Днес почитаме рождения ден на певеца Никола Смочевски
Драги приятели на оперната музика, радвам се, че днес на 3 ноември 2020 година ще мога да припомня рождения ден – 93 години – на един голям български оперен певец, който вече не е между живите – баритонът Никола (Николай) Смочевски, роден на 3 ноември 1927 г., починал на 2 ноември 1988 г. – един ден преди да посрещне 61-я си рожден ден. До скоро тази дата също не беше известна – прати ми я през 2015 г. негов близък приятел.
Но сега през ноември 2020 г. станаха и други събития, които ще изменят датата на раждане на този именит певец – една статия от началото на ноември 2018 г., на която попадам едва преди 2-3 дни:
Портал „КАМЕРТОН“ – е-вестникът на Дупница
2.11.2018
Да си спомним за Никола Смочевски
Днес се навършват 91 години от рождението и 30 години от смъртта на големия български оперен певец Никола Смочевски.
(Моя бележка – Б.К.: Следва текста на статията, но той не може да се копира – факт, който срещам само при подобни статии в български портали. Това никога не става при такива от портали на Запад, като такива на големи информационни източници – „Дер Шпигел“, „Ройтерс“, порталите на всички тв- и радиопредаватели в Германия и много други страни. Не мога да си обясня защо това е в България, например при „24 часа“, както сега и при този портал „Камертон“ – нямам отговор).
(край на цитата и моята бележка)
Това заглавие ми направи особено внимание, защото досега в източниците за Никола Смочевски винаги се даваше като дата на раждане денят 3 ноември. Сега той е коригиран на 2 ноември, точно денят на неговата смърт. Това се подчертава и в текста към горната статия от Дупница, който не мога да копирам, но ще напиша по памет:
„ (…) До последния си ден Никола Смочевски пее на сцената. Умира на рождения си ден – 2 ноември 1988 г. (…)
(край на цитата)
През предните години аз писах няколко пъти статии за Никола Смочевски винаги на 3 ноември – последният път през 2018 г., така че не знаех още за тази публикация от Дупница, която сега коригира датата на раждане. Но нека добавя, че снощи ми написа във ФБ кратко съобщение моят приятел Михаил Светлев, в което той също твърди, че датата на раждане е 2 ноември. Беше вече късно – очевидно днес се спирам на този въпрос и сега именно пиша планирата статия, като направя съответната корекция.
Нека завърша тия встъпителни бележки с моята констатация, че от стотиците оперни дейци, не само в България, но и в други държави, да които съм писал статии през изминалите 8 години, за пръв път ми се случва да имам случай при който рожденна дата и такава на смърт е една и съща.
Сега продължавам със същността на статията си за Никола Смочевски.
Никола Смочевски е певец с многогодишни все отговорни участия в Пловдивската и Софийска опери, цитиран в различни справки от историите на тези два оперни театъра, но без конкретни данни. Все още не се е намерил автор да напише поне една малка страница в Уикипедия за него, така както беше доскоро за Катя Стоянова например. Бях се зарекъл да не правя повече критики в това отношение, но ето – нов очебиен пример. Никола Смочевски не е случаен певец, който се среща често. Само хора, които са работили повече с него – Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Весела Лепиду, Петър Петров, Иван Консулов, Михаил Светлев и други могат да преценят ролята му в историята на българския оперен театър. А ако не бяха те, кой щеше да каже нещо повече.
Понеже стана въпрос за милата Христина Ангелакова, която наскоро ни напусна завинаги, през 2016 г. след моята статия за Смочевски тя направи интересен коментар, който днес искам да припомня:
Christina Anghelakova – Имам някъде снимка от спектакъл на “Италианката в Алжир” с него, Калуди, Мишо Ангелов, Мария Димчевска, Стоил Георгиев – не знам дали не беше в Дупница. Бях при него в болницата няколко дни преди да ни остави….. едва събрах смелост, за да отида и да се държа уж естествено. Голям и ярък беше Смока! А знаете ли, че той сам си правеше обувките? Ние от неговото поколение, го знаем и винаги сме се възхищавали на неговата сръчност. Смок, мир на душата ти!
Boris Kontohow – Christina Anghelakova – Благодаря, драга Христина. Това за обувките е много интересно – на снимката където той играе Риголето се виждат чудесни черни обувки. Дали не са негово производство (смея се, това е реквизит на Операта, но са прекрасни за навън!).
(край на цитата)
В момента така мъчно ми става за Христина Ангелакова, при това след няколко дни – в събота на 7 ноември ще бъде Задушница – всички трябва да си спомним за нашите близки приятели и роднини, които са се преселили във вечността, също и за Христина Ангелакова …
Продължавам с мислите си за колегите на Никола Смочевски:
Уважаемата Александрина Милчева, един от доайените на това изкуство в България в момента, го познава много добре – имали са много общи изяви, както и общи записи. За записите ще стане въпрос по-късно, но още в началото искам да цитирам нейни думи, казани през 2004 г. в интервю за в. “Култура“ от 10 декември 2004 г., водено от музиколожката Екатерина Дочева (цитирам много малка част):
– С кой партньор сте се чувствали най-добре на сцената в чужбина?
