Donka Shishmanova

Днес празнува рожден ден оперетната артистка Донка Шишманова

Драги приятели на оперната и оперетна музика, на днешния 14 април 2022 г. през 2016 г. се случиха интересни неща: след като рано вечерта бях отбелязъл със статия кръглия 60-ти рожден ден на американската певица Барбара Боней, мислех че това ще бъде края на днешната ми дейност. Излъгал съм се, защото около 22 часа, като отворих отново компютъра си, виждам едно съобщение от Михаил Светлев, заедно с една хубава снимка. Той ми пише: „Боре, една снимка по случай рождената дата на Донка Шишманова, с която ни свързва не само сценично, но и 50-годишно истинско голямо приятелство. Една от най-благородните и етични личности, които познавам. Певческите и артистични качества отдавна са легендарни“.

Бях приятно изненадан, тъй като знам това име, но дълги години не съм мислил за тази много известна оперна и оперетна актриса, коята помня от моята младост в България до 1974 г. После никога не е ставало въпрос за нея, нито аз съм се интересувал около нейния живот и кариера. Не оставаше нищо друго, освен до полунощ с къса статия да уважа гранддамата на българското оперетно изкуство. Написах следните думи: „ (…) Дано се получи нещо смислено. Бързам да кажа неща, които в разстояние на 20 минути намерих в медиите“.

И така, публикувах следната статия (цитирам без промени):

„Донка Шишманова Антонова е родена в гр. Дупница. През 1958 г. завършва с отличие Музикалната академия в София и веднага е приета като солистка в състава на Варненската опера. Дебютът й е в ролята на Сафи от оперетата “Цигански барон” от Йохан Щраус. Следват ролите на Наталия от “Тихият Дон” (А. Дзерджински), Жрицата от “Аида” (Верди), до премиерата на 24 януари 1960 г. на класическата оперета “Прилепът” от Йохан Щраус, където на младата певица поверяват централната роля на Розалинда. Само два месеца по-късно тя вече пее Виолета от “Травиата”, после – Мюзета от “Бохеми”, Фраскита и Микаела от “Кармен” на Бизе.

Яркият й талант не остава незабелязан от специалистите и от 1 януари 1963 г. Донка Шишманова вече е в състава на ДМТ “Стефан Македонски”. Оттук нататък за младата певица се откриват хоризонтите на оперетния жанр, с цялото им сериозно изпълнителско изпитание: Елена от “Хубавата Елена”, Ханна Главари от “Веселата вдовица”, Лиза от “Страната на усмивките”, Силва от “Царицата на чардаша“, Марица от “Графиня Марица”, Доли от “Бяла нощ”, Зорница от “Щастливецът”, Евридика от “Орфей в ада”, Агрипина от “Аз, Кладвий”… В този репертоар преобладават лирични героини, възнаградени с висока оценка и широка популярност сред публиката. Освен в София, артистката с успех се изявава и на гастроли в други градове на България, както и в чужбина. Не забравя от къде е тръгнал творческият й път и редовно участва на ММФ “Варненско лято”, както и в други спектакли на Варненската опера.

(край на цитата от медия във Варна)

След един голям скок от десетки години, идвам чак през 2014 г., когато Донка Шишманова навършва 80 години. Жалко, тогава пишех вече статии тук във Фейсбук, но не съм имал сведения за нейната рождена дата.

Именно по повод на този 80-и рожден ден, цитирам една статия от портала „Фрог нюз”, която ще ни даде достатъчно сведения за живота и творческия път на Донка Шишманова.

На 80 г. Донка Шишманова в “Царицата на чардаша”

8.05.2014 г.

На юбилярите по традиция им се посвещава спектакъл, особено когато става въпрос за 80-годишните. Седят на почетно място сред публиката и се наслаждават на цялото внимание. Различното тук е, че юбилярят ще бъде на сцената.

През празничната вечер – 9 май, оперетната прима Донка Шишманова ще изпълни ролята на Цилика в „Царицата на чардаша”. Гранд дамата разказа пред „Фрог нюз”, че дълги години е изпълнявала ролята на вариететната певица Силва, но през цялото време си мечтаела именно за ролята на майката Цилика. А на предложението, което получила от Музикалния театър, не могла да устои заради вниманието и искреността, с което й било отправено, независимо че първоначално отказала.

