Saimir Pirgu

Вчера празнува рожден ден тенорът от Албания Саимир Пиргу

Драги приятели на оперната музика, вчера на 23 септември 2021 г. навърши кръглите 40 години един от най-търсените в момента на международните оперни сцени лирични тенори – певецът от Албания Саимир Пиргу (Saimir Pirgu), за когото написах вчера кратко поздравление, придружено с негови музикални записи.

Вчера не можах да публикувам въпросната статия, която обещах за късно вечерта и днес правя това. Името на Саимир Пиргу ми е известно от няколко години, като конкретен повод за това беше едно негово участие в „Реквием“ от Верди, изпълнено във Виена при тържество по даден повод. Тогава писах статия за друг оперен певец (в момента не си спомням кой беше той), но си бях отбелязъл в моя архив името на Саимир Пиргу, тъй като в съответната рецензия за изпълнението на реквиема критиката по отношение на солистите беше възторжена по отношение на Саимир Пиргу. Ето какво си бях отбелязъл в моя архив за него, което цитирах тогава в моята статия тук във ФБ: „ (…) Драги приятели на оперната музика, за тия, които не знаят повече подробности за тенора SAIMIR PIRGU (солист в Реквиема от Верди, за който писах преди малко), ето съвсем малко информация (източник на немски език, текста се разбира лесно):

„Gefeiert vom Publikum und von der Presse in aller Welt, bemerkenswert als ein Künstler mit einem sehr schnellen Aufstieg in der Opern- und Konzertwelt, gehört SAIMIR PIRGU zu den wichtigsten Tenören in der internationalen Opernlandschaft.

Geschätzt für seine dramatische und ausdrucksvolle Interpretation wurde er bezeichnet als „eine der schönsten Stimmen, die heute zu hören ist” (Seen And Heard International), „ einer der wichtigsten Interpreten im lyrischen Tenorfach (Opera Today), „ein aufgehender Stern” (Opera Now), „ sein Gesang klingt natürlich und ungezwungen, unterstützt von seinem Spiel zwischen Licht und Schatten, mit einem Hauch von Seide” (The New York Times), „Seine Technik ist hervorragend und die lyrische Qualität seiner Stimme ist so schön” (Placido Domingo), „Der Himmel ist die Grenze für ihn” (The New York Sun).

1981 in Elbasan in Albanien geboren, begann er sehr jung Musik zu studieren und schloss sein Studium in Geige mit 16 Jahren in seiner Heimatstadt ab. Mit 21 Jahren machte er seinen Abschluss in Gesang am Konservatorium Claudio Monteverdi in Bozen unter seinem Lehrer Vito Maria Brunetti, der auch heute noch sein Berater ist.

Noch während seines Studiums führte ihn ein glücklicher Zufall mit Luciano Pavarotti zusammen, der mit ihm die wichtigsten Rollen seines Faches perfektionierte; es war eine Verbindung, die bis zu den letzten Tagen des großen Tenors anhielt.

Im September 2013 wurde Saimir Pirgu mit dem renommierten “Pavarotti D’Oro” ausgezeichnet.

Im Jahr 2009 erhielt er den Preis „Franco Corelli” des Teatro delle Muse in Ancona, für seine Interpretation in „La Traviata”.

2008 wählte ihn Woody Allen für seine erste Opernregie aus, er sang die Rolle des Rinuccio in “Gianni Schicchi” an der Los Angeles Opera“.

(край на цитата)

Ще преведа само първия абзац: „Възхвален от публиката и от медиите в целия свят, забележителен с това, че като артист е направил една бърза кариера в света на оперната и концертна музика, Саимир Пиргу принадлежи към най-известните тенори в международното оперно общество.“

След този цитат ще приложа две снимки на певеца“.

(край на цитата)

Нека само припомня основната констатация на критиката тогава, което беше повод именно да си спомня тия дни за него: „Възхвален от публиката и от медиите в целия свят, забележителен с това, че като артист е направил една бърза кариера в света на оперната и концертна музика, Саимир Пиргу принадлежи към най-известните тенори в международното оперно общество.“ (край на цитата) Но това важи и днес, когато той навлиза в ново десетилетие от живота си. Изумително е, че с всяка нова година неговия репертоар се разширява и обогатява с нови заглавия, че Саимир Пиргу не се ограничава само с основните 20-25 оперни творби, които често остават докрай в репертоара на редица добри или много добри тенори, а търси нови предизвикателства. Ето примери с по-специални заглавия:

Саимир Пиргу дебютира в Австралия с „Опера Австралия“ през 2017 г. като Пастирът в „Крал Роджър“ от Шимановски в Операта в Сидни.

