, Valery Gergiev (cond).
…….
Превод:
За един солист
Песен и песнички на Варвара от операта „Не само любов“ (1961). Аранжимент за мецосопран и пиано.
Три упражнения за солфеж, соната за висок глас и пиано (1965). Първо изпълнение на 13 октомври 1967 г. в Москва от Зара Долуханова (глас) и Н. Светланова (пиано).
Плачове за глас с акомпанимент на пиано (1965). Народни думи от В. Боков. Първо изпълнение на 31 януари 1966 г. в Москва от И. Архипова (глас) и Р. Шчедрин (пиано).
„Таня – Катя“, песни без думи в народен стил за сопран и оркестър (2002). Първо изпълнение на 12 декември 2002 г. в Москва от Руският държавен симфоничен оркестър (СО), Дмитрий Ситковецки (диригент), М. Гаврилова (глас)
„Таня – Катя II“, песни без думи в народен стил за женски глас и цигулка (2002 г.)
„Моят век, моят див звяр“, вокален цикъл за тенор, разказвач и пиано. Текст от Осип Манделщам. Първо изпълнение на 6 февруари 2003 г. в Кьолнската филхармония от Марк Тъкър (тенор) и Владимир Ашкенази (пиано)
„Циганската песен на Груша“ (2008 г.). Първо изпълнение: 3 август 2008 г. във Вербие от Кристина Капустинская и Фестивалния оркестър на Вербие, дирижиран от Валери Гергиев.
„Клеопатра и змията“, драматична сцена за женски глас и оркестър (2011 г.). Текст от финалните сцени на трагедията на Шекспир „Антоний и Клеопатра“ в превод на Борис Пастернак (2011 г.). Първо изпълнение на 28 май 2012 г. на Залцбургския фестивал от М. Ердман и Оркестъра на Мариинский театър, диригент Валери Гергиев.
(край на превода)
Choruses a cappella
- Two Choruses to Lyrics by Alexander Pushkin for unaccompanied mixed chorus (1950)
- “The Willow”, vocalise for unaccompanied mixed chorus (1954)
- Four Choruses to Lyrics by Alexander Tvardovsky for unaccompanied mixed chorus (1968)
- Four Choruses to Lyrics by Andrei Voznesensky for unaccompanied mixed chorus (1971)
- “Russian Villages” for unaccompanied mixed chorus (1973). Chorus to lyrics by Ivan Khabarov.
- “A Woman was Washing Clothes” for unaccompanied mixed chorus (1975). Chorus to lyrics by J. Lyapin.
- “The Execution of Pugachev”, poem for mixed chorus a cappella (1981). Text by Alexander Pushkin. First performance on 10 March 1983 in Tallinn by the Moscow Conservatory Student’s Chorus, Boris Tevlin (cond).
- “Lines (Stanzas)” from “Eugen Onegin” for mixed chorus a cappella (1981). Text by Alexander Pushkin. First performance in May 1982 in Moscow by the Conservatory Student’s Chorus, B. Tevlin (cond).
- Concertino in four movements for chorus a cappella (1982). Commissioned by the Cork International Choral Festival. First performance on 5 May 1982 in Cork, Ireland by the Cork Festival Chorus and the Lialiumai Chorus, Albinas Piatrauskas (cond).
- “The Sealed Angel“, Russian liturgy for mixed chorus a cappella with shepherd’s pipe (1988). Russian orthodox text. First performance on 18 June 1988 in the Tchaikovsky Concert Hall of Moscow by the Moscow Chamber Chorus and the State Academic Chorus of the USSR, Vladimir Minin (cond), Alexander Golyshev (flute).
- Two Russian Choirs (2008). First Performance: 12 September 2008 in Moscow by the National Choir of Russian Conservatories, conducted by Boris Tevlin.
……
Превод:
Хорове а капела
Две хорови творби по текст от Александър Пушкин за самостоятелен смесен хор (1950)
„Върба“, вокализа за самостоятелен смесен хор (1954)
Четири хорови творби по текст от Александър Твардовски за самостоятелен смесен хор (1968)
Четири хорови творби по текст от Андрей Вознесенски за самостоятелен смесен хор (1971)
„Руски села“ за самостоятелен смесен хор (1973). Хор по текст от Иван Хабаров.