„В началото се опъвах, не обичам шумните изяви. Каквото било, било. Навремето публиката ме е харесвала и ме е уважавала с присъствието си в салона. Но поканата беше толкова мила, колегиална и приятелска, че аз се съгласих“.

В празничната вечер партньори на сцената ще й бъдат Валентина Корчакова, Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Христо Сарафов, Румен Григоров, Драгомир Стойков, Емил Митрополитски и Александър Василев. На диригентския пулт ще бъде Юли Дамянов.

Когато завършва Музикалната академия, Шишманова била разпределена във Варненската опера, където работи 4 сезона. Щом пристига в морската ни столица, трупата репетирала вече „Цигански барон”. Веднага я включват в ролята на Сафи. „Аз не бях изключение от всичките ми съкурсници – всички желаехме да пеем в операта щом завършим. Намирахме оперетата за по-лекия жанр“, спомня си примата. Бързо Шишманова обаче разбира, че е в грешка. „В класическите оперети трябваше да се пее яко, освен това да се танцува и играе. В мига, в който ме поканиха в Музикалния театър, започнах да изпълнявам хубави класически партии и получих много сериозни певчески задачи. Така и не се замислих да се връщам към операта“.

Днес, когато се връща към първите си стъпки, си дава сметка, че е била много смела. Трудно й е да повярва, с каква увереност е изпълнявала на толкова ранна възраст ролята на Виолета от „Травиата”. Трябва да имаш някаква зрелост и опит за подобен образ. Една от най-скъпите й роли е в „Прилепът”.

„Розалинда като започне да пее и до края не си затваря устата, освен това сюжетът беше интересен. Обичах много Лехар и „Страната на усмивките“. Но кой ли не обичах… И Калман, и Офенбах“.

Ролята на Цилика вече е изпълнявала в четири различни постановки с различни режисьори и диригенти. Във всяка постановка Шишманова е търсила нещо ново в образа на тази жена.“Все едно започвам от начало, всеки път съм добавяла или променяла нещо. Дори и сега на 9 май ще има няколко по-различни бои от това, което съм правила досега. Вече близо 7 г. не съм на сцена“, призна известното сопрано.

„Получих текста на новата постановка, има някои промени от тази Цилика, която съм играла, отбелязах ги и в две репетиции влезнах в новия спектакъл“. През годините Шишманова не си е поддържала сериозно гласа, но има ученици. „Гърлото ми постоянно живее, докато работя с тях. Откакто поех ангажимента в рамките на един месец се разпявам всеки ден, за да бъда във форма. Навремето поддържах гласа си ежедневно като ходя в театъра, независимо дали имам представление или не. Винаги бях в готовност да спася някой колега, ако има нужда в последния момент. Моят професор казваше: „Ако слушаш певец, който пее вярно, пее добре, ти си готов да направиш същото.” Важи и обратното – ако слушаш певец, който пее грешно, на гърло, задънено, може да те заболи дори гърлото. Слушайки, започват да се стягат и твоите гласови връзки“, вярва Донка Шишманова.

„Това е в сила и в живота, особено с разнообразната и противоречива информация, която ни обстрелва отвсякъде. Ако буквално попиваш всичко е ужасно вредно. Когато казваш думата любов, трябва да я оцветиш по един начин, ако казваш убиец, смърт, тогава е различно. Това е музикална драматургия. Гласът за музиканта е като палитрата за художника. Това е и голямото майсторство на певците. Затова понякога, като слушате изпълнение на чужд език, който не разбирате, въпреки това се чувствате докоснати. Той така облича в звук словото, вае фразите, че не можете да останете безразлични“.

Дали се търси по-съвременно звучене на класическата оперета, Донка Шишманова отговаря, че понякога режисьорите се опитват да бъдат по-близо до вкуса на зрителите. С разочарование тя споделя, че твърде често публиката реагира и се смее на пошлото. Същото вижда и на малкия екран. Има предавания според нея, които въобще не трябва да съществуват, но именно те се радват на голям интерес. Така че вкусът на публиката доста се е принизил и от време на време режисьорите се опитват да слязат на нивото й. „Аз намирам това за неправилно“, казва Шишманова. „Това е евтин компромис. Аз смятам, че театърът трябва да измъкне публиката, а не публиката да дърпа надолу.
Когато си зле материално, когато имаш трудни житейски проблеми за разрешаване, не се сещаш или нямаш възможност да отидеш дори на театър. За това обаче трябва да помислят по-скоро хората, които отговарят за културата. Да направят така, че изкуството да бъде обгрижвано повече. Всички се борят“.

