Rumen Doykov

Тенорът Румен Дойков, който днес празнува своя 70-и рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 1 май 2021 г. празнува кръгъл рожден ден един от най-заслужилите тенори на България през последните десетилетия, член на ансамбъла на Софийската опера и балет и неин солист от много години – Румен Дойков, роден на този ден през 1951 г. Днес той навършва 70 години.

И какъв парадокс, роден точно на Международния ден на труда, като че ли нарочно да се свърже това с изключителната издържливост на този уникален тенор, който може сутрин да изпее например пълна репетиция на „Аида“ като Радамес, а вечерта да участва като Каварадоси в „Тоска“ при нормален спектакъл на оперния театър. А какво е това постижение – при едно турне в Нидерландия през 1995 г. Дойков пее всеки ден в продължение на 43 дни толкова пъти в ролята на Радамес. За 43 дни (някъде пише 46 дни) – 43 участия в тази тежка роля. Не е ли това тежък труд, който го свързва с рождената му дата 1 май? Имало е предложения да го впишат в „Книгата на Гинес“ като световен рекордьор, но в управлението на издателството решили, че той няма конкурент и не е необходимо. Някои специалисти считат, че тази особена издържливост се дължи на факта, че Дойков преди да започне вокалната си кариера е бил години наред много добър футболист и има идеална физическа подготовка. Редица други качества го отливат от „нормалните“ оперни певци, за което ще стане въпрос по-късно в тази статия. Например факта, че той отрича разпяването преди да излезе на сцената.

Ето един конкретен пример от 2002 г. (портал „novinar.bg“ на 30 май 2002 г.):

Румен Дойков прави оперен маратон

Рецитал от 18 любими оперни арии ще изнесе довечера в Националната опера тенорът Румен Дойков. В еднодневния му певчески маратон са включени произведения на Верди, Понкиели, Доницети и Пучини.

Оперният певец е кандидатствал за “Гинес” през 1995 г., когато за 46 дни е участвал в 43 представления на “Аида” в Холандия. Той се похвали, че сега пък прави генерална репетиция за турне в САЩ.

(край на цитата)

Нека след този малък увод още в началото на тази юбилейна статия да обърна внимание за това, че до сега съм писал статия за Румен Дойков само един път – на този ден преди 5 години, когато той навърши 65 години. През следващите години не съм писал други статии за него по простата причина, че на 1 май е рожденият ден на големия хоров диригент Васил Арнаудов и досега винаги съм предпочитал в този ден да пиша за него. Но днес ще направя изключение, сега пиша първо за Румен Дойков, а вечерта ще отделя внимание и на Васил Арнаудов с подходяща статия.

Що се отнася до Румен Дойков, във връзка със 70-годишнината му днес на 1 май управлението на Софийската опера и балет е замислила отлична идея – с тържествен концерт да се отпразнува този юбилей: на 7 май 2021 г. от 19 ч. петима тенори от Софийската опера ще пеят в чест на Румен Дойков – Даниел Дамянов, Даниел Острецов, Костадин Андреев, Мартин Илиев и Хрисимир Дамянов ще изпълнят най-известни тенорови арии, а също така ще бъде представен и компактдиск с италиански канцонети, записани под диригентството на Борис Хинчев.

По този повод в сайта на Софийската опера и балет преди седмица бе публикувана статия както за този концерт, така и чудесно описание на дейността и голямото дело на юбиляра. Цитирам текста на статията:

Сайт на Софийската опера и балет

23 април 2021 г.

Бронислава Игнатова

ЕДИН ГОЛЯМ ТЕНОР НА 70

Софийската опера ще отбележи юбилея на Румен Дойков с концерт и представяне на негов компактдиск

На 7 май 2021 г. от 19 ч. петима тенори от Софийската опера ще пеят в чест на Румен Дойков. Даниел Дамянов, Даниел Острецов, Костадин Андреев, Мартин Илиев и Хрисимир Дамянов ще изпълнят най-известните тенорови арии, а също така ще бъде представен и компактдиск с италиански канцонети, записани под диригентството на Борис Хинчев.

***

Не е далече времето, когато Румен Дойков беше главно действащо лице на сцената на Софийската опера. Години наред тенорът поддържаше лирико-драматичния репертоар и изпя повече от 50 партии, сред които Радамес, Полионе, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Херцога, Алфред, Енцо Грималди, Дон Хозе.

*** „Тенорът Румен Дойков – какъв глас?! Едно чудо на човешката природа – стабилност на вокала, красота и богатство на тембъра, един магнетизъм, който те кара да затаиш дъх от първия до последния миг на неговата поява на сцената…”
(Вим Стопеленбург, “Мепелер Курант”, 16.10.1995 г.)

Румен Дойков винаги е имал изключително високи изисквания към себе си. Мотивацията му беше завидна, а певческият капацитет – неограничен. Всеки път той излизаше на сцената като за последно – раздаваше се на публиката все едно, че това е последният спектакъл, който ще изпее. И така… до следващия път, когато излизаше също толкова вдъхновен.

*** „Някои превъзходни певци… като българския тенор Румен Дойков могат направо да ви смаят с гласа си, оставяйки ви да се прехласвате от всяка нота”.
(Йонас Ковър, «Ютика Диспач Обзървър», 03.02. 2002 г.)

За първи път гледах Румен Дойков в „Адриана Лекуврьор“ през 1988 г. На премиерата в главните роли бяха Райна Кабаиванска и Александрина Милчева, но помня Румен като саксонския граф Маурицио до ден днешен. След това години наред той пееше много под диригентството на Руслан Райчев. Спектаклите бяха празник!

90-те години години на миналия век като че ли бяха най-силните в кариерата му. Беше дебютирал като Радамес в Белград и тази роля после се оказа много важна за кариерата му – заведе го на редица сцени по целия свят и отзивите на критиците винаги бяха възторжени. Румен е пял „Аида“ 232 пъти, а през 1995 г. постига своеобразен рекорд – изпява 43 спектакъла за 46 дни – постижение, ненадминато и до днес. През 1995 г. участва в мегаспектакли “Аида” на открито в Сао Пауло, Бразилия под режисурата на Пламен Карталов, а по-късно – в грандиозната “Аида” на площада в София.

