Руският тенор Сергей Лемешев – роден на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 11 юли 2017 г. отбелязвам почти кръглата рожденна годишнина на един голям тенор от Русия, който в годините на моята младост беше едно от най-известните имена в програмите на Радио София (телевизия още нямаше) – Сергей Лемешев, роден преди 115 години на 10 юли през далечната 1902 година, починал през 1977 г., месец преди да навърши 75 години. Вчера имах статия за Люба Велич и ми остана малко време да довърша статията си за Лемешев.
Тези хора от моята генерация (пък и по-млади), които през десетилетията около средата на миналия век са се интересували интензивно от оперно изкуство, положително си спомнят за този симпатичен мъж с прекрасен глас, чиито изпълнения сме слушали редовно в музикалните програми на Радиото. Аз помня много добре, че Сергей Лемешев беше несъмнено първият тенор на СССР в тия времена (може би наред с Иван Козловски), неговите изпълнения особено в лиричния теноров репертоар се считаха за образец на изпълнителско изкуство (не правя никакви сравнения с български или други тенори). Как да се забрави неговото изпълнение в ролята на Ленски в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, която роля той е играл повече от 500 пъти – чак до 1972 г. В музикалните летописи е отбелязано, че „501-то последно негово участие в тази роля е било през юни 1972 г. в „Болшой“-театър в чест на неговия предстоящ 70-годишен юбилей“.
Но Сергей Лемешев се славеше не само като голям оперен певец, той е свързан и с руската народна песен, която изпълнява с голямо вдъхновение и изразителност. Тук мога да дам примери с песните (с оригинални заглавия): „Ах ты душечка“, „Ты постой, постой красавица моя“ и „Скажите, девушки, подружке вашей“. Песни като горните са били причина името на Сергей Лемишев да се разнася по цялата огромна съветска страна и да го прави любим артист с особена популярност. Предполагам, че тази известност е била и в други държави. В информациите за Сергей Лемешев почти не става въпрос за негови гастроли извън СССР. Само в една такава на руски език се казва, че „през 1947 година той е гастролирал в Берлинската държавна опера в ролята на Ленски в операта «Евгений Онегин».
Не знам какви са били причините за това. Знае се, че в тези години и особено след края на Втората световна война голяма част от най-добрите съветски оперни певци са имали задгранични изяви и на Запад, но за Лемешев няма такива сведения. Той е бил тясно свързан с тогавашното управление на държавата, бил е член на Комунистическата партия на СССР още от 1948 г. – ВКП(б) . За големите си заслуги е получил най-важните ордени и отличия в тази епоха – Народен артист на СССР (1950 г.), лауреат на Сталинска премия втора степен (1941 г.) Подробности за обществената му дейност ще посоча по-долу в статията.
Нека се спра на биографични бележки и артистична дейност на Лемешев. За него има редица материали и на западни езици, също и Уикипедия-страници на 14 езика, включително и на немски, английски и френски езици. На български език няма.
Серге́й Я́ковлевич Ле́мешев, роден на 10 юли 1902 г. в село Старое Князево, Тверска губерния, починал на 26 юни 1977 г. в Москва, е руски (съветски) оперен певец (лиричен тенор), оперен режисьор и вокален педагог. Произхожда от бедно земеделско семейство и рано загубва баща си.
През 1912 г. завършва частно църковно училище, през зимите помага в Санкт Петербург в различни домове. От дете има хубав глас и учи пеене с помощта на грамофонни плочи. После научава нотите и основите на вокалното изкуство в занаятчийско училище, където участва в самодейни спектакли и концерти. По време на това обучение в град Твер (между 1931 и 1990 г. града се нарича Калинин), което завършва през 1920 г., Лемешев получава направление да учи по-късно в музикална академия.
От 1921 до 1925 г. той е студент по вокално изкуство в Московската консерватория в класа на професор Н. Г. Райски. От 1924 г. започва да пее в оперната студия на Станиславски при „Болшой“-театър, където изпълнява наред с други партии и ролята на Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Тази роля е една от най-значителните му оперни роли, която е играл повече от 500 пъти и тя му донася широка известност и признателност от широката публика. „Ролята на Ленски изцяло запълни моя живот“, казва певецът, и добавя: „най-ценната и любима, най-голяма радост в моето творчество“. Както споменах по-горе, 501-то последно негово участие в тази роля е било през юни 1972 г. в „Болшой“-театър в чест на неговия предстоящ 70-годишен юбилей. През 1965 г. той е имал последното си участие в тази роля преди това – 500-то по ред.