– С Пласидо Доминго. Той и актьорски е чудесен, и като музикант, и гласа му харесвам, но го харесвам не само като музициране, просто при него има невероятно съчетание. И сега, като слушам негови записи, каквото и да пее, има много топлина в него, той и като характер е такъв.
– А в България?
–
С НИКОЛАЙ СМОЧЕВСКИ, Бог да го прости.
В “Саламбо” на Веселин Стоянов
играех негова дъщеря. Има един момент,
много ярък момент, когато Саламбо започва
несъзнателно да усеща, че вече е жена,
че не е дете… И точно тогава погледът
на героинята ми среща погледа на баща
си, Смочевски; неговия израз няма да
забравя никога. Той изведнъж разбира,
че това вече не е неговото дете, че това
е една жена… Такъв израз имаше Смочевски!
Много съм го харесвала – и “Кармен”
също съм пяла с него. Много неща сме
правили заедно, но точно този образ,
тази сцена ми се е запечатала и ще ми
остане като много силно усещане за
артистично присъствие.
–
Всъщност от българските си роли коя
обичате най-много?
–
Много обичах Ефросина. И сега я обичам.
Въобще цялата опера “Момчил” на
Пипков много ми харесва. И “Саламбо”…
Но тя е много трудна певчески. Е, колкото
съм успявала, съм я преодолявала…
– Коя публика
е била най-щедра към вас, най-адекватна
на вашето можене?
–
Италианската. В Скалата (…)
(край на цитата)
А що се отнася до операта „Кармен“, ония зрители, които са имали възможността да я слушат с участие на двамата артисти по време на спектакли на Софийската народна опера, си спомнят това участие. Не случайно в магазини и в електронни портали от западни страни запис на тази опера с тяхно участие се предлага на пазара. За това ще стане също въпрос по-късно.
Но понеже писах за Александрина Милчева, сега ще кажа и за други колеги на Никола Смочевски.
През 2014 г. по това време (тогава пак писах статия за него) при подготовка на статията попаднах в Интернет на материали в източници на латиница, за които ставаше въпрос за музикален запис на творби от Джордж Гершуин от средата на 70-те години, направен в София и после преиздаван и в чужбина. Това ме заинтересува, тъй като диригент е бил Александър Владигеров – синът на Панчо Владигеров, който още по времето, когато живях в България до 1974 г. се интересуваше като млад пианист и музикант от музиката на Гершуин. Помня много добре, в края на 60-те или в началото на 70-те години той беше солист в „Рапсодия в синьо“ от Гершуин при концерт в зала „България“. Имаше и други творби, мисля „Един американец в Париж“. Дали диригент не беше Константин Илиев или Добрин Петков, вече съм забравил. Сашо беше млад и необуздан музикант, модерен за времето си, той „проби стената“ тогава с този модерен американски композитор. Ще попитате защо? Бях ученик в гимназията в Габрово около 1947-48 г., когато дойде един американски биографичен филм за Гершуин с много музика. Филма не се даваше обаче в Габрово – пролетарски град, няма как, затова имаше една седмица по 2-3 прожекции на ден при препълнен салон в едно близко село до Габрово – Бичкинята, сега квартал на Габрово. Още помня масовото стичане на ученици през деня на дневните прожекции (вечерни не може – имаше вечерен час и разрешено само с родители). Тогава чухме непосредствено истинска музика от Гершуин. Едно незабравимо събитие в младежкия ми живот!