„Жена переше дрехи“ за самостоятелен смесен хор (1975). Хор по текст от Й. Ляпин.
„Екзекуцията на Пугачов“, стихотворение за смесен хор а капела (1981). Текст от Александър Пушкин. Първо изпълнение на 10 март 1983 г. в Талин от Студентския хор на Московската консерватория, Борис Тевлин (диригент).
„Строфи“ от „Евгений Онегин“ за смесен хор а капела (1981). Текст от Александър Пушкин. Първо изпълнение през май 1982 г. в Москва от Студентския хор на Консерваторията, Б. Тевлин (диригент).
Концертино в четири части за хор а капела (1982). Поръчано от Международния хоров фестивал в Корк. Първо изпълнение на 5 май 1982 г. в Корк, Ирландия от Фестивалния хор в Корк и хора „Лялиумай“, Албинас Пятраускас (диригент).
„Запечатаният ангел“, руска литургия за смесен хор а капела с овчарска гайда (1988). Руски православен текст. Първо изпълнение на 18 юни 1988 г. в Концертната зала „Чайковски“ в Москва от Московския камерен хор и Държавния академичен хор на СССР, Владимир Минин (диригент), Александър Голишев (флейта).
Два руски хора (2008). Първо изпълнение: 12 септември 2008 г. в Москва от Националния хор на руските консерватории, дирижиран от Борис Тевлин.
(край на превода)
Цитирам списък на наградите и отличията, които е получил до сега Родион Шчедрин (източник също на английски език, няма да давам превод):
Honours and awards
- Order of Merit for the Fatherland;
- 2nd class (3 December 2007) – for outstanding contributions to the development of national music and many years of creative activity
- 3rd class (2 December 2002) – for outstanding contribution to the development of musical art
- State Prize of the Russian Federation in Literature and Art in 1992 (25 December 1992) – for the choral music of “The Sealed Angel” by N. Leskov
- Lenin Prize (1984) – for the opera “Merv Soul” (1977), a poem for chorus “Execution of Pugachev” (1981), “The solemn overture” for symphony orchestra
- USSR State Prize (1972) – for the oratorio “Lenin in the heart of the popular” and the opera “Not only is love” (61, new edition)
- People’s Artist of the RSFSR (1976)
- People’s Artist of USSR (1981)
- Imperial Order of St. Anne, 3rd Class (12 February 2010) as a reward of merit to the Fatherland
- Shostakovich Award (Russia, 1992)
- Crystal Award of the World Economic Forum (Davos, 1995)
- Corresponding Member of the Bavarian Academy of Fine Arts (1976)
- Honorary member of the Franz Liszt Society (USA, 1979)
- Honorary member of the GDR Academy of Fine Arts (1982)
- Honorary member of the International Music Council (1985)
- Member of the Berlin Academy of Arts (1989)
- Honorary Professor of Moscow Conservatory (1997)
- Honorary Professor of Saint Petersburg Conservatory (2005)
- Honorary Professor of Moscow State University (2007)
- Honorary Professor of Beijing Conservatory (2008)
- Ovation Award (2008)
- Honorary Member of the Academy of Fine Arts of the GDR (1993)
- Winner of the German music award “Echo Klassik 2008” for the opera “Boyarina Morozova” (2008)
- Winner of the Russian National Theatre Award “Golden Mask” for the opera “The Enchanted Wanderer” (2009)
- “Composer of the Year” Pittsburgh Symphony Orchestra (2002)
- Grammy Awards
- in the nomination “The best essay in contemporary academic music” for the Concerto cantabile (1997)
- in the nomination “The best work of contemporary composer of classical music” for the opera “The Enchanted Wanderer” (2009)
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам списък на наградите и отличията, които е получил Родион Шчедрин до 2015 г. (без превод):
Auszeichnungen
| 1976 | Korrespondierendes Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste |
| 1983 | Ehrenmitglied der Akademie der Schönen Künste der DDR |
| 1984 | Auszeichnung mit dem Leninpreis |