През 1926 г. Сергей Лемишев дебютира на професионална сцена като оперен певец на сцената на Театъра за опера и балет в град Свердловск. През годините 1927-1929 той е солист на Руската опера в Харбин при строежа на Китайско-Източната железопътна линия. Харбин (на китайски 哈爾濱, на пинин Hā’ěrbīn) е град в Североизточен Китай, център на провинция Хъйлундзян. Разположен е на южния бряг на река Сунхуа. Населението на града е около 9 410 000 души (2001 г.). Въпреки че на мястото на Харбин има следи от човешко присъствие още от 22 век пр.н.е., днешният град е създаден през 1898 г., когато Русия строи КВЖД. След поражението на Русия в Руско-японската война през 1905 г. руското влияние отслабва, но в Харбин се заселват десетки хиляди чужденци, главно американци, немци и французи. Градът се превръща в най-важния стопански и културен център на Манджурия. По време на Руската гражданска война Харбин е под контрола на белогвардейците и в него се заселва нова вълна руски емигранти, включително голям брой евреи. На 4 февруари 1932 градът е превзет от японците, а на 20 август 1945 – от Червената армия. След няколко месеца под контрола на Гоминдана, през април 1946 градът е завзет от Китайската народно-освободителна армия и е включен в комунистически Китай.
От 1931 до 1933 г. Сергей Лемишев е солист в Театъра за опера и балет в Тбилиси (до 1936 г. Тифлис, столица на Грузия). През 1931 г. той е назначен за солист в „Болшой“-театър в Москва, където дебютира в ролята на цар Берендей в операта „Снежанка“ от Римски-Корсаков, също и като Джералд в „Лакме“ от Лео Делиб и Ленски в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Заедно с тенора Иван Козловски (1900-1993) Сергей Лемишев и той са водещите тенори на „Болшой“-театър за десетки години по-късно. Лемишев участва като постоянен солист до 1957 г., но периодично има изяви там до 1965 г.
Ето някои от другите му роли там (в края на статията ще дам списък на целия му репертоар): Левко в „Майска нощ“, Звездоброецът в „Златното петле“ и Индийският гост в „Садко“ от оперите на Римски-Корсаков, Баян в „Руслан и Людмила“ от Глинка, Дубровски в едноименната опера от Е. Ф. Направник, както и Херцогът в „Риголето“ и Алфред в „Травиата“ в оперите от Верди, Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини, Фауст в едноименната опера от Шарл Гуно и други.
През 1939 г. Сергей Лемешев за пръв път в своята кариера играе в музикалната филмова комедия „Музикална история“, където интерпретира ролята на шофьора Петя Говорков, който става оперен певец благодарение на вродения си талант и е приет за солист в „Болшой“-театър в Москва. За тази си роля той получава през 1941 г. „Премия на Сталин“ втора степен. Той е един от първите носители на такава премия. Наскоро след присъждането на тази награда той изпълнява „политически важната“ песен «Принимай нас, Суоми-красавица».
По време на Великата отечествена война Сергей Лемешев активно участва чрез музикални изяви при фронтови поделения. При една такава изява той се простудява така силно, че лекарите констатират наскоро след това, че е заболял от лека форма на туберкулоза. Следва оперативно лечение на пневмоторакс на десния бял дроб.
След края на Втората световна война Лемешев продължава успешната си оперна дейност, като през 1947 г. за пръв път гастролира зад граница – играе успешно любимата си роля на Ленски в „Евгений Онегин“ в Държавната опера в Източен Берлин.
През 1948 г. Лемешев е провъзгласен за „Народен артист“ на СССР, по-късно става носител на „Орден на Ленин“, както и на други медали.
От началото на 50-те години започва да се занимава успешно и с дейност като оперен режисьор – през 1951 г. поставя операта „Травиата“ от Верди на сцената на „Малкия оперен театър“ в Санкт Петербург (тогава Ленинград). През 1957 г. режисира в „Болшой“-театър в Москва операта „Вертер“ от Жюл Масне, като заедно с това играе и главната роля. Също от началото на 50-те години започва и педагогическа работа. През годините 1951-1961 той е ръководител на катедрата по оперно пеене в Московската консерватория, а в периода 1969-1971 – шеф на катедрата по солово пеене в същата консерватория.