Този запис на творби от Гершуин в Радио София е включвал и части от операта му „Порги и Бес“. Ето заглавието:
Bulgarian Symphony Orchestra, Alexander Vladigerov, Alexandrina Milcheva, Ivan Konsoulov, Bulgarian Chorus, НИКОЛА СМОЧЕВСКИ
Тази информация ме заинтересува, тъй като не знаех, че Смочевски и Консулов са участвали заедно и един контакт с Иван Консулов ще ми даде повече данни. Какво стана после – през 2014 г. на 2 ноември вечерта му се обадих по телефона във Швейцария и си поприказвахме половин час като приятели, но стана въпрос и за работата с Александър Владигеров. Ето какво ми каза той във връзка със записа на „Порги и Бес“:
„Александър Владигеров ми се обади тогава, че Павел Герджиков не може да поеме ангажимент за участие в записите, понеже има други термини. Предложи ми аз да се заема с предвиденото участие. Имах само една седмица време до започване на записите, взех учителка по английски език и започнах подготовка на музиката и текста. По това време бях още в Русенската опера, но имах ангажименти и в Софийската опера. Там се познавах вече с Никола Смочевски, който като по-опитен и с голяма практика винаги ми е указвал и по-сетне помощ, също и давал ценни съвети. Един прекрасен човек и колега, с внушителна външност и респект, просто „страхотен човек“ (б.а. Б.К.: точно тези думи употреби Иван Консулов в разговора ни от Швейцария през 2013 г.). Започнахме репетиции на ония откъси от „Порги и Бес“, които щяха да бъдат включени в записа, заедно с другите солисти: Александрина Милчева, Никола Смочевски, тенорът Милен Паунов (б.а. Б.К.: Милен Паунов не е между солистите, изброени в записа, но Консулов ми разказа по телефона, че Милен Паунов е бил с отличен английски език и е изпълнил много добре солата и ансамбловите сцени), после и с хористите и със симфоничния оркестър под ръководството на Александър Владигеров. Макар и да замествах и то само с една седмица подготовка, Владигеров беше много доволен от моите изпълнения. С Никола Смочевски имахме различни сола. В тази опера главният герой Порги е бас-баритон (аз пях тези сола), има още две главни партии за баритони (Crown и Jake), там имахме различни арии и ансамблови сцени със Смочевски. В записа са включени общо 7 солови и ансамблови сцени и 3 оркестрови изпълнения, между които и прочутата „Summertime“. Самото записване се извърши в сградата на Българското радио, където в напълно подходящата за това зала постигнахме чудесно изпълнение и Владигеров беше много доволен. Този запис, разширен с още други творби на Гершуин оттогава се смята за един от най-удачните български записи на съвременна музика от чужд автор и сега съответният носител се търси на музикалните пазари по света, като често се преиздава. После изнесохме 5-6 концерта в София, Пловдив, Варна, Русе и в други градове с тази програма при огромен успех“.
(край на разговора с Иван Консулов)
Аз ще добавя, че много се зарадвах за възможността да получа автентични сведения от човек, който през 1975 или 1976 г. е бил на мястото на събитието и е взел дейно участие в него. С Иван Консулов сме близки приятели от 7 години, през 2013 г. се видяхме и запознахме на живо пред храма „Ал. Невски“ в София и оттогава сме често в контакт. За него вече писах специална статия във връзка с рождения му ден. Иван ми каза тогава, че в скоро време заминава за България, тъй като в Старозагорската опера ще поставят „Отело“ от Верди и диригентът Георги Димитров го е поканил да играе ролята на Яго, както и да предаде големия си опит на младите колеги от операта там. Консулов е пял с голям успех тази роля десетки пъти до сега по целия свят.
Така че статията ми от 2014 г. за Никола Смочевски се обогати с една чудесна добавка от негов колега. Но това не е всичко. През 2014 г. – в началото на ноември, също замолих моята приятелка в САЩ – голямата певица Стефка Евстатиева да ми напише нещо за Смочевски. Те са били дълги години колеги в Софийската опера и добре са се познавали. Така се зарадвах, като един ден след това тя ми изпрати кратко писмо със следното съдържание:
From: Facebook
Sent: Sunday, November 02, 2014 2:30 AM
To: Boris Kontohow
Subject: Neue Nachricht von Stefka Evstatieva
„Смока, всички му казвахме така. Ако някой беше попитал за Николай, сигурно никога нямаше да се сетя, че говори за Смока. И сега го виждам, така както съм го запомнила. Строен, елегантен, можеше да го вземеш за балетист, приветлив, готов да се включи в някаква шега.
Занимаваше се с йога и много знаеше какво е хубаво за здравето и се придържаше към тези здравословни съвети, затова смъртта му ми се стори толкова несправедлива към него. Имаше син, осиновен, който беше станал копие на баща си, така го копираше. Смока беше много привързан към него.
Пяли сме много заедно, имаше красив глас, баритон и беше много артистичен. Чудесен човек.“
(край на писмото)
След като говорих после по телефона с Иван Консулов, доста си помислих. Той също ми каза, че води много здравословен живот и пази гласа си, че упражнява спорт и се движи много, има зеленчукова градина край къщата си, че скоро е прибрал червените чушки и ги е навесил по стрехите да съхнат. Стана ми така приятно, че тези хора като него и като Стефка не само са отлични оперни певци със страхотна международна кариера, но са „останали и на земята“ и елементарни неща от обикновения живот ги радват, занимават се с тях и разнообразяват деня си. През октомври 2014 г. случайно бях прочел във „Фейсбук“ диалог между Стефка и Иван във връзка с опита им от отглеждане на домати извън България. И двамата имаха известни проблеми главно от метеорологичен характер. Иван тогава беше на 68 години и гласът му е в отлично състояние. Разбира се, партията на Яго в „Отело“ е много трудна и само хора с такава подготовка в тази възраст няма да имат проблеми. Радвам се много за него. Той е един великолепен човек, винаги с хумор и в настроение. Също и за Стефка, че ми отговори по отношение на Смочевски, тя е винаги много коректна.