*** „Тенорът Румен Дойков (…) изглежда се наслаждава на партията и се радва на щастливата съдба, която го е направила тенор. Той е твърд, солиден като скала певец и неговата сценична индивидуалност е момчешка и пламенна… Дойков е брилянтен във високите тонове и предава всичко искрено и уверено.“
(Ричърд Дайър „Бостън Глоуб“, януари 2001 г.)

Винаги, когато пееше Румен Дойков публиката очакваше неговото излизане, неговите чудни височини, неговото майсторство. И никога не беше разочарована. Румен беше железен стълб във всеки спектакъл, нищо не можеше да го смути или поне така изглеждаше от залата. Беше ясно, че след като Румен пее, спектакълът ще е повече от успешен. Той е от онези певци, които имат много силно вътрешно чувство за това как трябва да се изпее и изиграе една роля и винаги оставят свой личен отпечатък в различните постановки.

*** „Ролята на принц Калаф беше изпълнена от великолепния тенор Румен Дойков. Това е тенор, издържан в мощната вокална традиция на Марио дел Монако. Такъв глас рядко е звучал през последните години по американските оперни сцени.”
(Питър Уин, “Скрантън Таймз”, 01.02.2002 г.)

Сега, когато Софийската опера ще отбележи 70-ия рожден ден на своя любим тенор, четох по-подробно биографията на Румен Дойков. Знаех, че е пял много, но не знаех, че е изпял повече от 1500 спектакъла. Партнирал е на звезди като Фиоренца Косото, Ирина Архипова, Мара Дзампиери, Розалинд Плаурайт, Радмила Бакочевич, Милка Стоянович, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова. И е работил с диригенти като Антонио Гуаданьо, Маурицио Арена, Питер Тиборис, Джонатан Нот, Асен Найденов, Руслан Райчев, Борис Хинчев, Иван Маринов и др.

*** „Румен Дойков (Калаф)… беше на своята висотата, играейки с отношение и убедителност и пеейки с енергия, широта на фразата и страст. Той завърши „Nessun dorma“ със стремителен вокален размах и широко отворени ръце и публиката полудя.“
(Ричърд Дайър, „Глоуб Стаф“, 22.03.2002 г.)

Румен има легендарно чувство за хумор, понякога стигащо до сарказъм. Умее да разказва истории, има стряскащо точна преценка за хората и никога не се е държал като голяма звезда, каквато всъщност беше.

Честит юбилей, Румен Дойков, да си здрав!

—–

Румен Дойков – 9 въпроса и 9 отговора

*** Какво Ви радваше най-много през дългата Ви кариера?
Любовта на публиката и завистта на моите колеги.

*** Има ли нещо, за което съжалявате през активните години на сцената?
Съжалявам, че не се родих в Италия и че българи ми попречиха да се развивам там.

*** Коя е ролята на живота Ви?
На Казанова.

*** Каква беше формулата на успеха Ви – в България и в чужбина?
Убеденост в това, което правя. И това, че се учех от великите майстори на белкантото – Карузо, Джили, Дел Монако, Корели…

*** Кои Ваши качества Ви направиха този певец, който публиката толкова обичаше?
Упоритост, инат и „знам” равно на „мога”. Вечен спор с режисьори и диригенти и никакви компромиси.

*** Как се справяхте с натоварването – психическо и физическо, което поражда професията Ви?
Натоварването беше наистина космическо. Успях да преодолея земното притегляне благодарение на моята вокална интуиция.

*** Защо не преподавате?
На кого?… Учениците ми не могат да покрият високите ми изисквания и панически се разбягват.

*** Тенор – диагноза ли е?
Не. Висш пилотаж на ръба на катастрофа.

*** Ако трябва сега да се върнете на сцената, коя роля ще изберете?
Бих се върнал на моята дебютна роля от операта „Хофманови разкази”, за да гледам на живота с розовите очила на Хофман.

Бронислава Игнатова

(край на цитата)

Една чудесно написана статия в стил, който много ми допадна – мисли на самата авторка, между които цитати от мнения в медии извън България за изкуството на Румен Дойков. И накрая – тия толкова умело поставени 9 въпроса и 9-те отговора на Румен Дойков, пълни с известна доза хумор, носталгия и лек сарказъм …

Прекрасно четиво с автор уважаемата Бронислава Игнатова!

Но не само това – понеже след 6 дни – на 6 май 2021 г. се навършват 80 години от рождението на легендарната Гена Димитрова, която е имала редица съвместни изяви с днешния юбиляр Румен Дойков, на 6 май ще се излъчи запис на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели с участие на двамата артисти при постановката на Пламен Карталов през 1999 г. Кадрите ще бъдат предоставени от Софийската опера на 6 май от 19 часа и ще бъдат излъчени на живо от платформата на „Ивентим Стрийм“. Цитирам подробности:

Портал „Mediacafe.bg“

Джоконда“ звучи в чест на два юбилея

15.04.2021 

Отбелязваме 80 години от рождението на незабравимата Гена Димитрова и 70-я юбилей на тенора Румен Дойков.

На живо от платформата на „Ивентим Стрийм“ ще се излъчи запис на „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели. Кадрите ще видим на 6 май от 19 часа предоставени от Софийската опера.

През 1999 г. режисьорът Пламен Карталов събира първокласен състав за премиерата на „Джоконда“. Партньори на Гена Димитрова са Никола Гюзелев, Стефка Минева, Живко Пранчев, Румен Дойков, Елена Чавдарова, а диригент е Георги Нотев.

Костюмите на Салваторе Руссо и хореографията на Флавио Донати добавят необикновени естетически щрихи, а режисурата на Пламен Карталов превръща спектакъла в продукция на изключително високо европейско ниво.

След дебюта й на софийска сцена през 1967 г. като Абигаил в „Набуко“ от Джузепе Верди, Гена Димитрова внимателно започва да гради своята кариера. Докато покорява всички големи сцени и театри, за нея се говори като за „явление“ в музикалния свят. Среща се с най-големите певци, диригенти и режисьори по това време и те никога не пестят суперлативи за нея. 

Турандот, Абигаил, Лейди Макбет, Джоконда и Тоска на Гена Димитрова остават ненадминати. Гласът й е красив и мощен, певческата й техника е впечатляваща, майсторството й – забележително. Гена е обожавана от публиката по целия свят, но в България тя е особено почитана и обичана.