През 1968 г. Сергей Лемешев издава автобиографичната си книга „Път към изкуството“.
Както писах в началото, след редица успешни участия в различни роли преди всичко на сцената на „Болшой“-театър в Москва, там е и 501-то последно негово участие в ролята на Ленски в „Евгений Онегин“ през юни 1972 г. в „Болшой“-театър в чест на неговия предстоящ 70-годишен юбилей“.
На 26 юни 1977 г. Сергей Лемешев умира в Москва. Погребан е с редица държавни почести в Новодевическото гробище в Москва (парцел № 9).
След тези общи описания ще цитирам някои източници на руски език относно неговия репертоар, награди, премии, фамилия. «Репертуар в Московской консерватории и студии Станиславского (1921—1925), Свердловском театре оперы и балета (1926—1927), Русской опере при Китайско-Восточной железной дороге в Харбине (1927—1929), в Тифлисском театре оперы и балета (1929—1931):
- Водемон («Иоланта» П. И. Чайковского)
- Лыков («Царская невеста» Н. А. Римского-Корсакова) (1925)
- Ленский («Евгений Онегин» П. И. Чайковского)
- Царь Берендей («Снегурочка» Н. А. Римского-Корсакова) (1925)
- Альфред («Травиата» Дж. Верди)
- Индийский гость («Садко» Н. А. Римского-Корсакова)
- Владимир Игоревич («Князь Игорь» А. П. Бородина)
- Юродивый («Борис Годунов» М. П. Мусоргского)
- Андрей Хованский («Хованщина» М. П. Мусоргского)
- Фауст («Фауст» Ш. Гуно)
- Леопольд («Дочь кардинала» Ф. Галеви)
- Люсьен («Жрица огня»)
- Баян («Руслан и Людмила» М. И. Глинки)
- Билли Бегот («Трильби» А. Юрасовского)
- Герцог («Риголетто» Дж. Верди)
- Рудольф («Богема» Дж. Пуччини)
- Джеральд («Лакме» Л. Делиба)
- Надир («Искатели жемчуга» Ж. Бизе)
- Граф Альмавива («Севильский цирюльник» Дж. Россини) (1929)
- Синодал («Демон» А. Рубинштейна) (1930)
………
Репертуар в Большом театре (1931—1957)
- 1931 — Берендей («Снегурочка» Н. А. Римского-Корсакова)
- 1931 — Джеральд («Лакме» Л. Делиба)
- 1931 — Ленский («Евгений Онегин» П. И. Чайковского)
- 1931 — Герцог («Риголетто» Дж. Верди)
- 1931 — Билли Бегот («Трильби» А. Юрасовского)
- 1931 — Граф Альмавива («Севильский цирюльник» Дж. Россини)
- 1932 — Звездочёт («Золотой петушок» Н. А. Римского-Корсакова)
- 1932 — Рудольф («Богема» Дж. Пуччини)
- 1933 — Филиппетто («Четыре деспота» Э. Вольфа-Феррари)
- 1933 — Индийский гость («Садко» Н. А. Римского-Корсакова)
- 1933 — Фауст («Фауст» Ш. Гуно)
- 1933 — Альфред («Травиата» Дж. Верди)
- 1936 — Владимир Игоревич («Князь Игорь» А. П. Бородина)
- 1938 — Дубровский («Дубровский» Э. Ф. Направника)
- 1941 — Ромео («Ромео и Джульетта» Ш. Гуно)
- 1943 — Синодал («Демон» А. Рубинштейна)
- 1947 — Джемал («Великая дружба» В. Мурадели)
- 1948 — Баян («Руслан и Людмила» М. И. Глинки)
- 1948 — Левко («Майская ночь» Н. А. Римского-Корсакова)
- 1952 — Афанасий Иванович («Сорочинская ярмарка» М. П. Мусоргского)
- 1955 — Фра-Дьяволо («Фра-Дьяволо, или Гостиница в Террачине» Д. Обера)
- 1955 — Син Би-у («Никита Вершинин» Д. Кабалевского)
- 1957 — Вертер («Вертер» Ж. Массне, исполнитель заглавной партии и режиссёр-постановщик)
……..
Память
- В 1978 году, через год после смерти Лемешева, в его честь был назван астероид (4561 Лемешев).