„Публиката се върна в театрите“, отчита народната артистка, което е хубаво. „Но публиката не е грижа само на театрите. Това трябва да е национална политика. Много неща са важни, но духът на една нация според мен е най-важният. Така както боледува тялото, ако боледува и духът, тогава е много страшно“.

Сега примата на оперетното изкуство намира времената за тежки. И комунистическите времена също не са били хич лесни. „Аз по щастлива случайност успях да завърша Музикалната академия. От провинцията съм и не ми разрешаваха да следвам. За да те приемат за висше образование трябва да имаш благословията от общината, където живееш. Аз съм от Дупница и те не ми разрешиха. Изключиха ме последната година от гимназията, за да имам черни точки. А причина за тях нямаше. И тези точки ме следваха навсякъде. Добре че посъветваха майка ми да напише писмо до комитета в София, тогава шеф му беше Вълко Червенков.

Един ден дойде човек в Дупница, анкетьор. Отговаряхме на низ от измислени обвинения. След като отрекохме всички, той каза: „Да, знам. Проверили сме вече. Имахме нужда от вашето потвърждение.” Бях изпратена в София, за да получа формулярът си за следване. Като завърших Музикалната академия, в Дупница продължаваха да злобеят. След като вече бях назначена във Варненската опера, малко преди да се кача на влака получавам телеграма: „Назначението невъзможно”. Оказа се, че от Дупница към Варна пътува папка с информация, че съм враг на народа и всевъзможни други глупости. Но комитетът в София отново ме подкрепи и аз заминах.

Много ми се пречеше. Много нерви и сълзи съм проляла. Обаче изплувах, успях. Имаше хора, които бяха пострадали много повече от мен. Преодолях всичките спънки с моженето. Партийният секретар ми пречеше, но режисьорът ме искаше да играя в неговата постановка, диригентът също. Но да не се хваля много. Може би имах търпението, защото ми вървеше. Влизах от постановка в постановка, защото играех. Ако бях държана на резервната скамейка години наред, сигурно нямаше да се хваля, че съм толкова търпелива“.

(край на цитата)

Драги приятели, вярвайте ми, четох тогава за пръв път тия редове и като че ли виждах собствената си съдба, само че в света на „точните науки“. Дълго време и на мен се пречеше да следвам, слагаха ми се всякакви прегради и все пак накрая успях да завърша математика и горе-долу да уредя живота си, но мъката и парещата горест за нещо несправедливо остава дълбоко в сърцето и тялото до края на живота. Стана ми обаче много приятно, че малко преди полунощ се запознах с една „както тъжна, така и весела“ история, чийто „хепиенд“ е бил благоприятен. Донка Шишманова е изградила великолепна кариера и сега се радва на постигнатото.

Думите на Михаил Светлев в началото ми направиха особено впечатление – „Една от най-благородните и етични личности, които познавам. Певческите и артистични качества отдавна са легендарни“. Благодаря му сърдечно за изпращането на това съобщение.

Нека днес на 14 април 2016 г. да поздравим Донка Шишманова с навършване на 82 години и да й пожелаем добро здраве и дълъг живот.“

(край на статията от 14 април 2016 г.)

На 14 април 2018 г. направих някои допълнения, които открих през изтеклите две години. Някои от тях не са нови, но не съм ги видял в бързината през 2016 г., когато имах време само от 20-25 минути за писане. След това публикувах новата версия на статията си, а днес ще повторя тази статия без промени и нови допълнения. Да не забравяме, че днес на 14 април 2020 г. Донка Шишманова навършва достойните 86 години и няма какво ново да очакваме. Просто трябва да я поздравим за тази годишнина. Нека припомня новите неща, които добавих в статията си през 2018 г.