„Йоланта“ от Чайковски и „Франческа да Римини“ от Рахманинов в „Tеатър ан дер Вийн“ във Виена.

„Двамата Фигаро“ от италианския композитор Саверио Меркаданте (1795-1870), в театър „Колон“ в Буенос Айрес.

(край на цитата)

Отзивите за Саимир Пиргу в международен аспект са повече от възторжени и то в централни медии по целия свят. Ето и тук няколко примера:

„ (…) Саимир Пиргу е цитиран в международната преса като „един от най-красивите гласове, които могат да се чуят днес“ („Seen аnd Heard International“), като „един от най-важните изпълнители в света при роли на лиричен тенор ” („Opera Today“), “Изгряваща звезда ” („Opera Now“). „Неговата вокална интерпретация звучи спонтанно, напълно без усилие, непрекъснато се разширява в интуитивна игра на светли сенки с копринено докосване“ („The New York Times“), „Техниката му е отлична, а лиричното качество на гласа му е също толкова красиво“ (думи на Пласидо Доминго), „Само небето може да бъде негова граница“, („The New York Sun“) и редица други“.

(край на цитата)

Не трябва да се подминава и това, че още в началото на неговата кариера преди 18-20 години Саимир Пиргу получава в кратък период редица първи награди на вокални конкурси, главно в Италия, което му отваря широко пътя на една завидна кариера не само там, но и по широкия свят. Ето за какви награди споменавам:

„ (…) През 2002 г. Саимир Пиргу е отличен с Първите награди в два от най-престижните международни конкурси за лирични тенори: „Карузо“ в Милано и „Тито Скипа“ в Лече в Италия, които веднага определят младия тенор да започне възходяща кариера в цял свят (…) През 2004 г. той е отличен във Виена с една от най-желаните награди в света на лиричния жанр – “Eberhard Waechter Gesangsmedaille” (вокален медал на името на австрийския певец Еберхард Вехтер), който медал се присъжда на млади хора с обещаваща кариера (…) През 2009 г. Саимир Пиргу получава наградата на името на Франко Корели в Анкона (…) През септември 2013 г. Саимир Пиргу е удостоен в Италия с престижната награда „Pavarotti D’Oro“ (Златен Павароти). И най-сетне – през 2016 г. той получава в родната Албания престижната награда „Çelësi i Qytetit“ (Ключът на града) – отличието на столицата Тирана“.

(край на цитата)

След този обширен увод ще се спра на биогрфични данни и дейност на тенора Саимир Пиргу. В медиите има достатъчно сведения за него на различни езици – страници в Уикипедия на основните езици: английски, немски, италиански и на родния албански, както и на още няколко други. Има и различни рецензии за изкуството му, обяви за негови гостувания, интервюта, десетки снимки от изяви по различни оперни и концертни сцени. Ще започна с една подробна статия на албански език, която давам в превод на български език:

Саимир Пиргу е роден на 23 септември 1981 г. в град Елбасан (Албания). В ранна възраст той започва уроци по музика, като се обучава после като цигулар в родния си град, когато е само на 16 години. На 21 години завършва вокално обучение в консерваторията “Клаудио Монтеверди” в Болцано, под ръководството на Вито Мария Брунети, който продължава да бъде негов ментор и до днес. Още като студент Саимир Пиргу има щастието да се срещне и да опознае отблизо Лучано Павароти, който му помага да усъвършенства най-важните роли в репертоара си чрез тясна връзка, която за щастие продължава до последния ден от живота на великия тенор.

Вече аплодиран и уважаван от обществеността и критиците по целия свят, Саимир Пиргу се счита за един от артистите, които са имали най-бързото изкачване на вокалната кариера в оперни и концертни среди, и днес е считан за един от най-изявените международни лирични тенори.

Оценен за драматичния и сценичен авторитет на неговите изпълнения, той е цитиран в международната преса като „един от най-красивите гласове, които могат да се чуят днес“ („Seen аnd Heard International“), като „един от най-важните изпълнители в света при роли на лиричен тенор ” („Opera Today“), “Изгряваща звезда ” („Opera Now“). „Неговата вокална интерпретация звучи спонтанно, напълно без усилие, непрекъснато се разширява в интуитивна игра на светли сенки с копринено докосване“ („The New York Times“), „Техниката му е отлична, а лиричното качество на гласа му е също толкова красиво“ (думи на Пласидо Доминго), „Само небето може да бъде негова граница“, („The New York Sun“).

През септември 2013 г. Саимир Пиргу бе удостоен с престижната награда „Pavarotti D’Oro“ (Златен Павароти).