| 1985 | Ehrenmitglied des “International Music Council” |
| 1989 | Mitglied der Akademie der Künste in Berlin |
| 1992 | Russischer Staatspreis |
| 1993 | Dmitri-Schostakowitsch-Preis Crystal Awards, World Economic Forum, Davos |
| 1997 | Ehrenprofessur am Moskauer Konservatorium |
| 2001 | Nominierung für die “Grammy Awards” für die beste zeitgenössische Komposition (“Concerto Cantabile”) |
| 2002 | “Composer of the Year” des Pittsburgh Symphony Orchestra Auszeichnung mit dem Orden „Für Verdienste für das Vaterland” (einer der höchsten Auszeichnungen des russischen Staates) |
| 2005 | Ehrenprofessur am St. Petersburger Konservatorium |
| 2007 | Auszeichnung mit dem Orden “Für Verdienste um das Vaterland” der 2. Klasse |
| 2008 | Ehrenprofessur am Zentralen Konservatorium Peking Auszeichnung mit dem ECHO KLASSIK 2008 für die Choroper „Die Bojarin Morosowa“ in der Kategorie „Operneinspielung des Jahres – 20./21. Jahrhundert“ (CD: WERGO/ SCHOTT MUSIC & MEDIA GmbH) |
| 2009 | Auszeichnung mit dem Russischen Nationalen Theaterpreis „Goldene Maske“ in der Kategorie „Beste kompositorische Arbeit für Musiktheater“ für die Oper „Der verzauberte Pilger“ |
| 2010 | Nominierung für den „Grammy 2011“ in der Kategorie „Beste zeitgenössische klassische Komposition“ für die Oper „Der verzauberte Pilger“ |
| 2012 | Preis der Stadt Moskau im Bereich der Literatur und Kunst für das Jahr 2012 für die russische Choroper „Die Bojarin Morosowa“ Auszeichnung mit dem Orden „Für Verdienste um das Vaterland“ der 4. Klasse |
| 2013 | Ausgezeichnet mit dem Preis “Baltischer Stern” |
| 2015 | Ausgezeichnet mit dem Preis “Baum des Lebens” |
| 2015 | Wladimir Putin verlieh Rodion Shchedrin den Orden der Ehre |
(край на цитата)
Цитирам хронология на живота на Родион Шчедрин (източник на англисйки език, без превод):
Chronology:
1932
Born in Moscow on 16 December
1945-1950
Studied at the Moscow Choral School
1950-1955
Studied at the Moscow Conservatory with Yuri Shaporin (composition) and Yakov Flier (piano)
1958
Married Maya Plisetskaya, the prima ballerina of the Bolshoi
1964-1969
Professor of composition at the Moscow Conservatory
1967
World premiere of the ballet “Carmen Suite” in Moscow
1968
Refused to sign an open letter which was to sanction the invasion of Warsaw Pact troops in Czechoslovakia
Since 1969
Free-lance composer
1972
World premiere of the ballet “Anna Karenina” in Moscow
1973
Succeeded Dmitri Shostakovich as president of the Russian Federation of the Union of Composers (since 1989 honorary president).
1976
Correspondent member of the Bavarian Academy of Fine Arts
1982
Attended the Munich Piano Summer for the first time.
1983
Honorary member of the Academy of Fine Arts of the GDR
1985
Honorary member of the “International Music Council”
1989
Member of the Interregional Group which sympathized with ‘perestroika’
Member of the Berlin Academy of Arts
“Khorovody” (4th concerto for orchestra)
1990
World premiere of “Old Russian Circus Music”
1992
Russian State Prize
1993
Dmitri Shostakovich Prize
1994
World premiere of the opera “Lolita” in Stockholm
World premiere of the Concerto for Violoncello and Orchestra (“sotto voce concerto”) in London
World premiere of the “Trumpet Concerto” in Pittsburgh
1995
Crystal Awards, World Economic Forum, Davos
1997
Honorary professor at the Moscow Conservatory
1998
World premiere of “Four Russian Songs” in London
World premiere of “Concerto Cantabile” in Zürich
1999
World premiere of the “5th Piano Concerto” in Los Angeles
2001
Final nomination of “Grammy Awards” for the best classical contemporary composition (“Concerto Cantabile”)
2002
“Composer of the Year” of the Pittsburgh Symphony Orchestra
Since 1992
Has been living in Munich and Moscow.