През 2015 г. на днешния ден пак написах статия за Никола Смочевски – подобна на днешната, която пак се посрещна с подчертан интерес от много читатели и особено такива, които са го познавали или са гледали изяви с него. Още на другия ден – на 4 ноември получих писмо от друг негов колега – тенорът и добър мой ФБ-приятел Михаил Светлев. Ето какво ми написа Мишо между другото:
Здравей Боре, през 1962 г., когато бях войник в Стара Загора, пловдивската опера гостуваше с “Аида” на открита сцена и нас ни взеха за статисти в сцената на “Триумфалния марш”. В паузата, минавайки покрай една гардеробна, видяхме през прозореца голите палци на едни крака, вдигнати нагоре. Помислихме, че са краката на някоя балерина, която се загрява. Като се повдигнахме да погледнем с разочарование установихме, че това са косматите крака на някакъв певец, който си почиваше на главата с упражнения на йога. После се разбра, че това е Смока. Години след това, когато пеехме заедно разказвах тази история и ни беше много забавно. Още чувам гръмкия му смях и си спомням неговите теории във връзка с оперното пеене. Свързваше ни това, че и двамата обичахме освен да вокализираме и да играем на сцената. А, че обичахме и жените, това не е тайна. Славно време !
(край на писмото)
Какво да коментирам – весело и забавно, а за „йогата“ вече разбрахме от писмото на Стефка Евстатиева. Михаил Светлев ми изпрати още преди това ценни снимки от общи изяви с Никола Смочевски.
Що се отнася до написани сведения за Никола Смочевски, писах още в началото, че са крайно недостатъчни. На латиница има малко сведения в онази листа на английски език за 100-120 български оперни певци (портала „Bulgarian Opera Stars“ на Франк Фишър в Питсбург / САЩ) и в разни линкове, които водят все към записа на музика от Гершуин или някои други заглавия. На български език няма друго, освен линкове с името му като участник в съставите на Пловдивска и Софийска опера, линкове на негови почитатели и едно предаване по Радио София за него през 2013 г. Похвално е, че родният му град Дупница не го забравя и често по разни поводи се споменава името му.
Баритонът Никола Смочевски е роден на 2 ноември 1927 г. в гр. Дупница. От малък има хубав глас, пее в самодейни хорове и след това постъпва в Музикалната академия в София, като завършва вокално изкуство. При създаване на Пловдивската опера той става член на ансамбъла й и бързо се издига като неин изявен солист. По време на този ангажимент в Пловдив пресъздава над 30 оперни роли. Дебюта му е през 1953 г. в операта „Продадена невеста“ от Сметана. През 1965 г. получава ангажимент в Софийската народна опера, в която остава дълги години и играе над 40 централни роли от жанра си. Там той изгражда редица образи, които остават за дълги години като пример за дълбоко вникване в ролите, не само в гласово, но и в драматично отношение. Запомнящи се роли са например тези на Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе (заедно с Александрина Милчева), Риголето и Макбет в едноименните опери от Верди, Яго, Амонасро и граф ди Луна в „Отело“, „Аида“ и „Трубадур“ от Верди, Жерар в „Андре Шение“ от Джордано, Белкоре в „Любовен елексир“ от Доницети, Тонио в „Палячи“ от Леонкавало, Княз Игор в едноименната опера от Бородин, Томски в „Дама Пика“ от Чайковски. Смочевски играе и главни роли в опери от български композитори, като Осмин бей в „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, Бащата на Саламбо в „Саламбо“ от Веселин Стоянов (за тази му роля Александрина Милчева казва чудесни думи – цитирах ги вече по-горе) и други.
Фактически Никола Смочевски пее до последния момент на сцената. Жалко е, че няма конкретни сведения кога и как се е поминал. Дългогодишната му колежка в Софийската опера Стефка Евстатиева пише именно за това, колко е била изненадана от неочакваната му смърт. Може би по време на предаването за него по Радио София през 2013 г. е станало въпрос за други подробности, но те не са дадени в Интернет. Единственото е следното:
Спомен за баритона Никола Смочевски
публикувано на 13.11.2013 в 12:46
Помните ли Никола Смочевски?
Никола Смочевски е един от онези оперни певци, които оставят ярък спомен у публиката с присъствието си на сцената – и вокално, и актьорско.
Роден е през 1927 г. в Дупница, преминава през самодейността, а после постъпва в Музикалната академия. Става солист на новосъздадената Пловдивска опера, където участва в 30 роли. Дебютира в “Продадена невеста” от Сметана. Други запомнящи се образи на Смочевски са Скарпия, Ескамилио, Осмин бей от “Луд Гидия” на Хаджиев. До последния си ден той пее на сцената.
Чуйте още интересни подробности от биографията на певеца, както и спомени на Александрина Милчева, запазени в Златния фонд на БНР.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче
(край на информацията)
Така че не мога да добавя нищо повече. Редно е такива по-подробни сведения да се пускат и в Интернет, а не само резюмета. Иначе интересните подробности остават в архивите на Радиото, скрити за любопитните меломани.