През 2009 г. той е избран да бъде удостоен с наградата „Franco Corelli“ от „Teatro delle Muse“ в Анкона за ролята си на Алфред в „Травиата“ от Верди. През 2008 г. е избран от самия Уди Алън за първата му опера, която той поставя тогава, като Саимир Пиргу играе ролята на Ринучо в „Джани Скики“ на Пучини в Оперния театър в Лос Анджелис.

През 2002 г. Саимир Пиргу е отличен с Първите награди в два от най-престижните международни конкурси за лирични тенори: „Карузо“ и „Тито Скипа“, които веднага определят младия тенор да започне възходяща кариера в цял свят.

Когато е все още на 22 години, Саимир Пиргу е открит и избран от Клаудио Абадо да играе ролята на Ферандо в „Така правят всички“ от Моцарт във Ферара, а през лятото на 2004 г. на фестивала в Залцбург играе Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди с диригент Филип Жордан, като по този начин става дебютант с 23-годишна възраст при водеща роля в историята на този фестивал.

Саимир Пиргу е открит от Клаудио Абадо, който го избира да играе ролята на Ферандо в операта „Така правят всички“ от Моцарт в оперния театър във Ферара / Италия..

Саимир Пиргу има изяви в най-престижните театри и музикални институции в света като: „Teatro alla Scala“ в Милано, „National Opera de Paris“, „Royal Opera House“ в Лондон, „Metropolitan Opera“, „Vienna State Opera“, „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, Болшой театър в Москва, „Berlin State Opera“ и „Deutsche Oper“, Фестивалът в Залцбург, „Musikverein“ във Виена, Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен и този с името „Concertgebouw“ в Амстердам.

Саимир Пиргу, който има изяви не само на оперната сцена, а също и като интерпретатор на песни и участия в концерти с кантатно-ораториална музика, работи до сега с диригенти като: Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Марис Янсонс, Зубин Мета, Николаус Харнонкурт, Лорин Маазел, Сейджи Озава, Джанандреа Носеда, Даниел Баренбойм, Джеймс Конлон, Антонио Папано, Даниеле Гати. Работил е с режисьори като: Франко Дзефирели, Уди Алън, Петер Щайн, Греъм Вик, Вили Декер, Дебора Уорнър, Лука Ронкони, Каспер Холтен, Дейвид Маквикар, Ферзан Озпетек, Марио Мартоне, Майкъл Ханеке, Робърт Карсен, както и Урсел и и Карл-Ернст Хепман.

Сред последните му участия са: „La damnation de Faust“ (Проклятието на Фауст) от Берлиоз в Московския „Болшой театър“, „Риголето“ и „Крал Роджър“ от Шимановски в „Royal Opera House“ в Лондон, „Травиата“ в „Metropolitan Opera“ в Ню Йорк, „Opera Santa Fe“ и Берлинската държавна опера, „Вълшебната флейта“ в Миланската Скала, „Любовен елексир“ във Виенската държавна опера и Дойче Опер Берлин, „Лучия ди Ламермур“ в операта в Лос Анджелис, „Травиата“ и „Капулети и Монтеки“ в операта в Сан Франциско, „Бохеми“ и „Лучия ди Ламермур“ в Националната опера на Вашингтон, „Бал с маски“ в Тел Авив, „Миросърдието на Тит“ в Националната опера на Париж, „Риголето“ в „Arena di Verona“ и Виенската държавна опера, „Бохеми“ и „Ромео и Жулиета“ от Гуно в „Gran Teatre del Liceu“, Реквием на Моцарт в Симфоничния център в Чикаго, Реквием на Верди на Фестивала в Залцбург, „Musikverein“ във Виена, Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен, „Pilharmonie de Paris“ и „Amsterdam Concertgebouw“.

Неговият дебют на сцената на Виенската държавна опера е през 2004 г. в ролята на Неморино в „Любовен елексир“, като там пее по-късно партиите на Алфред в „Травиата“, Херцогът в „Риголето“, Дон Отавио в „Дон Жуан“. През 2008 г. Саимир Пиргу пее в ролята на Родолфо в „Бохеми“ в един жилищен комплекс с много етажи – продукция на Швейцарската телевизия съвместно с Оперния театър в Берн.

През ноември 2009 г. тай дебютира в ролята на Ринучо в операта „Джани Скики“ от Пучини на сцената на МЕТ Ню Йорк. През май 2010 г. има изяви като Алфред в „Травиата“ на сцената на Ковънт Гардън в Лондон. През 2011 г. е Тамино в една продукция на „Вълшебната флейта“ в Миланската Скала.