2012
Prize of the City of Moscow for the choral opera “Boyarina Morozova”
2013
The Marrinsky Theatre in St. Petersburg names its new recital hall in Mariinsky II after Rodion Shchedrin.
2013
“Baltic Star” Award
2015
“The Tree of Life” Award from the Federal Assembly of Russia
2015
World premiere of “A Christmas Tale” in St. Petersburg
2019
Russian Federation National Award for humanities
(край на цитата)
Ще завърша днешната мемориална статия за починалия на 29 август 2025 г. композитор Родион Шчедрин с едно интервю, което той е направил преди години в Германия. Цитирам в оригинал на немски език само първия абзац и края, после превод на цялата статия на български език:
Rodion Shchedrin im Gespräch mit Annakatrin Täuschel
“Was man schreibt, ist unantastbar”
Rodion Shchedrin im Gespräch mit Annakatrin Täuschel
– Herr Shchedrin, zunächst eine grundsätzliche Frage zu Ihrem Selbstverständnis als Komponist: Fühlen Sie sich als “politischer” Komponist? Möchten Sie Ihr Publikum bilden, gar erziehen?
– Absolut nicht. Das Wort “politisch” hat für mich einen negativen Beigeschmack; ich verknüpfe damit keine positiven Assoziationen. In Rußland herrscht nun seit 17 Jahren wieder Freiheit – künstlerische und intellektuelle Freiheit -, aber es gibt immer noch Komponisten, die wie früher ihre professionelle Existenz als Künstler mit politischem Kapital anzureichern versuchen. Übrigens nicht nur Komponisten, auch viele ausübende Künstler.
Da entstehen regelrechte Mythen – und Mythen haben generell eine große Macht und Kraft, denn die Menschen fangen an, an diese Mythen zu glauben. Und an denjenigen, der sie erschafft. Ich will nicht persönlich werden, aber es gibt viele Künstler mittleren Niveaus aus der ehemaligen Sowjetunion, die jetzt im Westen leben und verbreiten, man hätte sie damals fürchterlich unterdrückt, zum Beispiel, weil sie Juden gewesen seien. Aber Emil Gilels war auch Jude, ebenso Leonid Kogan, David Oistrach und viele andere. Wenn jemand dieses Argument also so offensichtlich benutzt, möchte er daraus politisches Kapital schlagen. Natürlich gab es in der Sowjetunion Antisemitismus – das ist unbestritten, und ich möchte das mit keinem Wort leugnen. Aber es gibt eben immer wieder Künstler, die daraus Mythen stilisieren, um aus ihnen politisches Kapital zu schlagen. In diesem Sinne möchte ich den Begriff “politischer Komponist” für mich ablehnen.
(…….)
– Wie beurteilen Sie die momentane Situation für die nachfolgende russische Komponistengeneration? Nutzen die jungen Künstler die neue Freiheit?
– Der Blick in die ferne Zukunft verspricht sehr viel Positives! Was allerdings die unmittelbare Zukunft betrifft, sieht es schrecklich aus. Für die jungen Künstler ist es wahnsinnig schwer; sie haben keine Mittel, müssen alles selbst bezahlen, die Abschriften, die Kopien der Partituren, die Musiker, die Saalmieten… Früher bezahlten das alles der Staat und der Komponistenverband, heute sind die jungen Leute deswegen auf der Suche nach Sponsoren. Und die, die keine finden, wandern in Scharen aus. Das ist bitter!
(край на цитата)
Превод:
Родион Шчедрин в разговор с Анакатрин Тойшел
„Това, което пишете, е неприкосновено“
Родион Шчедрин в разговор с Анакатрин Тойшел
Г-н Шчедрин, първо един фундаментален въпрос относно вашия самообраз като композитор: Смятате ли се за „политически“ композитор? Искате ли да образовате, дори да обучавате, публиката си?
– Абсолютно не. Думата „политически“ има негативна конотация за мен; не я свързвам с никакви положителни конотации. Свободата царува в Русия вече 17 години – артистична и интелектуална свобода – но все още има композитори, които, както и преди, се опитват да обогатят професионалното си съществуване като творци с политически капитал. Не само композитори, между другото, но и много изпълнители.