Първото от тях е за награждаването на Донка Шишманова през 2014 г. във връзка с нейния 80-и рожден ден. Цитирам съобщение:

Портал „Dir.bg“

Никола Гюзелев и Васил Михайлов със ”Златен век” – огърлие

20 май 2014 / Редактор: Адриана Пейчева  

Актьорите Васил Михайлов и Васил Димитров са удостоени с наградата “Златен век” – огърлие, за изключителния си принос в киното и театъра.

Най-високото отличие на Министерството на културата е присъдено също – преди неговата кончина – на оперния певец Никола Гюзелев, с когото се простихме вчера, и не е посмъртно, а е знак на почит към личността и творчеството му, отбелязаха от министерството на церемонията днес.

Със “Златен век” – огърлие, бе удостоена и оперетната певица ДОНКАШИШМАНОВА.
“Златен век” – звезда, беше връчен на етнолога проф. Мила Сантова и на акад. Васил Казанджиев – композитор, диригент и педагог.

Над 50 дейци на културата и различните изкуства бяха отличени с почетен знак “Златен век” – печат на Симеон Велики, а с грамота – девет млади творци, между които режисьорката Тея Сугарева, актьорът Бойко Кръстанов, кинорежисьорът Милко Лазаров, сценографката Мариета Голомехова.

“Днес, както често се случва в живота, сме разделени между радостта и скръбта – от загубата на двама именити артисти, Никола Гюзелев и Венцеслав Кисьов”,
каза в словото си на церемонията министърът на културата Петър Стоянович, който връчи наградите.

“Най-важното е да благодарим на всички, които, въпреки тежките времена, продължават да се занимават с най-красивото – с българската култура и изкуство, да ги окуражим да продължат да си носят кръста, да не униват въпреки изгубените малки битки, защото войната – в най-хубавия смисъл – за напредъка на българската култура и изкуство никога няма да бъде изгубена”, посочи министър Стоянович.

Актьорите Мария Каварджикова, Анани Явашев, Борис Луканов, Лилия Маравиля, Асен Блатечки, Юлиан Вергов, Доси Досев, режисьорът Красимир Спасов, драматургът Яна Добрева са между наградените театрали, операторът Венец Димитров – между филмовите дейци.

Цигуларите Йосиф Радионов и Ангел Станков, пианистът Димо Димов, композиторът Александър Йосифов, попевицата Маргарита Хранова, народната певица Пенка Павлова са сред наградените музиканти, Сули Сеферов и Борислав Стоев – между художниците.

Сред отличените литератори са писателите Александър Томов, Кина Къдрева, Силвия Чолева, критикът Атанас Свиленов.

(край на цитата)

През същата 2014 година Донка Шишманова има участие през месец ноември в една изява в Музикалния театър в София. Ето информация по този случай:

Портал „Академика“

Донка Шишманова открива „Viva la diva“ в Музикалния театър

15 ноември, 2014 | Денят, Изкуство, Свободно време |

Донка Шишманова открива „Viva la diva“ в Музикалния театър на 15.11.2014 от 19 часа.

Тя ще изпълни една от емблематичните арии за нея – ария на Елена от оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах. В терцета от „Цигански барон“ на Йохан Щраус към нея ще се присъединят звездите Катерина Тупарова и Христо Сарафов. А на финала на концерта ще чуем три прими от различни поколения – Донка Шишманова, Светлана Иванова и Валентина Корчакова в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман.

На сцената ще прозвучат любими арии и дуети от оперите „Кармен“ от Бизе, „Лакме“ от Делиб, „Вълшебната флейта“ от Моцарт, „Русалка“ от Дворжак и по-малко популярната у нас „Ла Валли“ от Алфредо Каталани, от мюзикълите „Уестсайдска история“ на Е.Л. Уебър и „Котки“ на Л. Бърнстейн, и от оперетите „Орфей в ада“ и „Хубавата Елена“ на Офенбах, „Цигански барон“ от Й. Щраус, „Царицата на чардаша“, „Теменужката от Монмартър“, „Баядерка“ и „Херцогинята от Чикаго“ от Калман, „Джудита“ и „Паганини“ от Лехар, “Великата неизвестна“ от Супе, „Бал в Савоя“ от Абрахам, “Птицепродавецът“ от Целер и „Кандида“ от Л. Бърнстейн.