През 2013 г., която се празнува по целия свят като „Година на Верди“, Саимир Пиргу се завръща наново в МЕТ, където участва като Алфред в „Травиата“ заедно с Пласидо Доминго като Жорж Жермон. През 2016 г. той е наново Алфред при един спектакъл на Ковънт Гардън в Лондон, който се препредава по кината в целия свят.

Наред с тия оперни изяви, Саимир Пиргу предприема редица концертни турнета, главно в Ню Йорк, Токио, Берлин, Виена, Париж и Флоренция. При тях той изпълнява записи от своя солов албум „Il Mio Canto“.

През 2014 г. Саимир Пиргу получава италианско поданство, което му е присвоено от тогавашния президент на Италия Джорджо Наполитано.

(край на цитата)

Данни за Саимир Пиргу от източници на английски език (редица данни съвпадат с тия на немски език):

Саимир Пиргу завършва пеене в Консерваторията „Клаудио Монтеверди“ в Болцано (Италия), където учи при Вито Мария Брунети. На 22-годишна възраст той е открит от Клаудио Абадо, който го избира да играе ролята на Ферандо в операта „Така правят всички“ от Моцарт.

Саимир Пиргу сътрудничи с най-престижните театри и музикални институции в света като: „Teatro alla Scala“ в Милано, „National Opera de Paris“, „Royal Opera House“ в Лондон, „Metropolitan Opera“, „Vienna State Opera“, „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, Болшой театър в Москва, „Berlin State Opera“ и „Deutsche Oper“, Фестивалът в Залцбург, Виена „Musikverein“ във Виена, Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен и „Concertgebouw“-оркестър в Амстердам.


Пее с диригенти като: Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Марис Янсонс, Зубин Мета, Николаус Харнонкурт, Лорин Маазел, Сейджи Озава, Джанандреа Носеда, Даниел Баренбойм, Джеймс Конлон, Антонио Папано, Даниеле Гати.


Работи с режисьори като: Франко Дзефирели, Уди Алън, Петер Щайн, Греъм Вик, Вили Декер, Дебора Уорнър, Лука Ронкони, Каспер Холтен, Дейвид Маквикар, Ферзан Озпетек, Марио Мартоне, Майкъл Ханеке, Робърт Карсен.


Сред последните му участия са: „La damnation de Faust“ (Проклятието на Фауст) от Берлиоз в Московския „Болшой театър“, „Риголето“ и „Крал Роджър“ от Шимановски в „Royal Opera House“ в Лондон, „Травиата“ в „Metropolitan Opera“ в Ню Йорк, „Opera Santa Fe“ и Берлинската държавна опера, „Вълшебната флейта“ в Миланската Скала, „Любовен елексир“ във Виенската държавна опера и Дойче Опер Берлин, „Лучия ди Ламермур“ в операта в Лос Анджелис, „Травиата“ и „Капулети и Монтеки“ в операта в Сан Франциско, „Бохеми“ и „Лучия ди Ламермур“в Националната опера на Вашингтон, „Бал с маски“ в Тел Авив, „Миросърдието на Тит“ в Националната опера на Париж, „Риголето“ в „Arena di Verona“ и Виенската държавна опера, „Бохеми“ в „Gran Teatre del Liceu“, Реквием на Моцарт в Симфоничния център в Чикаго, Реквием на Верди на Фестивала в Залцбург, „Musikverein“ във Виена, Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен, „Pilharmonie de Paris“ и „Amsterdam Concertgebouw“.


Саимир Пиргу спечелва първа награда на Международния конкурс „Карузо“ в Милано през 2002 г. и „Тито Скипа“ в Лече през същата година. Той получава наградата „Franco Corelli“ през 2009 г. в Анкона (Италия) и престижната награда „Pavarotti d’Oro“ през 2013 г.

През декември 2015 г. той публикува албума си „Il Mio Canto“, издаден от „Opus Arte“.


Саимир Пиргу дебютира в Австралия с „Опера Австралия“ през 2017 г. като Пастирът в „Крал Роджър“ от Шимановски в Операта в Сидни.