Това създава истински митове – и митовете като цяло имат голяма сила и мощ, защото хората започват да вярват в тези митове. И в човека, който ги създава. Не искам да ставам личен, но има много артисти на средно ниво от бившия Съветски съюз, които сега живеят на Запад и разпространяват информацията, че са били ужасно потискани тогава, например, защото са евреи. Но Емил Гилелс също е бил евреин, както и Леонид Коган, Давид Ойстрах и много други. Така че, когато някой използва този аргумент толкова очевидно, той се опитва да извлече политически капитал от него. Разбира се, в Съветския съюз е имало антисемитизъм – това е безспорно и аз изобщо не искам да го отричам. Но винаги има артисти, които го стилизират в митове, за да извлекат политически капитал от него. В този смисъл бих искал да отхвърля термина „политически композитор“ за себе си.
– Отвъд този политически аспект, все още ли искате да предадете нещо на публиката си, да я вдъхновите или оформите?
– Чувствам връзка с композитори, чиито идеали са артисти като Бах, Моцарт, Бетовен или Чайковски. От друга страна, не чувствам връзка с онези, които смятат Булез или Щокхаузен за свои модели за подражание. Разбира се, любопитен съм за произведенията на някои от тези творци, но не ги боготворя. Спомням си как Дмитрий Шостакович всяка сутрин свиреше Прелюдия и Фуга от „Добре темперирания клавир“ на Бах, само за себе си – като вид „умствена закуска“. Но Бах не е предавал никакво послание или дискурс с произведенията си; той просто е пишел музика, която е чувствал в себе си. В сърцето, душата, тялото и мозъка си. До ден днешен съм твърдо убеден, че решаващият фактор за всеки композитор е интуицията. Става проблематично, когато композиторите вече не се доверяват на тази интуиция и вместо това я заменят с музикални „религии“ като сериализъм, алеаторика, минимализъм или други. Това доведе до истинска диктатура на авангарда през последните 25 години. Много твърда, нетолерантна, агресивна диктатура. А тези, които не искаха да следват този път, които не ходеха на фестивали, не пътуваха до Дармщат – тези творци изобщо не съществуваха за авангарда. Дори един велик композитор като Оливие Месиен ми призна по време на конкурса „Глен Гулд“ в Торонто, където и двамата бяхме в журито: „Диктатурата на авангарда ме лиши от осем до десет години от творческата ми работа“.
Разбира се, авангардът донесе и положителни неща: нова форма на нотация, нова перспектива за оркестъра; алеаторичната музика, например, също съдържа много интересни неща. Не искам да отричам това. И е неизбежно и необходимо да се ангажираме с нея. Но въпреки това, този авангард – както всяка диктатура – имаше и много сериозни последици.
– Според вас, повлияли ли са тези ефекти и на връзката между композитор и публика? А какви са личните ви отношения със слушателите?
– Много съвременни композитори са загубили напълно контакт с публиката си. Тези композитори композират за други композитори, за едно „гето“, така да се каже, за малки фестивали, където слушат 50, 100 или може би 200 души. Те пътуват от един фестивал на друг, срещат се отново и отново – и публиката е винаги една и съща. Сравнете, за разлика от това, цикъла на Малер, който Лорин Маазел току-що изпълни със Симфоничния оркестър на Баварското радио във Филхармонията в Гащайг, Мюнхен. Беше невероятно трудно да се намерят билети! А музиката на Малер не е лесна, особено по-късните му произведения. Но тя е базирана на вдъхновение; тя е жизнена и докосва хората. Трябва да убедиш публиката с музика, да я докоснеш. И този контакт е загубен; хората се страхуват от съвременната музика.
– Възпитанието ви е било много музикално и също така много религиозно. Повлияло ли е това на артистичната ви работа и на самооценката ви като композитор?
– Дядо ми беше руски православен свещеник в малкото градче Алексин, на около 200 км от Москва. Баща ми и братята му получиха религиозно образование и завършиха богословска семинария. Майка ми също беше вярваща. По време на управлението на Сталин това беше много опасно и причиняваше много неудобства за всички. Баща ми например трябваше да напусне консерваторията, където преподаваше, след Втората световна война и преживя някои ужаси в следващите години.