При различни случаи в родния град на Смочевски – Дупница се припомня факта, че той е роден там, заедно и с други известни личности. Ето примери:
„Гимназията в Дупница е създала много личности с национална значимост. Нейни ученици са били: Васил Сотиров Демиревски /Желю/-командир на Рило-Пиринския партизански отряд от Съпротивата 1941-1944 г., Благой Попов – подсъдим в Лайпцигския процес заедно с Георги Димитров, Станко Тодоров-български държавник от социалистическия период, Илчо Димитров – историк, академик и много още учени като професорът по атомна физика Никола Кашукеев, Димчо Илиев – професор по химия, Георги Гущеров – професор по микробиология, редица изтъкнати имена в изкуството, като оперният певец НИКОЛА СМОЧЕВСКИ, оперетните певци Арон Аронов и Донка Шишманова, артистите Лео Конфорти, Стефан Сърбов, Ванча Дойчева и др.“
Друг пример:
Откриха
35-тото издание на Майските празници на
културата в Дупница
Маргарита
Петрова
16.05.2013
© Маргарита Петрова,
Дарик
Знамето на 35-тото издание на Майските празници на културата в Дупница вдигнаха момичетата от общински мажоретен състав. В следващите 15 дни града ще бъде завладян от музика и танци.
„Всички ние тук на пл. Свобода сме част от едно голямо семейство, носещо фамилията Дупничани. Дупница е град на традиции – пазим ги, съхраняваме ги, развиваме ги, създаваме ги” каза при откриването кметът на Дупница Методи Чимев и допълни, че стъпваме върху фундамента на богатото ни минало, но и отстояваме постиженията на нашите съвременници.
Сцената в Дупница помни и досега концертите на Арон Аронов, изявите на НИКОЛА СМОЧЕВСКИ, Донка Шишманова и още много популярни българи. Първото издание на Майските празници е на 11 май 1978 година. В празничното откриване се включиха общинският мажоретен състав, фолклорен танцов ансамбъл „Рила”, фолклорен състав „Зора”, Денсмашийн и вокално студио „Поп Арт”. За финал беше концерта на Георги Христов.
Днес в програмата на Майските празници на културата в 18 часа започва Фортисимо в клас – „Приказка за флейтата” на Софийската филхармония. Диригент Любомир Денев. Специално участие ще има Мария Силвестър.
Международен фестивал “Празници на духовната музика” в Дупница
За дата:
14.06.2013 – 16.06.2013
ПОКАНА
Любезни братя и сестри,
Скъпи съученици
в Училището на Живота – Школата на
Учителя Беинса Дуно,
На 14, 15 и 16 юни 2013 г. в гр. Дупница, ще се проведе първото издание на Международния фестивал *Празници на духовната музика*, който се организира и провежда с общите усилия на Клуб *Наследство*, Община Дупница, Художествени галерии, Исторически музеи и други културни, административни институции и сдружения от градовете: Дупница, София, Кюстендил, Перник, Благоевград и др. В него са поканени да вземат участие български и чуждестранни професионални и самодейни музикални и танцови формации, хорове, състави и ивдивидуални изпълнители, представяйки различни видове духовна музика: старинна, православна, сакрална, ритуална, авторска, нова, непозната или малко позната и др. Основната цел на форума е да се представи многоликостта и богатството на духовността, която сме наследили и в която живеем. Изразявайки желание да се осъществи културен, интелектуален и духовен обмен, запознавайки се с моменти от историческото, културно и духовно развитие и наследство на различни народи, както и запознаване с проявите и приложението на Музиката в различни сфери на живота на човека в миналото и днес, форумът е Празник на Духа на Единението, сътрудничеството и разбирателството, толерантността иинтеграцията, изразени чрез универсалния език на Музиката и изкуствата.
Отчитайки богатите културни и музикални традиции на гр. Дупница през вековете, дал на България и света десетки музиканти, артисти, художници, писатели и учени със световна слава, като: Леа Иванова, Арон Аронов, Донка Шишманова, Видин Даскалов, Олга Бояджиева, НИКОЛА СМОЧЕВСКИ, Михаил Чомаков, Любомир Дяковски, Диман Панчев, Иван Пендачански, проф Венелин Кръстев, проф. Николина Огненска, акад. Илчо Димитров, акад. Наджаков, Невена Коканова, Лео Конфорти и много, много други видни личности; запазил през дългите и трудни години на прехода трите си хорови формации: Хор на момчетата КАНОН, Смесен хор РИЛСКИ ЗВУЦИ и Мъжки хор СВ. ИВАН РИЛСКИ, дупнишката културна общественост продължава да поддържа жив духа на традициите чрез осъществяването на Майски празници на културата с 36-годишна история; Международен фолклорен фестивал МИР НА БАЛКАНИТЕ с 12-годишна история; Международен фестивал на мъжките хорове СВ. ИВАН РИЛСКИ, Фолклорен фестивал РИЛА НИ ГЛЕДА и десетки други културни събития (…….)
(край на цитата)
В един линк четем: 21 май 2013 г. (за годишнината на Пловдивската опера – 60 години), от портал на руски език:“
„…… К главным ролям были подготовлены будущие ведущие солисты оперного театра. Среди них Валентина Александрова, незабываемый бас Алексей Милковски, а также НИКОЛА СМОЧЕВСКИ, позднее ведущий баритон Софийского оперного театра. Эти певцы заложили основы нового театра.