В тази вълнуваща постановка в образа на Енцо Грималди се представя блестящият тенор Румен Дойков, който на 1 май отбелязва своя 70-ти рожден ден. Дълги години Румен Дойков е водещ тенор на Софийската опера и чрез прекрасния си глас демонстрира своя певчески и сценичен талант. Гастролира с неизменен успех самостоятелно и като солист на Софийската опера в Европа, САЩ и Южна Америка и винаги горещо е аплодиран от публиката. Румен Дойков има над 1000 спектакъла в кариерата си, от които над 200 са на „Аида“.

„Джоконда“ от Амилкаре Понкиели е написана в стила на голямата френска опера и остава най-известната творба на композитора. Произведението се превръща в своеобразен мост между драматичните опери на Верди и веризма на Пучини. 145 години след първото изпълнение, музиката на Понкиели продължава да вълнува публиката.

(край на цитата)

Ето как започнах на 1 май 2016 г. статията си за Румен Дойков, когато той навърши 65 години:

„ (…) Когато реших преди два дни да пиша за него – рождената му дата не се намира лесно, имаше я само в един източник в медиите, аз не предполагах, че този певец, който ми е познат като име от много години, ще бъде така поляризиран в различните медии – както хубави критики и различни сведения за творческия му път, така и жестоки изказвания предимно за черти от характера му и за вокалните му слабости и пропуски особено през последните няколко години. Аз не съм слушал оперни изпълнения с негово участие, но имам чувството, че до 2011-2012 година той наистина е бил на върха на постиженията си, докато сетне – след навършване на 60 години, започва да има известни проблеми, което е напълно нормално. Когато се запознах с редица подробности за „оперни маратони“, за участия в десетки спектакли в разстояние на късо време и какви ли не жестоки натоварвания на гласовия му апарат и на целия му организъм, просто ми стана мъчно. Какво е това разхищение на гласа, защо трябва да се правят такива опити за издържливост. Не съм специалист, но като наблюдавам историята на оперното изкуство по света, виждам до какво водят такива практики.

Повече няма да се спирам на това, моята задача е да дам различни сведения за Румен Дойков, нека читателите да си направят своя извод. Бих започал от неприятната история през 2013 г., когато Софийската държавна опера поставя „Аида“ от Верди с режисьор Уго де Ана – гост от Аржентина и се стига до неприятна реакция поради нежеланието на госта да включи Румен Дойков в съставите на спектакъла. Ето цитат за случая:

11.10.2013 Елизабет Радкова;

портал „24 часа.bg“

Един от най-известните ни тенори Румен Дойков е възмутен, защото аржентинският гост-режисьор Уго де Ана не го е избрал да пее ролята на Радамес в Софийската опера. С партията на младия воин 62-годишният Дойков има личен рекорд – 43 спектакъла за 46 дни по време на турне в Холандия през 1995 г. До днес той има над 200 представления в тази роля. “Аз живея в бъдещето, не може да сме затворници на миналото”, обяснил Уго де Ана на тенора.

Премиерата на “Аида” на Джузепе Верди, която ще е копродукция с “Арена ди Верона”, е на 15 октомври 2013 г.

(край на цитата)

В същия ден – на 11 октомври 2013 г. в. „Труд“ публикува статия по същия въпрос. Ето какво се казва в нея:

“Аида” скара тенор и режисьор в Софийската опера

Спор с повишен тон се разрази вчера в Софийската опера заради предстоящата на 15 октомври премиера на операта “Аида” от Верди. Тенорът Румен Дойков, в чиято кариера са записани рекордните 234 изпълнения на партията на Радамес, се възмути от отказа на аржентинския гост-режисьор Уго де Ана да му я повери и в новата постановка.

“Аидата” ще е пълен крах, аз съм я “писал” тази опера, но не ме искат, защото съм по-различен”, възмути се Дойков. За капак допълни, че “аржентинецът” може да ни поучава за футбол, за Пиночет дори, но не и за опера. И още: “Хубаво е Де Ана да се чувства като у дома си, но да не забравя, че е на гости.”

Оказа се, че Румен Дойков е бил сред певците, предложени от директора акад. Пламен Карталов, но Де Ана е предпочел други артисти. “За мен е важно да работя с новото поколение – заяви той. – Ние сме пазители, а не затворници на миналото. Работя с два екипа певци – и двата трябва да се видят. Много съм горд с тях”, заяви аржентинецът.

Уго де Ана разказа, че поставя “Аида” като по-интимна, по-камерна, не толкова зрелищна опера. Постановката е копродукция с италианската на “Арена ди Верона”. Хореограф е Леда Лойодиче. Основните партии са поверени на Радостина Николаева, Гергана Русекова, Костадин Андреев, Светозар Рангелов, Мартин Илиев и др. Диригент е Ерих Вехтер.

„Билетите за премиерата вече са изкупени“ – обяви акад. Карталов. „Заради големия интерес пускаме допълнително представление в събота. Това е причината да преместим планирания спектакъл от програмата “Американски балет за България” на Софийската опера на сцената на Музикалния театър”. А Уго де Ана допълни: “Работих с два екипа от певци и се получиха два различни спектакъла. За публиката ще е интересно да види и двата варианта на нашата “Аида”. Много е интересно – артистите са различни, с различна пластика, а емоцията, която създават, е еднаква… Аз поддържам теорията на Верди: „Театърът винаги трябва да е пълен!”.

Следващите представления на „Аида” са на 16, 17, 18 и 19 октомври от 19:00 ч., на 1 и 2 ноември от 19:00 ч. и на 3 ноември от 16:00 ч.

(край на цитата)

Какви са били рецензиите за тези спектакли – аз не знам, днес пиша за Румен Дойков и му съчувствам, но знам, че по целия оперен свят е така – режисьорите определят лицата, с които искат да работят и може би Румен Дойков разсъждава по образец, който вече не е както едно време. Преди година световната дива Анна Нетребко искаше да прави по свой вкус интерпретацията си на Манон Леско в операта от Пучини в Баварската държавна опера в Мюнхен, режисьорът имаше своя концепция и Нетребко напусна предвидения състав за оперния спектакъл малко преди премиерата. Тогава Йонас Кауфман остана, макар че и той имаше малки противоречия с режисьора, но като истински професионалист направи компромис.