(край на цитата)

На това място искам да се спра по-подробно на изявите на Саимир Пиргу в два основни оперни театъра: МЕТ в Ню Йорк и Виенската държавна опера. В МЕТ той има общо 13 изяви в две опери: „Джани Скики“ от Пучини (7 изяви) и „Травиата“ от Верди (6 изяви), в периода от 20 ноември 2009 г. („Джани Скики“) до 6 април 2019 г. („Травиата“). Цитирам ансамблите при дебюта му и при последната му изява:

Metropolitan Opera House

November 20, 2009 Broadcast/Streamed

GIANNI SCHICCHI {132}

Puccini-Forzano

Gianni Schicchi………Alessandro Corbelli

Lauretta…………….Patricia Racette

Rinuccio…………….Saimir Pirgu[Debut]

Nella……………….Jennifer Check

Ciesca………………Patricia Risley

Zita………………..Stephanie Blythe

Gherardo…………….Keith Jameson

Betto……………….Patrick Carfizzi

Marco……………….Jeff Mattsey

Simone………………Donato Di Stefano

Gherardino…………..Neel Ram Nagarajan [Debut]

Spinelloccio…………Paul Plishka

Amantio……………..James Courtney

Pinellino……………Donovan Singletary

Guccio………………Jeremy Galyon

Conductor……………Stefano Ranzani

´´´´

Metropolitan Opera HouseMarch 14, 2013 Broadcast/StreamedPension Fund Performance

LA TRAVIATA {978}Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………………Diana Damrau

Alfredo………………….Saimir Pirgu

Germont………………….Plácido Domingo

Flora……………………Patricia Risley

Gastone………………….Scott Scully

Baron Douphol…………….Jason Stearns

Marquis D’Obigny………….Kyle Pfortmiller

Dr. Grenvil………………James Courtney

Annina…………………..Maria Zifchak

Giuseppe…………………Juhwan Lee

Messenger………………..Joseph Turi

Guest……………………Sam Meredith

Gentleman………………..Paul Corona

Conductor………………..Yannick Nézet-Séguin

(край на цитата)

В изявите на Саимир Пиргу в „Травиата“ негови партньори в главните роли са Диана Дамрау като Виолета и Пласидо Доминго като Жермон – какъв респект!

Що се отнася до изявите на Саимир Пиргу във Виенската държавна опера, техният брой е внушителен, както и списъка на оперни заглавия. Ето цитат за всички участия:

COSÌ FAN TUTTE

Ferrando | 6 Vorstellungen | 13.01.2007–30.04.2011

DON GIOVANNI

Don Ottavio | 15 Vorstellungen | 27.01.2007–09.03.2017

EINFÜHRUNGSMATINEE DON GIOVANNI

Gäste | 1 Vorstellung | Sonstiges | 05.12.2010

FALSTAFF

Fenton | 18 Vorstellungen | 02.09.2004–30.05.2008

L’ ELISIR D’AMORE

Nemorino | 13 Vorstellungen | 30.04.2004–17.06.2019

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 2 Vorstellungen | 19.12.2019–25.12.2019

LA TRAVIATA

Alfredo Germont | 11 Vorstellungen | 15.10.2008–04.02.2019

MANON LESCAUT

Edmondo | 6 Vorstellungen | 04.06.2005–27.06.2005

MUSIKALISCHE RÜCKSCHAU

Mitwirkende | 1 Vorstellung | Konzert | 26.06.2010

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 5 Vorstellungen | 17.06.2015–30.06.2015

(край на цитата)

Както виждаме, той има общо 78 участия – 76 в 8 опери и при 2 концертни изяви (матинета) на оперния театър. Ето някои подробности:

Дебют на Саимир Пиргу през 2004 т.: Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети:

BESETZUNG | 30.04.2004

DirigentFrédéric Chaslin
Nach einer Inszenierung vonOtto Schenk
AusstattungJürgen Rose
ChoreinstudierungMarco Ozbic
AdinaGenia Kühmeier
NemorinoSaimir Pirgu
BelcoreEijiro Kai
Doktor DulcamaraAlfred Šramek
GiannettaIleana Tonca
Ein TrompeterKonrad Monsberger
Diener des DulcamaraWalter Kunz

……

Изява на Саимир Пиргу през 2007 г.: Ферандо в „Така правят всички“ от Моцарт:

BESETZUNG | 13.01.2007

DirigentinJulia Jones
InszenierungRoberto de Simone
BühnenbildMauro Carosi
KostümeOdette Nicoletti
ChoreinstudierungThomas Lang
FiordiligiRicarda Merbeth
DorabellaElīna Garanča
GuglielmoAdrian Eröd
FerrandoSaimir Pirgu
DespinaSimina Ivan
Don AlfonsoIldebrando D’Arcangelo

……

Последна изява на Саимир Пиргу през 2019 г.: Родолфо в „Бохеми“ от Пучини

BESETZUNG | 25.12.2019

DirigentMarco Armiliato
Inszenierung und BühnenbilderFranco Zeffirelli
KostümeMarcel Escoffier
ChorleitungMartin Schebesta
RodolfoSaimir Pirgu
SchaunardSamuel Hasselhorn
MarcelloMarco Caria
CollineRyan Speedo Green
BenoitMarcus Pelz
MimìIrina Lungu
MusettaMariam Battistelli
AlcindoroMarcus Pelz
ParpignolWolfram Igor Derntl
Sergeant der ZollwacheDaniel Lökös
ZollwächterLiviu Burz

(край на цитатите)

Както четем, негови партньори в „Така правят всички“ са такива солисти като Елина Гаранча и Илделбрандо Д’Арканджело. Имам негови снимки с тия солисти, които ще покажа след статията.