Еще в первом спектакле танцы ставила известная русская балерина и педагог Анна Воробьева. Она стала основателем балетной труппы оперного театра. Дирижером хора стал Крыстьо Марев, впоследствии долгие годы бывший главным дирижером и руководителем театра. С энтузиазмом, упорной работой началась жизнь Пловдивского оперного театра. В Золотом фонде Болгарского национального радио хранится запись его первого спектакля“.
(край на цитата)
В друг линк – из историята на Софийската опера:
„….. В „Дон Карлос” се изявява високия професионализъм на тенори като: Калуди Калудов, Емил Иванов, Костадин Андреев, Бойко Цветанов, Даниел Дамянов, на баритони като НИКОЛАЙ СМОЧЕВСКИ, Никола Василев, Нико Исаков, Владимир Стоянов, Венци Анастасов, Пламен Димитров и други ….“.
(край на цитата)
По отношение на музикалните записи с участие на Никола Смочевски писах вече в началото.
Ето официалното заглавие на този сборен запис от творби на Гершуин:
| NIKOLA SMOCHEVSKI CLASSIC COLLECTION – GERSHWIN, G.: Rhapsody in Blue / Piano Concerto / An American in Paris / Cuban Overture / Porgy and Bess (excerpts) Capriccio C51156 Opera |
Допълнителна информация:
При фирма „Аmazon“ всяка част от цитираните по-долу може да се снеме (копира) за 0,83 евро –
Musik-Downloads › “Alexandrina Milcheva, Bulgarian Chorus, Bulgarian Symphony Orchestra, Ivan Konsoulov, Nikola Smochevski”
“Alexandrina Milcheva, Bulgarian Chorus, Bulgarian Symphony Orchestra, Ivan Konsoulov, NIKOLA SMOCHEVSKI“
Porgy
and Bess, Act III, Scene I: “Clara, Clara, Don’t You Be
Downhearted”
Porgy and Bess, Act II, Scene I: Introduction
Porgy and Bess, Act II, Scene I: “Oh, I Can’t Sit Down”
Porgy and Bess, Act III, Scene II: “There’s a Boat Dat’s Leavin’ Soon for New York”
Porgy and Bess: “It Ain’t Necessarily So”
Porgy and Bess, Act I, Scene I: Summertime
Porgy and Bess, Act II, Scene I: “Bess, You Is My Woman Now”
Porgy and Bess, Act II, Scene I: “I Got Plenty O’ Nuttin'”
Porgy and Bess: “Oh, Bess” – Finale
| Alexandrina Milcheva, Bulgarian Chorus, Bulgarian Symphony Orchestra, Ivan Konsoulov, NIKOLA SMOCHEVSKI |
Информации за други записи, дадени от отделни лица в различни портали:
Beliebte Songs:
Sei der Erste, der einen Song von Cecile Ousset, Alexandrina Milcheva, Ivan Konsoulov, NIKOLA SMOCHEVSKI, Alan Marks & Stuttgart Radio Symphony Orchestra, Berlin Radio Symphony Orchestra, Bulgarian Radio Symphony Orchestra hört.
Empfiehl Cecile Ousset, Alexandrina Milcheva, Ivan Konsoulov, Nikola Smochevski, Alan Marks & Stuttgart Radio Symphony Orchestra, Berlin Radio Symphony Orchestra, Bulgarian Radio Symphony Orchestra deinen Freunden !
……..
Nikola Smochevski – фирма „ClassicsOnline“
(за 10,98 евро същия диск с Порги и Бес)
……..
И последните две информации: (на холандски език)
Manon Lescaut (Giacomo Puccini):
NIKOLA SMOCHEVSKI
Angelo Campori (dirigent)
Bulgaars Nationaal Radio Gemengd Koor
Bulgaars Nationaal Radio Symfonieorkest
И на английски език:
Verdi “Aida” | gramophone.co.uk
www.gramophone.co.uk › Reviews NIKOLA SMOCHEVSKI (bariton) Amonasro. Nikola Ghiuselev (bass) Ramfis. Stefan Tsiganchev (bass) King. Werther Vrachovski (ten) Messenger. Martya Dimchewska…
(край на цитатите)
Какво повече да добавя – пак съм тъжен, че „културтрегерите“ в България не правят много да се запази поне онова, което се знае за такива артисти като Никола Смочевски. Как е възможно все още да не знаем официално къде и кога се е поминал той. Може би в предаването за него по БНР през 2013 г. е станало въпрос и за това, но в този откъс, който цитирах по-горе не се казва нищо. Вярно е, Златният фонд на БНР си е „златен“, това е чудесно, но „това злато“ някак трябва да започне да се поотваря и да става достояние по целия свят, както е в много страни. А как да стане това – много просто: редица важни интервюта и разговори с такива големи личности не трябва да остават само върху касетофони и магнитни носители, а да се запишат дигитално и вкарат като файлове в Интернет, за да може всеки да има достъп до тях. Тази информация тогава ще бъде полезна, не само при даден юбилей, когато се „отваря от Златния фонд“, и после пак се прибира. Това е пътят през нашия 21-и век.