Често си мисля по този въпрос – къде са границите при оперните певци, трябва ли винаги да се съгласяват с изискванията на режисьорите? Моето мнение е следното: когато един режисьор има своя концепция за дадена оперна постановка, той си носи отговорността за своите решения – също като в политиката. Като се провали, артистите не са виновни, публиката ще го освирка или ще изкаже по някакъв начин отношението си. Трябва да има иерархия, която да се спазва. Ако Дойков е имал свои представи за ролята на Радамес, които не съвпадат с тия на Уго де Ана, очевидно ще се дойде до крах. Сигурно този крах би бил неизбежен, защото Дойков има доста специален характер (аз не го познавам, но чета какво се пише за него) и така са се спестили излишни нерви за всички участници. Мисля, че ако даден режисьор прекали със свои изисквания по отношение на драматичните изяви и облеклото (често „модерни“ оперни режисьори преминават границата на допустимото, като почти пълно разсъбличане на артисти и други подобни неща, които приличат на порнография), тогава съответните артисти трябва да се противят, те не могат на сила да правят неща, противни на морала, в който са възпитани. Става въпрос за собствено решение – има артисти, които приемат това като „игра на сцената“, която няма нищо общо с реалния живот. Така аз мисля.

Нека се спрем на биографията на Румен Дойков. Той е роден на 1 май 1951 г. в София. Завършва Държавната музикална академия през 1977 г. Още като студент, през 1976 г., дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Йеник в шест спектакъла на “Продадена невеста” от Сметана. От 1978 г. е солист на Софийската национална опера. През 1979 г. е дебютът му в ролята на Хофман в “Хофманови разкази” от Офенбах. Творческият му път е маркиран с отличие на международния певчески конкурс “Франческо Паоло Нелиа” в Енна, Италия, през 1983 г. Гастролира в цяла Европа, Южна Америка и САЩ – както самостоятелно, така и със Софийската национална опера. Изпълнява почти всичко от лирико-драматичния  репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които: Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Херцога, Алфредо, Енцо и много други.

В периода 1988–1992 г. е солист на Белградската опера. Именно в Белград е и неговият дебют в ролята на Радамес от операта “Аида”, който ще окаже съдбоносно влияние в неговия творчески път. Румен Дойков е участвал в многобройни концерти у нас и в чужбина. Пял е под палката на големи диригенти като Антонио Гуаданьо, Маурицио Арена, Уудсайд, Питер Тиборис, Джонатан Нот, Никса Бареза, Дирк Бросе, Трайлеску, Миладинович, Асен Найденов и др. Партнирал е на сцената на звезди като Фиоренца Косото, Ирина Архипова, Мара Дзампиери, Розалинд Плаурайт, Радмила Бакочевич, Милка Стоянович, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтов, Гена Димитрова.

През 1995 г. участва в мегаспектакли на “Аида” на открито в Сао Пауло, Бразилия, а по-късно – в “Аида” – Опера на площада – в София. През 1995 г. постига своеобразен рекорд в Холандия, където изпява 43 спектакъла на операта “Аида” за 46 дни – постижение, достойно за рекордите на Гинес и рекорд, ненадминат досега. Впечатляващо е участието му досега в “Аида” – 211 спектакъла. Румен Дойков е изпял общо над 1200 спектакъла досега. Носител е на множество награди. През 2000 г. е отличен със специалната награда на Народното събрание за изключителни постижения в оперното изкуство.

За Румен Дойков има кратка статия на английски език в портала „Bulgarian Opera Srars“ в САЩ, който се води от г-н Франк Фишър в Питсбърг. Цитирам в оригинал:

Rumen Doikov, tenor 

The tenor, Rumen Doikov, was born in Sofia 1 May 1951. After singing in the famous children’s chorus Bodra Smiana, he attended the State Academy of Music as a student of Konstantin Karapetrov and graduated in 1977. In 1978 he joined the Sofia National Opera and debuted there in November 1979 as Hoffman in The Tales of Hoffman. He has since been the leading tenor of that company.

In 1979 he continued additional studies in Weimar with Pavel Lisistian and in 1982 was a prize winner in the Santa Cecilia Singing Competition. His first international appearances were in 1979 touring with the Sofia National Opera in Austria, France and Russia. Since then he has appeared as a guest in Belgrade, Wiesbaden, Brazil, Ukraine, Copenhagen, Malta, Russia and Turkey. Singing in Holland in 1995 he performed the role of Radames 43 times in 46 days. In twenty years of singing he has sung in 118 performances of Aida and 136 of Rigoletto. His debut in the United States was in New Hampshire as Calaf in Turandot on February 1, 2000.

His repertoire of over 46 major roles includes Radames, Manrico, Cavaradossi, Pinkerton, Pollione, Alvaro, Otello and Dimitri in Boris Godunov.

Verdi: Aida Celeste Aida

(край на цитата)


Ето някои от отзивите на музикалните критици за Румен Дойков по повод участията му в САЩ и Холандия:

“Ролята на принц Калаф беше изпълнена от великолепния тенор Румен Дойков. Това е тенор, издържан в мощната вокална традиция на Марио дел Монако. Такъв глас рядко е звучал през последните години по американските оперни сцени” (Питър Уин, “Скрантън Таймз”, 01.02.2002 г.)

“Тенорът Румен Дойков – какъв глас?! Едно чудо на човешката природа – стабилност на вокала, красота и богатство на тембъра, един магнетизъм, който те кара да затаиш дъх от първия до последния миг на неговата поява на сцената…” (Вим Стопеленбург, “Мепелер Курант”, 16.10.1995 г.)

Известен факт е, че Румен Дойков е играл редица години главни роли в опери заедно с Райна Кабаиванска. През 2010 г. музикалният критик Марин Бончев издаде книга за Райна Кабаиванска, която предизвика голям интерес в музикалните кръгове и при медиите. Ето една информация по този повод, в която става въпрос и за Румен Дойков:

Ангелският глас Райна Кабаиванска“ срещу ГМО-то в операта

5 юни 2010 г., София. Партерното фоайе на Софийската национална опера и балет се оказа тясно за почитателите на оперното изкуство и Райна Кабаиванска, където Марин Бончев и издателство „Ентусиаст“ промотираха биографичната книга „Ангелският глас Райна Кабаиванска“. Книгата, посветена на българската оперна прима, представиха драматургът на операта Георгия Хинчева и литературният критик Атанас Свиленов.