– Въпреки всички опасности, помогна ли ви и религиозното ви възпитание да следвате собствения си път – като художник и като човек?
– Разбира се, много зависи от характера на човека. Има страхливци и има смели. Има хора, които открито изразяват мнението си, и такива, които не го правят. И аз трябваше да преживея някои трудни ситуации в живота си. Например, не подписах писмата, които трябваше да оправдаят съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Това беше доста смело по онова време! Радиостанцията „Гласът на Америка“, която слушаха всички в Съветския съюз, съобщаваше всеки час, че двама поети (Твардовски и Симонов) и един композитор (Шчедрин) не са подписали тези писма. Естествено, това имаше неприятни последици за мен; дори съпругата ми, Мая Плисецкая, примабалерина в Болшой театър, го усети. Вярата помага във всичко това; дълбока и истинска вяра, а не религиозни формалности, които вероятно също трябва да съществуват. Твоето собствено „аз“, твоята съвест, твоята душа са твоята съдба и ти казват кое е добро и кое е лошо. Така мисля аз и това е и моят характер, който, разбира се, не мога да променя. Поради това винаги съм имал много приятели в живота си – истински приятели, които са били с мен през огън и вода – но и много врагове! Никога не съм бил особено дипломатичен, винаги съм бил доста прям. Жена ми често ме смъмря за това, съветва ме да бъда по-внимателен или дори понякога да мълча – но просто не мога да го направя; искам да постигна нещо!
– Как се справяхте с трудностите, които възникнаха за вас от тази прямота и директност? Как реагирахте, както артистично, така и човешки?
– Животът в Съветския съюз винаги е означавал правене на компромиси. Постоянно, по малки неща, понякога дори по по-важни въпроси. Но що се отнася до моето артистично творчество, за мен никога не е имало компромиси. Това, което пишете, има абсолютна валидност и е – така да се каже – неприкосновено. Шостакович например е правил много компромиси в живота си, но никога в музиката! За него истинският живот е била музиката; всичко останало е било нещо преходно, с което е трябвало да се примириш.
– Значи, това, което е било решаващо за вас, е била искреността към изкуството, към собственото ви творчество, а не към личните ви обстоятелства?
– Да, и ще ви кажа още нещо много важно: Хората винаги трябва да градят върху вътрешната си свобода. Върху свободата, която никой не ви дава, която трябва да създадете сами от себе си! Ако нямате тази свобода, независимо от политическата система, вие не сте художник. Но да се върнем към компромисите: Сега, когато живея и преживявам западния живот, съм поразен от това колко много компромиси правят хората тук – но не по фундаментални въпроси. В края на краищата, хората са биологично насочени към самосъхранение.
– Но въпреки това, в Съветския съюз, дори по време на управлението на Хрушчов и Брежнев, много творци са били подложени на огромен натиск и дискриминация; произведенията им понякога не са били изпълнявани…
– Това хленчене, тези сълзи днес! Артисти, които твърдят, че не са имали свобода – всичко това са митове! И за съжаление, много западни критици и музиколози са толкова лековерни, че приемат всичко това и дори го разпространяват по-нататък. Но всички тези хора, които все още хленчат днес, са били официални членове на Съюза на композиторите на СССР тогава. Те са получавали безплатни апартаменти, почивки за работа, преподавали са в консерватории, произведенията им са били изпълнявани – може би не всеки ден, но са били свирени. Тези хора не са истински дисиденти! Те са можели да напуснат Съюза на композиторите, можели са да откажат, но никой не го е направил. И днес се опитват да се възползват от политическата ситуация. Истинските дисиденти бяха други: Сахаров или седемте смели демонстранти на Червения площад, които бяха арестувани след пет секунди! Друг мит е филмовата музика. Всички в Съветския съюз композираха музика за филми, защото това беше единствената добре платена работа. Получаваше се твърде малко за симфонии или опери. С хонорара за моята опера „Мъртви души“, например, организирах банкет за всички участници след премиерата. Това изразходваше приходите – и ние живеехме от филмовата музика! И точно това направиха онези композитори – и в никакъв случай не зле, между другото – които все още оплакват окаяното си положение тогава. Всички ходеха на почивка, всички имаха дача, храната често беше безплатна, както и работните материали; но днес това умишлено се забравя. Дори Алфред Шнитке, за когото всъщност не искам да казвам нищо лошо и с когото бях добър приятел, веднъж отказа Ленинската награда, защото се страхуваше, че може да навреди на имиджа му. Шостакович и Прокофиев, от друга страна, отстояваха своите Сталинови награди, защото животът беше толкова луд тогава, че в един момент те критикуваха, а в следващия те празнуваха.