На различни места в тази статия аз споменах за отличията и наградите, които Саимир Пиргу е получил досега в течение на почти 20-годишната му кариера. Сега ще дам в обща форма тия отличия (източник на немски език):

Auszeichnungen (Auswahl)

(край на цитата)

Цитирам оперния и концертен репертоар на Саимир Пиргу от източници съответно на италиански и немски езици (има малки различия):

Repertorio

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
ChristianCyrano de BergeracAlfano
TebaldoI Capuleti e i MontecchiBellini
FaustLa damnation de FaustBerlioz
VaudemontIolantaČajkovskij
EdmondoElena e CostantinoCarnicer
NemorinoL’elisir d’amoreDonizetti
Edgardo RavenswoodLucia di LammermoorDonizetti
FaustFaustGounod
RoméoRoméo et JulietteGounod
GiocondoIl burbero di buon cuoreMartín y Soler
Des GrieuxManonMassenet
WertherWertherMassenet
IdomeneoIdomeneoMozart
Don OttavioDon GiovanniMozart
FerrandoCosì fan tutteMozart
TaminoDie ZauberflöteMozart
Tito VespasianoLa clemenza di TitoMozart
RodolfoLa bohèmePuccini
RinuccioGianni SchicchiPuccini
PaoloFrancesca da RiminiRachmaninov
EdoardoLa cambiale di matrimonioRossini
AlìAdinaRossini
Cavalier BelfioreIl viaggio a ReimsRossini
Il pastoreKról RogerSzymanowski
MacduffMacbethVerdi
Duca di MantovaRigolettoVerdi
Alfredo GermontLa traviataVerdi
Gabriele AdornoSimon BoccanegraVerdi
RiccardoUn ballo in mascheraVerdi
FentonFalstaffVerdi

……..

Repertoire

(край на цитатите)

Дискографията на Саимир Пиргу е сравнително богата, като се има предвид неговата възраст. Цитирам списък от източник на немски език:

Diskografie

  • Soloalbum Il mio canto, 2016, Dirigentin Speranza Scappucci, Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino (Opus Arte)
  • G. Verdi – Rigoletto (Opernhaus Zürich 2014), 2015, DVD
  • G. Verdi – Requiem (Wiener Musikverein 2013), 2014, DVD Blu-ray
  • G. Verdi – Requiem (München, Bayerischer Rundfunk 2013), 2014, CD
  • V. Bellini – I Capuleti e i Montecchi (San Francisco Opera 2012), 2014, DVD Blu-ray
  • New Year’s Concert 2013 (Venedig, Teatro la Fenice 2013), 2014, DVD Blu-ray
  • W. A. Mozart – Die Zauberflöte (Mailand, Teatro alla Scala 2011), 2012, DVD Blu-ray
  • G. Puccini – La Bohème im Hochhaus (Live aus Bern, Schweiz, 2009), 2010, DVD
  • W. A. Mozart – Idomeneo (Graz, Styriarte Festival 2008), 2009, DVD
  • G. Verdi – La traviata (Opéra Royal de Wallonie, Belgium 2009) 2009, DVD
  • V. Martín y Soler – Il burbero di buon cuore (Madrid, Teatro Real 2007) 2009, DVD
  • V. Martín y Soler – Il burbero di buon cuore (Madrid, Teatro Real 2007) 2013, CD
  • R. Carnicer – Elena e Costantino (Madrid, Teatro Real 2005) 2009, CD
  • G. Rossini – La cambiale di matrimonio (Rossini Opera Festival 2006) 2007, CD
  • G. Rossini – La cambiale di matrimonio (Rossini Opera Festival 2006) 2008, DVD
  • Opera Night (Oper Köln, für die deutsche AIDS-Stiftung, 2005), 2006 DVD
  • Angelo Casto e Bel (Universal), 2006, CD

(край на цитата)

Ще завърша статията си за Саимир Пиргу с едно негово интервю, което той е направил през 2016 г. пред медия в Австрия. Научаваме редица нови факти, които досега не бяха дадени в сведенията за него. Оригиналът е на немски език, после следва мой превод на български език:

Tiroler Tageszeitung

Austria (Österreich)

Saimir Pirgu – Vom Tellerwäscher zum Startenor

Wien (APA) – Die Karriere von Saimir Pirgu könnte selbst Stoff für eine Oper liefern: Aus einer armen Gegend in Albanien stammend, finanzierte er sein Gesangsstudium in Italien

13.03.2016

Wien (APA) – Die Karriere von Saimir Pirgu könnte selbst Stoff für eine Oper liefern: Aus einer armen Gegend in Albanien stammend, finanzierte er sein Gesangsstudium in Italien sprichwörtlich als Tellerwäscher, um dann zufällig von Luciano Pavarotti entdeckt und protegiert werden. Am Sonntag stellte der Tenor an seinem „musikalischen Geburtsort“, der Wiener Staatsoper, seine neue CD „Il mio canto“ vor.

„Würde ich über meine Karriere lesen, würde ich es selbst nicht glauben“, sagte Pirgu gegenüber der APA. Als Jugendlicher sah er in seinem Heimatort Elbasan im staatlichen Rundfunk einen Auftritt der „Drei Tenöre“, Placido Domingo, Jose Carreras und Luciano Pavarotti, – und beschloss, selbst Sänger zu werden. Nach einem Geigestudium ging er nach Italien, um dort eine Gesangs-Ausbildung zu beginnen. An einem schicksalsschweren Tag besuchte Pavarotti, der in der Nähe gerade einen Kuraufenthalt absolvierte, zufällig die Schule und entdeckte den knapp 20-Jährigen Tenor. „Es war natürlich unglaubliches Glück, aber nur mit Glück alleine wäre ich nicht soweit gekommen“, sagte Pirgu.

Seinen Durchbruch schaffte Pirgu bereits im Alter von 23 Jahren an der Wiener Staatsoper, wo er unter dem damaligen Direktor Ioan Holender als Nemorino in Donizettis „L‘elisir d‘amore“ debütierte. „Es war meine musikalische Geburt“, erinnerte sich Pirgu. Sein Protegé, der damalige Leiter des Stadttheaters Bern, Manfred Schweigkofler, schrieb daraufhin auf einen Zettel – der immer noch existiert – die Häuser auf, in denen Pirgu singen sollte: La Scala, Covent Garden, die Bayerische Staatsoper und die Metropolitan Opera. Mit 34-Jahren ist die Liste längst abgehakt.

In dem Repertoire von Pirgu finden sich vor allem Werke von Verdi, Mozart und Donizetti. „Ich möchte mich aber keinesfalls spezialisieren, früher haben die Sänger auch alles gesungen“, so der Tenor. Entsprechend hoch ist sein Arbeitspensum: In bis zu 20 verschiedenen Städten quer über den Globus tritt er mittlerweile im Jahr auf. „Wir leben in einer sehr schnelllebigen Zeit“, so Pirgu. Bleibt bei einem derartigen Tempo überhaupt noch Zeit, an ein Leben abseits der Bühne zu denken? „Ich würde mir schon wünschen, eine Familie zu gründen, ich bin ein sehr großer Familienmensch, aber bei meinem Beruf ist das natürlich schwierig“, meinte der 34-Jährige.

Trotz des enormen Erfolgs in sehr jungen Jahren betont Pirgu, stets „auf dem Boden geblieben zu sein“. „Ich bin ein normaler Mensch, der singen kann“, sagte der 34-Jährige. Früher hat er auch noch gerne die Nächte in den Discos durchgetanzt. „Dafür bin ich aber leider zu alt, ich brauche jetzt einen ganzen Tag auf der Couch, um mich zu erholen. Aber ein gutes Glas mit Freunden – sehr gerne“, meinte der Tenor. Ansonsten gehe er privat aber vor allem den gleichen Tätigkeiten nach wie alle Tenöre: „Essen und schlafen. Wir sind sehr faul. Und zwar alle.“.

Auf seiner neuen CD (erschienen bei Opus Arte) sind nicht nur die bekanntesten Arien von Pirgu zu hören, sondern auch Neuland wie Francesco Cilea („E la solita storia del pastore“). „Ich möchte meinem Publikum auch eine neue Seite zeigen“, erklärte Pirgu. Aber gibt es denn für den 34-Jährigen überhaupt noch Ziele? „Vor allem möchte ich an meiner Qualität arbeiten, gesungen habe ich wirklich beinahe schon überall.“

(Das Gespräch führte Gerwin Haider/APA)

(край на цитата)

Превод:

Саимир Пиргу – от мияч на чинии към първокласен тенор

13.03.2016

Виена (APA) – Кариерата на Саимир Пиргу може дори да осигури материал за опера: Дошъл от беден район в Албания, той буквално финансира обучението си по пеене в Италия като мие чинии, само за да бъде открит и спонсориран от Лучано Павароти. В неделя тенорът представи новия си диск „Il mio canto“ в „музикалното си родно място“ – Виенската държавна опера.