Специално участие взеха и оперните певици Диана Василева и Цветелина Бандаловска, които са ученички на Райна Кабаиванска, както и първият ни тенор, наследник на Лучано Павароти, РУМЕН ДОЙКОВ, който е бил дълги години заедно с Кабаиванска на сцената. Той изпълни „Ще победя“ срещу ГМО-то в оперното изкуство и благодари лично на Бончев за поканата да участва в премиерата, защото книгата „Ангелският глас Райна Кабаиванска“ е сред най-отличителните белези за светлото бъдеще на операта у нас.

От своя страна авторът подкрепи казаното от Дойков като приветства българската журналистика да отразява истинското оперно изкуство и да остави маловажните „силикони и високи токчета“ в бранша, защото тя е изключително важна за неговия просперитет. Той напомни отново, че тази книга е плод на усилията и неуморната работа на журналистите, които през годините не са спирали да отразяват и следят кариерата на българското оперно чудо. „От мен се искаше само да подредя събитията в хронологичен ред“, каза Марин Бончев. За присъстващите той разкри още, че съвместно с пресата се организира конкурс с награда, парична и приз, в търсене на българския журналист, който отразява оперното изкуство.

(край на информацията)

Тук трябва да припомня, че през 2012 г. Марин Бончев издаде в София книгата „Великите тенори на България“, в която са включени интересни есета за 25 големи български тенори, като се започне от Петър Райчев и Стефан Македонски и се стигне до Иван Момиров и Камен Чанев. Разбира се, в книгата е включен и Румен Дойков (страници 136 до 143). Марин Бончев дава автентични сведения за редица подробности от личния и професионален живот на певеца, като не скрива и някои истини, като тази, че „Дойков често критикува открито и остро свои колеги, режисьори, диригенти, обижда открито някои колеги и прочие. Например при „Мадам Бътерфлай“ казал пред репортери и други лица за колежката си, и то в нейно присъствие: „Ние нямаме истинска изпълнителка за ролята на Мадам Бътерфлай“. Поради тази си откровеност по различни поводи е бил три пъти уволняван и наново назначаван в Софийската опера при смяна на директорите“.

Трябва да ви споделя, че аз нямах достатъчно информация за Румен Дойков до годината 2015 и когато реших да пиша за пръв път, прегледах първо статията на Марин Бончев за него, като останах твърде озадачен поради толкова различните му певчески и човешки качества. Това не ме изненада много, защото знам подобно разминаване при редица артисти от световна величина – чудесни таланти и майстори в изкуството, но с лоши или неприятни черти в характера. Поради това тогава написах на двама мои приятели в София, които добре го познават, с молба да ми дадат малко свои мнения за него. Ето отговорите им (април 2016 г.):

„Румен Дойков за мен е един прекрасен тенор и много издържлив певец. Слушал съм го в много заглавия и ми е харесвал даже повече от други по-известни и с кариера наши тенори. Силен спинтов глас и много издържлив на натоварване. Случвало се е да пее сутрин репетиция на „Аида“ с пълен глас, а вечерта да има спектакъл на „Тоска“. Също и на едно турне беше изпял 47 „Аиди“ подред – всеки ден. Публиката не веднъж го е бисирала. Аз лично много го харесвам, но знам, че е тежък характер и леко заядлив. Преди 10 години почина жена му, която той много обичаше и това му се отрази зле. Сега има малко дете от нова жена. За мен си заслужава да го отбележите, защото е един от последните ни хубави спинтови тенори! Поздрави!“

И вторият отговор:

„Той носеше целия теноров репертоар дълги години, но беше доста конфликтен и невъздържан. Аз напуснах операта преди 6 години и не знам нищо за него оттогава. Мисля, че си заслужава да се спомене, макар и на кратко, заради всичко, което е дал на нашата опера.“

(край на цитатите)

Така че пиша с удоволствие настоящата си статия, защото нещата трябва да се казват обективно – хубавото да се хвали, лошото – да не се скрива. Както ще разберете по-долу, Румен Дойков знае за тези черти от характера си, даже в едно интервю той казва така: „Затова искам да благодаря на хората, които са ми помагали, и дори на тези, които са ми пречили.“

На 1 май 2011 г. Румен Дойков навърши 60 години. Този юбилей беше широко отбелязан в разлчини медии в България, както в печатни, така и електронни. В хода на подготовка на тази статия срещнах десетки линкове с негови изпълнения, отзиви от различни изяви, спектакли заедно с други артисти и богата информация от най-различен характер. Ще цитирам някои от тях.

С “Турандот” Румен Дойков отбелязва 60 години

12 май 2011 г. София (портал КРОСС)

На 1.05.2011 г. известният български тенор Румен Дойков навърши 60 години. Софийскат опера и балет ще чества юбиляра с операта „Турандот” на 14 май от 19 часа. В нея Румен Дойков е играл с великата Гена Димитрова, съобщават от операта.

С „Турандот” се отбелязва и 70 годишнината от рождението на певицата, покорила световните оперни сцени. Софийската опера и балет провежда през месец май фестивал, посветен на златните роли на оперната прима Гена Димитрова. Това са шедьоврите на италианската оперна класика като: „Турандот”/ 14.05 /, „Манон Леско” / 19.05 /, „Набуко”/ 22.05 /, „Дон Карлос”/ 25.05 /, „Бал с маски” /28.05 /.

Ще бъдат прожектирани и филмите: „Гена – гласът на Арена ди Верона”/ 15.05 /, „Незабравимата Гена, Гена – живот в образи” и „Джоконда” / 21.05 /, филмова прожекция на спектакъла на Софийската опера и балет, с участието на Гена Димитрова.

Първите два филма са дело на музикалният критик и историк Магдалена Манолова, която е автор и на книга, посветена на голямата българка. Магдалена Манолова е била близка приятелка на певицата и остава такава до края на нейния живот.

Прочетете цялата статия тук: http://www.cross.bg/s-tyrandot-rymen-doiikov-otbelyazva-godini-1212937.html#ixzz3Yp5hhxHP

(край на информацията)

Портал „Дума“

12 май 2011 г.