В концерта на Дивите участват Калина Ангелова, Зорница Дамянова, Олга Динова, Добрина Икономова, Людмила Козарева, Еделина Кънева, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски и Пеньо Пирозов, както и оркестърът, хорът и балетът на Националния музикален театър.

(край на цитата)

Мисля, че в горното съобщение е направена грешка с имената на авторите на мюзикълите „Уестсайдска история“ от Е. Л. Уебър и „Котки“ от Л. Бърнстейн – точно обратното: Уебър е автор на „Котки“, Бърнстейн – на „Уестсайдска история“.

През 2018 г. направих и някои нови допълнения с биографични и други данни.

В една справка от архива на Музикалния театър в София четем по-подробно описание за репертоара на Донка Шишманова и допълнителна информация:

(…) Тук тя успява да разгърне целия си потенциал, изпълнявайки десетилетия наред всички централни сопранови партии в класическите оперети и е сред най–обичаните и популярни солистки на театъра. Репертоара й включва: Елена от „Хубавата Елена“, „Орфей в ада“, Булота от „Рицарят Синята брада“, Жустина от „Жустина Фавар“ на Офенбах, Хана Главари от „Веселата вдовица“, Лиза от „Страната на усмивките“ на Лехар, Розалинда от „Прилепът“, Графинята Цедлау от „Виенска кръв“,  Мирабела от „Цигански барон“ на Й. Щраус, Марица от „Графиня Марица“, Силва Вареску и Цецилия от „Царицата на чардаша“ на Е. Калман, Сузана  от „Целомъдрената Сузана“ на Жан Жилберт, „Принцът на Мадрид“ Франсис Лопес – Графиня де Алба, Беатриче от  „Бокачо“ на Франц Супе, „Любовта на Шуберт“ Хенрих Берте – Лучия Гризи, „Бяла нощ“ на Хреников – Долли, г-жа Добревич в „Хъшове“, Дуся в „Срещи“, Зорица в „Щастливецът“ на Виктор Райчев,  Агрипина в „Аз, Клавдий“ от Парашкев Хаджиев,
мисис Хигинс в „Моята прекрасна Лейди“ на Лоу, Летиция Призм в „Моят приятел Бънбъри“ от Герд Начински, Мадлена в „Бел Ами“ от Петер Кройдер, Марина в „Лека нощ, Бетина“ от Г. Крамер.

Носител е на званието „Народен артист”.

(край на цитата)

През 2019 г. открих и няколко нови снимки от оперетни участия на Донка Шишманова, които ще приложа след статията. Днешната ми статия не е особено голяма – не е нужно, важно е да се отбележи нейната достойна годишнина.

Днес на 14 април 2020 г. реших преди да завърша статията си, да погледна в Интернет евентуално за нови сведения относно Донка Шишманова. Бях приятно изненадан, че открих една хубава статия от септември 2019 г., в която тя прави изявление, че с радост би пожелала отново да бъде на сцената като оперетна артистка. Така се зарадвах на този неин оптимизъм – за артист на тази възраст такова отношение към сцената е направо за голяма похвала! Цитирам като край на днешната ми статия тази публикация:

Портал „Блиц.бг“

18 септември 2019 г.

Елиана МИТОВА (вестник “Над 55”)

Оперетната прима Донка Шишманова: Готова съм да изляза на сцената и да изиграя Цилика. Няма нищо по-хубаво от моя Музикален театър, твърди актрисата

„Вече не съм в театъра, а спомените прииждат в паметта ми. Защото няма нищо по-хубаво от моя Музикален театър. С мило чувство си спомням моя юбилей. Организиран бе през 2014-а от тенора Марио Николов, тогава директор на Музикалния театър. Играх Цилика в “Царицата на чардаша”. Силва бе чаровната Валя Корчакова, Фери Бачи – Христо Сарафов. Катето Тупарова беше Щаси, а Сашо Мутафчийски – Бони. На пулта – диригентът Юли Дамянов. Бях толкова спокойна, докато се обличах и гримирах в гримьорната! Според постановката появата на Цилика, съпровождана от Генерала, става в салона, много близко до самата публика. Влязох, прожекторът ме хвана и ме проследи. И залата гръмна в аплодисменти.  Тогава вече се развълнувах, а спокойствието ми се изпари…“