„Ако прочетях за кариерата си, самият аз не бих повярвал“, казва Пиргу пред APA. Като тийнейджър той вижда изпълнение на „Трите тенора“ – Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Лучано Павароти по държавното радио в родния му град Елбасан – и решава сам да стане певец. След като учи цигулка, той заминава за Италия, за да започне обучение по пеене. В един „фатален ден“ Павароти, който прави процедури по това време в „спа“-център наблизо, случайно посещава училището и открива тенора, който тогава е на почти 20 години. „Разбира се, това беше невероятен късмет, но нямаше да стигна толкова далеч само с късмет“, казва Пиргу.

Саимир Пиргу прави своя пробив на 23-годишна възраст във Виенската държавна опера, където дебютира при тогавашния директор Йоан Холендер като Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети. „Това беше моето музикално раждане“, спомня си Пиргу. Неговото протеже – тогавашният директор на Градският театър в Берн – Манфред Швайгкофлер, след това записва на лист хартия (който все още съществува) оперните театри, в които е трябвало да пее Пиргу: Ла Скала, Ковънт Гардън, Баварската държавна опера и Метрополитън Опера. На 34 години тези театри в списъка отдавна са отметнати.

Репертоарът на Саимир Пиргу включва в основата си произведения на Верди, Моцарт и Доницети. „Но при никакви обстоятелства не искам да се специализирам, певците едно време пееха всичко“, казва тенорът. Натоварването му е съответно високо: сега той се появява в до 20 различни града по света всяка година. „Живеем в много бързо движещи се времена“, каза Пиргу. С такова темпо, остава ли време да помислим за живот далеч от сцената? „Бих искал да имам семейство, аз съм много голям фамилен човек, но разбира се, че ми е трудно в работата“, казва 34-годишният мъж.

Въпреки огромния успех в много ранна възраст, Пиргу подчертава, че винаги е „стоял на земята“. „Аз съм нормален човек, който може да пее“, казва 34-годишният. Обичах да танцувам цяла нощ в дискотеките. „За съжаление съм твърде стар за това, сега ми трябва цял ден на дивана, за да се отпусна. Но една чаша питие с добри приятели – това е удоволствие“, казва тенорът. Иначе, насаме, той основно се занимава със същите дейности като всички тенори: „Хранене и сън. Ние сме много мързеливи. И то всички”.

На новия му диск (публикуван от „Opus Arte“) може да се чуят не само най-известните арии на Пиргу, но и нова територия, като музика от Франческо Чилеа („E la solita storia del pastore“). „Искам също да покажа на публиката си нова страна“, обяснява Пиргу. Но има ли все още цели за 34-годишния? “Преди всичко искам да работя върху качеството си, наистина съм пял почти навсякъде.”

(Интервю, проведено от Гервин Хайдер / агенция APA)

Ще завърша тази юбилейна статия за Саимир Пиргу с едно видео от негово гостуване в Берлин по повод участието му в ролята на Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе на сцената на „Дойче Опер Берлин“:

Нека поздравим първокласния тенор от Албания Саимир Пиргу с навършване на 40 години вчера на 23 септември 2021 г., като му пожелаем сърдечно добро здраве и нови вокални успехи. Постигнатото от него досега е гаранция за това, че бъдещето му положително ще бъде още по-успешно. Нека му пожелаем това …

За много години, драги Саимир Пиргу!

……..

Nessun Dorma Saimir Pirgu

Nessun Dorma Saimir, performance as a guest at Magic Song Tirane Albania 2006

´´´´

Saimir Pirgu live in Barcelona – “Che gelida manina” Bohème – Liceu 2016

´´´´

La donna e mobile – Saimir Pirgu -Gustav Kuhn Recital, Hayden Orchester Bolzano 28.10.2009

https://www.youtube.com/watch?v=r03isX9VKyA

´´´´

Saimir Pirgu – CILEA È la solita storia del pastore (L’arlesiana)

Rosenblatt Recital: London 10.02.2015 – Albanian tenor Saimir Pirgu’s Rosenblatt Recital at London’s Wigmore Hall with Songs and arias by Bononcini, Gluck, A. Scarlatti, Cilea, Mozart, Verdi, Gounod and Massenet. Accompanied by Simon Lepper

´´´´