Румен Дойков като принц Калаф

Тенорът празнува юбилей със спактакъла „Турандот“ на 14 май в Софийската опера и балет

Известният тенор Румен Дойков ще отбележи  60-годишнината си с операта “Турандот” от Пучини на 14 май от 19 ч. в Софийската опера и балет. Певецът е в ролята на Калаф. Като принцеса Турандот ще му партнира Баясгалан Дашням, съобщиха от операта. В постановката на Пламен Карталов участват и Мирослав Андреев, Светозар Рангелов, Цветана Бандаловска, Александър Крунев, Пламен Папазиков, Даниел Острецов, Николай Петров. Диригент е Борис Спасов.

“Турандот” е между спектаклите, посветени на 70-годишнината от рождението на световноизвестната прима Гена Димитрова, както ДУМА писа. Румен Дойков дебютира на сцената на Националната опера и балет в София през 1976 г. в ролята на Йеник в шест спектакъла на “Продадена невеста” от Сметана. След дипломирането си през 1977 г. става солист на Националната опера. Първата му роля e Хофман от “Хофманови разкази” на Офенбах. За близо 30-годишната си активна творческа кариера Румен Дойков е натрупал солиден репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които емблематични за певеца са ролите на Отело, Радамес, Полион, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро.

Тенорът има своеобразен рекорд в биографията си – от изпети над 1000 спектакъла, най-много са на операта “Аида” – 208, сред които са и мегаспектаклите в Бразилия (1995) и в Холандия (43 представления за 46 дни). Гастролира с голям успех в различни страни на Европа, в САЩ и Южна Америка самостоятелно и като солист на Националната опера. През периода 1988-1992 г. е солист на Белградската опера. Негови партньори на сцената са Фиоренца Косото, Ирина Архипова, Розалин Плаурайт, Радмила Бакочевич, Милка Стоянович, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова.

(край на цитата)

Във връзка със 60-годишнината си Румен Дойков даде различни интервюта, едно от които ще цитирам тук.

Портал “Монитор” ЕООД

17.06.2011

Рослава Куманова

Тенорът Румен Дойков: Операта е като жената – трябва да я харесвам, за да бъда с нея. Всички роли са мои деца и съм ги работил така, че да съм верен на композитора

Румен Дойков е изпял над 50 централни партии. Сред тях са ролите на Отело, Радамес, Полионе, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро. Гастролирал е с голям успех в Европа, САЩ и Южна Америка. През 1988-1992 е солист на Белградската опера. Партнирал си е на сцената с Фиоренца Косото, Ирина Архипова, Розалин Плаурайт, Радмила Бакочевич, Милка Стоянович, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтов, Гена Димитрова. На 1 май певецът навърши 60 години. Софийската опера чества юбилея му с „Турандот” от Пучини.

– Навършихте 60 години. Каква равносметка ще си направите?

– За мен е малко време. Не усетих кога минаха 33 години на сцената и тъй като още не слизам от нея, приемам юбилея си за нещо нормално. Целият ми живот беше връх в кариерата, винаги съм пеел много партии. Аз съм единственият тенор, който се е справял успешно с роли и от лиричния, и от драматичния репертоар. Винаги съм пял трудни опери и винаги съм излизал с чест, защото съм си вършил добре работата. Едната ми любима опера е „Аида”. Пял съм в 232 нейни спектакъла. Едва ли в нашите географски ширини има друг тенор, който е пял толкова Радамес и продължава да го пее.

– Пели сте с много звезди. Коя ви е впечатлила най-много?

– Мецосопраното Фиоренца Косото. На нея са партнирали най-големите певци на миналия век като Дел Монако и Корели. Тогава бях студент и тя, макар и в напреднала възраст, ме впечатли със своето можене. Не вярвах, че стоя до такава персона – еталон за всички поколения. Другата, с която имах честта да пея „Реквием” от Верди в Белград, е Ирина Архипова – истинска епоха.

– Промени ли се във времето усещането ви, когато излизате пред публиката?

– С нетърпение очаквам всеки спектакъл, за да се докажа за пореден път пред публиката. Завистта е понякога много голяма. Ще цитирам Салвадор Дали, който казва: „Завистта на другите художници е барометър на моите успехи.”

– Кой певец е вашият кумир?

– Бениамино Доменико Джили – наследникът на Карузо. В света на тенорите на първо място ще си остане великият Карузо. През целия си живот съм се учил от техниката на Джили.

– Кои хора изиграха най-голяма роля в кариерата ви?

– Режисьорът Петър Щърбанов – възпитаник на Ленинградската школа, и диригентът Борис Хинчев – възпитаник на италианската школа. Двамата ми подадоха ръка като млад певец, насърчиха ме и ме направиха що-годе добър тенор. С тях успях да изпея много трудни опери като „Норма” и „Хофманови разкази”.

– Коя е най-ценната награда, която сте получили?

– За мен наградите нямат значение, макар да имам много. Зад моите успехи винаги е стояла плеяда от музиканти, режисьори, технически персонал. Затова искам да благодаря на хората, които са ми помагали, и дори на тези, които са ми пречили.

– Гласът, талантът и още какво…

– На първо място Божията помощ. За да станеш тенор, трябва да си се родил такъв. Провидението, съдбата, но подплатени и с много труд. Сигурно затова съм се родил на 1 май. Ако няма талант, 99% труд не стига. 50 на сто трябва да е дарбата, а останалото е работа.

– Вярвате ли в съдбата?

– Да! Ненапразно съм пял и в „Силата на съдбата”. Старал съм се да науча нещо повече за персонажите си. Когато през 1987-а пях с Райна Кабаиванска в „Адриана Лекуврьор”, се натъкнах на интересен факт. Истинската Адриана Лекуврьор, драматична актриса, е описана от Волтер по следния начин: „Тя се движеше по свой утъпкан път, а не по широкия друм, по който препускаше тълпата нейни колеги.” Казах си, че и аз трябва да направя така, да избягам от стадото. Явно моят път е бил добър, защото се отличавам от колегите си както технически, така и вокално. Човек трябва да вижда съдбата навсякъде.

– Подбирате ли партиите си, отказвали ли сте роля?