- В районе Фили-Давыдково г. Москвы есть Детская музыкальная школа, названная в его честь (ранее — ДМШ № 97).
……..
Награды и премии
- Заслуженный артист РСФСР (1937)
- Сталинская премия второй степени (1941) — за большие достижения в области театрально-вокального и киноискусства
- Народный артист СССР (1950)
- Три ордена Ленина (1951, 1972, 1976)
- Орден «Знак Почёта» (1937)
- Медали.
……
Семья
Сергей Лемешев был женат 5 раз.
В браке с оперной певицей Ириной Ивановной Масленниковой появилась на свет дочь Лемешева, Мария Сергеевна, также ставшая певицей.
Пятой женой Сергея Яковлевича стала оперная певица Кудрявцева-Лемешева, Вера Николаевна (1911—2009), послушать которую он специально приезжал в Ленинград. Их счастливый брак продлился двадцать семь лет, вплоть до смерти Сергея Яковлевича, а всю оставшуюся жизнь Вера Николаевна посвятила наследию Лемешева.
Официальные браки:
Соколова Наталья Ивановна
Корнева-Багрин-Каменская Алиса Михайловна
Варзер Любовь Арнольдовна
Масленникова Ирина Ивановна (03.06.1918-11.02.2013; в браке родилась дочь Мария; после развода с Лемешевым вышла замуж за Бориса Покровского, который стал Марии отчимом)
Кудрявцева-Лемешева Вера Николаевна (17.12.1911-25.12.2009)»
(край на цитатите на руски език)
Давам някои сведения относно неговия стил на изпълнение и културно наследство.
Сергей Лемешев има в репертоара си едни от най-значителните творби на композитори от 19-ти век, които показва на широката аудитория в СССР и популяризира руското и съветско оперно творчество, но също така и големи творби от световната оперна класика. Заедно с това той дава и своя голям принос за популяризиране на песенното творчество на редица руски класици, като участва в редица камерни концерти. Наред с различни песни, той с гордост сам заявава, че е „успял да изпълни всичките 100 романса от Чайковски, заедно с песни и романси от Глинка и Римски-Корсаков“.
Заедно с тия камерни изпълнения, Лемешев се прочува сред широката публика с участията си в естрадни концерти, като изпълнява песни от съвременни композитори: М. И. Блантер («Моя любимая», «Пшеница золотая»), Т. Н. Хренников («Песня о Москве», «Песня о песне»), Б. А. Мокроусов («Одинокая гармонь»), А. Г. Новиков («Отъезд партизан», «Россия», «Размечтался солдат молодой»), Н. В. Богословски («Письмо в Москву», «Алёнушка», «Где ж ты, утро раннее?», «Помнишь, мама?»).
Независимо че Сергей Лемешев не е имал изяви на Запад, неговото изкуство е добре познато чрез музикални записи в различни портали и на различни носители. Наскоро ми попадна една информация на английски език за него и творческия му път – много подробна и добре структурирана. По тази причина ще я поместя тук, като най-напред давам адреса на линка, чрез който може да се прочете в Интернет:
http://greatoperasingers.blogspot.de/2010/09/great-sergei-lemeshev-view-from-russia.html
По-долу прилагам и самата статия:
(…) In Russia, Sergei Yakovlevich Lemeshev (1902-1977) is—along with Feodor Chaliapin— perhaps the most beloved opera singer in recent history. He was born into a very poor peasant family, in a small village, and sang from his early childhood. He was always surrounded by good singers, including his parents and other villagers, as peasant Russia was a “singing country” in those days. His father died when Sergei was 10, and after four years in a parish school he started to learn shoemaking, since there was no other chance for the family to escape from poverty. In 1918 he became acquainted with architect and opera lover Nikolai Kvashnin, who, along with the rest of his family, persuaded Sergei to study voice seriously. Those were the years of the Bolshevik revolution and the Civil war, and Lemeshev was required to become a cadet in the Red Army Cavalry School. However, it was actually the Revolution that helped him make his dream of an operatic career come true, since the Bolsheviks gave the poorest peasants and proletarians a preferential right to free education. Sergei was assigned to study at the Moscow Conservatory where, after surviving a rigorous competition, he was accepted. (This determined his political views, for as he said many times, “the Soviets gave me everything”.)