През 2016 г. написах подобна статия за Никола Смочевски, след която се получиха редица коментари тук във ФБ. Цитирам някои от тях:
арсений арсов – Иключителен певец и АКТЬОР, в сравенние с него сегашните “звезди” – български баритони са нещо много незначително и дискутабилно….Това беше пар екселанс, италиански тип баритон, от рода на Apolo Granforte, Stracciari или Tito Gobbi или Ettore Bastianini. Разполагам с уникален запис на операта “Луд Гидия” – от Варна 1984 г. който скоро ще публикувам. БРАВО МНОГОУВАЖЕАМИ Г-Н КОНТОХОФФ !!! За подобни мащаби днес не може и дума да става. Той беше ВЕЛИК… ЩЕ ЧУЕТЕТ
Boris Kontohow – Сърдечно благодаря, Арсений, ще се радваме да го чуем в “Луд гидия”!
Svetlev Michail – Имам непубликувани записи с нас, двамата …..Ще останат за други подходящи дни. Мир на душата му. Боре, благодаря от името му.
Christina Anghelakova – Имам някъде снимка от спектакъл на “Италианката в Алжир” с него, Калуди, Мишо Ангелов, Мария Димчевска, Стоил Георгиев – не знам дали не беше в Дупница. Бях при него в болницата няколко дни преди да ни остави….. едва събрах смелост, за да отида и да се държа уж естествено. Голям и ярък беше Смока! А знаете ли, че той сам си правеше обувките? Ние от неговото поколение, го знаем и винаги сме се възхищавали на неговата сръчност. Смок, мир на душата ти!
Boris Kontohow Svetlev Michail – Благодаря Мишо, без твоите снимки и писмото на Иван Консулов за записите на “Порги и Бес” статията щеше да бъде доста суха. Ще чакам другите снимки за допълнение. Поздрави!
Boris Kontohow Christina Anghelakova – Благодаря, драга Христина. Това за обувките е много интересно – на снимката където той играе Риголето се виждат чудесни черни обувки. Дали не са негово производство (смея се, това е реквизит на Операта, но са прекрасни за навън!)
Ivan Konsulov – Goljam Pevez goljama Duscha! Mnogo se uvajavahme! Davasche mi Saveti i piahme zaedno Porgy! Poklon pred nego! Bravo Bore!
Aron Aronov – Поклон! Дълбок поклон и вечна признателнос за всичко, което ми даде и научи! След смъртта на моя незабравим вокален педагог, професор Христо Бръмбаров, аз дълго време работих с моя скъп приятел, колега и съгражданин Никола Смочевски! Арон Аронов – тенорът
Vesela Lepidu – Не помня точно, но май месец преди да почине играхме с него в Дупница “Травиата ” !!! Донесе едно невероятно вино, собствено производство. Пяхме и пихме, беше поканил всички участници, но тогава не знаехме какво ще се случи с него скоро. После новината ни попари. Беше прекрасен човек, а диалозите му с Любо Бодуров бяха уникални, с неизчерпаемото им чувство за хумор !!! Поклон !!!
Michael Ivanov – ПОКЛОН! Помня го от участията му в Оперетата, но не помня в кои роли, Арон Аронов знае това по-добре.
Stefka Evstatieva – Още не мога да се примиря със съдбата на този прекрасен човек и колега. Толкова беше жизнен и спортуваше с елегантна фигура, да не говорим за таланта му като певец и актьор, а си отиде толкова рано…?
На 4 ноември 2016 г.
Петър Петров: Уважаеми г-н Koнтохов, имах удоволствието да прочета написаното за прекрасния баритон и артист Никола Смочевски, мой прекрасен приятел и колега. Съдбата ми отреди да пея последния му спектакъл в „Атила“. Той не вярваше, че носи в себе си чумата на нашия век. Каза ми: „Петьо, в дуета Ецио и Атила ти ще се движиш повече, аз бях в Дупница, нещо се схванах“. Аз му отговорих: „Кольо, ти си римски аристократ, а пък аз съм азиатски дивак, така че моето по-голямо движение е оправдано“. След този спектакъл той постъпи в правителствена болница, където завърши неговият Земен път. Аз сега живея по-вече в Дупница и мога честно да кажа, че съвсем не го упоменават. Може би аз продаденият там им припомням, че трябва да се гордеят с него. А и приживе нашата преса го завоалираше. Aз не обичам да пиша във Фейсбук, но темата Смочевски, с която Вие ме развълнувахте не ме остави безразличен. Ако успеем да се срещнем, ще Ви разкажа още много неща за него и операта. П. Петров
Boris Kontohow – Благодаря г-н Петров, дали всички знаят кой сте Вие – едва ли!
Такива сме българите (не винаги!) – къса памет за хубавите неща. Така се зарадвах на Вашите редове, защото Вие сте първият, който разказа тия трагични подробности за края на Смочевски. Никъде няма нещо официално за тези последни негови години, даже доскоро не знаех датата на смъртта му. Повече подробности ще Ви пиша друг път. Сърдечни поздрави и пожелания за здраве и щастие – Борис Контохов.