– Защо, според вас, тези „митове“ все още съществуват, все още функционират, почти две десетилетия след перестройката?
– Проблемът е, че много западни критици се занимават с темата много повърхностно и не гледат на нещата с достатъчен нюанс. Аз също многократно се сблъсквам с музиколози или други специалисти, които се занимават с темата, без да владеят руски език. Но как може човек да изследва толкова сложен въпрос, без да знае руски, без да познава страната? Мнозина просто преписват прочетеното другаде и по този начин едновременно увековечават митовете – но това не е наука! Най-накрая се нуждаем от истината, а не от това черно-бяло мислене, което толкова често изпитвам на Запад. Всичко трябва да е наяве, нищо не може да се скрие. Шостакович е спечелил пет Сталински награди, Прокофиев дори шест (и двете дори не за лоши произведения, а за най-добри) – това е факт! Затова питам западните критици: Имате ли истински интерес към цялата истина?
– Обмисляли ли сте някога да напуснете родината си по време на съветската епоха, както Мстислав Ростропович и Галина Вишневская? Какво означава Русия за вас, с какво я свързвате?
– Мисля, че съм част от Русия, а също и част от музикална Русия. Русия означава невероятно много за мен, но тя се е променила; особено в големите градове Москва и Санкт Петербург. Най-лошото нещо, което диктатурата направи – освен милионите жертви – е, че унищожи човешката душа. Системата беше особено сурова към достойните хора; на лошите им беше по-лесно, защото лъжата и измамата бяха съвсем нормални. За съжаление, разрушението е по-лесно от възстановяването, но моето желание, моята мечта за днешна Русия все още би била обикновените хора да могат да живеят отново по-комфортно! Защото животът е станал по-сложен и труден за повечето от тях. Разбира се, аз също свързвам Русия с нейния език, изключително богат, разнообразен език с много синоними, които не съществуват в други езици. В сравнение с него, съветският език беше, разбира се, ужасен! И свързвам Русия с нейната литературна традиция: Пушкин, Лесков, Гогол, Толстой… фантастично богатство! Аз самият съм просто син на Русия – и никога не искам да се откъсна от тези корени. И погледът ми към бъдещето не е твърде мрачен, защото с Путин най-накрая имаме образован, интелигентен президент, който може и да ръководи страната.
– Да се върнем назад във времето: През 1973 г., по молба на Шостакович, го наследихте като председател на Съюза на съветските композитори. Официална позиция в система, която не харесвахте или поне не бяхте приятелски настроени. Как успяхте да балансирате?
– За да направите това, първо трябва да разграничите и разберете, че е имало две организации: Съюз на композиторите на целия СССР, чийто председател през цялото време беше Тихон Хренников, и Съюз на руските композитори, основан по време на Хрушчов по инициатива на Дмитрий Шостакович, в същата къща, където той живееше. В този съюз преобладаваше различна перспектива за музиката, по-толерантна, открита и независима. Шостакович ръководеше тази организация до 1973 г. и, разбира се, оформи нейния образ само чрез името си. Зад широките му рамене – каквито той дори не притежаваше физиологично – се разви сравнително прогресивна и либерална организация от композитори, музиколози и артисти. Шостакович помагаше на всички тези хора, с каквото можеше. Когато той се разболя тежко към края на живота си, с радост поех тази отговорност по негово искане. За мен беше чест да продължа работата му там. Освен добри неща, аз също не съм направил нищо за хората – но за съжаление е фундаментална човешка черта да забравяме доброто.