His teachers were tenor N. Raisky (a pupil of G. Nuvelli), N. Kardyan, and L. Zvyagina (a leading contralto of the Bolshoi.) In 1926, Lemeshev made his debut as Lensky in K. Stanislavsky’s Opera Studio, and beginning in 1927, he performed at theaters in Sverdlovsk, Harbin (Manchuria) and Tbilisi. In 1931, he became a leading tenor of the Bolshoi, where he sang for the next 34 years, winning great acclaim. His audience grew, along with his fame, and he soon gained a veritable army of fans, called “lemeshevists. His repertoire included the Duke of Mantua, Lensky, Alfredo, Tsar Berendei (from The Snowmaiden), the Indian Guest (Sadko), Faust, Ziebel, Almaviva, The Simpleton (Boris Godunov ), Rodolfo (La Bohème) The Astrologer (The Golden Cockerel), Nadir, Des Greiux (Manon), Gerald (Lakme), Romeo (Gounod’s (Romeo and Juliette), Fra Diavolo, and Werther.
His vocal and artistic qualities, evident to every listener, are beauty of timbre, musicality, effortlessness of vocal production, expressiveness, and very clear diction, qualities perhaps most commonly found in bel canto singers. These qualities can be seen is his 1940 recording of “Parmi veder le Lagrime” (in Russian). I would call attention to the extraordinarily high note at the end, a Db above high C:
http://www.youtube.com/watch?v=3ZCzH6EqLHc
An interesting comment on Lemeshev’s singing was made by the Bolshoi tenor A. Orfenov: “He developed a mixed voice of incomparable beauty, which made it possible for him to take the highest notes with such beautiful richness that even specialists could not explain how it was done technically….His high C’s … sounded virile and full…His manner of lowering his larynx a bit on high notes allowed him to perform the parts which we ordinary lyric tenors did not sing, [roles such as] Rodolfo in La Bohème, Levko in May Night, Dubrovsky, Fra Diavolo…”
Lemeshev’s emotionality, acting skills and handsomeness very quickly made him a public idol. Aside from the Duke of Mantua, which was his signature role before the war, he brilliantly performed romantic, melancholy and tragic roles such as Werther, Romeo, and Lensky. Here is his 1938 recording of ” Pourquoi me reveiller”:
http://www.youtube.com/watch?v=8GadMqw5M9A
Unfortunately, like every Soviet star in the 1930’s, he had problems securing permission to make recordings of complete operas. Several parts in which he was very successful were not recorded at all. His best early recordings of songs and arias, made on shellac, are now available on Youtube. You may consult my channel—”younglemeshevist,” or that of petrof4056.
Lensky finally became his most famous role, which he refined throughout his life. His 1955 recording of Eugene Onegin, with the renowned Galina Vishnevskaya , became quite well known in the West. Here is a very good 1937 recording of Lensky’s aria:
http://www.youtube.com/watch?v=Q0q69JvLqag
The best years of his operatic career were 1931-1942. He was also an outstanding concert singer and a brilliant performer of folk songs. In 1938, he became the first artist to sing all 100 romances by Tchaikovsky in 5 concerts. Folk songs broadcast on the radio made him a truly “national’ singer. Additionally, the film “A Musical Story,” 1941, in which he played the main role, brought him the Stalin prize and caused Lemeshev-mania all over the USSR. It must be said that his personality was a significant part of his success. He is remembered as a very friendly and cheerful person who was also a congenial colleague. He was also quite a lady’s man! Six marriages and numerous affairs focused the attention of his fans on his personal life. Their day-and-night stalking and scuffles with fans of other tenors are legendary.
The beginning of the Great Patriotic War (WWII) was crucial for Lemeshev; during one evacuation he caught a very bad cold which resulted in two attacks of pneumonia, complicated by pleurisy and tuberculosis of the right lung. He was treated with artificial pneumothorax, which is to say an induced therapeutic collapse of one lung. Although singing was forbidden, he in fact continued to sing with one lung from 1942 to 1948, when the other lung was also artificially collapsed and re-inflated. During that period he recorded Lakme, The Snowmaiden, “Pearlfishers,” and Mozart and Salieri. In addition to health problems, he started to drink heavily after a divorce from his fifth wife, the soprano Irina Maslennikova. By 1953, however, he had overcome his drinking problem and was given the prestigious title “People’s Artist of the USSR.” He was also appointed Assistant Manager of the Bolshoi from 1957 to 1959. Toward the end of his career, he mainly gave concerts of Russian classic romances and folk songs, taught in the Moscow conservatory, and performed on the radio. Old fans of his, who stalked him in the 1940’s and 50’s, are still faithful to him even now, 33 years after his death. They collect his recordings and place flowers on his grave every week.