(край на коментарите)
На 2 ноември 2017 г. получих някои нови спомени от тенора Михаил Светлев, с когото Смочевски е имал редица общи изяви в България и в чужбина, даже и в далечна Америка. Цитирам редове от писмото на Светлев:
„ (…) Още чувам смехът му, който отекваше в фоайетата и стълбищата на Софийската Опера, пък и навсякъде, по всички оперни театри, където сме били заедно. Той винаги повдигаше настроението с откровенният си начин на общуване. Ще споделя това, че както за мен, така и за него операта не беше само в пеенето. Той живееше образа си на сцената, като действителност. Писах ти, че сме се срещали в редица представления и продукции на национално и интернационално ниво. Отделих ти две програмки – едната от Виена Щатсопера, със Софийска Опера, а другата от Teatro Colon, Buenos Aires, с режисьор Мишо Хаджимишев от “Дама Пика”. Имаме обща снимка в посолството ни в Буенос Айрес. Много добре ни посрещнаха и се грижиха за нас там през цялото време на престоя ни (около месец). И дори до Патагония ни направиха екскурзия. Хубаво и славно време. За мен това са незабравими мигове от моята биография. Смока си отиде, но е оставил във всички, които сме пяли заедно с него, а и познаваме като човек, прекрасни спомени (…)
(край на цитата)
Тия дни през 2020 г. попаднах на едно предаване на Радио София за Никола Смочевски, за което не стана въпрос при последната ми статия от 2018 г., защото това предаване е било 2 седмици след моята статия. Сега ще я цитирам в днешната си статия за Никола Смочевски:
БНР
Спомен за баритона Никола Смочевски
публикувано на 16.11.2018
В рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” ще ви припомним един голям български баритон – Никола Смочевски, изявявал се на оперните сцени у нас и в чужбина до средата на 80-те години на ХХ век, отишъл си преди точно 30 години – на 2 ноември 1988 г. Съдбата го бе дарила с красив мощен глас и с атлетична фигура – винаги правеше силно впечатление при появата си на сцената, а беше и силно въздействащ актьор.
Неговия жизнен път започва на 3 ноември 1927 г. в Дупница, а музикалната му кариера – в самодейността. На 24 години постъпва в Музикалната академия – учи във Вокалния факултет. Първите му изяви са на концертния подиум, две години по-късно става солист на Ансамбъла на МВР, а след още две е поканен за солист на новооснованата Пловдивска опера. 12-те години, в които пее там, са решаващи за неговото развитие – натрупва репертоар и пее партии за баритон и за бас. Дебютът му е с басовата роля на Кецал от „Продадена невеста“ на Сметана. В Пловдив Смочевски подготвя 30 роли и то не само в драматичния баритонов репертоар – като Скарпия, Риголето, Амонасро, четирите превъплъщения на злото от „Хофманови разкази“, Тонио, но и ярко комедийни роли, благодарение на блестящия си актьорски талант, като например Дулитъл от „Моята прекрасна лейди“. Еталонни стават неговите герои от българския оперен репертоар – особено Осман бей от „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев.
От 1966 г. Смочевски е солист на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“. Петте сезона, в които е на сцената на театъра, той подготвя много роли от оперети и мюзикъли като „Жирофле, Жирофла“, “Виенска кръв“, “Сватба в Малиновка“, “Целуни ме, Кейт“ , “Моята прекрана лейди“ и т.н. И в този театър той правеше впечатление с гласа и осанката си.
През 1971 г. Смочевски постъпи в трупата на Софийската опера и там остана до края на живота си. Остана в спомените на зрителите като Княз Игор, Макбет, Граф ди Луна, Амонасро, Яго – най-ярките баритонови партии. Участва като солист и с трупата на Софийската опера в гастролите в цяла Европа, Япония, и навсякъде е аплодиран заради красивия си глас и артистичните си превъплъщения. За него големият руски режисьор Борис Покровски казва, че е “майстор на сценичното изкуство“. Тежко заболяване прекъсва живота му на 61 години, но той пее до последния си ден на сцената – участва в премиерата на „Дон Карлос“ в Софийската опера, а последният му спектакъл е на операта „Травиата“ в родния му град Дупница.
Чуйте в звуковия файл подробности от биографията на Никола Смочевски и негово изпълнение, което се пази в Златния фонд на БНР, в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт”.
(край на цитата)
Цитипам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/horizont/post/101048580/spomen-za-baritona-nikola-smochevski
Както виждаме, и в тази статия за рождена дата на Никола Смочевски е посочена датата 3 ноември – няма да коригирам това в статията на БНР.
Нека днес на 3 ноември 2020 г. си спомним за големия певец Никола Смочевски – вчера на 2 ноември той щеше да навърши 93 години, но се помина точно на рождения си ден през 1988 г.
Поклон пред паметта му!
………………….