– Редно е певците да не се хвърлят на всички партии, защото това са капани. Мои млади колеги поемат всичко, но вокалната техника и оперите отмъщават на човешкия глас. Аз почти не съм избягвал опери, защото съм доволен от техниката си. Отказвам да пея Вагнер, но не поради трудност, а защото не го харесвам. Предпочитам красиви произведения, италиански белкантови опери. Една опера е като жената – трябва да я харесвам, за да бъда с нея.

– Кое е най-екстремното преживяване в кариерата ви?

– В Лисабон преди години с мой колега, също тенор, трябваше да пеем в 10 поредни спектакъла на „Аида”. 6 изпълнения бяха за мен, а останалите за него. След като пяхме по един път, колегата ми тихомълком си събра багажа и се качи на самолета, без да ми се обади. Така аз трябваше да пея в останалите 8 спектакъла, като последните два дни имах и дневен, и вечерен.

– Коя е най-любимата ви публика?

– Не се съобразявам с публиката, защото се чувствам като да играя във филм. Когато ме снимат,  съм верен на автора и на образа. Не ме интересува кога и от кого ще се гледа филмът.  Който много се раздава на хората, не се раздава на никого. Ако говорим за България, най-много харесвам публиката в Русе. В този град всичко идва от Виена и там имат вродена обич към операта. Иначе „Браво!” на италианската публика, която както хвърля цветя, така може и да замеря с домати. В Холандия първо събират хората и им обясняват за какво се разказва в „Риголето”, а после им пускат запис на Лучано Павароти. Какво мога да очаквам от зрители, които не са в час?

– Коя е любимата ви партия?

– Всички роли са мои деца и съм ги работил така, че да съм верен на композитора. Ако съм Радамес, се старая публиката да ме приеме като военачалника. Ако съм Каварадоси в „Тоска”, искам да съм приет като трагичен образ. В „Турандот” се старая да съм победителят Калаф. Тайната на моя успех е, че умея да си променям състоянието и гласа според персонажа.

– Спазвате ли режим заради гласа си?

– Никакъв. Не пуша, но пия алкохол нормално. Сигурно съм и единственият тенор, който не се разпява. Обичам да се разхождам, вдигам гирички, не се занемарявам. Избягвам да преяждам.

– Влязохте ли в „Гинес” с това, че през 1995 г. в Холандия пяхте 43 пъти Радамес в „Аида” за 46 дни?

– Турнето там беше с Русенската опера и беше организирано от импресарската агенция „Евростейдж”. Те подадоха документите с рекорда ми в „Гинес”. Оттам им отговориха, че няма с кого да се състезавам, т. е. няма аналогичен рекорд. 

(край на интервюто)

Четох това интервю за пръв път през 2016 г. и много ми хареса – къси въпроси, точни и смислени отговори на един решителен човек, който следва своя път и трудно може да се отклони от него.

През същата юбилейна 2011 година, в. „Култура“ публикува статия на музиколожката Екатерина Дочева във връзка с новата постановка на “Тоска“ в Софийската народна опера. Понеже в ролята на Каварадоси играе Румен Дойков, също и колегата му Костадин Андреев, цитирам части от статията, главно за Румен Дойков, тъй като мнението на г-жа Дочева е особено ценно, тя е критик с голям опит и авторитет, което е казано от нея няма нищо общо с писанията на различни журналисти, които много често нямат специално музикално образование и достатъчен опит в оценките си.

в. „Култура“ – Брой 40 (2658), 25 ноември 2011

Finalmente Тоска

Тоска, опера в три действия от Джакомо Пучини. Премиера в Софийска опера и балет – 12 ноември, втори спектакъл – 13 ноември.

В ролите: Тоска – Радостина Николаева, Цветана Бандаловска; Марио Каварадоси – Костадин Андреев, РУМЕН ДОЙКОВ; Барон Скарпия – Бисер Георгиев, Никола ди Микеле; Анджелоти – Димитър Станчев; Клисар – Петър В. Петров, Антон Радев; Сполета – Николай Павлов, Пламен Папазиков; Шароне – Антон Радев, Александър Георгиев; Тъмничар – Петър Бучков, Овчарче – Антония Иванова.

Оркестър и хор на Софийската опера и балет; Хор на софийските момчета. Диригент Алесандро Санджорджи, режисьор Пламен Карталов, сценография – Миодраг Табачки, костюми – Лео Кулаш. Диригент на хора – Виолета Димитрова, диригент на хора на софийските момчета – Адриана Благоева. 

Колкото и да е позната, популярна, предпочитана, слушана и цитирана от българския оперен зрител, реално “Тоска” не е поставяна в София от 1987 година. Пет години по-късно, тази постановка бе ремонтирана, най-вече във финала си, където главната героиня застиваше на авансцената в стоп-кадър, което будеше недоумение за нейния край, та и заблуждаваше по-малките зрители, които за първи път гледаха операта. След това бе свалена.

Други опери на Пучини дойдоха на дневен ред, като „Бохеми“, „Турандот“, „Момичето от Златния Запад“, „Мадам Бътерфлай“ (концертно) (…)

(… Двамата тенори – Костадин Андреев (премиера) и РУМЕН ДОЙКОВ, са опитни в това отношение, а и Каварадоси е най-оперната роля в творбата. Но тук, всъщност, май опитът, рутината си направиха лоша шега. Нищо различно не чух в подхода на Костадин Андреев към музикалния текст – той пее винаги по един и същи начин – силово, с напълно излишно напрежение, което създава усещането, че ей сега ще “скъса”. Емисията често не е естетична, някак „изгърбва” фразата с крешендо по средата, накрая я удължава с отваряне на вокала, което е доста некрасиво. В пеенето му почти не се чува легато, но, за сметка на това, портаментите и проплакванията изобилстват. РУМЕН ДОЙКОВ бе по-прибран, при него в напрегнатите моменти се чува повишение на интонацията, но фразата му е по-стабилна, по-логична. И двамата не щадяха гърла при виковете и при екстремно високите арии – като „Victoria“, например. Неточности имаше и при преминаването от високия към ниския регистър, а прекрасната „Recondita armonia“ не се удаде и на двамата в постигането на страстта, нежността и любовта, които доминират в тази кратка ария… В арията преди разстрела и двамата бяха най-изработени, с внимание при фразирането и в степенуването на експресията – всеки според възможностите си, разбира се… Да, тя се пее много често и отделно, може би затова през годините е “улегнала” в съзнанието на певците (…)

(…) За край бих искала да възстановя впечатлението си от финала на операта, при който кръстът, напомнящ началото на драмата, се обръща, за да извиси героинята. Преди да потъне в мрак. Елегантен дизайнерски знак маркира падането и гибелта на едно тяло. Този естетски – малко в стил Алмодовар – жест контрапунктира неизбежната пукотевица от разстрела, виковете на Тоска и на стражите след нея – последна въздишка сякаш се отрони на земята с червения шал, който, подобно гъвкаво тяло, леко, елегантно докосна сцената. Веризмът се извисява до поезията на символа – и така може да се интерпретира финалът. Естествено, всяко въображение е индивидуално, но когато един творчески акт носи всички белези на талант, професионализъм и почтеност към изкуството, тогава индивидуалностите не се колебаят да се обединят зад енергията на успеха. С право бих могла да кажа, че така изискано оформен и професионално защитен спектакъл на тази опера не съм виждала у нас.