(край на цитата)
Превод:
(…) В Русия Сергей Яковлевич Лемешев (1902-1977) е — заедно с Феодор Шаляпин — може би най-обичаният оперен певец в новата история. Той е роден в много бедно селско семейство, в малко село, и пее от ранно детство. Той винаги е бил заобиколен от добри певци, включително родителите му и други селяни, тъй като селска Русия в онези дни е била „пееща страна“. Баща му умира, когато Сергей е на 10 години и след четири години в енорийско училище той започва да учи обущарство, тъй като няма друг шанс за семейството да избяга от бедността. През 1918 г. той се запознава с архитекта и любител на операта Николай Квашнин, който, заедно с останалата част от семейството си, убеждава Сергей да обучава сериозно гласа си. Това са годините на болшевишката революция и Гражданската война и Лемешев трябва да стане кадет в кавалерийското училище на Червената армия. Но всъщност революцията му помага да сбъдне мечтата си за оперна кариера, тъй като болшевиките дават на най-бедните селяни и пролетарии преференциално право на безплатно образование. Сергей е изпратен да учи в Московската консерватория, където, след като оцелява в тежък конкурс, е приет. (Това определя политическите му възгледи, тъй като, както той много пъти казва: „Съветите ми дадоха всичко“).
Негови учители са тенорът Н. Райски (ученик на Дж. Нувели), Н. Кардян и Л. Звягина (водещ контраалт на Болшой). През 1926 г. Лемешев дебютира като Ленски в оперното студио на К. Станиславски и от 1927 г. играе в театрите в Свердловск, Харбин (Манджурия) и Тбилиси. През 1931 г. той става водещ тенор на Болшой, където пее през следващите 34 години, спечелвайки голямо признание. Аудиторията му расте, заедно със славата му и скоро той печели истинска армия от фенове, наречени “лемешевци”. Репертоарът му включва Херцогът на Мантуа, Ленски, Алфред, цар Берендей (от “Снежанка”), Индийският гост („Садко“), Фауст, Зибел, Алмавива, Беднякът („Борис Годунов“), Родолфо („Бохеми“), Астрологът („Златното петле“), Надир, Де Грейо („Манон“), Жералд („Лакме“), Ромео („Ромео и Жулиета“ от Гуно), Фра Дяволо и Вертер.
Неговите вокални и артистични качества, очевидни за всеки слушател, са красотата на тембъра, музикалността, непринудеността на вокалното производство, изразителността и много ясната дикция, качества, които може би най-често се срещат в белкантовите певци. Тези качества могат да се видят в неговия запис от 1940 г. на „Parmi veder le Lagrime“ (на руски). Бих обърнал внимание на изключително високата нота в края – „ре бемол“ над високо „до“:
Интересен коментар за пеенето на Лемешев прави тенорът от „Болшой“-театър А. Орфенов: „Той разви смесен глас с несравнима красота, който му позволи да взема най-високите ноти с такова красиво богатство, че дори специалистите не могат да обяснят как е направено технически… Високите му тонове „до“… звучат мъжествено и пълно… Начинът му да сниши малко ларинкса си на високи ноти му позволява да изпълни партиите, които ние, обикновените лирични тенори, не пеем – роли като Родолфо в „Бохеми“, Левко в „Майска нощ“, Дубровски във „Фра Дяволо“ …”.
Емоционалността, актьорските умения и красотата на Лемешев много бързо го превърнаха в обществен идол. Освен ролята на Херцога от Мантуа, която беше знаковата му роля преди войната, той изпълнява брилянтно романтични, меланхолични и трагични роли като Вертер, Ромео и Ленски. Ето неговия запис от 1938 г. на “Pourquoi me reveiller”:
За съжаление, като всяка съветска звезда през 30-те години на миналия век, той има проблеми с получаването на разрешение да прави записи на цели опери. Няколко части, в които той е много успешен, изобщо не са записани. Най-добрите му ранни записи на песни и арии, направени върху грамофонни плочи, вече са достъпни в Youtube. Можете да се консултирате с моя канал — „younglemeshevist“ или този на petrof4056.