– Така че позицията председател на Руския съюз на композиторите имаше изненадващо малко бюрократични или административни аспекти. Както е добре известно, това беше единствената официална функция, която заемахте в кариерата си досега. Имаше ли други предложения?
– Да, многократно ме канеха – и дори наскоро – да стана директор на Московската консерватория. Така че, ако исках да седна на режисьорски стол, можех да го имам. Дори трябваше да стана министър на културата; Борис Елцин дори ми се обади за това, дори в апартамента ми в Мюнхен. Това беше през 1991/92 г. Многократно ми предлагаха и поста директор на Московския Болшой театър. Така че, ако исках да стана бюрократ или администратор, а музиката беше просто средство за постигане на цел, можех да преследвам много привлекателни възможности в живота си. За един нормален човек това вероятно би било дори приятно; за мен нещо друго беше важно през целия ми живот: композирането!
– Каква е връзката ви с музикалната критика и по-специално с вашите критици? Позволявате ли си да бъдете впечатлени, може би дори повлияни, от техните мнения?
– Ако някой не харесва музиката ми, не се ядосвам. Често ситуацията се променя бързо; едно произведение не се харесва, следващото е одобрено. Ако обаче някой, поради невежество или – както споменах по-рано – повърхностност, прибягва до клишета или говори глупости, това естествено ме дразни. Не си позволявам обаче да бъда повлиян от мнението на критик. Промяната на произведение въз основа на мнението на критик не ми се случва. Написаното остава; всичко друго смятам за непрофесионално. Като творец и като човек съм склонен да мисля за нещо дълго време предварително; но щом го запиша, то е запомнящо се. След това композицията започва свой собствен живот. Не искам категорично да изключвам възможността за преработка, но това никога не ми се е случвало преди!
– За разлика от много други съветски музиканти, никога не сте били член на КПСС. Какво ви костваше този инат, този отказ?
– По мое време не беше чак толкова зле; трудно, но вече не животозастрашаващо. Но разбира се, имаше постоянни проблеми и въпроси; с всяка кандидатура, всяка форма. Винаги имах добър аргумент, защото произхождах от религиозно семейство. Винаги, когато се опитваха да ме вербуват за партията, аз винаги го избягвах с думите: „Знаете ли, просто още не съм готов за това, още не мога. Всеки има недостатъци, а моят е, че съм религиозен“. Днес ви го казвам със смях, но тогава, разбира се, изобщо не беше смешно.
– Как се чувствате и оценявате настоящата си артистична ситуация? Живеете едновременно на три различни места: Мюнхен, Москва и Литва. Влияе ли това и на работата ви?
– Преди всичко съм щастлив в момента. От 1993 г. имам договор с „Schott Publishing“, а моят каталог доказва, че съм създал над 30 нови композиции през последните девет години. Удивително число, което показва, че условията около мен са отлични. Музиката и композирането са центърът на моя живот, независимо къде се намирам. И продължавам да творя, верен на мотото на руски поет: „По-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват“.
– Как оценявате настоящата ситуация за следващото поколение руски композитори? Възползват ли се младите творци от тази нова свобода?
– Погледът в далечното бъдеще обещава много положителни неща! Близкото бъдеще обаче изглежда ужасно. За младите творци е невероятно трудно; те нямат ресурси, трябва сами да плащат за всичко: преписите, копията на партитурите, музикантите, наема на залата… В миналото държавата и Съюзът на композиторите плащаха за всичко; днес младите хора затова търсят спонсори. И тези, които не намерят такъв, емигрират масово. Това е горчиво!
(край на превода)
Нека днес на 31 август 2025 г. сведем глави в знак на почит към починалия на 29 август руски композитор Родион Шчедрин – един от най-известните в световен мащаб съвременни композитори и музикален организатор.
Мир на праха му!
…….
Записи:
In memory of Rodion Shchedrin
´´´´´´
Rodion Shchedrin: “Carmen” Suite (After Bizet’s Opera) | The …
´´´´
Rodion Shchedrin: Der versiegelte Engel
´´´´´´
[Rodion Shchedrin] Piano Concerto No.3 “Variations and .
´´´´
Rodion Shchedrin – “Russian Photographs” 1994 · New …
´´´´