Така разказва Донка Шишманова – култово име в родния оперетен театър. Мнозина уважили юбилейния й спектакъл на “Царицата на чардаша”. Получила поздравителни адреси от премиера Пламен Орешарски и от министъра на културата Петър Стоянович. Голямата изненада дошла от културното ведомство – „Златен век”, огърлие. Повикали я на церемония в самото министерство. Заедно с Донка Шишманова бил отличен посмъртно със същата награда и големият наш бас Никола Гюзелев, чиято красива съпруга – Ана-Мария, излязла да получи приза. 

Цилика в компанията на Марио Николов, който устройва юбилея на артистката със спектакъла на “Царицата на чардаша“ Донка Шишманова пази хубав спомен и от Стефан Данаилов – по онова време председател на Комисията по култура в парламента. И той изпратил цветя за юбилейния й спектакъл. А Съюзът на българските музикални и танцови дейци се отчел със “Златна лира”.  “Юбилеят мина, но той не беше моята последна изява на сцената – припомня си днес Донка Шишманова. – Участвах в концерти с любими арии и дуети из оперетното творчество. Вече при директорката Марияна Арсенова изиграхме една интересна “Царица на чардаша”, титулярите си изпълняваха ролите, а ние, ветераните, излизахме в определени моменти и повтаряхме някои дуети и сцени. Сред участниците в това своеобразно шоу бе и голямата Людмила Чешмеджиева”.

Донка Шишманова е ценена и обичана от публиката. Дамата и днес говори с респект за диригентите и режисьорите, с които е работила. Един от тях е проф. Светозар Донев. Когато оглавявал театъра, той устроил паметни спектакли, посветени на продължителната сценична дейност на големите артисти. “В една и съща година трима празнувахме – аз, Лиляна Кошлукова и Видин Даскалов. Но Видин и Лиляна не играха, а аз играх в спектакъл. Естествено, Цилика от “Царицата на чардаша”. Тогава вицепрезидентът Тодор Кавалджиев ми изпрати поздравителен адрес. Друго си е да си на сцената и да те честват, съвсем различно е да седиш в салона по същия повод, коментира тогава колежката ми Лиляна Кошлукова”, припомня си Донка Шишманова. 

Певицата е приятна и чаровна събеседница. Посреща у дома си на кафе и сладкиши. Чудесна домакиня е, къщата й свети.

Донка Шишманова е завършила Музикалната академия с оперно пеене. Проходила е на сцената на Варненската опера, където остава само няколко сезона. Играе Виолета Валери в “Травиата”, Мими и Мюзета в “Бохеми”, Албена в едноименната опера на Парашкев Хаджиев. За да попадне в операта в морската столица, виновен бил големият наш оперен режисьор Драган Кърджиев, преподавател на Донка Шишманова в Музикалната академия. С колегите Борис Ничев и Емил Иванов в София бъдещата оперетна звезда идва по покана на режисьора Хитьо Попов, който й дава дебют като Розалинда в “Прилепът” на Йохан Щраус. В този любим на цялата нация театър Донка Шишманова успява да разгърне целия си потенциал, изпълнява десетилетия наред всички централни сопранови партии в класическите оперети. Репертоарът й включва Елена от “Хубавата Елена”, Евридика в “Орфей в ада”, Булота от “Рицарят Синята брада”, Жустина в “Жустина Фавар” на Офенбах, Анна Главари от “Веселата вдовица”, Лиза от “Страната на усмивките” на Лехар, Розалинда от “Прилепът”, Графинята Цедлау от “Виенска кръв”, Мирабела от “Цигански барон” на Йохан Щраус, Марица от “Графиня Марица”, Силва Вареску и Цецилия от “Царицата на чардаша” на Имре Калман, Сузана от “Целомъдрената Сузана” на Жан Жилберт. Застъпва и много роли в български заглавия. Именитото наше сопрано гастролира в Гърция, Русия, Румъния, Чехия, Китай, Германия. Участва в два игрални филма – “Черните лебеди” и “Юлия Вревска”.