Екатерина Дочева

(край на статията)

Както стана вече въпрос в началото, след 2011-2012 г. Румен Дойков продължава да пее както в Софийската опера, така и при различни други поводи. В електронните медии има редица линкове за такива изяви, често заедно с други певци или гостувания из страната. Ето един линк за негово гостуване в Шумен през 2013 г.:

20 декември 2013 г.
от 18,00 ч. в ДКТ “Васил Друмев”

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ

с участието на:

хор „Родни звуци” и

хор „Бодра песен”

солисти:

Симона Кодева – сопран

РУМЕН ДОЙКОВ – тенор

В програмата:

Хендел, Бах, Качини, Франк, Менделсон; арии и дуети от Верди, Гуно, Пучини, Щраус, Лехар и други.

(край на цитата)

През 2016 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на 65-годишнината на Румен Дойков, което съдържа и негови изпълнения. Цитирам:

БНР

Честит рожден ден на Румен Дойков

публикувано на 02.06.2016

Във времето за българските изпълнители ще ви припомним някои от сценичните превъплъщения на един певец, който години наред беше водещ тенор на Софийската опера.

Румен Дойков дебютира на сцената на Националната опера и балет в София през 1976 в ролята на Йеник в шест спектакъла на операта „Продадена невеста” на Сметана. След дипломирането си през 1977 г. става солист на Националната опера и балет. Първата му роля e Хофман от „Хофманови разкази” на Офенбах през 1979 г. За близо 30-годишната си активна творческа кариера Румен Дойков създава солиден репертоар – над 50 централни тенорови партии, сред които емблематични за певеца са ролите на Отело, Радамес, Полионе, Манрико, Калаф, Каварадоси, Едгардо, Дон Алваро, Енцо, Херцога, Алфред.

През периода 1988-1992 е солист на Белградската опера. Именно в Белград е неговият дебют в ролята на Радамес от операта „Аида”, която ще окаже съдбоносно влияние в неговия творчески път. През 1995 г. участва в мегаспектакли „Аида” на открито в Сао Пауло, Бразилия, а по-късно – в „Аида” – Опера на площада – в София. През 1995 г. постига своеобразен рекорд в Холандия, където изпява 43 спектакъла на операта „Аида” за 46 дни – постижение, достойно за рекордите на Гинес и рекорд, ненадминат досега. Впечатляващо е участието му досега в „Аида” – 211 спектакъла.

Творческият му път е маркиран с отличие на международния певчески конкурс „Франческо Паоло Нелиа” в Енна, Италия, през 1983 г. През 2000 г. е отличен със специалната награда на Народното събрание за изключителни постижения в оперното изкуство. Гастролира с голям успех в различни страни на Европа, в САЩ и Южна Америка самостоятелно и като солист на Националната опера.

Роден е в София. Завършва Държавната музикална академия през 1977 г. Румен Дойков е участвал в многобройни концерти у нас и в чужбина. Пял е под палката на големи диригенти като Антон Гуаданьо, Маурицио Арена, Питер Тиборис, Джонатан Нот, Никса Бареза, Дирк Бросе, Асен Найденов, Георги Нотев, Милен Начев, Григор Паликаров и други. Негови партньори на сцената са Фиоренца Косото, Ирина Архипова, Розалинд Плаурайт, Радмила Бакочевич, Милка Стоянович, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова.

Ето някои от отзивите на музикалните критици за Румен Дойков по повод участията му в САЩ и Холандия:

Ролята на принц Калаф беше изпълнена от великолепния тенор Румен Дойков. Това е тенор, защитаващ мощната вокална традиция на Марио дел Монако. Такъв глас рядко е звучал през последните години по американските оперни сцени.“
Питър Уин, “Скрантън Таймз”, 01.02.2002 г.

Тенорът Румен Дойков – какъв глас?! Едно чудо на човешката природа – стабилност на вокала, красота и богатство на тембъра, един магнетизъм, който те кара да затаиш дъх от първия до последния миг на неговата поява на сцената…“
Вим Стопеленбург, “Мепелер Курант”, 16.10.1995 г.

Диригенти на записите, които са използвани в предаването, са Борис Хинчев, Борис Спасов, Методи Матакиев, Григор Паликаров, Лоран Кампелон.

петък, 3 юни от 23.00 часа

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100698468

Мисля, че с днешната статия за Румен Дойков дадох най-важното, което може да се разкаже за този отличен певец и един от стълбовете на Софийската народна опера в течение на много години.

Нека пожелаем на Румен Дойков днес на 1 май 2021 г. добро здраве и лично щастие с младата си съпруга и малкото си дете и нека продължава да пее – все ще има хора, които са критични към него, но той върви по пътя на Адриана Лекуврьор – нали каза това в интервюто си по-горе през 2011 г. Пък и едно щастие е за него, че синът му е също тенор и гради добра кариера в чужбина. Такива хора не са за подценяване.

Честита 70-а годишнина, драги Румен Дойков!

…………….

Изпълнение на Румен Дойков:

Verdi: Aida Celeste Aida

´´´´´´

Изпълнение на Румен Дойков:

Тоска – опера в 3 действия (2007)

Спектакъл от Софийската опера по случай 60 годишнина на режисьорът проф. д.изк. Румен Нейков, участват: Марио Каварадоси – Румен Дойков, Флория Тоска – Габриела Георгиева, Барон Скарпия – Александър Крунев

……