Ролята на Ленски най-накрая става най-известната му роля, която той усъвършенства през целия си живот. Записът му от 1955 г. на „Евгений Онегин“, с известната Галина Вишневска, става доста известен на Запад. Ето един много добър запис от 1937 г. на арията на Ленски:
Най-добрите години от оперната му кариера са 1931-1942 г. Той е и изключителен концертиращ певец и блестящ изпълнител на народни песни. През 1938 г. той става първият артист, изпял всичките 100 романса на Чайковски в 5 концерта. Народните песни, излъчвани по радиото, го превръкщат в истински „народен” певец. Освен това филмът „Музикална история” от 1941 г., в който той играе главната роля, му носи Сталинска награда и предизвиква „лемешевомания“ в целия СССР. Трябва да се каже, че неговата личност е значителна част от успеха му. Той е запомнен като много дружелюбен и весел човек, който също е приятен колега. Освен това е и доста „дамски мъж“! Шест брака и множество афери насочват вниманието на феновете му към личния му живот. Денонощното му преследване и сбивания с фенове на други тенори са легендарни.
Началото на Великата отечествена война (Втората световна война) е решаващо за Лемешев; по време на една евакуация той хваща много тежка настинка, която довежда до два пристъпа на пневмония, усложнена от плеврит и туберкулоза на десния бял дроб. Лекуван е с изкуствен пневмоторакс, което ще рече предизвикан терапевтичен колапс на единия бял дроб. Въпреки че пеенето е забранено, той всъщност продължава да пее с един бял дроб от 1942 до 1948 г., когато другият бял дроб също е изкуствено колабиран и напомпан отново. През този период той записва „Лакме“, „Снежанка“, „Ловци на бисери“ и „Моцарт и Салиери“. Освен здравословни проблеми, той започва да пие много след развода с петата си съпруга, сопраното Ирина Масленникова. До 1953 г. обаче той преодолява проблема си с алкохола и получава престижната титла „Народен артист на СССР“.
Лемешев също така е назначен за помощник-директор на „Болшой“-театър от 1957 до 1959 г. Към края на кариерата си той изнася основно концерти с руски класически романси и народни песни, преподава в Московската консерватория, пее по радиото. Старите му фенове, преследвали го през 40-те и 50-те години на миналия век, са му верни и сега, 33 години след смъртта му. Те колекционират записите му и поднасят цветя на неговия гроб всяка седмица.
(край на превода)
Нека днес на 11 юли 2017 г. почетем 115 години от рождението на големия руски тенор Сергей Лемешев, роден на вчерашния 10 юли през 1902 година.
Мир на праха му!
……………….
Записи:
Sergei Lemeshev “Kuda, kuda vy udalilis” Eugen Onegin
´´´´´´
Сергей Лемешев- ария Надира /Sergei Lemeshev- G.Bizet “Je crois entendre encore” ( rem. voice 2021)
Чарующий тенор Сергея Яковлевича Лемешева. Ария Надира из оперы Ж. Бизе “Ловцы жемчуга”. Ремастеринг звука и видеоряд – EGER 2021
´´´´´´
Sergei Lemeshev sings ‘Una Furtiva Lagrima,” in Italian
This may be the only recording–at least the only one of which I know–which features the great Russian tenor singing in Italian. His Italian is actually very good, and the rendition, musically, is excellent.
´´´´´´
Sergei Lemeshev_Rigoletto_ Parmi veder le lagrime1940
The great Russian/Soviet tenor Sergei Lemeshev (1902-1977) sings “Ella mi fu rapita! /Parmi veder le lagrime” (in Russian)1940.
´´´´
Sergei Lemeshev – La Gioconda “Cielo e mar” – 1940
Enzo’s Aria “Cielo e mar” sung by Lemeshev in russian. La Gioconda, opera in four acts composed by Amilcare Ponchielli
´´´´
Сергей ЛЕМЕШЕВ – ИЗБРАННОЕ / Sergei LEMESHEV …
….
Сергей Лемешев “Песня любви” (1959)
…..
Sergei Lemeshev; “In fernem Land”; (Sung in Russian …
´´´´´´
Сергей Лемешев – Золотая коллекция. Лучшие песни …
….
Концерт Сергея Лемешева. 50 лет творческой …