Лъчезарният характер и любовта към изкуството я правят предпочитана актриса и от колеги, и от режисьори. Зрителите я боготворят. И днес Донка Шишманова е чест гост в оперетата, вече като публика. Артистите, които са на сцената, я обичат и уважават. Топли чувства я свързват и днес с тенора Марио Николов, с нежната му половинка Жени и дъщеричката им Киара. 

Донка Шишманова бе съпруга на голям български архитект – Никола Антонов, който за жалост почина млад. Негово дело е проектът на сградата на Министерството на външните работи – заедно с архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. От Никола Антонов Донка Шишманова има двама сина – Шишман и Слав. И съответно – внук Никола и внучка Магдалена.  Голямата артистка с радост помага на младите си колеги, стига някой да потърси нейното съдействие. Когато настоящата примадона на театъра Добрина Икономова чества своята 50-годишнина на пищен купон в театъра, Донка Шишманова бе там редом с любимата си колежка Теодора Георгиева.

“Имам един ученик, зъболекар по професия. Влюбен в класическото пеене. Много бързо напредва, сега прави диск. Няма да си смени професията, но ще продължи да музицира. Какво по-хубаво от това?”, похвали се пред “Над 55” артистката.

(край на цитата)

Една чудесна статия на Елиана Митова, която синтезира най-важното от живота и дейността на прелестната и неостаряваща певица и артистка Донка Шишманова, все още пълна с планове за бъдещето – имам предвид този амбициозен зъболекар и певец!

Нека днес на 14 април 2022 г. да поздравим Донка Шишманова с навършване на 86 години, да й пожелаем добро здраве и дълъг живот, както и да продължава да се занимава с вокална педагогическа дейност, щом силите й позволяват това. Как хубаво казва тя в едно нейно интервю:

„Гърлото ми постоянно живее, докато работя с учениците си. Откакто поех ангажимента в рамките на един месец (б.а. Б.К.: става въпрос за изявата й през 2014 г. в Музикалния театър в София) се разпявам всеки ден, за да бъда във форма. Навремето поддържах гласа си ежедневно като ходя в театъра, независимо дали имам представление или не. Винаги бях в готовност да спася някой колега, ако има нужда в последния момент. Моят професор казваше: „Ако слушаш певец, който пее вярно, пее добре, ти си готов да направиш същото”. Важи и обратното – ако слушаш певец, който пее грешно, на гърло, задънено, може да те заболи дори гърлото. Слушайки, започват да се стягат и твоите гласови връзки“, вярва Донка Шишманова.

………………….

Изпълнение на Донка Шишманова и Арон Аронов:

Дует от “Младостта на Маестрото” от Виктор Райчев. Изпълняват: Донка Шишманова и Арон Аронов

…….

Реклама за изява на Донка Шишманова:

ДОНКА ШИШМАНОВА в “Царицата на чардаша” на 9 май 2014 г. от 19 ч.

ЗВЕЗДАТА НА БЪЛГАРСКАТА ОПЕРЕТА ДОНКА ШИШМАНОВА СЕ ЗАВРЪЩА НА СЦЕНАТА!!!

Красива, талантлива, шармантна, блестяща, неповторима – това са думите, с които десетилетия наред почитателите на оперетното изкуство у нас определят една от примите на Музикалния театър – Донка Шишманова. Такава ще я видим и на 9 май 2014 година, петък, когато тя отново ще излезе на сцената на любимия си театър, за да ни представи образа на Цецилия в „Царицата на чардаша” на Имре Калман. Поводът е специален, защото с този спектакъл колективите и ръководството на Музикалния театър и публиката ще кажат „Честит рожден ден” на голямата прима, която през тази година отпразнува своята поредна кръгла годишнина. Репетициите за този голям музикален празник вече са в ход. А вълнението от предстоящата среща с публиката е голямо. Партньори на сцената на голямата Донка Шишманова ще бъдат Валентина Корчакова, Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Христо Сарафов, Румен Григоров, Драгомир Стойков, Емил Митрополитски и Александър Василев. На диригентския пулт ще бъде Юли Дамянов. Режисьор — Марио Николов.

…….

Дует на Аркашка и Констанца

Дует на Аркашка и Констанца · Донка Шишманова · Видин Даскалов · Viktor Raychev · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.